• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 September 2021, 10:18:53

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13819 Posts

Шишман
5797 Posts

Panzerfaust
980 Posts

Лина
776 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23615
  • Total Topics: 1361
  • Online Today: 147
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 99
Total: 99

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Спасение

Ръцете ти са пролетни пашкули
сред острите виелици на зимата.
Затопляш пребледнелите ми скули
с онази нежност, винаги незримата.

Гориш снега до капчици от вяра.
Спасяваш ме в лъчи единосъщие -
с очите си прекръстила олтара,
молитвена за моето възвръщане.

В съдбата ми, небесно просияла,
напомняш вечност, вдъхната на тление.
Ти ангел си, роден от святост бяла,
а аз съм скитник, вързан от спасение.

Hatshepsut

Дълго завръщане

През дългото завръщане към себе си,
светът ни е скала за покоряване -
и тайната се крие не от ребуси,
а в огъня на нашето отдаване...

Къде и как в нищожното сме мръзнали
е вече без значение в забравата -
поне една мечта да бихме дръзнали,
с онази жар, затворена от лавата.

Веднъж със теб да бъдем лято в зимата
и птиците да пеят по площадите,
а в шепите от пламенното взимане -
една от друга да се шепнат кладите.

През дългото завръщане към себе си
да пламнем, споделени от безвластие.
Едва тогава, ти живот, вълшебен си,
а името ти винаги е Щастие.

Hatshepsut

Искри на естеството

Не спирай с умореното "кога".
Сърцето търси смисъла, когато
след бурен дъжд от блеснала дъга
светът ни се усмихва непознато.

Не казвай невъзможното "къде",
щом вятърът събира ни, където
една мечта с лъчите си преде
красивата усмивка на небето.

Не питай пак учудена "защо",
когато нямаш отговор... Защото
въпросите са нежното длето
за всичките искри на естеството.

Hatshepsut

Насън и наяве

Понякога сънят ни ще твори
това, което с теб не сме живели.
Мечтата върхове ще покори,
а погледът - невидими предели.

Дъждът ще бъде плискащ водопад
и вятърът - нашепване на лира.
А поривът ни - невъзможно млад,
в следите преживяно ще прозира.

И празници от дивна синева
един след друг ще пишат календара.
Животът ще е сбъднати слова,
а щастието - вдъхнато от вяра.

Но даже - без среднощни чудеса,
пак утрото ми с теб да ме намира -
готов съм вечността да понеса,
щом този сън наяве не умира...

Hatshepsut

Фенерът, който сбъдва нас

Далечната звезда блести,
а близкият фенер мъждука.
Къде ли ще откриеш ти
копнеж за своята сполука?

С един човек неприютен
или в мечта непокорена?
Какво е слънчевият ден
в така сумрачната вселена?

Дали от сбъдване боли,
щом няма кой да те споделя?
Високото до студ дели,
подобно ледена постеля,

но близкото е шепа жар
и пламъче, което сгрява...
Бъди прегръдка, шепот, дар!
Бъди мигът от незабрава!

Очи в очите. Глас до глас.
И не звезда, но светла лира -
фенерът, който сбъдва нас,
в една вселена се побира.

Hatshepsut

Диви виелици

Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...

В древни легенди танцували нимфи по хребети.
С пъстри венчета, заплетени в буйни коси.
Пръсти юнашки им служили нежно за гребени...
Нимфа бъди ми! Дори да решиш, че не си!

Чудото - някъде в твоите пръсти е вързано.
То ще лекува копнежа, от студ парцалив.
Имаш конеца, иглата... Започвай със възела -
тази милувка, която ме прави щастлив...

Тази прегръдка, от нощни тревоги изискана.
Жива легенда в изпръхнали бледи уста.
Бели парцалчета в мъжка молитва за искреност,
сякаш от лятото зов на зелени листа.

Hatshepsut

Съдба

Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.

С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама.
Ще напълним джезвето да къкри с омайни треви.
А в пътеките тесни на вечно тревожната памет
всеки спомен ще бъде орисник. И нас ще мълви.

