Археологически находки в Пловдивска област

[Hatshepsut]

Археолози проучват нов и непознат обект за пловдивчани

Екип от археолози проучва нов и непознат обект за пловдивчани – Голямата могила, съобщи за Plovdiv24.bg ръководителят на екипа археологът Любомир Мерджанов. Обектът наистина е непознат за обществото, тъй като попада в зона, в която рядко се случва да има археологически проучвания", каза Мерджанов. "Тази могила е известна като Голямата могила и е част от един доста голям некропол, който е съществувал в квартала, от жп линиите към Асеновград, в западна посока и продължава чак до "Събота пазара" в "Кючук Париж", поясни археологът.

Любомир Мерджанов разказа още, че този некропол е регистриран в началото на миналия век от Борис Дякович и Димитър Цончев, които набират най-много информация за него. В средата на миналия век, във връзка с урбанизацията на квартала, основната част на тези могили са разрушени безконтролно и само една малка част са обект на археологически проучвания. Тази могила е последната. За нея се знае от доста време, но тъй като в последно време е била обект на набези, във връзка с отнемането на пръст от периферията и за битови нужди, археолозите са решили да действат.

"Северната страна на могилата е била превърната в незаконно сметище, хората са се качвали на върха с джипове и са се спускали от другата страна, нещо като офроуд разходка с джипове. Затова решихме, че е дошъл моментът да проучим могилата, за да не я загубим за науката", добави Мерджанов.

Така именно те попадат на иманярския тунел. Подобни тунели не са рядкост, твърди археологът. Има места, където са били открити по няколко такива, а този е само един. "Тунелът се движи от изток на запад, в права линия към центъра на могилата. Дали по него се е стигнало до гробно съоръжение, няма как да знаем към момента. Но смятаме, че е прокопан през 90-те години, когато имаше масирани набези към могилите", поясни Мерджанов. В момента вече иманярският тунел е засипан.

Ако бъдат открити някакви материали вътре, във връзка с хората, които са го прокопали, ще можем да датираме по-точно", каза още археологът.

На обекта се работи от около две седмици. До момента археолозите са регистрирали вторични намеси на могилния насип. На върха на могилата има открити четири гроба, като в единия от тях са положени двама индивида. Открити са останки и от средновековна сграда, в лошо състояние, но в основите и се откриват завидно количество стенописи, украса в пурпурно синьо, елементи от букви, като със сигурност може да се предположи, че става въпрос за малка средновековна църква.

Материалите от нея са от 12-13 век – керамика, монети, закопчалки за книги. Независимо от силната разрушеност на структурата, може да се предположи със сигурност че това е било църква, твърди Мерджанов. Няма данни за това кои точно личности са положени в гробовете, тъй като те са били празни и откъм дарове. Археолозите обаче се надяват, че в центъра на могилата ще има богато централно погребение, какъвто е ритуалът през римския период, тъй като некрополът, от който тя е част, е от този период.

"Предполагаме, че вътре ще има гробно съоръжение от малък тип, изградено от тухли, или гробна яма с трупоизгаряне, времето ще покаже. Със сигурност можем да кажем обаче, че става въпрос за гроб на първенец в обществото, а не за обикновен човек", каза Мерджанов. По думите му, натрупването на могилен насип е свързано с финансови средства, които някой трябва да плати. Така, че когато могилата е голяма се предполага, че починалият е разполагал с финансови средства. Археологът обясни още, че натрупването на могилните насипи е било изпълнявано винаги на ръка.

Археологическият екип на Голямата могила е съставен от 6 човека и около 10 работници, когато се наложи. Обектът е финансиран от община Пловдив със 130 000 лева за разкопки.

"Надявам се, че в бъдеще ще има ситуация, когато ще се наложи да използване повече хора, тогава със сигурност ще се касае за голямо погребение", каза Мерджанов.

Археологът Любомир Мерджанов е ученик на изтъкнатия археолог и директор на Регионален археологически музей – Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов.

https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Arheolozi-prouchvat-nov-i-nepoznat-obekt-za-plovdivchani-1102301

[Hatshepsut]

Започнаха финалните разкопки на Небет тепе в Пловдив

Археолози в Пловдив започнаха последния етап от разкопките на върха на Небет тепе, където пластовете история отвеждат до дълбока древност. Проучва се югозападната част на обекта.

Той е част от големия проект "По крепостните стени на Филипопол", който включва и Източната порта, но там работата вече е на ниво реставрация. В края на миналата година община Пловдив спечели финансиране за проекта.

Предвижда се повече от 8 милиона лева да бъдат вложени за социализацията на тези археологически паметници, като над 6 милиона е безвъзмездното финансиране от Оперативната програма "Региони в растеж".

Според Пламен Панов, зам.-кмет по култура, археология и туризъм, съхранението на Небет тепе е отговорност към бъдещите поколения, защото това е "актът за раждане на Пловдив".

Да се разхождаш между скалите на върха, да стъпваш по останките от градежите и да разглеждаш отвисоко сърцето на древния град е наистина уникално усещане, сподели ръководителят на разкопките в югозападната част на обекта София Христева.

