Медалът е настолен, на френски език
Стилът му е същия, като на френския медал за възшествието на княз Александър Батенберг от предишния постинг.

Източник на снимките: Bulgarian Royal Decorations https://bg.bulgariandecorations.com/

- аверс



- реверс

Медалите са два  и са на княз Фердинанд.
На аверса е изображението на княза, а на реверса е възпоменателния надпис за Пловдивския панаир от 1892г.

Настолен медал на княз Фердинанд за земеделско-промишленото изложение в Пловдив 1892 г. (Пловдивския панаир)



Медал на княз Фердинанд за земеделско-промишленото изложение в Пловдив 1892 г. (Пловдивския панаир)

Медал, издаден по повод смъртта на княгиня Мария-Луиза на 19 януари 1899г.
(отляво е реверса, а отдясно - аверса)

Медалът е настолен и неофициален, на аверса е ликът на цар Фердинанд, а на реверса е изобразен християнски кръст и надпис на латински: "In hoc signo vinces" (С този знак ще победиш).

Източник на снимките: Bulgarian Royal Decorations https://bg.bulgariandecorations.com/

Неофициален възпоменателен медал по случай началото на военната кампания против Османската империя от 1912г., аверс



Неофициален възпоменателен медал по случай началото на военната кампания против Османската империя от 1912г., реверс

Учреден от царица Елеонора Българска през 1913г. по време на Балканската война и голямото земетресение във Велико Търново.
На кръста има надпис: "Божие е нашето дело. 1912-1913. България"

Източник на текста и снимките: Bulgarian Royal Decorations https://bg.bulgariandecorations.com/


Дата на учредяване: 14-ти / 26-ти Май 1890г.

Брой степени: сребърен и бронзов медал

Награждава се за: участие в построяването на линията Ямбол-Бургас

Форма и размери: кръгла, 30мм в диаметър

Лента: червена, с тясна бяла и по-тясна зелена ивици по краищата

Аверс: Образът на Княз Фердинанд I в профил, заобиколен от титлата My: "ФЕРДИНАНДЪ Iий КНЯЗЬ НА БЪЛГАРИЯ", като двете части са отделени една от друга посредством шестолъчи отворени звезди.

Реверс: Крилато колело със светкавици. Над него по-малка композиция, съставена от ролетка с кръстосани лопата и брадва зад нея. В пръстен около ръба е изписано "ЯМБОЛЪ – БУРГАСЪ 14. МАЙ 1890".


      Медалът, посветен на завършването на строежа на железопътната линия Ямбол-Бургас е учреден вследствие на решение на Министерството на Финансите и е изработен в три варианта - 90мм, 50мм и 30мм в диаметър, като само последния тип има статус на награден медал, който се носи отляво на гърдите на наградения.

      30мм вариант на медала е бил връчен на представителите на Пионерския полк, който е бил отговорен за самото строителство на линията. Офицерите от полка са били удостоени със сребърния медал, а офицерските кандидати, фелдфебелите и нижните чинове - с бронзовия.

Вариантът с размери 90мм е бил отсечен от злато, като единствен негов получател е бил НЦВ Княза. Едва по-късно този вариант е бил дарен и на майка Му - Княгиня Клементина.

        Както 90мм, така и 50мм варианти на медала имат различно и по-детайлизирано изображение на реверса. Там се вижда преминаващ парен локомотив. За разлика от изображението, текстът остава непроменен. 50мм настолни медали са били отсечени в три варианта - златен (позлатен бронз), сребърен (посребрен бронз) и бронзов. Златните са били давани на министри, сребърните - заместник-министри, депутати и прочее, а бронзовите - правителствени ръководни кадри от висш и среден ранг.

      Тъй като тези варианти на медала не са наградни, бихме могли да ги възприемем като възпоменателни награди в чест на успешният завършек на тази важна железопътна линия.


30мм сребърен медал, аверс



30мм сребърен медал, реверс



30мм бронзов медал, аверс



50мм златен медал, аверс



50мм златен медал, реверс



50мм сребърен медал, аверс



50мм бронзов медал, аверс

Източник на текста и снимките: Bulgarian Royal Decorations https://bg.bulgariandecorations.com/


Дата на учредяване: през 1912г.

Брой степени: една

Награждава се за: лично връчван от Монарха, като възпоменание за Неговия сребърен юбилей като държавен глава

Форма и размери: кръгла, 34мм в диаметър

Лента: бяла, със зелена ивица близо до двата края

Аверс: Образът на Цар Фердинанд I, облечен в парадна униформа. От дясната страна на медала е изписано "ФЕРДИНАНДЪ I ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ" на два дъгообразни реда.

Реверс: Царският герб заобиколен от следния текст: "СПОМЕНЪ ЗА ДВАЙСЕТИПЕТГОДИШНО ЧЕСТИТО ЦАРУВАНЕ" и годините 1887-1912 в долната част на медала.


