• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

19 May 2021, 00:07:28

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12817 Posts

Шишман
5022 Posts

Panzerfaust
816 Posts

Лина
716 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21328
  • Total Topics: 1337
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 70
Total: 71

Райна Княгиня

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 09:02:34

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] възражданежениистория

Hatshepsut

04 August 2018, 09:02:34 Last Edit: 08 December 2020, 07:20:43 by Hatshepsut
Райна Поп-Георгиева


Райна Княгиня - картина на васил Горанов

Турците я оставили жива, комунистите затрили потомството й. Без срам и без интерес към историческите ни гордости.

Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 – 1917), по мъж Дипчева, е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня.

Родена в столицата на Априлското въстание Панагюрище, тя ушива заедно с пет момичета знамето Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на зандан в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица на южния ни град през лятото на 1876. Била е на 20 години.

Макгахан я сравнява с Жана д'Арк. Била е с горд, независим дух, дори опърничава. Като ученичка има отличен успех и ниско поведение – все непослушна. От турския арест след намесата на американския консул Скайлер я поема консулът на Русия в Пловдив, българинът Найден Геров. Изпраща я да учи в Русия. Тя избира – според нейния си опак нрав, странна специалност – акушерство. Причините – най-кратко следване, най-бързо ще се върне в родината. Без да подозира, че тогава мечтата є ще бъде вече изпълнена – ще пристигне в свободна България. И без да знае, че теглилата є тепърва започват

Младият човек не може и днес да си въобрази колко сме неблагодарни. Връща се. Кой ти е чул думата ,,акушерство"? Има си за тая работа хора – бабите. Те бабуват, те израждат. Залавя се Райна с учителство в Търново. Управлява девическия пансион на гимназията, но също преподава ботаника, българска история и ръкоделие. Летните месеци прекарва в родния си град Панагюрище.

Докато учи в Русия, получава няколко писма от учителя Васил Дипчев. Отговаря му и тя. Пак се виждат в Панагюрище. Той вече е кмет. През юли 1882 г. се оженват. С учителството е свършено. Райна Княгиня се превръща в къщовница на своя грубичък съпруг. Преобразява се като че ли и нравът є – кротва, покорява се – взел я е на цели 26 години (тогава престаряла мома), пък и момиче с минало – яздила кон със знаме и сабя в ръце, влачена по турски зандани, скитала по чужбина да учи... Не чува през следващите години съветите на близки да се разведе. Вместо това ражда 5 момчета. Едното умира.

А другите четири? Добре че не е била жива да гледа техните трагедии. Остава вдовица през 1898 с четири малки деца на ръце. Била е на 42 години, но болна – последици от влагата в зандана, туберкулоза. Преселва се в София, тук има чужди дипломати, които не признават нашенските баби при раждане. Почва да акушерства – бедна, направо мизерстваща. Куцука с бастун и фенерче през тогавашното село Орландовци – да помага на родилки. Две десетилетия след нейната кончина, през 1935 г., софийските общинари назовават квартала с нейното име в знак на признателност. Орландовци е дошло от някой си каменоделец италианец Орландо, заселил се някога там. Но скоро отменят решението си и до днес кварталът си носи италианското име.

А знамето? Било е заковано върху вратата на щаба, турците го вземат. Три години след Освобождението, през 1881 г., в Министерството на вътрешните работи се получава писмо от бивш турски офицер, който предлага реликвата срещу 200 лири, но никой не му обръща внимание и не отговаря. Има и друга версия – че е изгоряло в хасковския музей.

През 1901 г. се честват 25 години от Априлското въстание. Неуморната Райна ушива три копия на затритото знаме, снима се дори с него, макар да не е вече младо момиче. Едното се е пазело в Търговския дом, но при бомбардировките през 1944 г. той изгаря. С него – и знамето. Второто е в Националния музей, третото – в нейната къща в Панагюрище.

Затриваме, не тачим паметта за миналото. Но поне речниците на нейния брат Захари Футеков – немско-български, на чуждите думи, – създавани през първата половина на XX век, си остават, претърпели безброй издания.

