• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

28 July 2021, 07:00:44

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13373 Posts

Шишман
5582 Posts

Panzerfaust
889 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22689
  • Total Topics: 1351
  • Online Today: 114
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 112
Total: 113

Археологически находки в Старозагорска област

Started by Hatshepsut, 04 September 2018, 13:07:59

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Разкриха антична мозайка в центъра на Стара Загора


Археологът от РИМ – Стара Загора Мария Камишева показва новата мозайка на улица ,,Руски"

Римска мозайка от 4 век откриха археолози в центъра на Стара Загора. Разноцветните късчета са били част от подовата украса на жилищна сграда в сърцето на Августа Траяна, съобщи ръководителят на обекта Мария Камишева от Регионалния исторически музей в Стара Загора. Античната настилка с геометрични мотиви е намерена при спасително проучване на парцел на бул. ,,Руски", северно от кръстовището му с ул."Васил Левски".
,,По всяка вероятност е била представена в няколко пана. Част от централното пано е било заето от кръгла емблема с изображение, което е било умишлено унищожено в по-късен период. Предполага се, че там е имало езическо божество, което не е отговаряло на християнските възгледи на следващите обитатели на сградата", обясни Мария Камишева. Тя допуска, че мозайката е от времето на император Юлиян Апостат, когато в Рим се  възраждат античните традиции.



https://bnr.bg/starazagora/post/100740655/antichna-mozaika-otkriha-arheolozi-v-stara-zagora

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Разчетоха името на жрец-поет от епохата на Августа Траяна

Новооткрити при археологически разкопки 4 надписа от епохата на античния град Августа Траяна хвърлят допълнителна светлина за култа към императора и богинята майка Кибела, съобщи специалистът по разчитане на епиграфските паметници д-р Николай Шаранков от СУ ,,Свети Климент Охридски".
Три от мраморните фрагменти са намерени при спасителни разкопки на улица ,,Железни врата" в Стара Загора , а четвъртия е от църквата в село Сърнево.
За него се знае, че пренесен там в края на ХІХ век от опожарения по време на Руско–турската война град.
Сърневският и единият от обекта в рамките на археологическия комплекс надписи са почти идентични и най-вероятно са стояли в съседство в основите на скулптурни фигури.
На тях се четат имената на Флавий Никий, син на Публий Неокор и на Флавий Публий, син на Поликрат архийереус.
Николай Шаранков предполага че става дума за синове и бащи, върховни служители към храма в чест на култа към императора.Подобно съвместяване на длъжности между синове и бащи се среща за пръв път у нас.
Името на Флавий Никий е познато и от друг надпис от същата епоха, където се славят поетичните му заложби.
На практика това е единственият увековечен по тоя начин писател от ІІІ век на територията на днешна България. Любопитно е че освен писател, той е бил упълномощен от булето /народното събрание/ да отговаря за храма на императора.
Сред стотиците, разчетени до сега каменни надписи в Августа Траяна за пръв път се среща и директно споменаване на култа към майката – богиня Кибела. Това става известно от фрагмента ,,Монтан знаменосец Тедор син на Монтан на тавроболия /участник в жетвопринасянето на бикове в прослава на Кибела/; Юлий Никомед жрец на Херакъл булевт син на Юлий Никомед".
Тази мраморна плоча най-вероятно е била във вътрешността на храма и на нея са били изписани имената на жреците, коментира още ученият.
При входа на един от храмовете със сигурност е имало статуя на императора в цял ръст, за което се съди по фрагмента "На добър час. Най-великия и най-божествен император..."

https://www.monitor.bg/

Hatshepsut

Втори мегалит над Бузовград откриха археолозите


"Малкият мегалит", както археологическата експедиция го нарича, е открит по време на проучването на крепостта Бузово кале, над с. Бузовград. Каменните блокове, които се предполага датират от времето на траките, в по-късни векове са ,,вписани" в крепостните стени на средновековната крепост.
Вторият мегалит се намира само на 20 мин. от Мегалита Вратата на богинята и е интересен освен с близостта си и със сходството си като проявление и ориентация с големия мегалит, съобщи доц. д-р Деян Рабовянов от НАИМ при БАн – ръководител на археологическия екип. Той допълни, че темата следва да се разработи от негови колеги траколози и антични археолози.
Революционното откритие на археологическия екип по средновековна археология, който работи на Бузово кале близо година, бе съобщено днес на казанлъшките медии.
След приключилите преди дни първоначални проучвания на крепостта, вече има данни, с които да се запълни доскорошното бяло поле в средновековната история на град Казанлък,. Досега историята, като че ли прескачаше периода между Севтополис и съвременния наследник на град възникнал в Османската империя, предполагаемо от тогава с името Казанлък.

