Български Националистически Форум

Родово наследство => Фолклор => Topic started by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:10:00

Title: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:10:00
Магическата българска народна носия

Българската традиционна носия е общо название, с което се нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт — турци, гърци, албанци, власи.
По своя характер фолклорната носия е всекидневно работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Националната ни носият бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност.

Женска носия

(https://uchiteli.bg/public/uploads/files/5544Untitled_2.png)

Според вида на горната дреха се различават четири типа женски носии: Еднопрестилчена — Разпространена в Западните Родопи, в източните склонове на Пирин и в южните части на Рила; Двупрестилчена —Разпространена е в Дунавската равнина и северните склонове на Стара планина; Сукманена — в централните планински райони и в Тракия; Саяна — в Югозападна България и в крайните райони на днешна Южна България.

Еднопрестилчена носия

Състои се в това, че над ризата, в долната част на тялото, се обвива една престилка, чиито краища се разминават в талията при една от страните – лявата или отзад, и при ходене, ризата се вижда по-надолу. Под ризата при тази носия се обличат бели платнени гащи вместо шалвари. Престилката има напълно еднакъв вид и украса като употребяваната широка престилка при саичната носия.

Двупрестилчена носия

Състои се в това, че върху ризата се опасват по една престилка отпред и отзад. По размери, форма и цвят са различни една от друга и имат различни имена. Горната част на тялото в зависимост от температурата може да бъде облечена с къса или дълга дреха, с ръкави или без ръкави. При това облекло се носят две кройки на ризата. Освен това при него съществуват разлики по места главно на задните престилки, които на запад са къси и силно набрани, тъй като се състоят от дълъг до 15 лакти плат. На изток задната престилка се увеличава по дължина, наборът намалява и изчезва, а по дължина стига до полите на ризата, до глезените и е напълно гладка и опъната. Някои горни дрехи у мъже и жени в района на двупрестилченото облекло са еднакви по цвят, кройка и названия. Ако има някаква разлика, тя е незначителна и се състои в по-голямата украса на женските дрехи. Също така общ е и късият или долният кожух. Двупрестилченото женско облекло е богато с везмо главно по ризите, по белите и почернените късачета, долактанки и др. – при върховете на клиновете и по пазвените им части и сравнително по-слабо по полите на двете.

(https://uchiteli.bg/public/uploads/files/gfgfgfrUntitled_1.png)

Сукманена носия

Това е дебела вълнена тъмноцветна дреха с затворена туникообразна кройка като на ризата. Най-често сукманът е без ръкави, но има и с дълги ръкави (Средногорско) и с ръкави до лактите (Ихтиманско-Самоковско). В редки случаи има летни сукмани от бяла конопена или памучна тъкан (Трънско, Малкотърновско, Дедеагачко). Типичната кройка на сукмана е еднаква с кройката на ризата. При по-широка тъкан клиновете му стигат до областта на талията, дори бива стесняван още повече с дипла. В някои райони подмишното разширяване става с отделна изрязка от плата. Кроежът на сукмана, както и на всички по-старинни дрехи у българите, е съобразяван с ширината на плата. Характерно за сукмана е и това, че върху него е съсредоточена украсата на облеклото. Тя е постигана предимно с везмо или с пришиване на цветни сукна по полите или по ръкавите. Богата е украсата на сукманите с изплитани разноцветни върви, гайтани, а по-късно с разни ширити, плетеници или дантели. Характерно за сукманените носии е наличността само на предна престилка (прегач, фуста). Тя е цветна, обикновено рязко очертаваща се на черния фон на сукмана, червена, зелена, жълта, дори бяла. В някои случаи пъстротата й е допълвана с бродерия. За сукманената носия е характерен и поясът, който е дълга и широка към 20-25 см. вълнена тъкан, обикновено червен, оранжев или тъмновинен. Увива се гладко и стегнато няколко пъти около тялото.

Риза

Ризата има две различни кройки. Най-широко разпространена е правата (туникообразната) кройка, срещана при всички типове облекло. Тя е винаги дълга до глезените, с дълги, широки и отворени в края ръкави и най-често обилно украсена с везмо по полите, пазвите и ръкавите. По-ограничено разпространение има бърчанката риза, позната само в Северна България и при двупрестилчения тип носии.

Забраждане

Съществено отличие на омъжените жени е било забраждането. С кърпа се закрива напълно косата или се оставя да се виждат ограничени части от нея. Най-широко разпространено е обикновеното забраждане, което се прави с бяла или цветна забрадка от широк квадратен тънък плат, прегънат по диагонал. Средният от така образуваните три върха обвива сплитките, а страничните, промушнати под тях, са издигнати нагоре и вързани един за друг на темето на главата.

Накичване

Накичването на главата у девойки и млади жени става обикновено с градински и полски цветя, затъквани зад уши. При забраденост цветето се затъква отстрана под завързаните краища на забрадката. Често и любимо е украсяването на главата с птичи пера – петльови или гривици (завити пера) от патка или обикновени кокоши пера, боядисани в червено, зелено и др. Обикновено по-едрите пера се затъкват отстрани или на тила с върховете нагоре. Накит от такива пера, пришити към платнена ивичка през челото се нарича крондил. За по-тържествени случаи се използват паунови пера.

Мъжка носия

(https://uchiteli.bg/public/uploads/files/fdffdsdsd5Untitled_1.png)

Според цвета и кройката на горните дрехи мъжката носия е белодрешна, по-старинната и чернодрешна, която се появява през Възраждането.

Белодрешна носия

Гащите са с тесни крачоли, плътно прилепнали до горе. Горната им част не се набира при стягането й около тялото, макар че става с гащник (ремък или връв), навървен в нарочен подгъв по края на дрехата (учкур). Горната част на белодрешните гащи е плитка и с по-къса предница, вследствие на което дрехата е пристягана отзад на кръста, и отпред, в подкоремната част. Този вид гащи се нарича беневреци или чешири. Горната част не приляга така плътно до тялото, а е разширена с прибавки на странични клинове. Тя е същевременно и по-дълга, като задминава пояса, а в някои случаи дори стига и до коленете. Поясът се опасва стегнато, внимателно надиплен около кръста, като често е пристяган допълнително с тесен ремик.

(https://uchiteli.bg/public/uploads/files/33434Untitled_1.png)

Тъй като предницата на беневреците се връзва ниско, ризата се вижда на корема между пояса и беневреците. Горните дрехи могат да бъдат и без ръкави или с ръкави до лактите. В някои места ментето, долактанката или дорамчето са обагрени в тъмносиньо или черно.

Чернодрешна носия

Гащите са с много широка кройка от коленете нагоре, а от коленете до глезените крачолите прилягат плътно до краката. Широчината в горната част се постига чрез повече клинове или четвъртити вставки. По този начин се получава дреха, която няма специално предна или задна част, а може да се облича, както попадне. Привръзването към тялото става с връв или ремък, навървен в нарочен подгъв по горния ръб – учкур, въркузун. Така, облечената дреха се набира на множество гънки и придобива характерен вид на шалвари, чието дъно увисва повече или по-малко отпред, отзад или между краката. Тази дреха се нарича потури, чешири, шалвари, гащи.
Върху ризата се облича плътно прилягаща безръкавна дреха, без яка, предниците на която се закопчават отгоре до долу и полите й се пъхат в потурите. Нарича се елек, джамадан, запасалник. За по-студено време се облича т. нар. аба (салтамарка, аджамка, гриш) – къса до пояса вълнена дреха, с тесни и дълги ръкави, силно прилягаща до тялото. В кройката й са характерни силно стесненият надолу гръбен плат и отделни подмишечни вставки. Абата е без яка или с твърде ниска яка и не се запасва в пояса. Поясът е дълъг и е по-широк от този на белодрешковците. Опасва се така, че да покрие по-голяма част от корема.

(https://uchiteli.bg/public/uploads/files/Usdfsdfsssntitled_2.png)

В народното облекло са дълбоко вкоренени белезите за възраст и семейно положение. Първата ризка на детето се облича след кръщене или на третата вечер, когато се смята, че идват орисниците и е ушита с червен конец против уруки. Едва с настъпване на полова зрялост се е осъществявала промяна на детското облекло и се различавала носията по пол (до 15-16 г. момчето не опасва пояс, а момичето – тъкан колан. Ризата до този момент се стяга с ушхура или прашките на престилката).

Първите момински дрехи момичето облича на Лазаровден, Гергьовден или Великден и отива на хорото. А момчето с новите дрехи се включва в коледарските чети. В зависимост от местният тип женска носия момата облича сукман – вълненик или сая, а момъкът – беневреци, чешири или потури и горни мъжки дрехи. Териториалното разпределение на основните видове традиционни народни костюми няма строго обозначени граници. Многообразието е в следствие различни фактори: географски, исторически, обществено-икономически, културни, верски, външни въздействия и личен вкус. Всеки от основните типове носии има множество варианти и подварианти.

Добруджанска етнографска област:
(https://uchiteli.bg/public/uploads/files/11_2_.png)

Пиринска етнографска област:
(https://uchiteli.bg/public/uploads/files/2%20-%20Copy%206.png)

Родопска етнографска област:
(https://uchiteli.bg/public/uploads/files/3%20-%20Copy%204.png)

Северняшка етнографска област:
(https://uchiteli.bg/public/uploads/files/4_1_.png)

Тракийска етнографска област:
(https://uchiteli.bg/public/uploads/files/5%20-%20Copy%205.png)

Шопска етнографска област:
(https://uchiteli.bg/public/uploads/files/6%20-%20Copy%204.png)

https://uchiteli.bg/interesting/magicheskata-bylgarska-narodna-nosiq/1960
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:12:20
Магията на българските народни носии

(https://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/wp-content/uploads/2013/11/buh_noss_02.jpg)

Автор: Анита Комитска

Източници:

- Част 1 (https://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B8/)
- Част 2 (https://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B8-ii/)

Носиите на старите българи... Какво са те за нас, техните потомци? За някои това са дрехите, открити в старите бабини ракли. За други – спомен и омая от едно отминало време, време на мир, хармония, мъдрост и доброта.

За учения, изследовател на народната култура и изкуство, носиите са сложна система от знаци, определяща мястото и ролята на човека в обществото; белег за пол, възраст, семейна и родова принадлежност. За художника носиите са вдъхновение, породено от чудното съчетание на багри и очертания; вдъхновение, претворено в миниатюри, стенописи, картини... За човека, занимаващ се с моден дизайн носиите са като извор с жива вода, от който черпи идеи за кройка, композиция, декорация на съвременния костюм. За чужденеца – от пътешественика по българските земи от XV век насетне, та чак до днешните посетители в музеи и на фолклорни събори, носията буди възхита със своята красота и изящество. Представителите на модерния, индустриален свят са впечатлени от ръчната изработка на българското облекло. От изпридането на нишката, изтъкаването на платното, разкрояването и ушиването на дрехата, боядисването на конците и богатата везбена украса, всичко това е дело на българката.

(https://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/wp-content/uploads/2013/11/buh_noss_03.jpg)
1. Невестинска носия – с. Комарево, Плевенско, края на XIX в.
2. Празнична зимна женска носия – с. Чирен, Врачанско, втората половина на XIX в.

Носиите на старите българи... Какво са били те за своите създатели? В света на българите от миналите столетия, свят, в който са съчетани в единно и неделимо цяло ценностите и добродетелите на християнската вяра и представи, дошли от дълбока древност, носията е на особена почит. Дрехата не е само вещ и символ, тя е свята, така както са свети домашният олтар, огнището, гумното, земята, храмът... Според народната вяра преденето, тъкането, кроенето, шиенето, везането или всичко свързано с изработването на носията трябва да започне в хубав ден и час – понеделник и четвъртък, преди изгрев слънце, когато се пълни месечината. Съществуват строги забрани да се подхваща женска работа по време на големите черковни празници, в неделните дни, в дните от Коледа до Богоявление. Неспазването на тези забрани води до злини и гибел не само на извършителя, но и на цялата селска общност. В представите на българите облеклото е натоварено с особена магическа сила и мощ. То обгръща човешкото тяло и се уподобява, слива се, става едно със самия човек. С отделни части на носията могат да се правят магии, с които да се убие любовта и да се унищожи тялото. Нарочни ритуали като освещаване на дрехите в църквата, ръсенето им със светена вода, каденето с тамян и билки, тегленето им на кантар и други целят да пречистят дрехите и да осигурят добро и благополучие на техните носители. В патриархалния свят на българите съществуват строги повели по отношение носенето на облеклото и сресването на косите. Предаността към традицията определя рутината в носията, защото дрехата, като външен белег на човека, цели не да го отличи, а да го оприличи на всички останали и да го направи част от общността, която му дава сила.

(https://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/wp-content/uploads/2013/11/buh_noss_04.jpg)
3. Невестинска носия – Дупнишко, средата на XIX в.
4. Празнична женска носия – с. Еникьой, Узункюприйско, втората половина на XIX в.

Българското народно облекло впечатлява с богатството и многообразието си. Причината за това неизмеримо съчетание на форми се крие не само в различията на местата и традициите, в които са се зародили, но и в белезите на родовете и племената – траки, славяни, прабългари, съградили българския народ, запечатани от отколешни времена и пренасяни и изменяни през вековете.

(https://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/wp-content/uploads/2013/11/buh_noss_05.jpg)
5. Невестинска носия – гр. Гюмурджина, втората половина на XIX в.
6. Празнична зимна женска носия – с. Извор, Радомирско, втората половина на ХIХ в.

Определящите цветове в българската носия са белият, червеният и черният. В народните представи белият цвят се свързва с чистотата и с невинността, със светостта и с благородството. Червеният цвят е цветът на кръвта, на слънцето и живота, на мъжкото начало, а черният цвят се съотнася с прастарите вярвания и култове към Богинята Майка, земята и плодородието. Магията на носиите е в съзвучието на шарките – шевици и апликации, което струи от тях; в блясъка на сърмата, монетите, пайетите и мънистата, които красят дрехите; в причудливите форми обрисувани от гайтаните и ширитите.

(https://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/wp-content/uploads/2013/11/buh_noss_06.jpg)
7. Празнична лятна носия – с. Ковачевица, Гоцеделчевско, втората половина на ХIХ в.
8. Празнична женска носия – гр. Дебър, края на ХIХ в.

Женските носии добиват своя завършен вид и цялост с украсите за глава. В традиционната българска култура момите ходят с непокрити коси, белег на тяхната свобода. Те носят над сплетената си в множество плитки коса, венци от цветя и косичници от ивици плат, вълнени гайтани, мъниста, монети и раковини. Омъжените жени покриват косите си с шапки и кърпи, тъкани и везани, в цветова хармония с всички останали части на носията.

(https://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/wp-content/uploads/2013/11/buh_noss_07.jpg)
9. Венчална мъжка носия – с. Подгоре, Белоградчишко, средата на ХIХ в.
10. Мъжка празнична носия – с. Чирен, Врачанско, средата на ХIХ в.

Облеклото на българката е не само приказна картина, но и аромат – от него лъха мирис на китките от босилек и здравец, от смин и трендафил, от носените в дрехата ябълка и дюла. Носията е и благогласие, защото накитите на жените – прочелници, обеци, тепелъци, подбрадници, висулки, копчета, гривни, гердани, звънят при всяко движение, стъпка, танц...

(https://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/wp-content/uploads/2013/11/buh_noss_081.jpg)
11. Мъжка празнична носия – с. Гайтаниново, Гоцеделчевско, втората половина на ХIХ в.

Носиите на старите българи... Съхранявани в музейни сбирки, обличани по народни събори, възстановявани в костюми на народни певци и танцови състави, вдъхновяващи съвременни модни колекции те са част от онова наследство, което ни определя като българи и ни дава сили да вървим напред.


В представите и вярванията на старите българи мъжът имал първостепенно значение, защото Господ създал първо него, а сетне жената. На мъжа било отредено да е глава на семейството, да се грижи за прехраната, честта и достойнството на фамилията. По време на празници той кадял трапезата, произнасял благословията, колил жертвеното животно. Мъжът изпълнявал основната роля в някои обичаи: в нощта на Рождество Христово облечен в празнична премяна обхождал в коледарските дружини всички домове в селището, за да ги благослови; на Трифоновден обредно зарязвал лозята; на Кукеровден поставял причудливи маски на лицето си, за да прогони злите сили; на Тодоровден участвал в празничните надбягвания с коне; на Гергьовден извършвал древни ритуали за берекет на стадото, на Симеоновден обредно засявал нивите и др.

Носията на старите българи, решена в два основни тона – бял и черен (тъмносин, кафяв, тъмночервен), на пръв поглед е изключително семпла, но в тази съвършена простота на цветовете са изградени множеството съставни части на мъжката носия. Според изследователите на традиционното облекло белодрешният тип мъжки костюм е по-стар и битувал до късно, началото на ХХ век, в Западните български предели, а в останалата част на страната споменът за него се пазел, като в обредния костюм по време на сватба мъжете намятали връхна бяла дреха. Другият тип мъжко облекло – чернодрешният костюм, се появил още от XVIII-то столетие в източната част на страната, за да измести белите одежди, свързвайки се с развитието на абаджийския и терзийския занаят и ориенталското влияние в мъжкия костюм. Това разделение е твърде условно, защото има периоди, когато битували заедно и двата типа, като лятно (бяло) и зимно (тъмно) облекло, а има и носии, в които горните дрехи са тъмни, а гащите бели.
Композиционно двата типа облекло се различават и в силуета на горните дрехи. Белодрешният костюм е издължен, с тесни прилепнали гащи с плитко дъно – ,,бечви" или ,,чешири", и сравнително по-дълги, стигащи до коляното горни дрехи – ,,глухчета", ,,долактанки" и ,,долами". При чернодрешния мъжки костюм гащите – ,,потурите", са широки, с дълбоко дъно и къси до кръста горни дрехи – ,,елеци", ,,чепкени" и др. и силуетът на носията е по-валчест в долната си част.
Празничният традиционен мъжки костюм впечатлява с украсата си, която е деликатна и ненатрапчива. На белия фон на мъжките ризи по необикновено красив начин се откроява ярко червената шевица с извезани кръстове, свастики, стилизирани цветя и птици. Горните дрехи и гащи, със своите бели или тъмни тонове, са декорирани с червени, сини или черни гайтани, разположени в краищата, които придават завършеност. Широките червени пояси с допълнителна украса от шарени пискюли и пъстро тъканите колани върху тях се открояват на основния фон на горните дрехи. Многоцветието на чорапите, калците и подвеските в празничната носия придава цялост на костюма.
Традиционната прическа на българските мъже до твърде късно била ниско остриганата коса и оставеният дълъг кичур на върха на главата – ,,перчин" или ,,чомбас", сплетен в плитка. Дългата коса била символ на благородство, достойнство и сила. Сплетената коса се носела или навита под шапката, или пусната по гърба. В издадения със спомоществувателството на хърватския епископ Йосиф Щросмайер през 1861 г. в Загреб сборник на Братя Миладинови ,,Български народни песни" перчинът се възпява като ,,рус и златен". Според народната вяра, когато мъжът починел, отрязвали плитката му и я слагали до него в ковчега.
По време на работа на полето мъжете покривали глави с бели тъкани пешкири. Традицията повелявала винаги да носят кожен калпак. При младите мъже калпакът бил с остър връх, украсен с монетки и китки цветя. Сваляли го, когато влизали в черква, когато жалеели за починал родственик или в присъствието на по-възрастни хора. По-старите мъже носели калпак с плоско дъно. Мъжката шапка замествала своя собственик – когато мъжът бил на печалба и родителите му си харесали девойка за снаха, те я сгодявали за калпака му. На краката си българските мъже обували цървули от свинска кожа, кожени обувки или високи ботуши.
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:18:03
Тайните на българската носия

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_22_08_18_1_16_43.jpeg)

Едно време предците ни са вярвали, че традиционните костюми имат магическа сила.
Винаги когато гледам някой фолклорен ансамбъл и всички тези прекрасни момичета и момчета, облечени в национални носии, не мога да спра да си мисля за това колко красиви, силни и зареждащи изглеждат с тях.

Ще ви разкажа някои любопитни неща, които научих за народните ни носии.
 
В нашето съвремие такива одежди носят основно изпълнителите на фолклорни песни и танци, които обличат костюмите си най-вече за участията.
В стари времена, когато българите общували на междуселските пазари и панаири или по празници, от костюма на мъжа или жената се добивала представа за социалното и семейното им положение. Момчетата и момичетата до пубертетна възраст носели еднакво облекло, недиференцирано по пол. По различни елементи от облеклото на момичето или жената можело да се определи дали е влязла в пубертета, дали е годеница или млада невеста, дали е вдовица и т.н. Женският пояс бил с пискюли, като момата слагала пискюлите от лявата страна на кръста, омъжената жена – отдясно. Ако една мома вече си имала изгора, сменяла мястото на китката, с която се кичела – вместо да е отляво, я слагала отдясно. Така, ако някой друг я харесвал, разбирал, че няма шанс. Българската носия е изключително богата и живописна. Тя е рожба на кръстопътното място, на което живеем. На него са се срещали много традиции и култури – на траки, прабългари, славяни. По нашите земи са преминавали кумани, авари, татари, почти два века са живели римляни, идвали са кръстоносците. Цялата тази пъстрота се отразява и върху богатството на българската носия.

Основен елемент в носията е шевицата. Шевицата е винаги ритмична – по полите, ръбовете на ръкавите, кръгово затворена, което символизира житейския кръговрат. Циклите, през които трябва да премине животът на човек без прескачане и без отклонение. – Защото всяко прескачане означава излизане от този цикъл – примерно, да не се ожениш, да се разболееш или рано да овдовееш. В орнаментите по шевиците никога няма да срещнете овце от домашния двор или кокошки. Ще срещнете петли, които са символ на мъжката потенция. Ще срещнете змийчета, които се редуват едно след друго, те са символ на демоничния свят – носител на плодоносна сила. Затова ги има по женските ризи, а ги няма по мъжките. Също така ще срещнете пауна, който е птица, която много често се плоди и при всяко плодене сменя перата си. Затова например от годежа до изтичане на фертилитета на жената тя се кичи с паунови пера. Пауновите пера обаче трябва да стърчат и да треперят, защото, положени хоризонтално вкъщи, носят смърт, т.е. паунът не е жив, не може да се плоди. Колкото до човешките фигури в шевиците, те са наредени точно както е структурата на семейството. Мъжка фигура, женска, след това малки ромбчета – децата. И това се повтаря до безкрай, т.е. да няма край кръговратът на живота, на родословието на фамилията. И което е най-впечатляващо, върху най-ранните църковнославянски книги, които са били ръкописни, в заглавките виждаме същите тези фигури – петела, пауна, змея и същите плетеници от ромбове и многоъгълници.
В миналото шевиците са били ,,регламентирани". Не е било възможно да се възпроизведе някаква шевица, просто защото е по-красива. Във всяко село имало специални парчета плат, по които майсторки – възрастни жени, наследили старинните предписания, бродирали всички фигури, които са ,,регламентирани" за изпълнение в даденото село. Всяка от фигурите имала своя символика. Ако те не се изпълнят според канона, би се объркал езикът на общуването. Същото се отнасяло и за частите от облеклото – всяка от тях имала своята семантика. Например, омъжената жена до определена възраст трябвало да бъде облечена отгоре с вълнен клашник (връхна дреха) или елек. Дори да й е топло, тя не можела да го свали, защото това би означавало, че тя не е в тази възраст, не е женена или се е отклонила от брака.
Костюмът е цветово много богат. Всичко се е боядисвало с растителни бои по различни рецепти. След като се оцвети с отвари от растения, боядисаната прежда се държала в окислители – зелев сок, сок от диви круши или ябълки, варов разтвор, заравяли я в тор и т.н., в резултат на което преждата се получавала неравномерно боядисана. Но пък цветовете не избеляват и между тоновете няма този контраст, който се получава при анилиновите бои. Преобладавал е червеният цвят – символ на живота, виното, кръвта, а също така кафявото, жълтото, охрата, символизираща семето във фалическия смисъл и като плодородие в природата. Но тревисто зелено няма никъде да намерите, защото се е вярвало, че то символизира смъртта. Знаете, за болен човек се казва, че е ,,жълт-зелен". Черното е използвано главно за очертаване на контурите. До сватбата си българката трябвало да направи три-четири ката дрехи за бъдещия си съпруг и толкова за себе си, съобразявайки се с канона – за всяка възраст съответния комплект.

Цялото село се извървявало да види чеиза, особено жените-майсторки, които обръщали дрехите да ги видят и от обратната страна. А те били изпълнени така, че обратната страна спокойно можела да мине и за лицева – не се виждало възелче или сбъркано. Но винаги се оставяло на някое място недовършен елемент – против уроки. Защото много хубаво не е на хубаво. А съвършенството е невъзможно, отклонение винаги се получавало. И е по-добре несъвършенството да бъде върху произведеното, отколкото то да се възпроизведе в живота.

И тъй като всичко в облеклото било строго регламентирано, затова и жена, която се омъжвала извън селото, била оплаквана. Както казва социалният психолог Иван Хаджийски, ,,животът извън селото е живот в чужбина". Булката отивала с приготвения от нея чеиз, но той не се вписвал на новото място, тъй като костюмите, приготвяни от нея през годините, били различни по състав, шевици, тъкани. Тя нямала време да приготвя нови дрехи, тъй като през година-две раждала, и в същото време от сутрин до вечер работела на нивата, и оставала изолирана, не се вписвала в контекста на новото си село.

Носията е цяла вселена, със свой специфичен език, свой смисъл. Но поради непознаването му ние, съвременните българи, се ,,изгубваме в превода".
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:18:49
Стaниcлaв Стoянoв: Нocиятa e вpъзкaтa ни c вeкoвния бългapcки дyх

(https://www.dnesbg.com/wp-content/uploads/2015/12/5-Stanislav-Stoyanov-1.jpg)

Нapoднaтa нocия e знaк зa идeнтичнocт. Tя e  вpъзкa c нaшитe пpeдци, c кopeнитe ни, cпoдeля вeликoтъpнoвeцът Стaниcлaв Стoянoв. Toй e млaд и ycпял мъж, coбcтвeник нa peклaмнa aгeнция, кoйтo ce гopдee c бългapcкoтo. Рaзкpивa, чe кoгaтo e c нocия, yceщa нeвидимaтa нишкa, кoятo гo cвъpзa c мнoгoвeкoвния бългapcки дyх, кoйтo e ycтoял в мoмeнти нa вeличиe и тpyднocти.
"Нa бългapитe в нaши дни мнoгo ни липcвa чyвcтвoтo зa кopeн, зa идeнтичнocт. Tpябвa дa гo нocим, зaщoтo инaчe щe ce oзoвeм във вaкyyм. Вceки чoвeк e ycтpoeн тaкa, чe тъpcи coбcтвeнoтo cи "aз" нe caмo кaтo личнocт, кaтo cъзнaниe, нo и кaтo вpъзкa c пpeдцитe cи. Ниe нocим в ceбe cи чacт oт тях. Taзи вpъзкa ни e нeoбхoдимa, зaщoтo инaчe щe cмe кaтo oтceчeнo дъpвo. Нocиятa ми пoмoгнa чиcтo бaлaнcиpaщo, yceтих ce c eднa cтъпкa пo нaмepил ceбe cи. Tя e нaчин дa oпoзнaя ceбe cи, зaщoтo вътpe в нac e нaй-нeпoзнaтaтa тepитopия", paзкaзвa Стaниcлaв.
Зa пъpви път oблякъл нocия пpeди двe гoдини зa yчpeдявaнeтo нa cдpyжeниe "Пaзитeли нa бългapщинaтa". Пъpвaтa нocия билa ceвepняшкa, взeл я пoд нaeм oт aнcaмбъл "Бългape". Пocлe cи кyпил книгa, издaниe нa БАН, пocвeтeнa нa нocиитe, зa дa ce зaпoзнae c хapaктepнoтo в кocтюмa нa oтдeлнитe eтнoгpaфcки oблacти. Toгaвa cи yшил пъpвaтa ceвepняшкa нocия. Нapoчнo нaпpaвил eлeчeтo и пoяca лилaви, зaщoтo тoвa e цвeтът нa Вeликo Tъpнoвo.
"Пo пpинцип в нaшия paйoн нe e имaлo нocии c лилaвo, aкo пък ca ce cpeщaли, тe ca били пpaзнични. Лилaви имa, нo в плeвeнcкия кpaй", пoяcнявa млaдият мъж. Слeд тoвa cи нaпpaвил втopa нocия – мaкeдoнcкa, хapecaлo мy кaк изглeждa. Нe cпpял дo тyк, yшил cи и някoлкo вpъхни дpeхи – кaфтaн, кюpк, eлeчe cлизaщo дo кoлянoтo,  чeпкeн – eлeчe c oтвopeни pъкaви, кoeтo e пpиcъщo зa мaкeндoнcкaтa, aлбaнcкaтa и гpъцкaтa нocия. В кpaя нa XVIII в. и нaчaлoтo нa XX в. тo нaвлизa и в хaйдyшкoтo oблeклo. Нapичa ce хapaмийcкo, нe e зaдължитeлнo дa e c фycтaнeлa. Хaджи Димитъp, Стeфaн Кapaджa, Филип Toтю ca тoчнo c тaкивa нocии пo cнимкитe, oбяcнявa Стaниcлaв, кoйтo имa и cтapи opъжия. Зa дa e иcтинcки вoeвoдa, cи e нaпpaвил кaпcyлeн пищoв, ceгa иcкa дa cи кyпи кapaкoлaк. Toвa e къco opъжиe мeждy нoж и мeч c кocтeнa дpъжкa, кoeтo e хapaктepнo зa нaшия кpaй. Имa oщe  бapyтници, фишeклъци.
Рoдът нa Стaниcлaв Стoянoв e oт Свищoв. Пo мaйчинa линия eднaтa мy пpaбaбa  имa влaшкa жилкa, a дpyгaтa e oт вeлeшaнcкaтa мaхaлa в Свищoв. Пo бaщинa линия ceмeйcтвoтo мy cъщo e oт cвищoвcкия кpaй.
Вcякa гoдинa Стaниcлaв, cъпpyгaтa мy Пeтя, и мaлкaтa им дъщepичкa хoдят нa фecтивaлa нa нapoднaтa нocия в Жepвнa. Нeoпиcyeмo e yceщaнeтo дa видиш 20 000 дyши, oблeчeни в нapoдни нocии, ycмихвa ce млaдият мъж. Хapecвa мy, чe пo вpeмe нa фecтa ca зaбpaнeни вcички ypeди oт XX в. и чoвeк ce чyвcтвa пo-мaлкo зaвиcим oт тeлeфoнa, кoмпютъpa, тeлeвизopa. Вeчe нe изпycкa cъбитиe, в кoeтo имa възмoжнocт дa oблeчe нapoднaтa нocия. Убeдeн e, чe вceки eдин бългapин тpябвa дa гo нaпpaви пoнe вeднъж в живoтa cи, зa дa yceти кaквo e чyвcтвoтo.
Стaниcлaв пpeoткpивa чyдния cвят нa бългapcкoтo пpeди пoвeчe oт дeceт гoдини, кoгaтo пpoчeл някoлкo книги, cвъpзaни c бългapcкaтa иcтopия, кoитo мy oкaзaли мнoгo cилнo въздeйcтвиe. Сpeд тях ca Хpoникитe нa Стeфaн Цaнeв, тpyдoвeтe нa Бoжидap Димитpoв. Зaпoчнaл дa oбикaля цялaтa cтpaнa, пoceтил вcички гoлeми и cpeдни гpaдoвe. Еднo oт мecтaтa, кoeтo нaй-мнoгo гo e впeчaтлилo, e Видин.
"Пaдa ce мaлкo вcтpaни, пeт чaca e пътят oт Вeликo Tъpнoвo, нo кoгaтo бeшe иcтepиятa пo Бeлoгpaдчишкитe cкaли, и ниe oтидoхмe. Отceднaхмe във Видин. Окaзa ce, чe в гpaдa имa тoлкoвa мнoгo иcтopия, чe ocтaнaх шoкиpaн. Живият гpaд e oбгpaдeн c кpeпocтни cтeни, eдинcтвeнoтo пoдoбнo мяcтo e Хиcapя. Кpeпocттa Бaбa Видa e eдинcтвeнaтa oцeлялa цялa цитaдeлa в Бългapия. Нaпpaви ми впeчaтлeниe Кpъcтaтa кaзapмa, библиoтeкaтa нa Оcмaн Пaзвaнтoyглy, имa и eвpeйcкa cинaгoгa. Вpaцa cъщo имa cтpaхoтнa aтмocфepa. Плиcкa пък мe впeчaтли cъc cтpoитeлcтвoтo oт Пъpвoтo бългapcкo цapcтвo", paзкpивa coбcтвeникът нa peклaмнa aгeнция.
Мнoгo ca и иcтopичecкитe личнocти, кoитo зacлyжaвaт възхитa и yвaжeниe.
"Кaтo изключим cpeднoвeкoвнитe бългapcки влaдeтeли, кoитo ca лeгeндapни личнocти, мнoгo мe впeчaтлявa Илю вoйвoдa. Toй e вoeвoдa oт мaлък, мнoгo пъти e paнявaн, нo дoживявa Оcвoбoждeниeтo и кaтo зaпoчвa Сpъбcкo-бългapcкaтa вoйнa пpeз 1885 гoдинa oтнoвo oбличa хaйдyшкитe дpeхи и 80-гoдишeн oтивa дa ce биe. Taзи нeгoвa пocтъпкa мнoгo вдигa мopaлa нa бългapcкитe вoйници", oбяcнявa Стaниcлaв Стoянoв. Toй пoяcнявa, чe пoпyляpнaтa бългapcкa хyдoжничкa и peжиcьopкa Зopницa Пoпгaнчeвa, пoвeчe извecтнa кaтo Зopницa Сoфия, пpaви филм зa cлaвния вoeвoдa.
Пpeди двe гoдини Стaниcлaв cтaвa чacт oт cдpyжeниe "Пaзитeли нa бългapщинaтa", cъздaдeнo oт pъкoвoдитeля нa aнcaмбъл "Бългape" Хpиcтo Димитpoв. Във вceки oблacтeн гpaд тo имa мecтнa cтpyктypa, кoятo ce нapичa "чeтa". Tя имa вoeвoдa, пoдвoeвoдa, знaмeнoceц, кoвчeжник. Във Вeликo Tъpнoвo в нeя влизaт oкoлo  дeceтинa дyши, cpeд кoитo aдвoкaт Киpил Андpeeв и Стeфaн Кинoв, нo вce oщe opгaнизaциятa тyк нe e нaпълнo cтpyктypиpaнa. Яcнo e oбaчe, чe чeтaтa щe ce кaзвa "Филип Toтю". "Tpябвa дa cи нaпpaвим нocии, кoитo дa ca eднaкви или пoнe някoй oт eлeмeнтитe дa e cпeцифичeн. Миcлим вapиaнти и зa кayзa нa чeтaтa, инaчe кaтo oбщa кayзa нa cдpyжeниeтo cмe peшили дa нaпpaвим мoнyмeнт "Хaйдyшки глaви" в Жepaвнa.
Слeдвaщaтa ни дългocpoчнa кayзa e дa изгpaдим дo 2018 г. мoнyмeнт нa Кaн Tepвeл, зaщoтo тoгaвa ce нaвъpшвaт 1300 гoдини oт биткaтa мy c apaбитe. Нa Бocфopa тoй cпиpa apaбcкoтo нaшecтвиe. 200 000 apмия ce e oпитaлa дa нaхлye в Евpoпa. Toвa e eднa тeмa, кoятo звyчи мнoгo aктyaлнo в нaши дни. Дeлoтo мy e пaмeтнo, зaщoтo oт дpyгaтa cтpaнa нa Евpoпa apaбитe пpeминaвaт, зaвзeмaт цялa Иcпaния и ocтaвaт тaм пoнe 600-700 гoдини. Дoбpe чe e Кapл Мapтeл, кoйтo ycпявa дa ги cпpe", paзкpивa Стaниcлaв. Мoнyмeнтът щe бъдe или нa Кaпитaн Андpeeвo, къдeтo e вхoдът нa Евpoпa и нa Бългapия, или някъдe в Сoфия. "Щe имa и чecтвaнe в Бългapия и Евpoпa, щe ce oпитaмe дa гo oбвъpжeм и c Кapл Мapтeл, зa дa пoчeтeм и двeтe личнocти. Мoжe гoдишнинaтa дa бъдe oтбeлязaнa и в eвpoпeйcкитe инcтитyции", пoяcнявa cъвpeмeнният вoeвoдa.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/stanislav-stoyanov-nosiyata-e-vrazkata-ni-s-vekovniya-balgarski-duh.html
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:21:24
В минало време – български народни носии

Илюстрациите са от книгата ,,Български народни носии" на изд. ,,Анико". В този своеобразен каталог, съставен под редакцията на Никола Григоров, изобилства от чудесни снимки на хубави хора, облечени в изумителни народни носии. Фотосите са дело на Димитър Ерменков. Етнографските текстове, подборът на носиите и тяхното аранжиране е от Анита Комитска и Веска Борисова. На издателските страници са споменати Националният етнографски музей и БАН.