Този сезон трябва да допроучим площ от около 80 кв. м., като се надяваме да доразкрием една късноантична сграда, която беше регистрирана при проучванията през 2017 г. Надяваме се да успеем да покрием цялата й площ и разбира се, да слезем в дълбочина под нея и разкрием останалите римски сгради, които за сега подсказват, че ще са доста интересни, тъй като само от една малка част, които сме хванали от тях, знаем че стените са били покрити с мрамори. Много се надяваме да успеем да разкрием поне част от тази сграда и да приключим с проучванията, за да може да се премине към проекта за реставрация и консервация, обясни Христева.

По думите й, в най-ранния перод, от средата на I век, има данни, че тук е имало път, който е минавал непосредствено покрай крепостната стена на Филипопол, която е изградена след 45 година след Христа. В последствие тази улица е престанала да функционира и върху нея са били построени по-късни жилищни сгради.

В другата част на обекта, която е почти напълно проучена, има запазена архитектура от V век преди Христа до османския период, така нарчената цитадела. След това има крепостни стени, кули, частично запазена е римска улица и едно жилище от V-VI век, поясни археологът.

В началото на проучването сме и все още нямаме находки, каза Камен Станев, който е от Кирило-Методиевския научен център към БАН и също отдавна проучва обекта. За сега почистваме най-горните платове, които са със съвременни насипи, но се надяваме с навлизане в дълбочина да излезнат.

По думите му, в сравнение със Сахат тепе, Бунарджика и Джендем тепе, тук животът е продължавал през цялото време, тъй като другите тепета са били извън града. Самото име Небет тепе означава "страживи хълм", тъй като тук е била цитаделата на средновековния Филипопол. Едната стена е разкрита през 60-те години на миналия век, която огражда високата част от север, а през 2012 г. малко по-надолу се откри втора крепостна стена, напречна, която загражда въха.

По времето на Филип Македонски, когато завладява града и създава Филипопол, тук на Небет тепе той прави крепост. За разлика от другите хълмове в Стария град - Тексим и Джамбаз тепе, може да се каже, че тук е най-важната точка на укрепения град, защото от тук има много добра гледка към равнината, почти на 360 градуса. Вижда се Средна гора, Стара планина, Родопите, Чирпанските възвишения, на изток до връх Драгойна, т.е. може би има над 50 километра отлична видимост, поясни Камен Станев. Това от стратегическа гледна точка е много важно, тъй като се вижда потенциалния нападетел, а също така има визуална връзка с околните крепости.

Това е едно от най-атрактивните места, откъдето може да се види градът от птичи поглед, каза още ръководителят на разкопките София Христева. Предвижда се в бъдеще да бъдат направени пътеки, по които ще могат хората да минават, а не да се качват по стените и зидовете и да рушат ранната архитектура, както е сега. Ще има изградени специални места - панорамни площадки, които да разкриват същата гледка.

Вече има избран изпълнител за реализиране на проекта "По крепостните стени на Филипопол", който включва три обекта: "Археологически комплекс "Небет тепе", "Античен комплекс "Източна порта на "Филипопол" и "Реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс "Небет тепе". Предвижда се реставрация, консервация и прецизно интегриране на античните паметници в съвременната среда.

Крепостните стени на Небет тепе и колонадите на Източната порта ще бъдат възстановени само дотам, докъдето са запазени през вековете.

По време на обществените обсъждания на проекта е надделяло становището археологията на Небет тепе да бъде експонирана, а не надграждана и по възможност да бъдат адекватно представени градежите от различните епохи, без никаква бутафория. Ще има също xyдoжecтвeнo ocвeтлeниe, мecтa зa oтдиx и туристически център.

Срокът за строителството е 540 дни, от което следва двете туристически атракции да бъдат изцяло завършени след повече от две години.

https://bnr.bg/plovdiv/post/101506485/zapochnaha-finalnite-razkopki-na-nebet-tepe-v-plovdiv

[Hatshepsut]

,,Голямата могила" крие още тайни

Разкопките през тази година бяха начална, но изключително важна стъпка към разкриване на древните тайни, скрити под ,,Голямата могила", част от големия римски некропол ,,Гъстите могили", разположен в южната промишлена зона на град Пловдив. Екипът от археолози на РАМ - Пловдив приключва разкопките с надеждата, че през следващия археологически сезон ще успеят да съберат още информация за миналото на нашия град и хората, които са го обитавали. Това заяви ръководителят на екипа археологът Любомир Мерджанов. В интервю за Радио Пловдив той разказа за работа на могилата
Той уточни, че тази година усилията на екипа са били съсредоточени върху почистване на обекта от избуялата растителност, както и подробното документиране и проучването на горните пластове и част от периферията на могилата.
На върха на могилата екипът на РАМ - Пловдив попадна на следи от основи на сграда, ориентирана в посока изток-запад. Наличието на подобни структури, разположени върху надгробни могили от древността, е по-скоро необичайно и е характерно най-вече за сгради от Възраждането. При подробното ѝ проучване обаче бяха открити множество дребни фрагменти от многоцветна стенопис, характерна за Средновековието. Проучвателите са на мнение, че по всяка вероятност става въпрос за малка средновековна църква. За това свидетелства и оформилият се около нея малък некропол, от който до момента са проучени седемнадесет средновековни погребения. Благодарение на откритите материали, сред които сравнително голямо количество керамика, бронзови монети и дори закопчалки за книги, всички средновековни структури на върха на могилата могат да се отнесат към периода XI-XIII в.
Следите от обитаване през Средновековието не са последните намеси по ,,Голямата могила". Археолозите откриха големи вкопавания от началото на 20-ти век, когато на върха на могилата са били разположени военни съоръжения. А от източната страна на могилата се разкри голям иманярски тунел, прокопан вероятно през '90-те години. Дали този тунел достига централната част на могилата, екипът ще установи през следващата година. За съжаление, иманярските набези са често срещано явление при археологическите обекти, дори когато те се намират в градовете.
Интересно е да се отбележи, че се установи начина на насипване на могилата, както и нейните точни размери, които напълно съответстват на името ѝ: 80 м в диаметър и над 12 м височина.
Разкритите структури и материали дават много полезна информация за обитаването на този район през Средновековието. Малката църквичка и гробовете, основната част от които без инвентар, говорят за това, че те може би са били част от малко селище, съществувало в близост до могилата. Възникването на средновековни некрополи върху могили от предходни епохи е често срещано и добре засвидетелствано при множество археологически проучвания на територията на цялата страна.

