• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 January 2022, 05:36:11

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
15489 Posts

Шишман
5984 Posts

Panzerfaust
1128 Posts

Лина
829 Posts

sekirata
264 Posts

Amenhotep
24 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 171
  • Latest: Pesh
Stats
  • Total Posts: 25,834
  • Total Topics: 1,410
  • Online Today: 118
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 110
Total: 110

avatar_Hatshepsut

Интересни научни открития

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:44:56

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Динозавър без зъби е живял на територията на Бразилия


Националният музей на Рио де Жанейро обяви за откриването на нов вид "много рядък" динозавър - теропод без зъби, който е живял на територията на страната преди 70 милиона до 80 милиона години, предаде АФП.

Динозавърът Бертазаура леополдине (Berthasaura leopoldinae) е бил малък. Дължината му е била 1 м, а височината - 80 см. Той е идентифициран по фосили, намерени при разкопки в щата Парана от 2011 до 2014 г.

Тероподите са двукраки динозаври, обикновено месоядни или всеядни, със зъби. Този обаче е имал човка и не е имал зъби, за разлика от останалите динозаври, откривани в Бразилия досега, уточнява Националният музей на Рио де Жанейро в комюнике. Изследването е извършено съвместно с палеонтоложкия център в Контестадо. Публикувано е вчера в сп. "Нейчър".

Фосилите са били изключително добре запазени - части от череп, челюст, гръбнак, таз, предни и задни крайници. Това прави "Берта" един от най-добре запазените екземпляри от периода креда.

Липсата на зъби е "истинска изненада за палеонтолозите" и поставя много въпроси за начина на хранене на динозавъра. Възможно е да се е хранел различно от другите тероподи, но това не му е пречело да яде месо, твърдят авторите на изследването.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/bezzyb-dinozavyr-e-zhivial-na-teritoriiata-na-braziliia-6134089

Hatshepsut

Съвременниците на динозаврите, които са живи и днес



Топ 5 праисторически животни, които са били по-опасни от динозаврите

Преди 65 млн. години падането на огромен метеорит предизвикало един от най-големите катаклизми в историята на Земята.

Масовото измиране на видове довело до изчезването на динозаврите – макар че, според повечето палеонтолози, някои успели да се спасят и да еволюират, превръщайки се в птици. Други същества обаче оцелели, без да се налага да се променят така драстично.

В следващите редове може да научите любопитни подробности за част от тези съвременници на динозаврите.

Крокодили



Едва ли има други съвременни животни, които да приличат повече на динозаври от крокодилите. Те обитават нашата планета от впечатляващите 240 млн. години. През периода Креда (в края на който се случва масовото измиране на видове, довело до изчезването на динозаврите) редом с динозаврите са съществували и гигантски крокодили като саркосухите, деиносухите и дриозаврите, за които палеонтолозите отбелязват, че са били едни от най-опасните хищници в историята на Земята.

Змии



Крокодилите не са единствените влечуги, съвременници на динозаврите, които са живи до днес. Най-старите вкаменелости на змии, познати на науката, са на възраст 140 – 167 млн. години.

Въпросът за техния произход е обект на разгорещени спорове. Някои учени смятат, че техни прародители са мозазаврите – водни влечуги, които на свой ред произлизат от вараноподобни гущери.

Друга теория гласи, че змиите са се развили от гущери, развили умението да се заравят под земята. В хода на еволюцията, тези видове загубили крайниците си, за да могат по-лесно да се заравят.

Хлебарки



По време на периода Карбон (359 – 299 млн. г. пр. Хр.) хлебарките са един от най-разпространените видове на Земята. Те са били около два пъти по-големи от днешните хлебарки.

Изумителното е, че тези насекоми са преживели няколко масови измирания – включително това между периодите Перм и Триас, когато изчезват близо 90 процента от всички видове на нашата планета.

С оглед на историята на хлебарките не е никак изненадващо, че според много хора те биха оцелели дори и след ядрен взрив – нещо, което не е истина, макар че могат да понесат десет пъти по-силна радиация от хората.

Пчели



Тези насекоми, без чиято помощ огромен брой съвременни растения биха изчезнали, се появили през периода Креда. Те произлизат от хищни оси, хранели се с други насекоми.

Предполага се, че историята на пчелите започва относително по същото време, когато на Земята се появили и първите цъфтящи растения. Тъй като са открити много малко фосили на пчели, еволюцията им до голяма степен е обвита в мистерия.

Смята се, че голямото измиране на видове в края на Креда намалило рязко техния брой, но те все пак успели да оцелеят.

Акули



Акулите са едни от най-уникалните същества, обитаващи нашата планета. Те са се появили за пръв път преди близо 450 млн. години.

Това означава, че акулите не само са по-стари от динозаврите, но и са успели да преживеят четири от петте масови измирания в историята на нашата планета. През периода Креда, когато динозаврите били властелини на Земята, акулите често ставали жертви на опасни хищници като Спинозаврите, но след това броят им постепенно започнал да се увеличава.

Вероятно най-известният вид праисторически акули е Мегалодонът – истинско чудовище, достигащо дължина от близо 20 м. и тежащо около 60 тона. За наше щастие, тези огромни хищници са изчезнали преди 2 млн. години.

Мечоопашати раци



Това едро членестоного, известно и с имената мечоносец и подковообразен рак, еволюира изключително бавно. Неслучайно е наричано живо изкопаемо – на практика, то изглежда по почти същия начин както преди 250 – 300 млн. години. Също както акулите, тези раци са преживели няколко масови измирания.

Любопитна подробност за тях е, че те не принадлежат към клас Ракообразни както останалите раци, а към отделен клас – Xiphosura. По тази причина тези членестоноги са най-близки от таксономична гледна точка до организмите от клас Паякообразни (като паяци и скорпиони).

Морски звезди



Появили се преди цели 480 млн. години, морските звезди днес обитават дъната на всички океани – от Екватора до полярните области. Освен това, те се срещат на различна дълбочина – от крайбрежните райони до 6 км. под повърхността.

Още от дълбока древност, морските звезди имат по пет лъча, с помощта на които се придвижват. Всеки знае, че ако един от тях бъде откъснат, на негово място израства нов. По-малко известен факт е, че от откъснат лъч може се възстанови цяла морска звезда.

