Паметник на маестро Дико Илиев в София

[Panzergrenadier]

Има инициативен комитет, има дискусия, но пари за архитектурен проект за паметник на маестро Дико Илиев в София липсват. Композиторът, чиято музика (Дунавското хоро) звучи след новогодишното послание на Българския президент, все още няма паметник в София.

Това е проектът за паметник на Дико Илиев в Борисовата градина.

[Panzerfaust]

Инициативният комитет да открие банкова сметка и да започне да набира дарения. Въпреки, че каузата не е толкова популярна.

[Panzergrenadier]

Маестрото има бюст-паметник и читалище на негово име в Карлуково, родното му място, но един паметник в София е нещо друго. То имаше и договор с Виваком да се събират пари на дарители с кликвания, но нещата се провалиха...

[Panzerfaust]

Може би трябва да се дочакат малко по-добри дни, че сега икономически не са много добре нещата, а това се отразява и на дарителството.

[Hatshepsut]

"Дунавското хоро" – невидимата нишка, която свързва българите по света

Малцина знаят, че любимото на поколения българи ,,Дунавско хоро", което по традиция зазвучава във всеки български дом още в първите минути на Новата година, е написано една пролетна вечер.

Сякаш вдъхновено от новото начало в природата, то създава невероятното усещане за лекота и сила, която прониква във всяка клетка.

,,Дунавското хоро" е невидимата духовна нишка, която свързва милиони българи, независимо в коя точка на света се намират, за да укрепи чувството им за общност и родова принадлежност.

Танцуват го всички – и млади и стари, дори и неуверените в стъпките му, защото завладява духа и увлича с радостта, която струи от ритъма му и краката сами заиграват под музиката.


Бургас празнува 3 март, площад "Тройката" 2019

,,Наистина е любимото хоро на всички българи – отбелязва Ива Тодорова от организацията за култура и фолклор ,,Таратанци". – Станало ни е толкова близко, че не може да започнем Новата година без него. Играе се в цяла България, но по произход е северняшко. Името му идва от известната пиеса на композитора Дико Илиев, написана през далечната 1937 година. Хорото се среща под различни наименования, свързани с местностите по протежението на р. Дунав и Средна Северна България. Познаваме го и като Свищовско, Търновско, Северняшко, а стъпките му – пет напред и три назад подсказват колко е важно да бъдем винаги с две стъпки напред."

Не е случайно, че именно тази мощна сила, която се издига като всеобща молитва от танцуващите, има целителни пречистващи свойства. Енергията, която се завихря при изпълнението на хорото, прониква дълбоко в тялото на танцуващите, за да оформи красив кръг от стъпки, подобен на мандала, заплетена от живия човешки дух. Формите, които образуват стъпките на отделните български хора са открити случайно през 2014 г. от младите създатели на Фондация ,,Таратанци". По време на форум, организиран от сдружение ,,Обединени идеи за България", те откриват новаторски метод за изобразяване на българските хора, чрез графични фигури от стъпките им. Последователността е показана с цветове и цифри, така че всеки начинаещ да може да проследи движенията.



,,Беше много интересно, когато завъртяхме стъпките на ,,Дунавското хоро". Знаем, че фразата му се повтаря и се изиграва в кръг и на графиката се получи изображение, което малко напомня вълните на Дунава. Всяка форма на хоро, която пресъздаваме си има фон от цветни линии, които показват метричната пулсация, а в случая линиите на ,,Дунавското хоро" са зелени и сини, за да показват размер 2/4. Това са и някои от типичните цветове на известните шевици в носиите на северняците."



Разбира се, дигитализацията не е заместител, а покана към хората да отидат в залата и да се запознаят на живо с танцовия ни фолклор. От друга страна, това е и един своеобразен начин за съхраняване на стъпките на застрашените от изчезване български хорà, които са слабо известни и не се играят масово. Затова организацията решава да възпроизведе графичните форми на колкото може повече хорà и да ги дигитализира, като до момента така са съхранени 40 български хорà от познатите ни над 300.



Радостното е, че все повече млади хора се обръщат към народните танци, за да се свържат с българския корен.

,,Може би е някак кодирано вътре в нас и дори да не сме сигурни в точните стъпки, ритъмът ни води – посочва Ива Тодорова. – Редом с правото хоро, ,,Дунавското" се е превърнало в хороводен химн, който всички знаем. И ако искаме да разкажем на някой чужденец за фолклора ни, особено на празник, няма как да не му представим ,,Дунавското хоро".

