The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Мисли относно комунизма и естеството му...

Started by Hatshepsut, 13 October 2018, 14:14:34

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] комунизъм

HatshepsutTopic starter

Днес, когато са разрушени идолите на Маркс, Ленин и Сталин в цялото пространство между Тихия океан, Черно и Балтийско море е време за печална равносметка. Неизбежни ли бяха моретата от кръв и сълзи, проливани непрекъснато между 1917 и 1991г.? Случайно ли бяха съсипани милиарди човешки съдби и унищожени цветущи държави? Защото всички които твърдят, че комунизмът бил "неуспешен експерименти" или "провалила се идеология"  всъщност го оправдават.

Гениалността в никакъв случай не предполага и наличието на морални добродетели. Злото също може да бъде гениално и  комунизмът нагледно го доказа. В противен случай е необяснимо, как тази  антихуманна и противоестествена идеология господствуваше цели 74 години, след като още в началото  беше ясно, че унищожението е нейна същностна характеристика.
ТЕОРИЯТА  - МАРКС

Арнолд Тойнби пише: "Определено еврейският дух на марксизма е апокалиптичната картина за насилствена революция, която е неизбежна, защото е предписана от самия Бог и която трябва да преобърне сегашните места на пролетариата и управляващото, също както Избраният народ в своята цялост бива  издигнат от най-ниското до най-високото положение в Царството на този свят. Вместо на Яхве, Маркс се кланя на богинята  "Историческа необходимост" като на Всемогъщо Божество. На мястото на евреите Маркс поставя пролетариата на модерния западен свят, а царството на Месията изобразява като диктатура на пролетариата. Но в овехтелите одежди прозират характерните черти на  традиционния еврейски Апокалипсис и всъщност нашият философ-импресарио ни представя в модерен западен костюм до-равински макавейски юдаизъм..."

Всеки познавач на марксизма знае, че основополагащите му идеи и принципи са насочени към разрушаване  на устоите на човешката култура и цивилизация. Отричането на Бога и християнството и охулването на религията зачертава върховото духовно постижение на човечеството от последните две хилядолетия. За комунизма това е само първа стъпка. Следва ликвидирането на християнския морал, който стои в основата на хуманните,  модерни общества. Веднъж  отречен моралът, рухваше и правото създадено  на основата на неговите принципи. Самата идея за законност и държава, беше изхвърлена на "бунището на историята". "безкласовото общество" трябваше да замени най-старото откритие на цивилизацията. В практиката си комунистите се отрекоха от теорията си, но превърнаха държавата в чудовищен инструмент за унищожение на хора.

Марксизмът посегна и на нацията. Като субект на историческото развитие беше изведен "пролетариатът" и "класовата  борба"."Пролетарският интернационализъм" трябваше  да измести патриотизма и да ликвидира националните общества и култури.

Човекът от висше Божие творение беше сведен до парче жалка тленна материя. С отнета душа, в замяна беше "надарен" от комунистите със "съзнание" - "продукт на обществените отношения". Животът от висша ценност се превърна в гнусен биологичен процес, а духовността - във физиология. Смъртта стана нещо естествено и оправдано.

Свободата  беше погълната от марксисткия детерминизъм. Свободната човешка воля и свободния му избор се превърнаха във функция на "обществените отношения" и "исторически закономерности". Така всички престъпления се оправдаваха, ако служеха на "обективните прогресивни обществени процеси". Обратно онези, които се противопоставяха на комунистическите безумия, бяха безмилостно унищожавани като представители на "отиващата си" "класа" или "епоха".

Отричайки душата, морала и  свободата, грубият марксистки материализъм  унищожи и културата. Изкуството се превърна в просто "огледало отразяващо реалните обществени процеси". "Субективното отражение на обективната действителност" уби твореца и приравни таланта с посредствеността, гения с бездарника.

Трудът от творчество се превърна в механика. Простият труд измести сложния, качеството, количеството. Това противоречеше на здравия разум, но  обосноваваше уравновиловката. Низвергването на частната  собственост, пазарни отношения и стоково-парична система,  пък разруши икономическите устои на цивилизацията, открити още от финикийците. и усъвършенствувани пет хилядолетия. Уравновиловката и "плановата икономика" убиха мотивацията за труд, в резултат на което неизбежно дойдоха, хаосът, мизерията и дори гладът.

Историята беше отклонена от нормалното си русло. Вместо към хуманизма, социалната хармония и благоденствието, човечеството беше тласнато към отдавна отречени феодални, робски и родово-племенни порядки от предцивилизационният период. Практиката показа, че такова ужасяващо "връщане във времето" е възможно само при комунизма.

Сега пред нас стои въпросът, не беше ли ясно от самото начало, че същността на марксизма е антихуманизмът и разрушението? Как тази идеология успя да се наложи над милиони хора? Отговорът е прост - тя заложи на силите на Злото. Комунизмът разчиташе на низките инстинкти на утайката на обществото. Той възправи мързеливеца срещу, работливия, бездарника, срещу талантливия, простака срещу възпитания, подлеца против честния, аутсайдера срещу преуспелия, бедния срещу богатия, лошия срещу добрия.          Комунизмът заложи на омразата срещу любовта, на насилието срещу толерантността, злобата срещу опрощението. Вместо Пътя, Истината и Живота, той доведе безпътицата, лъжата и смъртта. Затова с пълно право можем да кажем, че господството на комунизма, беше господството на царството на Сатаната.
ПРАКТИКАТА - ЛЕНИН

Комунистическата идеология, приложена на практика, не можеше да даде други резултати освен смърт, унищожение и упадък.

В началото беше Ленин. От кьорфишека на "Аврора" през 1917г. (крайцерът е стрелял с халосен снаряд за да даде сигнал за щурма на Зимния дворец.) до 1923г. когато Сталин завзе властта жертви на болшевиките станаха 10 милиона души. Това което още не се казва е, че Ленин беше прехвърлен от Швейцария в Русия с германска помощ и злато. Явно това е бил най-ефективният начин на германците да изкарат противника си Русия от Първата световна война, като предизвикат в нея вътрешен метеж и размирици. Изборът не случайно е паднал върху Ленин., чиято конспиративна организация с германското злато се оказва най-богатата в Русия. С тези средства и малко повече късмет болшевиките направиха кървав държавен преврат през октомври, който някои още упорстват да наричат Велика Октомврийска социалистическа Революция.

През януари 1918г. болшевиките разгониха Учредителното събрание, което  отказа да признае законността на властта им и установиха открита диктатура. В разпалената от тях Гражданска война планомерно и безпощадно беше унищожена цялата аристокрация, включително императорското семейство по лична заповед на Ленин, църковния клир, интелигенцията и стопанския елит на Русия. А този елит в периода 1907 - 1913г. беше осигурил на Русия по-високи темпове на икономически растеж, отколкото тогава имаха Съединените щати. Веднъж утвърдили властта си, болшевиките насочиха репресиите си и към обикновените хора. Най-зловещото им изобретение беше - Всерусийская Чрезвичайная Комисия (ЧК), която обедини в едно полиция, следствие, прокуратура, съд, затвори и концлагери и се превърна в адска машина на унищожението.