Непрежалена пролет ще среща горещото лято.
Есента ще постели на зимата нар от листа.
Ще белеят косите ни - щастия в сребърно ято.
Ще си шепнат ръцете, тъй както се милват уста.

И светът, уж бърлога, ще бъде възможен за всичко.
Оня блеснал простор над заспалите в клена мъгли.
Ако свиеш съдбата ми - свий я, тъй както обичаш
и прегръщаш до болка... И знаеш, че сладко боли.

Hatshepsut

Залез

Потърси в догорелия залез пътека за двама ни.
Да опърлим нозете си с въглени в нощен котел.
Там се гонят мечтите ни - вечерно диви и пламенни,
нарисувани бурно от вятъра с жар-акварел.

Потърси в догорелия залез кандило за криптата
зад която са скрити най-светлите думи за нас -
тези силни копнения, сякаш луни неизсипани,
за които не стига дъхът в онемелия глас.

Потърси в догорелия залез надежда за утрото,
осребрило косите ни с пръски лазурна роса.
И след будната нощ за сърца, премалели от лутане,
да сияят зениците в сини от зов небеса.

Потърси в догорелия залез идея за смисъла -
всичко в нас си е струвало - даже до сетния миг.
За души-лунатици, родени от късчета искреност,
всеки залез е изгрев, и всяка искрица - светлик.

Hatshepsut

Презимувай в мен

Презимувай в очите ми с чиста надежда за пролетност.
Ще се върна по-истински. Хребет, обагрен от цвят.
И небето ти синьо ще бъде прошарено в полети -
тези птици, които едва ли у нас ще заспят.

Презимувай в ръцете ми с порив за дълго докосване.
Те ще бъдат прелели реки от стопения сняг.
За да търсят копнежа на твоите цъфнали острови.
Аз да бъда водата, а ти - озареният бряг.

Презимувай в сърцето ми с трели за вятърно сливане.
Дъх до дъх ще се шепнем край щъркели в млада трева.
И светът ни учуден ще гледа как с теб го откриваме -
като мисли, които възкръсват до светли слова.

Презимувай в душата ми с цветна молитва за вричане.
Кръг от двама да бъдем. Събрани - дъга до дъга.
И красивата вечност, до вчера останала ничия,
ще е нашето истинско сбъдване - днес и сега.

Hatshepsut

Остани за душата ми есен

Остани за душата ми есен. В самотно сбогуване.
Нека дъхнат от устните жълъдно стари мечти.
Като извор, закътан под шума, ти беше тъгувана,
и ослушвам се аз - да го чуя как тихо шурти.

Непредвидено сам - рея поглед в тревите посърнали.
Да усетя сълзите ти - някаква капка дори.
Всичко с теб ли си дадохме? Или пък всичко сме върнали?
Зов и шепот. Докосване. Шепа лъчисти искри.

Сухи съчки в нозете ми пукат за късно причастие.
Листопадът - и той като мен, от умора е спрял.
Може би е утопия нашето търсено щастие
или просто късметче от вятърно щур карнавал.

Полетяло далеч - като дребна калинка през пръстите.
Пожълтяло листо, с нерисувана вечност за нас.
Няма знак и послание. Само следи от отсъствие.
Сякаш ехо от ехо на скрит от дъбравата глас.

Остани за душата ми есен. По своему искрена.
Нека с теб ни върти оня мъдър и чист кръговрат.
Може би ти отново за обич ще бъдеш поискана -
като извор, закътан под шума от друг листопад.

Hatshepsut

Десет хиляди мига

Да те търся стократно - съдба ми е. Избор и драма,
както залезът търси на изгрева светлия блян.
Най-желаният смисъл се случва, когато сме двама
и светът е предчувствие... Път, от мечти провидян.

Има мъдрост, която отколе в числата е скрита.
Тя напомня за цялост. Дори за платена цена.
Само миг от споделяне - още не значи насита.
Само лъч от очите - все още не е светлина.

Както сладкият мед не от цвете едничко роден е,
нито топлият хляб - от две шепи пшенични зърна,
тъй за мен ти ще бъдеш слова от стократно шептене,
даже нежна столетност с красивото име Жена.

