• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Amenhotep

In Memoriam

Започната отъ Amenhotep, 21 Авг 2018, 12:49:16

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Amenhotep

Нека си спомним за дейците на българската култура, които вече не са сред нас  :sad:


Тази информация е от 2007г.

На 67 години почина Марко Семов


Той е журналист, редактор, сценарист, писател, народопсихолог, професор в Софийския университет, чл.-кор. на БАН
18.01.2007


След мъчително боледуване на 67-годишна възраст почина Марко Семов. Поклонението пред тленните му останки ще се състои на 20 януари от 11 ч. в Ректората на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски".

Той е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършил е висше икономическо образование (в Свищов и София), доктор е по социология и на филологическите науки с изследването "Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски".

Бил е секретар на министъра на вътрешната търговия Пеко Таков (1961-62), след което работи като журналист във вестник "Работническо дело" (1962-72). От 1967 г. е член на БКП.

До 1977 г. е главен редактор в БНТ и водещ на публицистичните предавания "Диалози", "Форум" и "Предконгресни срещи". Уволнен е заради изречението: "Ние приехме ненормалното в живота си за нормално", казано в ефир, и е пратен в БНР, където става шеф на редакция "Обществено-политическа".

През 1979-84 г. е отново в "Работническо дело", този път като зам.-главен редактор. През 1983-та е пратен на специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва.

След двумесечна командировка в Япония през 1984 г. публикува "За Япония като за Япония". Тази книга, определена като "първи политически пътепис у нас", предизвиква раздразнение в Политбюро на ЦК на БКП. Изданието е иззето от книжарниците, а той е уволнен от "Работническо дело".

"Може би аз последен разбрах на какво се дължи скандалният успех на книгата за Япония. Това, както много читатели ми обясниха, се дължало на сравнението, което неизбежно се пораждало в мислите на читателя между онзи капитализъм там и нашия социализъм тук", признава години по-късно Семов.

Връща се в телевизията и остава там като наблюдател по вътрешнополитическите въпроси, зам.-председател на Комитета за телевизия и радио и водещ на "Панорама" (1985-87) до май 1989-а.

Тогава пак е уволнен заради ареста на сина му Атанас Семов в казармата, който бил обвинен по чл. 107 и 108 от НК за "престъпления срещу социализма и подривна дейност в армията" и по чл. 273 за "обида на държавния глава".

Проф. Семов дълги години преподава народопсихология и есеистика в СУ "Св. Климент Охридски" и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

В края на януари 2004 г. влезе в Съвета за електронни медии (СЕМ) от президентската квота на мястото на Георги Лозанов.

За него доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски", пише:

"Марко Семов е сред малцината автори у нас, които рядко оставят читателската публика равнодушна.

Приеман или отричан, хвален или обругаван, той притежава удивителната дарба да въвлича в спорове, да предизвиква публични дискусии, да провокира гражданската съвест на обществото. И да те накара да се чувстваш не особено комфортно, ако не заявиш позиция по жизненоважни проблеми.

Журналист, редактор, публицист, сценарист, писател, народопсихолог, дългогодишен преподавател и професор в Софийския университет, член-кореспондент на БАН.

Доктор по философия и доктор на филологическите науки, автор на два хабилитационни труда. Автор още на 57 книги, 398 студии и статии, 91 публикации за телевизията, радиото, киното. Специален кореспондент в Япония, Индия, Монголия, Турция, Гърция, Англия, САЩ.

В продължение на 15 години неизменно член на Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски", член на Президиума на ВАК при Министерския съвет, член на Акредитационния съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация, член на Академия "Черноризец Храбър", член на СЕМ - не е възможно да се изброи всичко.

Може би най-точната характеристика за цялостната му дейност се съдържа в на пръв поглед непретенциозната, но включваща широка гама от оценки дума неуморен."

В една от последните си книги Марко Семов написа:

"Почти с никакви изключения не чухме от половин век и повече насам един български политик да се изправи, не само на европейска, но и на национална трибуна и да заговори за качествата, които имаме като народ, да заговори за нашето велико минало, което ни вика да си спомним кои сме били и какви, какво сме дали на Европа и света.

За да заяви какво можем отново да и дадем, да защити достойнството ни като народ.

Понякога, като слуша висшите ни държавници, човек има чувството, че щяха да си умрат от кеф, ако се бе доказало, че ние българите сме направили опит да убием папата..."

Hatshepsut

#1
Тази информация е от 2007г.

Почина Борис Димовски


Беше всепризнат за един от най-големите български художници - изключителен карикатурист, майстор на акварела, живописта, графиката

На 81-годишна възраст вчера е починал големият български художник и карикатурист Борис Димовски, съобщиха днес негови близки.

Той беше всепризнат за един от най-големите български художници. Изключителният карикатурист беше и майстор на акварела, живописта, графиката.

Автор е и на сатирични текстове, афоризми, илюстрирал е стотици книги, работил е в театъра, телевизията, киното.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Ученик е на великия Илия Бешков. В една своя книга се пита: "Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?"

Беше депутат във Великото народно събрание. Има 5 деца и 5-има внуци.

