• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 40
Total votes: : 1

Last post: 22 April 2022, 17:04:55
Re: България, заснета с дрон by Panzerfaust

avatar_Hatshepsut

Астрономия

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:50:57

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Заради загадъчен океан учени искат втора мисия до Плутон


Учените се надяват да изпратят още една мисия до Плутон с орбитален апарат на стойност 3 милиарда долара, за да проучат допълнително подповърхностните океани на Плутон и на неговата луна Харон, съобщава Spaceflight Insider. Когато сондата ,,Нови хоризонти" (New Horizons) прелетя покрай Плутон през 2015 г., тя откри доказателства за подповърхностен океан, добавяйки малкия свят към нарастващия списък от светове в Слънчевата система, на които има океани, потенциално способни да поддържат микробен живот. Тези светове включват планетата джудже Церера, спътниците на Юпитер Европа и Ганимед и луните на Сатурн Енцелад и Титан. В статия, публикувана в списание Icarus, екип от изследователи, ръководен от Амирхосеин Багери от Института по геофизика в Цюрих (Швейцария), е използвал компютърни симулации за моделиране на историята и еволюцията на подпочвените океани на Плутон и Харон.

Разположени на повече от три милиарда мили от Слънцето, светове като Плутон и Харон може да съдържат подповърхностни океани поради вътрешно нагряване, което се дължи на радиоактивен разпад на скалите. Приливното разтягане на всеки от световете от неговия спътник не е източник на топлина поради малкия размер на двата свята.


NASA New Horizons animations

Чрез измерване на енергийния баланс между нагряването и охлаждането на Плутон и Харон, изследователите са получили данни за промените в температурата и дълбочината в подпочвените океани на двата свята. Параметрите, които са моделирали, включват дебелината на леда и океаните, дълбочината на океаните и процентното съдържание на амоняк в океаните. Учените са установили, че подповърхностният океан на Харон е напълно замръзнал някъде през последните 500 милиона години, тъй като голямата луна има по-нисък топлинен баланс от Плутон. Тъй като Плутон има по-голямо ядро, по-вискозен лед – лед, който има консистенция между твърдо и течно вещество – и по-високо съдържание на амоняк, неговият подпочвен океан е оцелял и в момента дебелината му се оценява на 25 до 95 мили (40 до 150 километра). Предложената мисия по връщане към Плутон, наречена ,,Персефона" (Persephone), има ориентировъчна дата на изстрелване 2031 г. Концепцията на мисията включва изстрелване на ракета SLS на НАСА, след това облитане около Юпитер година по-късно (както направи ,,Нови хоризонти") и пристигане на Плутон през 2058 г., след прелитане до по-близък обект от пояса на Кайпер през 2050 г.


Илюстрация на концептуалния космически кораб ,,Персефона". Той ще проучва пояса на Кайпер и ще обикаля около Плутон. ,,Персефона" ще бъде оборудвана с 12 инструмента и ще използва ядрена задвижваща система, за да редуцира времето за пътуване до Плутон. Космическият кораб потенциално ще бъде изстрелян през 2031 г.

27 години ще бъдат необходими на космическия кораб, за да стигне до Плутон, защото, за разлика от ,,Нови хоризонти", ще трябва да пътува по-бавно, за да може да влезе в орбита около планетата джудже. Освен това Плутон се отдалечава от Слънцето след своя перихелий от 1989 г., така че ,,Персефона" ще трябва да пътува по-далеч, за да стигне до него, в сравнение с ,,Нови хоризонти".

Изучаването на подповърхностния океан на Плутон, който потенциално може да е обитаван от микробен живот, е основен стимул за мисията. Друг стимул е изненадващото откритие на ,,Нови хоризонти", че Плутон е геоложки активен, с плаващи ледници в Sputnik Planitia – западната част на емблематичното сърце в областта Томбо. Д-р Карли Хаует от Югозападния изследователски институт (SwRI) в Боулдър, Колорадо, който е главният изследовател на предложената мисия, отбелязва, че е необходим орбитален апарат, а не просто прелетна мисия, за да се обясни как на Плутон може да съществува подповърхностен течен океан. Освен това орбиталният апарат ще може да изучава гравитацията на системата на Плутон.


