The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Режимът в Северна Корея

Started by Hatshepsut, 22 July 2021, 06:43:14

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] комунизъм

HatshepsutTopic starter

Държавно устройство на Северна Корея


Централата на Корейската работническа партия

Конституционно устройство

Според конституцията на Северна Корея страната е ,,независима социалистическа държава, представляваща интересите на целокупния корейски народ" и ,,водена от идеята чучхе и идеята сонгун". От 1945 година КНДР е управлявана от Корейската работническа партия (КРП), която оттогава присъства във всички области на обществения живот. В нея членуват около три милиона души, и на теория всеки ,,революционен елемент" – работници, селяни, войници и трудови интелектуалци – може да стане неин член. Политическите дейности в страната са организирани от КРП около принципите на чучхе. Тази идеология започва да се налага от Ким Ир Сен още през 1940-те години, и е по-скоро революционно-националистическа, отколкото комунистическа. В основата ѝ са принципът за разчитане на собствените сили, неоконфуцианският възглед за подготвяне на разума преди действието и поставяне на корейските идеи над чуждите. Именно заради тези схващания КРП се различава фундаментално от китайския маоизъм и съветския сталинизъм. Партията се възприема като ,,масова", а не като ,,авангард" на определена класа. Вместо характерната за комунистическите и работнически партии класова борба, КРП възприема принципа на борба на масите в името на националната кауза. За севернокорейския социализъм са характерни също така левия корпоративизъм, органична обществена политика и волунтаризъм, които са в пряко противоречие с марксизма в бившия Източен блок, Китай и техните съюзници. Заради тези идеологически характеристики някои западни изследователи определят Северна Корея като националсоциалистическа държава от японски тип или фашистка от европейски тип.

Върховното народно събрание е най-висшият ръководен орган в страната. Когато то не заседава, законодателната власт се упражнява от неговия Президиум. Сред конституционно записаните му функции са приемането, допълването и поправката на закони и конституцията, избирането на председател на Държавната комисия по отбрана и президент на Президиума, да одобрява икономическия план и да отчита резултатите от изпълнението му. Местата във Върховното народно събрание са 687 и се определят от всеобщи избори, провеждани с тайно гласуване на всеки пет години, като последните се състояха през март 2014 година. Изборите обаче са формални, тъй като за всяка позиция има само един кандидат, определен от КРП, и всички места се печелят от Демократичния фронт за обединение на Отечеството, състоящ се от КРП и сателитните ѝ партии – Чондоистка партия и Корейска социалдемократическа партия. ВНС не работи независимо от партийните органи и не е известно някога да е отхвърляло, критикувало, или нанасяло промени по предлагани закони. При Ким Чен Ир (1994 – 2011) влиянието на ВНС и КРП намалява за сметка на Държавната комисия по отбрана (ДКО). Това се дължи на въвеждането на политиката сонгун, или приоритизиране на военните дела над гражданските.

Кабинетът е върховен орган на изпълнителната власт и се състои от министър-председател (Пак Пон-чжу), трима вицепремиери, 30 министри, двама председатели на кабинетни комисии, главен секретар на кабинета, президентите на Академията на науките и Централната банка, и директорът на Централното статистическо бюро. Освен трийсетте граждански министерства, има и 31-во – Министерство на народните въоръжени сили, което е пряко подчинено на ДКО. Най-висшата инстанция на съдебната власт е Централният съд, на който са подчинени областни, общински и местни народни, военни и железопътни съдилища. Подобно на останалите власти, на теория прокурорите и съдиите се назначават от Върховното народно събрание, но на практика те се избират от КРП.

Де юре държавен глава на страната е президентът на Президиума на ВНС, понастоящем Ким Йон Нам. Неговите функции обаче са по-скоро церемониални. Де факто цялата власт е съсредоточена в Държавната комисия по отбрана, оглавявана от Ким Чен Ун. Освен неин председател, от 2012 година той е и първи секретар на КРП, член на Политбюро на ЦК на КРП, председател на Централната военна комисия на КРП и върховен главнокомандващ на Корейската народна армия. Той държи и неформалното звание ,,върховен ръководител" на Партията, въоръжените сили и народа. На възраст 30 години към 2013, Ким Чен Ун е и най-младият държавен ръководител в света.

https://bg.wikipedia.org/


Официално Северна Корея е демократична република, но де факто е еднопартийна следваща идеологията чучхе, чиято основна цел е пълната независимост в икономическо, социално и културно отношение. Северна Корея се управлява от Корейската работническа партия и е под автократичното управление на Ким Чен Ун. Той е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили, и има огромно влияние върху всички сектори на държавната власт.

Липсата на участие в световната политика и икономика са причината много медии да наричат Северна Корея ,,отшелническо царство" – прякор, даван на Корея по времето на династия Чосон.

Държавен глава

Президентът е глава на държавата, на правителството и е председател на Централния Народен Комитет. Той се избира на всеки 4 години от Великото Народно Събрание. Титлата ,,президент" (чуск) се възприема от конституцията от 1972 г. Преди това неин еквивалент е бил ,,председател на Комитета на Великото Народно Събрание". На 24 май 1990 г. ВНС преизбира Ким Ир Сен за президент за пети поредни мандата.

Президентът управлява Държавния Административен съвет. От 1972 г. той е върховен командир на въоръжените сили и председател на Комисията по национална отбрана, въпреки че Ким Ир Сен назначава сина си на първи пост през декември 1991 г., а на втория — през 1993 г.

Авторитарността на президента е над всички останали. Той одобрява законите, гласувани от ВНС, решенията на Комитета към ВНС и др. Никой не може да заеме висок правителствен пост без препоръката на президента. Дори съдилищата и прокуратурата са зависими от него.

Конституцията постановява, че трябва да има двама вицепрезиденти. През юли 1992 г. Пак Сън-Чил (избран през 1977) и И Чун-кхъ (избран през 1984 г.) са били вицепрезиденти на Северна Корея.

Политически партии, парламент и конституция

Макар Северна Корея да е еднопартийна страна, номинално съществуват три отделни партии. Те формират коалиция, наречена Демократичен фронт за обединение на Отечеството. Коалицията включва водещата партия - Работническата, и две по-малки партии - Корейска социалдемократическа партия и Чондоистка партия. Последните две съществуват независимо до 60-те години, след което те на практика стават сателитни на КРП, и се различават съвсем малко от нея по отношение на политическата ориентация.

Управляваща е Корейската работническа партия, която формулира националните цели, приоритети, както и административната йерархия. Тя е централният координатор на административната и икономическата дейност на национално и местно равнище. Чрез организационните си канали, които са проникнали във всички правителствени и икономически организации, партията продължава да надзирава административните операции и да контролира държавната дисциплина. Без изключение, всички основни правителствени постове се заемат от лоялни към нея хора, повечето от които са обучени по севернокорейски, което означава, че са идеологически и практически експерти.

Върховното народно събрание (ВНС) се състои от 687 членове, избирани непряко за период от 5 години. ВНС заседава само два пъти в годината за период от няколко дни. Президиумът на Върховното народно събрание изпълнява функцията на законодателна власт. Събранието гласува и ратифицира предложения на различните политически партии. На практика този орган е с много малка власт.

Петата и настояща конституция на страната е приета през 1998. Предишната конституция на Ким Ир Сен функционира от 1972 до 1992. Тя представлява необичайна комбинация от елементи на пруското и японско право, с много строги наказания за всички видове престъпления.

Правителствена организация

През 90-те години на 20 век философията на отношенията между правителството и партията не се променя. Правителствените органи се считат за извършители на главната линия на политиката на партията. От тях се очаква да са инструмент на политиката и директивите на партията, като мобилизират масите. Всички правителствени организации трябва да служат на народа. Авторитарното бюрократично поведение остава главен източник на притеснения за ръководството на партията. Това притеснение донякъде може да обясни засилените усилия на партията от началото на 70-те години на 20 век за водене на идеологическа борба срещу бюрократичния стил на работа на правителствените организации. Основната линия е към засилен партиен контрол и направляване на всички административни и икономически органи.

През януари 1990 г. Ким Ир Сен прокарва лозунга "да служим на народа" и поощрява служителите на партията да поддържат връзка с народа и всеотдайно да работят като негови верни слуги. Според него падането на социализма в някои страни трябва да е урок за Северна Корея и е свързано с провалите на партийното строителство и партийната дейност. Той набляга на важността на подсилването на идеологическото единство на партията и провежда обучение по принципите на идеологията чучхе, революционно традиционно обучение, както и социалистическо и патриотично обучение.

Партията формулира националните цели, приоритети, както и административната йерархия. Тя е централния координатор на административната и икономическата дейност на национално и местно равнище. Чрез собствените си организационни канали, които са проникнали във всички правителствени и икономически организации, партията продължава да надзирава административните операции и да контролира държавната дисциплина. Без изключение, всички основни правителствени постове се заемат от лоялни към нея хора, повечето от които са обучени по севернокорейски, което означава, че са идеологически и практически експерти.

Роля на въоръжените сили

Постът председател на Държавната комисия по отбраната е създаден през 1998 като част от конституционната реформа. До смъртта си през 2011 председател на ДКО е Ким Чен Ир, а негов заместник е вицемаршал Ким Йон Чун. Това е най-висшата ръководна длъжност в Корейската народна армия, и де факто (но не и по конституция) в страната. ДКО е оглавена посмъртно от Ким Чен Ир (като ,,вечен председател"), а официално от заместник-председателя Ким Чен Ун.

Армията е един от основните инструменти на властта. Тя има широко влияние и служители, внедрени във всички институции. Като идеологическо и патриотично ядро на страната военните се грижат за ,,социалистическия строеж" (вътрешна и външна сигурност, строеж и ремонт на инфраструктура и т.н.). Те помагат на земеделците в обработката на земя при нужда от бързо увеличаване на производството, строят сгради, и подобно на американската национална гвардия, оказват съдействие при природни бедствия.

Идеология

Въпреки че мнозина изследователи я възприемат като комунистическа страна, Северна Корея отхвърля марксизъм-ленинизма още през 1970-те години, и премахва всички препратки към комунизма от конституцията си през 2009 година.