С най-новите проучвания и находки на археолозите, има категоричн данни, че крепостта Бузово кале е била ранно  и късно средновековен център на Розовата долина. Разположена на 17 декара, крепостта е съществъвала от Късновизантийския период през VI век и после по време на I-то Българско Царство. Била е разрушена и отново възстановена по време на II -то Българско Царство.
Освен военно укрепление, Бузово кале е бил и средновековен град, намерени са средновековни монети, битова керамика, населени са били и "предградията" на крепостта в подножието й.

Не е изключено при следващите проучване на крепостта да се открият и по-преки доказателства, че средновековният град Крън, описан в историографията - е бил разположен именно в крепостта Бузово кале. Възможно е Бузово кале да е била резиденция на династията на Тертеровци - са част от хипотезите, които предстои да се разкрият с бъдещи археологически проучвания.



https://www.kazanlak.com/news-24135.html

Hatshepsut

Откриха антична зидана гробница със стенописи в центъра на Стара Загора


Зидaна гpoбница cъc cтeнoпиcи oтĸpиха археолозите пpи cпacитeлни paзĸoпĸи в подземието нa централния плoщaд пpeд cгpaдaтa нa общинa Cтapa Зaгopa. Както е известно, в сегашния градски център се намира Югозападния некропол на Августа Траяна, един от най-добре проучените терени на древния римски град. При сегашните разкопки до момента археолозите са открили общо 27 гроба, зидани с тухли и каменни плочи, но само в един от тях са били открити следи от стенописи, съобщи директорът нa рeгиoнaлния иcтopичecĸи мyзeй Πeтъp Kaлчeв. B гробницата ca били нaмepeни и ĸocти от масово погребение, зa ĸoитo ce пpeдпoлaгa, чe ca нa двaмa мъжe и пoгpeбaнa cлeд тяx жeнa. Пoдpoбнocтитe зa самия некропол и за погребаните щeли да cтaнaт яcни cлeд пpoyчвaниятa нa aнтpoпoлoзите.

"За съжаление, от cтeнoпиcитe са останали само cлeди oт cвeщници, гиpлянди и флopaлни мoтиви в cиньo и чepвeнo". Това каза ръководителят на археологическия екип acиcтeнт Mapия Kaмишeвa oт Рeгиoнaлния иcтopичecĸи мyзeй в Cтapa Зaгopa. Според нея гpoбните cъopъжeния са нaй-вepoятнo oт нaчaлoтo нa 4-ти вeĸ нo вce oщe било paнo дa ce oпpeдeли c тoчнocт датирането. Дo мoмeнтa нa тepитopиятa нa aнтичния гpaд Aвгycтa Tpaянa ca били oтĸpити общо oĸoлo 1000 гpoбни cъopъжeния.

"Стенописите сa в мнoгo лoшo cъcтoяниe, по-голямата част са паднали на пода и ни предстои много сериозно paбoта пo възcтaнoвявaнeтo им", заяви д-p Ивaн Baнeв oт Инcтитyтa зa изcлeдвaнe нa изĸycтвaтa пpи Бългapcĸa aĸaдeмия нa нayĸитe. Според него останките от гирлянди по стените наподобявали коледна украса. От запазените цветове особено интересно било синьото, но какъв е неговият произход щяло да се изясни про по-нататъшните проучвания. Д-р Ванев припомни, че на подобни гробници със стенописи са били откривани още в края на 19 в. на територията на днешна София.

"Haшeтo жeлaниe, a и нa ръководството на Старозагорската общинa, която финансира спасителните разкопки, e зиданата гpoбница със стенописите, както и останалите некропололи, след които има също зидани с тухли и каменни плочи, дa бъдат pecтaвpиpaни и eĸcпoниpaни нa мяcтo като комплекс", обяви шефът на мyзeя Πeтъp Kaлчeв.

http://www.starozagorci.com/news-27967.html#prettyPhoto

Hatshepsut

Уникален езически гроб, с погребални предмети от злато и бронз,
разкриха археолози при разкопки в село Гледачево, община Раднево

Езическо погребение бе намерено в някогашното село Гледачево, община Раднево, съобщи ст. н. с. Милена Тонкова от Археологическия институт с музей при БАН. Археолозите са попаднали на гроб от края на VII и началото на VIII век от н. е., в който са били положени останките на три деца и един воин. Предполага се, че те са принадлежали към знатна прослойка на езическо племе. Според ст. н. с. Тонкова находката преобръща представите ни за прабългарите и дава много допълнителни сведения за езическите племена, тъй като за първи път са попаднали на масов гроб от ранновизантийската епоха толкова на юг от Балкана. Върху детските скелети са намерени 6 златни накита с общо тегло 27,53 грама. Според специалисти те се родеят с Преславското съкровище.

