Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Topic started by: Hatshepsut on 08 October 2019, 06:50:19

Title: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 06:50:19
Ясен Ведрин


Здравейте, приятели! Ето няколко думи за мен и поезията ми:

Казвам се Стефан Главчев и живея в Добрич. Семеен съм. Имам прекрасен брак с чудесна съпруга и многолюдно семейство с две момчета-близнаци на 25 години и две момичета-близнаци на 22 години. Псевдонимът "Ясен Ведрин" е дълбоко осъзнатата ми потребност да пиша стихове за благословение на хората. Изповядвам Вяра в Господ Исус Христос през последните 24 години от живота си, но не съм обвързан с никакви религиозни деноминации. Живея с Вярата в Христос от Ранната Христова Църква във времето на Апостолите, когато все още Рим не е провъзгласил каноните и догмите на Никейския събор, за да превърне Християнството в една от световните религии. Пиша стихове за Любовта, за Вярата в Бога, за социалната несправедливост, за скръбта, за оптимизма и духовното устояване, както и книги на библейска тематика, вдъхновени от Святия Дух. Вярвам в божествения принцип на безусловното даване, което ражда щедрост и благодарение. Нямам публикувани стихосбирки на хартиен носител, защото мразя и отричам търговията с духовното и възвишеното, което е дар от Бога. Ако някога все пак издам поезията си - ще я подаря на приятелите си, но пак в книжарниците тя няма да се намери. С това приключвам думите за себе си. Останалото е въпрос на вашата лична инициатива и желание за контакт.

С уважение и най-приятелски чувства към всички вас!

Бог да ви благослови!



Ясен Ведрин

(Стефан Главчев)

http://www.vedrin-poetry.org/index.htm
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 06:52:36
Предчувствие

Познавах те, преди да съм те зърнал.
От изгрева, в сърцето просиял.
Светът си многократно преобърнал -
родих те в жар от пареща печал.
 
Говорех ти, преди да съм те срещнал.
Наяве и насън те прошептях.
Невидима те имах и усещах.
Нетърсена дори те закопнях.
 
Прегръщах те, преди да те докосна.
С прокрадващ поглед - лумнала мечта.
За моята далечност - близък остров.
На пътя ми - отворена врата.
 
Обичах те, преди да бъдеш вечна.
С предчувствие в измолени следи.
Една любов, подобна на предтеча,
въздъхна в мен, и... просто те роди.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 06:53:43
Обич в акростих

Като сложна загадка реши ме.
Неизвестното в мен разгадай.
Ако образът страда без име -
дума с четири букви му дай.
 
"О" е зов, който смисъл събира.
Огън. Остров. Одежди. Овал.
Първи тон от събудена лира.
Светъл кръг от небесен кристал.
 
"Б" е бързей за бликнала близост.
Бряг. Безвремие. Бриз. Болеро.
Топъл дъх, който нежно пронизват
под луната стрели от сребро.
 
"И" е нежната искреност в мрака.
Избор. Истина. Извор. Игра.
Слети погледи в порив дочакан
до лъчите на нова зора.
 
"Ч" са чувствата. Толкова бели.
Чудотворни от чудни черти.
Чисти пориви, в нас долетели
като птици от райски врати.
 
Акростих ли е моето име
или просто изречен безкрай?
Като обич сега изречи ме -
споделеното в мен разгадай!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 06:54:45
Река на любовта

Намериха се нежните различия
на нашите обречени души.
И нещо свято шепне ми: Обичай я,
дори скалите в теб да разруши.
 
Река е тя, и търси свои проломи.
Не може от прегради да се спре.
Не ще се свие тиха в ореола ти,
но ще потърси вечност и море.
 
Река е тя. Разлята от коритото.
Молитвена за силни дъждове.
Отпий я. Ще желаеш неизпитото.
Потъвай в нея. И ще те зове.
 
Река е тя. И в чистите ѝ извори
разпален огън ражда свой скрижал.
А в капките ѝ, чувствено пронизани,
на светъл бряг от нежност би изтлял.
 
Река е тя. Бучаща. Развълнувана.
Преграда в теб не ще я удържи.
Преплуваш ли я - пак е непреплувана.
Изпиеш ли я - жажда ти тежи.
 
Река е тя в живота ти! Обичай я!
Любов ли е - сърцето не греши...
Намериха се нежните различия
на нашите обречени души...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 06:55:32
В тишината

Помълчи и ослушай се! Тихо е!
Аз отново не бих те смутил.
Ще се връщам при тебе със стихове,
без изобщо със теб да съм бил...
 
Ще те галя безплътна чрез думите.
Ще те имам, дори и на сън.
Ще целувам идея в безумие.
Ще съм вътре, макар и отвън...
 
Ще обличам с одежди химерата -
гола, зъзнеща, стара мечта.
Ще те гледам, макар ненамерена,
като огнен печат на дланта.
 
Ще ти шепна, макар недочуваща,
всички думи от белия лист.
Ще си в нощите буря нахлуваща,
а във дните - омая от бриз.
 
Помълчи и ослушай се! Тихо е!
Аз оставих те бяла. Смутен.
И загърната в моите стихове -
помечтай си отново. За мен...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 06:56:27
Обич моя

Болка ли си, да те боледувам?
Дар ли си, на теб да се даря?
Извор ли си, в зов да те жадувам?
Огън ли си, с дъх да те горя...
 
Песен ли си, в стих да те изпея?
Полет ли си, да те прелетя?
Тайна ли си, да те проумея?
Прошка ли си, да те опростя...
 
Кръст ли си, на тебе да разпъна
късния си порив прикован?
Котва ли си, мигом да потъна
в дебрите на чистия ти блян?
 
Чудо ли си, в стон да те изплача?
Сън ли си, въздишка на гърди?
Праг ли си, докрай да те прекрача?
Обич моя! Всичко ми бъди!...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 06:57:47
Стих за душата

Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.

И в него тя да излекува
болежки, рани, гнет и скръб.
А миг, преди да отпътува –
на Злото да обърне гръб.

Злини човешки да не помни,
но всяка хула да прости.
И с тези пориви преломни
пред Господ Бог да заблести.

Да каже: ,,Ето ме, Всевишни!
Пред Теб подвивам колена,
че Ти единствен – Благ крепиш ме
във Святата Си Светлина.

Със Извор Вечен ме окъпа –
роса да бъда сред роси,
а аз не знам защо съм скъпа,
та Твоят Син да ме спаси..."

Преди душата да приключи
и в чуден свят да полети,
добре е някак да научи
защо Христос я приюти.

А Той с ръка да я погали
и в шепот да й сподели:
,,Дъхът ми в теб Любов разпали,
а тя издири те, нали?"
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 06:59:03
Надеждата в духа

Възрадвай се, когато друг
в живота си с успех ликува.
Не пускай завистта. Напук...
Дори сред злите да върлува.

Небето виж – огромен кръг,
от който Господ те съглежда.
Не ще ли Той превърне в стрък
дори и семенце надежда?

С усмивка само го полей –
в сърцето зов да си прокара...
И нека тъмният злодей
се пръсне като делва стара.

Ти имаш Бог и светъл бряг
в Завет със огнени корици...
Във долното беснее мрак,
а в горното белеят птици.

В една от тях се припознай
и твоят стрък ще литне славен.
Бедняк ако си бил докрай –
богат си тръгваш. Незабравен!

Дори и да си още тук –
надеждата в Духа векува,
когато радваш се, че друг
в живота си с успех ликува.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:00:45
Огнен стих

Топлината е толкова близка,
че не може студът да мори.
Само трябва човек да поиска
да разпали в сърцето искри.

И тогава с гласа си ще сгрява,
а с дъха ще напомня за пещ...
Като въглен от древна жарава
ще топи ледовете горещ.

Светлината... И тя не помръква,
но от огъня ражда се пак.
Ако някой огнището стъква –
ще светлее в среднощния мрак.

И ще бъде с гласа си свещица,
а с дъха ще напомня за фар,
та душите от скръбна тъмница
да дари с най-лъчистия дар.

Надживял всеки страх и тревога
любовта си докрай разгори,
и в копнежа на нейния огън
своя дух на Христос покори!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:03:32
Ще те спомням, Любов

Ще те спомням с изгрева, Любов,
както Свята топлина се помни.
Да ми бъдеш пламъчен покров,
щом настъпят времена преломни.

Въглен е сърцето ми. Пламти.
И до днес гори. Не догорява.
Чудото отвътре си му ти –
късче зов от сбъдната жарава.

Може би студени ветрове
ще превръщат мислите на камък,
но от теб все тъй ще ме зове
смисълът на светлия ти пламък.

И ще бъда още с тебе жив –
ден след ден, година след година.
Да оставя стъпки с огнен взрив
в нечия замръзнала пъртина.

Ще те спомням в залеза, Любов.
Миг, преди светът да ме изгуби.
Прошептял последен благослов,
че Небето теб у мен възлюби.

Сред стихия в някой зимен ден
да погледна с вяра през комина.
И чрез твоя зов – неовъглен,
като сън оттатък да премина...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:06:35
Бъди ми ангел

Бъди ми ангел, който да воюва
за всеки лъч в душата ми със меч.
Отблизо – като зов да ме милува
и с дъх да ме измолва – отдалеч.

С крилата си в съня да ме загръща.
В очите си с мечти да ме твори.
Да бъде святост – все една и съща,
готова всеки миг да озари.

Бъди ми ангел! Дните ми човешки
божествено пронизвай и тъчи.
Прощавай непростимите ми грешки
и раните ми с нежност заличи.

В лицето ти небето да позная!
В косите ти – възторга на нощта!
Начало ли си – аз да бъда краят
и в нас да се събира вечността.

Бъди ми ангел – до завет и вяра!
До сбъдване в молитва и копнеж!
От стрък по-млада! От света по-стара!
Но чиста – като пламъка на свещ...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:14:44
Езерна бъди ми!

Езерна бъди ми! До почуда!
Както даже в сън не си била.
Като снежно бяла пеперуда,
свила в трепет своите крила.

Мислите ти тихо ще преплува
моят зов, от синьото пленен.
Дивна нимфа с дъх ще нарисува.
В стих ще те извае, упоен.

С четка от лъчи ще те прелита
водно конче с порив онемял.
Да ми бъдеш нежност и възхита –
капки сън над езерен кристал.

Истинска бъди ми! Сътворена!
В заника – лазурна като свод!
Сбъдната в душата ми вселена,
светла радост в Чудото-Живот...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:16:01
Сияние в лъчисти езера

Сияние в лъчисти езера
и поглед, който плува из безкрая.
Рисувана от ангелски пера –
една невинност, идеща от Рая.

Изплувало от смисъл и следа –
видение, което ме съзира.
Дали е просто миг от свобода
за трепета на светлата ми лира?

На птицата – крила и небеса.
На вярата – възторг и дивна песен.
Молитвена въздишка от роса
и образ, от Прекрасното възнесен.

Сияние в лъчисти езера.
Поема, за която дъх не стига.
Не го разбрах. Не ще го разбера.
Защото ме снишава и въздига.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:17:43
Измолѝ ме за вечност

Измоли ме за вечност!
Измоли ме за миг!
Даже в скрита далечност
да се скитам безлик.
И в безпаметен вятър
да белеят коси,
а от порива кратък
ситен дъжд да роси.

Измоли ме за стъпка!
Измоли ме за път!
Даже аз да съм тръпка,
вън от крехката плът.
И от моята нежност
жълъд стар да горчи,
а светът неизбежно
да намига с очи.

Измоли ме за притча!
Измоли ме в завет!
Като лъч ме заричай!
Като капчица мед!
И ще дойда, усетен
като сън призори...
А вратата в сърцето
ти с любов отвори...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:19:51
Олтарна

Преди да те помисля, че си огън
или да те докосна като храм...
Преди да свърши моята тревога,
че в този свят без теб оставам сам.
Фитил ще свия с трепети и думи,
с безсъници и скитане в зори –
и нека той в ръцете ти да лумне,
и в устните ти да се разгори.

Преди да те намеря като извор
или да те поискам ожаднял...
Преди да те усетя много близо,
тъй както дъх рисува над кристал...
Ще сторя от очите си корито
и ти във тях възлей се на вълни,
а после ще те пия ненаситно
през нощите и всичките си дни.

Преди да те открия, че си вечна
и в тленното не свършват лъч и зов.
Преди за нас посоката далечна
да бъде вяра, смисъл и покров.
Фитил ли съм – бъди ми ти пожарна!
Корито ли съм – буйна да си в мен!
В един завет поискай ме, олтарна!
От огън и вода пресътворен!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:21:15
Русалкова нежност

Русалкова нежност бъди ми,
когато в придънни води
очите ми губят, незрими,
лъчите от нощни звезди.

Когато сърцето се свива
от зли страхове и тъми –
доплувай, небесно красива,
и моята скръб отнеми.