През 70-те години Ким Ир Сен започва да се дистанцира както от марксизъм-ленинизма на Съветския съюз и Източния блок, така и от маоизма на Китай. Според него тези системи пораждат желание за ,,слагачество" в човека, а СССР и Китай рано или късно ще се отклонят от идеите на комунизма и ще се поддадат на капитализма. Така Ким започва да налага чучхе като основна идеология. Тя представлява комбинация от традиционни корейски ценности, конфуцианство, национализъм, част от идеите на марксизма и няколко концепции, заети от Прусия, и изповядва самодостатъчност и пълна икономическа, политическа, културна и военна независимост. Това полага началото на политическата и икономическа изолация на КНДР, която продължава и в наши дни.

https://bg.wikipedia.org/

HatshepsutTopic starter

#1
Идеологията "Чучхе"


Статуя в основата на монументът на идеята чучхе, изобразяваща сърп, чук и четка, съответно символи на земеделието, промишлеността и трудовата интелигенция

Идеологията Чуч'е или Чучхе е партийна идеология на Корейската работническа партия, върху която е изградена политическата система на КНДР. Чучхе се различава от останалите леви течения заради национализма си и стремежа към автаркия.

История

Това е същността на т.нар. Ким Ир Сен-изъм, от април 1974 г. Още се нарича ,,съвременния марксизъм-ленинизъм". Лидерите на Северна Корея наричат Чуч'е единствената правилна управленческа идеология на своето революционно движение. Тази идеология е неделима от името на великия вожд Ким Ир Сен, който е неин създател. Счита се, че тя е синоним на неговата мъдрост. В основата на идеите чуч'е стоят независимата външна политика и силната вътрешна икономика. Основният принцип на идеологията е самоподдържането в икономическо, културно и военно отношение. С тази идеология се цели да се подчертае независимост и от другите левичарски идеологии, като сталинизъм и маоизъм.

Тя е провъзгласена през декември 1955 г., когато Ким подчертава отчаяната нужда на Корея да бъде централизирана. Тази идеология е създадена да вдъхновява националната гордост и идентичност и да се постигне по този начин вътрешна солидарност, насочена към Ким Ир Сен и към КРП.

Това е идеология, насочена към постигане на съвременните цели на Северна Корея – независима външна политика, добра вътрешна икономика и отбрана. Нейното провъзгласяване в 1955 г. е целяло развитието на една политика и задоволителна авторитарна система, под изключителното лидерство на Ким Ир Сен. Тя е психологически инструмент, който цели елиминирането на просъветски, прокитайски и всякакви други групи против Ким Ир Сен.

Тази идеология не се издига незабавно. През първите 10 години от съществуването на Северна Корея е била приета марксистко-ленинската идеология като единствен източник на авторитарната доктрина. Национализмът е бил приглушен, за сметка на връзките със СССР и Китай. В средата на 50-те години на 20 век чуч'е е била представена като нейно подобие – Ким се опитва да създаде връзка между двете и твърди, че марксизмът-ленинизмът има нужда от авторитарна интерпретация, за да се създадат нови управленчески принципи, подходящи за революционната обстановка в Северна Корея.

Тази идеология е трябвало да издържи теста в средата на 60-те години. В края на 50-те Ким Ир Сен отстранява всички просъветски и прокитайски настроени служители от партийните им постове. През първата половина на 60-те той се изправя пред още по-голямо предизвикателство, когато е трябвало да се справи с редица напрегнати ситуации, които са заплашвали икономическото развитие и националната сигурност на Северна Корея – сериозният спад на помощите от СССР и Китай; спорът между СССР и Китай и последиците му за Северна Корея, както и издигането на авторитарен режим в Сеул.

Северна Корея е трябвало да разчита на само себе си, като подсили вътрешнополитическата солидарност. Инструмент за това са идеите чучхе, които вменяват на народа сплотеност около компартията и нейния лидер, както и колективна дисциплина по йерархията. До средата на 60-те години Северна Корея вече може да се успокои; обтегнатите отношения със СССР се изглаждат, отчасти и заради решението на Кремъл да подпомага икономически и във военно отношение Пхенян.

Въпреки всичко, връзката между идеологията чуч'е и марксизма-ленинизма остава кредо за партията до този момент.

От 1974 г. започва да се подчертава блясъкът на чуч'е като ,,единствена научна революционна мисъл, представяща ерата на чуч'е и комунистическото бъдеще и най-ефективната революционна теоретична структура, която направлява бъдещето на комунистическото общество". Има нужда от уникална революционна идеология. Марксизмът и ленинизмът са били валидни за времето си, сега вече изцяло се заменят от идеите чучхе. С течение на времето марксистко-ленинските течения намаляват. До 1980 г. самите термини изчезват.

До средата на 70-те години става ясно, че чуч'е става най-влиятелна сама по себе си.

В ежегодното си приветствие за Нова година на 1 януари 1992 г. Ким Ир Сен набляга на неприкосновеността на тази идеология.

Основни принципи

Чучхе набляга на човека като основна конструктивна и свързваща единица на материалния свят, а също така и негов господар. Според чучхе Бог и нематериални сили не съществуват; самата Вселена е чисто и просто продукт на определени физически обстоятелства и закономерности, а възникването ѝ е станало случайно. Човекът също е случайно появил се, но за разлика от останалите форми на живот – растения и животни, той осъзнава самия себе си, съзнателно развива своите възможности и подобрява своя начин на живот. Животните и растенията се нагаждат към околната среда, следвайки своите инстинктивни потребности; противно на тях, човекът подчинява околната среда, за да развие собствените си замисли, да усъвършенства уменията си и да задоволява потребностите си, както пожелае. С оглед на тези схващания чучхе поставя елемента човек в центъра на своя мироглед.

На теоретично ниво, елементите, дефиниращи човека като най-съвършената форма на живот, са:

Себеосъзнаване
Креативност
Независимост (чхачжусън) – тази дума се прилага в много различни смисли в зависимост от контекста; най-често се касае за независимост на мисленето и духа;
На практическо ниво, т.е. атрибутите на чучхе-държавата следва да бъдат:

Независима политика (чхачжу)
Самодостатъчна икономика (чхарип)
Самостоятелна отбрана (чхави)
Мобилизиране и сплотяване на масите

Основна линия в изграждането на чучхе за всяка страна е нагаждането ѝ към местните икономически и културни особености. Отличителна черта на идеологията е, че освен традиционните за всички производни на марксизъм-ленинизма течения, освен селяни и работници понятието ,,народ" се дефинира и от самувон, или т.нар. ,,трудова интелигенция" – учители, професори, образовани бюрократи, писатели и т.н. По този начин образованието се нарежда като трети базов компонент на социалното и икономическо развитие, редом с промишлеността и земеделието.

Практическо приложение

Държавата разполага с тотален контрол върху медиите в страната, и чрез тях се насърчава записаният в конституцията ,,колективен дух". Ясно изразена мобилизация на масите представляват масовите кампании от типа на движението ,,Чхолима", тригодишната масова кампания до 2012 година, както и маоистката теория за ,,масова линия", т.е., държавата да се съобразява с желанията на народа и да ги взема предвид при определяне на партийната политика.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Чучхе

HatshepsutTopic starter

"Голяма криза": Какво точно се случва в Северна Корея?


В Северна Корея се множат белезите за сериозна криза. Изявление на Ким Чен Ун подсказва, че в изолираната страна има взрив от инфекции с коронавирус. Но има и други възможни обяснения.

На заседание на разширеното Политбюро на Комунистическата паритя Ким заяви, че ,,един тежък случай" е предизвикал ,,голяма криза" и ,,сигурността на населението и страната в рамките на усилията по овладяване на пандемията са застрашени". Съобщението на държавната осведомителна агенция КCNA предизвика спекулации в чужбина, че коронавируът се е разпространил сериозно из страната. Северна Корея страда и от други сериозни проблеми – икономиката е в тежко състоняие, а населението е застрашено от глад.

Наскоро в Пхенян се състоя конгрес на Съюза на жените. Държавният ръководител Ким Чен Ун изпрати приветствие, което обаче не беше обичайната проява на любезност, а съдържаше подробни указания как жените да се справят с актуалните предизвикателства.

Призиви към населението

,,Днес, когато всичко е сложно и трудно, хората трябва още по-убедено да застанат зад партията, включително и жените, ,,които са половината от населението". Поради това – съгласно указанията на Ким – жените трябва да бъдат всеотдайни снахи и майки, да възпитават децата си според държавната доктрина, да четат ежедневно държавните медии, да носят традиционни корейски дрехи, да пеят революционни песни, да се включват в отглеждането на зайци за производството на месо и т.н.

Според ,,Зюддойче Цайтунг", писмото би могло да се приеме като опит на Ким да мобилизира  населението за кризисните времена, тъй като пандемията от коронавирус изправи Северна Корея пред особено големи изпитания. Самият държавен лидер нееднократно определи положението на страната като тежко. На конгреса на Работническата партия през януари той не скри, че ,,почти всички отрасли са изостанали от поставените цели".

Но има и анализатори, които смятат, че обявяването на ,,голяма криза" е опит на Ким да помоли за чуждестранна помощ – включително и за ваксини срещу Ковид-19. Ако вирусът действително се е разпространил широко, това ще е нов удар за режима и за силно поразената икономика.

През април Ким спомена за ,,мъчителен марш", напомняйки за най-големия глад, връхлетял Северна Корея през 90-те години след разпадането на Съветския съюз – основната опора на страната. И едва наскоро Ким призна, че след пораженията, нанесени на реколтата от лошото време, осигуряването на прехраната ,,създава напрежение".

Санкциите и коронавирусът влошават нещата

Международните наблюдатели казват, че сегашната криза се дължи не само на опустошителните бури от 2020 година, но и на санкциите, наложени от ООН на изолираната ядрена държава с партийна диктатура. Както и на националната политика за борба с коронавируса: заради пандемията страната се е изолирала почти изцяло и затова не приема никаква подкрепа от международните организации или от правителството на Северна Корея. Но Ким не би споменал кризата, ако не би искал да покаже на сънародниците си колко обмислено подхожда към всеки проблем. Той уверява, че е мъченик, който работи за партията. И реформите от новата петилетка вече давали първите си плодове.

Режимът има нужда от аргументи, за да дисциплинира хората във времената на пандемия, тъй като други решения освен изолацията и локдауна няма. Болниците са зле оборудвани, а за ваксини изобщо не става дума. Въпреки това Северна Корея няма намерение да води диалог със САЩ. На последното заседание на Централния комитет Ким каза, че ,,трябва да има както готовност за диалог, така и готовност за конфронтация".

Американският съветник по сигурността Джак Съливан определи това като ,,интересен знак", но от Северна Корея тутакси реагираха с опровержението, че САЩ имали ,,погрешни очаквания". Външният министър Ри Сон Гуон допълни: ,,Дори не обмисляме възможността за контакт със САЩ".