В допълнение към изучаването на вътрешната структура на Плутон, ,,Персефона" ще наблюдава също неговата повърхност и атмосфера, както и повърхностите и атмосферите на други, по-малки обекти от пояса на Кайпер. Очаква се предложението на Хаует, което предвижда втора среща с обект от пояса на Кайпер през 2069 г. след тригодишен престой в орбитата на Плутон, да бъде разгледано от ръководството на Planetary Science and Astrobiology Decadal Survey, което избира бъдещите мисии на НАСА.

https://www.actualno.com/cosmos/zaradi-zagadychen-okean-ucheni-iskat-vtora-misija-do-pluton-news_1723795.html © Actualno.com

HatshepsutTopic starter

Curiosity засне подобно на растение образувание на Марс


В края на февруати марсоходът Curiosity на NASA се натъкна на малко, подобно на цвете минерално образувание на повърхността на Марс. Красивата ,,разклонена" скала е само 1 сантиметър широка и прилича на корал или гъба. Въпреки сходството си с жив организъм обаче, находката представлява скално образувание, което е често срещано в марсианския пейзаж.

Curiosity засне изображение на малкото минерално ,,цвете" близо до марсианската планина Aeolis Mons (Острата планина). Тя е разположена в сърцето на широкия 154 километра кратер Galle (Гал), който роувърът изследва от пристигането си на Червената планета през 2012 г. Изображението е композиция от множество снимки, направени от апарата Mars Hand Lens Imager на Curiosity, който прави снимки в близък план с помощта на лупа. Този твид заснемане позволява на роувъра да произвежда много по-детайлни изображения.


Богати на силициев диоксид скали с форма на карфиол, заснети от марсохода Spirit през 2008 г.

Скалата, подобна на цвете, която е наречена Blackthorn Salt, е диагенетична повърхностна характеристика на Марс, тоест такава, породена от утаени минерали във вода. Това поясни Абигейл Фрейман, планетарен учен по проекта Curiosity. Други диагенични образувания, открити на Марс, са сходни по размер, но имат или дендритна (разклонена) форма, като Blackthorn Salt, или са по-закръглени или дори сферични, като другите скали на изображението.

,,Марсиански боровинки"

,,Виждали сме диагенетични характеристики с подобни форми и преди, но тази дендритна форма е особено красива", сподели Фрейман.

Curiosity разкри няколко други диагенетични характеристики след пристигането си в кратера Galle. Това не е изненадващо, като се има предвид, че кратерът най-вероятно някога е бил езеро, което би осигурило водата, в която се утаяват подобни образувания. През 2015 г. в района на Pahrump Hills са открити няколко други подобни на цветя находки, а през 2019 г. – още няколко в Murray formation.


Черно-бели снимки на ,,Марсианските боровинки" (вляво) и приближението им (вдясно). И двете изображения са заснети от марсохода Opportunity през 2004 г.

През 2004 г. по-големият брат на Curiosity, роувърът Opportunity, откри редица сферични елементи на Meridiani Planum – подобна на равнина област близо до марсианския екватор. Те са със синкаво-сребрист оттенък, което им носи прякора ,,марсиански боровинки". Тези скали са били сини, защото са съставени от хематит – вид железен оксид. За разлика от тях Blackthorn Salt и други елементи, заснети от Curiosity, имат състав и цвят, почти идентични с тези на заобикалящите ги скали.

Документирането на нови диагенетични характеристики като Blackthorn Salt е важно, защото може да помогне на изследователите да разберат кога течната вода е изчезнала от Марс. Така можем да научим повече за сложната и дългогодишна история на водата в Aeolis Mons. Това би могло да разкрие повече по въпроса за какъв период условията на Марс биха могли да бъдат подходящи за живот.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Хъбъл засне най-отдалечената от нас видима звезда

Телескопът Хъбъл успя да заснеме това, което към днешен ден е най-далечната наблюдаема звезда. Предполага се, че Earendel (,,Утринна звезда" на староанглийски) се е образувала сравнително скоро след зараждането на самата Вселена. Разстоянието до нея е около 12,9 милиарда светлинни години, като по това време Вселената е била само на 900 милиона години.

Досега единствено звездните купове се считаха за най-малките наблюдаеми и най-отдалечени от нас космически обекти. Звездата Earendel е видяна от телескопа благодарение на гравитационната леща, образувана от галактичния куп WHL0137-08. Гравитационното поле на този клъстър е променил посоката на светлината, излъчвана от звездата, и е дал възможност на космическия телескоп Хъбъл да я фиксира.



Ако информацията, че Earendel е наистина звезда се потвърди, то това ще бъде нов рекорд. Засега за най-отдалечена от Земята звезда се счита космическият обект MACS J1149+2223 Lensed Star 1, който се е образувал когато Вселената е била на около 4 милиарда години. Този обект също е открит от космическия телескоп Хъбъл през 2018 година.