Касае се за знатно погребение на мъж и три деца от прабългарски произход. Намерените златни висулки, медальон и типичният бронзов обков за колани показват, че тук са били положени представители на знатен род.

        Коланните гарнитури от погребението на прабългари при с. Гледачево са аналогични на украсите от групата ,,Врап – Велино". Изделия в същия стил са известни от Велино, Преслав, Каменово, Варна, гробните комплекси от Дивдядово и Кабиюк (Р. Рашев. Българската езическа култура VII-IX в., С., 2008., 156-157;  M. Даскалов, М. Тонкова. Ранносредновековен колективен гроб със сребърни коланни гарнитури от Гледачево, Радневско, Археология, 2010, 3-4, 78 — 102.; Ст. Станилов. Художественият метал на българското ханство на Дунав (7-9 век), С.,2006 г., 90-142).

Златната висулка и копчета намират паралел в Малая Перешчепина и Ясиново в Украйна (Даскалов, Тонкова 2010, 93-95).

Комплексът принадлежи на колективен гроб, с ясно изразени прабългарски езически практики, срещани в некрополите на Североизточна България (Даскалов, Тонкова 2010, 84). Гробният комплекс от Гледачево категорично няма нищо общо с погребалнитепрактики на християнското (местно) население на Византия.

Същевременно се налага изводът, че по-голямата част от коланните гарнитури нямат аналогии извън Балканския полуостров (България и Албания) (Даскалов, Тонкова 2010, 93). Датата му се поставя в края на VII -началото на VIII в. или началото на VIII в. (Даскалов, Тонкова, 2010, 96; Daim 2000, Abb.112).

Тази датировка съвпада с териториалното разширение на Първата българска държава на юг от Балкана в началото на VIII в., когато към нея е присъединена областта Загоре (Грозданова, Г. С. Населението на Южна България VI-IX в. (по археологически данни). Дисертация За присъждане на научната и образователна степен ,,доктор". София, 2011, с. 163-164).

Находката е края на седми началото на осми век (protobulgarians.com — т.е., когато Аспарухова България вече владее Мизия, а възможно и областта Загора

Tова е първият разкрит у нас масов гроб от ранното средновековие, на юг от Стара планина.(protobulgarians.com — т.е, в района отсъстват или поне все още не са намерени погребения на протославяни от т.н. славянско море през ранното Средновековие.)

Специалистите от Ахреологичския институт продължават проучването на терена. Възможно е находката да е част от некропол, разположен до ранносредновековно селище в този район.

Находката край Гледачево преобръща представите ни за прабългарите



«Находката край радневското село Гледачево дава много допълнителни сведения за езическите племена, в това число и за прабългарите, тъй като за пръв път попадаме на масов гроб толкова на юг от Балкана...» — коментира ръководителката на екипа от АИМ при БАН ст.н.с. Милена Тонкова.

Тя подчерта, че експедицията се финансира изцяло от «Мини Марица-изток» ЕАД-Раднево и е спасителна по своя характер. Сензационната находка с четирите скелета, три от които на съвсем невръстни деца, е излязла на бял свят в края на миналата седмица, докато е проучван комплекс от тракийски обредни ями в район, където не след дълго ще навлязат багерите на рудник «Трояново — Север».

 Гробът е бил на дълбочина около 0,7 м под повърхността.

В него били положени скелетите на едно 6-годишно дете, на други две, чиято възраст антрополозите определят между 12 и 14 години, и останки от мъж на около 30-години с височина над 1,8 м. Останките били с глави, ориентирани на изток, по обичай, характерен за езическите племена. Детските скелети били отрупани с накити и останки от богато украсени кожено-платнени колани.

Намерени са 6 златни накита с общо тегло 27,53 грама, като най-тежкият, вероятно носен върху гърдите, е тежък 7,5 грама. В близост до детските скелети са открити останки от кожени торбички, в които е имало кремъци и огниво. Телата на децата са били препасани с колани, завършващи с метални, най-вероятно покрити със сребро накрайници. Токите са от бронз, техни аналози има намерени при разкопки в Албания, край ямболското село Златарево и шуменското Дивдядово.



Златните накити пък се родеят с Преславското съкровище, уточни Тонкова. Тя е категорична, че за пръв път в Южна България се намира погребение на представители на езически племена от ранновизантийската епоха; почти сигурно било, че децата и придружилият ги в отвъдното мъж са принадлежали към знатна фамилия.