Докосвай ме с поглед от бисер.
Целувай ме с устни-корал.
Преди да извикам ,,Върни се!" –
в лика ти да бъда изтлял.

Бъди ми за изгрева пояс
и глътчица дъх призори.
Да знам, че си толкова моя,
щом зов като миг те твори.

Щом чудна владееш вълните
и плуваш от дъно до бряг –
напомняй се нощна, за дните
на твоя потънал добряк...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:22:56
Предутринна следа

Бъди ми изгрев, в залезите скрита!
Бъди ми зов, в разсъмване роден!
Без теб душата колко нощи скита
и търсеше лика ти като ден...

Една, неотлетяла в юга птица,
прелиташе мъгливия си свод,
да зърне теб – измолена светица
за грешник от последен епизод.

За две ръце, в които самотата,
рисуваше по дланите им кръст,
и вееше молитвите ми вятър,
надежди разпилял околовръст.

За две очи, които не заспаха,
дори в съня, нарочен да теши...
И скърцаше в самотната ми стряха
илюзия за сбъднати души.

Дори да си в разсъмване незрима,
подобно стих, написан във вода,
дъхът ми те изрича... И те има!
В любов като предутринна следа!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:24:54
Сбъдната Вселена

Когато след премеждия и лутане
открия твоя поглед върху мен...
Когато спрат секундите, минутите,
а допирът ми в теб напомня ден...

Когато невъзможните поверия
се сбъднат в дъх и поглед, като стон...
Когато, стъпил в райските преддверия,
узная, че душата ти е трон...

Когато блян и порив неизричани
в две думи търсят смисъла си свят...
Когато сме въжета от привличане,
а чувството над нас е водопад...

Когато от самотни междупръстия
ръцете станат вплетени от зов...
Когато си измолено-прекръстена
едничка моя търсена любов...

Когато вечността намери пристана
за своите притихнали вълни...
Когато си ми книга, непрелистена,
а в нея от поезия звъни...

Когато радостта, неутолената,
искрите ми превърне на заря –
тогава нека сбъдне се вселената,
която не успях да ти даря...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:26:19
Разлистени разпятия

Когато се разлистим до разпятия
и в чувствата ни святост затрепти –
ще има зов в докоснати обятия
и дъх за оживелите мечти.

В един сезон, измолен за възвръщане,
изгубеното – в нас ще проличи.
До сетния си атом ще сме същите –
но с други, непроглеждали очи.

С ръце, които тръпнат недогалени.
С напълно непознати гласове.
От бялото на огъня разпалени
до взора на далечни върхове.

От порива на нощното ни вричане
до смисъла на изгрев като бряг.
От изповеди, никога изричани,
до памет – като връщане и праг.

В една вселена – още неиздирена
лъчите ще рисуват светъл брод.
И радостта ни, сто пъти умирана,
в душите ще възкръсне за живот.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:27:34
Песента на цигуларя

Цигулково, дъхът ми те издиря
и в полъха те следва уловен.
Поне веднъж да мога да изсвиря
нощта, която ти превърна в ден...

Цигулково, сърцето ми те врича.
Бъди ми ти мелодия и стих.
В съдбата ми, от залези лирична,
един лазур за себе си открих...

Цигулково, душата ми те моли.
Над тънки струни – трепетна гори.
В едно небе, жадувано за полет,
от нотите ми – птици сътвори.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 October 2019, 07:37:06
От нашата Download-секция може да свалите стихосбирките на Ясен Ведрин:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3496
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 07 January 2020, 15:05:07
Слънчева жена

За теб изгрях! За теб ще бъда утро,
окъпано от струи светлина,
през космоса дори да съм се лутал,
подобно пътник в ничия страна.

Аз зная, че надежда ме измоли,
отвъд звездите, скрити от печал.
Едно сърце. Или крило за полет.
Един копнеж, небесно просиял.

Една молитва, шепната по заник,
за изгрева и чудото в зори.
За мислите, от болка изтерзани,
които само дъх ще изцери.

Блестя в лъчи. И ти недей ме пита
дали от звезден прах съм сътворен.
Духът ми като огън те прочита -
от твоя пламък вече обгорен.

И даже да ме срещнеш мълчаливо,
повярвала, че аз съм светлина,
от тебе ми е всичкото гориво -
едничка моя, слънчева жена!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 11 January 2020, 07:09:14
Паганини

Докоснем ли самотните си струни -
мелодията в нас ще прозвучи.
И щастието, спряло помежду ни,
в усмивките ни дълго ще личи.

Ще пеем най-любимата си песен
в алеята до някой стар шубрак.
А вятърът, възторжено привесен,
за припевите ще ни дава знак.

Но как ли тон от чувство се извлича,
да трепват незабравени слова?
Човек не се ли ражда да обича
и сам да е обичан за това?

Една цигулка, от копнежи плаха,
дали докрай мечтите ще плени?
Да свири в споделената ни стряха
през нощите и светлите ни дни...

Едничък зов за месеци, години...
За всичките ни сбъднати лета!
Любов ли си? Бъди ни Паганини
до сетния ни миг от вечността.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 15 January 2020, 17:46:29
Измолена за пролет

Набери ми цветята, които
аз за тебе с молитви посях,
и букет от любов неприкрита
подари ми с усмивка и смях.

Може би съм сънувал отколе
тази цветна надежда и блян.
Да си моята истинска пролет!
Да си моят възторг неживян!

Зимни хълмове с тебе заричах
и те шепнах в слова-семена.
Да съм винаги твоето всичко -
като зов, приютил светлина.

Като вятър, не спрял да рисува
с нежна четка зелени треви,
или лъч, който рими стихува
и в очите ти чувство мълви.

Обгърни ме с дъха си измолен,
а цветята в небето хвърли...
Ако ти си ми първата пролет -
аз съм твоето цвете...
Нали?!!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 19 January 2020, 20:17:02
Говори ми!

Измоли ме в отминали залези,
като сън, който утро твори,
и от твоите устни разпалени
се въздига с огнищни искри.

Всяко сбъдване иска изричане.
Всеки зов е стихия от плам.
Вечността е далечна и ничия,
ако няма за думите храм.

Ветровете, след влюбено реене,
се докосват, пленени в жарта.
Недописана в теб... Нелелеяна
още тлее вълшебна врата.

Отвори я! В лъчи небленувана!
Говори ми, любов! Говори!
И орисница, бяло сънувана,
ще ме сбъдне от зов призори
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 21 January 2020, 08:52:56
Любов без предели

Усмихни се, до днес нелетяла
в моя свят, от лъчи сътворен.
Аз се влюбих в душата ти бяла
и поисках да дойдеш след мен.

Невъзможното синьо в простора
бе за теб моят трепетен зов.
Ангел бях - сред стотиците хора,
по човешки за обич готов.

А какво ли сега да ти кажа?
Имам дума в сърцето... Ела!
Разпери си ръцете, и даже
си поискай отгоре крила!

Бог дарил е небесните птици
с късче вечност под ведрия свод.
А не сме ли Му ние искрици,
на които е вдъхнал живот?

Да летим от любов! Без предели!
Там, където се сливат ята,
и в лъчите си слънчево-бели
всепрестолна блести Любовта!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 25 January 2020, 17:55:02
Светли въпроси

Нощ ли като полет ни ориса?
Стих ли, като рими ни звъня?
Мълния ли в облак ни написа?
Сън ли ни въздигна от съня?

Устрем ли ни стрелна към звездите?
Раят ли отвори ни врати?
Лъч ли ни беляза за следите,
през които все сме аз и ти?

Раждат ли сърцата ни вселена,
щом дъхът в дъха се разгори?
Шепне ли ни обич окрилена,
литнала от заник до зори?

В птици ли превръщаме се нощем
космоса си тих да прелетим?
Искаме ли чудото си още
с порива, все тъй неутолим?

Може би на светлите въпроси
отговор Небето ще дари...
Някой на Крилата Си ни носи
ангели от нас да сътвори...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 02 February 2020, 07:23:38
Твоята пътека

Превърни дъха си на пътека.
Думите - на утринна зора.
И ще тръгна в стръмното, полека,
твоето сърце да покоря.

Помъдрял от вечните повели
няма да обърна взор назад.
Ще забравя болки и раздели -
друмите на тъжния ми свят.

Ще зачеркна дати и адреси.
Всеки несподелян монолог.
Все едно дали съм..., и къде съм,
щом мечтата тегли ме възбог.

И очи, от мен непокорени,
щом очакват погледа ми зов -
някъде, над скалните морени,
с връх от несънуван благослов...

***

Слънце от върхарите наднича,
пламнало в залязващия ден.
Твоята пътека ме изрича
и през теб политам упоен...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 06 February 2020, 15:25:49
Бяла роза

Бъди ми бяла роза! И блести,
когато те прегръща светлината.
Очите ми лъчисто освети
с най-приказните тайнства на жената.

Утроба и молитва. Път и знак -
такава нека бъдно те мечтая.
Лазур, прекрачил къщния ми праг,
за да ми бъде изгрев и омая.

Бъди ми бяла роза! Разцъфти!
За обич, пеперудено-сребриста!
И слънцето на теб ще посвети
най-щедрите си бляскави мъниста!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 10 February 2020, 14:57:23
Концерт за цигулка

Чувството на пламналите струни.
Погледи, родили светлина.
Аз и ти. С вълшебство помежду ни -
Менделсон от стари времена.

Песен, сътворена от зеници.
Музика - в докоснати чела.
Двама невъзможни романтици
в трепет от улучила стрела.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 12 February 2020, 20:59:46
Раковина

За думите, с които те рисувах.
За смисъла, останал като блян.
За тръпката, поискала да плува
в дълбокото на твоя океан.

За срещите ни - краткост мигновена.
За чувството, което премълчах.
За чудото, че беше съкровена,
когато бях до тебе, и не бях...

За твоето отсъствие в покоя.
За всичките ми тъжни страхове.
За странната далечност на прибоя,
и болката, която не зове...

За пясъка, изтрил среднощни стъпки.
За гларуса, потънал през мъгла.
За чайката, която ме изкъпа
от плясъка на своите крила.

За оня миг, когато си замина,
подобно сън, от утрото смутен -
в ръцете ти останах раковина
и нека тя напомня ти за мен.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 16 February 2020, 14:04:19
С очи...

Говориш ли ми - нека е с очи.
През погледа ти искам да те чуя.
Душата не умее да мълчи.
Тя винаги от чувствата е струя.

Умира и възкръсва в цветове.
С лъчи рисува срещи и раздели.
Копнея твоят взор да ме зове,
когато сме внезапно онемели.

И всичко неизказано трепти
в зениците ти път да си намира.
Поискала - с очи ме прошепти,
а аз ще те дослушам от Всемира.

И нека в разменени сетива
дъхът от споделеност да ликува.
Щом погледът ти свети от слова,
то колко ли любов ще ги тълкува?
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 20 February 2020, 11:27:24
В лъчите на луна

Измолих те в лъчите на луна.
За моя свят безлунен да си чудна.
Заспивайки в копнеж от светлина -
да имам теб за радост непробудна.

Измолих те в лъчите на луна.
Самотен сън да сбъднем споделени.
Над звездното платно от тишина
да пишат стих две скитащи вселени.

Измолих те в лъчите на луна -
за шепнатия прилив на вълните.
Когато нощ светлее в пелена -
да трепка верен смисълът на дните.

Измолих те в лъчите на луна,
за да ми бъдеш сетната молитва.
И да останеш винаги една -
когато зов, крила разперил, литва...

Измолих те в лъчите на луна.
Ела и изплети от тях жарава!
За изгрева ни - миг от топлина -
от сбъднатост светът да просиява.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 22 February 2020, 06:44:16
В мъгливия ми зов...

В мъгливия ми зов ще бъдеш бяла,
събрала куп от слънчеви лъчи.
И аз ще те посрещна, просветляла,
та утрото ми в теб да проличи.

Една усмивка дълго да си нося,
като прозирни капчици от дъжд.
И твоят поглед някак да изпрося,
а той да ме обгърне изведнъж!

За две или за пет минути само
да сбъднеш ден, и седмица дори.
А вътре в мен събуденият пламък
за още два живота да гори.

Не искам друго в липсите тревожни.
От щедрост никой не е разцъфтял.
Но тебе да намеря, ако може,
в мъгливия си зов, по мъжки вял,

ще бъдеш ти последното ми чудо,
на този свят, лишен от чудеса -
за кратък миг съня си да пробудя
в къдриците на твоята коса.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 26 February 2020, 08:26:37
Първичен взрив

Като цвете, което разгръща
всички тичинки в своя цъфтеж -
тъй се молех, едничка и съща,
в моя свят пожелана да спреш.

Да те вдъхна с пречиста премала,
сътворена от изворен блян -
че за мене мечти си разстлала
в цветовете на зов неживян.

И с лъчите на нова вселена
да докосна първичния взрив -
оня смисъл, че беше родена
да направиш духа ми щастлив.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 28 February 2020, 06:49:00
Понякога сънувам...