Предполага се, че Earendel е една много голяма звезда и е минимум 50 пъти по-голяма от Слънцето, но е милиони пъти по-ярка. Навярно наличието на метал в тази звезда е много по-ниско в сравнение с образувалите се по-късно звезди, понеже по това време е нямало достатъчно тежки елементи за всички космически обекти.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

На Плутон има активни ледени вулкани, потвърдиха учени


Нов анализ на изображения от космическия апарат ,,Нови хоризонти" (New Horizons) показва, че ярката ледена повърхност на равнината Спутник (Sputnik Planitia) на Плутон е формирана от много активни криовулкани. През 2015 г. космическата сонда ,,Нови хоризонти" за първи път посети Плутон и го разгледа отблизо. Сред другите находки на повърхността на планетата джудже са открити криовулкани. За разлика от земните вулкани при екстремно ниските температури те не изригват лава, а течна смес от леки вещества като вода и амоняк. Криовулканизъм съществува на някои от луните на Сатурн и Юпитер, на най-голямото тяло от астероидния пояс Церера и очевидно на Плутон. Освен това криовулканите на планетата джудже са многобройни, активни и играят значителна роля при формирането на нейната повърхност. До този извод са стигнали авторите на нова статия, публикувана в списание Nature Communications. ,,Не ерозия или каквито и да било други геоложки процеси, а именно криовулканичната дейност носи големи обеми материал на повърхността на Плутон, образувайки цял регион, който ,,Нови хоризонти" е изучил от близко разстояние", казва Келси Сингър от американския Югозападен университет в Боулдър, един от авторите на новото изследване.

Става дума за равнината Спутник на Плутон, част от региона Томбо, известна със своята форма на сърце. Гладката му лява половина е равнината Спутник. Там са открити няколко големи конуса, достигащи височина до седем километра и диаметър до 100 километра. Точната природа на тези структури от равнината Спутник остава неизвестна. Но след изучаване на изображенията от ,,Нови хоризонти" астрономите са стигнали до извода, че свързаната с лед повърхност и върховете върху нея са формирани от криовулканизъм. Изригнатото вещество обхваща площ от най-малко 300 на 600 километра, на което не се виждат следи от ударни кратери. Очевидно всички те са били ,,заличени" от високата активност на местните вулкани. Такава активност изисква голямо количество течна вода в недрата на планетата джудже, а оттам и действието на някакъв вътрешен механизъм, който би могъл да я подгрява. Възможно е веществото, лежащо под равнината Спутник, по някакъв начин да съхранява остатъци от топлина от ранните етапи на съществуването на Плутон. Изведената на повърхността течност се втвърдява при силния студ независимо от наличието на амоняк и други примеси, които понижават точката на топене на водата.

https://www.actualno.com/cosmos/na-pluton-ima-aktivni-ledeni-vulkani-potvyrdiha-uchenite-news_1732552.html © Actualno.com

HatshepsutTopic starter

НАСА откри най-голямата комета


Астрономи на НАСА използваха космическия телескоп "Хъбъл", за да потвърдят, че твърдият център на гигантската комета C/2014 UN271 (Бернардинели-Бернщайн) е най-голямото ядро на комета, открито някога. То е 50 пъти по-големи от повечето известни комети. Диаметърът е цели 140 километра.

"Ние потвърждаваме, че C/2014 UN271 е най-голямата дългопериодична комета, откривана някога", пише екипът в новия си документ.

Най-голямата комета, открита някога, пътува към Слънцето повече от 1 милион години. C/2014 UN271 произлиза от облака Оорт - гигантска формация от разпръснати ледени обекти, маркираща края на Слънчева система.

Облакът на Оорт обаче е толкова далеч и толкова труден за наблюдение, че астрономите все още не знаят почти нищо за една от най-големите структури в нашата Слънчева система.

C/2014 UN271 може да хвърли светлина върху състава на облака Оорт.

"Тази комета е буквално върхът на айсберга за хилядите оснанали комети, които са твърде слаби, за да се видят в по-далечните части на Слънчевата система", казва астрономът Дейвид Джуит от UCLA.

Кометата се движи по елиптична орбита около Слънцето, като прави една обиколка за 3 милиона години.

През 2031 г. кометата ще навлезе в своя перихелий - най-близката точка на орбитата до Слънцето. Въпреки това кометата ще е на около 1,6 милиарда километра от нашата звезда.

Разстоянието от Земята до Слънцето е 149 милиона километра, а кометата C/2014 UN271 ще се доближи до орбитата на Сатурн.



Hubble Confirms Largest Comet Nucleus Ever Seen

https://it.dir.bg/nauka/nasa-otkri-nay-golyamata-kometa

HatshepsutTopic starter

Нептун озадачи астрономите с рязко захлаждане


Нептун, заснет от "Вояджър 2" през 1989 г.

Нептун, най-отдалечената планета в Слънчевата система, затвърди репутацията си на енигматичен свят, като озадачи астрономите с изненадващ спад в атмосферните си температури през последните две десетилетия, съобщи Ройтерс.