(https://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2010/03/bgnosii-vod1.jpg)
Невестинска зимна носия – с. Киркьой, Солунско.

(https://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2010/03/bgnosii-02.jpg)
Ляво: моминска празнична носия – гр. Котел.
Дясно: празнична носия на млад мъж – с. Попина, Силистренско.
Средата (горе): детска носия на момиче – Никополско.
Средата (долу): детска носия на момиче – Разложко.

(https://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2010/03/bgnosii-03.jpg)
Ляво: обредна моминска носия на зълва – с. Сухин дол, Севлиевско.
Средата: венчална мъжка носия – с. Подгоре, Белоградчишко.
Дясно: обредна моминска носия на лазарка, с. Бяла, Сливенско.

(https://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2010/03/bgnosii-04.jpg)
Ляво: празнична мъжка носия – с. Българи, Малкотърновско. Средата: носия на годеница, Лозенград.
Дясно: празнична женска носия – с. Поповяне, Самоковско.

(https://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2010/03/bgnosii-05.jpg)
Ляво (горе): невестинска носия – с. Килифарево, Търновско.
Ляво (долу): моминска носия – с. Лозен, Горнооряховско.
Кръглата снимка: лятна женска носия – гр. Кюстенджа, Северна Добруджа.
Дясно:  празнична зимна носия на млад мъж – с. Лозен, Горнооряховско.

(https://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2010/03/bgnosii-06.jpg)
Ляво: венчална мъжка носия – с. Прогорелец, Ломско.
Дясно: женска носия – с. Горна река, Гостиварско.
Средата (горе): детска носия на момиче – Трънско.
Средата (долу): детска носия на момче – с. Караисен, Павликенско.

(https://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2010/03/bgnosii-07.jpg)
Ляво: празнична женска носия – с. Мокреш, Ломско.
Дясно: обредна мъжка носия на коледар – с. Победа, Добричко.

(https://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2010/03/bgnosii-08.jpg)
Ляво: женска носия – с. Старо село, Тутраканско.
Средата: празнична мъжка носия – с. Марковча, Новопазарско.
Дясно: празнична женска зимна носия – с. Лозен, Горнооряховско.

(https://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2010/03/bgnosii-09.jpg)
Ляво: празнична женска носия – гр. Бяла.
Дясно: празнична мъжка зимна носия – Софийско.

(https://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2010/03/bgnosii-10.jpg)
Ляво: обредна носия на лазарка – с. Драгалевци, Софийско.
Дясно: мъжка носия – с. Крумово, Варненско.
Средата (горе): обредна носия на девер -с. Горна баня,  Софийско.
Средата (долу): празнична женска носия – с. Вакарел, Ихтиманско.

https://www.otizvora.com/2010/03/993/
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:22:05
Стефан Тенев
Когато за пръв път видях книгата "Български народни носии" разбрах, че държа в ръцете си един наистина великолепен труд, който до този момент няма аналог у нас. На първо място, това което прави най-голямо впечатление, е сериозния научен материал, който е публикуван. В предговора, написан от автора Анита Комитска, са представени основните типове дрехи, които са използвани от българите през един дълъг исторически период от време. За разлика от повечето изследвания на тази тема, в книгата има изчерпателен материал за мъжките и детски облекла, които са присъствали в бита на българите. До този момент основният акцент във всички публикации е попадал върху женската носия, която се отличава с най-голямо богатство на шевиците и шарките. Учените етнографи са развили тезата, че в шарките на женските носии са вложени много древни символи, които етимолозите подлагат на анализ за да разчетат скрития език и сложните древни послания. Научният труд на Анита Комитска е придружен с повече от 260 фотографии на различни костюми от различните етнографски области у нас. Трябва да се отчете великолепната работа на фотографа Димитър Ерменков, който е пресъздал цялото великолепие на носиите. Снимките са направени на неутрален сив фон, който подчертава многообразието от багри и шевици на българските народни носии. Подборът на манекените, застанали пред обектива на Ерменков, е бил много сложен. Това се е налагало от факта, че всички носии са автентични, извадени от фонда на Етнографския музей към Българската академия на науките и не са със стандартни размери. Този факт е налагал дълго и продължително търсене на хора, които да отговарят по ръст и размер на експонатите, които представят. Самата книга представлява луксозно издание с великолепен печат. Страниците са допълнително подшити, с което се предпазват от разпадане. Книгата е издадена на два езика, български и английски, като единственият и недостатък е липсата на превод на пояснителните бележки в края. Спонсор на изданието е г-н Никола Григоров, който е основател на сдружението "Сите българи заедно".

(https://www.bulgaria21.net/issue/images/i8808.jpg)

(https://www.bulgaria21.net/issue/images/i8809.jpg)

Уверен съм, че тази книгата е предназначена не само за професионалисти, занимаващи се с етнография и фолклор, а ще събуди интерес и у непредубедения читател, който ще попадне под обаянието на великолепните дрехи на българите, които са отражение на техния бит и душевност.

https://www.bulgaria21.net/issue/t8809.htm
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:24:36
Българското народно облекло

(https://bulger-duhovnost.free.bg/3.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/2.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/1.jpe)
Празнични костюми от габровско; женски костюм от Старозагорско и пролетен женски костюм от Малкотърновско;
празнични костюми от Карнобатско

Традиционното българско облекло неотменно присъства във всекидневния народен живот – в ежедневния и в празничния бит, в системата на културата, където материалните и духовните явления взаимно се проникват и допълват. За разлика от останалите предмети в материалния бит, облеклото съпътства човека винаги и навсякъде от момента на раждането, когато се облича първата ризка, до погребението, за което задължителни са новите, или венчалните дрехи.

Народното облекло, наред с езика и песенното творчество, е специфично културно явление с дълъг исторически живот. Оттук и неговата вековна роля на своебразен определител на българската народна култура, който създава зрителна представа за етническата специфика и за етнографското многообразие на народа. Оригиналните комплекти костюми и отделните образци от традиционни дрехи, както и високохудожествените шевици, тъкани и метални накити, представляват уникални културно-исторически паметници.

Традиционното народно облекло е най-пълноценният източник за разкриване на етническото eдинство и многообразие на традиционната българска култура. Със своята типологическа характеристика (женски, мъжки и детски), както и със състава и композиция си, то дава представа и за функцията на българина в обществения живот при определени трудови, обредни, или празнични условия. Костюмните композиции от цялата историческо-етническа територия на страната могат да бъдат класифицирани в следните основни типове и разновидности: двупрестилчена, сукманена, саяна и еднопрестилчена женска и белодрешна и чернодрешна мъжка носия. Тези основни типове български народни носии с яркия си етнически стил се утвърждават през епохата на развития феодализъм в България. Развитието и обогатяването им продължава, независимо от превратностите в историческата съдба на българите. Традиционното народно облекло е преди всичко дело на домашното производство – на женския усет и творчество. Мястото на мъжете в този процес е незначително: в отделни случаи те участват в обработването на кожи, или при съшиването им в части от облекло. Постепенно традиционните патриахални условия на домашно производство на облекло се променят. През 18 -19 век все повече се обособяват специализирани занаяти. Майстори терзии изработват горни и връхни дрехи главно от състава на мъжките костюми. Традиционните текстилни материали за изработка на тъкани за облекло са ленът, конопът, вълната, коприната и памукът, който навлиза масово в домашното тъкачество през втората половина на 19 в. Кожата заема сравнително ограничено място – за калпака, ногавиците, цървулите. Тя традиционно присъства главно в състава на мъжкия костюм, разпространен във високите планински области.

(https://bulger-duhovnost.free.bg/12.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/11.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/10.jpe)
Костюми на момък и мома от Разградско; невестенски костюми от Русенско и Силистренско;
женски и мъжки костюми от Поморийско

Структурата на българските народни носии е сложна. Променя се в зависимост от конкретните условия на труд и начина на живот в патриахалното българско село. Определящ разграничителен показател за съответните видове женски носии са кройката и начинът на обличане на горната дреха. За мъжкия костюм – формата и цветът на горните дрехи. Тези показатели са географски очертани и имат своебразно историческо развитие. Основният състав на женската двупрестилчена носия се определя от риза, две престилки (закрепени на кръста – една отпред и една отзад) и колан. Ризата е предимно от вида на бърчанките, с преден и заден отвесен плат, които оформят набори и дипли по горната част – почти открита под горните дрехи. Фина, гъста и дребна везбена орнаментика оформя значителни полета по ръкавите, предницата и гърба на ризата. Двете напоясни завески са приготвяни от домашна декоративна тъкан: задната е релефно оформена с дипли и набори, а предната е едноплата или двуплата, с хоризонтален или отвесен шев. Задната завеска се среща в многобройни варианти (вълненик, бръчник, тъкмейник, пещемал, кърлянка, завешка) и има съответно обособено разпространение. Коланът към този костюм е дълъг и се завива неколкократно на кръста. Първоначално тази старинна женска носия е повсеместно разпространена, но по-късно се запазва само в Дунавската равнина.

(https://bulger-duhovnost.free.bg/15.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/14.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/13.jpe)
Празнични костюми от Софийско; невестенски и мъжки костюм от Самоковско;
всекиднеен мъжки и невестенски костюм от Троянско

Сукманената женска носия е най-масово разпространена. Нейният териториален обхват е много широк: планинските области на централните български земи, както и крайморските райони по Черноморието и Югоизточна Тракия. Многобройните регионални и дори локални разновидности на горната дреха – сукман, споделят общобългарското му единство, изразено в неговите общи белези: материал, туникообразна кройка с дълбоко изрязана пазва. Най-често сукманът е без ръкави, а по-рядко – с късо ръкавче. На определени места сукманът е и с дълъг ръкав. Обикновено към ръкавните отвори са прикачени ,,опашки" – ивици от тъканта на сукмана, които се приемат за редуцирани в декоративни елементи някогашни ръкави, загубили утилитарното си предназначение. Украсата на тази дреха е съсредоточена по полите, по пазвите и по краищата на ръкавите. Състои се от пъстроцетно везмо, декоративна тъканна апликация и обтоки, които са различни по размер и орнаментален стил. Кройката на сукмана определя три главни негови разновидности с географски очертано разпространение. В Западна България сукманът е с веревно разположени клинове, които се спускат от кръста (от талията) на жената. Оттук и названието му -късоклинест. В Централна България сукманът се нарича висококлинест: с трапецовидни или правоъгълни клинове, вмъкнати високо в раменната извивка. В източните райони (по склоновете на Източна Стара планина и по бреговете на р. Дунав) е разпространен ограничено сукман от две части: безръкавен, къс до подгърдието елек (чапак) с прикачена към него ситно набрана в кръста пола. Поясът обикновено е широк и дълъг колкото да се завие неколкократно около кръста. Оцветен е в черно, а най-често и в различни нюанси на червения цвят. Понякога има разноцветна ивична декорация. Сукмената носия се носи с къс колан, тъкан на кори, чийто краища се закопчават с пафти – типичен метален накит (кръгъл или палметообразен), лят или кован, с преобладаващо растителна орнаментика, а понякога и с апликирани седефни божигробски плочки с иконографски сюжети. Престилката е най-яркият декоративен център на сукманената носия. Орнаментката й е богата, яркоцветна и контрастна на голямата черна плоскост на сукмана, подчертавайки стиловата художествена оригиналност на облеклото. В етнографските проучвания върху произхода на сукмана се предполага, че той е дубльор на първоначалната основна дреха – ризата. В процеса на развитието си дрехата се разнообразява по материал, колорит и украса.

(https://bulger-duhovnost.free.bg/18.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/17.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/16.jpe)
Летни костюми от Санданско; женски празничен и мъжки овчарски костюм от Смолянско;
женски и мъжки костюм от Хасково

Саяната носия има за основна част също туникообразна риза, но обликът й се изгражда от т. нар. сая – постоянна горна дреха, отворена отпред, слабоклината, с различна дължина на полите (до коленете или доглезените) и на ръкавите (къси или дълги). Тъканите за изработка на саите са различни по материал и колорит. Преобладават саите от едноцветна бяла, черна, синя или тъмнозелена (памучна или вълнена) тъкан. Някои от широко разпространените й разновидности (по средното течение на р. Марица) са от пъстроцветна тъкан на ивици с преобладаващ черен цвят. Украсата на саята е съсредоточена по пазвата и по края на ръкавите. Българката в случая сякаш се ръководи от по-особени естетически принципи: изявява се като изкусна майсторка на везбената линеарна орнаментика, допълнена от многоцветни гайтанени обтоки. Особено богато въображение тя проявява в неповторимата, но подчертано единна по стил сърмена апликация, срещана в Западна България. В основния състав на този вид българска носия влиза пояс от едноцветна черна или червена вълнена тъкан. Най-често вълнена е и престилката, в червен цвят на ивици, а в някои югозападни райони и с многообразна тъканна орнаментика. По-късна и то използвана главно на празник, е сърмената престилка. Саяната носия е разпространена главно в южните и в югозападните области на българската етническа територия. В югозападните земи доминират червените нюанси на тъканта, както и плътността на декоративното везмо – отново в червено, предпазващо от уруки според народните поверия. Саяната носия се отличава със сравнително дълга жизнена устойчивост и доста късно (почти в средата на 20 в.) отстъпва преднина на градското облекло от европейски тип.

(https://bulger-duhovnost.free.bg/6.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/5.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/4.jpe)
Костюми от Сливенско; летен невестенски костюм от Свиленградско и празничен женски костюм от котленско;
пролетен момински костюм от северна Добруджа и младежки костюм от Силистренско

Еднопрестилчената женска носия отличава отделни селища в Дунавската равнина и в Родопската област. Тя има опростен състав: дълга, туникообразна риза и запасана върху нея тясна едноплата (или широка двуплата) престилка с много пестелива ивичеста украса (двуцветна или многоцветна, от черти по вътъка) или пък тъмно поле с бледо очертани квадрати. Понякога полето е рамкирано с низ от геометрични орнаменти, както и бордюр. До края на първата четвърт на 20 в. еднопрестилчената носия продължава да се използва главно от ислямизираното българско население в Западните и в Източните Родопи. Причина за това е нейната практичност и пригоденост по състав към поминъка на населението. В същото време е налице стремеж към увеличаване на основния състав на този костюм. Включва се нараменна, отворена връхна дреха (антерия, забун, кафтан), но променена по материал, форма, кройка и функция от старинните им прототипи. Отличително за вкуса на родопчанките е предпочитанието към бледожълто-оранжеви цветове или нюанси на тревно зелено, съчетани в колорита на престилката.

Мъжкото облекло на българите е белодрешно и чернодрешно – по цвета на горните дрехи. Всъщност това не са разновидности, обособени по географски принцип, а два последователни етапа в развитието на традиционното мъжко облекло. За най-старинен образец се приема костюмът, оформен от цяла дълга риза със свободно пуснати поли над белите вълнени или памучни гащи, препасани с пояс или колан. Това е мъжки костюм с подчертано консервативен стил. Запазването му се дължи на неговата пригодност към условията за основния поминък – земеделие иживотновъдство.

Мъжката белодрешна носия включва в състав си а си туникообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла тепана (специална техника на приготовление) тъкан. Гащите са в две разновидности: беневреци – с тесни и дълги, плътно пристегнати към тялото ногавици (в долната част), и димии – с широки и къси крачоли. Силуетът на белодрешния костюм се определя от горната дреха (късак, клашник, долактеник, голяма дреха). Тя е с клината кройка и значителна дължина. Специфичен стилов белег на украсата са линеарните везбени мотиви и обтоки от цветен гайтан край ръбовете на пазвата, по краищата на ръкавите и по върховете на клиновете. Поясът е неизменна принадлежност: декоративна, предимно червена тъкан. Завива се стегнато около кръста на мъжа. Белодрешното мъжко облекло е с доказан славянски произход и характер, разпространено из цялата етническа територия на българите. С настъпващите промени най-трайно запазва старинния си облик в северозападните райони (до първите десетилетия на 20 век).

Обособяването на втория вид мъжка носия – чернодрешната – е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло, най-изявен през епохата на Възраждането. Тое продукт на новите обществени, стопански и културни условия. От края на 18 в. докъм средата на 19 в. мъжкото облекло вече не се приготвя от бяла аба (вид вълнен плат). Шие се от черен шаяк (вълнен) с променена кройка на гащите и на горните дрехи. Гащите (потурите) са широки, с обилна украса от черен гайтан. Любопитна е широко разпространената народна представа за тях: колкото са по-набрани и колкото по-ниско и надиплено е дъното им, – толкова е по-заможен притежателят им.

Горните дрехи (елек, аба, антерия) са с прави очертания и къси до кръста. Поясът е плътно завит около кръста: вълнен, червен, забележителен с широчината си. Останалите части на облеклото – колан, типичен кожен калпак, цървули – са принадлежности и на белодрешния костюм.

За единството на двата мъжки костюма говорят мъжките носии от Западна България -композицията им е смесица от бели беневреци и тъмносини горни дрехи. За налагането на чернодрешната носия допринася масово практикуваният абаджийски занаят. Но още в края на миналия век е налице тенденция към изживяване и на чернодрешния костюм. Проявява се в селищата от градски тип – сериозно повлияни от европейската мода.

Териториалното разпределение на основните видове традиционни народни костюми няма строго обозначени граници. Многообразието на традиционните облекла е следствие на различни условия и фактори: географски, исторически, обществено-икономически, културни, верски. Всеки от основните типове носии има множество варианти и инварианти. Формират се в резултат на културно взаимодействие – между носиите на отделни области и райони или между носиите на отделни етнографски групи. Не са изключени и външни въздействия, а също и ролята на личния вкус и предпочитания към детайлите.

В редица български традиционни костюми се поддържат белези и елементи, разкриващи по-старинен пласт на битуване. Те са символичен знак за възраст, за семейно положение, за участие в обреди и обичаи. Най-изразителна в този смисъл е украсата на костюма: съдържанието, композицията, колоритът на текстилната орнаментика. Показателен е и начинът на обличане на отделни дрехи, а също ипринадлежностите към тях. Например косите на момите са винаги открити, а на невестите – закрити. За младата невеста е задължителна бялата връхна дреха, а за момата е забранена. В сватбения обряд невестата се откроява с богатия състав на венчалния костюм, при който се дублират и дори потретват някои основни части (риза, сукман, престилка). Израз на венчалната символика е червеният превес (мъжки червен пояс), преметнат през главата. Същият смисъл имат белият презръчник (кърпа) на ръцете, венецът от живи цветя и билки, сватбената китка и др. Символиката на социалните отношения е ярко изразена в обредните костюми на лазарките, на еньовата буля, на пеперудата за дъжд (календарни обредни фигури с идея за плодородие), на коледарите. Те, както и уникалните костюмни образци – момински, ергенски, годенишки, венчални – са поразяващи с пищността и естетическия усет към украсата. Художественото оформление на традиционните български костюми е едно от най-ценните и с непреходна стойност достойнство. То е най-убедителното свидетелство за богата душевност, за високохудожествени заложби, за нестихващ стремеж към красота. Украсата на облеклото – дело на българката – носи отпечатъка на семейно-родовите традиции, на мирогледа и нравите. Именно тя се отличава с най-пълноценна етническа натовареност с роля на социален регулатор.

Необозримите художествени качества на костюма са постигнати чрез умело прилагане на орнаментална украса, изразена във вида на тъканта, в шевицата, и плетивото, в апликацията или обтоката. Текстилната декорация е органично свързана както с отделните дрехи, така и с цялостната композиция на костюма. Най-често тя е разположена по откритите костюмни части: пазви, краища на ръкави и поли, пояси, колани, клинове, престилки, забрадки, чорапи.

Тъкачната украса, под форма на гладки цветни или орнаментирани ивици, има широко приложение. Тя определя, до голяма степен, стила на женската двупрестилчена и саяна носия. Особено силно е естетическото въздействие на женските престилки и колани, превърнати със средствата на тъканното орнаментиране в своебразен художествен център на костюмните композиции.

Везбеното изкуство се отличава с още по-голямо разнообразие. Везаната украса определя в значителна степен своебразието и самобитността на народните носии. Шевичната украса е характерна за цялата страна, но най-широко приложение намира в традиционното облекло на населението от Северна, Северозападна България и Македония. Тя е постоянен елемент на женските и на мъжките ризи, на престилките и коланите, на сукманите и саите, на завеските при двупрестилчената носия. Украса от везбени орнаменти отличава и видовете тъкани, свързани с невестинското забраждане.

(https://bulger-duhovnost.free.bg/9.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/8.jpe)(https://bulger-duhovnost.free.bg/7.jpe)
Пролетни младежки костюми от Видинско; невестенски костюм и летен мъжки костюм от Плевенско;
женски и мъжки костюм от Ловешко

Везмото по традиционните носии е разнообразно по технология, структура, форма, съдържание, колорит и местоположение. Практиката на българките познава няколко вида бодове: прав (наричан още цепен бод), хоризонтален или полегат (разминат), кръстат (или кумански) бод, бримчен и двулицев. Високите художествени качества на везбената орнаментика се определят до голяма степен от вещия подбор на материалите и умелата им обработка. Най-често се използват вълнени и копринени конци и комбинации между тях. Металните (сърмени) жички, включени във везмото, му придават блясък и великолепие. Както тъканната декорация, така и шевицата, впечатляват с орнаменталните форми и сюжети, някои от които са твърде старинни (мотиви ,,дървото на живота", розета, свастики, кръг, кръст и др.). С изключително разнообразие като графичен рисунък се отличава ромбът.

Три основни компонента на българската шевица – ритъм, симетрия и контраст – са общовалидни по цялата етническа територия. Шевичните композиции в сравнение с тьканннте са много по-разнообразни благодарение на техниката на орнаментиране. Колоритът има определящо значение за етническата специфика на традиционното българско облекло. Типичната цветова палитра на орна-ментиката по облеклото е в три основни цвята: червен, черен и бял. Цветовото ограничение е само привидно, защото всеки отделен тон наброява гама от цветосъчетания и нюанси. Те са ясни и чисти; хармонични и тъмни; наситени и контрастни. Принос за ефекта на облеклото има и апликацията. Характерна е за горните женски дрехи (сукман и саи) и е по-малко по връхните дрехи. Най-често отличава кожените облекла – особено женските кожухчета към двупрестилчената носия. Апликацията не е единствен, самоцелен и цялостен способ на украса. Обикновено тя се комбинира с други художествени средства: декоративна тъкан, везмо, плетени дантели, обтоки от шнурове и др. Много често самата апликация е поле за допълнително разкрасяване с висока художествена стойност.

Значително участие в цялостната декорация на костюмите имат обтоките и гайтаните. Ритмиката на комбинирането им, преливащите им тонове са съществени за красотата на костюма и изместват на заден план първопричината за тяхната поява – практически средства за закрепване на съединителните шевове и на ръбовете по дебелите вълнени дрехи.

Ръчното плетиво е средство за украса на отделни женски дрехи. Плетената на една кука бяла памучна дантела в геометричен или стилизиран растителен стил постепенно измества многоцветната шевица по женските ризи. Същевременно тя е хармонично допълнение към облика на кърпи за глава, престилки, сукмани. Плетивото разкрива с орнаментиката си влиянието на традиционната шевица. Типичен пример за това към началото на 20 в. са преобладаващите розети или фигурки на птици. Характерна  за градовете, бялата памучна дантела е стилов белег на традиционни женски костюми от Ихтиманско, Пазарджишко, Кюстендилско, Софийско, Трънско. Посредством разнообразни форми на изплитане на вълнени бримки българката създава многообразни и пъстроцветни чорапи, калци (чорапи без ходила до под коленете), наръкавици (покриващи ръцете от китката до лакътя), ръкавици – многопръстни или еднопръстни, за сватба, със символично везмо и кичилки от червена вълна.
 Подчертано естетически качества имат и празничните детски облекла като неразривен елемент към костюма за възрастни. Особено интересни са детските шапки, чиято оригинална украса и допълнения към нея (сини мъниста, чесън, червен конец, метални накити -амулети против лоши очи) имат ярко изразена символика.

Ефектът на традиционните костюми като силует, художествена композиция и колорит не би бил пълен, ако не ,,присъства" накитът. За любовта на българката към разнообразни накити се говори почти във всички пътеписи на европейци, преминали през нашите земи. Описват се нанизите от парички, герданите от раковини, както и огромното многообразие от накити за глава, ръце, тяло – дело на изкусни майстори златари. Традицията на техния занаят е древна, а оттук и уменията им да леят, коват, апликират, да изтеглят сребърни жички (филигран), да изработват ажур или да комбинират техники в разнообразни форми. Накитите по възрожденските костюми са старинен израз за семейно-възрастово и социално положение, а понякога и белег за локално-регионална принадлежност. С изящна орнаментика се отличават надушните висулки (обеци арпалии от Видинско, люлки), блестящите прочелници и гранулираните с едър филигран игли за коса, диадемоподобното кръжило към старинното невестинско забраждане в Габровско и Търновско, металният венец ,,стефан" в Провадийско, лятите гердани с емайл и цветни камъни, както и скъпите, украсени със сребро и позлата пафти – задължителна принадлежност към празничните и венчални костюми.

Изключително ценни са тежките и монументални момински косичници. Любопитна е тяхната функция. Изработени от многобройни старинни монети, плътно вплетени с раковини, сини и други мъниста, с цветни гайтани и сърмена тел, те поддържат илюзията за притежание на дълги и буйни коси у жената – символ на здраве и материален престиж.

Следи от древно изкуство и примитивен народен мироглед разкриват старинните невестински косичници и убруси (украса за глава). До края на 18 в. те са характерни за Северозападна България и особено в селищата в македонската област. Формата и орнаментиката им, наподобяваща сложен геометричен рисунък, се свързват с идеята за покриване косите на омъжената жена. В представите на българите тези уникални покривала за глава символизират и жалбата по загубеното моминство, и патриахалните повели на поведение – покорство на омъжената жена пред стопанина. Те имат изключителното стойностно значение за етническото ни самоопознаване.

Източник – www.horo.bg (http://www.horo.bg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:25:40
Някога един френски пътешественик възкликнал: ,,Носията на българите е забележителна!". А аз никога няма да забравя как възрастен англичанин не откъсваше поглед от българските народни носии, показани в Етнографския музей, и с възхищение повтаряше: ,,Красота! Съвършенство!...". Ако днес тези носии са преди всичко музейни експонати, през 19-ти век, в епохата на Възраждането, достигат своя разцвет. Все още можем да ги открием по села и малки градчета, грижливо кътани в писани ракли и долапи, предавани като светиня от майка на дъщеря, от баба на внучка. Всяка носия, била тя женска или мъжка, издава възрастта, професията, семейното, материалното и социалното положение на притежателя й; от кой край произхожда; дали е за работния делник, за празник или за обредни ритуали; за топлото лято или за лютата зима. За всичко това съдим по ярките, традиционни външни белези като вида и качеството на тъканите, кройките, многообразието и богатството на украсите и бродерията; начина на забраждане; метала, от който са измайсторени накитите – нанизи пендари, гривни, обеци, пафти, чапрази... Косите на девойките не се криели под забрадка, а били сплетени на плитки и ги красели живи цветя или венец. Неизброими са начините, по които българската жена е покривала главата си, но в основата на забраждането неизменно стои кърпата, бяла или цветна, по-голяма или по-малка, от памук, свила или вълна. Според случая понякога е вързана скромно отпред, странично, отзад или просто само е преметната, а друг път оформя разкошни сложни украси за глава с помощта на подложки, шапчици, венци, изкуствени цветя и пера. Чорапи, бели и пъстри, калци и кожени цървули, а в края на 19-и век вече и меки пантофки носели жените на краката. (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fkachi-snimka.info%2Fimages%2Fklz1238666109j.png&hash=867108aa573f180e40507002cbdfe6fe9121d9db) ,,Белодрешковци" и ,,чернодрешковци" – така заради цвета на дрехите народът галено наричал мъжете по българските земи. По-старинна е белодрешната носия. Тя носи подчертан аристократизъм. Ушита е ръчно от бяла вълнена материя. Характерна е за западните части на страната и е най-разпространена в Северозападна България. В останалите краища е царството на ,,чернодрешковците". Техните костюми са тъмни, като преобладаващи са кафявите тонове, но има и черни, и сини. Горните дрехи и при двата типа са съшити с цветни конци и обикновено са обточени с гайтани или ивици плат. Най-яркото цветно петно е поясът в по-тъмни или по-светли червени тонове, а понякога и с линеарни елементи. Да не пропуснем връхния ямурлук с гугла и неизменния овчи калпак, който обикновено е цилиндричен или със заоблено дъно, но се срещат и по-високи, както и островърхи калпаци.

Несравними една с друга са женските носии – сияят, преливат в невероятни багри и шарки. Цветът, който доминира в дамския костюм, е червеният в нюансите на изгряващото и залязващото слънце. Сякаш пролетта със своята свежест и чистота е спряла в отрупаните с шевици ризи на престилчените носии на плодородна Мизия и благодатна Тракия. Семплите сукмани от Трънско, по-удобни и по-практични, с приглушена везба, в по-късни времена често заменяна с плетени дантели, издават суровата природа на този не тъй благодатен край. Знойната лятна мараня на Южна Тракия и Македония тежи в червеното на саените носии. При тях бродерията е по-скромна. Силата им е заложена в цвета и кройката на саята и колорита на престилките, които почти винаги присъстват и придават неподражаема завършеност на всяка една женска носия. Цветът на узряло жито е закодиран в костюма на добруджанката. А в тоалета на родопчанката, издържан в пищната гама на меката късна родопска есен, сякаш трепти с многоцветието си горската шума.

 Сръчни ръце са сътворявали през столетията цялата тази ненадмината красота от естествени материи – вълна, памук, коноп, лен и коприна, които обработвали ръчно. Българките, с вродения си стремеж към прекрасното, предели, багрели, тъчели, шили, везали ризи, сукмани и престилки, плели дантели. Затова в носиите откриваме, сякаш закодирани, загадъчните свещени прабългарски знаци, стилизирани животни и растения, както и вещо орнаментирани човешки фигури, съдове и сечива, плод на едно необозримо въображение. Влагали чувства, емоции, вяра, възприятия за света. Така в сътворяването на костюмите е намерила отражение естествената нагласа на българина да гледа на света с очите на артист. Те внушават мъдрост и благородство и с право можем да ги наречем истински творения на непреходното народно изкуство. Достолепие българско!

Текст: Радост Рачева
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:26:15
Женската носия у българите

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-020920212615.jpeg)

Типологично и терминологично женското облекло е по-богато от мъжкото. На първо място, предпоставките за това се коренят във фолклора и културната традиция. Косите на жените трябва задължително да бъдат сплетени и прибрани. Прабългарите са имали поверие, в което се твърди, че в косите на жената се крие Дяволът и за това те винаги трябва да са сплетени.Това е характерно предание за всички конни народи, които прекарват по-голяма част от живота си върху коне. Разпусната коса пречи на ездача. Тя се заплита в дърветата и храстите, когато се язди през горите. Спазва се условието моминските плитки винаги да са тек, а омъжените жени правят обикновено два сплита, а ако са повече задължително са чифт.

Женската дреха е задължително богато оцветена и с богата орнаментика. Оцветяването на дрехата има своето културологическо значение. То е продиктувано от фолклора. Считало се е че само самодивите, митични същества, населяващи българските гори, могат да носят чисто бели ризи и да се разхождат с разпуснати коси. Тази културна митологема довежда украсата в облеклото на българката до нивото на изкуство. Освен това трябва да се спомене факта, че мотивите, които се използват в украсата на дрехите имат семиотичен смисъл . По тях се познава принадлежността на жената към един или друг патриархален род. Същото нещо се среща и в Шотландия, където по карето на традиционната пола у мъжете се познава към кой клан принадлежи човека.

Дрехата у българите и по-специално женската дреха има свой код, който казва на хората около нея дали е сгодена или е свободна. Дали е жена или е все още девойка. Съществено отличие на омъжените жени е било забраждането - косата се закрива напълно или се оставя да се вижда само ограничена част от нея. Най-широко разпространено е било обикновеното забраждане, което се е правило с широк бял или цветен квадратен палт, прегъната по диагонала. Друг характерен начин на забраждане е с помощта на месал. Месалът представлява дълго 2-3 метра платно, украсено с шевици и ресници в двата си края. За да има обем в прическата, в някои краища (Габровско), жените са използвали сребърни диадеми за коса (прочелник или кръжило). В прическите на българките е имало известна помпозност, която е следствие от широката употреба на шапки под забрадките.

Девойките са накичвали главите си с градински или полски цветя, затъквани зад ухо. Често и любима украса у девойките е била фризурата, в която са се затъквали птичи пера, оцветявани в червено или зелено. Младите ергени, които са искали да покажат интерес към една девойка, са се стремили да завоюват китката от косата на момичето.

Основните елементи в облеклото на жената, които са характерни за всички етнографски групи от населението по българските земи, са дългата риза в две различни кройки. Най-широко разпространена е правата кройка (poncho). Тя е винаги дълга до глезените, с широки и отворени в края ръкави и най-често обилно украсена с везмо по полите, пазвите и ръкавите. Другият вид риза, който е сравнително по-ограничен и се среща предимно в Северна България, е бърчанката. При нея предния и задния плат не са симетрични, а са отделени един от друг. Тази риза има стойност на горно облекло през лятото и е извънредно богато украсена с везба, най-вече по пазвите, ръкавите и от към гърба.

В зависимост от горната дреха, която се носи непосредствено над ризата, женските облекла са добре представени в три типа, заемащи почти цялото пространство на нашата страна. Това са: двупрестилчен тип, сукманен и саичен. Двупрестилченият тип се състои в това, че върху ризата се опасват по една престилка отпред и отзад. Предната част на дрехата, почти във всички краища на страната се нарича престилка, а задната (завешка, завеска, пещемал и тъкменик). Двупрестилното женско облекло е богато с везмо главно по ризите, по белите и почернените късачета.

Сукманеният тип дреха е най-често без ръкави, но се срещат сукмани с дълги ръкави и такива, които стигат на дължина до лактите. В редки случаи има летни сукманиот бялата конопена или памучна тъкан. Най-постоянното наименование на дрехата е сукман или чукман и само в ограничени региони се среща както вълненик, литак и манофил. Във Великотърновска се появява названието фустан.

Типичната кройка на сукмана е еднаква с кройката на ризата. Кроежът на дрехата, както и на всички по-старинни дрехи у нас е съобразен с ширината на плата. Характерната особеност на сукмана е и в това, че върху него е съсредоточена украсата на облеклото. Тя се постига предимно с везане или с пришиване на цветни сукна по полите или по ръкавите.

Характерна особеност на тази носия е наличието на пояс, който в голяма част от случаите е широк към 25 см. Представлява вълнена тъкан, обикновено червена, оранжева или тъмновинена. Поясът се увива няколко пъти стегнато и гладко около тялото.

