• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 October 2021, 08:37:43

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14343 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1034 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,251
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 30
Total: 31

avatar_Hatshepsut

Мадарският конник

Started by Hatshepsut, 30 July 2018, 09:06:51

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

31 July 2021, 22:34:24 #10 Last Edit: 16 September 2021, 21:35:20 by Hatshepsut
Имало ли е втори Мадарски конник в средновековна България


Мадарският конник

Името и приносите на Константин Иречек в зараждащата се модерна българска историческа наука са добре известни. През 1881 – 1882 г. е министър на народното просвещение в България. В пътеписа му ,,Пътувания по България", излязъл за първи път на чешки език през 1888 г., се съдържа един твърде любопитен, но слабо известен факт, който си струва да припомним.


Константин Иречек

При завръщането си от старата българска столица Велики Преслав към София чешкият учен минава през с. Кралево, Търговищко. Местните хора му разказват, че над селото, върху скалите от стари времена съществува ,,релеф на конник с надпис". Ето точният пасаж, излязъл изпод перото на Иречек:

,,...Карлъкьой, което видях по пътя отдалече, било, казват, старо село според обясненията на ескиджумайци [жителите на Търговище], първоначално Кралево село. При него в планините се намирал на много непристъпно място издялан в скалата конник с надпис, както при Мадара; туй известие ме много интересуваше, но понеже бързах, не можах да издиря нищо по-подробно по туй нещо..."

На по-късен етап издирвателните дейности, предприети от проучвателите, не дават резултат и описаният скален релеф не е открит. Въпросите около него обаче остават – как той се вписва в историята на селището, каква е възможната датировка и значението на подобен паметник. Нека започнем поред.

Село Кралево е разположено на пътя, свързващ градовете Търговище с Велики Преслав. Името му е емблематично – наричат го още ,,царското село". Районът е изключително богат на археологически паметници. Южно от селото са разположени шест могили, част от античен некропол от периода втората половина на IV – началото на III в. пр. Хр. При проучването на 4 от тях в зиданата гробница на могила № 3 през 1979 г. е открито известното Кралевско съкровище, състоящо се от гробни дарове – апликации с митологични образи, погребален венец, сребърен нагръдник и др. В близост са разкрити руини на късно антична крепост, датирана по монетни находки от периода III-VI в. В самото Кралево нееднократно са откривани оброчни плочки на тракийския бог-конник, колективна находка от монети на Александър Велики, бронзови монети на Касандър (316-294 пр. Хр.) и др.Очевидно има непрекъснатост в обитаването на района на с. Кралево, за което говорят и следите от живот от времето на Аспарухова България, както и останките от средновековно селище и тухларски пещи, отнасящи се към епохата на Второто българско царство.


Съкровището край Кралево

За съжаление липсата на комплексни проучвания, свързани с гористия, труднопроходим терен около село Кралево изчерпва до тук информацията за неговото културно наследство. Нека се върнем на съобщеното на Иречек за релефа на конник с надпис над селото. Ако допуснем, че не става въпрос за объркване на информация, свързана с релефа край с. Мадара, то се поставя под съмнение уникалността  и неповторимостта на Мадарския конник като част от световното културно наследство, закриляно от ЮНЕСКО.

Възможно ли е конникът от Кралево да е изображение на прочутия в античността Тракийски херос? Известно е, че в района на русенското село Мечка, в местността Дигликташ е съществувал скален релеф на конник, унищожен от иманяри през 1940 г. Според съхраненото описание, подкрепено с една не особено качествена фотография от 30-те години на ХХ в., става дума за ездач, препускащ надясно и хвърлящ копие с дясната си ръка. Допълнително са изобразени малък жертвеник и бягаща сърна, куче, което преследва сърната и дърво с увита около му змия, точно пред конника. Цялостният сюжет и иконография говорят по-скоро за традиционна ловна сцена и поставят паметника сред подобните му образци на древната тракийска култура. Оброчни плочки на Тракийския конник, на които са изобразени олтар и дърво с увита змия, са откривани и на други места в България.

Съобщеното от Иречек за конника от Кралево, макар и оскъдно, трудно може да се свърже с вандалски унищожения релеф от с. Мечка  Русенско. Затова следва да се доверим на интуицията на чешкия учен за близостта между Кралевския и Мадарския релефи като символика и функции. Известно е, че появата на Дунавска България на Балканите и нейното военно-политическо съперничество със съседна Византия има своите проекции и в областта на културата. Записването на ,,Именника на българските владетели", създаването на богатата каменна летопис и изсичането на Мадарския конник са малка част от българските ,,символни аргументи" в историческия спор за равнопоставеност с имперската доктрина, която гледа на всички нехристиянски народи като варварски. Не е изключено създаването на конника от Кралево също да е символ-послание за исторически носена държавна традиция. Нещо повече – ами ако в района на Кралево е съществувал втори значителен религиозен комплекс, подобен на Мадарския култов център? Ако приемем, че наименованието на село Кралево (,,кралско/царско селище") е свързано с резидирането по тези места на някой от предхристиянските български владетели, то представената хипотеза за символиката и функциите на конника никак не би звучала странно и пресилено.