Но Ким си дава сметка, че Северна Корея все пак се нуждае от партньори. Експертът по Северна Корея Андрей Ланков от университета Кукмин в Сеул, е регистрирал сериозни промени в политиката на режима на Ким, предназначени да се харесат най-вече на Китай. Китай е единственият голям помощник, когото Ким приема, и най-вероятно именно на него се дължи това, че сега гладът в Северна Корея не е толкова голям, колкото през 90-те години.

Здравословното състояние на Ким

Междувременно севернокорейците изпитват сериозни тревоги за своя прекомерно отслабнал лидер, даже се просълзявали, когато го гледали по телевизията, както заяви един от поданиците на Ким. Предполага се, че теглото на Ким е намаляло с 10 до 20 килограма, но това би могло да бъде и пропагандна маневра във времената на криза. Досега той тежеше към 140 килограма при ръст 1,70 кг, на последните снимки изглежда значително по-слаб.

Някои наблюдатели предполагат, че Ким може и да се е подложил на диета по здравословни причини, но съществуват и точно обратните предположения – че е отслабнал поради заболяване. Здравословното му състояние привлича вниманието, тъй като 37-годишният севернокорейски диктатор така и не е назовол до момента свой възможен приемник. Известно е, че Ким пуши и пие много, а баща му и дядо му починаха от сърдечни заболявания.

https://www.dw.com/

HatshepsutTopic starter

Северна Корея тъне в икономически хаос. Обикновените хора плащат цената


Глад и лишения: Северна Корея тъне в икономически хаос, а обикновените хора плащат цената. Пандемията влоши значително делника на севернокорейците. Те страдат все повече, става ясно от различни съобщения.

Трудно е да се прецени каква точно е днешната ситуация в Северна Корея. Причината: пандемията още повече ограничи информационния поток от изолираната държава. Но експерти казват, че през последните 18 месеца икономическото състояние на севернокорейците е критично.

Сериозен срив на търговията с Китай

Ковид-19 доведе изолационизма на Пхенян до крайности. Притеснени от това, което пандемията може да причини на една държава без работеща здравна система и с население, масово страдащо от недохранване, режимът затвори границата с Китай още в началото на 2020 година. Така от над година търговията с Китай, която представлява 90 процента от целия внос и износ на Северна Корея, преживя невиждан срив. И тъй като транзитните пътувания бяха практически преустановени, за външните наблюдатели стана изключително трудно да се сдобият с информации за живота в комунистическата страна.

"Чувам, че ситуацията е ужасна. Достъпът до храни е ограничен и хората трудно се справят с покриването на ежедневните си нужди", казва Лина Юн, специалист по Северна Корея в "Хюман Райтс Уотч".

Според Майкъл Мадън от центъра "Стимсън" и групата "38 Север", който също е експерт по темата, през последната година са получавани съобщения за представители на елита в страната, които са били заловени да се опитват незаконно да продават свои богатства - като например злато и алуминий, на силно укрепената китайска граница.

Търговията с Китай е ключова за севернокорейската икономиката. Пхенян не публикува официална икономическа статистика, но китайските данни сочат, че търговията между двете нации се е сринала с 81 процента през 2020 до около 442 милиона евро.

Пандемията, наводненията и санкциите

Според Fitch Solutions, един от малкото анализатори, които изследват севернокорейската икономика, през 2020 година БВП на Северна Корея е спаднал с 8,5 процента. За разлика от другите държави, за които се прогнозира сериозен ръст на БВП през 2021, в Северна Корея се очаква той да е едва с 0,5%.

Причина за това е не само вирусът. Масивните наводнения през 2018 засегнаха сериозно земеделието в страната. Международните санкции през 2016 и 2017 в отговор на ядрените активности също нанесоха тежък удар.

Севернокорейският лидер Ким Чен Ун призна няколко пъти сериозността на икономическата ситуация. На заседание на управляващата партия през януари той каза, че петгодишният му икономически план се е провалил "в почти всички области до голяма степен".

Той призова населението да се подготви за още един "труден марш" - пропаганден термин, който режимът наложи във връзка с катастрофалния глад в Северна Корея в средата на 1990-те години, когато между 1 и 3 милиона души загубиха живота си поради недохранване.

Според Майкъл Мадън режимът е използвал пандемията за допълнително затягане на контрола върху населението. А споменаването на глада от 1995-1998 година вероятно е индикация за предстоящи политически действия. "Може би Северна Корея ще направи нещо, за което ще бъде санкционирана", каза той пред ДВ. "Например тази година може да проведат мащабни тестове на оръжия за масово унищожение."

ООН: 40% от севернокорейците гладуват

През юни 2020 Световната програма по прехраната на ООН алармира, че 40 процента от севернокорейците имат нужда от хуманитарна помощ. Според някои източници, много хора в страната се хранят единствено с две купи ориз на ден. Лина Юн казва, че и в по-добри времена Северна Корея е трябвало да покрива своите нужди с внос от Китай. "В градовете около границата обикновено около 90% от продуктите са от Китай. Но вероятно вече ги няма", казва тя.

Според агенция Ройтерс, има индикации за това, че Северна Корея скоро ще подобри търговските си отношения с Китай. Но дори и ако търговията се нормализира по някое време през 2021, по-големите проблеми надали ще се решат дългосрочно, казва Майкъл Мадън.

https://www.dw.com/bg/

HatshepsutTopic starter

Защо Ким Чен-ун води война срещу жаргона, дънките и чуждите филми в Северна Корея


Северна Корея наскоро прие обширен нов закон, който се опитва да премахне всякакъв вид чуждестранно влияние - строго наказвайки всеки, заловен с чужди филми, облекло или дори използващ жаргон. Но защо го прави, пита в свой материал Би Би Си.

Юн Ми-со казва, че е била на 11 години, когато за пръв път е видяла мъж, екзекутиран за това, че е заловен с южнокорейска драма.

На целия му квартал е било наредено да гледа.

"Ако не го направите, това ще бъде класифицирано като предателство", каза тя пред Би Би Си от дома си в Сеул.

Севернокорейските граничари са се уверявали, че всички знаят, че наказанието за контрабанда на незаконни видеоклипове е смърт.

"Имам силен спомен за мъжа, който беше със завързани очи, все още виждам как сълзите му текат. Това беше травмиращо за мен. Превръзката на очите беше изцяло обляна в сълзите му. Сложиха го на кол и го вързаха, след което го застреляха", уточни Юн Ми-со.

Представете си, че сте в постоянно състояние на локдаун без интернет, социални мрежи и само няколко контролирани от държавата телевизии, имащи за цел да ви кажат това, което ръководителите на страната искат да чуете - това е животът в Северна Корея.

А сега нейният водач Ким Чен-ун засилва репресиите чрез нов обширен закон срещу това, което режимът определя като "реакционна мисъл".

Всеки, който е заловен с големи количества медийно съдържание от Южна Корея, САЩ или Япония, сега се сблъсква със смъртно наказание. Хванатите да гледат ги грози 15 години затвор.

А не става въпрос само за това, което хората гледат.

Наскоро Ким написа писмо в държавните медии, призоваващо Младежката лига на страната да предприеме крути мерки срещу "противното, индивидуалистично, антисоциалистическо поведение" сред младите хора. Той иска да спре чуждата реч, прическите и дрехите, които той определи като "опасни отрови".

Daily NK, онлайн издание в Сеул с източници в Северна Корея, съобщава, че трима тийнейджъри са били изпратени в превъзпитателен лагер заради това, че са се подстригали като идоли от модерната корейска популярна музика и че са подгъвали панталоните си над глезените си.

Всичко това е така, защото Ким е във война, която не включва ядрени оръжия или ракети.

Анализатори посочват, че той се опитва да спре външната информация да достига до хората в Северна Корея, тъй като животът в страната става все по-труден.

Смята се, че милиони хора гладуват. Ким иска да гарантира, че те все пак се хранят с внимателно изработената пропаганда на държавата, вместо да получават бегъл поглед за живота според лъскавите южнокорейски драми, заснети в Сеул, един от най-богатите градове в Азия.

Страната беше откъсната от външния свят повече от всякога, след като миналата година запечата границата си в отговор на пандемията. Жизненоважните доставки и търговията от съседен Китай почти спряха. Въпреки че някои доставки започват да преминават, вносът все още е ограничен.

Тази самоналожена изолация изостри и без това провалящата се икономика, където парите се вливат в ядрените амбиции на режима. По-рано тази година самият Ким призна, че народът му се сблъсква "най-тежката ситуация, която трябва да преодолеем".

Daily NK са първите, сдобили се с копие на закона.

"Той гласи, че ако работник бъде заловен, ръководителят на фабриката може да бъде наказан, а ако дете е проблематично, родителите също могат да бъдат наказани. Системата за взаимно наблюдение, насърчавана от севернокорейския режим, е отразена агресивно в този закон", посочва главният редактор на Daily NK Лий Сан-йон пред Би Би Си.

Той казва, че това има за цел да "разбие" всякакви мечти или очарование, които младото поколение могат да имат за Южна Корея.

"С други думи, режимът стигна до заключението, че може да се формира чувство на съпротива, ако бъдат въведени култури от други страни", допълва той.

Чой Чен-хун, един от малкото дезертьори, успели да избягат от страната през последната година, е казал пред Би Би Си, че "колкото по-тежки са времената, толкова по-сурови са разпоредбите, законите, наказанията".

"Психологически, когато коремът ви е пълен и гледате южнокорейски филм, това може да е за отдих. Но когато няма храна и е трудно да се живее, хората стават недоволни", посочва още беглецът.

Предишни репресии само демонстрираха колко находчиви са били хората в предаването от ръка на ръка и гледането на чужди филми, които обикновено се прекарват контрабандно през границата от Китай.

В продължение на няколко години драми са прекарвани на USB флашки, които сега са "често срещани като камъни" според Чой. Те са лесни за прикриване и освен това са криптирани с парола.

"Ако въведете грешна парола три пъти подред, USB изтрива съдържанието си. Можете дори да го зададете, тъй че това да се случи след едно неправилно въвеждане на паролата, ако съдържанието е изключително чувствително. Има също така много случаи, в които USB-то е настроено така, че може да се гледа само веднъж на определен компютър, така че не можете да го включите към друго устройство или да го дадете на някой друг. Само вие можете да го видите. Така че дори ако искате да го разпространите, не можете", допълва Чой.

Ми-со си спомня как нейният квартал е стигал до екстремни действия, за да гледа филми.

