Атанасъ Далчевъ

[Hatshepsut]

Атанас Далчев

Атанас Христов Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972).

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун като второ дете в семейството на юриста кукушанец Христо Атанасов Далчев и прилепчанката Виктория Матеева Дишмова. Баща му работи като адвокат и преподавател по турски език в българската мъжка гимназия ,,Кирил и Методий" в Солун. През 1908 г. Христо Далчев е предложен от групата на Яне Сандански за народен представител на Серския санджак в османския парламент. През 1908 г. заедно със семейството си се мести в Цариград. Там Атанас Далчев учи в местното българско училище. Със започването на Балканската война семейството се връща в Солун. През 1913 г. Христо Далчев се изтегля с българските войски в България, а Виктория Далчева с децата си (вече пет) заминава за Дедеагач. След няколко месеца семейството се събира и когато през 1914 г. къщата им в Солун изгаря при пожар, те се установяват в София. Там Атанас Далчев се записва с класически профил в Първа мъжка гимназия. През 1921 г. дебютира в поезията със стихотворния си диптих ,,Залези", публикуван в ученическия вестник ,,Фар". Година по-късно завършва гимназията и държи реч пред випуска си. Същата година е приет в Софийския университет, специалност философия.

През 1923 г. Далчев публикува стихотворенията ,,Вечер", ,,Здрач" и ,,Елегия" във ,,Вестник на жената" и стихотворенията ,,Есенно завръщане", ,,Хижи" и ,,Старите моми" в символистичното списание ,,Хиперион". През същата година заедно с Димитър Пантелеев и Георги Караиванов издава поетически сборник ,,Мост". През следващите години сътрудничи на ,,Хиперион", ,,Демократически преглед" и вестник ,,Изток". Първия си самостоятелен сборник ,,Прозорец" издава през 1926 г. Същата година прекарва седем месеца при брат си, скулптора Любомир Далчев, в Рим, където слуша лекции по история на изкуството.

Заедно с авторите, участвали в ,,Мост", организира група, първоначално около вестник ,,Изток". От 1927 г. Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков и други започват издаването на собствен вестник, ,,Стрелец", поставяйки началото на литературния кръг ,,Стрелец".

През 1927 г. Далчев успешно завършва педагогика и философия в Софийския университет. По време на следването си там той развива осъзнат интерес към литературата и културата на Западна Европа. Чрез гьотингенския доктор Константин Гълъбов и завършилия архитектура в Мюнхен Чавдар Мутафов се запознава с ,,новата вещественост" и експресионизма – течения в немското изкуство между двете световни войни. Лекциите на Атанас Илиев го въвеждат в съчеталата медицина, психология и рационалност психоаналитична школа.

През 1928 година публикува стихосбирката ,,Стихотворения". Същата година, без да знае, че е болен от малария, заминава за Франция. В Тулуза попада на специалист, който познава болестта. През 1928 – 1929 г. слуша лекции в Парижкия университет, където завършва курс за преподаватели по френски език. През 1930 г. излиза от печат стихосбирката му ,,Париж". По предложение на Никола Фурнаджиев през 1937 г. е изпратен за учител по български език в българското училище в Цариград. Прекарва там шест месеца, но турските власти не му позволяват да преподава. След завръщането си в София започва работа като инспектор на прогимназиалните училища и учител по български език в тогавашната 13-та гимназия. Занимава се и с преводаческа работа.

През 1939 г. се жени за Анастасия Атанасова и на следващата година се ражда първото им дете, Мария. През 1941 г. е назначен за директор на I прогимназия ,,Христо Ботев". През 1943 г. се ражда синът му Христо и Далчев издава новата си книга ,,Ангелът на Шартър", в която събира трите си по-ранни стихосбирки и добавя още десет стихотворения.

По време на въздушните бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. половината от къщата на семейството е разрушена и то се евакуира в Лясковец. На 30 март запалителна бомба опожарява цялото жилище на Далчеви.