Отлагах, отлагах, но стигам до най-тъжната част от този етюд. Синовете. Нямала с какво да ги изучи и ги праща всичките на държавна издръжка – във военни училища. Как да си въобрази на какво ги обрича? Първият син – Иван Дипчев (1885 – 1954) – рискува живота си в Балканската война в единствен по рода си дуел с турски офицер вместо масово сражение, за да не гинат войниците, получава 5 ордена за храброст през Първата световна война, вече като генерал става началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г. Залавя се да пише спомени.

Спомени ли? През 1954 г., възрастен мъж, към 70-те си години, комунистите го изправят пред съд за измислени престъпления отпреди 30 години, след като са го влачили по концлагери. Едно поне – присъда няма. Достойнството на гордия офицер обаче не може да понесе унижението от издевателствата и няколко месеца след процеса генерал Дипчев угасва в ловешка болница. Гробът му не се знае.

По-сносна е съдбата на втория син – Георги Дипчев (1889 – 1950), завършва морско училище, става машинист на торпедоносеца ,,Дръзки" и през Балканската война участва в потопяването на турския кръстосвач ,,Хамидие", после се заселва в Бургас, става учител и основава техническото училище. Заболява от рак и умира няколко години след края на Втората световна война.

Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев (1891 – 1944) – както и съдбата на цялото му семейство. Герой от Балканската война, с 3 ордена за храброст, офицер, но напуска рано войската (може би според изискванията на Ньойския мирен договор за круто съкращение на българската армия), става чинов ник. През 30-те години е директор на кинематографията. След идването на комунистическия режим изчезва, убит незнайно къде. И на този син на легендарната Райна Княгиня гробът не се знае.

Съпругата му не издържа, заболява от рак и скоро умира. Започват теглата на потомците. Синът му Христо, също офицер, е изпратен в комунистически концлагер – Богданов дол. Не му разрешават да следва, но той се залавя с техника и доста по-късно издава дори книги и учебници по механизация, а през 1996 г. и биография на своята знаменита баба и на преследваното от червените терористи семейство.

Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването – досието върви по петите му.

Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев (1894 – 1964) – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е от запаса, след преврата на 9 септември 1944 г. го разкарват по концлагери, съдят го. Но поне не го убиват. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Синът му Марко става каруцар на пристанището в Оряхово, където семейството живее. След всичките трагедии на потомците є тленните останки на Райна Княгиня са пренесени от София в родното Панагюрище и препогребани в двора на бащината є къща. Дано там са намерили покой.#

    Автор: Йордан ВАСИЛЕВ


Хайде, провикнал се турският паша
от Панагюрище:
- Хайде, я идете, девет баш низами,
в Панагюрище,
хайде я идете, та ми доведете
Райна Поп Гьоргьова!
Нито я колете, нито я бесете,
най при мен я доведете.
Аз ще да я питам, питам и разпитвам
Райна Поп Гьоргьова -
кой уши байряка, кой му тури знака -
"Смърт или свобода"?
Хайде, отидоха девет баш низами
в Панагюрище,
хайде, уловиха и си поведоха
Райна Поп Гьоргьова.
Нито я колиха, нито я бесиха,
най при паша я отведоха.
А паша я пита, пита и разпитва
Райна Поп Гьоргьова:
- Я кажи ми, Райне, кой уши байряка
на свободата,
кой уши байряка, кой му тури знака -
"Смърт или свобода"?
- Аз ще да ти кажа, - Райна отговаря
на пашата, -
аз ще да ти кажа кой уши байряка
на свободата,
кой уши байряка, кой му тури знака -
"Смърт или свобода".
Аз уших байряка, аз му турих знака -
"Смърт или свобода"!