В края на 1920г. страната беше съсипана, икономиката разрушена, културата ликвидирана. Болшевишките маниаци се опитаха да ликвидират цялото "буржоазно наследство". Един "революционер" дори предложи да се демонтират и ж.п.линиите, защото били " царистко-буржоазни", както и всички заводи и фабрики и да се построят наново социалистически такива. Този налудничав проект не успя, но пък бяха взривени, манастири, църкви и дворци със световна слава. Други настояваха за нов календар и летоброене започващо от "славната 1917г.". Намери се умник да създава и нов "пролетарски език". Поетът Крилов призоваваше в мерена реч световната революция да изгори картините на Рафаело и да разруши статуите на Микеланджело. Мадам Колонтай пропагандираше "свободната любов" (промискуитет), която да замени семейството. Революционни комитети "национализираха"  седемнадесет годишни девойки и ги "раздаваха" на прославени "герои от революцията" , за да създават новия социалистически човек.

Тази вакханалия позатихна към 1923-24г., когато Ленин вече беше тежко болен, а Сталин още укрепваше властта си. Всъщност Ленин накрая се побърка и влезе в лудницата където и умря. В началото на 1924г. живият труп на "вожда" беше превърнат в труп, който "ще живее вечно" в Мавзолея. Сталин пое държавното кормило и довърши започнатото пъклено дело.
ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО - СТАЛИН

Маркс и Енгелс в теорията си почти напълно игнорират националните проблеми, самата теоретична постановка за нацията и мястото й в историческото развитие. Разбира се отделни оценки, анализи и изводи в многобройните им трудове има, но в самия марксистки модел на пролетарската революция, националните фактори отсъстват като компонент на теоретичната конструкция. В учението им за  държавата са изчистени външната политика и международните отношения и е създаден така да се каже "социологически" модел наблягащ на вътрешните закономерности на развитието, от които са изведени и външните функции на държавата на международната арена.

Ленин развива дейността си в една многонационална империя и националните проблеми няма как да бъдат заобиколени. Той  в многобройните си писания критикува великоруския шовинизъм и другите "буржоазни национализми", които изместват "класовата борба" и даже има идеята за демонтаж на държавната машина. Националните проблеми според него трябва да се решават "попътно"  от "пролетарската революция".

В практиката си  обаче, той създава могъща държавна машина с огромна армия и ужасяваща репресивна полицейска машина - вездесъщата ЧК. С тяхна помощ изтребва "враговете на революцията" и "реакционните класи". Сърцевината й е партийния контрол над всички държавни учреждения и прякото сливане на държавната с партийната бюрокрация. След като Ленин се побърква окончателно и влиза в лудницата, Сталин наследява мястото му. Троцки казва, за него, че е "най-бележитата посредственост на нашата партия".  В разгорилата се битка за властта Сталин печели на януарския пленум на партията и постепенно на ХІV партийна конференция през април и после на ХІV конгрес през 1925г. отстранява троцкистите от партийните и държавни постове. Впоследствие  ги избива. Укрепил властта си, Сталин започва "да строи социализма". Той гради цялата си политика върху схващането, че извън СССР има враждебно империалистическо обкръжение, което непрекъснато се готви за война. От своя страна и СССР се готви за война, в която страната ще се използва като "лост" за да разбива "капиталистическата система" и да провокира "пролетарските революции" на Запад. Създадените още при Ленин огромна армия и репресивен полицейски апарат се нуждаят от въоръжение и снаряжение. Тяхното самостоятелно производство е изведено като приоритетна задача. Ударението е поставено върху създаването на тежка стоманодобивна индустрия, която да обслужва военните предприятия. Освен от традиционните  финансови източници - печалбите от държавните предприятия, данъците, неизплатените лихви по заемите на царското правителство(между 800 и 900 милиона рубли), държавната търговия, се търсят и други финансови източници. Такива са двата вътрешни заема - от 1927г. в размер  на 200 000 000 рубли и от 1928г. в размер на 550 000 000 рубли. Не са малко средствата, които държавата печели от разликата между ниските работни заплати и високите цени на потребителските стоки. Огромен резерв е и почти безплатния труд на концлагеристите. През 1926г. е централизирана напълно икономиката (вече одържавена), реорганизиран е ВСНХ (Всесъюзния съвет за народно стопанство) и са създадени отраслови Главкоми (министерства).  Съсредоточаването на всички средства за развитието на тежката индустрия води до диспропорции и де баланс в икономиката на страната. Вложените огромни средства в тежката индустрия имат бавна, възвръщаемост, много предприятия работят на загуба, а трябва да се прибави и липсата на организационно-технически опит. Освен това се проявява един много неприятен ефект - спиралата не енергоемкостта и ресурсоемкостта на индустрията. Разработените  рудни находища и построените язовири, електростанции ж.п линии и предприятия на тежката индустрия за да работят нормално изискват нови и нови суровини, енергия и работна ръка. Това налага непрекъснатото разработване на нови находища, нови ж.п.линии, нови рудници, нови ВЕЦ-ове, които да захранват вече построените. Но новото строителство изисква нови средства, строителни материали, машини, стомана. Създава се омагьосан кръг, всеки построен завод налага да се построят пет други за да може да заработи. Тези пет изискват други петнадесет и т.н. Индустрията се превръща в ненаситна ламя, гълтаща огромни средства и природни ресурси, заангажира милиони хора. Между другото това е предсказано още през 1926г. от икономистът "Виктор Новожилов" в статията му "Недостигът на стоки". Той пише "При всеки  бърз икономически подем, рано или късно започва да се чувства недостиг на едни или други производствени блага - въглища, стомана нефт. При капитализма това води до поскъпване на стоката и намаляване на търсенето. При плановото стопанство (с твърди цени) възниква дефицит и преход към купонна система. А главният недостатък на "купонната система е, че потреблението на дефицитните стоки се определя само от желанието да се откъсне купонът. Няма стимул да се пести, да се променят технологиите. В резултат търсенето на дефицитните стоки нараства много по-бързо отколкото при пазарните цени. Налага се да се увеличи производството. Строят се нови металургични комбинати,, отварят се нови каменовъглени мини, строят се нови железопътни линии. Тези строежи обаче също гълтат гориво, цимент, метал. Ново изостряне на дефицита. Започва верижна реакция. И все по-малък дял от горивото и метала се използва за потребителски стоки, за непосредственото обслужване на населението."

Сталин обаче мисли другояче. Ето думите му: " У нас на пазара няма свободна игра на цените, както става обикновено в капиталистическите страни. Ние определяме цените на зърнените храни изобщо, Ние определяме цените на индустриалните стоки. Ние се стараем да провеждаме политика на снижаване себестойността и намаляване на цените на индустриалните стоки, като се стремим да запазим стабилни  цените на продуктите от селското стопанство. Нима не е ясно, че в капиталистическите страни няма изобщо  такива особени и специфични порядки на пазара."

