• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 May 2021, 08:33:35

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12783 Posts

Шишман
4973 Posts

Panzerfaust
800 Posts

Лина
714 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21194
  • Total Topics: 1333
  • Online Today: 80
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 41
Total: 42

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

На мен ми стига

Звездите ще броиш ли ти
от влюбените и горещи вечери?
Аз помня как за мене ги свали,
а после пак ги върна на небето?

И някак неусетно се разми
мечтата ни във грижи и проблеми.
А времето не спира да лети.
Отваря сякаш пропасти големи.

Сега се лутаме в реалността
и някога забравяме че има я
искрата в нас, че в нас е любовта.
Понякога от липсите боли ни.

Аз ще остана винаги със теб,
ще бъдем заедно във този свят обречен.
Звездите ли? Те имат си небе.
На мен ми стига, че ме топлиш вечер.

Hatshepsut

Тъгата може малко да почака!

Не мога повече да съм виновна,
животът с черни мисли все да меря,
да се събуждам с думите отровни –
аз искам радост в него да намеря!

Аз искам да се будя със усмивка
и щастието в себе си да пусна...
Съмнения безпочвени не искам
да драскат по солените ми устни

Назад не искам вече да поглеждам
и няма да се ровя в стари грешки.
Във любовта от днес ще се оглеждам,
ще се обличам само във надежди.

Мечтите ще са мое огледало,
а пътят ми ще е постлан със вяра,
ще бъда себе си, ще бъда бяла,
и ще забравя колко много съм боляла.

И никога назад не ще се върна,
към пропастта, към бездната, към мрака,
със обич цялата ще се обгърна
Тъгата може малко да почака!

Hatshepsut

Пролетна надежда

До дъно днес изпивам радостта,
подслаждам я с отварата на мрака.
През буреносен облак идва тя.
Надежда никне там, където плаках.

Покълва вяра след нечакан дъжд,
нелепа нежност във нощта фриволна,
избухва пролет в цъфналата ръж,
след зима люта - младост непокорна.

Капчукът тихо песента реди,
във утрото камбанен звън се лее,
изгубвам се сред танцът от звезди.
Във тъмни доби слънце ще посея...

Hatshepsut

Не знаех...

Не знаех, че така ще те обичам –
без обещания, без думи, без лице...
Без упреци, без корист, безгранично
да влезеш ти във моето сърце...

Не знаех, че така ще те допусна –
душата ти във моята душа,
да ме е страх, че мога да пропусна
и миг без теб, без нас, без любовта...

Не знаех, че така ще ме болиш и липсваш,
че всяка дума в мене ще е стон,
съдбата ми че ти ще пренаписваш,
че всеки жест за теб ще е закон...

Не знаех, че така ще ти се случа...
Не знаех, че това е любовта...
Че всичко, всичко мога да получа
от теб единствено и само...
Без вина!

Hatshepsut

Тиха любов...

Аз не искам да бъдеш мой гост,
среща някаква в друга реалност,
да изчезваш във изгрева нов,
ням герой в дълго пазена тайна...

Аз не искам да бъдеш мой сън,
да се будя със спомен забравен,
а да знам, че ме търсиш навън,
да си чакан за мен и неканен...

Няма как да живея така,
във илюзия някаква тъжна,
да рисувам звезди през нощта,
през деня пак от студ да замръзвам...

Искам всичко в един кратък миг,
без красиви лъжи, без обети,
само тиха любов, аз и ти..
и луната... която ни свети...

Hatshepsut

От въздишки постеля не правя

От въздишки постеля не правя -
не прекланям пред никой глава.
Устремена във полет изгарям,
прекосила сама вечността...

Не обичам и песни любовни,
книги розови аз не чета.
Във живота самотен съм воин,
не богиня, а просто жена...

Не съм глезла, а мъжко момиче!
Мойта приказка друга е май.
Но дори и веднъж да обичам
то ще бъде до сетния край!

Hatshepsut

Среднощно
(по Смирненски)

Посяваме ерес в измислени дни
и жънем полета със плява.
Със лаврови клонки се кичим сами,
а тях само Бог ги раздава!

Обречени тънем в забрава и мрак,
под лустро на пошла двуличност.
Зад ъгъла често подлагаме крак,
с омраза до лудост първична.

И камъни хвърляме с кални ръце.
Голгота е само химера!
Под маски се крием, зад чуждо лице,
а пътят измамно е верен!

