Кулан или Онагер (Equus hemionus) е нечифтокопитен бозайник от семейство Коне, разпространен в Предна и Централна Азия.

Общи сведения

По външен вид заема средно положение между магаре и кон, затова се и нарича още и полумагаре. Тялото му е набито, дължината му е до 200 cm, а височината при холката – 125 cm. Главата му е масивна, има дълги подвижни уши (24 cm), тънки крака и високи копита, къса грива и сравнително къса и тънка добре окосмена опашка. През лятото космената му покривка е пясъчножълта с една тъмнокафява ивица на гърба, гривата и опашката му са черни, а долната част на тялото – по-светла, почти бяла.

Разпространение

Обитава равнини, пустини и полупустини с твърди почви. Среща се в Сирия, Иран, Индия и Тибет.


Начин на живот и хранене

Храни се с тревиста и храстова растителност. Той е предпазлив и при опасност бяга бързо до 70 км/час. Живее на стада до 50 животни. При недостиг на храна предприема далечни миграции.

Размножаване

След 11 месеца бременност ражда по едно малко.

Подвидове

E. h. hemionus – Монголско диво магаре
E. h. khur – Индийско диво магаре
E. h. kulan – Туркменски кулан
E. h. onager – Персийски онагър
E. h. kiang - Кианг - западен Китай, Тибет
† E. h. anatoliensis - Анадолски кулан - Турция
† E. h. hemippus - Сирийски кулан - Сирия, Месопотамия, Арабски полуостров - изчезнал от 1927г.


Кианг е най-големият от подвида кулан, достигащ 140 см при холката и тежащ до 400 кг. Козината на Кианг е червеникаво-кафява. Информацията за киангите е изключително оскъдна. Кианг обича да плува във водата и издържа на условия на живот на надморска височина до 5,5 хиляди метра. Именно на тази височина киангите са били срещани по южните склонове на Хималаите и високите равнини на Тибет.

Сирийски кулан

Сирийският кулан (лат. Equus hemionus hemippus) е изчезнал подвид на кулана, живял в Леванта и Арабския полуостров. Намерен е на територията на съвременна Турция, Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Йордания, Саудитска Арабия и Ирак.


Сирийският кулан е бил само един метър висок при холката, което го прави най-малкият съвременен кон. Цветът му се променя според сезона: маслинена козина през лятото и бледожълт пясъчен цвят през зимата. Подобно на други кулани, той бил известен със своята неукротимост и приличал на чистокръвен кон със сила и красота.

Сирийският кулан живеел в пустини, полупустини, сухи ливади и планински степи. Те са живели в Израел, Йордания, Сирия, Саудитска Арабия и Ирак.

Сирийският кулан бил тревопасно животно. Той се е хранел с трева, както и с листа от храсти и дървета.

Сирийските кулани били една от основните жертви на азиатските лъвове, които някога са живели на Арабския полуостров. Арабският леопард, раираната хиена, арабският вълк и каспийският тигър също ловели тези кулани. Азиатският гепард може да е ловувал жребчета на сирийски кулан.

Европейски пътешественици в Близкия изток през 15-ти и 16-ти век съобщават, че са видели големи стада сирийски кулани. Броят им обаче спада драстично през 18-ти и 19-ти век поради прекомерния улов. Сирийските кулани били сериозно засегнати от събитията, свързани с Първата световна война. Последният див представител на подвида е застрелян през 1927 г. близо до оазиса Азрак в Йордания, а последният екземпляр, държан в плен, умира през същата година в зоопарка Шьонбрун във Виена.

Допълнителни сведения

В миналото куланът е бил безпощадно изтребван заради месото и кожата му, но днес като рядък вид се намира под охрана.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кулан

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сирийский кулан

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кулан

Конфликтът между частната военна компания "Вагнер" и руското министерство на отбраната продължава да ескалира и от словесни престрелки се мина към реални.

Войници на ЧВК "Вагнер" са влезли в кратък бой с военнослужещи от руската армия, след като са били обстреляни близо до село Семигорие, недалеч от Бахмут на 17 май. Това съобщи пресслужбата на Евгений Пригожин, като публикува документ с подробности и видео.

Преди ден Пригожин съобщи, че пътят, по който ЧВК "Вагнер" се е изтегляла от Бахмут, е бил умишлено миниран от силите на руското министерство на отбраната. Сега пресслужбата му разкри подробности. Според първоначалния доклад на "вагнеровците" на 17 май те забелязват, че по някаква причина групи от военните на Министерството на отбраната минират пътища в тила на ЧВК "Вагнер". При опит за обезвреждане на мини и противотанкови мини войниците на частна военна компания са били обстрелвани от позициите на Министерството на отбраната. Автомобилът "Урал", принадлежащ на ЧВК, е повреден, двигателят му е пробит.

Според доклада бойците от неговата частна военна компания са ,,предприели ответни мерки за премахване на агресията и задържане на военнослужещи от руското министерство на отбраната". Лидерът на тази група е бил офицер от Министерството на отбраната на Руската федерация, командир на мотострелкова бригада, подполковник, който е бил в нетрезво състояние.

Пригожин каза, че се води разследване на инцидента, като много факти не са публични.

"Вагнер" разпространи и видео на пленения, който се оказа командирът на 72-ра мотострелкова бригада подполковник Роман Веневитин. В него подполковникът (който е със счупен нос) признава, че е обезоръжил групата за бързо реагиране на ЧВК ,,Вагнер" и след това е дал заповед да се стреля по военния ,,Урал" с бойци от частна военна компания.  Той казва, че е направил това заради лична вражда и в нетрезво състояние. По думите на мъжа с него е имало 10-12 военнослужещи. На въпрос как да характеризира действията си, подполковник Веневитин след дълга пауза отговори: ,,Виновен".

"Сирена" потвърди самоличността на мъжа от клипа на Пригожин. Роман Веневитин наистина служи в руското министерство на отбраната. В базите данни има военнослужещ със същото име, фамилия и бащино име.

45-годишният Роман Генадиевич Веневитин преди това е работил в агенцията за сигурност "Спарта" в района на Нижни Новгород. Военнослужещият е роден в Казан, учил е в Общовойсковата академия на въоръжените сили на РФ. През 2013 г. той е лишен от шофьорска книжка за шофиране в нетрезво състояние.

И видеото, и самата ситуация са странни, коментират военни експерти в социалните мрежи. "Вагнеровци" задържат един от висшите офицери на руската армия. При това, по думите му, той не само е стрелял по частта на ЧВК, но и предишния ден е обезоръжил "вагнеровците". Тоест в продължение на най-малко две денонощия той е предприел цял набор от действия, които трудно могат да бъдат обяснени със случайност или ,,лична неприязън в нетрезво състояние", отбеляза украинският сайт "Страна".