Наред с безбройните карикатури, изпълнени в неподражаемия му стил, публикувани години наред във в. "Стършел" и много всекидневници Борис Димовски илюстрираше стотици книги. Най-голяма, почти всенародна известност доби съвместнната му работа с великия сатирик Радой Ралин.

Епиграмите и рисунките в "Безопасни игли" през 196о и "Люти чушки" през 1968 г. са едно неделимо произведение на двамата автори.

Така ги възприемаше и властта. Димовски и Ралин не един път бяха наказвани и уволнявани, забраняваше им се изява на страниците на един или друг вестник.

Върхът бил през 1968 г., когато страхуващата се дори от сянката си идеологическа цензура заповядва и през нощта, в пещите за отпадъчна хартия на Полиграфическия комбинат, бил изгорен целият тираж на "Люти чушки". Малката книжка била обявена за "нагла идеологическа диверсия", която и у нас можела да предизвика събития като "Пражката пролет" в Чехословакия.

Всъщност причината е друга. Публикуваната в книжката епиграма на Радой Ралин

"Сит търбух за наука глух
(глух, но послушен)."

е илюстрирана от Борис Димовски с прасе, чиято опашка така е завъртяна, че досущ докарва подписа на самия Тодор Живков.

Поетът и художникът били подложени на унизителните няколкодневни разпити в тогавашния Градски комитет на БКП.

След ноември 1989 г. "Люти чушки" беше преиздадена в тираж 120 хиляди и беше изкупена за няколко часа.

Няма събитие, обвеяно с печална слава, прототип на насилието и егоцентризма, дебелащината и простотията, лицемерието и алчността, снобизма и парвенющината, които не са поразявани от стрелите на художника. Тази присъда винаги беше обективна и безусловна, но никога -жлъчна, заядлива, унижаваща човека.

Димовски рядко се смееше, но обичаше шегата и хумора. Той е подбрал, преразказал и илюстрирал книгите "Весели народни приказки" (1974), "Кукуригу, петльо : Весели народни приказки (1986), "Рога има - вол не е: гатанки (1976), "Въпроси в пустиня : Хумористични миниатюри (1992), "Мисли и карикатури" (1993).

Илюстрирал е книгите на Радой Ралин: "Безопасни игли" (1960), "Внимателни фейлетони" (1963), "Люти чушки" (1968, 1990, 1993), "Не от боята, а от маята" (2002), "Личен контакт" (2004).

Опелото ще се състои на 29 март от 14.30 ч. на Централните софийски гробища

На 81-годишна възраст вчера е починал големият български художник и карикатурист Борис Димовски, съобщиха днес негови близки.

Той беше всепризнат за един от най-големите български художници. Изключителният карикатурист беше и майстор на акварела, живописта, графиката.

Автор е и на сатирични текстове, афоризми, илюстрирал е стотици книги, работил е в театъра, телевизията, киното.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Ученик е на великия Илия Бешков. В една своя книга се пита: "Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?"

Беше депутат във Великото народно събрание. Има 5 деца и 5-има внуци.

Наред с безбройните карикатури, изпълнени в неподражаемия му стил, публикувани години наред във в. "Стършел" и много всекидневници Борис Димовски илюстрираше стотици книги. Най-голяма, почти всенародна известност доби съвместнната му работа с великия сатирик Радой Ралин.

Епиграмите и рисунките в "Безопасни игли" през 196о и "Люти чушки" през 1968 г. са едно неделимо произведение на двамата автори.

Така ги възприемаше и властта. Димовски и Ралин не един път бяха наказвани и уволнявани, забраняваше им се изява на страниците на един или друг вестник.

Върхът бил през 1968 г., когато страхуващата се дори от сянката си идеологическа цензура заповядва и през нощта, в пещите за отпадъчна хартия на Полиграфическия комбинат, бил изгорен целият тираж на "Люти чушки". Малката книжка била обявена за "нагла идеологическа диверсия", която и у нас можела да предизвика събития като "Пражката пролет" в Чехословакия.

Всъщност причината е друга. Публикуваната в книжката епиграма на Радой Ралин

"Сит търбух за наука глух
(глух, но послушен)."

е илюстрирана от Борис Димовски с прасе, чиято опашка така е завъртяна, че досущ докарва подписа на самия Тодор Живков.

Поетът и художникът били подложени на унизителните няколкодневни разпити в тогавашния Градски комитет на БКП.

След ноември 1989 г. "Люти чушки" беше преиздадена в тираж 120 хиляди и беше изкупена за няколко часа.

Няма събитие, обвеяно с печална слава, прототип на насилието и егоцентризма, дебелащината и простотията, лицемерието и алчността, снобизма и парвенющината, които не са поразявани от стрелите на художника. Тази присъда винаги беше обективна и безусловна, но никога -жлъчна, заядлива, унижаваща човека.

Димовски рядко се смееше, но обичаше шегата и хумора. Той е подбрал, преразказал и илюстрирал книгите "Весели народни приказки" (1974), "Кукуригу, петльо : Весели народни приказки (1986), "Рога има - вол не е: гатанки (1976), "Въпроси в пустиня : Хумористични миниатюри (1992), "Мисли и карикатури" (1993).

Илюстрирал е книгите на Радой Ралин: "Безопасни игли" (1960), "Внимателни фейлетони" (1963), "Люти чушки" (1968, 1990, 1993), "Не от боята, а от маята" (2002), "Личен контакт" (2004).