И всичко това за да се построят оръжейни заводи, които да гарантират боеспособна армия и репресивен апарат. В крайна сметка оръжейна индустрия е създадена, както и обслужващата я добивна и преработваща промишленост, но без ни най-малка полза за обикновените хора., те се обличат във ватенки, хранят се с каша и живеят в бараки. "Разбира се от милиард и половина рубли валута изразходвана през този период за съоръжаване на нашата тежка индустрия, ние бихме могли да отделим половината за внос на памук, кожи, вълна, каучук и т.н. Ние бихме имали тогава повече, басма, обуща, дрехи. Но ние не бихме имали тогава, нито тракторна, нито автомобилна индустрия, не бихме имали що-годе сериозна черна металургия, не бихме имали метал за произвеждане на машини - и ние бихме били без оръжие пред лицето на въоръженото с нова техника капиталистическо обкръжение." - ще признае през 1933г. Сталин. Лошата реколта през 1928г. в Южна Украйна и Северен Кавказ дават последния тласък и в страната избухва тежка продоволствена и стокова криза, което принуждава правителството да въведе в градовете купонна система за хляб и други хранителни продукти. Тази катастрофа е оправдана с "вътрешния класов враг", "вредителите и саботьорите". Започват репресивни кампании, върху подбрани изкупителни жертви. Началото е положено с "Шахтинското дело" през май-юли 1928г. Сталин се опитва да спаси положението с твърди и ниски изкупни цени за селскостопанската продукция. Селяните естествено отказват да продават при тези условия и са обявени за врагове. Държавата започва репресии и срещу селяните за да смаже така наречената "житна стачка на кулаците" Започват съдебни процеси, конфискации и насилствени изземвания на зърнените храни. Затрудненията със зърнените храни са обясними, като се вземе предвид и друго - че с износът им държавата осигурява вносът на чуждестранно оборудване за създаваната тежка промишленост. Също така при индустриализацията много селяни са превърнати в работници и се преселват в градовете и това също води до повишаване на търсенето на храни. Създадените колхози и совхози са ниско рентабилни, а богатите селяни, които са икономическия резерв за увеличаване на производството са подложени на гонения като "кулаци". Проведения ХV конгрес на партията през 1927г. освен,че разобличава поредните врагове в лицето на  групата на Каменев и Зиновиев, одобрява политика на превръщането на селяните в колхозни роби или така наречената "колективизация". В края на 1928 и началото на 1929г. и последните трезво мислещи като  Бухарин, Риков и Томски, които пледират за друга политика спрямо селяните са елиминирани. Сталин е с развързани ръце да проведе "колективизацията" въз основа на "ликвидирането на кулачеството като класа".

Необоснованият икономически модел на развитие игнориращ пазарните отношения и икономическите интереси на хората, авантюристичните темпове на развитие на ненужна и неефективна тежка индустрия, опитите за решаване на продоволствения проблем с насилствени средства довеждат страната до икономическа и социално-политическа криза през 1928-29г. За да излезе от нея Сталин усилва репресиите. Започва заробването на селяните чрез натикването им в колхози и закрепостяването им към земята.( Те нямаха право да напускат селата си и получиха паспорти едва през 1973г.) На 20 февруари 1930г. тоест 50 дни след началото на "доброволната кампания за влизане в колхозите" са "колективизирани" 50% от стопанствата. Насилията, организационните неразбории, избиването и вкарването в концлагери точно на богатите, напредничави и трудолюбиви селяни обявени за "кулаци", довеждат до нова криза в селското стопанство и нов глад в началото на 30-те години. Сталин го използва за да избие 7 милиона украинци.Като отнема произведената в Украйна и без това недостатъчна храна, той я изпраща в Русия, за да потушава поне частично глада там. По вътрешната граница между Украйна и Русия е разположена войска, която застрелва всички бягащи от  гладуващите области към централните части на страната.  Резултатите от колективизацията са катастрофални. Показателно, че от началото на 30-те години до средата на 50-те селскостопанското производство спада по абсолютен обем и едва в края на този период е достигнато и надминато нивото от 1928г.

Продължава и изсилената политика на индустриализация. Сега вече като е превърнал селяните в роби на колхоза, Сталин свободно разполага с храните произведени от тях при казармено-концлагеристки условия и ги изнася свободно на Запад, за да доставя оборудване за любимите си стоманодобивни и оръжейни предприятия. Не само това, по време  на глада, СССР изнася житото на дъмпингови цени на Запад, за да предизвика икономически сътресения в "капиталистическите страни" и да подтикне "избухването на пролетарската революция". Това предизвиква световен скандал.

За да отвлече вниманието на народа от провалите на престъпната си политика, Сталин възражда великоруския шовинизъм. "В миналото ние нямахме и не можехме да имаме Отечество. Но сега когато съборихме капитализма, а властта у нас е работническа - ние имаме Отечество и ние ще защитаваме неговата независимост." казва той през 1931г. От този момент нататък започва постепенното възраждане на руския национализъм стигнал до уродливи форми след Втората световна война.

За да укрепва и поддържа  властта си Сталин периодично усилва провежданите иначе постоянно репресии. Кървавите пикове са през  1925,г. 1927-28г., 1929-1931г. 1934-36г.,1937г.-1939г. 1943-44г. 1946г. 1948-1949г., 1952г. Сега вече са ударени и вътрешно-партийни врагове, военни и полицаи, тоест самата пирамида на властта. Така всеки по-изтъкнат деец (като Киров например), се елиминира за да не предяви претенции към престола на диктатора. Общо за периода 1923-1953г. 60 000 000 граждани са репресирани (затвор, концлагер, въдворяване и др.)  30 000 000 от които са избити или загинали в "архипелага ГУЛАГ".

В периода 1934-39г. с помощта на НКВД Сталин успява тотално да се разправи с вътрешно-партийната си опозиция и се налага като едноличен диктатор. Последния конгрес на партията, на който е имало потенциален съперник е ХVІІ-тия през 1934г. Тогава кандидатурата на Серг...... Киров получава само 3 гласа против за член на ЦК. За сравнение против тази на Сталин има 300 гласа. Киров е можело да се кандидатира за партиен шеф, но отказва за да не внася разцепление. Въпреки това на 1 декември 1934г. е убит, след това убиецът му е също убит, убийците на убиеца също загиват, а техните убийци също. С това започват репресиите срещу съмнителните партийни членове. От 1956 делегати на конгреса  са избити 1108, от 139-те членове и кандидат-членове на ЦК са избити 98. Репресиите се обръщат и срещу потенциални съперници на Сталин в армията. В периода 1937-38г. Сталин получава от шефа на спец службите Ежов 383 списъка с имена на партийни, държавни и военни дейци с предложение за съответна присъда - обикновено смърт. Сталин ги одобрява. На практика армията е обезглавена:

от 5 маршали са избити 3

от 5 командарми І ранг - 3

от 10 командарми  ІІ ранг - 10

от 57 комкоров (командири на корпуси)- 50

от 186 комдивов (командири на дивизии) - 154

от 16 армейски комисари  І и ІІ ранг - 16

от 28 корпусни комисари - 25

от 64 дивизионни комисари - 58

от 456 полковника - 401

Не са подминати и спец службите, в системата на НКВД са избити 20 000 души като "врагове на народа". След всички тези чистки Сталин вече е абсолютен диктатор и никой не смее да оспорва властта му. Култът към Сталин е в апогея си.Но той продължава с периодични репресии. Както той се изразява, "тестето трябва периодично да се размесва, за да не се залепват картите една за друга". Цялата власт на практика е централизирана в ръцете му. Международната обстановка се усложнява, войната вече е на дневен ред,  изисква се умела външна политика, а той е един посредствен дипломат, върху чиито плещи се стоварва изключителна отговорност. Въпреки това в началото на периода 1939-1941г. има известни успехи поради благоприятното стечение на обстоятелствата.  На 23 август 1939г. след много месечни сондажи и преговори Хитлер и Сталин подписват договор. В секретния допълнителен протокол към него (виж приложение № 2) са разпределени сферите на влияние. Сталин получава Източна Полша и Прибалтийските държави, Естония, Латвия и Литва, както и признание на интересите си във Финландия, румънска Бесарабия и България.