В устната кухина на мъжа, по чийто кости личат среди от счупвания, е намерен т.нар. харонов обол, като за целта е използвано сплескано златно копче. Милена Тонкова изказа предположението, че е възможно това да е само част от по-голям некропол, тепърва ще се изследва околността на обекта, към който напредват насипните работи от рудник «Трояново — Север».

https://bgr.news-front.info/2018/07/29/nahodkata-kraj-gledachevo-preobrshha-predstavite-ni-za-prablgarite/

Hatshepsut

Разкриха средновековния некропол на град Боруй


Снимка: Христо Христов На мястото, където до преди няколко години беше домът на големия поет Иван Мирчев на старозагорската улица ,,Гурко" 60-62 археолозите попаднаха на средновековния некропол на град Боруй (вляво са керамични и костни находки от обекта)

43 гроба от ХІ-ХІІ век само на около 300 м от сегашния център на Стара Загора са разкрити в хода на спасителни археологически разкопки на мястото, където допреди няколко години се намираше домът на големия български поет Иван Мирчев.

Погребенията са били извършвани по канона на източноправославната църква, в три са намерени бронзови кръстчета, гривни и мъниста, като и няколко монети от епохата на византийските императори, уточни ръководителят на експедицията Атанас Атанасов, археолог от регионалния исторически музей.

В една от ямите са установени 15 черепа, сред които и няколко детски. Предполага се, че скелетите са били препогребани вече в епохата на турското робство, тъй като там са намерени каменните основи на две жилища.Некрополът е от епохата на българския град Боруй, предполага се че в съседство е имало и православен храм, където са се извършвали погребалните обреди.За известен период от около 2 века Боруй е бил в известна степен нещо като извънстолична резиденция на императорите от рода на Комнините, за които се знае че са се сродили с българските владетели.Теренът е буквално засипан от керамика, характерна за епохата на османското владичество, когато православните са били изтикани от полето към близката Средна гора.

В района на средновековния некропол има установени и две късноантични погребения, най-вероятно VІ в., вероятно става дума за гробове на външни за Августа Траяна мъже или за скитници, тъй като мястото е доста встрани от крепостната стена.Проучването на обекта на улица ,,Гурко" 60-62 ще приключи в началото на следващата седмица, до тогава ще продължат разкопките на улица ,,Хаджи Димитър Асенов" 118-120, където археолозите Петър Калчев и Дияна Стоянчова са установили добре запазени каменни стени на жилищна постройка и античен водопровод. Обектът е в границите на резервата ,,Верея-Августа Траяна", открити са няколко монети от античността, които предстои да бъдат почистени и датирани. Античните структури са пресечени от турски канал, покрит с груби каменни плочи.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/razkriha-srednovekovnija-nekropol-na-grad-boruj-148535

Hatshepsut

Показват в Стара Загора укрито от кръстоносците съкровище


Ценната монетна находка е открита с металотърсач в околностите на манастира ,,Св. Атанасий" при счирпанското село Златна ливада

На 5 декември 2019 г. от 17 ч. в Малка изложбена зала на Регионален исторически музей - Стара Загора се открива станалата вече традиционна осма нумизматична изложба под надслов ,,Спасени монетни съкровища през 2019 г.,  постъпили в Регионален исторически музей - Стара Загора".

Най-многобройната и ценна монетна находка, обогатила тази година фонд ,,Нумизматика" на РИМ - Стара Загора, е съкровище от 919 билонови средновековни монети от втората половина на XII век.

Съкровището е открито с металотърсач в околностите на манастира ,,Св. Атанасий" при с. Златна ливада, Чирпанско. Всички монети са византийски билони, сечени от императорите Мануил I Комнин и Андроник I Комнин.

Монетите са били поставени в глинено гърне, заровено в земята. Укриването им е свързано с  преминаването на кръстоносците от Третия кръстоносен поход през Тракия на път за Ерусалим. През 1189 г. след като разрушават Филипопол, част от кръстоносците се отправят към "много богатия град Верой (Берое)", в който се снабдяват с храни и зимуват в него, а след напускането му го запалват. Пътят им от Филипопол (Пловдив) към Берое (Стара Загора) минава и през землището на с. Златна ливада.

В изложбата са представени монети и от  археологическите проучвания през 2019 г. на територията на Августа Траяна (Стара Загора), на античната баня в м. Дюлевец край град Гурково, от землището на с. Опан, от сондажни проучвания  на термите на Старозагорските минерални бани,  както и дарени от граждани.

Експонират се и отнети в полза на държавата от частни лица и предоставени на музея в Стара Загора антични и средновековни монети от територията на Стара Загора, Казанлък, Пловдив както и 11 съвременни фалшификата, иззети от полицаите в хода на спецакции на територията на Старозагорска област..

Съкровището от с. Златна ливада е също отнето от частно лице в полза на държавата, поради незаконното му придобиване и съхранение, и присъдено в полза на РИМ - Стара Загора.

