Нашенци в Косово и Албания. Книга за гораните

[Hatshepsut]

Нашенци в Косово и Албания. Книга за гораните

Книгата "Нашенци в Косово и Албания" е за гораните, помаците на Шар планина, потомци на етническите българи в Косово и Албания. Тя е пътешествие из 19 села в Призренска Гора, 15 села в Жупа, Косово, и 9 села в Кукъска Гора, Албания, описани в началото на XX век от българските етнографи Васил Кънчов и Йордан Иванов като българи, живеещи в Шар планина в Косово, Северна Албания и Западна Македония.
Следвайки маршрутите отпреди 100 години на големите български етнографи, авторката открива, че днес описаните от тях хора са съхранили своя стар поминък и все още са най-добрите сладкари и бюрекчии на Балканите, както и традиции, в които се преплитат езически, християнски, богомилски, мюсюлмански елементи. Тя търси спомени и паметници от богомилите, както и отпечатъка в историческата памет в Гора и Жупа в Косово на двата века българско господство (XI– XIII в.) и голямото турско владичество на тази територия от 1445 до 1912 г. Пътешествайки из нашенските села в Косово и Албания, но също и из бивша Югославия, авторката открива, че днес както и различно да се определят тези хора (горани, бошняци, македонци мюсюлмани, българи), помежду си те се наричат нашенци, а езика, на който говорят и който учат само вкъщи – нашенски. Сватбите при помаците в Родопите и в Шар планина са еднакви, както и говорите. Тези места не са далече от България – и географски, и духовно. При нашенци в Косово и Албания има жив спомен за горанските бюрекчийници и сладкарници в много български градове преди 70-80 години.
Книгата е основана на 4 пътешествия из Призренска Гора и Жупа в Косово, Кукъска Гора в Албания, на автентични истории и интервюта с местни политици, интелектуалци, поети, писатели, обикновени хора, както и на много публикации на изследователи, историци от България, Сърбия, Македония.
Авторката описва кризата на идентичността в Гора и Жупа. Малката етнографска група живее на границите на три съвсем млади държави на Балканите – новосъздаденото Косово, младата Македония и създадената през 1912 г. "по-стара" Албания. Тези хора са застрашени от претопяване. Историците в балканските страни спорят за техния произход. Според албанската теза това са славянизирани илири, сръбската теза е, че това са ислямизирани сърби, българската теза – ислямизирани българи, най-вероятно потомци на богомили, а македонската теза претендира, че това са македонци с ислямско вероизповедание. В годините след създаването на държавата Босна и Херцеговина в Гора и Жупа, Косово, се появяват новокомпонирани бошняци. Косово е отесняло на албанците и те трескаво търсят нови територии, на които да се разширяват. Гораните се страхуват, че ще бъдат изтласкани от Шар планина, която вече е прекръстена на... Албански Алпи.
Съвременният гурбет на нашенци присъства в книгата с описание на истории на горани гурбетчии в Македония, Сърбия (Нови пазар, Прешево), България. Пътешествията на авторката са през лятото, тъй като нашенските села в Косово са празни през зимата и се пълнят през юли и август.
Книгата дава точни цифри за броя на нашенци – през лятото в Гора има 25 хил. души, но през зимата те са не повече от 7000, главно възрастни гора, жени и деца. В 15-те села в Жупа, Косово, живеят 14 500 души. Нашенци там са най-добрите строители на Балканите. В Кукъска Гора, Албания, живеят 7500 горани, а в цяла Албания те са над 15 000 души.