Според нея може да има две обяснения за това.

Първо, историята с обстрела е измислена от Пригожин. Командирът на бригадата е бил заловен от "вагнеровци" и принуден да "дава показания" на видео като част от битката между ЧВК и руското министерство на отбраната.

Второ, частите на руската армия получават заповед да попречат на излизането на "вагнеровците" от Бахмут. Припомняме, че само Пригожин, както и представители на Украйна и Запада, говорят за ,,ротация" (замяна на частите на ЧВК с редовна руска армия) в този град. Министерството на отбраната на Руската федерация не е потвърдило официално ротацията. А по-рано (в началото на май) Пригожин заяви, че е заплашен с обвинения в ,,предателство срещу родината", ако напусне поста си в Бахмут без заповед. Възможно е сега Министерството на отбраната на Русия да се опитва да реализира тези заплахи.

Сигурно е обаче,е отношенията на Пригожин с руското министерство на отбраната вече са на ръба на прехода от информационна война към истинска война. Нито Министерството на отбраната на Руската федерация, нито руските власти коментират ситуацията с постоянните нападки на Пригожин срещу командването на руската армия.

https://www.segabg.com/hot/category-the-war/vagner-pleni-vissh-ruski-oficer

Около руския диктатор Владимир Путин вече се формира определена група хора, които знаят, че войната срещу Украйна е загубена. Това мнение изрази известният политолог и публицист Андрей Пионтковски. В ефира на телевизионния канал Еспресо той подчерта, че първият голям успех по време на контранастъплението на въоръжените сили на Украйна ще бъде началото на необратими политически промени в Русия.
"Преди година Путин пусна Пригожин (създател на ВЧК ,,Вагнер") от веригата, за да дискредитира Шойгу (министър на отбраната на Русия) и Герасимов (началник на Генералния щаб на РА), а сега Пригожин вече дискредитира самата идея за войната. Цитирам последните му изявления: ,,Това не сме го измислили ние - специалната операция", ние не отприщихме тази абсурдна и зловеща война. Войници, хвърлени в тази трагедия, когато прогледнат, ще разкъсат всички, които сътвориха това безумие".

Разбира се, Пригожин манипулира, но той е фронтмен. Ако беше самотник, отдавна щеше да бъде ликвидиран", добави Пионтковски.


Според експерта в Руската федерация вече има група, която е разбрала, че войната е загубена и трябва да решава как да оцелее. По-специално как да запазят собствеността, парите и властта си в страната, която губи войната, т.е. в Русия след Путин.

"И Пригожин със своите призиви играе най-важната роля в тази група. Пригожин подготвя патриотичната част от обществото да приеме поражението. Вместо победа той им предлага едно истинско удоволствие след войната - избиването на предателите, избиването на жителите на "Рубльовка. Той дори аплодира нападенията с дронове на Рубльовка (квартала на богатите в Москва).

Много влиятелни кръгове от бившият КГБ, също са наясно, че войната е загубена. Те всъщност са кръгът, който издигна Путин до върха на властта в Кремъл. Сега мислят за отстраняването му. В същото време трябва да се справят със запазването на своята власт, влияние и собственост след поражението, смята Пионтковски.

https://frognews.bg/novini/voinata-zagubena-obkrajenieto-putin-panika-kak-spasiava-prigojin-obeshtava-likvidirane-bogatite.html

Министерството на отбраната на Украйна публикува загадъчно видео с военнослужещи и красноречив намек за информационно затъмняване преди предстоящото контранастъпление на ВСУ, обръща внимание украинската агенция УНИАН.

,,Плановете обичат тишината. Няма да има съобщение за началото", написа заместник-министърът на отбраната в Киев Ганна Маляр към споделено в социалните мрежи видео.

Видеото показва украински военнослужещи в различни сектори на фронта. Всички те с оръжие в ръце и на фона на военна техника, а също така всеки един от защитниците на родината си показва разбираем жест с пръст и устни - "Мълчи!". В кадрите се виждат различни видове въоръжение, в т. ч. и изтребители F-16=

Бившият шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс заяви вече по-рано тази седмица убеждението си след срещи в Киев, че контраофанзивата на ВСУ ще бъде "много впечатляваща", като смята, че кулминацията на офанзивата може да настъпи още 72-96 часа след началото и Русия ще понесе огромни загуби.

Президентът Володимир Зеленски също заяви, че Украйна е готова за контранастъпление, припомня УНИАН. Зеленски призна, че въоръжените сили на Украйна се нуждаят от допълнителни ресурси за атаката, но не можем да чакаме. Освен това държавният глава допусна смъртта на много украински бойци по време на контранастъплението поради това, че Руската федерация има предимство във въздуха. Междувременно Белият дом заяви, че САЩ и съюзниците са направили всичко възможно, за да подготвят Украйна за контранастъпление .

https://offnews.bg/sviat/planovete-obichat-tishinata-vsu-pusna-zagadachen-klip-dokato-vsichki-802249.html

КИЕВ, 
04.06.2023 22:37
 (БТА)

Руски бойци, сражаващи се на страната на Украйна, обявиха тази вечер, че ще предадат пленени от тях руски войници на Киев, предаде Ройтерс.

По-рано групата каза, че е заловила двама руски военни при трансгранична акция в Белгородска област и предлага да ги предаде лично на регионалния губернатор Вячеслав Гладков.

В отговор Гладков изрази готовност да се срещне с проукраинските руски бойци на границата.

След това Руският доброволчески корпус обаче обяви, че губернаторът не е отишъл на място и затова пленените руски войници ще бъдат предадени на украинските власти.

На кратък видеозапис, публикуван в "Телеграм" от руската проукраинска партизанска група, се виждат десетина предполагаеми руски военни. Двама от тях лежат в болнични легла.

По-рано групата каза, че е пленила двама руски войници, отбелязва Ройтерс.

https://bta.bg/bg/news/world/468297-proukrainska-grupa-ruski-boytsi-kaza-che-shte-predade-pleneni-ruski-voynitsi-na



По 3000 рубли на дете

Жители на руския град Шебекино в Белгородска област съобщават, че се е наложило да платят за евакуацията на децата им от региона по 3000 рубли, съобщи сайтът Каспаров. ru. 

"Вик на душата!!! Слава богу, вчера изпратих  децата в лагер във Воронежка област. Само какво ми струваше да ме включат в списъците! Обещаха всичко да е безплатно, а в последния момент казаха, че трябва да се доплати за пътуването. И така за две деца се наложи да платя 6000 рубли... Наложи се да дам последното, което имах." — написа в мрежата местна жителка.

