• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 40
Total votes: : 1

Last post: 22 April 2022, 17:04:55
Re: България, заснета с дрон by Panzerfaust

avatar_Hatshepsut

Богомилите

Started by Hatshepsut, 28 July 2018, 06:40:50

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Богомилството из българските земи

Историография и исторически извори за богомилството


Беседа против богомилите

Богомилството като социална и обществена проява от времето на Средните векове, винаги е будило интерес. Проучванията върху този проблем са правени още в края на XVII и началото на XVIII век. Учените използват предимно западни и византийски източници и на базата на тях изготвят по-голяма част от трудовете си. В България, никога не е стихвал интересът към движението на поп Богомил. През 1857 г. за пръв път се издава по препис от XVI в. ,,Беседа против богомилите" на презвитер Козма. Това е едно най-важните свидетелства за богомилите, преди Бориловият синодик (1211 г.). През 1858 г. възрожденският историк Спиридон Палаузов обнародва и най-важните пасажи от Синодника на цар Борил, така и този средновековен документ попада в обръщение в българската научна общност. Първият български общественик, който отделя специално внимание на богомилите като явление из нашите земи през втората половина на XIX в. е Марин Дринов. В своите две произведения, а именно ,,Исторически преглед на българската църква от самото й начало до днес", излязла 1869 г. и ,,Южнье славяне и Византия в X веке" от 1875 г., за пръв път по-обстойно повдига булото на историята над богомилството. В тези произведения, накратко Дринов разкрива появата на богомилите в България, техните придвижвания в Западна Европа и оказаното от тях влияние над катари и албигойци. Марин Дринов разглежда и тяхната идеология, социални схващания и развитие по българските земи през X – XII в. Друг българин, съвременник на Дринов – Р. Каролев издава през 1871 г. ,,За богомилството". В тази книга Каролев излага по-обстойно и точно появата и развитието на богомилството. В произведението, обаче не са застъпени социалните схващания на това религиозно течение, а само противоборството му с църквата и нейните догми. Никола Филипов е автор на статия озаглавена ,,Върху произхода на богомилството", издадена втората половина на XIX в., също с голям принос към изучаването на богомилите. През 1906 г. Димитър Благоев, водачът на БРСДП, издава труда си ,,Принос към историята на социализма в България". В тази книга, Благоев отрежда място на богомилите, като ги представя като революционери, ,,първи комунисти" по българските земи и хора, борещи се срещу ,,феодалния гнет". Той разглежда проблема, само през диалектиката на Маркс и Енгелс. Не обръща внимание на религиозните и философски постановки на следовниците на поп Богомил. Друг голям изследовател на богомилите е Йордан Иванов, автор на излязлата през 1923 г. книга ,,Богомилски книги и легенди". Клинчаров, Н. Снегаров, В. Златарски, В Шаренков и други са само малка част от авторите оставили принос с трудовете си върху богомилството в България. Темата за това социално и религиозно движение не е пропусната и чужди автори, като Ернст Вернер с книгата си ,,Богомилството и средновековните ереси в Латинския Запад", руският автор Д. Трашковски и Н. Державин с ,,Богомили и богомилство", А. Донден и много други допринасят за историческите изследвания върху посочения проблем.

  Запазените извори за богомилството могат да се разделят на две основни групи: противобогомилски (антибогомилски) и богомилски (писани от техни последователи, защитници и монаси).1 Първия вид може да се раздели на още два вида – източни и западни източници. Източните са създавани във Византия от различни богослови и свещеници, докато западните са творение на католически проповедници.2 По-известните антибогомилски източници са ,,Беседа против богомилите" от презвитер Козма (X в.), ,,Борилов синодик" (1211 г.), ,,Житие на княз Иван Владимир" (от около 1018 г.), ,,За действието на демоните" от Михаил Псел (XI в.) и други.3 Богомилските източници са по-рядко срещани, защото огромна част от тях са подлагани на унищожение и забрава. Все пак е добре да споменем извори от този вид, като например ,,Тайната книга", ,,Катарски требник" (втората половина на XIII в.), апокрифът ,,Видение Исаево" и други.