Основен белег на саичения тип дреха е саята - дълга разтворена отпред дреха, както предниците й обикновено се закопчават при гърдите. Изработвани са от пъстра тъкан, най-често предпочитаната орнаментика по тях е била ивицата. По кройка саята много прилича на сукмана. Разликата се състои в това, че саята не се нахлузва през главата, а е отворена отпред и се облича през раменете. Най-старинният вид от тази дреха, запазен у нас, е клашникът, който се среща и сега в Разложко. Наименованието на дрехата се среща в различните краища на страната, като кафтан, гуня, гриш и др. В някои места на България в саята се наблюдава отражение на античен балкански субстрат, свързан с византийския аристократичен костюм.

Една от най-характерната особеност на българското женско облекло се изразява в използването на голям брой накити. Тяхното количество е по-голямо при празничните облекла, невестинското и главно младежкото облекло. Но има накити, които са постоянни, при всички социални положения и във всекидневието. Това са: тепелъкът - метална плочка върху женската шапчица под забрадката, обеците, гривните и пръстенът на ръцете, пафтите (чепразите) на колана. Има носии, при които отрупаността с такива накити е особено голяма (Габровско).
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:29:48
Лена Кирилова: Добруджанската носия съчетава отличителните черти на облеклото на преселниците от различни райони на България

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-020920213045.jpeg)

Етнографът Лена Кирилова, уредник в Етнографската къща в Добрич в интервю за радио "Фокус" – Варна.

"Фокус":
Какво е специфичното за добруджанската носия?
Лена Кирилова: Не бихме могли да кажем, че в Добруджа е характерен само един тип носия. "Добруджанска" като понятие не би изчерпало многообразието и спецификата на различните етнографски групи, които населяват етнографската област Добруджа. В резултат на исторически, обществено-икономически и политически причини в региона през периода от началото на 19 век до 1940 година, когато в Добруджа се заселва последната голяма етнографска група, се извършват редица миграционни и преселнически движения. Те водят до обособяване на различни по своята материална и духовна специфика етнографски групи. Така като най-характерни и в елементите на носията, и на фолклора, и на духовните вярвания са няколко етнографски групи. Най-големи от тях са обособени от преселниците, които идват от Тракия – Одринско, Лозенградско, Сливенско, Ямболско и т.н. Друга голяма група са преселниците от Котленско. Първоначално това са били овчарите от Котленския Балкан, които впоследствие се заселват заедно със семействата си. Друга специфична етнографска група са преселниците от Северна Добруджа след Крайовския договор през 1940 година. Последната група преселници са всъщност напуснали своите земи в Югоизточна България още през 19 век, за да стигнат до Бесарабия и после да се завърнат в Северна Добруджа. Има и по-стари групи население. Това са така наречените шиковци, капанци, гребенци. Те обаче са характерни за област Силистра.
"Фокус": Как това многообразие се е отразило на културата на региона и в частност изработването на носии и техния облик?
Лена Кирилова: Всяка една от етнографските групи е запазила своите специфични белези. Обединяващ е общобългарският етничен стил, който се изразява във формата, украсата и начина на изработка на носиите. Трябва да се подчертае обаче, че носията е един от най-консервативните белези що се касае до материалната култура, така че и днес, ако бъде посетено някое добруджанско село, може да се забележи, че носията носи символиката на старите вярвания и знаковите символи, които намират изражение и в едновремешното фолклорно облекло. Трудно е да се даде едностранно описание на спецификата на добруджанската носия в контекста на разнообразието от етноси, които живеят в региона.
"Фокус": По какъв друг принцип освен етнографския могат да бъдат класифицирани носиите?
Лена Кирилова: Не само за Добруджа е характерно разделението на носиите по семеен принцип, по обреден, социален, възрастов. Ако например се обърнем към традиционния народен календар, ще видим, че във всеки един от празниците всяко едно обредно лице носи своята специфична носия, която да показва именно неговото участие в празника, която да характеризира тази знакова функция, която даденото обредно лице ще има в празника. Ако се вземат за пример едни от най-красивите добруджански носии – лазарските, те се различават от лазарските носии в други краища на България. Отликата е най-вече в украсата, в богата изработка от синчани, сребърни накити и т.н. Различават се и в цветово отношение, тъй като символиката на празника е желанието за здраве, за берекет, за любов и всичко това трябва да се излъчва от носията, т.е. тя не може да бъде в тъмни цветове. Преди всичко трябва да бъде в червено, което да предпазва девойката от злите сили. Трябва да носи яркоцветието и на самата пролетна природа що се отнася до украшенията. Ако се обърнем към семейните празници, примерно при булката, при младоженеца, носията също има своята символика. Един от акцентите е украсата на булката – специфичните накити и червеното було, което предпазва от лоши очи. Освен това булката трябва да има две ризи, едната от които е с незавършена бродерия. Това е свързано с древни народни вярвания, че много хубост привлича лошите очи, за това при девойката трябва да има някакъв недостатък, някакъв кусур, както казват бабите, за да не привлича злите сили. Има и друга традиция в отколешното облекло. Момичето може да ходи незабрадено само докато не е омъжено, след сватбата забрадката е задължителен елемент от облеклото. Всеки един от детайлите в носията показва на колко години е момата, от кой район е, дали е омъжена, дали има деца, дали е вдовица и т.н. Важно е дори мястото, което заема китката зад ухото на момата, дали е от ляво или от дясно, броят на плитките й. Всичко това носи определена символика. Така че, ако трябва да се обърнем към народната материална и духовна култура, които са взаимно проникнати, ще видим, че и в носията са наслоени всички древни вярвания и посланията, които идват от хилядолетия назад, претърпели своето развитие. В една или друга посока те намират отражение във всеки един елемент от народната култура, включително и носията, която е ярък изразител на българския етничен стил, обединяващ всички етнографски групи в страната. От друга страна носията пази детайли, свързани с регионалните специфики на всяка област. И тъй като както казват етнографите, Добруджа дава етнографска картина на половин България, освен това регионът е един от най-богатите в материално и духовно отношение, в него и до днес могат да бъдат открити многообразието и богатството на народната култура. Това е дало своя отпечатък и върху добруджанската носия.

http://focus-news.net/?id=f15654 (http://focus-news.net/?id=f15654)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:32:05
Тайните послания на народните носии

(https://i0.wp.com/severozapazenabg.com/wp-content/uploads/2013/06/Image_2068403_126.jpg?w=400)

Автор: Ваня Ставрева

Прототипи на шевиците, които се използват и до днес в народните носии, са открити върху култови и битови предмети в селище от късната бронзова епоха край видинските села Балей и Антимово.

Хипотезата се гради върху намерените около 200 женски глинени фигури с инкрустации, които пресъздават украсата на дрехите на древните хора и украшенията, които са използвали.

Населението, живяло в района преди 3600 г. – от XVI до XII в. пр.Хр., е наречено от археолозите култура на инкрустираната керамика по Долен Дунав. Причината е, че се среща в селища около бреговете на Дунав само в района на Източна Сърбия, Южна Румъния и Северозападна България.

Обекти от тази култура на българска територия има до видинските села Връв, Ново село, Ясен, Кутово, Антимово, Арчар и др. Древното селище при Балей е единственото изцяло проучено. То е открито преди 40 г. В него са работили много специалисти, последно археологът Анна Йоцова и доц.д-р Стефан Александров от Националния археологически институт при БАН.

Находките са уникални, защото за първи път край Балей изследователите попадат на селище от тази култура, а не само на некропол, и така получават много повече информация за бита и живота на хората от онази епоха. Освен амфори, паници, кани, чаши и други съдове са намерени уникални предмети – детски дрънкалки и играчки от глина, култови фигури на идоли.

Украсени са с врязани мотиви, които са инкрустирани с бяла паста, откъдето идва и името на културата. Анализът на пастата е показал, че са използвани стрити животински кости за запълване на врязаните изображения. Ефектът от бялата паста върху излъсканата тъмна керамика е впечатляващ.

Инкрустираните върху предметите мотиви напомнят изключително много на шевиците и се предполага, че те са били бродирани върху дрехите на древните жители.

Според етнографа Маргарита Николова шевиците имат още по-древно начало, като най-архаичните орнаменти се отнасят към епохата на енеолита (IV – III хил.пр.Хр.). Тя дълги години проучва символиката на народните носии и намира такива древни препратки в престилката от българската женска носия, както и в характерната за Видинско женска риза бърчанка, наречена така заради гъстия набор на пазвата.

Особено интересно е изследването  за функцията и символичното значение на червената престилка с ромбовидни фигури, която се запасва отпред върху тялото. Тя маркира детеродната част на женското тяло и затова е един от най-важните знаци на женския костюм.

Основният орнамент – ромбът, е от старинните символи в изобразителното изкуство на човечеството и е символ на земното и женското плодородие и на Богинята майка. Още през неолита и енеолита ромбовидни орнаменти се срещат върху долната част на тялото отпред и встрани на глинени фигурки от тези епохи.

"Тъй като дрехата представлява еквивалент на човешкото тяло, то престилката с изобразената върху нея ромбична фигура е еквивалент на тази част от женското тяло, която покрива – половия орган и утробата", пояснява Николова.

Затова престилката с ромбовидни орнаменти, носена от полово зрелите девойки и невестите, е знак, че те вече могат да раждат деца и да участват в биологичното възпроизводство на рода.

Ромбът се среща и в шевиците на мъжкото облекло, носейки пожеланието за плодовитост, както и върху други части от женския костюм. Той е елемент в шевицата рамци в ризата бърчанка. Тази характерна шевица се бродира върху горната част на ръкава върху рамото и представлява квадратен или правоъгълен мотив, от които се спускат две прави тесни ивици. Орнаментът е изграден от ромбоидни изображения с реснички, кукички и вписани по-дребни ромбчета в тях.

"Цялостният орнаментален комплекс на женската риза бърчанка, изграден от композиции върху пазвата, ръкавите и полите, обозначаващи онези части от женското тяло с подчертана сексуална символика – гърдите, ръцете и утробата, е наситен със знаци, чието предназначение е да обозначават новия матерински статус на жената и да осигурят магически нейната плодовитост", казва етнографката.

В бродериите на тази риза има хоризонтален фриз и разположени върху него растителни фигури, които представят идеограма на земята, която се среща често в орнаментираната керамика на древните земеделци от епохата на енеолита в триполската култура и Средна Азия.

Идеограмата на земята, съставена от две хоризонтални линии, съединени с коси черти, се среща не само в българските шевици, но и в шевичното изкуство на чувашите, родствени на древните българи, кавказките народи хевсури и азербайджанците.

Напъпилите и разцъфнали цветове вероятно имат сходно значение с растителните изображения в енеолитната керамика, в която символизират живот, растеж и плодоносещата сила на земята, предполага Николова.

В някои варианти на ризата бърчанка върху пазвата има изображения и на пчели в различни стадии – от личинки до царицата майка. Това също осигурявало магически покровителството на Богинята пчела и стимулирало плодовитостта на жената.

https://severozapazenabg.com/ (https://severozapazenabg.com/%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE/)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:33:35
Женска носия от Габровско с типичния за областта "невестински сокай":

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919073818.jpeg)
https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.225961894139450.50825.225037020898604/424309060971398/?type=1&theater (https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.225961894139450.50825.225037020898604/424309060971398/?type=1&theater)

Как се прави сокаеното забраждане:

https://www.youtube.com/watch?v=P2dChKgRilo
Сокай
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:34:39
Красотата на българските носии:

https://www.vbox7.com/play:4a0812d1f8

Красотата на българките в носии:

https://www.vbox7.com/play:60a7b43217

https://www.vbox7.com/play:551b1f4d38

https://www.vbox7.com/play:8d075de8c4
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:35:32
Фестивал на народната носия - Жеравна

(https://i.postimg.cc/hPbLYcr5/5055-original.jpg)

https://mediacafe.bg/novini/kafeto/ZHeravna--skokyt-vyv-vremeto-fotogalerija-6605

Чуваме за какви ли не фестивали и всеки претендира да бъде различен. Мислят се декори, канят се музикални величия, провеждат се уъркшопове, заиграват се с храни и напитки, но въпреки това, от тях се връщаш с чувство за поредното приятно прекарано време някъде на открито... толкова. Зареждаш се с енергия, но от тази модерната, която тече навсякъде.

Има едно различно място, където всичко, което се случва, оставя дълбока следа. Отнася те, въодушевява те, връща те назад във времето, към корените, обичаите и традициите.

Скок във времето - така се нарича фестивалa на фолклорната носия, който преди броени дни се проведе за 7-ми пореден път в китното балканско село Жеравна. Там именно хората правят това място различно. Хората, облечени в носии - задължително условие, за да влезеш в този свят.

(https://i.postimg.cc/cLxRy2k4/bulgarski-tradicii-jeravna.jpg)

Можете ли да си представите хиляди, хиляди души, от прохождащи деца до баби и дядовци, събрани под едно, в една борова гора, събрани на поляни, насядали, налягали на пъстри черги по земята и всички, всички, всички облечени в народни носии. Колорит и разнообразие, което не само пълни очите, а и кара душите да преливат от емоция и възхищение. Десени, шевици, литаци, елеци, престилки, пафти, пендари, ямурлуци, потури, цървули, калпаци, забрадки...

Всичко това ни кара да се дивим на богатството, което българската народна носия пренася през вековете. На сплотеността на българина, когато се хване с непознати на хоро. На темперамента на музиката, от духовите оркестри, през ръченици, хора, зурни и гайди. Всичко това е накарало и една двойка да пожелае да сключи граждански брак по стара българска традиция именно там, сред хилядите хора облечени в носии, в най-достойната одежда за всеки един българин...

(https://i.postimg.cc/zGxnJ74w/bulgarski-tradicii-jeravna3.jpg)


Официална страница на фестивалаhttp://www.nosia.bg/
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 13:36:17
Боряна – българската кукла Барби

(https://zabelejitelnosti.info/wp-content/uploads/2012/11/Kukli.jpg)

Идеята е на Людмила Кацарова, на която не и харесва идеята за оскъдната рокля и пластмасово тънко тяло на популярната кукла Барби. Така се ражда идеята за популяризиране на българска кукла, вдъхновена от бита и традицията на различните български региони.

Създава първата, която нарича Боряна – облечена е с носия от ихтиманския край, а материалите са кенар, шаяк, вълна, лен и други естествени материали. Тъканите са характерни с трайните си цветове, пъстрота и здравина. Люси споделя, че не може да се купи съвременен плат и да се направи носия, която да излъчва старинен дух. За това в своите колекции използва стари прежди, изкупува от селата останали по ракли дрехи и носии.

Младата българка е вдъхновена от облеклата в различните райони на страната, обикаля музеи и етнографски изложби, покорена е от красотата на българската традиционна дреха.
Отнема доста време изработката на една такава кукла, но тя едно по едно пресъздава всички пъстри и разнообразни облекла от различните региони. За произведенията си Люси шие бели ризи от кенар, литаци от шаяк, пъстри вълнени чорапки, бродира на ръка. Телата на куклите-сувенири се изработват от дърво. Ръцете на играчките са изработени от глина и стилизирани с бои. Лицата също са от глина и са им придадени специфични изражения чрез майсторско изписване с темперни бои. Косите са сплетени на плитка и пресъздават буйната коса на българката. Дължината на куклата е около 40 см. Всяка държи стомнички от грънчари, менчета от ателиетата в Етъра и други автентични, характерни за българската традиция аксесоари.

На снимката пред обектива на http://zabelejitelnosti.info позира младо момиче с Добруджанска носия, вдъхновено от делото на Люси, което с гордост и почитание носи българската носия!

(https://zabelejitelnosti.info/wp-content/uploads/2012/11/borqna-1-137x300.jpg)

https://zabelejitelnosti.info/2012/11/ (https://zabelejitelnosti.info/2012/11/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BA%D0%BB%D0%B0/)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:27:52
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fklz1359046338n.jpg&hash=5eda9835a520cfb76f655be2d8ec3c05344d4369)
район Сандански

...


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fbfi1359046392i.jpg&hash=df1aa1ae4ae1238f2d546582a3a316cef7077fcc)
с. Бохот, Плевенско

...


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fbfi1359046453g.jpg&hash=320734c5df5fbeb8b81a95ac3dd29243f8aaa710)
с. Бяла, Сливенско

...


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fopt1359046504z.jpg&hash=d6da3d39e2a7f1fc424ce7c00930c2bcf961d032)
с. Въбел, Никополско

...


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fopt1359046571s.jpg&hash=411828646710c5545e6903255a43b543db51ed11)  (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fopt1359046640l.jpg&hash=04fedc96dc9c93f48e9d86fb4891c841833f5937)
с. Инзово, Тополовградско                                                                  с. Лозарево, Карнобатско

...


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fbfi1359046689p.jpg&hash=4fc2ee1aab639a0396c3b37c747fd250237bc581)   (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fjdv1359046739v.jpg&hash=7004ac43f8a31e3c705986218c324861b44a7e23)
Котел                                                                                                      с. Чупрене, Белоградчишко

...


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fopt1359046786v.jpg&hash=e56caf1e30bfc9e39b42dbb91f99ac8f50862ee6)  (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fbfi1359046827x.jpg&hash=996c4e73b45be99fc5f4203d71d19fbe9c0d1f03)
с. Драгичево, Пернишко                                                                         район Дупница

...


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fklz1359046865b.jpg&hash=6891346827339e6c7c2e24c5903a7ba618fe68c9)  (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fviu1359046911u.jpg&hash=5645aeadc8f39d4159e27d21045feee8178e188b)
с. Победа, Добричко                                                                              с. Осеновлак, Ботевградско

...

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fviu1359046959x.jpg&hash=d3e8016a914b86f8a1ff31d5a86683c018ced563)  (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fjdv1359047002r.jpg&hash=e35bb333ed0a0e4a9a6055bde41e880faf857041)
район Елин Пелин                                                                                  с. Карналово, Петричко

...

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fklz1359047053c.jpg&hash=8049b91aed4104d3410c279476634191f3cb270e)  (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fbwy1359047175x.jpg&hash=2809e54b8eeb74e1d65737a21ca6517631213799)
с. Бяла, Сливенско                                                                                район Самоков
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:28:51
Женска носия от с.Тетово, Русенско:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Farx1359737788y.jpg&hash=d1e16b9d39371c918a003babab7b951a3747028d)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:29:32
Невестинска носия от областта Боймия (географски съвпада с Гевгелийско-валандовската котловина), която в наши дни политически е разделена между Република Македония и Гърция. Както и в други райони на българското етническо землище и в Боймията за невестинската носия е характерна специалната "капа", изработена във формата на венец, украсена с естествени и изкуствени цветя, много мънистени и метални накити.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919072319.jpeg)
https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.225961894139450.50825.225037020898604/439607616108209/?type=1&theater (https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.225961894139450.50825.225037020898604/439607616108209/?type=1&theater)

Източник: http://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia (http://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:38:25
Представяме ви едно изследване на Владимир Яневски на носиите от областта Овче поле във Вардарска Македония. Невероятните овчеполски носии са представени в целия им колорит и красота. Насладете им се. Подробна информация за носиите от този край можете да прочетете тук:

http://issuu.com/fekali/docs/nosijata_ovce_polef (http://issuu.com/fekali/docs/nosijata_ovce_polef)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_22_08_18_9_33_35.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_22_08_18_9_35_35.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_22_08_18_9_37_33.jpeg)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/64757_440315862704051_270685044_n.jpg?_nc_cat=0&oh=f6fb3028b9d1049430dded9a02272fb6&oe=5C071AC0)
https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.440315629370741.95269.225037020898604/440315862704051/?type=3&theater (https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.440315629370741.95269.225037020898604/440315862704051/?type=3&theater)
Карта на Република Македония, на която в жълто е отбелязана областта Овче поле.

Повече снимки:

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.440315629370741.95269.225037020898604&type=1 (http://www.facebook.com/media/set/?set=a.440315629370741.95269.225037020898604&type=1)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:39:18
Автентична трънска народна носия:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919072458.jpeg)

Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=206330266070145&set=o.168556386536335&type=1&ref=nf (http://www.facebook.com/photo.php?fbid=206330266070145&set=o.168556386536335&type=1&ref=nf)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:40:27
Момиче от Банско. Облечена е в отлично запазена оригинална старинна аладжа с ален прескутник. Питката е върху ръчно тъкан бански месал:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919072639.jpeg)
https://www.facebook.com/bulgariatravel/photos/a.531430786932165.1073741831.303555639719682/531431593598751/?type=3&theater (https://www.facebook.com/bulgariatravel/photos/a.531430786932165.1073741831.303555639719682/531431593598751/?type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:42:49
Носии от Скопска Църна гора:

В ляво - празнична мъжка и женска лятна носия; В дясно - празнични носии на ерген и мома:
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919073109-8141092.jpeg)

Моминско забраждане:
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919073110-825256.jpeg)

Моминско забраждане в профил и с паун перо:
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919073111-8261997.jpeg)

Ерген и мома на "задявка":
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919073112-8272301.jpeg)

Източник: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.536926906376279.1073741848.225037020898604&type=3 (https://www.facebook.com/media/set/?set=a.536926906376279.1073741848.225037020898604&type=3)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:47:14
Празнична женска носия от град Дебър от края на 19 век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_22_08_18_9_46_00.jpeg)

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=845867365486058&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=1&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=845867365486058&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=1&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:49:57
Венчална женска носия от село Мирковци, Скопска Черна гора от средата на 19 век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_22_08_18_9_48_57.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=937181759687951&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=1&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=937181759687951&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=1&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:53:07
Празнична женска носия - село Младо Нагоричане, Кумановско, втората половина на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_22_08_18_9_52_23.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=969390466467080&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=1&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=969390466467080&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=1&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:53:29
ЕДНА ПРЕКРАСНА БЪЛГАРСКА НАРОДНА НОСИЯ ОТ СЕЛО СЕТОЛЕ, ТЕТОВСКО ОТ СРЕДАТА НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919073415.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=978068558932604&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=978068558932604&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:56:14
ПРАЗНИЧНА ЗИМНА ЖЕНСКА НОСИЯ ОТ СЕЛО ЧИРЕН, ВРАЧАНСКО
Изработена и носена през втората половина на 19 век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_22_08_18_9_55_53.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=978592508880209&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=978592508880209&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 August 2018, 21:59:07
НЕВЕСТИНСКА НОСИЯ ОТ СЕЛО КОМАРЕВО, ПЛЕВЕНСКО ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_22_08_18_9_58_18.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1011106945628765&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1011106945628765&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:34:17
НЕВЕСТИНСКА НОСИЯ ОТ ДУПНИШКО ОТ СРЕДАТА НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919073554.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1023828127689980&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1023828127689980&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)

*Невестинска носия от Дупнишко (средата на XIX в.)*
*Модел: Христина Станоева * Носията е от фонда на Етнографски музей София
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-191121081912.jpeg)

Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:37:37
ОБРЕДНА МЪЖКА НОСИЯ НА КОЛЕДАР ОТ СЕЛО ПОБЕДА, ДОБРИЧКО ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_6_36_36.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1027614147311378&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1027614147311378&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:40:08
НЕВЕСТИНСКА НОСИЯ ОТ БОЖЕНЦИ ОТ НАЧАЛОТО НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_6_39_34.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1032557233483736&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1032557233483736&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:40:50
Невестинска носия – с. Асеново, Никополско, края на XIX в.
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919071327.jpeg)
https://www.facebook.com/selo.bg/photos/pb.244391468906251.-2207520000.1454844660./1151239778221411/?type=3&theater (https://www.facebook.com/selo.bg/photos/pb.244391468906251.-2207520000.1454844660./1151239778221411/?type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:43:42
БЪЛГАРСКА НЕВЕСТИНСКА НОСИЯ ОТ СЕЛО КАМЕНИК, ВОДЕНСКО ОТ СРЕДАТА НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_6_42_56.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1059987294074063&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1059987294074063&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:44:16
Детска носия от Трънско

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919071531.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1066480716758054&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1066480716758054&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:46:39
ОБРЕДНА ЖЕНСКА НОСИЯ НА БУЕНЕЦ , село ТОПЧИИ , РАЗГРАДСКО ОТ КРАЯ НА 19 И НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_6_45_55.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1073813376024788&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1073813376024788&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:48:50
Изключително красива българска невестинска носия от с.Градец , Софийско от началото на 19 век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_6_48_28.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1075081009231358&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1075081009231358&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:50:59
Празнична женска лятна носия - село Риш, Преславско, средата на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_6_50_39.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1116437378429054&set=pcb.1116439585095500&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1116437378429054&set=pcb.1116439585095500&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:53:33
ЖЕНСКА ПРАЗНИЧНА НОСИЯ ОТ ГРАД БЯЛА , КРАЯ НА 19 И НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_6_53_14.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1118500418222750&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1118500418222750&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:55:53
ДЕТСКА БЪЛГАРСКА НОСИЯ ЗА МОМИЧЕ ОТ СЕЛО ЛАЗАРОПОЛЕ, ДЕБЪРСКО ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_6_55_32.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1119229068149885&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1119229068149885&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:56:42
ПРАЗНИЧНА БЪЛГАРСКА НАРОДНА НОСИЯ ОТ СЕЛО ОСЕНОВЛАК , БОТЕВГРАДСКО , ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919071747.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1119235801482545&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1119235801482545&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 06:58:36
ЖЕНСКА БЪЛГАРСКА НАРОДНА НОСИЯ ОТ СЕЛО ЕЛХОВО, КАЗАНЛЪШКО ОТ КРАЯ НА 19 , НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_6_58_19.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1120619741344151&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1120619741344151&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:00:41
НЕВЕСТИНСКА БЪЛГАРСКА НАРОДНА НОСИЯ ОТ ЛЕРИНСКО , ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_7_00_22.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1123587907714001&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1123587907714001&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:02:07
ЖЕНСКА ПРАЗНИЧНА НОСИЯ ОТ ЕЛХОВСКО ОТ КРАЯ НА 19- ти ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919071926.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1158706780868780&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1158706780868780&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:02:41
ДЕТСКА БЪЛГАРСКА НАРОДНА НОСИЯ ОТ СКОПСКО ОТ НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919072102.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1159526927453432&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1159526927453432&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:30:53
Празнична зимна женска носия - село Тръстеник, Плевенско, края на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_7_30_33.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1201544349918356&set=pcb.1201553699917421&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1201544349918356&set=pcb.1201553699917421&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:33:17
Празнична мъжка носия - село Махалата, Плевенско (днес град Искър), втората половина на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_7_32_51.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1201544456585012&set=pcb.1201553699917421&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1201544456585012&set=pcb.1201553699917421&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:35:42
Красиви перничанки правят модно ревю под земята

На 19 октомври ще надникнем в раклите на бабите от Брезник, Кладница, Земен, Бела вода, Батановци, Долна Секирна и Мещица, Дивля, Боснек, които ще извадят уникалните си ръчно направени одежди. С помощта на Народните читалища в Пернишко ще надникнем в спомените на хората от региона за модата и начина , по който са се обличали в миналото. Носиите ще бъдат показани на Деня на града,19 октомври от 17.30ч. в Подземен минен музей. Над 600 метра под земята ще дефилират освен професионални модели и красиви перничанки от танцовите фолклорни ансамбли в града.

(https://zapernik.com/wp-content/uploads/2016/10/117.jpg)

Носиите ще бъдат комбинирани с уникални бижута и накити от края на XIX в и началото на XX век – пафти, пендари, гривни и нагръдни накити извадени от богатата експозиция на Регионален исторически музей-Перник. Събитието ще ни върне назад във времето, за да се насладим не само на красотата на жените от Пернишко, но и на кулинарните им умения да месят и посрещат гостите си с вкусни месеници, рахат лукум и граовска ракия.

(https://zapernik.com/wp-content/uploads/2016/10/118.jpg)

Някои от тези облекла са наследени от две поколения и имат 100-150 годишна история. Бродирани кошулии, литаци, саи, манофели, комбинирани от пъстроцветни зуници, престилки, пояси и допълнени от ефирни параленти с красиви бродерии и ръчно оплетени чорапи. Ще се върнем назад във времето, за да видим, че жителите от Пернишко са имали талант,сръчност и вкус, да изработват сами облеклата си.

(https://zapernik.com/wp-content/uploads/2016/10/119.jpg)

Народното облекло се приемало не само за символ на принадлежност към вяра и език, а и като своеобразен документ за самоличност на отделния индивид и свидетелство за културната история на даденото населено място.

(https://zapernik.com/wp-content/uploads/2016/10/120.jpg)

(https://zapernik.com/wp-content/uploads/2016/10/121.jpg)

http://zapernik.com/2016/10/17/15974/ (https://zapernik.com/2016/10/17/15974/)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:36:43
Ехо през вековете - Завещаният код

https://www.vbox7.com/play:f23e72cfb3 (https://www.vbox7.com/play:f23e72cfb3)


Народна съкровищница - носиите на България

https://www.vbox7.com/play:9d653fd1d1 (https://www.vbox7.com/play:9d653fd1d1)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:38:13
Балканджийска носия със "сокай" от района на Велико Търново

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919070945.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10209820153158661&set=a.1035202598460.2007638.1177313356&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10209820153158661&set=a.1035202598460.2007638.1177313356&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:40:33
Празнична женска носия - село Твърдица, Бесарабия, края на XIX - нач. на XX в. / Фотография от книгата на Анита Комитска и Веска Борисова "Български народни носии"

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_7_39_49.jpeg)
https://www.facebook.com/Istoriyavshevici/photos/a.227308427716552.1073741848.216511758796219/422476884866371/?type=3&theater (https://www.facebook.com/Istoriyavshevici/photos/a.227308427716552.1073741848.216511758796219/422476884866371/?type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:42:34
Чипровска носия

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919071104.jpeg)
https://www.facebook.com/991937867531277/photos/a.995488693842861.1073741828.991937867531277/1678002628924794/?type=3&theater (https://www.facebook.com/991937867531277/photos/a.995488693842861.1073741828.991937867531277/1678002628924794/?type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:46:19
Обредна моминска носия на лаазарка - село Пирин, Санданско, края на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_7_45_37.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2001118483294268&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2001118483294268&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 07:53:03
КРАСИВА МОМИНСКА БЪЛГАРСКА НАРОДНА НОСИЯ ОТ СЕЛО ПАЛАМАРЦИ , ПОПОВСКО ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_7_52_42.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1236520149754109&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1236520149754109&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 09:16:46
Празнична женска носия - село Трекляно, Кюстендилско, края на 19-ти, началото на 20-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_9_16_24.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 09:18:55
Празнична женска носия - Босилеградско, втората половина на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_9_18_37.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 09:21:15
Невестинска носия - село Мламолово, Дупнишко, втората половина на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_9_20_56.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 09:23:29
Невестинска носия - село Поповяне, Самоковско, втората половина на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_9_23_10.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 09:25:59
Женска носия - Ботевград, началото на 20-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_9_25_38.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 09:32:52
Обредна носия на момче ,,сурвакарче", края на 19-ти, началото на 20-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_9_32_28.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1388532307886225&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1388532307886225&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 09:34:47
Празнична женска градска носия - гр.Охрид, средата на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_9_34_28.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 09:36:34
Празнична женска градска носия - гр.Ресен, средата на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_9_36_13.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 09:39:04
Невестинска зимна носия - село Киркьой, Солунско, втората половина на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-310721183121.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:19:00
Женска носия - Пирдоп, края на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_18_40.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:21:41
Празнична женска носия - село Вакарел, Ихтиманско, края на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_21_13.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:24:14
Моминска лятна носия - село Костенец, Ихтиманско, началото на 20-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_23_51.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:30:07
Моминска носия - село Добринище, Разложко, началото на 20-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_29_40.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:32:19
Празнична зимна женска носия - гр.Банско, втората половина на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_32_03.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:34:25
Невестинска носия - село Долен, Гоцеделчевско, края на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_34_08.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:36:54
Невестинска носия - село Зубавци, Гостиварско, средата на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_36_37.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:39:01
Празнична зимна носия - село Ропот, Годечко, втората половина на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_38_41.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:40:49
Моминска носия - Царибродско, началото на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_40_32.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:42:58
Женска носия - село Погановци, Царибродско, началото на 20-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_42_41.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:45:16
Женска носия - Пиротско, началото на 20-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_44_57.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:47:19
Празнична лятна носия на млада жена - село Драгичево, Пернишко, началото на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_46_59.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:49:16
Женска носия - гр.Брезник, Пернишко, края на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_49_01.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:51:13
Празнична зимна женска носия - село Извор, Радомирско, втората половина на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_50_55.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 August 2018, 14:53:29
Невестинска носия - село Багренци, Кюстендилско, края на 19-ти, началото на 20-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_23_08_18_2_53_06.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 06 January 2019, 15:44:21
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КРАСИВА БЪЛГАРСКА НЕВЕСТИНСКА НОСИЯ ОТ ГРАД СТРУГА ОТ СРЕДАТА НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_06_01_19_3_42_12.jpeg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2279896795416434&set=a.437911936281605&type=3&theater
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 07 March 2019, 07:40:23
Карта на Българските народни носии
(за да видите картата в пълен размер, щракнете върху нея с десния бутон на мишката и от контекстното меню изберете "Open in new tab")

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_07_03_19_7_34_02.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 06 August 2019, 22:18:38
ПРАЗНИЧНА ЛЯТНА НОСИЯ НА МЛАДА ЖЕНА – С.СТРЕЗИМИРОВЦИ, ТРЪНСКО, началото на ХIХ в.
Снимки: Теди Милева, Българските корени

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-060819221643.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-060819083345-7602283.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-060819083345-757292.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 07 August 2019, 22:22:54
БЪЛГАРСКА ПРАЗНИЧНА ЖЕНСКА НОСИЯ ОТ ГРАД КРУШЕВО ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-070819222229.jpeg)

Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 08 September 2019, 09:53:04
Оцветена фотография на български момичета в народни носии от село Чопля, днес квартал на Букурещ

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-080919095224.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Шишман on 08 September 2019, 11:16:30
Веднъж запали ли се човек по българските носии и българщината е за цял живот. Сравнявал съм нашите носии с тези на други народи и мога да кажа че нямат сравнение.
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 11 September 2019, 08:30:10
Снимки на Асен Великов

Носия от град Дългопол, Варненско

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110919082728-7972356.jpeg)

Носии от село Аспарухово, Варненско

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110919082729-8061028.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110919082729-8072086.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 11 September 2019, 08:30:56
Българка в носия от с.Кадъкьой, Източна Тракия
Снимка: Теди Милева, Българските корени

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110919082730-808987.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 15 September 2019, 07:01:11
Българска носия от с.Булгаркьой, Източна Тракия

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150919070009-8112091.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 27 September 2019, 21:48:51
Народни носии от с.Желево, Костурско

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-270919214756.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 27 September 2019, 21:49:21
Народна носия от с.Айватово, Солунско

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-270919214659.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 05 October 2019, 21:44:58
Невестинска носия от село Бяла, Сливенско

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-051019214405.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 25 October 2019, 08:44:26
Българска народна носия от с.Тислимкьой, Източна Тракия

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-251019084348.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 18 January 2020, 20:20:06
Росица Радева реставрира народни носии
и чрез тях опознава интересни житейски съдби


(https://static.bnr.bg/gallery/cr/medium/977052c53ada0822cbc2a8212b5c715b.jpg)

Времето неумолимо разяжда тъканта им, ала докато налице има една-единствена нишка, тя ще пренася отвъд материята и тленното истории за радост, болка, щастие, тъга, любов.

Във всяка дреха живее по една истинска история – в това вярва художничката Росица Радева, която вече четири години реставрира автентични български носии. И докато възвръща първичната им красота, от всеки бод и орнамент попива от емоциите, втъкани в одеждите. Така един ден заживява с необикновената съдба на жена от Чепеларе, чийто вълненик разплита житие, познало трагична любов, която обаче един ден ще се изкачи по небесната стълба.