Нумизматичните изложби за деня на банкера се организират от РИМ – Стара Загора вече за осми път, началото им е поставено през 2012 г.. Традиционно там се представят най-новите попълнения на монетния фонд, в който се съхраняват над 30 000 екземпляра от античността до наши дни.

http://www.desant.net/show-news/51637

Hatshepsut

Изящна мозайка от IV век показаха в Регионалния музей в Стара Загора


Стара Загора. Изящнaтa геометрична пoдoвa мoзaйĸa от началото на IV век, открита в Архитектурния резерват Августа Траяна-Верея-Стара Загора беше представена тази вечер в Регионалния исторически музей в Стара Загора.Тя намери своя дом след консервация и реставрация. Mнoгoцвeтният шeдьoвъp бeшe oфициaлнo пpeдcтaвeн oт директора нa мyзeя Πeтъp Kaлчeв и Mapия Kaмишeвa - зaвeждaщ oтдeл ,,Aнтичнa иcтopия". Това съобщиха от пресцентъра на Община Стара Загора.

"Мозайката е открита в централната част на резервата "Августа Траяна". Творбата е изцяло геометрична като има емблема, която към момента не установено какво изобразява" вероятно става въпрос за лице, но тъй като в късната античност не е било прието да бъде представяно се е наложило да бъде премахнато и мястото е било трамбовано", каза Камишева. Тя допълни, че първоначално мозайката е била открита в много лошо състояние, но още в началото е станало ясно, че е изработена с много цветове и много прецизно.

,,Мозайката е много красива и представя една малка част от това огромно наследство, което Стара Загора е получила от красивия античен град Августа Траяна", каза по време на откриването ресорният зам.-кмет Милена Желева. Тя изрази благодарност към всички, работещи в Музея, които се грижат и подпомагат ежедневно опазването на цялото културно-историческо наследство на Стара Загора. Желева изрази подкрепата на общинското ръководство за бъдещите проекти на културната институция, като пожела всички открити мозайки да бъдат показани на света.
Мозайката бе открита при разкопки през 2016 година, рecтaвpацията e направена по нова технология със специални алуминиеви пити, които позволяват тя да бъде мобилна и да се представя на различни места. Тя е извършена c финaнcoвaтa пoдĸpeпa нa Министерство на културата, подкрепили проекта със средства в paзмep нa близо 30 xиляди лева.

http://www.focus-news.net/news/2020/02/20/2749845/izyashtna-mozayka-ot-iv-vek-pokazaha-v-regionalniya-muzey-v-stara-zagora.html


Реставрирана изящнa геометрична пoдoвa мoзaйĸa от началото на IV век, открита в Архитектурния резерват Августа Траяна, е експонирана вече на Античната улица в Регионалния исторически музей  /РИМ/ в Стара Загора. Мозайката е открита при разкопки в централната част на Античния резерват Августа Траяна през 2016 година, посочи археологът от РИМ - Стара Загора Мария Камишева. Реставрацията на мозайката е извършена от екип на Асоциацията на реставраторите в България, като проектът е изготвен от РИМ-Стара Загора, а финансирането е осигурено от Министерство на културата. Един от основните реставрационни проблеми беше свързан със замърсяването на повърхността, разказа Иван Ванев, председател на Асоциацията на реставраторите в България. Бяха извършени различни проби за третиране на замърсяванията, като с най-добри резултати и най-щадящ за повърхността на камъните се оказа обработката с ултразвуков скалер, допълни още той. По думите му с мозайката е била силно увредена. Ванев посочи, че в мозайката са използвани над 10 породи камъни и след реставрацията е възвърнат оригиналният й колорит. Общата й запазена площ е около 15 квадрата, каза още археологът Мария Камишева. Мозайката е изпълнена изцяло с геометрични мотиви, като в централната й част е разположена емблема, която вероятно е изобразявала човешко лице, но в последствие то не е било приемливо за хората, които са живели на това място, вероятно от гледна точка на религията, и затова това изображение е демонтирано, неговото място е запълнено с пръст, разказа още Камишева. Mнoгoцвeтният шeдьoвъp бeшe oфициaлнo пpeдcтaвeн пред публика oт директора нa мyзeя Πeтъp Кaлчeв и археолога Mapия Кaмишeвa. На събитието присъстваха заместник-кметът на Стара Загора Милена Желева, началникът на отдел "Култура" при Община Стара Загора Диана Атанасова, заместник областните управители Петя Чакърова, Красимир Червилов и Димитър Драчев, журналисти и граждани.


Реставрирана мoзaйĸa от IV век бе експонирана в музея в Стара Загора

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_gi815qa7

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Христо Буюклиев "Тракийският могилен некропол при Чаталка, Старозагорски окръг":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3714

Hatshepsut

Археолози разкриха 22 средновековни погребения в Стара Загора


https://www.monitor.bg/bg/a/view/arheolozi-razkriha-22-srednovekovni-pogrebenija-v-stara-zagora-225688

22 гроба на християни: възрастни мъже и жени, юноши и деца на по година или две разкри спасителна археологическа експедиция на старозагорската улица ,,Гурко" 94.

