• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 July 2021, 16:16:50

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13362 Posts

Шишман
5570 Posts

Panzerfaust
887 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22657
  • Total Topics: 1351
  • Online Today: 181
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 31
Total: 32

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Спасение

Ръцете ти са пролетни пашкули
сред острите виелици на зимата.
Затопляш пребледнелите ми скули
с онази нежност, винаги незримата.

Гориш снега до капчици от вяра.
Спасяваш ме в лъчи единосъщие -
с очите си прекръстила олтара,
молитвена за моето възвръщане.

В съдбата ми, небесно просияла,
напомняш вечност, вдъхната на тление.
Ти ангел си, роден от святост бяла,
а аз съм скитник, вързан от спасение.

Hatshepsut

Дълго завръщане

През дългото завръщане към себе си,
светът ни е скала за покоряване -
и тайната се крие не от ребуси,
а в огъня на нашето отдаване...

Къде и как в нищожното сме мръзнали
е вече без значение в забравата -
поне една мечта да бихме дръзнали,
с онази жар, затворена от лавата.

Веднъж със теб да бъдем лято в зимата
и птиците да пеят по площадите,
а в шепите от пламенното взимане -
една от друга да се шепнат кладите.

През дългото завръщане към себе си
да пламнем, споделени от безвластие.
Едва тогава, ти живот, вълшебен си,
а името ти винаги е Щастие.

Hatshepsut

Искри на естеството

Не спирай с умореното "кога".
Сърцето търси смисъла, когато
след бурен дъжд от блеснала дъга
светът ни се усмихва непознато.

Не казвай невъзможното "къде",
щом вятърът събира ни, където
една мечта с лъчите си преде
красивата усмивка на небето.

Не питай пак учудена "защо",
когато нямаш отговор... Защото
въпросите са нежното длето
за всичките искри на естеството.

Hatshepsut

Насън и наяве

Понякога сънят ни ще твори
това, което с теб не сме живели.
Мечтата върхове ще покори,
а погледът - невидими предели.

Дъждът ще бъде плискащ водопад
и вятърът - нашепване на лира.
А поривът ни - невъзможно млад,
в следите преживяно ще прозира.

И празници от дивна синева
един след друг ще пишат календара.
Животът ще е сбъднати слова,
а щастието - вдъхнато от вяра.

Но даже - без среднощни чудеса,
пак утрото ми с теб да ме намира -
готов съм вечността да понеса,
щом този сън наяве не умира...

Hatshepsut

Фенерът, който сбъдва нас

Далечната звезда блести,
а близкият фенер мъждука.
Къде ли ще откриеш ти
копнеж за своята сполука?

С един човек неприютен
или в мечта непокорена?
Какво е слънчевият ден
в така сумрачната вселена?

Дали от сбъдване боли,
щом няма кой да те споделя?
Високото до студ дели,
подобно ледена постеля,

но близкото е шепа жар
и пламъче, което сгрява...
Бъди прегръдка, шепот, дар!
Бъди мигът от незабрава!

Очи в очите. Глас до глас.
И не звезда, но светла лира -
фенерът, който сбъдва нас,
в една вселена се побира.

Hatshepsut

Диви виелици

Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...

В древни легенди танцували нимфи по хребети.
С пъстри венчета, заплетени в буйни коси.
Пръсти юнашки им служили нежно за гребени...
Нимфа бъди ми! Дори да решиш, че не си!

Чудото - някъде в твоите пръсти е вързано.
То ще лекува копнежа, от студ парцалив.
Имаш конеца, иглата... Започвай със възела -
тази милувка, която ме прави щастлив...

Тази прегръдка, от нощни тревоги изискана.
Жива легенда в изпръхнали бледи уста.
Бели парцалчета в мъжка молитва за искреност,
сякаш от лятото зов на зелени листа.

Hatshepsut

Съдба

Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.

С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама.
Ще напълним джезвето да къкри с омайни треви.
А в пътеките тесни на вечно тревожната памет
всеки спомен ще бъде орисник. И нас ще мълви.

Непрежалена пролет ще среща горещото лято.
Есента ще постели на зимата нар от листа.
Ще белеят косите ни - щастия в сребърно ято.
Ще си шепнат ръцете, тъй както се милват уста.

И светът, уж бърлога, ще бъде възможен за всичко.
Оня блеснал простор над заспалите в клена мъгли.
Ако свиеш съдбата ми - свий я, тъй както обичаш
и прегръщаш до болка... И знаеш, че сладко боли.

Hatshepsut

Залез

Потърси в догорелия залез пътека за двама ни.
Да опърлим нозете си с въглени в нощен котел.
Там се гонят мечтите ни - вечерно диви и пламенни,
нарисувани бурно от вятъра с жар-акварел.