Подложен на силен натиск в първото десетилетие след 9 септември 1944 г., той спира да пише. През 1945 г. се ражда третото му дете, Виктория. До края на 1947 г. е началник на отдел ,,Обществено възпитание" към Министерството на информацията и изкуствата, но след реорганизация в министерството през 1948 г., когато уволняват всички, които не са членове на комунистическата партия, остава без щатна работа. След като през 1950 г. се ражда четвъртото му дете Райна, е принуден почти денонощно да се занимава с преводаческа работа, за да издържа лишеното вече и от собствен дом семейство. Владеещ и ползващ свободно няколко чужди езика, Далчев превежда класически книги като ,,Бунтът на масите" на Хосе Ортега и Гасет, ,,Братовчедката Бет" на Оноре дьо Балзак, ,,Басни" от Жан дьо Лафонтен, ,,Червено и черно" на Стендал, разкази на Антон Чехов, съвременни испански поети, лирика на Фридрих Хьолдерлин и др.

През 1952 г. Далчев заема поста на Радой Ралин като редактор на списание ,,Пламъче". Назначен официално за негов редактор през октомври 1953 г., той продължава да превежда. През следващите години той и Александър Муратов плодотворно сътрудничат в множество съвместни преводи на чуждестранна художествена литература.

Едва през 1956 г. Далчев започва да пише отново, а през 1965 г. публикува ,,Стихотворения". През 1972 г. излиза сборникът ,,Балкон", съставен от приятеля му Радой Ралин. През време на творческото си мълчание създава сборника с поетично-философски афоризми и критически размисли ,,Фрагменти", издаден през 1967 г. под редакцията на Борис Делчев. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството и културата. Същата година получава ,,Знак почета" – орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, за принос в популяризацията на руската и съветска литература в България.

През 1974 г. на руски език излиза том избрани негови съчинения. Далчев е особено радостен от този факт, главно от това, че преводът е осъществен от поетесата Мария Петровых. Същата година чества 70-годишен юбилей и бива удостоен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден ,,Народна република България" – III степен. През лятото на 1977 г. пише стихотворението ,,Художникът и вятърът", посветено на Иван Симеонов. Това е първото му стихотворение в бял стих и последното за творческия му път.

Далчев умира в София на 17 януари 1978 г.

От Уикипедия

[Hatshepsut]

Към Родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

1965

https://chitanka.info/text/12154

[Amenhotep]

Молитва

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от вссяка сложност,
научи ме пак на простота
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език. . .
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

1927

[Hatshepsut]

Есенно завръщане

Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бащина къща
с боядисани жълто стени.
 
Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!
 
Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.
 
А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
 
1924 г.

https://chitanka.info/text/12095-esenno-zavryshtane

[Hatshepsut]