Учените, които се фокусират върху стратосферата на Нептун, очакваха да отчетат повишаващи се температури в частта от планетата, видима от Земята в началото на лятото на южното й полукълбо, но установиха, че температурите спадат значително.

Изследването се основава на повече от 95 термични инфрачервени изображения - всички изображения, снети в периода 2003-2020 г. от телескопи на Хавай и в Чили, основно от Европейската южна обсерватория. Това е най-пълната оценка досега на атмосферните температури на Нептун.

"Атмосферата изглежда по-сложна, отколкото наивно очаквахме, което - очаквано, е основният урок, който природата преподава на учените отново и отново", каза Майкъл Роман, изследовател в университета на Лестър, Англия и ръководител на изследването, публикувано от специализираното издание "Планетари сайънс джърнъл".
Температурата на стратосферата на Нептун е спаднала с 8 градуса по Целзий до минус 117 градуса по Целзий за 17-те години, за които е изследвана. В същото време температурите на тропосферата, обичайно по-студеният слой, сочат незначителни промени, достигайки до минус 223 градуса по Целзий.

Нептун е сред най-слабо изследваните планети от Слънчевата система и отдалечеността й от Земята затруднява изучаването й. "Вояджър 2" на НАСА е единственият космически апарат, доближил планетата. Той прелетя край Нептун през 1989 г.

Температурните промени на планетата са неравномерни, с регионални вариации. Южните тропици се охлаждат, след това се затоплят, след това се охлаждат отново. Температурите на средните ширини първоначално остават почти без промени, след което постепенно спадат. Температурите на южния полюс първоначално спадат леко, преди да се повишат драстично между 2018 г. и 2020 г.
"Допускам, че общият спад в температурите най-вероятно се дължи на промени в атмосферната химия в отговор на променящата се сезонно слънчева светлина", каза Роман.
Диаметърът на Нептун е около 49 250 километра, което прави планетата около четири пъти по-широка от Земята. Нептун се движи в орбита около 30 пъти по-далеч от Слънцето в сравнение със Земята на разстояние около 4,5 милиарда километра. Това отнема близо 165 земни години за една пълна орбита около Слънцето или за една година на Нептун.
Нептун и съседната планета Уран са класифицирани като ледени гиганти. Нептун се отличава с изключително диманична атмосфера, основно от водород и хелий, с малки количества метан.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/250056-neptun-ozadachi-astronomite-s-ryazko-zahlazhdanetudyavane


Безпрецедентен анализ на промените в температурата на Нептун разкри нещо доста странно, което се случва на най-отдалечената планета в нашата Слънчева система, съобщава Science Alert .

Далечният Нептун, който обикаля около Слънцето на около 30 пъти по-голямо разстояние от това на Земята, съответно се нуждае от дълго време, за да направи своя преход около звездата: всъщност, около 165 земни години, което означава, че всеки сезон на Нептун продължава над 40 земни години.

В момента южното полукълбо на Нептун се намира в разгара на епично лято, продължаващо вече четири десетилетия, но по причини, които учените не могат да обяснят напълно, температурата не се повищава - поне не по постепенния начин, който бихме могли да предположим.


Ново проучване, събрало 17-годишни наблюдения на температурата на Нептун, показва обратното - показанията показват мистериозен глобален среден спад от около 8°C между 2003 г. и 2018 г., за което свидетелства и значителното намаляване на атмосферната радиация от 2003 г. насам.

"Тази промяна е неочаквана", казва планетарният учен Майкъл Роман от Университета в Лестър, Великобритания. "Когато наблюдавахме Нептун през ранното му южно лято, очаквахме температурите бавно да се затоплят, а не да изстиват."

Събирането на надеждни данни за температурата на атмосферата на Нептун не е най-лесната задача, като се има предвид колко далеч от Земята се намира тази студена планета. Всъщност, получаването на такива показания е възможно едва от началото на века, с появата на чувствителните инфрачервени измервания на по-новите космически телескопи.

За да изследват инфрачервеното излъчване на Нептун, Роман и екипът му анализират почти 100 топлинни наблюдения на планетата, много от които са заснети от VISIR, но включват и данни от космическия телескоп Spitzer на НАСА и множество наземни телескопи в Чили и Хавай, посочва БГНЕС.

Резултатите - представляващи най-голямата досега компилация от наличните към момента наземни изображения на Нептун в средния инфрачервен спектър, показват, че температурите в стратосферата на Нептун са се охлаждали (въпреки летния период) през по-голямата част от изследвания период.

Що се отнася до причините, поради които атмосферната температура на Нептун изглежда се променя толкова неочаквано в средата на сезона, не можем да бъдем напълно сигурни, но изследователите смятат, че промените в атмосферната химия може да стоят зад наблюдаваните вариации.