Тя уточнява, че веднъж са взели назаем автомобилен акумулатор и са го включили към генератор, за да получат достатъчно електричество за захранване на телевизора. Тя си спомня, че е гледала южнокорейска драма, наречена "Стълба към рая".

Тази епична любовна история за момиче, борещо се първо със своята мащеха, а след това с рак, изглежда е била популярна в Северна Корея преди около 20 години.

Чой казва, че това е и тогава, когато очарованието от чуждестранните медии наистина се е увеличило - подпомогнато от евтини CD и DVD от Китай.

Но след това режимът в Пхенян е започнал да забелязва. Чой си спомня, че държавна сигурност е нахълтала в университет около 2002 г. и е открила над 20 000 компактдиска.

"Това беше само един университет. Можете ли да си представите колко имаше в цялата страна? Правителството беше шокирано. Това е, когато наказанието стана по-сурово", уточни той.

Ким Гюм-хьок казва, че е бил само на 16 години през 2009 г., когато е бил заловен от охранители от специално подразделение, създадено да хваща и арестува всеки, който споделя незаконни видеоклипове.

Той е дал на приятел няколко DVD-та с южнокорейска поп музика, които баща му е бил вкарал контрабандно от Китай.

С него се отнасяли като с възрастен и са го отвели в тайна стая за разпит, където охранителите отказали да го оставят да спи. Той казва, че е бил удрян и ритан многократно в продължение на четири дни.

"Бях ужасен", разкрива той пред Би Би Си от Сеул, където живее в момента, като уточнява: "Мислех, че светът ми свършва. Искаха да знаят как съм получил това видео и на колко хора съм го показал. Не можех да кажа, че баща ми е донесъл тези DVD-та от Китай. Какво да кажа? Това беше баща ми. Не казах нищо, просто казах "не знам, не знам, моля, пуснете ме."

Гюм-хьок е от едно от елитните семейства на Пхенян и баща му в крайна сметка е успял да подкупи охранителите, за да го освободи. Нещо, което ще бъде почти невъзможно съгласно новия закон на Ким.

Много от онези, заловени за подобни престъпления по това време, са били изпратени в трудови лагери. Но това не се е оказало достатъчно възпиращо средство, така че присъдите са се увеличили.

"Първоначално присъдата беше около една година в трудов лагер - това се промени на повече от три години в лагера. В момента, ако отидете в трудови лагери, повече от 50% от младите хора са там, защото са гледали чуждо медийно съдържание", посочва Чой и допълва: "Ако някой гледа два часа незаконен материал, това би било три години в трудов лагер. Това е голям проблем."

Редица източници са разкрили пред Би Би Си, че размерът на някои от затворническите лагери в Северна Корея се е увеличил през последната година и Чой смята, че суровите нови закони имат ефект.

"Да гледаш филм е лукс. Първо трябва да се нахраниш, преди дори да помислиш за гледане на филм. Когато времената са трудни дори да се яде, изпращането на дори един член на семейството в трудов лагер може да бъде опустошително. Трябваше да рискуваме толкова много, гледайки тези драми. Но никой не може да победи любопитството ни. Искахме да разберем какво се случва във външния свят", казва Гюм-хьок.

За Гюм-хьок най-накрая да научи истината за страната си е променило живота му. Той е един от малкото привилегировани севернокорейци, на които му е било разрешено да учи в Пекин, където е открил интернет.

"Отначало не можех да го повярвам (описанията на Северна Корея). Мислех, че западните хора лъжат. "Уикипедия" лъже, как мога да повярвам в това? Но сърцето и мозъкът ми бяха разделени. Така че гледах много документални филми за Северна Корея, четох много статии. И тогава разбрах, че те вероятно са верни, защото това, което казваха, имаше смисъл. След като разбрах, че в мозъка ми се случва преход, беше твърде късно, не можах да се върна", уточнява Гюм-хьок.

В крайна сметка Гюм-хьок е избягал в Сеул.

Ми-со живее мечтите си като моден съветник. Първото нещо, което тя е направила в новата си родина, е било да посети всички места, които е видяла в "Стълба към рая".

Но истории като техните стават по-редки от всякога.

Напускането на страната стана почти невъзможно с настоящата заповед "стреляй да убиеш" на строго контролираната граница. И е трудно да не се очаква новият закон на Ким да има по-смразяващ ефект.

Чой, който е трябвало да изостави семейството си в Северна Корея, смята, че гледането на една или две драми няма да отмени десетилетия идеологически контрол. Но той смята, че севернокорейците подозират, че държавната пропаганда не е истината.

"Севернокорейският народ има семе на недоволство в сърцето си, но не знае към какво е насочено неговото недоволство", отбелязва той.

"Това е недоволство без посока. Сърцето ми е разбито, че те не могат да разберат дори когато им кажа. Има нужда някой да ги събуди, да ги просветли", подчертава избягалият от робския комунистически режим кореец. 

https://news.bg/int-politics/zashto-kim-chen-un-vodi-voyna-sreshtu-zhargona-dankite-i-chuzhdite-filmi-v-severna-koreya.html
Sad Sad x 1 View List

HatshepsutTopic starter

#5
Трудовите лагери в Северна Корея днес


Северна Корея е основана през 1948 г., а официалното й име е Корейска народна демократична република (КНДР). Заема северната част на Корейския полуостров. На юг граничи с Република Корея (или Южна Корея), с която до 1948 г. са обединени в една държава. Строго охраняваната граница между двете държави следва 38-ия паралел. На север граничи с Китай и Русия, на запад – с Жълто море и Корейския залив, а на изток – с Японско море. Населението й е близо 25 милиона души.

Северна Корея често е обвинявана от международната общност в системни нарушения на човешките права, включително мъчения в изградената мрежа от затворнически лагери. Еднопартийният режим не допуска създаването на политическа опозиция, свобода на словото, свобода на вероизповеданията и практикува колективно наказание за антидържавни престъпления, а прилага и смъртно наказание.

Съгласно официалната позиция на КНДР в страната няма никакви нарушения на правата на човека, доколкото съществуващият социалистически строй е избран доброволно от гражданите й и има за цел пълното задоволяване на материалните и духовните им потребности. В същото време от анализите на наличните данни много международни организации правят извод за тоталитарния характер на севернокорейската държава. Някои правителства и правозащитни организации като ,,Амнести Интернешънъл" осъждат нарушенията на правата на човека в КНДР, а Общото събрание на ООН приема съответстваща резолюция, подготвена от страните, членки на ЕС.

Гражданите на Северна Корея нямат право свободно да се движат в страната или да я напускат. По тази причина и поради затворената държавна политика, водена от правителството, информация за живота там се получава изключително от бегълци, успели по един или друг начин да прекосят границата.


Видове затворнически лагери в Северна Корея

От техните свидетелства, а и от други източници, включително сателитни снимки, става ясно, че в Северна Корея съществуват три вида затворнически лагери. Едните се наричат гуал-ли-со, което в буквален превод от корейски означава учреждения за задържане, и всъщност са трудови лагери, предназначени за политически затворници, извършили престъпления срещу държавата и народа. На подчинение са на Отдела за държавна сигурност.

Най-поразителната характеристика на системата за задържане гуал-ли-со е философията за ,,колективната отговорност", според която от свобода се лишават и родителите, сестрите и братята, децата, а понякога и внуците на ,,провинилите се" политически затворници. Тази практика води началото си от изявление на ,,великия лидер" Ким Ир Сен през 1972 г., че ,,разколниците и класовите врагове, които и да са те, трябва да бъдат изкоренени три поколения напред". Тези лагери обикновено са разположени в долините на високи планини, често в северните провинции, и заради големите си размери са известни и като колонии.

Другата важна характеристика е, че задържаните в системата гуал-ли-со не пребивават в следствен арест, не получават обвинение за извършено престъпление и не преминават през никакви юридически процедури, където биха могли да се противопоставят на обвинителите си и да получат правна защита. Предполагаемите нарушители и роднините им просто са отвеждани от домовете им, обикновено посред нощ, и закарвани директно в съответните лагери, където са подложени на нечовешки условия, крайно тежък труд и са държани умишлено на границата на глада. Системата гуал-ли-со не предвижда ,,превъзпитание", защото не се планира връщането на затворниците в обществото.

По думите на бивши надзиратели и полицаи, избягали от Северна Корея, се наблюдава тенденция за постепенно обединяване на трудовите лагери за политически затворници. Някои са слети, други са закрити, най-вече заради близостта си до китайската граница, а задържаните в тях са преведени в други лагери. Според различни източници понастоящем в Северна Корея са останали да функционират между три и пет такива лагера. Затворниците в тях фактически се явяват жертви на незаконно задържане и на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на международното право.

Вторият вид затворнически лагери в Северна Корея се наричат кьо-хуа-со, което в буквален превод от корейски означава учреждения (или центрове) за превъзпитание, и всъщност са трудово-изправителни лагери. Теоретично названието предполага, че в тези лагери акцентът пада върху поправянето и превъзпитанието на престъпниците чрез полагане на труд, че става дума за рехабилитация и социална адаптация. Но свидетелствата на хора, пребивавали в системата кьо-хуа-со, доказва, че теорията няма нищо общо с практиката.

Единственият ,,възпитателен" или ,,просветителски" елемент в тези учреждения е принудителното изучаване и наизустяване на изказванията на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир и организирането на събрания, обикновено вечер, когато затворниците вместо да си почиват, застанали на колене признават свои въображаеми грешки и се ,,самобичуват".

Трудово-изправителните лагери попадат в ресора на Министерството на народната сигурност и са на пряко подчинение на съответните му подразделения в провинциите, където се намират.

Главното, което отличава задържаните в кьо-хуа-со от затворниците в гуал-ли-со, е, че първите преминават през места за временно настаняване, известни като джип-гйол-со, каквито има във всички провинции под юрисдикцията на подразделенията на Министерството на народната сигурност, през предварителен арест и разпити, получават обвинение и биват съдени, като присъдите им в зависимост от тежестта на престъплението са лишаване от свобода и изправителен труд за определен или неопределен срок. Според Наказателния кодекс на Северна Корея с изправителен труд за неограничен срок се наказват седем углавни престъпления: заговор за сваляне на правителството, тероризъм, държавна измяна, тайно нанасяне на щети/вреди с цел подкопаване на устоите на държавата, предателство към народа, контрабанда и незаконна търговия с наркотици и предумишлено убийство.

