• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 May 2021, 07:24:17

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12781 Posts

Шишман
4973 Posts

Panzerfaust
800 Posts

Лина
714 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21192
  • Total Topics: 1333
  • Online Today: 80
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 32
Total: 33

Трубадурите и култът към дамата на сърцето

Started by Hatshepsut, 31 July 2018, 23:19:12

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] история

Hatshepsut

Трубадурите и култът към дамата на сърцето


Някога, в тъмните дебри на Средните векове, когато всички естествени пориви на сърцето били задушавани в краен аскетизъм, догматизъм и въздържание, на сцената се появили трубадурите. Изглежда, че като странстващи поети, музиканти и артисти те не привличали така силно неприязънта на Църквата и Инквизицията, защото не били схващани като сериозно присъствие и заплаха за тези вездесъщи тогава институции. Трубадурите давали израз на онези подтиснати трепети, които както обикновените хора, така и благородниците трябвало да кътат дълбоко, за да не влизат в разрез с общоприетите норми.

В най-общ смисъл трубадурите били странстващи музиканти, чиито поетичен, музикален и изпълнителски талант се изразявал в атрактивни представления, посветени най-вече на дамата на тяхното сърце. Често това били омъжени жени или дори съпругите на техните сюзерени, затова образите в произведенията били забулени в символи и недомлъвки, въпреки, че всеки се досещал кой е възпетият обект. Понякога трубадури били и самите господари. Известна е например песента ,,Зелените ръкави", която Хенри VIII посветил на Ан Болейн, която по-късно става негова съпруга и го дарява с бъдещата кралица Елизабет. Любовта им наистина е била легендарна, тъй като в нейно име кралят е трябвало да пристъпи католишката забрана за развод и това стартира реформи, които са записани в историята с главни букви. Освен поет и музикант кралят бил наистина горещ почитател на женската красота, а прочутата поема възпява първия път, когато кралят зърнал Ан Болейн. Мургава красавица, облечена в рокля със зелени ръкави, тя се превърнала в истинска кралска муза. Ето как едни крал станал поет и музикант, като творението му е оцеляло чак до наши дни и често е включено в репертоара на много западноевропейски музиканти.


Хенри VIII (1509-1547)


Портрет на Ан Болейн от неизвестен художник, края на XVI век

Трубадури били и обикновени вилани, търговци, шивачи, чанаятчии, наред със знатните господа. Поетичният талант се превръщал в стълбица за излизане от низините и добиране до аристократичните среди, тъй като това било част от придворната култура. Докато знатните особи ставали трубадури по силата на модата, то обикновените хора с поетичен талант странствали от двор на двор, в търсене на влиятелни покровители. Тази мобилност станала причината за бързото разпространение на този тип поезия, наред с характерния народен език и светския характер на сюжетите .

Култът към дамата на сърцето акцентирал върху емоциите, несподелената любов и непостижимостта на това чувство, вместо върху консумирането и. Т.нар. ,,куртоазна любов" носела няколко характерни черти:

Естетика и красота във взаимоотношенията;

Била хетеросексуална, с изключение на поезията на т.нар. трубадурици т.е. жени-трубадури, при които е запазена поема с по-особен характер (Na Maria);

Любовта е разглеждана като облагородяващо и възвисяващо чувство. Физическата любов не е обект на тази лирика в познатия ни смисъл на думата;

Вежливостта, особената ритуалност и символика в любовта имали специално място.

Така романтичният поглед и рицарското отношение към любимата дават основите на цяло направление в литературата, наречено романтизъм. Трубадурите в Европа бързо разпространили тази култура, която пуснала корени на много места. В Германия те се наричали минезингери, а в Португалия жуграиш. Разбира се, трубадурите са стигнали и до нашите географски ширини. Известни са исторически данни за дълго пребиваване на трубадури в Румъния например. По определени причини в България тази култура обаче не успява да пусне корени. Поетичните творения от този период носят предимно църковно-каноничен характер, което вероятно се корени в особеностите на феодалните отношения, които се различават от характера на западноевропейските традиции.