Авторката е живяла в с. Брод в Косово, както и в с. Борйе, Албания. Пътешествала е с автобуси, маршрутки, коли, на магаре, на стоп. Особено ценни в книгата са автентичните народни песни от Косово и Албания, стиховете от съвременни местни автори, приложението с карта, таблици, авторски фотографии от Косово и Албания, снимки от семейни архиви на нашенци. На корицата има снимка на нашенка от Кукъска Гора и дизайнерски символ, създаден на основата на розета край с. Шищейец, смятана за богомилски знак.
Таня Мангалакова е родена е през 1966 г. в Стара Загора, завършила е журналистика в СУ "Климент Охридски" през 1989 г. Има много статии, анализи, репортажи за български и европейски медии. В момента работи като кореспондент на "Осерваторио суи Балкани" за България и координатор във фондация "Балкански политически клуб".
ОТЗИВИ ЗА КНИГАТА
"Таня Мангалакова притежава талант като разследващ журналист и изследовател на Балканите. Подготвя се неуморно, преди да стъпи на терена, а веднъж попаднала там, в средата, която е приковала нейния интерес, с емоция и страст проучва избраните обекти и теми. Напомня по своето любопитство, по избора на красиви места, по широката мрежа от хора чрез които събира информацията си - от политическия елит до населението на високите планински села, на старите пътешественици от ХІХ век.
Както не рядко се случва на теренистите, тя се влюби в един от обектите на своите проучвания – етно-културната, етнографската група на гораните. Таня живя сред тях, стана техен душеприказчик и си постави за цел да ги извади от забравата."
Д-р Антонина Желязкова, балканист

**** **** ****
"До най-ценните съкровища, да речем до едно adagio, често се стига по трудни пътеки. Това определено е вярно за Гора и нейните жители – "нашенци", - малко познато общество, успяло да съхрани вековни традиции и вродено чувство за гостоприемство. С тази книга, съставена от истории, събрани със страст и лична обвързаност, но същевременно и основана на солидно етнографско изследване, Таня Мангалакова ни отвежда в самото сърце на Балканите, сред красиви и яки планинци, разделени днес между Албания, Македония и Косово, за да разкрие съкровището на "нашенци", но също така и на много предизвикателства и рискове, пред които се изправят те в бурното и опасно време на промяна. Защото адажиото продължава, а най-ценните съкровища са и най-деликатни."
Франческо Мартино, журналист,"Osservatorio sui Balcani"

**** **** ****

"Да странстваш из Балканите и да разпитваш в търсене на истини за някогашни или днешни съдбовни превратности – това е начинание мъчно и често – рисковано. Наградата – безброй истории, шарени като пейзажа. Трябва да сме благодарни на Таня Мангалакова, че е събрала тези зрънца от миналото, съдби, откровения като искрици – ако ги бе оставила да се разпилеят, щяхме да сме загубили нещо и от себе си. Човешките истории, събрани в книгата, са чудесен материал за размисъл с тъжна усмивка върху обърканите балкански идентичности."
Велко Милоев

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=16923

[Hatshepsut]

Нашенци в Косово и Албания: Как живеят гораните и къде са корените им (видео)

Поемаме към Западните Балкани, чиито история и настояще са наситени със събития и противоречия. Някъде там, между Албания, Косово и Македония се намират гораните.

Редица експерти твърдят, че те са преселници от Източна Стара България още от времето на богомилството. До началото на 70-те години на XX век са били записвани от местните власти като турци, по-късно са класифицирани като ,,мюсюлманска" народност, а през 90-те години гораните са обявени за уникален етнос.

След създаването на Македония се появяват и други теории за идентичността им.

Където и да е истината за тази немалка общност, благодарение на филма на Таня Мангалакова – ,,Нашенци в Косово и Албания", можем да видим отблизо нейния живот, обичаи и култура.

За историята, традициите и идентичността на българите в Косово и Албания вижте разговор с Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика.


bTV Репортерите: Нашенци (I част)


bTV Репортерите: Нашенци (II част)

[Hatshepsut]

Българският език в Албания и Косово

[Panzerfaust]

Фейсбук-страница "Българи в Албания и Косово": https://www.facebook.com/bulgarians.albania.kosovo/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Таня Мангалакова "Нашенци в Косово и Албания":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3126