Нет Инфо

Hatshepsut

Тази информация е от 2007г.

In memoriam: Оперния певец Никола Николов - наследникът на Карузо


Никола Николов, когото наричаха "наследника на великия Карузо", ни напусна внезапно на 8 юли. Като че ли сме орисани да губим великите си оперни певци точно през най-хубавите летни месеци. В края на юни 1993 г. в Рим издъхна гениалният бас Борис Христов. Също през юни, но през 2004 г., почина забележителният му приемник Николай Гяуров. Преди две години на 11 юни от оперния Олимп към звездите на безкрая се устреми Гена Димитрова. Сега се разделихме с безспорно най-големия български тенор и един от най-красивите гласове в света на операта.
Бог и природа бяха дарили Никола Николов, или Колето, както с любов го наричаха всички почитатели на оперното изкуство, с изключително красив и топъл по тембър глас, със завидни и стабилни височини. Подчертаната баритонова окраска му придаваше особено богатство, мекота и сила и му позволяваше да изпълнява целия спектър от тенорови партии. Такъв т. нар. тъмен тенор е бил великият Енрико Карузо. Затова поставяха Никола Николов на равна нога с тогавашните трима велики - Марио дел Монако, Джузепе ди Стефано и Франко Корели.
Сега, застанал смирено със свещичка в ръка за последно "Сбогом!" с големия певец и човек, през моето съзнание като на филмова лента започнаха да преминават срещите ми с Никола Николов и неговото изключително изкуство. От първата "Травиата", на която баща ми, стар ценител на оперното изкуство и постоянно присъствие в сградата на ул. "Врабча" (тогава "Янко Забунов"), ме заведе още като ученик в прогимназията, през периодичните ни срещи в по-късни години и разговори. От тях научавах толкова много (сериозни, но и хумористични неща) за света на операта. Върнах се към честването на неговата 80-годишнина. На галаконцерта препълнената зала, изправена на крака, бурно аплодираше развълнувания юбиляр, а кулминацията настъпи, когато той самият изпълни със Стефка Минева дует от "Трубадур".
България е давала и дава на света великолепни оперни певци. Един-единствен от тях обаче е бил в буквалния смисъл на думата носен на ръце от софийската публика до дома му след възторжен спектакъл. И той е Никола Николов. През февруари 1961 г. Колето изпълнява в Софийската опера една от парадните си роли - на Манрико в "Трубадур". След прочутата ария "Рапирата" се разразява буря от аплодисменти. А след спектакъла - традиционното море от цветя и десетките ловци на автографи. Изведнъж обаче група почитатели го грабват и понасят на ръце пред очите на смаяните минувачи по "Дондуков" до дома му в жилищната кооперация на №5.
Той е любимец на всички, но остава безкрайно верен на своята съпруга - сопраното Лиляна Василева. Сцената го събира с нея през 1946 г. при подготовката за премиерата на "Травиата" във Варненската опера. Именно в морската ни столица, едва 21-годишен, Колето за един сезон изпява почти всички централни тенорови партии. Звездният дует Николов - Василева блести в серия от опери, но особено в "Продадена невеста", "Травиата" и "Бохеми" на сцените във Варна, София, Москва, Рим и десетки други европейски столици. За Лили Колето се грижеше до последния й миг през май 2005 г. със същата всеотдайност, с която се раздаваше и на сцената. Може би именно нейната смърт прекърши волята за живот на живата легенда и през последните две години той бе видимо сломен.
Безкрайно верен остана Никола Николов и на Софийската опера, и на българската публика. Гастролирал с огромен успех на всички известни сцени по света, канен за постоянен член на "Ковънт Гардън" в Лондон и Щатсопера във Виена, момчето от някогашната Коньовица предпочете да остане в родната си София. Пренебрегна многоцифрени хонорари, но родните меломани му заплатиха най-високия хонорар - безпределната си любов, в най-ценната валута - искрения възторг. Въпреки това той никога не заболя от звездомания. Остана скромен и земен, независимо че беше артист от световна величина, че беше покорил "Ла Скала" и Метрополитън, "Ковънт Гардън" и Гран опера, Барселона и Виена, Лисабон и Мюнхен, театър "Масимо" в Палермо и Москва. Независимо че може би именно на него принадлежи световният рекорд по продължителни овации. В Будапещенската опера през 1962 г. след финалната сцена на "Бохеми" със смъртта на Мими, публиката на крака цели 20 минути неистово аплодира Никола Николов и Лиляна Василева и 27 пъти ги извиква да се поклонят пред завесата, като последният е пред вече спуснатата метална противопожарна завеса. Критиците го наричаха "най-добрият Радамес в Лондон след войната", "мерна единица за великолепие", "откритието на "Ковънт Гардън".
В края на живота си великият тенор се притесняваше, че напоследък го няма това артистично отношение, което навремето той и неговите колеги проявяваха към професията. Опитваше се да си го обясни и с трудното време на прехода. Стараеше се да насади у учениците си най-вече любов към изкуството. Споделяше, че не е срещнал разбиране и подкрепа, за да издаде диск със свои арии за 80-годишнината. Дискът все пак излезе, издаден от неговия приятел Димитър Йосифов.
А сега България осиротя с едно от най-големите имена на своята култура. Некролог пред дома на Никола Николов на бул. "Дондуков" гласи: "Винаги ще те носим ръце! Ще останеш в сърцата ни! Дълбок поклон пред божествения ти глас! Обичаме те! Публиката".

http://avangardi.blog.bg/izkustvo/2007/07/18/in-memoriam-operniia-pevec-nikola-nikolov-naslednikyt-na-kar.91604

Hatshepsut

Тази информация е от 2007г.