Днес трубадури все още шестват в съвременната култура, поезия, кино, театър и музика като символи на нежната възвишена любов. Във времена, в които технологиите и рационалното мислене са заели огромни пространства и определят облика на съвременната култура, лириката на трубадурите все още намира своето място. Не толкова като носталгия по времената на кринолинените поли, дантелите и каляските, облицовани с червено кадифе, колкото като онези мънички романтични златни перлички любов, от които винаги ще имаме нужда, като в старата поема Greensleves:

Alas my love you do me wrong - To cast me off discourteously;
And I have loved you oh so long - Delighting in your company.

Greensleeves was my delight, - Greensleeves my heart of gold
Greensleeves was my heart of joy - And who but my lady Greensleeves.

I have been ready at your hand - To grant whatever thou would'st crave;
I have waged both life and land - Your love and goodwill for to have.

Greensleeves was my delight, - Greensleeves my heart of gold
Greensleeves was my heart of joy - And who but my lady Greensleeves.

Thy petticoat of sendle white - With gold embroidered gorgeously;
Thy petticoat of silk and white - And these I bought gladly.

Greensleeves was my delight, - Greensleeves my heart of gold
Greensleeves was my heart of joy - And who but my lady Greensleeves.

https://www.hera.bg/s.php?n=2144

Hatshepsut

Рицарски романи - средновековни саги за любов, чест и дълг

http://www.referati.org/ricarski-romani/9477/ref/p1

Темата за любовта определя естетиката на художествените търсения не само на провансалската лирика, но и на т. нар. Рицарски романи. В първоначалния етап на своето формиране и развитие те са в стихове. По-късно се появява и романът в проза. Изящната словесност на стихотворната любовна изповед сродява по художествена форма и съдържание рицарския роман с лириката, но това е твърде формален критерий за естествена приемственост и близост между поезия и проза през Средновековието. Реалните доказателства за синкретизма в жанровите форми на рицарския роман могат да се открият в спецификата на времето и епохата.

Културният облик на Средновековието се определя от митологично наследени духовни нагласи, които формират картината на света като праисторическа и езически мистична. Това налага приказнито и фантазното като елемент на художественото мислене. То се изпълва с поетичност пре обяснение на нереалното и невероятното, превърнато в красиви легенди за странстващи духове, неземни сили и герои. Лиризмът на разказа създава очарование и митична сила на внушенията. Подвизите са чутовни, героите - неземно силни и красиви. Те се водени от чувство за дълг, чест достойнство. Идеалът за силна героична личност определя нравствените ценности на епохата. Така лирическото начало става водещо в древното епическо изображение на човека, равен по героична слава и доблест с неземното и тайнственото в природата. Митичният ореол на легендите се превръща в естетически детайл, задължителен за художествения образ на героя в рицарския роман. Това е необикновена личност, която не се вписва в обичайните и познати представи за човека. Героят е чутовен юнак, както в приказаките и легендите. Винаги побеждава злите сили при необикновено трудни обстоятелства. Славата му е заслужена, защото е дълбоко изстрадана. Превръща се в легендарна личност, която не принадлежи на себе си, защото губи право на лично щастие. В основата си приказния герой на рицарските романи е човек с трагична съдба, но с благороден характер. Нещастен е в личен план, но щастлив - в легендарно-романтичен. Обичан е от всички, макар да е лишен от любовта, към която тайно се стреми сърцето му. Достатъчно горд е, за да признае сантименталната слабост на чувствата си. Страда мълчаливо. Влиза в бой с мисълта за любимата, пред която не е разкрил душата си. Задължително дамата на сърцето заема по-високо йерархично място в обществената скала на съсловните зависимости от необикновенно смелия войн, спечелил уважението и любовта на всички, но не и на избраницата на сърцето си. Рицарят не се страхува от смъртта, но мигове преди да премине в отвъдното, иска да получи любовното признание на обичаната от него жена. Нейното състрадание и любовна мъка са наградата за героичните дела и чутовните подвизи, извршени заради нея, но донесли всъщност доброто в човешкия живот. Безсмъртна е славата на героя. Споменът за него остава завинаги в колективната народна памет. Превръща се в легенда, а животът му - в роматичен идеал на епохата.