https://bnr.bg/plovdiv/post/101509285/golamata-mogila-krie-oshte-taini-prikluchi-parviat-etap-ot-razkopkite

[Hatshepsut]

Запазен средновековен кирпичен зид и рисувана керамика откриха на Небет тепе

Некропол от 13 век и 3 сгради от времето на Римската империя, късната Античност и Средновековието разкриват археолозите

Изключително добре запазен кирпичен зид от средновековна къща разкриха археолози на Небет тепе. Работата на хълма започна отново преди няколко седмици от екип, воден от археолог София Христева. Тя посрещна зам.-кмета по културата Пламен Панов, който посети днес Небет тепе, за да се информира за етапа на работа и находките от археологическите проучванията, които се извършват в изпълнение на проекта "По крепостните стени на Филипопол".  Разкопките се правят на площ от около 80 кв. м. Сред най-интересните обекти са три сгради от различни периоди, като са открити и интересни керамични съдове, някои от които рисувани.

Там са намерени 2 сгради, които са регистрирани през 2017 година като съществуващи, но не са били проучвани. В момента се извършва тяхното проучване и разкриване и ако са добре запазени, идеята е те да се покажат в тяхната цялост и да се включат в  консервацията и реставрацията на обекта Небет тепе.  На същия терен, в който работят археолозите е регистриран и некропол от 13-ти век. До момента са разкрити още 4 скелета, разположени в два отделни гроба. Намерен е също така зид от къща, изключително добре запазено ,,бижу", който показва нагледно невероятната многопластовост на Небет тепе.



В открития наскоро зид има няколко ниши, в които вероятно са се поставяли съдове. Специалистите считат, че другаде в България няма толкова добре запазен средновековен кирпич от този период, защото кирпичът бързо се разлага и трудно се запазва. Работи се и по разкриването на късно антична сграда от 5-6 век , в която се виждат няколко стаи, на 2 етажа, от които горния – с гредоред. Предполага се, че вероятно там е имало пожар. В момента се проучва южния зид. Сградата е абсолютно синхронна като период на крепостната стена на Небет тепе – от 5-6 век.  Другата сграда, която се проучва в момента е римска – с облицовка по стените от фрагменти от мрамори. Предполага се, че е била с функции на представителна сграда.

Археологически комплекс ,,Небет тепе" е сложна многопластова археологическа структура, свързана с най-ранните поселения на територията на града и запазва своето непрекъснато съществуване до днес. Най-ранните единични находки от Трихълмието, в частност Небет тепе датират от Енеолита. През бронзовата и ранножелязната епоха то се възприема като култов център и място за укритие на населението от околността при опасност. През елинистическата епоха Небет тепе от естествен стратегически пункт с укрепления се превръща в основен урбанизиращ фактор – Акропол, около който по източното и южното подножие на Трихълмието се разполагат жилищни квартали и некрополи. В последните години преди установяването на римска власт в Тракия укрепленията на Небет тепе се разширяват на юг. Изградените и поддържани от римляните укрепления от II до VI в. неизменно включват Небет тепе като основен стратегически пункт.



Припомняме, че проект "По крепостните стени на Филипопол" е насочен към развитието на две конкурентноспособни туристически атракции, чрез консервация, реставрация и експониране на античния комплекс ,,Източна порта на ,,Филипопол" и на Археологически комплекс ,,Небет тепе".

Идеята е превръщането на тези археологически недвижими културни ценности с категория ,,национално значение", в предпочитани туристически атракции, предлагащи подходящи условия за целогодишно посещаване. В проекта са включени три обекта на интервенция: Античен комплекс ,,Източна порта на ,,Филипопол"; Археологически комплекс "Небет тепе";  Реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс "Небет тепе", гр. Пловдив".

https://podtepeto.com/novini/zapazen-srednovekoven-kirpichen-zid-i-risuvana-keramika-otkriha-na-nebet-tepe/

[Hatshepsut]

Нови находки "По крепостните стени на Филипопол" на "Небет тепе"


Археологът София Христева и заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов на археологическия комплекс "Небет тепе"

(Снимки: Община Пловдив)

Археологически комплекс ,,Небет тепе" е сложна многопластова археологическа структура, свързана с най-ранните поселения на територията на града и запазва своето непрекъснато съществуване до днес

Заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов посети в сряда "Небет тепе", за да се информира за етапа на работа и находките от археологическите проучванията, които се извършват в изпълнение на проекта "По крепостните стени на Филипопол".