Информацията, че се събират пари, потвърдиха още две местни жителки.

По-рано губернаторът на региона Вячеслав Гладков съобщи, че от 31 май започва евакуация на децата от пограничните окръзи, където обстрелите зачестиха.

https://faktor.bg/bg/articles/zhiteli-shebekino-v-belgorodska-oblast-vlastite-iskat-da-im-platim-za-evakuatsiyata-na-detsata

Дpeвни виpycи ca oтĸpити във вълнaтa нa мaмyти, cибиpcĸи мyмии, пpaиcтopичecĸи вълци и бeлитe дpoбoвe нa жepтвa нa гpип, пoгpeбaнa във вeчнaтa зaмpъзнaлocт нa Aляcĸa.

И yчeнитe твъpдят, чe пpeдcтoи дa ce oтĸpият oщe.
Meждyнapoдeн eĸип oт изcлeдoвaтeли oт инcтитyции в Pycия, Гepмaния и Фpaнция пpeдyпpeждaвa, чe ,,pиcĸът дpeвнитe виpycни чacтици дa ocтaнaт зapaзни" e пoдцeнeн.

Heщo пo-лoшo, ceгa тeзи yчeни cмятaт, чe ,,pиcĸът cъc cигypнocт щe ce yвeличи в ĸoнтeĸcтa нa глoбaлнoтo зaтoплянe, пpи ĸoeтo paзмpaзявaнeтo нa вeчнaтa зaмpъзнaлocт щe пpoдължи дa ce ycĸopявa", oтĸлючвaйĸи няĸoи бoлecти, ĸoитo ca били зaдъpжaни в лeдa oт пpaиcтopичecĸи вpeмeнa.

Eĸипът, ĸoйтo вĸлючвa eĸcпepти пo гeнoмиĸa, миĸpoбиoлoгия и гeoлoгия, няĸoи oт ĸoитo ca cлeдили тeзи възĸpъcнaли ,,зoмби" виpycи в пpoдължeниe нa пoчти дeceтилeтиe, пyблиĸyвa cвoитe oтĸpития в cпиcaниe Vіruѕеѕ.

Ето шест такива случая, на които учените са се натъкнали, и описват опасността пред човечеството.

Грип



B ĸpaя нa 90-тe гoдини нa XX вeĸ швeдcĸият пaтoлoг д-p Йoxaн B. Xyлтин oтĸpивa PHK нa виpyca нa гpипa oт 1918 г. – в бeлитe дpoбoвe нa жeнa, yбитa oт виpyca близo 80 гoдини пo-paнo. 

Д-p Xyлтин цeлeнacoчeнo e тъpcил пpoби oт гpип, ĸoитo биxa мoгли дa пoмoгнaт нa мeдицинcĸитe изcлeдoвaтeли дa paзбepaт пo-дoбpe ĸaĸ дa ce бopят c бъдeщи пaндeмии. 

Ho oтĸpитиeтo мy e paннa индиĸaция зa тoвa ĸoлĸo лecнo cмъpтoнocнитe виpycи мoгaт дa ce зaпaзят в apĸтичecĸaтa вeчнa зaмpъзнaлocт.

B cътpyдничecтвo c Инcтитyтa пo пaтoлoгия нa въopъжeнитe cили нa CAЩ Xyлтин eĸcxyмиpa тялoтo нa eдинaĸ, пoгpeбaн в мacoв гpoб нa жepтви нa гpип ĸpaй oтдaлeчeнo ceлo ĸpaй гpaд Бpeвиг Mишън, Aляcĸa.

Блaгoдapeниe нa вeчнaтa зaмpъзнaлocт PHK oт гpипния виpyc ce e зaпaзилa тoлĸoвa дoбpe, чe изcлeдoвaтeлитe ca мoгли дa ceĸвeниpaт цeлия гeнoм нa щaмa oт 1918 г.

Oтĸpитиeтo oбaчe e eднoвpeмeннo пoбeдa зa мeдицинcĸитe изcлeдoвaтeли и мpaчнo пpeдзнaмeнoвaниe зa тoвa ĸaĸви дpyги бoлecти мoгaт дa чaĸaт зaмpъзнaли пoд лeдa.

Ріthоvіruѕ ѕіbеrісum



Haмepeн зa пъpви път в cибиpcĸaтa вeчнa зaмpъзнaлocт пpeз 2014 г. нa 30 мeтpa пoд зeмятa, гигaнтcĸият дpeвeн виpyc Ріthоvіruѕ ѕіbеrісum e eдин oт мaлĸoтo виpycи, видими пoд oбиĸнoвeн cвeтлинeн миĸpocĸoп.

C paзмepи oĸoлo 1.5 миĸpoмeтpa Р. ѕіbеrісum e нaд ceдeм пъти пo-гoлям oт cъвpeмeннитe виpycи, зapaзявaщи xopa. Te oбиĸнoвeнo ca c paзмepи oт 20-200 нaнoмeтpa.

Фpeнcĸи yчeни oт Haциoнaлния цeнтъp зa нayчни изcлeдвaния ĸъм Унивepcитeтa в Eĸc-Mapcилия (СNRЅ-АМU) възĸpecиxa Р. ѕіbеrісum, ĸaтo излoжиxa aмeби нa виpyca.

"Зa пъpви път виждaмe виpyc, ĸoйтo e вce oщe инфeĸциoзeн cлeд тoлĸoвa дълъг пepиoд oт вpeмe" – зaяви тoгaвa пpoфecop Kлaвepи oт СNRЅ-АМU.

Cъaвтopът Шaнтaл Aбepжeл, зaяви пpeд ВВС, чe виpycът влизa в ĸлeтĸaтa, paзмнoжaвa ce и нaĸpaя я yбивa. Toй e в cъcтoяниe дa yбиe aмeбaтa – нo нямa дa зapaзи чoвeшĸa ĸлeтĸa.

Bъпpeĸи чe Р. ѕіbеrісum нe пpeдcтaвлявa яcнa и нacтoящa oпacнocт нитo зa xopaтa, нитo зa живoтнитe, изcлeдoвaтeлитe пpoвepявaт бъдeщитe pиcĸoвe, пopoдeни oт нeживитe пaтoгeни, ĸoитo ce пoявявaт в peзyлтaт нa paзмpaзявaнeтo.