Почина актьорът Константин Коцев


На 81-годишна възраст почина големият български актьор Константин Коцев. Любимецът на поколения българи няколко години е страдал от болестта Алцхаймер.
Константин Коцев е роден на 4 юни 1926 г. в Цариград, Турция. През 1957 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". От 1958 г. до 1959 г. работи в Бургаския театър, от 1958 г. до 1984 г. в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и от 1984 г. до 1990 г. в театър "София". От 1990 г. е артист на свободна практика.

Сред най-ярките му сценични изпълнения са моноспектакълът "Дневникът на един луд" на Гогол, Жевакин от "Женитба", Крутицки от "И най-мъдрият си е малко прост" от Островски, "Тартюф" от едноименната комедия на Молиер. Играл е в пиеси на Йордан Радичков - "Януари" и "Суматоха" , както и в пиесата на Никола Русев "Старчето и стрелата", поставена от Методи Андонов.

Известен е с филмите "Бялата стая", "Инспекторът и нощта", "Привързаният балон", "Шведските крале", "Случаят Пенлеве", "Бягство в Ропотамо", "Топло", "Рапсодия в бяло" и др.

Член е на Съюза на българските филмови дейци. За него покойният режисьор Методи Андонов е написал в своите бележки: "Константин Коцев не беше обществена личност, но с това, което правеше в киното и театъра, е много по-обществена от тези, които се имат общественици".

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-aktxoryt-konstantin-kocev-168960

Hatshepsut

Тази информация е от 2007г.

Отиде си бащата на тримата глупаци


Доньо Донев почина тази сутрин след тежко боледуване, след инсулт в Александровска болница, където се е лекувал.

Големият български художник, аниматор, сценарист и режисьор ще бъде погребан в Централните софийски гробища в Алеята на големите български творци, съобщиха от Министерството на културата. Поклонението е на 30 ноември в църквата "Св. Седмочисленици".

"Отиде си уникален човек - друг като него няма да има. Беше човек-усмивка, а сега се превърна в мъка и сълза", каза пред БТА хумористът Димитър Бежански, негов приятел и съмишленик.

Известен най-вече като създател на любимите за много поколения зрители "Тримата глупаци", Доньо Донев от 1956 г. работи като художник-постановчик в "Рисуван филм", а от 1960 г. и като режисьор. Заедно с Тодор Динов е един от доайените на мултифилма в България.

"У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството, принизява се вкусът на хората, появиха се разни "пиратки", "тигри", "каналета" и т. н., казваше приживе Донев. Галериите са пълни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени "вокални състави".

Широко сме отворили вратата на посредствеността

и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен..."

Художник, сценарист и режисьор е на над 100 анимационни филма, които са удостоени с над 40 международни и национални отличия. Сред тях са "Шега", "Хепи енд", "Мишената", "Върни се пак в Соренто", "Пардон", "Нарекохме ги Монтеки и Капулети", "Серенада", "Хамлет", "Екограма", "Вълча сюита", "Ноктюрно", "Умно село", "Тримата глупаци", "Кауза пердута", "Дефакто", "Декември".

"Обикалял съм доста света с моите филми, макар че често са ме изолирали от групите на разни фестивали, разказваше с горчивина Доньо Донев. Все пак доста съм видял от Европа и дори в Щатите ходих."

Класикът е категоричен: "Моята голяма любов е анимацията, и след като ме отрязаха от там... Не се оплаквам от това, че съм пенсиониран, защото добре знам каква е ситуацията в киното ни. Но много ме огорчи това, че филмите ми вървят навън и някои хора печелят зад гърба ми."

"Голямото удовлетворение за мен е като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: "Казаха да не казвам от кого е." Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от "Тримата глупаци". Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже:

"Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!" И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам.

Доньо Донев е роден на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва графика в Националната художествена академия при проф. Павел Вълков през 1954 г. Първите си карикатури издава още като ученик, а след завършването на висшето си образование започва работа като художник на хумористичната страница във вестник "Вечерни новини".

Сътрудничи на много вестници и списания. Илюстрира детски книжки. Неговият режисьорски дебют е филмът "Дует" заедно с Тодор Динов, който взима "Златната роза" във Варна.

През март 2005 г. Доньо Донев подреди на "Шипка" 6 последната си голяма изложба, която организаторите от СБХ нарекоха юбилейна и прожектираха 7 негови анимационни филма. Тогава художникът показа 85 портрета на известни български интелектуалци, сред които Петър Берон, Виктор Самуилов, Димитър Бежански, Рангел Вълчанов, Йордан Радичков, Борис Карадимчев, Георги Русев.

