Пѫтеписи отъ България

[Hatshepsut]

Край Лакатник: разходка до панорамните скали под връх Бенова чука

В ден преди тазгодишната пролет, с изобилие от слънце и ярко синьо небе, отново тръгнахме на разходка в Искърското дефиле. Тя се състоя в района на Лакатник. Целта бяха панорамните скали в подножието на връх Бенова чука (913 м). После за протокола изкачихме и връхчето.

Панорамните скали под връх Бенова чука, Искърски пролом

Ако сте обиколили повечето известни и интересни места за разходка около София и си търсите нещо малко познато и различно, по-долу ще намерите още една идея, придружена с GPS трак.

Как се стига до началото на маршрута
Панорамните скали са разположени на 16 километра северно от Своге и на 56 километра северно от София.

Отправна точка за прехода е разклонът за село Губислав малко преди Лакатник. Точно преди него, ако идвате откъм Своге вляво от шосето започват бетонни стъпала. Това е началото на маршрута. Срещу стъпалата от другата страна на шосето има широка отбивка, удобна за паркиране. Само трябва да внимавате с пресичането на пътя, тъй като той си е натоварен, а и там се кара сравнително бързо!

Координати:

начало на маршрута: 43.079798, 23.37408;
панорамни скали: 43.076577605679631, 23.35571201518178;
връх Бенова чука: 43.077712, 23.35461;

Видеото от разходката:


Разходка до панорамните скали под връх Бенова чука, Искърско дефиле в района на Лакатник

Особености на маршрута

Маршрутът е сравнително лек, но все пак достатъчно раздвижващ. Няма големи стръмнини, нито опасни участъци. Дълъг е около 4.5 – 5 км в посока (в зависимост дали и колко пъти ще подсечете пътя). За около два часа може да се стигне до скалите.

Видяхме и чухме доста влакове по време на разходката край Лакатник

Тръгвате по стъпалата от шосето, а щом свършат продължавате наляво по улицата. Докато вървите покрай къщите разлайвате няколко кучета, но за успокоение те са си в дворовете. Малко след последните къщи се открива гледка напред към високия скален венец. Той е доста по-далеч от нашата цел, но като посока е добър ориентир. Там пътят прави почти обратен завой надясно.

В общи линии черният път плавно се изкачва до връх Бенова чука. Движим се все по него, като от време на време има удобни пътеки, съкращаващи завоите. На трака са отбелязани такива, но със сигурност не всички.

Гледки в ниските части на маршрута

В началото пътят е на открито и с набирането на височина започват да се откриват панорамни гледки. После той навлиза в горски пояс и гледките към Искърския пролом изчезват. Пътят е широк и добър като за коларски път. В последния участък преди целта обаче, той се оказва леко обрасъл, но все пак проходим.

Скалите и част от изгледите към Лакатник и Искърското дефиле

Не след дълго стигаме и до скалите. Може да се отиде доста напред по тях за по-хубава гледка, но в един момент се озоваваме до скален отвес, който бележи финалната цел.

По-близък поглед

От скалите гледките са живописни и надалеч. Вижда се Лакатник, Лакатнишките скали и паметникът Септемврийци, река Искър, шосето и ЖП линията, в далечината на юг – дебелата все още бяла покривка на Рила с най-високият ѝ връх Мусала, а вляво от него и заравненото било на връх Дено.

Поглед на североизток към Лакатник, Лакатнишките скали и Врачанския Балкан

Връх Бенова чука се пада над панорамните скали. На връщане за разнообразие може да го заобиколите отляво и да го изкачите от задната му страна, която е полегата и достижима пак по черен път. На върха има запустяла къща, поляна и малко възвишение, най-високата кота вероятно, с брутален иманярски изкоп...

https://drumivdumi.com/lakatnik-benova-chuka-panorama/

[Hatshepsut]

Делчевски водопад: красиви водни каскади в полите на Пирина

Време за водопади. Все още не беше дошла пролетта, точното време за водопади, но ние тази година ги подкарахме още замръзнали от зимата 🙂 .

В редовете по-долу ще ви разкажа за водопада над Гоце Делчев, който посетихме в първите дни на февруари. Тогава той беше в силата си – мощен, красив, пълноводен, с невероятен рисунък, благодарение на водната стихия и ръбатите скали, по които падаше. Макар че беше все още зима и водопадът се намираше в полите на Пирина, нямаше замръзнали части от него.

Делчевски водопад

Ако планирате посещение до град Гоце Делчев, имате време за разходка и обичате творенията на природата, посещението на Делчевския водопад ще ви хареса. В допълнение ще споделя, че разходката до водопада е лека, кратка и приятна. Следват подробностите.

Как се стига до началото на пътеката

Пътеката към Делчевския водопад започва малко над Неврокопския манастир в покрайнините на град Гоце Делчев, на един голям десен обратен завой, веднага след манастира. Точно след завоя има удобна за паркиране отбивка.

Пътеката започва от ,,върха" на завоя, т.е. ако паркирате на отбивката след завоя, се връщате малко назад, за да хванете пътеката. Има жълти указателни табелки за началото на пътеката към водопада. Добри хора са се погрижили да обозначат пътеката до водопада с ярки и свежи табелки с напомняне да се пази чисто.

Началото на пътеката

Подробна информация за маршрута

Самата пътека в началната си част е широк черен път, който постепенно навлиза в дефилето на река Делчевска.

По него се върви пеша около 10 минути и се стига до една бариера. След това пътеката се стеснява.

По пътеката

На един завой по пътеката след бариерата може да се види как реката се спуска на няколко каскади от далеч. За жалост, тези високи падове са трудно достъпни надолу в дерето.

Внушителни водни каскади по река Делчевска

А колко по-различно би било, ако имаше прокарана малка пътечка надолу с дървен парапет или осигурително въже, водеща до подходящо място за наблюдение на водопада?! ... Биха се получили прекрасни снимки и със сигурност доста повече хора биха се насочили към водопада...

Да се върна на маршрута – след бариерата има още десетина минути до водопада, като малко преди самия водопад има беседка. Така, целият маршрут от началото на пътеката до водопада се изминава пеша за около 20 минути, а при бърз ход и по-малко.

Внушителни водни каскади по река Делчевска

Красотата на водопада

Водопадът е много красив с причудливи скали и много мощен по това време от годината – началото на февруари. Покрай него има няколко удобни места за наблюдение и снимки. Заслужава си усилията от разходката.

Делчевски водопад

И още

В района има изградена Делчевска екопътека, свързваща Гоце Делчев с Делчево. Тя започва след големия обратен завой над Неврокопския манастир, където ви споменах, че може да оставите колата преди тръгването към Делчевския водопад. Има информационни табла. За съжаление, време не остана да мина и по нея, затова не мога да дам повече подробности за маршрута.

Не пропускайте да посетите също и Неврокопския манастир Св. Богородица Живоприемний източник. Манастирът е женски. Смята се, че е основан през 8-9 век. В сегашната църква, която към момента е в ремонт, могат да се видят останки от колоните на старата манстирска църква.

Задължителна спирка в района е село Делчево със старите си къщи и с чудесна панорама към Гоце Делчев.


Делчевски водопад

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Ситовският водопад, загадъчният надпис и тракийският Щутград до село Ситово в Родопите

Село Ситово в Родопите отдавна беше намерило място в списъците ми с желани за посещение места и ето че най-сетне дойде време да го посетим. Случи се в края на февруари. Денят беше много топъл, сякаш късна пролет, но в селото все още имаше снежец на места.

Ситовски водопад

Статията е посветена на най-интересните забележителности край Ситово – водопадът, Ситовският надпис и тракийският скално-култов комплекс Щудград. Аз ви препоръчвам да ги посетите в реда, в който ги описвам, макар ние да направихме точно обратното. Другото, което искам да подчертая е, че трябва да тръгнете с туристически обувки със стабилна подметка. За водопада и надписа е добре да се подсигурите със щеки. Ако гледате картата и виждате, че разстоянията от шосето до водопада и до надписа са малки, не се лъжете, че достъпът е лесен. Бъдете подготвени за стръмни изкачвания и спускания, а за Щудград и за откатерване.

В края на статията ще намерите ориентировъчни координати.

Пътят към Ситово е много живописен. След село Храбрино той се вие в пролома на Дормушевска река. Шосето е тясно, но асфалтът е добър. Може би до към разклона за Бойково е по-стар, но пак не е лош.

Видеото от разходката.