Така през Средновековието епосът и лириката се сливат в едно. Създават естетиката на рицарския роман. Той е синкретичен, т. е. смесица от различни стилове и техните естетически принципи. Митът, приказката и легендата съжителстват с любовната тематика на провансалската лирика. Всичко в рицарския роман е красиво - сюжет, събития и герои са далеч от повседневието на бита. Стилът е приказно одухотворен и естетически изискан. Атмосферата е романтична. Създава художествена среда за внушения с твърде високи нравствени стойности, близки до идеала за съвършена хармония между човек и дълг. Рицарят е герой с идеален нравствен облик. Живее аскетично, служи на високи цели, духът му обитава неземни пространства, което го прави различен от обикновените хора. Той е посветил себе си на висок героичен идеал. Нещо мистично и същевременно красиво и величаво има в художествените търсения на епохата. Средновековието създава естетически принципи на своите представи за героичност, дълг и слава. Християнските добродетели органично се сливат с античната нравственост и идеала на древните за духовна и физическа красота. Рицарят е самотен герой с възвишени и благородни намерения. Проявяват се странстващи сюжети, събития и герои. Всеки роман, разказващ за живота и подвизите за рицаря-воин, е творба с широко отворен финал. Сюжетът се обогатява с нови събития, дописани от въображението на анонимни автори с различна национална принадлежност. Рицарският роман има космополитен характер. Всички западноевропейски народи се вълнуват от подвизите на рицаря-воин. Така се формират своеобразни рицарски саги , напомнящи за древногръцкия епос, но и за митологичните предания на устния фолклор в дописмения езически период в развитието на културата. Всеки роман с тематика и сюжет от рицарския живот е назован с името на главния герой. Широко популярни стават рицарските романови саги за крал Артур, Ланселот от Езерото, Парсифал, а по-късно романите за рицарите на Кръглата маса. Всички те са спасители на света от злото. Формират идеята за Краля на Света, в която е заложена мечтата за щастие и справедлив човешки живот. Много страдания, междуособици и родови отмъщения има в Средновековието. Хората мечтаят за сигурност и спокойствие. Нуждаят се от закрила и създават приказен свят с романтичен героизъм и рицарска доблест. В него живеят сурови воини, но с красиви и благородни души. Това са рицарите - легендарните спасители на света от злото в средновековния рицарски роман. Този тип герои се доближава до аскетичния идеал на епохата. Създадените рицарски духовни ордени преди XII век са близки до монашеските. Ритуалът на посвещението е дълъг и сложен. Прилагат се различни медитативни техники на самовнушение за изпитание на духа. Не са редки сцените в рицарските романи, описващи виденията на вглъбения в себе си рицар, взиращ се в душата си. Той е изправен пред различни изкушения и съблазни, пред които трябва да устои, за да получи посвещание в рицарство. А това го прави смел воин, подобно на архангел Михаил, но в името на героичен идеал. Той е издигнат над личното. Нравственото съвършенство на помислите го води към смела и открита битка със злото, което е въздесъщо, но рицарят вярва, че ще победи, за да възтържествува светлия идеал на доброто и справедливостта. Той се бори за твърде висока хуманна кауза - светът да стане по-красив и по-добър.
Това е и основната художествена цел на всички приказно разказани сюжети на рицарския роман през Средновековието, създадени за един дълъг период от време - от XI до XV век. Всички те пресъздават исторически събития от Ранното средновековие (V-VI век), но въплъщават нравствения идеал на една сурова епоха, формиран в етапа на нейния същински разцвет. Това е време, когато конфликтът мажду добро и зло е водеща тема не само на литературата с религиозно-християнско съдържание, но и вътрешна нравствено-етична същност на западноевропейската средновековна култура.