Престъпленията от общ характер водят до наказания с изправителен труд за определен срок – между една и петнайсет години. Визираните престъпления са уредени в Глава 3 (престъпления срещу държавата и народа), Глава 4 (престъпления, разрушителни за системата на националната отбрана), Глава 5 (престъпления, увреждащи социалистическата икономика), Глава 6 (престъпления, обругаващи социалистическата култура), Глава 7 (престъпления, увреждащи административната система), Глава 8 (престъпления, нарушаващи колективния социалистически живот), Глава 9 (престъпления, увреждащи живота или собствеността на гражданите) от Наказателния кодекс. Тези присъди се изтърпяват в кьо-хуа-со, като там се изпращат лицата, преминали през съдебно дело. По-леките престъпления, уредени в Глави 4–9 от Наказателния кодекс, се наказват от съд или от прокурор с принудителен труд в срок от шест месеца до една година, който се полага в трудововъзпитателни лагери, наричани но донг данг йон де.

Наказанията могат да бъдат отменени с извънредно помилване (по случай различни празници и чествания), подписано от първия председател на Комитета по национална отбрана, или с амнистия, постановена от Постоянния комитет на Върховното народно събрание. Не подлежат на помилване убийци, трафиканти на хора, незаконни търговци на цветни метали, лица, направили опит да избягат в Южна Корея. Възможно е при определени условия и намаляване на срока на присъдите – например когато се прецени, че затворникът е напълно превъзпитан или има образцово поведение.


Нови данни за ,,превъзпитанието чрез труд" в Северна Корея

В началото на 2016 г. Центърът за изследвания на правата на човека в Северна Корея към Института за национално обединение оповестява обобщените резултати от проведените в периода 2010–2014 г. хиляда сто двайсет и пет дълбочинни интервюта със севернокорейски бегълци. Целта на изследването е да се направи преоценка на състоянието на правата на човека в кьо-хуа-со, като се разглеждат условията на живот основно в двата трудово-изправителни лагера в Чонгори и Кечхон. Акцентът пада върху тях по две причини.

Първо, известно е, че там са настанявани основно репатрирани в Северна Корея бегълци. И второ, наличието на изобилна информация за кьо-хуа-со в Чонгори и Кечхон дава възможност за относително обективен анализ, тъй като 120–130 души от интервюираните са изтърпявали присъдите си или последователно в двата лагера, или са пребивавали по два пъти в единия от тях.

Най-масовото престъпление, заради което севернокорейци са изпращани в трудово-изправителни лагери, е ,,преминаването на реката" – става дума за плитката река Тумънджян, която отделя Северна Корея от Китай. Преминаването на тази река е равносилно на незаконно прекосяване на границата, което и в двете посоки се смята за престъпление съгласно чл. 221 от Наказателния кодекс и се наказва с престой в трудововъзпитателен лагер за срок до една година. При утежняващи обстоятелства нарушителите подлежат на изпращане в трудово-изправителни лагери за срок между две и три години, а след промените в Наказателния кодекс през 2009 г. – за пет години (и повече).

Най-често такива нарушители ги изпращат в кьо-хуа-со в Чонгори и в Кечхон. Това е така, защото повечето севернокорейски бегълци, пристигащи в Южна Корея, идват от граничните райони на провинция Северен Хам гьонг бук до, предимно от Хйо рьонг, Мусан, Чънг джин, както и от провинция Янг ганг, например от района на Хйе сан. Ако бъдат репатрирани, те са задържани най-напред в Шин ъи джу, Он сънг, Ман по, а след това са изпращани в местата за временно настаняване в съответните провинции, преди да бъдат затворени в трудово-изправителните лагери в близост до родните им места. Но не във всяка провинция има трудово-изправителни лагери, както е в провинция Янг ганг.

Затова тези хора са изпращани в лагерите в Кечхон, Джонг сан и Хам хунг.. По тази причина в кьо-хуа-со в Чонгори 70–80 % от жените затворнички са настанени с присъди заради нелегално прекосяване на границата. Така например през 2007 г. шест души от интервюираните са осъдени за незаконно прекосяване на границата на три години изправителен труд, а един човек – на две години и половина. През 2008 г. дванайсет души са осъдени на три години изправителен труд, през 2009 г. трима души са осъдени на същия период, а през 2010 г. четирима души са осъдени на пет години изправителен труд, като всички са изпратени или в Чонгори, или в Кечхон. Други престъпления, заради които осъдените отиват в кьо-хуа-со, са кражба на държавна собственост, контрабанда и търговия с наркотици и грабеж на частна собственост.

Въз основа на свидетелските разкази на бегълци от Северна Корея и на сателитни снимки се смята, че понастоящем в страната функционират деветнайсет трудово-изправителни лагера кьо-хуа-со.


Условията в кьо-хуа-со в Чонгори

Трудово-изправителният лагер в Чонгори (среща се и като Чонголи заради това, че в корейския няма всъщност разлика между р и л, но от друга страна, -ри означава село) се намира в община Мусан – част от град Хйо рьонг, в провинция Северен Хам гьонг бук до, и е под контрола на провинциалното подразделение на Министерството на народната сигурност (сателитна снимка №1).



Разположението на този кьо-хуа-со в близост до границата с Китай предпоставя в него да се задържат голям процент репатрирани бегълци. Свидетелски показания сочат, че около 70% от пребиваващите там са затворени заради незаконно преминаване на границата. Първоначално е бил предназначен само за мъже, но между 2008 и 2010 г. са построени още бараки и е създаден и сектор за жени. Интервюираните не са единни относно броя на затворниците, но по обобщените данни трябва да са някъде между 3000 и 4000 души, като 800–1000 от тях са жени. Групирани са в пет отделения, като всяко отделение има по 10–12 части, а отделение №3 е женското. Мъжете се занимават с дърводелство, тухларство, различни производства, ремонти на автомобили, някои (отделение №2) работят в медните мини, намиращи се около километър и половина от основните сгради, добиват варовик (отделение №4) или руди (отделение №5). Жените основно се занимават със земеделие и скотовъдство или правят перуки.

Затворническите бараки в центъра за превъзпитание в Чонгори, наричан още и Лагер №12, са в ужасно лошо състояние и затова пребиваващите в тях живеят в нехигиенични условия. Липсата на храна, медицински грижи и лекарства води нерядко до смърт сред затворниците. В едно помещение (без система за отопление или разхлаждане) в обичайния случай са настанени между 35 и 60 души, като пространството е толкова малко, че те могат евентуално да седят в неудобно положение, но не и да легнат. Единствената тоалетна – клекало, в помещението е източник на отвратителна смрад. Въпреки нашествието от бълхи, въшки и дървеници надзирателите и затворническите власти не предприемат никакви мерки и така затворниците често изобщо не могат да спят нощем. За да се справят с положението, много от задържаните използват препарати, купени извън лагера.

Питейна вода не им се полага, така че са принудени да извличат вода от потоци. Да не говорим за сапун или дрехи. Само около 30% от затворниците получават някакво работно облекло, а останалите използват или преправят дрехи, донесени отвън. Но най-страшното изпитание за всички е гладът. Недостатъчната като количество и качество храна води до системно недохранване. Ако членовете на семействата им не ги посещават, те са обречени на смърт от слабост и/или болести.

Според указанията дневната дажба следва да е 430–450 грама царевица, ориз и ,,солена супа". По думите на интервюираните обаче са получавали не повече от 300 грама сурови царевични зърна, примесени с камъчета, и воняща вкиснала оризена каша, доста водниста, за да тежи повече – ,,храна за кучета/животни", а сол изобщо липсвала, защото се смятало, че ,,солта ще даде сили на краката" им и те ще могат да избягат. И въпреки това те използват изказа: ,,храната е пари". От оскъдните дажби успявали да отделят храна, за да я разменят срещу дрехи, обувки, сапун и други неща от първа необходимост вътре в лагера.

В Лагер №12 има три болнични бараки – по една за болните от туберкулоза и хепатит и третата за затворниците с влошено общо състояние, която винаги е претъпкана дотам, че пациентите често се хранят заобиколени от трупове. На практика медицински услуги всъщност няма дори когато става дума за получена рана или травма по време на работа. При тези нечовешки затворнически условия поне по един-двама души умират дневно – от слабост или от болест, най-вече туберкулоза. Срещу инфекциозните заболявания, като треска например, също не се предписват медикаменти. Ако затворникът не получи от роднини, т.е. от хора извън лагера, лекарства, той изобщо няма как да подобри здравословното си състояние.

По правило работното време е определено от 8 до 18 ч., като на обяд за хранене и почивка са предвидени два часа – от 12 до 14 ч. Реално обаче, както свидетелстват избягалите затворници, през лятото се работи от 6 ч. сутринта до 19 или 20 ч. вечерта, а през зимата – от 7 до 18 ч., т.е. средно по 12 часа дневно. А ако затворникът не си е изпълнил дневната норма, той или тя продължават да работят, докато я изпълнят. По отношение на заплащането на труда само някои от интервюираните споделят, че при освобождаването си от лагера са получили полагащите им се заплати.

Глад, каторжен труд и изтезания – това са основните характеристики на севернокорейските лагери и т.нар. център за превъзпитание в Чонгори не прави изключение. Физическото насилие се извършва от надзирателите и груповите ръководители. За неспазване на вътрешния ред се налагат различни наказания – от прехвърляне в наказателно отделение през намаляване на дажбите храна, нощни дежурства (т.е. лишаване от сън) до изолиране в единични килии в рамките на седмица. В наказателното отделение се изпращат онези затворници, които са хванати в опит за бягство, в кражба на храна, пушене и др. Прекарват там до шест месеца, като в това време нямат право на посещения отвън. Условията на труд за тях са още по-жестоки, в резултат от което голяма част от тях умират.

Не липсват и публични екзекуции – най-вече на заловените при опит за бягство или извършителите на убийства в рамките на лагера. Екзекуциите се извършват от отряд от седем стрелци, които изпразват пълнителите си в тялото на жертвата. Обикновено това става на празното място пред основната сграда, като след разстрела останалите затворници са принудени да обикалят в кръг двора, за да гледат окървавеното тяло за назидание. ,,Всеки един в кьо-хва-со видя тялото. Направиха го в района на Първа група. Мъжът беше на ръба на смъртта още преди екзекуцията, след това го застреляха. Всеки затворник трябваше да мине покрай мъртвото тяло и да го погледне. ... След това надзирателите накараха всички ни да напишем есе, в което да направим оценка на екзекуцията. Трябваше да опишем какви чувства сме изпитали във връзка с екзекуцията, просто какво сме изпитвали...", разказва човек, пребивавал в Чонгори от април 2010 до януари 2013 г.