Получил този неочакван подарък, Сталин навлиза на 17 септември 1939г. с войските си в Полша и съвместно с Хитлер я поделят между държавите си. В град Брест-Литовск германски и съветски войски правят съвместен съюзнически парад на победата.  След това Сталин натрапва на Прибалтийските държави "договори за взаимопомощ"  след което ги окупира в периода 17 юни до 21 юли 1940г. и  ги обявява за "съветски републики". Междувременно през 1939 - 1940г. води война и с Финландия, която за малко не загубва. С огромно напрежение на силите, успява да откъсне от Финландия - град Виипури (сега Виборг) и околността му, както и някои северни части от страната. После заграбва и румънска Бесарабия и Северна Буковина. Идва ред на България. Съветското посолство започва така наречената "Соболева акция" - инициатива на съветския дипломат Аркадий Соболев подкрепена от БКП за сключване на договор за взаимопомощ между България и СССР. (такива бяха натрапени на Естония, Латвия, Литва както бе посочено по-горе.) Благодарение на умелата политика на Цар Борис ІІІ акцията се проваля.  В това време Хитлер воюва на Запад и след като поставя под ботуша си почти цяла Европа се обръща на Изток. За него договорът със Сталин е бил само временно решение, докато се разправи с враговете си на Запад. Сталин обаче като посредствен дипломат и държавник, е считал договора за вечен. Затова вместо да се готви за война с Германия той продължава да води война със собствения си народ. Вече беше споменато, че  в периода 1937-38г. са избити 87% от висшия команден състав на съветската армия. Ликвидирани са и всички военни, имащи опит от войните в Далечния изток и Испания. След убийството на маршал Тухачевски е забранена и разработената от него танкова стратегия, закрит е ракетния институт, а още през 1934г. са прекратени и изследванията в сферата на радиолокацията. Военният министър Ворошилов - бръщолеви за предимствата на "социалистическия кон", пред "буржоазния танк". Към 22 юни 1941г. много от военните заводи са в реконструкция, иззето е старото, а не е монтирано новото оборудване. В много от военните укрепени райони е иззето старото въоръжение и не е докарано ново. Не достигат танкове, самолети, дори винтовки. Съветските командващи по границата с Германия виждат немските приготовления. Кирпонос се опитва да предприеме ответни  укрепителни работи в района на граничната с германците  река Буг. Сталин му забранява за да не дразнел германците. Страхът да не  се даде повод на Хитлер за война, карат Сталин да игнорира предупрежденията, които получава от разузнаването, дипломати и дори Чърчил. Дори след нахлуването той нарежда да не се отвръща на огъня и  дълго време се крие и бездейства. Всички тези грешки и некадърното управление на страната и армията докарват слабата иначе германска войска под вратите на Москва. За да спре нашествието Сталин продължава репресиите. Така например в навечерието на войната е приет указ според който се изпраща в концлагер, всеки който закъснение 20 минути за работа. През 1942г. е издадена прословутата Заповед № 227 "Нито крачка назад" според която в тила на собствените войски  се поставят спец части, които разстрелват дръзналите да отстъпват. Всички попаднали в немски плен са обявени за дезертьори. С цел уж да се укрепи тила на фронта са изселени  от родните им места цели народи -  карачаевци и калмици през 1943г. и чеченци и ингуши през 1944г. Военната "тактика" на Сталин е елементарна "отстъпление в никакъв случай" и настъпление на всяка цена. Преди атака на войниците се раздава водка. Благодарение на всичко това армията и цивилното население дават огромни жертви - общо 27 милиона души за четири години война. За сравнение Великобритания чийто имперски интереси й налагат да воюва с германци, италианци и японци в Тихия океан, Малайзия и Индонезия, Бирма и Индия, Египет и Либия, Алжир и Тунис, Франция и на собствена територия цели шест години дава само 400 000 жертви.

На дипломатическата арена благодарение на безхаберието  и азиатската си мнителност, Сталин дълго време не може да се ориентира в международните отношения. Той се опитва да работи на  в тази толкова деликатна сфера с методите си от вътрешната политика - с праволинейност и принуда.  Подозрителността му пречи чак до края на 1943г. да не може да разбере, че има противоречия между съюзниците  САЩ и Великобритания, които би могъл отлично  да използва. "Дипломацията" му е ударно-силова тя има успехи, едва когато съветската военна машина набира мощ и печели победи (тоест, когато вече почти няма нужда от дипломация), а в началния период на войната буксува, точно когато е най-необходима. По време на войната великоруския шовинизъм започнал да се възражда от 1931г. насам стига до апогея си. Войната е обявена за "Отечествена", германеца за исторически враг.  Грузинеца Сталин непрекъснато казва "ние руснаците". Даже когато Рузвелт и Чърчил го питат в неофициален разговор на Техеранската конференция, дали се е отказал да прави "световна пролетарска революция",  той казва: "Ние не се  безпокоим за това... Ние видяхме, че не е толкова лесно да се  построи комунистическо общество."[12]  За да завладее безпрепятствено Полша през 1938г разформирова полската компартия и почти напълно избива членовете й. Впрочем по същите причини избива и над 90% от комунистическите функционери от Източна Европа живеещи в СССР. Все пак под натиска на Англия и САЩ "разпуска" Коминтерна, с което за пореден път доказва, че той е маша на съветското външно министерство. Впрочем цялата администрация и архив на Коминтерна се прехвърлят като отдел в ЦК на съветската компартия, така, че задкулисно продължава "ръководството" над чуждите компартии. Те се  подготвят  да изпълнят задачата да се превърнат в колониални правителства на собствените си държави, когато съветската армия ги окупира. Така и става през 1945- 48г. Благодарение на съветската окупация и националните предателства на съответните компартии, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България се превърнаха в съветски сателити за цели 45 години.