Поява на богомилството


Богомилска беседа

Богомилското движение се появява през X век. Не е установена точната дата, или година. Съществуват две версии за появата му, едната защитава теорията, че то е създадено от поп Богомил, а другата, че основоположник е Боян Мага.4 Условията, при които то се появява са пряко следствие на войните, които води цар Симеон (893-927) и отражението върху политиката на цар Петър I (927-969). Към бедите причинени от дългите войни с Византия можем да прибавим и постоянните маджарски нахлувания в пределите на България, осъществени именно при цар Петър. Тези социални катаклизми довеждат до недоволство. Но това е само едната предпоставка за възникване на богомилството.5 Богомилите са обявени от църквата за еретици, а тяхното движение за ерес, по простата причина, че те критикуват църковните догми, църковната институция, свещениците и всички църковни ритуали. В ,,Беседа против богомилите" презвитер Козма казва: ,,Случи се в годините на православния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил – по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя..." . Забелязва острата неприязън на представителя на църквата. Почти нищо не ни е останало като информация за поп Богомил. За неговия живот съдим по кратките фрази насочени срещу него от противниците му. В ,,Бориловия синодик" се споменава Богомил и неговите последователи – учениците Добри, Стефан, Теодор.6

Същност на учението на богомилите

Но какво всъщност учи именно този поп Богомил и какво ,,еретично" той проповядва, заедно със следовниците си? Богомилското учение в своята същност е дуалистично. То вярва в съществуването на две основни начала – доброто и злото. Това са преки заемки от зороастризма, месалианството и павликянството. В това влияние няма нищо чудно, защото из българските земи не веднъж Византия заселва павликяни. Тези вярвания в една или друга степен са в основата на новата ерес.

Най-общо казано, богомилите проповядват, че в началото не е съществувал света, освен седем небеса, над които стой един Творец – Бог. Помощниците на Бог са ангели начело със Сатанаил, който управлявал стихиите и е брат на Иисус. Сатанаил пожелава да бъде творец и създател като Бог, възгордява се и решава да го измести от престола. Но Всевишния разбира за начинанието му и го лишава от покровителството си и го прогонва от ,,царството". След като Сатанаил е съборен на земята, той решава да създаде всичко видимо и материално, като противовес на предвечния Бог. Създава животните, природата, въздуха, Слънцето, звездите и Луната. Дава живот на Адам и Ева. Сатанаил се сношава с Ева и се ражда Каин, а Авел се ражда като дете на Адам и Ева. При спречкване Каин убива Авел. Сатанаил дава и на Моисей ,,скрижалите" и го кара да му се кланя и благославя. Най-сетне Бог като вижда в какъв грях тъне човечеството, Той праща на земята Иисус, за да проповядва спасението на душата. Единствено и само тя може да бъде спасена от грехопадението и материализма в света създаден от Сатанаил. Дяволът, като разбира за появата на Христос повежда битка с него. В крайна сметка Божият син е разпнат на кръста, но семето, което посява започва да дава плод. Богомилите проповядват, че в един момент ще настане Божието царство, като Сатанаил бъде победен, злото ще изчезне от Земята и ще се възцари предвечния мир.7 Така в основата си богомилството разчита на дуалистичната представа в света. Така започва и своите проповеди.