"Докато метанът поглъща слънчевата светлина и затопля атмосферата, фотохимично произведените въглеводороди - предимно етан и ацетилен - са мощни инфрачервени излъчватели, които служат за охлаждане на стратосферата", обясняват изследователите в своята статия. "Балансът между това радиационно нагряване и охлаждане се променя с промяната на количеството на фотохимичните въглеводороди."

Предишни изследвания на температурата на Сатурн установиха, че взаимодействието на химикалите в атмосферните облаци може да повлияе на тяхната температура, което води до температурни пикове преди максималното слънчево облъчване, като е възможно нещо подобно да се случва и тук.

"Въпреки това, като се има предвид 165-годишният орбитален период на Нептун, всякакви сезонни промени се очаква да настъпват постепенно в продължение на десетилетия", пишат изследователите.

"Бързите промени, наблюдавани между 2018 г. и 2020 г., изглеждат изненадващо бързи за сезонна реакция... Изглежда, че в атмосферата на Нептун действат допълнителни процеси в подсезонни времеви рамки, и то както в регионален, така и в глобален мащаб."

Друго обяснение би могло да бъде варирането на времето - което би могло да повлияе на състава и химическия състав на атмосферните облаци, включително и на ефекта на тъмните вихри, наблюдавани на Нептун, което е още една от загадките на планетата, които все още се изучават.

Слънчевият поток също заслужава внимание, казват изследователите, като отбелязват, че промените в излъчването, предизвикани от цикъла на активност на Слънцето, могат по някакъв начин да предизвикат фотохимични промени в атмосферата на Нептун, което отново би могло да обясни температурните колебания.

"Мисля, че Нептун е много интригуващ за нас, защото все още знаем толкова малко за него", казва Роман. "Всичко това насочва към една по-сложна картина на атмосферата на Нептун и как тя се променя с времето."

https://profit.bg/svezho/temperaturata-na-neptun-se-promenya-misteriozno/

HatshepsutTopic starter

Плутон на ръба на хаоса


Моделиране на влиянието на планетите гиганти върху Плутон е установило, че без тези планети с техните маси и орбити планетата джудже и други транснептунови обекти не биха имали стабилни орбити.

За съществуването на още една планета – Деветата планета или Планетата X – учените започват да говорят в края на XIX век, когато изучават смущенията в орбитата на Нептун. През 1930 г. успяват да открият хипотетичния обект. След дълги дискусии новата планета е наречена Плутон. През 2006 г. той е лишен от статут на планета в Слънчевата система и прехвърлен в категорията на планетите джуджета, макар че изследванията не спират. Учените се интересуват особено от неговата необичайно удължена орбита. Ново изследване сочи, че орбитата на планета джудже е относително стабилна в мащаб от милиарди години, но е обект на хаотични смущения и промени за кратки периоди от време. Статията е публикувана в списание PNAS. Планетите от Слънчевата система летят в почти кръгови орбити в приблизително една плоскост. На техния фон Плутон се откроява силно: орбитата му е удължена и наклонена към плоскостта на еклиптиката (плоскостта на орбитата на Земята около Слънцето) на 17,14°. Орбиталният период на планетата джудже е 248 години, от които 20 години тя прекарва по-близо до Слънцето, отколкото Нептун. Правени са много опити да се изчисли как Плутон е излязъл на такава странна траектория и как се е променила с течение на времето.

Учените са установили две важни особености на орбитата на Плутон, които помагат на планетата джудже да избегне сблъсък с Нептун – ,,резонанс на средно движение" и ,,колебание на vZLK". Благодарение на ,,резонанса на средно движение ", когато Плутон и Нептун са на еднакво разстояние от Слънцето, разликата между техните дължини достига почти 90°. Перихелият на Плутон минава високо над плоскостта на орбитата на Нептун. Такъв резонанс бил наречен ,,колебание на vZLK" – в чест на шведския астроном Хуго фон Цайпел, съветския учен М. Л. Лидов и японския астроном Йошихиде Кодзай, които изучават това явление като част от ,,задачата с трите тела". В края на 80-те години на миналия век с помощта на по-мощни компютри и числено моделиране учените откриват още една особеност на орбитата на Плутон: тя е хаотична, но този хаос е ограничен. Малки отклонения от първоначалните стойности водят до експоненциално несъответствие между резултатите от изчисляването на орбитата след десетки милиони години. И все пак, благодарение на първите две особености, за период от милиарди години орбитата остава стабилна въпреки всички признаци на хаотичност. В рамките на новото изследване астрономите решили да използват числени симулации, за да установят поведението на орбитата на Плутон през следващите пет милиарда години. Те се надявали, че това ще помогне да се обясни как Плутон е излязъл на такава траектория. Според ,,хипотезата за миграция на планетите" Нептун е провокирал появата на ,,резонанса на средното движение" по време на миграцията. Хипотезата прави възможно да се предположи, че и други транснептунови обекти се намират в ,,резонанс на средно движение". Наблюденията потвърдили това. Но как се е случило?