Понякога сънувам, че съм вятър
и дълго те рисувам сред степта,
нарочил своя порив необятен
за четка от треви и от листа.

Косите ти превръщам на пътеки,
в които ненадейно съм вървял.
Ефирни, и от слънчев лъч по-леки -
на чувствата изплетения шал...

В слуха ти свиря песен, дъх на скитник,
от върхове далечни уморен -
да те погали, без да те попита
дали за теб е нощ, или е ден.

И с топъл зов мечтите си да свие,
тъй както шепа дарове държи -
с една последна есенна стихия,
в която твоят лик да го кръжи,

преди да влезе в топлия ти шатър
с проскърцала в очакване врата...
Понякога сънувам, че съм вятър
и дълго те рисувам сред степта.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 03 March 2020, 20:35:08
Светла причина

Затова, че светът е различен
и през всички сезони цъфти,
своя отговор вярно заричам:
Моя светла причина си ти!

Затова, че врабчето в гърдите
тихо пърха и бурно лети -
да докосне за миг висините...
Моя светла причина си ти!

Затова, че мечта не залязва,
но и в късните нощи блести -
чудна приказка още разказва...
Моя светла причина си ти!

Затова, че косата сребрее,
но момче от очите трепти -
в хвърчилата му слънцето пее...
Моя светла причина си ти!

Затова, че живях и живея -
всеки отговор в тебе шепти...
Да спестявам любов - не умея!
Моя светла причина си ти!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 05 March 2020, 15:00:08
Мъжка песен

Притворила очи ме призови.
Наяве твоят зов да ме сънува.
И в чувството мигът ще улови
един роял, решил да ни векува.

От изповеди всеки тон трепти
по-нежно и от изгрев над безкрая.
Да би ме сътворила от мечти -
аз после цял живот ще те мечтая.

Светът ни ще е сбъднатост. Крила.
И полет - до почуда безтелесен.
Че само ти в съдбата би могла
да бъдеш припев в мъжката ми песен.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 09 March 2020, 08:16:29
Утрешен свят

Светът и утре още ще е тук...
И смисъл в битието ще се крие.
Дали в един копнеж. Или във друг
е все едно. Но в него да сме ние.

Ще има неживяни брегове.
Скали, в които думи се разтрисат.
А вътре в нас предели ще зове
един добър и нежен летописец.

И може би в това е вечността,
че даже и минутата си струва.
Уста да се докоснат до уста
чрез думите, в които лъч векува.

Ръце да се преплитат като храм
и пръстите олтарно да се греят.
Светът и утре още ще е там...
Вълните му и утре ще ни пеят.

И тук, и там... Не питаме къде...
Съдбата в нас от зов ще се разкрие.
А времето в следи ще изпреде
воала на преплетеното "ние".
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 13 March 2020, 09:05:09
Не вярвам любовта да е роман

Дори и дълголетен пуритан,
душата си за истина терзая.
Не вярвам любовта да е роман,
прочетен от началото до края.

Защото как да свърши онова,
което уж в човешка плът се ражда?
"Обичам те!" са вдъхнати слова,
но не от земна, а небесна жажда.

Признанието стига до живот,
и вярност всяка изповед скрепява,
а някъде над нас, в издигнат свод,
трепти една разпалена жарава.

От нея са се ронели искри -
да пламнат долу в чувства онемели.
И кой би казал на копнежа "Спри",
щом тръгне към далечните предели,

в онази безконечна, свята вис,
за обич от Твореца осветена...
Роман ли? Не! По-скоро летопис,
безкраен като цялата вселена.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 15 March 2020, 14:26:03
У теб

Когато слънцето блести
в ръцете ти от зов изречен -
на мене подари се ти,
и аз, за теб, ще бъда вечен.

Събудиш ли се в утринта -
подобно изгрев ще те галя.
А вечер - в стихнали листа
ще те обгръщам като залез.

В лъчите си ще те творя -
да бъдеш птица или цвете.
А бих могъл да подаря
на своята душа и двете.

И в космоса да бих летял
отвъд мечтите да се скрия -
у теб, залязващ и изгрял,
ще връщам своята стихия.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 19 March 2020, 13:42:13
Бяла нежност

Животът ще е същият чудак,
за който с тебе чудно сме мечтали.
Ще навали от пухкавия сняг
с онези тихи, падащи парцали.

По дългата алея, просиял,
копнежът наши стъпки ще рисува.
Поискахме да бъде чист и бял
и той такъв сега ще ни вълнува.

Дали избрахме тя да е платно -
магията, която ни обвързва?
Рисунка ли сме в нея? Все едно,
щом в този студ мечтата не замръзва.

Щом устните си шепнат своя сън,
а в бялото наоколо е зима -
останали сме вътре, но отвън,
сред нежност, като лято доловима...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 21 March 2020, 07:33:15
Припомняй любовта ми!

Припомняй любовта ми в силни корени.
Дърво за теб в годините си бях.
Преборих в зов летата непреборени
за шепота и звънкия ти смях.

Припомняй любовта ми в бурни устия.
Тя ручеят превърна на река.
И в проломите - сбъднати предчувствия,
аз исках само теб да завлека.

Припомняй любовта ми в летни ветрища,
раздухали жарава в куп искри.
Че ти ми беше въгленчето, светещо,
и тръпките ми с пепел не покри.

Припомняй любовта ми в звездни пориви,
в които те сънувах, полетял.
Вселенска, необятна... Дъжд отгоре ми
на капки галактически кристал.

Припомняй любовта ми с чиста хроника,
в която ни е нужен всеки ред.
И нека види в нея Бог поклонника,
останал верен в светлия завет.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 25 March 2020, 14:34:06
Шепа море

Като шепа море ме гребни.
Раковинен - лика ти да пия.
Да те галя с горещи вълни
и в света ти да бъда стихия.

Моят дъх е горчиво-солен.
На сълза от очите прилича.
Но в ръцете ти нежният плен
ще е тихо прошепната притча.

Като зов от придънни води
и копнеж на далечна галера.
Моя - в своята жажда бъди!
Бяло утре, загребано вчера!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 29 March 2020, 12:21:05
Дърво от любов

Кориците ми светли разтвори
с онази вяра, че в словата чуден
светът ти ще огрея призори
и с моите лъчи ще те събудя.

Прочитай всеки стих като звезда
в едничко семе щастието скрила.
И поривът ти нека е бразда,
в която черпя бъдната си сила.

Дърво от нежността ми ще кълни
и в клоните му вечност ще напъпва.
И без да съм ти казал - остани -
душата ти с възторг ще ме окъпва.

Кориците ми светли разтвори.
В слова дъхът се ражда и въздига.
Живота ти любов да покори
това ми стига...
Да, това ми стига!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 02 April 2020, 09:11:33
Моя си!

Моя си, моя си! Толкова чиста и моя,
колкото вятър танцува на голия връх.
Бих те събрал като капчици дъжд от пороя.
Бих те рисувал в прозорците само от дъх.

Моя си, моя си! Светъл предел в необятно,
дълго измолвано с нощна молитва небе.
Изгрев от случване в утрото сребърно-златно.
Облак от вярност и прицел за силни криле.

Моя си, моя си! Вечност, която побира,
точният смисъл на няколко мъжки слова.
Трепнали струни на нежно събудена лира.
Цвете, разлистено в стръкове буйна трева.

Моя си, моя си! Толкова чиста и моя!
Повей от бъдното. Тътен на силна вода.
Трепет в изричане. Нежна сълза за покоя!
Краят на моето търсене - в зов и следа!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 10 April 2020, 18:32:32
Белоснежна фея

Бъди ми белоснежна фея!
Подарък в зимния ми ден!
От приказка да те копнея,
в същинско чудо озарен.

В мечтите тихо те заричам.
Ела през преспите, ела!
Бъди ми чудното момиче,
дори и без да си била!

Очите си у теб да сгрея.
Да чезне тихата тъга.
Че миг със белоснежна фея
така ми липсва досега.

Снегът да скърца в меки стъпки
и чак до прага да хрущи.
А моите горещи тръпки
единствена да сбъднеш ти.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 10 April 2020, 18:33:11
Доверие

Тъй крехко е човешкото доверие.
Невинен цвят, погален от лъчи.
Красив копнеж от слънчева бродерия,
в която нежна искреност личи.

В един живот, родени за обичане,
и зов за споделени светове -
сърцата се доказват след изричане
и трепват, щом дългът ги призове.

С олтарен дъх, готова за причастие,
до своя храм пристъпва вярността.
И в пламъка на лумналото щастие
разлистя мигом алени листа.

Възнесени до Райското преддверие -
душите коленичат в стихослов.
А цветето, наречено доверие,
цъфти и прецъфтява от любов.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 10 April 2020, 18:33:49
Океан в морето

Изпя ли най-последната ми песен,
в която аз за теб се претворих?
След всичките ми чувства - непринесен
остана само този ветрен стих.

У теб - като предел да ме възлее.
Вълните с топъл юг да укроти.
И щом попиташ моят зов къде е -
дълбокото слова да прошепти.

Аз искам да ти бъда нескончаем.
Негмуркан, непреплуван. Като блян.
До залез явен. И до изгрев таен.
Но в допира - от тебе преживян.

И в ударите верни на сърцето -
утихнало, безбрежно от мечти,
да помниш, че си винаги морето,
което океана приюти...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 12 April 2020, 15:03:28
Приказка без край

Понякога вълшебството измръзва
и трябва да го стопли с ветрове
една любов, която се изплъзва
и в спомена на лятото снове...

Дали ще бъде синьо-романтична,
да върне пак треви и дървеса,
и оня смисъл колко те обичам,
когато си ми чудо в чудеса?

Една усмивка в теб да ме измоли...
Какво ли друго в студ да бих желал?
Дъхът стопява скрежните неволи,
през светлите ти думи излетял...

И с него ще се върна. Още ален...
Невкусван. Като плод за векове.
Все още в твоя поглед непрежален,
готов зова ти с цвят да призове.

Понякога вълшебството се връща
и приказката следва до безкрай.
А зимният декември се загръща
от ласката на топлещия май.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 16 April 2020, 13:59:47
Нежна стихия

Този свят, след снега навалял,
зимни тръпки в прозорците стели.
И в дъха ми, до искреност бял,
се издигат лъчисти къдели.

Аз пъртина за теб сътворих.
От мечти изрисувах покана.
В някой час, от безмълвие тих,
да си сбъднатост, чудно желана.

Да пропука в огнището жар.
На борина от зов да ухае.
Ти да бъдеш в душата ми дар.
Тебе бъдната нощ да извае.

И когато след късния час
в моя пламнал копнеж те обвия -
нека спомни коминът за нас
в бяло облаче - нежна стихия.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 16 April 2020, 14:01:37
Светло чудо

Потопи се в морето на моите чувства.
През душата ми ти пристъпѝ.
Уловила юздите на нежния устрем,
който нощем не може да спи.

Ако търси надеждата лъч помежду ни -
ти бъди ѝ искряща луна.
Най-желаната нежност сред плувнали дюни.
Вечен прилив от дълга вълна.

Най-неверният сън, който сбъдва се вярно.
Страховете, превърнати в блян.
Като огън, надмогнал водите пожарно!
Като смисъл, че в теб съм огрян!

Покори ме сега! Като морска сирена,
сини тайни изпяла в нощта.
И бъди ми докрай... От любов сътворена!
Светло чудо над всички неща...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 18 April 2020, 08:49:55
Зов

Ще те видя ли? Някога, някъде...,
като спомен в безбрежната степ.
С цветовете на алени макове
да възкръсвам мечтите у теб.

И едва покорени от допира -
в бели пръсти копнеж да гори,
сякаш слънцето в пламнали снопове
чудесата лъчисто твори.

Ще те имам ли? Всякога, всякъде...,
като блясък в зелена трева.
Остудял от безмълвното чакане -
да се стопля в две кратки слова.

И едва, от шептене привличана,
да си сбъднатост - цвете в ръжта.
Нежно взирана. Светло заричана.
Като зов - от деня до нощта.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 22 April 2020, 17:13:43
Езерен стих

С белите лебеди в твоите длани
пълнят душата ми тихи води.
Денем ме палят - копнежно желани.
Нощем ме галят с лъчи от звезди.

Влюбен завинаги в тяхното бяло -
с миг ги задържам, и с дъх ги творя.
Плуват ли... времето сякаш е спряло
с вятърна ласка от тънки пера.

Спомени в нежни платна ги рисуват.
Мокрят мечтите ми в син акварел.
Пръсти докосват ме. Лебеди плуват,
сякаш в безкрая си търсят предел.

Сън ли сънувам и поглед ли взирам -
в твоите пръсти съм вечният блян.
В трепетно искане - търсен, намиран...
В миг от докосване - зов преживян.