Според ръководителя на екипа, директорът на регионалния исторически музей Петър Калчев погребенията са от периода ХІІ-ХІІІ век, некрополът е своеобразно продължение на гробища от далеч по-ранен етап в развитието на античния град Августа Траяна, които бяха установени в същинския център. Скромните дарове: стъклени  гривнички , мъниста и останки от керамични съдове давали да се разбере, че погребаните са били от по-бедните слоеве на населението. Разположението на тленните останки: телата са ориентирани в посока изток-запад и скръстените върху гърдите ръце недвусмислено говорели , че погребаните на това място са били православни. Наличието на цяло семейство: мъж, жена и дете пък подсказвало че е върлувало тежко заболяване, но за това тепърва ще се произнасят антопролозите.

Върху средновековния некропол са разкрити каменни основи на същи от по-късния, вече османски период на града, установени са няколко застлани с плоски камъни улички, които в резултат на евентуално земетресение са хлътнали в дълбочина. Намерени са три водопровода от античността, които са били използвани столетия по-късно, има и два кладенеца за питейна вода с дълбочина между 3 и 4 м. Ясно личи слой от опожаряването на Стара Загора през Руско-турската освободителна война, както и основи на първите къщи след Освобождението. В непосредствена близост е и домът на книжаря Мильо Касабов, където е роден гениалният поет Гео Милев.Разкопките ще продължат до края на месеца, обектът е нанесен върху новите карти и ще даде допълнителна яснота за живота по тези места, коментира Петър Калчев, който работи с колегите си Пламена Бакалова и Мартин Акинреми.

Hatshepsut

BTA: Интересни археологически находки затвърждават, че Стара Загора е град на 8000 години

Интересни находки откриха археолозите при проучване на парцел в югоизточната част на археологическия резерват "Августа Траяна-Верея-Стара Загора". Проученият терен е на площ от 290 квадратни метра, а намерените в него артефакти са поредното доказателство за хилядолетната история на град Стара Загора. Най-ранните артефакти и структури са от новокаменната епоха, края на VI век пр.Хр., това са две ритуални структури - една ритуална яма и ритуален ров, в който има керамични фрагменти, рог от тур, хромелни камъни, както и други предмети, с които тук са извършвали ритуални обреди древните земеделци скотовъдци, които са обитавали нашите земи, посочи в интервю за БТА Петър Калчев, който е научен ръководител на археологическите проучвания на обекта и директор на РИМ-Стара Загора. В рамките на археологическия обект е проучен също така и средновековен некропол, датиран XII - XIII в., където са разкрити 50 гроба, като мъртвите са полагани по християнски обичай - в посока изток-запад и с ръце, скръстени върху гърдите. Инвентарът на гробовете включва стъклени гривни, обеци и други предмети. От османския период са проучени различни етапи от развитието на града. Разкрити са две улици, постлани с калдъръм, канали за отпадни води, изградени от плочести камъни, керамични водопроводи и жилищни сгради, построени от каменни основи, а стените изградени от кирпич. В рамките на обекта се откриват и много ярки следи от опожаряването на града през 1877 година по време на Руско-турската война. Видими са следите от големия пожар - от рухнали покриви, паднали стени, овъглени дървени конструкции на къщи. И в тези останки ние намираме голямо количество от този период - керамика, различни медни, бронзови и железни предмети, керамични лули, монети и др., обясни още Петър Калчев. Той допълни, че откритите в рамките на археологическия обект предмети ще бъдат реставрирани и част от тях ще бъдат включени в изложбата, която ще покаже резултатите от работата на старозагорските археолози през това лято. По думите на Петър Калчев откритите артефакти от този обект са още едно важно доказателство, че наистина Стара Загора е град на 8000 години, той е най-старият в Югоизточна Европа жив град, в който животът не е прекъсвал от ранния неолит до нашето съвремие.


Hatshepsut

Вадят на показ монети с образа на Горгона Медуза отпреди повече от 2500 години


https://www.monitor.bg/bg/a/view/vadjat-na-pokaz-moneti-s-obraza-na-gorgona-meduza-otpredi-poveche-ot-2500-godini-238788

Сребърни монети с изобразена на тях Горгона Медуза, сечени преди повече от 2500 години в античния град Парион на брега на Дарданелите ще могат да видят любителите на старините при откриването на традиционната изложба ,,Нумизматичен салон 2020"в старозагорския Регионален исторически музей.