Богомилите не признават еврейските писания и Стария завет. Не почитат кръста като символ на християнството, поради това, че ,,...ако син на царя бъде обесен на дървото, ще се почитаме ли това дърво, на което е взет живота на царския син?". Вярват в прераждането, нещо което официалната църква не признава. Богомилството проповядва, че Адът е тук на земята и само душата може да отиде в Царството Божие.8 Последователите на поп Богомил не извършват и църковните тайнства. Кръщенето не го правят с вода, а с докосване от ,,съвършен", така Св. Дух влиза в тялото на новопокръстения.9 Богомилската църква, която се смята за наследник на апостолската, признава само три духовни чина – дякон, презвитер и епископ, които са избрани от ,,съвършените" богомили. Последователите на тази ерес образуват едно общество, с една църква. Те не признават официалната такава, като заявяват, че там е свърталище на демони и духове. Членовете на богомилската църква се делят на две степени – съвършени (посветени) и обикновени (послушни). Всички заедно, обаче живеят в общини. Съвършените изпълняват функцията на свещеници и проповедници. С това тяхната дейност се изчерпва. Не работят, не полагат грижи за общината по никакъв начин. Храната им се набавя от ,,обикновените", които са заети с цялата останала работа в общината.10 Епископът при богомилите се нарича ,,дедец", ,,дяд". Според Йордан Иванов, богомилите не са крайни дуалисти, по-близо са до православието, и все пак са далеч от него. Като продължители на първоцърковната традиция в християнството, богомилите се отнасят с неприязън към съвременният религиозен и политически живот. И като схващат същността на учението си, а именно борба срещу злото, те подлагат на критика богатите, владетеля, свещениците, многоимотните и други. Това настройва срещу тях цялата държавна машина по това време. Свикват се събори, конфискува се имуществото им, прилагат се гонения. Цар Петър се обръща с писмо към константинополския патриарх Теофилакт за съвет, как да се справи с новопоявилата се ерес. Според самия патриарх, богомилството представлява смесица от манихейство (с основател Мани, III в., също дуалистично учение) и павликянство. Със сигурност, обаче Теофилакт не е напълно запознат със самото учение на поп Богомил, като той го окачествява като ,,поредната ерес" появила се във Византия и продължила да съществува извън пределите й.11 Богомилите имат просветителски центрове, богата апокрифна книжнина и оратори, които да разпространяват тяхното учение не само в пределите на България и Византия. Те отдават голямо значение на ,,Тайната книга" и ,,Йоановото евангелие", което по-късно става едно от най-важните помагала в учението на катарите в Южна Франция.12 Богомилството много бързо намира почва сред по-бедните, разорени и малоимотни слоеве на обществото. Разочарованите от църковните обреди и догми, държавна политика, много бързо приемат идеите на новото учение. Според много автори, богомилството си остава ,,самобитно българско" явление, което набира сила.

Разпространение на богомилството извън България


Разпространение на богомилството

Не може да се каже къде е най-разпространено из пределите на България. В Македония известни под името ,,кадугери" се споменават в началото на XV в. от солунският митрополит Симеон (1410-1429). Главни ,,центрове" са около Кюстендилско, Воденско, Бабуна планина, Велешко.13 Арменските колонисти в Тракия, Македония, печенезите из Северна България, Софийско, Овчеполско, Мъгленско изповядващи монофизитство, улесняват изключително много разпространението на богомилските идеи. За това в Търново по времето на цар Борил (1207-1218) е свикан църковен събор, който взема становище и по въпроса с богомилите. Тогава, на 11 февруари 1211 г. отново богомилстовото е обявено за ерес и подложено на репресия от страна на държавата. Повече информация се съдържа в ,,Бориловия синодик", изготвен специално за случая. Но тези действия не спират богомилите. Тяхното учение се разпространява и извън пределите на България. Най-напред то навлиза във Византия. Негов проповедник е Василий Врач. По времето на император Алексий Комнин, Василий разпространява новото учение със свои 12 ученици първо в Тракия, а след това директно в Константиноипол.14 Завършва живота си на кладата – 11 ноември 1111 г.

Богомилството продължава своя живот и в руските земи. ,,Никоновския летопис" съобщава за някой си Андриан, който бил хвърлен в затвор, заради разпространението на антицърковни идеи, заплювал кръста и не почитал иконите.15 Учението навлиза и в сръбските земи и Босна. Великия жупан Стефан Неманя, прогонва голяма част от богомилите и изгаря тяхна литература (XIV в.), но те се установяват в днешна Босна, където се известни като ,,патарени" и ,,торбеши". Запазени са техни т.нар. ,,стечки". В Босна са на брой около 65 000, а из Хърватия – около 6 000-7 000. Към днешна дата са под закрилата на ЮНЕСКО. Учените спорят все още какво представляват тези плочи с различни изображение на тях – на цветя, гроздове, ловци и други. Предполага се, че това са надгробни камъни, но има версия, че това са ,,богомилски предания" или кодирана езотерична информация.16 Така или иначе, стечките маркират пътя по който е преминало новото религиозно учение.