Хатерии



В наши дни тези влечуги могат да бъдат забелязани единствено на някои малки острови около Нова Зеландия. Хатериите са се появили преди около 220 млн. години и са единствените оцелели до днес представители на разред Клюноглави. Намерените кости от тези същества показват, че до около 950 г. пр. Хр. те са били широко разпространени.

За изтребването им първоначално допринесли маорите, а след това и пристигналите на територията на Нова Зеландия европейци. Към края да 19 в. хатериите изчезнали от двата големи острова – Северния и Южния.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/syvremennicite-na-dinozavrite-koito-sa-zhivi-i-dnes-6128717

Hatshepsut

02 December 2021, 06:50:32 #114 Last Edit: 02 December 2021, 06:52:43 by Hatshepsut
Карл Ландщайнер, кръвоспасителят


Той получава Нобелова награда за откриването на кръвните групи. Но това съвсем не е единственият му принос в медицината. Тази седмица в рубриката Малки истории за велики европейци от 20 век ви разказваме за австрийския лекар Карл Ландщайнер

Карл Ландщайнер, лекар, патолог, имунолог, биолог, /1868–1943/

Произход: Австрия, интелектуално еврейско семейство

Образование: доктор по медицина от Виенския университет, учи химия във Вюрцбург, Мюнхен и Цюрих

Научни постижения: откривател на кръвните групи и резус фактора, открива инфекциозния характер на полиомиелита и вируса, който го причинява, пионер на кръвопреливането,

Признание: Нобелова награда за медицина /1930/


Ако някой спаси живот, е герой. А ако спаси милиарди животи? Не, количеството стряска и игнорираме човека, чиито открития дават на хората нов дъх.

Той е австриец, казва се Карл Ландщйнер, и разбули тайните на кръвопреливането, като откри кръвните групи и изведе законите за съвместителство между кръвните клетки.

Човешката кръв може да е спасител, но и убиец. Кръвопускането е древна лечебна практика. През 5 в. пр.н.е. Хипократ я споменава в медицинска книга, но не я препоръчва. После в Рим Гален уточнява, че няма лошо в нея, стига да е под наблюдение на лекар. А в медицински и магьоснически среди векове се върти и идеята за нещо повече - за кръвопреливане.

През 15 век папа Инокентий VIII иска да му прелеят кръв от момчета, за да се подмлади, но умират и момчетата, и папата. След два века интересът към темата се възражда - Уйлям Харви описва системата на човешкото кръвообращение и това води до успешни опити за кръвопреливане с участието на кучета.

40 години по-късно Жан-Батист Дени, дворцов лекар на Луи XIV, прелива овча кръв на 15-годишно момче, което оцелява. Но следват много провали и практиката е забранена във Франция. Минават още два века, за да се появи Карл Ландщайнер и да изясни проблемите.

Карл Ландщайнер е роден през 1868 във Виена. На 17 е в медицинското училище на Виенския университет. Вече има ясна визия за бъдещето и, за да не среща препятствия, приема католицизма. Антисемитските настроения са силни и той знае, че иначе, заради еврейския произход, няма да получи професорско място. Иронията е, че въпреки това в родината той никога не става редовен професор.

В университета Карл се интересува от органична химия и след дипломирането се отдава на научни изследвания - обикаля Европа, включва се в екипи на водещи учени и усвоява модерната лабораторна техника. На 27 е асистент във Виенския институт по хигиена, там развива интерес към имунологията и реакциите на кръвния серум.

Скоро се прехвърля в отдела по патология и анатомия на Виенския университет. За десетина години прави 4000 аутопсии, публикува 75 научни статии, повечето посветени на имунологията, а опитите му с кръвни проби, лични и на колеги, през 1901 водят до откриване на основните кръвни групи – А, В и О, която той първоначално нарича С. Малко по-късно учениците му допълват откритието със смесената група АВ.

Човешката кръв се състои от няколко вида клетки, които плуват в плазма. Разликите между кръвта на отделни хора идват от наличието или липсата на специални молекули - антигени и антитела. Това прави кръвните групи несъвместими или частично съвместими. Неправилното им смесване пък води до реакции, често смъртоносни.

Важно усложнение идва и от тъй наречения ,,Резус фактор", който съпътства всички групи. Системата резус фактор се състои от 50 антигена, най-важният е D и точно неговото присъствие или отсъствие в организма се обозначава с плюс или минус.

За откритието на кръвните групи, през 1930 Карл Ландщайнер получава Нобеловата награда за медицина, но не смята това за най-важното си откритие - твърди, че то е късмет. Но за малките молекули Haptens в имунологията, Ландщайнер казва, че малцина, освен него, биха могли да го открият. Това е скромният начин да се каже – никой.

Той открива също вирусния характер на полиомиелита, така става възможно създаването на ваксина и почти пълното унищожаване на този човешки бич. Ландщайнер открива и специална микроскопска техника за диагностика на сифилиса чрез пряко наблюдение на бактерията. През 1927 изнамира и още кръвни групи - М, N и Р.

Но има два най-важни фактора за това името му да не е известно извън специализираните среди. Първо, сферата на работа на Ландщайнер е не само сложна, но и много специфична - трудно е тя да се вкара дори в системата на научно-популярната литература.

И второ, той е темерут. Да, жени се и има нормален семеен живот, разбира от музика, сам е прекрасен пианист, тайната му страст са криминалните романи. Но мрази публичността - цял живот Карл Ландщайнер не дава нито едно интервю, включително по повод Нобеловата награда. Това не е скромност, това е начин на мислене.

На 75 умира от инфаркт, а ние, вместо да го почитаме все повече, започваме да го забравяме все повече.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31588494.html


Кръвната група на здравия човек остава непроменена през целия му живот, подобно на пръстовите отпечатъци. Кръвната група е своеобразен идентификатор на личността, който се предава от родителите на децата.
Тя е по-древна категория от расата и главната разлика между хората не е в етническия произход, а в състава на кръвта.