(https://static.bnr.bg/gallery/cr/739f92cbf22744ab3b1b072aef48421b.jpg)

Казва се Злата и се омъжва в рода на Калайджиевите през 1914 г. – започва разказа си Росица Радева. – Като всяко момиче, и тя през зимните вечери, когато няма друга работа, сама шие сватбената си одежда. Ала само година след венчавката, по време на войната, шрапнел убива любимия й мъж в Македония и тя остава вдовица в семейството на свекърите си, където отглежда невръстния си син. А той един ден ще стане народен учител в Чепеларе и основател на "100-те каба гайди". И когато някой произнесе "Учителят" с главна буква, се знае, че това е синът на Злата от фамилията на Калайджиевите. Самата тя пък, за да не я принудят отново да мине под венчило, срязва от пазвата до долу с ножица сватбената си носия. Защото, според поверието, именно по нея един ден ще се изкачи на небето и любимият й ще я познае.

Историята на Злата от Чепеларе достига до майсторката чрез Николай Калайджиев, който донася в ателието прокъсания вълненик на своята прапралеля. И ето как с реставрацията на една такава дреха, която се е запазила до наши дни, ние научаваме толкова много житейски съдби, обобщава Росица Радева.

(https://static.bnr.bg/gallery/cr/5f99d19e8cebbf41d6b3eca600618d06.jpg)

Самата тя, художник и реставратор, съвсем случайно открива още едно призвание. Един ден към нея се обръща дама с молбата да възстанови детски литак – и тъй като по него липсват повечето метални лотурки (съвременните пайети), Росица Радева трябва да ги вземе от женски литак. Но вместо да унищожи едната дреха, тя месеци наред издирва майстор, който да изсече с помощта на лазер липсващите елементи, изхождайки от философията, че реставрацията трябва да се прави само с автентични материали.

(https://static.bnr.bg/gallery/cr/3870fc74cc56f939a380e100efae0117.jpg)

Всичко правя на ръка, както едно време, защото не бива да личи намесата – казва Росица Радева. – Така спазвам етиката в реставрационната наука: това, което се възстановява, трябва да бъде реверсивно, т. е. ако един ден имам по-добри материали, да мога да разшия направеното до момента. Именно това е един от принципите в реставрацията и чрез него се опитвам да издигна дейността над занаятчийското ниво.

(https://static.bnr.bg/gallery/cr/ed891dec9874a16bbe0eda6b61940ff6.jpg)

Най-старите женски дрехи, на които майсторката вдъхва нов живот, датират от началото на миналия век. При мен никога не идват цели носии, казва тя. А обяснението защо почти изцяло липсват мъжките одежди се крие във факта, че главите на семействата били погребвани с празничните си носии. В миналото или днес, автентичните народни дрехи винаги са задължавали човека да се отнася със страхопочитание към тях, смята Росица Радева.

(https://static.bnr.bg/gallery/cr/59a9de8fadbd87eb965bf8c68d2763fe.jpg)

Автентичната дреха е натоварена с друг вид енергия и неминуемо оказва влияние върху човека, който я облича – продължава тя. – Аз самата го усещам, когато надявам тракийските си ризи, защото те ме карат да се чувствам и да действам по различен начин. Затова и ми се иска да вярвам, че хората, слагайки такива дрехи, се преобразяват и успяват да потиснат агресивността в себе си. Когато някой дойде в ателието ми, не подхождам към него с определено очакване, но в същото време съм убедена, че носията, попаднала при мен, е направлявана отгоре. Просто ако човек вярва в доброто, по същия начин ще се обръща и светът към него.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101027265/rosica-radeva-restavrira-narodni-nosii-i-chrez-tah-opoznava-interesni-jiteiski-sadbi
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 05 May 2020, 22:47:32
Сокай - царствен накит за обикновената българка

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-121220064003.jpeg)

Сокай. Чували ли сте тази дума? Това е царствен накит за обикновената българка.
В музей в с. Боженци може и да го видите.
Правен е по реставрация от фотокопие на картина, изгоряла при бомбардировките в София през 1944 г. Тя е била дело на известния Иван Мърквичка. Заедно с платното изгаря и самият сокай.
Майсторът рисува ,,Жена от Боженци" (снимката към заглавието) през 1896 г. Смята се, че на платното е изобразена съпругата на кмета на Боженци. Накрая семейството му подарява сокая.
Сокаят е характерно забраждане, част от традиционната женска носия в Габровско, Търновско, Ловешко, както и в Македония. Той красял главите на омъжените жени и бил задължителен всекидневен накит, въпреки голямата му тежест.
Според легендата този женски накит има царски произход. С падането на Второто българско царство, Търновското, забягват прокудените царски семейства и се поселяват в затънтените и недостъпни за турците селища, гдето, за да запазят живота си, остават като поселници. Тия царски фамилии и приближени са донесли тук и тоя царски накит, от който заимства населението и го поставя в употреба в своя битов живот.
Връзката на сокая с царските диадеми обяснява желанието на турската власт да бъдат те извадени от употреба в началото на ХІХ в.
Една от легендите свързва премахването им през 1814 г. с разрешението на Фейзи ага да се построи часовникова кула в Трявна при условие да се откажат тревненките от градчето и околията да носят сокаи. Тук се промъква и подозрението, че с прибирането на сокаите търновският управител прокарал не само една политическа мярка (с богатата си метална украса сокаят принуждавал жената да ходи с високо вдигната глава, което не се харесвало на османската власт), но и ,,задоволил своята нумизматична склонност да прибере от сукаите всевъзможните антични пари, които са ги красели".
Сокаят, който увенчавал главите на омъжените жени, се поставял на главата на булката в понеделника след сватбата. В по-стари времена това ставало в срядата, а някога било в първата събота след сватбата, когато било първото излизане от мъжовата къща и ритуалното разбулване.
Рано сутринта, след връщането от чешмата, в момковата къща снемали булото и слагали на главата на невестата сокая, подарен й от свекъра. Тази смяна била съпроводена от специален ритуал, споменът за който вече не е запазен, но до късно останал да битува изразът ,,ще гласят сокая на булката" като знак за нещо специално.
Бялата кърпа (месалът) булката сама украсявала, като прикрепяла извезана от нея като мома сокайна шевица. Останалите части били от сокая на свекървата. Ако имали повече синове и вече били подарили сокая на първата си снаха, свекърът и свекървата поръчвали при куюмджията да изработи нови части за сокай, като при събирането на монетите помагали и роднини, близки и познати. Сокаят се носел от омъжената жена до задомяването на първия син, когато се давал на снахата.
За един сокай отивали 200 – 300 гроша само за нанизите с пари. Цената на целия сокай била около 500 – 800 гроша, тези със сребърни или позлатени кръжила стрували по-скъпо. С оглед на тази финансова тежест традицията отстъпила, позволявало се за младата невеста след сватбата да се вземе чужд сокай, но за Великден трябвало да излезе задължително със свой.
Художникът, от чиято картина знаем за сокая – Ян Вацлав Мърквичка, или просто Иван Мърквичка, е роден в с. Видим при Дуба, Австрийската империя, през 1856 г. След обучение в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия той пристига в България през 1881 г.

https://www.culturespace.bg/bg/news-more/carstven-nakit-za-obiknovenata-bylgarka


Македонски тип сокай

(https://kulturabg.com/userfiles/Sokay/95758180_1517588241753609_4381659930969505792_n_1.jpg)

Културна ценност на месец май на Регионален исторически музей – Габрово е македонски тип сокай. Представлява дълъг правоъгълен конопен плат, върху чийто гръб са пришити различни парчета материя, допълнително богато украсени. Така съставеното забраждане е плътно, твърдо и тежко.

Двата горни ъгъла са съшити и образуват т. нар. качулка, която се поставя върху главата. Тя е с вшити в страничните ѝ ръбове дървени пръчки, които я държат изправена. Отпред качулката има плетен вълнен подбрадник, чрез който се прикрепя за главата. На гърба ѝ е пришито плътно везано парче от вълна, чиято орнаментика образува мрежа от синьо очертани квадрати, вътрешността на които е изпълнена с тъмно- и светлочервени геометрични и растителни елементи. Под него сокаят виси свободно на гърба, като тук ясно се отличат три орнаментирани части.

Най-горната представлява пришито плътно везано с вълна парче, чийто основен орнаментален мотив е ромбът, съставен от концентрични светло- и тъмночервени ивици, придружени от геометрични елементи в синьо, бяло, зелено. В средата му е вписан малък ромб с разцъфнали краища, центърът на който е зает от 8-лъчева звезда.

Средната част е съставена от дебело памучно кече, прикрепено за конопената основа, върху което е пришита червена коприна. Повърхността ѝ е покрита плътно с пришити разноцветни – черни, червени, сини, жълти, бели и зелени маниста, които образуват напречни ивици от геометрични и растителни мотиви, с основен елемент ромбът. Богато декорираният център на тази част е обрамчен от нанизани жетони с легенда Plus Ultra (германски сметководни пфенинги, около средата на XIХ в.), а във вътрешността му се редуват напречни редове от жетони и нанизи бели мидички.

Долната бяла памучна част, пришита на гърба на сокая, завършва с дълги ресни; допълнително скрито пришити черни и червени памучни ресни, скрепени с медни пластини, се спускат над нея, придружени от нанизи черни маниста и бели мидички, някои от които също завършват с жетони.
Сокаят е покривал гърба на жената – от главата до под кръста. Подарен е на ОИМ - Габрово от Тотка Цанкова Марокинджиева (1900 - 1997), по баща Хаджистойчева. Той е донесен от Прилепско от някой от нейните братя Петър и Иван, офицери в българската армия през Първата световна война. Родът Хаджистойчеви са едни от най-видните габровски индустриалци, а тяхната фамилна жилищно-търговска сграда днес е седалище на РИМ - Габрово и е обявена за недвижима културна ценност от национално значение.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fkulturabg.com%2Fuserfiles%2FSokay%2F95249046_1517589098420190_224081191295254528_n.jpg&hash=5c877eea27d4d18680a0552e547520ef663f8561)

Македонският тип сокай е много рядка културна ценност в българските музеи. Заедно със съхранените във фондовете на РИМ - Габрово сокаи габровски тип той демонстрира устойчивостта на българската традиционна култура, произхождаща още от времето на средновековната българска държава.

https://www.kulturabg.com/ (https://www.kulturabg.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B8%D0%BF-%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B9-%D0%B5-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86-%D0%BC%D0%B0%D0%B9.html)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 19 June 2020, 17:59:45
Празнична българска лятна женска носия от с.Чаталтепе, Мала Азия от средата на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-190620175829.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Шишман on 21 June 2020, 11:08:42
Хубава тема, поздрави.
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 16 July 2020, 22:40:09
Добруджанска преселническа женска носия. Фото: Славян Стоянов

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160720223914.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 27 July 2020, 07:52:06
Кайца (накит за глава) памук, монети, мъниста, ръчна изработка, нач. на ХХ в., дължина 36 см., с. Комарево, Плевснско

Носи се от булката след женитбата и първата брачна нощ, когато тя започва да се кае (спазва определено поведение). Приготвя се от свекървата с помощта на кръстницата. Събирането на набора от монети и мъниста е задължение на семейството на младоженеца. Невестата е длъжна да носи кайцата 40 дни след сватбата, независимо от сезона, дори и по време на усилен полски труд. По време на празници, на хорото, всички невести, венчани през календарната година до Гергьовден, играят отделно от общото хоро, на обособена ,,лесà", за да им се радват. След като бъде опростена, невестата вече не носи кайцата в ежедневието, а само по празниците до раждането на първото или второто дете (в зависимост от селището).

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-270720075102.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 13 September 2020, 07:51:27
Гребенците са една от групите старо местно българско население в Североизточна България. Пишейки за огромните размествания на населението в района на Добруджа по време на честите руско-турски войни от XVIII и XIX век, акад. Ст. Романски, отбелязва: ,,При това, спазили са се и остатъци от старото местно население в Добруджа, именно в Силистренско, гдето те се различават добре по своя език, както и по своето облекло, от останалото българско население по тия си особености, както изобщо по характерните черти на своя бит, със старото население в Шуменско и Разградско. Те са известни обикновено под име ,,гребенци", както са наречени от околното население по една особеност в облеклото, а именно че младите булки до неотколе носели на главата си ,,качул от смола", направен като ,,гребена" на петела.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-130920075058.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 07 November 2020, 19:11:15
Невестинска носия със сокайно забраждане от ХІХ в.

Състои се от риза; сукман; престилка; колан с пафти; чорапи; кожени обувки (калеври).
Накити: кръжило, подбрадник, надушни висулки, колан с пафти, гривна.
Основата на сокая е елипсовидно изрязана букова дъска с отвор по средата, облечена в конопено платно. Покрива се с дълга правоъгълна бяла кърпа с копринено ажурно везмо по двата къси края, която обвива сокая, гърдите, раменете и се спуска от двата края на гърба.
Носията е експонирана в музей "Сарафкина къща", Велико Търново

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-071120190836-12161170.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-071120190837-12271880.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-071120190837-12282342.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-071120190838-1229140.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 November 2020, 20:21:23
Старинна годенишка носия от Елховския край, носена през първата четвърт на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-201120201957.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 November 2020, 20:23:58
Котленска празнична носия от края на XIX и началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-201120202321.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 21 November 2020, 05:31:17
Празнична кариотска носия на нововенчана невеста от 20-те – 30-те год. на ХХ век (Елховско)
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211120053012.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 21 November 2020, 05:33:06
Невестински венчален костюм от с. Зорница, Ямболски регион, началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211120053233.jpeg)

Празничен женски костюм ,,пресколник" от с. Зорница, Ямболски регион, началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211120143911.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 21 November 2020, 14:37:54
Лазарски костюм от Стралджа, Ямболски регион, 30-те г. на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211120143731.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 21 November 2020, 17:33:11
Празнична женска носия от района на Ихтиман в края на XIX и началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211120173153.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-101220093209.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 21 November 2020, 17:35:12
Женска празнична носия на млада невеста от Логодаж, Благоевградско, от началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211120173429.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-121220063409.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 November 2020, 06:04:32
Женска празнична преселническа носия от Каракьой. Пренесена и използвана в Разложко с втората преселническа вълна в началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-221120060301.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 November 2020, 06:06:28
Празнична Малешевска женска носия от началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-221120060555.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 November 2020, 12:49:36
Празничен костюм на млада жена от с. Болярско, Ямболски регион, 40-те г. на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-221120124840.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 November 2020, 12:51:48
Женска празнична носия от с. Мирянци, Пазарджишко, от 20-те – 30-те години на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-221120125120.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 24 November 2020, 19:50:30
Носия на мома от началото на 20 век - село Лъжене (Малчика), Плевенско
Фото: Славян Стоянов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-241120194916.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-011220143259.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 27 November 2020, 07:14:15
Носия на омъжена жена от първата половина на ХХ век, село Малчика (Лъжене), Плевенско
Фото: Славян Стоянов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-271120071201-1270355.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-271120071201-12691820.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-271120071200-12491169.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 01 December 2020, 14:29:54
Моминска празнична носия - гр.Котел, втората половина на 19-ти век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-011220142846.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 09 December 2020, 19:14:41
Българска народна носия - литак от село Мрамор, Трънско

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-091220191314.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 13 December 2020, 18:48:28
Българи-католици от с. Драгомирово, Свищовско
Фото: Славян Стоянов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-131220184456-13001585.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-131220184455-1285887.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-131220184455-12991770.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 16 December 2020, 06:44:35
Женска носия на българка католичка с. Драгомирово, Свищовско /преселили се в България от селата Попещ Леорден и Чопля, днес в пределите на гр. Букурещ, Румъния.
Фото: Славян Стоянов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-161220064214.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-161220064259.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 31 December 2020, 06:23:58
Женска празнична носия – сукманен тип, от Батак, от края на XIX и началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-311220062219-1336724.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-311220062218-1335583.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 31 December 2020, 06:53:38
Групова снимка на жители на град Елхово в народни носии. Началото на XX век.
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-311220065247.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 07 January 2021, 19:40:53
Българка в носия от Великотърновско. Източник: РИМ Велико Търново

Музейни съкровища: ЖЕНСКА НОСИЯ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РЕГИОН,  XIX в. (съставна️)
➡️РИЗА от с. Върбовка, общ. Павликени. Рачно тъкано памучно платно. Дължина 145 см; ширина на раменете 30 см. Кройка тип "бърчанка". Вратната извивка, ръкавите, пазвата и полите са бродирани с геометрични орнаменти от черни и червени вълнени конци.
➡️ПЕЩЕМАЛ Вълнено платно. Талия – 31 см; ширина 62 см. Съставен е от две части, съшити със зелени конци. В долната част са пришити дантела, под нея черна дантела, сърма, зелени шевици с брокати и черно кадифе.
➡️ПРЕСТИЛКА от с. Церова кория, общ. Велико Търново.  Тип "корянка", едноплата, ръчно тъкана. Основният фон е черeн с ламени жълти нишки. През цялото поле е прошарена с разноцветни растителни орнаменти, а в долния край са добавени  рози, рамкирани с ламе.
➡️КОЛАН  Дължина 318 см; ширина 6 см. Ръчно тъкан в техника "на корите  от вълнени конци в бял, червен, черен, зелен, жълт и син цвят. Украсен е с геометрични орнаменти в композиция. В двата края по дължина има тесни двойни бордюрчета с контур в червено, между тях дребни орнаменти.
➡️ЗАБРАДКА от с. Кесарево, общ. Стражица. Тъмночервена коприна.  Дължина  85 см; ширина 85 см. В трите края е декорирана с кафява дантела, фигури и мъниста, зашити със син шнур.
➡️ЧОРАПИ Дължина  45 см; дължина на ходило 26 см. Ръчно плетени от черна тънка вълнена прежда в зелен, червен, розов, кафяв и син цвят. Под ластика са бродирани цветенца и две рози.
👈Носията е експонирана в музей "Сарафкина къща", Велико Търново.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-070121193806-1337219.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-070121193807-13592283.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 January 2021, 07:28:07
Добруджанска преселска носия от Северна Добруджа. Включва чукман (рокля), риза, двуплата престилка, връхна дреха (финка) и чумбер. Сребърният колан се нарича кованец.
Фото: Асен Великов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200121072627-1388723.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200121072626-13871214.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 January 2021, 19:03:50
Носия, характерна за ваяшкото население в селата Голица, Козичино, Солник.
Включва черен чукмань (шевицата по полите се нарича алилуйки), риза, тъкан на кори колан. Връхната дреха в червено се нарича кавад. Престилка (кривулка)


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200121190044-13891634.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200121190045-13901816.jpeg)

Ваяци (вайковци, въяци) са етнографска група, първоначално населяваща източните области на Стара планина, основно в селата Голица, Козичино (Еркеч), Доброван (Калгамач) и Аспарухово (Ченге). Това са села с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на Дунавска България. Самите ваяци имат себе си за преки потомци на Аспаруховите българи. След Руско-турската война от 1828-1829 г. заселват изоставените от турците села във Варненско, Добричко, Бургаско, Силистренско, та чак до руските степи. През тези размирни години всеки е решавал накъде да поеме, поради невъзможност да живее там, където е отседнал. Имало е много хора, които са тръгнали да се преселват и на Юг, към Родопите или Заарско. За тези места се твърдяло, че се живее по-спокойно.

Така оформилата се етнографска група в момента населява около 60 села от Варненска, Бургаска и Добричка област като по-големи и запазили до голяма степен своя диалект, фолклор и костюми са Аврен, Голица, Козичино, Аспарухово, Падина, Венелин, Солник, Слънчево, Николаевка, Щипско, Дюлино, Господиново, Изгрев, Калиманци, Оризаре, Гюльовци, Горица, Просеник, Левски, Генерал Киселово, Зорница, Водица и други. Ваяците имали здраво поколение от десетина и повече деца и бързо колонизирали обезлюдена североизточна България, включително територии, които днес за извън държавните граници.

Изворните села на ваяците – Еркеч и Голица били хомогенен български остров сред обръч турски села. Ваяците запазват автентичния си език и старите си традиции. Диалектът е един от най-старите и е запазен в значителна степен в почти всички села, като се използва. Името ,,ваяци" го дава акад. Любомир Милетич в началото на 20 век. Причината за това е честата употреба на сричката ,,ва", вместо ,,бе", ,,бре" и други специфични фонетични особености в говора.

https://bg.wikipedia.org/ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%8F%D1%86%D0%B8)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 21 January 2021, 13:42:39
Носия от с. Генерал Инзово, обл. Ямбол
Фото: Асен Великов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-210121134046-13911778.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-210121134046-1393536.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 January 2021, 14:39:47
Носия от гр.Алфатар/област Силистра

Носията съдържа:
риза с копринени ръкави, фуста (рокля), ичен елек (мантак), чорапи (плетени на една кука), терлици, нашивана престилка (от гребенски тип), кожухче (кюркче), кърпа за глава (чумбер), сачанен колан.
Фото: Емануил Киселков


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-230121143803-13981933.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-230121143802-139410.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 29 January 2021, 20:44:44
Български момичета в носии от Пиротско

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-290121204310.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 02 February 2021, 20:19:00
МЪЖКА НОСИЯ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РЕГИОН, края на XIX в. (съставна)
➡️Елементи: потури, елек, риза, пояс, кърпа на пояса, кожен калпак, цървули.
➡️ПОТУРИ : Вълнен шаяк. Дълж.. 98 см; талия 187 см. Изработени от домашно тъкано платно, боядисано в тъмно кафяв цвят. Кройката им е широко дъно, тесни крачоли с по осем телени копчета. По крачолите, съединителните ръбове и около джобовете са украсени с черен гайтан.
➡️ЕЛЕК: Вълнен шаяк. Дълж. 48 см; шир. на рам. 35 см. Вратните, раменните, пазвените извивки и долния край са обшити с гайтани
➡️РИЗА: Памучно платно. Дълж. 86 см; шир. на раменете 51 см.
Изработена е от ръчно тъкано неоцветено платно, с басти от двете страни на пазвения разрез.
➡️ПОЯС: с. с. Върбовка, общ. Павликени. Вълнена прежда. Дълж. 240 см; шир. 24 см. Украсен е с редуващи се хоризонтални ленти в тъмносиньо и червено, прорязани от бели вертикални ивици.
➡️ПЕШКИР: Памучно платно. Дълж. 80 см; шир. 28 см. Основният цвят е бял, като в двата края е украсен с повтарящи се огледално шарки в червено, жълто, зелено, синьо, розово.
👉Носията е експонирана в музей "Сарафкина къща", Велико Търново.

Регионален исторически музей - Велико Търново

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-020221201701.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 04 February 2021, 20:06:31
Балканджийска носия от Търновско със сокай от килифаревски тип

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-040221200450-14221169.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-040221200450-14251699.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 09 February 2021, 14:55:30
ПРАЗНИЧНА ЖЕНСКА НОСИЯ – С. ОСЕНОВЛАК, БОТЕВГРАДСКО, втората половина на ХIХ в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-090221145323.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 February 2021, 15:31:03
Носия от с. Гари, община Дебър

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-230221153036.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 19 March 2021, 20:41:07
Традиционната българска носия

https://www.youtube.com/watch?v=H0bXWiEuCwA

Български народни носии

https://www.youtube.com/watch?v=Y9Z2gRFU5zI

Българки в народни носии / Bulgarian girls in national dresses - 3

https://www.youtube.com/watch?v=8kYVE0quhek

Ревю на български народни носии от Македония

https://www.youtube.com/watch?v=lu0w0fLQpoI

Колекция български народни носии

https://www.youtube.com/watch?v=DAQgX5Y6lyc
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 09 April 2021, 08:01:34
Народна носия от с.Генерал Инзово, Ямболско
Фото: Александър Петров


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-090421080023.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 12 April 2021, 07:21:00
Носия от село Драгиново. Драгиново е село в Южна България, в община Велинград, област Пазарджик. То е четвъртото по население село в България.
Фото: Славян Стоянов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-020521071850.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-120421072002.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 16 April 2021, 08:24:00
Празнична женска носия от Гюмюрджинско от началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Празнична женска носия от Гюмюрджинско от началото на XX век. Носията е от фонда на РИМ Кърджали.
Модел: Христина Попова

Костюмът е съставен от риза, бяла сая, престилка, пояс, две забрадки, принадлежности за обуване, накити. Ризата е памучна, бяла, с кенарена украса по ръкавите и полите при страничните им шевове. Кенарът на моминската риза е широк, цветен, в червено и жълто. Полите на ризата са орнаментирани с дребни везбени орнаменти с вълнени конци в черно, оранжево, жълто и зелено, с особен бод пълнеж и ажурна техника. Мотивите от везмото се наричат кукувица и муньовица и представляват стилизирани растителни мотиви. Бялата сая е съществен елемент на моминската носия, както и на младите невести през първата година на женитбата. Саята е от памучно платно, с кройка характерна за саята от селата на Беломорието и Източните Родопи, силно вталена, с широки клинати поли, с предни краища нар. крила, украсени с цветни апликации нар. запретки. Крилата на бялата сая се забождат в пояса странично, за да не пречат при домакинската и стопанската работа на младата жена. Ръкавите са къси, до лакътя и са апликирани с подвижни капаци, многоцветни линеарни мотиви, нар. пътчета, вежкове, лъкатушки. Саята се съчетава с черноока престилка с гъсти многоцветни ресни в оранжев колорит. Тя е препасана върху тъмночервен пояс, обагрен с растителна боя, получена от растението брош. Жените в репродуктивна възраст носят към носията си т.н. гахтан, гафтан, изработен от вълнена усукана прежда в тъмночервено и синьо, пришита към пъстроцветна тясна ивица, зунка. Гахтанът се запасва отзад на кръста. Над саята се облича елече, гункя, ушито от домашно тъкана аба. Елечето е украсено с линеарни и геометрични везбени елементи, нар. пътчета и камилки. Ръбовете на гункята са опточени с пъстроцветни гайтани. Забраждането е с две забрадки – долна кашмирена, пъстроцветна, нар. скъп чумбер, прегъната по диагонал. Носи се преметната над разделената на прав път и сплетена на две плитки коса на младата жена. Втората забрадка е от бял плат, обточен с широка червена или розова ивица. Носи се преметната със свободно спуснати на гърба краища и покрива почити изцяло фигурата на жената.
Двете забрадки се прикрепят към главата със сребърен подбрадник или със сребърен накит от синджирчета и монети, нар. трепка. Краката са обути в шарени чорапи и червени чехли, изделие на развития в Беломорието и Родопите чехларски занаят.
/М.Николчовска, ,,Народни носии от Източните Родопи"/

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160421082123.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-140122091852.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 18 April 2021, 14:00:06
Носия от село Аврен, Варненско.
Фото: Славян Стоянов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-180421135907.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 12 May 2021, 08:38:22
Малката Ванеса в традиционна Кюстендилска носия

https://www.youtube.com/watch?v=eM3dSRlLv30
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 17 May 2021, 14:28:39
Българка в обредна моминска носия на лазарка от края на 19-ти век - село Пирин, Санданско
Фото: Теди Милева, Българските корени

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-170521142652.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 30 May 2021, 08:39:42
Носия от средна западна България. Горната дреха се нарича манофил и е предшестваща широко разпространения черен литак. Това е известно и ценно изображение на носия, от която има малко запазени следи. Гравюрата вероятно е правена по снимка, съдейки по детайлността ѝ, както и от липсата на фон. Намира се в списание Die Gartenlaube 1887г. https://de.wikisource.org/wiki/Die_Gartenlaube_(1887) заедно с някои други изображения на българи. Повече за този вид носии - в 4-те тома на М. Велева.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-300521083848.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 15 June 2021, 08:12:27
Българка в носия от Пловдивско. Фото: Славян Стоянов

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150621081109-16922457.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150621081109-1703832.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 15 June 2021, 21:55:20
Ваяшка носия от село Аврен, Варненско. Фото: Славян Стоянов

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150621215342-1704360.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150621215342-1705705.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 16 June 2021, 14:39:02
Носия от село Тенево, община Тунджа, Ямболско. Фото: Славян Стоянов

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160621143759-1706948.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160621143800-17082487.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 16 June 2021, 15:00:10
Българка със забраждане тип "сокай" от 19-ти век
Исторически музей Дряново


Сокайното забраждане е най-ценният експонат в колекцията от накити на Исторически музей - Дряново. Това е старинна украса за главата на омъжената дряновка, произхода на която изследователи отнасят в средновековни болярски времена и която според проучвания на местните традиции, бит и култура е носена тук до края на XIX век.

Сокаят се състои от метални части, включващи кръжило, подбрадник, пелешки и наушници, с които момковите родители даряват младата невеста в сватбения ден. Втората част на сокайното забраждане е бял плат с дължина 3-4 м за покриване на главата и шията, поставен върху елипсовидна букова дъска полувертикално и допълнен от тъкана шевица на мястото на закрепване. Двата долни края на платното завършват също с шевици, собственоръчно везани от булката в моминските ѝ години, когато с любов и копнеж за честит семеен живот е приготвяла чеиза за бъдещето си задомяване.
Във времената на османско политическо завоевание, пищността и цялостната визия на сокая, както и достолепното и аристократично излъчване на жена с този накит са напомняли за възхода и блясъка на Второто българско царство и са издигали самочувствието на българите в опитите им за национално утвърждаване и в стремежа към независимост.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160621145810.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 June 2021, 14:01:55
Косите на българката, тяхното сплитане и забраждане според народната вяра

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_5437a08e46424596b1340c71cb65fe33~mv2.jpg/v1/fill/w_740,h_493,al_c,q_90/a069ac_5437a08e46424596b1340c71cb65fe33~mv2.webp)

https://www.bulgarianroots.bg/post/kosite-na-bulgarkata-i-tyahnoto-zabrazhdane-v-narodnata-vyara

Библиография:
Ганева, Р., 2003. Знаците на българското традиционно облекло. София
Велева, М., 1960. Една българска забрадка. Етнографски изследвания, София
Михайлова, Г., 1999 Материала и духовна култура, София

Във фондация "Живите български корени" отдавна искаме да повдигнем една тема - тази за забраждането и сплитането на косите на българката в миналото, ритуалите около това, както и вярванията, и забраните, битували някога. Tемата е особено актуална днес, когато има силен интерес към носиите и по съборите на България можем да се насладим както на стари автентични носии, така и на техни стилизирани версии. Социалните мрежи изобилстват от снимки на млади момичета и жени в народна носия с красиви спуснати, дълги, несплетени коси. Ако можеха да ги видят от някъде пра-прабабите им, вероятно биха се притеснили да не са "чумясали".

Разбираме желанието в наше време на всяка жена да покаже красива коса. Но дали така е редно, когато с гордост носим носиите от старите ракли? Едва ли са много жените, които си задават този въпрос и за огромно съжаление липсва знанието, че носията се носи или със сплетена коса (ако жената е мома), или забрадена. Искрено се надявамe, настоящият материал да осветли темата до степен, че да накара всяка българка да се замисли като облече следващия път българска носия, как ще изглежда косата й. 
Защото оформянето на косата и нейното покриване е неизменна част от традиционния български женски народен костюм и колкото и да са красиви косите ни, нека поне когато сме в носия, да покажем уважение както към дрехата, така и към народната вяра, свързана с нея.

Още от малки, момичетата някога били учени от своите майки и баби да полагат специални грижи за своята коса. Започвало се с най-важното правило - "Ний съ режи косата отдолу, чи е от човека, от неговата душа и глава". Когато се налагало крайчетата на косата да са се вземат, те внимателно се пречупвали с камъче. А косата, която падала при разресване, се събирала и от нея на хурка или на дарак се изпридали плитки, който се наставяли допълнително. С тях жената никога не се разделяла, с тях бивала и погребвана. В много редки случаи косата се закопавала под трендафил, зазидвала се в дупка на дувара или се изгаряла.

Според народните вярвания "на жената се гледа снагата и косата". Вярвало се е, че жените, коитоо имали буйни коси, са били силни, работливи, способни да родят много деца. Затова, когато момците си избирали невеста, оглеждали именно косата. А момите показвали гъстотата, обема и дължината на косата, както и украшенията към нея, за да демонстрират полова сила.

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_ab7b00ae6e4d4f1886ff4399330a629c~mv2.jpg/v1/fill/w_360,h_540,al_c,q_90/a069ac_ab7b00ae6e4d4f1886ff4399330a629c~mv2.webp)

Привилегия е било само на момите да бъде с открити коси, за да бъдат оглеждани. И е имало пълна забрана за това за омъжените жени. Забраждането се е определяло като основен белег за семейното положение на жената - забрадката е показвала, че булката е покорена. Димитър Маринов например, разкрива задължението на омъжената жена да скрие косите си от света и да ги разкрива само пред мъжа си. Същото твърдение изтъква и Любомир Милетич в своето изследване на населението от Североизточна България. Той дори уточнява, че свалянето на забрадката от омъжената жена и показването на открита коса е равносилно, според обичайното право, на разтрогване на брака. Косите на невестата се скривали или подрязвали, като над челото се оформяли декорации - кръкми и цалуфи и така да не може да се види косата на омъжената вече жена.

Интересно обаче е, кое е накарало обществото, което толкова силно се е възхищавало на косата, да премине в друга строга крайност и да наложи нейното прикриване. Единственото обяснение би могло да бъде свързано с това, че според народните вярвания, в началото хората били целите окосмени, а когато започнали да се кръстят, им останали косми само на главата, под мишниците и под корема. Така, косата остава извън границите на светия знак, превръща се в грях. Половата сила на жената, изразявайки се в буйната и обемна коса, ставала достояние и притежание единствено на съпруга. Дори косата, която опадала при сватбеното сплитане, се изпращала в новия дом на момичето, задно с чеиза, като се увивала около дрянова пръчка с червен вълнен конец.

Най-тежката забрана, отнасяща се до косата, e свързана с нейното разплитане на публично място и затова момите се плели скришом по цяла нощ. Това се правело, за да бъде скрита разплетената коса от околните. Вярвало се, че тя принадлежала на друг свят - на нощта, на смъртта. В народните представи такава била същността на самодивите, на чумите и на останалите същества от отвъдния свят. Разплетени били демоничните същества от женски пол, който спадали към така наречените "неспокойни души", останали на границата между двата свята. Несресаните, рошави коси, народът наричал чумави.

Жената може да бъде с разплетена коса само в определени обредни ситуации: при лазаруване и когато е раждала. Разплетена можела да бъде и най-близката родственица на починалия - в повечето случаи това е дъщерята. Несплетената коса се приемала като знак на прехода.

Друга забрана гласяла, че не било позволено мъж да види жена, докато си мие косата.

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_4bd4db4715804ce5b53617e7ac6edef7~mv2.jpg/v1/fill/w_740,h_493,al_c,q_90/a069ac_4bd4db4715804ce5b53617e7ac6edef7~mv2.webp)

Различно е сплитането, което се прави при погребение, при влизането в оня свят, несиметричен на земния, социалния. За разлика от живата жена, мъртвата се сплитала на обратно, наопаки - отвътре-навън. По същия начин се сплитала и любената от змей. В народните песни, това сплитане било познато като змейчево плетене.

В миналото косата не само обозначавала пространства - социално или отвъдно, но при неспазването на правилата ги преобръща. Оттук идва и вярата в силната магическа уязвимост на косата.  Тя придобива устойчивост само чрез строгото спазване на определени правила за прическа и забраждане.

"От голяма и хубава коса най-се урочасва, чи загледват хората и от коса най-фаща."