,,Наклонът на орбитата на Плутон е свързан с колебанието на vZLK. Затова предположихме, че ако се справим с условията на колебанието на vZLK на Плутон, тогава може би ще разгадаем и причината за появата на наклона. Започнахме с изучаването на влиянието на всяка една от планетите гиганти (Юпитер, Сатурн и Уран) върху орбитата на Плутон", обяснява планетологът Рену Малхотра, която отдавна се занимава с изучаването на орбитите на Плутон и Нептун. Заедно с астронома Такаши Ито моделирали еволюцията на орбитата на Плутон през следващите пет милиарда години при различни смущения в орбитите на планетите гиганти. Оказало се, че и трите гиганта са необходими за стабилността на колебанието на vZLK. Но защо тези планети са толкова важни? Гравитационното влияние на Юпитер, Сатурн и Уран върху Плутон се описва от 21 параметъра. За да опростят изчисленията, Малхотра и Ито ги обединили в един параметър (J2), който всъщност е равносилен на ефекта ,,сплескано Слънце". След това те подбрали масите и орбитите на планетите гиганти, които да осигуряват стойността на параметъра J2, необходима за възникването на резонанса на vZLK. Този прозорец от параметри на масите и орбитите се оказал доста тесен: стъпка встрани и ще настъпи хаос. Малхотра го сравнява на ,,условията на Златокоска", само че за орбитите.

Оказва се, че по време на ерата на миграцията на планетите условията във външните региони на Слънчевата система са се променили така, че много от транснептуновите обекти - и Плутон включително – са се озовали във резонанса на vZLK, необходим за дългосрочна стабилност. Друг любопитен извод: Юпитер оказва основно стабилизиращо въздействие върху орбитата на Плутон, а Уран – дестабилизиращо. Но главното е, че орбитата на Плутон е наистина близо до зоната на силен хаос. Резултатите от новата работа ще повлияят значително върху изследването на еволюцията на движението на телата в нашата система. Той налага числени ограничения върху динамиката на развитието на Слънчевата система. Рену Малхотра е убедена, че по-нататъшното изследване на миграцията на планетите гиганти ще позволи най-накрая да разберем как Плутон и други тела са се озовали на своите орбити.

https://www.actualno.com/cosmos/pluton-na-ryba-na-haosa-news_1743851.html © Actualno.com

HatshepsutTopic starter

Коя е най-близката звезда до Земята?


Въпросът коя е най-близката звезда до Земята е елементарен, но затруднява много хора. Повечето запитани се опитват да си припомнят изучаваното в училище или търсят отговора в специализирани издания по темата, считайки че това е малко позната звезда с трудно име. Отговорът е много по-лесен, очакван и елементарен. Най-близката звезда до Земята е позната на всички, видима с просто око през деня, възпявана от музикантите, рисувана дори от децата и това е Слънцето – центърът на нашата Слънчева система и изворът на живота на Земята. Повечето хора изобщо го пропускат, мислейки над въпроса коя е най-близката звезда до Земята. На този въпрос може да бъде отговорено по няколко начина – ако при отговора вземем под внимание само границите на Слънчевата система или ако включим и звездите извън нея.

Коя е най-близката звезда до Земята в Слънчевата система?

Слънцето всъщност е не само най-близката звезда до Земята, но е и единствената звезда в Слънчевата система. Слънцето е жълта звезда. От него ни делят 150 милиона километра, което всъщност ни спасява от температурата от 1 500 000 градуса по Целзий в периферията му и много по-високата в центъра му. Като всяка звезда Слънцето свети със собствена светлина, която планетите само отразяват. Подобно на всяка звезда то се състои предимно от хелий и водород. Възрастта му е около 5 милиарда години, а теглото му изглежда внушително, когато е изписано – 595 800 000 000 000 000 000 000 земни тона.

Коя е най-близката звезда до Земята извън Слънчевата система?

Зададен по този начин отговорът на въпроса е различен. Тук са необходими по-широки познания, а отговорът е звезда със сложно име – Проксима Кентавър.

