• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 January 2022, 05:18:37

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
15489 Posts

Шишман
5984 Posts

Panzerfaust
1128 Posts

Лина
829 Posts

sekirata
264 Posts

Amenhotep
24 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 171
  • Latest: Pesh
Stats
  • Total Posts: 25,834
  • Total Topics: 1,410
  • Online Today: 105
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 32
Total: 32

avatar_Hatshepsut

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

След последната сянка

Разстрелвам думите, напомнящи за теб.
"Обичам" я разстрелвам двеста пъти.
И в мен остават нежно да кървят
прекъснатите нишки на гласа ти.

Очите ми приличат на дула.
Категорични. Тъмни. Безпощадни.
Улучват спомените с точността,
с която ти
нанасяш рани.

А след това полазва тънък мрак.
Аз светя в него. Нажежена. Бяла.
Пречистена. На себе си. Сама.
И просто съм си аз...
и съм си цялата.

Hatshepsut

Звукът на светлината

Умирах, а звукът на светлината
се спускаше отвесно към сърцето.
Не беше музика. Приличаше на вятър,
изригнал от душата на небето.

Не беше музика, а беше нещо друго,
по-древно от Вселената навярно.
Докосна ме със нежната си лудост
и тихо ме помоли да остана.

Не беше музика. Мелодия и думи,
които по човешки се преливат
със няколко звънящи тихо струни –
достатъчно, за да се чувствам жива.

Hatshepsut

Усещане за песен

Има музика в нощния здрач -
свири бледият пролетен вятър
и под лунната светлина
пее тихо и меко Земята.

Пеят птици с вечерни сърца
и дървета с протегнати клони.
Пее влюбено даже градът
и преливат от ноти балконите.

Има музика в теб. Аз го знам.
Ти потръпваш внезапно и сякаш
се превръщаш в мелодия сам...
Тази музика още я чакам.

Hatshepsut

Ако има и други животи...

Откакто съм русалка, той - кентавър,
пътеките ни все не се пресичат.
Това е жалко... Толкова е жалко,
защото аз безумно го обичам.

Когато стана вишна, ще е друго.
Той ще се влюби в мен. Напролет.
И ще е влюбен много, много дълго.
Чак до върха на новите си клони.

Но ако той реши да е човек, е тъжно.
Човек... едва ли ще ме заобича.
Защото - няма да се лъжем -
русалките не стават на момичета.

Русалките от нелюбов се стапят
и стават само пяна по вълните.
Над тях звездите много тъжно капят.
И някой ги разказва в приказки.

Hatshepsut

Наистина не е прибързано

Аз имам сили само да си тръгна.
Но нямам сили да остана.
Не знам в какво съм се превърнала...
Дали е рано? Не е рано.

Напротив, малко закъснявам.
Изпуснах си сърцето някъде.
Забравих как се стига гарата
със най-отдалечаващите влакове.

Не мога, бързам, няма да се връщам.
Това сърце... не ми се търси.
И без това не съм си същата.
Задръж го и не ми го връщай.

Не ме изпращай, мога и сама.
Не помниш ли, ти ме научи.
Затваряй тая смотана врата.
И много бързо искам да заключиш.

Защото знам ли... глупавото ми сърце
ще вземе да ме дръпне да остана.
Но аз не мога. Вече не.
Обичам те. Изчезвам. Друго няма.