Кръвта на прадедите ни

Кръвната група е определен етап от многохилядната еволюция на храносмилателната и имунната система, резултат от адаптирането на нашите прадеди към променящите се природни условия.
Според полския учен Людвиг Хирсцфелд древните хора от трите раси имали една кръвна група – нулева. Храносмилателният им тракт бил добре приспособен към преработването на месна храна. Ето защо дори днешният човек с нулева кръвна група има повишена киселинност на стомашния сок отколкото хората с другите кръвни групи. Затова често язвата се среща при хора с тази кръвна група. Останалите кръвни групи се отделили чрез мутация от ,,първата кръв" на нашите първобитни прадеди.
С увеличаването на населението и промяната на околната среда намалява възможността да се добива месо. Постепенно в основен източник на енергия за човека се превърнал растителният белтък. Това довело до възникването на ,,вегетарианската" втора кръвна група – А. Преселването на народите в Европа е причината за преобладаването там на хора с кръвна група А в момента. Нейните притежатели са по-приспособени към оцеляването в плътно населени райони. Кръвна група А е типична за градския жител. Смята се, че той е оцелявал по времето на средновековните епидемии от чума и холера в Западна Европа, които затривали цели градове. В носителя на кръвна група А на генно ниво е заложено умението и необходимостта да съществува в общност, с по-малко агресия и голяма контактност.
Смята се, че родината на гена на третата кръвна група В се намира в предпланинската част на Хималаите, в днешните Индия и Пакистан. Отглеждането на животни и използването на млечни продукти в храненето определили поредната еволюция в храносмилателната система на хората. Суровите климатични условия довели до появяването на черти на характера като търпение, целеустременост и невъзмутимост.
Четвъртата кръвна група АВ възникнала в резултат от смесването на гена А и носителя на гена В. Днес само 6% от европейците имат тази кръвна група, която е най-младата в системата. Тази група е наследила висока имунологична защита, която се проявява в устойчивост към автоимунни и алергични заболявания.

Специалният маркер ,,А"

През 1891 г. австралийският учен Карл Ландштайнер провел изследване на червените кръвни телца – еритроцитите. Той открил любопитна закономерност: в червените кръвни телца на някои хора може да има специален маркер, който ученият означил с буквата ,,А", при други – маркер ,,В", при трети нямало нито един от тези маркери. По-късно науката изяснила, че описаните от Ландштайнер маркери са специални белтъчини, които определят видовата специфика на клетките, т.е. са антигени. На практика изследванията на Карл Ландштайнер разделили хората на три групи според свойствата на кръвта: О, А и В. Четвъртата група АВ била описана от учения Дакастело през 1902 г. Общото откритие на двамата учени било наречено системата АВО.
През 1927 г. били открити още четири антигена – М, N Р и р на повърхността на еритроцитите. По-късно станало ясно, че върху съвместимостта на кръвта на различните хора тези четири антигена не оказват никакво влияние. През 1940 г. бил описан още един антиген, който бил наречен резус-фактор. В неговата система съществуват шест антигена - C, D, E, c, d, e. Резус-положителни се смятат хората, в кръвта на които се съдържа главният антиген в системата Резус – D, открит в макака Резус. Резус-факторът за разлика от антигените в групите кръв е разположен във вътрешността на еритроцита и не зависи от наличието или отсъствието на други фактори в кръвта. Резус-факторът също се предава по наследство и се запазва през целия живот на човека. Той се намира в еритроцитите на 85% от хората, тяхната кръв се нарича резус-положителна Rh+). Кръвта на останалите хора не съдържа резус-фактор и се нарича резус-отрицателна (Rh-).
Така еритроцитът на всеки човек има голям набор от антигени. Наричат ги обикновено аглутиногени – от думата аглутинация – слепване, вещества, които предизвикват слепване. Най-важните са двата вида антигени – А и В, различните съчетания между които определят на кръвната група в системата АВО.
В целия свят кръвта широко се използва за лечебни цели. Но ако не се спазват правилата при преливането на кръвта, това може да заплаши живота на човека.
Хората от кръвна група 0 са универсални донори, тъй като тяхната кръв може да се прелива на лица с другите кръвни групи. Хората с група АВ са универсални реципиенти – на тях може да се прелива кръв от всяка кръвна група.
Резус-факторът и кръвната група имат голямо значение. Ако резус-факторът попадне в организма на хора, в които той отсъства, в кръвта започва имунологична реакция, в резултат на която се появяват придобитите разрушаващи белтъчини – аглутинини, към резус-фактора. Когато попадне повторно, еритроцитите, които съдържат резус-фактор, в кръвта на резус-отрицателни хора настъпва слепване и разрушаване на еритроцитите.
Резус-факторът се отчита и при преливането на кръв, и при бременност.

(Издателство "Распер" - Facebook)

Hatshepsut

Невероятното съкровище на динозаври в Италия пренаписва история, география и еволюция


Възрастен и две млади индивида динозаври Tethyshadros insularis, представящи различния външен вид на незрели и зрели екземпляри в древната среда на Villaggio del Pescatore, първото находище в Италия, съхраняващо останките на много динозаври от същия вид

Колекция от останки на динозаври в Италия пренаписва историята, географията и еволюцията на древната средиземноморска област.

В сравнение с прекрасното си художествено и археологическо наследство, вкаменелостите от динозаври са много редки в Италия.

Не е изненадващо, че откриването на първите изолирани останки от тези животни в началото на 90-те години на миналия век предизвиква голямо вълнение, но скоро след това са сметнати за нищо повече от изключение от правилото. По време на разцвета на динозаврите, преди между 230 и 66 милиона години, древната средиземноморска област би била съставена от безброй малки острови, далеч от всички основни континенти – Европа, Африка и Азия – неподходящи като местообитания на големи животни като динозаври. Или поне така се смяташе.

Сега, ново проучване, публикувано в Scientific Reports и координирано от изследователи от Университета в Болоня, разкрива първия палеонтологичен обект с множество, изключително завършени скелети на динозаври в Италия - обекта Виладжо дел Пескаторе (Villaggio del Pescatore), разположено близо до Триест, в североизточна Италия.


Скелетът на Бруно, възрастен динозавър от вида Tethyshadros insularis, описан в това ново проучване

Тези красиви скелети принадлежат към вида Tethyshadros insularis и представляват най-големите и най-пълните скелети на динозавър, откривани някога в тази страна. Екипът описва скелетите на някои от най-красивите и непокътнати динозаври от обекта (по-специално на нов индивид с прозвище ,,Бруно") и подчертава появата на седем (вероятно единадесет) индивида във Виладжо дел Пескаторе.


Скелетни реконструкции на двата индивида Tethyshadros insularis, с незрелия екземпляр, наречен ,,Антонио" (горе) и зрелия, новоописан скелет на ,,Бруно" по-долу

Динозаврите не са единствените фосилни останки от мястото - риби, крокодили, летящи влечуги и дори малки ракообразни предоставят ярка картина на древна екосистема, запазена като никоя по света. Уникалните вкаменелости, събрани във Виладжо дел Пескаторе, могат да бъдат разгледани в Природонаучния музей (Museo Civico di Storia Naturale) в Триест.