      Медалът, посветен на сребърният юбилей на Царя е един от най-редките и почетни медали на Царска България. Той е бил отсечен в много малък тираж и е бил награждаван лично от Царя, предимно на висши държавни служители, генерали, както и членове на свитата Му.

      Документирани са и редица награждавания с медала дори след абдикацията на Монарха, по време на пребиваването му в Кобург.

      Материалът, от който е изготвен медала е позлатен бронз, а лентата, на която е окачен ясно символизира династическата принадлежност на Цар Фердинанд.


Освен нагръдният медал, съществуват и по-големи екземпляри (90мм в диаметър) с настолен характер. Те се характеризират със същия дизайн, но не са наградни. Степените, в които са били произведени са три: златни настолни медали (от позлатен бронз), сребърни настолни медали (посребрен бронз) и бронзови такива.


Аверс



Реверс



Златен настолен медал, аверс



Златен настолен медал, реверс



Сребърен настолен медал, аверс



Бронзов настолен медал, аверс

Източник на текста и снимките: Bulgarian Royal Decorations https://bg.bulgariandecorations.com/

Дата на учредяване: 2-ри / 14-ти Август 1889г.

Брой степени: за офицери: сребърен кръст за X години и емайлиран златист кръст за XX години отлична служба; подофицери – златисти кръстове, наподобяващи тези за офицери, но без емайл

Награждава се за: на военни лица, за X и/или XX години вярна, непрекъсната и безупречна служба във войската

Форма и размери: Кръст патé с овален център

Лента: трицветна, разделена на равни по ширина жълта, черна и бяла ивици

Аверс:
Кръстове за X години: раменете на кръста са покрити с декоративни точици. Централният медальон изобразява коронования вензел на настоящия Монарх, изобразен над римската цифра "X" (индикирайки броя на годините), и заобиколен от текста "ОТЛИЧНА СЛУЖБА"..

Кръстове за XX години: Златист кръст с рамене емайлирани в зелено и бордюр от бял емайл. Централният медальон е емайлиран в бяло (центъра) и червено (пръстена). В центъра отново е поставен коронования вензел на Монарха, а на пръстена е изписано със златисти букви "ОТЛИЧНА СЛУЖБА", като двете думи са разделени посредством шестолъчи звезди. Кръстът е провесен от лентата посредством овален златист лавров венец с емайлирани в зелено клонки. В средата на венеца са поставени златисти римски цифри "XX". Кръстът за подофицери е почти идентичен, но липсва емайл.

Реверс:
Кръстове за X години: раменете на кръста са покрити с декоративни точици. Централният медальон изобразява коронован български лъв с или без нанесен Саксонски щит на гърдите.

Кръстове за XX години: Златист кръст с рамене емайлирани в зелено и бордюр от бял емайл. Централният медальон е емайлиран в бяло (Княз/Цар Фердинанд) или червено (Цар Борис III) и изобразява датата "2 АВГУСТЪ 1887" (Княз/Цар Фердинанд) или златен български лъв (Цар Борис III). Кръстът е провесен от лентата посредством овален златист лавров венец с емайлирани в зелено клонки. В средата на венеца са поставени златисти римски цифри "XX". Кръстът за подофицери е почти идентичен, но липсва емайл. Кръстовете за подофицери копират Борисовият вариант на кръста, но са без наличие на емайл.

Кръстът за десет години отлична и предана служба в българската войска е бил учреден чрез владетелски декрет, осъществявайки предхождащо решение на Орденския съвет на Военния Орден "За Храброст". Тази нова награда би следвало да се връчва на всички офицери (както и подофицери и офицерски кандидати), които са служили вярно в период от поне десет години, доказвайки себе си като верни и надеждни професионалисти.

      Сред първите наградени с новия знак са бившия регент Полковник Сава Муткуров, Полковник Данаил Николаев и др. Те са получили сребърния кръст на знака още в самия ден на учредяването му, а именно деня на втората годишнина от идването на Княз Фердинанд в България.

      Офицерите се удостояват с кръст, който е изработен от сребро, а офицерските кандидати и подофицерите с аналогичен кръст, но изработен от позлатен бронз или жълта метална сплав. Размерът и на двата вида кръстове е около 34мм.

      Съществуват два основни вида (или емисии) на кръстовете за десет години отлична служба - един от периода на Княз/Цар Фердинанд и един от периода на сина Му - Борис. Разликите между тези два вида са (1) вензела на владетеля и (2) наличието или липсата на Саксонски щит върху гърдите на лъва на реверса.



