• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 40
Total votes: : 1

Last post: 22 April 2022, 17:04:55
Re: България, заснета с дрон by Panzerfaust

avatar_Hatshepsut

Генетика от праисторията

Started by Hatshepsut, 14 August 2018, 21:01:31

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Откриха родината на всички човешки същества отпреди 200 000 години в Южна Африка


Професор Ванеса Хейс с ловци в пустинята Калахари, Намибия

Проследявайки генетичната история, вградена в нашето ДНК, учените успяха да съберат следи, описващи годините и средата, когато се е формирал нашият вид.

Резултатите за откритието са публикувани в престижното списание Nature на 28 октомври.

Според новото проучване Homo sapiens се е появил в Южна Африка и процъфтява там в продължение на 70 000 години, преди изменението на климата да предизвика първите вълни от миграции, които в крайна сметка да разпространят нашия вид по цялото земно кълбо.

Авторите предполагат, че промените в климата на Африка са предизвикали първите миграции на човека, които са инициирали развитието на генетичното, етническото и културното разнообразие на хората.

ДНК като капсула за времето. Получихме я от мама
,,От доста време е ясно, че анатомично съвременните хора са се появили в Африка преди около 200 хиляди години. Това, което отдавна се обсъжда, е точното местоположение на това възникване и последващото разпространение на най-ранните ни предци", разказва ръководителят на изследването проф. Ванеса Хейс (Vanessa Hayes) от Института за медицински изследвания "Гарван" (Garvan Institute) и Университета в Сидни и професор в Университета в Претория.

За да проследят произхода на нашия вид, Хейс и колегите й използват митохондриалната ДНК (mtDNA) , която се съхранява в митохондриите - клетъчни органели, които са отговорни за производството на химическа енергия, наречена ATP (аденозин трифосфат), която е необходима за да настъпят всички биологични процеси в тялото.

Ядрената ДНК, която включва по-голямата част от нашата ДНК, се наследява еднакво и от двамата родители - едно дете ще наследи 50% от ядрената си ДНК от майката, а останалите 50% от баща си. От друга страна, митохондриалната ДНК, която е само малка част от нашата ДНК, почти изключително се предава по майчина линия. От 2018 г. вече знаем, че митохондриалната ДНК понякога може да бъде предадена и от страната на бащата.

При хората, митохондриалната ДНК е под формата на окръжност, която съдържа приблизително 16 500 нуклеотидни двойки бази ДНК. За разлика от тях, ДНК в ядрото е разделено на 46 линейни хромозоми (по 23 от всеки от нашите родители), които имат средна дължина над 200 милиона двойки бази.

Тъй като митохондриалната ДНК се променя много бавно с годините, тя може да действа като надеждна капсула на времето, която може да се използва за извличане на всякакъв вид информация за нашите майки-предци.

"Митохондриалната ДНК действа като капсула от времето на нашите майки-предци, натрупвайки промените бавно през поколенията. Сравняването на пълния ДНК код или митогеном от различни индивиди предоставя информация за това колко тясна е връзката им", обяснява Хейс.

Изследователите взеха кръвни проби от над 1000 живи южноафриканци, за да създадат изчерпателен каталог на най-ранните митогеноми на съвременния човек от така наречената линия L0. В човешката митохондриална генетика L е митохондриалната ДНК макрохаплогрупа, която е в основата на филогенетичното дърво на митохондриалната ДНК на анатомично съвременния човек (Homo sapiens). Хората, които са част от тази макрохаплогрупа, са живите потомци на най-древните човешки предци.

,,Добавихме 198 нови, редки митогеноми в настоящата база данни на най-ранната известна популация на човека, родовата линия L0. Това ни позволи да усъвършенстваме еволюционното дърво на най-ранните ни предшестващи клонове по-добре от всякога", заяви водещият автор д-р Ева Чан (Eva Chan) от Института по медицински изследвания Гарван, който ръководи филогенетичните анализи.

Чрез комбиниране на родовата линия с езиковото, културното и географското разпределение, авторите на изследването разкриват, че преди 200 хиляди години първите майки на Homo sapiens sapiens са се появили в ,,родината" на юг от басейна на река Замбези. регион, който включва целия простор на северна Ботсвана в Намибия на запад и Зимбабве на изток.

Родина, идеална за процъфтяване на живота
Тези генетични данни на линията L0, подкрепени с исторически, етнолингвистични и географски данни, както и климатични реконструкции от различни периоди, заедно разкриват, че най-ранните хора са се появили във влажната зона Макгадикгади – Окаванго в Южна Африка, южно от река Замбези, в северна Ботсвана. Реконструкцията на времевата линия L0 подсказва, че този род по майчина линия се е появил там преди около 200 000 години.

Изследвайки съществуващите геоложки, археологически и изкопаеми доказателства, геологът д-р Анди Мур (Andy Moore) от Университета в Родос разкри, че тази първа родина на човечеството е имала най-голямата африканска езерна система - езерото Макгадикгади.

,,Преди съвременното възникване на човека езерото е започнало да се оттича поради изместването на подлежащите тектонски плочи. Това би създало обширна влажна зона, която е известна като една от най-продуктивните екосистеми за поддържане на живота", разказва д-р Мур.



Първите миграции на съвременните хора

Новите еволюционни срокове на авторите предполагат, че древната влажна екосистема е осигурила стабилна екологична среда за процъфтяване на първите предци на съвременните хора в продължение на 70 хиляди години.

Преди около 130 000 години някои членове на тази група са мигрирали в две вълни към Източна Африка през зелен коридор, създаден от увеличените валежи, съобщават изследователите. Дотогава този коридор е бил сух и с рядка растителност. Тези източноафрикански мигранти в крайна сметка може да са създали първите стада и земеделски групи там.

,,Наблюдавахме значителна генетична дивергенция в най-ранните майчини подлинии на съвременните хора, което показва, че нашите предци са мигрирали от родината преди 130 и 110 хиляди години", обяснява професор Хейс.

"Първите мигранти са се отправили на североизток, последвани от втора вълна от мигранти, насочили се на югозапад. Трета част от населението остава в родината си до днес."

Втората вълна на преселение от майчината родина тръгва на югозапад, чак до южния край на Африка, преди около 110 000 години. Както при предишната миграция, климатичните данни показват, че по-влажните условия създават зелен коридор за преминаване на хората. Южните мигранти се специализират в лова и събирателството по крайбрежието, предполагат учените.

,,За разлика от североизточните мигранти, югозападните изследователи изглежда процъфтяват и изпитват стабилен прираст на населението", разказва професор Хейс.

Авторите смятат, че успехът на тази миграция най-вероятно е резултат от приспособяването към морска храна, което се подкрепя допълнително от изобилието от археологически доказателства по южния край на Африка.



Картографиране на майчините корени на хората. Новите ДНК анализи предполагат, че преди около 200 000 години основна майчина линия на Homo sapiens (червен кръг) се е появила в район (в зелено) от сегашната Ботсвана, който е бил място на древните влажни зони Макгадикгади – Окаванго (в синьо). Членовете на тази популация са мигрирали на североизток и югозапад между 130 000 и 110 000 години

Климатични ефекти

За да проучи какво може да е предизвикало тези ранни човешки миграции, съавторът проф. Аксел Тимерман (Axel Timmermann), директор на Центъра за климатична физика към Националния университет в Пусан, анализира компютърните климатични модели и геоложки данни, които отразяват климатичната история на Южна Африка през последните 250 хиляди години.

"Нашите симулации предполагат, че бавното колебание на оста на Земята променя лятното слънчево затопляне в Южното полукълбо, което води до периодични промени във валежите в Южна Африка", разказва професор Тимерман. "Тези промени в климата биха отворили зелени растителни коридори, първо преди 130 хиляди години на североизток, а след това преди около 110 хиляди години на югозапад, което би позволило на нашите най-ранни предци да мигрират далеч от родината си за първи път".

Потомците на коренното население, което не е мигрирало и е останало по родните си земи, са се приспособили към изсъхналите земи и могат да бъдат открити в по-големия регион Калахари днес, отбелязва проф. Хейс.

Това проучване уникално комбинира дисциплините генетика, геология и климатична физика, за да пренапише най-ранната ни човешка история.

Все пак въпросът за това как, кога и къде е възникнал H. sapiens, все още е далеч от пълно изясняване
Това е така, защото екипът на Хейс изследва само митохондриалната ДНК, която представлява мъничка част от човешката наследственост, обяснява археологът Елинор Шери (Eleanor Scerri) от Института Макс Планк за наука за човешката история в Йена, Германия.

