• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 40
Total votes: : 1

Last post: 22 April 2022, 17:04:55
Re: България, заснета с дрон by Panzerfaust

avatar_Hatshepsut

Тема за птици

Started by Hatshepsut, 18 September 2021, 21:00:07

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Дългоопашат синигер


Дългоопашатият синигер (Aegithalos caudatus) е дребна пойна птица, срещаща се и на територията на България.

Обича широколистните и смесените гори. Дългоопашатият синигер е постоянен обитател на дадено място, а зиме е странстващ.

Храни се с дребни насекоми, ларви, червеи и листни въшки, семена от смърч, бор, върба, бреза, елша, суров слънчоглед, свежи леторасти от смърч, пъпки, ябълки и други плодове. В песента му няма нищо забележително, но благодарение на неговата красота, доверчивост към хората, общителност и подвижност често го държат в къщи. Бързо се опитомява, но не живее дълго в пленничество.


Дългоопашат синигер (млада птица)

Гнезди по дървета или храсти. Женската снася по 10-12 бели с бледорозововиолетови шарки яйца. По начина на живот се различава от останалите синигери.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дългоопашат синигер



Описание:
Дължина на тялото: 13 – 15 см. Размах на крилата: 16 – 19 см
Има топчесто тяло с дълга опашка. Често се движи на ята. Коремът и главата са светли, а гърбът – тъмен в черен и кафяв рисунък.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и паяци. Обитава широколистни гори, сухолюбиви храсталаци, ивици от дървета и храсти сред открити терени, крайречни гори и храсталаци, паркове и градини в населените места.

Гнездене:
Гнездата са уникални – топчести, изградени от трева, лишеи, мъх, паяжина и пера. С израстването на малките в тях се разтягат и уголемяват. Разположени са по клони на бодливи храсти и иглолистни дървета. Снася 8 – 12 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юни.


Гнездо на Дългоопашат синигер

Разпространение в България:
Има петнисто разпространение в почти цялата страна. По-често срещан в ниските и полупланинските райони на Странджа, Източни Родопи, Средна гора, Стара планина, Предбалкана, Западните погранични планини, Южен Пирин и др.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид.

Заплахи:
Изсичане на крайречните гори и ивиците от дървета и храсти в земеделските райони.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Дългоопашат синигер



Observing Eye: Aegithalos caudatus


Long-tailed tit | Aegithalos caudatus | Mlynařík dlouhoocasý

HatshepsutTopic starter

Златиста булка


Златистата булка (златопер дъждосвирец, златист дъждосвирец) (Pluvialis apricaria) е водолюбива птица от семейство Дъждосвирцови. Това е средноголям дъждосвирец с овално тяло, къса глава и дълги крака. Прилича на сродната сребриста булка (Pluvialis squatarola), но е по-строен и обемист.

Разделя се на два подвида - P. a. apricaria – Балтийска златиста булка и P. a. altifrons – Северна златиста булка. И двата подвида се срещат в България.

Физическа характеристика

Дължина на тялото: 28 см
Размах на крилата: 71 см
Тегло: Мъжките достигат 140 – 283 г, женските – 157 – 294 г
За оперението е характерен сезонен диморфизъм. Гърбът, крилата отгоре и тилът през всички сезони са на златистожълти и черни петна. През лятото коремът, гърдите, шията и бузите са черни, разделени от останалото оперение с бяла ивица, а през есенно-зимния период са бежово-бели. Извън размножителния период прилича на сребристата булка, като се отличава от нея по липсата на черно петно на подмичничните пера.

Има черен, къс и дебел клюн. Краката са сиво-черни.

Младите приличат на възрастните в зимно оперение, но златистите петна са по-ярки, гърдите и корема са по-напетнени и краката им са тъмнокафяви.


Разпространение и местообитание

Разпространена е по крайбрежията на Северно и Балтийско море, вкл. на Британските и Фарьорските острови (подвидът P. a. apricaria), Гренландия, Исландия, Скандинавския полуостров и Сибир (в зоната на тундрата) (подвидът P. a. altifrons). Зимува по морските крайбрежия на Пиренейския, Апенинския, Балканския полуостров, Мала Азия, Каспийско море, Югозападна Азия и Северна Африка и Северна Америка (популацията на Гренландия).

В България се среща през есенно-зимния период по Черноморското крайбрежие и прилежащите влажни зони (Поморийско езеро, Атанасовско езеро и др.) и равнинните райони на Северна България.

Гнезди в тундрата, мочурливи открити ландшафти с нискостъблени растения, край влажни зони. През зимата обитава влажни ниви, ливади, обработваеми площи. Образува ята, често заедно с калугерици (Vanellus).

