Властите на Европейския съюз са готови с десетия пакет от санкции срещу Русия, който трябва да влезе в сила до 24 февруари, когато се отбелязва годишнината от началото на руската инвазия в Украйна. Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на съвместната пресконференция с украинския президент Володимир Зеленски в Киев, съобщиха едновременно Агенция Франс прес (Agence France-Presse) и Дойче Веле (Deutsche Welle).

Зеленски изрази своето незадоволство от това, че през последните месеци темпото на санкционния натиск на ЕС върху Русия ,,донякъде се е забавило". Фон дер Лайен заяви, че европейските власти, заедно с Г-7, възнамеряват да въведат ценови контрол върху руските петролни продукти,

,,а до 24 февруари – точно една година след началото на конфликта – възнамеряваме да въведем десетия пакет от санкции".

В средата на декември ЕС представи деветия пакет от антируски санкции. По силата на този механизъм ЕС ограничи новите инвестиции в минния сектор и доставките на безпилотни самолети и друго оборудване, което може да се използва от руските военни. Ограниченията засегнаха и три големи руски банки (Московска кредитна банка, Далекоизточна банка и Общоруска банка за развитие на регионите), както и повече от 100 руснаци, сред които режисьорът Никита Михалков и певецът Григорий Лепс.


Агенция Ройтерс допълва, че десетият пакет от санкции предвижда ограничения по отношение на руската ядрена индустрия и диамантите, изключване на още повече руски банки от системата SWIFT и нови експортни санкции.

Освен председателя на Европейската комисия, на срещата на върха в Киев присъстват председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и други висши европейски служители. По-рано украинският министър-председател Денис Шмихал заяви, че по време на събитието украинските власти се надяват да постигнат ,,значителен скок напред" по въпроса за европейската интеграция. Той уточни, че на срещата на върха ще бъдат обсъдени по-специално суспендирането на митата върху украинския износ за още една година, възможността за присъединяването на Украйна към платежната схема SEPA и включването на страната в зоната за мобилен роуминг на ЕС.

https://www.kaldata.com/

Група американски учени разказаха за двойна звездна система, която след няколко милиона години ще произведе килонова – експлозия, придружена от сливането на две неутронни звезди. Енергията, излъчена по време на такава експлозия, може да бъде хиляда пъти по-голяма от показателите за раждането на нова.

Една от звездите в двойната система на разстояние 11 400 светлинни години от нас е неутронна и се нарича SGR 0755-2933. В края на живота си звездата отдаде толкова много материя на своя спътник, че самата тя вече нямаше достатъчно материал, за да завърши живота си с ярка експлозия на супернова. Вместо това, в края на своята ,,кариера", тя произведе ,,тиха" свръхнова – рядко космическо събитие – след което се превърна в неутронна звезда.

Втората звезда от изследваната двойка се нарича CPD-29 2176 и се върти около своя спътник с период от 60 земни дни. Системата в съзвездието Корма беше случайно открита от Клариса Павао (Clarissa Pavao), студентка в Авиационния университет Ембри-Ридъл (САЩ, Аризона), докато изучаваше данни от Междуамериканската обсерватория Серо-Тололо в Чили. Вниманието на изследователите беше привлечено от необичайно правилната кръгова орбита на масивната звезда – ,,тихата" експлозия на свръхнова, произведена от нейната спътникова звезда, не беше достатъчно мощна, за да хвърли компаньона в удължена елиптична орбита, типична за подобни двойни системи.

,,Тихата" свръхнова SGR 0755-2933 избухна преди няколко милиона години и астрономите смятат, че CPD-29 2176 има на разположение поне още милион години, след което самата тя ще произведе свръхнова и ще се превърне в неутронна звезда. След това, две неутронни звезди ще се приближат една към друга за още няколко милиона години и ще се сблъскат, предизвиквайки експлозия на килонова. Преди се смяташе, че в цялата ни галактика Млечен Път има една или две такива системи, но сега учените увеличиха предполагаемия им брой до десет.