"Никога няма да престана да се занимавам с политическа карикатура", каза приживе Донев и разказва за една карикатура, която много нашумя навремето - с политиците, дето си бъркат в задниците, казва се "Ситно нашенско". Идеята за нея му подхвърлили като реплика в кръчма. Един човек му каза: "Бате Донее, бате Донеее... Виждаш ли ги к'во правят ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, ама не знае, че и на него са му го сложили..."

https://www.vesti.bg/novini/otide-si-bashtata-na-trimata-glupaci-2841107

Long time ago

#5
Тази информация е от 2008г.

Почина барабанистът на ФСБ


Късно снощи (1 април 2008г.) почина барабанистът на ФСБ Петър Славов.

Той става част от формацията през 1979 година. Преди това е барабанист на "Джаз фокус 65".

Петър Славов е роден е на 13 август 1941 г. На сцената е от 15-годишен.

Преминава през школата "Джаза на оптимистите", свири с различни джаз формации. Считан е за най-младото ярко попълнение на най-забраняваната през 50-те и началото на 60-те музика у нас.

През 1965 г. става барабанист на "Джаз фокус 65". Заедно с Милчо Левиев, Симеон Щерев и Любомир Мицов пише първата страница на историята на джаза в България.

5 години по-късно свири със "Сребърните гривни", а от 1979 г. е постоянен член на ,,Формация Студио Балкантон", известни като ФСБ.


От 1979 г. Петър Славов е постоянен член на "Формация Студио Балкантон", познати като "ФСБ". Музиката им се превръща в смисъл на неговия живот.

От 1993 г. до 1999 г. Петър Славов е мениджър за България на Милчо Левиев, като и на млади джаз музиканти и барабанисти. Казва, че "Магията е в младостта, а носталгията идва със зрелостта".

https://news.bg/culture/pochina-barabanistat-na-fsb.html

FELDMARSCHALL

#6
Тази информация е от 2008г.

Дими от "Сленг" загина на магистрала "Хемус"


Фронтменът и създадел на група "Сленг", Димитър Екимов-Дими, е загинал при катастрофа на автомагистрала "Хемус".
Инцидентът е станал около 11.00 часа (29 юни 2008г.) в платното в района на седмия километър - край гара Яна, от магистралата, в посоката към Ботевград.

38-годишният музикант карал мотоциклет "Сузуки" с висока скорост - според КАТ с над 220 км/час.

По първоначални данни Дими се е ударил в мантинелата, след което е излетял от платното.
При падането си в крайпътно дере е загинал на място.

https://news.bg/bulgaria/dimi-ot-sleng-zagina-na-magistrala-hemus.html


Създателят на група "Сленг" Димитър Екимов - Дими е загинал при катастрофа на автомагистрала "Хемус". Един от най-популярните български вокалисти е карал мотоциклета си с много висока скорост- може би над 200 км/ч. . На около седем километра от изхода на София моторът се е ударил в мантинела, а после излетял от платното. При падането от 30 метра височина Дими е загинал на място, а моторът е продължил още към 300 метра.

Дими е роден на 6 януари 1970 г. в София. През 1988 г. завършва средно образование в Националната природо-математическа гимназия. През 1996 г. завършва Медицинска академия в София - специалност "Медицина", а по-късно специализира акушерство и гинекология. Кариерата му на музикант започва с групите Cats In A Trunk и "Сателит". Димитър Екимов-Дими е съосновател на група Сленг, в чийто състав китарист в самото й начало, през 1997, е Димитър Кърнев.  Групата изпълнява мелодичен поп-рок с текстове на български. Песните "Синьо" и "Мой свят" остават едни от най-големите хитове.

По-късно той сформира Д_2. След напускането му на негово място идва Петър Главанов - актуален член на Акага.

През 2000 се появява и първият албум на Сленг - "Синьо". Синглите от него "Синьо" и "Мой свят" остават едни от най-големите хитове на групата. Четири години по-късно излиза и вторият диск - "Всекиден". Съставът на Сленг многократно се мени през годините, но те не спират дейността си. Към края на 2007 Дими обяви, че не е разпуснал групата и работи с колегите си по материал за следващ албум.

Дими бе съпруг на бившата телевизионна водеща от БНТ Ива Екимова, баща е на малката Дара. "

http://www.factor-news.net/index_.php?&id=15573

Hatshepsut

#7
Тази информация е от 12 юли 2008г.

Почина Вили Казасян


На 74-годишна възраст почина големият наш композитор и диригент Вили Казасян.

Вили Казасян е роден през 1934 г. в София.

През 1957 г. завършва ВМЕИ - София, сегашният Технически университет.
Учил е и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория, днес Национална музикална академия "Панчо Владигеров".

От 1985 г. завежда секция "Естрадно изкуство" при Съюза на музикалните дейци в България.

Над 35 години името на Вили Казасян се свързва с Бигбенда на Българското национално радио - той е негов диригент и ръководител.
Участва във всички джаз форуми, в много международни фестивали и конкурси.

Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години (пианист в "Джаза на младите").

Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава "Студио 5".

От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който Казасян свири, а по-късно дирижира.

Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала "Златният Орфей" и телевизионния конкурс за естрадни песни "Мелодия на годината". Организира редица вокални състави ("До, ре, ми, фа", "Студио В"), радиоконкурса "Тромбата на Вили", телевизионното предаване "Студио 1".