Древните хора, които са успели да се предадат своите форми на митохондриална ДНК на съвременните хора, не са били единствените хора, живяли в Африка преди 200 000 години или по-рано, подчертава Шери. Така че само проучванията на цели геноми или поне анализи на ядрената ДНК могат да дадат надеждни познания за древния човешки произход, твърди тя. За разлика от митохондриалната ДНК, ядрената ДНК се наследява от двамата родители и би предоставила улики във времето и местоположението на бащините корени на човечеството.

Изследователите ще трябва да извлекат древна ДНК от човешки фосили, за да определят дали групите на ловците-събирачи в Южна Африка днес са свързани с хората, живели в същия регион преди 50 000 или 200 000 години, отбелязва генетикът Сара Тишков (Sarah Tishkoff) от Университета на Пенсилвания. А броят на източноафриканските ловци-събирачи сега е толкова малък, че митохондриалната ДНК не може да даде отговор за възрастта и местоположението на техните майчини корени, оставяйки големия въпрос за еволюцията на човечеството, коментира Тишкоф.

Имайки предвид наличните археологически, изкопаеми и ДНК доказателства, днешният H. sapiens вероятно произхожда от чифтосване между човешки групи в цяла Африка, които имат различни скелетни черти, започвайки преди около 300 000 години, твърди Шери.

,,Възможно е, дори вероятно, [множество] географски центрове да са допринесли с част от своето наследственост за изграждането на нашия геном, който не може да бъде разрешен само от митохондриалното разнообразие", подчертава генетикът Ребека Кан (Rebecca Cann) от Университета на Хавай в Маноа.

Но новото проучване осигурява решаваща подкрепа за доказателства, че корените на човешката митохондриална ДНК се простират още преди 200 000 години в Субсахарска Африка, отбелязва Кан. Тя и нейните колегите съобщават за първата митохондриална ДНК подкрепа за този сценарий в забележителен документ от 1987 г. Групата на Кан заключи, че митохондриалната ДНК на всички живи днеса хора произлиза от една жена, наречена популярно ,,митохондриална Ева", която е живяла в Африка преди около 200 000 години. Но не беше ясно откъде е произлязла и как биха могли да настъпят последващи миграции на хората оттам. 

Рядката форма на митохондриална ДНК, известна като L0, която екипът на Хейс изследва, днес до голяма степен е ограничена само за хората койсан в Южна Африка. Койсан се състои от отделни популации от пастири и ловци-събирачи, които говорят езици, съдържащи характерни цъкащи съгласни (познати ни от филма "Боговете сигурно са полудели").

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-rodinata-na-vsichki-choveshki-sashtestva-otpredi-200-000-godin_138896.html

HatshepsutTopic starter

Не са виновни хората - неандерталците просто са имали лош късмет


Сравнение между череп на човек и неандерталец

Неандерталците може би са изчезнали не заради конкуренция от другите видове, а просто заради лош късмет. Симулация на техните популации показва, че при всеки сценарий са застрашени от изчезване и случайни събития са достатъчни, за да загинат.

Неандерталците живеят в Европа и Азия в продължение на стотици хиляди години. Но тяхната популация винаги е била малка, може би едва няколко хиляди и те умират преди около 40 000 години.

По това време за пръв път голям брой съвременни човеци навлизат в Европа от Африка. Затова много учени предполагат, че нашият вид е причината за измирането на неандерталците. Това не означава на всяка цена, че хората са ги избили, възможно е просто да са били по-умни и да са се приспособили по-добре.

Но Крист Ваесен (Krist Vaesen) от Технологичния университет в Айндховен в Нидерландия и колегите му смятат, че причината е друга. Те симулират популацията на неандерталците, проследявайки колко се раждат и умират всяка година и колко близко свързани са помежду си.

Това позволява на учените да проследят три процеса, които според тях са направили ненадерталците уязвими. Първият е кръвосмешението, което може да доведе до появата на опасни мутации.

    "В малките популации шансът да се чифтосаш с роднина е по-висок", обяснява Ваесен.

Вторият процес е феномен, наречен ефектът Allee.

    "Ако сте в малка популация ще имате повече проблеми, за да си намерите подходящ партньор", посочва Ваесен, просто защото възможностите ще са по-малко.

И накрая са случайните събития - например необичайно висока смъртност в дадена година. За малка и изолирана популация една лоша година може да бъде катастрофална.

    "Направихме тези модели за 10 000 години и проверихме дали те (неандерталците) биха изчезнали или не", обяснява Ваесен. "Открихме, че тези три процеса са достатъчни, за да се случи."

Този модел не доказва, че съвременните човеци не са се съревновавали с неандерталците, подчертава Ваесен. Той просто показва, че не е задължително това съревнование да е довело до изчезването.

Ученият смята, че все пак е изненадващо, че неандерталците измират толкова скоро след идването на хората, но съревнованието за ресурси може би не е причината за това.

    "Знаем, че неандерталците са живели в малки подпопулации и те са били разпръснати из Европа", разказва Ваесен.

Присъствието на хората може да е направило преместването между групите по-трудно за неандерталците, принуждавайки всяка подпопулация да съществува изолирано, което засилва кръвосмешението, ефектът Allee и наличието на лоши години.

Ученият смята, че това може да е било достатъчно, за да доведе до края на неандерталците.

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_140554.html

HatshepsutTopic starter

ДНК в праисторическа дъвка показва как е изглеждала жена от каменната епоха


Датски учени успяха да реконструират пълния геном на жена, живяла в южната част на страната преди 5700 години, съобщава naked-science.ru. Описанието на Лола е представено в статия в списание Nature Communications. Учените са изследвали парче катран от бреза - ,,праисторическа дъвка", в която са запазени фрагменти от ДНК и дори следи от храна.

Това е позволило на учените да направят генетична снимка на хората от Северна Европа в епохата на неолита. Любопитното е, че реално от Лола няма оцеляло нито едно парче от тялото или костите й. При разкопки на остров Лоланд обаче са намерени много парчета от катран.

Има различни версии за употребата му. Смята се, че е използван като лепило, но за да омекне катранът първо е сдъвкван. Смята се също, че катранът от бреза може да се е използвал за облекчаване на зъбобол или за поддържане на устната хигиена и дори за удоволствие.

Смолистото вещество е било заровено в блатиста почва и това го е съхранило много добре. Преди година учени от университета в Копенхаген показаха, че могат да се извлекат фрагменти от древни геноми от този катран. Сега вече те са успели да съберат пълния геном, но и парчета от храна, а също така и микроорганизми, които са уловени в катрана заедно със слюнка.

Преди 5700 години местните общности на ловци са преминали към селското стопанство. ДНК на Лола показва, че тези хора са били синеоки, тъмнокоси и сравнително тъмнокожи. Очевидно светлата кожа, която се смята за една от адаптациите към живота под слабото северно слънце, се е разпространила в този регион по-късно.

Учените са установили също така, че Лола има непоносимост към лактоза. Мутацията, необходима за усвояването на млечната захар от възрастните се появява при местните жители по-късно. В катрана е открита ДНК и на храната на жител от каменната ера – лешници и патици. Явно селскостопанските технологии и домашните животни не са стигнали в този момент до Скандинавия.

Интересни са и резултатите на ДНК от микробите, които са били в устната кухина на Лола. Повечето от тези микроорганизми са безобидни, но е изолиран ген на вирус, причиняващ заболяване на венците, а също така и вирусът Епщайн Бар, който причинява мононуклеоза. Авторите на изследването отбелязват, че наличието на тези патогени не означава, че Лола е страдала от тези заболявания.

https://www.gramofona.com/lyubopitno/dnk-v-praistoricheska-davka-pokazva-kak-e-izglejdala-jena-ot-kamennata-epoha

HatshepsutTopic starter

И в генома на африканците има много неандерталска ДНК


Обратната миграция на хора от Евразия в Африка e внеслa в генома на африканците много неандерталска ДНК

Дълбоко в нашата ДНК е стаено наследство от романтичните връзки между две отделни човешки кръвни линии, които се свързват отново след епични пътешествия из целия свят. Изглежда, че може би грешно сме чели досега някои важни подробности от тази еротична приказка.

Всеки знае, че в генома на съвременните хора има неандерталска ДНК - за това се говори през последните десет години. В различните проучвания делът на неандерталската ДНК се изчислява на 1,8–2,6%, а в Източна Азия е повече - от 2,3% до 2,6%, а при жителите на Западна Азия и Европа - от 1,8% до 2.4%. За африканците се смяташе, че изобщо нямат неандерталска ДНК.

Родината на Homo sapiens е Африка, но когато "разумният човек" мигрира в Евразия преди около 70 хиляди години, той среща тук друг вид Homo - Homo neanderthalensis - неандерталския човек. Двата вида имат сексуални контакти, което ни оставя в наследство неандерталски гени. В същото време част от H. sapiens остава в Африка и не се среща никога с неандерталците лице в лице. Все пак е имало обратна миграция от Евразия към Африка и неандерталската ДНК, която вече се е настанила в генома на Homo sapiens, може да се е пренесла обратно в Африка. Но делът на неандерталската ДНК в африканския геном е оценяват като нищожно малък, с други думи, смяташе се, че африканците нямат такава.

