• Welcome to Български Националистически Форум.
 

Recent posts

#1
Буря

Дойдоха ветровете-великани
и в техните невидими ръце
морето закипя и стана пяна,
а облаците – бягащи коне.

Зачаткаха копитата им по небето
и сивите им гриви се развяха.
А долу птиците прегръщаха дърветата
и търсеха почивка за крилата си.

Прозорците затвориха очи,
а улиците млъкнаха внезапно.
Очакваха дъждът да завали.
А аз очаквах да се скрия в тишината,

която изпреварва всеки гръм.
Да стана мълния – една резка в небето.
И всъщност, ми се ще да съм
мъничък белег във сърцето ти.
#2
avatar_Hatshepsut
Чужбина / Re: Украйна
Last post by Hatshepsut - Today at 22:43:47
Украйна остана без комунистическа партия, съдът я обяви за незаконна


Комунистите няма да могат да извършват политическа дейност в страната

Комунистическата партия на Украйна е поставена извън закона и дейността й е забранена, съобщи във вторник в профила си Осми апелативен административен съд в Киев.

На 5 юли съдебен състав на Осми ААС е приключил съдебното дирене по административно дело номер 826/9751/14 за забраната на Комунистическата партия на Украйна.

Съдът е удовлетворил исковете на Министерството на правосъдието на Украйна: дейността на Комунистическата партия на Украйна е забранена; имущество, средствата и другите активи на партията, нейните областни, градски, областни организации, първични центрове и други структурни единици са прехвърлени на държавата.

Предстои пълният текст на решението за забраната на КПУ да бъде публикуван на официалните сайтове на Министерството на правосъдието на Украйна и на Върховната Рада.

https://offnews.bg/sviat/ukrajna-ostana-bez-komunisticheska-partia-sadat-ia-obiavi-za-nezakonn-780529.html
#3
Перата са били ключови за възхода на динозаврите


Вече имаме доказателство, че способността, която е позволила на динозаврите да надживеят предишните доминиращи влечуги, е адаптирането към студа. Ако това е вярно, перата вероятно са били съществена характеристика за ранното им оцеляване. Може дори да са били ключови.

Един посетител на Земята през късния триас може и да не обърне много внимание на динозаврите, тъй като те са само едно семейство влечуги сред много други и далеч не са най-голямото. Но все пак преди 202 милиона години се случва масово изчезване на животински видове, което премахва по-голямата част от конкуренцията им; и скоро след като приключва то, динозаврите вече са навсякъде.

Смята се, че изчезването в края на триаса е причинено от големи вулканични изригвания в Централно-атлантическия магматичен район, които изхвърлят парникови газове и нагряват планетата. Въпреки това, ново изследване в Science Advances предполага, че тази топла ера е била прекъсната от кратки пристъпи на силни студове и способността на динозаврите да оцелеят в тях е това, което ги отличава от останалите. И перата като изолационен елемент вероятно имат голяма заслуга за това.

През по-голямата част от ерата на господството на динозаврите светът е бил много по-топъл от днес, благодарение на комбинацията от атмосфера, богата на въглероден диоксид, и разположение на континентите такова, че те получават по-малко слънчева светлина като повечето от нея се отразява обратно в космоса. Това е оформило научната ни представа за тях.

Въпреки това, д-р Денис Кент от Колумбийския университет, и неговите съавтори отбелязват, че повечето вкаменелости на динозаври от триаста, които имаме, идват от високи географски ширини, което предполага, че те първоначално са били не особено добре адаптирани за екваториалните условия, отколкото нединозавърските видове като фитозаври и Lagerpetids.


Два представителя на фитозаврите

Да си далеч от екватора обаче не винаги означава студ. През по-голямата част от юрата и кредата температурите все още са били сравнително топли в тези географски ширини през по-голямата част от годината. Нещо повече, изследването отбелязва: ,,Късният триас и най-ранната юра се характеризират като едни от малкото моменти в историята на Земята, в които няма доказателства за полярни ледникови покривки."

Това не означава, че никога не е ставало студено. Изследването посочва доказателства за камъни в басейна Джунгар в сегашния северозападен Китай, които изглежда са били пренесени до сегашните си местоположения заедно с ледени късове.

,,Това показва, че тези области са замръзвали редовно, но динозаврите са се справяли добре", казва Кент в изявление. Днес зимната ледена покривка на север от Арктическия кръг би нещо съвсем нормална, но фактът, че това се е случило по време на суперпарникова ера, е по-неочакван.

Авторите приписват замръзването на аерозоли, изхвърлени в атмосферата от същите вулкани, които са доставили и въглеродния диоксид. Такива аерозоли отразяват входящата светлина и в началото охлаждат планетата повече, отколкото съпътстващият CO2 я затопля. Те обаче имат много по-кратък полуживот от CO2 и следователно изригванията биха предизвикали кратки пристъпи на екстремни студове, прекъсващи по-дълги периоди на топло.

,,Преходните, но интензивни вулканични зими, свързани с масивни изригвания и понижени нива на светлина, довеждат до масово изчезване в края на триаса", се казва в документа. Всички средни до големи влечуги са изчезнали с изключение на динозаврите, които след това запълват празнината, точно както бозайниците са направили 135 милиона години по-късно.

Авторите приписват адаптивността на динозаврите на тяхната изолация – перата. Продължава дебатът дали всички динозаври са били оперени и ако не, кои не са, но ако документът е правилен, оперението е било широко разпространено в началото. Едва много по-късно предците на птиците открили друга употреба на зимните си палта.