Археологически комплекс "Небет тепе" е сложна многопластова археологическа структура, свързана с най-ранните поселения на територията на града

На терена, той бе посрещнат от археолога София Христева, която му показа най-новите находки от проучването, което археолозите и екипа правят върху площ от 80 кв.м.

Там са намерени 2 сгради, които са регистрирани през 2017 година като съществуващи, но не са били проучвани.

В момента се извършва тяхното проучване и разкриване и ако са добре запазени, идеята е те да се покажат в тяхната цялост и да се включат в консервацията и реставрацията на обекта Небет тепе.

Археологът София Христева и заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов на археологическия комплекс "Небет тепе"

На същия терен, в който работят археолозите е регистриран и некропол от 13-ти век. До момента са разкрити още 4 скелета, разположени в два отделни гроба. Намерен е също така зид от къща, изключително добре запазено "бижу", който показва нагледно невероятната многопластовост на Небет тепе.

В открития наскоро зид има няколко ниши, в които вероятно са се поставяли съдове. Специалистите считат, че другаде в България няма толкова добре запазен средновековен кирпич от този период, защото кирпичът бързо се разлага и трудно се запазва. Работи се и по разкриването на късно антична сграда от 5-6 век , в която се виждат няколко стаи, на 2 етажа, от които горния - с гредоред. Предполага се, че вероятно там е имало пожар. В момента се проучва южния зид.

Нови находки "По крепостните стени на Филипопол" на "Небет тепе"

Сградата е абсолютно синхронна като период на крепостната стена на Небет тепе - от 5-6 век. Другата сграда, която се проучва в момента е римска - с облицовка по стените от фрагменти от мрамори. Предполага се, че е била с функции на представителна сграда.

Археологически комплекс "Небет тепе" е сложна многопластова археологическа структура, свързана с най-ранните поселения на територията на града и запазва своето непрекъснато съществуване до днес. Най-ранните единични находки от Трихълмието, в частност Небет тепе датират от Енеолита. През бронзовата и ранножелязната епоха то се възприема като култов център и място за укритие на населението от околността при опасност.

През елинистическата епоха Небет тепе от естествен стратегически пункт с укрепления се превръща в основен урбанизиращ фактор - Акропол, около който по източното и южното подножие на Трихълмието се разполагат жилищни квартали и некрополи. В последните години преди установяването на римска власт в Тракия укрепленията на Небет тепе се разширяват на юг.

Изградените и поддържани от римляните укрепления от II до VI в. неизменно включват Небет тепе като основен стратегически пункт.

Припомняме, че проект "По крепостните стени на Филипопол" е насочен към развитието на две конкурентноспособни туристически атракции, чрез консервация, реставрация и експониране на античния комплекс "Източна порта на "Филипопол" и на Археологически комплекс "Небет тепе".

Идеята е превръщането на тези археологически недвижими културни ценности с категория "национално значение", в предпочитани туристически атракции, предлагащи подходящи условия за целогодишно посещаване. В проекта са включени три обекта на интервенция: Античен комплекс "Източна порта на "Филипопол"; Археологически комплекс "Небет тепе"; Реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс "Небет тепе", гр. Пловдив".

Археологът София Христева и заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов на археологическия комплекс "Небет тепе"

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/novi-nahodki-po-krepostnite-steni-na-filipopol-na-nebet-tepe

[Hatshepsut]

СКЕЛЕТ НА СРЕДНОВЕКОВЕН ИСПОЛИН ИЗНЕНАДА АРХЕОЛОЗИТЕ НА НЕБЕТ ТЕПЕ

Скелет на средновековен исполин впечатли археолозите, които работят на Небет тепе. Мъжът е с внушителната височина от 1.80 м, което е рядко за Средновековието, пояснява ръководителят на разкопките София Христева. В близост до мъжкото тяло е положено и дете.

,,Този некропол от късното Средновековие – 13-14 век, го проучвахме и в миналите сезони. Тогава открихме 15 гроба – основно женски и детски. Сега се натъкнахме и на още 5 погребения. Но този висок мъж ни изненада. Предстои антрополотичен анализ на костите и тогава, предполагам, ще имаме повече данни. За съжаление този некропол е частично унищожен при по-късното обитаване",  разказа за PlovdivTime София Христева.

Скелетът на средновековния исполин, открит в некропола от 13-14 в.

Големият въпрос, който възниква пред специалистите, е защо телата са положени в такава близост до крепостната стена.

,,Малко ни е енигматично в момента, но вероятно това е ставало заради някакъв проблем – като защита. По-интересното е, че датата на некропола съвпада с датата на щерната, която е водоизточник.  Тоест, имало е опасност да се зарази водата", допълва Христева.

Тя и колегата ѝ Камен Станев през този археологически сезон проучиха и средновековна къща, която е със запазени във височина керпичени стени. Тя датира от края на 12 и началото на 13 век.

Средновековната къща с кирпичени стени от втората половина на 12 - начало на 13 век

,,Ще разговаряме с проектантите тази сграда да бъде експонирана, защото идеята на проекта за Небет тепе е да покажем многослойността и значимостта на археологическия паметник. Смятам, че Средновековието е един от важните периоди. То присъства много силно на Небет тепе и е хубаво да бъдат запазени и експонирани и структури от този период. Вярно е, че те са много трудни за съхраняване, тъй като кирпичът трябва да се обработва, по-неустойчив е.  Сградата има и ниши, които са се използвани от домакинството. Много бедно беше в това жилище конкретно откъм находки – имаше много керамика, но не и запазени цели съдове", казва Христева.

