• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
14 April 2021, 20:02:28

News:

15.11.2020 Платформата на форума е обновена до SMF 2.1 RC3


Welcome to Guest. Please login or sign up.

14 April 2021, 20:02:28

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12626 Posts

Шишман
4788 Posts

Panzerfaust
778 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 20765
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 126
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 33
Total: 33

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
avatar_Шишман
Православие / Re: Молитви
Last post by Шишман - Today at 18:08:05
2
avatar_Шишман
ХАЙДУТИ ПОЧЕТОХА ГЕОРГИ РАКОВСКИ
 Големият българин, първия идеолог на четническото движение: не е забравен !


3
avatar_Шишман
ЧЕТНИК ОТДАВА ПОЧИТ НА РАКОВСКИ !
200 години от рождението на Георги  Стойков Раковски!
На 14 април 1821 година в гр. Котел е роден големият патриарх на четническото движение. Записан е в църковните регистри като Съби Стойков Попович, но е известен повече като Георги Раковски.

_____________
4
avatar_Hatshepsut
Керамика от Второ Българско царство

Представяме ви изработката на сграфито керамиката зад кулисите, заедно с един от майсторите и Валентин Димитров!
Сграфито е техника за украса на глинения съд, която през средновековието се среща в изобилие в царските дворци. Използвана е както за трапезата, така и за украса по стените – както правят и днес ценителите.
Изработвана масово в периода XII – XIV век, по-късно тя замира и много от тайните и биват загубени. Благодарение на съвместната ни работа с Валентин, днес можете да откриете истински, ръчно изработени в сграфито техника съдове, които да сложите на своята трапеза. А историята за създаването им, вижте във видеото.

5
avatar_Hatshepsut
История / Re: Георги Раковски
Last post by Hatshepsut - Today at 12:01:14
Издателската дейност на Георги Раковски


Георги Раковски

По повод юбилейното издание на поемата ,,Горски пътник" ще разкажем интересни факти за някои от най-емблематичните произведения на Георги Раковски. Познаваме го като основоположник на организираната национално-революционна борба за освобождeнието на България, като писател, поет, етнограф и историк. Едва ли си даваме сметка, че макар да  е живял само 46 години, той е участвал в множество начинания. Роден на 14 април 1821 година като Съби Стойков Попович, Раковски израства в известния с многото видни възрожденци Котел. Майка му е сестра на капитан Георги Мамарчев, който освобождава Сливен и Котел през Руско-турската война от 1828-29 година.

Един от най-интересните моменти около Раковски е неговата писателска и издателска дейност. Той е просветител по примера на Васил Априлов, Константин Фотинов и Неофит Бозвели. Лишен от възможност да работи систематично, да бъде специалист в истинския смисъл на думата, той се впуска смело в най-рискови хипотези, които отстоява със завидно упорство, а някои от неговите съчинения стават особено популярни още тогава.

Показателни са думите на Михаил Арнаудов: ,,Откак става емигрант (1855) и до края на дните си (1867) Раковски неуморно работи с перо в ръка, като един от най-енергичните и влиятелни писатели на епохата си. Покрай всички грешки и заблуди, у него има и забележителни прозрения, подсказани от великата му любов към род и отечество. Публицистиката, науката, памфлетът, литературата му дължат твърде много, и ценното, което запазва завинаги стойността си, заслужва да бъде грижливо подчертано, наред с по-слабото, добило в даден исторически момент, в най-оживената фаза на Възраждането ни, своето актуално значение."

Нека проследим някои от по-интересните и важни издания на Раковски. През 1856 година Раковски издава в книгопечатницата на д-р Данаил Медакович в Нови Сад първата си книжка ,,Предвестник горского пътника" състояща се само от 17 страници, която е компилация от статии, илюстрации и стихотворения, има образно казано, два раздела, публицистичен и стихотворен. Съдържанието му сочи както поетично-книжовните настроения на Раковски, така и неговите политически възгледи. През 1857 година в същата печатница е отпечатан ,,Горски пътник", едно от най-известните произведения на Раковски.