Край родопското село Ситово: Ситовски водопад, Ситовски надпис и тракийският Щутград

Ситовски водопад

Ситовският водопад е изключително живописен заради рисунъка си. Той се състои от два пада с обща височина не повече от три метра, но пък е доста широк. Прекрасен завършек на водопада се явява арката на моста, издигаща се над него подобно на венец. Пространството около водопада е затворено от стръмните брегове, а борчетата отстрани и мъхът по речните камъни контрастират със зелените си нюанси и заедно с водните пръски във въздуха създават невероятно усещане за свежест.

Ситовският водопад в цялото си великолепие

Реката, която захранва водопада се нарича Дормушевска река, а тя от своя страна се образува от сливането на двете по-малки реки Ситовска и Лилковска. Двете реки се сливат в северното подножие на възвишението Щудград.

Ситовският водопад съвсем отблизо

По време на нашата визита водопадът допълнително впечатляваше с буйните си води. Е, това не беше чак толкова случайно. Периодът от края на февруари до към април – май е най-благоприятен за посещение на водопади.

Как се стига до Ситовския водопад

Ситовският водопад се намира на около 30 километра югозападно от Пловдив и на 3 километра преди село Ситово, под моста при разклона за село Лилково. Удобно място да оставите колата ще намерите след моста. Водопадът се вижда от пътя. До него се слиза за няколко минути по кратка, но стръмна пътека, която се отделя вдясно от шосето малко преди моста над реката.

Ситовски надпис

Ситовският надпис представлява поредица от руноподобни знаци на неизвестна писменост от неизвестен период. Изсечен е във вертикална скала с козирка отпред. Лентата със знаците е дълга около 3 метра и широка около 30 см.

Ситовски надпис

Той бил познат на местните жители, но станал известен за науката през 1928 г., когато хора от селото споменали за него на д-р Александър Пеев, по това време председател на Пловдивското археологическо дружество. Той е и първият изследовател на Ситовския надпис. След това през годините странните знаци са проучвани от редица учени – историци и езиковеди, но до момента няма утвърдена теория за произхода и значението му. Основните хипотези за авторството на надписа са няколко и общо взето се свързват с почти всички народи, оставили отпечатък по нашите земи в древността. Най-разпространено е схващането, че знаците са свързани с траките и по-конкретно племето беси.

Как се стига до Ситовския надпис

Надписът се намира на няма и километър след Ситовския водопад на стръмния баир вляво от шосето. До него води тясна и много стръмна пътека, на места доста хлъзгава (зависи все пак от периода на посещението). В началото на пътеката е поставено голямо информационно табло, пред което е удобно да се паркира. Мястото е оскъдно и може да побере само една кола.

В началото на пътеката към Ситовския надпис

По права линия скалата със Ситовския надпис е на около 50 метра от пътя. Пътеката е малко по-дълга и се вие на серпентина с два остри завоя – първо наляво, а после надясно. Хубавото е, че е сравнително добре обособена, а в началото ѝ (много удачно) е поставен дървен парапет за опора.

Скалата със Ситовския надпис в профил

Ако очаквате да видите впечатляващ по вид, релеф и размери надпис, ще трябва да ви разочаровам. Надписът е доста невзрачен на вид, дори не особено добре личим. Все пак е интересно да се види, а още по-интересно и силно атрактивно е изкачването до него.

Щудград

Щутград е местност до село Ситово, в която е била изградена тракийска крепост и древен тракийски скално-култов комплекс. Местността е позната също като Щуда града и Щутград, но аз избрах да я представя тук с името от туристическите табелки по маршрута – Щудград. Според местните хора ,,Щуда града" означава ,,непревземаема крепост". Скално-култовият комплекс представлява неголямо скално плато на две нива. Руините от крепостта са разположени на горното ниво.

Щудград от птичи поглед

Мястото не е официално изследвано и датирано, но на база индиректни паралели с близки селища и култови обекти като Белинташ се допуска, че твърдината и светилището са изградени през Бронзовата епоха и просъществуват чак до Късната античност и може би Средновековието. В още по-смели хипотези се предполага, че мястото е обитавано от тракийското племе беси, които буквално оставят своя отпечатък със Ситовския надпис, находящ се само на 400 метра по правя линия на отсрещния бряг на Ситовската река.

Как се стига до началото на маршрута към Щудград

Отправна точка е малък площад в западната част на село Ситово. За да стигнете до него, като влезете в селото карате до църквата и на нея завивате по улицата надясно. После изминавате още 350 метра и сте на точното място. Над площадчето започва пътеката, която в началото си е калдъръм.

Към Щудград – в началото на маршрута

Особености на маршрута

Маршрутът към Щудград е дълъг около два километра и половина, маркиран е със синя маркировка и се изминава за около час. Маркировката на места е ясно отличима, на други – не. Мога да разделя прехода на два етапа:

етап 1: паркинг – начало на горска пътека: 30-35 минути;
етап 2: по горската пътека до Щудград: 30 минути.

Първият етап е плавно изкачване по черен коларски път, който е продължение на калдъръма от началните метри на маршрута. По пътя има няколко постройки, на едно място пътят се разделя и за кратко двата лъча се движат успоредно, но след сграда, подобна на хижа, пътищата се събират. Най-добре си следвайте основния път, който е дясното разклонение.

Към Щудград – параклис Свети Спас

Етапът завършва при остър завой наляво на черния път. Малко преди края на етапа на няколко метра вляво от пътя може да се види малък параклис с патрон ,,Свети Спас".

От върха на завоя на коларския път вдясно се отделя пътека, която криволичи в гората и плавно се спуска надолу. Някъде след около 5 минути се минава през интересна скална порта, своеобразна врата към светилището.

Скална порта малко преди Щудград

След тази порта районът е осеян с чудновати по форма скали.

Чудати камъни в гората над село Ситово

Между портата и Щудград вляво от пътеката се виждат и първите руини от някогашна крепост.

Руините в гората

Етапът завършва при скалното плато. До тук беше лесната част.

Щудград – откатерване

За да се изкачи човек на платото, трябва да откатери последователно две канари. Преди на мястото е имало дървена стълба, чиито останки се пречкаха, докато ние бяхме там. За упора и набиране все пак е прокарано здраво въже, което улеснява донякъде нещата, предимно в обратната посока.

Там на скалите в Щутград

Над първото ниво скали следва още едно, по-малко по площ. То може да се обиколи и от ляво, и отдясно. До горната площадка се стига по един улей в задната част на платото. По-точно улеите са два, но единият ми се видя доста по-труден за изкачване. Е, ние попаднахме първо на него и съответно се промушихме от там, но после слязохме по другия.

Щудград и крепостта най-отгоре

Най-отгоре на скалата се намират крепостните останки. С част от тях ситовци са изградили два малки параклиса – Свети Никола и Свети Спас. Гледките горе са невероятни – селото не се вижда, но каньоните на двете околни реки – Лилковска и Ситовска се отличават с високите си стръмни брегове.

Балансиран камък на съседното възвишение

На отсрещния скален баир се издигат още много ръбати скали, като на една от тях е кацнал идеално балансиран камък.

Балансираният камък отблизо

В подножието на горната площадка е залепена и една икона – на свети Архангел Михаил.

Икона в подножието на горната скала

В интернет могат да се видят различни интерпретации на скалите от Щутград – лица, животни и какви ли не форми. Аз лично предпочетох да запечатам в паметта си възможно най-много картини от мястото. Не успях да ги видя тези лица, но може би и светлината не беше добра или пък въображението ми не е на ниво 🙂 .

Да си призная, не ми беше лесно да преодолея скалите на входа и бях леко притеснена за слизането Нямах очакване, че ще има екстремна част. Затова, на няколко пъти тук казвам – бъдете подготвени и физически, и психически.

Координати

Ситовски водопад: 41.944152, 24.616354;
Ситовски надпис: 41.944341, 24.6165374;
паркинг за към Щудград: 41.925270, 24.613653;
Щудград: 41.941874, 24.612356.

Пътят към село Ситово в подножието на Щудград

Село Ситово

Самото село Ситово е много живописно. Разположено е в пролома на река Ситовска на двата ѝ стръмни бряга. Много от къщите му са стари и каменни. На фона на стръмнините изглеждат сякаш накацали една връз друга. В централната част на селото се издига каменната му църква ,,Света Петка", видимо доста стара.

Село Ситово в Родопите

В заключение, надявам се, че информацията за маршрутите към забележителностите на село Ситово – водопадът, надписът и Щудград, ще ви бъде от полза. Пак ще повторя съвета си, ако решите да ги посетите, бъдете подготвени със стабилни обувки и туристически щеки, защото не са като разходка в парка, нищо, че два от тях са съвсем близо до пътя.