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_abbedc7e445d48918d9e5ae71d9b0d72~mv2.jpg/v1/fill/w_740,h_493,al_c,q_90/a069ac_abbedc7e445d48918d9e5ae71d9b0d72~mv2.webp)
 :arrow:
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 June 2021, 14:19:29
:arrow:
Косите на българката, тяхното сплитане и забраждане според народната вяра. Част 2

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_898bb81956e748c78947cc8e44bcb12b~mv2.jpg)

Скоро публикувахме първата част от материала, свързан с косите на българката, тяхното сплитане и забраждане според народната вяра. Темата е актуална и днес, когато интересът към народните носии е голям, особено във връзка с фолклорни събори и празници в страната. Много модерни станаха и сватбите с носии, а в последните години не са малко и момичетата, които избират носията за абитуриентски тоалет. Всичко това е прекрасно – да се разровим в скриновете и да се пременим с носиите на баба, на прабаба... Често обаче тези народни костюми със сакрално значение се съчетават с маратонки или се носят с разпилени коси, тежък грим и маникюр в ярки цветове. Все неща, които в далечното минало на тяхната активна употреба биха били немислими.

Тук искаме да направим уточнение, че говорим конкретно за автентичните носии. Ако облечем дреха на 100 и повече години, най-малкото от уважение към нея и към човека, който я е изработил с много старание и любов, трябва да се съобразяваме с народната традиция. В този текст искаме да насочим вниманието върху темата, свързана с това как в миналото е трябвало една жена да носи косата си според своята възраст и семейно положение.

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_932f63ef6053416bb4caa404e19928b6~mv2.jpg/v1/fit/w_750,h_568,al_c,q_20/file.jpg)

Малките момичета спадали към групата на т. нар. подевки. Те обикновено хващали косата си в две плитки около ушите и темето, които се свързвали на тила в една или две плитчици. Редът, по който се оформяла прическата на малките момичета, следвал израстването на косата, целейки постигане на моминска прическа. Най-напред се сплитало около ушите, като се захващали късите, непорасналите още странични коси. С порастването на момичето плитката продължавала към тила и най-накрая се стигало до оформяне на долните плитки. В Софийско например на 9 – 10-годишни момичета се правели ,,два кукундука", после ,,три кукундука" на 13 – 14-годишни, за да се премине към същинското моминско плетене.

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_284f2a99d2a441cb93ec0942fd41525c~mv2.jpg)

Готовите за брак моми обозначавали принадлежността си посредством специфично оформяне на косата, което веднага ги отличавало от подевките. Те се различавали със своите открити коси и прически от многобройни плитки, които били сложни и трудно изпълними, но пък удобни за носене.

,,Лесата" била много разпространена прическа в различни области на България. Косата се разделяла на прав път, като се захващали косите около него с вплитания. Плитките преминавали покрай ушите, по тила и накрая на гърба се събирали в обща плитка. Броят на плитките бил около 22, а в крайната плитка се включвали по 6, 9, 12 ката. Друг разпространен тип моминско заплитане бил на ,,редици", който се състоял от много на брой ситни плитки – около 60 броя, които се спускали по раменете и по гърба, а понякога стигали и до коленете. Дължината на косата и ситните вплитания правели и двата вида прически много трудни за изпълнение. Затова те се правели от вещи жени от семейството или се отивало при специални ,,плетарии".

За направата на тези сложни, но красиви прически, момичетата не разчитали само на естествените си коси, а прибягвали до прикачването на допълнителни плитки – извлачени на дакар и изпредени на хурк паднали при ресането коси. Така е създадена и предпочитаната по онова време моминска украса ,,косичник", ,,косатник". Той имитирал естествените коси и включвал, наред с прикачените плитки от собствената опадала коса, текстилна украса от гайтани и ширити, плитки, изплетени от конци, шаечни ивици, обшити с парички и мъниста, дори скилидки чесън. Косичникът покривал гърба и задължително кръста на жената. В това задължение намирал израз символът на женското плодородие.

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_ab434f3bb2e04d329a1458b1d2cfe551~mv2.jpg/v1/fit/w_678,h_960,al_c,q_20/file.jpg)

За да се придаде още повече красота на моминската прическа, се използвали и разнообразни вълнени ленти в червено, на които били нанизани многобройни мъниста, синци, помпони, парички, охлювчета, топчета непредена вълна. Тези ленти се поставяли на челото или между плитките. Всички те с т. нар. ,,апотропейна" функция – ще рече, че имат способността да отблъскват злите сили. Защото се е вярвало, че косата, която при момите била изключително на показ, е трябвало да се предпази от лош поглед, завистлив или възхитен, който носел т. нар. уроки – недоброжелателни сили. Поради тази причина към косата се прикачвали ярки, пробити, лъскави, миризливи и дрънкащи предмети – силни и общоизвестни апотропеи. Това се правело, за да може вниманието на хората да бъде не към косата, а към украсата, която била способна да понесе лошите погледи.

Момата, която вие китка за обич, и ергенът, който я краде от нея, ако му е на сърце, са били символите в миналото за традиционни любовни взаимоотношения. За това и китката неизменно присъствала като елемент от моминската украса. Поставената китка на ухото се приемала като символ за навлизане в предбрачна възраст.

Друго моминско украшение било перото от паун. То се считало за носител на древни митични послания и се използвало от момите при ритуали на преход, каквито са лазаруването, кумиченето, годежът и сватбата. А в останалото време като заместител се използвало перото от обикновена домашна птица. В Софийско изразът ,,мома под перо" се разбирал като мома, която е готова за женене.

В заключение, за моминските прически може да се каже, че те били знак, съобщение пред обществото за готовността, желанията и предпочитанията на момичето.

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_c639e5845a1e4823ae2391149ca5d92e~mv2.jpg/v1/fit/w_518,h_767,al_c,q_20/file.jpg)

Годениците и през двата етапа на годежа се стремели да спазват определено поведение, което да им приляга. Отличително между тях и момите било и носенето на определени годежни атрибути от годениците. Така те демонстрирали достигането до този важен момент в техния живот.

Още по време на т. нар. малък годеж годениците премествали китката от лявата на дясната страна, както омъжените я носели. А след големия годеж годеницата се окичвала с подарените ѝ сребърни накити – наушници, прочелници, аскии, тепелъци, подбрадници. Това се приемало като израз на постигнатата договореност между фамилиите на годениците. ,,Главеницата не излиза на двора гологлава, а забулена, да не гледа полето, да не скърца град" (Велева 1994: 139). В етнографските материали се срещат наименования на специални годенишки забрадки, които се отличават от невестинското забраждане, но показват, че годеницата вече не е свободна мома.

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_65e79a60332849909e8cf5ad1ae11dd1~mv2.jpg)

Омъжените жени

Омъжените жени влизали в статусната система с нови родови права и задължения.

Никой не би могъл да сбърка премяната на лазарката с тази, която се носела през моминството. Същото разграничение би трябвало да съществува и между украсата за глава на булката и тази на омъжената жена.Сватбеното було се приемало като знак за преход, то унифицирало жената и тя губела своята индивидуалност. След свалянето му тя преминава в ново състояние – вече като омъжена жена.

Отличителната черта на омъжените жени е било забраждането – с кърпа се закривала напълно косата или се оставяли да се виждат само малки части от нея. Най-широко разпространено било обикновеното забраждане, състоящо се от бяла или цветна забрадка от широк квадратен тънък плат, прегънат по диагонал. Средният връх, който се образувал, обвивал плитките, а двата странични били промушнати под тях, захващали се нагоре и се връзвали на главата. Това забраждане постепенно изместило всички останали заради трудността им. Единственият по-елементарен начин от този бил поставянето на кърпа, която просто се прикрепяла към главата и падала свободно на раменете. Този начин на забраждане се срещал в Южна България и в Благоевградско.

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_f40d846ad177450d836d8c71909db367~mv2.jpg)

Характерно за Габровско, Дряновско, Търновско, Еленско, Шуменско, Новопазарско, Провадийско и Поморийско било забраждането с месал – дълго 2-3 м бяло платно с ширина 40-50 см, което се украсявало с шевици и ресни в двата края. С това платно се покривала главата, а често и гърдите. Краищата се спускали към гърба, отпред или на раменете. Това забраждане – с месал, а също и обикновеното, на много места ставало с корава подложка, поставена върху косата, което изглеждало като посложена шапка. Така се забраждали омъжените жени в Троянско, Тетевенско, Ловешко и Чирпанско. Те мятали триъгълно сгъната бяла кърпа върху привързано отгоре на главата рогче от животно или дръжка от кратуна. Такова рогче се правело и от парцали и наподобявало кок на главата.

Към забражданията с подложки спадали и ,,сокаите с месали" в Габровско и Търновско. Те използвали за подложка кръгла или елипсовидна дъска, която закрепяли полегато на главата. Върху месала, освен много метални накити, се слагал и прочелник – сребърна или бронзова диадема.

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_34763ad6e13f40a39ea00477d9e79f15~mv2.jpg)

Забележителни били забражданията с подложка в Ловешко-Свищовско и Плевенско-Никополско. Подложките там били с по-големи размери – дъсчица, картон или лъковидно свита пръчка. Тези подложки се закрепяли фронтално върху главата и се покривали с кърпа, създадената форма наподобявала ореол. Това забраждане придавало голяма помпозност на костюма. Друг подобен начин на забраждане бил така нареченият ,,търпош" в Карнобатско. Шапка – полусферична, с висок разширяващ се нагоре и напред издатък, се привързвала на челото с пъстро извезана повезка. А отгоре се намятала голяма бяла кърпа, която падала свободно по гърба. Най-отгоре се поставял букет от изкуствени цветя.

Шапка, която не се покривала с кърпа, се носела от невестите и младите жени до края на XIX в. на запад от Софийско. Това се наричало каица и представлявало конусовидна шапчица от набрано в единия край дълго и тясно бродирано платно. А по това време в Ломско младите невести са носели висока кръгла картонена шапка, обвита с бяло платно и окичена с украшения. В някои села във Видинско се носел разсучал – кръгла шапка, състояща се от дебел кълчищен кръг и увит около него пъстро тъкан ръченик. Разсучалът се носел прикрепен с игла и накривен над едното ухо.

Забраждането бележело съществен момент от живота на жената. Чрез него се доказвала съпричастността на жената към рода на мъжа. Указанията за носенето на забрадка били строги: ,,...куято жена не носи качул, такава не уважава мъжа си" (АЕИМ 981:35), а свалянето на забрадката се приемало като отхвърляне на брачните връзки.

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_fd644b12de944075b887c95d7d342fee~mv2.jpg/v1/fit/w_750,h_1067,al_c,q_20/file.jpg)

Старицата се отличавала с опростено в голяма степен забраждане – липсвали ярките допълнения, което контрастирало с изобилието на апотропейни украси по главите на моми, годеници и млади невести. В тази възраст се закичвали с китка само на годеж или на сватба, в качеството си на свекърва или роднина. Навлизането в групата на стариците се отбелязвало с положението на горната кърпа: ,,С разметнати краища жената ходи дордето ѝ е хубаво (40-50 години), след което се подбражда" (АЕИМ 981:180).

При забраждането плътно се покривала косата и дори части от лицето. Краищата на забрадката в повечето случаи се кръстосвали под брадата и се свързвали на тила. Прическата под забрадката наподобявала тази на подявката. Сравнението с подявката си имало своето важно значение, защото и възрастните жени, също като малките момичета, имали минимално участие в обществения живот и също като тях те се подготвяли за преход. Но за различен преход, в друга посока – към другия свят.

(https://static.wixstatic.com/media/a069ac_a1c329dbb1c54fb3a82eefa6f81cb1bc~mv2.jpg/v1/fit/w_750,h_487,al_c,q_20/file.jpg)

Забражданията и украсите за глава на българката в различните моменти от живота ѝ вероятно изглеждат сложни и объркващи със своето многообразие. Но за жената в миналото те са били съществена част от традиционното облекло и са завършвали създаването на една подредена съвкупност от знаци, които от своя страна се подчинявали на едни и същи правила и изразявали специфичен език, който се прилагал в цялата българска етническа територия.


Библиография:

Ганева, Р., 2003. Знаците на българското традиционно облекло, София

Вакарелски, Хр., 1935. а. Забулване на невестата ИБГД

Вакарелски, Хр., 1977. Етнография на България, София

Брегадзе, Н., 1997. Към изучаване на ритуалното облекло - БЕ

Велева, М., 1960. Една българска забрадка. - В: Езиковедско - етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски 679 - 703, София

Велева, М., 1963 За произхода на българския сокай въз основа на етнографски данни ИЕИМ 6, София

Гребенарова, Сл., 1998. Младата булка - лице с особен статус. - ЕПНДК, 5, София.

Лийч, Е., 2000. Магическата коса. В: Паяжината на смисъла, Со

https://www.bulgarianroots.bg/post/kosite-na-bulgarkata-tyahnoto-splitane-i-zabrazhdane-spored-narodnata-vyara
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 June 2021, 22:13:22
ПРАЗНИЧНА ЖЕНСКА НОСИЯ – ФУСТАН, ОТ РАЗЛОЖКО. Носията е от първите десетилетия на ХХ век, като новата дреха фустан показва прехода от традиционно към градско облекло. Заради удобството и женствения си вид тя става любима дреха в Разложкия край до средата на ХХ век.

Фото: Теди Милева, Българските корени

https://www.bulgarianroots.bg/post/praznichna-nosia-fustan-razlog-20vek

На снимката момата е облечена в бяла риза (кошуля) от литоткано вълнено платно с богата везбена украса – ,,запески", от лалета и карамфилчета по пазвата и ръкавите, с ръчно плетена дантела, обрамчваща ръкавите и къса по полите. Отгоре е с кафяв ситно плисиран фустан, изработен от тънък вълнен плат, украсен с цветни ленти в по-светъл жълт цвят по полите. Той е с кройка на рокля с прилепнала по торса горна част и зашита към нея плисирана пола, която подчертава женския ханш. При слънчево време играта на светлината създава причудливи форми при движението на жената в плисираната пола. След 20-те години на ХХ век пазвата е изрязана по-дълбоко и отдолу се показва украсената везана риза. Овалната или квадратната пазва е обточена с богата гайтанена, ширитена и пришита на ръка сърмена украса.

Препасана е с двуплата престилка, наречена ,,фута на прачки", с отвесни цветни ивици, запълнени с дребни растителни орнаменти, а страните са обрамчени с къси ресни – ,,пушета". Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като страничните кичести ресни подчертават празничния вид на облеклото.
Забрадена е с кушак ,,синджирлия" с ален цвят и синджир рози – откъдето идва и името на кърпата, която се слага в тържествени случаи.
Краката са обути с плетени вълнени чорапи, с червено на пръстите и на петите, което се прави, за да ги предпази от зли очи, а и да разчупи монотонността на бялото. Обута е с чехли, както се носят градските моми. Това е празнична носия за моми и млади булки, като разликата между тях е в окичването с накити и пафти, които определят статуса на вече омъжената жена.

Ризата за моми и млади невести е богато украсена, защото тя е най-близо до тялото и трябва да го предпази от нараняване. Невестинската риза се пази цял живот и с нея обличат жената при погребването ѝ, за да се разпознаят с мъжа си на ,,оня свят". Тя е една от най-ритуално натоварените части от облеклото, затова се пази цял живот. Ако бъде открадната, чрез нея може да се направи най-тежката магия на притежателката ѝ, но и чрез нея може да се разваля магия. Кошулята е старото название на риза, а и такова е запазено в целия славянски свят. В ризата на младите жени задължително присъства червеният цвят – символ на кръвта и живота, докато шевицата при възрастните придобива по-тъмни цветове.

Младата невеста подарява на бъдещата си свекърва богато избродирана риза, ако тя е сравнително млада, но ако вече е възрастна жена, ризата е по-бедна откъм орнаментация. Невестинската риза се изработва специално и при ушиването ѝ, за да се подсили предпазната ѝ роля, има малки дефектни бодове, за да не може жената да бъде урочасана. Силна е народната вяра и неслучайно облеклото е отразявало тези предавани векове наред знания за съхранение.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-230621221125-1726764.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-230621221124-17241723.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 24 June 2021, 22:07:13
Градска носия от Разлог, началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


https://www.bulgarianroots.bg/ (https://www.bulgarianroots.bg/post/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F)

Носията е от фонда на Исторически музей - Разлог
Момата е облечена в скъсена риза (кошуля), която се покрива от връхната дреха, с малка повдигната яка и богата дантела на ръкавите. Отгоре е със ситно плисиран кафяв фустан – наречен ,,гезия" (местно наименование – джизия), изработен от фабрична цветна памучна прежда, украсен спо две и три сатенени ленти от по-светъл плат по полите. Джизията е със затворена горна част на пазвата.
Кръстът е препасан с празнична кадифена престилка (фута) с бродирани цветя и черна дантела по краищата.
За компенсиране на скъсената риза и фустан, чорапите стават по-високи – черни или бели, до над коляното. Отгоре е облечена с черен кадифен контош с женствено стесняване в талията.

Главата е със забрадка тип ,,парленда" ( от тънък памучен или копринен плат, обрамчен с черна дантела), чиито краища се кръстосват отзади се връзват на тила. Пазвата е украсена със сребърно копчило – метален кръг с висящи отдолу ажурни метални пластини, а под ,,джуфката" на забрадката има окачен сребърен синджир с ромбовидни пластини, които звънтят при движение.
Двете ръце са украсени с гривни. Всички метални накити имат освен декоративна и апотропейна роля, за защита на носителката си от уроки и зли очи. Среброто освен метал е и с бял цвят, който отразява обратно погледа или мислите и ги връща към източника им, на принципа на огледалото. Може би тези дълбоко вкоренени вярвания правят среброто любим метал през Възраждането и за майсторите куюмджии, които изработват женските ,,гиздила".

Заради удобството и женствения си вид тя става любима дреха в Разложкия край до средата на ХХ век. По изображенията на старите снимки се вижда как момичета от една възраст са се заснели в носия – традиционна за района, и фуста с контош. Една такава смесица ни разкрива многообразието в разбирането, вкусовете, начина на живот, социалното положение, но и нивото на еманципация в тези планински райони.

Това празнично облекло е характерно от готовите за женитба моми, които така приготвени, излизали на мегдана, на хорото, ходели на годеж или на сватба и т.н.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-240621220543-1730120.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-240621220543-1727196.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 25 June 2021, 22:04:53
Разложки ,,кошорест фустан", края на XIX век
В него е облечена Радост Димитрова от Разлог.
Носията е от фонда на Исторически музей - Разлог.

Фото: Теди Милева, Българските корени

https://www.bulgarianroots.bg/post/razlozhki-koshorest-fustan

Разложкият ,,кошорест фустан" заменя абата в края на XIX век и през първите десетилетия на ХХ век. Изработен е от домашно тъкан вълнен плат с щръкнали едри плохи, наречени ,,гръчки". Пазвата повтаря тази на абата и е V-образна. Тя, полите и ръкавите са обточени с черен кадифен плат. Отдолу се облича риза (кошуля) с украсен с бродерия пазвен разрез, наричан трийния бод, а около него има бродерия на същите запески, които са на ръкавите. Ръкавите са широки, извезани със запески, завършващи с богата ръчно плетена дантела, която се подава под ръкава на фустана. 
Празничните и невестинските ризи са богато украсени с шевици, които имат защитна функция. Тя се носи с гордост от жените и се предава от поколение на поколение, за да ги пази от зли сили. Сред видовете шевици има цветя, звезди, порти, рудане, клещи и т.н. Досега са познати 28 вида, които се носят от жените в различна възраст. Най-малките – децата, носят горски ягоди, наречени ,,звоници", следват неомъжените, а после вече омъжените жени и свекървите им. Чрез повтарянето на символите от запески, правени преди повече от век, жените се явяват най-сигурният пазител и продължител на народните традиции и знание. Изследователите на това народно изкуство твърдят, че запеските са характерни и произхождат само от Разлог и са разпространени и в други селища от района (като Сапарева баня) от изселници.

Опасването е с ,,прачки" – двуплата фута на вертикални цветни ивици, с дребни растителни елементи в тях. Основата е черна, а линиите и елементите са в червено, зелено и жълто, като кръвта, тревата и слънцето, без което нищо няма да е живо. Отгоре е сложен мънистен колан с извезани цветя, закопчан отпред с кръгли пафти. На краката са обути бели чорапи и цървули.
Главата е покрита с жълт кушак, украсен с цветя и дълги ресни по краищата, които са кръстосани и се спускат свободно по раменете. Изключително важно е омъжената вече жена да не ходи с непокрита глава. Така може да я вижда само мъжът ѝ у дома.
Това е празнично облекло на млада булка, която вече може да носи пафти и да покрива главата си с кушак, когато отива да налива вода.

Пафтите се смятат за най-женския накит, защото се слагат при женитбата и бележат прехода в социалния статус от мома в омъжена жена. Момите не могат да носят пафти, а само невестите, защото ролята на този метален накит е да предпазва детеродните им органи, за да могат да дарят семейството с деца. Изключение е лазарският ритуал, когато момите се окичват с всички накити за невести, за да покажат, че вече са готови да встъпят в новата инициация.
Заради удобството и женствения си вид тя става любима дреха в Разложкия край до средата на ХХ век. По изображенията на старите снимки се вижда как момичета от една възраст са се заснели в носия – традиционна за района, и фуста с контош. Една такава смесица ни разкрива многообразието в разбирането, вкусовете, начина на живот, социалното положение, но и нивото на еманципация в тези планински райони.

Това празнично облекло е характерно от готовите за женитба моми, които така приготвени, излизали на мегдана, на хорото, ходели на годеж или на сватба и т.н.

Само на сватбата момата носи всичко, подарено ѝ от семейството на жениха. Целта е да се покаже освен статуса на семейството, в което отива, така и да предпази жената, за да изпълни тя и най-важната си роля в живота – да стане майка.


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-250621220341-1735328.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-250621220340-1731999.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 28 June 2021, 18:17:21
Черен разложки фустан на плисета. Ежедневна носия за по-възрастна жена, използвана до средата на ХХ век.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Ежедневна носия за възрастна жена, използвана до средата на ХХ век. Състои се от бяла риза с изчистена пазва и украса по широките ръкави със запески ,,звездици" и ръчно плетена дантела.

Носията показва Мария Варсанова от Разлог.
Носията е притежание на род от Разлог.

Ризата неслучайно е без украса по пазвата, защото жената е вече родила и няма нужда от защита. Украсата по ръкавите е геометрична, а не разцъфнал цвят, който чака да бъде откъснат. Трябва да се подчертае, че българката и в работно облекло иска да е красива.

Върху ризата се облича тъмен фустан от домашно тъкан вълнен плат. Горната част е по тялото, с дълбок остър пазвен разрез и пришита ситно плисирана пола.

Препасана е с фута, тъкана на вертикални линии в червено и синьо върху черна основа, със странични ивици с цветя. Коланът е дълъг, тъкан на стан без бърдо, с цветни орнаменти, наречен лашник, завива се няколко пъти около кръста. По същия начин се изработват и връзки за престилките, които са цветни, защото основата е многоцветна и се получават различни геометрични орнаменти при направата. Те освен функционално имат и декоративно значение, защото в Разложко пафти не могат да носят неомъжените млади жени.

Краката са обути с черни чорапи и цървули.

Главата е покрита с тънка морава забрадка – ,,каврак", а за по-голяма представителност се слага отгоре кушак или вълнена кърпа в тъмен цвят. Металната украса е само от обеци – сребърна плочка с халкичка.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-280621181554-17361700.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-280621181554-17392400.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 30 June 2021, 05:59:12
Преселническа носия – горнобродски клашник. Hосията е донесена в Разложко от българите, преселници от селата Баница, Каракьой, Горно Броди в Серско (дн. Гърция).
Фото: Теди Милева, Българските корени


https://www.bulgarianroots.bg/post/preselnicheska-nosia-gornobrodi-klashnik

Носията показва Илиана Монева от Разлог.
Носията е притежание на род от с. Елешница, Разложко.

Костюмът е съставен от дълга риза (кошуля), която е стигала до глезена на жената. Платното за кошули се тъче лито от доста ръчно изпреден дебел памук за основа и за вътък на хоризонтален стан с ширина около 35-40см.
Кошулята е с бродерия в долния край, най-често с геометрични орнаменти, разположени като обрамчваща ивица по полите на цялата дреха. Везбата е изпълнена с дебели памучни конци – т.нар контурен пълнеж бод. Същата орнаментика някога се е изпълнявала на стан. Бодовете се подреждат така, че оформят плътна шевица с преобладаващ червен или моравцвят, а образуваните фигури се обточват с черен кант. В краищата на ръкавите също може да има бродерия.

При липса на везана пазва на кошулята и при широко отворена пазва на горната дреха в общата композиция на костюма се стига до появата на един допълнителен елемент в облеклото, наречен нагръдник. Той се прави от памучно или кадифено парче плат, което може да бъде и с лека украса по средата, на което се поставя връв, с която се окачва за врата.
Отдолу по полите се пришива ивица от кадифено парче, ватирано или подплатено, тегелирано и обточено с черен гайтан, наречено ,,пала".

В студено време шутакът се допълва от ръкави, изработени от кадифе, но с цвят, различен от основния, които понякога в края завършват с фина дантела. Ръкавите са свързани с връзки или тънко парче плат, които се прехвърлят над рамената и минават през гърба на жената.
Препаската е домашно тъкан пояс, по който има кафяви, зелении жълти ивици, разположени вертикално. Той пристяга дрехата, събира предниците и държи разперени полите. Престилката е двуплата и е съединена по средата хоризонтално. Тя е с черна основа, а в долния ѝ край са изтъкани фигури с червен конец, пресечен с черно и завършващ със зелен цвят Фигурите са разположени плътно една до друга приличат на пирамида или връх на планина. В горната част на престилката са подредени V-образни елементи в различни цветове, наречена е ,,манастири".

Друг вид престилка е едноплата или двуплата и носи още названието ахрам. Особености в престилката са V-образните орнаменти, разположени в долния край. Те са с цветен оплет от трите страни и с плътно поставени и пришити ресни в долния край. Другата престилка, която се използва, е червена, морава или зелена и по нея има втъкани надлъжни линии с различна дебелина. Между тях има различни по цвят орнаменти, а долният край завършва с дантела, изплетена на една кука.
Неразделна част от женския костюм са различните видове метални накити. Допълнително се слагат пафти, които са продълговати и са типични за преселниците. Те са изработени от благороден метал, най-често сребро. Върху шутака се закачват двустранно горни нагръдни копчета. Единият край завършва с красиво изработена тока, а другият най-често е глава на орел. Двата края са захванати с няколко синджира.

Забраждането е с вълнена забрадка, наречена в Разложко кушак, в краищата на която има малки цветя, подредени едно до друго. Наречен е още кушак ,,синджирлия". Четирите страни на кушака са обточени с фини ресни, които могат да бъдат: червени, морави (винени), жълти, зелени. Забражда се с разминаващи се под гушата краища, които се връзват на тила.

Повсеместно средство за обуване са чорапите. Те са плетени от по-тънко изпредена бяла вълна. Пръстите и петите са от червена прежда, а непосредствено до тях има изплетен и цветен орнамент.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-300621055702-1740469.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-300621055703-17441676.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-300621055703-17451879.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 30 June 2021, 15:27:30
Женска носия от Кратово, края на 19-ти век.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-300621152618.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 30 June 2021, 22:03:22
Кошорест ,,надуен" фустан – копчалия.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за носията вижте тук https://www.bulgarianroots.bg/post/koshorest-fustan-kopcalia

Костюмът се показва от Мария Коцакова от Разлог.
Дрехата е от фонда на Исторически музей - Разлог.

Ежедневна носия за млади жени – невести и моми, използвана в Разложко до средата на ХХ век. Състои се от бяла риза със запески ,,лалета", с бродирана с червен цвят пазва и голяма ръчно плетена дантела. Такава по-малка има и по полите на кошулята. Богатата пазвена украса с червен цвят – за предпазване от ,,лоши очи", носят само младите булки и жени, от които се очаква да родят. Неслучайно една от най-тежките обиди за жена е да я нарекат ,,яловица". Има обичаи и ритуали, които са спазвали, за да подсигурят успешно бъдещо майчинство. На много баяния, тежки лечебни практики и магични действия за сдобиване с рожба са се подлагали бездетните жени, защото най-важна е задачата ѝ – да продължи рода.

Върху ризата се облича тъмен ,,кошорест" фустан без ръкави от домашно тъкан вълнен плат. Горната част е по тялото, а дълбокият пазвен разрез се закопчава с копчета, затова го наричат и копчалия. На талията е пришита раздиплена пола на ,,гречки" (широки плохи). Препасана е с фута, тъкана на вертикални ивици в червен, син и жълт цвят върху черна основа, с тънки цветни линии отстрани. Коланът е дълъг, завит няколко пъти около кръста, тъкан на стан без бърдо, с геометрични орнаменти. Краката са обути с черни едноцветни чорапи и цървули.

Главата е покрита с две тънки забрадки. Долната е бяла, а отгоре е цветна – зелена, алена, морава и т.н. Когато работят, свалят горната забрадка и остават с бялата, която ги пази от жаркото лятно слънце. След приключване и прибиране отново слагат цветната шамия отгоре и се закичват с китка на път за дома.
Главата на омъжената жена задължително трябва да е покрита, а и момата покрива косата си при работа, защото непокрити са само змейовите булки, вилите и самодивите.

На ушите си имат мингуши – сребърни обеци на халкичка, което заедно с пръстена и мънистените накити е и позволената празнична украса за неомъжените жени. Този кошорест фустан заменя бялата аба в края на ХIX век и се носи и заедно с фабричната ,,гезия" до 30-те години на ХХ век, но главно като работно облекло или от по-бедните моми, които го шият от домашно платно.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-300621215556-17491807.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-300621215556-17482163.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-300621215555-174655.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 01 July 2021, 21:31:41
Преселническа носия на българи – преселници от селата Баница, Каракьой, Горно Броди, Серско.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Преселническа носия – клашник. Дошла е в Разложко от българите – преселници от селата Баница, Каракьой, Горно Броди, Серско (дн. Гърция), в периода около 1920 година.

Повече за носията вижте тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/preselnicheska-nosia-kavade

Костюмът се представя от Елица Парапунова
Носията е притежание на род от Разлог, наследници на преселници от с. Баница, Гърция.

Състои се от дълга риза (кошуля), която в миналото е достигала до глезена на жената. Платното за кошулята се тъче с ширина около 35 см – лито от ръчно изпреден памук за основа и вътък на хоризонтален стан. Кошулята е с плътна бродерия с геометрични орнаменти по полите. Преобладава червеният цвят, а като допълнителни цветове се използват синьо, жълто, кафяво, зелено. В краищата на ръкавите също има бродерия, която е подобна на шевица. Везбата е с дебели памучни конци – т. нар. контурен пълнеж бод. Същата орнаментика някога се е изпълнявала на стан.

При широко отворена пазва на горната дреха се стига до появата на нагръдник. Той се прави от памучно или кадифено парче плат, което се окачва с връв на врата.

Горната дреха се нарича клашник, който е изработен от шаяк. Най-често той е без ръкави, със силно стърчащи клинове и орнаментика от разноцветни гайтани по раменната извивка, подмишниците и долния край на пазвата. Гайтаните са в седем цвята, подредени красиво един до друг. Отдолу на полите се пришива ,,пала" – ивица от кадифено парче с черен гайтан.

При студено време клашникът става горна дреха и се допълва от ръкави, изработени от кадифе и завършващи с фина дантела. Ръкавите са свързани с връзки или тънко парче плат, които се прехвърлят над раменете.

Клашникът се препасва с пояс – черен, на ивици: кафяви, зелени, жълти. Той пристяга дрехата, но придържа и подгънатите краища на връхната аба от тъмен (черен или син) шаяк. Под престилката се слага цветна правоъгълна кърпа, обточена с много фин фуркет, завършващ с аспри. Опасва се тясна тъкана престилка в преобладаващо червен цвят.

Неразделна част от женския костюм са различните видове метални накити. Върху клашника се закачват двустранни сребърни нагръдни копчета, като в единия край е филигранно, а в другия е с глава на орел, захванати с по няколко синджира. Интересен символ е орелът, който е често срещан в женските накити за гръдта или кръста (пафтите). Все още се спори дали е свързан само с християнството, като символ на Цариградската патриаршия, или с надеждите на българите за освобождение от Русия, за чийто герб е избран. Но независимо от това орелът винаги е възприеман като най-силната и свободолюбива птица по нашите земи, още повече че с него се подчертава християнската верска принадлежност, защото в Корана са забранени животинските изображения.

На кръста има колан с пафти. Типични за преселниците са големите кръгли или продълговати по форма, изработени най-често от сребро.

Забраждането е с вълнена алена кърпа, наречена кушак ,,синджирлия", с малки цветя и ресни в краищата. Забражда се под гушата, като краищата се разминават под гушата и се връзват на тила.

Най-често за обуване се използват бели чорапи. Те са плетени от тънко изпредена бяла вълна, украсени са с цветен мотив и са с червен цвят на пръстите и петите.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-010721212902-1750996.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-010721212902-1753880.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 03 July 2021, 18:08:46
Аленият (червен) фустан – типична и най-популярна в Разлог носия.
Фото: Теди Милева, Българските корени


През първите десетилетия на ХХ век в почти всички райони саята се повлиява от навлизането на новото облекло. Най-напред се променя кройката на дрехата – без централен разрез, с горна вталена част и долна надиплена от кръста надолу пола, която се доближава до роклята. Така възниква облеклото, познато под названието фустан, а предпочитани за него са ярките цветове. Новата дреха продължава да изпълнява ролята на саята и се носи с риза отдолу и престилка отгоре.

Аленият (червеният) фустан е типична и най-популярна в Разлог носия. Появява се най-рано в града Мехомия и в селища от градски тип от Разложко още в края на XIX и началото на XX век. Известен е още и като Якорудски, защото го проносват най-напред техните моми – първи ,,модаджийки". Фустанът с кройка на рокля, препасан с ,,аления прескутник", се възприема като най-първо навлизане на преходното градско облекло в района. Отличава се с ярък червен цвят, вталена горна част с изрязана квадратна пазва с богата кадифена, ширитена и ръчно правена сърмена украса. За нея е пришита долна част от ситно плисирана пола с обръчи от черно кадифе или сатен.

Отдолу е облечена риза (кошуля) със запески ,,пльочи", която може да е с чиста за делник или с богато украсена пазва за празниците. Ризите са украсени със ,,запески" (плочи, карамфилчета, лалета и др.), пазвен отвор и поли. Пазвеният отвор е богато украсен със сърма на няколко реда, която се редува с черен гайтан. Дантелата на маншетите е ръчно плетена, обрамчена с червен конец при млади моми и невести. С времето ризата се скъсява и не се вижда под фустана. Това води до намаляване и на украсата по полите. Декорирането остава в горната част, която понякога наричат ризица.

На кръста се опасва ален прескутник (престилка) с аспри. Популярна в Разложко и разпространена и в съседните райони сред момите и младите невести е тази едноплата престилка с червен фон и мрежа от ромбоични фигурки, които първоначално са оформени от цветни прежди, а впоследствие от ,,аспри", ,,флутурки" (пайети). Заради десена я наричат: ,,прескутник на ракли" или ,,чаши", ,,склупени уста" (по техниката на изпълнение). Запасването ѝ на кръста става с тъканите на стан без бърдо ,,лашници", изпъстрени с дребни геометрични орнаменти: ,,очета", ,,булчета", ,,кръкулици".

В студено време и на празник главата се покрива с ,,ален кушак" или ,,парленда" при топло време.

Невестите слагат плетени бели чорапи с цветни мотиви по глезените и стъпалата, но през 40-те години на ХХ век вече се носят фабрични плетени чорапи в бял и бежов цвят. Краката са обути в модерните влашки чехли или фабрични обувки със странично закопчаване. Този костюм е актуален и носен до средата на ХХ век.

Аленият фустан, като празнична премяна, се носи с накити – медальон от метал (златен пендар) или мънистен гердан. Момичета и невести слагат обеци, а само омъжените жени могат да сложат и пафти.

https://www.bulgarianroots.bg/post/alen-fustan

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030721180553-1758282.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030721180553-17571523.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030721180552-17542415.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 03 July 2021, 21:45:27
Разложки бял клашник – празнично невестинско облекло от края на ХІХ век.
Фото: Теди Милева, Българските корени

Разложкият бял клашник е един от най-старите форми саично облекло. Изработен е от вълнена, или по-скоро козинява тъкан (с конопена основа и козиняв вътък), в естествен цвят на материала. Кройката е без ръкави – отворена отпред, с прихлупващи се предници и дълбока пазва. Клашникът достига до над коленете и е с черно обточване по ръбовете. В домашна среда се носи като горна, а навън – като долна дреха.