Атанас Далчев - български поет от Солун

Атанас Далчев е роден на 25 юни 1904 г. в Солун, Егейска Македония. Той е втори син в семейството на Христо Атанасов Далчев от Кукуш и Виктория Матеева Димшова от Прилеп. Баща му Христо Далчев (1872 -1949) е завършил право в университета в Цариград и по-късно се установява в Солун като адвокат и като учител в българската мъжка гимназия "Кирил и Методий". През 1907 г. е предложен от групата на Яне Сандански за народен представител на Серската област в турския Парламент и от 1908 до 1912 г. живее със семейството си в Цариград. На шест години (през 1910 г.) Атанас Далчев е вече ученик в българското училище в Цариград. Започва Балканската война. Семейството се връща в Солун. През 1913 г. Христо Далчев е принуден да се изтегли с българските войски в България, а майка му и жена му с вече петте деца отиват в Дедеагач. След няколко месеца той се връща, но следващата година къщата в Солун е опожарена и той отново е принуден да се пресели с цялото си семейство завинаги в София. Годините до края на Първата световна война са тежки, особено за имигрантите. Христо Далчев няма право да практикува адвокатската си професия. По-късно намира работа като юристконсулт в Министерството на земеделието. През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. За пръв път публикува свои стихотворения в сборника "Мост" (1923). Деен участник в литературния кръг "Стрелец" (1926-27). През 1927г. завършва философия и педагогика в Софийския университет. Заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Работи като учител по български език в София (1930-36). Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Заема различни длъжности в областта на образованието (1936-1947). От септември 1938 г. започва работа като инспектор на прогимназиалните училища. През 1939 г. се оженва за Анастасия Хаджиатанасова (1918-1985),от която има 4 деца.През 1944г. по време на бомбардировките над София изгаря башиния му дом, с неговата богата библиотека.
Редактор е на сп. "Пламъче" (1952-56). Автор на христоматийните за българската поезия стихосбирки: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943). За дълъг период от време поетът запазва мълчание и се занимава единствено с преводи. Едва през 1974 г. публикува "Стихотворения. Фрагменти".
Работи и като преводач.Атанас Далчев умира на 17 януари 1978г.За целокупното му литературно творчество и за "мълчанието на поета" Носител е на награда на Виенския университет "Годфрид фон Хердер".

До края на живота си Ат.Далчев остава горд българин. В стихотворението "Към Родината" той пише:

"...и българин съм, не заради твойта слава,
и твойте подвизи и твойта бранна сила
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила...''


Атанас Далчев | Избрано от Златен фонд

[Hatshepsut]

Равнина

Тук пътищата спират във небето.
Кажи, какво видя по твоя път
из таз безкрайна равнина, където
на облаците сенките пасат?

— Аз срещнах вятъра със образ ален,
видях големи мелнични криле
и църквици в далечината, бяли
като зъбчето първо на дете.

Сред нивите, потънали в омара,
със утрото видях една жена.
Коя бе тя, тъй лека като па̀ра,
излъхната от мократа земя?

И кимна ли ми? Може би склони лик,
за да отбегне в този миг крилат
една от тези паяжинни нишки,
които над полетата летят.

Денят бе дълъг и светът — огромен,
и аз минах край хиляди неща.
Какво видях? Днес вече си не спомням.
Отслабва и тъмнее паметта.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите някои от стихосбирките на Атанас Далчев:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=837

[Hatshepsut]

Див бурен

Какво не правех, за да я забравя,
но тя изпълваше ми всички мисли,
привиждаше ми се на всеки ъгъл,
явяваше ми се безспир насъне
и в нощите безсънни беше с мене.
В сърцето като бурен див порасла,
не можех аз оттам да я изскубна.

Реших тогава с друга да се свържа.
Момичето бе ласкаво и мило
и докато със него се разхождах,
за първата и не помислях даже,
но щом до стаята му го изпратех
и слезех по скрибуцащата стълба,
на портата я сварвах да ме чака.

И тръгвах аз обезумял отново
със първата, с едничката любима;
и скитахме се ние чак до късно
под редките запалени фенери,
из улиците вече опустели,
приказвахме си, смеехме се двама,
безсилни да се разделиме.

А срещаха ни късни минувачи
и виждаха един особен момък
със себе си на глас да разговаря
и да се смее сам като безумен.

[Hatshepsut]

Книгите

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.

[Hatshepsut]

Старите моми

Ръцете бавно се протягат
        и пее старият чекрък,
през сухите и тънки пръсти
        се точат нишки от коприна
като лъчи през сухи клони
        във пуста есенна градина:
то старите моми безстрастно
        предат, насядали във кръг.
 
Те не говорят и не питат,
        а всички сведени мълчат,
въртят безспирно колелото
        и слушат скръбната му песен,
от сутринта в студени стаи
        над стария чекрък надвесени,
и ето вече по стъклата
        догаря най-подир денят.
 
