• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 June 2021, 12:12:26

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13134 Posts

Шишман
5320 Posts

Panzerfaust
857 Posts

Лина
730 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22083
  • Total Topics: 1347
  • Online Today: 95
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 34
Total: 34

Селвер Алиева

Started by Hatshepsut, 29 December 2018, 20:28:02

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Навън е нощ...

Навън е нощ. От тези - много тихите.
От тези - дългите. Без дъно. И без бряг.
Оттатък есента са само стихове.
Оттатък зимите е пролет. Няма сняг.

Навън е нощ. Дъждът си има сто причини.
Вали. Вали... Не съм, каквото бях. Не съм.
Моретата без чайки са съвсем горчиви.
А лятото дали не беше само сън?

Навън е нощ. От тези - най-мъгливите.
В мъглата самотата някак не личи.
И вятърът е от онези - дивите.
Научих се на дъжд. Сега ми се мълчи.

Навън е нощ. Живея сякаш наобратно.
Дъждът ме прави да приличам на порой.
Лекуват ли се белези от лава с вятър?
Кой казва, че морето е безкрило? Кой?

Навън е нощ. От тези - най-безсънните.
От тези, във които само се мълчи.
На пропаст ми прилича тъмното.
От тези, дето издълбаваме сами.

Hatshepsut

Две ръце

Две ръце. И един тъй ненужен безкрай.
Има време за всичко, за всичко...
За пустини, за пропасти и за тъга.
За умиране. И за обичане.

Две студени ръце. И следи от небе
във очите на мъртвите птици.
Хоризонт. И едно мълчаливо море.
Кой е краткият път към звездите?

Две студени ръце. И един силует
на бездомна въздушна целувка.
Уморени очи. И един кръстопът.
А морето не чува. Не чува.

Две студени ръце. Снегопади във мен.
Но невинни са залезът, лятото...
Всичко друго е вятър. И някакъв сън,
в който някой е тръгнал нанякъде.

Две студени ръце. И ненужен безкрай.
И небе. И криле до поискване.
Само стихове чувам. Не дишам. Боля.
И мълча на езика на птиците.

Hatshepsut

Сънува ми се, че съм лято...

Сънува ми се, че съм лято
със страшно много птици и цветя.
А ти си точно по средата -
като предчувствие за мараня.

Сънува ми се, че съм лято
и как разпускам своите коси.
Събличам роклята от вятър
и се разливам в твоите вълни.

Сънува ми се, че съм лято.
Едно такова лято със криле.
Разнежено ми е до сляпост.
И ми се утаява в теб, Море...

Сънува ми се, че съм лято.
Разкошно ми е да се губя в теб
и да се сливам с тишината.
Какво като е само сън, Море?

Сънува ми се, че съм лято.
Цъфти ми се във твоите ръце.
Обича ми се необятно.
А само как ми се целува с теб...

Hatshepsut

Най

С най-топлите си устни те мълча.
Но ти не се плаши от тишината.
От думите боли и затова -
заключих ги във сън на юлски вятър.

С най-тихата си обич те валя-
проливен летен дъжд от карамфили.
Не е напразна никоя сълза
(дори да е на някой луд в очите).

В най-дългите си нощи те посях
(и вече не будувам сам-самичка).
От вятъра поникват ли крила?
Добрата в мене още те обича.

За теб ме пита всеки слънчоглед.
Най-нежните ми длани те тъгуват.
Последните ми стъпки търсят теб.
От толкова отдавна не сънувам...

Hatshepsut

Понякога

Oчакванията понякога болят.
Понякога не можеш да си тръгнеш.
Понякога не стигат всичките цветя,
за да платиш една-едничка нощ безсънна.

Завръщанията понякога болят.
Понякога е дом небето нощно.
Различно е обичането всеки път.
Разделите са винаги едни и същи.

Компромисите ли? Те винаги болят
(понякога дори и прекаляват).
Не винаги успяваш да останеш цял.
Нали не мислиш, че е лесно да прощаваш?

Оставанията понякога болят.
Отказваш до безкрай да се сбогуваш.
Понякога дори и ветровете спят.
Понякога и гълъбите се целуват.

И сънищата ни понякога болят.
Не знаеш ли? И сенките тъгуват.
Понякога е скрита много обич в грях.
Понякога и пеперудите сънуват.

Hatshepsut

Аз просто... не мога без теб

Когато съм тъмна и празна - без струни.
Когато съм нощ без врати.
Когато дъждът е стена помежду ни.
Тогава не мога без теб.

Когато съм зимна и празна - без слънце.
Не търся за раните лек.
Когато съм в плен на студа и гнева си.
Тогава не мога без теб.

Когато съм стръмна и празна - без птици.
Когато си търся небе.
И зная в кого си забравих очите.
Тогава не мога без теб.

Когато съм сляпа и празна - без страсти.
А утре е твърде далеч.
В погрешна пустиня събличам страха си.
Тогава не мога без теб.

Приличам на сляпо кокиче в съня ти.
Неделите нямат криле.
Когато се губя във нечии клетви.
Тогава не мога без теб.

Когато съм тиха и празна - без думи.
Гласът на страха е зелен.
Когато безсънно боля. Пълнолунно.
Тогава не мога без теб.

Когато съм вятър. Когато не чувам.
Когато съм пълна с море.
Когато във мене русалки танцуват.
Тогава не мога без теб.

Когато съм пропаст. Дълбока. Без дъно.
Когато си тръгвам във пет.
Когато съм празна, когато съм пълна...
Тогава не мога без теб.