С белите лебеди - ласки желани
нека остана в безмълвие тих.
Тебе да имам... И твоите длани...
Плуващи пориви в езерен стих!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 26 April 2020, 08:25:56
Слънчева стихия

Пристъпваш в бяло. Слънчева стихия,
която пролет в дебрите твори.
С молитвен зов сега ще те открият
зениците, които покори...

С едно перо в слова ще те опиша.
Мастилен в дълга зима те мечтах.
И бе душата стар планински лишей,
обгърнал съкровения си страх.

Измолена. От жълъдност горчива.
Дочакана - с милувка от сезон.
Пристъпваш... А зеленото покрива
на шумата изречения стон.

И не снегът, а топлото ти бяло
разлиства умълчания ми зов.
Не спирай, ако времето е спряло!
Безвремие дари ми за покров!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 30 April 2020, 08:48:48
Изворно

Ако някога бликна като бистър поток -
нека бъде в душата ти мила.
Всички пръски от думи, всеки жив водоскок
ти у мене да би преоткрила.

Като бъдност желана моя зов пожелай.
Той в скалите ми стръмни извира.
И в съдба те зарича - от начало до край.
Да те ражда... дори да умира.

Всяка жажда за нежност своя смисъл твори.
И слова се отприщват в пролука.
Докосни ме в мечтите. И наяве дори.
Аз съм изворът, който бълбука.

Ако някога бликна - нека в теб събере
мойта обич водите прелели.
И ще бъде душата ти синьо море
с брегове от далечни предели.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 02 May 2020, 09:40:42
Мрамор на мечтите

Дъхът ми като зов ще те извае
от мрамора на белите мечти.
Но не това е, обич, не това е
магията, че случваш ми се ти.

Когато като миг си уловена,
а образът от думите е скрит,
длетото на душа неутолена
дълбае своя смисъл упорит.

В искрите от илюзия и явност
един копнеж да би те пресъздал,
че вечност има правото на давност,
за оня, който нежно е изтлял.

А мраморът в нощта да просияе
и бялото му - тебе да шепти.
Това е, обич! Може би това е
магията, че случваш ми се ти.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 06 May 2020, 14:38:37
Покори ме!

Покори ме, ангелски красива!
С поглед на дете ме заплени!
Любовта се ражда и излива
винаги от светли висини.

Тя е слънце, чудно сътворена.
Блясък, който в пориви личи.
Шепне, като песен на сирена
и рисува с четка от лъчи.

Докосни ме, приказно-невинна!
С времето назад ме възвърни!
Да открия чудната причина -
сбъдване в несбъднатите дни.

Може би намирам се отново,
щом в гласа ми трепет те шепти.
Синьото - превърнато на слово.
Бялото - на музика почти.

Покори ме, ангелски красива!
В светлина от поглед на дете!
Че човек в любов небесно-жива
някак си престава да расте...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 May 2020, 08:42:08
Усмихвай ме!

Усмихвай ме! Да бъда романтичен,
макар и след години посивял,
но мъничко поне да си приличам
с чудака, който в стих те бе изпял.

В онази синя, трепетна стихия,
отново да съм с теб за първи път.
И в погледа си дълго да те пия,
когато беше приказен светът.

От спомени сърцето се усмихва,
но някак си разпънато с ченгел.
Животът иска точната си лихва.
Не връща той, каквото е отнел.

Дори в портрет, от гения рисуван,
се пукат избледнелите бои.
Не съм в музей - за тебе да векувам...
Там радостите никой не брои.

Без грим и маска с теб ще остарея.
Щастлив, че като зов те преживях.
Усмихвай ме! Аз няма да жалея!
Да бъда, мога! Въпреки, че бях...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 12 May 2020, 08:20:34
Двуполюсно

Когато тишината проговори,
а твоят глас до моя се смълчи,
и падайки - отлитаме нагоре,
угасвайки от блеснали лъчи...

Когато непонятните причини
в секундите задържат векове,
и смесват се морета и пустини,
с безветрия и бурни ветрове...

Когато в дъх издъхваме желани,
и сънища будуват до зори,
а чувствата изглеждат като рани,
в които само щастие гори...

Тогава сме се сбъднали навярно -
два полюса до точка на кипеж,
където от студуване пожарно
искрите си разпалва ситен скреж.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 14 May 2020, 08:49:22
Бъди ми пролет!

След зимата на скърби побелели
бъди ми пролет, подари ми цвят.
И мислите за теб, неразцъфтели,
от нежен полъх да се разцъфтят.

В усмивката ти нека вятър вее
най-топлите предчувствия за нас.
И погледът ми в твоя да изпее
капчуците на свършилия мраз.

Една стихия в жълто и зелено
да пъстри нека светлия ми ден.
И с нишките си пролетно вретено
лъчи да вплита между теб и мен.

След зимата на скърби побелели
светът от нов възторг да се роди.
Бъди ми пролет в цъфнали предели!
Най-истинската пролет ми бъди!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 18 May 2020, 15:45:32
Свята вечност

Аз нямам си дворец за битието.
Не съм събирал злато и сребро.
Но имам теб - момичето, което
живота ми изпълни със добро.

Усмивката на погледа ти летен.
Прегръдките ти - нощна тиха жар.
Гласът ти - като вятър неусетен,
и устните ти - с оня цвят на нар.

Съдбата ми повторно да се случи
не бих лишил от нея никой миг,
щом жадният ми дъх намери ручей,
и морният ми взор докосна лик.

Една бе ти за скитника безчуден.
Измолена утеха. Благослов.
На пътя, като в стара притча труден,
дари ме ангел с приказна любов.

На този свят със теб да остарея,
и свята вечност нас да осени -
от зов те прошептявам и копнея...
И ти сега това ми прошепни!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 20 May 2020, 08:36:01
Глухарче

Глухарче ли са моите мечти,
когато с твоя дъх се разпилеят?
Ще може ли една да полети
в очите ти - очите ми да сгреят?

И в ромола от нежност - дъждовит,
поне веднъж ръката ти да хвана.
А ти да видиш оня смисъл скрит,
в неканеното, станало покана.

Глухарче ли са моите слова,
когато ти без думи ги изричаш?
Една надежда - цвете сред трева
за смисъла, че тихо ме обичаш.

Че твоят дъх безмълвен ме зове
и с огън е готов да ме погали.
А чувството, родено в дъждове,
на мъхчета след миг да се запали...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 24 May 2020, 20:24:06
Сахара

Понякога от жаждата примирам.
Изпръхнал и до смърт обезводнен.
Със сетни сили думите намирам...
Ела до мен, Любов! Ела до мен!

Илюзиите... Те са само дюни.
Миражи за окаян бедуин,
готов да скъса тънките си струни,
без тебе щом обрича се самин.

Навярно самотата е Сахара.
Камила трудно ще я извърви.
За шепа зов или за глътка вяра
сърцето може дълго да кърви.

Пристигнеш ли сега - от теб циклони
в душата ми ще леят дъждове.
Треви ще никнат в пясъка изронен
и цвете между тях ще те зове.

Че в жаркото на моята пустиня
жадувам тоя смисъл промълвен...
От зов преляла, и от нежност синя,
ела до мен, Любов! Ела до мен!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 28 May 2020, 07:31:28
Песента на огъня

Музика в наситено червено
с моите копнежи сътвори.
В пламъци сърцето е родено.
С обич се разпалва и искри.

Нека всеки тон да ме опари.
Въгленчета-ноти изпиши.
Щом си песен, пламнала в пожари,
нищо тях не ще да потуши.

И гори, гори... Неизгорима!
Аз ще те възпея в огнен плен.
В чувствата ти нека да ме има,
даже и до дъх изпепелен...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 30 May 2020, 07:13:44
Роза сред макове

Цъфнала роза сред макове алени.
Ти си ми чудото в свят нечудат.
Прося те в моите мисли разпалени,
длани протегнал от порив възлят.

Нощем заричам те - бъдно сънувана.
Денем издирвам те в буйна трева.
Пролетно вдишвана. Лятно бленувана.
Цвете от сънища в лъч от слова.

Капчица кръв, от сърцето ми бликнала.
Нежна утеха от остър бодеж.
Търсила сбъдване - друг не обикнала,
в дългото взиране - мен да съзреш.

Някога, някъде - чудно покълнали,
в твоите длани да пламнат от свян
моите макове - трепетни мълнии,
в зов неизричан и миг неживян...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 03 June 2020, 08:16:44
Скала за вечност

Душата ми прилича на скала.
Ела, и докосни я с лъч небесен.
Че само ти навярно би могла
да бъдеш стих, превърната на песен.

И в теб да би отключил сетива
най-търсещият порив от безкрая -
та да поникне в камъка трева,
за ласките, с които те желая.

Тревогите си в изгрев отърси.
Очи измий с най-бялото в лъчите.
Да шепне вятър в твоите коси,
че аз те помечтах от висините.

И в този връх, пречудно сътворен,
небето би достигнало за двама...
Тъй дълго съм те чакал, озарен,
преди да те помисля като пламък.

Прегръщай ме! От вярност ме задръж!
Една скала за вечност е родена.
И в утрото прегърнатият мъж
за теб ще бъде сбъдната вселена...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 07 June 2020, 09:43:14
Трепетно

Трепти, сърце!
Докоснато трепти!
Усмихвай ме с най-звънките си струни!
От музика светът да процъфти
като градина в слънцето на юни...

Трепти, душа!
С разперени криле!
В нектар от нежност бурно ме опивай!
Мечтите ми превръщай на поле
и в тях цветя със сбъднатост поливай!

Трепти, любов!
Разпалвай ме в лъчи!
Кръстосай в мен надежда и посока!
И с погледа на влюбени очи
ще те последвам - светла и висока!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 11 June 2020, 07:04:45
Любовта ти!

Любовта ти прилича
на запалена свещ.
Твоят дъх ме обрича
в своя пламък горещ.

Твоят поглед ме гали,
и с лъчи ме гори.
И едва ли, едва ли
ще заспя до зори.

Имам тебе - звездица,
подарена ми в зов.
Като нежна шевица.
Като свят благослов.

Чудеса не умея,
но в мен чудо шепти:
Нека в теб да огрея
всички мои мечти!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 15 June 2020, 07:23:51
Пролетно

Пролетта ни усмихва
като в някакъв сън.
И е толкова тихо
в разцъфтялото вън...

Може би ни прочита
летописец-поет,
и дъха ни полита
да го следва навред.

По пътеки и стъпки,
през набола трева,
да се спомним от тръпки
в прошептяни слова.

Пролетта ни закичва
своя цветен безкрай,
а април заприличва
на прегръдка от май...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 15 June 2020, 07:25:15
Копнение

Когато в недокоснатото бяло
лъчът открие смисъла си свят -
навярно е невидимо начало
на порив, от ранимост неизпят.

Един възторг, от нощите дъждуван,
събужда се в куплети разпилян,
и цвете, след съня си несънуван,
наяве сбъдва чистия си блян...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 19 June 2020, 08:10:59
Съновен лъч

Да можех само в сън да те копнея -
мечтите ти ще сбъдна до една.
Пристъпил бих в душата ти. Та в нея
да бъда лъч вълшебна светлина.

Южнякът, който пролетно целува
на кълновете трепетния блян.
Художникът, готов да нарисува
пейзажа, от молитви провидян.

Мъдрецът, който в притчите открива
на времето съдбовните следи.
И без да пита колко си щастлива,
от щастие прошепва ти: Бъди!

Една любов е сбъдната вселена.
Най-истинското чудо е насън.
И даже пред съдба несътворена
оставам лъч. И винаги ще съм...

А в утрото, от мекото възглаве,
отворила очи, ме прошепти -
и аз ще бъда слънчево наяве,
отдавна сбъднал твоите мечти.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 23 June 2020, 09:04:31
На теб, любов!

Безсънният ми порив те твори,
дори да си отдавна сътворена.
Пребродих Тилилейските гори
да те открия в жар неугасена.

В легенди и поеми те мечтах.
Рисувах те с вода над суха жажда.
Словата си в звездите разпилях
и с вяра исках всяка да те ражда.

Съзирах те над белите скали
и в полета на птица те бленувах.
Научих се от тебе да боли
и болен пак със тебе се лекувах.

Накрая се усмихнах, помъдрял,
че ти във този свят си вечно жива.
И даже да съм в Бога шепа кал -
пак огънят я прави най-щастлива.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 27 June 2020, 08:07:05
Смисъл и зов

Нови изгреви в теб да усещам.
В нови залези ти да си с мен.
Да си бряг, който утрото среща.
Да си връх, от мечти свечерен.

Кръговрат от предчувствия нека
в обичта ми рисува бразди.
И да бъде дъхът ти пътека
от светулки и нощни звезди.

През очите ти цяла вселена
да ме гмурне в безброй чудеса...
И душата ми, в теб озарена,
да осъмне с небесна роса.

Най-желана, до тиха минута...
Изживяна - до свят стихослов.
Ще си винаги близо, на скута,
до сърцето ми - в смисъл и зов.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 01 July 2020, 09:00:33
Несбъднато лято

Ти ми стана несбъднато лято.
В любовта - несънуван каприз.
От солени вълни неизлято.
Непрошепнато с морския бриз.