Интересни факти за най-близката звезда до Земята извън Слънчевата система

-          Разположена е на разстояние от около 4 светлинни години от Земята. Това разстояние е незначително за Вселената, но е огромно за човешките представи и човешкия живот. Не е възможно да бъде изминато в рамките на един човешки живот.
-          Името на Проксима Кентавър произхожда от разположението ѝ спрямо Земята. Името на тази звезда в превод от латински означава ,,най-близо".
-          Звездата е по-малка от Слънцето и е около 150 пъти по-слаба от него. Открита е едва през 1915 година именно защото е много по-бледа от Слънцето. Известно е и че температурата на Проксима Кентавър е много по-ниска от тази на Слънцето.
-          Астрономите, запитани коя е най-близката звезда до Земята, често отговарят ,,червеното джудже". Проксима Кентавър е идентифицирана от астрономите като червеното джудже и първоначално считат, че не е възможно около нея да има планета, на която да има условия, благоприятни за живот. Учените изключват наличието на големи планети в нейната орбита до 2016 година, когато е открита екзопланета в орбита около червеното джудже. Наричат я Проксима Кентавър b. Надеждите са някога тя да може да бъде подробно изследвана чрез космически кораби. Според учените тази планета има вода и би била евентуално подходящо място за живот за хората.
-          Проксима Кентавър може да бъде видяна само с помощта на специална техника – телескоп и е невидима за невъоръжено човешко око.
-          Проксима Кентавър е най-близката звезда до Земята извън Слънчевата система през последните 32 хиляди години, но тъй като положението на звездите се изменя, очаква се след още толкова хиляди години отговорът на въпроса коя е най-близката звезда до Земята да бъде друг – Рос 248 от съзвездието Андромеда.

https://www.actualno.com/cosmos/koja-e-naj-blizkata-zvezda-do-zemjata-news_1742736.html © Actualno.com

HatshepsutTopic starter

Коя е най-високата планина в Слънчевата система


Планината Олимпус Мос на планетата Марс

Всеки алпинист ще каже, че най-голямото удоволствие е да погледнеш назад от върха, оценявайки всички усилия по пътя. За мнозина това носи удовлетворение и усещане за цялост, особено ако целта е връх Еверест в Хималаите. Този подвиг остава завинаги в историята, но крие и огромни рискове, особено след като второто име на този връх е: гробище за алпинисти. Не трябва да забравяме, че там лежат дори български алпинисти.
Интересен факт е, че докато ние гледаме към най-високият връх на планетата, изследователите от NASA твърдят, че реално е най-ниският в слънчевата система. Коя е най-високата планина  в соларната система? Запознайте се с Олимпус Мос, позициониран на Марс. Червената планета, която е сериозно предизвикателство за някои от най-големите умове, насочили всички сили в колонизиране, може да се похвали и с връх от цели 25 километра височина.

Според сателитните снимки, това е един от големите вулкани, които са прекратили своето действие. Вулканът Мауна Кеа е с височина от близо 10 километра, като само 4.1 километра могат да се видят над морското равнище. Самата планина на Марс е с ширина от близо 80 километра и около 549 километра на дължина – почти колкото размерите на щата Мисисипи. Странно е как планета, която е по-малка от Земята, може да разполага с толкова високи върхове. Причината за това извисяване се крие в три различни фактора. Марс е била вулканична планета и е имала много повече действащи огнени гърла, спрямо родната ни планета.

Дори и да сме виждали активност на вулкани, на Марс те са в пъти повече. Допълнителен фактор в това отношение е и фактът, че тектонските плочи на марс се движат много по-бавно. Това позволява на по-големи планини да се формират и да останат стабилни в дългосрочен план. Не на последно място ще говорим за гравитацията, която е около 38% по-силна от тази на Земята – формира се предимно от масата на всяка една планета и Марс е по-малка от нашата родна планета. С помощта на всички тези сили, от сателит можем да наблюдаваме Олимпус Монс. Изчисленията показват, че в следващите милиарди години ще остане първенец. Разбира се, истината е, че има много по-висок връх от Еверест, но той носи титлата гордо, но само в категорията надморско равнище.

Планината Олимпус Мос на планетата Марс

Мауна Кеа е планината, която се смята за най-висока с височина от 10 210 метра. Защо никой не се опитва да изкачи нея? Просто защото самото морско равнище се променя през последните няколко хилядолетия. Ако трябва да бъдем още по-точни, планината Чимбарозо е най-високата, защото се издига с около 2072 метра над морското равнище и около 710 от Мауна Кеа, но все пак отново не може да се изкачи по същия начин, по който се изкачва Еверест, просто океаните променят класацията.

И нека не забравяме, че планини на Луната също могат да се открият. Монс Хюгенс е около 5.5 километра височина, но е формиран от сблъсък с друг астероид. От всички изброени е сигурно, че именно Луната ще е една от далечните алпинистки мисии на повечето почитатели, особено след като все повече се говори за колонизирането ѝ. 

https://chr.bg/istorii/priroda/koya-e-naj-visokata-planina-v-slanchevata-sistema/

HatshepsutTopic starter

Направиха първа снимка, доказаща съществуването на свръхмасивна черна дупка в Галактиката ни

Международен екип от астрономи получи първото снимково доказателство за съществуването на свръхмасивна черна дупка в сърцето на нашата галактика - Стрелец А*, три години след като беше направена първата снимка на черна дупка в далечна галактика, съобщиха световните информационни агенции.