HatshepsutTopic starter

Биляна Амбарева

Реших да напиша този пост, защото винаги когато някой в групата изрази мнението, че комунистите са унищожили интелигенцията, аргумента се свежда до малоумния спор фашисти ли са били представителите на същата тая интелигенция. Интелигенцията де факто се свежда до убитите и осъдени от ,,народния съд" непосредствено след 9-ти Септември. Но всъщност нещато стоят съвсем другояче.
Комунизма другаре, както всички знаем, беше много прогресивен строй! В руската енциклопедия от 1953 пише: "ГЕНЕТИКАТА, ЛЪЖЕУЧЕНИЕ НА ИМПЕРИАЛИЗМА." Който не вярва да се запознае с "научните" трудове на другаря акад. Лисенко. Тоз гений на съветската мисъл отхвърля хромозомната теория за наследствеността. През август 1948 г. с одобрението на Сталин в Москва се провежда сесия на ВАСХНИЛ (Всесоюзная Академия Сельскохозяйственных Наук имени Ленина), организирана от Лисенко и неговите привърженици. Класическата генетика и хромозомната теория са дискредитирани като реакционни и идеалистически. Те трябват да бъдат заменени с ,,единствено правилното" материалистическо и прогресивно учение на Лисенко. Учените Вавилов, Завадовски и Константинов са посочени като съучастници и враговете на народа, защото критикуват малоумния му доклад ,,Псевдонаучната теория на генетиката". И тримата, Вавилов, Завадовски и Константинов, са заточени и умират в лагер, защото не се отказват от буржоазните си предрасъдъци и генетичната теория за наследствеността.
В социалистическа България комунистите следват неотклонно примера на големия брат! От 4 до 8 април 1949 г. в София се провежда Биологическа конференция. Нейната цел е да извърши ,,преустройство" на биологията и свързаните с нея дисциплини: науката генетикатрябва да бъде заменена с ,,учението" Лисенко. Класическата генетика и хромозомната теория са обявени за идеалистически и буржоазни. Законите и фундаменталните достижения на Август Вайсман, Грегор Мендел и Томас Хънт Морган са отхвърлени като реакционни, формални и чужди на практиката. На конференцията българските учени-генетици са заклеймени, принудени са да признаят своите ,,грешки" и публично да се самокритикуват.
Промените започват още през предишната година. От 23 до 25 ноември 1948 г., четири месеца след августовската сесия на ВАСХНИЛ, вестник "Работническодело" публикува три поредни статии на проф Игнат Емануилов, в които се нападат възгледите на българските биолози акад. Методи Попов, Стефан Консулов и Михаил Христов. Най-остра е критиката към акад. Дончо Костов - световно признат генетик, обвинен във ,,вайсманизъм", който в трудовете си даже пропуснал да спомене за Лисенко. Ти да видиш какъв грях!
Малко след това, през декември 1948 г., се провежда Петия конгрес на БКП. На него категорично се обявява, че пътят към социализма минава през диктатура на пролетариата, упражнявана по съветски модел. На конгреса важно място заема въпросът за марксистко-ленинската просвета и борбата на идеологическия фронт, който въпрос е предмет на доклада на другаря Вълко Червенков. Който другар е начело на тогавашния Комитет за наука изкуство и култура (КНИК). Червенков дава указания, отнасящи се до всички области на духовния живот – от философията до художествената самодейност. В частта за биология той заявява: ,,Нашата биологична наука и свързаните с нея институти са длъжни в кратък срок да се очистят от морганистките и други реакционни течения и да застанат безрезервно на мичуринско-лисенковски позиции". Това е партийна директива, другари! И още: ,,Ние няма да разрешим задачата, ако не преобразим изцяло старата система на средното и висше образование у нас, педагогическите институти, Академията на науките и научноизследователските институти".
В своето изказване на същия конгрес Титко Черноколев зам. министър на земеделието, е по-конкретен. Той вече споменава имена и отправя остра критика към акад. Дончо Костов за това, че не следва съветския опит и приема, че хромозомите съществуват. Чудно е как не са го изгорили на клада, за тази ерес, щото отказва да признае, че учението на Лисенко е основата на "материалистическата биология".
ВСИЧКО е подчинено на бруталния и абсолютен монопол на комунистическата идеология. Всяка от така наречените ,,творчески сфери", всичко, което се смята, че принадлежи към духовния живот на българина, е длъжно да я обслужва и да утвърждава нейните догми и митове. Всичко се превръща в средство за непрестанна, натрапчива, истерична пропаганда. в От радиото и вестниците, до малоумните лозунги, които са навсякъде. Комунистите придават на ВСИЧКО политически характер. От науката и изкуството до прическата, облеклото и музиката, която слушаш. С ЕДНА ДУМА КОМУНИСТИТЕ Подобно на Светата инквизиция организират лов на вещици в научните среди, базиран изцяло на тяхната идеология. Която пък идеология, вместо да се основава на научни методи е изцяло подчинена на фанатичната ,,религия" на пролетариата, че всичко, което идва от Запад е буржоазно и псевдо научно. Така е, когато ,,вожда" е печатарски работник със седмокласно образование, а Комитета за наука изкуство и култура се ръководи от Вълко Червенков, който е сред най-образованите измежду другарите, има гимназиално образование, от което следва, че е вещ по всички въпроси от философия, биология и химия, до литература и изобразително изкуство.
След генетиката другарите се включват в борбата с кибернетиката. "Великия" академик Тодор Павлов, председател на БАН, пише студия - "Кибернетиката е лъжеборжуазно учение". Докато на Запад механизацията и автоматизацията навлизат в производството и се ражда електрониката, другарите отричат кибернетиката.
Така е унищожена интелигенцията - като ,,разчистват" БАН, училища, университети, вестници, театри и т.н. от буржоазни предрасъдъци. Тия, които слязоха с цървули от Балкана подчиниха всичко на комунистическата идеология. Подчиниха дори изкуството, като му дадоха нужната партийна насоченост. Пейзажа не е пейзаж, ако в далечината няма заводски комини. Всеки, който оказва съпротива е дискредитиран, изселен, осъден и много са убити. Това в цивилизования свят се нарича вандализъм. Когато самозабравилата се простащина действа от позицията на силата и унищожава науката и културата на цяло едно общество.
И тук искам да отворя една скоба за ,,историците" в групата. Другари, същите тия цървули, които не признаваха генетиката, ви написаха и учебниците по история. История, подчинена на комунистическата догма, в която едни факти се криеха, а други се изопачаваха до неузнаваемост. История, която на първо място беше пропаганда.
На снимката е "великия" учен Лисенко.


HatshepsutTopic starter

"Да бъдат обесени": тайните писма на Ленин


"Да бъдат обесени така, че хората да ги виждат." "Погрижете се хората да треперят." "Пратете ги в концлагери." Писма и документи, носещи почерка или подписа на Ленин, са били засекретени, за да се прикрие жестокостта му

Така наречените ,,Ленински сборници" и многотомовата ,,Биографична хроника" съдържат общо 24 хиляди документа, носещи почерка или подписа на Ленин - вожда на световния пролетариат, организатор на болшевишката революция и продължител на идеите на Маркс и Енгелс. Но има и едни около 400 документа, които по времето на Съветския съюз са били ,,цензурирани". Тоест, засекретени и скрити от обществеността.

"Вземете им всичкия хляб"

Възниква въпросът защо партията, наричаща себе си Ленинска, в продължение на десетилетия е държала под ключ стотици писма, статии и други документи, писани лично от Ленин. Причините за това са няколко.

Така например е щяло да бъде доста неприятно обществеността да научи, че вождът, за чиято доброта и любов към народа са съчинявани стихове и песни, всъщност е бил жесток човек. Затова е била засекретена негова телеграма, изпратена на 11 август 1918 до властите в Пензенска област по повод избухването на бунт в едно от селата, който бързо обхваща пет общини. В съобщението си Ленин пише следното:

,,Другари!

Въстанието в пет кулашки общини трябва да бъде безпощадно потушено.

Първо. Да бъдат обесени (непременно да бъдат обесени така, че да ги виждат хората) не по-малко от 100 известни кулаци, богаташи, кръвопийци.

Второ. Да се оповестят имената им.

Трето. На хората да им бъде отнет всичкият хляб.

Четвърто. Вземете заложници. Погрижете се хората да видят, да треперят, да знаят."

Ленин е говорел и писал и за "концентрационни лагери". През май 1919 година в телеграма до Григорий Зиновиев, който тогава е отговарял за евакуацията на Кронщат заради офанзивата на белогвардейците, Ленин нарежда:

"Другарю Зиновиев,

изпращайте неблагонадеждните в концентрационни лагери".

Жестокостта на Ленин често е оправдавана, при това съвсем не само от съветските пропагандисти, с кръвожадността на онези години: войната била на живот и смърт, червеният терор бил в отговор на белия и т.н. Но Ленин очевидно е воювал не само срещу Бялата армия и Антантата. В писмо от 1 август 1919 той пише: ,,Трябва да следим всички хора".