Продаваме чест за един комплимент!
Ръждата в позлата прозира...
И Смирненски с дявола пие абсент
под плача на тъжната лира.

Hatshepsut

Забравени спомени...

Измислени чувства и сложни дилеми,
изчезнали сенки по прашния път,
неискрени думи, изгубено време,
а птиците някъде волно летят...

А някъде още усмихват се хора,
събуждат се в утрото с нова мечта,
душите им волно се реят в простора,
живеят със обич, без страх, суета...

Измислени чувства и болки ненужни,
изплували сенки от лепкав сумрак...
Сега са далечни и толкова чужди...
Изхвърлих ги вече.. Забравих за тях...

Сега съм свободна, отново живея
и вечер във мрака рисувам звезди,
а утре със слънцето пак ще изгрея,
в небето, където се раждат мечти...

Hatshepsut

Защото името ти е Жена!

В безверието да намериш вяра!
От болка нежността да създадеш!
Сълзите дето тайно си проляла
да ги забравиш! Да не продадеш

душата си! Да продължиш когато,
не виждаш смисъл, няма вече път!
В сърцето ти да бъде вечно лято
и само светли чувства да цъфтят!

Да се обличаш в радости, копнежи,
на всеки странник обич да дадеш!
Във бездната с надежда да поглеждаш!
Животът си на друг да отдадеш!

Да се събуждаш винаги щастлива!
Да не угасва твойта светлина!
Да бъдеш най-желана, най-красива,
защото името ти е Жена!

Hatshepsut

Изгрев нов

Дотука беше моята Голгота!
Пребродих я, раздадох се докрай.
И ето, днес съм влюбена в живота,
преминала през своя ад и рай!

Загърбих всичко, болка и омраза,
допуснах във живота си любов,
пречистена, от всичко се отказах...
Така намерих своя изгрев нов!

От грешките си вече се поучих,
за всяка болка имам лек и брод.
Погребах ада, прошка не получих,
но имам пълно право на живот!

Hatshepsut

Невинаги...

Невинаги съм слънчева, невинаги...
Понякога съм много, много тъмна.
Оглеждат се огньове във очите ми,
в които няма начин да осъмна.

Понякога се лутам във съмнения,
не мога да обичам, да се смея,
изгубвам се във трудни откровения.
Понякога не искам да живея.

Невинаги съм слънчева, невинаги,
но в тъмнината слънцето изгрява.
Тогава се завръщат и мечтите ми...
И мога само обич да раздавам.

Hatshepsut

Диаболичен станал е светът...

Диаболичен станал е светът,
а пътищата с тръни са постлани
Самодоволни тънем в суета,
изгубени във своята ,,нирвана"...

А някъде денят е пак красив,
до болка чист, и истински, и светъл...
Порадвай се човече, че си жив...
А другото... е суета покрита с пепел!

Hatshepsut

Денят си тръгва...

Денят си тръгва като облак сив -
намръщен и до болка прозаичен.
Нощта е блудница с маслинени коси
и ти танцуваш с нея в транс епичен.

А аз протягам пак към теб ръце,
поела между пъкала и рая.
Жена без име, спомен без лице,
която с нежност тиха те омая.

Повикай ме по име. Ще летя
там някъде, до лунната пътека.
Ще ме откриеш. Аз съм твоя грях,
последна обич, пристан и утеха...

Hatshepsut

Несбъдната мечта

Събудих се със мъничка надежда,
че днес денят ще е добър.
И сложих я във шепи със копнежа,
преди да си отиде като сън.

И слънцето загадъчно наднича
зад облака, от смях възпламенен,
с ръката на усмихнато момиче
ми маха за един прекрасен ден.

Дали ще е добър денят, не зная,
макар че уж личи по сутринта...
По дланите ми линии чертае
последната несбъдната мечта.

Hatshepsut

Изповедта на една Пепеляшка

Довечера ще дойда пак на бала
във полунощ. Ти чакай ме отвън.
И приказката, малко закъсняла,
ще сбъдна в твоя дълго чакан сън.

С теб ще остана. Няма да си тръгна.
Не са ми нужни замъци, дворци...
Без любовта ти мога да замръзна,
навярно и без мен не можеш ти.

Не се нуждая вече от каляски,
едно небе ми стига със звезди.
В очите ти да виждам оня блясък
от който пак земята се върти.

Не искам вече драми и раздели.
Аз искам приказка със хубав край.
Във нея с теб душите да сме слели...
Не пръстен, а сърцето си ми дай!