До селото има и лековито аязмо. Ние не сме ходили да го видим, но ако се интересувате, информация за маршрута до него може да намерите в блога на Иван Петрушев.

https://drumivdumi.com/sitovo/

[Hatshepsut]

,,Дотам и обратно": Разходка в потайностите на Разбоишкия манастир

,,Дотам и обратно": Разходка в потайностите на Разбоишкия манастир


В смутните години на Средновековието опазването на Християнската вяра често е срещало предизвикателства. В различни краища на страната монаси-отшелници търсели непристъпни местенца в скалите, където се отдавали на пост и молитва. Така живописната долина на река Нишава се превръща в духовно средище в Западна България. А край един от нейните меандри се изгражда Разбоишкият манастир.

Намираме на GPS картите годечкото село Разбоище и оттам поемаме на запад. Пътеката е широка, отъпкана и добре маркирана. След около 30 минути спокойно ходене излизаме високо над ждрелото на река Нишава. Оттук ясно виждаме криволичещата жп линия към мина ,,Станянци", покрива на малкия манастир в долината и красивата бяла фасада на скалната църква ,,Въведение Богородично".

Три пъти опустошаван назад в годините, днес манастирът е заспал в тишина. След дълго време в забрава, в средата на 20 век светата обител станала дом на три монахини, запалили огъня на вярата, който гори и днес.

Пресичаме манастирския двор и минаваме по моста над Нишава към подножието на склона. Оттам нагоре пътеката ни води по каменни стълби към изградената в скалите църква ,,Въведение Богородично".

Според една от легендите за построяването на храма - първоначално монасите били решили да вдигнат църквата в основата на склона. Денем строяли, нощем всичко падало. Света Богородица се явила на един от монасите и му казала да съградят храма горе в скалите.

Църквата е добре поддържана. В почивни дни или празници обикновено гъмжи от вярващи, дошли да разпуснат сред очарователната природа в района, да разгледат светинята и да запалят свещ.

Завладени от магията на пробуждащата се пролет, поемаме към друго, също толкова привлекателно кътче в тази част на Стара планина. На половин час ходене от село Разбоище или на няколко минути с автомобил по черен път намираме Букоровския манастир ,,Свети Георги", единственият в страната с 5 залепени една до друга църкви.

Оттам, прекосяваме поляната и след минути чуваме шума на малко познат, но изключително красив водопад. Пътеката надолу е стръмна и в кално време доста хлъзгава. Под скалите обаче попадаме в приказната прегръдка на водопад ,,Котлите", известен още като ,,Водопадът на Дракула". Внушителното 30-метрово произведение на природата няма нищо общо с митичния образ на кръвожадния вампир, а просто е разположено по поречието на река Дракул.

Обикновено водопадът е пълноводен след дъждовен период, най-често напролет.

В сухата част от годината реката със страшното име едвам клокочи между камъните, а Котлите замлъкват. След поредния пролетен дъжд обаче водопадът е незабравима гледка, която оправдава усилията човек да се добере до него.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Църквата Св. св. Константин и Елена в село Долно Луково, Източни Родопи

Както съм ви споделяла и преди, много обичам да посещавам стари български църкви, запазили духа ни през вековете. Те сякаш ме пренасят назад в тежкото минало, в което предците ни са намирали сили и средства да съградят храм, въпреки робството и оскъдния залък. Църквата ,,Св. св. Константин и Елена" в село Долно Луково е точно такава църква, една от най-старите действащи църкви в Родопите.

Църквата ,,Св. св. Константин и Елена" в Долно Луково

С какво е интересна църквата

Тя била построена през 1806 г., при това – само за една седмица. Местните хора бързали да я вдигнат до покрив, защото според тогавашен османски закон постройка, на която е сложен покрив не се разрушава. Пак според закона, била вкопана в земята. Нещо повече, за да са сигурно, че няма да им попречат, по време на тези седем дни строеж местните хора казвали на турските власти, че строят обор. И наистина, външно тя прилича на селскостопанска сграда, няма прозорци, построяването на купол и камбанария било немислимо.

Църквата Св. св. Константин и Елена е пряко свързана с тежък момент от историята на селото. Неговото старо име било Голямо Суванли и се намирало на другия бряг на Бяла река. За нещастие селото било сполетяно от чума. Хората вярвали, че за да се спасят, трябва да преминат река и да се преместят на ново място. Така и направили. Прекосили реката и се установили на десния ѝ бряг. Наред с къщите си, те издигнали и своя храм.

По своята архитектура църквата е еднокорабна със затворен притвор. Вътре могат да се видят красив иконостас и интересни стенописи, рисувани от местни майстори с естествени бои, както ни разказа жената, отключила храма за нас.

Църквата в Долно Луково: абсидата и годината на построяване

Когато приближите църквата, погледнете от дясната страна на абсидата – там ще видите гравирана годината на построяване на храма 1806. Според местно поверие, църквата трябва да се отключи от най-младия сред група посетители.

Долно Луково: една от бубарските къщи до църквата

Църквата е заобиколена със стари къщи на бубари, някои от които рухнали с времето. Бубарството в миналото е било основен поминък в района.

Самото село Долно Луково е като архитектурен резерват. Много къщи пазят старата си родопска архитектура. Някои, за жалост, са рухнали.

Село Долно Луково до Ивайловград

Как се стига

Църквата се намира в южните покрайнини на село Долно Луково, на около 25 километра южно от Ивайловград, Източни Родопи. До нея се стига с кола. От главния път, идвайки от града свивате наляво, минавате по моста над реката и не след дълго се озовавате на мегдана на селото, който прилича на етнографски музей на открито заради старите си все още запазени къщи.

Долно Луково: централната част на селото

На мегдана ще видите друга църква – местните хора ѝ викат ,,новата църква", тъй като е построена значително по-късно от старата – през 1896 г.

Долно Луково: новата църква ,,Свети Архангел Михаил"

Когато отидете в селото, дори и да намерите църквата по координатите по-долу, тя най-вероятно ще бъде заключена. Затова, още като влезете в селото, питайте наоколо хората кой пази ключа, за да го намерите да ви отключи.

Координати: 41.3722422, 26.0746713.

И още: Горно Луково

Горно Луково: църквата

Ако искате да видите злощастната съдба на доста ,,забутани" родопски селца, може да се изкачите до близкото село Горно Луково, което се намира само на 2 километра от Долно Луково. За селото има пътни табелки и до него води що-годе добър асфалтов път, така че думата ,,забутано" в случая не е никак точна.

Село Горно Луково, Източни Родопи

За жалост, много от къщите в Горно Луково са частично или изцяло разрушени, включително голямата къща на мегдана. А си личи, че повечето от тях някога са били масивни къщи. Когато аз посетих селото, видях само две къщи с признаци на скорошен живот. Тъжна гледка.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Екопътека Витата стена – да прекатуриш Стражата

Както се казва ,,три за щастие"😉 . Екопътека ,,Витата стена", недалеч от Габрово и Севлиево, беше третата и последна за деня, слънчева мартенска неделя. Започнахме с екопътека Иглика, продължихме с посещение на Иваниловските водопади и почти на път за София прекатурихме платото Стражата.

Екопътека Витата стена

За разлика от първите две пътеки, тази се оказа с доста по-дълъг маршрут, а на три места с големи денивелации. Не бих казала, че е трудна, но човек трябва да разполага с повечко време за нея (около 4 часа). За сметка на това, през голяма част от това време гледките към централните части на Стара планина и първенеца връх Ботев са невероятно впечатляващи.

Още нещо важно – по пътеката няма чешми и извори. Поради това и дългия ѝ маршрут, непременно се снабдете с вода и нещо за хапване.

Забележителности по маршрута

Освен гледките, по време на разходката се минава през няколко забележителности.

Платото Стражата

Маршрутът се движи изцяло по платото Стражата. То има формата на равнобедрен триъгълник, като основата му е на север, а върхът е на юг и почти опира северните околности на Габрово. Другите му два върха се падат долу-горе край Дряновския манастир и село Яворец. Площта му е 114 кв. км. И като сме тръгнали да си говорим геометрично, река Янтра и нейният пролом през платото се явява почти като медиана към основата.

