• Welcome to Български Националистически Форум.
 

Recent posts

#1
По тоя тест излязох 60% съвпадение с ГЕРБ, но няма да гласувам за тях.  :laugh:
#2
Политически тест за изборите на 2 октомври:

https://poltest.strazha.bg/parliament-02-10-2022
#3
Поставена е паметна плоча на гроба на писателката Яна Язова


Възпоменание на гроба на писателката и поетеса Яна Язова в София ще отслужи на 26 септември негово преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп

Поставена е надгробна плоча на гроба на писателката Яна Язова (1912-1974), съобщават от Столичната община.

Възпоменание на гроба на писателката и поетеса Яна Язова в София ще отслужи на 26 септември негово преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп.

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства през 1974 г. и е погребана в централните софийски гробища. На гроба й нямаше поставена надгробна плоча с нейното име.

Столична община, заедно с изследователите на нейното творчество - Петър Величков и Атанас Димитров, организира и постави надгробна плоча.

За да почетат паметта на авторката на трилогията "Балкани", ще присъстват кметът на София Йорданка Фандъкова, заместник-кметът Мирослав Боршош.

https://impressio.dir.bg/ikoni/postavena-e-pametna-plocha-na-groba-na-pisatelkata-yana-yazova
#4
София Стоянова - внучка на Радой Ралин: Дядо ми е бил гласът на истината по столичните улици


Макар и само 26-годишна, София Стоянова (1995) вече подготвя автобиографичната си книга "Две лица". Съставител е на книгата с избрано творчество на Радой Ралин "Късно откритие" и е създател на сайта https://sophiastoyanova.com/.

Открива интереса към творенето в много ранна възраст. Според нея, наследява любовта към писането и работохолизма от дядо си.

Представяме ви София в едно специално интервю за Impressio за родовите корени, за преоткриването на себе си, за любовта към литературата и родината, наследена от Радой и рода им, потомък на сливенския Таньо войвода, участвал в подготовката на Априлското въстание.

"Гордея се с дядо ми за това, че не се е страхувал да каже какво мисли, дори и в най-смутните времена. При него никога не е имало втори план - всичко, което е мислил, го е казвал.


Гордея се, че е отишъл като доброволец във Втората световна война.
Гордея се с всичко, което e направил - в литературата, киното, музиката.
Гордея се с неговите "Люти чушки", които е издал без да му мигне окото, въпреки, че след това е преследван от властта, а тиражът е бил изгорен.
Гордея се, че отказа онази кола, която Слави Трифонов искаше да му подари - вместо да я приеме, каза че я дарява за линейка.

Гордея се, че е "непоклатим, като опорна точка", изповяда внучката на големия Радой, по повод 100-годишнината от рождението му.

- Кога разбра кой всъщност е дядо ти, София?
- Започнах да осъзнавам общественото значение на личността на дядо ми в периода 2003 -2005 година. През 2003-та у нас идваше екипът на Илко Дундаков да снима документалния филм "Радой Ралин и времето". Аз по това време бях на 7 години и със семейството ми живеехме заедно с Радой в дома му до хотел "Плиска".

На 21-ви юли 2004 г., когато той почина, аз бях на 8. Вече знаех, че е бил значим човек, и че се е занимавал с литература. През август 2004 - един месец след смъртта му, написах детска приказка, в която се разказва за извънземна зоологическа градина. Тогава реших да стана писателка като него. (смее се)

През лятото на 2005-та година отбелязвахме една година от кончината му и имаше прожекция на филма "Радой Ралин и времето" в Дома на киното. Салонът беше пълен. Баща ми много беше харесал един ред от мое стихотворение:

"Всеки всички трябва да обича,
за да може той на Господ да прилича."

и го беше отпечатал на някои от анонсите за прожекцията. Бях много горда с това и за пръв път почувствах какво означава хората да прочетат нещо, написано от мен.

С началото на моето тийнейджърство, аз започнах да се занимавам с личността на Радой като дисидент, да изучавам биографията му. Започнах да чета огромното му творчество, което се разпростира в 60 години труд и няколко различни жанра и форми.