Помечтах те, подобна на юни.
Най-жадуван за чувствата дар.
Незамлъкнали в тъмното струни.
Неугаснала в чашите жар.

После в юли видях те желана.
Мокри стъпки и две хвърчила.
Бяла радост, подобна на пяна,
сякаш чудо за мен си била.

Беше в август докосващо синя.
Топла сянка под буйни листа.
Сладък дъх на узряла смокиня
и свирня на щурците в нощта.

Но накрая въздъхна земята
своя слънчево-син послепис...
Ти ми стана несбъднато лято.
В любовта - несънуван каприз.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 05 July 2020, 22:44:14
Красивото в теб

Красотата отвън ще повехне,
както лист не остава зелен.
И когато огледаш се... Ех, не!
Как можа да се случи на мен?

Не унивай в тревога излишна.
По-навътре сега потърси.
Да се видиш – все още предишна,
с нежни скули и дълги коси.

Да откриеш в очите си ласки
и в усмивката – лодка с весла.
С колко още пленяващи краски
да докосваш мечти би могла...

Красотата на влага прилича.
Тя потъва в сърцето дори.
А оттам – като изгрев наднича
и подобна на пламък гори...

Всеки миг да си моя си струва.
В този свят – до последния ден.
За да виждам в душата ти Лувър
от красивото в теб упоен.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 09 July 2020, 07:50:23
Учудвай ме!

Учудвай ме! Отново ме пленявай!
Задържай ме във нежната си власт!
Бъди ми сладкогласна, като славей!
Бъди ми цветна, като розов храст!

Дъхът ти нека пролетно ухае
и всичко покрай него да цъфти.
Разливай от очите си омая,
тъй както я разливаш само ти!

Учудвай ме, тъй както ти умееш!
Да бъдеш чудна - в теб е естество!
С една усмивка можеш да ме сгрееш
и скука да превърнеш в тържество!

Защо ми е палитра пъстроцветна,
щом в теб намирам светлина и цвят?
Учудвай ме! И нака неусетно
да стана част от чудния ти свят!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 13 July 2020, 08:38:22
Последен бряг

Ще бъдеш бряг за дългия ми път,
за да прегърнеш моята умора.
Тъй дълго ме отблъскваше светът
от радостта на слънчевите хора.

Безумен - не откривах моя блян.
Бях скитникът, по кораби захвърлен.
Във битки падах, кърваво облян.
И в огън чужд намирах се опърлен.

Пресядаше ми клисавият хляб.
От бурета водата ми горчеше.
Безбрежието правеше ме слаб,
а изгревите - твърде безутешен.

Сега се връщам. Тъжен Магелан,
света кръстосал, за да те намери.
Ръка протягам с остаряла длан,
прорязана в несбъднати химери.

Че ти си бряг в самотното море.
Последен - като залеза на дните.
Готов със обич да ме прибере -
удавникът, изплувал от вълните.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 17 July 2020, 07:50:12
Прокраднати мигове

Бързай сред прокраднатите мигове
да се скриеш в мисълта за мен.
Там ще те обгърна със достигане -
снежнобял, подобен на сатен.

В шепите ти ще запърхат гълъби -
трепети от твоя чист копнеж.
Дълго бих те съзерцавал... Дълго бих...
Тиха радост в пролетен цъфтеж.

В устните ти ще прелеят извори -
думи, като капеща роса...
Ще си дъх - жадуван рано, призори...
Ще си къс небе от небеса...

В погледа ти ще искрят желания,
а сатенът в тях ще пламне цял.
Скрита в мен - дари ми съзерцания!
Скрит у теб - навеки бих горял!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 21 July 2020, 08:50:53
От шепите на бъдното

Отпий със мен от шепите на бъдното,
което ни докосва със мечта,
и нека полетим към безразсъдното -
дори оттатък края на света...

И там да се четем - недонаписани,
дори неизживяни - в дъх и глас.
Отпий със мен от тия шепи искрени -
молитвено за теб събрах ги аз.

И виж във тях, че не угасва вярата,
с която се запалихме сами...
Да сътворим в сърцата си олтарите
на нашите тревоги и вини...

Да си простим, в съдбовното принесени,
като сълзи от бурни дъждове...
Родила всички пролети и есени -
предчувстена любов да ни зове...

Отпий със мен от шепите на бъдното!
Виж как блестят искрите му сега!
И нека полетим към безразсъдното -
в една любовна волтова дъга...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 25 July 2020, 09:04:18
Нощта, в която падаха звезди

Дали сме вече твърде уморени
след спомена да тичаме сами?
В ръцете ни, от болка изгорени,
дали роса от влюбеност ръми?

За трепета от първите следи -
нощта, в която падаха звезди.

Потиска ли ни вече безвъзвратно
невидима слана от страхове?
Не ще се върнат чувствата обратно
и няма дъх дъха да призове.

Сълзи напомнят в своите бразди -
нощта, в която падаха звезди.

Въздишаме. Светът ни е различен.
Несбъднати останаха мечти.
Все някой друг е шепнат и обичан,
а третият - ще трябва да прости.

И да забрави трепетът преди -
нощта, в която падаха звезди.

Навярно любовта е кръстоносна
и в нея се разпъваме сами.
Не мога вече аз да те докосна,
макар да викам: Всичко в мен вземи!

Далечна е за моите гърди
нощта, в която падаха звезди.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 29 July 2020, 08:55:23
Светла прегръдка

Прегръдката от слънчев водопад
превръщаш нощем в лунно одеало.
Не бих намерил друг вълшебен плат
да ме загърне в светлина изцяло.

Аз имам само дланите добри,
протегнати към мен - да ме обвият.
Не искам нищо друг да ми дари,
когато в нежен пулс сърцата бият.

Не искам други слънце и луна,
за нощите и дните споделени.
Една прегръдка - взрив от светлина
и миг, във който раждат се вселени!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 02 August 2020, 08:58:10
Нежно причастие

Като нежно и свято причастие
ще запазим мига между нас.
Не със жажда за чаша от щастие.
Не от глад за трошиците страст.

Нещо друго роди се, измолено.
Ти тъгата ми тиха стопи.
И сърцето, самотно разголено,
светло вино от тебе отпи.

В дъхав хляб се превърнаха дланите,
със които лика ми покри.
И в надеждите, тихо шептяните,
заблестяха огнищни искри.

Беше фреска, от обич събудена,
и светица, обгърната в плам.
А душата ми, дълго прокудена,
в теб намери последния храм.

Причестени от нежно поръсване -
в хляб и вино родихме мечти.
Може би не е миг за възкръсване.
Аз и ти сме живот. Аз и ти!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 06 August 2020, 08:55:10
Украси ме с любов

Украси ме с любов разнолика.
Дъжд и огън в едно събери.
Нека росната пролет извика
жарко лято с огнищни искри.

Ранобудният звън на врабчето
докосни със свирня на щурче.
В мен събуждай зова на детето -
посребрялото твое момче.

В стара ракла ми дай да открия
бяла кърпа, оброк посветен.
И с филиз на лоза да обвия
твоя поглед, невинно смутен.

Да те имам - задъхано вярна,
като пламнал в сърцето пендар.
И от твоята нежност пожарна
сам да стана изгарящ пожар.

Да ме имаш - измокрен с водите
на разлята и буйна река.
Украси ме с любов. И не питай
как съдбата събра ни така.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 10 August 2020, 08:41:49
Денят с теб

Искам те, целуната от утрото
с нежен дъх на цъфнали липи.
И едва събудена във скута ми
да прошепнеш колко ти се спи.

А лъчите, блеснали в прозореца,
да те милват... Ставай, няма как!
Чуй гласа на тръгналите хорица
някъде сред утринния злак.

***
Искам те на обеда под синьото,
със мечти, подобни на воал.
Сякаш недокосната в невинното -
детски поглед, слънчево узрял.

В бликащата радост на алеята,
с песента на птича синева,
да те следват, чувствено зареяни
моите пленени сетива.

***
Искам те, загърната от залеза
с топлина от бухнали треви.
Онзи огън, който в мен отдала си -
двама ни със блян да улови.

В ласките, подобни на изригване,
да изпратим гаснещия ден.
Имам те - във всичките си мигове!
Имай ме - любовно покорен!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 14 August 2020, 13:50:02
Любовна загадка

Усмихваш се от устните ми... Как?
За мене е загадка немислима.
Един докосващ и пленяващ знак,
че пак си близо, даже и незрима.

Надзърташ от зениците ми... Как?
Нима у мен очите си остави?
Лъчисто слънце гони моя мрак
и хвърля взор над облачни дъбрави.

Докосваш ме от дланите ми... Как?
Дали вълшебни пръстите сме вплели?
Подобно клони, свързани в клонак,
със капки дъжд, невинно заблестели.

Унесен шепна мислите ти... Как?
Нали в сърцето думата се ражда?
Два извора в едно ли пеят пак
или те изнамира мойта жажда?

Прегръщам те с молитвата ти... Как?
Дали в копнеж се сливат ореоли?
От нежност се разтваря моят праг
и за любов душата ми се моли...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 18 August 2020, 08:09:54
Слънчева река

Преливай като слънчева река
в сърцето ми, пресъхнало от зноя.
И нека през мечтите потека -
на тихата ти радост през покоя.

Водѝ ме през напъпили треви.
Шепни ми стих сред пролетно усое.
На славей песента ми улови,
та нежност да усетя аз какво е.

Спусни се през скалите, като блян
и прегърни света ми водопадно.
От пръските ти слънчеви огрян -
да те желая влюбено и жадно.

И в шепа свил протегната ръка -
да те отпивам, както не умея...
Преливай като слънчева река
преди от любовта ти да прелея.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 22 August 2020, 08:17:11
Откривам те...

В пленяващия дъх на чаша сок
или вкуса на сутрешна бисквита...
В сънливия ти поглед - ужким строг,
а пълен само с нежност неприкрита...

В косите ти, разрошени от сън,
или дори в разресващия гребен...
В самотно чуруликане отвън,
или от мисълта, че съм потребен...

От шепите, наплискали очи,
до вазата със пламнали лалета...
Сред първите надничащи лъчи
в пролуките на дръпнати пердета...

В целувката на порив прошептян,
в усмивката - надежда, че те има...
Открива те безкрайно моят блян
и моля ти се: Остани съзрима!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 26 August 2020, 08:11:46
Провиждай ме

Светът ми е отново бял статив.
Платно, събрало шепот от лъчите.
Ела до мен! Рисувай ме с молив!
А после оцвети ме през мечтите!

Ръцете ми провиждай във вълни,
които те обгръщат и милуват.
Сред синята ми нежност остани,
където силни чувствата ми плуват.

Очите ми провиждай в небеса,
които в топъл залез аленеят.
И в нощите на твоята коса
с безброй щурчета влюбено ти пеят.

Сърцето ми провиждай като храм,
въздигнат в самотата на скалите -
където вечност мога да ти дам
и полета безбрежен на орлите.

Провиждай ме! Рисувай ме щастлив!
През дъжд... В дъга лъчи да се разпръснат!
Светът ми е отново твой статив -
разцъфнал крем, за тебе неоткъснат!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 30 August 2020, 08:55:04
Самодивско утро

В съня ми още бродиш. Неизплакана.
И в нежност несподеляна дори.
Пристигаща. Но вечно недочакана.
И изгрев, който залезно гори.

Пристъпваш тихо в шарките на халища
и сресваш дълго буйните коси.
Поглеждаш ме, усмихната и палеща.
Гасиш ме с поглед, който не гаси.

Омесваш пита с мъжките ми спомени.
Раздухваш тъмни въглени в жарта.
И пориви - скали от връх отломени,
затрупват в мен отминали лета.

Завръщаш се, подобна на сияние.
И в утро самодивско ме твориш.
Росата в мен е сетното ридание.
Гасих те... Но остана да гориш!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 03 September 2020, 05:35:45
Всепроникващо

Проникнеш ли в олтара ми - бъди
кандилото за всичката ми вяра.
Надеждата ми плаха възроди -
с онази младост, от света по-стара.

Проникнеш ли в душата ми - с цветя
на спомени пътеките рисувай.
Докосвай ме с лъчи - да разцъфтя.
Въздъхвай ме! А после ме целувай!

Проникнеш ли в мечтите ми - лети!
Жар-птица за сърцето ми безкрило.
И нека ангел стих да ми шепти,
написан с непресъхващо мастило.

Проникнеш ли сред космоса ми тих -
кръстосай ме с лъчи неуморима.
И аз след тебе знам, че тръгнал бих,
защото си реална и съзрима.

Проникнеш ли в съдбата ми - течи
в чучур, в поток, в море - от зов преляло.
Намеря ли те в моите очи -
през мене си проникнала изцяло.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 07 September 2020, 08:48:23
Прочетен стих

Прочетох стих в очите ти добри.
За мен ли в нежността си го написа?
На моето сърце ли зов дари,
тъй както миди раждат своя бисер?

