Разширени варианти на кирилицата

[Hatshepsut]

Реших да пусна тази тема, с чисто информативна цел. Тук ще бъдат представени буквите от разширените варианти на кирилицата, използвани от различни неславянски народи в Азия.
Реших че най-правилно е изложението в темата да е на буквено-фонетичен принцип, а не на национален, т.е. постингите ще бъдат структурирани според отделните букви, а не според азбуките (абхазка, осетинска, татарска и т.н.)

По правило в един постинг ще бъде представен по един звук (буква). Ако в различни азбуки има различни букви за този звук, всички те ще бъдат събрани на едно място, в един постинг, дори и графично да нямат нищо общо.
Някои от тези букви се поддържат от нашия шрифт Lora, а други ще бъдат зареждани от шрифтовете Times New Roman и Segoe UI
За всяка буква ще уточнявам дали се поддържа от шрифта Lora

Що се отнася до произношението на тези звуци, не бих могъл да кажа нищо конкретно, въпреки че теоретично от гледна точка на фонетиката то ще бъде описано. А дори и да чуя някой такъв звук, едва ли ще мога да го възпроизведа 

Буквите, които вече не се използват, ще ги маркирам с червен цвят.

Като източник на информация ще използвам статиите в българската и руската уикипедия.

[Hatshepsut]

Ӕ, ӕ е буква от кирилицата. Обозначава ненапрегнато-отворената предна незакръглена гласна /æ/. Използва се в осетинския език, където е 2-рата буква в азбуката. Ӕ е лигатура от други две кирилски букви А и Е.

Буквата Ӕ е аналогична на латинското Æ. Практически в осетинските текстове традиционно се използва латинската буква, а не кирилското ѝ съответствие. Това се обяснява с факта, че малко шрифтове поддържат кирилската версия на буквата. Този прийом се дължи и на по-голямато количество публикувани текстове в интернет, в които е налична латинската версия на буквата. Така например, ако се напише кирилското Ӕ в търсачката Google, ще излязат много по-малко съдържащи я текстове. При интернет комуникацията на осетински често, поради липсата на латинската буква Æ, тя се заменя с Ае, само с А или с кирилската буква Э.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%94

Ӓ, ӓ или А с две точки е буква от кирилицата. Използва се за обозначаване два звука — на ненапрегнато-отворената предна незакръглена гласна /æ/ (ѣ) или ненапрегнато-отворената средна гласна /ɐ/ (подобна на българското ,,потъмнено неударено а").

Използва се в марийски, килдински диалект на саамския език и в хантийския език. До 1990 година буквата Ӓ се използва и в гагаузкия език.

Аналогични букви от кирилицата на Ӓ са Ә, Ӕ и Ѣ.

Ӓ произлиза от кирилското А, на което е добавен диакритическият знак диарезис (две точки).

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%92

Ԑ, ԑ или З обърнато е буква от кирилицата. Наподобява много на гръцката буква епсилон (Ε ε) и латинския ѝ еквивалент (Ɛ ɛ), бележещ звука отворено [е] ([æ]), но има различен произход. Произлиза от кирилската буква З, която е обърната. Ԑ е добавена в Unicode 5.0 Standard, но все още е рядкост в повечето кирилски шрифтове. Използва се в енетския и хантийския език.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D4%90

Ә, ә или Шва е буква от кирилицата. Използва се в абхазкия, башкирския, дунганския, калмикския, казахския, кюрдския и татарския език. До 1991 година Ә присъства и в азербайджанската и туркменската азбука, след което тези езици преминават на латиница.

Звукова стойност

В азербайджанския (до 1991), башкирския, калмикския, казахския, татарския и туркменския (до 1991) представлява звука ненапрегнато-предната отворена незакръглена гласна /æ/. Често се транслитерира на латиница като ä.

В дунганския език буквата Ә представлява полузатворения заден незакръглен гласен звук /ɤ/, а в кюрдския език – звука /ə/.

В абхазкия език Ә представлява лабиализиран преден съгласен звук /ʷ/. Диграфите с буквата Ә се смятат за самостоятелни букви в абхазкия език и имат отделно място в абхазката азбука. Транслитерират се на латиница с ˚ (˚).