11 древни и изключително редки монети от този тип,влязоха в трезорите на музея в началото на годината след като бяха иззети от иманяр от николаевското село Нова махала в хода на специализирана полицейска акция.Те са били намерени в землището на близкото село Зимница и са сред най-ранно циркулиралите в територията на съвременна България през периода от края на  V- ти и началото на ІV век преди Христа, коментира завеждащата отдела по нумизматика д-р Мариана Минкова.

Досега в старозагорския музей е имало едва 3 монети от този тип, открити през 60-те години на миналия век в землището на елховското село Гранитово и 4 драхми, от находка край ямболското село Чернозем.

Историците припомнят, че Медуза  е най-страшната от трите деца на морските божества Форкис и сестра му Кето. За разлика от Стено и Евриала тя е била смъртна и това позволило на пратения от Атина Персей да я убие.Една от монетите с образа на Горгоната е представена и на специалния плакат, като идеята е да предпазва бъдещите посетители от злото. В хода на подготовка е изработката на специална маска с нейния образ, с която любителите на античните митове и легенди ще могат да се снимат.

 През вече отиващата си 2020 година фондът на отдел ,,Нумизматика" се е обогатил и с 61 римски провинциални монети, сечени от монетарниците в древните Пауталия, Деултум, Хадрианопол , Филипопол, Дионисопол ,Марцианопол, Анхиало, Сердика и Никополис ад Иструм.

В новата придобивка има и 15 екземпляра от Августа Траяна, които ще обогатят колекцията от вече над 800 монети от този град в музея. Монетите са от римски императори, управлявали империята през II-III в. Отнети са в полза на държавата от частно лице, тъй като не са регистрирани според изискванията на Закона за културното наследство. Пак там са заведени и 919 билонови средновековни монети от втората половина на XII век, които били намерени закопани в гърненце в околностите на манастира св. Атанасий край чирпанското село  Златна ливада, Всички монети са византийски билони, сечени от императорите Мануил I Комнин и Андроник I Комнин. При детайлното им проучване се оказало , че има и единични екземпляри на Исак II Ангел. Укриването им е свързано с преминаването на армията от  Третия кръстоносен поход през Тракия на път за Ерусалим, уточни Мариана Минкова.

През 2019 година с финансова подкрепа на МК екип в състав д-р Мариана Минкова от РИМ – Стара Загора, доц. Юлия Цветкова от СУ ,,Св. Климент Охридски" и проф. Иля Прокопов от Югозападен университет – Благоевград подготви и издаде луксозен 300-страничен каталог , в който бяха представени 2 394 монети, сечени в периода от VІ до І в. пр. Хр. и намерени на територията и в околностите на античния град Августа Траяна. Включените в него монети са едва 1/10-та от нумизматичното богатство на старозагорския музей, който е създаден от група ентусиасти през вече далечната 1907 година.

Hatshepsut

Съкровище без аналог в България извадиха в Града на розите


Накитите принадлежали на високопоставена болярка от ХIV век, иззети са при полицейска акция преди 4 години от иманяр

Съкровище, заровено най-вероятно при бягство на боляри от настъпващите по българските земи османски пълчища през XIV век и станало плячка столетия по-късно на иманяри, стана собственост на Исторически музей ,,Искра" в Казанлък на финала на проточило се 4 години съдебно дело.

По думите на проф. Николай Овчаров, който е изследвал артефактите още в хода на делото, част от изработените от плътно сребро и позлатени впоследствие накити са без аналог в страната до момента.


Аналози на накитите има в образите на българска болярка-ктитор на църква край гробище от ХIV век на десетина километра от град Пирот, категоричен е проф. Николай Овчаров

Проф. Овчаров открива подобни бижута във фреските с изображения на ктитори в църквата ,,Свети Никола" на десетина километра от град Пирот в село Станичене. Образите на 12 български боляри и съпругите им от ХIV век са били намерени преди около 4 десетилетия. На тях ясно личат торквата (накит за шията) и колие, изработено от планински кристали и червен корнеол, които са открити на 11 ноември 2017 година при претърсване на лек автомобил ,,Дайхацу Фероза", управляван от добре познатия на криминалистите 58-годишен казанлъшки бизнесмен Велчо Велчев.

,,Още тогава бях категоричен, че това са изключително ценни артефакти, вече мога да се подпиша и с двете си ръце, че те са изработени или в Константинопол, или в златарско ателие на територията на някогашния Търновград. Не можем да кажем името на дамата, която ги е носила, но със сигурност тя е принадлежала към изключително знатен род – съпруга е била или на деспот, или на севастократор. И двата накита имат за задача не само да красят притежателката, но и да укажат ранга й в йерархията", коментира българският Индиана Джоунс, който пристигна в Казанлък направо от разкопките в крепостта Вишеград.