,,Тежките зимни епизоди по време на вулканични изригвания може да са довели до минусови температури в тропиците, където изглежда става значителна част от изчезването на големи, голи, неоперени гръбначни животни", казва Кент. ,,Докато нашите фини пернати приятели, аклиматизирани към по-ниски температури в по-високи географски ширини, си се справят добре."

https://chr.bg/istorii/priroda/perata-sa-bili-klyuchovi-za-vazhoda-na-dinozavrite/
#4
Как България от покровител и освободител на Македония се превърна във Фашистка окупационна сила

Историята на фашизма, нацизма и комунизма в България, може да се смята за една особено романтична тема. Още след обединението на България с Източна Румелия ще открием, че руските агенти смятат, че последната стъпка за изпълнението на националния идеал може да бъде само и единствено добавянето на Македония в пределите на България.
Това би поставило заветния край на Българския въпрос, но малко след освобождението ще открием, че великите сили не могат да си позволят изграждането на толкова силна държава, а още по-важното е, че развитието на армията ще накара някои от западните журналисти да споделят как 5-те века назад са успели да изпекат националния идеал и силата на българина като пещ, в която се нагрява най-доброто желязо.

С оглед на всичко това ще открием, че Македония винаги е била непрежалима територия, чийто съблазън се проявява още към края на XIX век. Дори няма да коментираме броя на въстанията, извършвани от българи в опит да се изхвърли османското владичество. Няма смисъл да посочваме народността на Димитър Талев, Гоце Делчев и още много други различни дейци. Темата на този материал е насочена към факта, че днешните македонци продължават да наричат българите – фашисти, нацисти и всичко друго обидно, което може да бъде свързано с този период.


Български войници навлизат в Добрич след Крайовската спогодба от 1940 г.

Нека не забравяме, че Социалистическа Република Македония се ражда през 1944 г. с помощта на СССР и съществува около 2 години, като след това се присъединява към толкова мечтаната Югославия на сърбите. Големите югославски страсти до някаква степен се опитват най-накрая да изпълнят бленуваната съветска мечта, която в този случай говори за така наречената Панславска идея – създаването на съюз между всички славянски народи на Балканския полуостров, а лидер на въпросната коалиция трябва да бъде именно СССР.

Въпросните маневри продължават да се изпълняват години наред, а извършените зверства спокойно могат да надминат Хитлер и Мусолини. Нацистка Германия и СССР често са се хващали за гушите в миналото и са твърдели, че комунизмът е уродливото дете на фашизма, както и обратното.


Македонски българи в София позират с германски военни по време на операцията на силите на Оста срещу Югославия на 13 април 1941 г. На митинга са издигнати плакати възхваляващи Независима Македония и обединението на България с Македония.

Нека обаче се върнем на македонските слогани и обвинението на България, че някога по време на Втората Световна война е била фашистка или нацистка държава. Посочваме и двете, поради простата причина, че фашизмът е движение, възникнало в Италия и имащо за цел да затвори своите граници за външни стоки, да предостави на цялото население военна подготовка и при обща заплаха да му позволи да се защитава.

С други думи, тук говорим за една държава-армия. Покрай основните идеи има и други негативни последствия като цензура, централизиране на властта и абсолютен диктаторски контрол. При нацизма можем да открием сходни тенденции и белези, но с една подробност, че култът към личността може да прерасне в култ към чистата нация. След като българската политика преживява една особено вълнуваща авантюра, включвайки смъртоносен танц между изтока и запада, нека обърнем малко повече внимание на събитията, които днес ни представят като фашисти.

Руското влияние е точно толкова засилено, колкото и западното – все пак именно Австро-Унгария заплашва България, че трябва да спре своето настъпление по време на Сръбско-българската война, за да не бъде посрещната от тяхната армия в Белград. От друга страна не трябва да забравяме, че Сърбия и по-късно Югославия ще упражни абсолютно същата технология, за да подчини останалите народи, обединявайки ги единствено чрез славянството, използвайки насилие и заличаване на важни исторически факти. Лъжата рухна през 90-те години с извършването на невиждан геноцид и агресия, която за пореден път ще постави Балканите на световната сцена.


Българските войски посрещнати в Битоля на 20 април 1941 година.

Нека започнем с присъединяването на България на страната на Нацистка Германия по време на Втората Световна война. Една легенда разказва, че Хитлер е искал само да реши Полския въпрос и след това никога повече няма да води война. Тази закана така и не се случва. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, докато СССР удря същата страна от изток, с което сагата приключва много бързо. Веднага след това се подписва пакта Молотов-Рибентроп, Германия продължава своята реваншистка война на запад, докато СССР се насочва към Финландия. Всяка една от двете сили има своите основни апетити за действие и разрастване.


Навлизане на българските войски във Вардарска Македония през април 1941 г.

Точно тук идва и ключовият момент, разказан именно от Херман Гьоринг в Нюрнберг. Влизането във война със СССР идва от факта, че малко след пречупването на Западна Европа от Германия, СССР официално започва да говори за своята втора война с Финландия. Амбициите са насочени към разрастване по северната линия, както и установяването на бази на Балканите – насочени изцяло към Румъния, България и Гърция. Не е тайна, че от Финландия е много по-лесно да се продължи настъплението към Швеция, където се намират някои от най-ценните находища на желязо.

В този момент е повече от ясно за Гьоринг, че Германия може да бъде ударена на европейски фронт, както централно, така и по фланговете. Това е и причината за предприемане на военна кампания на изток, включваща именно и България. В края на 1940 г. Георги Димитров ще настоява за активирането на въоръжена борба срещу властта с цел отклоняването на България от възможността да се включи на страната на Тристранния пакт. Малко след това същият ще се подготвя и за преврат, изпълнявайки съветските наредби.


Български военни части завземат село в Северна Гърция през април 1941 г.

Всичко приключва в началото на 1941 г. Немската армия се намира на Дунав и вече е успяла да покори Румъния. Единственият избор на България е да реши дали ще се включи в тази война като съюзник или като поредната жертва, която да бъде премазана. Последната стъпка на Богдан Филов е поне да изисква някакви територии, с които да има полза от самата принуда. Впрочем на 25 март 1941 г. и Югославия се включва на страната на Тристранния пакт, а това по пътя на логиката трябва да ги постави на същата везна – фашистката.

Единствената причина, поради която Югославия може да се смята за помилвана от съдбата е факта, че британските тайни служби се активират успяват да помогнат за извършването на държавен преврат. Малко след това немската армия показва своите способности. В опит да демонстрират сила, именно сърбите ще направят няколко въздушни атаки над България, като дори те не могат да се смятат за особено успешни. Немската военна машина прегазва Югославия и разгромява Гърция за кратко време, срещайки нулева съпротива. Тук е момента, в който не трябва да забравяме, че подобни опити на британското разузнаване са направени и в България, но не на време, а може би и за добро, особено след като окупацията на Югославия не минава без никакви жертви.