Повечето хора, успели да избягат от Лагер №12, заявяват, че не са били свидетели на случаи на сексуално насилие. Що се отнася до бременните жени – или са затваряни, след като принудително направят аборт в предварителния арест, или са освобождавани да родят и след един-два месеца отново са връщани в лагера. Принудителните аборти се извършват винаги, когато се подозира, че бащата на детето е китаец. Жените, за които се смята, че носят ,,китайски деца", са прехвърляни в местата за задържане на подчинение на Отдела за държавна сигурност.

В заключение може да се каже, че смъртта в центъра за превъзпитание в Чонгори настъпва вследствие на физическа слабост и болести, както и заради липса на адекватно лечение след побой от страна на надзирателите или от загуба на кръв след прострелване при опит за бягство. Съгласно събраните свидетелства средно дневно умират по един-двама души от недохранване, насилие и различни заболявания. Два-три пъти годишно в лагера избухват епидемии от заразни болести като туберкулоза и треска – тогава дневно умират между трийсет и петдесет души.

Когато един затворник умре в болничното помещение, най-напред измиват трупа, а после го пренасят в нещо като склад, играещ ролята на морга. Веднъж седмично (в понеделник), разказват оцелели от лагера, моргата се изпразва, труповете се товарят в камион и на няколко курса се откарват в съоръжение за кремация, наречено бул манг сан, което се намира в планината. Според разказите на затворниците обаче огънят в пещта не бил достатъчно силен и телата не изгаряли напълно, затова често ги карали да разчленяват труповете, преди да ги хвърлят в контейнерите, а след изгарянето им пепелта била в такива огромни количества, че се налагало да я събират на огромни купчини.

Семействата не са уведомявани за смъртта на своите роднини до момента, в който не изтече срокът на присъдата им.


Условията в кьо-хуа-со в Кечхон

Трудово-изправителният лагер в Кечхон се управлява от подразделението на Министерството на народната сигурност в провинция Южен Пйонг ан – намдо и се намира в Як-су донг (dong означава квартал), квартал на град Кечхон (сателитна снимка №2). Обозначава се официално като Лагер №1. Има сведения, че е бил преобразуван от гуал-ли-со.



По описанието на интервюирани затворници в сградата с червения покрив (долу вляво на снимката) се намира администрацията, а помещението, в което се осъществяват срещите с посетителите е точно до централния вход при приемната. Сградите са стари и се рушат, защото са строени още по времето на японската колониална епоха (1910–1945 г.). Частните домове на надзирателите и семействата им са в близост до лагера.

Заради ограничения радиус на движение на задържаните е трудно да се получат точни данни за общия им брой, отново има разминаване в свидетелствата, но се приема, че са между 3000 и 4000 души. Отделени са районите за мъже и за жени, като има и обособени зони за осъдените на лишаване от свобода за определен и съответно за неопределен срок. Контактите между хората от различните зони са забранени.

Според Бялата книга за човешките права в Северна Корея в този кьо-хуа-со се настаняват предимно лица, получили по-тежки наказания, от които голяма част са жени, осъдени на изправителен труд за неограничен срок. Работните групи в женските зони се занимават със земеделие, скотовъдство, производство на трикотаж, оглеждане на плодове и зеленчуци и др. С изработка на трикотаж са заети основно жени, изтърпяващи присъда за неопределен срок заради нелегално прекосяване на границата или трафик на хора, за които има риск да се опитат да избягат. Тези жени са настанени в двуетажна постройка, нямат обособен работен район, а трябва да работят в килиите, в които живеят. Мъжете произвеждат тухли, различни видове обувки и ботуши, колани, кобури и др. или са изпращани във въгледобивните мини край лагера.

Свидетелствата на избягалите затворници потвърждават като цяло, че трудово-изправителният лагер в Кечхон е специализиран най-вече в производство на обувки, дрехи и трикотаж. Преобладават жените, задържани за незаконно пресичане на границата, които плетат шапки, жилетки, покривки и други подобни изделия, често предназначени за износ.

Условията в Лагер №1 не зачитат човешкото достойнство. Помещенията са малки, подът е бетонен, няма отопляващи, респективно охладителни системи. Във всяка килия има воден резервоар и тоалетна, но поради недостига на питейна вода един затворник е натоварен да отговаря за разпределението на водните запаси. Той определя и реда за къпане, като взимането на душ е разрешено веднъж на пет дни. Затворниците не получават сапун, тоалетна хартия и други хигиенни консумативи освен от външните посетители.

Затворническите власти не взимат мерки за подобряване на хигиенните условия, което нерядко води до избухване на епидемии от заразни болести, които взимат множество жертви. Един затворник, престоял в лагера между юни 2011 и март 2014 г., разказва за епидемия от паратифоидна треска, по време на която умирали по десет души дневно. Заради оскъдните дажби храна лагерниците страдат от остро недохранване. Беглец, който е бил задържан от 2009 до 2012 г., свидетелства, че дажбата се състои от един черпак ориз, примесен с двайсетина процента боб.

Повечето затворници се препитават от продуктите, донесени от семействата им. Когато роднини идват на посещение, се налага да носят големи количества храна, която се съхранява в специални складови помещения. Който няма посетители, рискува да умре от недохранване. По трима-четирима души умират дневно вследствие на заболявания, получени от недохранване. Жена, чийто съпруг е бил задържан от септември до ноември 2012 г. и е починал в лагера, свидетелства, че трийсет процента от донесената храна трябва да се предостави на надзирателите. Всеки месец тя носела по петдесет килограма брашно, като на всеки десет килограма давала на затворническите власти по три килограма.

Независимо че в лагера има болнично помещение, никой от затворниците не получава адекватна медицинска грижа или лекарства дори когато се е наранил по време на работа. Същата жена обяснява, че съпругът й е починал вследствие на дълбока рана на главата, която не е третирана с обяснението, че ,,колкото повече кърви, толкова по-добре", а операция не е извършена поради ,,липсата на лекари".

Работният ден в Кечхон започва със събуждането. Няма определено работно време, нито време за хранене – когато си изядат дажбата, се връщат на работа и трябва да довършат дневната си норма. Жена, престояла в лагера от 2009 до 2012 г., разказва, че са длъжни да изплетат по четири-пет шапки на ден или една жилетка на два дена. ,,Ако не успееш, цяла нощ те бият. А ако сбъркаш, разплиташ всичко и започваш отново. Работата е много тежка и уморителна." При неизпълнение на нормата или при некачествено изпълнена работа наказанията са бой, намаляване на дажбата храна, а в някои случаи писане на самоанализ и карцер.

Сведенията за получени възнаграждение при освобождаването от лагера са противоречиви – някои свидетелстват, че не са получили никакви пари, други споменават за заплата от 50 до 70 вона месечно в зависимост от категорията труд.

В кьо-хуа-со по принцип няма бременни, освен ако някоя жена е успяла да прикрие бременността си. В такива случаи се прекъсва изпълнението на присъдата и ги изпращат един месец преди термина да родят у дома, но няколко месеца по-късно трябва да се върнат отново в лагера.

Ако надзирател насилва сексуално затворнички, го наказват или уволняват. Многобройни са обаче разказите за физическо насилие и смъртни случаи вследствие на рани от побой, нанесен от надзирателите. Основната причина за това е липсата на каквото и да било лечение. В едно от интервютата се описва жена, която е бита, защото много говори и не плете. Умира през лятото на 2010 г., двайсет дни след побоя, от загуба на кръв, понеже никой не й обръща внимание. Друга петдесет и седем годишна жена умира също след побой, въпреки че е преместена в болничното отделение и прекарва там две седмици, очевидно без каквито и да било медицински грижи.

Когато затворник бъде хванат при опит за бягство, екзекуцията му е публична. ,,Видях го да се случва – спомня си човек, пребивавал в Лагер №1 от април 2009 г. до октомври 2011 г., – един беглец беше екзекутиран. Беше жена. Надзирателите накараха всички затворници да се съберем наоколо и ни казаха, че това ни очаква, ако се опитаме да избягаме."

Обобщените данни показват, че смъртните случаи в изправителния лагер в Кечхон се дължат изключително на слабостта и лошото здравословно състояние вследствие на изнурителния труд и недохранването, както и на липсата на хигиена и медицински грижи, когато затворниците са станали жертва на ,,наказанията" на надзирателите. Според едно от свидетелствата през 2010 г. всеки месец в групата, която се занимавала с плетене, умирали по десет жени. И отново семействата разбират за смъртта на своя роднина едва след изтичане на срока на присъдата му. Телата не се предават на близките, а се заравят в планината или се изгарят в близост до лагера от мъжете затворници. А преди това престояват колкото е необходимо в помещение, пригодено за морга, което е в приземен етаж под килии на жени затворнички.

В заключение може да се каже, че събраните данни от тези над хиляда дълбочинни интервюта, направени със севернокорейски бегълци, потвърждават, че пенитенциарната система в Северна Корея не отговаря на международните изисквания, норми и стандарти по отношение на зачитането на правата на човека. В същото време това изследване е и първото, което дава толкова подробни данни за отвратителните условия, при които затворниците излежават присъдите си в трудово-изправителните лагери в страната, които в крайна сметка са получени не за углавни, а за престъпления от общ характер, и то най-вече за опити за бягство от КНДР.

https://glasove.com/categories/kultura-i-obshtestvo/news/trudovite-lageri-v-severna-koreya-dnes

HatshepsutTopic starter

Адът на лагерите в Северна Корея

Глад, каторжен труд и изтезания - в севернокорейските лагери за наказания затворниците не са хора. Ужасът започва още по време на разпитите, разкрива доклад на ООН. Задържаните биват измъчвани, за да си "признаят".

Част първа от поредица шокиращи разкази на избягали севернокорейци по доклада на ООН.

Ким Сонг-Ю бяга в Китай, но е принуден да се върне в Северна Корея. За начало попада в център за разпити, "настанен" е в подземен затвор, приличащ на пещера, след което е прехвърлен в арест, където да бъде разпитан. Там той трябва да коленичи в килия, заедно още 40 затворника.

Входът на килията е висок 80 сантиметра. Надзирателите му обясняват защо: отсега нататък вече не е човек, а животно - и затова трябва да лази като животно.

Веднъж попаднал в месомелачката на севернокорейските служби, забравяш за каквито и да било права. В политическите лагери задържаните работят по 14 часа тежък труд и умират от глад. Понякога храната им се състои от треви, корени и плъхове, а смъртта вследствие на изтощение не е рядкост.