Hatshepsut

След 09.09.44г., комунистическите изверги не се посвениха да избият и синовете на Блгарската СВЕТИНЯ Райна Княгиня ;

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня.....,

Когато комунистите заговорят за национални идеали, национално обединение, България тн. и тн. вярвам че трябва да си идиот за да се хванеш на демагогиите на тези червени интернационални българофоби. Комунистическата партия и всички свързани с тази партия, са вредни за България и докато тази вредна за България партия е във власта България ще агонизира. 9-ти Септември е най – черният ден в българската история, даже по черен от падането на България под османско робство, защото за разлика от османското робство, на 9-ти Септември не турци, а ,,българи" колеха ,бесеха и избиваха по - жестоко и безсърдечно от башибозук сънародниците си !
На този ЧЕРЕН за България ден мога само да кажа, че 24 години след така наречените промени нито един от комунистическите изверги издали заповедта за избиването на над 350 000 хиляди Българи не беше осъден, нито един от изпълнителите и насилниците в концлагерите и затворите не беше осъден за тези комунистически ЗВЕРСТВА, а роднините и наследниците на тези убийци от висшият комунистически ,,елит" и изпълнителите на тези античовешки зверства са новите политици, олигарси и богаташи на днешна България............


Предоставям на вашето внимание, какво направиха след 09.09.44г. комунистите със синовете на светинята Райна Княгиня, а като е известно от Историята, мъжът на Райна Княгиня (бащата на тези смели български синове) Васил Дипчев е бил краен русофил........., приятно четене;


-Най-големият й син, Иван Дипчев, е роден през 1885 г. Завършва Военното училище с 25-ти випуск, а след това и Генералщабната академия, с отличен успех. Участва в трите войни за национално обединение. Проявява се в боевете срещу турците край Чаталджа през Първата балканска война. За доказан героизъм има 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Стига до чин генерал. За благодарност комунистическата власт го репресира изпраща го по концлагерите. През 1954 г. в Троян е съден заради участие в преследването на разбойническата чета на анархиста Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за ,,герои". Осъден е на смърт. Умира в лагера край Ловеч.

-Вторият й син, Георги Дипчев, е роден през 1889 г. Завършва морското училище във Варна. През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца ,,Дръзки" и се проявява в торпилирането на турския крайцер ,,Хамидие".След 9-ти 1944г. убит от комунистическата власт.

-Третият син, Владимир, е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. След 9.09.1944 г. комунистите го ликвидират. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян и то без съд и присъда.Четвъртият син, Петър, умира много малък. През 1907 г., едва 14-годишен, той неволно се прострелва, играейки си с пистолета на един от своите братя.

-Петият син, Асен, е роден през 1894 г. По време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. Проявява героизъм в атаката на крепостта Тутракан през септември 1916 г. Редник Асен Дипчев е един от първите българи, които влизат в тази тогава румънска крепост, пеейки химна на Добруджа ,,О, Добруджански край". Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Ал. Стамболийски. След 09.09.1944 г. дълги години лежи по комунистическите концлагери. Умира в Бургас през 1964 г.....

Поклон пред паметта на стотиците хиляди ЖЕРТВИ на КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР.

Hatshepsut

04 August 2018, 09:05:04 #2 Last Edit: 22 April 2021, 18:32:15 by Hatshepsut
И четиримата синове на Райна Княгиня са изпратени в лагери след 9 септември

Легендарната българка осиновява и едно момиченце


Петимата синове на Райна Княгиня
https://www.facebook.com/about.Rayna.Knyaginya/photos/a.450379995120001.1073741829.290488041109198/408693555955312/?type=3&theater

Райна Попгеоргиева Футекова, която е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня, ражда пет момчета. Едното умира на 12 години. Останалите четирима завършват военни училища, стават офицери, сражават се по бойните полета на родината и получават ордени за храброст. След 9 септември 1944 г. обаче са изпратени в концлагери и затвори по скалъпени от комунистическия режим обвинения. Историкът Симеон Геров, чиято майка е от именития Футеков род в Панагюрище, от който е и Райна Княгиня, ни връща към онези трагични за семейството й години.

- Кой е бил този достоен за толкова голяма обич мъж, на който знаменитата българка ражда петима синове?