Черупките им в блясък от седеф
не са ли като клепките ти бели?
Не трепват ли от дъното с напев
от химни на русалки помъдрели?

И в бялото на погледа ти чист
дали прочел стиха ти, ще потъна?
Ще бъдат ли зениците ти лист
за моята обреченост бездънна?

Не бих потърсил отговори в мен.
Целувам те съзвучен. Като рима.
В прочетен стих, копнежно-прероден,
се моля да блестиш. И да те има.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 11 September 2020, 08:24:07
Какъвто и да бях...

Обичай ме, какъвто и да бях...
Скиталец, шут, мечтател романтичен.
От теб дойде щастливият ми смях
и смисълът, че просто съм обичан.

Обичай ме, какъвто и да бях...
Поет и бард, беглец по висините.
От огън - пепел, и от камък - прах,
но жив за теб, едничка моя в дните.

Обичай ме, какъвто и да бях...
Протест и взрив. Или кървяща рана.
От дългата си младост остарях.
Но ти не си замина, а остана.

Обичай ме, какъвто и да бях...
Горчива чаша или остър камък.
Ревнувах те, треперех и горях
да задържа съдбовния ни пламък.

Обичай ме, какъвто и да бях...
Богат с любов, а с всичко друго беден.
За тебе се родих! И с теб живях!
Обичай ме! Защото съм последен...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 15 September 2020, 09:26:43
Случваш се понякога

Случваш се понякога. Рисувана.
Щрихи, уловени за портрет.
Може би открадната от Лувъра.
Класика от рими на поет.

Случваш се понякога. Изваяна.
Мрамор от невинна белота.
В болката ми - светло неразкаяна.
В хлопане по чезнеща врата.

Случваш се понякога. Описана.
В стих, живял едва минута, две...
Нежен пламък, търсил своя истина.
После - угасен от дъждове...

Случваш се понякога. Намирана.
Залез, който в клепките трепти.
Раждана от обич. И умирана.
В мен оставаш изгрев от мечти.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 19 September 2020, 09:17:09
Не се научих

Не се научих в миговете, летните,
да пия от очите ти светлик,
та в спомените нощем, неусетните,
светулки да рисуват твоя лик.

Не се научих да задържам в устните
искриците от твоята ръка,
че щом настъпят вечерите, пустите,
да пламне огън, щом те изрека...

Не се научих да улавям атоми
в косите ти, и в твоя шепот мил,
та дойде ли самотност за душата ми,
да помня как в дъха ти - дъх съм бил.

Не се научих да задържам порива,
сега, когато в мислите горчи...
Ела при мен! Вратата е отворена!
Не се научих! Ти ме научѝ...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 23 September 2020, 08:22:02
След листопада

Не казвай "не" на думи непресторени,
дори от тях дълбоко да боли.
Дървото би изсъхнало без корени
и няма със листа да шумоли.

Дори от теб да не получи влагата,
очаквана от изворното "да" -
утеха подари му, без отлагане,
и не зачерквай смисъл и следа.

Възможно е надеждите, предишните,
в съдбата да се върнат като път,
когато се наситиш от излишното
и няма светлина за дух и плът,

и някога, след болки от изгаряне,
да спомниш клони с шепот на листа -
онези чувства - в отказа попарени,
когато е вилняла есента...

Не казвай "не" на думите от искреност.
Животът е превратен с "може би".
Едно дърво, от изповед разлистено,
е дар след листопадните съдби.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 27 September 2020, 07:17:38
Целуната от стих

Не ме наричай сътворение,
преди да дойда в твоя свят
през оня смисъл, нероденият,
сънуван с порив непознат...

Преди от крехките ти кълнове
да е поникнала трева -
бих станал полунощна мълния,
любов от бликнали слова.

Да бягаш с мене през ливадите,
под сенките на дървеса.
И да мъждукат водопадите
с мечти от тихи небеса.

Накрая, от роса дъждувана,
да светим в капки и искри...
Осъмнеш ли, от стих целувана,
поискай и ме сътвори!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 01 October 2020, 06:56:07
Дъждовно-разпалени

Тази нощ е дъждовно-пречистена.
Шепне вятърът как сме сами.
Идва есен към нас, непрелистена.
Топъл спомен, готов да ръми...

Да ни връща към сини приумици,
хвърчила от шептян кръговрат.
В оня шеметен смисъл на думите,
надживели реалния свят.

Как със теб да си спомним началото?
Може би отлетяло е то.
Синя птица, пленена от бялото,
без да знае кога и защо...

Битието, красиво и песенно,
като чаша с нектар се изпи.
Тази нощ ни е някак си есенно,
а мигът ни безпаметен спи...

Дай ръце, в късен час непогалени.
Идва синята птица от юг.
Капки обич - дъждовно-разпалени.
Аз и ти сме в нощта. Никой друг...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 05 October 2020, 08:50:47
Намерена

Не извръщай зеници куршумени,
със които в сърце ме срази.
Тази нежност от пламъци лумнали
няма как да угасне в сълзи.

Прорицателко дивна на бурите.
Стъпваш... птица където хвърчи.
Пиеш с шепи вода от чучурите,
сътворени от златни лъчи.

Бяла нимфа, родена от сферите.
С думи-слънце и поглед-луна.
През предели зовът ми намери те!
Приюти ме с любов-светлина!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 09 October 2020, 09:25:23
Люлка

Разлюлей мечтата ми, орисана,
да докосва брегове от смях.
Да се рее в обич ненаписана.
Да заглъхва в порива ми плах.

В нежни връзки, сплетени с докосване,
моята надежда заплени.
Превърни очите си на острови.
Устните - на морски дълбини.

Люляк, разлюлян от обич люлчена,
нека в теб докрай се потопя.
Научи душата ненаучена
сред вълните как растат цветя.

Как блестиш, от бисери обсипана,
и не стига дъх да те шепти...
Разлюлей ме, люлко недоплитана!
И докрай в любов ме изплети!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 13 October 2020, 06:49:17
Мечтание

Изпиваш ли словата неизречени,
подобно вино в чаша от кристал?
В омаята на късните си вечери
шептиш ли зов, до сбъднатост прелял?

Отваряш ли прозорците на вятъра,
донесъл в ехо нощни страхове,
и песен от света на неизпятата
любов, която още ни зове?

Прелистваш ли албум от съзерцание,
картини с незасъхнали бои...
Тогава съм до теб! Като мечтание,
което през душата ти струи...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 17 October 2020, 07:32:41
Век от постоянство

Търсих те от порив стогодишен,
като росна, приказна лоза.
Вече те намерих. И не дишам,
а търкулва погледът сълза.

Обгърни ме с твоите филизи,
с дъх от кехлибарени зрънца.
Сто години исках да си близо.
Да блестят в очите ни слънца.

И сега, след век от постоянство,
поривът ми щом за теб гори,
надживяла време и пространство,
вино от любов ми сътвори.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 21 October 2020, 08:21:50
Твоето събуждане

Аз съм вятърът, който те гали
в ранна утрин при глъч на врабци.
И събуждам копнежи заспали -
слънчезарните твои творци.

Отвори тези сънни клепачи -
бели лодки за властен Морфей.
Бряг от сънища нищо не значи...
Смисъл има в едничко... здравей!

Нека само гласа ти да чуя!
Начумерена - звук промълви!
И ще стане душата ми струя
върху росни цветя и треви...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 25 October 2020, 07:37:18
Езерни вълни

Бяла лилия с езерен блян
и вълни в кръготворна постеля.
Може би си мираж провидян,
който само съня ми споделя.

Сред наведени плахи върби
старо чувство самотно витае.
В недокосване - още скърби.
В несподеляне - тихо мечтае.

Не поисках да бъда щастлив.
В сън не може сърце да избира.
А светът - огледално ревнив
в неживяна любов ни прозира.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 29 October 2020, 06:37:03
Изричай ме!

Изричай ме! Все още ме изричай!
Дори нощта да бъде без звезди.
А вятърът, от грижите разтичан,
да скърца в остарелите греди.

Дори светът, обръгнал без надежди,
да иска от мечти да ни лиши,
или животът, сбърчил тъмни вежди,
едничката ни радост да руши...

Не си ли ти дълбоко в мене скрита?
Не съм ли аз дълбоко в тебе скрит?
Реши ли любовта да ни изпита -
не сме ли ние клечица кибрит?

С едно безценно огънче под покрив,
което къта своя топлинка,
та влезем ли, от дъжд проливен мокри,
ръцете да докоснем - все така...

И с онзи смях - искрящо непривичен,
да сгреем потъмнелите стени.
Изричай ме! Все още ме изричай!
И с верния си плам ме съхрани!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 02 November 2020, 06:59:22
Нека в нас да вали

Тази нощ нека в нас да вали.
Да загърбим тъй дългата суша.
Припомни ми какви сме били.
Говори ми. И аз ще те слушам.

Ако мрачният облак е в теб -
не изплаквай сълзите си скришом.
Аз ще бъда напукана степ
и пръстта ми по теб ще въздиша.

Всички капки над мен изплачи.
Всяка болка и смътна тревога.
Нека блеснат добрите очи
и да кажат на залеза сбогом.

Иде утро. Дъждът ще роди
свои сребърни вопли в росата.
Ще сме същите - както преди -
в оня чист полукръг на дъгата.

Тази нощ нека дълго вали
и потопът свта да измие.
А престане ли в нас да боли -
ще познаем, че още сме ние...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 06 November 2020, 07:48:31
Върни ме!

Върни ме в неживяния си сън,
под клепките на обич споделена.
Защо да бъда скитникът отвън,
когато ти напомням за вселена?

В мечтите ти стаени ме върни,
тъй както лодка своя бряг намира,
и вече уморена от вълни,
в небето вижда светлата си лира.

Върни ме всякак - в думи и бразди.
На зов и нежност развържи юздите.
Вселената е порив от следи.
А ние с теб напомняме звездите.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 10 November 2020, 08:51:31
Философски камък

В мълчание тежиш като олово.
Притискат устни неизказан стон.
Копнея теб - отново, и отново.
Не си корона. Нито земен трон.

Но някъде у теб прашецът златен
очаква думи - за да излети.
В признанието няма път обратен,
дори когато тихо се шепти.

А чудото на порив алхимичен
оловото превръща в златен къс.
В едно едничко "Колко те обичам!"
светът ни преживява земетръс.

Забравяме за тежките метали,
за мъката, която в плач люти.
Една любов - един на друг сме дали.
А златото се ражда - да блести...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 14 November 2020, 08:15:25
Твоето всевластие

Разтворил шепите на разума,
поканих светлата ти бликналост.
Макар на глас недоизказана,
вещаеше вълни от приказност.

Къдриците разгърна ветрени.
Звезди разсипа из усоите.
Разплете чувствата оплетени -
онези плахи мисли, моите.

Потънах в твоето всевластие.
Ръцете си превърнах в гребени.
А вятърът - пиян от щастие,
заспа по върховете сребърни.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 18 November 2020, 08:19:27
Да те обгърна

Да те обгърна...
С вечно постоянство,
в което се преливат светила.
От изгрева на бурното ми странство
до залеза на млечната мъгла.

Да те обгърна...
В стих да те въздъхна,
тъй както бриз се втурва към платна,
и с шепота на прилив незаглъхнал
очаква знак от плуваща луна.

Да те обгърна...
И да те напиша
по мидени черупки и скали.
Брегът ти в мен вълната да въздиша
със блеснали по гребена стрели.

Да те обгърна...
Теб и нищо друго.
Потаен остров, гален от море.
И в дебрите на погледа ти смугъл
любов от вечност да ме прибере.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 22 November 2020, 08:33:32
Мелодиум

Две ноти имам, за да те изпея.
Два тона са ми твоите очи.
Да пиша песни, знам, че не умея,
но може ли сърцето да мълчи?

Погледнеш ли ме, звънва нежна струна.
До двете ноти трепват още две.
Акорд ли е - нощта ни ще е лунна.
Съзвучие на нежни светове.

Над нас просветва сребърна луната.
Клавиши шепнат допирно едва.
В мелодиум от сбъдната соната
докосваме мечти и сетива.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 26 November 2020, 06:20:16
В миг да те върна

В тихата кротост на сънени нощи,
в бурния ритъм на бягащи дни,
теглят ме спомени - още, и още
в синьо-седефени наши вълни.

Там, през очите ти, светло се рея.
В бисерни чувства отдавна пленен.
В плач се усмихвам. През сълзи се смея.
Бавно умиращ и бързо роден.

Дъх ли задържам? И взор ли прозирам?
Думи се раждат зад порива бял.
В жажда жадувам. И в извор извирам.
Тленно отпиващ. Нетленно прелял.

В блян те рисувам. И в мисъл те пия.
В няколко думи от зов те творя.
Бягам от себе си. В тебе се крия.
В стих те споделям и в трепет горя.