Начин на живот и хранене

Прелетна птица. Пролетната миграция протича от края на февруари до средата на май, а есенната от септември до края на ноември.

Храни се с насекоми и техните ларви, паяци, червеи, ракообразни и рядко с плодове и семена.

Размножаване

Образува постоянни двойки. Характерно е, че самеца изпълнява ритуален полет над гнездото. Женската снася 4 яйца в периода април – юни. Мътят и двамата родители около 27 – 28 дни. Малките стават самостоятелни след 26 – 30 дни. Половата зрялост настъпва след 1 година.

Допълнителни сведения

Природозащитен статус:
Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен вид (Least Concern LC)
Световната популация наброява 1 600 000 – 2 000 000 идивида.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Златиста булка



Golden Plover - Heilo (Pluvialis apricaria)

HatshepsutTopic starter

Сребриста булка


Сребриста булка в лятно оперение

Сребристата булка (Pluvialis squatarola) е птица от семейство Дъждосвирцови.

Сребристата булка е средноголяма птица. По гърба и отстрани на тялото тя е сребристосива с черни петънца, преливащи в бели ивици. Тя отделя тази окраска от черната по лицето, гърлото, гърдите и коремчето. Клюнът е къс и дебел, а краката са черни.


Сребриста булка в зимно оперение

Сребристата булка е прелетна птица и е разпространена във всички континенти с изключение на Антарктида.

Гнезди в Северното полукълбо в тундровите райони. Тук се среща в месеците от септември до април.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сребриста булка


Дължина на тялото: 29 см, Размах на крилата: 77 см. Оперение: Има сезонен диморфизъм. Възрастните през есенно-зимния период са със сиво оперение с черни петна; гърлото и коремът са бели, а на подмишничните пера има характерно черно петно. През лятото отдолу са черни подобно на златистата булка. Биотоп: Среща се в разнообразни влажни зони, предимно по морски крайбрежия. Образува малки ята.

https://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=21&vid=130&type=bird



Tundralo - Grey Plover - Pluvialis squatarola

HatshepsutTopic starter

Сребриста чайка


Сребристата чайка (Larus argentatus), е птица от семейство Чайкови.

Сребристата чайка има светло оперение. Гърбът и крилата ѝ са сиви, като най-дългите махови пера са черни, с бели петна по върховете. Останалите части на тялото са бели. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат кафяво оперение с петна.


Сребриста чайка (млада птица)

Видът е разпространен в Северна Европа (атлантическото и морските крайбрежия, както и навътре в сушата). Срещащият се в България някогашен подвид днес е признат в таксономията като отделен вид, жълтокрака чайка (Larus michahellis); в България относително често се среща и друг много сходен на жълтокраката чайка вид, каспийската чайка (Larus cachinnans).


Сребриста чайка в полет

Препитава се край морския бряг, храни се с всичко, което е подходящо за ядене и/или изхвърлено от хората, но най-много обича риба, малки раци и мекотели. Когато открият пасажи от риба, чайките се събират на ята от няколко десетки екземпляра. Понякога разнообразява храната си с мишевидни гризачи – лалугери, мишки, полевки, водни плъхове. Често се храни и с умрели риби, ракообразни и растителни отпадъци, изхвърлени от морето. На разнообразното ѝ хранене се дължи и почистващото ,,санитарно" въздействие на тази чайка, която в крайморските селища оползотворява всевъзможни градски отпадъци. В края на лятото много чайки напускат градовете и се събират на хилядни ята в добруджанската ни степ, където масово се угощават с дребни гризачи и насекоми, по време на есенната оран в полята.

Размножителният период започва през март. Гнезди по покриви на сгради, по скали и рядко по пясъка далеч от селищата. Гнездото си прави от клони и трева. Женската снася 2 – 4 сивосинкави яйца с тъмносиви и тъмнокафяви петна, които мъти заедно с мъжкия около 3 седмици. Родителите хранят малките с риба, като повръщат полусмляната храна в човката на малкото или на земята. Малките са много лакоми, нарастват бързо и след 40 – 45 дни правят първите опити да летят. През есента цялото семейство напуска гнездото и скита по крайбрежието. През зимата се завръщат отново в крайбрежните селища.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сребриста чайка



LARUS ARGENTATUS - Burgas, Bulgaria

HatshepsutTopic starter

Жълтокрака чайка


Жълтокраката чайка (Larus michahellis) е птица от семейство Чайкови. Среща се и в България. Доскоро заедно с каспийската чайка (Larus cachinnans) се е смятала за подвид на разпространената в Северна Европа сребриста чайка (Larus argentatus), но от сравнително скоро е получила статус на отделен вид.