Създава множество песни и пиеси за бигбенд. Негови песни изпълняват популярни групи и певци, и актьори.
Негова е и музиката за филмите на В. Мирчев "Ленко", "Неочаквана ваканция" , "Една одисея из Делиормана" .

Опелото ще бъде в понеделник от 11.00 часа в църквата "Свети Седмочисленици" в София.

Поклон пред паметта му.

http://news.ibox.bg/news/id_902058133

Amenhotep

#8
Тази информация е от 28 юли 2008г.

Отиде си легендарният странджански певец Сава Попсавов


България се раздели със Сава Попсавов. Той е изпълнителят, който прослави Странджа с песента "Ясен месец веч изгрява" - бунтовният марш на Преображенското въстание. За първи път мелодията на "Ясен месец" е изпълнена по Радио София през 1953 година именно от народния певец Сава Попсавов, родом от село Бръшлян.

Вечна му памет!


Песента "Ясен Месец"


Long time ago

#9
Тази информация е от 4 януари 2009г.

Почина Илия Караиванов


На 60-годишна възраст завинаги ни напусна актьорът Илия Караиванов. На цяло поколение български почитатели на таланта му той е известен най-вече с ролята си на Васил Левски. Образът на може би най-тачения български национален герой отрежда наистина специално място на актьора в историята на родното изкуство. Илия Караиванов почина само три месеца след отбелязването на 60-годишния си юбилей.

Караиванов бе забележителен творец както на театралната сцена, така и пред кинакамерата. България завинаги ще го помни с ролите му във филмите "Смъртта може да почака", "Голямото нощно къпане", "Адаптация", "Бой последен", "Апостолите" и "Обратно към небето", както и с театралните му превъплъщения в "Преспанските камбани" и "Солунските съзаклятници" и много други. По мнението на публика и критици той е най-убедителният изпълнител на образа на Апостола.

http://www.moreto.net/novini.php?n=32448

Hatshepsut

Тази информация е от 17 май 2009г.

Почина актьорът Петър Слабаков


На 86-годишна възраст почина актьорът Петър Слабаков, съобщиха негови близки.
 
Поклонението ще бъде във вторник, 19 май, в 12.30 ч. в храма "Св. Седмочисленици" в София.

Петър Слабаков е роден на 23 април 1923 г. в Лясковец. Завършва гимназия в Шумен и задочно "икономика на промишлеността" във Варна. Работил е като тракторист и леяр. Участник е в Отечествената война /1944-1945/ като доброволец.
 
Започва работа като статист, а след изпит - и като актьор във Варненския драматичен театър /1953-1957/, по-късно играе в драматичните театри в  Бургас /1957-1960/, в Пловдив /1960-1963/, в театър "Трудов фронт" - София /1963-1964/, в Народния театър за младежта /1964-1965/, в драматичния театър в Перник /1965-1966/, в киноцентър "Бояна" /1966-1967/, в театър "София" /1972-1979/,  в Държавния сатиричен театър /1980-1991/.

Сред по-известните му роли в театъра са:  Свилен в "Свекърва" от А. Страшимиров, Ланс в "Двамата веронци" от Шекспир, Лопахин във "Вишнева градина" от Чехов, Алексей в "Оптимистична трагедия" от Вс. Вишневски, Лука в "На дъното" от Горки, Плюшкин в "Мъртви души" по Гогол и други.
 
Петър Слабаков е един от най-продуктивните български  киноактьори. Открояват се изпълненията му във филмите "Пленено ято" на режисьора Дучо Мундров, "Шибил" на режисьора Захари Жандов, "Цар и генерал" на режисьора Въло Радев, "Звезди в косите, сълзи в очите" на режисьора Иван Ничев, "Вечни времена" на режисьора Асен Шопов, "Покрив" на режисьора Иван Андонов и др. Член е на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци.
 
Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе /март 1988/ и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение /НС/ "Екогласност" /1989/ и на СДС /декември 1989/.  Председател е на НС "Екогласност" /ноември 1989 - март 1990/.  Председател е на партията "Политически клуб "Екогласност" - от 1992 г. до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член. На 11 февруари 2006 г. на Шестата извънредна отчетно-изборна конференция в Хасково Петър Слабаков е избран за почетен председател на партията.
 
Депутат е от СДС във VII Велико Народно събрание от Русенски многомандатен избирателен район /1990 -1991/, в 37-ото Народно събрание от  ПК "Екогласност" /1995-1997/.
 
Награден е с орден "Червено знаме на труда" /1974/, с орден "Народна република България" - първа  степен /1983/. Присъдена му е наградата "Златната камера" за мъжка роля за 1983 г. /1984/. На 29 юни 2003 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на Лясковец". Общинските съветници отличават своя земляк за принос в развитието на българското филмово и театрално изкуство и по повод на неговия 80-годишен юбилей. (БТА)

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-aktxoryt-petyr-slabakov-357081

Hatshepsut

Тази информация е от 9 юни 2009г.