Кръст за X години (офицерски), Фердинанд I

- аверс



- реверс




Кръст за X години (подофицерски), Фердинанд I

- аверс



- реверс




Кръст за X години (офицерски), Борис III

- аверс



- реверс



Кръст за X години (подофицерски), Борис III

- аверс



- реверс


 

Източник на текста и снимките: Bulgarian Royal Decorations https://bg.bulgariandecorations.com/


Кръст за XX години (офицерски), Фердинанд I

- аверс



- реверс



Кръст за XX години (офицерски), Борис III

- аверс



- реверс




През пролетта на 1933г. се въвежда и подофицерски вариант на кръста за XX години отлична служба. Оформлението му е идентично на офицерския кръст, но за разлика от него е изработен изцяло от метал и липсва емайл. Размерите му са около 39мм в ширина.


Кръст за XX години (подофицерски), Борис III

- аверс



- реверс

Източник на текста и снимките: Bulgarian Royal Decorations https://bg.bulgariandecorations.com/

Дата на учредяване: 22-ри Май / 3-ти Юни 1899г.

Брой степени: златен, сребърен и бронзов

Награждава се за: като възпоминание и награда за отлична служба на офицери, подофицери и войници от 9-ти пеши Пловдивски на НЦВ Княгиня Клементина полк

Форма и размери: кръгла, 32мм в диаметър

Лента: черна, окрайчена с тясна синя ивица

Аверс: Коронования вензел на Принцеса Клементина, заобиколен от думите "ЧЕСТЬ" и "ВѢРНОСТЬ", отделени една от друга посредством малки шестолъчи звезди, всяка една от които е изобразена между два декоративни елемента.

Реверс: Бурбонска лилия. В околовръст са изписани датите "22 МАЙ 1899" и "14 ЯНУАРИЙ 1888" разделени чрез две малки шестолъчи звезди.


      Знакът е бил учреден в чест на 80-тия юбилей на НЦВ Княгиня Клементина (майката на българския Монарх). Целта на тази награда е била с нея да се удостоят военни лица от 9-ти пеши Пловдивски полк, чиито патрон е Княгинята. Тя е поела шефството на полка на 14-ти Януари 1888 - една от годините, изписани на самия знак.

      Самият 9-ти пеши полк е един от най-добре оборудваните и подготвени бойни единици в рамките на Българската войска в края на XIX и началото на XX век. Това е в резултат от огромните финансови средства, с които Княгинята е подпомагала издръжката на полка чак до самата си кончина през 1907г.

      Почетният знак е бил отсечен в три степени. Златна степен са получавали старшите и щабни офицери от полка. Нисшите офицери - сребърна степен, а подофицерите и редовите чинове са получавали бронзов знак.

      Княз (по-късно Цар) Фердинанд I също е бил удостоен със златен почетен знак, бидейки номинално назначен за старши офицер от полка.

      Знакът към днешна дата е много рядък, тъй като е бил раздаван сред състава на една-единствена военна единица. Някои факти сочат, че малка част знаци са били също така раздадени и на особи от близкото обкръжение на Княгинята, а вероятно и нейни роднини зад граница. Историята и предназначението на тази декорация имат нужда от допълнително изследване.


Златен, аверс



Сребърен, аверс



Сребърен, реверс



Бронзов, аверс

За съжаление, не можах да намеря по-подробна информация за тази значка, освен че е била връчвана от 1921 до 1945г. По всяка вероятност, значката е имала 3 степени - златна (или позлатена?), сребърна и бронзова. Първата и втората степен са за офицери и генерали, а третата е за подофицери и войници. И трите степени са с монограма на цар Борис III.

I степен



II степен (сребърна)



III степен (бронзова)

Възпоменателният медал е по случай 10 години от възшествието на Цар Борис III - 1928г.
На медала са изписани годините на още няколко събития, чиито кръгли годишнини са чествани през същата година.

На аверса са ликовете на цар Симеон Велики и цар Борис III, а на реверса е изобразен боен щит и годините на паметни събития от Българската история.

Аверс



Реверс

Източник на текста и снимката: Национален военноисторически музей

На 13 януари 1941 г. със заповед на министъра на войната генерал-лейтенант Теодоси Даскалов е учреден ,,Възпоменателен знак за пострадалите от войните".

Изготвен в два варианта, той е раздаван до края на Втората световната война като ,,израз на отличие и похвала към ранените и убитите във време на война по нашите бойни полета". Когато се дава за раняване, кръстът е покрит със светлосин емайл, а върху щита се изписва цифра ,,1", ,,2" или ,,3", в зависимост от броя на раняванията. Върху предназначения за близки на загинали знак кръстът е покрит с черен емайл, изображение на кръст е поставено и върху щита вместо цифра. Според замисъла на създателите на отличието, поставените върху него изображения символизират отечеството, монарха, славата, страданието, смъртта и войната.

Право да получат и носят възпоменателния знак имат ранените във войните за национално освобождение и обединение, както и наследниците на загиналите. Всички носители на знака получават специален документ – легитимация, издадена от Общия съюз на пострадалите от войните в България, която удостоверява правото на наградения да носи отличието.