Физически характеристики

Размахът на крилата ѝ достига до 140 cm. Гърбът и крилата са сиви като най-дългите махови пера са черни с бели петна по върховете. Крилата са широки и заострени, характерни за отличните летци. Останалите части на тялото са бели. Клюнът им е масивен, върхът му е извит надолу. Подклюнието е с червено петно, а около окото има червен кръг. Краката са жълти с плавателна ципа. Младите са пъстри, с преобладаващи кафяви тонове, докато окраската на възрастните птици е повече бяла с различни нюанси на сивото и черното. За всички чайки е характерен както възрастов, така и сезонен диморфизъм, т.е. оперението им се променя в зависимост от възрастта и сезона.

Разпространение

Като типичен морски вид някога тя е гнездила по скалите, плажовете и островите на Черноморското крайбрежие. Преди повече от век обаче птиците откриват, че градовете предлагат много удобни за гнездене места, а храната е изобилна през цялата година. Освен това там не се срещат и техните естествени врагове. Затова част от средиземноморските жълтокраки чайки започнали да гнездят по покривите на къщите и популацията на вида се разделила. Днес много повече птици се заселват в черноморските градове и само на отделни, труднодостъпни, скалисти места остават да се размножават отделни двойки. В последните едно-две десетилетия се наблюдава и постепенно, но стабилно навлизане на жълтокраката чайка и във вътрешността на страната, в големите градове (включително в София и в Пловдив) и вътрешните водоеми.

Едно от последните естествени гнездилища на средиземноморската жълтокрака чайка, които са се запазили и днес, са островите Свети Иван, Свети Петър и Свети Тома. Тук тези птици се размножават в шумни и многочислени колонии, наброяващи няколкостотин двойки.

Начин на живот и хранене

Скоро след като напуснат гнездата младите чайки започват скитания. Тъй като те достигат полова зрелост едва на третата или четвъртата си година, дотогава се скитат на далечни разстояния. Увлечени заедно с ятата на другите видове чайки те напускат пределите на България и обикалят околните държави. Ще се завърнат по местата, където са се излюпили, за да си намерят партньор и самите те да отгледат поколение. Понякога срещат партньорите си другаде, но заедно се връщат в България, за да се размножават.

През горещите месеци скалите и покривите на черноморските къщи силно се нагорещяват. Сгушени край комини или храстчета малките сребристи чайки се опитват да се скрият от жарките лъчи на слънцето. Те се възползват и най-малката възможна сянка. Понякога дори се опитват да се скрият под възрастната птица, в търсене на прохлада. Задъхват се от жегата и клюновете им са непрекъснато отворени.

Размножаване

Строежът на гнездата започва в края на март. Самото гнездо е скрито на завет сред тревата, под някои храст или между скалите. Представлява плитка ямка, постлана с тревни стъбла, перца и дребни камъчета. Тъй като гнездата са построени на открито на земята, като допълнителна защита в еволюцията на вида се е оформило и специалното оцветяване на яйцата им. Пълното люпило се състои от 2-3 яйца, от тъмнокафяви до синкавозелени, изпъстрени с много, тъмни на цвят и с различни по големина петна. На фона на скалите или пръста, това оцветяване ги прави невидими за хищниците. Когато наближи време да се излюпят, по черупката на яйцата се оформя мрежа от грапавини, които скоро се превръщат в пукнатини. Малкото има върху клюна си една подутина, наречена яйчен зъб. С негова помощ то пробива отвор в черупката, който постепенно разширява. Освобождаването от яйцето не е лесна работа. То продължава няколко часа и коства много усилия на малкото. Затова вече извън черупката на него му трябва известно време да си възвърне силите. През това време пухът, с който е покрит, изсъхва и то вече не изглежда толкова безпомощно. Малките на сребристата чайка са така наречените гнездобегълци. Това означава, че няколко часа след като се излюпят и изсъхнат, те вече могат да ходят и да напускат гнездото. Окраската им много прилича на тази на яйцата и отлично ги скрива от погледа на евентуални хищници. Все пак първият ден те го прекарват в гнездото, а възрастните птици идват по няколко пъти на ден да ги нахранят. Едната птица стои в гнездото и ги топли, докато партньорът ѝ търси храна.