Оказа се, че всичко не е толкова просто. Изследователи от Принстънския университет за пореден път сравняват геномите на неандерталеците с геномите на повече от 2500 съвременни хора, включително африканци, и неандерталският дял в ДНК на жителите на Африка е приблизително 0,3%, което не може да се нарече пренебрежимо малко. Освен това, както пишат авторите на статията в списание Cell, неандерталската ДНК е била полезна за африканското население, защото сред неандерталските гени има такива, които повишават имунитета и защитават кожата от ултравиолетовото лъчение.


Миграцията на Хомо Сапиенс

Обратната миграция, довела неандерталската ДНК в Африка, се е случила през последните 20 хиляди години. Но и тук нещата не са толкова прости, защото само половината от тази ДНК е наистина неандерталска. Работата е там, че Номо сапиенс е имал друг контакт с неандерталците преди повече от 100 хиляди години. По онова време нашите прадеди не са успели да се установят стабилно в Евразия и затова те са успели да пренесат част от своята неандерталска ДНК. И когато преди около 70 хиляди години се случва нов контакт между два вида хора, когато H. sapiens вече трайно се е заселил в Евразия, тогава неандерталците му предават не само своята ДНК, но и ДНК на Номо сапиенс, останала в генома на неандерталците след първия контакт.

След като изяснават картината на трансфера на ДНК, авторите на проучването преизчисляват и съдържанието на неандерталската ДНК в генома на жителите от Източна Азия - ако по-рано се смяташе, че азиатците имат 20% повече неандерталска ДНК от европейците, сега този дял спада до 8% и по-малко.

Сега най-древната история на човечеството става малко по-ясна. Да видим какви други изненади ще ни донесат непрекъснато развиващите се методи на генетичен анализ.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/I-v-genoma-na-afrikantcite-ima-mnogo-neandertalska-DNK_143977.html

HatshepsutTopic starter

Открити в България човешки останки на 45 000 години говорят
за неизвестна миграция към Европа
и чести връзки с неандерталците



Изследователи извършиха разкопки в пещерата Бачо Киро в България и откриха парчета кости на Homo sapiens, както и инструменти и бижута

Анализите на ДНК, извлечена от фосили на човешки кости отпреди около 45 000 години - най-старите известни човешки останки в Европа, открити в България през 2020 година - показват, че кръстосването между Homo sapiens и неандерталците, които са били по онова време на изчезване, е ставало по-често, отколкото се предполагаше

Тези открития, говорещи и за една неизвестна досега миграция към Европа, са представени в две нови проучвания, публикувани на 7 април в Nature Ecology & Evolution.


Обекти с данни за геноми на H. sapiens на възраст над 40 хил. г. (червени кръгове) или над 30  хил. г. (жълти кръгове), обекти в Европа с останки на H. sapiens на възраст над 40  хил. г. (червени квадрати) и сайтове с IUP комплекти (черни квадратчета)

Генетичните доказателства в новите доклади показват за първи път, че отделни човешки популации са достигнали Европа малко след 50 000 години. Неандерталците се кръстосват с всички открити досега групи, гаранция за това е, че някои от техните гени са и днес в нашата ДНК.

От останките на трима индивиди H. sapiens, открити в пещерата Бачо Киро, е извлечена ядрена ДНК, съдържаща неандерталски принос от около 3 до 4 процента, отбелязва екип, ръководен от еволюционния генетик Матея Хаджинджак (Mateja Hajdinjak) от Института на Франсис Крик в Лондон.

Древната ДНК е от зъб и два костни фрагмента, радиовъглеродно датирани на възраст между 43 700 и 45 800 години. В по-дълбок скален слой, който е  на 46 900 години, все още не са намерени човешки останки, но пък съдържа белязани животински кости, което предполага човешко присъствие. По това време климатът на Европа започна да се затопля, което може да накара H. sapiens поемат на север от Близкия изток, на Балканите и отвъд тях. (ДНК на тези ранни мигранти показва обаче, че те не са оставили потомци в Европа днес.)


Каменни артефакти от началния горен палеолит в пещерата Бачо Киро. 1-3, 5-7: Наточени остриета и фрагменти от слой I; 4: Мъниста от пясъчник с морфология, подобна на костните мъниста; 8: Най-дългото цяло острие

Генетичното секвениране установи, че тези индивиди са били по-близки до сегашното население на Източна Азия, на Северна и Южна Америка, отколкото до европейците.

,,Всички индивиди от Бачо Киро са имали неотдавнашни неандерталски предци, от пет до седем поколения назад в техните родословни дървета", отбелязва Хаджинджак.

Това говори за факта, че възпроизводството между първите хора, населили Европа и неандерталците, са били често явление, според Хайдиняк. Първото свидителство в това отношение е свързано с откриването в Румъния на индивид на 40 000 години, кръстен Оасе 1.

Откритието подсказва, че тези H. sapiens са били част от човешка миграция в Европа, която не е била позната досега в генетичната история на миграциите и че хората са живели редом с неандерталците по-рано, отколкото се предполагаше. Но генетичният им анализ подсказа и че тези първи хора и неандерталците са се възпроизвеждали помежду си по-често, отколкото си представяхме..

Генетичните изследвания са доказателство за това, че е съществувала известна приемственост между първите съвременни хора в Европа и хората, които са живели по-късно в Евразия, се казва в проучването. Те променят първоначалните ни представи за първите човешки миграции в Европа.


ДНК от женски череп (на снимката), открита преди това в днешна Чехия, показва, че тя е принадлежала към една от най-старите известни човешки популации, живеещи в Европа преди повече от 45 000 години. Тези хора очевидно са се кръстосвали често с неандерталците

Допълнително доказателство за това древно кръстосване идва от почти пълен човешки череп, открит през 1950 г. в пещера в днешна Чехия. Около 2% от гените в ДНК от този вкаменелост, идентифицирана като женска, също идват от неандерталци, съобщават еволюционният генетик Кей Прюфер (Kay Prüfer) от Института за наука за човешката история Макс Планк в Йена, Германия, и неговите колеги. Анализът на тези ДНК фрагменти предполага, че тази жена също е живяла преди около 45 000 години.

Фосилите на H. sapiens от България и Чехия не са първите, в чиито геноми са намерени с части неандерталска ДНК, но те са най-вероятно най-старите.

"Тези следи се появяват в "къси блокове" в генома на съвременния човек и във все по-дълги, колкото повече се връщаме назад в поколенията. Такъв е случаят с човека от Уст-Ишим, фосил на Хомо сапиенс, открит в Сибир и живял преди 45 хиляди години. Подобен е и този с жената от Злати Кун, която е с още по-дълги блокове. Това значи, че тя е живяла в същата епоха или дори и по-рано", коментира Кай Пюрфер.

Неандерталците са изчезнали преди около 40 000 години, въпреки че генетичните им подпис е оставал - днес неафриканците носят средно близо 2% неандерталска ДНК. Съвременните африканци притежават по-малко неандерталско генетично наследство .

Взети заедно, новите проучвания показват, че някои ранни хора, навлезли в Европа преди около 45 хиляди години, са имали дълготрайно въздействие върху нашата ДНК, докато други са станали генетични задънени улици. Хората от "Бачо Киро" представляват новоидентифицирана популация от древни европейци с генетични връзки с днешните източноазиатци и индианци, но не и западните евразийци.

,,Забележително е, че откритията в "Бачо Киро" могат да представляват популация, която се е разпространила преди 45 000 години поне от България до Китай", коментира еволюционният генетик Карлес Лалуеза-Фокс (Carles Lalueza-Fox) от Института по еволюционна биология в Барселона, който не е участвал в новите изследвания.

Ако H. sapiens и неандерталците редовно са се кръстосвали, докато не е изчезнала последната популация, тогава относително голям брой пристигащи хора натрупват изненадващо количество ДНК от по-малки популации на неандерталците, подозира Лалуеза-Фокс. След 40 000 години допълнителни миграции в Европа от хора с малко или никакво неандерталско потекло биха разредили допълнително неандерталската ДНК от човешкия генофонд, отбелязва Лалуеза-Фокс.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriti-v-Balgariia-choveshki-ostanki-na-45-000-godini-govoriat-za-nei_167446.html

HatshepsutTopic starter

Останки от нов тип праисторически човек са открити в Израел


Израелски изследователи са открили кости, принадлежащи на ,,нов тип праисторически човек", непознат досега на науката, съобщава Би Би Си. Археологически разкопки близо до град Рамла на екип от Еврейския университет в Ерусалим разкриха останки, датиращи отпреди между 140 000 и 120 000 години. Морфологията на хората Нешер Рамла споделя характеристики както с неандерталците, така и с архаичния Хомо сапиенс.