,,Като оставим настрана малката поема-идилия на Найден Геров от 1845 година ,,Стоян и Рада", която, въпреки ценни за времето си качества, не намира ехо между читатели и писатели и бива забравена дори от самия си автор, първият значителен опит у нас за поема из народния живот представя ,,повествователния спев" на Раковски от 1857 година ,,Горски пътник", казва Михаил Арнаудов. Сам Раковски пише доста подробно за значителните си усилия за създаването на книгата, за първия и втория вариант и това е разработвана тема в нашата изследователска литература.

Много интересни са бележките в края на ,,Горски пътник" наречени ,,Замечания первия части Горскаго пътника". Те заемат почти половината книга и съдържат редица любопитни факти и разсъждения на Раковски. В същото време са ценен извор на факти и предания и показват атмосферата на онова време. Книгата е формат осминка, шрифтoвете са на съвременна ,,гражданска" кирилица, около 11 пункта (по съвременните стандарти), хартията е памучна валцована, финна, с меки корици.

През 1858 година Раковски подготвя в Одеса книгата си ,,Няколко речи о Асеню първому, великому царю българскому и сину му Асеню второму", но цензурата не одобрява отпечатването й, тъй като в нея се излага злоупотреби на Патриаршията. Така Раковски се вижда принуден да я напечата в Белград (1860). Като артефакт са интересни и литографиите на Николай Павлович в книгата, които са 4 на брой. Павлович илюстрира с литографии и двата атласа на д-р Петър Берон на френски.


Литографията на цар Асен I от Николай Павлович към книгата ,,Няколко речи о Асеню..."

Книгата ,,Няколко речи..." е с размер четвъртинка, 128 стр. плюс 4 неномерирани и 4 илюстрации на цял лист (4 литографии на Николай Павлович). Три от тях (Асен I, битката на Асен II с Теодор Комнин и Монетите) са на по-дебела хартия, четвъртата с Асеновия надпис в Търновския храм ,,Св. 40 мъченици"- на по-тънка. Хартията е памучна валцована, средно дебела, използваните шрифтове са около 12 пункта, но има и по-дребни. На заглавната страница има украсни шрифтове на заглавната страница. На задната корица има ценна информация – списък на издадените и предстоящи за издаване книги на Раковски.

Раковски остава в полето на етнографията с ,,Показалец" (1859) и ,,Българска старина" (1865). В тях той определя насоките за издирване и съхранение на обичай, вярвания, песни и други черти на народа ни.

,,Показалец или Ръководство как да са издирят най-стари черти нашего бита, язика, народопоколения, старого ни правления, славного ни прошествиа и проч. от Г.С.Раковскаго" е издадена в Одеса през 1859 г. в типографията (руската дума за печатница) на Пьотр Францов. В предговора Раковски описва методологията, правилата, които ползват учените при изследването на народите.  В началото той описва едно амбициозно съдържание, което не успява да реализира докрай. Предвижда се първата част да има 2 раздела – първият с източници за древния ни бит, език, държавност, а вторият- описание на нашата история и книжнина от времето на Преславския двор до падането под османско владичество и после до времето на написването на книгата. Втората част трябва да е концентрирана върху народните песни, хора и обреди, а третата се фокусира върху Котел и ,,старопланинските" българи, започвайки от Римската и Византийската история.

Очевидно е, че такъв амбициозен план, който е положен в началото на ,,Показалеца", трудно може да бъде събран в една книга и а съжаление ,,Показалеца" остава издаден само в първата си част. Показалецът е с размер осминка, хартията е памучна валцована, финна, използвани са шрифтове с различна големина, основният е около 11 пункта и около 14 пункта на ,,указанията" в началото (по съвременните стандарти).

,,Българска старина повремено списание издаваемо в неопределено время" също остава само в ,,книга първа – издание първо" и е отпечатано в Букурещ, в книгопечатницата на Стефан Расидеск през 1865 г. В предговора Раковски декларира, че списанието няма да бъде политическо и ще съдържа неща като: ,,1. Отломки от открития досега Български древности...; 2. Любословни изисквания о древности Болгарского язикa; 3. Изследование ... вероисповедания, народните обичаи...; 4. Основи на... повестност; 5. Черковната Българска повестност".

Изключително много внимание в ,,Българска старина"се заделя на ,,древности българского язика", като Раковски задълбочено представя материали за произхода на езика ни. Трябва да се посочи, че през XIX век има една тенденция за доказване древността на народите в Европа, чрез което се защитава тяхното съществуване. Раковски е ярък изразител на тази тенденция. Хартията е памучна валцована, но по-дебела и по-груба, основният шрифт, гражданска кирилица, е около 13-14 пункта по съвременните стандарти.