Писма на Ленин са били засекретявани и по друга причина: с цел да бъдат прикрити негови слабости. Това важи за голяма част от писмата на Ленин до френско-руската комунистка Инеса Арманд, с която Владимир Илич е имал близки отношения. На 13 ноември 1916 той ѝ пише следното от Люцерн, където си е почивал от революционерските премеждия:

,,Скъпа другарко!

Исках да Ви кажа няколко приятелски думи и да Ви стисна ръката. Пишете, че ръцете и краката Ви са подути от студа. Това наистина е ужасно. Но Вашите ръце и бездруго винаги са били студени".

Изглежда като съвсем безобидно писмо, в което почти няма интимни подробности. Но тъй като в случая не става дума за законна жена на Ленин, писмата му до Инеса Арманд изчезват в секретните архиви. Там попадат и няколко документа с чисто битово съдържание, като например това описание на доходите на Ленин, изготвено от него самия:

"Четири стаи, кухня и помещение за прислугата"

,,В началото на годината получихме жилище в Смолни (в Петроград), а след преместването на правителство в Москва - в Кремъл. Жилището е четиристайно, с кухня и с помещение за прислугата. Обитателите - трима души и един слуга".

От днешна гледна точка, разбира се, това изглежда като незначителна дреболия. Но нека не забравяме, че в онези смутни времена за експлоататори са били смятани дори онези граждани на младата съветска държава, които са наемали на работа членове на семейството, примерно собствените си синове. Да не говорим за представителите на буржоазията, които са имали прислуга. И изведнъж се оказва, че Ленин също си е имал слуга. Това определено не изглежда никак добре...

https://www.dw.com/bg/
Angry Angry x 1 View List

HatshepsutTopic starter

От архивите на Политбюро на БКП: фланелени гащи за Гренада


НРБ харчи милиарди долари, за да подпомага ,,световната революция" в далечни страни. Протоколите от заседанията на Политбюро на БКП, над които работи нашият автор Георги Ангелов, съдържат удивителни факти.

Втората световна е последната война, в която България участва официално. Но от разсекретените архиви на Политбюро на ЦК на БКП, което реално управлява НРБ през нейната 45-годишна история, се вижда, че властта взима страна в граждански войни и помага с оръжие, оборудване, пари и обучение на военни по цял свят: в Южна и Централна Америка, в Африка и в Азия. Български военнослужещи също пътуват зад граница, за да ,,съветват" бойните си другари от братски партии.

Разнообразни са както дестинациите, така видът помощи, които НРБ оказва. От фланелени гащи за Гренада, през военномедицински бригади за Сирия и Никарагуа до обучение и модерно оръжие за Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат. Хуманитарни пратки за братски социалистически страни и партии стигат до Гана и Бенин, където в Котону дори се издига паметник на Георги Димитров.

Даренията като подстъп към търговия с оръжие

Част от даренията под формата на оръжие са дадени като прелюдия към истинска оръжейна търговия, като дълговете по тези сделки така и остават непогасени. Подкрепата на социалистическата революция по света струва милиарди. Само на Ирак и Либия са отпуснати над 2,6 милиарда долара, с които да се финансира българският оръжеен експорт. След 1987 г. режимите в Багдад и Триполи напълно прекратяват износа на нефт за НРБ, договорен като погасяване на оръжейните кредити. През 1988 г. външният дълг на България вече надхвърля 8 милиарда долара.

Левите партизани в бившата португалска колония Ангола в Африка получават боеприпаси и оръжие от България още през1960те години. София подпомага комунистическата революция в Ангола с дарения за минимум 10 млн. лв., показват числата в докладите от решенията на Политбюро и ЦК на БКП. Най-старият документ, където е подробно отразена тази дейност, датира от 22 януари 1962 г. Тогава е решено на Народното движение за освобождение на Ангола (MPLA) да бъдат дарени 100 "Шмайзер"-а, 100 пистолета, пушки "Манлихера", гранати, мини, боеприпаси и санитарно имущество.

От доклада на министъра на външната търговия Георги Кумбилиев става ясно, че БКП се надява чрез дарението да бъдат установени връзки с MPLA и да се продава редовно оръжие на партизаните. Агостиньо Нето, който става президент веднага след обявяването на независимост на Ангола от Португалия през 1975 г., смята обучените в България бойци за изключителни специалисти във военно отношение и много ги цени, става ясно още от докладите.

Асад с Димитровска награда. За мир.

оНа същото заседание от 22 януари 1962 г. Политбюро дава съгласие и за продажба на оръжие и военно оборудване на Сирия. България дори иска да продаде и употребявани изтребители МиГ-15 и уведомява за тези преговори ,,големия брат" - ЦК на КПСС. София преговаря още за строителството на военни летища и други военни обекти, както и за обучението на сирийски пилоти, танкисти и друг военен състав.

Добрите връзки със Сирия продължават и след преврата, извършен от социалистическата партия БААС през март 1963 година, в който голяма роля има Хафез Асад, бащата на сегашния президент Башар Асад. През 1980 г. в Сирия е изпратена българска военномедицинска бригада от 50 души. През 1984 г. Хафез Асад, който вече е президент, получава дори "Димитровска награда за мир, демокрация и социален прогрес в света". За разлика от много други държави, Сирия плаща голяма част от доставените оръжия. През 2010 г., след посещение на Бойко Борисов, сегашният президент Башар Асад връща 24% от дълга на обща сума 74 млн. долара.

"Димитровски район" в Манагуа

На Никарагуа България дава безвъзмездно над 12 млн. лв. - под формата на оръжие, интендантско оборудване и обучение на военни кадри и милиционери. Там са изпратени и десетки военни лекари и други специалисти, сред които има кадри на МВР и Държавна сигурност. Такова решение Политбюро взема на 18 април 1980 г., като помощта е за милион и половина лева. Към онзи момент в Никарагуа от няколко месеца на власт е сандинистко ляво правителство, формирано от обединената опозиция срещу фамилията Сомоса, която управлява страната от 1934 г. до 1979 г. Новата власт получава от НРБ и две полеви болници с по 200 легла, 1000 автомата "Калашников", 3000 пистолета "ТТ", патрони и полеви телефони с кабели. Голяма част от никарагуанската армия заприличва като две капки вода на БНА – благодарение на 10 000 чифта зелени летни униформи и толкова войнишки обувки, пристигнали от България.

С пет курса на български кораби от май 1984 г. до юни 1984 г., под маскировка и пълна секретност, са превозени оръжия и тежки верижни машини, с които е предотвратено нахлуването на войски от съседен Хондурас. От благодарност за помощта един от най-опасните квартали в никарагуанската столица Манагуа е кръстен на Георги Димитров (Barrio Jorge Dimitrov). По данни от 1997, щедрата подкрепа за Никарагуа струва на България 230 млн. щатски долара. С отчитане на инфлационния индекс, в наши дни това се равнява на близо половин милиард долара.

Тодор Живков и приятелят му Ясер Арафат

На заседанието на Политбюро от 18 април 1980 г. е взето решение да бъдат приети за военно обучение общо 115 членове на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) - лично по молба на лидера ѝ Ясер Арафат. Той и Тодор Живков демонстрират приятелски отношения. Централата на ООП през това време е в Ливан, а самата организация се смята за основен виновник за Ливанската гражданска война - конфликт, който ту тлее, ту избухва в периода между 1975 г. и 1990 г. Във войната живота си губят 90 000 души, 115 000 са ранени, а 20 000 се водят безследно изчезнали. Близо 800 000 ливанци бягат в чужбина. В други свои решения българското Политбюро приема да обучи още над 150 палестински офицери и сержанти във военния университет във Велико Търново или в курсове с продължителност от 4 до 6 месеца.