"Останките на Нешер Рамла са липсващото парче от пъзела, което ще ни помогне да отговорим на някои въпроси в човешката еволюция. Сега можем да кажем, че вероятно неандерталците са се появили в района на Леванта, а не в Европа както се смяташе досега".

"В същото време този тип праисторически човек е много различен от съвременните хора - има напълно различна структура на черепа и много големи зъби", заяви доктор Хила Мей от университета на Тел Авив.

https://bnr.bg/post/101488937/ostanki-ot-nov-tip-praistoricheski-chovek-sa-otkriti-v-izrael


Израелски изследователи заявиха, че са открили кости, принадлежащи на "нов тип праисторически човек", непознат досега на науката. Откритието хвърля допълнителна светлина върху хода на човешката еволюция. Археологически разкопки близо до град Рамла на екип от Еврейския университет в Йерусалим разкриха праисторически останки, които не могат да бъдат сравнени с нито един известен вид от рода Homo, който включва и съвременните хора (Homo sapiens).

В изследване, публикувано в списание Science, антрополози и археолози от Университета в Тел Авив, водени от Йоси Зайднер, нарекоха находката ,,Нешер Рамла Хомо" на мястото, където бяха намерени костите. Датираща отпреди между 140 000 и 120 000 години, "морфологията на хората Nesher Ramla споделя характеристики както с неандерталците, така и с архаичния Homo sapiens", се казва в изявлението на изследователите. "В същото време този тип праисторически човек е много различен от съвременните хора – има напълно различна структура на черепа и много големи зъби", заяви Зайднер. Заедно с човешките останки, разкопките разкриват и големи количества животински кости, както и каменни инструменти.

Изследователите предполагат, че някои вкаменелости, открити в Израел преди 400 000 години, могат да принадлежат на същия праисторически тип човек. Откритието край Рамла поставя под въпрос широко приетата теория, че неандерталците се появяват за първи път в Европа, преди да мигрират на юг.

Прочетете целия материал на следния линк: https://www.actualno.com/interest/v-izrael-otkrili-nov-tip-praistoricheski-chovek-news_1610736.html
© Actualno.com

HatshepsutTopic starter

Първият череп на дете Homo naledi е намерен в пещера в Южна Африка


Реконструкция на черепа на Лети, първото дете Homo naledi, чиито останки са открити в пещерата "Изгряваща звезда" в Йоханесбург

Черепът на малко дете, принадлежащо към различен древен човешки вид, е намерен дълбоко в пещерна система в Южна Африка. Екипът, който е направил откритието, е кръстил детето Лети и смята, че находката показва, че видът Homo naledi е погребал мъртвите си.

Описвайки черепа и неговия контекст в две отделни статии в списанието с отворен достъп, PaleoAnthropology, екипът от 21 изследователи от Университета Уитуотърсранд (Уитс) и тринадесет други университета обяви откриването на части от черепа и зъбите на дете, починало преди почти 250 000 години, когато е било на около четири до шест години.

Първата статия, на която професор Джулиет Брофи (Juliet Brophy) от Уитс и Щатския университет на Луизиана е водещ автор, описва черепа, докато вторият документ, на който д-р Марина Елиът (Marina Elliott) е водещ автор, описва контекста на областта и обстоятелствата, при които е бил открит черепът.

Останките на детето са намерени в изключително отдалечен проход на пещерната система "Изгряващата звезда" (Rising Star Cave System), на около 12 метра отвъд камерата "Диналеди", мястото където са открити първите останки на Homo naledi и оповестени през 2015 г.


Черепът на Лети е намерен в тясна пукнатина, достъп до която е почти невъзможен. Поради тази причина екипът твърди, че черепът е поставен там умишлено, като форма на погребална практика. Представяйки своите открития на виртуална пресконференция, изследователите заявиха, че това е доказателство, че хоминините са изпълнявали погребални ритуали от стотици хиляди години - дори хоминините с мозък, много по-малък от нашия.

,,Не виждаме друга причина черепът на това малко дете да е в изключително трудно за достъп място", коментира Лий Бергер (Lee Berger) от Университета Уитс в Йоханесбург, Южна Африка.

Бергер и колегите му изследват пещерната система "Изгряващата звезда" в Южна Африка от няколко години. През 2015 г. те описват Homo naledi, нов вид хоминини, открити в пещерата. Повече от хиляда кости са открити, разпръснати по пода на камерата "Диналеди" на системата, достъпна само за опитни пещерняци, способни да преминат през тесни пространства. H. naledi има някои черти, които приличат на съвременните хора, но в други отношения изглежд като по-стар вид - например мозъкът му е бил малък.

Две години по-късно изследователите откриват забележително завършен скелет на H. naledi в друга част на пещерата, камерата "Леседи". Наричат индивида Нео. Най-важното е, че екипът успява да определи кога е живял H. naledi. Останките са само на около 250 000 години, което означава, че H. naledi е съществувал по същото време като нашия вид и други хоминини с голям мозък като неандерталците – но въпреки това са запазили черти от видове, живели милиони години по-рано.


First partial skull of a Homo naledi child found in South Africa

Среща с Лети

През септември 2017 г. екипът изследва по-дълбоки части на пещерата, отвъд камерите Диналеди и Леседи.

Марина Елиът от университета Саймън Фрейзър в Бърнаби, Канада, е един от изследователите, които влизат в пещерата. Елиът трябва първо да мине през камера, наречена Chaos Chamber. ,,Имаше камъни, паднали от тавана", разказва Елиът. ,,И малко място в пространството за обхождане, което буквално води до няколко малки тесни прохода". Тези профоди са само десетки сантиметри, така че изследователите едва се промъкват настрани и дори отчасти с главата надолу, за да влязат вътре.

В един такъв проход, с ширина около 20 сантиметра и височина 80 сантиметра, изследователите откриват малка издатина. На перваза намират 28 фрагмента от череп и шест зъба.


Коридорът на пещерата, в който е намерен черепът на "детето на мрака"

Когато изследователите изваждат останките на повърхността, разбират, че вероятно принадлежат на един човек. Те наричат индивида Лети, от сетсванската дума letimela, което означава ,,изгубеният".


"Лети", фрагментите от черепа на дете от Homo naledi са открити в изключително трудно достъпна камера на пещерната система "Изгряващата звезда"

Два от зъбите са млечни, а четири са постоянни, като за възрастен. Постоянните зъби не са износени, което предполага, че са излезли от венците наскоро. Въз основа на тези доказателства, ,,Лети вероятно е бил на възраст между 4 и 6 години", разказа Джулиет Брофи от Щатския университет на Луизиана в Батън Руж.

Лети вероятно датира от същото време като другите останки от H. naledi, коментира Тебого Махубела (Tebogo Makhubela) от Университета в Йоханесбург в Южна Африка, който също е участвал в проучването. ,,Ние определяме възрастта въз основа на сходството на геологията в тези камери", обяснява Махубела.

Примитивно погребение?

Още в началото Бергер предполага, че костите на H. naledi са били поставени в пещерната система "Изгряващата звезда" умишлено от други H. naledi след тяхната смърт. ,,Мисля, че е справедливо да се каже, че през 2015 г. бе спорно да се каже, че хоминин с малък мозък, примитивно изглеждащ хоминин може да е умишлено да е изхвърлял мъртвите си", но, Бергер твърди, че ,,няма достоверни доказателства срещу тази първоначална хипотеза".

Откритието на Лети, по-дълбоко в пещерната система, допълва доказателствата, твърди Бергер. "Изгряващата звезда е гробницата на H. naledi.

Други потенциални обяснения изглеждат малко вероятни, коментира членът на екипа Дарил де Руйтер (Darryl de Ruiter) от Тексаския университет. ,,Няма индикация за каквато и да е хищна дейност: без следи от зъби, без гризане, нищо подобно", допълва изследователят. Това означава, че е малко вероятно други животни да са пренесли костите в пещерите. ,,Няма индикация, че е имало мащабно движение на водата, което да е отложило тези неща", добавя Дарил де Руйтер.

Има доказателства, че неандерталците са погребвали мъртвите си още преди 70 000 години. Те обаче са имали по-голям мозък от H. naledi. Има и доказателства, че други животни скърбят – от маймуни до косатки и слонове – но няма доказателства за това, че внимателно поставят тела в пещери или други места за погребение.