Тази къща е унищожила частично вкопано жилище от 9 и 10 век, от което има запазена печка.

Останки от къщата от 9 в.

,,Имаме още едно жилище, което е от 9-10 век, в което намерихме in sito три съда до огнището му. То има малък вход и имаме индикации, че е имало някаква дървена конструкция пред входа – дали врата или навес, не знаем. Дъските разбира се не са запазени, само дупки от колове се откриват", обяснява Христева.

Археолозите имат индикации за още една къща от втората половина на 12 и началото на 13 век, но тя е доста по-унищожена. Хванали са южния ѝ зид. 

На терен е открит фрагмент от съд със сграфито украса, в който е врязано човешко изображение с вдигнати ръце. Вероятно играе някакъв танц. На Небет тепе са откривани и други подобни находки от същия средновековен период - втората половина на 12 век.

За предстоящата работа до средата на септември Христева и колегите ѝ се надяват да допълнят информацията за късноантичната сграда, която проучваха през 2017 г., за да могат да ѝ дадат едни сигурна интерпретация.

,, На места вече регистрирахме и южната ѝ граница. Става доста голяма  - около стотина квадрата. Продължава и в източна посока, в непроучваната площ. Но по-голямата ѝ част ще бъде разкрита.

,,Най-интересното за нас ще е и сградата от Римския период, с мраморни облицовъчни плочи, дали ще успеем да я хванем и дали е запазена достатъчно добре. Важна е и интерпретацията към нея, защото не е ясно дали е храм, или жилищна сграда, или административна. Всъщност каква функция е имала тя", завършва Христева.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/skelet-srednovekoven-ispolin-iznenada-arheolozite-nebet-tepe-14288/

[Hatshepsut]

Проучват част от крепостната стена на Марк Аврелий край Източната порта

Нови части от Източната порта проучва археологически екип, воден от Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева от няколко седмици. Днес през мястото мина заместник-кметът по култура Пламен Панов, за да се запознае с археологическото проучване, съобщиха от общината.

Двете части в които са се концентрирали археоложките са централната част на самата порта, в близост до която ще бъде и бъдещият подход, когато обектът се социализира, както и част от крепостната стена в посока Стария град. Днес на мястото бе и група студенти в програма "История и опазване на културното наследство" на ПУ "Паисий Хилендарски" с преподавател д-р Надежда Кирова-Йовчева. Те провеждат практиката си на този терен.

Първият сектор, който се проучва обхваща пространството между двата пилона на късноантичната порта – прохода, който е продължение на монументалната антична улица. До момента е разкрит сектор от около 5 м, като се почиства и настилката от големи плочести камъни. Проучва се  характерна особеност в устройството на портата – т.нар. пропугнакулум, който представлява допълнително препятствие  за нападатели  при отбраната на крепостта. Проучването в този сектор е наложително, поради изграждането на основната стълба за влизане в обекта от север.

Вторият сектор се проучва поради промяна на регулационната линия на имота от запад, към улица "Митрополит Панарет". Това е нов, неразкопан сектор  във връзка с предстоящите консервационно реставрационни дейности по проекта "По крепостните стени на Филипопол". Проучването се извършва в трасето на Маркаврелиевата крепостна стена, от която очакваме да се проучи сектор с дължина около 3 м.

По време на посещението на Пламен Панов, на място пристигнаха и холандски туристи, които са посетили и други места в страната. Те са останали изключително впечатлени от Пловдив и са провели дълъг разговор с археолозите на място.

Археологическият паметник  на културата – комплекс ,,Източна порта на Филипопол" е част от големия проект "По крепостните стени на Филипопол" – насочен към развитието на две конкурентноспособни туристически атракции в историческия резерват ,,Старинен Пловдив".

Целта на големия проект е чрез консервация, реставрация и експониране на античния комплекс ,,Източна порта на ,,Филипопол" и на Археологически комплекс ,,Небет тепе" и цялостната им социализация да се подкрепи превръщането на тези археологически недвижими културни ценности с категория ,,национално значение", в предпочитани туристически атракции, предлагащи подходящи условия за целогодишно посещаване. Стойността на бюджета е 6 009 151.89 лева, от тях финансиране от ЕС – ЕФРР- 5 107 779.11 лв. и национално финансиране-901 372.78. Осъществява се по оперативна програма ,,Региони в растеж", Приоритетни оси ,,Регионален туризъм", Наименование на процедура ,,Развитие на туристически атракции". 

,,Източната порта" е сред най-значимите обекти в безценното културно-историческо наследство на Пловдив. Обектът е разкрит през 1976-1978 г. от археолозите Лилия Ботушарова Елена Кесякова. Добре запазена и почистена е широката 13 м централна улица /една от най-широките в Римската империя/, архитектурните елементи в римо-коринтски стил, тротоарите и останките от прилежащите сгради. Оттук е бил пътят към Константинопол, императори са минавали под триумфалната арка на това място, отивало се и към пристанището на река Марица.

,,Източната порта" е обект с много висок потенциал за възстановка във вертикален план, тъй като има чудесно съхранена архитектура – база и капители, многократно е потвърждавала археологът Мая Мартинова, ръководител на екипа, който извършва проучванията.