За пръв път безценните накити бяха показани веднага след полицейската операция в Казанлък преди 4 години

За датировката на накитите са спомогнали осемте златни монети, иззети в хода на полицейската акция: най-ранната и най-запазената е от управлението на император Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254), която почти не е била използвана, а най-късната е перперата на Йоан V Палеолог с Йоан VI Кантакузин (1347 – 1353). Към торквата и колието от планински кристали има два чифта филигранно изработени наушници от позлатено сребро, те са били част от специална украса за глава, има и няколко позлатени предмета, чието предназначение все още е предмет на дискусии сред специалистите.

По думите на проф. Овчаров може само да се гадае къде точно са били заровени от притежателите им накитите и монетите, но можело да се предполага, че това е било някъде в границите на някогашното Крънско деспотство (ора), чийто владетел Елтимир е бил твърде приближен на някогашния български владетел Тодор Светослав, който му дарява земи, стигащи чак до днешен Ямбол. Точното местонахождение на средновековния град Крън все още не е известно, изследователят на Перперикон не изключва вариант той да се намирал на мястото на сегашния казанлъшки квартал ,,Кулата".

В хода на съдебното дело Велчо Велчев и защитата му пробваха да избегнат осъждането му с тезата, че артефактите са закупени уж на търг, организиран от австрийската аукционна къща Rauh gmbh, но тя беше категорично отхвърлена от съдебния състав. Впоследствие бе прокарана и тезата, че накитите са от регион в днешна Румъния, но и тя се разсъхна. В крайна сметка Велчев сключи споразумение и се размина с 2-годишно условно наказание, а безценните артефакти бяха предоставени на казанлъшкия музей.


Там те са вече част от колекцията редом с бронзовата глава на тракийския цар Севт III, меча му, златната маска на цар Терес и още над 50 000 находки, събирани през 120-те години от основаването му през 1901 година от родолюбеца Петър Топузов.

Проф. Николай Овчаров е поел ангажимент пред кмета на Казанлък Галина Стоянова да разкаже своите версии за изключителната находка в нова своя книга, това ще стане до края на годината.

https://starozagorskinovini.com/

Hatshepsut

Откриха източната порта на Августа Траяна


Археолози от Регионалния исторически музей в Стара Загора са открили дълго търсената източна порта на античния град Августа Траяна. Това е станало при извършването на проучвателни дейности на ул. ,,Георги Раковски" № 49-53. Разкритието в ефира на Радио Стара Загора оповести директорът на РИМ-Стара Загора Петър Калчев. На място са намерени още и редица монети и вещи от различни периоди.

Натоварено археологическо лято предстои в Стара Загора. Проучванията в двора на II ОУ ,,П.Р.Славейков" вече са започнали. За първи път археолозите попадат на концентрирани структури от средновековието, сред които зърнохранилища и жилища от този период. Разкопки предстоят и в двора на ПГ по облекло и хранене, където е разположен древният некропол на града. Предстои да бъдат извършени и проучвания на ул. ,,Иван Шишман" №66, където е къщата на д-р Стоянович. Петър Калчев обяви, че отложената заради пандемията Нощ на музеите в Стара Загора ще се състои на 3 юли.

https://bnr.bg/starazagora/post/101480496/otkriha-iztochna-porta-na-avgusta-traana

Hatshepsut

Проучването на крепостта Бузово кале показва интересни археологически находки


Двете масивни крепостни стени и разположената между тях църква и жилищни постройки от късната античност и от средновековието са обект на проучване в крепостта Бузово кале до казанлъшкото село Бузовград.

Разкопките на крепостта Бузово кале вече приключват. През тази година проучването им се финансира със средства, които са отпуснати от Министерство на културата. Разкопки бяха предшествани от лазерно въздушно сканиране на крепостта. В проучвателския екип, ръководен от доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, участват археолозите също и Пламен Дойчев (докторант във Великотърновския университет) и Никола Русев (от Регионален исторически музей - Русе), съобщиха от пресцентъра на Община Казанлък.

Усилията на екипа бяха съсредоточени в южната част на крепостта в района на така наречения Малък мегалит. Разкриват се двете масивни крепостни стени и разположената между тях църква, а наред с тях и жилищна архитектура от късноантичния (V - VI век) и средновековния (XI - XIV век) период.

Предварителните резултати показват, че крепостта е претърпяла значителни промени през вековете и е била сцена на военни конфликти.
Запазени са части от постройките, от които може да се правят изводи за архитектурата. Открити са разнообразни находки – керамика, монети, битови предмети, оръжие, печат на византийски сановник и други артефакти. След края на разкопките резултатите ще бъдат представени на пресконференция.







https://www.infoz.bg/bulgaria/4817-prouchvaneto-na-krepostta-buzovo-kale-pokazva-interesni-arheologicheski-nahodki