Ho caмият фaĸт, чe тeзи виpycи мoгaт дa бъдaт нaпълнo cъживeни, e лoш знaĸ.
Лeĸoтaтa, c ĸoятo тeзи нoви виpycи бяxa изoлиpaни, пpeдпoлaгa, чe инфeĸциoзнитe чacтици нa виpycи, cпeцифични зa мнoгo дpyги нeпpoвepeни eyĸapиoтни гocтoпpиeмници (вĸлючитeлнo xopa и живoтни), вepoятнo ocтaвaт в изoбилиe в дpeвнaтa вeчнa зaмpъзнaлocт.

Моllіvіruѕ ѕіbеrісum

Зaмpaзeният Моllіvіruѕ ѕіbеrісum e oтĸpит зaeднo cъc cъщитe 30 000-гoдишни cибиpcĸи пpoби oт вeчнa зaмpъзнaлocт ĸaтo Р. ѕіbеrісum.

Maлĸo пo-мaлъĸ oт Р. ѕіbеrісum (eдвa 0.6 миĸpoмeтpa), М. ѕіbеrісum e дpyг виpyc, ĸoйтo нe пpeдcтaвлявa зaплaxa зa xopaтa или живoтнитe. Близocттa мy c Р. ѕіbеrісum нaĸapa yчeнитe дa ce пpитecнят, чe вeчнaтa зaмpъзнaлocт e пълнa c мнoгo и paзлични нeмъpтви пaтoгeни.

He мoжeм дa изĸлючим, чe дaлeчнитe виpycи нa дpeвнитe cибиpcĸи чoвeшĸи (или живoтинcĸи) пoпyлaции биxa мoгли дa ce пoявят oтнoвo, ĸoгaтo apĸтичecĸитe вeчнo зaмpъзнaли cлoeвe ce paзтoпят и/или бъдaт нapyшeни oт пpoмишлeни дeйнocти.

Πaндopaвиpyc и мeгaвиpyc нa мaмyтa

Πaндopaвиpycът и мeгaвиpycът нa мaмyтa ca oтĸpити в 27 000-гoдишнa ĸyпчинa лeд и зaмpъзнaлa мaмyтcĸa вълнa нa бpeгa нa peĸa Янa в Pycия. Πoдoбнo нa пpeдишни дpeвни гигaнтcĸи виpycи, Р. mаmmоth и М. mаmmоth ca дoĸaзaли, чe ca cпocoбни дa yбивaт aмeби.

Изcлeдoвaтeлитe ca избpaли aмeбитe, тъй ĸaтo тeзи eднoĸлeтъчни opгaнизми ca дocтaтъчнo близĸи дo чoвeĸoпoдoбнитe и живoтинcĸитe eyĸapиoтни ĸлeтĸи, зa дa бъдaт инфopмaтивни, нo нe дocтaтъчнo близĸи, зa дa имa pиcĸ oт cъздaвaнe нa нoвa пaндeмия.

Зa цeлитe нa тaзгoдишнoтo cи изcлeдвaнe Kлaвepи, Aбepгeл и eĸипът им излaгaт нoвooтĸpития щaм нa пaндopaвиpyc нa дpyгa ĸyлтypa aмeби, ĸaĸтo и нa чoвeшĸи и миши ĸлeтĸи. Toзи xoд e чacт oт cтaндapтeн пpoтoĸoл зa пpoвepĸa дaли виpycитe нe мoгaт дa зapaзявaт ĸлeтĸи нa бoзaйници.

Bъпpeĸи чe и двaтa виpyca зa щacтиe нe ca мoгли дa зapaзят тeзи чoвeшĸи и миши ĸлeтĸи, изcлeдoвaтeлитe нe cмятaт, чe вce oщe e вpeмe дa въздъxнeм c oблeĸчeниe.

Te пишaт, чe вce oщe e ocнoвaтeлнo дa ce paзcъждaвa въpxy pиcĸa дpeвнитe виpycни чacтици дa ocтaнaт зapaзни и дa ce въpнaт в oбpъщeниe чpeз paзмpaзявaнeтo нa дpeвнитe cлoeвe нa вeчнaтa зaмpъзнaлocт.

Bълчи виpyc (Расmаnvіruѕ luрuѕ)



Дpeвeн poднинa нa виpyca нa aфpиĸaнcĸaтa чyмa пo cвинeтe, Расmаnvіruѕ luрuѕ, e oтĸpит пpи paзмpaзявaнe oт 27 000-гoдишни чepвa нa зaмpъзнaл cибиpcĸи вълĸ. Ocтaнĸитe нa тoзи cибиpcĸи вълĸ (Саnіѕ luрuѕ) ca oтĸpити нa cъщoтo мяcтo в ĸopитoтo нa peĸa Янa, ĸъдeтo ca oтĸpити и гopнитe виpycи. 

Πoдoбнo нa ocтaнaлитe дpeвни виpycи c гoлeми paзмepи, Р. luрuѕ вce oщe e cпocoбeн дa oживee и дa yбивa aмeби, въпpeĸи чe e извън игpaтa oщe oт мeзoлитa или cpeднaтa ĸaмeннa eпoxa.

Дpeбнa шapĸa

Дpeбнaтa шapĸa нe ce нyждae oт пpeдcтaвянe. Cпopeд Cвeтoвнaтa здpaвнa opгaнизaция нa OOH бpyтaлнaтa бoлecт e oфициaлнo изĸopeнeнa в cвeтoвeн мaщaб пpeз 1980 г. Ho пpeз 2004 г. фpeнcĸи и pycĸи yчeни oтĸpивaт дpeбнa шapĸa в зaлeдeнa 300-гoдишнa cибиpcĸa мyмия, зaмpъзнaлa в тyндpaтa нa pycĸaтa peпyблиĸa Caxa.

Myмиятa дaтиpa oт нaбъpзo нaпpaвeни гpoбoвe пo вpeмe нa eпидeмия oт дpeбнa шapĸa в ĸpaя нa ХVІІ и нaчaлoтo нa ХVІІІ в. в ceвepoизтoчнaтa чacт нa Cибиp. Bceĸи oт apxeoлoгичecĸитe oбeĸти ce e cъcтoял oт зaмpъзнaли дъpвeни гpoбoвe, зapoвeни във вeчнaтa зaмpъзнaлocт, нo нeoбичaйният гpoб c дpeбнa шapĸa e бил нaтъпĸaн c пeт зaмpaзeни мyмии.

Зa aвтopитe нa нoвaтa cтaтия в cпиcaниe Vіruѕеѕ тoвa oтĸpитиe нa дpeбнa шapĸa oт 2004 г. пoĸaзвa ĸoлĸo лoшo мoжe дa бъдe виpycнoтo изpигвaнe oт тoпящaтa ce вeчнa зaмpъзнaлocт.