Lee Berger: Rewriting human history

Как може H. naledi да е носил останките на своите мъртви толкова дълбоко? ,,Нашите геолози са сигурни, че тези дълбоки зони на пещерата винаги са били в напълно тъмни", обяснява членът на екипа Стивън Чърчил (Steven Churchill) от университета Дюк в Дърам, Северна Каролина. Той разказва, че пещерняците понякога се натъкват на живи павиани в пещерата. ,,Което вероятно е ужасяващо преживяване", коментира изследователят. Вероятно H. naledi е правил същото.

Като алтернатива, те може да са използвали огън, за да осветят пътя си. ,,В пещерата има парчета въглен, но нищо, което да сме успели да свържем твърдо с хоминините", съобщава Чърчил. Но контролираното използване на огън датира преди 400 000 години, поне в Европа. Чърчил смята, че ,,няма да е изненадващо", ако H. naledi са използвали пламтящи факли да им осветяват пътя.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vizhte-deteto-na-mraka-Parviiat-cherep-na-dete-Homo-naledi-e-namere_176591.html

HatshepsutTopic starter

Нашият прародител НЕ Е бил прегърбен и агресивен дивак


Неандерталец, чийто деформиран скелет в началото на ХХ век накарал всички да мислят за човешките предци като за прегърбени диваци, е страдал от бруцелоза, са изяснили швейцарски учени. Нашият прародител очевидно е ял недопечено или сурово месо, заразено с бактерии, което е довело до продължително заболяване, предизвикало характерни изменения на костите. Засега това е най-ранният известен случай за предаване на инфекция от животно на човек.

През 1908 година археолозите открили в пещера недалеч от френското село Ла Шапел-о-Сен фосили на неандерталец, умрял преди около 50 000 години. Старецът от Ла Шапел, както го кръстили учените, станал първият сравнително пълен скелет на неандерталец, откриван някога и изучен най-добре.

Формата на скелета сочела, че неандерталецът е бил прегърбен и се е придвижвал, подгъвайки колене. В началото на миналия век това породило грешното мнение, че така са ходили всички неандерталци, и е довело до появата на неверния образ за маймуноподобен агресивен дивак. По-късно, с появата на нови находки, станало ясно, че неандерталците са приличали повече на съвременните хора, отколкото на диви маймуни, а особеностите на скелета са били предизвикани от възрастови изменения – в момента на смъртта си Старецът от Ла Шапел бил на 50-60 години.

Съвременните изследвания потвърдили, че неандерталецът е страдал от прогресиращ остеоартрит, поразил гръбначния стълб и тазобедрената става. Но артритът не обяснявал всички изменения. Според ново изследване на специалистите от Цюрихския университет причината за деформацията на скелета е била бруцелоза. Това е най-ранният към днешна дата случай на зоонозно заболяване. По-рано учените са откривали признаци на бруцелоза при хора, живели преди около 5000 години, но за нейното разпространение сред неандерталците било известно малко. ,,Открихме, че някои от тези изменения са предизвикани от възпалителни процеси – казва специалистът по вътрешни болести д-р Мартин Хойслер. – Сравняването на цялата картина на патологичните промени, открити по скелета от Ла Шапел-о-Сен, с много различни заболявания, ни доведе до заключението, че Старецът е страдал от бруцелоза." По-подробно за своите изводи учените разказват в статия в изданието Scientific Reports.

Бруцелозата, наричана още малтийска треска, е заболяване, предавано от животно на човек. Бактериите на бруцелозата обикновено попадат в организма с месо от заразено животно или сурово мляко. Бруцелозата поразява целия организъм, предизвиквайки болки в ставите, температура, слабост и изпотяване. Болестта може да доведе до редица усложнения – от тромбофлебит и пневмония до простатит и енцефалит. Но бруцелозата рядко води до смърт – дори преди появата на антибиотиците смъртността от нея е била около 2%. Без лечение заболяването преминава в хронична форма и може да притеснява болния дълги години. Като се отчита, че Старецът от Ла Шапел е живял около 60 години, той е имал сравнително лека форма на заболяването. Макар бруцелозата да го е измъчва с болки в ставите, причина за смъртта му очевидно е нещо друго. Най-често причина за смъртта при бруцелоза стават поражения на сърцето.

,,Симптомите на бруцелозата включват не само треска, артрит, ендокардит, неврологични дефекти, гръбначни деформации, слабо производство на мляко, но също и орхит, безплодие, мъртво раждане и спонтанни аборти. Това може да представлява важен аспект от здравето на неандерталците или, в по-общ смисъл, на хората от епохата на палеолита", пишат изследователите. Хойслер добавя, че дори отчитайки измененията на скелета, Старецът по-скоро е ходил изправен, а не се е прегърбвал. Освен това е липсвала основна част от зъбите му и вероятно други членове от групата са му помагали да се храни. Това е едно от многото доказателства, че неандерталците са се грижили за старите и болни членове на своите общности.

https://www.actualno.com/interest/nashijat-praroditel-ne-e-bil-pregyrben-i-agresiven-divak-news_1676967.html

HatshepsutTopic starter

Денисовата пещера е пълна с ДНК на древни хора


В почвени проби от алтайската Денисова пещера учените са открили микроскопични частици, необичайно богати на древна ДНК. Тяхното откриване е помогнало на учените да свържат изкопаемата ДНК с останките на неандерталците, открити в тази пещера, съобщава ТАСС. Описанието на изследването е публикувано в научното списание PNАS. "Древната ДНК, която по-рано извлякохме от почвата на Денисовата пещера, е концентрирана във вътрешността на микроскопични частици и не е равномерно разпределена по почвата. Това разкри произхода на тази древна ДНК и посочи при какви условия най-често се съхранява", казва Вера Алдеас от Университета на Алгарве във Фаро (Португалия).

Първоначално откривателите на денисовците смятали, че древните жители на Алтай са роднини на неандерталците, живели в Денисовата пещера преди около 50 хиляди години. Впоследствие станало ясно, че денисовците са се появили много по-рано и са отделен подвид хора, а следи от тяхната ДНК са се съхранили в геномите на съвременните полинезийци, индианците от Южна Америка и редица народи от Югоизточна Азия. Преди четири години учени под ръководството на Матиас Майер са открили в грунта на Денисовата пещера фрагменти от ДНК на неандерталци. Тяхното изследване помогнало на учените да докажат, че Homo neanderthalensis са я заселили по-късно от денисовците. Алдеас, Майер и техните колеги са изследвали много задълбочено пробите от пещерната почва в надеждата да разберат как в нея са попаднали фрагменти от геномите на различни неандерталци и кроманьонци. Палеогенетиците изучили също и образци от седименти от няколко десетки други пещери и стоянки на древни хора, събрани от техни колеги през последните години в различни региони на Евразия.

Учените сравнили колко фрагменти от ДНК на неандерталци и кроманьонци, както и фрагменти от генома на различни животни има в тези почвени проби. Оказало се, че изкопаемата ДНК на древни хора и бозайници е концентрирана в отделни микроскопични частици на почвата, а не е равномерно разпределена по цялата ѝ дебелина, както очаквали палеогенетиците. Изследователите установили също, че тези проби са пряко свързани с обитателите на Денисовата пещера и онези стоянки на древни хора, откъдето били извлечени почвените проби. По-специално Алдеас и нейните колеги успели да свържат ДНК фрагменти от почвата на Денисовата пещера с фрагмент от неандерталска кост, намерен близо до мястото на вземане на проби от почвата. Както предполагат учените, откритите от тях частици с висок процент ДНК са микроскопични фрагменти от кости на древни хора и животни, както и на техни фосилизирани изпражнения. Това откритие значително опростява търсенето и идентифицирането на изкопаема ДНК в почвата на пещерите, а също така позволява на учените да използват тези остатъци, за да определят пола, външния вид и други характеристики на древните обитатели на тези места.

В допълнение към това учените са открили, че концентрираният характер на отлаганията на изкопаема ДНК в почвата позволява да се търсят следи от нея дори в онези проби, които са били съхранявани в складовете на музеи и институти в продължение на няколко десетилетия. В близко бъдеще Майер и колегите му планират да анализират голям брой подобни почвени проби, които значително ще обогатят разбирането на антрополозите и палеогенетиците за популациите на древните хора, надяват се учените.

https://www.actualno.com/interest/denisovata-peshtera-e-pylna-s-dnk-na-drevni-hora-news_1689550.html

HatshepsutTopic starter

Изправеният човек е прародител на джуджетата от Лусон


Палеоантрополози са изследвали седем зъба на Лусонския човек (Homo Luzonensis) и са ги сравнили с наличните данни за вкаменелости и съвременни хора. Оказало се, че коронката и вътрешната структура на тези зъби са най-сходни с индонезийските хоминини от ранния и средния плейстоцен. Според изследователите това предполага, че хората джуджета от остров Лусон са произлезли от Homo Еrectus. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Human Evolution. През 2003 г. в пещерата Лианг Буа, разположена на индонезийския остров Флорес, археолозите открили непознат досега вид джудже от изкопаеми хора, получил наименованието H. Floresiensis. Този вид е придобил широка известност под прякора Хобити. Останките от този вид датират отпреди 100-60 хиляди години (каменните оръдия - отпреди 190-50 хиляди години). След това откритие учените предположили, че други популации от джуджета може да са възникнали на многобройните острови на Югоизточна Азия. През 2019 г. тази хипотеза била потвърдена – на филипинския остров Лусон археолози открили останките минимум на трима древни хора от неизвестен вид, получил названието H. Luzonensis.