Почина Вера Мутафчиева


Вера Мутафчиева почина на 80-годишна възраст след кратко, но тежко боледуване. Отиде си от земния свят един от най-големите български учени, писатели и интелектуалци.
Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София. През 1951 г. завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В литературата дебютира в началото на 60-те години с исторически очерци за епохата на османското владичество. Днес зад гърба й са повече от 30 книги, претърпели многобройни издания в България и преводи на десетки езици в чужбина. Творби като "Случаят Джем" и "Летопис на смутното време" отдавна са обявени за класика. Последен изпод перото на писателката излезе четвъртият том "Не/бивалици" от публицистичната поредица "Бивалици". Тя е историк - османист, член на Българската академия на науките и академик. Дъщеря е на забележителния български историк Петър Мутафчиев.
На 5 юли 2004 г. е избрана академик от събранието на академиците на Българската академия на науките. От 1979 г. до 1981 г. е директор на Центъра за древни езици и култури, директор на Българския изследователски институт в Австрия (1980-1982). Секретар е на Съюза на българските писатели от 1982 до 1986 г. От 2005 г. е член на Управителния съвет на Националния дарителски фонд "13 века България".

https://dnes.dir.bg/archive/-4589107

Hatshepsut

Тази информация е от 12 юни 2009г.

Почина Радко Дишлиев


Радко Дишлиев в ролята на Бенковски и Антоний Генов като Панайот Волов в "Записки по българските въстания"

Той остава завинаги в историята на българската култура с блестящото превъплъщение в ролята на Георги Бенковски в телевизионния сериал "Записки по българските въстания"

Актьорът Радко Дишлиев е починал днес, три дни преди да навърши 58 години, съобщиха негови близки.

Радко Дишлиев остава завинаги в историята на българската култура с блестящото превъплъщение в ролята на Георги Бенковски в телевизионния сериал "Записки по българските въстания" (1976-1981) по гениалната книга на Захарий Стоянов.

Роден е на 15 юни 1951 г. в Пловдив. Завършил е актьорско майсторство при Елка Михайлова във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1975. Играл е в Старозагорския театър (1975-1978), в Театър "Българска армия" и в "Сълза и смях".

По-известните му роли на сцената са в "Колко е важно да бъдеш сериозен" от О. Уайлд и "Без зестра" от А. Островски. Има над 30 участия в постановки на някогашния Телевизионен театър.

Участвал е във филмите "Барутен буквар" (1977), "Адиос, мучачос" (1978), "Войната на таралежите" (1979), "Сами сред вълци" (1979), "Любовта на Мирон" (1980), "Ако те има" (1983), "Борис І" (1985), "Под игото" (1990), "Сомбреро блус" (1999) и др.

Ролята на Бенковски в "Записки по българските въстания" на сценаристите Веселин и Георги Браневи и режисьорите Борислав Шаралиев и Веселин Бранев (с екранен вариант "Апостолите") му донесе изключителна популярност и много награди.

Този забележителен филм беше звездно постижение и за Стоян Стоев в ролята на Захарий Стоянов и Антоний Генов като Панайот Волов. Всички вече са покойници.

https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pochina-radko-dishliev-2222211

Hatshepsut

Тази информация е от 26 март 2010г.

Почина режисьорът Никола Рударов


Почина Никола Рударов - един от изявените и талантливи режисьори със значителен принос в българското кино, автор на няколко комедии и драми, сам изпълнявал роли в редица български филми и създал характерни образи на съвременници.

Неговите филми "Да изядеш ябълката", "От нищо нещо", "Комбина", "Вик за помощ", "Хора от далече", "Бронзовата лисица" получиха високо признание на наши кинофестивали и се радват на любовта на публиката, отбелязват колегите на режисьора.

Многобройните актьорски изпълнения на Никола Рударов във филми като "Шведски крале", "Адио Рио", "Вчера", "Лагерът", "Един снимачен ден", "Сезонът на канарчетата", "Тишина", "Трака-трак", "Пантуди", "След края на света", "Асистентът", "Дунав мост" и други го превръщат в един от най-ярките характерни актьори в киното, посочват от СБФД.

Неочаквано за себе си изиграва много смешно две роли във "Вчера" и "Адио, Рио". Това веднага дава повод на четирима други режисьори да го поканят за снимки във филмите си и така прави роли в игралните филми "Един снимачен ден", "Шведски крале", "Карнавал","Сезонът на канарчетата", "Бронзовата лисица", "Удавникът", "Лагерът", "Жребият", "Търг", "Големанов", "Пантуди" и други. И до днес кинолюбителите помнят неговата култова фраза: "Ще видите вие кон боб яде ли!"

Междувременно министърът на културата Вежди Рашидов изказа съболезнованията си на семейството и близките на Рударов, съобщиха от ведомството. "Характерните роли, изиграни от него като актьор, и филмите, режисирани от него, са вписани завинаги в културната памет на нацията. Приемете моите искрени съболезнования. Дълбок поклон пред паметта на Никола Рударов!", се казва в съболезнователния адрес.

Никола Асенов Рударов (Руди) е роден на 06.12.1927 г. в София. Син е на бежанци от Македония. Учи право, но в трети курс на следването си взима важно решение, което завърта живота му в друга посока - напуска университета и постъпва в новооткритото тогава държавно училище по кинематография.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/-6099816

Hatshepsut

Тази информация е от 3 април 2010г.