Век с човек се римува, и смисълът сам се намира.
Десет хиляди мига са сто, умножени по сто.
Тази моя стократност в сърцето ти нека извира
и "Защо те обичам?" - за отговор: Ето защо!

Hatshepsut

По свой си начин

Гледам те по свой си начин - както огънят барут.
Винаги нееднозначен - мъдър, но и малко луд.
И не питай до къде съм прозаик или поет.
Пролетта за мен е есен, а пък лятос тъпча лед.

Търся те по свой си начин - сякаш въздухът вода.
Даже в мислите прозрачен. Като полет без следа.
Ако малко съм ти нужен - твоят глас ще ме спаси
и ще бъда вятър южен в литналите ти коси.

Искам те по свой си начин - като птица без кафез.
Смеейки се - да те плача. Да си утрешното днес.
Нямам в думите верига, но така е по-добре.
Нищото от теб ми стига - само зов да побере.

Имам те по свой си начин - даже да остана сам.
Ако в тебе съм вторачен - виждам себе си за храм.
И това за нас не крия - следвам смисъла един -
да сме сбъдната стихия от копнеж небесносин!

Hatshepsut

Опит за портрет

Размесих палитрата с гъсти бои за рисуване.
Бъди неподвижна. Ликът ти дано уловя.
Дали те прогледнах? И колко ли взиране струва ми
онази магия - портрет да говори в слова?

Очите ти плуват през топлия порив на цветното.
Лъчите преплитат на сенките тайния щрих.
И онзи воал, с който ти си небрежно заметната,
сега е тефтерът ми, нужен за пъстрия стих.

Усмихвай се леко. И нека в косите ти маслени
два кичура нежност да падат неволно отпред.
А аз ще ги видя за пламъци, в мен неугаснали,
които разпалват мечти до последния ред.

Ръце отпусни. Да се плъзгат сами по извивките,
тъй както потоците следват по бързи русла.
За миг спри да дишаш. Да хвана на устните, пивките,
онези бразди от разгърнати сякаш весла.

Сега се огледай през светлия взор на зениците,
защото изпих те до сетната капчица блян.
А после дари си портрета - за радост на птиците,
с чиито пера те стихувах, от зов разпилян.

Hatshepsut

Българска майко!

Българска майко, плода си в тревоги износила...
Кой те натири мизерна до тъжния крах?
Чест и достойнство да нямаш, все още не просила
жалки грошове за свидния майчински страх...

Кой те възпря да погледнеш с усмивка към утрото?
Чашата мляко да страдаш от светла любов...
Кой те захвърли в съдба от надежди порутени,
нокти да дращиш на мъката в тъмния ров?

Българска майко, тъй силна и мъдра в утробата.
Даже в безпътица пак ще оставиш следа.
С плач претърпи най-жестокия рог на прокобата -
звяр да убива мечтите за твойте чеда.

Ти ще пребъдеш - велика над бурните хребети.
Утрото в теб ще вещае надежда и плам.
Губила много в живота, но никога себе си -
дай на чедата си смисъл от обич и храм.

Българска майко, чист пролом в скалите на вечното,
живи, водите ти, нека оставят следи...
Бог да те спомни, и в Него да бъдеш изречена -
ярка зорница в купчина от нощни звезди.

Hatshepsut

Неиздъхнали спомени

Мислѝ за мен понякога. Усещай ме,
дори да съм далечно-несъзрим.
Във спомените нека да се срещаме
и хванати с ръце да повървим.

В една такава нежна територия
сърцата нямат повод за тъга.
Прочетохме ли нашата история?
Предишната ни обич... но сега?

Искрица в битието ни изстинало -
ще лумне ли отново до пожар?
За любовта, разказват, няма минало...
Тя винаги от бъдното е дар...

Мисли за мен понякога. И мислено -
реално сътворен ме съживи.
Да се намерим - както ни е писано.
Неуловен - мигът да ни лови...

И спомените наши, неиздъхнали,
да ни рисуват с вечерен пастел -
от улиците - чувствено заглъхнали
до спирките на нашия предел.