Костюмът представя Борислава Кутларска
Носията е собственост на разложки род.

Повече за носията вижте тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/razlozhki_bial_klashnik

В планинския разложки край бялата сая е с везана линеарна украса и гайтанени апликации до 7 цвята по пазвата, с обточени с червен гайтан поли и предници на дрехата. Отстрани е с прорези, по които има флорална украса с червен гайтан, чийто цвят предпазва невестата, а цветята са пожелание за разцъфването на бъдещата жена. В повечето райони тя е задължителна невестинска венчална премяна, даже ако има други части на облеклото – забун, аладжа, тя остава като ритуално горно облекло. Облича се в определен от обичая период след сватбата (от 40 дни до 1 година), а младите невести се пременят с нея и на големи празници, като Великден, Гергьовден и др.

Носи се с дълга кошуля, везана по ръкавите със старинните ,,запески" – ,,големи клещи", а полите са обрамчени с ръчно плетена дантела. Пазвата е закрита с кадифен нагръдник. На кръста е опасан червен пояс, а върху него е сложен червен футен прескутник с украса от цветя и дълги лашници за овързване около кръста.

Важните части на дрехата – поясът и футата, които опасват и пазят детеродните органи, са с червен цвят, за да подсилят апотропейната функция на облеклото, а разцъфналите по футата цветя са пожелание за красота и умножаване/увеличаване, които да съпътстват бъдещото семейство.

На главата върху малка шапчица е пришита сребърна пластина (тепелък) с висящи на синджирчета монетки. Това е метален накит, за който се вярва, че пази фонтанелата на жената, защото от раждането на човек това е отворената мека част на черепа, чрез която може да приеме Божествената енергия, но и негативната такава. Затова сребърните пластини са поставяни на темето, откъдето произлиза и името им – тепелъци, а допълнителните украси – метални или мънистени, подсилват предпазната функция, като отклоняват ,,злите очи". Шапчето е покрито с домашно тъкана ленена бяла кърпа, свободно спусната по раменете. След омъжване жените в определен период от време са продължавали да носят ритуалните части от облеклото при излизане навън, едно – за да покажат новия си семеен статут, и второ – за да са защитени от ,,лоши помисли и уроки".

Краката са покрити с бели плетени чорапи с везани цветя по глезените и стъпалото, и са обути с влашки чехли.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030721214445-17602109.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030721214445-17592158.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 04 July 2021, 18:41:47
Червена фустанела, характерна за с. Баня от 20-те години на ХХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за носията вижте тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/chervena-fustanela-bania

Костюмът представя Лъчезара Праматарова от Разлог.
Носията е собственост на разложки род.

Лятната червена фустанела, специфична за Разлогa, по-специално за с.Баня. Тя е правена от домашно тъкан червен плат на черти (бели черти по вертикала на плата). Закопчава се отпред с прикрити под плата телени копчета, обточена е навсякъде с ленти от кадифе. Тя преповтаря роклената кройка на ,,белата фустанела", широко използвана в региона след 20-те години на ХХ век. Силно вталена и прилепнала по торса е горната част, със зашита към нея и надиплена с басти пола, на която в долната част са пришити допълнителни ленти от кадифе, служещи за украса. Тази дреха, освен че е удобна, привлича и вниманието към женските прелести при всяко движение.

Препасана е с ,,футен прескутник" – двуплата престилка на червено и зелено каре, с виеща се бродерия от лозови листа в бял цвят. Това е едно любимо съчетание в района за младите моми и невести. Двойно превързаният с лашници кръст (дългите върви на престилката, тъкани без бърдо, с дребни ромбични украси) в случая изпълнява ролята и на колан в ежедневното облекло.

Тази преходна към градския стил връхна дреха продължава връзката си с традиционното облекло, като отдолу винаги се слага кошуля, а отгоре – престилка. Това показва, че тази, която я носи, знае и взема мерки, за да е винаги ,,защитена" от неприлични помисли и лоши очи. Това са двата задължителни елемента от женското облекло, които изразяват високо нравствено поведение и спазване на установените порядки.

Момичето е с плетени вълнени чорапи с червено на пръстите и на петите, което са слагали, за да ги предпази от зли очи, обути са в удобните за работа цървули от свинска или телешка кожа.

Главата е забрадена с шамия – тънка червена забрадка от памук или коприна, вързана високо на главата от едната страна. Често краищата на шамиите са допълнително обточени. Когато няма окичване с метални накити по празник, задължителна украса е свежата китка. Даже на полето, докато работи, момата слага китката си във вода, за да я закичи свежа, когато си тръгне към дома, и заменя цветната шамия с тънка бяла такава.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-040721183908-17642351.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-040721183908-17631455.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-040721183907-17611264.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 04 July 2021, 21:57:14
Празничната женска носия от втората половина на ХІХ век - гр.Разлог
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за носията вижте тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/praznichna-nosia-razlozhko-xix-vek

Носията облече Ирена Пандева
Носията е от фонда на Исторически музей - Разлог

Празничната женска носия от втората половина на ХІХ век била богата и тежка. Жената от Разложко обличала дълга бяла кошуля (риза). Местните наричат кошуля ризата, която е цялостно украсена с цветни ивици, видими през страничните процепи на горната дреха, и с богата бродерия, която покрива уязвимите от външен поглед части от тялото, за да ,,не влезе злото от там". Ръкавите на ризата са широки и дълги до китката, извезани в долния край с големи и красиви запески с лалета и обрамчени с ръчно плетена дантела.

Върху ризата е облечен забун от памучен раиран плат със странични цепки, а отдолу – с наддавок с черен гайтан. Дрехата е с памучен пълнеж, тегелирана.

Зимно време жените предпочитали клашник от вълнена тъкан. Обикновено горните дрехи – забун, антерия и клашник, са дълги, без ръкави и почти напълно покриват ризата, която се превръща така в долно облекло и намалява декорацията ѝ в някои части.

В студено време към безръкавната дреха жените надяват ръкави от забунова материя, които се съединяват зад гърба чрез две успоредни шаечни лентички. В долния край ръкавите и на забуна, и на антерията се обръщали нагоре и се закопчавали с копче към лакътя (т. нар. капаци), за да се виждат шарената подплата и запеските на ризата. Различните връхни дрехи се шиели на ръка от терзия.

Празничната аба, която се слага върху горната дреха, е без ръкави, ушита е от хубав тъмносин шаяк и затова е наречена синьявица. От кръста надолу от всички страни е украсена с пернати клинове с процепи долу. Краищата ѝ са дълги, за да се обърнат назад на ,,опретулькя", за да се вижда забунът или антерията. Около раменете и изцяло по краищата абата била обточена с два реда гайтани. Пазвите от двете страни били украсени със зелени ивици – арчове.

Върху нея се опасвал пояс с червен цвят, чиято роля е да пристяга и топли кръста, но и да държи обърнатите поли на абата. Върху пояса има престилка, изпъстрена с хоризонтални ивици с геометрична цветна украса в тях. Отгоре разложката невеста е с кадифен мънистен колан, закопчан със сребърни кръгли ковани пафти.

Забрадена е с тъмночервен каврак, чиито краища минават под брадата и се връзват на тила. Това покриване на главата още веднъж подчертава статута ѝ на омъжена жена, която не може да излезе навън с непокрита глава.

Обута е с бели чорапи с богато везмо на глезените, петата и пръстите. Носията завършва с хубави папуци на столчета (токчета), с червен пискюл.

Като украса и апотропей към костюма, невестата е със сребърен гердан на гърдите и пафти на кръста – две уязвими зони за бъдещата майка, чиято задача е да я пазят, за да износи успешно бъдещата си рожба.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-040721215600-1765933.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-040721215600-1766145.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 05 July 2021, 20:58:35
Празничен разложки забун без ръкав, от началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за носията вижте тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/zabun-razlog-bez-rakav

Носията облече Антония Прешелкова от Разлог. Носията е от фонда на Исторически музей - Разлог

Празнична носия, характерна за началото на ХХ век. Състои се от забун без ръкави, изработен от фабричен памучен плат – червена основа на бели райета. Забунът е любима дреха в региона, като с идването на новия век постепенно е изоставена от по-младите жени, а се носи главно от по-възрастните. Трапецовидната форма на дрехата от кръста надолу е постигната с високите клинове отстрани, а липсата на набори допринася за изчистения вид и кройка.

Пазвата е дълбоко изрязана, овална, богато обточена с черен гайтан и син ширит. Копчетата са сложени на допълнително парче плат в лилав цвят, чийто заострен връх влиза в деколтето. Интересно е това смесване на елементи от различни видове дрехи. Това показва паралелното съществуване на облеклата и взаимното преливането на елементи едни към други, в случая между този забун и ,,аления фустан" с пазва с допълнително заострено парче плат за копчетата, а може би това е прототипът на фустаните с изрязана и украсена пазва. На отворената пазва е сложен нагръдник от тъмносиньо кадифе, върху който добре се откроява огърлицата със златния пендар.

Отдолу е сложена дълга бяла риза със ,,запески", обточване със син цвят по ръкавите и дантела по полите.

Кръстът е пристегнат с червен пояс, а над него с лашници е препасана типичната червена празнична разложка престилка, украсена с цветя и черни ресни – ,,пушета", отдолу. Бордюрът под цветната украса изцяло импонира с геометричната украса на двойно препасаните лашници (върви) на престилката, като подчертава чувството на симетрия и естетика у жената.

Краката са с кафяви чорапи с везба по стъпалото и глезените и нахлузени влашки чехлички с червен помпон. Главата е покрита с морава забрадка – ,,кушак синджирлия", което наред с останалите елементи придава допълнителна представителност на костюма.

И момите, и невестите слагат огърлици, гривни, обеци, но само омъжените жени могат да сложат и пафти.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-050721205722-17671240.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-050721205722-1768483.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-050721205722-17691610.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 07 July 2021, 15:05:01
Празнична разложка гезиа (,,джизия") от първите десетилетия на ХХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за носията вижте ту:

https://www.bulgarianroots.bg/post/praznicna-razlojka-djezia

Носията облече Веселина Ангелинина Veselina Angelinina от Разлог. Носията е от фонда на Исторически музей - Разлог.

Горната дреха на тази носия – гезиа (,,джизия"), е с вталена горна част и с по 3 копчета от двете страни на пазвения отвор. Към нея е пришита пола с едро плисе и украса от 2 кадифени черни ленти в долната част. Пазвата е също от кадифе, с цветна бродерия в центъра. Тази носия е по-късно развитие от типа на кошорестия фустан, като тук празничната градска дреха вече е допълнена с кадифена избродирана цветна пазва. Тя внася допълнителен колорит и още повече подчертава женствеността на тази, която я носи, като в същото време импонира с кадифената празнична фута.

Ризата (кошуля) е с разложки ,,запески" – лалета в червен и син цвят и богата ръчно плетена дантела по широките ръкави – ,,принка".  Отгоре е препасана фута (престилка) от кадифе, извезана с букети цветя в долния край и завършек с черна фабрична дантела. 

Жената е забрадена с шамия, наречена ,,парленда", от фина коприна и обточване по краищата с ръчно шита или фабрична черна дантела (на по-късен етап). Тя е много обичана от младите моми и невести, както е показано и в една от хороводните разложки песни: ,,Хайде да идеме, Яно, да ти купя шам-шамия; ти да я носиш, аз да те гледам". В района е донесена от търговците от Триест. Шамията е в два цвята – зелен и червен, с щампирани цветя за украса. Ролята ѝ е да покрива косата, защото в народната култура ,,незабрадената жена е като гола". Ако на младите моми е позолено да ходят незабрадени, само с китка в косата, то омъжената вече жена не може да си го позволи. Само домашните могат да я видят непокрита, но не и външните хора.

Чорапите са едноцветни, фино плетени, с извезани по пръстите и стъпалата украси, а обувките – кожени, с малко токче.


Този костюм е преходен етап към градския стил. Преходен, защото кройката на горната дреха е като рокля, но отдолу продължава да се слага риза и върху нея се запасва престилка, както при традиционната носия. Удобството и красивите ярки цветове, които се открояват още повече върху бялата риза, го превръщат в любима дреха за моми и омъжени вече жени. В първата половина на ХХ век се размиват някои от възрастовите и социално определящи елементи на костюма. По мегдана и събиранията се случва да не може да различиш младите невести от готовите за женитба моми – всички са в цветни, ярки фустани, високи, изчистени от елементи чорапи и ,,токчени обувки" със странично закопчаване. Единствено окичването с различни накити на невестите – част от булчинската ,,мена" (дар), могат да покажат това дали си видял мома или омъжена жена.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-070721150255-17771846.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-070721150255-1778507.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-070721150254-17762340.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-070721150254-17701913.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 09 July 2021, 07:08:33
Празничен зелен фустан от с. Елешница от първата половина на ХХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Костюмът представя Кристина Кърпачева от с. Елешница. Дрехата а е притежание на род от с. Елешница

Повече за носията вижте тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/praznichen-zelen-fustan-eleshnitza

Това празнично облекло е характерно за женени жени, които така пременени, излизали на мегдана, на хорото, ходели на годеж, на сватба, и т.н.

На снимката жената е облечена в бяла риза (кошуля) от литоткано памучно платно с богата везбена ураса – ,,запески", от рози по ръкавите и извезан с червен конец ,,трийния бод" по пазвения отвор. Ризата се скъсява съобразно с дължината на фустана. Отгоре е с тъмнозелен ситно плисиран фустан, изработен от фин вълнен плат. Той е с кройка на рокля – с прилепнала по торса горна част и зашита към нея ситно плисирана пола, украсена с пояси от по 2-3 ленти.

След 20-те години на ХХ век пазвата е изрязана по-дълбоко и отдолу се показва украсената везана риза. Овалната или квадратната пазва е обточена с богата везана на ръка сърмена украса и черен гайтан.

Препасана е с двуплата престилка, наречена ,,фута" – черна, на отвесни ивици, запълнени с дребни растителни орнаменти, украсявана отстрани с т. нар. ,,зъбци". Вързана е с тъкани на стан без бърдо върви за престилка, наречени лашници. Те са в ролята на пояс или колан от по-старинното облекло, където можеш да закрепиш везаната си кърпа. Тази фута, както и фустанът – с различни от аления цвят, са носени до средата на XX от омъжени и родили жени, като украсената със сърма пазва и страничите кичести ресни на футата подчертават празничния вид на облеклото и показват, че жената е от заможен род.

Забрадена е с ,,кушак синджирлия" със свободно спуснати краища, в тъмночервен цвят, и синджир от рози (оттам идва името на кърпата), слагана е в тържествени случаи.

За компенсиране на скъсената риза и фустан, чорапите стават по-високи – черни или бели, до над коляното. Покрити са с плетени вълнени чорапи. Обувките са със странично закопчаване, както се носят градските жени.

В ризата на жени в плодоносна възраст задължително присъства червеният цвят – символ на кръвта и живота, докато шевицата при възрастните придобива по-тъмни цветове. Младата невеста подарява на бъдещата си свекърва богато избродирана риза, ако тя е сравнително млада, но ако вече е възрастна жена, ризата е по-бедна откъм орнаментация. Жената сама изработва тази своя премяна – която понякога играе ролята на долна дреха, а в друг случай се превръща и в горна дреха. Но независимо от това тя трябва да е везана с мисълта да предпази жената от ,,урадисване" (урочасване). Силна е народната вяра и неслучайно облеклото е отразявало тези предавани векове наред знания за съхраняване на родното.

Заради удобството и женствения си вид фустанът става любима дреха в целия разложки край от началото до средата на ХХ век. Това е типичната преходна градска дреха в района, като има малки разлики в моделите и голямо разнообразие в цветовите предпочитания.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-090721070727-17791259.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-090721070728-17831597.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 09 July 2021, 21:45:48
Фустан ,,гезиа" (джизия) в морав цвят, празничен костюм от началото до 40-те години на ХХ век. Това е празничен костюм носен от началото до 40-те години на ХХ век, много характерен за Разлог.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за носията вижте тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/dustan-djezia-morav-razloga

Костюмът се показва от Ралица Юрукова от Разлог
Носията е от фонда на Исторически музей - Разлог

Това е празничен костюм носен от началото до 40-те години на ХХ век, много характерен за Разлог. Костюмът е съставен от фустан ,,гезия" (джизия) в морав цвят - много обичан и характерен за разложкия край, изработен от домашно тъкан фин вълнен плат с различни отенъци. Горната част е прилепнала по торса със закопчаване догоре с добре прикрити телени копчета. От двете страни е апликирана украса от отвесни ленти от изрязано кадифе. Ръба около шията и ръкавите са също обшити с кадифе.

Кройката на кошорестия фустан вече е по-изчистена и едрите плохи се превръщат в едри плисета на пришитата пола, украсена с обръчи от кадифе в долната част. Ръба на полата е обшит с домашен плат с черен цвят. Под гезията е облечена риза с широки ръкави, украсени със ,,запески" и завършек с голяма ръчно плетена дантела (принка). Кадифените апликации се съчетават красиво с празничната кадифена фута, извезана с цветя и украсен с черна дантела край. Върху нея е сложен кадифен колан с богата бродерия и обрамчване с бели мъниста по двете страни. Коланът се закопчава с малки кръгли сребърни пафти с релефно ажурно пафте, които довършват празничния вид на костюма.

Краката са обути с фино изплетени бели чорапи с цветни украси по стъпалата и пръстите. Завършекът е с черни кожени кондурки със странично закопчаване.   

Главата е забрадена с кърпа, наречена в района "каврак" – памучна или копринена с квадратна форма и красиви щампи по края. Прегъва се на две и двата края минават отзад и се връзват на ,,джуфка" от едната страна на главата. Косата е разделена на път, сплетена на две плитки, събрани в обща в долния край. Това прическа за омъжени жени, защото девойките се плетат на леса (многобройни малки плитчици) или четен брой плитки.

В студено време към това градско облекло, като връхна дреха слагат контош /черното сако/ - къс до кръста с дълъг ръкав, от кадифе или сукно в чер или тъмносин цвят и яка от животинска кожа.

Тези украси са за мома, която вече е главена или млада невеста, защото само те могат да се кичат. Гърдите й са украсени с медальон от сребърен синджир с пендар, на ушите си има сребърни обеци (мингуши), а на ръката шарнирна сребърна гривна. Красивия колан е закопчан със сребърни пафти, които да подчертаят статута й на вече обвързана, а цялостния й вид подсказва, че е от добро и заможно семейство.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-090721214230-17842152.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-090721214230-17862139.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-090721214230-17851286.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 11 July 2021, 07:04:55
Разложка антерия с жълти и черни ленти от началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за тази носия можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/razlojka-anteria-zabun-xx-vek

Костюмът показва катерина Анастасова от Разлог
Носията от фонда на Исторически музей - Разлог

Това е празнична носия от края на ХІХ и началото на ХХ век. Забунът и антерията са горни дрехи с кройка, подобна на клашника. Може да са едноцветни или на райе. Имат бяла памучна, леко ватирана и тегелирана ,,постава" (подплата). Носят се ,,на рамушка", без ръкави при топло време и при работа, а за премяна се добавят ръкави, с което преминава в долна дреха под абата. В долния край на забуна е сложено допълнително парче от кадифе в цвят, различен от основния. Ако забунът е считан за местна и по-сиромашка дреха, то антерията навсякъде се приема за представително празнично облекло. Шие се от купен в Солун или Сяр памучен или копринен плат с разноцветни ивици. Тя е по-широка и разперена от забуна, често с добавени дълги ръкави със запретнати нагоре капаци. Двете части на дрехата се събират отпред, а извитата дълбока пазва е подчертана с пришита гайтанена украса.

Под нея е облечена бяла риза с украса с ,,трийния бод" и ,,запески" по пазвата, чийто червен цвят е ансамблово свързан с добавената червена лента по полите на жълто-черната антерия. Ръкавите на кошулята са украсени също със ,,запески" и широка плетена дантела, за да се вижда и из под капаците на антерията.

Особеностите на горна дреха с открита пазва и без ръкав изискват кошулята да е богато декорирана, а червеният цвят, възприет като апотропеен в народната култура, предпазва носителката на дрехата от ,,всичкото зло", което може да я сполети. С времето тези знаци губят своето значение и това се възприема предимно като украса.

В много студено време разложката жена обличала контош от син шаяк с дълги ръкави, подплатен с овча кожа и обточен с черен гайтан. Върху дрехата опасвала най-различни престилки, но най-празнична била ,,фута-бадаме", носена със забун, антерия, клашник. Отгоре е сложен кадифен колан с мънистена украса, закопчан със сребърни ковани кръгли пафти, което ни показва, че костюмът е за млада омъжена жена. 

Краката са обути с кондурки на столчета (токчета), а нагоре – с кафяви чорапи с богато везмо на глезените, петата и пръстите. За да се придаде завършен вид на празничния костюм, характерен за началото на ХХ век, главата е забрадена с ,,кушак синджирлия" в жълт цвят, като краищата може да са свободно пуснати или вдигнати и завързани отгоре, на главата.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110721070307-17892009.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110721070308-17931679.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110721070308-1792621.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 11 July 2021, 21:46:20
Зелен плисиран фустан, изработен от вълна, характерен за Разлога, от началото на ХХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за тази носия можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/zelen-plisiran-fustan-xx-vek

Костюмът показва Ива Топалова от Разлог
Носията от фонда на Исторически музей - Разлог

Празнична носия за млади моми, окичена с накити и пафти, които изразяват готовността ѝ за промяна на статуса от мома в омъжена жена. Само лазарувалите вече моми имат право на празник да се накичат с накити, за да заявят пак, че вече са ,,свършени моми" и могат да въртят дом и семейство. 


На снимката момата е облечена в  бяла риза (кошуля) с богата везбена ураса с по-ситни ,,запески" – карамфилчета по ръкавите, а краищата им са обрамчени с червен конец. Отгоре е с тъмнозелен ситно плисиран фустан, изработен от вълна. Той е с кройка на рокля с прилепнала по торса горна част и зашита към нея плисирана пола, която придава овал на женския ханш. Фустанът е от началото на ХХ век, със затворена догоре пазва, украсена с две вертикални ленти от кадифе, над които се подава яката на ризата. Чак след 20-те години на ХХ век пазвата вече се изрязва по-дълбоко, за да се види отдолу украсената везана риза или нагръдникът от кадифе, сатен или коприна, сложен там.

В селата около Разлог и Якоруда предпочитан е сукманът със затворен елек на горнището, с кадифена яка и телени копчета, скрити под кадифена лента. Както може да се види – в най-различни цветове: ален (червен), винен (тъмночервен), резедав (светлозелен), орехов (кафяв), мастилен (наситено син), маслен (тъмнозелен), портокалов (оранжев) и др. Отзад фустанът бил ,,диплен или на ситни, или на едри плисета с три-пет линии, а отпред винаги от дясната страна под престилката имало малко джобче за пари и чесън против уроки.

Двуплатата престилка с къси ресни – ,,пушета", обгръщаща тялото, е популярна за еднопрестилченото облекло във Велинградския край, но и за саяното в Разложката котловина, където е наречена ,,фута".

На снимката момичето е с празнична престилка от 1912 г. – периода на Балканската война. В началото на ХХ век червеният цвят изпъква сред другите и става любим за жените от региона.  Той неизменно присъства във връхната дреха или в най-видимия елемент – престилката, както и в шевиците по ризата. Жената сама изработва премяната си и затова не е случайно ,,написаното" чрез символите там. Върху тази червена престилка са изобразени множество пауни, стъпили върху клон. Първо, това е времето, когато хората от този район с трепет очакват да се присъединят към Майка България и да скъсат с Османския васалитет. Българката чрез дрехата си показва своята християнска принадлежност, защото животинските изображения са забранени от Корана и правоверните не се ,,кичат" с тях. Второ, неслучайно е избран символът на пауна – една любима в християнската иконография птица, свързана с идеята за Вечното Възраждане и красотата на Небесния Рай. По този начин и тя проявявала гордостта си.

Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като кичестите ресни подчертават празничния вид на облеклото.

Забрадена е със свободно пуснати краища с ,,кушак синджирлия" с ален цвят и синджир от рози – откъдето идва и името на кърпата, която слагат в тържествени случаи. На краката е с плетени чорапи от фино пресукана вълнена прежда с червено на пръстите и петите. Обута е с цървули.

Върху престилката е сложен кадифен везан с мъниста колан. Обикновено той се слага на венчавката, защото коланът с пафти е задължителна съставка от ,,гиздилото",  дарено от мъжка страна на момата. Само при лазаруване тя може да се нагизди с всички невестински накити, които взема от майка си или от наскоро омъжилите се жени. Така показва, че вече е готова да встъпи в брак и да роди дете, т.е да промени социалния си статус и положение.

През ХХ век строгите порядки и забрани, които са се спазвали, започват да се размиват или да придобиват по-свободно тълкуване и момичетата на празник и по специален повод върху фустана (новата градска носия) слагали хубав колан, а отпред закопчаването му ставало с малки пафти, които в случая се възприемали като токи закопчалки, а не ритуално натоварените пафти, слагани при венчаване.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110721214307-17982306.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110721214306-17942460.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110721214306-1797724.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 13 July 2021, 18:31:45
Празничен зимен разложки костюм – аба, характерен за втората половина на ХІХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Още за носията можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/praznichna-zimna-razlozka-aba

Носията облече Борислава Кутларска от Разлог.
Костюмът е от фонда на Исторически музей - Разлог.

Многобройните разновидности на саичното облекло са етапи от развитието на носията или са местни варианти, продиктувани от природните условия, текстилните суровини, стопанската дейност в района и не на последно място – от естетическия вкус на носителките ѝ.

Различни са наименованията в отделните райони – забун, клашник, антерия, но като цяло, характеристиките на саичното облекло са: по-дълга и отворена отпред дреха с къси или дълги ръкави, като по-рядко е без ръкави; изработено е от гладък едноцветен или пъстроцветен раиран плат; украсено е с линеарни орнаменти по пазвата, ръкавите и полите. В Разложко това е най-употребяваната през ХІХ век зимна дреха. Забунът и клашникът са горни дрехи с подобни кройки, но забунът по-често е с ръкав. Досегът с културата на власите повлиява върху кройката с добавянето на още клинове, което разширява обема и силуета. В по-късни етапи от развитието му към него са пришивани ръкави и предници от забунен плат. След като старинният клашник отпада от употреба, ролята на горна дреха заема виненочервеният ,,копанар". С времето копанарът все повече се отдалечава от своя първообраз и търпи промени в кройка, десен и украса.

В Разложко е по-известен като забун. Ушит е от литоткан вълнен плат в ,,кармъзов" (червен) цвят и може да е прорязан от бели, сини, червени и жълти нишки по основата. Подплатата е бяла, памучна, леко ватирана и тегелирана. Обикновено е без ръкави при работа, но за премяна се добавят ръкави, с което става долна дреха и се носи под абата. Обърнатите капаци на ръкавите са подшити с шарен фабричен плат.

Тази горна дреха почти напълно покрива ризата, затова се превръща изцяло в долно облекло, като в някои от частите ѝ декорацията намалява. Местните наричат кошуля (риза), която е цялостно украсена с цветни ивици, видими през страничните процепи на горната дреха. Тази кошуля е с разложки ,,запески".

Синята аба (синьовицата) се смята за подобрен и малко по-късен вариант на белия клашник, защото е плод на развитието на бояджийския занаят и донасянето на индигото (синьото) по търговски път. Абата е без ръкави – на рамушки. Ако се носят едновременно с клашника, той става долна, а абата – горна дреха. Облича се при излизане ,,пред хората": при ходене на черква или на гости. Тя е изработена от тепана дебела вълнена тъкан, с обточване от светлосин или черен гайтан по краищата. Удължена и разширена е, за да може да се носи ,,на опретулькя" – със запретнати назад поли, като върховете им се срещат отзад, на кръста, и се захващат с пояса или колана на престилката. Така стилът при носене на абата внася раздвиженост в композицията на костюма и позволява да се види красотата на горната дреха – забун, антерия. Поясът (ален) задържа обърнатите назад предници, но и опасва, и стяга в кръста жената. Върху него връзват престилка, наречена бадаме, която най-често е на ромбчета в различни цветове. Най-отгоре е сложен мънистен колан, закопчан с големи кръгли сребърни пафти.

Върху главата жената носи малка шапчица с пришита сребърна пластина (тепелък) с висящи на нея монетки. Този невестински накит се носи известно време след сватбата, докато невестата още ,,говее" (пази ритуално мълчание). Сребърните или позлатените пластини са поставяни на темето, откъдето произлиза името им – тепелъци, а допълнителните украси – метални или мънистени, подсилват предпазната функция, като отклоняват ,,злите очи". Вярва се, че тепелъкът пази фонтанелата на жената, защото от раждането на човек това е отворената мека част на черепа, чрез която може да приеме Божествената енергия, но и негативната такава. Шапчето е покрито с виненочервен ,,кушак синджирлия", с украса от рози. След омъжване жените в определен период от време са продължавали да носят ритуалните части от облеклото и накитите си (обеци, гердан, пафти) при излизане навън, едно – за да покажат новия си семеен статут, и второ – за да са защитени, докато родят, от ,,лоши помисли и уроки".

На краката си носят кафяви или бели плетени чорапи, с везани цветя по глезените и стъпалото. Обути са с влашки чехли. Това е носия, която е обличана на Бабинден в Разлог.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-130721183020-180578.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-130721183019-1799400.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-130721183019-1804502.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 14 July 2021, 13:30:13
Женска носия, сукманен тип, от с. Мандрица, Хасковска област, края на XIX век, началото на XX век.
Фото: тееди Милева, Българските корени


А ето и малко информация за селото и носията.
Мандрица е старо село, основано преди няколко века от албанци - овцевъди, които отрано се смесват с местното българско население. Самоназовават се с етнонима албанци и говорят на смесено наречие. През 20-те години на ХХ век една част от жителите му се изселват и на тяхно място идват българи от Западна Тракия - Дедеагачко, Димотишко, Софлийско. Битът на потомците на преселилите се албанци се е уеднаквил с този на останалото българско население.
Показаната женска носия от с. Мандрица е сукманена и има сходство с носията от съседните села, както и с тази на преселниците от Западна Тракия.
Ризата е изтъкана от памук и домашноточена коприна, продукт на развиващото се тук до средата на ХХ век бубарство и пашкулопроизводство. Домашноточената коприна се употребява за втъкаване на кенарената украса на женските ризи, за основа и вътък на платно за ризи и за поли на сукмани. Кенарената украса се втъкава около съединителните шевове на ризата и носи названието стамболски кенар.
Сукманът, наречен жълт хустан, е памучен, ушит от дебел плат в туникообразна кройка, без ръкави, с малък пазвен отвор. Отпред на пазвата са оставени два процепа, наречени маскалиди, подчертани с обтоки от червен гайтан, свързани с майчинството и кърменето. При боядисването му отзад на полите са оставени три бледи кръгли петна, дамги, които, според местните жители служат освен за украса и като знак за възрастово и семейно положение на жената. Хустани с дамги носят само моми и млади невести.
Престилката е изпълнена в ломена тъкачна техника, с памучна основа и вълнен вътък. Полето ú е разделено на хоризонтални ивици, дворове, в които са втъкани геометрични орнаменти с название биволско око. Задължителен елемент към женския костюм е металният колан, пояс. Изработен е от сплес¬нати метални пръстени, нанизани на ивица плат.
Закопчава се с помощта на правоъгьлни пафти, украсени с емайл и филигран. Закопчаването е приктито с продълговата плочка, напомняща църковни олтарни двери с изображение на двуглав орел, символ на Цариградската патриаршия.
Забрадката е преметната на главата по специфичен начин. Единият край е поставен на върха, а другият е спуснат свободно назад. До началото на ХХ век се употребява домашнотъкана двуплата забрадка, наречена напазка, с орнаментирани на разбоя краища.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-140721132812.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 14 July 2021, 13:32:37
Автентична венчална носия от ХIX век, с.Чупрене, Белоградчишко
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-140721133155.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 14 July 2021, 20:46:37
Мъжка носия от тъмна аба от втората половина на XIX век - гр.Разлог
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за тази носия можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/mazhka-nosia-ot-tumna-aba

Костюмът показва Петър Бонков от Разлог
Носията е обственост на род от Разлог

Още през средновековието византийският хронист Никифор Грирора отбелязва, ,,че облеклото на българите се състои от груби домашни платове, наричани аби, които замествали овчите кожуси от преди това" ( Из ,,Ромейска история").

Мъжкото облекло било празнично и ежедневно, като разликата била в богатата гайтанена украса и метален или мънистен накит върху носията. Засилването на търговските контакти и популяризирането на абаджийския, бояджийския и гайтанджийския занаят довели до промени в цвета на мъжките дрехи, които в посока от запад на изток потъмнявали. Двата типа облекло са по-скоро климатично и географски обусловени, а не времево, защото продължило съществуването си и белодрешното облекло, а там, където е било използвано, се запазвало като лятно. За избора на мъжки дрехи, изработени от дебела домашна тъкан, голяма роля изиграл и суровият планински климат в Разложкия край.

Момъкът е облечен в шаячни тъмнокафяви потури (чешири), горе – широки и навървени с въркозун (връв) за пристягане в кръста. Под коляното на ногавиците потурите се стеснявали по крака и се закопчавали с телени копчета за пристягане. В тази част на краката слагали чорапи, предимно в черен цвят, или ногавици (калци) от тепана вълна или шаяк в бял цвят, богато нашарени с гайтан или пристегнати с тройно усукана и стегната отгоре черна прежда. Сложени върху тъмните потури, те привличали погледа към мъжкия вид, но били и необходими, защото защитавали подбедриците от нараняване. По шевове и джобовете имало по-богата гайтанена украса или семпла – при всекидневния костюм. Отгоре обличали бяла риза от домашно тъкано платно, с малка якичка и ръкави със закопчаване на маншета. Върху ризата се слагал елек без ръкави, който запазвал тялото от резките температурни амплитуди през лятото и зимата.

Кръстът бил опасан с дълъг няколко метра червен, черен или морав пояс, като единият край с ресните се спускал красиво върху потурите. Светъл цвят слагали младите, а тъмният бил за женени и по-възрастни мъже. В пояса мъжът скътвал най-необходимите му предмети: пунгия за пари, торбичка с тютюн, лула, кърпа и др.

В миналото червен мъжки пояс е слаган за було на невестата и хваната за ръката на жениха, тя е тръгвала натам, накъдето я повеждал той. Пояс опасвали ритуално на момчета, като знак за социализация и превръщането им в млади мъже, годни за женитба.

При студено време или на празник върху елека обличали аба или долама от същия шаяк, къса до кръста, с ръкав. 

През зимата овчарите и работещите навън мъже намятали опънджак (кебе, ямурлук) от козинява или тепана вълна. Една широка, топла и удобна дреха, която е непромокаема и ги пазела от студ и дъжд.

Накрая костюмът завършвал с надянати върху краката кожени цървули, които били предпочитани заради лекотата и удобството за ходене и работа. През ХХ век по-заможните обували и кондури, когато били облечени празнично.

На главата слагали калпак с обърната навън агнешка или овча кожа.