Тази година ,,Таратанци" спечели европейската награда за културно наследство ,,Европа Ностра" за дигитализирането и съхранението на българските хорà. Отличието е голям стимул и заслужено признание за труда им, посветен на обединението на българите и съхраняване на българското духовно наследство.



https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101579274/dunavskoto-horo-nevidimata-nishka-koato-svarzva-balgarite-po-sveta

[Hatshepsut]

Дико Илиев пише първото си хоро на 19-годишна възраст


Дико Илиев (Източник: Къща-музей "Дико Илиев")

Днес се навършват 125 години от рождението на големия български композитор, музикант и диригент, автор на "Дунавско хоро", създал 56 народни хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери, изпълнявани от духови оркестри.

Дико Илиев пише първото си хоро на 19-годишна възраст, без да има музикална теоретична подготовка. Според архивите това се случва през 1917 г., по време на Първата световна война, когато младежът е на фронта и там създава "Искърско хоро".

Днес се навършват 125 години от рождението на големия български композитор, музикант и диригент, създал 56 народни хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери - всички, изпълнявани от духови оркестри.

"Дунавското хоро", с което българите посрещат нова година, композиторът създава на 18 април 1937 г. "От любовта ми към Дунава се роди едно от най-хубавите ми хора - "Дунавското", но най-обичано за мен си остава "Александрийка", което носи името на дъщеря ми", казва по-късно Дико Илиев.

"Александрийка" той написва след смъртта на дъщеря му Александрийка през 1935 г.

МУЗИКА И ВОЙНА

Дико Илиев е роден на 15 февруари 1898 г. в с. Карлуково, Ловешка област. Още от малък проявява интерес към музиката. Когато е на 11 години, за първи път чува звука на флигорна и се влюбва в този инструмент. На 13-годишна възраст, през 1911 г., той постъпва в 16-и пехотен Ловчански полк в град Орхание (днес Ботевград) като музикант в духовата музика на полка.

Започва да се учи на тромбон, тъй като местата за любимата флигорна са заети. Още след петия месец показва умение и талант и е включен да свири в оркестъра.

Четиринадесетгодишен, Дико Илиев участва в Балканската война (1912-1913), където служи с военния оркестър на 16-и пехотен Ловчански полк от състава на Първа българска армия. Когато полкът е в Македония, Дико Илиев среща случайно баща си - момент, запазен на снимка.

ПЪРВИ СТЪПКИ В МУЗИКАТА, ПЪРВИ ХОРА

През 1919 г. Дико Илиев идва в София и постъпва като музикант в оркестъра на Военното училище с капелмайстор Тодор Хаджиев. В създадения заедно с Гвардейската музика сборен симфоничен оркестър на Софийската народна опера Дико Илиев свири в оперите "Кармен", "Травиата", "Трубадур", "Риголето".

От 1922 г. до 1930 г. композиторът живее в село Букьовци (днес Мизия), където се занимава със земеделие. През този период свири със своята флигорна на сватби, кръщенета, панаири и сборове из Оряховско и Белослатинско. Създава и ръководи духовите оркестри в Букьовци, Селановци и Комарево. Композира хората "Букьовско", "Еленино", "Грънчарско", "Веселият Иванчо".

От 1931 до 1936 година Дико Илиев свири в духовия оркестър на Трета жандармерийска дружина в град Оряхово, където композира хората "Зиг-заг", "Селски въздишки", "Майски цветя", "Оряховска идилия" - китка.



Дунавско хоро

ОРЯХОВО

Две години, през 1936-1938, Дико Илиев е в Софийския военен оркестър с капелмайстор Иван Касабов, след което се завръща в Оряхово и постъпва в духовия оркестър, ръководен от чешкия капелмайстор Александър Вейнер. От него Дико Илиев се учи на хармония, правилно гласоводене, разпределение на инструментите и баланс на духовия оркестър и дирижиране. През 1948 г. Дико Илиев наследява диригентския пост от своя учител и е диригент на оркестъра до 1957 г.

В Оряхово Дико Илиев създава едни от най-популярните си хора - "Дунавско", "Веселото Санче", "Дайчово", "Елено моме", "Александрийка" и рапсодията "Танцът на жътварките".