В резултат на такива експлозии се образуват огромни количества тежки елементи: платина, ксенон, уран и злато, които просто се изхвърлят в космоса. Астрономите смятат, че след такива събития веществата висят в междузвездната среда и впоследствие образуват астероиди – в резултат на падането им на Земята, при образуването ѝ са се появили благородните метали, които виждаме днес.

https://www.kaldata.com/

Цитат на: Hatshepsut - Днес в 06:21:21Учените се надяват, че излюпеното пиленце ще прилича на нещо средно между Никобарския гълъб и Додо.

Т.е. няма да е истинско додо, а хибрид?

Цитат на: Валсо - Днес в 15:46:02Ми не, не е основната! Основната е била езичеството, а християнството ни е наложено, за да не изпаднем в политическа изолация по онова време, защото християнството не търпи различните.

Към момента е основната.

Това на иконата което държи Борис I в ръката си е пергаментов свитък, ето примерно други варианти, където се вижда по-ясно:

Цитат на: Panzerfaust - Вчера в 20:11:45Отварям тази тема, основно заради потребителя @Валсо, в която ще може да се говори свободно за и против християнството и другите религии, за да не се цапа форумът в другите теми.
Форумът е светски, но не и антихристиянски, затова грозно отношение към основната религия на българите не е добре дошло навсякъде по темите!
И така - заповядайте с Мишока @Шишман!

Ми не, не е основната! Основната е била езичеството, а християнството ни е наложено, за да не изпаднем в политическа изолация по онова време, защото християнството не търпи различните. Ако не си като тях с промит мозък, значи трябва да бъдеш убит. Това е религията на "мира". И подозирам, че ако не бяхме приели християнството, нямаше да има 500 години робство от турчелята.

Рязаните са абсолютно същите - повече те уважават, ако си с промит мозък. Ако си успял да си запазиш мозъка чист от отрови, за тях ти не си човек и не съществуваш. Това обаче не им пречи да убиват християни, когато им падне. То и на мен не ми пречи, де. Или както Джордж Карлин го каза преди време:



Между другото, някой може ли да ми обясни защо на тази икона Борис I държи дилдо?

Вечерна тъпочовка (Hesperiphona vespertina) е вид птица от семейство Чинкови (Fringillidae). Видът е незастрашен от изчезване.


Разпространен е в Канада, Мексико, Сен Пиер и Микелон и САЩ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Вечерна тъпочовка


Птицата е дълга 18,5 см. Възрастният екземпляр има къса черна опашка, черни крила и голям светъл клюн. Възрастен мъжки има ярко жълто чело и тяло, главата му е кафява, а на крилото се забелязва голямо бяло петно. Възрастната женска е предимно маслиненокафява, по-сива по долната част и с бели петна по крилата.

Тези птици се хранят по дървета и храсти, понякога и на земята. Те ядат предимно семена, горски плодове и насекоми. Извън гнездовия сезон те често търсят храна на ята.

Женската строи гнездо на хоризонтален клон или на разклонение на дърво, обикновено по-близо до върха на височина до 18 метра над земята. Люпилото обикновено съдържа 3-5 яйца. Яйцата са синкавозелени с кафяви и сиви петна. Само женската мъти яйцата в продължение на 12-14 дни. През този период мъжкият храни женската. За малките се грижат и двамата родители. Пилетата напускат гнездото след 13-14 дни.

Районът за гнездене на вечерната тъпочовка са иглолистните и смесени гори на Канада, западните планински райони на Съединените щати и Мексико. Птицата е била изключително рядка на Британските острови, като са известни само два записа за подобно събитие.

Миграцията на птиците е променлива, през някои зими те могат да летят доста далеч на юг, в южните щати на САЩ.


https://ru.wikipedia.org/wiki/Вечерний американский дубонос



Evening Grosbeaks (Hesperiphona vespertina) Sitting in a Tree and Several at a Feeder

ЗДРАСТВУЙ, СВЕТЕ!

На годините, на скърбите под твара
клюмна ми главата оснежена;
но видях го вчера минзухара -
луч огря душа ми натъжена
и сърце ми трепет млад усети...
И аз рекох: зравствуй ново цвете!
 
В зима крача... Но животът още пази
за мен тайни чарове мамливи
и на битието в бурните талази
храбро плувам: над бърда сънливи
утром зърна ли го дневното светило
аз му шъпна: здравствуй, слънце мило!
 