Плато Стражата: някъде близо до единия основен връх на триъгълника

Езеро Беляковец

То е карстово и се намира в околностите на село Здравковец. Името му произлиза от ,,бяло". Езерото е защитена зона и е местообитание на няколко застрашени вида, измежду които няколко вида жаби, змии, късокрак гущер и др. Край него се подвизават около 80 вида птици, голяма част от тях – също защитени. Повече информация за видовете може да се прочете от информационните табла до езерото.

Езеро Беляковец край с. Здравковец

Неолитни пещери

Платото е изградено предимно от варовикови и пясъчни скали. В резултат на това под повърхността му е наситено с пещери. Най-известна от тях е пещерата Бачо Киро до Дряновския манастир. Маршрутът на екопътека Витата стена отвежда до една от т.нар. Неолитни пещери. В тях убежище са намирали първобитните хора. За това говорят различни артефакти – фрагменти от съдове и костни предмети.

Неолитна пещера

Момичките

Момичките е скално образувание, оформено от две високи вертикални скали. Според местна легенда, красиви български девойки се хвърлили от скалите, за да опазят своята чест. Но станало чудо: пред очите на злодеите изведнъж се появили две красиви скали с форма на жени. Днес те са наречени Момичките.

Скален феномен Момичките

Крепост Витен град

Витенград е тракийски, римски и средновековен български град в местност Витата стена. Най-ранните следи от поселение в района се отнасят към каменно-медната епоха (IV – III хил. пр. Хр.). През III – IV век на мястото е била построена крепост за защита на балканските римски провинции от варварски набези. Крепостта е унищожена в края на VI в. при аваро-славянските нашествия. Била възобновена и използвана по-късно по време на Първото и Второто български царства.

Крепост Витен град

Витата стена

Витата стена е скалният венец на платото Стражата, който се извисява над Севлиевското поле. Който е пътувал между градовете Севлиево и Габрово няма как да не го е видял. Наистина изглежда като една зигзагообразна стена. Местността в тази част на платото носи същото име.

Витата стена, Севлиевското поле и Габрово в далечината

В една от разновидностите на маршрута се минава и покрай други две забележителности, които ние не видяхме, но ще ги спомена за пълнота – Заблатеното езеро и Големият репей.

Къде се намира и как се стига

Пътеката има две отправни точки – западните околности на село Здравковец и източните покрайнини на село Яворец. Село Здравковец е разположено на платото Стражата и до него води третокласен асфалтов път. Намира се на 20 километра северозападно от Габрово.

Село Яворец се гуши в подножието на платото в покрайнините на Севлиевското поле. Отстои на 17 северозападно от Габрово и на 10 километра югоизточно от Севлиево.

Координати на началото/края на пътеката:

от село Здравковец: 42.9679838, 25.2327123;
от село Яворец: 42.9637159, 25.1708249.

Маршрутът на пътеката се състои от един по-малък и един по-голям кръг и два лъча до тях съответно от едното и от другото село. Общата ѝ дължина според информационното табло е 17 километра. Ние тръгнахме от с. Здравковец и слязохме в Яворец като минахме през повечето ѝ забележителности.

В туристическия сайт на Габрово са посочени още параметри на маршрута. Следващото видео ще ви запознае с терена и основните забележителности.


Екопътека ВИТАТА СТЕНА, недалеч от Габрово и Севлиево

Особености на маршрута

В резюме

Маршрутът, който ние изминахме между селата Здравковец и Яворец по екопътеката, е дълъг около 9 километра. На нас изминаването му ни отне 3 часа и 45 минути с включени малки почивки. Денивелацията беше около 300 метра нагоре и 700 метра надолу. Голяма част от отрицателната денивелация се концентрира във финалната част на слизане от платото, която беше изключително стръмна и бих казала не особено приятна.

Маршрутът е сравнително добре маркиран и обозначен със стрелки и информационни табла.

Витата стена отблизо и село Яворец в далечината

Подробно

Тръгваме от селскостопанските сгради в края на село Здравковец. Пътят е черен. Още в началото той се разклонява. Ние държим ляво. Надясно ни се открива панорама надалеч. Табелки все още няма. След 7-8 минути ходене вече се чудим дали сме на прав път. Сверката с предварително сваления GPS трак показва, че всичко е точно. След още няколко минути стигаме до информационно табло, посветено на маршрута и основните забележителности. Напускаме пътя и тръгваме през полето към езерото Беляковец.

По билната поляна с гледка: най-снежното възвишение е връх Ботев

Разглеждаме езерото. Интересно е – насред полето. Четем табелките. Леко се е заблатило. Продължаваме нагоре. После завиваме надясно и известно време вървим през една ливада с гледка към Средна Стара планина.

След ливадата може да продължим напред, но ние завиваме наляво. Натам, сочи табелката, е Неолитната пещера. Спускаме се към пещерата. За кратко вървим през горист терен. При пещерата се открива удивителна гледка към Севлиевското поле отдолу, Габрово в далечината наляво и масивната верига на Балкана отпред на хоризонта. Различаваме и станцията на връх Ботев.

Входът на Неолитната пещера

Разглеждаме за кратко входната галерия на пещерата и продължаваме по пътеката нагоре. Пътьом минаваме покрай интересни скали. Преди да се включим в основната пътека трябва да минем кратък стръмен участък.

Интересни скали до пещерата. Стават за провиралка

Следващата отбивка от главната пътека е към Момичките. Пътеката се спуска стръмно в гората до тях и после трябва да се върнем обратно нагоре. Следва дълго ходене в гората. Накрая стигаме до крепостта Витен град. Нейните руини се падат на възвишението леко вдясно от основната пътека. Крепостта е пообрасла и не е разкопавана, но личат зидове и отделни помещения. Част от нея е на открито и с красиви панорами.

Витен град – панорамната му част

Хубаво е, че сред руините са поставени табелки, за да знае човек какво вижда – главна порта, болярска резиденция, болярска църква.

След крепостта се спускаме стремглаво през гората към село Яворец. Не че искаме да сме стремглави, но теренът е много стръмен. Все пак, поставени са парапети за опора. Тук би било много полезно, ако има възможност пътеката да се прокара зигзагообразно като серпентина.

Накрая стигаме една чешма край селото. Край на разходката. Край на екопътеките за деня. Край на уикенда. Но пък и начало на следващи планове.

Съвет

Предвид изключително стръмното финално спускане от платото към село Яворец или пък сте с кола и трябва да направите маршрута в конфигурация отиване-връщане, най-добре е да се направи лъчът от Здравковец и обиколка на големия кръг. Така ще обходите всичко интересно, без да се налага да летите надолу по стръмното към Яворец.

В заключение

Екопътека ,,Витата стена" поднася на посетителите си добре раздвижващ преход близо до Габрово и Севлиево с красиви панорамни гледки и интересни забележителности. Ако планирате да отдъхвате в района за няколко дни и обичате дългите разходки, този маршрут ще ви хареса. Ние бяхме отседнали в село Беломъжите и пътеката беше последна точка в плана за уикенда.

Като цяло, габровският край предлага чудесни възможности за активна почивка. Други маршрути, за които съм писала са от Етъра до Соколския манастир и до връх Шипка, от Узана до връх Исполин.

https://drumivdumi.com/vitata-stena/

[Hatshepsut]

Село Долене – райско кътче на земята

В тази статия ще ви разкажем за едно място, не толкова познато в България, излязло сякаш от приказки за гноми и елфи. Селце с 9 жители, които със собствени сили и финансови ресурси, поддържат селото и реставрират старите къщи. Село Долене – не много известно, но наистина заслужаващо да бъде посетено.

Къде се намира село Долене и как се стига до него?

Намира се в югозападната част на България, в област Благоевград, като най-близкият град до него е Петрич. Разположено е в Огражден планина на 710 метра надморска височина.

От Сандански, където бяхме отседнали, до селото е 44 километра и се изминава за около 1 час. Минава се през село Първомай в посока ГКПП Златарево и малко преди село Струмешница се завива на дясно. На разклона има указателна табела за село Долене. От там до крайната точка остават около 10 километра. Пътят е с голяма денивелация, с много завои и в не много добро състояние. Трябва да шофирате бавно и внимателно. Направи ни впечатление, че долу до тази отбивка, термометърът в колата показваше 35 градуса, което е нормално за средата на август, но докато стигнем до селото, вече показваше 29 градуса. След около 25-30 минути бяхме на входа на селото.