Допълнителни сведения

Макар че сме свикнали да ги виждаме през цялата година около нас, средиземноморските жълтокраки чайки също мигрират както лястовиците, щъркелите и другите прелетни птици. Разбира се техните прелети са много по-скромни. Първоначално те скитат само между местата, където се хранят и където почиват. Въпреки че те най-често са разположени само на няколко километра едно от друго, чайките всеки ден прелитат в групи от по десет – петнадесет птици, строени в неправилни триъгълници.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Жълтокрака чайка



Gaviota patiamarilla (Larus michahellis) Yellow-legged Gull

HatshepsutTopic starter

#261
Каспийска чайка


Каспийската чайка (Larus cachinnans) е вид птица от семейство Чайкови (Laridae).

Каспийската чайка се размножава в района на Черно и Каспийско море, като ареала и се простира на изток през Централна Азия до северозападен Китай. В Европа е разпространена на северозапад в Полша и Източна Германия. Някои видове мигрират на юг до Червено море и Персийския залив, докато други се разпръскват в Западна Европа, в страни като Швеция, Норвегия, Дания, Бенелюкс и дори на север от Франция. Малки популации се срещат редовно във Великобритания, особено в Мидлендс. Югоизточна и Източна Англия.


Каспийска чайка - гнездова колония в Украйна

Каспийската чайка е голяма птица с дължина от 56 – 68 см, размах на крилете от 137 до 155 см и телесна маса от 0,68 – 1,59 кг. Тя има дълъг и тънък клюн, и малки и тъмни очи. Краката, крилата и шията са по-дълги от тези на жълтокраката чайка. Цветът на краката варира от бледорозов до бледожълтеникав, а гърбът и крилата са малко по-бледи от тези на жълтокраката чайка.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Каспийска чайка



Описание:
Дължина на тялото: 55–60 см. Размах на крилата: 138–147 см
Трудно отличим от средиземноморска жълтонога чайка, с която доскоро бяха смятани за два подвида на един вид. Отличава се по по-дългите човка и крака, по-тъмните очи, черните петна на върха на крилата са по-малки, а бялото там – повече, при това както откъм тялото, така и откъм върха, краката са по-бледи, червеното петно на клюна е само върху долната получовка. Гърбът е сив, коремът и главата – бели. Младите са пъстро-кафяви и с възрастта постепенно придобиват оперението на възрастните.

Храна и местообитания:
Храни се с разнообразни безгръбначни животни, риба, умрели животни и хранителни отпадъци, често се струпва около сметищата. Обитава морски крайбрежия и водоеми във вътрешността на страната.

Гнездене:
У нас не е установен да се размножава. В други страни гнезди по покривите на сгради и скали. Снася 2 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юни.

Разпространение в България:
През есента, зимата и пролетта се среща по Черноморското крайбрежие, поречията на реките Дунав, Марица, Тунджа, големите язовири и други влажни зони във вътрешността на страната.

Миграция и зимуване:
Преминаващ и зимуващ вид.

Заплахи:
Отровни отпадъци по сметищата.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Каспийска чайка



racek bělohlavý, Larus cachinnans

HatshepsutTopic starter

Речна чайка


Речната чайка, чайка смехулка, смехурка (Chroicocephalus ridibundus) е прелетна птица от семейство Чайкови. Среща се и в България.

Дължината на тялото на речната чайка е 36 cm, а размахът на крилата достига до 105 cm. През размножителния период главата и гърлото на речната чайка са шоколадово-кафяви, темето и коремът – бели, върховете на маховите пера са черни, а останалите части на тялото – сиви. През останалите сезони главата е бяла с кафяво петно непосредствено зад бузите. Младите екземпляри имат черни ивици по краищата на опашните пера. Наблюдава се възрастов и полов диморфизъм. Често издава силни крясъци.

Този вид има изключително голям ареал на разпространение. Може да се срещне в Азия до Камчатка и почти из цяла Европа с изключение на Пиренейския и Апенинския полуострови и северните части на Скандинавия. Северните гнездови популации са силно мигриращи, въпреки че тези, обитаващи по-ниски географски ширини, са склонни да бъдат заседнали или локално разпространени.

Зимува по крайбрежията на Западна Европа, Средиземноморието, Черно, Каспийско и Азовско море. Стига на изток до Японско море и югоизточното крайбрежие на Азия. През територията на страната ни преминава южната граница на гнездовия ареал.

За България е гнездещо-прелетен и зимуващ вид. Пристига в България през февруари и отлита през октомври. Среща се на ята край различни водоеми. Отделни индивиди остават и през зимата по Черноморското крайбрежие. През размножителния период в България обитава блатата край Дунав и Черно море, както и крайбрежията на големи вътрешни водоеми. Гнездовата популация в страната се оценява различно – между 180 и 700 двойки, но напоследък тази оценка за България не превишава 300. По време на миграция и зимуване е една от най-често срещаните и многобройни видове чайки в ниските части на страната.