Сняг над мене... но сърцето - жарко.
Не убиват ледните фъртуни
туй, що в мене е вечно, що е ярко,
ни в душа отзивчивите струни
и крилата песен пак засяга
моя бдящ дух: здравствуй, Музо драга!
 
Дни на заник... И се любя жежко
тоз мир, хор от плачове и песни
любовта с възторзите й небесни,
на живота нектара, пелина
(близко ми е всичко человешко),
и на път – към тайний бряг да мина,
аз повтарям шепота на вековете:
здравствуй, сладки свете!
 
София, февруари 1910

БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ

I

Глави на вкаменени великани,
безмълвни сфинксове, титани прави,
загледани в небето замечтани –
о карпи, чуда редки, величави
 
на мирозданьето, мечти гранитни
гигантски вцвръстени и вековечни,
аз взирам се в захлас, мечтател скитни,
във ваший тайнствен рой, покой безпечни.
 
И чини ми се, че чета във вази
на вековете тайните загадки,
на времето летежа, във талази
безследно минал над чела ви гладки.
 
II
 
В полите на гигантите безгласни,
във чийто дупки гълъбите гукат,
пасе си стадо; агънца безстрастни
играят; нейде крави мукат.
 
Внезапно там овчарче с лик опален
от слънце лекичко се закатери
по щърбите на истукана скален,
на върха спря се и ръце разпери.
 
Ръце разпери и с гърди пияни
от въздух и свобода нещо ви́кна:
трепнa роякът неми великани
и ехото му десет пъти кликна.
 
III
 
Залезе слънце. Месецът изгрява.
Под златний му светлик, в мирът поднебни
тълпата великани оживява,
добива странни образи вълшебни:
 
чудовища, страшила баснословни
неземни, чужденци на битието,
порастват още, чудни и страховни,
рисувайки си сенките в небето!
 
И мощно диша в нощното сиянье
суровий хор на тез колоси чудни
и сякаш в общий сън, във общото мълчанье
еднички те не спят, едни са будни!
 
Белоградчик, 1910

БОЯНСКАТА ЧЕРКВА

I

Найдох се в хладен мрак. В ръката с вощеница
озъртах се, кат в гроб. От тъмните стени
безгласни гледаха царе във багреница,
боляри, воини от миналите дни.
 
И гледах сенките от миналото време
в благоговеен страх, с прехласнати очи.
И те ме гледаха... Изгасналото племе
възкръсваше пред мен под бледните лучи.
 
И чувствувах се аз назад във вековете,
попаднал в други мир, незнаен и любим,
и като живи там стояха ликовете
свети, издраскани, опушени със дим.
 
И питах ги без глас да ми продумат нещо
за себе си или за техний тъмен век,
какво са ви́дели, мислили и горещо
аз молех ги, но таз молба оста без ек.
 
II
 
Внезапно в мрака там блед образ открои се
с корона на глава – дух белобрад и стар –
и мълчалив и строг във мене той втренчи се.
Познах Шишмана аз, последния ни цар.
 
Тъга стоеше йощ във взора му изплашен,
чер облак бе завил намръщений му лоб,
останал от деня, кога конеца страшен
видял: престола в прах, държавата си в гроб.
 
Аз дълго чаках, ням, дано ми проговори –
да пита, в Търново що става тоя ден?
Стои ли Баязид във царските му двори?
Над Янтра вей ли се ислямский стяг червен?
 
Къде тъгува днес царицата в забрава?
Любезният му син, що враг от трон лиши?
И на Трапезица, светиня златоглава,
кой помен прави днес за царските души?
 
Да повъздиша той за вярата Христова
потисната и за потиснатий народ...
Аз бих го утешил... Но сянката сурова
изчезна. Аз остах един под ниский свод.
 
III
 
И за остах един между стените черни,
при мълчаливите и черни ликове.
Свещта пращеше и с лучите си неверни
огряваше светци, царета... векове.
 
И тъжно ми станa в таз гробница студена
на миналите дни; угасна и свещта!
И леден мрак обви душата ми смутена,
и погледът ми плах блуждайше из нощта.
 
Излязох пак навън, трептящ, кат из тъмница.
Видях пак синий свод и слънцето обле
душата ми с възторг, и новата столѝца
усмихваше ми се в зеленото поле.