Почина актьорът Иван Балсамаджиев


На 57-годишна възраст почина актьорът Иван Балсамаджиев, съобщиха от Съюза на артистите в България.

Последните 3 години той се бореше с рака и дори с присъщия си оптимизъм твърдеше, че го е надвил.
Уви, отиде си часове преди Възкресението Христово.

Ще го запомним с щедрата му усмивка и с ролите му в "Лавина", "Дишай човече", "Почти вълшебно приключение", "Катина", "Човек в космоса".
Изигра хиляди скечове, с които стана любимец на публиката.

Балсамаджиев е роден на 19 февруари 1953 година в Троян. През 1977 година завършва ВИТИЗ, а след това работи в театрите във Видин и Перник и "Сълза и смях".

Поклонението ще бъде на 6 април, от 12 часа в църквата "Св. Неделя".

От пресцентъра на Министерството на културата разпространиха съболезнователния адрес от министър Рашидов:

,,Скърбя заедно с вас от загубата на един силен и борбен творец и човек с много таланти. От спорта, през музиката, театралната сцена, киното, до малкия екран - Иван Балсамаджиев правеше всичко с много хъс и с вяра, че най-важното в човешкия живот е смирението.
Иван Балсамаджиев не изневери на себе си и на убеждението си, че трябва да играе в театър по свой вкус и според своите принципи. Той не правеше шоуто си на всяка цена. Искаше то да ,,върви", но освен да забавлява, да бъде и полезно.
Стремеше се да накара хората да не мислят само за материалното и да не забравят, че са преди всичко човеци.
До последния си дъх Иван Балсамаджиев ни доказваше, че животът е ,,Почти вълшебно приключение", за което си струва да не пестим усилия.
В навечерието на Великден Иван Балсамаджиев влиза да играе в небесната театрална трупа, за да възкръсва отново и отново в паметта на хилядите си почитатели.
Поклон пред светлата му памет!"

https://news.bg/bulgaria/pochina-aktyorat-ivan-balsamadzhiev.html

Hatshepsut

Тази информация е от 6 юли 2010г.

Почина народната певица Стефка Съботинова


На 80-годишна възраст почина голямата българска народна певица Стефка Съботинова. Като неин най-звезден миг тя определяше песента й ,,Притури се планината". През 1994 г. с новия модерен аранжимент на Жаки Анона тя стана световен хит. Тя започва своята кариера в Държавния ансамбъл "Филип Кутев" и е одобрена измежду 300 кандидатки. Там тя остава 14 години, а след това е солистка в Радио "София" към редакция "Народна музика".

Съботинова работи и в състава "Мистерията на българските гласове". Преди малко повече от месец народната певица беше удостоена с най-високото държавно отличие орден ,,Стара Планина" - първа степен.

,,Аз не се състезавам, аз пея. А думата има публиката". Така отговаряше Стефка Съботинова, когато някой я попита относно нейната конкуренция. Тя казваше още, че не обича да мълчи и е яд на хора, които са забравили откъде идват и допълваше ,,Пази боже сляпо да прогледа". Именно тези спомени е оставила и у нейната колежка Валя Балканска: ,,Рядкост са хората като нея. Изпълнител добър, добър колега, независтлив човек, като колега беше невероятна, защото много малко са хората, които не завиждат, а тя не завиждаше, тя просто помагаше. Да й е лека пръстта и да отиде на най-доброто място".

Съболезнования към близките на Стефка Съботинова изказа и министърът на културата Вежди Рашидов. В съболезнователен адрес той казва: ,,Скъпо опечалено семейство, тъгувам заедно с вас от загубата на тракийския славей на България Стефка Съботинова. Лиричният сопран с чиста душа и с чист глас, който вярвам че и Господ чуваше, оставя голяма празнина в духовното пространство не само на страната ни, но и на света".

Стефка Съботинова е родена на 2 април 1930 г. в село Розов Кладенец, Старозагорско.

Предците й са били преселници от Беломорска Тракия и от тях тя наследява огромно и своеобразно певческо наследство. Дълги години е била хористка и солистка в Държавния ансамбъл "Филип Кутев". С ансамбъла гастролирала в най-големите концертни зали по света.

В началото на 70-те години постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българската телевизия и радио и в състава "Мистерията на българските гласове". Тя е единствената певица със солови песни в първия албум на Марсел Селие "Мистерията на българските гласове". В него са включени песните "Притури се планината" и "Мър, Станке ле". Още тогава "Притури се планината" е използвана като част от филмовата музика в световните продукции" Исус от Монреал" и "Лионците".

Стефка Съботинова в дует с Тинка Пешева записва много хумористични народни песни, сред които особено популярни са "Цонке ле, чушко червена", "Заплакал е стар, бял дядо" и "Овдовяла лисичката", посочва Уикипедия.

Световна известност добива през 1994 г. с песента ,,Притури се планината", с новия модерен аранжимент на Жаки Анона. Народната певица има издадени два самостоятелни диска и един дуетен албум с певицата Тинка Пешева.

През юни 2010 година е удостоена с най-голямото българско отличие - орден "Стара планина - първа степен".

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-narodnata-pevica-stefka-sybotinova-568530



Стефка Съботинова - Притури Се Планината

Powered by EzPortal