Престъпления срещу човечеството

И преди някои бегълци от Северна Корея са описвали ужасите на лагерите, но този път ООН успява да направи подробен доклад за системата на потисничество. В продължение на година специална комисия осъществява 240 изслушвания и провежда поверителни интервюта с 80 бежанци от Северна Корея. Между тях има и показания на бивш служител на спецслужбите, както и на други свидетели.

ООН стига до извода, че властта в Северна Корея трябва да бъде привлечена под отговорност за престъпления срещу човечеството.

По-малко от една пета от арестуваните корейци изобщо разбират за какво са задържани. Мнозинството от тях никога не получават официално обвинение.

Някои стават жертва заради свои роднини, други просто са се изсмели в грешното време и на грешното място. Има и такива, които са пострадали заради фалшиви доноси или са допуснали сериозна грешка - като Янг Хае-Сунг, който в свой рапорт е сгрешил името на основателя на държавата Ким Ил-Сунг и това му носи 6 месеца в т. нар. тренировъчен лагер.

За сериозно престъпление се смята притежаването или разпространението на южнокорейски DVD-та. То може да доведе до смъртно наказание - наред с други неща, при определянето на тежестта на присъдата роля играе общественото положение на семейството.

Стаи за изтезания има навсякъде

В Северна Корея има стотици лагери с различна цел и различна степен на суров режим. Някои служат само за интерниране и разпит на задържаните. От тях тръгват историите за брутални мъчения, за да бъдат изтръгнати признания.

Според бивш служител на тайните служби в лагерите за разпит има стаи за мъчения, подобни на тези, използвани от Инквизицията на католическата църква в Средновековието. Те често са "обзаведени" с резервоар с вода, в който разпитваните биват давени. По стените се окачват вериги, на които хората се провесват с главата надолу. Има и различни инструменти за мъчения: за вадене на нокти или за сипване на пипер в носа на жертвите.

Корейка е трябвало да прекара часове в резервоар със студена вода, която е стигала точно до нивото на носа ѝ - така че е можела да диша, само ако се повдигне на пръсти. От страх да не се удави, тя изпада в паника. Обвинението към нея е, че е практикувала християнство. Макар че по конституция християнството е разрешено, християните в Северна Корея биват преследвани.

Друг метод за мъчение е описан от бивш служител на министерството за опазването на родината: жертвите са поставяни в метален кафез, така че човек няма как да раздвижи крайниците си. Заради липсата на оросяване, краката и ръцете на измъчвания отичат, а мъчителите им ги освобождават рязко от хватката, което причинява силна болка.

Особено брутални са методите за измъчване в лагерите за интерниране на севернокорейската държавна сигурност, в която се "настаняват" политическите затворници. В тях, освен на мъчения, затворниците са подложени на тежък глад и каторжен труд.

Те работят на полето или в кариери, а когато се завърнат в претъпканите килии имат право да коленичат само в една поза и не могат да говорят без разрешение, нито да се оглеждат настрани - в противен случай ги заплашва още глад и побой. Често заради един затворник бива наказвана цялата група.

Хигиената в лагерите е катастрофална, а медицинскте грижи - ако и когато има такива, само за тежко болни. Много затворници просто умират.

Един от преживелите този ад разказва, че за 10 месеца е отслабнал с 39 кг и накрая е тежал едва 35. Той е бил обвинен в шпионаж, защото е търгувал с южнокореец. За да изтръгнат от него признания, мъчителите му са го провесили с главата надолу. В продължение на 3 дни са го измъчвали, държейки го в поза, наречена "изтезанието на гълъба" - жертвата е с вързани зад гърба ръце и виси на метална тръба.

Намира се на такава височина, на която е невъзможно нито да стои прав, нито да седи. "Никой не те поглежда, не можеш да стоиш, не можеш да спиш, напикаваш се, обезводняваш се напълно. Толкова е болезнено, че предпочиташ стократно да умреш", разказва кореецът. След като изтръгват от него признание, надзирателите го провесват за една нощ с главата надолу и го пребиват.

Друга жертва е потърсила убежище в Русия, но е върната обратно в Северна Корея. Там следват 6 месеца в лагер за разпити. Признанието е изтръгнато след побой с дървени пръчки. Следващата спирка е Лагер Номер 15, нещо като ГУЛАГ за политически затворници, от който обикновено няма измъкване. Ким, така е името на жертвата, в момента живее в Южна Корея и още страда от нанесените травми.

Често жертвите умират

Един от интервюираните разказва как баща му е починал през 2006-а вследствие на мъченията. Неговото престъпление: искал е да избяга в Китай. След като службите разбрали, че мъжът всеки момент ще умре, го закарват в дома му, където не е имало никой. Съседи го намират мъртъв.

Друга свидетелка разказва, че нейният 17-годишен син е арестуван през 2011 г., защото е гледал южнокорейски филми. Семейството подкупва служители и момчето е освободено, но е така зверски пребито, че умира от раните си.

https://webcafe.bg/obshtestvo/1110538615-adat-na-lagerite-v-severna-koreya.html

HatshepsutTopic starter

За лагерите в Северна Корея от първо лице


На нощна снимка от сателит на НАСА на Корейския полуостров Северна Корея изглежда като част от морето с изключение на блестящата точка Пхенян

Ахн Мьон-чхол, беглец от Северна Корея, е един от свидетелите, разпитани от Разследващата комисия на ООН преди публикуването на доклада за престъпленията на режима в КНДР

Севернокореецът Ахн Мьон-чхол, охранявал в продължение на 8 години затворнически лагери в Северна Корея, съобщи на конференция на правозащитници в Женева, че в севернокорейския Гулаг кучета разкъсват деца, а убийствата се възнаграждават, предаде Франс прес.

"Имаше три кучета и те убиха пет деца. Изплъзвайки се от пазачите, животните се нахвърлиха на децата, които се връщаха от училището на лагера, и умъртвиха три от тях, другите две едва дишаха и бяха заровени живи", разказа той чрез преводач. На следващия ден, вместо да ликвидират кучетата, пазачите ги наградили със специална храна.

Ахн Мьон-чхол, беглец от Северна Корея, направи покъртителните разкрития, преди Съветът на ООН за защита на човешките права да разгледа през март доклад за нарушенията на правата на човека от страна на Пхенян. Ахн е един от свидетелите, разпитани от Разследващата комисия на ООН.

Според доклада й, публикуван миналата седмица, в КНДР се извършват престъпления срещу човечеството и международната общност трябва да реагира.

Стотици хиляди политически затворници са загинали в лагерите през последните 50 години от глад, принудителен труд, екзекуции, изтезания и изнасилвания, посочва комисията. Ахн разказа, че хората, изпратени в лагерите, не са смятани за човешки същества и на тях гледат като на мухи, които могат да бъдат смачквани.

Той избягал от КНДР през 1994 година. Станал пазач на 18 години, защото произхождал от семейството на местен кадър. След 8 години работа Ахн открива, че баща му се е самоубил, след като се напил и критикувал управляващите. Майка му, сестра му и брат му били арестувани и никога не научава съдбата им.

За да избегне същата участ, Ахн използвал камиона си, за да достигне китайската граница и прекосил реката с плуване. След като се добрал до Южна Корея, работел в банка допреди 3 години, когато се присъединил към неправителствената организация "Освободете севернокорейския Гулаг".

Ахн служил в 4 лагера, известни като "зони за тотален контрол". Там затворниците работят по 16 до 18 часа на ден, спят по 4 до 5 часа и получават три пъти по 100 грама овесена каша, ако изпълнят нормата си. "Всеки ден умираха от глад, изтощение и инциденти", разказва той. На първото му назначение в Лагер 14 на север от Пхенян бил насърчаван да практикува уменията си по Таекуондо върху затворниците, след като се опитали да му промият мозъка, че трябва да ги смята за въплъщение на злото. Убиването на избягали затворници се награждавало с изпращането на пазача в университет, след като покажат трупа, поради което някои пазачи извеждали затворници от лагера и нарочно ги убивали, за да спечелят наградата.

Ахн признава, че е участвал в насилие, но не смята, че някога е убил някого. След като е назначен за шофьор на камион, той има повече възможности да разговаря със затворници и установява, че много от тях са в лагера от 2-годишна или от 4-годишна възраст, а други са родени в него.

"90 на сто от тях не знаеха защо са там", каза Ахн. Разследващата комисия на ООН съобщава, че семействата на враговете на режима системно са изпращани в лагерите. И въпреки че броят на лагерите и затворниците е намалял поради смъртните случаи и пускането на някои от обитателите им, според данни на комисията в момента в 4 големи лагера се намират между 80 хиляди и 120 хиляди политически затворници.

"Когато се говори за Гулаг, при Северна Корея трябва да се говори в сегашно време, тези ужаси продължават", подчерта бившият пазач Ахн. "При сегашния ръководител Ким Чен-ун населението е парализирано от страх."

https://www.vesti.bg/sviat/azia/za-lagerite-v-severna-koreia-ot-pyrvo-lice-6006387

HatshepsutTopic starter

Среднощен парад в Северна Корея за 9 септември – датата на основаването ѝ


Северна Корея организира парад, за да отбележи годишнина от основаването на републиката, съобщи държавната информационна агенция на Северна Корея КЦТА, цитирана от Ройтерс.

Лидерът Ким Чен Ун е присъствал на събитието, проведено на площад "Ким Ир Сен" в столицата Пхенян, съобщи Корейската централна телеграфна агенция (КЦТА).

По-рано Асошиейтед прес и Ройтерс цитираха източници от южнокорейската армия и медии, които следят случващото се в Северна Корея, според които в Пхенян се е състоял среднощен военен парад. На 9 септември страната отбелязва 73 години от основаването си.

Северна Корея е организирала и преди военни паради през нощта, за да представи нов военен арсенал, включително балистични ракети, припомня Ройтерс.

Миналия октомври на военен парад на зазоряване севернокорейският лидер Ким Чен Ун представи невиждани по-рано междуконтинентални балистични ракети. Тогава за първи път от две години бяха представени севернокорейските балистични ракети с голям обсег. Друг среднощен военен парад бе организиран през януари, припомня Ройтерс.

Разговорите, които имат за цел да убедят Северна Корея да се откаже от разработването на ядрени оръжия и балистични ракети, влязоха в задънена улица през последните години. Администрацията на бившия американски президент Доналд Тръмп обяви, че ще използва дипломация, за да откаже Северна Корея от ядрената й програма, но не демонстрира желание да изпълни исканията на Пхенян за облекчаване на санкциите, припомня Ройтерс.