Местни гимназисти посрещат революционера от ВМРО Коце Ципушев при завръщането му в Македония през 1941 година.

Изборът по това време на България е повече от ясен. Никой не иска война, никой не иска да става пушечно месо на най-силната военна индустрия към този момент. Борис III не случайно се заклева, че по време на неговото управление няма да позволи на нито една жена да сложи черна забрадка, защото е изгубила детето си или съпруга си на фронта. Нещо повече, българският владетел е бил участник в Първата Световна война и е имал време да се отврати от всичко случващо се, наричайки войната – най-грозното човешко лице.


Приемане на бежанци от Дебър, избягали през 1942 г. от албанската зона на контрол в българската. Защото България е фашистка държава и от италиански контрол, те предпочитат да се преместят в територия с български.

Фашистка Италия с Мусолини обявява, че ще окупира цяла Албания с прилежащите албанци. Борис III успява да договори условията за получаването на Поморавието и Вардарска Македония, посочвайки изконно историческите и емоционални причини. Желанието за Централна и Западна Егейска Македония са отхвърлени, но обърнете внимание, че все пак именно там българите създават свои собствени организации и автономии, за да контролират своята територия.


Предаването на Охрид от италианците под българска администрация с посредничеството на германците през май 1941 г. Обърнете внимание на името на сладкарницата в ляво на фасадата.

На 19 април българските армии влизат в Югославия и на 20 април преминават границата в Гърция. Боевете са повече от мижави. Предоставени са само териториите, където живеят българи. Борис III остава в историята като обединител с тази си политика, а после и като враг през следващия идеологически строй. Нека отново проследим фашистката линия на България в окупираните български територии – един красив оксиморон, разбираме. На първо четене забелязваме, че през 1940 г. се инвестира сумата от 8.46 милиарда лева, през 1942 г. се инвестират 14.39 милиарда лева, а през 1943 г. инвестицията възлиза на 27.58 милиарда лева.

Въпросните средства се отпускат за нови училища, болници, гари, пристанища, жп линии, граждански и промишлени обекти, отводняване на блата, прокарване на пътища, изграждане на канали за напояване на Сярско поле, създава се корабостроителница в Кавала и на остров Тасос, работи се върху благоустройството на селищата, залесяват се баири и други територии. Инвестиция в този размах определено поставя под въпрос фашизирането на България. Гърците не могат да се радват на толкова добра съдба.

Генерал Йоанис Метаксас забранява изучаването на български език, говоренето свободно на улицата или употребата му у дома. Да, тук България работи в полза на българското население и затваря гръцки училища, както и прекратява изучаването на езика. Завзетите някогашни български земи се връщат обратно на първоначалните им собственици. Гръцките партизани подготвят Драмското въстание през септември 1941 г. и с това са пречупени. Политиката на България в този период е насочена единствено и само към българите, а заселилите се гърци плащат една сурова цена за своята дързост.


Посрещане на войводата от ВМРО Петър Лесев от местни войници във Вардарска Македония, година след анексирането на региона от България.

Проблемът обаче е, че рано или късно Хитлер иска нещо повече – изпращането на български войници на Източния фронт. Точно тук Борис III успява да избегне подобни искания, обяснявайки, че когато неговата армия се изправи пред руската, те неминуемо ще преминат на страната на руснаците, при това с оркестъра. Обвиненията във фашизъм продължават с това, че България остава единствената страна по време на Втората Световна война, където прираста на евреи е положителен, а не отрицателен – от България не тръгва нито един влак с евреи.

До днес македонци и гърци твърдят, че ситуацията е била по-различна в техните земи и това е факт. Има и разумна причина – нито един човек там не проявява инициатива, за да спре извозването на евреи в този период. Българското общество обаче е на друго мнение по този въпрос, както сме разглеждали много пъти.


Професор Димитър Яранов (третият отляво), начело на мисията при щаба на Вермахта в Солун, заедно с немски офицер освобождава гръцки военнопленници от български произход, юни 1941 г.

Сагата продължава до 9 септември 1944 г. с влизането на съветските войски в България. Чарлз Ланиус е разказал тази история на място и до днес неговите свидетелства са със сериозна историческа ценност. След като Чърчил, Рузвелт и Сталин вече са се разбрали за влиянието на Балканите, българската армия трябва да освободи всички окупирани територии, което означава, че се напуска окончателно Беломорието, а послушният Георги Димитров следва всяка команда сляпо.

На 28 октомври е подписано Московското примирие, с което България преустановява своето сътрудничество с Тристранния пакт и преминава на страната на Съюзниците. Проблемът е, че България никога не е водила сражения с едната или другата страна от Втората Световна война. За периода между септември и ноември 1944 г. България започва да води военни действия на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. Изпратени са Първа, Втора и Четвърта армия, а трета не се включва в операции срещу Райха. Общата мобилизация на територията на страната към 1 октомври 1944 г. достига около 445 000 души.

На 9 септември българската армия със съветски части успява да спре наплива на немски войници по линията Кюстендил-София. На 18 септември родните бойци минават под командването на маршал Фьодор Толбухин. Мисията е да бъдат разгромени силите в Сърбия и Вардарска Македония. За 6 дена – 8 до 14 октомври, българските войски изпълняват Нишка операция и се изправят срещу елитната 7-ма SS дивизия в Ниш. Градът е овладян и немците са изтласкани. Следват да бъдат освободени Страцин, Куманово и Скопие.

Немски войски са изтласкани и от Царево село, Кочани, Щип, Струмица и Велес. Косовската операция се провежда от 21 октомври до 30 ноември и освободените градове са Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. От декември до май 1945 г. българската армия води сражения в Северна Югославия, навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Армията наброява 110 000 войника. Някои от най-кървавите битки се водят на територията на река Драва. От 15 април до капитулацията на 9 май 1945 г. българските войски преминават в настъпление в Австрия и в региона на Клагенфурт, както и Босна, продължават да се бият до последно.