И не, че... И не, че си търся причини.
За обич. За полети. Не.
Аз мога без слънце. Аз мога без синьо.
Аз просто... не мога без теб.

Hatshepsut

Не стигат думите

Не стигат думите - да те обичам.
Не стигат нощите - да те мълча.
На дерайлирал късен влак приличам.
Изгубил всичките посоки към света.

Не стигат думите - да те обичам.
Сама съм. Най-сама. Съвсем сама.
Отричам те. Отричам те. Обичам.
Не стигат всички ненаписани писма.

Не стига лятото - да те обичам.
От сини петъци си правя бряг.
За всичко има пропасти. За всичко.
От сблъсъка на сънища ли ослепях?

Не стигат думите - да те обичам.
Не стигат. Затова сега мълча.
Студено е. На късен влак приличам.
На късен влак със дерайлирала душа.

Hatshepsut

Някъде някой обича

Влакове, пътници, гари последни.
Някой за някъде тръгва.
Грешка след грешка, след грешка...
Нощите дълги. Не съмва.

Трудно е. Трудно е да се прощава.
Трудно е да се обича.
Някой без бряг и без дъно остава.
Някъде никне кокиче.

Някой си тръгва, а друг оцелява.
Тъжна е, тъжна луната.
Някой праха ми над мост разпилява.
Аз ли съм тази, която...

Има те. Няма те. Търся. Къде си?
Има ме. Няма ме. Сянка.
Някой задава въпроси. Въпроси.
Бризът сънува русалки.

Думи остават. Мълчани. Накрая.
Тръгват си. Тръгват си всички.
Има ли път след последните гари?
Някъде някой обича...

Hatshepsut

Липса

Понякога е сбъркан словоред
във ненаписани писма до тебе.
Понякога е дъно на море.
Без синьо може ли да се живее?

Понякога прилича на мъгла,
в която никого не мога да намеря.
Не помня как се пускат хвърчила.
Мълча. Следсиньо е. Особено в неделя.

Понякога е сбъркан чувстворед.
И все не стигам. Все не стигам края.
Защото първо трябва да простя,
а после да започна да забравям.

Понякога е с форма на безкрай.
Без птици. Без врати. И без прозорци.
Не се лети със пясъчни крила.
Небето в събота е най-високо.

Понякога е сбъркан словоред.
И празно междуредие в сърцето.
От мен до теб са само ветрове.
И някаква следсиня нежност...

Hatshepsut

Целувай ме

Целувай ме! Аз нямам друго име.
И съм направена от ветрове.
Душата ми е синя. Много синя.
Не мога да живея без море.

Целувай ме! А после става синьо.
А после - безтегловност. И... летя.
Почти като глухарче разпиляно.
... и уча вятъра на тишина.

Целувай ме! А другото... Не питай!
А другото е някаква сълза,
родена в тихите ъгли на дните.
Висока е цената на страха.

Целувай ме! Без покрив е сънят ми.
Очите нямат никаква вина.
Търси ме във глухарчени поляни.
Защото съм глухарче. Затова.

Мълчания. Далечности. До лудост.
На теб наричам всеки изгрев нов.
Целувай ме! Целувай ме! Целувай!
Останалото просто е... любов.

Hatshepsut

Сънувах ли те...

Сънувах ли те, или те обичах?
Измислих ли те, или те живях?
Рисувах ли по теб със устни,
или безумно, лудо те мечтах?

Не те ли срещнах в сън на перуника?
А търсих ли те във измислен свят?
Познавах ли те преди сто години?
Или си миг от следващия ми живот?

Ако си вятър, нека съм прашинка.
Ако си болка, аз ще съм сълза.
Ако си храм, аз нека съм молитва.
Ако си луднала вълна, ще бъда бряг.

Ако си дъжд, защо във стих те крия?
Ако си просто блян, защо болиш?
Ако си птица, как да те открия?
Ако си омагьосан принц, защо не спиш?

Сънуваш ли ме, или ти се случвам?
Мечта ли съм, или съм ти съдба?
А ще изчезна ли, когато ме целунеш?
Измислената може би... съм аз...

Hatshepsut

Може би...

Може би в други животи,
може би в други мечти
всичко ще бъде по ноти,
пътят ще бъде по-тих.

Няма да има тревоги,
краят ще бъде лечим.
С рибите ще си говорим,
с птиците ще си мълчим.

Всички ще бъдем поети,
всички ще бъдем добри.
Няма да бъдем заети
с нищо, което боли.

Лятото ще е безбродно,
няма да има тъга.
И ще превърнем във пролет
всичкия студ на снега.

Всичко ще бъде по-просто.
Може дори да летим...
Може би в други животи,
може би в други мечти...

Hatshepsut

Най-тихата причина

Очите са най-тихата причина
моретата да искат да летят.
Да имам нужда да е синьо.
А думите да са с различен цвят.

Очите са най-тихата причина
за есенните дъждове.
За още неизсъхнали картини.
За всички тъжни градове.

Очите са най-тихата причина
за розите и бездните във мен.
За тръгвания със очи на птица.
За тъмното. За дивите коне.

Очите са най-тихата причина
да знам, че имам теб и нямам теб.
Че спят тревите в моите градини.
А някой сънища за тях плете.

Очите са най-тихата причина
за див копнеж, опарен от слана.
За белези по кожата ми зимна.
За срещи със зелени имена.

Очите са най-тихата причина
да ме боли от чужди цветове.
И да мълча със всичка сила.
А всъщност да обичам теб.