Bepoятнo oт cъoбpaжeния зa бeзoпacнocт, нe e имaлo пocлeдвaщи изcлeдвaния, ĸoитo дa ce oпитвaт дa ,,cъживят" тeзи виpycи. Ho тoвa нe oзнaчaвa, чe тeзи виpycи нe мoгaт дa ce cъживят caми, тъй ĸaтo пoвишaвaщитe ce тeмпepaтypи пpoдължaвaт дa paзмpaзявaт oбшиpнитe ceвepни пeйзaжи нa peгиoни ĸaтo Cибиp и Aляcĸa, пишaт yчeнитe в зaĸлючeниeтo cи.

https://www.kaldata.com/

"Бяла Финландия"

Правителството на Република Финландия се премества от бунтовната столица във Вааса, като впоследствие получава името Сенат на Вааса поради това. На 26 януари Сенатът решава да изпрати трима сенатори във Вааса. А. Фрай, Е. Ю. Пехконен и Х. Ренвал заминават същата вечер и пристигат във Вааса на 28 януари. На същия ден Манерхайм е назначен за главнокомандващ. На 1 февруари 1918 г. Сенатът издава прокламация към народа, призовавайки гражданите под ръководството на правителството да се съпротивляват на бунтовниците. В призива също така се говори за правомощията, получени от Манерхайм, и че въоръжената съпротива срещу правителствените войски ще бъде оценена като предателство към страната. По-късно Пер Свинхувуд и Й.Кастрéн се присъединяват към Сената във Вааса. Председателят на Сената Свинхуфвуд се опитал да лети до Вааса със самолет на руския флот, но финландският пилот загуби контрол, в резултат на което Свинхуфвуд трябваше да пътува първо с ледоразбивача Тармо до Ревел, а оттам през Германия и Швеция до Северна Финландия. Някои сенатори и буржоазни политици, включително Каарло Юхо Столберг, Лаури Ингман и Кьости Калио, остават нелегални в Хелзинки до пристигането на германците. Общо 6 сенатори вземат участие в работата на Сената във Вааса.

Едновременно с тези събития Манерхайм организира отдавна планираното разоръжаване на руските гарнизони на север и поема контрола над Похянмаа.

Още в началото на 1918 г. съветското правителство нарежда на руските военни гарнизони, които се озовават в независима Финландия, да запазят неутралитет. Въпреки това руското командване в Похянмаа действа в тясно сътрудничество с финландския гвардейски корпус. Така вицеадмирал Николай Подгурски ръководи отбраната на брега на Ботническия залив. Благодарение на това разоръжаването на руските войски на север от 29 януари до 31 януари 1918 г. е лесно и мирно. Местните комитети, представляващи Русия във Финландия, докладват на финландския Сенат, че ,,програмата за демобилизация" напредва добре. Подгурски лично подпомага генерал Манерхайм при разоръжаването на гарнизона във Вааса. В отговор Манерхайм организира плащанията на руските офицери, настаняването им и правото на свободно движение из града. Руските гарнизони в северната част на страната не оказват почти никаква съпротива и по-голямата част от военните успяват да се приберат обезоръжени, а частите за самоотбрана (Финландски корпус за сигурност) успяват да получат оръжие. Сенатът има, освен надежден тил, собствена въоръжена армия, чийто брой е около 70 000 души. Негова основа стават отрядите за самоотбрана (охранителни отряди); те по същество са милиция и тяхното военно използване било проблематично. В резултат на това Манерхайм се осигурява, като въвежда всеобща военна повинност на 18 февруари 1918 г. На 25 февруари 1918 г. основната част от батальона от финландците, които се бият там на страната на Германия, се завръща от балтийските държави и армията най-накрая получава командири и военни инструктори (до 1300 души). Армията се състояла главно от селяни, както и от длъжностни лица и други цивилни лица. Белите също получили помощ от Швеция и Германия. В началото на февруари от Швеция пристига група от 84 офицери, които формират щаба на финландската армия, планират операции и организират комуникации. От Германия Манерхайм очаквал да получи само офицери, оръжие и оборудване, но Германия тайно целяла да прекрати примирието със Съветска Русия и да включи Украйна, балтийските страни и Финландия в своята сфера на влияние. В преследване на тази цел Германия предложила на тези страни помощ в борбата срещу болшевиките; Представители на Финландия в Берлин, след като получили предложение да поискат да изпратят германска военна група в страната, го приели. Манерхайм и Сенатът разбират за това едва в началото на март 1918 г.


Основната цел на Сената във Вааса е да възстанови законната власт в южната част на страната. След победата те възнамеряват да осигурят държавна власт и независимост от Русия с помощта на силна собствена или германска армия, както и евентуално връщане към монархическа форма на управление. Умерените и социалистите, разбира се, били против монархията и германската намеса, особено в началото на войната. Във военното командване има подобни спорове между генерал Манерхайм и командирите на финландските егери. Добре наясно с лошото състояние на Червената армия и финландската Червена гвардия, Манерхайм критикува необходимостта от германска подкрепа. Финландските егери от своя страна се придържали към прогерманска ориентация.

"Червена Финландия"

Въстанието и Червената гвардия били ръководени от ,,революционното правителство" на Съвета на народните депутати на Финландия. Месец по-късно само Съветска Русия признава новото правителство: на 1 март 1918 г. е сключен единственият международен договор, в който се използва името Финландска социалистическа работническа република по отношение на Финландия. Друго съобщение от Русия използва името ,,Финландско социалистическо правителство". В самата Финландия тези имена не се използват нито от ,,белите", нито от ,,червените".

Съветът на народните депутати бил изправен пред сериозни проблеми, най-важният от които е саботажа. Само малка част от правителствения персонал продължава работата си, мнозинството стачкува, в резултат на което червените загубват контрол върху финансите и храната. Освен това лидерите на Съвета нямали опит в управлението. Някои служители дори сътрудничат на белите, например железопътният отдел имал таен телеграф, с помощта на който се предавала информация през фронтовата линия. На територията, контролирана от червените, включително в Хелзинки, действаха групи от бялото подземие, ръководени по-специално от Елмо Кайла. Някои изследователи смятат, че терорът, практикуван от червените, се е обърнал срещу тях - те са започнали да губят доверието на мнозинството от населението.

Поражението при Тампере и новината за германския десант при Ханко развалят плановете на червените. На 6 април 1918 г. Съветът на народните депутати провежда последното си заседание в Хелзинки и решава постепенно да се оттегли към Виборг. Всъщност постепенността означава възможно най-бързо придвижване до Виборг, а оттам в края на април 1918 г. с кораб до Петроград. Войските се опитали да се бият докрай, но това довежда само до ненужни жертви.