Hatshepsut

КРАТКА ИСТОРИЯТА НА УХАЖВАНЕТО


В западната култура, където само в бракът може да роди законно потомство, ухажването на половинка е основна част от човешкото съществуване. Практиката на ухажване (т.е. с оглед на брака) често е обвързана с определени правила, особено в по-висшите класове. Съвети за ,,изкуството на любовта" има още от древен Рим, по-късно от средновековна Франция и продължават да се развиват и днес. Но неизбежно, както идеите и очакванията за брака са се развили през вековете, така и ритуалите на ухажване.
В продължение на векове целта на брака за хората от висшата класа е да се създаде съюз, изгоден и за двете семейства, независимо дали това означава придобиване на титли, богатство или влиятелни контакти с новите роднини. Родителите на двойката често изцяло договарят брака и ухажването бързо се организира чрез посещения, кореспонденция и подаръци. Ролите са силно полови; един брачен наръчник от 70-те години на 17 век заявява: ,,Изисква се скромност при жената, Дръзновение при мъжа". Повлияни от ритуалите на средновековната ,,придворна любов" (възприятие на любовта, което подчертава рицарството), изрази на преданост се показват чрез поезия, музика или своевременна въздишка. Що се отнася до подаръците, златото се смята за ,,завоевател на жените", въпреки че книгите, панделките, кичурите коса и монетите, гравирани със сърца, също се разменят.

В някои общества дори до днес ,,гаджосването" се контролира. Родителите или общността предлагат потенциални партньори и след това позволяват ограничени срещи, за да определят дали страните са подходящи една за друга. В Япония има такъв тип ухажвания, наречен Омиай, с подобни практики, наречени Ксинкяйн. Родителите наемат сватовник, който да им предостави снимки и резюмета на потенциални партньори и ако и двете страни се съгласят, се организира официална среща, на която често присъстват сватовникът и родителите. Сватовникът и родителите често упражняват натиск върху двойката да реши дали искат да се оженят или не след няколко срещи.

През 18 век, настъпва огромна промяна, тъй като бракът все повече се свързва с привързаност, а не просто със съюз и някаква изгода. Младите двойки са окуражени да отхвърлят родителския контрол и ухажорът все повече се очаква да ,,пълни ушите й с теми за любовта". Тук срещаме ,,златната ера" на романтиката, любима за съвременната публика: високо възпитаната, но ориентирана към любовта фантастика от епохата на Джейн Остин.

Напредъкът в технологията незабавно открива нови романтични възможности. Веднага след като популярният печат се разви през 17 век, хората започват да пускат реклами в раздела за ,,самотни сърца"; с подобряването на международните пътувания през 19 век към Британска Индия тръгват още кораби с ,,ловци на съпрузи"; реформите и преструктурирането на пощенската услуга от 40-те години на миналия век пък улеснява много ухажването чрез кореспонденция.

През 20 век очакванията за ухажване се трансформират от либералните социални и сексуални нагласи от 60-те и 70-те години, които инициират постепенно изравняване на силовия баланс между половете и поставят романтичната любов на пиедестал дори над необходимостта от самия брак. Неотдавнашното развитие на приложенията за незабавни съобщения и запознанства разкрива това, което се чувства като необятен океан от потенциални партньори, и често свежда най-ранния етап на романтична кореспонденция до плъзгане надясно и кратка размяна на съобщения. И в епоха, в която жените вече не са някаква награда, които да бъдат спечелвана, вековният съвет ,,да я преследвате като сянка", докато не отстъпи, е все по-критикуван.

Въпреки че мнозина гледат с носталгия на етикета от миналото, като се освобождаваме от излишните ритуали на това минало, ние придобиваме независимост, избор и може би по-голям шанс за намиране на истински любящ партньор.

Много животински видове имат ритуали за подбор на партньори, които също се наричат ,,ухажване" антропоморфно. Ухажването между животни може да включва сложни танци или докосвания, вокални изпълнения или прояви на красота или бойни умения. Повечето ухажвания се случват извън полезрението на хората и затова често са най-слабо документираните поведения на животните. Едно животно, чиито ритуали за ухажване са добре изучени, е беседковата птица, чийто мъж изгражда ,,навес" от различни предмети и клечки.

От научна гледна точка ухажването в животинското царство е процес, при който различните видове избират своите партньори с цел размножаване. Най-често мъжкият инициира ухажването, а жената избира или да се чифтоса с него, или да отхвърли въз основа на неговото ,,представяне".

https://www.chr.bg/istorii/art/istoriyata-na-uhazhvaneto/