,,Дунавски лебед" e вестник, издаван от 1 септември 1860 до 24 декември 1861 година в Белград. Печата се в ,,Княжевската книгопечатня" и излиза всяка седмица. В него се публикува основно революционна журналистика, която цели да повдигне духа на читателите. Вестникът е голям формат, всеки брой е 4 страници. Издава се на памучна валцована хартия, шрифтовете са на  ,,гражданска" кирилица, основно около 11 пункта (по съвременните стандарти), има и украсни шрифтове на първата страница.


Заглавна страница на ,,Българските хайдути", 1867 година

,,Българските хайдути, тяхното начало и тяхната борба с Турците, от падения Българий до днешните времена" е издадена в Букурещ през 1867 година в печатницата на К. Р. Радулеску и е една малка книжка от 39 страници, която Раковски отново не успява да завърши, този път поради болестта си. В ,,Известие" (намиращо се преди предговора) е посочено, че ще съдържа 5 раздела – за падането на Византия, за народните войводи и появата на чети, за покоряването на България от турците, за политиката на Турция и гръцкото фанариотство спрямо българите, описание на народния дух и политическия живот.

В ,,Предговора" се обосновава значението на българските чети при едно по-организирано освободително движение и като помощник при Руско-турските войни. Подчертава се и значението им за освобождението на сръбското княжество. В издадената книжка се разказва накратко за причините за падането на Византия и завършва с една интересна ,,прибавка" – песента ,,Възпомянание старобългарско на развалините старославянского града Червеновода близ Рухчука". Хартията е памучна валцована, финна, шрифтът е съвременна ,,гражданска" кирилица, малко по-едър от нормалния (т.е. шрифтът е около 14 пункта по съвременните стандарти). На места има и по-дребен, има италик, има и украсен шрифт на заглавката.

Има една интересна книга, която в някои каталози е приписвана на Раковски. Тази книга е свързана със сръбската пропаганда, носи заглавието ,,Глас едного родолюбца за съюз югославяния" и е издадена през 1867 г. Кратки сведения за издаването на книгата са дадени в каталога на Маньо Стоянов, има отзив във вестник ,,Зора" от 1868 година. Книгата съдържа ,,Пристъп" (предговор), 48 страници агитационен текст и 2 страници (вероятно допълнение от още две) ,,Изяснение на някои речи в тая книжица" (използвани термини). Характерен за Раковски е уверения и категоричен тон на автора, някои от думите, заявленията за бъдещето на българския народ, но личи редакторска намеса и полиране на текста, което на е характерно за Раковски. Хартията е памучна, финна, шрифтът е ,,гражданска" кирилица (големина около 11 пункта по съвременните стандарти).

Разбира се, Раковски има и други издания, но в случая са избрани по-значимите негови трудове. За това на каква почит се радва той сред българите в Румъния към края на живота си личи от почтителното писмо на Васил Левски до него от 1866 г. Чрез някои от най-емблематичните първи издания на Раковски се запознаваме с разностранните му проявления като публицист, историк, писател и поет, винаги енергично защитаващ правото на българския народ да има бъдеще.

Автор: Росен Петков


Литература:

Трайков 1974: Трайков, Веселин, Георги Стойков Раковски, с. 44 – 68 // Издателство на БАН, София, 1974.

Динеков 1938: Георги С. Раковки, Предвестник горского пътника, под редакцията на Петър Динеков // Хемус [1938]

Арнаудов 1928: Арнаудов, Михаил, Г.С. Раковски, т.II, Жизнен път // Библиотека ,,Български писатели". Под ред. на М. Арнаудов. Т. II. София: Факел, 1929, Електронно издателство LiterNet, 02.02.2004 Библиотека ,,Български писатели". Т. II. Под ред. на Н. Аретов. Варна: LiterNet, 2004. https://liternet.bg/publish9/marnaudov/bpisateli/2/gsrakovski.htm

Арнаудов 1918: Арнаудов, Михаил, Раковски и ,,Горски пътник", Сборник на БАН, клон историко-филологичен и философско-обществен, книга IX // Българска академия на науките, София, 1918

Трифонов 1917: Трифонов, Юрдан, Преданието за изгорена старобългарска библиотека в Търново. // Сп. БАН, 14, Клон историко-филологически и философско-обществен, 1917, № 8, с. 1-42., както и в сп. LiterNet, https://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/predanieto.htm

Стоянов 1957: Стоянов, Маньо, Българска възрожденска книжнина, т. I, стр. 311 // Наука и изкуство, Държавна библиотека ,,Васил Коларов" (Национална библиотека), София, 1957 г.