Какво представлява селото

При нашето посещение ни направи впечатление, че в това висока планинско селце само с 9 постоянни жители, още в самото му начало кипеше неуморна работа. Около десетина работници работеха по различни проекти, още при първите цветни градини и каменни зидове. Продължихме с колата нагоре по пътя и останахме изумени. Сякаш бяхме попаднали в паралелна вселена на България, такава каквато искаме да я виждаме. А именно с прекрасни озеленени улици, с безброй различни цветя, поливни системи, в съчетание на добре запазени, реставрирани и типични за района стари каменни къщи, пръснати като мъниста по стръмните склонове. Разбира се, имаше и доста рухнали къщи, но дори и около тях беше цветно и красиво. Усещаше се подем, инициативност и позитивизъм, такива каквито сякаш липсваха в другите малки селца и градове.

Какво още видяхме там

Не след дълго пристигнахме на центъра. Там има голям площад, където могат да се оставят колите. От площада се открива почти 360 градусова гледка към околните планини, създавайки усещането, сякаш селото е кацнало на върха на планината. И центъра разбира се, е добре озеленен, с прекрасни цветя и поддържана свежа зелена трева, което както предполагате, изискваше огромни грижи, за средата на август.

В единия край на централния площад има наредени маси, от които се отриваше фантастичната гледка.

Нямаше жива душа, бяхме само ние, а единствения човек, който видяхме на площада, беше този който ни обслужи и от когото си взехме кафе и лимонада. Поседяхме и се полюбувахме на гледката и се чувствахме най-големите късметлии на света, че попаднахме на този оазис на българщината, съграждан и поддържан от истински хора.

След това потеглихме по една пътечка покрита отново със свежа трева, от едната страна имаше подпорна каменна стена, а от другата дървена ограда с преплетени клони между нея, покрита с много различни пълзящи цветя и рози. Гледката отдясно беше към терасирани, стъпаловидни градини, с прекрасно нацъфтели растения, разположени между дузина реставрирани каменни къщи, разположени по склона надолу. Зад тях се виждаше в подножието десетки малки селца и градове на фона на величествената Пирин планина. Не след дълго, вървейки по пътеката минахме под мостче, което беше предназначено за изкуствен водопад.

Като цяло селото не е голямо, но енергията с която беше поддържано, реставрирано и озеленявано, бе огромна. Това личеше от всеки детайл, всяко цвете и всеки камък, сложен на правилното място. Големи хора, с големи души поддържаха приказно красивото село. Изключително удоволствие е да се разхождаш в това поддържано, но същевременно с доста автентичен дух място.

Кратка история за село Долене

Село Долене датира от 1570 година. На времето е бил изключително популярен с Доленския панаир, който се е провеждал цели 40 дни. Това в бил втория по големина панаир в пределите на Османската империя. През 1873 година е създадена черквата Успение Богородично. От тогава до сега се е запазила нейната автентичност. През 1905 година, населението е било около 800 жители, като днес за съжаление са останали само 9.



Село Долене – райско кътче на земята

През 2018 година започва реставрацията на селото, което е подтикнато от семейство предприемачи с корени от Долене. Те успяват да привлекат към идеята си доста млади хора, също с корени от селото, които да помагат с реализирането на тази мечта. Често през уикендите се организират и тематични дни на занаяти.

Ако търсите вдъхновение, мотивация, свежа енергия или искате да избягате от среса и апатията на големия град, посетете село Долене. От всеки ъгъл на селото се открива гледка към Пирин и към населените места в подножието на Огражден планина. Приказно красиво е навсякъде.

Какво може да посетите наоколо?
Съвсем в близост до село Долене е Самуиловата крепост, а от там може да се носочите и до интерсния Чуриловски манастир край село Гега, известен още като манастира на дявола.

Не толкова далеч е и друго магично място, а именно Рупите и Кожух планина.

https://preotkrii.bg/selo-dolene-rajsko-katche-na-zemyata/

[Hatshepsut]

Село Долен в Родопите: разходка в минало време

За село Долен научих преди 3 години. Бяхме на разходка в Лещен и разговаряхме с една жена там, която срещнахме случайно и тя ни препоръча, ако имаме време, да отскочим и до Долен. Нямахме възможност тогава да отидем до село Долен, но го запомних и при следващото ни посещение в района на Гоце Делчев селото беше задължителна част от маршрута ни. В следващите редове ще ви разкажа за нашата кратка разходка там и защо бях впечатлена от мястото.

По калдъръмите на село Долен

Как се стига до село Долен

Селото се намира се в Западните Родопи на около 230 километра южно от София и на 28 километра източно от град Гоце Делчев. Стига се с кола.

Село Долен

С какво е интересно село Долен

На мен лично селото ми направи впечатление с три неща:

старите си автентични къщи;
красивите родопски гледки в района и пътьом;
усещането, че си се върнал назад във времето.

Стари автентични къщи

Село Долен е обявено за архитектурен резерват. Този резерват е всъщност в задната махала на селото. В него могат да се видят много на брой стари автентични родопски къщи.

Някои от тях, за съжаление, не са издържали товара на времето и са в руини.

Село Долен: някои къщи са много стари и се рушат

Има и подновени много добре изглеждащи къщи.

Има и подновени къщи

Основна забележителност е каменната възрожденска църква. Храмът е с патрон Свети Никола и е от 1837 година.

Църквата Св. Никола

Когато ние бяхме там, църквата беше затворена, но поне влязохме в двора и разгледахме отвън.

Църквата Св. Никола в село Долен

От информационната табела пред храма научихме, че селото било основано през 1460 година от няколко български семейства, потърсили убежище от турския поробител високо в планината.

Село Долен

Макар и много красиво и някак, като в стара приказка, в старата част на селото е много тихо, дори прекалено спокойно, да не кажа леко призрачно. Няма много движение. Почти няма хора. Тук-там се кипри някоя подновена къща за гости. Тъга лъха от немалко къщи с некролози на починалите им стопани. Така го видяхме ние в началото на февруари. Може би, през лятото е по-различно.

По време на нашето посещение бяхме съпровождани от две местни кучета, които бяха наши гидове в различни части от маршрута в селото.

Поглед към къщите на хълма

Селските родопски гледки бяха много красиви – стари автентични къщи, някои частично или съвсем срутени, река с каменен мост, панорама към отсрещния хълм.

Родопски гледки от село Долен

Няма да пропусна да отбележа, че реката образува водопад малко след каменния мост, за жалост с лоша видимост. Там до моста мястото си не дава важна някога за селото малка постройка – казанът за ракия.

Каменната чешма до реката

С просто око се забелязва, че новата част на селото е доста оживена. Основен бизнес там е каменоделството.

Съвет: непременно комбинирайте ходенето до село Долен с посещение на Ландшафтен парк Градище, с който ще ви запозная в някоя следваща статия. Сам по себе си паркът е така любопитен, а пътеката, обхождаща парка, започва от шосето между Гоце Делчев и Долен.

Да кажа също, че в района на Гоце Делчев има много красив водопад, до който води лека и приятна пътека.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Един по-различен маршрут от София до Велико Търново

Често пътуваме от София до Велико Търново и почти винаги гледаме да минем покрай някое непознато или пък посещавано и вече любимо място. Тук ще ви разкажа за интересен и различен маршрут, който направихме преди месец.

Скалната арка край село Ъглен

Да, изисква повече време, но определено е по-приятен и разтоварващ. Като цяло, това е начин едно рутинно пътуване да се превърне в малка и вълнуваща екскурзия с цената на 2 часа и малко бензин отгоре. Затова пък гледките и удовлетворението са безценни.

Скалната арка в село Ъглен: неподправена красота

Първата спирка от нашата малка импровизирана екскурзия беше село Ъглен и скалната арка над река Вит в покрайнините на селото. Научихме за този скален феномен, известен също и под името ,,Дупката", малко, след като посетихме Тюленово. Запленени от красотата на тамошната скална арка на брега на морето, решихме да потърсим дали има и други подобни скални забележителности в България. Така неслучайно попаднахме на информация за тази арка и просто нямахме съмнение, че ще я видим и то възможно най-скоро.

Скалната арка край село Ъглен

Как да стигнем

Идвайки от София, за село Ъглен трябва да се отклоните в ляво, малко след село Брестница, следвайки табелите за Торос и Дерманци. Село Ъглен се намира на 6 километра след Дерманци.

На влизане в Ъглен, шосето пресича река Вит по сводест мост. Скалната арка се намира на стотина метра от този мост и се вижда от него.

За да се качите върху арката, продължавате по улицата веднага вдясно след моста и след първата полуразрушена къща завивате надясно през празното място там. Пресичате цялото празно място и като влезете в храстите се включвате в пътеката към арката.