- През 1882 година Райна Попгеоргиева се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев - бивш учител и въстаник от Брацигово. Така тя се превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Но се примирява, защото вече е на 26 години - стара мома за онова време. Не чува съветите на близките си да се разведе. Ражда 5 момчета: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Осиновява и едно момиченце — Гина. След сватбата семейството отива да живее в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев, като краен русофил, не може да си намери работа. През 1898-а той е избран за народен представител и семейството се премества в София. Но депутатът много скоро умира след жесток побой в Черната джамия. Така Райна Попгеоргиева остава вдовица с четири малки деца на ръце (най-малкият й син, едва 14-годишен, се прострелва при игра с пищова й). Тогава тя е на 42 години и е болна от костна туберкулоза. Въпреки това успява да си построи и къща на парцел, който й дават поборниците.


Райна Попгеоргиева се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев.
Ражда 5 момчета: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен
https://www.facebook.com/about.Rayna.Knyaginya/photos/a.450379995120001.1073741829.290488041109198/290502844441051/?type=3&theater

Отхвърля поканата на Фердинанд да се настани в двореца му,

предпочита да остане при сираците, за които се грижи до края на живота си. Цял живот работи като акушерка в най-бедните столични квартали ,,Орландовци" и ,,Малашевци", а последните си дни живее в мизерия и куцукаща, с фенерче и бастун, обикаля да изражда децата на дипломатите.

- Тя е само на 20 години, когато Георги Бенковски й възлага да ушие главното знаме на Априлското въстание и да стане знаменоска на неговата хвърковата чета. Защо точно нея избира?

- Защото войводата научава, че е учила шев и бродерия в девическото училище в Стара Загора и може отлично да се справи със задачата. И още нещо: Бенковски търси човек, който с биографията, осанката и интелекта си да стане ярък символ на въстанието и да поведе след себе си хората в неравната борба срещу вековния поробител. Райна е млада, красива, образована и най-важното – предана е докрай на делото. Тя е от именития Футеков род и още от малка заляга над книгите. След килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в известното девическо училище в Стара Загора, а след това се завръща в Панагюрище и става главна учителка. Точно тогава Бенковски я кани на заседание на Панагюрския революционен комитет и й възлага да ушие главното знаме на въстанието.

Има и нещо друго: от автобиографията й разбираме, че тя е била влюбена във войводата. Там тя го описва твърде нежно: "висок, красив мъж, с руси мустачки и сини очи, красноречив, с пламенно дар слово".

Бенковски често посещавал дома й.

Веднъж в стаята останали само тя и той. Войводата взел кандилото, сложил до него кръст, изправил сабята и казал: "Аз ще говоря клетва, а ти ще повтаряш!" И започнал: "Райна се задължава да изпълнява всички заповеди на комитета - да пази тайната, да проповядва въстанието и да ушие знамето."

Ето как самата Райна Княгиня описва в мемоарите си шествието след освещаването на знамето: ,,На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги.

Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода.

Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете ,,Ура!" и ,,Да живее!" нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта."

След погрома на въстанието Райна се добира до родната си къща, а баща й излиза да моли потерята да пощади домашните му. Но един турчин се прицелва в него и той пада мъртъв на земята. Майката, Райна и братчето й избягват през тайна врата при съседите. Там Райна се преоблича, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците, които я търсят под дърво и камък. Скрива се и прекарва само на сух хляб и вода 25 дни. След това обаче турците я хващат, пребиват я, изнасилват я многократно и я разкарват по главната улица на Пловдив с вързани ръце, полугола, изнемощяла. След което я откарват заедно с майка й в затвор в Пазарджик.

От бесилото я спасяват чуждите дипломати. Намесва се американският консул Скайлер, а след това се застъпва за нея и руският княз Церетелев.

Найден Геров, който по това време е вицеконсул на Русия в Пловдив, я изпраща с фалшив паспорт за Цариград, а оттам я прехвърля в Москва.
Там тя учи 3 години медицина и става първата дипломирана акушерка в България.

В руската столица Райна написва своята ,,Автобиография", излязла най-напред на руски език. Едва през 1934-а, 17 години след смъртта й, тази автобиография, която фактически е първата книга върху Априлското въстание, е преведена на български език. В Москва тя успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет 32 панагюрски сирачета да заминат за Русия и да се учат там.