Потърси в догорелия залез кандило за криптата
зад която са скрити най-светлите думи за нас -
тези силни копнения, сякаш луни неизсипани,
за които не стига дъхът в онемелия глас.

Потърси в догорелия залез надежда за утрото,
осребрило косите ни с пръски лазурна роса.
И след будната нощ за сърца, премалели от лутане,
да сияят зениците в сини от зов небеса.

Потърси в догорелия залез идея за смисъла -
всичко в нас си е струвало - даже до сетния миг.
За души-лунатици, родени от късчета искреност,
всеки залез е изгрев, и всяка искрица - светлик.

Hatshepsut

Презимувай в мен

Презимувай в очите ми с чиста надежда за пролетност.
Ще се върна по-истински. Хребет, обагрен от цвят.
И небето ти синьо ще бъде прошарено в полети -
тези птици, които едва ли у нас ще заспят.

Презимувай в ръцете ми с порив за дълго докосване.
Те ще бъдат прелели реки от стопения сняг.
За да търсят копнежа на твоите цъфнали острови.
Аз да бъда водата, а ти - озареният бряг.

Презимувай в сърцето ми с трели за вятърно сливане.
Дъх до дъх ще се шепнем край щъркели в млада трева.
И светът ни учуден ще гледа как с теб го откриваме -
като мисли, които възкръсват до светли слова.

Презимувай в душата ми с цветна молитва за вричане.
Кръг от двама да бъдем. Събрани - дъга до дъга.
И красивата вечност, до вчера останала ничия,
ще е нашето истинско сбъдване - днес и сега.

Hatshepsut

Остани за душата ми есен

Остани за душата ми есен. В самотно сбогуване.
Нека дъхнат от устните жълъдно стари мечти.
Като извор, закътан под шума, ти беше тъгувана,
и ослушвам се аз - да го чуя как тихо шурти.

Непредвидено сам - рея поглед в тревите посърнали.
Да усетя сълзите ти - някаква капка дори.
Всичко с теб ли си дадохме? Или пък всичко сме върнали?
Зов и шепот. Докосване. Шепа лъчисти искри.

Сухи съчки в нозете ми пукат за късно причастие.
Листопадът - и той като мен, от умора е спрял.
Може би е утопия нашето търсено щастие
или просто късметче от вятърно щур карнавал.

Полетяло далеч - като дребна калинка през пръстите.
Пожълтяло листо, с нерисувана вечност за нас.
Няма знак и послание. Само следи от отсъствие.
Сякаш ехо от ехо на скрит от дъбравата глас.

Остани за душата ми есен. По своему искрена.
Нека с теб ни върти оня мъдър и чист кръговрат.
Може би ти отново за обич ще бъдеш поискана -
като извор, закътан под шума от друг листопад.

Hatshepsut

Десет хиляди мига

Да те търся стократно - съдба ми е. Избор и драма,
както залезът търси на изгрева светлия блян.
Най-желаният смисъл се случва, когато сме двама
и светът е предчувствие... Път, от мечти провидян.

Има мъдрост, която отколе в числата е скрита.
Тя напомня за цялост. Дори за платена цена.
Само миг от споделяне - още не значи насита.
Само лъч от очите - все още не е светлина.

Както сладкият мед не от цвете едничко роден е,
нито топлият хляб - от две шепи пшенични зърна,
тъй за мен ти ще бъдеш слова от стократно шептене,
даже нежна столетност с красивото име Жена.

Век с човек се римува, и смисълът сам се намира.
Десет хиляди мига са сто, умножени по сто.
Тази моя стократност в сърцето ти нека извира
и "Защо те обичам?" - за отговор: Ето защо!

Hatshepsut

По свой си начин

Гледам те по свой си начин - както огънят барут.
Винаги нееднозначен - мъдър, но и малко луд.
И не питай до къде съм прозаик или поет.
Пролетта за мен е есен, а пък лятос тъпча лед.

Търся те по свой си начин - сякаш въздухът вода.
Даже в мислите прозрачен. Като полет без следа.
Ако малко съм ти нужен - твоят глас ще ме спаси
и ще бъда вятър южен в литналите ти коси.

Искам те по свой си начин - като птица без кафез.
Смеейки се - да те плача. Да си утрешното днес.
Нямам в думите верига, но така е по-добре.
Нищото от теб ми стига - само зов да побере.

Имам те по свой си начин - даже да остана сам.
Ако в тебе съм вторачен - виждам себе си за храм.
И това за нас не крия - следвам смисъла един -
да сме сбъдната стихия от копнеж небесносин!