Според запазени надписи строителството се датира към 172 г. при император Марк Аврелий, открит е също сектор на крепостна стена с две кули от късната античност. Самата порта по план е трипилон – с основен централен вход и два малки входа. Има данни, че в нея е интегрирана по-ранна почетна арка, която вероятно е построена по времето на император Хадриан и се свързва с негово посещение в града.

От ,,Източната порта" през ул. ,,Цанко Лавренов" е един от входовете към Стария град. Преди няколко години на площад ,,Александър Малинов" бяха изградени кръгово кръстовище и паркинг за автобуси. За много туристи това е първото място, което виждат при посещението си в града.

https://podtepeto.com/novini/prouchvat-chast-ot-krepostnata-stena-na-mark-avrelii-krai-iztochnata-porta/

[Hatshepsut]

Възстановяват улица на 1600 години на археологическия обект "Източната порта на Филипопол"

Пловдив. Археолози извършват спасително проучване на археологическия обект "Източната порта на Филипопол", съобщи за Радио "Фокус"- Пловдив археологът Мая Мартинова-Кютова, ръководител на разкопките. Проучват се два нови сектора. Първият обхваща пространството между двата пилона на късно-античната порта - прохода, който е продължение на монументалната антична улица. До момента е разкрит сектор от около 5 м, като се почиства и настилката от големи плочести камъни. Проучва се характерна особеност в устройството на портата - т.нар. пропугнакулум, който представлява допълнително препятствие за нападатели при отбраната на крепостта. Проучването в този сектор е наложително, тъй като се предвижда изграждане на едно стълбище, за да се осигури достъп откъм съвременната улица, посочи Мартинова.

Вторият сектор се проучва поради промяна на регулационната линия на имота от запад, към улица "Митрополит Панарет". Това е нов, не разкопан сектор във връзка с предстоящите консервационно реставрационни дейности по проекта "По крепостните стени на Филипопол", на МРРБ. Проучването се извършва в трасето на Марк Аврелиевата крепостна стена, от която ще се изследва сектор с дължина около 3 метра - прохода между двата пилона на Късно-Античната порта. Този сектор не е проучен и това е наложително, за да могат да се извършат реставрационно и конспервационни дейности на обекта.

Археологът Мая Мартинова припомни още веднъж, че това е един археологически комплекс, който може да е гордост за всеки един съвременен град и представлява една страница от историята на Античния Филипопол, запазен с чудесни руини до наши дни, която има голям потенциал да бъде реставриран, консервиран, социализиран и превърнат в един прекрасен туристически обект. "Това е главната входна артерия на Античния град. От тук са влизали и излизали поне трима императори, които са посещавали града, както и всички граждани на античния град", каза Мартинова. "Това е най-широката улица, разкрита във Филипопол и най-широката на територията на България от античността, тя е широка 13 метра, с тротоари, по средата има запазени следи от коловозите на античните превозни средства, които са минавали през нея. Тук са открити емблематични находки още през миналия век при археологически изследвания, открит е Фриза на здравеносните божества и един изключително ценен надпис за построяване на крепостна стена през 172 година, написан на старогръцки и латински, от който разбираме, че по времето на Марк Аврелий градът е съоръжен с крепостна стена, която го защитава в низината. За разлика от крепостните стени по трихълмието, които са най-ранните до този момент, разраствалия се град в низината не е бил укрепен. Но от този надпис разбираме, че точно в тази година е направено това изключително скъпо и важно съоръжение.

Марк Аврелий е дал средствата за това, а тримата императори, за които има данни, че са посещавали града са били император Адриан, през 131 година след Христа и в негова чест на това място е изградена почетна арка преди изграждането на крепостната стена. Другите двама, посетили града са император Каракала в 214 г. след Христа и Елагабал - в 217 г. след Христа.

"По повод посещението на последните двама са били организирани специални игри на стадиона. Това са Александрийските игри, в чест на Карагала, който се изживява като наследника на Александър Македонси и Кендризинските игри по времето на Елагабал, наречени така на главното божество покровител на Филипопол Аполон Киндризос", разказа още археологът.

"Този обект, за наша радост, и за гордост на Пловдив, е запазен с много добро устройство през последната строителна фаза. Улицата, която е със чудесно запазена настилка, можем да я сравним със съвременните, а говорим за 1600 години. С нападалата мраморна колонада, която е красяла от двете страни портиците и, е един чудесен материал, с който може да бъде извършена анастилоза, т.е. възстановяването във вертикална посока, което и ще бъде направено, съгласно одобрения проект. Така, че това място ще бъде възстановено с автентични материали във вида, в който е функционирало в последната му фаза и ще бъде един чудесен туристически обект", посочи Мая Мартинова.

Улицата ще се вижда и дори ще бъде използвана като туристическа пешеходна зона, като така наречена "експедиционна пътека" и ще може да се виждат сектори от крепостните стени, от устройството на самата късно-антична порта. Улицата от двете страни е имала и редуващи се постаменти за статуи на видни филипополски личности, които са имали заслуга към града. Открит е и постамент за статуя на Флавий Василиск, който става по-късно император и това също ще бъде експонирано.