Речната чайка предпочита да лети в големи ята и да живее в гъсти колонии, съставени от няколко хиляди двойки, често с други видове чайки или рибарки. Тя обикновено остава стадна през цялата година и зимува на големи групи.

По време на размножителния период предпочитаните местообитания на речната чайка обхващат блата и езера с обилна водна растителност, а през останалото време – рибарници, язовири, канали, сметища. Харесва плитки, спокойни води и временно наводнени влажни територии с буйна растителност.

Речната чайка е всеядна птица. Храни се предимно с водни и сухоземни насекоми, земни червеи и морски безгръбначни – мекотели, ракообразни и морски червеи, въпреки че може да консумира риба, скариди, различни дребни гризачи, а понякога и семена. През гнездовия период една двойка може да унищожи до 630 мишки и полевки. Извън размножителния си сезон могат да разчитат на изкуствени източници на храна, подготвени от човека, особено в Западна Европа.

Независимо от факта, че тенденцията е броят на птиците да намалява, спадът не се смята за достатъчно бърз, за да се доближи до праговете за уязвимост. През 2006 година общият брой на вида достига до 4 800 000 – 8 900 000.

Речната чайка образува гнездови колонии в периферията на езера, лагуни, бавно течащи реки, делти, устия и блата. Видът използва също и изкуствени обекти като канали, чакълести и глинести територии и ями. Могат да гнездят и на сухата земя на пясъчни дюни, плажове и каменисти островчета.

Гнезди в самостоятелни или смесени колонии, разположени върху плаващи коренища на тръстика, листа на водни растения и стърчащи от водата пънове. Показва силни предпочитания за гнездене близо до растителност, въпреки че, ако тя е прекалено гъста, колонията може да бъде изоставена. Гнездата на различните двойки могат да бъдат разположени близо едно до друго, на около метър разстояние. Те са грубо изградени директно върху земята, застлани със суха блатна растителност и разположени по самото крайбрежие. Когато са близо до водата, обикновено се правят конусовидни и се изграждат на по-високо място за да се предпазят яйцата от намокряне. Женската снася от 2 до 4 маслинено-кафяви яйца, изпъстрени със сиви и черно-кафяви петна. Мътят се от двете птици на смени в продължение на 22 – 24 дни. Родителите хранят малките си с полусмляна храна, която повръщат. Около десетия ден птичетата започват да правят първите си разходки около гнездото. През есента, след края на гнездовия период, младите и възрастните птици скитат на големи общи ята.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Речна чайка



Описание:
Дължина на тялото: 35 – 39 см. Размах на крилата: 86 – 99 см
През размножителния период главата е с черна забрадка, докато през зимата е бяла с тъмно петно зад окото. Гърбът и горната страна на крилата са светлосиви. Върхът на крилата е с черен кант. Краката и клюнът са червени.


Храна и местообитания:
Храни се основно с червеи, насекоми и риба, които събира във водата и на сушата. Обитава блата и езера, с открита водна площ и обрасли с водна растителност по периферията.

Гнездене:
Гнезди колониално, гнездото е на приземно ниво сред водната растителност. Снася 2 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
Има отделни гнездови находища по поречието на р. Дунав. През размножителния период се среща и в други части на страната, но без данни за гнездене.

Миграция и зимуване:
По време на миграция и зимуване видът е по-многоброен. Среща се около различни влажни зони и в обработваеми земи. Миграциите на юг зависят от метеорологичните условия.

Заплахи:
Пресушаване на влажните зони, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Застрашен.

https://bspb.org/ptici/Речна чайка



BLACK-HEADED GULL, Naurulokki, Larus ridibundus, Finland

Panzerfaust

Като дете много им се радвах на чайките и ги свързвах с морето - Варна и Бургас. Сега колонизираха цялата страна, има ги дори в Смолян. Много адаптивни и устойчиви птици - ядат практически всичко.

HatshepsutTopic starter

Малка черноглава чайка


Малката черноглава чайка (Larus melanocephalus) е птица от семейство Чайкови (Laridae). Среща се и в България.

По-рано, малката черноглава чайка е била ограничена само до Черно море и източното Средиземноморие, но сега този вид се е разпространил в по-голямата част от Европа до Великобритания и Ирландия. Видът се развъжда в Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Естония, Швейцария, Чехия, Унгария и на Балканите.