Палеонтологичен обект Виладжо дел Пескаторе с палеонтолози, работещи за извличане на вкаменелостите от динозаври

Изследването също така преразглежда и пренаписва много еволюционни хипотези за интерпретиране на древния средиземноморски контекст.

Първоначално геолозите интерпретират района, който днес е Виладжо дел Пескаторе, като част от остров в средата на ,,протосредиземноморския" океан, наречен Тетис. Това подкрепя неправилното тълкуване, че сравнително малкият, първият скелет на динозавър, открит на обекта (с прозвище ,,Антонио"), всъщност е вид ,,джудже", пример за така нареченото ,,островно правило" (еволюционната миниатюризация на по-големите животни в изолирана среда поради недостиг на ресурси).


Костите на "Антонио" под микроскоп, показващи костните клетки (черни, оградени точки). Вкаменените костни тъкани са анализирани, за да се направи извод за относителната възраст на скелетите на динозаврите към момента на смъртта им

В това ново проучване изследователският екип документира, че ,,Антонио" е незрял индивид, докато ,,Бруно", който е по-голям по размер, представлява по-възрастен индивид – и може да е все още да нараствал към момента на смъртта си.


Черепът на ,,Бруно", новоописаният скелет на динозавъра Tethyshadros insularis

Новите геоложки данни, събрани от екипа, също така дават информация и за възрастта на мястото и неговите вкаменелости - преди приблизително 80 милиона години, през периода Креда. Това е с около 10 милиона години по-старо, отколкото се смяташе преди - доста отдавна, дори за динозаври. По това време днешна Североизточна Италия, е земя край огромен океан, но свързана със Западна Европа и Азия. Това означава, че древното Средиземноморие не е било само малки острови, а са били възможни много миграционни маршрути през сухопътните мостове на това, което днес наричаме Италия за големи сухоземни животни като динозаврите.


Опростено еволюционно дърво, показващо къде би се поместил Тетисхадрос между неговите роднини на хадрозаври, така наречените динозаври с патешки клюви

Това ново изследване е не само първото изключително откритие, но най-важното е основната роля на италианските фосили на динозаври за оценката на важни научни хипотези за тези древни животни.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Neveroiatnoto-sakrovishte-na-dinozavri-v-Italiia-prenapisva-istoriia_177902.html

Hatshepsut

Как са ходели и летели най-големите летящи животни в историята на Земята


Художествена интерпретация на външния вид на представители на вида Quetzalcoatlus northropi

Сред най-големите животни, летяли някога във въздуха са влечугите от семейство Azhdarchidae, наречени кетцалкоатъл, на името на ацтекския бог Кетцалкоатъл (,,перната змия"), а размахът на крилата им може да е достигал над 12 метра.

Най-големият екземпляр от този летящ птерозавър е представен само от един набор от фосили, открити в края на 70-те години на миналия век в Национален парк "Биг Бенд", разположен на границата на Съединените щати и Мексико. Останките на животното от периода на късната креда, чиито вид е получил названието Quetzalcoatlus northropi, на името на ацтекския бог Quetzalcoatl (,,Перната змия") се съхраняват в Тексаския университет в Остин.

Наскоро местни палеонтолози пускат наведнъж серия от 6 статии, публикувани като отделно допълнение към Journal of Vertebrate Paleontology, представяйки резултатите от многогодишни изследвания на тези образци. Учените предоставят най-пълната картина на живота на този потомък на динозаврите. Тези статии описват геоложката и екологична среда на периода горна креда, анатомията и мястото на кетцалкоатъла в родословното дърво на влечугите, както и как се е движил по земята и във въздуха. Един от документите е въведение към тази впечатляваща поредица от изследвания.

Изминаха повече от 45 години от откриването на кетцалкоатъла, но досега малко се знае със сигурност за него.

Как би могъл да ходи с дългите си крила, които докосват земята, когато са сгънати? С какво и как се е хранил? Умеел ли е да лети добре? И как животно с размах на крилете 12 метра, но крака по-малки от два метра, е можело да лети във въздуха?

Авторите на това мащабно изследване вярват, че това е първото истинско изследване на най-голямото летящо животно в историята. Те наричат откритията си ,,революционни в изследванията на птерозаврите, първите животни след насекомите, които някога са развили способността активно да летят".

Размерът на крилото на изкопаемия птерозавър е сравним с дължината на крилото на някои самолети. Крилата му бяха поне един и половина пъти по-големи от крилата на най-голямата птица, позната на науката.

Въпреки че носи името на бога "Пернатата змия", кетцалкоатълът не е имал пера: тялото му, включително кожата на крилата, е покрито с косми, както всички птерозаври. Подобно на динозаврите, той вероятно е бил топлокръвен и активен.


Въз основа на реконструкции на 5-метров образец, Quetzalcoatlus lawsoni, палеонтолозите разбират, че е размахвал с голяма сила крилете си, благодарение на здравото закрепване на раменната кост на крилете към нотариума и гръдната кост

Палеонтолозите от Тексаския университет внимателно са проучили наличните проби и на първо място са установили, че някои от тях, които преди са били смятани за останки на по-малки млади екземпляри, всъщност са свързани с други вид птерозаври. Един от тях се оказва близък роднина на кетцалкоатлите и е наречен Quetzalcoatlus lawsoni – в чест на Дъглас Лоусън, който за първи път открива останките на кетцалкоатлите в "Биг Бенд" през 1971 г. За разлика от гигантите Quetzalcoatlus northropi, размахът на крилете им е бил ,,само" пет до шест метра.

Образците на кетцалкоатлите на Лоусън са много по-пълни и многобройни, което дава възможност да се реконструира биомеханиката на техните движения и след това да се екстраполират находките към по-големите им роднини.


Сравнение на размера на човек с Q. northropi (в зелено) и Q. sp. (в синьо)

Подобно на птиците, прилепите и дори хората, предните крайници на птерозаврите са съставени от три сегмента: рамото или раменната кост, от раменната кост до лакътя, предмишницата, включително лъчевата и лакътната кост, и костите на китката и ръката.

Авторите на изследването пишат, че кетцалкоатълът се е хранил и летял във въздуха като чапла, планирал е във въздуха като кондорите и лешоядите, но поради огромните си крила е вървял по земята по необичаен начин, различно от което и да е друго известно животно.