Един от малкото мъжки накити бил кюстекът – метален накит с кукичка в единия край и дълги синджири, които се спускали и затъквали в пояса в другия край. Изработван бил от сребро, с добавени украси от ниело, използвани били техники на емайлиране, позлатяване или на гранулация и филигран, за да подчертават социалния и имотния статус на мъжа. С времето и смяната на традиционното с градско облекло кюстекът бил заменен от ланеца с часовник, вмъкван в малкото джобче на елека или сетрето. На празник неженените мъже можели да сложат не метален, а мънистен кюстек, за да направят заявка, че са от добър род и вече годни за женене момци.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-140721204244-18091824.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-140721204243-18061634.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 15 July 2021, 21:21:04
Бяла разложка фустанела, ежедневна работна лятна носия, характерна от началото до средата на ХХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече Елица Парапунова от Разлог.
Носията е притежание на род от Разлог.

Още за носията можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/byala-razlozhka-fustanela

Фустанелата се носела и като празнична лятна носия, обогатена с допълнителни украси и накити. Тя се е развила като олекотен вариант на фустана. Кройката ѝ е като на рокля – вталена по тялото и закопчана догоре с копчета в горната част, с пришита пола на плохи надолу. Украсата е от обкантване и апликиране с ивици кадифе по всички ръбове, пазва и поли. Долната част е уширена и наподобява харбала към полата.

Плата за тази дреха жените са тъкали от фабрична памучна прежда, като светлата основа е с вертикално райе в тъмен цвят. Платното се белело на реката няколко дни и по няколко пъти на ден се слагало да съхне на слънце, за да придобие желания вълнист вид на плата. Фустанелите били най-често бели, но и жълти, оранжеви, червени за моми и невести, а за възрастните, обратно – тъмни със светло райе. Когато били на работа на нивата, жените събличали фустанелите и обличали по-износени фустани, за да са чисти и красиви, когато ги сложат при прибиране.

Отдолу се обличала  риза (кошуля) с широки ръкави, извезани с разложки ,,запески" – цветя и къса дантела накрая.

Фустанелата при младите жени е препасана с ,,футен прескутник" – на малки червени и зелени квадратчета и растителна ивица в бял цвят от всички страни. Връзките са дълги лашници, украсени с малки геометрични орнаменти, тъкани на стан без бърдо.

Главата е забрадена с бяла кърпа, наречена ,,бяло крайче", украсена с ,,аспри" по края.

На ушите има само обеци (мингуши), които малките момичета започват да носят от ранна възраст, след ритуалното пробиване на ушите им на Благовец (25 март).

Краката са с плетени от фина вълна чорапи, чиито пети и пръсти са с червен цвят и са обути с удобни кожени цървули. По жената винаги трябва да има апотропей (предмети, червен цвят или везба), който да я предпазва от ,,нечистите сили и помисли", защото оставена навън, тя е подложена на опасност. По ръкавите на кошулята са извезани ,,запески" – "кръстове".

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150721212001-18222467.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150721212001-18231659.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150721212002-1824970.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 16 July 2021, 20:50:54
Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век - гр.Разлог.
Фото: Теди Милева, Българските корени.


Носията облече Петър Бонков от Разлог.
Носията е притежание на род от Разлог.

Още за носията можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/mazhka-praznichna-trakijska-nosia

През ХІХ век разложката носия вече може да бъде причислена към чернодрешното мъжко облекло, като това потъмняване на старинното белодрешно облекло, започнало от запад на изток, засяга и този район. Само при работното облекло се запазва видът на старинните широки бели гащи с дълга риза, като постепенно и те изчезват. Настоящата носия е притежание на местен род, с преселнически тракийски корени.

Мъжката празнична носия била богато украсена с гайтан. Шиела се от терзията (занаятчията шивач), който ползвал домашно тъкана аба. Чеширите (потурите) – кафяви или черни, били широки горе и навървени с въркозун (връв) за пристягане в кръста. Под коляното на ногавиците потурите се стеснявали по крака и се закопчавали с телени копчета за пристягане, а украсените с гайтани продължения на потурите върху крака се наричат преден лижник  (за горната част) и заден лижник (покрива петата на крака). Всички шевове и джобовете са окантени с по няколко реда гайтан – на линии, колелца и завъртулки.

С потурите се запасвала бялата риза от домашно тъкано платно, с малка якичка и пристегнати с копче на китките ръкави. Върху ризата се слагал елек без ръкави, с богата гайтанена украса по шията и големи копчета от гайтан за закопчаване на предницата.

Кръстът се опасвал с дълъг няколко метра червен, черен или морав пояс. Със светъл цвят за млади, а с тъмен – за женени и по-възрастни мъже. Поясът при мъжете бил като престилката с пояс и колан за жените. Той стягал и предпазвал мъжкия кръст от простуда, за да е здрав и да се справя с всекидневната работа. В пояса мъжа скътвал най-необходимите му предмети: пунгия за пари, торбичка с тютюн, лула, кърпа и т.н

На празник върху елека обличали долама от домашно тъкан шаячен плат, която държала тялото стегнато. При захлаждане към нея се нахлузвали ръкави. Извезаната с гайтани долама била признак за солидност на мъжа.

През зимата овчарите и работещите навън мъже намятали ямурлук (кебе) от козинява или тепана вълна. Една широка, топла и удобна дреха, която е непромокаема и пазела от студ и дъжд. 
На краката слагали чорапи, предимно в черен цвят, обували и кожени цървули, които били предпочитани заради лекотата и удобството за ходене и работа. През ХХ век по-заможните обували и кондури, когато се обличали празнично.

На главата слагали калпак с обърната навън агнешка или овча кожа, а лете и на работа – домашно плетена капа. 

По елементите в облеклото на мъжа се определяли социалното положение, възрастта и статуса му в обществото. Потурите били олицетворение на мъжа. Колкото по-надиплени, с ниско спуснато дъно и пищно украсени с гайтан били, толкова по-богат и издигнат в обществото бил човекът. В миналото, ако момъкът бил на гурбет или войник, вместо него при годяване са слагали чеширите или калпака му, за да го заместят. За възрастта, освен по пояса, се гледало и по цвета на елеците, защото често ергенските били в червен цвят, а контрастът с черната гайтанена украса привличал погледа върху момчето и подсказвал за имотното състояние на рода. 

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160721204909-1825187.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160721204910-18321465.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160721204910-1833978.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 17 July 2021, 20:48:46
Антерия с ръкав от района на Белица. Празнична женска носия от първата половина на ХХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Костюмът облече Лъчезара Праматарова от Разлог.
Носията е от фонда на музея в град Белица.

Още за носията можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/anteria-beliza-nosia-xxvek

Празнична женска носия от първата половина на ХХ век. Момичето е облечено в кафява антерия с дълги ръкави от памучен плат и по-светли нишки в основата, купен от Солун или Сяр. Носията наподобява като кройка забуна, но е по-широка, с дълги ръкави и запретнати нагоре капаци, облечени с фабричен плат на цветя. Върху леко извитата пазва е пришита гайтанена украса. Предниците са застъпени при талията, а горната част е с дълбок пазвен прорез, обрамчен с гайтанени завъртулки и закопчаване под шията с гайтанено копче.

С използването на дългите връхни дрехи – забуни, антерии, клашници, постепенно намалява украсата по сложената отдолу риза, която е изработена от домашно платно. През пазвения разрез на антерията по деколтето на ризата се виждат ситно извезани цветчета в червен цвят. Ръкавите ѝ са широки, без украса, с малка дантела по края. Отгоре е препасана с ,,фута" с отвесни цветни ивици в жълт, оранжев, червен и зелен цвят, а страните са с две декоративни ленти с украса, наподобяваща планински връх. Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като страничната декорация подчертава празничния вид на облеклото. Върху нея е сложен тъкан на кори многоцветен колан, закопчан с пафти.

Забрадена е с тънка шамия, любима за моми и невести и слагана в тържествени случаи. Забраждала се е зад тила, а краищата са вдигнати и завързани отгоре на главата, като под възела често се е забождала китка.

Девойката е с плетени вълнени чорапи с червено на пръстите и на петите, което служи за предпазване от уроки. Обута е с кондурки със странично закопчаване, както се носят градските моми.

Празничната носия е допълнена с накити и пафти, които показват, че е предназначена да се носи от вече омъжена жена. Върху антерията има закачен сребърен нагръден накит от две части, свързани с дълъг синджир с монетовидни пластини. Едната част е красива релефна розета, а другата е декоративна кука за закачване. Свободно висящите синджири с пластини издават звук при движението на жената, а това е също част от апотропейните функции на накита. Коланът е закопчан с листовидни пафти, изработени от сребърна сплав, с растителен бордюр и розета в центъра. Палметовидните пафти са сред любимите както за майсторите златари, така и за жените от различни краища на страната ни.

Както антерията, така и накитите превръщат тази дреха в представително празнично облекло на годеница или на вече омъжената жена.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-170721204647-1840380.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-170721204648-18411997.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-170721204647-18341264.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 18 July 2021, 09:43:47
Празнично невестинско облекло от края на ХІХ век от Разлога
Фото: Теди Милева, Българските корени


Костюмът облече Илиана Монева  от Разлог.
Носията е притежание на рода на Илианка.

Още за носията можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/praznichno-nevestinsko-obleklo-razlog

Невестата е облечена в дълга кошуля, везана по ръкавите със старинните ,,запески" – карамфилчета, а ръкавите и полите са обрамчени с ръчно плетена дантела. Върху ризата е облечена със забун, изработен от фабричен памучен плат – червена основа с бели райета. Кройката е без ръкави, отворен отпред, с прихлупващи се предници и дълбока пазва, дължина до над коленете, а краят е обточен с лента от черно кадифе.

Трапецовидната форма на дрехата от кръста надолу е постигната с високите клинове отстрани, а липсата на набори придава стройни очертания на фигурата. Пазвата е дълбоко изрязана, овална, богато обточена с гайтан. Закрита е с шарен нагръдник и ширити в бял и жълт цвят. На сватбата като ритуално горно облекло върху забуна се слагала тъмносиня аба (синьявица), която е задължителна невестинска венчална премяна. Тя се носела според обичая за определен от период след сватбата (от 40 дни до 1 година), а младите невести я обличали и на големи празници. Това е празнична аба без ръкави, която се слагала върху горната дреха, ушита от хубав тъмносин шаяк, откъдето произлиза името ѝ. От кръста надолу от всички страни е украсена с пернати клинове с процепи. Краищата ѝ са дълги, за да се обръщат назад на ,,опретулькя", за да се вижда красотата на забуна, аладжата или антерията. Около раменете и изцяло по краищата абата е обточена с два реда гайтани. Пазвите от двете страни често са украсени със зелени ивици – арчове и везба. Тази връхна дреха е и белег за разпознаване на жената дали вече е омъжена, или още е мома. 

Отгоре се опасва червен пояс, който стяга в кръста жената, но и задържа обърнатите назад поли на синьявицата. Върху него връзвали ,,футен прескутник" – с хоризонтални разноцветни ивици, изпъстрени с геометрични елементи в тях, чиято роля била да пазят невестата и бъдещата майка. Тя била основният носител на орнаментика и символика в женското облекло.

Отгоре разложката невеста слагала кадифен или везан мънистен колан, закопчан със сребърни ковани кръгли пафти, които са част от ,,годежната мена" (годежните дарове) от мъжка страна.

В студено време и по празник жената обличала контош от син шаяк с дълги ръкави, с обърнати капаци и обточена с парчета лисича кожа предница. На краката е с бели плетени чорапи с везмо по стъпалото и пръстите и е обута с влашки чехли с пискюл.

На главата върху малка шапчица е пришита сребърна пластина (тепелък) с апликирани отпред монетки. Това е метален накит, за който се вярва, че пази фонтанелата на жената, защото от раждането на човек това е отворената мека част на черепа, чрез която може да приеме Божествената енергия, но и негативната такава. Затова сребърните пластини са поставяни на темето, откъдето произлиза и името им – тепелъци, а допълнителните украси – метални или мънистени, подсилват предпазната функция, като отклоняват ,,злите очи". Шапчето е покрито с 4 кърпи, свободно спуснати по раменете. По-надолу главата е покрита с ,,кушак синджирлия" в червен цвят, за да пази от злото главата на младата булка, следва кушак в слънчев жълт цвят, за да усеща топлината от семейния живот, след него е тъмносиният на цвят, за да знае, че има и тежки моменти, които трябва да преодолява. Завършекът е със зелена щампирана шамия и с венец от чимшир, за да знае, че любовта на мъжа е като безбрежността на зелените гори и треви в Разложката планина.

След омъжване жените в определен период от време са продължавали да носят ритуалните части от облеклото при излизане навън, едно, за да покажат новия си семеен статут, и второ, за да са защитени от ,,лоши помисли и уроки".

Невестата се познава по везмото на говялницата и кланялницата, по богато декорираната сая, аба или джубе. Познава се по украсата със зелен венец на главата, по шапчето с тепелък и пари и по няколкото кърпи върху главата. Невестата затъква в пояса презръки венчалната кърпа, с която покрива ръцете си по време на обреда и с която се кланя пред близки и роднини.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-180721094303-18421973.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-180721094303-1845377.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 19 July 2021, 06:06:03
Филмът "Разлог. Наследството" ще ви срещне с едно младо момиче от Разлог Илиана Монева и нейната баба, които разказват и показват тяхна семейна ценност - невестинска носия от Разлог. Филмът показва детайлите по носията, тяхната символика и начин на обличане. Зад фасадата на фактите във филма, се надяваме да усетите и втората линия във филма - тази на обичта и приемствеността на наследството между баба и внучка.
Филмът е част от проекта ,,Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие" и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд ,,Култура"/ National Culture Fund, Bulgaria

https://www.youtube.com/watch?v=dPYs5xoVOrY


Филмът "Разлог. Семейството" ви среща с членовете на рода Терзиеви, наследници на бежанци от далечната 1920 година от с. Баница, намерили спасение и дом в Разлог. Техните деца и внуци днес споделят спомени, емоции, снимки и документи. В края на филма ще видите и разказ за бежанската носия от с. Баница - скъпо наследство в този род. За нея разказва Светла Бонкова от Разлог, част от рода Терзиеви.

https://www.youtube.com/watch?v=vm9QRXgBXuU
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 July 2021, 06:17:20
Ергенска /ердженска/ носия в ритуала "Старчевата" в Разлог
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за носията и за Старчевата, можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/nosia-parvi-erdjenin-razlog

Старчевата се чества ежегодно на 1 януари. Няма точна година за начало на фестивала, но е сигурно, че той се чества повече от век. В миналото празникът започвал още вечерта преди първия ден от новата година с обичая ,,Сурвакане". Децата украсявали дряновото клонче, а майката трябвало да ушие сурвакарската торбичка и да я украси с аспри, реснички и пушета. Цяла нощ децата обикаляли къщите и били дарявани с колачета, парички, плодове и орехи. Подготовката за самия празник обаче започвала месеци по-рано.

Името ни показва, че тази носия се носи от млади, неженени мъже. Първо се обличат белите гащи и ризата, която също е бяла. Неслучайно присъства белият цвят, той показва чистотата и невинността на младежа. Върху дългите гащи се обуват ,,калцанѐ", изработени от бяла аба, която е украсена с черен вълнен гайтан.

Следва червеният елек от вълнен плат, обточен и украсен с черен гайтан. Елекът е с прехлупване, не се вижда ризата. Подборът на цветове и кройка ни показва, че елекът има и предпазна функция. Червеното защитава от уроки, но също така и символизира продължаването на рода.

Благодарение на затворения елек не се вижда пазвата, още една защита на човека от злите очи. Отново имаме присъствие на белия цвят сукмана. Сукманът е от зашити клиновидни парчета от бял памучен плат, като бройката може да е различна - от 60 до 120 и повече клина. Върху него се навива поясът, който е изработен от вълна в различни разцветки- най-често червено, зелено, бяло и тъмносиньо. Тези цветове се преплитат във форма на квадратчета, като основният е червеният цвят.

Върху пояса, като украшение се слагат мънистени колани. На гърдите украшенията могат да бъдат както ,,кованици" (синджир, на който са закрепени сребърни монети, най-често акчета), така и кюстек (шнур от мъниста). Най- горната дреха се нарича ачма. Тя е изработена от син тънък вълнен плат, върху който се редят фигури от бикме (тънък копринен шнур) и е обточена с черен вълнен гайтан.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200721061644.jpeg)


Разлог. Първи ердженин и първа мома

Филмът "Разлог. Първи ердженин и първа мома" разказва за костюма на едни от главните персонажи в обичая "Старчевата" - тези на първи ердженин и първа мома - тези, които водят хорото на празника. Учителят от Разлог Иван Мишков разказва в детайли за носиите и символиката по тях.

https://www.youtube.com/watch?v=wgCK10ZzwUM
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 02 August 2021, 08:05:35
КРАСИВА БЪЛГАРСКА ПРАЗНИЧНА ЛЯТНА НОСИЯ НА МЛАДА ЖЕНА ОТ СЕЛО ИЗВОР, ВИДИНСКО ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-020821080511.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 02 August 2021, 21:50:18
КРАСИВА И СТИЛНА БЪЛГАРСКА ЖЕНСКА НАРОДНА НОСИЯ ОТ СЕЛО ЗАГОРИЧАНЕ, КОСТУРСКО ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-020821214934.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 17 August 2021, 18:51:18
Женска сватбена носия от село Трапоклово, Сливенска област

Състои се от дълга бяла риза от домашно тъкан памучен плат с везба по пазвата и ръкавите, криволичена рокля и кадифен елек с богата ръчна везба отпред. Криволичената рокля е със специфична кройка с голям набор в кръста – ширината на полите надхвърля 2 метра. Долният ръб е обточен с гайтан, над който е пришито кадифено парче плат с ръчно извезани флорални мотиви. На кръста се носи кожен колан с декоративни метални фрагменти, който се нарича "кованец". Бродираната престилка е уникална и типична за село Трапоклово. Носията се нарича ръжовска поради специфичния говор на носещото я население.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-170821185018.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 28 August 2021, 09:09:43
Град Дългопол, Варненско - женска моминска празнична носия. Фото: Славян Стоянов

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-280821090800-19741437.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-280821090759-193186.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-280821090800-19732249.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 01 September 2021, 21:53:31
Невестинска носия със сокайна украса, Габровски регион, началото на ХІХ в. Фото: Теди Милева, Българските корени

Носията е от фонда на Регионален исторически музей Габрово. Модел: Мариела Стоева.

Сокайната шевица е част от облеклото на жените в Централна България. Сокаят е вид забраждане, характерен за Габровско, Търновско и Ловешко, използвано до 20-те години на ХХ век. Много учени допускат, че сокай е изменен с времето вариант на част от облеклото на българските болярки.
Сокаят, който красял главите на омъжените жени, се поставя на главата на булката на третия ден след сватбата и е всекидневен задължителен накит, въпреки голямата му тежест. Той наподобява средновековното забраждане. За него се смята, че ,,скрива" младата невеста от уроки и зли очи. Функция, изпълнявана и от шевиците на кенарното платно, част от сокайното забраждане, с което се увивала главата на жената.

Основен елемент на забраждането представлява самата кърпа. Тя се поставя върху дървена подлoжка, която габровската традиция нарича ,,Бука". Буката е елипсовидна дъска, която от своя страна се поставя в специално избродирана за целта ,,шапка". Всичко това се прекрепва отзад на главата, като заемa почти вертикална позиция, с лек видим наклон напред и се покрива с ивична кърпа – ,,месал" – като оформя забраждане, което тук наричат – ,,еднорого". Под самия сокай се слага червена памучна кърпа, за да се скрият хубаво косите на жената. Смятало се, че само съпругът има право да ги вижда, т.е. скриването им било признак на семейно положение.

Месалът на практика представлява домашно тъкана кърпа от бял плат, в двата края на която има пришити разноцветни копринени шевици /краища/. Те от своя страна завършват с ресни.

Сокайните шевици са везани на отделни ивици. Наименованието на ажурните сокайни шевици, наричани още ,,дупчени", ,,дупчевото", се определя от техниката им на изпълнение на основния бод – ажурен. Технологията на изработване на този вид шевица е доста сложна, като декорираният текстил се опъва на гергеф или между двата пръста на лявата ръка и с игла се промушват нишките, взимани под брой, като се стягат с разноцветни конци според мотива. Така се получава двустранно ,,заливане" на плата с цветен конец, а изработената шевица е двулицева. Извезаните мотиви по ажурните сокайни шевици са: растителни, животински, символични и геометрични.

Габровският сокай, като един сложен женски накит за глава, се състоял от много елементи. Само за нанизите от монети на сокая се давали 200-300 гроша. Те имали повече роля на украса, вярвало се, че предпазват от уроки. Цената на целия сокай била около 500-800 гроша, като тези със сребърни или позлатени кръжила стрували по-скъпо.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-010921215118-200660.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-010921215117-20051207.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-010921215117-20022014.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 02 September 2021, 15:18:46
Тракийска женска носия от района на Стара Загора, която се среща и в селата до Ямбол, Нова Загора и Димитровград. Състои се от риза, сукман, престилка и забрадка.
Ризата е изработена от бял памучен плат.
Сукманът е от домашно тъкан черен вълнен плат с цветна фигурална апликация окоро пазвения срез. По полите са разположени т.нар. "белки" – ивица от тъкан в различни цвенове плат, върху който са пришини украси с геометрична форма, над която е пришита сърмена лента. Отзад на гърба сукманът има т.нар. опашки (дълги черни ленти с апликации от цветни геометрични фигури, пайети и мъниста). Опашките представляват видоизменени ръкави. Червената престилка е вълнена с цветна флорална бродерия, изработена с техника фъкане.
Кърпата е памучна, диагонално сгъната и вързана над лявото ухо, тъй като се носи от неомъжена жена.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-020921151753.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 September 2021, 13:16:26
Женска носия от Ново село, Видинско. Фото: Славян Стоянов

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200921131447-21081138.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200921131447-21461542.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200921131447-21472260.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 24 September 2021, 20:33:02
Тракийска носия.
Автентична невестинска носия от с. Камен, Сливенско. Фото: Асен Великов
Модел: Дария Великова


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-240921203105-2175205.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-240921203105-21571590.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-240921203106-217648.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 11 October 2021, 15:19:11
Носия  от с. Славовица, Пазарджишко. Фото: Асен Великов
Модел: Лидия Ангелова


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-111021151729-23191929.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-111021151729-23181066.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-111021151729-23171123.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 15 October 2021, 21:08:29
Българска носия от град Крушево - отнети територии
Носията е на българи избягали от сръбския геноцид след 1944г. в отнетите ни земи и дошли в Родината.
Днес Република Северна Македония.
Модел: Лидия Ангелова
Фото: Асен Великов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-151021210602-23551502.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-151021210601-23421783.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 21 October 2021, 15:58:46
Самоковска носия
Модел: Бисера Иванова
Фото: Асен Великов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211021155726-24302424.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211021155726-2429536.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211021155727-24312148.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 21 October 2021, 21:29:58
Битолска носия
Модел: Лидия Ангелова
Фото: Асен Великов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211021212743-24352418.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211021212743-2432286.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211021212743-24341084.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 25 October 2021, 14:20:45
Българска носия от Мариово, Македония
Модел: Бисера Иванова
Фото: Асен Великов


Марѝово или Морѝово (понякога книжовно Марѝхово или Морѝхово) е историко-географска област в южната част на Северна Македония, чието население се отличава със специфична етнография и традиции.

Мариово е ридско-планинска област, разположена в южната част на Северна Македония по средното течение на река Църна (Черна). Източната граница на областта е планината Козяк, която я отделя от областта Витачево и от Тиквеш и Гевгелийско. От югоизток Нидже я отделя от областите Воденско и Мъглен в Гърция. Селечката планина оформя западната граница на Мариово и я отделя от котловината Пелагония, а планината Дрен от север я отделя от областта Раец и Прилепско. При навлизането си в Мариово река Църна образува Скочивирската клисура - най-дългият пролом на територията на Северна Македония.

Цялата област Мариово има площ от 1251 квадратни километра и е разделена на две етногеографски части – Мало Мариово, по левия бряг на Църна и Големо Мариово, по десния (също Младо и Старо Мариово). Това е най-високата котловина в областта Македония с надморска височина 1050 m.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мариово (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B2%D0%BE)


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-251021141933-24822403.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-251021141932-2481569.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-251021141932-24801628.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 18 November 2021, 05:59:02
Битолска носия
Фото: Славян Стоянов


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-181121055724-2668787.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-181121055724-2670274.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 19 November 2021, 08:27:04
Влашки сватбени носии от Плевенско. Началото на ХХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-191121082623.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 19 November 2021, 08:30:31
Сукманена носия от село Щърково, Пазарджишко. Началото на ХХ век. РИМ – Пазарджик
Модел: Симона Димитрова
Фото: Теди Милева, Българските корени


Сукманът е изработен от домашен черен вълнен плат, без ръкави, с широк пазвен отвор и пришити опашки отзад към раменете. Ризата е памучна, бяла, туникообразна, украсена с ръчно изработена фина дантела. Престилката е двуплата. Чорапите са ръчно плетени, с украса от стилизирани флорални мотиви. Кърпата е памучна, с красиви разноцветни зарафлъци (кенета).

Екипът на Фондация ,,Живите български корени" благодари от сърце на Борис Хаджийски – Директор на РИМ – Пазарджик и Мария Йорданова Мария Йорданова – уредник отдел ,,Етнография" РИМ – Пазарджик Регионален исторически музей, Пазарджик

Фотограф: Петър Петров

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-191121083000.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-251121185154-27481980.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-251121185154-27431788.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-251121185154-2749825.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 19 November 2021, 13:35:04
Сукманена носия от село Ветрен, Пазарджишко. 20-те години на ХХ век. РИМ – Пазарджик
Модел: Десислава Йорданова
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията се състои от черен сукман с къси ръкави, изработени от плат на жълти и зелени ивици и допълнително пришита фина черна дантела. Пазвата е с богата украса от сърмен ширит и растителни орнаменти. Ризата е бяла, памучна, с красиво ръчно изплетена дантела по ръкавите и полите. Престилката е от фино бяло кенарено платно, с украса от ръчно изработена дантела. Чорапите са памучни, с многоцветна фина флорална украса. Тъмнозелената кърпа със зарафлъци (шити дантели) придава красив завършек на ветренската носия.

Екипът на Фондация ,,Живите български корени" благодари от сърце на Борис Хаджийски – Директор на РИМ – Пазарджик и Мария Йорданова – уредник отдел ,,Етнография" РИМ – Пазарджик Регионален исторически музей, Пазарджик

Зад красивото лице и живи искрящи очи на Деси, стои млада жена, уверено поела по своя път. Вижте какво разказва тя за себе си:
,,Родом съм от китното родопско градче Батак – област Пазарджик. Там прекарах безгрижното си и цветно детство, намерих верни приятели, с които създадох прекрасни спомени.  Най-много обичам да рисувам – това е хобито ми. Силно се интересувам от психология, а заниманията ми в останалата част от свободното ми време са обвързани с различни видове спорт. Бидейки част от семейство на етнолог, смея да кажа, че съм израснала в близко познанство с повечето традиции и обичаи. От малка обичам да разказвам на хората за обичая на Сирни заговезни – паленето на процепи, което в днешно време забелязвам, че не е широко практикуван в тази част на страната ни, като изключвам малкия гр. Батак. Българският фолклор заема една много голяма част от сърцето, душата и ума ми. Носи ми усещане за топлина и обич, спомен за неосквернени ценности, които родителите ми са успели да възпитат в мен.
Много обичам родния си край. Природата тук е уникална! Хората също носят своите прекрасни черти на характера, доминиращи в съзнанието на човек, израснал в малко, почти затворено общество. Обичаите, съпътстващи празниците, в Батак винаги са стояли на първо място. Цялата ни родина е с прекрасна природа, богата история и живи традиции!
Усещането да облечеш носия на повече от 100 години е неповторимо, вълнението е голямо и удоволствието от носенето й е несравнимо. Винаги бих се радвала да облека носия. Без значение какъв е поводът. "
Фотограф: Петър Петров

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-191121133404-2686508.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-271121194206-2763838.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-271121194206-27692458.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-271121194206-27682452.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 19 November 2021, 13:36:01
Празнична женска носия от Разлога. Втората половина на ХІХ век. ИМ – Разлог
Модел: Ирена Пандева
Фото: Теди Милева, Българските корени


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-191121133404-26911822.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 19 November 2021, 17:33:23
Двупрестилчена носия от село Въбел, Никополско. Втора половина на ХІХ – началото на ХХ век. Частна колекция
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече нежното девойче Виктория Григорова от Койнаре

Носията от село Въбел се състои от тъкменик (задна престилка), риза, престилка, чорапи и колан. Особено характерно е забраждането, наречено тач. Представлява вълнена шапка от бял плат с подбрадник, по който са зашити малки монети. Към шапката е прихваната дървена подложка с полукръгла форма. Забрадката е сгъната на триъгълник и е украсена с шевици по пришити по двата ѝ срещуположни върха ивици от платно, които се кръстосват на тила и се връзват отпред над челото.
Фотограф: Петър Петров

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-191121173219-2692771.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-011221055943-27911707.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-011221055943-2790222.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-011221055942-27701138.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-011221055943-27921773.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 19 November 2021, 17:34:08
Празнична двупрестилчена носия от село Галиче, Врачанско. Втора половина на ХІХ – началото на ХХ век. Частна колекция
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото момиче Цветилена Кънчева
Носията се състои от задна престилка, нар. вълненик, богато набран и дълъг до под коленете, предна престилка, украсена с монети, нар. парянка, риза с богати шевици в преобладаващ червен цвят по пазвата, ръкавите, раменете и полите и горна дреха от бял вълнен плат – късак, богато украсена с апликации и везмо от червено сукно по гърба, чорапи, колан, бяла забрадка от домашно тъкан бял кенар, с ръчна дантела по краищата. Накити – челник, трепки, гривни рогатки, гердан с пендари, пафти.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-191121173220-26931043.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-031221070959-27931615.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-031221071000-28091587.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-031221070959-2808617.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-031221071000-28101222.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 November 2021, 06:28:05
Сватбена двупрестилчена носия от село Бръшляница, Плевенско. Втора половина на ХІХ – началото на ХХ век. Частна колекция.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото момиче Дона Граматикова

Двупрестилчена носия от село Бръшляница, Плевенско се състои от:
🔸 Задна завеска (вълненик) – съставена е от две вълнени ивици плат, на тъкани разноцветни ивици от орнаменти, съединени чрез хоризонтален шев и набрани в горната част със 6-7 реда вълнени конци, така че да се образуват ситни дипли. Покрива долната част на тялото до над коленете. Преобладава наситеният червен цвят. В долната част е богато украсен със сърмен ширит, дантели, цветни ширити и пайети. Най-отдолу е обточен с черена вълнена ивица плат, наречена цопа.
🔸 Риза с крива пазва (голямо пърки) – изработена е от домашно изтъкан бял памучен плат със страничен пазвен разрез. Цялата предница, която е набрана, е богато украсена с шевица с дребни геометрични орнаменти, триъгълничета и ромбчета, изпълнени с прав бод. Ръкавът също се отличава с много богата украса. По цялата му дължина се спускат три ивици – средната с дебела шевица, а страничните с по-рехава. Шевицата е тъмна, като преобладава черният цвят.
Изработването на шевиците е изисквало голямо търпение и умение, затова по техния брой и качество се определяло достойнството на момата.
🔸 Престилка (бохча) – състои се от един плат и е тясна и дълга почти до глезените. Изтъкана е в същите орнаменти като задната престилка, но по-дребни по размери и подредени в разноцветни редове. Престилката е богато украсена със сърмени ширити и дантела в триъгълни форми и обточена от три страни с черен вълнен плат, нашит с пайети и цветни вълнени конци.
🔸 Клашник (късак) – горна дреха от бял вълнен плат, дълга до над колената, отворена отпред и без ръкав. Неговата кройка е по-сложна, с вмъкнати от двете страни клинове и украсен с везани елементи от червено сукно по двете страни на горната част на гърба, върха на клиновете и джобовете. Облича се в деня на сватбата и се носи до Гергьовден или Еньовден.
🔸 Каица – невестинска забрадка, която се слага в деня на венчавката и се носи до раждането на първото дете, когато се замества от бяла забрадка. В основата си тази забрадка има дървен полукръг или черничеви пръчки, завити една до друга и покрити от бял памучен плат. Върху тях се поставя бял бариш, като на лицевата част се пришиват няколко реда монети и маниста, а от двете страни висят висулки (пелешки) също от монети и маниста. По ръба са наредени разноцветни вълнени пискюлчета. Каицата се носи непрекъснато от деня на сватбата до Гергьовден или Еньовден, когато деверът я сваля заедно с късака. След това докато жената все още е млада, я слага само на празнични дни за хорото.
🔸 Чорапи – изплетени са от разноцветни вълнени прежди с геометрични орнаменти, разположени в ивици.

Фотограф: Петър Петров

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-201121062707-26971930.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-041221174731-2811557.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-041221174732-2824856.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-041221174732-28251472.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-041221174731-2823317.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 November 2021, 06:29:01
Празнична двупрестилчена носия от село Бохот, Плевенско. Втора половина на ХІХ – началото на ХХ век. Частна колекция
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото момиче Юксел Лилова.
Двупрестилчена носия от село Бохот, която се състои от:
🔸 Задна завеска (вълненик) – както подсказва името е изтъкан от вълнени разноцветни конци на обикновен домашен стан. Представлява правоъгълно парче, което е набрано в талията с вълнен конец на няколко реда, така че да образува дипли (плохи), по  изпъкналостите на които се виждат орнаментите, обикновено цветя и геометрични фигури. Плохите са в черен цвят, така че да изпъкват цветните орнаменти, в които има преплетени сърмени нишки. Долната част се обточва с черен вълнен плат, като само по видимата част на диплите се поставя сърмена ивица.
🔸 Риза (пърте) – изработена е от домашно изтъкан бял памучен плат с червени ивици по дължината на плата. Дълга е до глезените и е силно набрана около отвора за главата, откъдето идва и името ѝ – бърчанка. Ризата е лятна, с ръкав до лакътя и със среден пазвен разрез. Декорирана е с шевица по пазвата, ръкавите и полите, изпълнена с ръчно предени вълнени конци, предимно в тъмнокафяво и червено.
🔸 Престилка (бохча) – състои се от един плат. Изтъкана е от същите цветове вълнени конци, от които е изтъкан и вълненикът, като стилизираните геометрични и растителни фигури са подредени във водоравни редове. Престилката е обточена от три страни с черно кадифе и дебели сърмени ширити. Характерно за престилката от село Бохот са монетите, които са разположени в 5 вертикални колони, които започват малко под средата на престилката. Монетите са служели не само за декорация, но са били и белег на добро материално положение.
🔸 Забраждане – в Бохот е разпространена бяла забрадка (бариш) от домашно тъкан памучен плат или от фабричен кафяв копринен плат. Баришът може да е обточен с мъниста или в двата края украсен с цветни вълнени пискюлчета (кичета). Под бариша се носи шапчица, която бохотчани наричат малка каица. Тя е ушита от бял памучен плат, като от двете страни има пришити правоъгълни парчета, наречени плесници, върху които са зашити гроздообразно монети. Баришът се поставя върху шапката и се завръзва над челото, като краищата се разделят на две по средата.
🔸 Чорапи – изплетени са от дебели, тъмнокафяви вълнени конци. Украсата представлява околовръстни разноцветни гривни в цветовете на вълненика и престилката, разделени с мъниста.