Може да се поразходите отгоре върху арката и в кухините й, а също и да слезете от нея близо до реката по обособени пътечки, за да я разгледате отстрани.

Скалната арка край село Ъглен

Деветашката пещера

Следващата спирка от маршрута беше Деветашката пещера, едно достатъчно известно място, което едва ли се нуждае от обширно представяне. Пещерата се намира до село Деветаки, Ловешко. Разстоянието от Ъглен до Деветашката пещера е около 75 километра и се изминава с кола за около час и 20 минути. Шосето, по което се пътува е почти успоредно на главния път София-Велико Търново, но се пада северно от него. Пътят е хубав и въобще не е натоварен. Бонус ни бяха и новите за нас крайпътни гледки.

До Деветашката пещера се стига с кола. Малко преди нея има обособен паркинг и билетен пункт. Билетите са с цена от 3 лв. за ГРАЖДАНИ и 2 лв. за ученици (според табелката пред билетната каса-фургон). Поинтересувахме се за селяни каква е цената 🙂 , на което касиерът отговори с усмивка.

В почивни и празнични дни там има много посетители.

Деветашката пещера

Благодарение на своя обем от 632 548 кубични метра, привходната зала на пещерата, точно тази с интересните дупки отгоре, се нарежда на първо място по големина в Югоизточна Европа.

Красотата на тази огромна пещерна галерия идва от съчетанието между няколко забележителни неща:

всеизвестните отвори горе, през които нахлува небето и много често се вижда как в тях надничат слънцето и луната;
реката с образувалата се малка джунгла на входа на пещерата;
звуците на прилепите.

Деветашката пещера

През периода 1952-1990 година пещерата е била използвана за склад. От този период са и грозните и неестествени градежи в нея, което е малко разочароващо ...

От няколко дочути разговора, докато бяхме там, установих, че доста хора бъркат Деветашката пещера с друга интересна и забележителна пещера – пещера Очите на Бога.

Крушунските водопади

Третата спирка от нашия интересен маршрут от София до Велико Търново бяха Крушунските водопади, само на около 30 километра от Деветашката пещера. Още едно популярно място. Има си достатъчно указателни табелки.

Крушунските водопади

Ходили сме там два пъти преди голямата трагедия отпреди близо година, когато двама туристи бяха затрупани от паднала земна маса. Това беше третото ни посещение, при което имахме възможността да сравним обиколката на водопадите преди и сега след направените укрепителни и осигурителни работи.

За щастие, намерихме непокътната красотата на тази каскада водопади с преливащите води в малки езерца с кристална синкава вода. Беше променен маршрута, по който се обхождаха водопадите.

Крушунските водопади

Преди време ми беше по-интересно, защото Крушунската екопътека обикаляше в кръг и минаваше съвсем близко до почти всички водопади. Сега трябваше да се разклоняваме, да ходим донякъде и да се връщаме. Немалко от водопадите оставаха далеч. Това отнема донякъде от обаянието на разходката, но все пак сигурността трябва да бъде на първо място.

Друга огромна разлика, която ми направи впечатление, беше огромната степен на посещаемост и комерсиализация, която е постигната. Имаше невероятно много хора, работещи заведения с характерната миризма на кебапчета, а освен това точно на входа след паркинга беше построен и функционираше с пълна сила голям плувен басейн... Може би тъкмо това се търси, знам ли. На мен, обаче, преди ми харесваше повече, когато основна тежест в пейзажа имаше природата.

За информация, цената на билета за посещение на Крушунските водопади е 3 лв.

Хотнишкият водопад

Последната ни спирка преди Велико Търново беше Хотнишкият водопад. И него сме посещавали няколко пъти в различно време от годината, но не ни омръзва.

Хотнишки водопад

Разстоянието от Крушунските водопади до село Хотница, в покрайнините на което се намира Хотнияшкия водопад, е около 65 километра, които се изминават за около час. Има няколко възможни маршрута, но ние избрахме този през Градище, Павликени и Русаля. Пътят минава през няколко населени места, което забавя малко пътуването.

Хотнишкият водопад е най-високият водопад до Велико Търново и ,,работи" през цялата година. Това е каскада от няколко водопада, покрай които се вие Хотнишката екопътека.

С това завърши и импровизираната ни екскурзия. Ето и карта на маршрута (от Google):

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

До Горнобанския манастир Св.св. Кирил и Методий – кратка разходка след дълги дъждове

Посетихме за първи път Горнобанския манастир Св.св. Кирил и Методий в последния от поредица почивни дни около един Великден. Особеното беше, че това беше първият слънчев ден след 4-5 мрачни, студени и дъждовни пролетни дни. Така че нямахме голям избор за излет в планината. Търсехме място, което да е едновременно интересно, да е недалеч от София и до което може да се стигне по асфалтов път. Горнобанският манастир отговаряше на всички тези изисквания.

Горнобански манастир

Второто ни посещение се състоя години по-късно в края на януари. Манастирът тогава не беше основна цел, а част от маршрута. Бяхме се запътили към връх Дупевица, първенец на Люлин планина, в чиито дипли се гушеше светата обител. Все пак, беше ни интересно да я видим отново и да запалим по свещичка.

Горнобански манастир св.св. Кирил и Методий

Как се стига

Пътят за манастира минава през центъра на Горна баня. Трябва да се хване главната улица, минаваща последователно покрай минералните извори, завода за бутилиране на минерална вода и училището. Пътят излиза от Горна баня и не след дълго разстояние навлиза във вилна зона. За ориентир – на около 4 километра от последните къщи на Горна баня има голям удобен паркинг, около последните къщи във вилната зона. Това е и последната спирка на автобус номер 103. От този паркинг до манастира разстоянието е много кратко и може да се измине за 5 – 10 минути пеша. Върви се по сравнително запазен асфалтов път.

Пътят към Горнобанския манастир след паркинга

С какво е интересен

Манастирът е построен през 15-и век. В годините на турското робство е разрушен, но не изцяло. През 1875 година е възстановена църквата, в която и до днес са запазени някои от старите стенописи – тези зад олтара. Самата църква е много интересна, макар че е малка и доста скромна. Въпреки това е била обирана 4 пъти в последните години според жената, която продаваше свещи в нея.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

,,Дотам и обратно": Местността ,,Струилица" - дълбок и тайнствен каньон насред Родопите

,,Дотам и обратно": Местността ,,Струилица" - дълбок и тайнствен каньон насред Родопите

Тя се намира само на няколко километра от град Девин

Само на няколко километра от родопския град Девин, планината крие дълбок и тайнствен каньон. В тези девствени родопски гори, покрай приказните потоци, бродят самодиви - в дивен танц около величествени водопади.

По поречието на Девинска река се открива местността ,,Струилица". Едноименната екопътека прорязва Западните Родопи по живописен 5-километров кръгов маршрут, изпъстрен със спиращи дъха природни чудеса. Едно от отклоненията води към Самодивското пръскало - дивен водопад, спускащ се по острите скали, по приток встрани от ждрелото на реката. Стръмното изкачване може да се окаже предизвикателство в мокро време, но калта по обувките определено си заслужава. Истинска приказка сред девствената родопска гора. Вероятно тази красота е дала повод величественият водопад да бъде наречен самодивски.

Предания разказват как по тайнствените горски пътеки около Самодивското пръскало се разхождат митични създания. Омайните песни на самодивите пригласят на бушуващите водни каскади по 70-метровия скален отвес. Поглед отвисоко показва още по-любопитна картина - каменните прагове, в които се разбиват водите на буйния поток. И тясната пролука сред зеления безкрай, скрила очарователна самодивска красота.

Екипът ни се връща обратно по основната пътека и продължава към местността ,,Лъката". В тази си част маршрутът е лек и почти без наклон. Има сенчести места за почивка и чиста планинска вода. Постоянен спътник на богатата природна симфония е шумът на реката, особено пълноводна напролет. След поредния мост влизаме в тесния каньон на Девинска река. През април и май водата изпълва цялото корито и разходката над него е особено атрактивна.

Мостовете, изградени по самата река, са най-популярната част от маршрута. Няма как да не си направи снимка човек в това живописно ждрело. Усещането, докато минаваш над водата, е за леко клаустрофобично, но неповторимо преживяване. Високите скални отвеси са окичени в зеленина. Надвиснали са над реката, сякаш да скрият прелестите на природния феномен. Напред, в края на теснината, излизаме на уютна поляна сред безброй пролетни цветя.