На 9 май българските войници се намират в Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи. Военните действия на България продължават до 15 май, когато и последните нацистки сили капитулират. Докато говорим за фашизъм и факта, че именно българските войници успяват да отблъснат немските сили от различни територии, можем да си спомним и някои от добре известните притчи, казвани от другите за българския войник. Пример е Сърбия, където във втората фаза на войната именно те ще казват:

,,Ако искаш да си свободен, върви след българите, след тях няма немци."

Една друга легенда разказва, че редовната българска войска е изпратена толкова далече от България, за да позволи на СССР и новото правителство да наложат новата идеология, без да срещат друга съпротива. Георги Димитров е в своя апогей в този момент. Златният резерв на България е официално предаден на СССР, а междувременно не трябва да забравяме, че завърналите се войници и офицери не се гледат с добро око. Тези, които нямат симпатии към новия режим са изпратени в лагери и елиминирани. Сталин просто няма нужда от герои, а от послушници, каквито вече си е осигурил.

За десерт, когато вече е ясно, че партизани и партизански сили в Македония никога не е имало, оттам са минали българските войски, а що се отнася до партизани, те се намират в Западна Сърбия и Босна, подкрепяни изцяло от Югославия. Нещо повече, ако България е била на страната на фашистите, то някой може ли да обясни така наречената ,,Охридска балада"?

В случай, че не сте запознати, това е книга на Серафим Северняк. Събитията на 10 септември 1944 г. поставят България в официална война с Нацистка Германия и то във време, в което български войници се намират в Битоля-Охрид.

Докато все още са изпълнявали  заповедите по предишната спогодба, сега се превръщат в пленници и са натоварени в камиони, за да се извозят обратно в Германия и да запълнят нечий лагер. Интересното е, че именно местните жители успяват да помогнат на българските пленени войници да избягат, като им дават цивилни дрехи и ги крият по домове и паланки.

Майор Баумгартнер е отговорен за извозването на пленниците и дава ултиматум на жителите на Охрид, че ако до 9 часа не се върнат българите, квартал Вароша ще бъде запален и унищожен. Целият град се изпразва, облечен с новите си дрехи и чака прочистващия огън. Баумгартнер си мисли за екзекуция, но в последния момент решава, че за 24-мата избягали българи ще поиска по половин килограм злато.

Тоест той иска 12 килограма чисто злато или в най-лошия случай е готов да приеме 10 килограма. В края на Втората Световна война е повече от ясно, че Германия е фалшифицирала британски лири, за да продължи да се финансира, като след войната има твърде много шпиони, които осъзнават, че са изтеглили късата клечка. Елиса Базна е точно такъв кадър, който успява да изнесе твърде много данни от Британското посолство в Турция, но те никога не достигат до Хитлер, това обаче е друга тема. Връщаме се обратно на Охрид и искането на немския майор.

За негова изненада, цялото население в Охрид започва да събира всички златни предмети и да ги предоставя на местния златар, който да ги претегля. Освен накити и ценности, някои от жителите дават своите зъбни протези, ордени от войната и други. Писарят на града пише точно и ясно кой-какво е предоставил. Последният дар е златния кръст на църквата, който да помогне за достигането на 10-те килограма злато.

Кмет на Охрид по това време е Илия Коцарев – български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, активист и на ВМРО и Българските акционни комитети. Различни източници посочват, че няколко грама не достигат до последно и именно Коцарев сваля халката си, с което да откупи Охрид.

Немският майор официално заявява, че градът е откупен. Никога не тръгва със златото, защото комендантът на града ще заяви, че пътищата са твърде опасни, за да се пътува с такъв товар. Златото е оставено на съхранение в Охрид, а малко след това група побеснели албански партизани ще преследват въпросната немска колона, за да я избият до крак и да търсят плячката. Те никога не намират златото, защото същото е било върнато на жителите.

Историята и до днес се разказва в Охрид, а това до голяма степен отново поставя по-важния въпрос: ако българите са били фашисти и окупатори в толкова съкровената и независима Македония, то защо местните им жители са се опитвали да спасяват български войници? Кому е било нужно всичко това?

Илия Коцарев по-късно е осъден за подпомагане на нацистите, въпреки всички протести и наказан със смърт. До този момент всички българи в Македония, позната днес още като Северна Македония, са имали правото да живеят и да пазят своето българско самосъзнание. Проблемите идват със създаването на Югославия и добавянето на новите територии. Заличаването на българското самосъзнание става с любезното съдействие на Тито и неговите приближени, които насила променят гражданството от българско на македонско, извършвайки чутовни репресии.

Още преди Първата Световна война ще открием, че именно сърбите говорят за обединяването на славяни и изпълнението на Панславската идея като възможно най-съвършената, следвайки препоръките на тогавашния Александър III. Именно Гаврило Принцип ще даде началото на двата глобални конфликта, убеден в своята правота и тази на сръбските агенти, които не спират да твърдят, че Македония винаги е била изконно тяхна.

Не на последно място ще напомним и за биографичната история на Марко М. Георгиев. Неговата книга ,,Ние бяхме в Дахау" ще разкаже историята на всички българи, които след 9-и септември 1944 г. се намират в Германия и от приятели, бързо се превръщат във врагове. Разбира се, не е удобно да се говори, че такива е имало, никой няма да ги посочи, но препоръчваме въпросната биография, която много точно и ясно описва съдбата на онези забравени ,,фашисти", които свършват в концентрационен лагер.