Димитър Аврамов и Борис Христов в кабинета на Радой Ралин

Имах честта и да се запозная с част от неговите приятели като Милчо Левиев, Джони Пенков, Йордан Василев и др.

- Какво още са ти разказвали майка ти и баща ти за Радой?
- Всичко, което знам за Радой, е от майка ми, баща ми, баба ми и всички негови приятели, с които съм разговаряла. Книгите, които са ориентир за мен са: "Хора и срещи по моя път" на Вълчан Хаджи-Вълчанов (негов биологичен брат), в която той разказва подробно фактите около осиновяването на дядо ми. Другата е литературните анкети с Радой Ралин "Просто живях", събрани от Вихрен Чернокожев. Много ценна за мен книга е "Радой - смутителят на реда и тоягата на властта", написана от родителите ми Таня и Стефан. В тези три книги най-подробно са описани факти от биографията на дядо ми.

Баща ми винаги е гледал на Радой с голяма обич, уважение и страхопочитание. Той е бил негов духовен учител. Наричаше го "фадъра".

До ден днешен знае неговите епиграми наизуст. Може веднага да разпознае стиховете, които не са написани от Радой, а само са му приписвани ("Ванка с танка", "Безглаголното стихотворение" и др.).

Баща ми е гледал на Радой от детския си хоризонт. Разказвал ми е как той се е превръщал в магнит за хората по улиците на София.

Радой е бил като една "улична медия", привличал е цялото внимание в градския транспорт - говорил е на висок глас нещата, които никоя медия по това време не би посмяла да напише и "изрече".

Майка ми като млада снаха е сервирала чай на приятелите на Радой в хола на нашия дом. Идвали са и канени, и неканени - всякакви хора.

Понякога гостите са чакали Радой да си дойде с часове и в това време тя е разговаряла с тях. Домът ни е бил като една неформална "софийска чайна", където са се събирали творци, интелектуалци и дори политици: Атанас Далчев, Александър Геров, Валери Петров, Борис Априлов, Генко Генков, Никола Фурнаджиев, Димитър Аврамов, Николай Генчев, Джони Пенков, Блага Димитрова, Борис Христов, Желю Желев, Петър Стоянов и много други.

И до ден днешен, живеейки в този дом, аз усещам тяхната енергия и обожавам да каня гости.


От ляво надясно Божидар Кунчев, Борис Христов, Проф. Димитър Аврамов, Йордан Радичков, Любен Дилов - баща, Радой Ралин, неразпознат

- Животът на баща ти Стефан е бил доста тежък...
- Баща ми е много сърцат човек - състрадателен милосърден и добър. Има таланта да бъде художник, но по времето на социализма, не са го допуснали да учи. Освен това е бил следен от ДС под псевдонима "Прилеп" и агентите около него са му погаждали всякакви номера.

В момента работи в Нидерландия, работи какво ли не, но винаги с достойнство и гордо вдигната глава. Той ми е показал, че няма срамна работа, независимо потомък на чий род си.

Баща ми ми разкри колко важен е природосъобразният живот. Това му помага да се справя с всичко.

- Сега вече с какво се гордееш с дядо ти?
- Гордея се с него за това, че не се е страхувал да каже какво мисли, дори и в най-смутните времена. При него никога не е имало втори план - всичко, което е мислил, го е казвал.

Гордея се, че е отишъл като доброволец във Втората световна война.
Гордея се с всичко, което e направил - в литературата, киното, музиката.

Гордея се с неговите "Люти чушки", които е издал без да му мигне окото, въпреки, че след това е преследван от властта, а тиражът е бил изгорен.
Гордея се, че отказа онази кола, която Слави Трифонов се искаше да му подари - вместо да я приеме, каза че я дарява за линейка.
Гордея се, че е "непоклатим, като опорна точка."

- Какво ти се иска да кажеш на дядо ти днес?
- Бих му благодарила за паметта, която ни е оставил! Бих му благодарила, че е спрял родителите ми да емигрират като млади, Защото е искал с брат ми и сестра ми да се родим в България и да опознаем българската литература. И аз днес никога не бих напуснала България, защото споделям любовта на дядо ми към родината. Все пак нашият род е наследник на сливенския Таньо войвода, който е участвал в подготовката на Априлското въстание.