През зимата тази птица мигрира до средиземноморското и атлантическото крайбрежие.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малка черноглава чайка



Описание:
Дължина на тялото: 37 – 40 см. Размах на крилата: 94 – 102 см
Оперението на възрастните е преобладаващо бяло със светлосив гръб и горна част на крилата. Главата е черна, клюнът и краката са тъмночервени. В полет се отличава от другите чайки по чисто белите подкрилия и махови пера.


Храна и местообитания:
Дължина на тялото: 37 – 40 см. Размах на крилата: 94 – 102 см
Оперението на възрастните е преобладаващо бяло със светлосив гръб и горна част на крилата. Главата е черна, клюнът и краката са тъмночервени. В полет се отличава от другите чайки по чисто белите подкрилия и махови пера.

Храна и местообитания:
Храни се основно с риба и безгръбначни животни. Обитава солени и бракични езера с пясъчни коси и солници.

Гнездене:
Гнезди на пясъчни коси, диги и изкуствени острови за водолюбиви птици. Снася 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
У нас се размножава основно в Атанасовското и Поморийското езеро, но може да бъда наблюдавана на много места по Черноморското крайбрежие и прилежащите влажни зони.

Миграция и зимуване:
Постоянен, мигриращ и зимуващ вид. Пролетната миграция е през март-май, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Застрояване на пясъчните коси, безпокойство през периода на размножаване, унищожаване на яйцата и малките от скитащи кучета.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Малка черноглава чайка



Mewa czarnogłowa / Larus melanocephalus / Mediterranean Gull

HatshepsutTopic starter

#265
Тънкоклюна (Дългоклюна) чайка


Тънкоклюна чайка в лятно оперение

Дългоклюната чайка (Chroicocephalus genei) е птица от семейство Чайкови (Laridae). Среща се и в България. За първи път в България е съобщена от орнитолога Николай Боев въз основа на 15 екземпляра от Плевенско, Бургаско и Ивайловградско от периода 1930-1951 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дългоклюна чайка


Тънкоклюна чайка в зимно оперение

Описание:
Дължина на тялото: 37 – 42 см. Размах на крилата: 90 – 102 см
Гърбът и горната страна на крилата са светлосиви. Останалата част от оперението е бяло. Клюнът е дълъг и тъмночервен, но от разстояние изглежда черен. Основата на клюна и челото се сливат плавно. Краката са червени.


Храна и местообитания:
Храни се с риба и ракообразни. Обитава солени и бракични водоеми, лагуни и солници.

Гнездене:
Гнезди на земята. Снася 2 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода март-май.

Разпространение в България:
У нас се среща основно в Атанасовското и Поморийското езеро, но по време на миграция и зимуване може да бъда наблюдаван и на други места по Черноморието.

Миграция и зимуване:
Зимува в Средиземноморието. Пролетната миграция е през март-април, а есенната – през август-октомври.

Заплахи:
Застрояване на пясъчните коси, безпокойство през периода на размножаване, унищожаване на яйцата и малките от скитащи кучета.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Тънкоклюна чайка



Slender-billed gull (Chroicocephalus genei) Ροδόγλαρος - Λεπτόραμφος Γλάρος - Cyprus

HatshepsutTopic starter

Речна рибарка


Речната рибарка (Sterna hirundo) е птица от семейство Рибаркови (Sternidae).

Четирите подвида на тази птица са разпространени и се размножават в умерените и субарктически региони на Северна Америка, Азия и Европа, включително и в България.


Речна рибарка в полет

https://bg.wikipedia.org/wiki/Речна рибарка



Описание:
Дължина на тялото: 34 – 37 см. Размах на крилата: 70 – 80 см
Гърбът и крилата отгоре са светлосиви. Кръстът, опашката, коремът, шията и бузите са бели. Темето и вратът – черни, а клюнът – червен. В полет отдолу се виждат ,,прозорци" на крилата, през които прозира светлината. Върхът на крилата е черен. Опашката е силно вклинена, тип лястовича.


Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, безгръбначни и риба. Често ловува, като ,,увисва" във въздуха и се гмурка във водата с пикиране, или в полет улавя насекоми и рибки от водната повърхност. Обитава езера, блата, езера, лагуни.

Гнездене:
Гнезди колониално на земята. Снася 2 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
Има изолирани гнездови находища по Черноморското крайбрежие (основно около Бургас), поречието на реките Дунав, Марица, Арда, Струма и Огоста. У нас е многочислена в резерват ,,Атанасовско езеро", защитените местности ,,Поморийско езеро" и ,,Пода", където гнезди върху изкуствени острови, построени специално за целта.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през октомври.