Причина за толкова зловещата ненавист от страна на западната ни съседка, позната още като Северна Македония, не забравяйте, че години наред именно там се е извършвала нечовешка пропаганда и принуда за потъпкване на всички корени, като и днес демонстрациите не са приключили.

https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/kak-balgariya-ot-pokrovitel-i-osvoboditel-na-makedoniya-se-prevarna-vav-fashistka-okupatsionna-sila/
#5
Неежедневие

Понякога от лятото ми става хубаво...
Не помня вчера и забравям утре.
Не ми е никак трудно да се влюбвам
във всяка незапочнала минута;

в зелените тревици между плочките;
в походките на уличните котки;
във своето смълчано безпосочие;
във бялата тъга на всеки облак;

в момчетата, които преминават
и няма никога да ги познавам;
във грапавия глас на тротоарите;
в мехурчетата в цитронадата;

във гларусите (само как съм влюбена!);
във всичките си малки щуротизми;
в липата, стъпила на ъгъла;
в една витрина с жълти ризи;

във отражението в огледалото;
в уюта, сгушен на терасата;
в китарения пулс на тялото ми...
В усещането, че животът е прекрасен...
#6
Украинската армия унищожи склад за боеприпаси в Луганска област


Въоръжените сили на Украйна са унищожили през изминалата нощ ключов склад за боеприпаси на руските войски в Донбас в района на обявената за контролирана на пълно от Русия Луганска област. Това е втората подобна атака за 24 часа след унижожаването на най-големия склад с амуниции в Снежное предната нощ.

Вчера руската страна обяви, че е превзела напълно територията на Луганска област, а в среща с министъра на отбраната Сергей Шойгу президентът на Русия го поздрави и му нареди да даде отпуска на бойците, участващи в сраженията в Луганск.

Според УНИАН атаката е станала в село Кадиевка половин час след полунощ и е потвърдена от източници на украинското разузнаване. Складът се е намирал в района на Завода за бетонни изделия в града. По думите на очевидци боеприпасите са експлодирали в продължение на повече от 2 часа. В мрежата са публикувани снимки с пожарите и експлозиите. По данни на разузнаването на Киев складът в Кадиевка е бил ключов за снабдяване с боеприпаси и, конкретно на снаряди за руската армия в направлението Попасна - Северодонецк - Лисичанск - Бахмут.



Украинските атаки през последните две денонощия потвърждават изявленията на Киев и на западни експерти, че въоръжението от САЩ и западните партньори на Украйна вече се използва в бойни условия. "Оръжейните системи и боеприпасите от САЩ пристигат, но засега не всички са пристигнали. Те вече оказват влияние, ако се съди по успешните атаки, които видяхме през последните дни. Това ще продължи. Това поставя руснаците в по-уязвима позиция." - коментира бившият специален представител на САЩ за Украйна Курт Уолкър.

https://offnews.bg/sviat/ukrainskata-armia-unishtozhi-sklad-za-boepripasi-v-luganska-oblast-780465.html
#7
Анатомия на престъплението: Ражда ли се човек престъпник или се превръща в такъв?


Психолог: Убийството на Йоан Матев е "престъпление от скука"

Доц. Неделчо Стойчев е бивш директор на Института по психология на МВР. Участвал е в разкриването на много от знаковите убийства и отвличания.

В момента той работи в Академия на МВР, където се срещаме малко преди края на учебната година, когато курсантите взимат едни от последните си изпити през юлската сесия.

Може да наречем разговора, който следва, ,,анатомия на престъплението". В него се очертава значимата ролята на криминалния психолог след извършено престъпление, мотивите довели до тежки последици, детайлът закодиран в егото на един престъпник и възможно ли е човек да излъже полиграфа... За ,,анатомията на престъплението", пред Vesti.bg, говори доц. Неделчо Стойчев.



Доц. Неделчо Стойчев

В кой момент в работния процес се включва криминалният психолог след извършено престъпление?

Криминалната психология, като направление в приложната психология, се развива в Института по психология на МВР от 1998 година до сега. В зависимост от престъплението, което трябва да бъде разследвано, криминалната психология може да бъде началото или краят на дадено разследване. Ако има неизвестен извършител на едно убийство, обикновено се прави психологичен профил на този извършител и това е един от началните етапи на разследването. Психологичният профил дава възможност да се изведат определени характеристики – психологични, демографски и поведенчески, които да бъдат критерии за стесняване от кръга на заподозрени лица. Когато обаче се използва полиграфът – това е, след като дойде моментът на изясняване на тези предварителни хипотези и стесняване на кръга от заподозрени. Тогава започва да се работи с конкретен заподозрян, за да се види дали той е извършител на престъплението или не е.

Вие сте разследвал различни случаи. Може ли да се определят основните профили на един извършител на престъпление?

Психологичното профилиране е метод за изваждане от анонимност на неизвестния извършител, като се анализират неговите действия при извършване на престъплението. Основният принцип е, когато поведението на личността отразява особеностите на личността. Съдим за хората по техните постъпки. Следите на местопрестъплението и по тялото на жертвата са основата на изграждането на този профил. Имаме материални следи, анализираме ги, за да изведем личностни и поведенчески характеристики на неизвестния извършител. Това е психологичният профил като метод. От друга страна, в криминологията има много изследвания, които може да ги обособим като типология на различни видове извършители – на убийци, на извършители на грабежи и др. Насилствените престъпления се определят като неадекватно утвърждаване на егото, на Аз-ът. Един от най-големите проблеми на извършителите на насилствени престъпления е ниската социална подкрепа, те нямат доверителни отношения с другите. Живеят в параноя и не могат да се доверят. Винаги смятат, че някой има втори план и не е достатъчно искрен с тях. Това идва от детството, там е изграден този модел.

ВЪЗХОДЪТ НА ЕГОТО


Доц. Неделчо Стойчев

Каква е ролята на егото при един престъпник?

Да вземем ,,супер егото", което е важно особено за мъжете, и отношенията с бащата, тъй като повечето извършители на насилие са мъже. Имаме ,,слабо супер его" на бащата, ,,нормално супер его" и свръх мощност - ,,строго супер его". Какви момчета могат да се формират? При ,,слабо супер его" означава, че няма никакви правила. Бащата не се интересува от детето си, може дори да е физически или психически липсващ. Тогава детето, след като навлезе в зрялата си възраст, има проблем с началниците си и не зачита правила, тъй като не е научено да ги спазва. Ако има много ,,строго супер его", обикновено се изграждат хора с психопатна структура на личността, тъй като лъжата става основен защитен механизъм на детето. Строгият баща има супер изисквания и налага наказания, за това че детето не изпълнява нормите, които той налага, и тогава детето се учи да се спасява, създавайки лъжливи образи и послания, за да се спаси от натиска на баща си. Водещо при психопатната структура на личността е, че не проявява никаква чувствителност, емпатия към преживяванията на другите, а също така тези хора смятат, че всичко им е позволено, тъй като са страдали. При ,,нормалното супер его" на бащата, ако той е човек, който има престъпна кариера, детето много лесно ще се впише в този поведенчески модел. В ранната си възраст ние ,,попиваме" поведенческите модели на важните за нас хора. В ранна възраст – това са нашите родители.