Кетцалкоатълът е ходел на два крака. Но поради това, че предните му крайници са толкова дълги, крилата му все пак са докосвали земята, дори когато са сгънати.

Този факт накара изследователите да предполагат, че птерозаврите са ходили като прилепи-вампири, използвайки предните си крайници, за да се движат по земята. Но изследване на костите показва, че птерозавърът не може да използва крилата си, за да ходи. На земята е можел да движи крилата си само напред или встрани.

Това не означава, че са били непохватни.

,,За да не се спъне, кетцалкоатълът първо е повдигал лявото си крило, след това е правил крачка с левия си крак и след това се е подпирал на крилото си. Ходел е така", обяснява водещият автор на няколко статии Кевин Падиан (Kevin Padian) от Калифорнийския университет, Бъркли.

Това идеално пасва на формата на отпечатъците на ходещи птерозаври, открити в Южна Франция през 90-те години, отбелязва Падиан.

Животното няма опашка, затова за да се подобри маневреността на полета, има почти двуметровата шия и 1,2-метров череп, украсени с голям хребет.

Учените отбелязват добре развитата гръдна кост, към която са прикрепени мускулите, които задвижват крилата, което показва, че кетцалкоатлите са летели активно.

Тъй като краката на кетцалкоатла са по-къси от крилата, махането с крилата не е било достатъчно, за да полети.


Great Blue Heron Take Off in Slow Motion

Изследователите отхвърлят идеята, че животното е излитало бягайки - би било доста трудно да разпери толкова дълги крила, при положение, че има толкова къси спрямо тялото крака.

Вместо това, птерозаврите най-вероятно са правели мощен отскок със силните си задни крака, скачайки на височина от два или три метра, за да могат да размахат огромните си крила. Между другото, чаплите правят същото, въпреки че са значително по-малки от тях.


Реконструкция на местообитанията на кетцалкоатлите

Освен това палеонтолозите са анализирали геоложкия контекст, в който са открили останките на летящите птерозаври. Различните обстоятелства на откритието сочат разнообразен начин на живот. Преди около 70 милиона години, територията в южната част на днешен Тексас не е била пустиня, а влажна гора, пълна с водни басейни.

Според учените гигантите Q. northropi са се държали като съвременни чапли: сами са търсели храна в езера и реки. Но някои Q. lawsoni се срещат на групи, което показва, че са образували временни или постоянни ята. Дългите им беззъби челюсти им позволяват да ловуват водни животни, включително раци и мекотели.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-sa-hodeli-i-leteli-naj-golemite-letiashti-zhivotni-v-istoriiatan-n_178154.html

Hatshepsut

Експериментална ваксина премахва зомби клетките и забавя стареенето


Японски учени създадоха първата експериментална ваксина срещу остаряване. В организма на лабораторните мишки новата ваксина рязко намалява нивото на остаряващите клетки и увеличава общата продължителност на живота. Това е много важен резултат за забавяне остаряването на хората и при профилактиката и лечението на заболяванията, свързани с възрастта.

При остаряването нашата имунна система вече не може с предишната ефективност да премахва дисфункционалните клетки. Натрупвайки се те могат да предизвикат възпаление в организма, да доведат до развитие на рак, невродегенеративни, сърдечно-съдови и други заболявания. От много години учените се опитват да разберат, дали премахването на така наречените зомби клетки ще забави стареенето. Сега екипът изследователи от Япония публикува първите данни за ефективността на новата ваксина, която премахва тези клетки.

При разработването на своя метод първоначално те са определили протеина в стареещите клетки, а след това са създали въздействаща на него пептидна ваксина.



При нейното въвеждане, в организма се образуват антитела, които се прикрепват към зомби клетките и по този начин ги маркират за премахване от страна на левкоцитите.

При здравите възрастни мишки ваксинацията удължава техния живот и подобрява свързаните с остаряването нормални и патологични фенотипи.

Остаряващите клетки водят до развитието на ракови болести, инсулт, Алцхаймер, диабет, нарушаване на зрението, сърдечно-съдови заболявания и други. Получените резултати разкриват съвсем нови възможности в профилактиката и лечението на тези болести при хората.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Учени откриха многоножка с 1306 крака


По света повече от 7000 вида многоножки пълзят по горските пътища и градинските лехи, чиито трудни за преброяване чифтове крака пълзят из почвата в търсене на храна. Крайниците на многоножките могат да наброяват от десетки до стотици и докато известният рекорд за многоножка с най-много чифтове крака е около 750 крака, открита в Калифорния и описана през 2006-та година, то днес този рекорд може да бъде подобрен. В английския език за подобен род насекоми съществува терминът ,,millipede", който в буквален превод означава ,,1000 крака". До днес нямаше открит вид, който да има толкова крака и това понятие беше по-скоро мит. Но вече не е така.

,,Учебниците по зоология и ботаника за учениците и студентите ще трябва да бъдат актуализирани, тъй като сега наистина имаме реална многоножка (millipede)", казва Денис Блек, експерт по многоножки и помощен научен сътрудник в университета LaTrobe в Австралия.

,,Истинската" многоножка е наречена от учените Eumillipes persephone. Новият вид е открит в сондаж, пробит като част от минна операция в Западна Австралия, на почти 200 фута дълбочина (около 60 метра) под земната повърхност. Това е първата многоножка, която отговаря на своето многокрако прозвище със зашеметяващите 1306 крака.

,,Това е просто невероятна цифра", казва Пол Марек, ентомолог от Virginia Tech и водещ автор на статията, документираща находката, публикувана в четвъртък в списанието Scientific Reports. — ,,Все още не мога да повярвам", допълва Марек.

Кръстена на името на Персефона, гръцката богиня на подземния свят, тази новооткрита многоножка е малко по-дълга от 3,7 инча и е тънка приблизително колкото USB кабел. Многоножката също така живее много по-дълбоко в почвата от всеки известен по-рано вид и историята на нейното откриване звучи толкова невероятно и късметлийски, че е цяло чудо, че се е случила.

Първият човек, който открива Персефона, е Бруно Бузато, главен биолог в Bennelongia Environmental Consultants в Западна Австралия. Организацията е специализирана в подземни проучвания на животинския свят и често бива наемана от минни компании, които искат да извършат екологични оценки, докато търсят ресурси. Добивните компании сами пробиват сондажите, които според Бузато са като ,,портали" в подземния свят.