Стечка

Най-силно, обаче богомилството оказва влияние в Западна Европа, и най-вече в Южна Франция (областта Лангедок) върху катари и албигойци (около град Алби), Северна Италия, Германия, Англия, Чехия и другаде. През XII в. се появява ,,сектата" на валдейците, последователи на Валдо от Лион. Това движение е много сходно с проповедите на поп Богомил и Боян Мага. За антицърковни проповеди из Италия и Франция се съобщава в хроники от 1000, 1022, 1025, 1028, 1043 г. След известно затишие, проповедите започват отново към 1105, 1114, 1117, 1155 г. Основната идея е да се следва примера на апостолите, като образец на скромност, бедност и смирение.17 Срещу новите еретици, Католическата църква тръгва с оръжие в ръка. Папа Инокентий III призовава за кръстоносен поход към южните части на Франция, по специално срещу катарите (западните наследници на богомилите) в областта Лангедок. Кръстоносния поход започва 1209 г. до 1229 г. Албигойските войни продължават чак до 1244 г., когато последната катарска крепост Монсегюр пада на 16 март. Вижда се огромното влияние на идеите проповядвани от богомилите, излезли извън границите на България.

Залезът на богомилството

 Към края на средните векове, дуалистичните ереси в България постепенно започват да залязват. След падането на българските земи под ударите на османците, подобни религиозни и социални движения спират да съществуват, в това число и богомилите. Споменава се в изворите, че павликяните, единствени запазват дуалистичните си вярвания, макар и доста променени, но пък това вероятно им оказва влияние, и те приемат католицизма през XVI-XVII в. От този период, за богомилското движение не се споменава. Според Йордан Иванов, именно защото богомилите не са крайни дуалисти, много от тях се връщат в лоното на православната църква, като монаси в манастири и проповедници в църквите. През вековете на османската власт, ереста на поп Богомил изцяло изчезва из българските земи, като оставя спомен само из някои местни имена, легенди и обреди.18

  Богомилството в историята на България е един интересен религиозен феномен, който оказва силно влияние, и намира не малко свои последователи. Толкова е силна тази ,,ерес", че се разпростира извън България и променя хода на историческите събития там с години. То ще остави своя отпечатък, като интереса към него няма да намалее. Историческата наука е тази, която трябва да обясни и представи най-безпристрастно явления като богомилството, катаризма, албигойството и други, защото и в съвременния свят битуват различни ,,схващания" по въпросите с ересите от Средновековието.

Бележки под линия

1Ангелов, Д., Богомилството в България, София, Наука и изкуство, 1969, с. 37

2Ангелов, Д., Богомилството в България, София, Наука и изкуство, 1969, с. 37-38

3пак там, с. 40-62

4Джамбазов, К., Рицарите тамплиери в историята на България, Принтекс ООД, 2016, с. 85-86

5Иванов, Й., Богомилски книги и легенди, Придворна печатница, София, 1925, с. 141

6Иванов, Й., Богомилски книги и легенди, Придворна печатница, София, 1925, с. 22-23

7пак там, с. 25-27

8Попхристов, Д., За богомилите от ,,уста на ухо", София, ВББ, 2018, с. 63-64

9Иванов, Й., Богомилски книги и легенди, Придворна печатница, София, 1925, с. 29

10пак там, с. 27-30

11Ангелов, Д., Богомилството в България, София, Наука и изкуство, 1969, с. 141-142

12Джамбазов, К., Рицарите тамплиери в историята на България, Принтекс ООД, 2016, с. 88-90

13Иванов, Й., Богомилски книги и легенди, Придворна печатница, София, 1925, с. 36

14Попхристов, Д., За богомилите ,,от уста на ухо", София ВББ, 2018, с. 137-138

15Иванов, Й., Богомилски книги и легенди, Придворна печатница, София, 1925, с. 39

16Попхристов, Д., За богомилите ,,от уста на ухо", София ВББ, 2018, 265-267

17Ангелов, Д., Богомилството в България, София, Наука и изкуство, 1969, с. 421-422

18Иванов, Й., Богомилски книги и легенди, Придворна печатница, София, 1925, с. 36-37

Използвана литература:

Ангелов, Д., Богомилството в България, София, Наука и изкуство, 1969

Джамбазов, К., Рицарите тамплиери в историята на България, Принтекс ООД, 2016

Иванов, Й., Богомилски книги и легенди, Придворна печатница, София, 1925

Попхристов, Д., За богомилите от ,,уста на ухо", София, ВББ, 2018

Шишман

Богонемилите: врагове на държавата, сектанти, лъжци, измамници и сатанисти. Срам за българското, срам с който някои се превъзнасяха.