София Стоянова

- Какво би попитала дядо си?
- Радой щеше да е първият човек, на когото щях да покажа ръкописа на автобиографичната ми книга "Две лица" и да поискам професионален съвет. В днешно време черпя творчески съвети само от книгите му. Като например:

"Писателю, бъди чевръст дух!
Къде ти подтекст в тая глъч.
Бъди достъпен като въздух,
бъди директен като лъч!"

- Как се роди идеята за книгата ти "Късно откритие"?
- Това беше през далечната 2011-та година, когато бях на 16 години. Една вечер за пръв път зачетох Tом Първи от изданието на "Български писател" - "Радой Ралин - избрани творби в два тома". Този том с поезия е отпечатан през 1984 и съдържа всички поетични стихосбирки на Радой до този момент.

Това издание така ме грабна, че до сутринта го изчетох цялото. По това време имах навика да си записвам в една тетрадка цитати, които са ми допаднали. Същото направих и през тази вечер. Записаните цитати знам наизуст и до ден днешен. Ето част от тях:

"Дневният живот не стига вече.
А нощта поетите откриха.
Хубаво че я откриха."
"Свойството да се разочароваш,
то е твоето освобождение -
вятър, който саждите изтласква"
"А щастието за това е хубаво,
защото никога не те преследва"


Откриване на паметника на Радой Ралин 24.05.2012. От ляво на дясно: Мария Стоянова, София Стоянова, Стефан Стоянов, Георги Чапкънов, Константин Чапкънов

Тези стихотворения и цитати ме съпровождаха в живота дълго време след това и съм си ги повтаряла много пъти в различни ситуации.

През 2018-та година, 100-годишнината от рождението на милия ми дядо, вече беше в обозримо бъдеще. По този повод тогава реших да събера любимите ми негови стихотворения в книга. Това е моят начин да почета юбилея му. Работата по книгата ми отне 3 години и през ноември 2021 готовият подбор беше изпратен към издателство "Модерно изкуство".

- А защо "Късно откритие"?
- Това е заглавието на едно стихотворение на Радой, което заема основно място в подборката ми:

"Светът променят мислите и думите,
но не шумът."

Смятам, че това е особено актуално в нашето време. В този век на излишни "шумове", младото поколение има нужда да преоткрие Радой и неговите послания.

- Какво още включва твоят подбор от творчеството на Радой?
- Радой Ралин вярва в безсмъртието на човешкия дух и в постоянното преоткриване на себе си. Идеите му се дообясняват помежду си в различните творби.

Подредих стихотворенията, съответстващо с биографията на Радой.

Подборът "Късно откритие" започва с ранните му, младежки стихотворения. Преминава през военните, от периода, когато е бил доброволец - военен кореспондент по времето на Втората световна войнa.

15 години след войната, Радой създава семейство и пише много прочувствени бащински стихотворения. Част от тях съм включила.

Следват философските стихотворения, които разкриват дълбочината и ерудицията на поета.

В края на 60-те години комунистическият режим много загрубява и Радой не остава мълчалив към това. През 1969 година изгарят целия тираж на "Люти чушки" в пещите на Полиграфическия комбинат. Причината е карикатурата на Борис Димовски - прасе, чиято опашка удивително прилича на подписа на Тодор Живков, нарисувана като илюстрация към епиграмата "Сит търбух за наука глух".

А през януари 1969 г. Ян Палах се самозапалва в Прага в знак протест срещу нашествието на войски на СССР в Чехословакия. Този героичен акт е вдъхновение за стихотворението на Радой "Реквием'69". Включила съм това стихотворение, както и други, които описват борбата срещу режима като "Стена на умрелия плач", "Антитеория на свободата" "Балада за Яна Язова", "Гладна стачка" и др.

Тези стихотворения са срещу злокобния режим, който смачква хората и след него остава само пепел и разрушение. Подобна ситуация като в момента в Украйна.

Включила съм и стихотворения, посветени на приятелите на Радой, както и такива, с които се прекланя пред велики български и световни творци: Кирил Христов, Николай Лилиев, Аристофан, Джонатан Суифт, Петрарка, Мигел Де Сервантес. Не пропуснах и поредицата, написана за задочната любов на Радой и Лаура - неговата муза от Италия.