Заплахи:
Пресушаване на влажните зони, замърсяване на водите, безпокойство през периода на размножаване, урбанизиране на местата за гнездене.

Природозащитен статус в България:
Застрашен.

https://bspb.org/ptici/Речна рибарка



The common tern (Sterna hirundo)

HatshepsutTopic starter

Гривеста рибарка


Гривестата рибарка (Thalasseus sandvicensis) е птица от семейство Sternidae. Среща се и в България.

Гривестата рибарка е бяла, с черна шапка на главата, и раздвоена опашка.


Зимува в Средиземноморието, Източна Европа и Западна Африка.

Храни се с дребни, плуващи близо до повърхността риби, улавяни с пикиране от 5 – 10 m височина. Мигрира по двойки и на ята до около 50 птици от април до края на декември.

Размножителният сезон започва през май, но птицата долита още през април.

Гнезди в смесени колонии, на изкуствени острови или по диги и валове, използвани в солодобива. Гнездото представлява трапчинка в земята, без строителен материал.

В България има колония от рибарки на Поморийското езеро.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гривеста рибарка



Гривеста рибарка в полет

Описание:
Дължина на тялото: 37 – 43 см. Размах на крилата: 85 – 97 см
Оперението отдолу е бяло, а отгоре – пепеляво-сиво, върховете на крилата са по-тъмни. Главата и тилът са черни с характерна ,,грива". Може да бъда сбъркана с дебелоклюната рибарка, от която се отличава по дългия и тънък клюн, който е черен с жълт връх.

Храна и местообитания:
Храни се с риба. Обитава солени и бракични езера, солници и морски крайбрежия.

Гнездене:
Гнезди колониално на земята, заема и изкуствени острови, построени специално за целта. Снася 1 – 2 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
У нас се размножава в Атанасовското и Поморийското езеро, но може да бъде наблюдавана и на други места по Черноморието.

Миграция и зимуване:
Зимува в Южна Европа и Африка.

Заплахи:
Застрояване на крайбрежията на водоемите, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Застрашен.

https://bspb.org/ptici/Гривеста рибарка



Charran patinegro o Carrán cristado (Thalasseus sandvicensis) en la playa de Taramancos. Ría de Noia

HatshepsutTopic starter

Дебелоклюна рибарка


Дебелоклюната рибарка (Gelochelidon nilotica) е птица от семейство Чайкови (Laridae).

Видът е разпространен в по-топлите части на Южна Европа, умерена и Източна Азия, Северна Америка и източна Южна Америка. Зимува на юг до Африка, Карибите и северна Южна Америка, Южна Азия и Нова Зеландия.

Среща се и в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дебелоклюна рибарка



Описание:
Дължина на тялото: 35 – 42 см. Размах на крилата: 76 – 86 см
Оперението отдолу е бяло, а отгоре – пепелявосиво, върховете на първостепенните махови пера са черни. Главата и тилът са черни. Може да бъда сбъркана с гривестата рибарка, отличава се по късия, дебел и черен клюн, по-късия врат и по-дългите крака, видими, когато е кацнала.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, дребни птици, гризачи и жаби. Обитава солени, бракични и сладководни езера и блата по морското крайбрежие.

Гнездене:
Гнезди колониално на земята. Снася 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
У нас се среща предимно в Атанасовското и Поморийското езеро. По време на миграция може да се наблюдава и в останалите влажни зони около Бургас, езерата Шабла и Дуранкулак и други места по Черноморието.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Пресушаване и деградация на влажните зони, застрояване на бреговете на водоемите, колебания във водното ниво, унищожаване на гнездата и малките от скитащи кучета, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Критично застрашен.

https://bspb.org/ptici/Дебелоклюна рибарка



Gelochelidon nilotica (Pagaza piconegra)


Pagaza piconegra (Gelochelidon nilotica) Common Gull-billed Tern

HatshepsutTopic starter

Белобуза рибарка


Белобузата рибарка (Chlidonias hybridus) е птица от семейство Чайкови (Laridae). По-дребна е от речната чайка. Среща се и в България. Темето е черно.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белобуза рибарка



Описание:
Дължина на тялото: 24 – 28 см. Размах на крилата: 57 – 63 см
За разлика от речната рибарка, опашката не е врязана и отгоре цялото оперение е сиво. През размножителния период коремът и гърдите са тъмносиви и контрастират с белите бузи и по-светлата долна страна на крилата. Тилът и темето са черни. Клюнът и краката са червени.




Белобуза рибарка в полет

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, безгръбначни и риба, които улавя от водната повърхност. Обитава блата, езера, рибарници и други водоеми с плаваща водна растителност.