Разкопки в пещерата, където през 2007 г. била открита метатарзална кост, чиято принадлежност не можело да бъде установена по това време, позволили на учените да получат по две фаланги от пръстите на крайниците, част от бедрената кост и седем зъба. Радиоизотопното датиране показало, че тези хора са живели преди около 67-50 хиляди години. Вниманието на учените било привлечено от факта, че H. Luzonensis съчетавал както архаични, така и прогресивни черти, например те имали малки зъби (затова се смята, че са имали нисък ръст) и примитивни фаланги на пръстите, подобни на австралопитеците. Произходът на този вид е спорен, тъй като не било възможно да се изолира ДНК от останките. Възможно е това да са потомци на Яванския изправен човек (H. Еrectus) или по-ранни мигранти от Африка (H. Habilis, H. Rudolfensis). Освен това те можело да са свързани с денисовците, които най-вероятно са населявали Югоизточна Азия през плейстоцена и се кръстосвали с предците на съвременните хора. Клемент Дзаноли и колегите му от университета в Бордо изследвали зъбите на Лусонския човек с помощта на микротомография, за да хвърлят светлина върху произхода на този вид. Те провели морфологични измервания на тези останки, изследвали вътрешната им структура и сравнили резултатите с наличните данни за хора от съвременния анатомичен тип (H. Sapiens) и други изкопаеми видове, по-специално на Сръчния човек (H. Habilis), Изправения човек, Флоренския човек и неандерталците (H. Neanderthalensis).

Учените отбелязват, че структурата на зъбите съдържа ценна информация за изграждане на еволюционни връзки между лусонските хора и други плейстоценски Homo, тъй като ДНК в останките на първите не се е съхранила, както няма и находки на черепи. Резултатите от изследването показали, че зъбните коронки на H. Luzonensis (както и на H. Floresiensis) са по-подобни на останките на индонезийските хоминини от ранния и средния плейстоцен (H. Еrectus), отколкото на по-древните H. Habilis, които са съхранили още някои черти на австралопитеците.

Палеоантрополозите обърнали внимание, че два от трите премолара на H. Luzonensis били трикоренни и по своята морфология наподобявали останките на H. Еrectus от Китай и ранния африкански Homo, отнасящи се към плиоцена и плейстоцена. Сравнението със зъбите на денисовците показало, че тяхната морфология и размер коренно се различават. Учените предполагат, че двата вида очевидно не са били пряко свързани. Изследователите стигнали до извода, че H. Luzonensis (както и H. Floresiensis) са произлезли от ендемичните популации на H. Erectus, населявали Югоизточна Азия, които се разселили по различни острови в региона и дълго време се намирали в изолация. Учените сметнали за разумно да разграничат H. Luzonensis като отделен вид, тъй като откритите зъби се различават значително от ранния африкански Homo, Изправения човек, Флоренския човек, неандерталците и съвременните хора.



Human Origins 101 | National Geographic

https://www.actualno.com/interest/izpravenijat-chovek-e-praroditel-na-djudjetata-ot-luson-news_1694475.html © Actualno.com

HatshepsutTopic starter

Homo sapiens и неандерталците са се кръстосвали изненадващо често

Когато някои от най-ранните представители на Homo sapiens мигрират в Европа преди около 45 000 години, те срещат неандерталци, които вече живеят на континента. И изглежда, че връзките между двата вида процъфтяват.

Анализите на ДНК, извлечена от най-старите известни човешки вкаменелости в Европа, датирани приблизително на 45 000 години, предполагат, че кръстосването между Homo sapiens и неандерталците, които по това време са на път да изчезнат, е било по-често срещано, отколкото се предполага. Това става ясно от две конкретни проучвания – едното от пещерата "Бачо Киро" в България, а другото от пещера в Чешката република.

Генетичните доказателства в новите доклади показват за първи път, че различни човешки популации достигат Европа малко след 50 000 години. Неандерталците се кръстосват с всички открити досега човешки групи, което гарантира, че някои от техните гени продължават да живеят в ДНК на съвременния човек, пише Science News.

ДНК доказателства от България

Останките на три индивида Homo sapiens, открити в българската пещера "Бачо Киро", на територията на Община Дряново, позволяват да се извлече ДНК от тях, съдържаща между 3 и 4 % неандерталски гени, съобщава еволюционният генетик Матея Хайдиняк от Института "Франсис Крик" в Лондон на 7 април 2021 г. в Nature.

Древната ДНК е извлечена от зъб, както и от два костни фрагмента, датирани на възраст между 43 000 и 46 000 години. Заедно с човешките останки тук са открити и каменни оръдия на труда, изработвани от хората през късната каменна епоха (късен неолит).

,,Всички индивиди от "Бачо Киро" са имали близки неандерталски предци - едва пет до седем поколения назад в родословието си", казва Хайдиняк.


Илюстрация на праисторически човек от каменната ера, облечен в животинска кожа, държи копие с каменен връх по време на лов

ДНК доказателства от Чешката република

Допълнителни доказателства за древно кръстосване между съвременните хора и неандерталците идват от почти цял човешки череп, открит през 1950 г. в пещера в Чешката република. Около 2 % от гените в ДНК, извлечени от вкаменелост на жена, също идват от неандерталци, съобщава еволюционният генетик Кей Прюфер от Института "Макс Планк" в Йена, Германия за Nature Ecology & Evolution. ДНК анализът показва, че жената също е живяла преди около 45 000 години.


Илюстративно изобразяване на неандерталец

Вкаменелостите на Hомо sapiens в България и в Чехия не са първите открития, съдържащи неандерталска ДНК в геномите си, но са най-старите, откривани в Европа.

Неандерталците изчезват преди около 40 000 години, въпреки че техните генетични следи остават – съвременните хора имат близо 2 % неандерталска ДНК.

Двете проучвания предполагат, че някои ранни хора, навлезли в Европа, оказват дълготрайно въздействие върху ДНК на съвременните хора, докато други "стигат до задънена улица". Хората от "Бачо Киро" представляват наскоро идентифицирана популация от древни европейци с генетични връзки с днешните източноазиатци и с коренните американци, но не и със западните евразийци, казва екипът на Хайдиняк.

,,Забележително е, че находките от "Бачо Киро" биха могли да представляват популация, която преди 45 000 години се е разпространявала поне от България до Китай", казва еволюционният генетик Карлес Лалуеза-Фокс от Института по еволюционна биология в Барселона, който не участва в нито едно от цитираните изследвания.

"Хората от пещерата "Бачо Киро" са изработили отличителни каменни и костни инструменти и вероятно са изиграли ролята на предци на днешните европейци", предполага Хайдиняк. Например, възстановена ДНК от костен фрагмент от Homo sapiens от българската пещера, датиран на около 35 000 години показва различен геном от този на по-ранните човешки обитатели на "Бачо Киро". "Този индивид е допринесъл с гени главно за по-късните популации в Европа и Западна Азия", казва още Хайдиняк.

https://www.nationalgeographic.bg/a/homo-sapiens-i-neandertalcite-sa-se-krstosvali-iznenadvashho-cesto

HatshepsutTopic starter

Генетичен анализ на древни човешки останки от българска пещера преобръща историята на миграциите от Африка


Миналата година генетичен анализ на костни фрагменти от пещерата Бачо Киро, представляващи най-ранното известно човешко присъствие в Европа, повдигна няколко въпроса относно стъпките, предприети от съвременните хора, за да завладеят всяко кътче на съвременния свят. Пещера "Бачо Киро", фигури на първобитни хора

Наскоро направен генетичен анализ на древните човешки останки, открити в пещерата Бачо Киро, изненадващо установи, че са по-тясно свързани със съвременните източноазиатци, отколкото със съвременните европейци.

За да се обясни откритието, са предложени няколко сценария, но този озадачаващ резултат досега повдига повече въпроси, отколкото отговори относно основните миграции на древното население, които биха могли да обяснят присъствието на генетично източноазиатски индивиди в Европа преди около 45 000 години.

Изследването, публикувано в Genome Biology and Evolution, се опита да разреши тази мистерия, като поставя тези индивиди в по-широкия контекст на човешките геноми от евразийския палеолит и съвместно анализира генетиката и археологиче ските доказателства.