Петков 2012: Петков, Росен, За старите книги и компютърните изкуства, стр. 108 // СОКИ, София, 2012

Раковски 1983-1998: Г.С. Раковски, Съчинения в 4 тома // София, Български писател, 1983-1988

Йонков 1987: Йонков, Христо, С. Йонкова, Васил Левски и българската национална революция // БАН, София, 1987

https://bulgarianhistory.org/izdatelska-deynost-rakovski/
6
avatar_Hatshepsut
Полковник Любен Кондаков


Полковник Любен Кондаков (1915-1944)
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

На 14 април 1915г. в Сливен е роден Любен Захариев Кондаков. Легендарен български  офицер - капитан, летец-изтребител от Въздушните на Н.В. войски. Един от героите на българската авиация от Втората световна война. Загива само на 29 години на ,,Черния Великден" при последната бомбардировка на София на 17.04.1944 г. в неравен въздушен бой с англо-американските изтребители. Поручик Л.Кондаков е син на офицер. Негов баща е Захари Илиев Кондаков (1881-1951), майор от артилерията. През Балканските войни е капитан, командир на батарея в 6-ти. артилерийски полк. Награден е с орден ,,Св. Александър" и с три ордена ,,За храброст". През Първата световна война е майор и командва отново батарея в 6-ти артилерийски полк.
Майката на Любен - Мария Кондакова е дъщеря на известен сливенски търговец - Янаки Лесинов. Чичовци на летеца са: Тодор Кондаков, учител по математика в Сливенската мъжка гимназия, кмет на града и Борис Кондаков, офицер от запаса, капитан от 11 пехотен полк. В семейството му известен герой е загиналият Русчо Лесинов, брат на майка му, по време на Първата световна война, на върха Каймакчалан като командир на картечна рота от 11-ти пехотен Сливенски полк .
Л. Кондаков учи в Сливен иоще като ученик се увлича в спорта. Той спортува в клуб ''Асеновец". Дипломира се през 1934г.
Спазвайки традицията, решава да се посвети на военната професия и да стане авиатор.
През есента на 1934 г. Л. Кондаков постъпва във ВНВУ в София в ,,Трета рота". През 1934-1935 г. завършва курса за обучение на щурмани, а през 1937 г. продължава обучението си като пилот на учебното летище в Казанлък. През същата година завършва и ВНВУ и на 3.10.1937 г. е произведен подпоручик с 56 випуск.
Започва работа като млад офицер в Учебния орляк. През 1938 г. Л. Кондаков завършва Школа за висш пилотаж в Пловдив. През втората година на военното си образование полага психо-технически изпит и е приет за юнкер-летец във 2-ра рота. Обучава се като летец-наблюдател, летец-пилот, летец-изтребител, висш пилотаж, стрелба по въздушна и земна цел, фотострелба и въздушен бой. Целият курс завършва с отличие.
Изпратен е на специализация като инструктор в гр. Бигдожд, Полша. Завръща се в България. Назначен е за инструктор на Изтребителна школа на летище Марино поле, Карловско.
''Отличен летец, прям, жизнен, сърдечен и честен и офицер. Много взискателен във въздуха и амбициозен в работата си", характеризират бойните другари Л. Кондаков. Той става командир на 692-ро изтребително ято в 3-ти орляк от 6-ти изтребителен полк. Един от първите български авиатори, усвоили съвременния немски изтребител Месершмит 109Е.
Участва активно във въздушните сражения срещу англо- американска авиация.
На 10.12.1943г. поврежда ,,Либерейтър" Б-24, на 30.03. 1944 г. - Б-17 ,,Фортрес". Провежда общо 5 въздушни боя с 12 бойни полета.
Загива на ''Черния Великден'' на 17.04.1944г., когато попада под кръстосания огън и е улучен. Близо до село Дренково го разкриват и прострелват. Покрусена и нещастна е съпругата му Райна, а синът му, роден на 16.05.1943 г. остава без спомени за баща си.
Бащата на героя, който е офицер преживява тежко смъртта на сина си, но вдъхва кураж в суровото военно време на своите съвременници.
Съсипан, със сълзи, но с гордо вдигната глава говори: ''Помнете, той загина като истински герой".
През 1944 г. Любен Кондаков посмъртно е произведен в чин капитан, а чак през 1992 г. - в чин полковник. Носител е на два ордена ''За храброст".
През 1944г. на лобното място на Любен Кондаков край село Дренково, махала Поповци, днес община Благоевград е изграден голям метален кръст с надпис.
На 15.04. 2014 г. е открита паметна плоча на Любен Кондаков. Паметният знак, е дело на скулптора Николай Султанов. По инициатива на сдружение ''Мати Болгария" е поставена на къща, изградена в близост до родната къща на летеца в Сливен на ул. ''Добри Чинтулов", пресечка с ул. ''Михаил Колони".