На 25 март 2014 г. със заповед на министъра на отбраната учреденият през 1941 г. ,,Възпоменателен знак за пострадалите от войните" е възстановен като ведомствена награда на Министерство на отбраната. Под името ,,Знак за пострадалите във военен конфликт, мисия и операция" той, подобно на предходния знак, също се изготвя в два варианта – за ранени и за загинали. Автор на проектите е художникът Александър Занков. Дава се ,,в израз на благодарност към военнослужещите и цивилните служители от Въоръжените сили, ранени или загинали при изпълнение на служебния им дълг при военен конфликт, при участие в мисия, операция зад граница или за принос в националната сигурност в мирно време".

На изображението: Знак ,,За едно раняване" на фелдф. Добри Филев от 10-и пехотен родопски полк, ранен на 24 август 1916 г. в боя за Чеган, източно от Лерин




...и още едно изображение, на възпоменателен знак за загинал на фронта:

Значка на българската държавна полиция, 1918-1944г.
На гърба на значката е изписан заветът на Паисий Хилендарски: "Българино, знай своя род и език"

Полицейски отличителен знак "За добра служба" - Царство България, 1918-1944г.



Полицейски отличителен знак "За отлична служба" - Царство България, 1918-1944г.

Източнорумелийската милиция е войската на автономната област Източна Румелия.

Временните руски власти, установили се в Южна България в резултат от победата в Руско-турската война, започват формирането на източнорумелийските въоръжени сили през декември 1878 година с обособяването на подразделенията на Българската земска войска от Сливенската и Пловдивската губерния под отделно (руско) командване. Новата формация е преименувана в ,,Източнорумелийска милиция" на 1 март 1879 година. През май същата година тя е реорганизирана в съответствие с Органическия устав на Източна Румелия в 12 пехотни дружини, 1 учебен батальон, 1 полуескадрон, 1 полубатарея и 1 сапьорна рота.

Съгласно Органическия устав, милицията е местна военна сила и е подчинена на османската армия, като при нашествия или военни действия е задължена да я подкрепи.

Командва се от Главен щаб на милицията и жандармерията, който се състои от началник, двама старши адютанти, началник-щаб и началници на различните отделения и служби. Първи началник на милицията е френският бригаден генерал Виктор Виталис (с началник-щаб френският подполковник Тустен дьо Мануар), наследен от пруските генерали на турска служба Вилхелм Щрекер (от 1879 до 1884 година) и Август фон Дригалски (1884–1885).

Главният щаб е попълнен с офицери от немски, френски и английски произход на служба при Високата порта. Първият българин – майор Сава Муткуров, е назначен в щаба през 1883 година. По-голяма част от дружините се командват от руски офицери, а останалите както и ротите и взводовете – от български. През годините броят на руснаците е намален неколкократно в полза на българите на командни длъжности.

Военната служба в Източна Румелия е задължителна за мъжете на възраст между 20 и 32 години. Поради финансови и конституционни ограничения, само ⅓ от новобранците служат две години. Останалите преминават двумесечно обучение. От юни 1879 година 1-ва пловдивска, 10-а хасковска и 12-а бургаска дружина се формират в боен състав, а останалите – в мирновременен. През 1881 година се формират и Пловдивски и Сливенски офицерски обществен съд.

Прослужилите редовната служба са записвани в първо (22- до 24-годишните), второ (на възраст от 24 до 28 години) и трето опълчение (от 29 до 32 години).

Към края на Временното руско управление милицията наброява 7 500 военнослужещи. До 1882 броят им спада под 2 300. В навечерието на Съединението в милицията служат 3 500 души. В периода, докато тя съществува, през редовно обучение преминават 16 000 души. Отделно от тях, през 1879 е образуван резерв на милицията, който достига 21 000 души.

Източнорумелийската милиция участва дейно в Съединението с Княжество България. Рано сутринта на 6 септември 1885 година войскови части под командването на майор Данаил Николаев се заклеват във вярност на княз Александър Батенберг, след което блокират конака на генералния губернатор в Пловдив и пропускат голямоконарската чета на Продан Тишков – Чардафон, който арестува губернатора Гаврил Кръстевич. Заповедите на командващия генерал Дригалски за защита на румелийската власт са пренебрегнати, а руските офицери от милицията се въздържат от участие в събитията.

Непосредствено след Съединението източнорумелийската милиция се влива в армията на Княжеството. С княжески указ №61 от нея са формирани 5-а пеша бригада (9-и пехотен пловдивски и 10-и пехотен родопски полк), 6-а пеша бригада (11-и пехотен сливенски и 12-и пехотен балкански полк), 3-ти конен полк и 3-ти артилерийски полк.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Източнорумелийска милиция