След освобождението работи като учителка в девическата гимназия във Велико Търново, после се връща в родното Панагюрище и 26-годишна се омъжва за Васил Дипчев. След 3 години се ражда първият им син Иван, който завършва Военното училище, а след време и Генералщабната академия с отличен успех. Той участва в трите войни за национално обединение. Като млад офицер проявява особена храброст при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Награден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в

единствен по рода си дуел с турски офицер

вместо масово сражение, за да не гинат войниците. Вече като генерал Иван Дипчев става началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г. След 9 септември 1944-а къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица, е отчуждена. Генерал Дипчев прекарва няколко години по концлагери и затвори. През 1954-а е изправен пред съда в Троян за измислени престъпления отпреди 30 години. Съдят го заради участие в преследването на разбойническата чета на Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за ,,герои". Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в концлагера край Ловеч.

Гробът му не се знае къде е.

Вторият син на Райна Княгиня - Георги Дипчев, завършва военноморското училище във Варна, става машинист на торпедоносеца "Дръзки" и през Балканската война участва в потопяването на турския кръстосвач ,,Хамидие". После се заселва в Бургас, става учител и основава техническото училище. Умира няколко години след края на Втората световна война.

Третият син Владимир Дипчев по примера на по-големите си братя постъпва във Военното училище. Той проявява мъжество при атаката и превземането на Одринската крепост на 13 май 1913 година. Участва и в Междусъюзническата и Първата световна война. Завръща се от фронта като герой с 3 ордена за храброст. Напуска рано войската. През 30-те години е директор на кинематографията.

Изчезва безследно на 10 октомври 1944 г. на път за работа.

Вероятно е разстрелян без съд и присъда. Неговият гроб също не се знае. Синът му Христо, който също става офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. А Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването, тъй като досието върви по петите му.

Четвъртият син на легендарната българка – полк. Асен Дипчев, е ученик в гимназията, когато започва Първата световна война, но напуска училището и заминава на фронта като доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак отива на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918-а. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември дълги години лежи по лагерите. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Умира през 1964-а в Бургас.

- Въстаническото знаме, което и сега може да се види в къщата на Райна Княгиня в Панагюрище, истинското ли е, или е копие?

- За честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива 3 нови знамена - копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище),

третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война..

http://nikikm.blog.bg/politika/2013/08/25/i-chetirimata-sinove-na-raina-kniaginia-sa-izprateni-v-lager.1142814
Sad Sad x 1 View List

Hatshepsut

10 April 2020, 19:58:58 #3 Last Edit: 08 December 2020, 07:21:09 by Hatshepsut
От нашата Download-секция може да свалите Автобиографията на Райна Княгиня:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3938

sekirata



sekirata Raina Pop Georgieva

стихове клип А.Х.Т. sekirata cekupama

На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

Hatshepsut

Срещата на Райна Княгиня с Георги Бенковски

Голямата и възвишена цел за осовобождението на Отечеството често е била изблик на вдъхновение и неподозирани сили дори и у нежните девойки. Такава е и Райна Попгеоргиева, позната ни още с прозвището Райна Княгиня, родена през 1856 г. в Панагюрище, в семейството на Нона Налбантска и свещенника Георги Футеков.

За подвига и приноса на бележитата знаменоска страниците на българската история са изписали много славни думи. Не толкова широко познат е фактът, че тя написва своя автобиография в Москва през 1876 г., но в България тя е отпечатана едва през 1935 г. В нея Райна Княгиня описва един от съдбоносните моменти в своя живот – срещата й с Бенковски и честта да ушие българското знаме.


Знаете ли, че размерите на знамето са 2 на 1,5 метра с две лица и поръбено със сърмена ивица. За честването на 25-тата годишнина от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена, копия на оригиналното. Днес са запазени само две от тях и могат да бъдат видяни в Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище. Третото изгаря по време на бомбандировките над София през втората световна война.

Родолюбието на българката личи и по много други нейни дела, които тя успява да разгърне през житейския си път. Райна учи три години в Стара Загора в известното Девическо училище с директор Анастасия Тошева – това е и първата българка, завършила образованието си в Русия. Училището е с петгодишен курс на обучение, но Попгеоргиева успява да го завърши за четири и то с отиличен успех.