На 15 минути от това място, докоснато от боговете, се крие още едно невероятно произведение на природата. По малка пътека през гората се озоваваме в прегръдките на Мечия водопад. Големият въпрос тук е защо този водопад се казва ,,мечешки". Някои вярват, че наистина в него идват да се къпят мечки. А в тази част на Родопите наистина живеят такива.

Маршрутът ,,Струилица" е кръгов. Минава и покрай малкото оцелели останки от средновековното укрепление Бабин град. Ако човек не бърза, може да обиколи маркираната пътека с отклоненията към водопадите за 2-3 часа. Разходката в тази част на Западните Родопи обаче ще е пълноценна, ако отделим повече време, в което просто да се оставим природата да ни погълне със своето спокойствие и красота.

https://nova.bg/news/view/2023/05/13/411650/

[Hatshepsut]

,,Дотам и обратно": Село Петрич - героична история и природни красоти

,,Дотам и обратно": Село Петрич - героична история и природни красоти


Там Хвърковатата чета на Бенковски отбелязва първата си победа в дните на Априлското въстание
В ,,Дотам и обратно" - разходка до средногорското село Петрич. Може би малцина знаят, но именно там Хвърковатата чета на Георги Бенковски отбелязва своята първа победа в дните на Априлското въстание.

Сгушено в полите на Средна гора, по поречието на река Тополница, селото пази драматичната развръзка на един малко познат епизод от Априлското въстание. Епичната битка на Хвърковатата чета на Бенковски отрежда на петричани паметно място в борбата срещу поробителите.

Разцепената камбана - величественият монумент се издига на входа на Петрич, за да напомня за героизма на местното население в онези кървави времена. Паметникът е внушителен - висок е около 8 метра и символизира разтопените църковни камбани за изливане на куршуми за въстаниците.

Когото и да попитате в селото, ще ви насочи към още няколко емблематични места, скрити и позабравени сред къщите. Например, през февруари 1876 г. е създаден революционният комитет. В църквата ,,Свети Георги" въстаниците се кълнат във вярност. Отбелязана е и къщата, където е живял един от водачите на Априлското въстание.

Петричани се вдигат срещу турците ден след обявяването на въстанието в Копривщица. В отговор османците нападат селото, за да потушат бунта. На помощ идва Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Заедно с местни хора от селата наоколо, четниците срещат турците в местността Сливовка. Там е първата победа на Хвърковатата чета срещу башибозука и турската войска.

Освен героичната си история, село Петрич е заобиколено от природни красоти - острите зъбери на Ярков камък и Свети Никола. Ники Василковски пое по стария римски път към Оборище и Панагюрище, за да търси Вран камък - вероятно най-популярното възвишение наоколо.

Разходката в тази част на Средна гора е сравнително лека. Макар и каменист, пътят е широк, без особено стръмни наклони. Движи се през открити участъци, по живописни зелени поляни, избродирани през май във всички цветове на пролетта. От време на време пътеката свива под сянката на широколистна гора, пълна с живот.

С надморска височина от близо 900 метра, Вран камък е една от многото скали в района с впечатляваща гледка към околните възвишения, към Горнотракийската низина, чак до ридовете на Родопите и Рила. Има хипотези, че скалата е култово място от времето на траките.

Цялото това природно и историческо богатство е в околностите на средногорското село Петрич, запаметило един от най-драматичните моменти от Априлското въстание. Разпръснати край петте реки, дали името на Петрич, махалите пазят още една паметна история. След победния удар на Хвърковатата чета, редовната турска войска опожарила селото. Изпепелени били 305 от общо 332 къщи. Предание разказва как оцелелите петричани се скрили в пещера. Прасе обаче слязло до реката да пие вода и издало укритието. Всички били зверски изклани.

Именно заради кървавото потушаване на Априлското въстание общественици като английската пътешественичка лейди Странгфорд призовават тогавашна Европа да обърне поглед към поробена България.

В село Петрич е отбелязана къщата, в която се е помещавала една от шестте лечебници, построени и оборудвани от Емили Странгфорд. Останалите са били в Батак, Карлово, Панагюрище, Перущица и Радилово.

https://nova.bg/news/view/2023/05/07/410783/

[Hatshepsut]

Водопад Зелената скала: тайното водно бижу на Крушуна

Съвсем близо до добре познатите Крушунски водопади, буквално в съседното дере, лее води и сее пръски един изключително красив водопад. Наричат го с няколко имена – водопад Зелената скала, Зеленият водопад, Урушки водопад. Водопадът е висок над 20 метра. До него води добре обособена пътека със стара избледняла маркировка.

Водопад Зелената скала

Малко по-нагоре от водопада може да се стигне и до малка пещера, позната като Урушката пещера. Какво е общото между двете природни богатства? Реката, която захранва водопада извира от пещерата.

Пещерата е позната още с името Пройновска пещера, тя е дълга 1600 метра, двуетажна е и с две галерии – суха и водна.

В тази статия ще ви разкажа за маршрута към Зеления водопад. Преди време, до колкото разбрах, е имало екопътека с това име, но тя сега е леко табу. Оказва се, че водопадът попада в частен имот, което е породило някакъв проблем.

Реката

От гледна точка на изминаване на пътеката, мога да кажа, че към момента на нашето посещение през втората половина на април 2023 тя беше проходима. Единственият тънък момент беше преминаването по един мост над Урушката река, който беше с един паднал парапет и няколко липсващи дъски. Все пак, носещата конструкция на моста беше здрава и можеше да се мине по него бавно и внимателно.

При Зеления водопад

Къде се намира и как се стига до водопад Зелената скала

Както споменах по-горе, водопадът се намира съвсем близо до Крушунските водопади. До него може да се стигне откъм село Крушуна и откъм село Кърпачево.

Кратко видео за водопада:


Водопад Зелената скала до Крушуна, наричан още Зеленият водопад


Откъм Крушуна

Отправна точка е паркингът за маршрута към Крушунските водопади в покрайнините на селото. Там трябва да платите за билети. Тръгвате по алеята към водопадите и след 150 метра трябва да завиете по първото разклонение вдясно точно пред един хотел. Подминавате хотела, а след него и разклонение вляво към старо перило. Малко след това напускате асфалта и тръгвате по пътека, която след няколко метра ви отвежда до местния язовир – водоем Крушуна.

Продължавате по пътеката отляво на язовира. Междувременно минавате покрай останки от крепостни стени – обрасли и неразкопани, на нивото на терена.

По пътеката към водопада

Пътеката навлиза в гора и в един момент излиза на леко открито място. Там има пейка под дърво с останки от маркировка, а малко по-напред се вижда дървен парапет. От там се пада първият, макар и забулен в растителност, поглед към водопад Зелената скала.

По пътеката напред следва разнебитения мост, за който вече споменах. Минава се криво-ляво по него и се продължава по стръмна пътека надолу с обособени някога стъпала. Ако се завие вдясно от първите стъпала, с няколко стъпки може да се стигне до горната част на водопада.

След стъпалата пътеката прави завой надясно, още малко и сте в подножието на водопада. За да го приближите, най-добре се придържайте към брега. Тук вече става леко екстремно.

Разстоянието от паркинга до водопада е малко над километър.

На връщане, като стигнете откритото място с пейката се оглеждайте за пътека вдясно. Тя ще ви отведе за 5 минути до пещера Урушка маара, откъдето извира Урушката река.

Пещера Урушка маара

Откъм Кърпачево

От източните покрайнини на горното село Кърпачево тръгва пътека, която отвежда до село Крушуна. Общо взето пътеката се движи в северна посока, като минава през открити и гористи местности. Обозначена е със стрелки, но аз ви съветвам да ползвате GPS трака, защото на места стрелките са нарядко или се губят.

Пътеката отвежда до местността на Крушунските водопади. Как ще познаете, че сте там? Ще ги чуете – водопадите и хората. На около половин километър след това трябва да се оглеждате за разклон на пътeката наляво. Това е разклонението към Зеления водопад. За съжаление, няма указателна табелка, затова пак ще напомня за GPS трака, който прилагам. След разклона завивате остро наляво и се включвате в пътеката от Крушуна в частта ѝ малко след водоема. От там до водопада разстоянието е около 800 метра, следвате горните указания.