За да открие какъв подземен живот се крие под дадена почва Бузато залага ,,капани" през сондажите, които се пробиват. Той взема пластмасова тръба с няколко дупки отстрани и я пълни с пръст, листа и понякога със специфични хранителни вещества. След това я пуска в една от дупките и я оставя там. Животът, който се намира на дълбочина в почвата е привлечен от ,,капана", тъй като очаква той да донесе необходимите ресурси за неговото оцеляване. Когато Бузато вади капаните месец-два по-късно обикновено те кипят от живот.

Бузато казва, че рутинно в тези капани се откриват нови същества, някои от които никога не са били виждани преди. ,,Около 80 до 90% от това, което извличаме, са неописани и неоткрити видове", казва той. Така че определено не е бил изненадан, когато през август 2020 г. той открива необичаен животински вид, който никога дотогава не е бил идентифициран. При изваждане на подобен капан от сондаж в провинция в Източен Голдфийлдс в Западна Австралия, Бузато намира изключително дългата многоножка. ,,Разбрах, че това е наистина специален вид, още първия път, когато го зърнах", казва той.

Няколко години по-рано Бузато си спомня, че е чел изследователска статия за вида Illacme plenipes, калифорнийски вид многоножка, която досега държеше рекорда за най-многокраката такава. Водещият автор на това изследване е Пол Марек, ентомолог от Virginia Tech. Бузато му изпраща имейл, в който прикачва снимки от невероятната си находка.

,,Направих бързо преброяване и открих 818 крака първия път. Тогава много се развълнувах, тъй като вече имахме рекорд", казва Марек. За да направи откритието научно достоверно и достойно за публикуване в списание, Марек е изследвал екземплярите под мощен микроскоп и е анализирал тяхната ДНК. Бузато, в сътрудничество с музея на Западна Австралия, изпраща екземпляри в лабораторията на Марек в САЩ. Така с общи усилия екипът успява да намери и анализира пет многоножки, като една женска успява да вземе новия световен рекорд за най-голям брой крака – 1306, а един мъжки екземпляр не успява да ,,прекрачи" границата от 1000 крака и при него са преброени само 998.


Ако имате интерес може да преброите краката – ще откриете точно 1306

Каква полза носят толкова много крака?

Многоножката Персефона живее в свят без светлина и вероятно с много ограничена храна. Еволюцията я е създала с невероятни характеристики, които ѝ позволяват да оцелее в тези неблагоприятни условия. Когато Марек успял да погледне Персефона под микроскоп, той забелязал много прилики с Illacme plenipes, многоножка, която живее по средата на света, на териториите около Тихия океан. Той обаче открива и  и някои странни характеристики. ,,Не беше като другите членове на семейството", казва Марек.

Новооткритата многоножка няма очи, което е уникално за този вид животни, а същото така не е и пигментирана. И двете специфики са разбираеми – ако живеете в подземния свят очите не са ви толкова необходими. Не е нужно да откривате промени в светлината. Вместо това, Персефона има огромни антени. Загубата на пигментация е често срещана при голямо разнообразие от животни, които живеят на места без светлина, като пещери, но еволюционният натиск, който е в основата на загубата на пигментация, все още предстои да се изясни.

Краката на Персефона са ѝ необходими за движение. Те ѝ позволяват да се движи бързо в подземните територии, които обитава, да може да достига по-бързо до местата, на които може да има храна и да се предпазва от заплахи на средата.

Всички тези характеристики помагат на Марек и екипа да класифицират вида в реда Polyzoniida, далечни роднини на предишния рекордьор с най-голям брой крака, и предложиха, че Persephone и Illacma plenipes са пример за конвергентна еволюция – където два далечно свързани вида развиват сходни физиологични черти като се адаптират към своите ниши. Марек и неговият екип предполага, че супер дългото тяло и късите крака помагат на тези животни да се ровят в подземния свят, осигурявайки им допълнителна сила да пробиват почвата, както и по-голяма ефективност при необходимост от прекосяване на големи разстояния, особено когато няма много храна и съответно енергия на разположение.

,,Комбинацията от тези характеристики наистина говори за важността на това какво може да бъде открито да се движи дълбоко под земята – вероятно всички тези специфични особености за новооткрития вид се дължат на ограничения набор от хранителни вещества на мястото, където живее", казва Марек.

Събитието по откриването на този нов вид повдига въпроса, че е възможно да има десетки видове, живеещи под краката ни, които никога не сме виждали преди. През август 2020 г. никой никога не е виждал многоножката Персефона и никой не е знаел, че тя съществува. Това е щяло и да си остане така навярно още много дълго време, ако не беше изследователският интерес на Бузато.

,,Не мисля, че някога щяхме да разберем за този вид, ако не беше проучването на минерали, което минните компании провеждат", казва Денис Блек, експерт по многоножките от LaTrobe и съавтор на изследването. Бузато отбелязва, че минната компания в този случай е платила и за самите проучвания, както и е финансирала учените да успеят да публикуват откритието си.

В същото време основната заплаха за оцеляването на вида, поне доколкото знаем в момента, биха били същите тези минни операции. Ако огромно огнище на многоножки бъде открито в някой регион, в който минните компании искат да започнат добив, то чия воля ще спечели – на многоножките или на компаниите? За щастие на Персефона, Бузато отбелязва, че районът, в който е открит, не е този, в който минната компания се стреми да се насочи.

Според изследователите е възможно да има и видове с още повече крака.
,,Възможно е долу да има по-дълги", казва Блек. ,,Това, което искам да направя, е да спечеля от тотото, да купя оборудване за пробиване и да прекарам годините си до пенсия в пробиване на дупки", допълва той.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Перфектно запазено в яйцето си бебе динозавър дава нови еволюционни улики


Художествена реконструкция на бебето динозавър

Рядък и изящно запазен ембрион на динозавър в яйце като птиче е открит в Южен Китай, предоставяйки ,,безпрецедентен поглед" към развитието на динозаврите.

С поза, която наподобява съвременните птичи ембриони, близо до излюпването, вкамененият ембрион е забележителна находка, която дава възможност да се разкрият еволюционните връзки между съвременните птици и изчезналите динозаври и ги определя като много по-дълбоки, отколкото се смяташе преди.

,,Този ембрион на динозавър в яйцето си е един от най-красивите фосили, които някога съм виждал", заявява палеонтологът и автор на изследването Стив Брусат (Steve Brusatte) от Университета в Единбург.