"Винаги може да бъдем изненадани с някаква находка, това е един много богат обект, тук има напластявания от 4 и 3 век преди Христа, от Елинистична епоха, но най добре са запазени останките от последните късни епохи – Римската и Късно-античната", каза Мартинова, попитана имат ли очаквания за нови разкрития.

http://m.focus-news.net/?action=news&id=2900729

[Hatshepsut]

ОБРОЧНА ФИГУРА НА БОГИНЯ С ПОЗЛАТЕНО ЛИЦЕ ОТКРИХА АРХЕОЛОЗИТЕ НА ИЗТОЧНАТА ПОРТА

Богата находка на вотивни паметници  – теракоти на различни божества, зооморфни съдове, жертвеници и лампички, откриха археолозите Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева по време на последните разкопки на Източната порта в навечерието на 2022 г.

Една от фигурите е особено интересна – теракота на  богиня, чието лице е позлатено.

,,Подобна  теракота  се открива за първи път при разкопки във Филипопол, лицето ѝ е покрито със златно фолио. Не ми е известно  да има подобни открития при други археологически разкопки от територията на България. Подобна теракота бе  намерена преди години отново в Пловдив, но тя е със златен накит на врата", разказва Мая Мартинова-Кютова.

Теракота - богиня с позлатено лице

Разкопките се проведоха във връзка с коригираната регулационна линия  към  ул. ,,Митрополит Панарет".

,,Трябваше да направим проучване по тази линия. Започвайки изкопните дейности, стигнахме до една съвременна – от 20 век, канализация за обратни води, с доста голяма тръба, която се излива точно в чупката на крепостната стена. Отгоре имаше около метър и половина насип. Очевидно културните пластове в този сектор са  компрометирани , когато там  са построени  сгради  през  XIX и  XX в. Ние не можахме да решим този проблем, но проучвайки лицето на крепостните стени в дълбочина, попаднахме на част от ранноримска сграда. В малък сектор проучихме помещение със  запазено подово ниво от трамбована глина, стени боядисани в помпеанско червено  и горял пласт върху пода . В този пласт намерихме  значителен брой  вотивни предмети -  жертвеници, лампички, теракоти  (статуетки от глина) на различни божества, изработени с изключително майсторство , разказа  археологът и допълва, че помещението, макар и разкрито в малък сектор,  категорично има култово предназначение. Сред находките е представена  голяма част от римския пантеон -  бюст на Атина със шлем, Афродита, Хермес. Изключителна рядкост са зооморфните съдове. Сградата е унищожена от пожар, а  върху нея  е  построена крепостната стена и по-късните помещения от комплекса към Източната порта", разказва археологът.

Теракоти, зооморфни съдове и лампички от Източната порта

Мартинова и Груева подчертават, че това разкритие, което е голяма изненада, е изключително важно. Помещението е ситуирано extra muros ( извън крепостната стена) на Марк Аврелий, построена през  172 г. Сл. Хр. Това е неизвестна досега археологическа структура.  Тази сграда дава нов фокус върху интерпретацията на градоустройството в източното подножие на Трихълмието през римската епоха  и  има  голям научен принос за историята на Пловдив.

Археолозите проучваха и още един сектор –  зоната на късноантичната порта.

,,Задачата беше да разкрием  настилката на портата, защото тя беше засипана с баластра преди около 10 години, за да се направи  рампа за влизане  от съвременния тротоар на пл. Ал. Малинов. Трябваше да премахнем рампата, за да разкрием самата порта. Там по проект се предвижда стълба за слизане на античното ниво от съвременната улица. Премахнахме рампата, разчистихме изцяло портата, страниците,  установихме праговия блок, където е била вратата. По дупките, които са изработени  в праговите блокове, се установи, че вратата е била двукрила. Настилката в прохода между двата пилона на портата е от сиенитни плочи, идентични с улицата, която извежда на портата.  Проучихме и една късна настилка – средновековна,  изградена  от фрагментирана строителна керамика и чакъл. Тоест има преустройства, използвани в по-късните епохи. Този факт документирахме и при предишните археоологически кампании", разказва Мартинова.

Проучвайки този сектор, специалистите виждат, че в  малък участък, около 5 квадратни метра, липсва настилката на античната улица и залагат сондаж.

,,Много изненадващо за нас, точно на това място попаднахме на един много масивен зид, изграден в opus quadratum от масивни квадри от пясъчник. За съжаление, поради ограниченото пространство, проучихме само южната фасада на този зид, а неговата ширина, дължина и посока не бяха  изяснени.  Тази нова археологическа структура принадлежи на по-ранните фортификационни съоръжения, които са изоставени, а върху тях е построен комплексът Източна порта с улицата и с портиците от двете страни – целият късноантичен комплекс", завършва Мая Мартинова-Кютова.

Новите разкрития  имат  значение за изясняване на строителните фази на целия  комплекс и затова Експертна комисия от Министерство на културата предписа в тези зони  да се извърши допроучване на разкритите структури.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/obrochna-figuraboginia-pozlateno-litse-otkriha-arheolozite-15619/

[Hatshepsut]

АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ ПРАЗНУВА 140-ГОДИШНИНА С ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТО, ОТКРИТИЯ ОТ РАЗКОПКИ И ИЗЛОЖБА ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ

Археологическият музей отбелязва 140-годишнината си с поредица събития, чиято кулминация е през септември. Първо преди дни там се завърна оригиналът на Панагюрското златно съкровище – едни от най-ценните експонати във фонда на музея. То ще остане в Пловдив до 12 юни в зала ,,Тракийска култура". Допълнително в Европейската нощ на музеите – 14 май,  ще бъдат изнесени две беседи от 11.30 и от 15 ч., свързани с информация за самото съкровище, откриването му, неизвестни или малко известни данни по какъв начин е открито, как е постъпило във фонда на музея в Пловдив, кога е взето в София, къде е пътувало и как се опазва при тези пътувания.