Ако бащата е част от криминалния контингент, синът ще тръгне ли по неговите стъпки?

Ако отношенията между тях са като при нормално функциониращо супер его - бащата има добри отношения със сина си и го включва в ценностната система, която той има, детето много лесно след това ще се впише в криминалната активност. Идентификацията и подражанието са най-бързите и лесни начини да се формира определена личност.

Може ли в едно нестабилно семейство, в което дори някой от родителите е част от криминалния свят, да израсне стойностен човек?

Необходимо е нещата да се гледат съвсем конкретно. Има много семейства, които са перфектни от гледна точка на социален, образователен и професионален статус, а имат деца, които се присъединяват към престъпни групи или самите те стават престъпници, както и обратно. За формирането не е толкова важно какъв е цензът на родителите, а личните взаимоотношения на топлота, доверие и любов.

ПСИХОЛОГИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО


Доц. Неделчо Стойчев

Кога един човек се превръща в убиец?

Всеки човек, попаднал в ситуация, която може да провокира определени стари травми от миналото му, в които се е чувствал уязвен, ако се актуализират в дадена ситуация, може да стигне до извършване на такъв престъпен акт. Стигало се е до убийство при спор за паркиране или пък по непредпазливост. В случаите, когато има планирано убийство, в което има дълбок мотив на личността, обикновено става дума за хора, които имат драматични преживявания. Всички извършители на насилствени престъпления са преживели насилие в детството си, било то физическо, психическо или сексуално. От друга страна - не всички, които са преживели такова насилие в детството, са станали престъпници. Това зависи от личните качества на личността и от ситуациите и средата, в която попадат.

Споделяте ли тезата на италианския криминолог Чезаре Ломброзо, че престъпникът се ражда такъв?

Има случаи, в които може да се мисли така. Според много изследвания, дори на близнаци, които са отглеждани в различни семейства, с различен статус, се оказва, че във времето - професионалният или поведенческият им репертоар води до съвпад, което е в полза на това, че има някакъв генотип. Не може да игнорираме наследствеността, гените. Факторите обаче не бива да се разглеждат самостоятелно, а трябва да се вземе предвид генотипът, семейната и социалната среда, както и ситуативните въздействия, тъй като ситуацията е един от факторите, който направлява нашето поведение.

Има една теория, че престъпникът винаги се връща на местопрестъплението. Споделяте ли това?

Те се връщат на местопрестъплението само в случаите, когато искат да осъществят някакъв контрол и да видят, какво е станало, дали полицията или някой друг, не е забелязал нещо. Това е така особено когато престъплението е станало непланирано. Ако престъплението е планирано, тогава пък обикновено жертвата ,,се разфасова" и на много места престъпникът заравя парчетата от тялото. Много често мястото, където извършителят заравя жертвата си, е такова, което той контролира – да не може случайно нещо да стане и той да бъде разкрит. Обикновено това са места, където той има някакво отношение, например – в двора, в къщата на село и т.н.

ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ


Има ли някой от знаковите случаи през годините, който да е бил загадка за Вас?

Може би случаят ,,Белнейски", при който се работи непосредствено, след като бяха намерени телата на жертвите. След това имаше едно прекъсване и после пак се възобнови с ексхумация, което показа, че първоначалната причина за смъртта не е истинска и така се стигна до извършителя. Лазар Колев отговаря на профилните характеристики, по които доста хора бяха проверени в началото. Поради това, че той даде едно фалшиво алиби, е пуснат и не е даден на криминалните психолози да работят с него. Тогава мисля, че по-рано щяхме да приключим с разкриването на това престъпление. Впоследствие от това фалшиво алиби се стигна до неговото идентифициране. И другият случай, който е интересен, е този в Перник с Мирослава, която беше отвлечена за откуп и после убита. В началото имаше доста лутания докато се изяснят нещата.

Едни от последните знакови престъпления са свързани с домашно насилие, което приключва със смърт. Как бихте коментирали това?

Става дума за дълбоко нарцистична травма, която извършителят не може да преодолее и тя е свързана с процеса на отхвърляне от страна на жертвата към партньора. Насилниците имат нарцистични проблеми, тъй като при тях липсват адекватни доказателства за тяхната супер мъжественост. Обикновено партньорката или съпругата е най-честият свидетел/зрител на тези нарцистични изхвърляния. Най-вероятно, в началото, това е изглеждало много атрактивно, но в процеса на виктимизиране на връзката се вижда, че цялата тази атрактивност, авантюризъм и разкрепостеност, която е демонстрирал насилникът, са били начин за поставяне на жертвата в емоционален и поведенчески капан. Използвал е жертвата, като средство за поддържане на този нарцистичен, фалшив образ. Когато жертвата се опитва да се откъсне от тази примка, тогава могат да се случат тези насилия, които водят до убийство.

Статистиката и практиката показват, че когато жертвата на насилника се опита да избяга от него - прекъсва връзката, намира си друг, развежда се, изнася се и т.н., тогава той решава да я убие, защото е нанесена непреодолима нарцистична травма. До момента, в който насилникът успява да държи жертвата около себе си и да я контролира, травмите може да са жестоки, но никога не са крайни. В момента, когато тя се опита да се измъкне от тази връзка, обикновено се стига до този фатален завършек. Семейният насилник е травмиран още от ранно детство. Той смята себе си за велик, а не намира никакви външни потвърждения за това.

Кой е бил случаят, който Ви разтърси лично Вас?