О, старите моми печални,
        които чакат вечерта,
за да отдъхнат в сън най-после
        и почнат утре освежени!
Те имат тук едно богатство:
        то са косите посребрени,
а в техните сърца-саксии
        цъфтят цветята на скръбта.
 
Печалните моми що искат?
        Каква надежда ги зове?
Нима ще трябва да загинат,
        без радостта да ги споходи?
Ах, старите моми очакват
        накрай женихът им да дойде,
последният жених да дойде
        и скъса нишката надве.

1923 г.

[Hatshepsut]

Атанас ДАЛЧЕВ: Снизхождението е белег и на лоша съвест

Фрагменти, мисли и впечатления от големия поет, роден на 12 юни през 1904 година

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун. През 1922 г. завършва I мъжка гимназия в София. За пръв път публикува свои стихотворения в колективния сборник "Мост" (1923). Деен участник в литературния кръг "Стрелец" (1926-27). През 1927 г. завършва философия и педагогика в Софийския университет. Заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 г. пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Работи като учител по български език в София (1930-36 г.). Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Заема различни длъжности в областта на образованието. Редактор на сп. "Пламъче". Автор на важните за поезията ни стихосбирки: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943). За дълъг период от време поетът запазва мълчание и се занимава единствено с преводи. Едва през 1974 г. публикува "Стихотворения. Фрагменти". С високонравствената си позиция се утвърждава като негласен водач на младите - и в поезията, и в живота. Носител на Хердерова награда на Виенския университет. Умира на 17 януари 1978 г. в София.


Припомняме си Атанас Далчев с избрани фрагменти, мисли и впечатления от и за живота:

,,Когато възникват за първи път в един самобитен ум, мислите и образите са винаги прости. Те се усложняват и замъгляват по-късно у подражателите."

,,Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача."

,,Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината. Те може да се различават, но не си противоречат."

,,Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим."

,,Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен."

,,Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише."

,,Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера."

,,Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта."

,,Мисълта и изкуството подяждат волята. Философите не са били никога големи характери. Нито пък поетите."

,,Известността носи със себе си окови: зависимост от читателите, от критиката; зависимост дори от собственото ти предишно творчество."

,,Бих желал да пиша всеки път така, като че започвам за първи път."

,,Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат."

,,Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство."

,,На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел."

,,Снизхождението е белег и на лоша съвест."

,,Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се познава само по това, което той утвърждава."

,,Човек е искрен не по желание, а по природа."

,,Искреността няма нищо общо с безсрамието. Наопаки, някакво стеснение я придружава винаги и само по него ние можем да я отгатнем."

,,Най-тежък за бореца е часът на победата."

,,Талантът е по-често явление от характера."

,,Простотата и баналността си приличат; те са две сестри, от които, въпреки приликата, едната обаче е хубава, а другата - грозна."

,,Страхувай се от глупака не когато те напада, а когато намисли да те похвали."

https://artday.bg/index.php/profile/831-2017-06-11-07-46-42

[Hatshepsut]

Поет

Връща се в квартала той полека
с някаква усмивка на уста,
и не вижда нищичко човека,
и върви, невидим от света.

Ала появи ли се от края,
секва в миг на картите шумът
и бащите, спрели да играят,
с поглед зъл през рамо го следят.

Майките прането си оставят,
от балконите със страшен глас
викат свойто Митенце и Славе
в къщи да се приберат завчас.

Младата вдовица от етажа,
с деколтето, с голите гърди,
предполага, а и знае даже,
че е пратен той да я следи.

Неспокоен е магазинера,
този уж благонадежден мъж
и за свойте кражби, разтреперан,
почва да си спомня изведнъж.

А кога под своята лампада
вечер съчинява стихове,
мислят те, че пише той доклади
за безбройните им грехове.

И приклекнали срещу луната
на прозореца му осветен,
като че се канят в тъмнината
да завият вкупом с дух смутен.