В миг да те върна - от щрих уловена.
Век съзерцание в лъч да ти дам.
В тихата кротост на чиста вселена.
В бурния ритъм на космос от плам.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 30 November 2020, 06:54:09
Докоснати предели

Капчици от бяла тишина
дълго помежду ни се търкалят.
Нимфи сред ефирна пелена
мислите ни плахо обикалят.

Над следите чудото мълчи.
Може би копнежът ни прочита.
Заличено - чувството личи
от надежда, някак неприкрита.

Сенките се сливат - като храм,
който в бели нощи се извая.
Аз и ти пристъпили сме там -
скитници, достигнали до края.

Тишината дълго ни вали.
Казваме си всичко. Онемели.
Погледите вече са мъгли.
Нимфите - докоснати предели.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 09 December 2020, 06:50:47
Зов от палитра

Избледнява светът от мъгли,
сред които мълчим силуетно.
Разделени не бихме могли
да копнеем за чувството цветно.

То остава при белия цвят,
който още задържа сланите.
Дъх нестоплен сред зимния хлад,
покорил самотата на дните.

Може би ще разцъфнат липи
и на люляк навред ще ухае.
Радостта всеки скреж ще стопи.
В цветове всеки лъч ще сияе.

И разгърнала чудно платно,
пролетта ще ни багри - до есен.
Ако само за миг сме едно -
като зов, от палитра размесен.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 13 December 2020, 08:52:59
Достигнах...

Достигнах да те търся недотърсена -
мираж и сянка в несънуван сън.
Една сълза, от нежност неизбърсана.
Копнеж, останал в тъмното навън.

Достигнах да те галя недогалена -
сред мислите на здрач осиротял.
Една камина - още незапалена.
Един забит в душата ми кинжал.

Достигнах да те сричам недосричана.
Замлъкнал зов, сред шепите стаен.
Самотен стих във време за обричане,
все още писан, но несътворен.

Достигнах да те гледам недогледана,
затворил под клепачи сетен плам.
И в ъглите на тихата си преданост
на своята тъга да се предам.

Достигнах да те гоня недогонена -
подобно хоризонт от плам и дим.
А в дългите предчувствия на спомена
остана твоят лик недостижим.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 17 December 2020, 09:35:04
Утринен портрет

На утрото прегръщай ведростта.
В косите ти врабци да чуруликат.
С лъчи през още крехките листа
да те рисува пролетно светликът.

И този жив портрет от светлина
да ми дариш с една усмивка мила.
Не ще му сложа никаква цена.
Галерия не би го приютила.

В сърцето ще го пазя, възхитен,
че само с тебе този свят си струва.
Не бързай да извърнеш поглед в мен.
Светликът виж. Той още те рисува...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 21 December 2020, 06:26:13
В една сълза

Не питай как възможно е това -
тъгата от очите да извира.
Изгубил светлина и синева
светът дори в една сълза умира.

Човек не е на дните господар.
Съдбата си не може да избира.
След сляпа стъпка или грешен зар
светът дори в една сълза умира.

Не чакай буря, за да те смути,
и мълния небето да раздира.
Мечта изгубил сред безброй мечти
светът дори в една сълза умира.

Тъй плахи сме от своите следи -
прашинки в самотата на Всемира.
Без лъч от пътеводните звезди
светът дори в една сълза умира.

Утеха ще потърсим в брегове
и изповеди в струните на лира.
Но ако няма кой да ни зове
светът дори в една сълза умира.

Отворим ли врати към вечността,
която от душите ни прозира,
причина е едничка любовта
в една сълза светът да не умира.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 21 December 2020, 06:31:15
Разлистен корал

Пожелах да те имам разбулена -
без воала от зов премълчан,
и в душата ти - нежност потулена,
да открия дълбок океан.

Не заспивай, от мен непреплувана.
Моят зов е искряща луна.
Дълго време била си тъгувана
от въздишки - вълна след вълна.

Тази нощ ще потъвам през чувствата
в цветове на разлистен корал.
И в придънния порив на устните
ще ме имаш - от обич изтлял.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 25 December 2020, 07:18:46
Достигаш ме

Прегръщай всички мои ветрове,
които ме разнищват като хали.
Бял жерав отсред тях ще те зове
да помниш колко много сме си дали.

Реките ми изпивай с тиха жар,
за да разголиш техните корита
и в извори откриеш зов и дар -
смълчана нежност или обич скрита.

Откъртвай ми в скалите земетръс,
дори като една въздишка кратък.
А после ме събирай - къс по къс...
Да бъда твой, едничък, без остатък!

В небето ми накрая се взриви.
Презоблачен - дъхът да те издига.
И щастието в мен ще промълви:
Достигаш ме!
А все не ми достига...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 29 December 2020, 07:21:26
Септември

Прошепвам ти дъждовния си свят,
дори лъчи да те загръщат в бяло.
За теб ще бъда първи листопад.
Признание - сезонно закъсняло.

И не един циклон ще завърти
на чувствата кръга неразгадаем.
От лятото към мен пътуваш ти
и искаш от мечтите ми назаем.

Заглъхващият звук на песента
сред сенки на рисувана алея.
Любовен танц от падащи листа.
Безмълвие, в което те копнея.

Поезия в разплискан акварел.
Ноктюрно и портрет на незабрава.
Мигът - че само с дъх съм те отнел
от спомена за август и жарава.

От дебрите на вечен кръговрат
изпълва зов пресъхналите тембри.
Ела в дъжда на жълтия ми свят,
защото аз за тебе съм септември.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 02 January 2021, 08:49:28
Сбъднати предели

Понякога си гълъбов копнеж
от струни на събудена китара.
Летя до теб. И в нашия летеж
любов докосва облаци от вяра.

И няма как това да изрека,
защото безсловесно те лелея.
Мечтите ми са слънчева река,
която в стих жадувам да прелея.

До капки дъжд от чиста синева,
които в роза огнен цвят рисуват.
До зов от невъзможни сетива,
готови вечността да пропътуват.

До струните на трепет неживян.
До плясък на пера, лъчисто бели.
Бъди ми птица, светлина и блян
над нежен храм от сбъднати предели...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 06 January 2021, 08:38:08
Вселена от любов

Не ме затваряй в мислени стени.
Не бих живял в затвор от бариери.
В една едничка дума - остани -
животът своя смисъл ще намери.

От връзките вериги не твори.
Не съм монах, обречен на килия.
Виж! Пламъкът от полъха гори,
но търси за копнежа си стихия.

Реката не задържай със скали.
Тя пролом между тях ще си направи,
щом бурен над водите ѝ вали
дъждът от споделени незабрави.

Мечта ли съм? Прегради не търси!
Небе в решетки никой не събира.
Вулканът със сълзи не се гаси
и бурен ураган не се възпира.

Не ме затваряй в мислени стени.
Бъди ми зов, пренесен от безкрая.
Вселена от любов ми прошепни -
за да те имам... И да те желая!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 10 January 2021, 07:05:03
Поглед от любов

Дали ще е последната ни драма
мигът да се изгубим от очи?
Един до друг... А просто да ни няма...
Раздялата - нескрита да личи.

Не е до жребий, сведен до логичност -
с две точки на един координат.
Копнея те, за да ми бъдеш всичко -
от нежен кълн до късен листопад.

Каквото и да е... Но с теб си струва
безпътица дори да провървя.
През облак от възторг да те ликувам.
От бликнал извор да те промълвя.

За да намерим оня вечен избор,
когато зов душите ни гори
и в трепета на тихата ни близост
една любов ни гледа и твори.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 14 January 2021, 07:29:37
Шепот

Прошептявай света ми, когато
хладен вятър в листата шуми,
и след огън от сбъднато лято
есента дъждовита ръми.

Може би със сезонна първичност
ни рисува красив акварел...
И се влюбваме пак, непривично,
в цветовете на чувствен предел.

Там, където копнежът се рони
в златни спомени, в жълти листа,
и в окръжност от слети корони
всепрестолна блести любовта.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 18 January 2021, 07:58:59
Бликай в мен!

Бликай в мен от изворни предчувствия.
Пръски нежност погледно излей.
В лодката усмихната на устните
звънките си пориви разлей.

Тичай пълноводна през градините.
Ручейна преливай над треви.
В зов ще те въздъхнат детелините.
Утрото ми ще те промълви.

Бликай в мен, дори с прелели устия.
Нека обичта ми процъфти.
Всичките ми изворни предчувствия
сбъдвай, както можеш само ти.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 22 January 2021, 08:47:24
Погледът ти

Погледът ти - бягаща сърна,
мога ли да уловя в безкрая?
Тази невъзможна топлина,
за която тръпна и мечтая...

Крият те високите бърда,
като лъч, от сенките понесен.
Искам те за пролетна следа
в дебрите на хладната ми есен.

Мисълта ми все към теб лети.
Като глътка, в шепи неизпита.
А сърцето влюбено тупти
в стъпки от еленови копита.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 26 January 2021, 06:46:08
Несъбудена

В косите ти ръцете си заравям
и търся в тях към мислите ти път.
Сънят те крие в нощна незабрава,
и в нежен стих прошепва те умът.

Живял ли бих света ти непробуден,
подобно елф сред клони и листа?
Да бъда необятен и пречуден,
видение от спяща красота.

И с флейтата от нежност несъзрима,
ослънчен да рисувам твоя дъх.
С целувка от мелодия и рима
в лъчите на разпален горски връх.

В косите ти мечтата ми изтлява.
Все още спишм, а аз съм твоят сън.
И топла под клепачите жарава
искри от зов за утрото навън.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 30 January 2021, 08:48:21
Разпалвай ме

Разпалвай ме, когато в утро смръзнало
слани отпиват сребърна роса,
а аз, ръце протегнал, търся възела
на нишките ни - дъх от чудеса.

Копнежа на зениците изстинали
с една усмивка палеща дари...
Дори мечтите в мен да са отминали -
отново с твоя глас ги покори.

Наесен дървесата кършат пръчици
и с шума ги застилат - като дар.
Една искра след бури от разлъчване
превръща мигом болката в пожар.

Разпалвай ме! Горчив съм до прозиране.
Въздъхнат от мъгли и ветрове.
Под скрежа от несбъднато умиране
едно огнище твоя плам зове...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 03 February 2021, 08:39:07
От прага ми...

От прага ми нататък полети...
На пръсти няма как да се прекрачи.
Ела с крила! Или поне с мечти,
въздигната над скръб и неудачи.

Тъй леки са въздушните пера
и вятърът нагоре с тях се носи.
Въздигай се! И аз ще ти даря
мишената на твоите откоси.

Надоблачна при мен се приближи.
И нека в кръг сърцата ни се слеят.
Прекрасното в лъчи от зов кръжи,
и птиците го могат и умеят.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 07 February 2021, 08:33:09
Сонет за сбъднатост

Прочитай ме, дори да съм сонет,
от чаканата нежност недописан.
Съдбата ми открий на всеки ред -
мъдрец, от самотата си орисан.

В душата ми пристъпвай. Като в храм,
където само чувства коленичат.
Ръцете протегни за искрен плам,
макар искрите свято да обричат.

От мислите животът ни твори
и в думите конпежно ни събира.
За няколко събудени искри
достигат само струните на лира.

Прочитай ме! И пламък ще звъни,
когато звън мечтите ни разпали.
Един сонет за сбъднатите дни
и спомен колко много сме си дали.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 11 February 2021, 08:42:53
Само още веднъж...

Въздъхни само още веднъж
всички наши мечти преживяни -
ситни капки от сребърен дъжд
над тревите на диви поляни.

Там дъгата, пленила лъчи,
през зениците цветно прелива,
и врабчето ни песен цвърчи,
като вятърен лъх закачлива.

Там е пролет. Завинаги в май.
Часове и минути са спрели.
И се гмуркат в лазурен безкрай
невъзможни слова и предели.

Там сме двама. Копнежни. Сами.
Чудотворец в портрет ни рисува.
И небето все още ръми.
И светът като рай ни се струва.

Само още веднъж въздъхни...
Дъх за обич поне ни остава -
да потеглим към бъдните дни
в тази пролет - любов-незабрава.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 15 February 2021, 07:23:26
Сън от любов

Ветровете ми с поглед събирай.
Аз все още за тебе летя.
Бели облаци гоня неспирно
и в ослънчена нежност блестя.

Сплитай клони за моите птици,
в теб намерили топлия юг -
всички думи, в които си прицел
и не би споделила на друг.

За реките ми, буйно прелели,
естуар от утеха бъди.
Преобръщай вълните в постели,
а зениците - в нощни звезди.

И накрая - с последна премала
този сън от любов покори...
Да те имам завинаги цяла
сред реки, ветрове и гори.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 19 February 2021, 06:49:28
Тиха вечност

Бяхме толкова късни от тичане
в бреговете на зов споделен.
Пожелахме си дъх за изричане
като морския полъх солен.

