• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 May 2021, 06:57:13

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12800 Posts

Шишман
5000 Posts

Panzerfaust
805 Posts

Лина
716 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21251
  • Total Topics: 1334
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 53
Total: 54

Елисавета Багряна

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 06:50:37

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Дъжд

Мълчим като на тайната вечеря.
Стрелката бяга, времето изтича.
Какво ми каза? Устните трепереха,
едва чух: - Колко много те обичам...

Събудих се, като че век съм спала,
а помежду ни мили се простираха.
Кому бе нужна нашата раздяла?
Не знаех нищо, нищо не разбирах.

Седя сега и всичко си припомням.
Навън вали. Под есенния ромон
се чувствувам самотна и бездомна,
загубена във този град огромен.

Това, което бе, не ще се върне.
Сърцето ми самичко се осъди.
Но как безумно бих те днес прегърнала,
да можех пак при тебе там да бъда...

Hatshepsut

Песен на предачките

Дълго през дългата зима ний предохме,
седнали в тъмния кът.
През одимени прозорчета гледахме
вън оснежения път.

И във душата ни смътно възставаше
властен копнеж за простор,
но непрозирна мъгла затъмняваше
скъдния наш кръгозор.

Зимата мина, към север прокудена,
с бури и тежки мъгли.
Трепна земята, несетно пробудена,
звънна и рояк пчели.

В росни зори ние рано се дигнахме,
с бликаща младост в сърце,
първи на чистият извор пристигнахме
с блеснали менци в ръце.

Вятърът волен далеко понесъл е
нашите песни и смях...
Песни ликуващи, ведри и весели -
цялата младост е в тях!

Hatshepsut

Мартеничка за бати


Hatshepsut

Елисавета Багряна - обичаната, отричаната и вечната


Елисавета Багряна - Гранддамата на българската литература

На днешната дата през 1893 г. е родена голямата ни поетеса Елисавета Багряна.

Елисавета Багряна, известна сред приятели като Лиза Багряна, е българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Образът на Багряна е крайно противоречив, както и мнението за нея в българското общество.

Едно е сигурно обаче за грандамата на българската литература - тя никога няма да бъде забравена.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове.



През 1919 г. Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от когото ражда сина си Любомир Шапкарев. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от семейството на мъжа ù.

Това е и една от причините поетесата да се крие зад различни псевдоними и също така да крие тетрадките със стиховете си, а свекърва ù - необразована жена с властен характер, следи всяка крачка на Лиза и смята, че тя вместо да си гледа задълженията по дома и съпруга се занимава с нещо вятърничаво, маловажно и неподходящо.

Лиза се измъчва в тази среда, творческите ù амбиции и вродена волност на характера, която заема централно място в по-късното ù творчество, се оказват в капан.

Младата жена взема едно от най-осъжданите решения в живота си – изоставя съпруга и сина си.

Той дълги години не предполага, че именно известната поетеса е негова майка. Дори като дете присъства на нейно четене, без да знае, че слуша жената, която го е родила. Семейството му дълго го лъже, че майка му следва в Париж, за да не знае, че родителите му са разведени. По-късно Любомир разбира, че това е споразумение между Багряна и Шапкарев. Едва на 16 години момчето открива истината за майка си, и то от вестниците.

Багряна далеч не е единствената жена на своето време, която престъпва патриархалния ред и го отхвърля чрез действията си и разбирането за себе си, нито е тази, която прави това по най-краен или груб начин. Напротив, по това време западният модел на отношения между половете, и в частност мястото на жената в обществения живот, вече навлиза. Грeхът на Багряна се състои в това, че тя съвсем неприкрито дава гласност на процесите, които вече са в ход.

Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др.

При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване. Индивидуалното щастие и себеизразяване се налагат като остър контраст едва с новите търсения на кръга ,,Мисъл". Но и там образът на жената не търпи драматичната промяна, която Багряна ни представя.

През 1921 г. Багряна се включва в литературния живот на София. Сътрудничи във "Вестник на жената", вестник "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и други. Първата ù стихосбирка ,,Вечната и святата" излиза през 1927 г., донасяйки ù широко признание и популярност.

През 1925 г. Елисавета се запознава с един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици - Боян Пенев. Той се занимава с въпросите на стихосложението и води семинар по този проблем. Багряна под негово влияние започва да пише със свободен стих и ритъм. По това време Боян е женен за поетесата Дора Габе и така се заформя един от най-емблематичните любовни триъгълници в българските литературни среди.

Според биографи, техни близки и изследователи на животите им обаче по времето, когато Пенев и Багряна започват любовта си, той не живее със съпругата си вече от шест години, макар и да не са официално разведени.

Те остават женени до смъртта на професора, въпреки че той съжителства с Лиза. Бракът на Багряна с Шапкарев вече е непоправимо разстроен и тя живее отделно, когато се среща с Пенев. По-късно Елисавета и Боян заминават за Франция, живеят в Париж и обикалят страната.

От това пътуване се ражда изящната стихосбирка ,,Бретан". Когато се връщат в България, професорът е решен да получи развод от Дора Габе и да узакони връзката си с Лиза, но умира неочаквано по време на операция, оставяйки остра вражда между двете поетеси. Боян Пенев завинаги остава най-голямата любов на Багряна. Елисавета се омъжва само още веднъж за дипломата Александър Ликов, с когото се запознава, когато той е годеник на Дора Габе. Иронично тя ги запознава лично. Двете поетеси вече са се помирили след историята с Боян Пенев.

По-късно Габе разбира, че Багряна и Александър тайно са се оженили. Бракът им продължава до 1954 г., когато той умира. Поетесата получава редица отличия през дългия си творчески път. Носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието ,,Герой на Народна република България" през 1983 г.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г., на 98 години. Интересен е слухът, че поетесата крие истинските си години и може би е на повече от 100 години по времето на смъртта си. Последното ù пристанище се оказва старческият дом в Горна баня.

Багряна е един от малкото ни творци, при който творчество и личност се припокриват изцяло и не могат да бъдат разглеждани или разбрани поединично. Творбите ù са огледало на живота ù, потвърждение и утвърждаване, но и прозорец към съвсем личния ù свят, отвъд догматичните присъди на обществото и сухите факти за постъпките ù.

Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги стихия и само чрез тях достигаме до пълнокръвния образ на една жена, която може би първа застава като творец срещу патриархалните порядки и условностите на обществото.

https://www.edna.bg/izvestni/elisaveta-bagriana-obichanata-otrichanata-i-vechnata-4643606