След провала на срещата на високо равнище между Тръмп и Ким Чен Ун севернокорейският лидер обеща да укрепи ядрените сили на страната и до момента отхвърля предложенията за разговори на администрацията на новия американски президент Джо Байдън, настоявайки първо Вашингтон да се откаже от "враждебната" си политика, посочва АП, цитирана от БТА.

https://www.dnes.bg/index/2021/09/09/srednoshten-parad-v-severna-koreia-za-9-septemvri-datata-na-osnovavaneto-i.503100

HatshepsutTopic starter

Какво става в Северна Корея?


В пандемията Северна Корея страда силно заради затворените граници. Реколтите тази година бяха оскъдни, а икономическите санкции нанасят тежки удари по икономиката. Ким се опитва да вдъхне на хората увереност.

Когато севернокорейският диктатор Ким Чен Ун за няколко дни изчезне от полезрението на медиите, в чужбина неизменно започват спекулациите дали не е болен, или пък не е свален от някакъв преврат. След продължително отсъствие през лятото, Ким се появи отново в началото на септември на парада в Пхенян - отпочинал, със слънчев загар, усмихнат и значително по-слаб отпреди. Той поздравяваше от трибуната, заобиколен от пионерчета - сцената приличаше на картинка от учебник по комунизъм.

Този път всичко беше по-различно

Подобни паради винаги дават повод за важни заключения относно състоянието на партията, армията и властта. Обичайните демонстрации на балистични ракети и танкове обаче този път липсваха. Целият парад беше доста по-различен - по-малък и не така милитаристичен. Показани бяха кучета-спасители, както и цял батальон от здравни работници в оранжеви защитни облекла, множество товарни камиони и пожарни автомобили, някои от тях дори бяха германско производство.

С други думи Ким явно е искал този път да се покаже пред народа си по различен начин - като личност и като политик, а не толкова като военен лидер. Защото Северна Корея страда много силно от затворените граници поради самоизбраната изолация заради коронавируса. Реколтите тази година също бяха оскъдни, а действащите западни икономически санкции заради атомната програма на Пхенян нанасят допълнителни удари по икономиката, която е в развалини. С последния парад в Пхенян Ким очевидно се е опитал да вдъхне на хората увереност и да се демонстрира като млад, динамичен лидер, комуто нацията може да се довери.

На останалия свят обаче Ким показва другото си, войнствено лице: само преди няколко дни Пхенян изстреля нова балистична ракета - този път от подвижна железопътна установка, а стартът беше показван часове наред по държавната телевизия.

Американски снимки от разузнавателни сателити показват, че в атомния реактор в Йонбьон очевидно също се работи активно. От ООН твърдят, че Северна Корея навярно е възстановила производството на плутоний, който е необходим за строежа на атомни бомби.

Ракетният арсенал на Ким не е за подценяване, макар че все пак не става дума за някакви супер ракети. Повечето от техните части са доставени навярно от Русия и по всяка вероятност не са последна дума на техниката. Северна Корея е наясно, че с тези оръжия едва ли би могла да има успех в една евентуална война, но като пропагандно оръжие ракетите изпълняват своята цел. Те, заедно с атомната програма, са козът на Ким в покера със САЩ.

Американският президент Джо Байдън ще трябва добре да премисли бъдещата си стратегия по отношение на Ким, но и Ким своята спрямо американците. Защото и двете страни очевидно не желаят нов публичен спектакъл като онзи с Доналд Тръмп, при който Тръмп нарече Ким свой "приятел", покани го на борда на президентския самолет и дори обяви, че се били влюбили един в друг. Целият този цирк не даде никакви резултати, а по-скоро ядоса севернокорейците.

Надпреварата във въоръжаването ще доведе до мир?

Особено Южна Корея има желание да преговаря за мир със Ким Чен Ун. И до днес двете страни се намират в състояние на война. Кървавите сражения между тях продължиха три години - между 1950-та и 1953-та. Близо три милиона души загинаха тогава - и до днес това си остава травма и за двете страни. Едва тези дни премиерът на Южна Корея Мун Дже-Ин призова корейският военен конфликт да бъде формално приключен.

При това Южна Корея играе същата игра като Пхенян. И премиерът Мун тъкмо разпореди да се тества балистична ракета, за да придаде тежест на исканията си. Тази тактика може да излезе успешна. Влиятелната сестра на Ким наскоро се появи и нарече идеята на Сеул "блестяща", но само ако Южна Корея и САЩ сложели край на враждебните си действия спрямо Севера. Дали пък надпреварата във въоръжаването няма все пак да доведе до мирен договор?

Ким е на власт от 10 години. Предполага се, че през декември Северна Корея ще отпразнува този юбилей тържествено. А след две години отново има исторически юбилей - 70-тата годишнина от примирието между Северна и Южна Корея.

Възможно ли е дотогава да се сключи и мирен договор между тях? Ако това стане, Ким ще си осигури място в учебниците по история. И то не само в севернокорейските.

https://www.dw.com/

HatshepsutTopic starter

Жителите на Северна Корея започват да хакват смартфоните си, за да заобиколят правителствения надзор


Американската организация за защита на човешките права Lumen публикува доклад, в който разкрива, че технически грамотните севернокорейци намират начини да заобикалят строгия правителствен контрол върху смартфоните си.

Lumen, организация с нестопанска цел, е създадена, за да даде възможност на гражданите на Северна Корея да имат достъп до информация и медии без правителствена цензура. ,,Мащабът на хакерството все още изглежда минимален, но последните промени в севернокорейското законодателство показват, че националните власти го разглеждат като сериозен проблем", цитира Ройтерс доклада.

Севернокорейски граждани, работещи като външни изпълнители за разработване на софтуер в Китай, разказват на служителите на организацията.

Смартфоните вече са доста разпространени в Северна Корея, но много малко местни жители имат пълен достъп до глобалната мрежа. В Северна Корея джаджите са снабдени с правителствени приложения и други компоненти, предназначени да шпионират потребителите и да ограничават достъпа до външни ресурси.

Lumen ангажира служители на ERNW, независима германска компания за киберсигурност, да работят по доклада. Те проверяват севернокорейските смартфони и таблети за правителствен контрол и интервюират двама дезертьори от КНДР, които казват, че са успели да заобиколят тези ограничения.

В доклада се посочва, че дори при ограничен достъп до информационни ресурси жителите на страната имат необходимите знания и инструменти за извършване на хакерски атаки. Заобикаляйки защитата на телефона, корейците успяват да инсталират различни приложения, да изтеглят медийни файлове, които преди това са били недостъпни, и да премахнат приложението Trace Viewer, което прави снимки на екрана. На вторичния пазар хакнатите устройства струват повече от новите.

Междувременно в доклада на Lumen се казва, че инженерите на севернокорейското правителство наблюдават дейността на хакерите и предприемат подходящи действия, като например деактивиране на USB интерфейса на телефоните. Доскоро севернокорейските джаджи също нямаха достъп до Wi-Fi – той стана достъпен едва след като властите въведоха допълнителни функции за сигурност, за да предотвратят използването на местните безжични мрежи за незаконни цели.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Северна Корея бори епидемията от ковид с армията си


Севернокорейската армия предприе интензивно раздаване на медикаменти, предназначени за борба с епидемията от КОВИД-19. Това съобщи днес севернокорейската информационна агенция КЦТА, като информира за близо 1,5 милиона случаи на "треска" в страната, предаде БТА.

Севернокорейският лидер Ким Чен-ун разпореди общонационална карантина в опит да възпре разпространението на вируса в страната, чието население не е ваксинирано. Той изпрати войската на помощ в борбата с епидемията, като изрази недоволството си от начина, по който се води тази борба.

Стотици военни от Народната армия на Корея с камуфлажни дрехи се събират в столицата Пхенян, се вижда на снимки, разпространени от КЦТА.

Армията "спешно разположи мощните си сили във всички аптеки в град Пхенян и започна да предоставя медикаменти, предлагайки услугата денонощно", заяви КЦТА. На снимка на агенцията се виждат войници, маршируващи в близост до дълга колона камиони в маслиненозелен цвят.

Ким Чен-ун остро разкритикува вчера правителството и здравните власти за това, че не се справят с овладяването на епидемията и, по-специално, заради неспособността им да поддържат аптеките постоянно отворени.

След като КНДР съобщи в четвъртък, че е регистрирала първия си случай на заразяване с Ковид, Ким лично се зае с борбата срещу епидемията, която, по думите му, предизвиква "големи сътресения" в страната.

Властите информираха за над 1,48 милиона случая на "треска" и за 56 починали, откакто КОВИД се е появил в страната. Според тях "най-малко 663 910 души получават медицински грижи".

Хронично недохранване

Властите поведоха по-интензивни агитационни кампании в медиите, а фармацевтичните лаборатории увеличиха производството на лекарства, заяви КЦТА.

Севернокорейската здравна система бе класирана на 193 място от общо 195 в различни страни в миналогодишен анализ на университета "Джонс Хопкинс".

Общоизвестен е недостигът на оборудване и консумативи в болниците из страната, които имат малко отделения за интензивни грижи. Според експертите КНДР не разполага с никакво лечение срещу КОВИД-19 и няма възможности за масово тестване на населението.

"Повечето севернокорейци страдат от хронично недохранване и не са ваксинирани, в страната практически вече няма лекарства, а здравната инфраструктура е неспособна да се справи с пандемията", казва Лина Юн, изследователка кореистка в "Хюман райтс уоч". Тя призова международната общност да осигури на Северна Корея медикаменти, ваксини и инфраструктури.

До момента Пхенян не е отговорил на подобно предложение от Сеул, заяви южнокорейското министерство на обединението. Новият президент на Южна Корея Юн Сук-йол застана на по-твърди позиции спрямо КНДР, която разполага с ядрени оръжия, в сравнение с тези на своя предшественик.

Вчера президентът заяви пред парламента, че "без колебание ще предостави необходимата помощ на севернокорейския народ", стига той да я приеме. Въпреки здравната криза нови сателитни снимки показват, че Северна Корея е подновила отдавна преустановеното строителство на ядрен реактор.

Вашингтон и Сеул подозират, че Пхенян подготвя ядрен опит - седми в историята на страната и първи от 2017 г., с цел да отвлече вниманието на севернокорейското население от здравната криза.

https://dnes.dir.bg/na-fokus/severna-koreya-bori-epidemiyata-ot-kovid-s-armiyata-si