Panzerfaust

Quote from: Шишман on 25 October 2020, 17:27:54...срам с който някои се превъзнасяха.
Богомилите бяха превъзнасяни по време на комунизма, особено от Людмила Живкова и кликата й. Били за равенство между мъжа и жената - допускали жени за свещеници и проповедници, били против собствеността и парите, били за равенство на хората и против феодалния строй, били против църквата, изобщо богомилите ги изкарваха едва ли не някакви ранни комунисти и заедно с Ивайло бяха любимците на комунистическата историография като "прогресивни".

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 25 November 2020, 19:20:53Богомилите бяха превъзнасяни по време на комунизма, особено от Людмила Живкова и кликата й. Били за равенство между мъжа и жената - допускали жени за свещеници и проповедници, били против собствеността и парите, били за равенство на хората и против феодалния строй, били против църквата, изобщо богомилите ги изкарваха едва ли не някакви ранни комунисти и заедно с Ивайло бяха любимците на комунистическата историография като "прогресивни".
Още една причина да не ги понасям.

Лина

Хубаво де, това е просто история! Нима има богомили днес, та да ги харесваме или не?

Шишман

Quote from: Лина on 26 November 2020, 20:00:12Хубаво де, това е просто история! Нима има богомили днес, та да ги харесваме или не?
Слава Бога, вече няма богомили. Има обаче хора дето ги превъзнасят и хвалят.

HatshepsutTopic starter

Италианец създаде филм за богомилите, премиерата е на София филм фест


Италианският режисьор и сценарист Фредо Вала, създал десетки документални филми по поръчка на телевизионния канал на Ватикана TV 2000, засне лента за богомилството. Прожекцията на филма е планирана за 21 март от 14 часа в Дома на киното в рамките на София филм фест.
Мащабната копродукция на Франция, България, Босна и Херцеговина проследява в 200 минути раждането на богомилското учение през X век и разпространението му в Европа.

,,Богре" е пътуване във времето и пространството по следите на катари и богомили - еретиците на Средновековието, които са стигнали от България до Западна Европа.

,,Тези, които говорят окситански език, знаят, че ,,богре" (чете се бугре) означава българин, но от векове думата е приела значението на ,,негодник", на - който прикрива истината. През XII век ,,богре" се използва като обида към катарите от Окситания, оприличавани с българските богомили, от които всъщност произлиза западното учение на катарите. От своя страна привържениците на тези еретични учения са се наричали помежду си ,,добри хора" и ,,добри християни", защото са смятали, че връщат християнството към първоначалната му чистота", казва Фредо Вала в интервю за БНР.

Катарите и богомилите са поддържали идеята за Бог, основаваща се на съществуването на доброто и злото или на противопоставянето между дух и материя. ,,Богре" преоткрива една тема, заличена в учебниците по история и, разказвайки за ерес, която прекосява европейското Средновековие, ни кара да се замислим за нашето близко минало, белязано от преследвания и геноцид като Холокост, както и за настоящето с неговите прояви на нетърпимост, отбелязват създателите на филма.

Екипът посещава и снима Преслав, построен като първата християнска столица в Европа, както и Рилския манастир по време на нощното бдение на 19 октомври за Успението на Св. Иван Рилски, крепостта Царевец и Патриаршията, манастира в село Крепча и много други места. Сред учените, с които Вала разговаря във филма, са проф. Казимир Попконстантинов, проф. Аксиния Джурова и доц. д-р Георги Николов.

,,Живея в планината на 1350 метра надморска височина срещу масив във формата на пирамида, както обикновено децата рисуват планините. Това е Монвизо, много известен връх в Италия, защото от там извира река По. В живота си съм вършил различни дейности: бях занаятчия като ковач при баща ми, после станах детски писател. Публикувал съм  към 30 книги, не само в Италия и Европа. Работил съм в италиански списания и важни месечни издания като ,,Айроне". Работил съм и за ,,Мики Маус". В началото на 90-те години реализирах мечтата си да правя кино - завърших школата на Ермано Олми. Оттогава се занимавам с кино, когато е възможно и с телевизия. Като режисьор правя документални филми. Този жанр ми допада, защото хората разказват за себе си. В игралното кино съм преди всичко сценарист", разказва за себе си Фредо Вала.