,,Този малък пренатален динозавър изглежда точно като птиче, свито в яйцето си, което е още едно доказателство, че много характеристики, характерни за днешните птици, са се развили за първи път в техните предци на динозаври."

Ембрионът, който лежи във вкамененото си яйце, е на възраст между 72 и 66 милиона години и е идентифициран като овираптор, група пернати тероподни динозаври, които имат отчетливи беззъби, подобни на папагал човки и понякога сложни гребени.


Мама овираптор мъти яйцето

Всички птици са еволюирали директно от група двукраки динозаври, известни като тероподи, чиито членове включват извисяващия се тиранозавър рекс и по-малките велоцираптори.

Поведението преди излюпване не е единственото поведение, което съвременните птици са наследили от своите предци динозаври. Известно е също, че същият вид динозаври са седяли върху яйцата си, за да мътят по начин, подобен на птиците, обяснява Дарла Зеленицки (Darla Zelenitsky), доцент в катедрата по геонауки в Университета на Калгари в Канада.


Снимка на ембриона на овираптора във вкамененото му яйце

Както всички други нептичи динозаври, овирапторите изчезват в края на Кредата, преди около 66 милиона години, когато астероид удря Земята. Птиците, еволюирали от по-ранни тероподи, по някакъв начин оцеляват при това събитие.

Тази последна находка е дългоочаквано откритие и такова, което може би не би се появило, ако служителите на музея не бяха открили фосила, който е бил в склад от около десет години.

,,Бяхме изненадани да видим този ембрион, красиво запазен в яйце на динозавър, лежащ в поза като птица", разказва Уайсъм Ма (Waisum Ma) от Университета в Бирмингам. "Тази поза не е била разпознавана в нептичи динозаври досега."

Повечето от другите ембриони на нептичи динозаври, открити до момента, са непълни или скелетите им са повредени, но това вкаменено яйце съдържа един от най-пълните ембриони на нептичи динозаври, открити досега – и това предполага, че поведението на свиване на крайниците може да е еволюирало преди произхода на съвременни птици.

Почти пълният скелет с размери приблизително 23,5 см от главата до опашката е сгънат вътре в удълженото вкаменено яйце, което е с почти цели 7 см по-късо от ембриона.


Позицията на бебето динозавър в яйцето е подобна на тази на съвременните птици

,,Това е невероятен екземпляр... Работя върху яйца на динозаври от 25 години и все още не съм виждала нещо подобно", коментира Зеленицки, съавтор на изследването, публикувано в списание iScience във вторник.


Реконструкция на бебе динозавър, което скоро ще се излюпи, базирано на вкаменелостите

Демонстрирайки известна подвижност, предните крайници на ембриона са сгушени от двете страни на черепа му, който е прибран към основата на завитата му опашка, както може да видите в реалистичната реконструкция горе.

Смяташе се, че тази прибрана поза е уникална за птиците, които сгъват телата си и пъхат главите си под крило, за да се подготвят за излюпване.



Animated life reconstruction of a close-to-hatching oviraptorosaur dinosaur embryo

Въпреки че точният стадий на развитие на ембриона, наречен ,,Baby Yingliang", не е известен и връзката между свиването и излюпването все още е несигурна за изчезналите тероподи, този рядък екземпляр, запазен с превъзходни детайли, предоставя някои прозрения за развитието и еволюцията на динозаврите.

Сравненията показват, че ембрионът лежи в поза, различна от техните по-далечни братовчеди динозаври, зауроподоморфи с дълги вратове, и много подобна на пилешките ембриони дни преди да се излюпят.

Въз основа на тези анализи екипът изследователи, описващи находката, предполага, че поведението на свиване за първи път е еволюирало при динозаврите тероподи преди много десетки или дори стотици милиони години. Все пак ще са необходими още фосили на ембриони – не само на тероподни динозаври, но и на зауроподоморфи, за да се провери тази теория.

,,Този нов изключителен изкопаем ембрион намеква, че някои ранни поведения на развитие, често считани за уникални за птиците, може да са вкоренени по-дълбоко в еволюционната линия на тероподите", пишат изследователите.

Други характеристики на подобни на поведението на птиците като родителско поведение на динозаврите, мътещи яйца в гнезда, са били наблюдавани при динозаврите тероподи и преди. Един член от семейството на тероподите, вкаменен троодонтид, дори е намерен с глава, пъхната под предния крайник в поза за сън, обичайна за съвременните птици.

Но тъй като има само много малко фосилни ембриони на динозаври, открити към днешна дата, и малко екземпляри, запазени с толкова детайли, да се правят смислени сравнения на ембрионалното развитие при динозаврите е най-малкото трудно да се каже.

Използвайки наличния материал, изследователите успяват да сравнят новата находка с две други овирапторни яйца, съдържащи ембриони, които показват някои разлики в позата на динозавърчето, която може да представлява различни етапи на свиване в развитието на ембриона, само няколко дни преди да се излюпи.


"Бебе Луси"  - открит по-рано фосил на бебе динозавър

Докато не бъде открит следващият екземпляр, изследователите на това последно откритие планират да се задълбочат в черепните кости на ембриона и, използвайки различни техники за изобразяване, да разкрият други части на тялото, които все още са покрити със скала.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Perfektno-zapazeno-v-iajtceto-si-bebe-dinozavar-dava-novi-evoliutcionn_178844.html
Informative Informative x 1 View List

Hatshepsut

Археолози откриха многоножка с размерите на автомобил


Артроплевра (реконструкция)

За тези, които се страхуват от пълзящи гадинки, геоложкият период Карбон (от 359 млн. г. до 299 млн. г. пр. н. е.) би бил просто кошмарен. Около 100 милиона години преди динозаврите, този период е характерен с гигантски многоножки с дължина до 3 метра, които крачат по Земята. Поне това е положението според археологическите вкаменелости, които току-що бяха изровени в Нортъмбърланд, Англия.
Многоножката с размери на автомобил всъщност е изкопана през 2018 г., но изследванията на останките й току-що приключиха. Публикувано в Journal of the Geological Society, проучването разкрива, че този екземпляр от Arthropleura би тежал 50 килограма – и по този начин официално е най-голямото известно безгръбначно, откривано някога.

