Български Националистически Форумъ

Обикновено стихотворение

Какво зелено, хубаво дръвче
е сливата, прилежно прецъфтяла!
Побързала е да се облече
във други дрехи. Вчера беше бяла,

но вече не е булка, а снаха,
и с новата подредба леко свиква.
С надеждите, с пчелите и смеха,
с дъжда нехаен, който топло бликва.

Обикната, приета, от дете
в очакване да ражда и да шета,
със всяко клонче бърза да расте,
за да надмине другите дръвчета.

Профилактика на мрежово оборудване - 05.04.2023, след 01:00 часа

от: "SuperHosting.BG" (support@superhosting.bg)

Здравейте,

За повишаване качеството на предлаганите от нас услуги, предстои да направим профилактика на мрежово оборудване.

Профилактиката ще бъде на 5 април 2023г, сряда, в интервала между 01:00 часа и 01:30 часа. Очакват се кратки прекъсвания в интернет свързаността.

Няма да бъдат извършвани промени в текущата конфигурация на сървърите, инсталирания софтуер, хостинг акаунтите и сайтовете.

Начало: 5 април 2023г от 01:00 часа
Край: 5 април 2023г до 01:30 часа
Обща планирана продължителност: 30 минути

Очаквано прекъсване на услугата в този прозорец: Няколко прекъсвания с продължителност от 20 секунди
Засегнати хостинг услуги: Интернет достъп


Поздрави,
СуперХостинг.БГ

Stagonopleura guttata е вид птица от семейство Estrildidae.

Видът е разпространен в Австралия.


https://bg.wikipedia.org/wiki/Stagonopleura_guttata


Размер на тялото - 10-13 см, тегло - 17 г. Размах на крилете 26 см. Пепелявокафяв, с изключение на сребристо-сива корона, чело и шия, както и червен задник. Оперението е бяло отдолу, с изключение на черна лента в горната част на гърдите, която след това продължава надолу отстрани с някои характерни бели петна. Ивицата между окото и клюна е черна. Гърлото е бяло. Краката са тъмно сиви. Клюнът и пръстените около очите са тъмночервени.

Мъжките и женските изглеждат сходни и като цяло са трудни за идентифициране по пол, с изключение на някои малки разлики, които могат или не могат да бъдат различими: женската има по-тесен "лигавник" и по-бледи ивици между очите и клюна; женската може да е по-малка; главата на мъжката може също да е по-квадратна от тази на женската и по-широка в темето; клюнът и очните пръстени на мъжкия са по-тъмночервени; а опашката е черна при мъжкия и кафяво-черна при женската. При женските се появява по-розов клюн на възраст 3-4 години.

Полът на тези чинки се определя най-надеждно от ухажването на мъжките и техните песни. Песента на женската е описана като "бодлива" версия на мъжката. Някои развъдчици предлагат известно време за гледане на тези чинки и избор на чифт с различни гласове.

Незрелите диамантени амадини имат черен клюн и по-матово оперение.

Диамантените амадини се хранят със зрели или частично узрели семена и листа от треви, както и с насекоми и техните ларви (особено по време на размножаване), зрели или частично узрели плодове. Тези наземни хранилки действат като разпръсквачи на семена за растенията, с които се хранят.

Диамантените амадини пият вода, като я изсмукват.

Те летят ниско и на ята в дълги вериги.

Размножение

Диамантените чинки често има нижда от повече време, за да приемат партньор, но те са лоялни към партньора си, след като двойката се свърже. Това рядко прави защитата на партньора проблем. Не е известно как избират своя партньор, но някои предполагат, че мъжките избират женска въз основа на това колко цветни са нейните пера. По време на ухажване мъжкият държи дълъг стрък трева в клюна си и се люлее нагоре-надолу, изпъквайки гърдите си. Докато мъжкият се люлее, той издава продължителен скърцащ звук. Ако женската не отлети, докато мъжкият проявява тези движения, ще последва копулация.

Диамантените амадини са моногамни птици.