В предложения от авторите сценарий колонизацията на Източна и Западна Евразия се характеризира с няколко събития на експанзия и локално измиране от популационния възел, където предците на всички евразийци процъфтяват, след като за първи път излизат от Африка преди около 70-60 хиляди години.

Ранната, неуспешна експанзия на Homo sapiens се случва по-рано от преди 45 хиляди години. Единственият представител на тази миграция, която не е свързана нито със съвременните европейци, нито със съвременните азиатци, е открита в района на Злати кун в днешна Чехия и все още не е ясно колко широко разпространена е била.


Каменни артефакти от началния горен палеолит в пещерата Бачо Киро. 1-3, 5-7: Наточени остриета и фрагменти от слой I; 4: Мъниста от пясъчник с морфология, подобна на костните мъниста; 8: Най-дългото цяло острие

Човешките кости и каменни оръдия, отсяти от утайката на пещерата Бачо Киро, е такова доказателство, за което мечтаят археолозите. Открити през 2015 г., оттогава те са датирани на около 45 000 години, което официално ги прави най-старите кости на хоминини от горния палеолит, откривани някога в Европа.

Като вземем предвид археологическите записи, можем да кажем, че са произлезли от по-голяма общност в 15 000-годишна пауза в преселенията на изток.

"Бихме могли да заключим, че тези хора представляват някакъв вид стъпало между бъдещето в Азия и миналото в Европа – централен популационен възел на прага на Африка, от който сме се разселвали и установявали все по-далеч в чужбина", коментира авторът на статията в Science Alert, описваща новото проучване.

Генетичните доказателства, запазени в три от тези тела, обаче не съвпадат толкова точно с този прост сценарий.

Миналата година изследване, ръководено от Института за еволюционна антропология Макс Планк в Германия, заключи, че индивидите са ,,по-тясно свързани със съвременните и древни популации в Източна Азия и Америка, отколкото с по-късните западноевразийски популации".

Намирането на по-тесни семейни връзки със съвременните и древни азиатски популации, отколкото със съвременните европейски хора, повдига някои трудни въпроси относно начина, по който този древен център на човечеството може да се е разклонил на изток и запад.

Нещо повече, една щедра доза неандерталска кръв наскоро е била въведена в родословното им дърво, което допълнително замъглява картината на това как нашите предци може да са мигрирали и взаимодействали.

Според авторите на това най-ново проучване една от възможностите разглежда миграцията на човечеството на тласъци, а не като непрекъснато нарастване.

След неуспешните по-ранни заселвания нова експанзия преди около 45 хиляди години "колонизира широка територия, обхващаща от Европа до Източна Азия и Океания и е свързана с начин на производство на каменни оръдия, известен като начален горен палеолит", разказва Леонардо Валини (Leonardo Vallini), водещ автор на проучването. Тази експанзия в крайна сметка поставя началото на културна революция, която завинаги ще промени нашата планета само за няколко кратки хилядолетия.

Съдбата на тези заселници е била различна в Източна Азия и в Европа: докато в първата те се задържат и в крайна сметка това довежда до формирането на съвременните популации на Източна Азия, европейските представители на тази експанзия намаляват и до голяма степен изчезват, като останките в пешерата "Бачо Киро", черепът на индивид, потомък на кръстоски с неандерталци, в Пещера-ку-Оасе, Румъния и няколко други остават като единствен свидетел на това ранно заселване на Европа.


Схематично представяне на населението на Евразия с повтарящите се вълни на експанзия от популационен възел извън Африка (затъмнената зона в сиво, точното ѝ местоположение не е известно); червените стрелки представляват експанзията, свързана с първоначалната горнопалеолитна материална култура, а сините стрелки - експанзията, свързана с горнопалеолитните групи

,,Любопитно е да се отбележи, че приблизително по същото време изчезват и последните неандерталци", коментира д-р Джулия Марчиани (Giulia Marciani) от Университета в Болоня и съавтор на изследването.

,,Накрая се случва една последна експанзия преди 38 хил. години и отново колонизира Европа от същия популационен център, чието местоположение тепърва ще се изяснява", обобщава проф. Лука Пагани (Luca Pagani), водещ автор на изследването. ,,Въпреки че дори в Европа е имало случайни взаимодействия с оцелели от предишната вълна, масово смесване между двете вълни се е случило само в Сибир, където води до особена родословна линия, известна като предшественици на североазиатци, от които в крайна сметка е произходът на индианците".

Тази миграция е свързана с различна културна група, наречена горен палеолит, която характеризира основните европейски палеолитни обекти.

,,Заслужава да се отбележи, че от културна гледна точка тези нови каменни инструменти често са били изобразявани като независима сбирка, а не като местно развитие на съществуващите технологии в Европа: освежаващо е да се види, че генетичната и културната информация могат да бъдат съгласувани под цялостен сценарий", заключава Телмо Пиевани (Telmo Pievani) от Университета в Падуа и съавтор на изследването.

Авторите заключават, че по-нататъшните усилия трябва да бъдат насочени към изясняване на географското местонахождение на този централен популационен възел и да се идентифицират както вътрешните, така и външните причини, лежащи в основата на тези древни миграции на населението, както и свързаната културна динамика.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Genetichen-analiz-na-drevni-choveshki-ostanki-ot-balgarska-peshtera-pr_183142.html

HatshepsutTopic starter

Следи от връзката на предците ни с "призрачни" древни хора са скрити в геномите ни

Праисторическите хора са били авантюристи в секса, чифтосвали са се с неандерталци и денисовци, но изследванията на ДНК разкриват, че това се е случвало и с популации, които никога не сме знаели, че са съществували, разказва Катрин Брахич (Catherine Brahic) в NewScientist.

Какви са били нашите предци можем да разберем по много начини. Костите ни разказват как са изглеждали. Зъбите разкриват с какво са се хранели. Инструментите, керамиката, изкуството и други артефакти показват тяхната култура. Когато преди десетилетие бе секвениран първият древен геном се отвори изцяло нов прозорец към нашето минало с много по-интимни прозрения.

Изведнъж се разкри, че неандерталците са били в близки отношения с хората. Оттогава генетиците намират все повече и повече вкаменелости с доказателства за минали кръстосвания между видовете. Но работата придобива интригуващ обрат - те започват да откриват нещо неочаквано - скритите вътре в геномите признаци на предци, за които никога не сме знаели, че са съществували. Генетиците ги наричат "призраци".

Не разполагаме с никакви физически останки от тези древни хоминини* (членове на човешката линия) - нито кости, нито инструменти, нито археологически артефакти. И все пак генетичният код, който са оставили във вкаменелостите на други хоминини и в живите хора, дава възможност за дълбоки и безпрецедентни прозрения за това как се е появил нашият вид и какъв е бил светът по онова време.

*Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото със шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

Идеята, че всяка от нашите клетки може да съдържа фрагменти от генетичен код от изчезнали видове, е на около десетилетие. През 2008 г. Сванте Паабо (Svante Pääbo) и неговият екип от Института за еволюционна антропология към "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, успяха да извлекат ДНК от неандерталски кости в количества, достатъчно големи за анализ. Това даде възможност да се разбере дали Homo sapiens се е кръстосвал с неандерталците (Homo neanderthalensis) - като простосе потърсят в генома на живите хора ДНК последователности с ясни неандерталски модели на мутации. Тези сравнителни проучвания разкриват, че ранните хора наистина са имали деца от неандерталците, и то не само веднъж. Текущите оценки са, че геномите на всички, с изключение на африканците, са между 2 и 4 процента неандерталски.

Неочаквани флиртове
Това са два ясно разграничени вида, между тях има 700 000 години еволюция, но следите от сексуалните им наклонности са запечатани в ДНК на мнозинството живи днес хора. Нещо повече, наскоро се оказа, че нашите предци са го правили не само с неандерталците.

Точно след като завършва секвенирането на неандерталския геном Паабо получава малък фрагмент от кост на пръст, намерена в пещерата Денисова в планините на Алтай в Сибир. Парчето е на възраст от 30 000 до 50 000 години и в началото се е смятало, че е от друг неандерталец. Но екипът на Паабо е много изненадан. ДНК анализът разкрива съвсем нова група древни хора, наричани сега Денисовци, които се разделят с неандерталците от общия си прародител преди около 500 000 години.

За пореден път сравненията със съвременните човешки геноми показват, че двата вида хора са взаимно преплетени. Генетичните проучвания разкриват, че това се е случило в Евразия. Те също така показват, че Денисовците са живели от Сибир до Югоизточна Азия и че поне един от техните гени помага на съвременните тибетци да живеят на голяма надморска височина. Идеята, че нашите предци са хибридизирани с други хоминини, тогава е била отхвърлена.

Сега започва да изглежда така, сякаш нашите предци са се чифтосвали с всичко наподобяващо човек.