Работейки по книгата установих, че в късните си стихотворения Радой става виртуоз на езика, а символите, които използва, достигат върховете на българската поезия.

- Освен с "Късно откритие", как ще отбележите 100-годишния юбилей от рождението на Радой Ралин?
- Първата книга, която излезе по този повод беше "Просто живях".

Вече на пазара е юбилейният том, озаглавен "Събрано", от издателство "Милениум".

На 27 април от 19:30 ще се състои спектакъл, посветен на Радой, в Сатиричния театър - "Една красива грешка".

На 29 април в Столичната библиотека ще има литературна конференция, организирана от професор Божидар Кунчев.

След 23 април на всяка лампа на алея "Яворов" в Борисовата градина, ще има залепено по едно стихотворение или епиграма на Радой. Нарекла съм този пърформанс - "Поетична разходка с Радой Ралин".

Освен това точно в навечерието на 100-годишнината, създадох сайта radoyralin.com, който ще бъде администриран от семейството.

А една от целите ми за 110-годишнината е да инициирам създаването на филм по сценария на Радой Ралин "Аз съм Левски".

Тази година предстои да излезе още една книга с подбор на лирика на Радой - съставена от Божидар Кунчев.

Моят подбор навярно няма да е толкова професионално изпипан, колкото другите два, но е направен от сърце и с уважение и любов към великия ми дядо...

https://impressio.dir.bg/interview/sofiya-stoyanova-vnuchka-na-radoy-ralin-dyado-mi-e-bil-glasat-na-istinata-po-stolichnite-ulitsi
#5
"Война" на Яна Язова излиза след 20 години пауза


Снимка на Яна Язова от архива на проф. Александър Балабанов, около 1930 г.

Малко са книгите в българската литературна история, които биват обречени на забвение в продължение на повече от половин век. Една от тях е романът на Яна Язова "Война", излиза в пълния си обем след почти 20-годишна пауза, съобщиха издателите от "Българска история" и БТА.

Романът е част от историческата дилогия "Голямо и малко". Тя се състои от романите "Соления залив" и "Война", които обаче могат да се четат и самостоятелно и използват като исторически фон превратните събития от края на Третото българско царство.

Съдбата не е благосклонна към Люба Тодорова Ганчева, известна с творческия псевдоним Яна Язова (1912-1974), тъй като повечето нейни произведения стават популярни сред читателите едва след смъртта й през 1974 г. Дамгосаната от новата критика авторката е забранена за публикуване, но страстно желае да пише историческа проза.

"Война" вижда бял свят за първи път чрез откъси в списание "Летописи" в средата на 90-те години. Сюжетът се развива сред драматични за съвременната българска история събития - Втората световна война, смъртта на цар Борис Трети, бомбардировките над София, нахлуването на Червената армия в България, преврата от 9 септември 1944 г. и т. нар. Народен съд.


"Война" на Яна Язова, издателство "Българска история"

Според литературната критика "Война" е единственото произведение рамките на половин век (или поне едно от малкото), в което истината за установяването на власт на Отечествения фронт се представя без идеологически фалшификации и манипулации. Поради това, след завършването си през 1946 г., ръкописът дълго време остава неизвестен за читатели и изследователи.

В романа "Война" ходът на историята противопоставя един на друг двама стари приятели. Успоредно с личната, бурно се развива и обществената история, като в един момент двете стават едно.

От този момент разказът потича драматично и стряскащо, а благодарение на блестящия писателски талант на Яна Язова читателят съпреживява ужаса и неизбежността на събитията.

https://impressio.dir.bg/bukvi/voyna-na-yana-yazova-izliza-sled-20-godini-pauza
#6
България / Re: България в Шенген?
Last post by Лина - Yesterday at 18:35:57
А Германците няма да ни съпортнат?