Всеки случай е разтърсващ, тъй като навлизаш в мрака на съзнанието на един извършител на насилие. Виждаш, че в крайна сметка това е един объркан човек, който е имал неблагополучия от най-ранна възраст и цял живот се е чудил, какво да прави, като накрая се е стигнало до престъпление.

ПРЕД ПОЛИГРАФА: ИСТИНА ИЛИ ЛЪЖА


Полиграфът (бел. ред. детекторът на лъжата), както и фотороботът, не се приемат като доказателство в съда. Какъв е смисълът от този вид тестване обаче в криминологията?

Детекторът на лъжата е един от методите, който през последните 20 години се практикува в Института по психология на МВР. При разкриването на престъпления от 1998 г. започна да се прилага активно. Това е метод, който най-активно в началото се използва в Съединените щати. Полиграфът се занимава с тези лъжи, заради които човек се страхува, че ако го разкрият, ще има някакви последствия за него. Лъжата не се разкрива като лъжа, а като физиологични реакции, които са индикации, че човек лъже. Кожно-галванична реакция, дишане и пулсова честота – това са физиологични реакции, които не подлежат на съзнателен контрол. Емоцията, която ги стимулира, е страхът от разкриването. Човек лъже не защото му е зададен въпрос, а защото се страхува, че като бъде разкрита лъжата му, ще има последствия за него, ще има какво да загуби. Самата експертиза от полиграфския метод е важен критерий за съдебния състав по отношение на формиране на базовата нагласа към заподозрения.

Във филма ,,Тежки престъпления" е показано как човек може да подведе полиграфа, ако е обучен на това. Възможно ли е действително това да се случи и доколко е вярно, че 2% от хората по света могат да ,,лъжат" детектора?

Когато има грешка, тя не се дължи на самия метод или апарат, а е грешка на полиграфиста. Действително има хора, които са обучавани да не се получават автентични реакции пред полиграфа, но те трябва да са запознати подробно със самата процедура. Има т.нар. - контра мерки. Ако лъжеш не можеш да докараш резултата си до истина, но можеш да го направиш ,,неопределен". Когато прилагаш ,,контра мерки", съвременният полиграфски метод е компютъризиран вариант, а контра мерките много ясно личат. Ако можеш да направиш контра мерки в някои от щатите на САЩ, където полиграфът се признава в съда за доказателство, можеш да ги приложиш и вместо да ти излезе ,,лъжа", ще излезе ,,неопределен" резултат. Тогава експертът няма да може да каже дали даденият човек лъже или не. Аз съм го виждал това, от хора (бел. ред. хора от службите), които са обучавани, но те могат да докарат резултата само до – неопределен, и то ако са много добре обучени.

В контекста на предварителната проверка обаче, какъвто е оперативният полиграф, който се използва в оперативно-издирвателната дейност, когато се видят контра мерките, какво повече ти трябва, за да кажеш: ,,Това е нашият човек. Работете по него".

Марк Твен е казал: ,,Който казва истината – не му се налага да помни". В този аспект добра памет ли имат лъжците и кога се провалят при показания?

Има някои особености във вербалното и невербалното поведение на лъжците. Мисленето при хората, които лъжат, е структурирано по друг начин. За да излъжеш, се изисква много по-голям ресурс. Първо - трябва да вземеш решение да излъжеш. След това да измислиш правдоподобна версия, така че като я кажеш, да изглежда истинска и после да я запомниш. При дадено престъпление, хората, които лъжат и представят фалшиво алиби, при разпит от десет човека, те ще кажат десет пъти едно и също нещо с едни и същи думи, защото ги е страх да не сбъркат. Човекът, който казва истината, не се притеснява от това, че нещо може да добави или пък да забрави, тъй като той казва истината и няма от какво да се притеснява. Този, който казва истината, не е необходимо да се старае да помни, защото и да забрави нещо, това няма да му представлява проблем.

Кой е най-опасният престъпник?

Всички престъпници са опасни, тъй като те донасят материални и нематериални щети на хората, към които са отправени техните престъпления.

https://www.vesti.bg/bulgaria/koga-edin-chovek-se-prevryshta-v-ubiec-6146647
#8
Атанасовско езеро


Атанасовско езеро е поддържан резерват в България. Намира се в землището на Бургас и обхваща Атанасовското езеро.

Поддържаният резерват е с площ 1031,94 ha. Обявен е на 12 август 1980 г. с цел опазване на редки и изчезващи в страната и в Европа, гнездещи прелетни и зимуващи птици.

На територията му е разрешено:

поддържане на дигите и солеността във водите на резервата чрез технологията на традиционния солодобив;
ремонтни работи на дигите и каналите в периода 30 юли – 1 април;
мероприятия подпомагащи гнезденето на птиците;
регулиране числеността на хищните бозайници – лисици, чакали, порове, белки, енотовидно куче;
паша на крави и овце в Азмак дере;
добив на артемия на определени места след 30 юли;
добив на медицинска кал в югозападния край на резервата.
Територията на резервата се припокрива с тази на защитената зона от Натура 2000 ,,Атанасовско езеро" по директивата за птиците и по директивата за местообитанията.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Атанасовско езеро



Поддържаният резерват Атанасовско езеро се намира североизточно от Бургас, в посока към град Варна. През 1970 г. 170 ха от северната част на езерото са обявени за защитена територия, а през 1980 г. и за природен резерват. На 28 ноември 1980 г. поддържаният резерват Атанасовско езеро става част от Рамсарската конвенция (международно споразумение за опазване местообитанията на водолюбивите птици).
Пътят Бургас – Варна разделя езерото на две части – северна и южна. Средната им дълбочина е 30 см.
От миналото езерото е известно като място за добиване на сол. Солниците съществуват от 1906 г., когато Атанасовското езеро е било дадено на концесия за 30 години за строеж на солници. Строежът им е изоставен по време на Първата световна война. Езерото е дадено на концесия отново през 1921 г. на немска фирма, която разширява площта на солниците и през 1934 г. е налице първата продукция. Солниците са били използвани до 1973 г. И сега на територията на Атанасовското езеро са разположени изпарители на ,,Черноморски солници", които добиват морска сол. Добивът на сол се извършва по примитивен начин, който не се отразява негативно на обитателите на резервата.