Руските войски във Финландия

Поради разпадането на руската армия и умората от войната, участието на руските войници в битките на фронтовете, с изключение на Карелския провлак, е незначително. Броят на старата царска армия във Финландия през есента на 1917 г. е около 100 хиляди души. От ноември-декември 1917 г. техният брой започва да намалява както поради прегрупиране и демобилизация, така и поради спад на дисциплината и увеличаване на дезертьорството.

В началото на Гражданската война във Финландия на 27 януари 1918 г. има 60-80 хиляди руски войници, които в по-голямата си част били деморализирани и небоеспособни в резултат на продължителната болшевишка антивоенна пропаганда по време на Първата световна война и поради "Декретът за мира", обявен в Русия още на 26 октомври (8 ноември) 1917 г., ден след Октомврийската революция.

Малко след влизането в сила на Брест-Литовския договор на 3 март 1918 г. във Финландия остават само около 30 хиляди руски войници, повечето от които също не искат да се бият. До края на март 1918 г. по-голямата част от старата армия е изтеглена от Финландия.

Повече или по-малко активно участие във военните действия директно на страната на финландската Червена гвардия вземат само около 7-10 хиляди руски войници (както тези, които преди това са били във Финландия, така и като се вземат предвид петроградските Червени гвардейци, които специално пристигнали, за да помогнат на финландските си другари). Активното използване на по-значителни руски сили не било одобрено и в самата Съветска Русия. На 30 март германското външно министерство изпраща нота до болшевиките, в която се посочва, че според информацията, получена от Финландия, ,,червените гвардейци от Петроград все още се изпращат на големи групи". Нотата протестира и заплашва да предприеме необходимите мерки, ако съветското правителство не изтегли своята Червена гвардия от Финландия в съответствие със споразумението. Когато бележката е доставена, германският десант при Ханко вече е в разгара си. На 1 април 1918 г. под натиска на Германия Ленин забранява официалното изпращане на войници в помощ на Съвета на народните депутати на Финландия.

Само 1-4 хиляди войници се бият понякога в отряди от 100-1000 души за двете страни. Напротив, до края на 1918 г. някои руски офицери ръководят действията на Червената гвардия: сред тях Михаил Свечников на запад от Финландия и И. Еремеев на изток. Съвместната работа вървяла зле, въпросът бил усложнен от езиковата бариера и взаимното недоверие. Броят на руските войници, участвали в гражданската война, и тяхното значение намаляват след 18 февруари, когато военните действия между Германия и Съветска Русия са възобновени. Войските на бившата руска армия са или разпуснати, или прехвърлени към отбраната на Петроград, след което съветската подкрепа за финландските червени се ограничава до доставката на оръжия.

Военните действия на съветската руска армия продължават до края на гражданската война на Карелския провлак, но основната задача е защитата на Петроград. От други части на Финландия повечето руски войници са изтеглени още преди настъплението на финландската бяла армия.

На 11 май 1918 г. около 2100 бивши руски поданици, останали в Хелзинки, са изгонени от града. Това било едно от изискванията на Германия (чл. VI от Бресткия мирен договор). Някои напуснаха доброволно, други трябвало да бъдат предадени на корабите от полицията. Сред тях имало както цивилни, така и военни: сред военните има особено много, които не искали да отидат в Съветска Русия.

Развръзката в Тампере

Опитът за офанзива на червените в края на февруари се проваля и инициативата преминава в ръцете на белите. На 15 март 1918 г. започва настъпление на юг в посока Тампере, най-важният център на Червената отбрана. Военните действия започват от североизточната част на града в Langemäki и се развиват по линията Viipula-Kuru-Kyuroskoski-Suodenniemi. Градът е обкръжен след битката при Лемпяала на 24 март и превземането на Сиуро на 26 март. Битката за Тампере е най-голямата и най-ожесточената не само по време на Гражданската война във Финландия, но и в цялата история на Скандинавия. В нея участват 16 000 души от белите и 14 000 от червените.

Отбранителният капацитет и уменията на Червената гвардия се увеличават значително. Бялото командване изпраща най-добрите войски в Тампере, включително нови командири на егерите. В битката при гробището Калеванкангас на 28 март, на така наречения ,,кървав Разпети четвъртък", някои части на белите загубили 50% от личния си състав. 50 егери са убити, бригадата от шведски доброволци безвъзвратно губи 10% от състава си и петдесет ранени. Командирът на 2-ри шведски батальон Фолке Бених-Бьоркман е убит. Шведите са спасени от поражение от атаката на 2-ри полк финландски егери под командването на майор Габриел фон Бонсдорф. От почти 350 шведски ,,щика", които започнали офанзивата, около 250 души успели да пресекат предната линия на вражеските укрепления. Решителната атака срещу центъра на Тампере започва през нощта на 3 април, придружена от мощна артилерийска подкрепа. Във финландската история това е първата безмилостна битка в града: квартал срещу квартал. Градът е превзет на 6 април. В същото време Уайт постига важна победа при Раута на Карелския провлак.

Немските войски и битката за южна Финландия


На 5 март 1918 г. германският флот пристига на Аландските острови и до края на май германските войски постепенно са заменени от шведските войски, които дебаркират на островите през февруари. Островите стават база за германската интервенция във Финландия. На 3 април 1918 г. в Ханко германците свободно разтоварват корпуса Остзее, наброяващ 9,5 хиляди души под командването на генерал Рюдигер фон дер Голц, и се преместват в Хелзинки.

На 7 април отряд на Ото фон Брандщайн, който пристигнал от Ревал, се установил в Ловиса, наброяващ 2,5 хиляди германски войници, което допълнително усложнило позицията на червените. Общо във Финландия имало 14-15 хиляди войници от германската армия.

След бягството на ръководството на отбраната на Хелзинки, местната Червена гвардия се заема със задачата. В града имало още две военни сили: в пристанището били разположени военни кораби на руския съветски флот, а в крепостта Свеаборг имало артилерия. Но финландските червени не получили никаква помощ от тях: корабите напуснали града въз основа на споразумение с германците, а артилерията беше без укрепления. Бойната ефективност на германските войски била несравнимо по-висока от тази на врага, Германия дори не направила изявление за началото на военни действия срещу Червена Финландия, тъй като смятала червените за неспособни и слаби бунтовнически части, които стоели на пътя на германските планове.

На 12-13 април германските войски лесно завладяват Хелзинки и провеждат парад на 14 април, предавайки града на представители на финландския сенат.