Пак през същата година България приема да обучи и кадри на въоръжените сили на Социалистическа република Етиопия - 20 младежи във ВУЗ за офицери и петима във ВИФ "Георги Димитров". Последният император на Етиопия Хайле Селасие, е свален чрез преврат през 1974 г. от промарксистки настроени офицери. През 1977 г. властта и страната взима Менгисту Хайле Мариам, който поема курс към социализъм. Менгисту е известен с жестокото си управление, срещу което избухват няколко бунта. Свалят го от власт през 1991 г.

Пак през 1980 г., на 6 май, българското ръководство решава да подкрепи и Социалистическа република Виетнам с военна помощ на стойност 2,3 млн. лева.

С германски картечници, автомати ,,Шпагин" и фланелени гащи БКП подпомага световната революция

1980 г. явно е била преломна за световната революция, защото на 31 юли Политбюро решава да помогне с оръжие и на току-що обединилите се революционни организации в Салвадор. Страната от няколко месеца е в състояние на гражданска война. В слчуая оръжията са за скромните 234 500 лв. В дарението са включени 1000 автомати "Шпагин", 25 картечници "МГ", плюс съответните боеприпаси. И двете оръжия са още от Втората световна война: картечницата е била на въоръжение във Вермахта, а автоматите ,,Шпагин" са свалени от въоръжение в СССР още през 1951 г.

На 11 юни същата година българска помощ на стойност 100 000 лева - във вид на пистолети, чаршафи и фланелени гащи - стига чак до островната държава Гренада, чийто суверен е британската кралица. Министърът на вътрешните работи и член на ЦК на БКП генерал Димитър Стоянов обяснява в доклада си, че помощта е по искане на просъветския премиер на Гренада Морис Бишоп, с посредничеството на кубинските другари. Целта била да се укрепят МВР и Държавната сигурност на Гренада срещу "враждебната дейност на САЩ, Венецуела и Барбадос". Бишоп тъй и не успява да задържи властта, която е взел с почти безкръвен преврат през 1979 г., и на 19 октомври 1983 г. е екзекутиран при неясни обстоятелства – най-вероятно от своите някогашни съратници. Седмица по-късно САЩ започват инвазия в Гренада.

Този текст е написан въз основа на дигитализираните протоколи от заседанията на Политбюро на ЦК на БКП, съхранявани в Държавна агенция ,,Архиви". Протоколите от периода 1944-1989 са достъпни на адрес politburo.archives.bg

https://www.dw.com/

HatshepsutTopic starter

Стената, която раздели света

През нощта на 12 срещу 13 август 1961 г. започва изграждането на най-яркия символ на разделението на следвоенна Европа – Берлинската стена.

За броени часове пред изумените погледи на берлинчани е изградена телена, зидана и бетонна ограда, отделяща контролираната от Съветския съюз източна част на Берлин от западната под контрола на съюзниците Великобритания, Съединените щати и Франция.


Зидането на стената е толкова изумяващо, че минувачи се спират, без да разбират какво става

Оградата минава през средата на улици, дворове, разделя жилища, зазижда прозорци, като оставя хиляди разделени семейства, на които в съветската част е забранено да се присъединят към близките, останали в западната. Опитите за бягства са наказвани жестоко.


Работници трупат стотици бетонни блокове един върху друг и грубо ги слепват


Стената минава през улици и разделя довчерашни съседи

Заграждението, което впоследствие навсякъде е заменено от бетонна, висока три и половина метра стена, просъществува до 9 ноември 1989 г., когато властта в Източна Германия бе пречупена и отвори границите. Тогава хиляди германци спонтанно започват премахването на стената, което се превърна в едно от най-силните събития в следвоенната история на Европа.


Като груба рана оградата, опасана и с бодлива тел, раздира през сърцето Берлин

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30779887.html

HatshepsutTopic starter

Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин


Тази блокада продължава близо година. Сталин отрязва всички пътища, водещи към Западен Берлин и така прекъсва снабдяването на града. Берлин обаче не се предава. Случва се нещо уникално.

Ситуацията на обсадения Западен Берлин (1948-1949 г.) не може да се сравнява с тази на Ленинград по времето на Втората световна война. Най-малкото, защото по това време Берлин не е бил бомбардиран, нито обстрелван от далекобойни оръдия, а по улиците не е имало трупове на умрели от глад и студ хора, както в обсадения от нацистите Ленинград. И все пак блокадата си е блокада.

Въздушен мост

Целта на Сталин е била да изтощи населението на Западен Берлин чрез продължителна обсада и глад, за да подкопае доверието на местните хора към Запада и да ги накара да се подчинят на съветските окупационни власти. В продължение на почти цяла година всички пътища, водещи към западната част на града, целият автомобилен и ж.п.-транспорт остават блокирани, поради което всичко необходимо за снабдяването на населението - от храна до въглища - е било доставяно по въздуха: американци, британци и французи организират невиждан дотогава ,,въздушен мост". На всеки 2-3 минути е излитал или кацал по един транспортен самолет. Докато накрая Сталин е бил принуден да отстъпи.


Всичко около тази безпрецедентна спасителна операция е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин". В нея авторът разказва най-подробно какъв е бил делникът на хората в обсадения град. Ето какво четем там:

Петък, 25 юни, 1948:

Съветското военно командване забрани доставките на въглища за всички западни части на града, където работят електроцентралите на Западен Берлин. Очаква се да бъдат прекратени и доставките на лекарства за западноберлинските болници. На летището в Темпелхоф вече пристигат първите американски транспортни самолети с продоволствия. Западните съюзници обещават, че няма да допуснат масов глад.

Четвъртък, 8 юли

Две седмици след началото на блокадата на Западен Берлин е наложен строг режим на тока. Спряно е движението на градската железница, а трамваите, автобусите и метрото се движат от 6 сутринта до 6 вечерта, но на големи интервали. В жилищата електричество се пуска само по два часа сутрин и два часа вечер. Забранено е да се осветяват витрините на магазините.

Хората по света се солидаризират с жителите на обсадения Западен Берлин. Работници от Швеция, където след края на войната храната също не достига, събират 15 тона овесени ядки, захар и голям брой пакети със сухо мляко. От Съединените щати пристигат и частни дарения с храна. Няколко десетки хиляди тона картофи и въглища предлагат да предоставят дори Чехословакия и Полша - но не като хуманитарна помощ, а срещу твърда валута. Москва обаче бързо вразумила социалистическите си ,,другари" и сделката така и не се състояла. До края на блокадата така и не последвали нови предложения за помощ от страна на социалистически държави.

Събота, 21 август

Над Берлин валят миниатюрни парашутчета, спускащи от небето шоколади, сладкиши и пакетчета със стафиди. Много скоро хората започнаха да ги наричат "Rosinenbomben" – (буквално: бомби от стафиди). Терминът е въведен от един американски пилот на самолет, който решил по този начин да зарадва децата с малко лакомства. Въздушните пратки са били един от редките поводи за радост на децата в окупирания град.

Петък, 25 февруари 1949 г.