Учейки в Стара Загора Райна разбира тежкия гнет на завоевателите, който не се е чувствал така силно в родния й град. През 1875 г. тя основава в Панагюрище женско ученолюбиво и благотворително дружество, участие в което вземат както млади девойки, така и възрастни панагюрки. Там бъдещата знаменоска учи жените да шият, да бродират, да се грижат добре за децата си, но и да обичат поробеното си отечество и да бъдат  готови да се жертват за него.

Райна Попгеоргиева обича и много да чете – сред притежаваните от нея книги са ,,По възпитанието на девойките" от Фенелон, ,,Чесослов" (църковно-богослужебна книга), ,,Показалец" от Раковски  – упътване към учителите как да се събират народни песни и др. По време на годишния акт на Девическото училище в Стара Загора, Райна декламира смело стихотворението ,,Стани, стани, юнак балкански" – тази нейна младежка дързост засяга представителите на турската власт, които я свалят от сцената и изсипват върху нея куп ругатни и закани.

Това, което променя съдбата на младата патриотка, несъмнено е срещата й с бележития революционер Бенковски. За тази среща тя разказва в автобиографията си:


,,Думата свобода – казва Бенковски – е от женски род, затова и жена трябва да носи знамето. Райна го е шила, тя е негова майсторка, затова тя ще развее най-напред знамето."

Веднъж, в края на март, когато след свършване на занятията се канех да си отида, при мене се яви пратеник от името на гражданите с молба да се явя в дома на един от учителите. Без да подозирам нещо, с бързи крачки се отправих натам с намерение по-скоро да се отърва в случай, че ме попитат за някакви сведения относно училището. Влизайки в стаята, в която беше събранието, преди всичко забелязах присъствието на една непозната за мене личност, която се горещеше повече от всички. Когато влязох разговорът се прекрати и аз се възползвах да поздравя всички. Когато дойде ред до непознатия, аз по приетия обичай у нас попитах кого имам чест да видя и отгде е родом.

На това той отговори: ,,Положително да ти кажа за това не мога, но приблизително аз съм този, който знае всичко и не знае нищо, който бива навсякъде и никъде, говори за всичко и за нищо, т.е. аз просто съм бунтовник, а ако искаш, и апостол, който проповядва на народа да се подготвя, защото скоро ще настъпи денят, когато турците ще ни нападнат неочаквано и ще ни изколят като овци."

После той разказа подробности за подготовката на турците и за техните замисли; доказваше, че на основание човешките права и религията ние сме длъжни да защитаваме живота си; уверяваше, че никой не осопорва човешките ни и национални права , но тъй като те ни са отнети, длъжни сме да си ги извоюваме – а това ще достигнем само тогава, когато всеки от нас се откаже от себе си и се принесе жертва на олтара на родината, т.е. когато ще действуваме дружно, в съгласие и решително.

– Не е ли истина? – обърна се той към мене като заключение.

– Да, истина е – отговорих аз.

– Като е тъй, то и ти си длъжна да помогнеш на своя народ.

– Какво мога да помогна аз, жена? – попитах.

– Ето – каза той, каза той, сочейки присъствуващите, – по единодушното желание на всички тези господа на тебе се възлага длъжността да ушиеш знаме на българските юнаци. Съгласна ли си за това?

Това беше за мене съвсем неочаквано. Аз погледнах въпросително присъствуващите, които бяха хора в почтена възраст, имащи голямо влияние в града ни. Те поклатиха утвърдително глава и аз се уплаших да откажа направо, а само помолих да ми дадат време да обмисля и, което е най-важно, да изпрося позволение от родителите си, вез съгласието на които не е хубаво да се реша на такова дело. Но гореспоменатият непознат, който се оказа, че е Георги Бенковски, на това възрази:

– Тук вече не се пита за съгласие на родители. Общото събрание реши и ти си длъжна да го изпълниш, в противен случай, т.е. ако откажеш, ще пусна куршума в челото ти още в тази стая. Сега сигурно всичко ти е ясно?