Янко Гочев
7
avatar_Шишман
От 14 до 16 април 1876 г., в местността Оборище край Панагюрище се провежда така нареченото Оборищенско събрание, което е първото българско народно събрание. Събранието е свикано за да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание.
В първото детайлно проучване на състава на събранието – ,,Оборищенци" (1972), са посочени имената на 64 представители от 54 селища на IV революционен окръг.
Главно действащо лице на събранието е Гаврил Груев Хлътев, добре известен на широката аудитория като Георги Бенковски.
Този дързък, властен и сприхав мъж е една от най-пленителните фигури в нашето революционно движение. Преминал набързо през българската история, той кратко и ярко оставя своя път и влиза в пантеона на безсмъртните наши герои.
По време на подготовката Бенковски почти не спял и пиел до десет кафета на ден, за да е бодър. Диктувал на трима писари едновременно и винаги имал готово решение на постоянните възникващите проблеми по организацията на въстанието. Тази негова увереност, изключително добро познаване на хората от епохата и решителността му го превърнали за кратко време в естествения водач, стратег и главнокомандващ на въстанието.
Тук трябва да отбележим и образа на Панайот Волов, който му отстъпил върховенството с чиста душа - рядък момент не само в българската, но и в световната история.
На събранието в Оборище на 14 април 1876 г., се събрали народни представители от всички селища на окръга, за да решат организационни въпроси на въстанието. В началото Бенковски поискал всички делегати да се подпишат под пълномощно с неограничени правомощия, което дава право на главните апостоли да определят кога да се вдигне въстанието и да ръководят всички основни действия на въстаниците. Голяма част от делегатите се съпротивяват на това решение.
Бенковски, реагира като се качва на коня си и силно извикал, че си тръгва и отива другаде да вдига въстание. В настъпилата суматоха и смут, той проявява находчивост и хладнокръвие и казва:
 "Който иска да върви с мене и да изпълнява всичките ми заповеди безпрекословно, то нека си извади ножа!"
Когато повече от сто ножа лъсват във въздуха, Бенковски извиква:
"Но аз искам най-напред да подпишете пълномощното!"
Всички са спечелени и го подписват.
Георги Бенковски показва своите блестящи организационни умения и възможности, въпреки че опитът му до този момент е твърде оскъден. Показва и как трябва да се държи един апостол сред население, лишено не само от национално самочувствие, но и от елементарни човешки права. Облечен в красива униформа, с оръжие и адютанти.
Бенковски бил огънят, стихията, която печелела сърцата и увличала смачкания и пълен със страхове българин, а Волов, със своето добро образование и умереност, бил разумът и респектът, който внушавал образования и издигнат духом човек. Участието на населението в 4-ти революционен окръг било не само масово, в подготовката, но и във въстанието. Били ушити стотици униформи, закупено оръжие, направена артилерия от черешови топчета, изградени окопни системи, ушито билo знамето с гръмките слова:
 ,, Свобода или смърт''.
Поклон, поклон апостоле!

free image host
8
avatar_Шишман
ТЕМА ЗА РАЗМИСЛИ:
С любезното съгласие на Chap Chaprazo
 