Гнездене:
Гнездото е върху плаваща водна растителност. Снася 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
Разпространението е групово, основно по поречието на р. Дунав и Дунавската равнина.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. По време на миграция може да се наблюдава около водоеми в ниските части на страната.

Заплахи:
Пресушаване на влажните зони, замърсяване на водите, безпокойствопрез периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Белобуза рибарка



Whiskered tern

HatshepsutTopic starter

Каспийска рибарка


Каспийската рибарка (Hydroprogne caspia) е вид птица от семейство Чайкови (Laridae).

Видът е разпространен около големите езера и океански брегове на Северна Америка, както и в Европа (главно около Балтийско море и Черно море), Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия.

Среща се и в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Каспийска рибарка

Размахът на крилата на каспийските рибарки е от 127 до 140 см, дължината е 48-56 см, а теглото 500-700 г.
За разлика от другите рибарки, те летят бавно, размахвайки крилете си. Отличителни черти са здравия червен клюн, тъмнокафявите крака и леко раздвоената опашка. През брачния период горната част на главата е черна, в извънбрачния период е примесена с бели пера. Младите птици и женските имат еднакво оцветяване. Върхът на главата, както и оперението на гърба е примесено с тъмнокафяви пера. Само човката има мътно оранжев цвят.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Каспийска рибарка



Rybák velkozobý (Hydroprogne caspia)


Hydroprogne caspia

HatshepsutTopic starter

Белочела рибарка (Малка рибарка)


Белочелата рибарка (Sternula albifrons) е водолюбива птица от семейство Sternidae. Нарича се още Малка рибарка. Среща се и в България.

Това е най-малката от всички видове рибарки. Дължината на тялото достига 22 – 24 cm, размаха на крилата е около 50 cm. Има възрастов диморфизъм и сезонни различия в оперението. Възрастните са бели отдолу и сиви по гърба. Крилата са сиви отгоре, с черни връхчета. Тилът и темето на главата са черни, челото е бяло. Клюнът е жълт, с черен връх. Краката също са жълти. През зимния период клюнът е черен с жълта основа, главата е по-бледа, бялата ивица на челото е по-широка. Младите нямат така ярко оцветена глава и имат сиво-кафяви шарки по гърба и крилата, и черен клюн с жълта основа.

Полетът е трепкащ.

Разпространена е в умерените и тропическите ширини на Европа, Азия, Африка и Австралия. Никъде не е многобройна. В България се среща по Черноморския бряг, крайморските езера и р. Дунав.

Гнезди на колонии по каменисти и пясъчни плажове, понякога в ямки на скалисти морски брегове, и острови. Среща се и във вътрешността, по брегове на реки и техните устия. Местата са винаги почти лишени от растителност.

Белочелата рибарка е рибоядна птица. Храни се в плитки крайбрежни води и лагуни. Ловува като увисва във въздуха на височина 5 – 6 m, след което се гмурка стремително вертикално във водата и понякога се потапя напълно.

Гнездовия период е от средата на май до началото на август. Разполага гнездото си на земята. Може да е в близост до други видове рибарки и дъждосвирци (Charadrius). Снася от 2 до 4 яйца. Защитава гнездото и малките си. Потомството се излюпва през юни, но е възможно и второ люпило през юли. Родителите хранят малките 20 – 22 дни.

Белочелата рибарка е мигриращ вид. Зимува на песъчливи плажове в субтропичните и тропичните области на Южна Африка и Австралия, и околните острови.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белочела рибарка



Описание:
Дължина на тялото: 21 – 25 см. Размах на крилата: 41 – 47 см
Най-дребната рибарка. Оперението отдолу е бяло, а отгоре пепеляво-сиво, върховете на крилата са черни. Главата е черна с бяло чело. Клюнът е жълт с черен връх.


Храна и местообитания:
Храни се с дребна риба. Обитава солени, бракични и сладководни езера, блата и морското крайбрежие.

Гнездене:
Гнезди на земята. Снася 2 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
У нас се среща във влажните зони около Бургас, езерата Шабла и Дуранкулак и по Дунавското крайбрежие – блатата на остров Белене и Цибърското блато. По време на миграция може да бъде наблюдавана и на други места, основно по Черноморието.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Пресушаване и деградация на влажните зони, застрояване на бреговете на водоемите, колебания във водното ниво, унищожаване на гнездата и малките от скитащи кучета, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Застрашен.

https://bspb.org/ptici/Белочела рибарка



Life-cycle of the Little Tern (Sternula albifrons)