На връщане може да слезете до паркинга при Крушунските водопади, но ще бъдете след билетната каса. Ако решите, може ги посетите и тях.

https://drumivdumi.com/vodopad-zelenata-skala/

[Hatshepsut]

,,Дотам и обратно": Къде се намира най-дългият въжен мост у нас

,,Дотам и обратно": Къде се намира най-дългият въжен мост у нас


До него се стига сравнително лесно

Тази неделя в рубриката ,,Дотам и обратно" Ники Василковски ще ни разходи до най-дългия въжен мост в България. Поемаме към язовир ,,Студен кладенец". Обгърнат в мъгла сутрин, този шедьовър на природата е събрал цялата прелест на Източните Родопи. Далеч преди построяването на язовирната каскада, още през 12 век, средновековният град около манастира ,,Свети Йоан Продром", в сърцето на днешен Кърджали, е бил уязвим за вражески нападения. Един от подстъпите бил проходът ,,Железни врата" по долината на река Арда. Имало нужда от укрепления, които постоянно да бдят за нежелани набези.

Поемаме на изток от Кърджали към една такава крепост – Моняк, която всъщност е една от най-високо разположените в Родопите. Възвишението се откроява рязко сред околния пейзаж с острите си скали над язовира. Каменистият път започва малко след село Широко поле и върви стръмно нагоре.

Сред руините виждаме западния вход на крепостта с двете каменни кули. Под напора на времето частично са оцелели резервоарите за вода и близо 300 метра от крепостната стена.

Моняк е част от историята на Четвъртия кръстоносен поход и битките на цар Калоян с рицарите на Латинската империя. Някои историци вярват, че именно тук кръстоносците избират Анри Фландърски за император.

Възвишението Моняк се извисява на 586 метра надморска височина. На запад белее силуетът на Кърджали. Оттук има и пряка видимост и към останките от замъка Вишеград, който също е контролирал преминаващите през прохода Железни врата.

Погледът ни привлича необикновен мост, пресичащ един от тесните участъци на язовира. До най-дългото въжено мостово съоръжение в България се стига лесно от село Широко поле. За ориентир може да се използва ЖП линията покрай водоема. По нея все пак минават влакове. По-безопасно е да се върви по пътеката в гората до спирка ,,Момина скала".

Въженото съоръжение е дълго 260 метра и ако вървим спокойно ще вземем разстоянието за около 5-6 минути. Това време обаче е крайно недостатъчно, ако искаме да разгледаме всичко, което се вижда наоколо – бреговете на ,,Студен кладенец", къщите на село Лисиците в далечината и град Кърджали.

Двата бряга на язовира са свързани с мост от 1975 година. 2 десетилетия по-късно той е пострадал от водна стихия и е заместен от нов. По него се стига до село Лисиците, в което има десетина къщи, притихнали край устието на река Върбица в прегръдките на Източните Родопи.

Само по себе си селото е забележителност. Постоянните му жители се броят на пръсти. Мястото ще очарова всеки с тишина и спокойствие.

https://nova.bg/news/view/2023/04/23/409336/

[Hatshepsut]

,,Дотам и обратно": Разходка в потайностите на Разбоишкия манастир

,,Дотам и обратно": Разходка в потайностите на Разбоишкия манастир


И къде се намира един още по-малко известен водопад, носещ плашещото име ,,Водопадът на Дракула"

В смутните години на Средновековието опазването на Християнската вяра често е срещало предизвикателства. В различни краища на страната монаси-отшелници търсели непристъпни местенца в скалите, където се отдавали на пост и молитва. Така живописната долина на река Нишава се превръща в духовно средище в Западна България. А край един от нейните меандри се изгражда Разбоишкият манастир.

Намираме на GPS картите годечкото село Разбоище и оттам поемаме на запад. Пътеката е широка, отъпкана и добре маркирана. След около 30 минути спокойно ходене излизаме високо над ждрелото на река Нишава. Оттук ясно виждаме криволичещата жп линия към мина ,,Станянци", покрива на малкия манастир в долината и красивата бяла фасада на скалната църква ,,Въведение Богородично".

Три пъти опустошаван назад в годините, днес манастирът е заспал в тишина. След дълго време в забрава, в средата на 20 век светата обител станала дом на три монахини, запалили огъня на вярата, който гори и днес.

Пресичаме манастирския двор и минаваме по моста над Нишава към подножието на склона. Оттам нагоре пътеката ни води по каменни стълби към изградената в скалите църква ,,Въведение Богородично".

Според една от легендите за построяването на храма - първоначално монасите били решили да вдигнат църквата в основата на склона. Денем строяли, нощем всичко падало. Света Богородица се явила на един от монасите и му казала да съградят храма горе в скалите.

Църквата е добре поддържана. В почивни дни или празници обикновено гъмжи от вярващи, дошли да разпуснат сред очарователната природа в района, да разгледат светинята и да запалят свещ.

Завладени от магията на пробуждащата се пролет, поемаме към друго, също толкова привлекателно кътче в тази част на Стара планина. На половин час ходене от село Разбоище или на няколко минути с автомобил по черен път намираме Букоровския манастир ,,Свети Георги", единственият в страната с 5 залепени една до друга църкви.

Оттам, прекосяваме поляната и след минути чуваме шума на малко познат, но изключително красив водопад. Пътеката надолу е стръмна и в кално време доста хлъзгава. Под скалите обаче попадаме в приказната прегръдка на водопад ,,Котлите", известен още като ,,Водопадът на Дракула". Внушителното 30-метрово произведение на природата няма нищо общо с митичния образ на кръвожадния вампир, а просто е разположено по поречието на река Дракул.

Обикновено водопадът е пълноводен след дъждовен период, най-често напролет.

В сухата част от годината реката със страшното име едвам клокочи между камъните, а Котлите замлъкват. След поредния пролетен дъжд обаче водопадът е незабравима гледка, която оправдава усилията човек да се добере до него.

https://nova.bg/news/view/2023/04/16/408551/

[Hatshepsut]

,,Дотам и обратно": Разходка из архитектурното и фолклорно съкровище Широка лъка

,,Дотам и обратно": Разходка из архитектурното и фолклорно съкровище Широка лъка


Там се намира Националното училище за фолклорни изкуства

Тази неделя Ники Василковски ни отвежда в Родопите. Сгушено между възвишенията на Перелик и Чернатица, село Широка лъка е истинско архитектурно, историческо и фолклорно съкровище. Точно тук, от сърцето на планината, тръгват онези хора, за които автентичната народна музика е пътеводна светлина в живота. Националното училище за фолклорни изкуства там събира деца, които са истински народни будители.

,,Тяхната мотивация е да превърнат в своя съдба съхранението и разпространението на българския фолклор", каза Стоянка Тенова-Илчевска, директор на НУФИ "Широка лъка".

,,Моят дядо е гъдулар, възпитаник на това училище. Той ме запали още от малък. Каза ми, че един ден ще стана гъдулар и ми връчи музикалния инструмент в ръцете", разказа Лъчезар, ученик във Велико Търново.

,,В Калофер във всяка къща се свири на джура гайда и така се запалих. Започнах да свиря в трети клас", сподели ученикът Николай.

Атмосферата в училището е неповторима. Която и врата да отвори човек, отвсякъде се лее български фолклор. Дните около 3 март за всички бяха по-специални, тъй като репетираха усилено за поредния си концерт. Вечерта на националния празник препълнената зала наистина изживя нещо неповторимо - мелодии, заредени с атмосферата на планината, с патриотизма и енергията на талантливите деца.

Тази година родолюбците от Широка лъка имат и по-особена кауза. С приходите от концерта подпомагат възстановяването на пострадалата от наводненията детска градина на карловското село Каравелово. Диригентът на хора Ганчо Гавазов има и личен мотив в тази инициатива.

,,Аз съм родом от Каравелово. Идеята тръгна спонтанно между колегите. Село без детска градина е обречено на гибел. Децата са жизнената сила", сподели Ганчо Гавазов, преподавател в НУФИ ,,Широка лъка".

Погледнато от птичи поглед, училището в Широка лъка е уникален комплекс. Сградата на архитект Лилия Граматикова е привлекателна местна туристическа забележителност. Не само училището, всяка къща в Широка лъка носи духа на Възрожденска България. На брега на реката обаче ще забележим масивната каменна снага на храм, който ще ни накара да влезем вътре.

В началото на 19 век султанът разрешил българите там да съградят църква, но местният турски управник се възпротивил. Широколъчани все пак успели да надделеят и храмът ,,Успение Богородично" бил издигнат и осветен през 1835 година. До църквата блести още една историческа постройка - тази на възстановеното старо килийно училище, превърнато в Музей на духовността.

https://nova.bg/news/view/2023/03/05/403444/