Следващото събитие е в Международния ден на музеите – 18 май, се открива изключително любопитна изложба ,,Открития 2021". Тя продължава до 4 септември.



Експозицията представя най-новите находки на своите археолози от предходната година. Изложени са интересни от научна или образователна гледна точка предмети, част от които във вида, в който са били открити. По този начин във витрините се разкрива една страна на археологията, която обикновено остава скрита за широката публика.

Заедно с редовните археологически проучвания на познати обекти като Небет тепе и Източната порта на древния Филипопол, в изложбата са представени и по-малко известни обекти. Посетителите ще могат да се запознаят с историята на възобновените проучвания на тракийския селищен център от VІ – V в. пр. Хр. край карловското село Васил Левски; както и на първите системни археологически разкопки на ,,Голямата могила" — последната могила от римския некропол, известен като ,,Гъстите могили", разположен в южната промишлена зона на града.



"Наред с тях са представени и спасителни археологически разкопки — задължителен етап при строежи в централната част на града. За пръв път посетителите ще могат да се запознаят и с едно от най-важните археологически проучвания, а именно теренните обходи, чрез които археолозите откриват обектите", казва кураторът на изложбата Екатерина Илиева.

Осъзнавайки, че археологията понякога изглежда сложна наука, специалистите от музея са подготвили и специален "Речник на непознатите думи" за изложбата. С тази безплатна дипляна, малки и големи ще могат да преживеят по различен начин ,,Открития 2021" и да научат нещо ново, докато се забавляват.

Откриването на изложбата ще се проведе онлайн на Facebook страницата на музея.

Третата изложба ще бъде открита на 15 септември. Тя се казва ,,Спомен за музея". Изложбата ще представи историята на музея, етапите, през които е минал. Посетителите ще видят архивни кадри, различни визуализации на това как е изглеждал при създаването си, витрините, в които са били изложени експонатите.

Тогава ще е и официалното честване на 140-годишнината. Изложбата ще продължи до 23 октомври. На 15 септември ще бъде представена и книгата ,,България и Македония" от Александър Башмаков. Всъщност това е първият директор на Археологическия музей и акцент в събитието ще е личността му и приносът му към институцията.

Последната изложба в юбилейната за Археологическия музей година ще бъде открита на 4 ноември и ще продължи до 28 февруари 2023 г. Тя е под наименованието ,,Античен хамбар от Небет тепе". Представя резултатите от проучването на Небет тепе на археолога София Христева. Изложбата ще бъде изключително любопитна за публиката и заради факта, че предстои да бъде реализиран проектът за реставрация, консервация и социализация на ценния археологически обект.

,,Това, което тя откри миналата година, пак по време на разкопки във връзка с този проект, е един много интересен античен хамбар. Става дума за едно много интересно помещение, което е разположено извън крепостната стена, в югоизточната част на Небет тепе. Там бе открита една дървена бъчва, която е запазена на място, много интересна находка, която имаме желанието да бъде експонирана като част от проекта на Община Пловдив. В това стопанско помещение са съхранявани житните култури, необходими за изхранването на хората, което са живели вътре в крепостта. В дървената бъчва обаче е служела за съхранение на течности – вино или вода. Тази изложба ще представи целия стопански комплекс с находките ", разказва директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.



Изложбата ,,Античен хамбар от Небет тепе" ще иде визуализирана със снимки и с графични възстановки от самите разкопки.

Екипът подготвя и Годишник на Археологическия музей. Той няма да бъде насочен толкова към представяне на археологическите открития, колкото към представянето на отделните дейности, които извършва музеят – фондова дейност, дигитализация.

,,Ще представим и най-новите изследвания, които правим с колегите от Българската академия на науките по отношение изследване на пигменти, които са унищожени върху мраморната пластика от римската епоха. Така в един по-късен ще представим няколко оброчни плочи, включително и здравоносния фриз, в оригиналния им вид. Сега ние ги виждаме като един бял мрамор, но всички те са били с полихромия върху тях, украсени. Това няма да е някаква измислица, а резултат от научни изследвания. Проучванията се правят само нощно време, със специализирана апаратура с ултравиолетови лъчи. На база на констатирането на точките на отделните цветове се прави възстановка", разказа Кисьов.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/arheologicheskiiat-muzei-praznuva-140-godishnina-16397/

[Hatshepsut]

Археологическият музей и неговите ,,Открития 2021"

Как изглеждат артефактите от археологическите разкопки в Пловдив от една цяла година? С изложбата ,,Открития 2021" ни показва от днес Регионалният Археологически музей, който навършва 140 години. Подобна експозиция се прави за първи път в него. Отново за първи път наред със срещата с важните за науката, но и атрактивни артефакти, посетителите ще получат безплатен кратък речник на непознатите думи. Радио Пловдив ви кани да спрем заедно пред някои от най-интересните експонати в изложбата с куратора ѝ Екатерина Илиева. Кои са те представяме във видеото!