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%98



Като изключим донякъде последния вариант Ә, който има различни звукови стойности в различните езици, тук става дума за един звук ӕ, който лично за мен е много лесен за произнасяне. Има го в английския език, примерно в думата black, а също и в немския език. В английския език няма отделна буква за този звук, в немския език за този звук се използва буквата ӓ, а в исландския - буквата ӕ

Такъв звук няма днес в българския език, но в далечното минало е имало - в старобългарския език за този звук се е използвала добре познатата ни буква Ѣ (Ят)
Впоследствие, може би някъде след 15 век, този звук се трансформира в Е и Я, като в западните български диалекти се трансформира в Е, а пък в източните - в Я.


✅ И четирите букви, представени в този постинг се поддържат от шрифта Lora.

[Hatshepsut]

Ӑ, ӑ или "А кратко" е буква от кирилицата. Използва се в чувашкия език, където бележи свръхкраткия полузатворен заден незакръглен гласен звук [ɤ̆]. Буквата е въведена от руския езиковед Иван Яковлев през 1873 година. Създадена е като към А е добавен диакритическия знак бревис (кратка).

Някои речници на ненецкия език използват A͏̆ a͏̆ (a с бревис, във формата на подобната латинска буква), обозначаваща кратка гласна [ɑ̆]

Разлика в диакритичните знаци "бревис" в кирилицата (горе) и латиницата (долу)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%90

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D3%90


В българския език имаме само една подобна буква - Й, на мен ми е трудно да произнеса кратката форма на У (каквато има в английския, обозначавана с буквата W, примерно в думата water), а пък за останалите нямам никаква представа как се произнасят и звучат 

✅ Буквата Ӑ ӑ се поддържа от шрифта Lora.

[Hatshepsut]

Ӛ, ӛ е буква от кирилицата. Обозначава присъщия звук /ɘ/ (полузатворена средна незакръглена гласна). Използва се в хантийския език, където е 10-а буква от азбуката. Произлиза от кирилската буква Ә, над която са добавени две точки (диерезис).

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%9A


Този звук донякъде прилича на българския звук Ъ, но от информацията, която намерих, изглежда най-близкото му звучене е като в английската дума sun (Повече инфо ТУК)


✅ Буквата Ӛ ӛ се поддържа от шрифта Lora.

[Hatshepsut]

Ғ, ғ или Г с чертичка, както и Гайн или Айн, е буква от кирилицата. Произлиза от буквата Г, която е пресечена с водоравна чертица. Използва се в казахския, тофаларския и таджикския език език (в азербайджанския и узбекския — до 1991), където обозначава звучната мъжечна проходна съгласна /ʁ/ или звучната заднонебна проходна съгласна /ɣ/. Въпреки че буквата наподобява облика на латинското F, тя има съвсем различна звукова стойност.

Кирилската буква Ғ съответства на арабската буква ﻍ (гайн). Въведена е в употреба когато средноазиатските езици заменят арабската писменост с кирилицата през 1940-те година на 20 век.

Транслитериране

В казахския и таджикския буквата се транслитеритра като ğ или gh. До 1991 година в узбекския е транслитерирана като `g, а в азербайджанския – също и като ğ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D2%92

Ҕ, ҕ или Г с ченгелче е буква от кирилицата. Обозначава звучната заднонебна проходна съгласна /ɣ/. Използва се в якутския език, където е 5-а буква от азбуката, и в абхазкия език, където е 6-а по ред. Напоследък в абхазкия език вместо Ҕ се използва буквата Ӷ.

Буквата Ҕ произлиза от кирилското Г, на което е добавено ченгелче.

Аналогична буква от кирилицата на Ҕ е Ғ, която днес се използва в казахския, тофаларския и таджикския език (в азербайджанския и узбекския до 1991). Транслитерира се на латиница като ġ или като ğ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D2%94

Ӻ, ӻ или Г с чертичка и ченгелче е буква от кирилицата. Обозначава звучна мъжечна проходна съгласна [ʁ]. Използва се в нивхския език. Буквата e модифицирано Г, на което са добавени допълнително чертичка и ченгелче. Аналогичен вариант на Ӻ е буквата Ғ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%BA

Ӷ, ӷ или Г с камшиче е буква от кирилицата. Обозначава звучната заднонебна проходна съгласна /ɣ/ или звучната гласилкова проходна съгласна /ɦ/. Използва се в абхазкия език, в ескимоските юитски езици и в нивхския език.

Буквата Ӷ произлиза от кирилското Г, на което е добавено камшиче (десцендер). Транслитерира се на латиница като g. В последно време в абхазкия език буквата Ӷ заменя Ҕ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%B6


Относно произношението на тези букви ми е трудно да дам конкретен пример, доколкото ми е известно, в някои от индоевропейските езици има подобен звук gh, примерно в арменския, персийския и в санскрит 


✅ И четирите букви, описани в този постинг се поддържат от шрифта Lora.