Предполага се, че релефът от Кралево е разрушен според обясненията – при построяването на каменната кариера край селото през 40-50-те години на ХХ в. Доколко това е случайно можем основателно да се усъмним. Известно е негативното, идеологически обосновано противопоставяне между ,,славянска" и ,,прабългарска" култура, което се налага в историческата наука след 9.ІХ.1944 г. Сред обектите на ,,научна критика" е езическият паметник в с. Мадара. Може да се предположи съзнателното унищожаване на скалния релеф от Кралево – такава ,,практика" е регистрирана по същото време в Съветския съюз, където жертва на съзнателно проведена ,,политика на забравата"стават немалко паметници и археологически комплекси в района на Средна Волга от епохата на Волжка България и на Златната орда, потопени и безвъзвратно погубени при строежа на Куйбишевското водохранилище.

За щастие любопитството към миналото и материалните следи от историческото поведение/култура на нашите предци са живи, устойчиви и трудно могат да бъдат заличени от багери, каменарски взривове или обичайната идеологическа цензура. Свободният и вечно търсещ изследователски дух ще продължи да преоткрива непознатите предели на богатото ни културно наследство, да го популяризира и утвърждава като извор на гордост и национално самочувствие.


Д-р Георги Владимиров

https://www.tretavazrast.com/

Hatshepsut

8 забележителни места в Мадара и околностите

Мадара. Българската Троя ...

С тези загадъчни думи започна филмчето, което имах възможността да изгледам в музея под Мадарския конник. Знаех немалко и за Мадара, и за Троя. Но на ,,прима виста" не успях да ги свържа. Затова се поразрових в Гугъла и разбрах ...


Мадарският конник

Троя е популярна на широката публика, сред която съм и аз, предимно с Троянската война и Хубавата Елена, възпети в Омировата ,,Илиада". Оказва се обаче, че древният град Троя е просъществувал над 3000 години. Археологическите проучвания там разкриват 9 културни пласта, като най-старият от тях е датиран отпреди 3 хиляди години пр. Хр., а последният – от първи век. Археолозите откриват там останки от много различни епохи и народи.

А ,,нашата" Мадара не отстъпва по нищо на Троя, дори напротив. Районът изобилства от старини и останки от всички епохи и множество култури и народи. Откритите там археологически паметници са датирани от IV хил. преди Христа та чак до XV век.

По време на септемврийските празници по случай Българския ден на независимостта, имах възможността да прекарам 4 прекрасни дни в Мадара с посещение на забележителности в близките околности. С групата, с която бяхме, видяхме много интересни места. Но както винаги се получава, останаха още много, така че със сигурност ще има втори тур.

В тази статия описвам най-интересните места в Мадара и близките околности, които ми направиха впечатление. На някои от тях посветих отделна статия в блога.

Мадарският конник

Това е една от най-известните и емблематични български забележителности: уникален скален релеф, изсечен в мадарските скали, свързван с Ранното Средновековие и българският кан Тервел.


Мадарските скали до Мадарския конник

Екопътеката около Мадарския конник

Много приятна за разходка пътека, която започва от шосето, вляво от Мадарски конник. Пътеката се изкачва горе на платото, стига до Мадарската крепост и завършва надолу по каменните стълби в скалите. Дължината на маршрута е 6 км и се изминава за час и половина.


Гледки от платото и Мадарската крепост

Мадарската крепост

Мадарската крепост е строена през IV в. По-късно, когато влиза в пределите на Първата българска държава, крепостта се използва заедно с другите крепости по околните плата за защита на столицата Плиска.


Мадарска крепост

Даул таш

Даул Таш е големият камък от каменно езическо светилище, свързвано с бог Тангра. Намира се в подножието на мадарските скали, в края на екопътеката, спомената по-горе.


Мадара – Даул таш

Римската вила

Малко над Мадара, някъде между Конника и селото се намират останките от древна римска вила. Останките са внушителни и по мащабите им личи, че вилата е принадлежала на заможен човек. Установено е, че вилата е съществувала в периода от 1-ви до 4-ти век. Между другото, подобен период на строеж и обитаване има и една друга, много по-известна антична римска вила по нашите зами – вила Армира край Ивайловград.


Римската вила край Мадара

Велики Преслав

Втората българска столица, красив и величетвен град, един от най-значимите в Европа за своето време. За съжаление, това е отдавна отминало величие, което можем само мислено да си предствим, съдейки по оскъдните останки.
Жалко, че вилата край Мадара не е проучена официално. Затова пък иманярите сигурно са останали доволни.


Велики Преслав

Преди малко повече от 20 години посетихме последователно и Плиска, и Преслав. И тогава – в зората на ,,демокрацията" – разрухата и занемарението цареше и на двете места. Сега е съвсем различно – държавата има някаква идея за развитието на туризма и за възстановяването на историческите паметници, наливат се европейски пари. Само че в Плиска се усвояват основните ресурси, съдейки по мащабите на реставрация, а незнайно защо Преслав остава някак встрани, въпреки че е бил много по-бляскав от Плиска.

Плиска

Първата българска столица на Първата българска държава на Балканския полуостров – забележителен средновековен град и особено популярна в последно време туристичекса забележителност.


Старата столица Плиска

Интересно е да се разходи човек в реставрираните части от крепостта, музея и Голямата базилика в близост до крепостта. Реставрациите продължават, така че ще става още по-интересно.


Голямата базилика в Плиска

Двор на Буквите

Това е най-новата забележителност на Плиска, която представлява композиция от 30-те букви на нашата азбука, изваяни от някакъв арменски камък. В Двора с буквите има и картинна галерия с картини, представящи сцени от покръстването на българите.


Двор на буквите в Плиска

https://drumivdumi.com/