На 19 април бригада от Ловиза превзема Лахти и прекъсва комуникацията между западната и източната групировка на червените. Hyvinkä е превзет на 21 април, Riihimäki на 22 април и Hämenlinna на 26 април.

През нощта на 26 април червеното правителство на Финландия избягало по море от Виборг в Петроград. Гражданската война във Финландия на практика приключва. Германските войски значително ускоряват поражението на червените и съкратили времето на войната, но това довежда Финландия в сферата на влияние на кайзерска Германия. Гражданската война завършва с превземането на Форт Ино на 15 май 1918 г.


Символично завършване на войната

На 16 май 1918 г. в Хелзинки се състоял парад на победата - марширували представители на всички пехотни полкове, артилеристи, егери, сапьори, доброволци от шведската бригада и ескадрон кавалеристи от Ниландския драгунски полк (Uudenmaan rakuunarykmentti) по централните улици на града. Ескадрилата се ръководи от генерал Манерхайм, главнокомандващ на младата национална финландска армия. Сред участниците в парада бил и 17-годишният Урхо Кеконен, бъдещият президент на Финландия, воювал в Каяанския партизански полк.

Победилата страна отбелязва края на гражданската война, като издига Статуята на свободата в Тампере.

В останалата част на Руската империя, за разлика от Финландия, гражданската война през 1918 г. не свършва, а започва.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гражданская война в Финляндии

Украинската армия е предприела атака на Запорожския фронт и е успяла да пробие линията на руската отбрана, съобщават руски военни блогъри, в частност и модераторите на телеграм канала ,,Операция Z. Военкоры Русской весны". Атаките на Киев се споменават и в официалните съобщения на руските информационни агенции.

,,Настъпление на врага на Запорожския фронт. ВСУ успяха да се вклинят в първата линия на отбрана", пишат военните блогъри. В района на Времевски виступ украинците са успели да проведат през нощта разминиране на територията, по което в 12:00 по обяд в неделя в атака са се отправили 3 бронирани групи от танкове и натовски бронирани машини.

,,Врагът е навлезе в ,,сивата зона" (линията между позициите на двете страни), излизайки на предните ни позиции, като се е вклинил до 250-300 метра в района на Новодаровка. При селата Приютне и Нескучно-Макаровка в хода на сражения противникът (ВСУ, б. р.) беше спрян от части на 5 армия на Източния военен окръг", пишат руснаците.

По-нататък кореспондентите съобщават, че украинците са били с до 3 мотопехотни роти с танкове и лека бронирана техника по натовски стандарт, като по твърденията на руската страна ВСУ са загубили минимум 2 танка, няколко бойни бронирани машини и до един взвод на щурмовата пехота.

За украинския пробив съобщава и командирът на руския батальон "Восток" Александър Ходаковский. "Групирайки ударен юмрук през първата половина на деня противникът успя да постигне тактическа позиция и превзе една от нашите позиции, но понесе осезаеми загуби. Сега противникът увеличава присъствието си в зоната на пробива и, очевидно, се опитва да умножи успеха си", написа Ходаковский. Командирът уточнява изрично, че "тези действия не са сами по себе си обещаното контранастъпление на ВСУ".

В сводката на Генералния щаб на ВСУ, публикувана към 20.30 българско време описаните от руските военни блогъри военни действия в зоната на Запорожския фронт не се споменават. Единствено се казва, че "в Запорожска и Херсонска области руските сили са в защита".

https://offnews.bg/sviat/ukrainskata-armia-e-probila-ruskata-linia-na-otbranata-na-zaporozhskia-802262.html

Украинските власти имат намерение да купят за армията през тази година 200 хиляди дрона от различни типове, съобщи за CNN ръководителят на службата за специални връзки и защита на информацията на Украйна Юрий Шчигол. Министърът на цифровата трансформация на Украйна Михаил Федоров каза в същия репортаж, че страната се нуждае от "десетки хиляди" FPV дронове (First Person View) на месец. Именно тези апарати създали "повратна точка" в полза на Украйна.


Огромният брой, за който говорят официалните лица, може да звучи смайващо, но не по-малко от заключението на британски анализатори, че "загубите на украински безпилотни летателни апарати остават на ниво приблизително 10 хиляди на месец."

Твърдението се съдържа в доклад, разпространен през май от лондонския Кралски институт за стратегически изследвания, обобщаващ какво е демонстрирала руската армия досега във войната, на какво се е научила и къде остава със слабости.


В "Месомелачка: Руската тактика през втората година от инвазията ѝ в Украйна" се казва, че украинските дронове стават жертва на умението на противника да води електронна война. През миналата година е регистрирана изключително висока плътност на системите за радиоелектронна борба (РЕБ) в Донбас - приблизително една основна система на всеки 10 км от фронта, обикновено разположена на приблизително 7 км от фронтовата линия.

Особено ефективни са системите "Шиповник аэро", защото трудно се откриват и може допълнително да "замъглят" профила си, като имитират този на други излъчватели и комуникационни устройства. Руската армия също продължава широко използване на навигационните смущения в бойната зона като форма на електроника, казват авторите Джак Уотлинк и Ник Ренълдс. Интересното е, допълват те, че тези платформи обикновено са насочени към контролиране и поразяване на дронове, но командващите ги проявяват минимален интерес към синхронизирането с други бойни действия.

Уотлинк и Ренълд подчертават, че данните, които са събрали, не е задължително да съответстват на картината по цялата дължина на фронта и през цялото време. Но те посочват, че друга успешна функция на руските войски за РЕБ е прихващането и декодирането на украински военни комуникации, в което са се оказали "много способни". В един от цитираните случаи украинските войски са комуникирали с радиостанции Motorola с 256-битово криптиране, но изглежда, че руснаците са успели да уловят и дешифрират тези предавания в почти реално време (най-вероятно чрез системата Торн-МДМ).


Трето предимство, с което разполагат руски части, е че може да снабди с РЕБ устройства до ниво взвод (но от основните и квалифицирани части), включително насочени смутители на сигнали, "решетки" за овладяване на сигнала за командване на украински дронове, генериране на голям брой фалшиви профили на руски дронове, създаване имитации на сигнали от наземни контролни станции и др.



В реалността подобни предимства се намаляват от начина, по който воюват руските сухопътни части, се казва в доклада.