Ех, приказвайте си на провала,
че му бил напълно чужд светът!
Откогато той дойде в квартала,
съвестите вече тук не спят.

1971 г.
Днес 12 юни се навършиха 118 години от рождението на Атанас Христов Далчев.

[Hatshepsut]

Атанас Далчев: Тайният баща на новите алтернативни поети

Атанас Далчев е един от най-големите поети на България, това е безспорно – не само на XX век, а въобще.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Михаил Неделчев, литературен критик, политик и общественик.

На днешния ден се навършват 118 години от рождението на Атанас Далчев. Поетът е роден на 12 юни 1904 година в Солун, в заможно семейство. Баща му е един от видните български граждани по това време и става депутат в Отоманския парламент по времето на Хуриета. Той е един от представителите на българското малцинство и като такъв, цялото му семейство живее известно време в Цариград.


Атанас Далчев: Тайният баща на новите алтернативни поети

Безкрайно интересни са цариградските спомени на Атанас Далчев, макар и лаконични. След това, семейството се мести в София, където построяват една малка къщичка в сегашния център на града, разказа пред БГНЕС проф. Неделчев, припомняйки, че малките книжки със стихотворения на Далчев правят огромно впечатление и той създава т.нар. предметна лирика.



Атанас Далчев, Димитър Панталеев, Георги Караиванов създават цяла насока в съвременната българска поезия. Същевременно той е много добър преводач и превежда една новела на Сартр (Жан-Пол Сартр – бел. ред.), това е и една от първите публикации на Сартр още от 1945-46 година. След 9 септември е в голяма степен отстранен от активната литературна дейност, не е репресиран, но е отстранен. Защото се смята, че тази поезия се занимава с религиозна тематика, с абстрактна проблематика. Това, разбира се е абсолютно невярна представа, защото поезията на Далчев е истинска, тя разказва за участта на обикновения човек с много висок промисъл, заяви проф. Михаил Неделчев.

Чак през 1965 година той отново е върнат в литературата, благодарение на Георги Джагаров, който много активно съдействаше за неговото връщане в литературата, припомни проф. Неделчев и продължи:

Имаше много съпротива срещу това, но през цялото време ние знаехме, че Атанас Далчев е тайният баща на многото нови алтернативни поети – на поети, които не се подчиняваха на нормите на социализма. Именно тогава Атанас Далчев издаде своите знаменити бележки – кратки, критически, философски – дори, пейзажни фрагменти, които са изключително силни и влиятелни. Те се четат и до ден днешен, преиздават се.

Тогава той написа и няколко стихотворения и остава неговата знаменита фраза, с която отговаряше на обвиненията, че печата и издава само хубави стихотворния: ,,Не, аз просто пиша само хубавите си стихотворния".

Според проф. Неделчев, Далчев е и доста добър критик, защото заедно с Димитър Петров пишат една знаменита статия срещу Николай Лилиев – ,,Мъртва поезия", която предизвиква огромна полемика между списанието на Владимир Василев ,,Златорог" и списанието на проф. Александър Балабанов ,,Развигор".

Следите от влиянието на поезията на Далчев могат да се търсят в поезията на Иван Цанев, на Екатерина Йосифова, на Борис Христов.

Но това влияние е следствие на неговия висок морал – литературен, пък и чисто човешки. Това е влияние, което оказва неговата образност, защото тази предметна лирика има прекрасна образност, която се помни. Образност – алтернативна на символизма, чужда на символистическата образност. Тя се основава на съвсем конкретни наблюдения, поясни проф. Михаил Неделчев.



Литературният критик е категоричен, че Далчев не е бил забранен.

Той по-скоро беше пренебрегван и изхвърлен. Истинските поети – дори в края на 40-те – 60-те години, знаеха кой е Атанас Далчев, знаеха за високата стойност на неговата поезия. Той тайно влияеше, присъстваше, независимо от това, че за него не се говореше. След връщането си в поезията, връщането си в актуалния литературен живот, за Далчев започна да се пише, издадоха се малки книжки върху неговата поезия, имаше преиздания на неговите бележки, фрагменти.