Само за последния месец 2500 бежанци от съветската окупационна зона поискаха убежище в Западен Берлин. Това създава сериозни проблеми за обсадения град: защото тези хора трябва да бъдат настанени някъде и нахранени. Трябва също да се реши дали те да бъдат прехвърлени към Западна Германия.

Четвъртък, 12 май

В Източна Германия се унищожават и последните останки от демокрацията. В същото време се провали опитът тя да бъде задушена и в западните части на Берлин. Блокадата явно се оказа неефективна не само от политическа, но и от икономическа гледна точка. На жителите на Западен Берлин не им е лесно, но въздушният мост изпълнява своето предназначение: няма умиращи от глад хора, няма епидемия, изнася се даже продукция, "произведена в обсадения Берлин".

В крайна сметка Сталин се оказва принуден да отстъпи. През нощта на 12 май 1949 година блокадата е снета, но Студената война още дълго продължава да налага своя отпечатък над политиката в Европа и света. Основният политически резултат от Берлинската блокада е обединението на западните окупационни сектори и създаването на Федерална република Германия, както и предоставянето на автономен статут на Западен Берлин. Освен това на 4 април 1949 г - под влиянието на пресните впечатления от блокадата - е взето и друго важно решение: за създаването на Северноатлантическия съюз (НАТО).

https://www.dw.com/

HatshepsutTopic starter

Как ГДР съсипа живота на един млад човек


Младежи в ГДР

"Бях фанатичен комунист, но в ГДР съсипаха живота ми"
Петер Драушке е на 18, когато се преселва от Западна Германия в ГДР - доброволно и по убеждение. Но бързо разбира, че красивите думи за комунизма са просто една огромна лъжа. Това е неговата история.


В деня, когато Петер Драушке решава да напусне Западна Германия и да се пресели в ГДР, баща му се опитва за последно да го разубеди: ,,Погали ме по главата и рече: ,,Петер, остани си в Хамбург"." Петер обаче бил идеалист и вярвал, че комунистическа Източна Германия е една по-справедлива държава.

През 1963 година Петер е само 18-годишен, но твърдоглавието му стига за двама. Не желае да послуша нито баща си, нито майка си, обръща гръб и на двете си сестри. Взима самолета и заминава за ГДР заедно с най-добрия си приятел Ервин. ,,Бях фанатичен комунист", разказва той днес. Всекидневието във ФРГ, растящото неравенство между хората, изобщо целият капитализъм - всичко това го отблъсква.

Властите в ГДР посрещат с голяма подозрителност двамата млади западногерманци, които заявяват, че искат да станат граждани на ГДР. Тогава навсякъде им се привиждат западни шпиони, а след издигането на Берлинската стена две години по-рано преселването на хора от Западна в Източна Германия не е толкова често явление. Макар че за целия период, през който просъществуват двете германски държави, от Запад на Изток се преместват половин милион души.

В тайните служби на ГДР, прословутата Щази, няколко седмици въртят на шиш двамата младежи, докато накрая им разрешават да се заселят в Източна Германия. Драушке подхваща професионално обучение като търговски служител, прави кариера в източногерманския комсомол FDJ и изнася из цялата страна доклади за предимствата на живота в ГДР. Но когато няколко години по-късно умира Никита Хрушчов, приятелят на Петер, Ервин, попада в истинска беда. Ервин подхвърля в компания, че Хрушчов може би е убит, в резултат от което властите на ГДР му отнемат жилището и работното място. Ервин отива да работи в една корабостроителница, където за пръв път се сблъсква със суровия живот при социализма. Постепенно и двамата с Петер започват да се отнасят все по-критично към ,,държавата на работниците и селяните" - и към лицемерието, в което са потънали източногерманците. Но пътят обратно към ФРГ е заключен с три катинара.

Петер и годеницата му Беате, заедно с Ервин, решават да поемат риска. Една от сестрите му, Рут, осигурява фалшиви западногермански паспорти и в един хубав летен ден през 1972 година тримата се срещат на софийското летище. Идеята е да излетят за ФРГ като западногермански туристи, но българските власти са информирани за плана им и ги арестуват още на летището. Рут е само на 18 години, когато се оказва принудена да прекара месеци наред в български затвор - в една страна зад Желязната завеса, чийто език тя изобщо не говори. ,,Бях направо съсипана, не изпитвах нищо друго освен страх", разказва тя днес.

"Тези престъпници ме направиха нежизнеспособен"

Петер, Беате и Ервин са предадени на властите в ГДР. Прехвърлят Петер от арест в арест, накрая го осъждат на 4 и половина години лишаване от свобода заради ,,измяна на родината". В затвора Драушке е подложен на какви ли не унижения и манипулации - защото като при всеки друг обвинен в "измяна на родината" целта е да бъде пречупен и лишен от човешко достойнство. Често го принуждават да се съблича чисто гол в килията и подлагат на проверка всичките му телесни отверстия. Водят го по коридор с калашник, опрян в гърба, а после го навират в помещение, изпълнено с пара. Днес Драушке казва, че в онзи момент изпитвал смъртен страх, макар после да се оказало, че това е просто банята.

По-късно го хваща амнистия. Освобождават го предсрочно и малко по-късно го пускат да си върви в Западна Германия. Днес Петер Драушке отново изнася лекции пред млади хора. Само дето им говори не за предимствата на социализма, а за злокобността на комунистическия режим. Обяснява как като млад вярвал в комунизма, но после службите на ГДР сломили всички светли пориви на душата му. Разказва как преживяното в ГДР съсипало психиката му: ,,Тези престъпници ме направиха нежизнеспособен", казва днес той. Още по-тъжна е съдбата на неговия приятел Ервин, който след завръщането си в Хамбург слага край на живота си.

https://www.dw.com/

Шишман

КОМУНИСТИТЕ И АНАРХИСТИТЕ - ДУШЕВНО РАЗСТРОЕНИ ХОРА
След края на Испанската гражданска война 1936/39 испанската полиция започва да разпитва пленените комунисти. Те така упорито отричали очевидни факти - както всички комунисти по света, така казвали на черното бяло, че полицията поканила за консултации проф. Антонио Валиехо Нагера /1889-1960/, бащата на испанската психиатрия, преподавател в Мадридския медицински университет. В продължение на година провел стотици беседи с пленените интербригадисти, затворени в манастира "Сан Педро де Кардена" до Бургос и представил заключението си: "Комунизмът не е идеология, а вид психическо заболяване"



Пешо

#8

Leftism as a Mental Disorder

Едно много добро видео.

Шишман

Quote from: Пешо on 19 January 2022, 21:38:57Едно много добро видео.
Няма български превод това " много-добро видео".

Пешо

Quote from: Шишман on 20 January 2022, 09:46:09Няма български превод това " много-добро видео".

Аз ти казвам, че е добро. Не ти казвам, че е на български. Важонто е, че е информативно.

Шишман

Quote from: Пешо on 21 January 2022, 17:58:10Аз ти казвам, че е добро. Не ти казвам, че е на български. Важонто е, че е информативно.
И как ме информира , като не е на български и не разбирам нищо ? :whistle:

Пешо

Ще ти го обясня накратко. Поради моралния и културния упадък на левия спектър неговите подражатели имат по-голям шанс да имат психични отклонения, приемане на наркотични вещества, и склонение към сексуални извращения, отколкото хората попадащи в десния спектър на политиката. Доста иронично, ако трябва да сме честни, защото по-леви от феменистите няма, а всъщност те са по-психично нестабилни от нас - консервативно настроените личности.:laugh:

Similar topics (3)