👉 Как красивата Юки представя себе вижте тук в нейната визитка:
"Аз съм Юксел, кръстена съм на моя дядо и съм израснала в България.
През свободното си време обичам да чета книги, да гледам филми и да излизам. Усещането да облека такава носия е много хубаво и ако ми се отдаде възможност бих го направила пак! България е много красива страна и се гордея, че съм българка!"
👉 Фотограф: Петър Петров

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-201121062707-27001455.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-081221071923-28572317.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-081221071924-28582389.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-081221071923-2853470.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 November 2021, 13:12:14
Сукманена носия от село Мало Конаре, Пазарджишко. Краят на ХIХ – началото на ХХ век. РИМ – Пазарджик
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото девойче Нелина Кършева, само на 13 години от с.Бъта, Пазарджишко. Нелина е талантливо дете от фолклорен АНСАМБЪЛ ИГЛИКА с.БЪТА при Народно читалище ,,Никола Йонков Вапцаров-1927", с.Бъта.
,,Стара истина е, че в село Бъта се раждат надарени хора и че бътовци запяват преди да са проговорили и заиграват преди да са проходили" /Антонио Муховски, ръководител на ТСОТ "Бaтава"/

👉 Сукманената носия от с.Малко Конаре, Пазарджишко се състои от черен вълнен, силно разкроен сукман. Полите на сукмана са с украса от три тънки ивици кафяво кадифе. Джубето – връхна дреха без ръкави, е изработено от домашен черен вълнен плат с богата украса от гайтан от двете му страни. Памучната риза е с дълбок пазвен прорез, изработена от фино бяло платно. Престилката е вълнена, двуплата, тъмносиня.
👉 Фотограф: Петър Петров

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-201121130052-2701897.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-121221192049-29071178.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-121221192048-2904971.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-121221192048-29051427.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-121221192049-2908842.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-121221192049-29061420.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 November 2021, 13:12:56
Костюм от село Величково, Пазарджишко. Началото на ХХ век. РИМ – Пазарджик
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивата млада жена Ани Динева от Пловдив. На снимките с Ани присъстваше и нейната малка дъщеричка - Снежанка. Ще я видите и нея, в някои от кадрите с мама.
👉 Носията от с.Величково се състои от рокля без ръкави, при полите има украса от три тънки ивици черен плат. Ивица черен плат обточва огърлието, следвана от бордюр от листа в същия цвят. Ризата е памучна, с поли от пришита бяла кенарена ивица, богата ръчно изплетена дантела на ръкавите и везбена украса по пазвения отвор. Кърпата е масленозелена, памучна, с красиви зарафлъци (кенета). Черната сатенена престилка е с украса от избродиран цветен венец. Ръчно изплетените чорапи от памук са с разноцветна флорална украса.

👉 Как красивата Ани представя себе вижте в нейната визитка тук:
"Родена съм в град Панагюрище. Живяла съм няколко години в Стрелча и след това в град Пловдив. Кръстена съм на баба ми Анна. Моето име е с библейски произход и означава - благодат. В момента съм в майчинство. Имам малка дъщеричка. Много обичам да се занимавам с деца и наскоро завърших педагогика. Обичам да рисувам. Обичам и се вълнувам от музика, приключения, разходки със семейството и приятели.
В моето семейство винаги са се уважавали българските традиции. Спомням си когато бях малка и ходех на детска градина, как баба ми една година се беше облякла като Баба Марта за тържеството в детската градина. Тогава аз много я ревнувах, спомнях си че дори се разплаках, защото мислех, че така ще е баба и на другите деца. Но пък в същото време се гордеех с нея.
Сестра ми е народна певица и много често се наслаждавам на български народни песни. Обичам да гледам и народни танци.
Харесвам минералните извори в Стрелча. Всяка година там се чества празника на розата, а на Илинден се прави събор.
С голямо удоволствие и вълнение облякох тази над 100 годишна носия за снимките. Почувствах се горда със себе си, като истинска българка. С удоволствие отново бих облякла народна носия. Бих я облякла за Лазаров Ден, фотосесия и за всеки друг повод, за който би било подходящо.
За мен България е една красива държава с много традиции и красиви народни носии!"
👉 Фотограф: Петър Петров

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-201121130052-2702997.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-111221200156-28942459.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-111221200156-28932243.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-111221200157-2895500.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-111221200156-28912131.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 November 2021, 15:34:45
Зимна сукманена носия от село Лехчево, Монтанско. Втората половина на ХІХ век. Частна колекция
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото момиче Галя Ненковска
👉 Зимната сукманена носия от село Лехчево, Монтанско се носи от късна есен до ранна пролет. Състои се от конопено-памучна туникообразна риза, сукман, престилка, колан с пафти, чорапи, долактанка (връхна дреха с ръкави до лактите) и червена забрадка. През зимата върху долактанката се облича и късак. Сукманът е късоклинест и се отличава с ярко червена, значителна по размери апликация, подсилена със сърмена украса и гайтани по пазвата. Долактанката по размери, материя, кройка и украса е като късака, но с по-малко апликации в талията, а с по-богата украса по ръкавите.
👉 Как красивата Галя представя себе вижте тук в нейната визитка:
"Аз съм Галя Ненковска. Моите корени са изцяло от Северозападната част на България, родена съм и съм израснала в гр.Койнаре, обл. Плевен. Изборът на име идва от дядо ми, кръстена съм на него, казва се Герго, аз с гордост и чест нося името си, което от своя страна значи "възвишен" и ме мотивира допълнително.
За себе си мога да кажа, че съм много целеустремена личност, обичам да съм заета с различни дейности и постоянно да съм продуктивна. На работното ми място се занимавам със счетоводни услуги, в момента уча магистър-счетоводство. Интересите ми са свързани с различни сфери от обществото, държа много на семейството ми и обожавам да прекарвам време с него, като неписан закон е! През останалото време обичам да излизам с приятели и да спортувам. Вълненията ми са свързани с малките неща от живота, радвам се на любовта, жестовете, вниманието и времето прекарано с любимите хора.
В семейството ми обичаме българските празници, аз лично от малка харесвам Лазаровден. Още от детските ми години в съзнанието ми, както и в сърцето ми, е останал споменът как родителите ми ме пременяха с народна носия и кошничка в ръка, за да обикалям къщите и да пея песни за здраве.
Българският фолклор и личността ми са свързани-нещо като две души в едно тяло. Усещам го в кръвта ми най-вече когато чуя музиката, а когато чуя гайда - настръхвам! Занимавам се непрофесионално с народни танци откакто се помня, от малка просто ми идва отвътре. Всеки има различен начин на възприятие на фолклора, за мен е удоволствие, кара ме се отпусна и да "избягам" от ежедневните ми задължения.
Най-много в родния ми край харесвам спокойствието, хармонията и уюта. Местните празници и традиции от хората се спазват по различен начин, но е важно желанието. Младите хора са тези, които трябва да се интересуват повече, да знаят и да се опитат да запазят традициите на българския фолклор. Това е една от мисиите ни в малкото ни градче и с гордост казвам, че се получава!
Когато облякох носията от село Лехчево се почувствах горда българка, красива и носеща дълга история върху себе си. Бих облякла носия отново, няма значение от повода. Дори желая да отбележа, че мои познати на сватбата си бяха с народни носии. Бих направила същото на своята сватба!
България е СИЛНА!"
👉 Фотограф: Петър Петров

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-201121153355-27032377.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-151221090518-3034819.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-151221090518-30331832.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-151221090517-3032160.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-151221090517-30312245.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-151221090517-29091587.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 November 2021, 15:35:26
Празнична сукманена носия от село Старо Стефаново, Ловешко. Началото на ХІХ век. Частна колекция
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото момиче Деница Кировска
👉 Носията, носена от млади и на средна възраст жени, се състои от дълга риза, сукман, елек, престилка, колан с пафти, чорапи и забрадка. Ризата е туникообразна с везбена украса по ръкавите, пазвата и полите. В долната част на ръкавите са везани едри растителни мотиви, а по дължината от двете страни – ситни геометрични мотиви. Сукманът е от черен вълнен плат, като пазвата, ръкавите и полите са обточени от сини и черни гайтани. Над сукмана се облича къс елек от кафеникава на цвят коприна. Престилката е вълнена с кафяви и сини линии. Върху елека се носи тъкан вълнен колан с пафти. Забрадката е кафява и се завързва отгоре на главата на ,,перо" или ,,чушка".

👉 Повече за красивата Дени можете да научите от нейната визитка:
"Аз съм Деница от град Койнаре. Кръстена съм на дядо ми. Деница е име, което произлиза от народния фолклор и означава ,,родена по зазоряване". В миналото по-популярната версия на името била Денница, тъй като по този начин е наричана планетата Венера – първата звезда на небесния хоризонт при изгрев и залез слънце.
За себе си мога да кажа, че съм труден човек, но добър човек. Занимавам се с маникюр. Вълнувам се от много неща.
Отраснала съм в семейство, в което уважаваме народните традициите. На една Бъдни вечер всички бяхме облечени в народни носии, дойдоха и коледари. Беше различно и наистина много приятно. Усещането, когато чуеш народна песен или видиш няколко стройни и млади момичета и момчета да играят хора с прекрасни народни носии, които съхраняват всичко българско в себе си, е неописуемо. Чувството да облечеш носия на повече от 100 години не може да бъде описано, защото когато се вгледаш в нея и помислиш колко време и усилия са вложени в нея за всеки детайл, бод, мънисто. Ти просто седиш безмълвен и се радваш, че имаш възможност да се докоснеш до нещо толкова красиво.
Бих облякла носия отново и при всяка една възможност.
Какво е България за мен? Невероятна красота - това е България!"
👉 Фотограф: Петър Петров

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-201121153356-27041150.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-171221081931-3101997.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-171221081931-3100232.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-171221081930-30991645.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-171221081930-30981536.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-171221081929-3035574.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 November 2021, 15:36:20
Женска двупрестилчена носия от Великотърновския регион. XIX вeк. РИМ – Велико Търново
Модел: Виктория Минчева
Фото: Теди Милева, Българските корени


https://www.bulgarianroots.bg/post/zhenska-dvuprestilchena-nosia-ot-velikotarnovskia-region

Носията облече красивото момиче Виктория Минчева.
Окомплектоването на носията направи Д-р Миглена Петкова, етнограф, заместник-директор на РИМ – Велико Търново.

 Ризата е от памучно ръчно тъкано платно, а кройката е тип бърчанка. Вратната извивка, ръкавите, пазвата и полите са бродирани с геометрични орнаменти от черни и червени вълнени конци, характерни за шевиците в централната част на Северна България.
 Пещемалът е съставен е от две части, съшити със зелени конци. Основният цвят е червен, прошарен с втъкани цветни геометрични и линеарни орнаменти. В долната част са пришити дантела, под нея – черна дантела, сърма, зелени шевици с брокати и черно кадифе.
 Престилката е вълнена, тип корянка, едноплата, ръчно тъкана. Основният фон е черен с ламени жълти нишки. През цялото поле е прошарена с разноцветни растителни орнаменти, а в долния край са добавени рози, рамкирани с ламе. Обрамчена е с лилаво зигзагообразно бие, черно кадифе и дантела.
 Коланът е вълнен, ръчно тъкан на кори, двулицев, основното поле е в червено, нашарено с геометрично орнаменти в композиция, в бял и син цвят. Допълнителна украса към колана е оформянето на двата края. На единия има квадратно парче с везмо, в другия се спускат ресни, обвити с разноцветни конци.
 Пафтите са неотменна част от облеклото на омъжената жена. Вярва се, че те притежават апотропейна сила, предпазвайки от зли сили и лош поглед. Представените пафти са лети, изработени от т. нар. сечанова сплав (30 ‰ сребро в съчетание с мед), с палметовидна форма. Апотропейната им функция се засилва от релефното изображение на змей, в средата на всяка една от пафтите.
 Чорапите са ръчно изплетени от червена вълнена прежда, с геометрични орнаменти в черно, жълто, зелено.
 Забрадката е копринена, тъмночервена. В трите края е декорирана с кафява дантела, фигури и мъниста, зашити със син шнур.

Повече за красивата Виктория можете да научите от нейната визитка:
"Аз съм Виктория. Болярско момиче с лясковско детство. От Велико Търново
Кръстена съм на двете ми баби: Величка и Веселка. Ученичка в ПЕГ "проф. д-р Асен Златаров", Велико Търново. Уча испански и английски език. За мен няма нищо по-приятно от това да се занимавам с деца и изкуство, като театър. Истината е, че винаги съм имала интерес към фотографията и моделството, просто са ми интересни. Няма какво да крия, вълнува ме всичко красиво и най-вече , което носи спокойствие и хармония в живота ми.

Моите родители, баби и дядовци винаги са ме възпитавали да уважавам българщината, която разбира се включва традициите. Аз съм родена на Еньовден и ако някой не знае, легендите за този ден са много и най-вече много магични. Може би това е и един от българските празници, които най-много усещам. Няма да крия - любимо ще ми остане завинаги минаването под венеца с билки.
Няма да забравя, когато бях малка и ходех на село при дядо и баба. Сутрин, обед, вечер... Дядо пускаше народна музика и играехме с него. От детството ми имам спомени за забрадката на баба и колко се чудех защо я носи. Не парадирам, че имам силна връзка с българския фолклор, но съм закърмена с него и любовта ми е достатъчно силна, за да кажа че онова специално усещане продължава да живее в мен вече 18 години.
Много обичам родния си край. Велико Търново е град с вековна история, празници, обичаи и силна любов към родината. С крепост като Царевец, няма начин да не си влюбен в родния си край. С тесните старинни улички, с всеки ъгъл пропит с история, на практика е невъзможно да обичаш друг град повече. Какво най-много харесвам в родния си край? О не знам, може би правилния отговор е чисто и просто: всичко.
Какво е усещането да облечеш носия на над 100 години? Ами притеснително, усещах отговорността да я опазя и силното притеснение да не би да й се случи нещо, но ми хареса. Нямаше нужда да гълтам коремче, за да изглеждам добре на снимките или през две минути да оправям косата си. С носия на 100 години се чувствах достатъчно удобно, за да си помечтая за едно красиво бъдеще, в което носията е ежедневното ми облекло. Ако имам възможност бих обичала носия всеки ден.
България е дом, пропит с история и характер, които ми създават само повод за гордост, че съм българка."

 Фотограф: Петър Петров

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-201121153356-27052486.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 22 November 2021, 20:18:51
ЖЕНСКА СВАТБЕНА ВЛАШКА НОСИЯ ОТ ПЛЕВЕНСКО от началото на ХХ век., показана от чаровната Александара Алекс Диновска от гр. Койнаре. Носията е от частната колекция на Таня Граматикова, ценител и изследовател на традиционните костюми от Северна България.

Носията се състои от риза (камаша), богато везана с червени и черни конци по пазвата, полите и дължината на ръкавите, предна (бошадън на инте) и задна престилка (завелка или бошадън ън дърът), пояс, бели чорапи и бяла кърпа за глава (бробладъ), обшита от всички страни с пайети и мъниста. Предната престилка е по-дълга с втъкани цветя, а задната е червена и по-къса. Поясът е везан със същите орнаменти като ризата и е обточен с дантела.

Фото: Теди Милева, Българските корени

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-221121201702-27251119.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-221121201702-2724931.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-221121201703-27262114.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-221121201702-2723168.jpeg)

Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 10 December 2021, 19:24:41
Носия от Аспарухово, Варненско
Фото: Асен Великов
С Никол Симеонова


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-101221192147-2880538.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-101221192147-28712166.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-101221192148-2882859.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-101221192148-28811569.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 21 December 2021, 21:01:46
Влашки сватбен мъжки костюм от Плевенско. Началото на ХХ век.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече нейният собственик Шенай Шефкетов
👉 Мъжката влашка сватбена носия се състои от дълга риза до глезените от тънък памучен плат (камаша лунгъ), богато украсена с везба по пазвата и ръкавите с бели и червени вълнени конци, пояс, гащи (измене), везана кърпа (щергар), която се премята през пояса (бръу), бели чорапи, горна дреха – късак и калпак (качулъ), цървули (опинч).
👉 Кой е младият медицински работник, в тази красива влашна косия, можете да видите в неговата визитка тук:
"Казвам се Шенай. Кръстен съм на моя дядо, по бащина линия. По принцип името ми е от турски произход и в превод на български означава "Весел месец".. Явно не е случайно, защото аз и по природа съм си такъв - весел.
Израсъл съм в едно градче близо до Плевен - Червен бряг. Аз и моето семейство сме родолюбци и силно си тежим на родовата география. Родният ми край е един рай. Тук има неповторима фолклорна съкровищница, тук е епицентъра на Северняшката фолклорна област. Богато е на много и различни традиции, но като че ли най-тачен за мен, е празникът  Ивановден по стар стил в село Гиген, на 20 януари. За него мога да говоря много, даже отправям покана да го видите на живо, точно на тази дата.
Трудно ми е да говоря за себе си, но ще споделя няколко думи. Може доста хора да се учудят от това, което ще споделя. По професия съм медицинско лице, работя в сферата на Образната Диагностика в една водещите болници в страната ни от 6 години. Смея да твърдя, че опитът, който трупам ежедневно, е едно възпитание за мен. Това, да помогнеш на някой в нужда и то по най-добрия начин е истинско удовлетворение. Екипът ми, хората около мен, са истински професионалисти и за мен е чест да съм сред тях. Разбира се и аз като всеки един млад човек имам амбициите да се развивам професионално. Да бъда една малка част от нуждите на някой, на когото да помогна по най-добрия и правилен начин, защото най-голямото богатство е да дадеш на нуждаещия се вяра, дух, сила, доверие. Вълнувам се разбира се от много неща. Сега в тези времена, в който живеем, се вълнувам страшно много от ситуацията и овладяването на Ковид пандемията. Виждайки го ежедневно пред очите ми, си мечтая ден пандемията по-скоро да свърши. Има решения, стига да има разумни хора да ги приложат.
Аз и моето семейство сме родолюбци. Ценим и уважаваме всички празници през цялата година, но като че ли най-много даваме почит на Гергьовден. Нямаме именници във фамилията, но моментът да сме заедно в един най-хубавите периоди през годината е незаменим.
Лично за мен Фолклорът заема важно място в моя живот, в ежедневието ми и за мен е начин за себеуважение. Трудно ми е да говоря за тази емоция, тя трябва да се усети. Само хората, които имат правилните сетива, биха ме разбрали. Закърмен съм с този "вирус" - Фолклор. Много мои пикови моменти са се запазили като еталон в моето съзнание. Хилядите километри, които съм пропътувал из цяла България, десетките срещи с различните етнически групи хора, техния начин на живот, тяхното битие, тяхната автентика, са ме изградили като един родолюбец, кипящ за Българщина. Тук само искам да вмъкна нещо за всички настоящи и бъдещи млади хора, тръгнали да се занимават професионално с Фолклор. Хора пътувайте, обиколете я тази България, няма те си представа какви съкровища се крият из непокътнатите кътчета. От презентации и книги трудно ще възприемете, това което само сърцето може да ви направи съпричастни към истината.
Знаете ли, гардеробът ми е пълен с най-различни носии от цяла България. Мога да облека два ансамбъла. Не веднъж съм се обличал с носия. Даже, ако може да се върнем назад във времето, както го правим на Жеравна всяка година на фестивала, бих приел носията да ми е ежедневно облекло. Няма такова усещане!
Аз много пъти съм го казвал. Не всяка дреха отива на човек, но носията отива на всеки. Аз обличам носията и без повод, не ми е нужно друго.
Любимият ми край е България!"
👉 Фотограф: Петър Петров

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211221205849-31701956.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-211221205849-31411177.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 11 January 2022, 09:32:05
Женска носия, сукманен тип, Чепинска котловина, началото на XX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от фонда на Исторически музей – Велинград и оживя на красивото и нежно девойче Елена Илиева от Велинград. Сърдечно благодарим на Георги Куманов – гл. уредник ИМ Велинград за професионализма, съдействието и приятелството.

Исторически музей – Велинград. Началото на музейното дело в Чепинския край е положено през 1909 г. от учителя и общественика Христо Масларов. През следващите десетилетия се създават няколко училищни и читалищни музейни сбирки. На тази основа през 1951 г. е основан Градски исторически музей, преобразуван десетилетие по-късно в Къща-музей ,,Вела Пеева". През 1991 година статутът на музея е върнат и той отново е Исторически музей – Велинград. Музеят предлага следните експозиции: мемориална изложба ,,Вела Пеева", етнографска изложба ,,Планината гостоприемен дом", изложба ,,Великденски писани яйца" и изложба ,,Николай Гяуров – Великият бас".

👉 До средата на ХХ в. в района се налага като най-разпространена сукманената носия - т.н. якорудски фустан в различни цветове – предимно червен, но също се среща зелен, син, винено червено, кафяв.
👉 Ризата е с везани растителни орнаменти, а престилка – вълнена, обикновено червена с очертани ромбове с жълти линии, но се срещат и модели в зелен, син и кафяв основен цвят с разделителни вертикални разноцветни ленти.
👉 Кърпа памучна, копринена или вълнена с щамповани растителни орнаменти.

Носията се налага като основна за фолклорните състави от Велинград до Разлог.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110122092901-33821636.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110122092900-33621734.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-110122092900-3381912.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 12 January 2022, 08:32:11
Родопски сватбен костюм, XIX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носиите са от фонда на РЕМ Пловдив.
Модели : Даниела Кривулева и Борислав Тонев


Какво стои зад красивото лице на Дани Кривулева, облякла за снимката тази уникална носия, ще научите от интервюто с нея:

Откъде са твоите корени, къде си израснала?
Моите корени са от Велинград и съм израснала в него.

На кого си кръстена? Има ли нещо специално, свързано с името ти?
Кръстена съм на баба ми Дафинка. Специално, може би не.

Моля те, разкажи с няколко думи за себе си. С какво се занимаваш? Какви са
интересите ти? От какво се вълнува красиво младо момиче като теб?
Аз съм студентка последна година, специалност ,,Предучилищна и начална училищна педагогика". Обичам много децата! Мисля, че те са бъдещето на България! Искам да работя с тях, за да ,,запаля" в тях магията на фолклора! Също така танцувам народни танци, които наистина по време на работа с децата ще могат да ги ,,запалят"! Каквото харесва и възпитава учителят – това харесват и децата!

Защо се съгласи да участваш в този проект на #БългарскитеКорени?
Обичам нашия фолклор!

В семейството ти уважавате ли българските народни традиции? Можеш ли да
разкажеш твой спомен, свързан с вашия род, който е останал в сърцето ти?
С моето семейство уважаваме българските народни традиции!

Сподели, моля те, каква е твоята връзка с българския фолклор? Има ли някакво специално усещане, което той ти носи?
Българският фолклор е пулсът в мен! Моята връзка с него е неописуема! Когато чуя
народна музика, сърцето ми заиграва! Душата ми става друга!

Какво най-много харесваш в родния си край и спазвате ли местните празници и обичаи?
Традициите в моят роден край се спазват и се радвам, когато видя в града мероприятия, които са с цел да покажат, че българските обичаи все още са ,,живи"!

Как се почувства, когато облече носия на повече от 100 години? Моля те, сподели усещането си с нас?
Ох, чувството е неописуемо!!! Това е прекрасно! Сякаш се пренасяш в друг свят!

Как мислиш, дали такава дреха подхожда на всяка жена?
Ами, на всяка, не мисля... В днешно време момичетата са много различни... за жалост...

Смяташ ли, че българският фолклор е демоде?
Българският фолклор никога няма да бъде демоде!

Би ли облякла народна носия отново, и по какъв повод?
Винаги, по всяко време и с повод, и без повод бих облякла народна носия!

Опиши България с едно изречение.
България е приказна!

********************

"Родопската песен първо е изплакана, а после е изпеяна!" Георги Чилингиров.
"Всеки нашенец или чужденец, който попадне за първи път в Родопите, остава очарован от величествената планинска красота, от многобройните природни и исторически забележителности, от старите къщи, покрити с каменни плочи... Но не по-малко той е възхитен от родопчаните – хора, закърмени с любов към планината, съхранили богатата си душевност, запазили отколешни традиции. Като прибавим лиричната родопска песен и нейния неизменен музикален съпровод – каба гайдата, традиционната кухня и прословутото родопско гостоприемство, то става ясно защо човек остава завинаги запленен от планината и нейните обитатели.
Нашите първи народоведи отбелязват, че най-архаичната етнографска група в българските земи са рупците, населяващи и Родопите. В миналото нито чуждото господство, нито наложените верски различия са могли да унищожат българщината и свободолюбивия дух на родопчанина. Типичен пример за това е традиционното облекло, което надживява превратностите на времето и запазва своите етнически характеристики до късно. Мъжката носия е чернодрешна, а женската – саяна или сукманена. В Средните Родопи при българомохамеданките битува по-старинната сая, докато християнките носят появилия се към края на ХVІІІ век сукман (вълненик). Неговата едноцветност се разчупва от пъстрата карирана престилка, събрала в себе си цветовете на слънцето, небесната дъга, земята и планината.

Разбира се, в този обширен планински лабиринт – от най-източните до най-западните краища на планината, веднага може да се видят богатството и многообразието на родопския костюм, породени от различни локални или регионални специфики, религия, климатични условия, надморска височина и т.н. Но всички тези инварианти са преди всичко свидетелство за творческите способности на безименните родопски моми и невести, които сътворяват с двете си ръце красотата на родопския костюм."

Доц. д-р Ангел Янков, етнолог, директор на РЕМ – Пловдив

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-120122082652-3404902.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-120122082651-34022145.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-120122083151.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 13 January 2022, 08:29:09
Празничен невестински костюм, сукманен тип, с. Орехово, общ. Чепеларе, втората половина на XIX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Модел: Живка Тодорова
Носията е от фонда на РИМ Смолян.

Включва риза с туникообразна кройка; горна дреха с кройка на сукман от домашен вълнен тепан плат – вълненик; вълнен пояс; престилка; връхна дреха – клашник; принадлежности за главата – шапка, кърпа - тестемел; вълнени чорапи; обувки.
Връхната дреха - клашник е най-бележитият декоративен елемент на костюма. За пръв път се облича в деня на сватбата и се носи 40 дни след нея. Клашникът е напреднала версия на късоръкавната туника от Средните Родопи. С нея се влиза в друга среда, в друг социален статус - този на омъжената жена.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-130122082116-34161645.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-130122082116-3415884.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-130122082116-34141668.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-130122082116-3413428.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-130122082115-34051855.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 15 January 2022, 19:17:52
НЕВЕСТИНСКА НОСИЯ, САИЧЕН ТИП, С. СТАРЦЕВО, общ. Златоград, края на XIX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от частна колекция.

Включва риза с туникообразна кройка, ушита от домашно тъкано платно, бяло с червени ленти по краищата.
Кръпа (боясия) - къса дреха, ушита от бял домашен плат, бродирана по пазвата и ръкавите с черен конец.
Сая (маница) - дълга дреха, ушита от вълнен домашен плат, с украса от гайтан по пазвата и ръкавите.
Престилка - вълнена домашно тъкана, черна с бели и винено червени ивици, с богата тъкана украса в долния край.
Кърпа - тъмна памучна, с украса по краищата (кичильки).
Накити - на главата фес с тепелък и сребърни монети, сребърни обици (ушники). Гердани от мъниста.
Екипът на ,,Българските корени" благодарим сърдечно на терзийката от Златоград – Здравка Чолакова, за съдействието и приятелството.
Носията оживи с хубостта и младостта си Ани Коцева, от Златоград.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150122191422-34171132.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150122191423-34361809.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150122191423-3437882.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150122191423-34382391.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-150122191423-34391969.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 16 January 2022, 13:24:08
ЖЕНСКА СУКМАНЕНА НОСИЯ, с. Ситово, общ. Родопи, края ХІХ – началото на ХХ век.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от фонда на Регионален етнографски музей – Пловдив.

,,Всеки нашенец или чужденец, който попадне за първи път в Родопите, остава очарован от величествената планинска красота, от многобройните природни и исторически забележителности, от старите къщи, покрити с каменни плочи... Но не по-малко той е възхитен от родопчаните – хора, закърмени с любов към планината, съхранили богатата си душевност, запазили отколешни традиции. Като прибавим лиричната родопска песен и нейния неизменен музикален съпровод – каба гайдата, традиционната кухня и прословутото родопско гостоприемство, то става ясно защо човек остава завинаги запленен от планината и нейните обитатели." /доц. Ангел Янков, директор РЕМ – Пловдив/

👉 Носията се състои от бяла памучна риза със семпла бродерия по пазвата и ръкавите. Отгоре се слага шаечен тъмносин висококлинест сукман с остро деколте, извезано със сърма. Престилка се препасва върху сукмана и е с масленозелен цвят и бяло напречно райе. Главата е покрита със забрадка в тъмнозелен цвят с щампирани цветя и богата украса от зарафлъци (ръчно плетено кене) по краищата. Обута е с черни чорапи и везани родопски терлици. Кръстът е пристегнат с мънистен колан с пафти, а върху пазвата има пендар и нагръдник.

Красотата на тази носия оживя чрез младостта и хубостта на Вяра Михайлова от Пловдив.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160122132129-34451706.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160122132129-3444317.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160122132129-34432494.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-160122132128-3440793.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 17 January 2022, 09:29:20
МОМИНСКА НОСИЯ, ЗЛАТОГРАДСКИ РЕГИОН, НАЧАЛОТО НА XX В.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Моминска носия от Златоградско:

Риза – ушита от домашно платно с ивици по краищата.
Сая (маница) – дълга дреха ушита от памучен домашно тъкан плат. Краищата ѝ са нарязани и усрасени с гайтан.
Престилка – вълнена, домашнотъкана, с богата украса в долния край.
Кърпа – копринена, украсена по краищата с паети и цветна вълна.
Накити – мънистени гердани.

Екипът на ,,Българските корени" благодарим сърдечно на терзийката от Златоград – Здравка Чолакова, за съдействието и приятелството.
Носията оживя с хубостта и младостта на чаровната, умна и талантлива бъдеща журналистка Галатея Хаджиева, от Златоград.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-170122092707-34522117.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-170122092707-34511769.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-170122092707-34461594.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 18 January 2022, 13:01:38
Женска носия, с. Мусево, общ. Ардино, края на XIX – началото на XX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от фонда на Общински музей, Ардино. Благодарим от сърце на директора на музея в Ардино - Танер Чобанов, един млад и много ерудиран човек! Красота, усмивка, младост и много живот на тази носия донесе хубостта на Анелия Крумова от Кърджали. Обичаме те, Нели!

Общински музей – Ардино се помещава във впечатляваща двуетажна сграда – паметник на културата, построена в края на XVIII век. Във фонда на Общински музей – Ардино, преобладават движимите етнографски паметници и колекции от отделни историко-битови предмети и технически комплекси от османския период и епохата на Възраждането, които характеризират икономиката, културата и бита на местното население.

👉 Традициона женска носия от с. Мусево от края на XIX и началото на XX век.
Народното женско облекло от с.Мусево спада към традиционния тип женско облекло, разпространен в Родопите.
Основна дреха е летва риза, носена като долно и единствено облекло. Тя е ушита от домашнотъкан лит плат, раиран по вътъка. В талията е рязана. Горната и част е в права туникообразна кройка, ушита от бяло платно без украса, с широко разрязан пазвен отвор. Полите на ризата са ушити от силно набран кенарен плат. Под ризата се носят гащи с вълнени широки калци, украсени с ръчно плетена дантела.
Над ризата се носи антерия, вълнена сая в червен цвят, с широки странични процепи на полите, обточени с гайтани и апликации с дантела от вълнена прежда. Ръкавите са дълги, набрани в краищата и украсени с къдри.
Престилката, мендил, е в традиционния си вид, вълнена, раирана по основата и вътъка с червени, зелени и черни ивици. Поясът, кичен кушак е вълнен, в диментна техника, украсен с дребни тъканни орнаменти по вътъка и окичен с цветни ресни.
Над антерията се носи горна дреха, салтамарка или хърка. Тя е ушита от кадифе, къса е до талията, отворена отпред, с право прикачен ръкав. Украсена е с цветни машшини тегели по предниците и гърба.
Тестемелът е двуплат, обграден с широка червена ивица. Носи се над висока шапка, решетка от плъст с метално плоско наклонено назад решетъчно дъно. Околовръст е украсен с блестящи метални пластинки, монети, маниста и цветни парчета тънък копринен плат.
Манистените гердани и метални муски и калеми запълват пазвата.
Чорапите са вълнени, плетени на ръка, орнаментирани с геометрични мотиви, наречени мускалати чорапи.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-180122125844-3453239.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-180122125846-3465140.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-180122125845-34641921.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-180122125845-34633.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-180122125845-34621646.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 19 January 2022, 09:22:06
Женска саичена носия с антерия, с. Каменица (дн. кв. на Велинград), края на XIX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от фонда на Исторически музей – Велинград и оживя на красивото и нежно девойче Теодора Трендафилова от Велинград. Сърдечно благодарим на Георги Куманов – гл. уредник ИМ Велинград за професионализма, съдействието и приятелството.

Исторически музей – Велинград. Началото на музейното дело в Чепинския край е положено през 1909 г. от учителя и общественика Христо Масларов. През следващите десетилетия се създават няколко училищни и читалищни музейни сбирки. На тази основа през 1951 г. е основан Градски исторически музей, преобразуван десетилетие по-късно в Къща-музей ,,Вела Пеева". През 1991 година статутът на музея е върнат и той отново е Исторически музей – Велинград. Музеят предлага следните експозиции: мемориална изложба ,,Вела Пеева", етнографска изложба ,,Планината гостоприемен дом", изложба ,,Великденски писани яйца" и изложба ,,Николай Гяуров – Великият бас".

👉 Антерия – помучна тъкан на раета черно и винено, подплатена с памук.
👉 Чорапи, вълнени, кафяви, на три места прошарени в червeни китки.
👉 Риза – бяла, памучна, украсена с везба по ръкавите, около отвора на пазвата.
👉 Пищемал – вълнен, черен основен цвят, с вертикални бели ленти – пръчки, завършват от двата края с разноцветни вертикални полоси и пискюли.
👉 Кърпа за глава с щамповани растителни орнаменти и с зарафлъци.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-190122092021-34661121.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-190122092022-3469706.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-190122092022-34701064.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-190122092022-34711648.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 20 January 2022, 13:23:57
Женска сукманена носия (вълненик), с. Малево, общ. Чепеларе, края на ХIХ – началото на ХХ в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от частна колекция. Момичето в тази носия е Цветелина Желязкова.

Женска носия, с. Малево, началото на XX в.
👉 Състои се от бяла риза с бродерии по пазвата и ръчноплетена дантела на ръкавите и полите. Върху нея има чер вълненик (сукман) с дълъг ръкав и салтамарка. По ръкавите и краищата на вълненика и салтамарката има богата украса от червен гайтан и сърма, както и кожени ленти отпред на елека. Кръста е препасан с червен пояс, а отгоре с карирана престилка в оранжев, винен и жълозелен цвят. На главата има винено-червена кърпа, която се пристяга отзад и покрива косата и половината чело. Обута е с вълнени чорапи и цървули. Ансамбъла завършва с тъкан колан, закопчан с пафти.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200122132219-34821969.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200122132219-3483719.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200122132219-3484930.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-200122132218-34722027.jpeg)
Title: Re: Изяществото на българските народни носии
Post by: Hatshepsut on 23 January 2022, 19:23:11
Българска носия от Мариово, Македония
Модели: Бисера Иванова и Лидия Ангелова
ФотоБългария


Марѝово или Морѝово (понякога книжовно Марѝхово или Морѝхово) е историко-географска област в южната част на Северна Македония, чието население се отличава със специфична етнография и традиции.

Мариово е ридско-планинска област, разположена в южната част на Северна Македония по средното течение на река Църна (Черна). Източната граница на областта е планината Козяк, която я отделя от областта Витачево и от Тиквеш и Гевгелийско. От югоизток Нидже я отделя от областите Воденско и Мъглен в Гърция. Селечката планина оформя западната граница на Мариово и я отделя от котловината Пелагония, а планината Дрен от север я отделя от областта Раец и Прилепско. При навлизането си в Мариово река Църна образува Скочивирската клисура - най-дългият пролом на територията на Северна Македония.

Цялата област Мариово има площ от 1251 квадратни километра и е разделена на две етногеографски части – Мало Мариово, по левия бряг на Църна и Големо Мариово, по десния (също Младо и Старо Мариово). Това е най-високата котловина в областта Македония с надморска височина 1050 m.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мариово (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B2%D0%BE)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-230122192147-34852243.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-230122192148-3506354.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-230122192148-35071732.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-230122192148-3508206.jpeg)