Русия започна войната с механизирани тактически бойни групи (а не на по-високото ниво от батальони, дивизии, армии, както десетилетие наред са тренирали) с пехота, танкове, артилерия и други елементи. Но тези групи дори не бяха комплектовани напълно с хора, частите не бяха сработени и нямаха капацитет за комбиниране на елементите за изпълнение на задачите. Затова, с е казва в доклада, командването отговори на оперативните предизвикателства с нещо, което го няма кодифицирано - четири типа пехотни части за офанзивни и отбранителни действия:

- за еднократна употреба
- линейни
- атакуващи
- специализирани

Линейните и специализираните са стандартни мобилизирани и обучени военни, което не са специализирани (за разлика от атакуващите, известни още като щурмови) в нападателни действия и затова изпълняват основно поддържаща роля, включително да подсилват отбранителните позиции.

Щурмовите съответстват на т.нар. лека пехота на НАТО - опитни и с различни типове въоръжение. Спестяват им се рутинни задачи в армията (копаене на окопи и съоръжения, например), за да са с висок и агресивен дух и добра форма. Такива са въздушно-десантните войски, но не само, защото елементи от частните като армии "Вагнер" (там са вербувани бивши професионални военни, не само затворници и доброволци) също да използвани с такива задачи.


Преди всички тях в бой влиза руската пехота за еднократна употреба - фундаментално различна и запълвана от три основни източника:

- наборници от т.нар. Луганска и Донецка народна република (силно изтощени от ранните етапи на сраженията)
- затворници, мобилизирани от "Вагнер"
- недостатъчно обучени мобилизирани руски граждани.

Тези войски първоначално са били формирани в роти от по 60 души, но след това са сведени до взводове от по 15 души с леко въоръжение. Украинските войски съобщават, че те често изглеждат като под въздействието на амфетамини или други наркотични вещества, като са иззети вещи от бойното поле, които показват, че те обикновено се приемат в течна форма, се казва в доклада.


Как атакува руската армия

В атаката първа се пуска пехота за еднократна употреба. Често ги описват "човешка вълна", но реално няма плътна концентрация на пехота, провеждаща нападение, а по-скоро екипи (обикновено не повече от един два) от двама до петима души, напредващи, докато има контакт с украинската линия и тя открие стрелба. Тези екипи биват унищожавани, но украинците описват, че руснаците в тях напредват и защото при опит да отстъпят срещу тях откриват стрелба от руските линии. Целта не употребата им е не само да се разкрият украинските огневи точки (т.е. имат за цел разузнаване чрез бой), но и да се изразходват боеприпаси, защото позициите трябва непрекъснато да се защитават срещу още и още руски отряди.


Ако и когато тези екипи за еднократна употреба разкрият слабо място в украинската отбрана, идва ред на атакуващите и специализирани руски части - групи от снайперисти, артилерийски наблюдатели и оператори на поддържащи операцията оръжия. Още докато украинците ликвидират първите "заменими" части на руснаците, други от същата категория са пускани след тях да копаят плитки огневи позиции по-близо до отбраната на противника. Те са за специализираните части, снайперски постове и места за управление на огъня на артилерията, способни да покриват до 2 км от фронтовата линия.


Артилерията преминава в преградителен огън като подготовка на щурмовите части, обикновено действащи на роти и по фланга. 152-мм гаубици поддържат огнена стена, докато атакуващите са на 400 м, след което спират и в действие влизат 122-мм гаубици, а после - от 120 мм минохвъргачки, по-малък калибър минохвъргачки на пехотата и гранатомети. Ако се закрепят, се изпращат линейни части и допълнителни войски за еднократна употреба за укрепване на позициите, а атакуващите биват изтеглени.


Руската доктрина, продължава докладът, отдавна нарежда на формациите да се вкопаят възможно най-скоро, когато спрат да се движат. Ако няма инженерна техника, те трябва да копаят на ръка и непрекъснато да продължават да подобряват позициите си за времето, през което ги заемат. В резултат на това руските позиции често включват обширен набор от добре подготвени бойни позиции.


След като руските войски са заели позиция, те биват надеждно укрепени в рамките на 12 часа чрез изкопаване на първите "лисичи дупки" или взривяване на по-неблагоприятния за копаене терен. После се използват отсечени дървета, подсилват се с бетон, където е възможно, копаят се фалшиви окопи и позиции.


Като цяло тази структура на силите е цинично, но съгласувано, решение на проблема, пред който са изправени руснаците. Сухопътни им войски са в състояние да мобилизират голям брой персонал, но повечето звена са бедни откъм качество и страдат от хронична липса на капацитет за обучение - проблем, който е поправим.


Сегментираните задачи в рамките на неравномерно обучени сили поставят съответно неравномерно натоварване върху различните компоненти. Загубите сред пехотата за еднократна употреба са изключително големи. Обратно, тъй като специализираните войски са до голяма степен задържани и често се бият от добре подготвени позиции, руснаците са в състояние да запазят тези войници, като по този начин непрекъснато повишават уменията им.


Отбранителните позиции на руската армия не бива да се подценяват, ако тя е разполага с достатъчно време да ги изгради. Те обикновено се състоят от две до три линии.

- Първата линия, по линията на съприкосновение, обхваща позициите, изградени от пехотата.
- Втората е на 5 км от първата и представлява разпокъсани сегменти (а не непрекъсната система) от правилно изградени окопи с бетонни огневи постове, където е възможно. Има няколко пояса (между 0.7 и 1 км между тях) с минни полета, препятствия, положени пред тези позиции, обикновено съставени от 4 м дълбок и 6 м широк противотанков ров, "драконови зъби" и заварени жп релси.

- Третата линия обикновено включва резервни бойни позиции и скрити зони за резерви с укрития, изкопани за превозни средства. Командните пунктове обикновено са подземни и укрепени с бетон. Общата дълбочина на отбранителните укрепления надхвърля 30 км по някои направления.

Критично важна - и все пак най-неуловима променлива при оценката на силата на руските военни части, е бойният им дух. Като цяло той е нисък, с нарастване на преследванията за дезертьорство, наблюдавани случаи на изоставени ранени другари и доста неопитни младши командири, казват авторите.

Съставът на частите рядко е в ротация и това води до значителна умора. На теория би трябвало изброеното да правят руските части крехки. На практика изглежда, че те могат да понесат много тежки удари без да се срутят при сражения. Вместо това моралните проблеми изглежда се проявяват в лошо сътрудничество вътре в частите още по-малко сътрудничество между тях.


Резултатът е тенденция към срив в координацията и сплотеността при натиск. Това вероятно ще накара руските части да се представят по-слабо в защита, ако могат бъдат принудени да се движат или да участват в динамични действия, а не просто да се отбраняват от заети позиции.

https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/06/04/4491387_po_10_hil_svaleni_ukrainski_drona_na_mesec_kakvo_oshte/