[Hatshepsut]

Ӗ, ӗ или Е кратко е буква от кирилицата. Използва се в чувашкия език, където е 9-а по ред азбуката. Обозначава кратък звук, близък до [е].

Буквата Ӗ е въведена за първи път от Иван Яковлев през 1873 година в неговия ,,Буквар за чуваши с използване на руската азбука". Създадена като към Е е добавен диакритическия знак бревис (кратка). В по-стари чувашки текстове вместо Ӗ се среща употребата на Ь.

Някои речници на ненецкия език използват Е͏̆ e͏̆ (e с бревис във формата на латински), обозначаваща кратка гласна [ə̆]

Разлика между знака бревис в кирилицата (горе) и латиницата (долу)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%96

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D3%96


✅ Буквата Ӗ ӗ се поддържа от шрифта Lora.

[Hatshepsut]

Ӂ, ӂ е 8-ата буква в молдовската кирилска азбука и обозначава звучната задвенечна преградно-проходна съгласна /dʒ/ ([дж]). Съответства на латинската буква G в румънската азбука, когато се пише пред буквите i или e (Giurgiu – Джурджу, general – дженерал). Буква Ӂ се използва също така в гагаузката кирилска азбука.

Буквата е създадена като към Ж е добавен диакритическият знак бревис (кратка). В румънската кирилица до средата на 19 век вместо Ӂ се използва буква Џ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%81

Җ, җ, Меко Ж или Ж с камшиче, е буква от кирилицата. Обозначава съгласните звукове /ʓ/ ([жь]) или /ʤ/ ([дж]). Използва се в татарския, каликския и дунганския езици. В латинския вариант на татарската азбука буквата Җ се представя от C. До 1991 година буквата Җ се използва и в туркменския език, където е заменена от Ž. През 1918 година Василий Молодцов включва буквата Җ в своята азбука, предназначена за коми езика (виж Молодцовска азбука). Транслитерира се на латиница като Zh, а в пинин ѝ съответства J. До 1953 година вместо Җ се използва Z̧

Буквата Җ произлиза от кирилското Ж, към което е добавен десцендер (камшиче). Соътветстващи кирилски букви на Җ са Џ, Ӂ, Ӝ и Ҹ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D2%96

Ӝ, ӝ е буква от кирилицата. Обозначава звучната задвенечна преградно-проходна съгласна /ʤ/ ([дж]). Използва се в удмуртския език, където е 8-ата буква от азбуката. Произлиза от кирилската буква Ж. Аналогична буква от кирилицата на Ӝ е Џ, която се използва в сръбския и в македонската книжовна реч, а така също и буквата Ӂ от молдовската азбука и Ҹ от азербайджанската кирилска азбука.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%9C

Ҹ, ҹ e буква от кирилицата. Обозначава звучната задвенечна преградно-проходна съгласна /ʤ/ ([дж]). До 1991 година буквата Ҹ е част от азербайджанската кирилска азбука. При преминаването на азербайджанския език от кирилица на латиница буквата Ҹ е заменена по турски образец с латинската буква C.

Знакът Ҹ произлиза от кирилската буква Ч. В други кирилски азбуки вместо Ҹ се използват или са се използвали диграфите ДЖ, ЧЖ, а така също и буквите Џ, Ӂ, Җ и Ҷ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D2%B8

Ҷ, ҷ е буква от таджикската кирилица, където обозначава звучната задвенечна преградно-проходна съгласна /ʤ/ ([дж]), записвана в други кирилски азбуки посредством Џ, Җ или с диграфите дж и чж.

В абхазката азбука същата буква се използва за представяне на изтласкващата задвенечна преградно-проходна съгласна /t͡ʃʼ/.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D2%B6

Ӌ, ӌ е буква от кирилицата. Използва се в хакаския език, където обозначава звучната задвенечна преградно-проходна съгласна съгласна /ʤ/ ([дж]). Аналогични букви на Ӌ са Ӂ, Ӝ, Џ и Ҹ.


Звукът дж е добре познат и в българския език, но за него няма отделна буква, което е явен пропуск според мен 


✅ И шестте букви описани в този постинг се поддържат от шрифта Lora.