ОТНОВО ВОЙНА

Композиторът участва във Втората световна война (1939-1945), в редовете на 36-и пехотен Козлодуйски полк, където е щаб-тръбач. След войната Дико Илиев основава Оряховското професионално околийско дружество на музикантите. Организира 19 професионални музикантски групи.

В началото на 1947 г. 36-и пехотен Козлодуйски полк е разформирован и Дико Илиев е изпратен на служба в 11-и пехотен Сливенски полк. С марша "Сливенци при Драва", написан от него тогава, в продължение на 15 години, радио "София" открива обедната си програма.

ВСЕОТДАЙНОСТ ДО КРАЯ

През 1948 г. Дико Илиев е назначен за диригент на полковия оркестър. След разформироване на полка е диригент на основаният през 1957 г. Оряховски духов оркестър към читалището. След пенсионирането си през 1958 г. започва да работи със самодейните духови оркестри в Северозападна България. Създава нови духови оркестри, дирижира и обучава млади музиканти. През 60-те години на 20 век са написани хората му "Михайловградско" и "Каменополско", маршовете "Лехчевски бригадир", "Септемврийски герои", "Механизатори", валсовете "В лозята на Рибине", "Над Букьовци" и други.

Творбите му са посветени на събития, на любими хора и красиви местности в родината. Цялото му музикално творчество е свързано с Оряхово, с Дунав, с гарнизонната музика, в която той е свирил като музикант. Композициите му съчетават народна музика с елементи от градския фолклор.

Дико Илиев умира на 30 ноември 1984 г. в дома си в Монтана.

ПРИЗНАНИЕТО

Дико Илиев е носител на много награди. Той е удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (24 май 1979 г.). На 15 февруари 1983 г., по повод 85-годишнина от рождението му, той e удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" за неговия принос в развитието на българското музикално изкуство. Посмъртно е удостоен със званията "Почетен гражданин на Монтана" - на 26 май 2011 г., и "Почетен гражданин на Луковит" - на 19 септември 2014 г.

От 1988 г. в Монтана се организират Празници на духовите оркестри "Дико Илиев". Първите са проведени на 23 и 24 април 1988 г.

С указ на президента от 15 май 2016 г. ледник на остров Александър в Антарктида носи неговото име.



Дико Илиев - Александрийката

https://impressio.dir.bg/litsa/diko-iliev-pishe-parvoto-si-horo-na-19-godishna-vazrast

[Hatshepsut]

Предстоят празници на духовите оркестри ,,Дико Илиев" в Оряхово

В две последователни вечери на 18 и 19 август, за 27-ми път в Община Оряхово ще се проведат Празници на духовите оркестри ,,Дико Илиев", посветени на 125 годишнина от рождението на композитора.

В 19:00ч.  празниците ще започнат с традиционно дефиле по главната улица ,,Васил Левски" в града, водено от домакините – Духов оркестър ,,Дико Илиев" при Народно читалище ,,Надежда 1871" – Оряхово, които тази година честват своят 70 годишен юбилей, следвани от местния Мажоретен състав ,,Александрийка", след тях ще видим и чуем Военен духов оркестър при 61-ва Стрямска механизирана бригада – град Карлово, Мажоретен състав ,,Нани денс" – град Елин Пелин, Младежки духов оркестър ,,Оряхово Брас Бенд"- град Оряхово и Духов оркестър ,,Монт Мюзик" – град Монтана.

През втората вечер от 27-те Празници на духовите оркестри ,,Дико Илиев" , след дефиле на сцената на площад ,,Дико Илиев" отново ще се качат Духов оркестър ,,Дико Илиев" – град Оряхово и Военен духов оркестър при 61-ва Стрямска механизирана бригада – град Карлово, след тях ще видим и чуем Представителен духов оркестър ,,Делчо Радивчев" – град Панагюрище, Мажоретен състав ,,Дунавски бисери" – град Лом, Мажоретен състав ,,Слънце" – град Кнежа, Танцов състав ,,Изворче" – град Оряхово и Духова музика ,,Заедно" – град Троян.

Празниците на духовите оркестри ,,Дико Илиев" – Оряхово 2023 се организират от Община Оряхово и Народно читалище ,,Надежда 1871" и се провеждат под Патронажа на кмета на Общината – Росен Добрев, който за пореден път доказва, че Оряхово е градът сред ревностни радетели за съхраняване творчеството на корифея на българското хоро – Дико Илиев!

https://zovnews.com/novini/predstoyat-praznici-na-duhovite-orkestri-diko-iliev-v-oryahovo/