Полетяхме сред чайки и гларуси
да потърсим далечни скали.
И безбрежна любов в календара си
ни прониза с лъчисти стрели.

Чудеса ли, от Бога измолени,
бяха нашите бели сърца?
Раковини, от чувства оголени,
и придънни до нежност слънца...

Две монети в галера на чувствата,
потопена от бурни вълни -
там, където споделят се устните,
и коралът плете пелени.

Бяхме толкова късни от тичане,
а мигът ни превърна в следи.
С невъзможното наше обричане -
тиха вечност в дълбоки води.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 23 February 2021, 08:05:39
Дали си струва

Не питай Любовта дали си струва.
Тя няма за душите ни цена.
Уж дъх е, а пък вятърна нахлува.
Сълза е, а прилича на вълна.

С искра ще блесне - в миг неволно кратък,
а в пламъка пожар ще разгори.
Лицата ще обгърне с отпечатък.
Косите ни с възторг ще посребри.

От късче глина делва ще извае
и в мрамора сонет ще възроди.
Най-тихите ни тайни ще узнае.
В най-светлата ни изповед ще бди.

Ще спре минути, седмици, години
в един единствен зов непроменим.
И пъстрите ѝ пролетни градини
докрай едва ли с теб ще извървим.

Пресвята в нас, решила да векува,
ще грее на престол от светлина...
Не питай Любовта дали си струва.
Тя няма за душите ни цена.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 27 February 2021, 09:07:48
Скрити повеления

От дланите си стряха сътвори
и в пръстите ти огън нека има.
Едно сърце копнее да гори
за вечност, от слова неизразима.

На скитника леглото си дари,
дори да е въздишка от неволи.
Съня си той на теб ще покори
и тихата ти радост ще измоли.

На жерава ранените крила
с една целувка нежна излекувай.
Очите превърни на светила
и в полета му слънчева танцувай.

На цветето пчелицата бъди,
която в сладък блян го преобръща.
И в чудото от твоите следи
завинаги трепти една и съща.

На ручея мечтите си възпей
от всичката си приказност звънлива.
И обич от вълшебен водолей
през чувствата ни свято ще прелива.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 03 March 2021, 06:53:33
Доплувай

Доплувай ме сплатната си горещи.
На моя пристан котвата хвърли.
В морето на несбъднатите срещи
ще бъда твоя бряг като че ли.

От прилива на поривите южни
изпей ми песен - галеща вълна.
С утехата, че още сме си нужни,
подобни на лъчи от топлина.

Докосвай ме с ръцете си солени,
събрали скръб от други брегове.
С гласа си ми напомняй за сирени.
С косите - за самотни ветрове.

Под тихите съзвездия на мрака
доплувай ме... Без карта и компас!
Любов ли е? Родена е да чака!
Съдба ли е? Ще срещне само нас!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 07 March 2021, 09:04:39
След дъжда

Задръж ме в пресекулките на вихъра.
Усмихната сред капчиците дъжд.
Когато небосводът пише стихове -
в косите си развети ме задръж.

По пръстите ти блесналата мълния
ще стопли дъх и плувнали чела.
А мислите ни, трепетно покълнали,
отново ще са приказна мъгла.

И някъде, в ръмежа на контрастите,
привлечени от късче синева,
в лазура на изплаканото щастие
ще светим от пречистени слова.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 11 March 2021, 08:53:32
Вечно бяла

Понякога през тихата ти кротост
минавам като лъч от светлина.
С едничкият копнеж - да бъдеш лотос.
И в мислите ми - образ на жена.

Не искам нито миг да те тълкувам.
Прекрасното е низ от чудеса.
Едва ли с четка ще го нарисувам
или пък с накит ще го украся.

Не ми достига само да те взирам,
защото знам, че погледът е лъх.
Невидимото в теб е моя лира.
Душата ти - желаният ми връх.

И само паметта ми помъдряла
нашепва нежно в тленни сетива,
че ти ще ми останеш вечно бяла,
защото те обличах със слова.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 15 March 2021, 08:47:56
Венеция

Душата ми е скитаща гондола
в каналите на нощния ти блян.
Привличаш ме с въздишка на виола
в копринен танц, ефирно изтъкан.

От сянката ти вятърът напява.
Зовеш ме от рисувани стъкла.
И трепетът ми тебе приближава
през плясъка на тихите весла.

Нощата е карнавал, роден за срещи.
Без маски. Само в допир на ръце.
Разпалвай догорелите си свещи,
Венецио на моето сърце!

В една гондола иде принц и просяк...
Безумно остарял от младостта.
За капките на тлеещия восък,
горещи като танца на нощта...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 19 March 2021, 09:18:52
Трапчинка

Тази твоя трапчинка, в която
радостта е забила стрела...
Като лъч от горещото лято.
Като танц на немирна пчела.

Тя обича в смеха ти да пее.
И в усмивката твоя личи.
Като нимфа от сънища грее.
Като малкото птиче цвърчи.

Тази твоя трапчинка любима.
Нежна точка с начало и край.
Нека винаги в нея ме има...
Как и колко? Сама разгадай!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 23 March 2021, 08:06:39
Светло вълшебство

Обичам да ни има... Повторими.
В любима песен. В цъфнал розов храст.
Сред белезите - зрими и незрими
на всичко доловимо между нас.

И светлото вълшебство на следите
от нишките дантела да плете,
а вятърът - беглец по висините,
в небесен монограм да ни чете.

До онзи миг на сбъднато начало...
До зов и поглед в лъч от необят,
когато в ненаписаното бяло
две думи сливат порива си свят.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 07 May 2021, 08:09:59
Неизпята песен

Стих ли си, от вятъра написан?
Нека твойте рими прошептя.
И тогава - в думите улисан
ще открия цъфнали цветя.

Тон ли си, изтръгнат от клавиши,
на нощта от звездния роял,
че притихвам - земен и възвишен,
всички твои ноти закопнял?

Може би в очите ти отнесен
ще позная тайната за мен.
Ти си неизпятата ми песен!
Тон и стих за бъдния ми ден!
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 11 May 2021, 08:43:33
Сънят на делфина

Понякога съм твоят нощен блян.
Един делфин, към бъдното заплувал.
Душата ти - безбрежен океан,
все още като зов не просънувал.

От изгревите огнено трепти
планктонът на надеждите солени.
Червеното на моите мечти
през синьото на тънките ти вени.

И гларусите в литнали ята
напомнят само колко си висока.
Преди да те въздъхна в мисълта -
изчезваш като образ и посока.

Забулена от млечните мъгли,
или за миг разголена в прибоя,
сънят ми още дълго те боли,
дори да знам, че толкова си моя.

Докосвана от порив, не един,
поне за миг те имам... И си струва.
Водите ти... И оня бял делфин,
все още не успял да те преплува.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 15 May 2021, 08:25:37
Олтар от вечност

Като изгрев над горска поляна
за душата ми, обич, бъди!
Синева, от искри разпиляна.
Огън, който оставя бразди...

Да докосвам в очите ти лято,
нарисувано с късчета жар.
През сълзите - пътека от злато,
а на устните - дъх-кехлибар.

С тихи думи гласа ми загръщай,
като влюбена в цвете пчела.
Сътвори от ръцете си къща.
От косите - безброй хвърчила.

И в олтара, от вечност погален,
щом мечтите ми сбъднеш в зори -
остани като пламък разпален.
И гори. И гори. И гори...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 19 May 2021, 06:42:54
Когато съм до теб, а ти до мене...

Въздъхвай ме! Отново, и отново!
Молитва да си бъдем. И олтар.
А времето - от прозата сурово,
да пише в рими своя календар.

И бръчиците, врязани в лицата,
да станат непреплувани реки -
в онези брегове на светлината
с безвремие на влюбени стрелки.
 
Добрата участ нека ни открие.
От случване светът да полети.
Крилата му - докрай да бъдем ние.
Пределите му - само аз и ти.
 
Несбъднатите още рубикони
красиво да прескача младостта.
На щастието в слънчевите клони
да трепкаме, подобни на листа.
 
Въздъхвай ме! Светът от Дъх роден е.
Дъхът ни стопля! И Дъхът - твори!
Когато съм до теб, а ти до мене,
се сбъдва невъзможното дори...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 23 May 2021, 07:59:05
Съдбата, която остава

В разпиляност - до капка, сълзяща на дъно.
В неизпитост - до ручей, прелял бреговете.
Аз отново от нежност докрай ще потъна,
за да бъда за тебе по малко от двете.

В прежаднялост - до суша в напукани устни.
В нацелуване - въглени в тиха жарава.
Пак те имам - събрана в тревоги и чувства -
за да бъдеш съдбата, която остава...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 29 May 2021, 08:34:56
Не съм те имал...

Не съм те имал мимолетна.
Минутата ми с теб е ден.
Дори с усмивката ти цветна
за цял живот съм зареден.

В един букет да те открия.
В едно учудено врабче.
Съдбата пак ще е стихия,
готова да ни повлече.

И всички блеснали площади
ще бъдат облаци за нас,
където невъзможно млади
върти стрелките си компас.

Не съм те имал неживяна.
За теб се срещат в паметта
огнищна жар и морска пяна
през всички минали лета.

Жарта остана - за да пари,
а пяната - да украси
невидимите календари
по оределите коси.

До онзи миг, когато спрели,
стрелките в нас ще са крила -
за нови сбъднати предели
през бряг от сребърна мъгла.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 30 May 2021, 08:27:11
Поставих те високо в любовта си...

Поставих те високо в любовта си.
Дори не те достигаха зениците.
Погледнах те и казах ти: ,,Мечта си!"
Съперници ми бяха само птиците.

Набрах цветя, родени сред скалите.
Дори на върховете сред тревиците.
Венец ти сплетох - радост за очите.
Съперници ми бяха само птиците.

Открих в морето остров на забвение.
Запалих огън. Лумнаха искриците.
Издигнаха се в стихопосвещения.
Съперници ми бяха само птиците.

В сърцето си родих те, като полет.
Докоснах те, погалих ти къдриците!
За лъч от свята обич те помолих!
Съперници дори не бяха птиците...
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 04 June 2021, 08:50:41
Синя безбрежност

Ще те измоля в мигове лазурни -
да те погаля, както помечтах.
А вятърът игриво ще се втурне -
в дъгата на очите ти от смях.

Ръце, като черупките на мида,
ще се доплуват - бисерни в нощта.
И късче вечност в нас ще се съзида
с красиви светлинки на паметта.

През спомените тихо да проблясват.
За мен и теб. За лято и вълни.
Една любов, окъпана от ласки,
безбрежно синя ще ни заплени.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 08 June 2021, 08:42:06
Някъде...

Някъде... Зад топлите ти ириси,
в трепета на поглед утолен,
своя пристан чувството намира си -
стар моряк, от скитане солен.

Някъде... Зад устните ти влюбени,
с думите, разперили крила,
пак ще кажеш колко ти е хубаво -
даже сън за мен да си била.

Някъде... Зад тайнството на дланите,
в тръпката - да помниш дъх и плам,
миговете, искрено желаните,
чакаш ме отново да ти дам.

Някъде... Изгубени от сливане,
капчици, търкулнати в поток -
като две сърца се преоткриваме,
приютени в огъня на Бог.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 12 June 2021, 08:53:33
Спасение

Ръцете ти са пролетни пашкули
сред острите виелици на зимата.
Затопляш пребледнелите ми скули
с онази нежност, винаги незримата.

Гориш снега до капчици от вяра.
Спасяваш ме в лъчи единосъщие -
с очите си прекръстила олтара,
молитвена за моето възвръщане.

В съдбата ми, небесно просияла,
напомняш вечност, вдъхната на тление.
Ти ангел си, роден от святост бяла,
а аз съм скитник, вързан от спасение.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 16 June 2021, 08:51:13
Дълго завръщане

През дългото завръщане към себе си,
светът ни е скала за покоряване -
и тайната се крие не от ребуси,
а в огъня на нашето отдаване...

Къде и как в нищожното сме мръзнали
е вече без значение в забравата -
поне една мечта да бихме дръзнали,
с онази жар, затворена от лавата.

Веднъж със теб да бъдем лято в зимата
и птиците да пеят по площадите,
а в шепите от пламенното взимане -
една от друга да се шепнат кладите.

През дългото завръщане към себе си
да пламнем, споделени от безвластие.
Едва тогава, ти живот, вълшебен си,
а името ти винаги е Щастие.
Title: Re: Ясен Ведрин
Post by: Hatshepsut on 20 June 2021, 09:02:28
Искри на естеството

Не спирай с умореното "кога".
Сърцето търси смисъла, когато
след бурен дъжд от блеснала дъга
светът ни се усмихва непознато.

Не казвай невъзможното "къде",
щом вятърът събира ни, където
една мечта с лъчите си преде
красивата усмивка на небето.

Не питай пак учудена "защо",
когато нямаш отговор... Защото
въпросите са нежното длето
за всичките искри на естеството.