,,Живея в алпийски район, където се говори езикът на трубадурите, известен още като окситански, който се говори в Южна Франция чак до Пиренеите. В Италия, в област Пиемонте има 12 долини, където се говори този език. Той не е защитeн, бил е много престижен през Средновековието чрез поезията на трубадурите. Още като младеж се интересувах от този език и култура и неведнъж покрай историите на трубадурите съм се сблъсквал с тези на катарите, свързани с историята на Южна Франция. Когато бях в България за реализирането на телевизионни серии, се запознах с много учени. Тогава открих, че катарите спадат към обществото на българските богомили", допълва Вала, запитан откъде идва идеята да заснеме филм за богомилите.

,,Избрах ,,Богре - голямата европейска ерес" за заглавие на филма, защото това е била наистина голямата европейска ерес, развила се на територията на Балканите от България, в Северна и Централна Италия, Южна Франция, която се нарича и Окситания. Засяга също Босна, Фландрия, както и част от Германия. Едно движение през Средновековието с много широко разпространение като църковна алтернатива на  Римокатолическата църква или на Източноправославната в Константинопол", пояснява още режисьорът.

Да се прави филм за катарите и богомилите е изключително трудно, защото един филм е съставен от изображения, не само от думи, признава Фредо Вала.

,,Богомилите и катарите не са имали църкви, култови места, не са оставили стенописи или скулптури. Според тях, църквата на Бога е общността, която се събира на едно място, като например в нечии дом или друго помещение или навън сред природата. Ето защо реших да отида на местата, където българските богомили и западноевропейските катари са видели с очите си. Така и аз с очите си и с окото на камерата гледах местата, където те са живели. Бях в Преслав, където Презвитер Козма е написал вероятно своя трактат от десети век срещу богомилите. Бях във Велико Търново, където цар Борил пред голям църковен събор отправил анатеми срещу тях. Бях и в Рилския манастир, а след това в центъра за проучвания ,,Дуйчев". Там с Аксиния Джурова прегледахме антични кодове, принадлежащи на манастирските библиотеки, кодове, чрез които монасите да разпознават еретиците. Бе уникално като преживяване дори само да се гледат тези книги и кодове от 12-и 13-и и 14-и век. Бих казал, че моят избор бе да бъда не само режисьор, но и исторически изследовател, човек,  който се движи в онези пространства, из онези места в търсене на следа, която не се вижда, защото не е изображение, а е само въображение."

Според Фредо Вала историческият момент, отразен във филма ,,Богре", се вписва в настоящата европейска действителност.

,,Като си помислим само как през Средновековието една идея за вяра в Бога емигрира от България към Запада, разпространява се в Италия, Босна, Франция, във Фландрия и Германия. Европа е в това, а не в трактатите и в междудържавните договори. Европа е една идея, духовна или друг вид идея, която мигрира в това голямо териториално пространство, което наричаме Европа, и пуска корени из него. Това е смисълът на Европа. Средновековието не е било тъмно и мрачно, както много от нас са учили от учебниците в училище. Имало е идеи и тези идеи са пътували, но не с автомобили или дигитално. Пътували са пеша, на кон, с карети, с керваните и търговията. Пътували са и как само са пътували!"

Разпространението на филма на Фредо Вала е в ръцете на английска агенция, която го предлага на различни телевизии в Италия, Франция, Канада, Полша.