Денисовците са почти призраци - разполагаме с тази кост от пръст и няколко зъба като физическо свидетелство за тяхното съществуване, но нищо повече.

След това през 2016 г. от геномите на 44 души, живели в Близкия изток между 14 000 и 3400 години, се появяват истински призраци. Тяхната ДНК съдържа генетични маркери, които ги определят като отделна група от древните H. sapiens, живели в региона преди повече от 45 000 години. Членовете на тази популация са известни като базални евразийци (Basal Eurasians), и представят загадка. Тяхната ДНК, която все още се намира в съвременните европейци, не показва нито един от признаците на кръстосване с неандерталците. Това бе изненада, защото ранните хора се чифтосват с неандерталците много скоро след като напускат Африка преди 60 000 години в миграция, която днес е определяща за всички хора от неафриканско потекло.


Най-вероятното обяснение е, че скоро след тази миграция една група хора се е изолирала, докато останалите са се сражавали и кръстосвали с неандерталците.

"Може да се каже, че това е третият клон", коментира Крис Стрингер (Chris Stringer) от Природонаучния музей в Лондон, "клон, различен от хората, живели в Африка, и тези, които постепенно се разпръскваха в Евразия, Австралия и в крайна сметка в Северна и Южна Америка. Тъй като няма известни вкаменелости, принадлежащи на базалните евразийци, засега е невъзможно да се каже защо са изолирани. Може би са се заселили на място, далеч от другите групи. Или може би са развили културни различия. Така или иначе, тези призраци не се смесват с останалата част от човечеството в продължение на хилядолетия - достатъчно дълго, за да развият отделни генетични маркери".

Проучванията на базалните евразийци показват колко богати познания за човешката история могат да бъдат получени само от ДНК. Но, както и изследванията на неандерталците и денисовците, те разчитат на получаване на ДНК от вкаменелости, нещо, което остава огромно предизвикателство. ДНК се разгражда с времето, така че се изискват специални вкаменелости и специални умения, за да се извлекат от много стари кости, особено такива, които са прекарали хиляди години, погребани в горещ климат.

Но в началото на нашия век генетиците вече обсъждат друг подход. Наред с другото, Джефри Уол (Jeffrey Wall), сега в Университета на Калифорния, Лос Анджелис, и Винсент Плагнол (Vincent Plagnol), сега в Университетския колеж в Лондон, предполагат, че е възможно да се забележат признаци на изчезнали популации в ДНК-то на съвременните хора, просто чрез използване на интелигентна статистика.

Широко разпространена идея е, че цялата ДНК е подложена на случайни мутации, които се натрупват в продължение на хилядолетия и се предават от поколение на поколение. При разглеждането на моделите на мутация в съвременните популации е възможно да се открият сегменти, които не съвпадат с обичайния модел на H. sapiens. Предполага се, че те идват от популации, които са се развили отделно от нашия собствен вид в продължение на хиляди години, преди да се кръстосат с хората. Статистическото моделиране може да доведе до оценки за това кога се кръстосват двете групи и колко различна е другата популация от нашите предци.


Картата показва съотношението в генома на следи от денисовия човек в хора от цял свят. Цветовата скала не е линейна, за да позволи отразяването на високите дялове от денисовци в Океания (в ярко червено) и по-добра визуализация на дяловете им в Южна Азия

През последните няколко години се наблюдаваха няколко опита да се усъвършенстват тези методи и да се приложат в Африка - родното място на нашия вид и разкриването на част от нашата история, за която знаем много малко. Това ново изследване откри присъствието на най-малко един древен "призрак" на черния континент.

Африкански неандерталци?
Джош Акей (Josh Akey) от Вашингтонския университет в Сиатъл, Сара Тишков (Sarah Tishkoff) от Университета на Пенсилвания и екипа им години наред анализират геномите на съвременните африканци, които принадлежат към групи с дълбоки родословие, включително ловците-събирачи Бака от Камерун и Хадза и Сандоу от Танзания. В рамките на тези геноми, те намират участъци от ДНК, които изглежда идват от друг вид хоминини. Тъй като тази ДНК се среща само в потомците на африканския народ - а не в евразийците - призрачните видове трябва да са преплетени с H. sapiens след миграцията извън Африка преди 60 000 години. Всъщност, според изчисленията на екипа, това вероятно се е случило през последните 30 000 години. Ако е вярно, това откритие е особено важно. Това означава, че доскоро в Африка е имало поне още един друг вид хоминин, живеещ до нас. Според Акей наскоро публикуваните доказателства предполагат, че е имало повече от един.

Африканските призраци изглеждат еволюционно различни от съвременните хора, както неандерталците и денисовците.

"Това означава, че вероятно идват от една и съща африканска популация, от която може да се проследи неандерталското родословие", обяснява Акей. "Така идеята е, че преди 700 000 години в Африка има население, което се отделя от съвременната човешка линия, излиза от Африка и става това, което ние познаваме като неандерталци. В същото време в Африка има още едно отделяне, което се превръща в нещо като африкански неандерталци".

Кои са тези "африкански неандерталци" е мистерия.

Един от кандидатите е Homo naledi, вид, открит през 2013 г. дълбоко в тясна пещерна система в Южна Африка. Вкаменелостите са на възраст около 250 000 години, но никой не знае колко дълго е оцелял този вид. Стрингър залага на друг заподозрян. "Залогът ми е, че Homo heidelbergensis е интрогресорът*", отбелязва той.

* интрогресия - прехвърлянето на генетична информация от един вид в друг в резултат на хибридизация между тях и повторно кръстосване

Неотдавна непубликувани данни показват, че този вид все още е съществувал преди около 300 000 години, когато хората вече са се появили. Друга възможност е призраците да са били субпопулация на H. sapiens, както и базалните евразийци, да са били изолирани от други популации за достатъчно дълъг период, така че ДНК на членовете ѝ да са придобили различни маркери.

"Може да се окаже, че преди 100 000 години или повече да е имало различни популации от анатомично съвременни хора в различни части на Африка", разказва Тишкоф. "И може би в някакъв момент те се смесват помежду си и някои популации изчезват".

Тишкоф смята, че ще бъде изненадващо, ако нашите предци не се чифтосвали с други древни хоминини в Африка. Тя обаче предупреждава, че доказателствата за африканските призраци все още са недостатъчни, тъй като знаем толкова малко за историята на населението в Африка.

"Това не означава, че [хибридизацията] не се е случила в Африка", коментира Тишкоф. "Вероятно е имало. Просто е трудно да се докаже".

"Възможно е няколко наши вида хоминини да са живели доскоро с нас в Африка".

"Генетиката като цяло променя начина, по който разбираме нашия вид", коментира Томас Маркес-Боне (Tomas Marques-Bonet) от Университета Pompeu Fabra в Испания. "За мен всичко започва с Денисовците,, когато за първи път взехме ДНК от пръст и не открихме нито човек, нито неандерталец - нещо, което няма лице и с твърде малко информация - това бе първият път, когато генетиката разкри нещо, напълно убегнало на палеонтологията".


Вляво: туристи пред пещерата Денисова (Николай Чуваев / КС BY-SA 3.0) Вдясно: реконструкция на неандерталска жена

Сега се оказва, че Денисовците имат свои собствени призраци. Хората, живеещи и днес в Океания и Източна и Югоизточна Азия, са наследили около 5% от своята ДНК от Денисовците. Като разглежда по-внимателно тези генетични последователности, екипът на Акей установи, че не всички се отнасят по същия начин с оригиналния геном, извлечен от коста, намерена в сибирската пещера. Всъщност групата откри признаци на две еволюционно различни популации на Денисовците. "Това беше наистина неочаквано", разказва Акей. "Всъщност има още един призрак с денисовски произход".

Всички тези проучвания подчертават, че това е правило, а не изключение - да се разделят популациите хоминини за хиляди или дори стотици хиляди години, а след това да се срещнат отново и да се преплетат.

Акуратните чисти разклонени еволюционни дървета трябва да бъдат изоставени.

"Вземете писалка и върху лист хартия драскайте криви линии", обяснява Акей. "Това е човешката история".

На по-базово ниво това също така кара много хора от тази област да престанат да използват термините "видове и подвидове" спрямо различните хоминини, а да предпочитат вместо това да говорят за групи или популации. В края на краищата, ако хората принадлежат към различни видове - като H. sapiens и H. neanderthalensis - не би трябвало да произвеждат жизнеспособно потомство.

Тези призраци и почти призраци правят древния свят по-малко самотно място. "Ако огледаме света днес, ние сме наистина единственият играч от хоминините", коментира Акей.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sledi-ot-vrazkata-na-predtcite-ni-s-prizrachni-drevni-hora-sa-skriti_117501.html

Similar topics (3)