Езерото е известно и като местообитание на защитени видове. В района му са установени 316 вида птици от 400 вида, които се срещат из цяла България. От тях 14 са световно застрашени: къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), малка белочела гъска (Anser erythropus), тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris), ливаден дърдавец (Crex crex), белоока потапница (Aythya nyroca). От 316-те вида птици 83 са включени в Червената книга на България, а 170 вида са с европейско природозащитно значение.
Атанасовското езеро не замръзва през зимата, което го превръща в център за зимуващите водолюбиви птици. Езерото се намира и на прелетния път Via Pontica. Заедно с останалите езера в района на Бургас е едно от най-благоприятните места за нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора.

През лятото езерото е изпълнено с кокилобегачи (Himantopus himantopus), саблеклюни (Recurvirostra avosetta) и др. видове птици. Най-многочислени са колониите на саблеклюните, кокилобегачите, малките и гривестите рибарки. Блатната лястовица (Кафявокрил огърличник – Glareola pratincola) е символът на резервата. Това е единственото място, където се размножава гривестата рибарка (Sterna sandvicensis), малката черноглава чайка (Larus melanocephalus) и дебелоклюната рибарка (Gelochelidon nilotica).
Установени са повече от 250 вида висши растения. Многобройни участъци са обрасли в различна степен с Европейска солянка (Salicornia europaea), среща се и Теснолистен папур (Typha angustifolia), Широколистен папур (Typha latifolia) и др.

Наред с блатния ирис (Iris pseudocorus), гърлицата (Limonium gmelinii) и мерендерата (Merendera sobolifera), тук се срещат и множество орхидеи. Най-интересен техен представител е птичето гнездо. Това е почти безцветна орхидея, а корените й са така оплетени, че наподобяват птиче гнездо, откъдето е дошло и името й. Всички диворастящи орхидеи в България са защитени видове.

В резервата се срещат 17 вида риби, по-голямата част от които са включени в Червената книга на България (Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България). Срещат се още 12 вида гризачи, 5 вида насекомоядни и 6 вида прилепи.
В северните покрайни на Бургас, на изхода за Варна, в южната част на езерото се намира укритие за наблюдение на птици. До него може да се стигне с автомобил, градски транспорт, велосипед и пеш. Укритието има специални прозорци за наблюдение, така че птиците да не бъдат обезпокоявани. В укритието има подходяща оптика за наблюдение и информация за живота в резервата.
Достъпът до езерото е разрешен само по обозначените маршрути.

https://bulgariatravel.org/


Соленото крайбрежно езеро е разделено на две части от пътя за Варна: северната е обявена за природен резерват през 1980г., а южната е запазена като буферна зона. Атанасовско езеро има дължина 9,5 км, ширина - 4,3 км и дълбочина до 0,8 м, солеността му варира от 20 до 27,5%. Значителна част от площа - 1 690 ха се използва като солници още от 1906 г. със съхранен автентичен начин на солодобив.
Атанасовското езеро е Рамсарска влажна зона от световно значение за орнитолозите, наричан още птичият рай на Европа. Тук са установени 317 вида птици, което прави 70% от всички видове птици в България. От тях 14 са световно застрашени, 83 вида са включени в Червената книга на България, а 170 вида са с европейско природозащитно значение.
Атанасовското езеро се намира на прелетния път Via Pontica и е типично място с тесен фронт на миграция за значителна част от прелетните птици от континента. Най-привлекателна е миграция на птиците през периода август - октомври, а зимните месеци са най-подходящи за наблюдение на световно застрашените малки корморани, тръноопашати потапници и къдроглави пеликани.
Атанасовското езеро е обитавано от най-дребния бозайник в света – етруската замаровка (Etruscan Pygmy Shrew), тежаща само 2 грама.

https://www.burgasmuseums.bg/bg/encdetail/rezervat-atanasovsko-ezero-1



Атанасовско езеро Бургас
#9
avatar_Hatshepsut
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - Today at 15:15:17
Червеноглава овесарка


Червеноглава овесарка (мъжка)

Червеноглава овесарка (Emberiza bruniceps) е вид птица от семейство Овесаркови (Emberizidae).

Разпространена е в Афганистан, Бангладеш, Индия, Иран, Казахстан, Киргизстан, Китай, Кувейт, Монголия, Непал, Пакистан, Русия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.


Ареали на разпространение на черноглавата и червеноглавата овесарки

Дължината на птиците е 15—19 см.

Обитават степи, полупустини, пустини (с изключение на абсолютно безводните участъци), предпланини.

За разлика от повечето други овесарки, правят гнездото си не на земята, а по клони на храстите или тревите.


Червеноглава овесарка (женска)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Червеноглава овесарка



Red-headed Bunting - Emberiza bruniceps
#10
Моите 10 най-любими военноисторически филма:
1. ,,Спартак" (англ. Spartacus) (1969) https://www.imdb.com/title/tt0054331/
2. ,,Смело сърце" (англ. Braveheart) (1995) https://www.imdb.com/title/tt0112573/
3. ,,Катин" (пол. Katyń) (2007) https://www.imdb.com/title/tt0879843/
4. ,,Сталинград" (нем. Stalingrad) (1993) https://www.imdb.com/title/tt0108211/
5. ,,Пианистът" (англ. The Pianist) (2002) https://www.imdb.com/title/tt0253474/
6. ,,Крахът на Третия райх" (нем. Der Untergang) (2004) https://www.imdb.com/title/tt0363163/
7. ,,Подводницата" (нем. Das Boot) (1981) https://www.imdb.com/title/tt0082096/
8. ,,Враг пред портата" (англ. Enemy at the Gates) (2001) https://www.imdb.com/title/tt0215750/
9. ,,Курск" (англ. Kursk) (2018) https://www.imdb.com/title/tt4951982/
10. ,,Обречена победа" (англ. One Man's Hero) (1999) https://www.imdb.com/title/tt0120775/