,,За съжаление, заради пандемията в Италия кината са затворени. Чакаме те да отворят отново врати, за да започнат вече договорените прожекции на филма в различни италиански градове, както във Франция през лятото и есента. Аз съм много доволен от международния дебют на ,,Бугре" в България на фестивала в София, защото се представя официално. Той бе готов преди месеци, но заради пандемията не можеше да бъде показан. Сега филмът се представя официално там, където е родено богомилството. Струва ми се, че така се затваря един кръг, който е много хубав. За мен е като значим начален сигнал за неговия път към Запада от Балканите, откъдето е тръгнала идеята на богомилите, разпространила се на запад, приемайки различни имена, но оставайки дълбоко свързана с България чрез наименованието ,,бугре".

https://bnr.bg/post/101438512

HatshepsutTopic starter

Василий Врач - "непреклонният богомил"


Събитията в Константинопол, в които българинът Василий Врач е в центъра на вниманието, се разиграват през 1111 г.

Богомилската ,,църква на България" е водещата в символичната йерархия на еретиците в цяла Европа


В предишния ,,епизод" от нашата поредица разказахме за патриарх Василий, духовният глава на българите от 1186 до 1233 г. Този път ще се спрем на друг виден българин с името Василий, но не каноничен, а ,,алтернативен" духовен водач, живял век по-рано. След създателя на ,,великата българска ерес" поп Богомил именно Василий Врач е най-известният богомилски водач, проповядвал в края на XI - началото на XII в. Освен това той е бил известен лечител - византийските автори го наричат ,,лекар" (,,ятрос"), а от една анатема в Бориловия Синодик научаваме автентичното му прозвище ,,Врач".

Василий Врач не е непознато име, но нека накратко припомним неговото място в историята. Той излиза на преден план при един ,,взрив" на богомилството при царуването на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118). Както пише Анна Комнина, образованата дъщеря на ромейския василевс, над държавата ,,... се надвесил грамаден облак от еретици..." Не без сарказъм принцесата пише: ,,Богомилът е човек мрачен, с лице, покрито до носа с монашеска качулка, който върви наведен и мърмори..." Самият Василий е изглеждал така: ,,... с монашеско облекло, изпито лице, без брада (с други думи, той е бил ,,кьосе"), висок на ръст..." Бидейки ,,... много ловък в разпространяването на богомилското безчестие, той имал дванадесет ученици, които наричал апостоли, при това привлякъл няколко ученички, жени злонравни и зловредни..."

Властите реагират остро, когато еретическата пропаганда прониква в столицата Константинопол, вкл. в домовете на знатни фамилии. Последното обстоятелство показва, че богомилството не е ,,класово", ,,селско" и ,,антифеодално" учение - любим мотив на марксистката историография,- а типична за епохата ,,дисидентска" алтернатива на официалната църква, родила се в средите на самото духовенство.

Събитията, в които Василий е в центъра на вниманието, се разиграват през пролетта и лятото на 1111 г. Неколцина негови сподвижници са заловени, а един от тях на име Дивлатий, подложен на изтезания, издава тайната квартира на ,,ересиарха". Василий е арестуван и отведен при императора, който разиграва истински фарс... Алексий и неговият брат Исак с фалшив патос молят Василий да ги въведе в тайните на учението, наричайки го ,,достопочтени отче" и ,,твоя святост"... Поканен на императорската трапеза (непостижима мечта за обикновените ромейски поданици!), недоверчивият старец най-накрая омеква и ,,... избълва всичко, което му е на душата..." Изведнъж ,,театърът" свършва - Василий с изненада разбира, че през цялото време зад една завеса мълчаливо са го слушали членовете на императорския съвет и тогавашният цариградски патриарх Николай III Граматик! Специално извикан писар усърдно записва казаното, което придава ,,правна рамка" на пошлия спектакъл... Въпреки коварната измама, ,,старецът" се съвзема от първоначалния шок, не отрича нищо и въпреки увещанията на императора и патриарха ,,... да се откаже от нечистото учение...", убедено защитава своите възгледи. Заплашен, че ще бъде изгорен жив, Василий отговаря, че ,,... небесните ангели ще го грабнат от огъня и отнесат при Бога..." Остава невъзмутим и пред измяната на някои от своите ученици. ,,Василий - заключава Анна Комнина,- оставал непреклонен, както подобава на истински богомил!"

Византийската принцеса разказва и за едно явление, което днес бихме нарекли ,,полтъргайст": ,,Било полунощ, звездите блещукали на чистото небе... И когато монахът влязъл посред нощ в килията си, внезапно започнали да падат камъни като град.... Земята затреперила и покривите заскърцали... Отначало пазачът не губел присъствие на духа, но като видял, че камъните валят /.../, разбрал, че това е дяволска работа, и решил да бяга, пък каквото ще да става..." Разбира се, при характерната за Константинопол / дн. Истанбул сеизмична активност явлението има своето рационално обяснение.