В заключение проф. Неделчев бе категоричен, че тези, които четат поезия, които се интересуват от литература, те много добре знаят кой е Атанас Далчев. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/atanas-dalchev-tainiat-bashcha-na-novite-alternativni-poeti/

[Hatshepsut]

Атанас Далчев — ,,Повест"

Стихотворението ,,Повест" е написано от Атанас Далчев през 1925 година и е включено в стихосбирката му ,,Прозорец". Действието е насочено отвън – навътре. Лирическият говорител на Далчев разкрива безсмислието на битието. Той е прозрял истината, че вещите обричат човешката душа на самота.

Времето на личността е преходно, вечно е само мъртвото. Усещане за изтичащо време, за процеждане и изчезване без спомен. Сякаш в зла приказка вещите надживяват своите стопани.

Портретите в света на Далчев са прашни, огледалото е коварно и призрачно, дори есенното слънце вехне. В произведението на този нестандартен творец вещите присъстват с особено звучене, като знаци за света на човека, обвързани с битието. Човекът е овещен, а вещта е очовечена.

В този смисъл идеята за изтичащото време е внушена с присъствието на часовника. Неговият звън отеква като стъпките на смъртта.


Повест

Прозорците - затворени и черни
    и черна и затворена вратата,
    а на вратата - листът със словата:
    "Стопанинът замина за Америка."

    И аз съм сам стопанинът на къщата,
    където не живее никой,
    ала не съм аз заминавал никъде
    и тук отникъде не съм се връщал.

    Аз не излизам никога от къщи
    и моите еднички гости са годините,
    а много пъти пожълтяваха градините
    и аз не съм навярно вече същият.

    Отдавна всички книги са прочетени
    и всички пътища на спомена са минати,
    и ето сякаш сто години
    как разговарям само със портретите.

    И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
    люлее свойто слънце от метал.
    Понякога аз се оглеждам в огледалото,
    за да не бъда винаги самотен.

    А по стената се изкачват бавно
    и догоряват на потона дните ми:
    без ни една любов, без ни едно събитие
    животът ми безследно отминава.

    И сякаш аз не съм живеел никога,
    и зла измислица е мойто съществуване!
    Ако случайно някой влезе в къщата,
    там няма да намери никого;

    ще види само прашните портрети,
    коварното и празно огледало
    и на вратата листът пожълтял:
    "Стопанинът замина за Америка."

https://bulgarianhistory.org/atanas-dalchev-povest/

[Hatshepsut]

Прозорец

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.

И през нея минават прегърнати
мойто братче и мойта сестра.
В посребрената бяла гора
накъде ли самички са тръгнали?

Те вървят върху сребърен път
и под мрежа от сребърни клони,
посребрени листа се отронват,
дъждове от листа ги валят.

Мойто братче и мойта сестра
преминават без страх под дърветата:
няма вълци, нито има ветър
в тази сребърна бяла гора.

Там е само вълшебната птица
с лъчезарните златни пера;
мойто братче и мойта сестра
нея търсят от цяла седмица.

Чак на седмия ден призори
ето тя затрептява, изгрява
и във миг се запалва гората
от горящите нейни пера.

Дървесата възпламват, искрят
и на капки сребро се разтапят.
И отново изникват къщята
и изплува познатият път.

1925

[Hatshepsut]

Болница

Тази бяла варосана зала на градската болница,
до самите стени прилепените бели легла
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Тези черни ръце връз прострените бели покривки
като черни оголени клони на зимния сняг,
тези сухи ръце и ракривени болни усмивки,
и очи може вече вгледани в другия свят.

Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни
със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,
и звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на близката смърт.

1923