Силуетът на черната дупка, прорязваща светещ диск от материя, напомня на черната дупка в далечната галактика М87, която е много по-голяма от нашата. Учените от проекта Телескоп за хоризонта на събитията виждат в това доказателство, че в основата на две системи с много различни размери действат едни и същи физични механизми.

"Мога да ви покажа изображението на черната дупка Sgr A* в центъра на галактиката", обяви директорът на проекта Хуиб Ян Ван Лангевелде на пресконференция в Гархинг, Германия.

Технически не е възможно да бъде видяна черна дупка, защото е толкова плътна и гравитационното й привличане е толкова силно, че дори светлината не може да се измъкне от нея. Но можем да наблюдаваме как материята преминава около нея, преди да бъде погълната.

"Имаме преки доказателства, че този обект е черна дупка", обясни по-късно Сара Исаун от Центъра по астрофизика в Харвард, описвайки "облака от газ (около черната дупка), който излъчва радиовълни" и който са наблюдавали.

Черните дупки са звездни, когато са с масата на няколко слънца, и свръхмасивни, когато имат масата на милиони или милиарди слънца.



Стрелец А* (Sagittarius A* - Sgr A*), наречена така заради откриването на обекта в посока на съзвездието Стрелец, има маса от около четири милиона слънца и е на 27 000 светлинни години от Земята. Съществуването на черната дупка се предполага от 1974 г., когато е открит необичаен радиоизточник в центъра на галактиката.

През 2019 г. Телескопът за хоризонта на събитията - международна мрежа от осем радиоастрономически обсерватории, направи историческото изображение на M87* - свръхмасивна черна дупка с маса шест милиарда слънца в галактиката Messier 87, разположена на 55 милиона светлинни години. Със своите четири милиона слънчеви маси Sgr A* е лека в сравнение с нея.

Хоризонтът на събитията на черна дупка е точката, от която няма връщане, след която всичко - звезди, планети, газове, прах и всякаква форма на електромагнитна радиация попадат необратимо в нея.

https://it.dir.bg/nauka/napraviha-parva-snimka-dokazashta-sashtestvuvaneto-na-svrahmasivna-cherna-dupka-v-galaktikata-ni

HatshepsutTopic starter

Астрономи откриха причината за загадъчните прашни бури на Марс


Основна причина за марсианските прашни бури е сезонният енергиен дисбаланс в количеството слънчева енергия, погълната и освободена от Марс, са установили американски учени. Това откритие може да изиграе важна роля за разбирането на климата и атмосферата на съседната планета. Съответната статия на изследователите е публикувана в списанието PNAS. Въз основа на наблюдения, направени от редица мисии на НАСА на Марс, изследователите са съставили глобална картина на климата на Червената планета. Данните от Mars Global Surveyor, марсохода Curiosity и спускаемия апарат InSight са разкрили силни сезонни и дневни колебания в слънчевата енергия, получавана от Марс, включително периоди на глобални прашни бури.

Оказва се, че между сезоните на Марс съществува силен енергиен дисбаланс от 15,3%, което е много повече, отколкото на Земята (0,4%) или на Титан (2,9%). Установено е също, че по време на мощна прашна буря от 2001 г. слънчевата енергия, погълната от Марс, е намаляла с 22% през деня, но се е увеличила с 29% през нощта. ,,Един от най-интересните изводи на изследването е, че излишната енергия, получена от Марс от Слънцето, може да е най-важният механизъм за възникването на прашни бури на тази планета", казва водещият автор Елън Криси от Университета в Хюстън, Тексас, в съобщение на асоциацията Universities Space Research Association. Асоциацията за космически изследвания. ,,Нашите резултати, подчертаващи връзката между прашните бури на Марс и сезонните енергийни дисбаланси, могат да дадат нова представа за възникването на прашни бури на тази планета и настоящите числени модели на марсианския климат следва сериозно да се преразгледат", казва съавторът Херман Мартинес от Института за лунни и планетарни науки. Резултатите от това изследване, в съчетание с нови числени модели, могат да подобрят сегашното разбиране за марсианския климат и атмосферната циркулация, което е изключително важно за бъдещи марсиански мисии, включително пилотирани. Те може също да посочат някои от причините за земните климатични проблеми.


Mega Dust Storms | MARS

https://www.actualno.com/cosmos/astronomi-otkriha-prichinata-za-zagadychnite-prashni-buri-na-mars-news_1754897.html © Actualno.com