Мисля си, че не можем да се справим като външна граница на ЕС и в момента. Ердоган е притиснат от народа си да разкара мигрантите от територията на страната си, защото (въпреки че има мюсюлманска солидарност, сиренето е с пари) те подбиват работните заплати, вършат престъпления и са разход за държавата им в момент на криза. Знаем че  мигранти всеки ден минават през нашата територия. Подиграваха се на оградата с Турция, а то трябваше да направят не ограда, ами бетонна стена.
#7
И аз съм в голяма чуденка, то в анкетата дето е тука не знам как да гласувам, какво да кажем за изборите  :lol:
От доста време не бях гледала новини и вчера си ги пуснах - направо се изкорах  :nerd: : Бойко говори срещу Русия, латентните педали от ДБ не казват нищо директно срещу Русия, лидера на Възраждане изведнъж го ударил на дипломация, ВМРО изобщо не ги търсят за мнение.... Те тия съвсем искат да объркат гласоподавателите. Страшна работа!
#8
Това беше стара публикация, може би от стария сайт - няма значение.  :smile-1:
Знаейки тази информация просто гледам по - критично относно позиционирането не сайтовете, не винаги се подлъгвам по водещите и най - рекламираните.
#9
Изследователи твърдят, че са разгадали загадката на механизма от Антикитера


Когато през 1900 г. Димитриос Кондос и неговият екип от гмуркачи откриват потъналия кораб в Антикитера, те не се опитват да влязат в историята или да променят разбирането на археолозите за високите технологии в края на I в. пр.

Най-малкото подозират, че едно от нещата, които ще приберат от потъналия кораб, е първият аналогов компютър.
Механизмът от Антикитера днес се състои от около 82 фрагмента, но се смята, че е оцеляла само около една трета от оригиналното устройство. От десетилетия изследователите знаят, че устройството е било календар. Разбирането, че даден предмет представлява календар, и разбирането как точно е бил конструиран, са две различни неща.


От функционална гледна точка механизмът от Антикитера е механичен модел на Слънчевата система. Показва движението на различните планети и луни във времето. Някога устройството е съдържало сложна система от зъбни колела, която е моделирала както петте планети, познати в древността, така и епициклите, които се е смятало, че тези планети следват.

През последните няколко десетилетия редица проекти се опитаха да разкрият нови подробности за механизма на Антикитера и неговото функциониране.

През 2005 г. изследователите използват рентгенова компютърна томография, за да разкодират нови, невидими дотогава детайли от задната част на механизма.

Д-р Тони Фрит работи по този проект преди близо 20 години и ръководи най-новия опит да се разгадае напълно устройството
Според авторите екипът е създал първия модел, който правдоподобно демонстрира всички известни функции на механизма от Антикитера. Това е твърдение, което може да изглежда невъзможно за проверка, като се има предвид колко малко от устройството все още притежаваме.

Авторите твърдят обратното, като казват, че възможностите за интерпретация са много малко. Ограниченията, създадени от оцелелите доказателства, са строги и трудни за изпълнение. Не е имало място за свободен стил на работа.

Според авторите сглобената машина трябва да е изглеждала по следния начин:


Фрет и колегите му не твърдят, че са реконструирали съвършено механизма от Антикитера. Смятат обаче, че тяхната реконструкция е първата, която напълно описва на какво е била способна машината. Същевременно предлага цялостен и практически модел за това как е била построена.


Това е само частица

Съществуването на механизма от Антикитера е скромно напомняне за това колко малко история всъщност е запазена в историческите записи. Археолозите смятат, че е имало повече от един механизъм на Антикитера, построен по подобен начин. Освен това има сведения, че подобни, но различни механизми са разработвани в Древна Гърция. За съжаление към момента само този е известен и наличен.

https://www.kaldata.com/




Antikythera Mechanism SOLVED
The Antikythera Cosmos
#10
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - Yesterday at 13:57:49
Белогуша овесарка


Белогушата овесарка (Emberiza rustica) е птица от семейство Чинкови (Fringillidae).

Видът се размножава в Северна Палеарктика. Той е мигриращ и зимува в Югоизточна Азия, Япония и Източен Китай. По-рядко може да се види и в Западна Европа.

Среща се и в България.


Белогуша овесарка - мъжка (вляво) и женска

На дължина достига 15 см, тежи около 16-21 г. Дължината на крилете й е 7,5-8,5 см.




Vierspurv Rustic Bunting (Emberiza rustica)