Те обикновено се размножават два пъти годишно. Размножават се през пролетта и след това отново през есента. Те не се размножават при изключително горещо или студено време. Размножителният период на диамантените амадини е от август до януари. През това време индивидите изграждат гнездо с входна тръба с дължина до 15 см. Гнездата са постлани с фина трева и пера и обикновено са разположени в дървета или храсти с гъста зеленина или високо по дърветата, често под гнездата на ястреби или врани. Женските снасят четири до девет яйца на люпило и двамата родители инкубират яйцата средно 13 дни. Младите пилета излитат след около тридесет дни. Малките стават независими две седмици след излитането. Младите екземпляри придобиват оцветяване на възрастни доста бързо и могат да се размножават след девет месеца.

Мъжките обикновено събират материали за гнездото, докато женските строят гнездата. И мъжките, и женските се редуват да инкубират яйцата. През светлата част на деня всеки родител седи на гнездото за около час и половина наведнъж. Често, когато мъжкият се връща в гнездото, за да смени женската, той носи стръкче трева или дори перце като подарък. През нощта мъжкият и женската седят заедно в гнездото. Малките обикновено ядат само полуузрели семена. Когато пиленцата поискат храна, те поставят врата си на пода на гнездото и обръщат само устата си нагоре. По време на това просене човките на пилетата са широко отворени и главите им се движат бързо от едната към другата страна.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Бриллиантовая амадина




Bird aviary release : Diamond Firetails ( Stagonopleura guttata )

ВЪЗРАЖДАНЕТО ЗАПОЧНА !!!
 Да свидетели сме на едно ново възраждане, доста добро за сега, но само за сега. Трябва да се внимава да не свърши, като първото, а именно с чуждопоклонничество и подмяна на българщината със сляпо поклонение на запада.
Какво трябва да е това възраждане ?
Класическото западно възраждане " ренесанса" е възраждане на злото, на извратеното, на езичеството, сатанизма и п******тията. Те за това и са на това дередже: и са толерантни и към секти, сатанизъм, ислям и на практика умират и като народи и като култура. Точно от такова възраждане със сигурност нямаме нужда.
Да разгледаме нашето възраждане. То е било доста различно от западното и е възраждане на нашата история, култура до някъде и църква.
С историята може да се каже възраждането успява, с културата в началото ДА, но после се изражда и се обръща към западната култура, а от тук и отстъпление от корените и народността. С вярата успяват до някъде. Когато обаче смесват религиозните борби с политическите нещата земат лош обрат. Сдушват се със всекакви сектанти и еретици и става миж-маж. За това вина имат естествено и гръцките фанариоти, но кой крив - кой прав е друга тема. Ние нека гледаме себе си. С една дума нашето първо "ВЪЗРАЖДАНЕ" започва много добре ,постига доста от целите си и основната - освобождението, но на края се проваля и става унищожително за " БЪЛГАРЩИНАТА" направо я погребва. Всичко типично българско се обявява за турско и се отхвърля, за сметка на това го заменят със западно. Резултат в малко градове има център застроен с типично български сгради. Има и други резултати, но за тях по-нататъка. Тука трябва и сериозен анализ защо е станало така. Не осъждане, защото това възраждане все пак е било добро, но анализ да не се правят пак същите грешки. Да не могат пак масоно-сатанистите да извъртят нещата пак в своята посока и полза.
Ето основните причини,които според мене са довели до това проваляне на края.
- не е било организирано, било е спонтанно възраждане, но без център който да определя, кое, какво, как, дали трябва, дали не, дали е българско и т.н. просто не може да станат нещата, даже странното е че са станали каквито са станали без организираност.
-Омразата. Да благодарение на нея, макар и да е оправдана, се заличава всичко българско понеже да не би случайно да е турско и се стига даже до абсурди. Неща които са български като ятаганите и каракулаците, биват смятани за турски и отхвърлени и даже заклеймени, чак сега на последък нещата зеха да се изясняват.
- и последната сериозна грешна на това наше 1-во възраждане е отстъплението от вярата или по-скоро не достатъчно сериозното наблягане на православната вера. Трябвало е е едновременно с политическо да е и верско възраждане.
За съжаление лисата на елит избит от турците или потурчен при падането на България под турско: се усеща и тогава, а и сега.
Та какво трябва да е днешното възраждане ?
 Ето и насоките, които аз виждам.
- трябва да е организирано, добре организирано.
- да се прави с желание и в името на българският корен и православната вера.
- да няма никакво западно или далекоизточно или друго влияние върху него. Та ние и сега имаме западни мекерета, няма нужда се напъваме да имаме още.
- трябва да се прави смислено и да се отсява плявата от житото, както се казва.
-трябва да се очертаят и насоки по въпроси не съществували до скоро.
-трябва да е изцяло съобразено с българският дух и култура.
- да не се влияе от т.н. ни древна история, която си е чисто творение на САЩ и се появи и в други страни станали техни марионетки.
- никаква политика, никакви политически влияния и настроения, инак всичко ще е напразно.