[Panzerfaust]

Звукът дж е добре познат и в българския език, но за него няма отделна буква, което е явен пропуск според мен 

Защото не е роден. Среща се само в чуждици.

[Hatshepsut]

Защото не е роден. Среща се само в чуждици.

Дори и да е така, звукът е реално съществуващ и по-добре е да има самостоятелна буква за него.

[Hatshepsut]

Ҙ, ҙ е буква от кирилицата. Обозначава звучната зъбна проходна съгласна, подобна на английския звук then /ð/. Използва се в башкирския език, където е 7-ата буква от азбуката.

Седмата буква от башкирската азбука, където означава звучен междузъбен звук [ð]. При произнасянето на тази съгласна езикът трябва да е сплескан, а не напрегнат, а върхът на езика да е между зъбите, които го притискат хлабаво. Поток от въздух преминава през тази междина и се образува звукът [ð].

Този звук го има и на английски. Примери:  башк. беҙ — "ние"; Английски they - "те".

Фонемата [ҙ] е представена във всички позиции на местните башкирски думи и в ранните чужди заемkи. Тя се използва много широко в ауслаут (като последна буква) (kөҙ - "есен", яҙ - "пролет") и инлаут (в средата на думата) (оҙаҡ - "дълъг", иҙән - "под"). В анлаут (в началото на думата) се среща само в състава на думата ҙур – ,,голям", и в производни думи, образувани от нея ҙурлыҡ – ,,стойност", ҙурҙар – ,,възрастни" и др. Също [ҙ] се представя в началото на някои частици. Представлявайки един от специфичните звуци на башкирската азбука, [ҙ] действа вместо етимологичните общи тюркски [d] и [z], както и [t] (примери: биз> бeҙ - ,,ние"; када> ҡаҙа - ,,пръчки"; атнa> aҙнa - ,,седмица").

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D2%98


✅ Буквата Ҙ ҙ се поддържа от шрифта Lora.

[Hatshepsut]

Ѳ, ѳ или Тита е буква от ранната кирилица, произхождаща от гръцката тета (Θ, θ). Използвана е главно за правилното изписване на произлизащи от гръцки език думи и имена. Числовата ѝ стойност възлиза на 9. Тита не присъства в първоначалния състав на глаголицата, но на по-късен етап се среща като  (Ⱚ), въпреки че не ѝ се отрежда числова стойност.

Названието ,,тита" (на руски език - ,,фита") е свързано със съвременното гръцко произношение на думата θῆτα ,,[th]ѝта", където първият звук се отъждествява с английското ,,thin" (беззвучна зъбна проходна съгласна). В славянските езици, предаваният от буквата звук се произнася като [t] или [f].

Буквата просъществува в руската азбука до 1918 г., когато се заменя с Ф. Имена като Ѳеодоръ/Ѳёдоръ, производни на гръцкото Θεόδωρος, започват да се изписват като Фёдор/Феодор.

Тита се използва и в румънската кирилица до към 1860 г.

Буквата не трябва да се бърка с някои сходни по вид, но коренно различни по звукова стойност знаци, като например Ө, ө (О с чертичка), чието произношение е [œ], [wʉ].

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D1%B2


Не ми е известно докога тази буква се е използвала в българската азбука 


✅ Буквата Ѳ ѳ се поддържа от шрифта Lora.

[Hatshepsut]

Ы, ы е буква от кирилицата. Представя фонемата /i/ след непалатализирани (твърди) съгласни в беларуската, русинската и руската азбука. Поради фоноложки процеси, реализацията на /i/ след твърди съгласни се изтегля към затворена централна незаоблена съгласна (МФА: [ɨ]).

В древната старобългарска азбука и в църковнославянската азбука буквата Ы носи названието ѥрꙑ (старобълг.) или йерѝ (ц.-сл.), свързано с названията на буквите ,,еръ" (Ъ) и ,,ерь" (Ь).

Подобно на други кирилски букви, Ы/Ꙑ първоначално е лигатура между Ъ и І (тогавашно і, без точка или с две точки) или И (тогавашно и, изписвано като днешно н). В старите ръкописи, тази буква винаги се е срещала като Ꙑ или ЪИ. Днешната форма еволюира след изясняването на еровите гласни ъ и ь в старобългарския език.

Обикновено тази буква се транскрибира на латиница като Y, а на български книжовен език и македонската литературна норма руското ,,ы" се транскрибира като ,,И". В руския език чрез буквата ,,ы" се транскрибира звукът Ъ, срещан в чужди географски понятия, например Румыния, Ыгыатта. Тази буква се употребява и в казахския, където съответства на фонемата /ɯ/.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AB


✅ Буквата Ы ы се поддържа от шрифта Lora.