ПРОСТО И ЯСНО КАЗАНО.
Андрей Раевски е роден през 1963 г в Цюрих. Баща му е холандец, майка му – рускиня. Самият той известно време е служил като аналитик във въоръжените сили на Швейцария, след това е работил в изследователски структури на ООН. Специализира се в изучаване на постсъветските държави. Живее във Флорида.
Съвсем наскоро той публикува доста забележителна статия със заглавие "Какво се случи със Запада, в който съм се родил?" В тази доста емоционална статия той пише:
"Аз съм изплашен, удивен и смутен. Родил съм се в Швейцария, обиколих по-голямата част от Европа, а в САЩ живея повече от 20 г. Но дори и в най-лошите си кошмари не бих си въобразил, че Западът ще падне толкова долу, както сега. Имам предвид днешната западна лъжа, корупция, колониални войни, НАТО-ски лъжи, блюдолизството на източноевропейците ит.н.
Западът и преди не е бил рицар в сияйни доспехи. Но такова нещо... Сега съм много, много изплашен.
Какво виждам днес на ЗАПАД? Тъпо, покорно стадо, което го водят към пропастта психопати /психопати в клиничния смисъл на думата/. Но това дори не е най-лошото. Най-лошото е крещящото мълчание на мнозинството, когато всички извръщат поглед и се правят, че всичко което става – "не е моя работа". Или, което е още по-лошо, сериозно вярват, че това са глупости. Какво, ... е станало с вас? Всички сте се превърнали в зомби?
Събудете се! Западът върви по пътя на Хитлер! Нека ви задам прост въпрос: вие наистина ли искате да влезете във война с ядрена Русия, сплотена днес както никога около Путин и единна, както никога? Ние се готвим да започнем война. Възможно – термоядрена, при която жертвите ще са стотици милиони!
Заради какво? Заради това, че Западът днес се управлява от уродлива банда невежи, високомерни психопати? Уви, това е така! Нашата демокрация не работи. Върховенството на закона се разпростира само върху слабите и бедните, за богатите законът не важи. "Западните ценности" сега, в най-добрия случай, са тъжна шега.
И ето ви истината: капитализмът се нуждае от война и световна хегемония, за да оцелее. Глобалната англоезична империя ще рухне всеки един момент. Единственият въпрос е – какво ще струва това на всички нас?
Западът вече няма грамотни експерти. Елитът на НАТО няма дори представа, какво ще стане, ако руснаците сериозно започнат война. Аз цял живот съм изучавал руската военна история и мога да ви обещая: не се съмнявайте нито за секунда – Русия няма да отстъпи. И ако вие вкарате руснаците в ъгъла, те просто ще унищожат цялата ви цивилизация!
Не, руснаците не искат война и ще направят всичко, за да я избегнат. Но ако не им оставите избор, чакайте отговор и отговорът ще бъде абсолютно разрушителен. Те не се страхуват от насилието. Путин ясно го каза и него – поне по този въпрос – го подкрепят повече от 95 % от хората. Вслушайте се в думите му внимателно: "Защо ни е свят, в който няма да я има Русия"?
Гавин Уйлямсън, мамино синче, неизвестно защо отговарящо за "отбраната" във Великобритания, каза, че Русия трябва "да се разкара и да млъкне". Нека ви съобщя: Британия ще бъде превърната в купчина радиоактивна пепел, дълго преди първият руснак "да се разкара и да млъкне". И това е просто факт!
Аз недоумявам – вижте я тази шепа високомерни и помпозни британски магарета, които смятат, че все още са Империя. Борис Джонсън, Тереза Мей и Гавин Уйлямсън... Ама вие наистина ли сте готови да умрете, защитавайки интересите на тези дегенерати?
Какво е станало с вас, хора?! Какво е станало със Запада, където съм се родил през 1963 г. Боже мой, нима това наистина е краят? Нима аз съм единственият, който вижда как всичко може да приключи?"
Е, какво може да се каже за това? Иска ни се да вярваме, че не е единственият. Но... Господи, вразуми ги и помилуй!
Амин.
10
avatar_Panzerfaust
Два неща много уважавам във Валери Симеонов - мисли за реалния бизнес и не е рубладжия.

Фелд, дай малко инфо защо не се разбраха с ВМРО, ако знаеш? Ако ФНСБ са искали да делят "избираемите" места 50:50 е логично ВМРО да не се съгласят, предвид факта, че в момента са наистина много по-силната партия.
Pages1 2 3 ... 10