В днешни дни при този напредък на  науката , информацията и техниката и познанията относно миналото : лесно ще бъдат възстановени доста неща от миналото ни и върнати към нов живот. Просто трябва 10-на човека да се съберат, разберат, организират и да започнат работа и за 2-3 г. максимум за 4-5г. ще се изяснят нещата и ще се тръгне напреде. Ако обаче това не се направи: просто ще гледаме бавно как страната ни умира и народността ни заедно с това.
На снимката :български родолюбци , последователи на българщината.

Снеготопене

Неравномерно остаряваме.
Душата повече от съвестта.
Какво да обяснявам лятото
на зазимените си сетива?

Навярно думите са гларуси.
Светът ми е така неподредим...
От видимия край на хаоса
снегът изглежда обясним. 

Остава малко мрак в зениците.
Но няма вечна тъмнина.
Снеотопенето е истинско,
но не усещам пролетта.

Неравномерно изветряваме.
Очите повече от мисълта.
Докато обяснявам бялото,
ръцете ми са станали река. 

Очертания

Пропукани човешки очертания.
Животи стогодишни.
Снегът вали и може би е граница 
между сегашно и предишно.

Между сегашната ми многоъгълност
и вчерашните страсти.
Между причината за тръгване
и нещо още по-неясно.

Пропукани човешки очертания.
През процепите дишам.
Смалява се каквото е останало, 
докато не остане нищо. 

След всяко премълчано изречение
сме по-отдалечени.
А другото са междуредия.
И заливи обезлюдени.

Шумът от дишането на медузите
напомня, че съм още будна.
Морето в мен не е илюзия,
но ти едва ли ще го чуеш.

Безпосочно

Смаляват се пристанищата в мен.
А залезът е знак, че съм живяла.
Каквото имам, е за ден.
Но нищо нямам.

Защото все броим ъглите в нас, 
светът изглежда още по-безкраен.
Човекът за човека е компас
в несигурни пространства.

Оградите си всеки сам строи.
И сам си укротява тъмнините.
Едната част от себе си ще съхраним,
а с другото ще се разминем.

И все едно дали ще разберем,
че са едно животът и морето.
Смаляват се пристанищата в мен,
за сметка на крилете.

Бавен ден

                             "Пътеките, които в нас започват,
                             от другия си край са изоставени..."
                                                   Венцислав Василев

Обличам си най-мълчаливата рокля.
Шумът на живота е тъмно зелен.
Онази река, за която се готвя,
е толкова близо до мен.

И толкова силно протягам ръцете,
че стигам до другия (пустия) край.
Но има ли край или той общо взето
е просто поредният слой?

Хартиен отрязък от друг понеделник
живее в семеен албум.
Но днес е напълно различен сюжетът
и всички криле са наум.

Обличам си най-мълчаливата рокля.
И бавно се рея из днешния ден.
И тихо е, толкова тихо, че чувам живота.
Бълбука във мен.

Екзистенция

Неназовими допирателни 
разместват пластовете на сърцето.
Летим. Теснолинейни влакове.
Със свойто съществуване заети.

Със своето тълкуване на знаците.
С невидимия смисъл на нещата.
Накрая всичко се побира в рамките
на някакви си два квадрата.

Но нещо все е недовършено.
Преодоляваме нюансите на мрака.
И ако липсите не са присъствие,
с какво е пълна тишината?

Сега от думите си правя езеро,
но утре може би ще съм оттатък.
В нюансите на нещо много есенно
на колко лебеда ли ще съм сянка?