[Hatshepsut]

Ӟ, ӟ е буква от кирилицата. Използва се в удмуртския език, където е 11-а буква от азбуката и обозначава звучната венечно-небна преградно-проходна съгласна /ʥ/ ([д͡жь]). Звукът наподобява мекото и звънко Ђ, използвано в сръбския език. Буквата е производна на кирилското З.

На удмуртски език обозначава звука [d͡ʑ]. За първи път се появява в азбуката от 1897 г., която е в основата на съвременната.

Използван е в башкирската азбука от Н. Ф. Катанов за обозначаване на звука [ð] (в съвременната азбука за този звук се използва буквата Ҙ, за която стана дума в предишния постинг).

Използвала се и в коми азбуката от К. М. Мошегов (1908г.) за обозначаване на звука [d͡ʑ] (в съвременната азбука за този звук се използва диграфът дз)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%9E

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D3%9E


✅ Буквата Ӟ ӟ се поддържа от шрифта Lora.

[Hatshepsut]

Ӡ, ӡ е буква от кирилицата. Обозначава звучната венечна преградно-проходна съгласна /ʣ/ ([дз]). Използва се в абхазкия език, където е 19-а буква от азбуката. Буквата Ӡ произлиза от кирилското З. Транслитерира се на латиница като ʒ (еж), ź или dz, а в грузинския вариант на абхазката азбука — като ძ. Аналогична буква от кирилицата на Ӡ е Ѕ, която днес се използва в македонската литературна норма.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%A0

Ꚉ, ꚉ е буква от кирилицата, част от старата осетинска и абхазка азбука. Въведена е от Андрей Шьогрен през 1844 година, който съставя първата осетинска азбука на основата на кирилицата. Обозначава звучната венечна преградно-проходна съгласна /ʣ/ ([дз]). Предсталвява лигатура между кирилските бувки Д и З. През 1862 година Пьотър Услар издава своята монография ,,Абхазский язык", в която въвежда буквата Ӡ за обозначване на звука /ʣ/. През 1887 година при препечатването на монографията на Услар типографът М. Завадский я изхвърля, като заимства буквата на Шьогрен. По-късно буквата в печатния ѝ вариант се връща в първоначалната си ръкописна форма, създадена от езиковеда Услар, и е част от съвременната абхазка азбука, където се изобразявата така Ӡ. В съвременната осетинска азбука звукът /ʣ/ се предава чрез диграфа ДЗ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%EA%9A%88


✅ Буквата Ӡ ӡ се поддържа от шрифта Lora.
🚫 Буквата Ꚉ ꚉ не се поддържа от шрифта Lora.

[Hatshepsut]

Ӣ, ӣ е буква от кирилицата. Обозначава дългия гласен звук /iː/ ([ии]). Буквата се използва в таджикския език (12-тата буква от таджикската азбука), където се пише в края на думата за означаване на ударено дълго И.

Ӣ е 16-тата буква в алеутската азбука на беринговия диалект. В някои речници на ненецкия език се използва за обозначаване на дългата гласна [iː]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%A2

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D3%A2


✅ Буквата Ӣ ӣ се поддържа от шрифта Lora.

[Hatshepsut]

Ӥ, ӥ или И с две точки, е буква от кирилицата. Използва се в удмуртския език, където е 13-а буква от азбуката. Обозначава затворената предна незакръглена гласна /i/, като е използваема единствено след непалатализирани зъбни съгласни (д, з, л, н, с, т). В останалите случаи се използва буквата И.

Честно казано, трудно ми е да си представя как се произнася този звук, въпреки даденото описание 

В удмуртския език той обозначава звука /i/ без омекотяване на предишната съгласна d, z, l, n, s, t, за разлика от буквата И омекотяваща тези съгласни. За първи път се появява в азбуката от 1897 г., която е в основата на съвременната. Тази азбука се използва почти непроменена в учебната литература (например букварите от 1898, 1907, 1912 и 1917 г.), но например буквата Ӥ не е използвана в първия удмуртски вестник ,,Войнайс Ивор" (1915 г.). Официално азбуката (с Ӥ в състава) е одобрена през 1924 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D3%A4

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D3%A4


✅ Буквата Ӥ ӥ се поддържа от шрифта Lora.