– Добре, готова съм да изпълня общата заповед – казах аз, – но се боя, че не ще съумея да направя това както трябва, понеже никога не съм виждала българско знаме.

В този момент Бенковски отвори вратата и в стаята влезе някаква жена с бохча в ръка.

– Ето, ти можеш да видиш – каза ми той, разтваряйки бохчата.

– Това знаме не е наше, то е изпратено от Влахия (Румъния) и принадлежи на комитета в Карлово. Ние го взехме само за известно време, за да ти го покажем, а когато не ни трябва, ще го изпратим обратно.

Карловското знаме беше направено от скъяа материя и на него изпобразен със злато разярен лъв, подпиращ се на полумесец, а над главата му стояха думите: ,,Свобода или смърт". Аз го намерих направено много изкусно и казах, че ще съумея да приготвя подобно. След това ме пуснаха да си отида.

На втория ден знамето на свободата беше свършено. Тогава по желанието на гражданите трябваше да го взема в своите ръце, да препаша сабията и револвера и да седна на бял кон, за да премина през целия град и да известя на събралия се по улиците народ, че турското петвековно иго е отхвърлено завинаги. Този ден беше най-тържественият от нашата кратковременна свобода. Побелели старци наред с малолетни деца вървяха навсякъде след мене и пееха любими народни песни; жените, девойките и бабите ни хвърляха толкова много миризливи и разноцветни букети, че целият ни път беше постлан с великолепен килим. Виковете ,,ура" и ,,да живее" нямаха край."

Бенковски си спомня, че неотдавна във Влашко е гледал представление, поставено от Добри Войников, в което главна роля е тредена на Райна Княгиния – цар Петровата дъщеря. ,,Ето достойно име за Райна Попгеоргиева – решава той – Райна Княгиня!"

Райна Княгиня оставя на поколенията спомен за един героичен живот, изпълнен с преклонение към родината и пламенно родолюбие.

https://bulgarianhistory.org/raina-kniaginia-benkovski-sreshta/

Шишман

Интересна тема. Добре е да се знае че Райна княгиня не е добър пример за подражание, беше и любимка на комуниститеи не е случайно. От изнасилванията е забременяла и ражда дете в Русия, което оставя там. Синът и когото комунистите преследват не е бил нормален човек. Бил е садистичен убиец и е убивал душейки за удоволствие. Самата Райна княгиня, просто е ушила знаме, нещо което са направили много други българки. Тя не е убила нито един душманин и на практика само е хабила сабята и револвера с които един мъж българин е могъл да убие доста турци и ислямисти. Тя е по-скоро символ на модернизма, поклонението пред запада и отстъплението от българщината. Така поне я направиха да изглежда комунистите. Трябва да се знае че много български жени особено в Батак са успявали да убиват турци и ислямисти ( в Батак турци не е имало а българи помаци)и са наистина достойни да бъдат почитани, но за тях нашите историци никак не обичат да говорят. След освобождението Райна не е била смятана и признавана за героиня и е имало причина.

Panzerfaust

Quote from: Шишман on 22 April 2021, 18:56:15Синът и когото комунистите преследват не е бил нормален човек. Бил е садистичен убиец и е убивал душейки за удоволствие.
Вероятно имаш предвид Иван Дипчев. Не е хубаво да се повтарят комунистически лъжи! Считай го за предупреждение!

Шишман

24 April 2021, 11:11:54 #8 Last Edit: 24 April 2021, 11:22:28 by Шишман
Quote from: Panzerfaust on 24 April 2021, 09:39:17Считай го за предупреждение!
Аха, ще го счета и ще намаля участието си в форума. То и няма голяма полза от обсъждането на сериозни неща тука. На практика форума сякаш е останал някъде около 2000- 2005г. и няма желание да се промени ! Така че повече сериозни и важни неща тука няма да обсъждам.
Funny Funny x 1 View List

Panzerfaust

Намалявай каквото искаш!
Няма да петниш честта на достойни български офицери!
Winner Winner x 1 View List