Императорът нарежда масови арести. В столицата отвсякъде са водени заловените ,,апостоли" и последователи на Василий. Подложени на мъчения, заплашвани със смърт, по-слабохарактерните се отказват от ереста. Алексий Комнин има печален опит със своя личен адютант Травъл, за когото вече сме разказвали в тази поредица. Ще припомним, че официално отказалият се от своята ,,ерес", в случая от павликянството, пловдивският ,,еретик" през 1084-1086 г. оглавява едно от големите въстания в България. Склонността на императора към театрални действия му подсказва поредното коварно решение. Алексий заявява, че всички арестувани ще бъдат изгорени, но не е редно ,,прогледналите", върналите се наистина към православието, да горят ведно с ,,дяволския слуга" Василий. На Хиподрома в Константинопол са издигнати две клади. Над едната е поставен кръст, а над другата - не. С други думи, на осъдените е дадено ,,право на избор"... Непреклонните еретици избират кладата без кръст, а ,,прогледалите" - увенчаната с кръст, с което представлението неочаквано приключва! С императорска заповед онези, които действително са се отказали от богомилството, са освободени. Верните на ,,окаяната ерес" са върнати в затвора.

Идва времето на последното ,,действие" в човешката трагедия на Василий Врач. На Хиподрома е издигната огромна клада, а при виковете на многохилядната тълпа богомилският водач е изведен на арената. Зрители на страшното представление са и доведените в окови негови ,,апостоли" и ученици. Отново предлагат на Василий да се отрече, но твърдият във вярата си ,,еретик" повторя, че ще бъде отнесен от ангелите при Бога. Решен да загине достойно, запява един Давидов псалм. И все пак, пред ,,... страхотното зрелище на кладата, този дързък човек - пише Анна Комнина,- изглежда се уплашил от огъня и се смутил... Той често обръщал поглед, пляскал с ръцете си и удрял бедрата си, напълно отчаян. Въпреки че изпаднал в такова състояние само от гледката, той останал твърд като стомана! Нито огънят смекчил железния му дух, нито изпращаните до него увещания на императора го разколебали..." Суеверните палачи се уплашват да не би ,,... дяволите около Василий да извършат някакво необикновено чудо..." Затова правят ,,опит" с наметката му, а когато тя наистина се запалва, хвърлят в огъня и самия Василий. Тълпата настоява да бъдат изгорени и учениците, но императорът проявява ,,чувство за мярка", за да не ,,разводни" ефекта от екзекуцията на техния водач.

В общи линии с това се изчерпва известното ни за необикновената личност на Василий Врач. Нямаме информация за родното му място, но че е българин няма съмнение. Фактът, че неговата дейност дълго време остава в ,,тайна" за императора показва, че се е подвизавал най-вече в покорените от империята български земи. От друга страна, влиянието на Василий Врач положително е надхвърляло България, а и пределите на Византийската империя. Както е известно, западните еретици (катари, албигойци и др.) смятат, че богомилската ,,църква на България" е водещата в символичната йерархия на ,,истинските християни" в средновековна Европа. Процесът срещу Василий Врач в Константинопол през 1111 г. е повод за написването на едно забележително произведение на византийското богословие - ,,Паноплия догматика" (,,Вселенско всеоръжие") на Евтимий Зигавин. Този трактат, своеобразен наръчник за борба с ересите, е преведен и използван и от българската църква. Ученият византийски монах определя Василий като ,,... пагубен мъж, изключително способен да представя Злото под образа на Доброто..."

Историята с Василий Врач е била широко известна в средновековна България. През 1211 г., точно сто години след процеса срещу Василий Врач (!), Борил свиква своя известен събор против богомилите. Прави впечатление, че българският цар в известна степен ,,копира" действията на своя предшественик Алексий Комнин. И той, подобно на византийския император, играе ролята на силно заинтригуван от учението, докато ,,... уловил (богомилите) с голяма хитрина..."

https://trud.bg/