Според Science Alert тези огромни същества са живели между 299 и 359 милиона години. Въпреки че експертите отдавна знаят за съществуването им, тази конкретна вкаменелост е запазила част от екзоскелет – което потвърждава техния размер за първи път. За водещия автор Нийл Дейвис обаче остават много въпроси.

,,Намирането на една такава гигантски вкаменелости е рядкост, защото след като умрат, телата на тези животни се разтопяват", каза Дейвис. ,,Все още не сме намерили вкаменена глава, така че е трудно да знаем всичко за тях."

От музея Зенкенберг във Франкфурт

Според LiveScience единствените други два известни екземпляра от Arthropleura (открити в Германия) са далеч по-малки. Смята се, че този вид предпочита блата и очевидно обитава гори, както си личи и от находката в Нортъмбърланд.

,,Това е напълно случайно откритие", казва Дейвис. ,,Заради начинът, по който беше паднал, камъкът се беше напукал и много удобно разкрива вкаменелостите, които един от нашите бивши докторанти случайно забелязва. Невероятно вълнуваща находка, но вкаменелостите са толкова големи, че трябват четирима човека, за да ги пренесем нагоре по скалата.

Камъкът, за който става дума, е блок от пясъчник. Дейвис каза, че той и колегите му са имали ,,много късмет" да го открият, защото районът ,,не е място, известно с вкаменелости". Освен това, фактът, че се появява от паднала скала, която се напуква, за да разкрие съдържанието си, оставя изследователите в приятна почуда.

Този камък съдържа перфектно запазен екзоскелет, което е рядкост за материала, от който е направен, който обикновено се разлага много преди да има шанс да вкаменее. И за разлика от другите вкаменелости на Athropleura, открити в Германия, този е най-големия.

,,Изглежда, че се е напълнил с пясък много бързо", каза Дейвис. ,,Той е намерен във вкаменен речен канал, така че вероятно е паднал в малка река и се е заровил в утайката много бързо... По-малките екземпляри имат общо съотношение ширина: дължина от 4,78. Така че, тъй като нашето животно определено е широко 55 см, това го прави 2,63 м дълго."

,,Това биха били най-големите животни на сушата през Карбона."

Преди откриването на този екзоскелет почти всичко, което изследователите знаят за вида, се корени във вкаменени отпечатъци. Техният колосален размер често се обяснява с повишените нива на кислород в атмосферата по това време, но оттогава експертите осъзнават, че това не е основният фактор.

Докато съществото процъфтява по време на карбоновия период, когато концентрацията на кислород в атмосферата е била 23%, това е само 2% по-високо от днешните 21. Дейвис също засяга и диетата на членестоногите като предполага, че може да са били в състояние да си уредят най-любимите храни. ,,Въпреки че не можем да знаем със сигурност какво са яли, по това време в постелята на листата е имало много хранителни ядки и семена, а те дори може да са били и хищници, които са се хранили с други безгръбначни и дори малки гръбначни, като земноводни", казва той.

В крайна сметка изследователите все още имат въпроси. Остава неясно колко крака наистина са имали от вида Arthropleura, например. Докато други по-пълни фосили имат 32 сегмента в тялото си, Дейвис казва, че не е известно дали съществото е имало по два крака на сегмент – общо 64 – или по един крак за сегмент за общо 32.

Тази конкретна вкаменелост предполага, че е имала най-малко 20 крака. Видът е процъфтявал в продължение на 45 милиона години, преди появата на влечугите през пермския период да предизвика тяхното изчезване.

https://www.chr.bg/istorii/priroda/arheolozi-otkriha-mnogonozhka-s-razmerite-na-avtomobil/

Hatshepsut

Ханс Гайгер, броячът на разпадналите се атоми


Ханс Гайгер
Физик и изобретател /1882 – 1945/

Произход: Германия, интелектуално семейство

Образование: доктор по физика и математика от университета в Ерланген, работи с Ръдърфорд в университета в Манчестър

Интереси: физика и математика

Научни постижения: Гайгеров брояч, Гайгер-Марсдън експеримент, законът Гайгер-Нутъл, открития, свързани с ядрените частици

Как да се преброи онова, което не се вижда, чува, докосва, вкусва и помирисва? Не може, казват опитът и разумът. Но човешкият гений не спи - изобретателят Ханс Гайгер създаде уред, който брои алфа-частици, усъвършенства го за бета-частици и фотони, стимулира проучването на атомната структура и спаси хиляди, дори милиони животи.

Гайгер-Мюлеровият брояч, по-известен като Гайгеров, защото Валтер Мюлер се включва само в подобрението, е уред за измерване на радиация.

От говорителя му за всеки импулс се чува цъкане. А щом цъканията надхвърлят способността да ги броите, бягайте - всяко от тях показва, че невидими гадости искат да ви убият.

Как точно работи тази джаджа?

Най-безобидни са алфа-частиците. Те са едрички, проникващата им способност не е голяма и ги спират лист хартия или памучна тъкан. Бета-частиците са с нищожна маса и висока скорост, минават през дрехите и проникват няколко милиметра в човешка тъкан, може да предизвикат лъчева болест. Гама лъчите пък са форма на радиация с малка дължина на вълната и огромна енергия. Имат силна проникваща способност, йонизиращо действие и висока честота, не се отклоняват в електромагнитно поле, разрушителни са за живите тъкани и предизвикват рак. А броячът на Гайгер помага да държим далеч от себе си всички тези опасности.

Йоханес Гайгер е роден през 1882 в Нойщат, Германия. За разлика от други гении на физиката, той не е добър ученик, но се ориентира добре в интересите и способности си. През 1902 учи физика и математика в Мюнхен и Ерланген, но нещо в него се обръща и той става блестящ млад учен.

Продължава в Манчестър, където среща Ърнест Ръдърфорд, който разпознава таланта му и го държи в експерименталната лаборатория.

Точно в помощ на Ръдърфорд Гайгер създава брояча за алфа частици, а година по-късно, през 1909, с Ърнест Марсдън провежда прочутия ,,опит със златното фолио". Те пускат алфа частици през златно фолио, някои от тях се отклоняват под ъгъл над 90 градуса и дори се връщат назад.

Според господстващия атомен модел, това е невъзможно. Но Гайгер, Марсдън и Ръдърфорд схващат, че нещата са други. Те мислят, смятат и чертаят две години, докато през 1911 Ръдърфорд обявява т.нар. ,,планетарен модел" на атома. По този начин скромните стъпки на човека в атомната физика стават гигантски крачки.

През същата 1911, Ханс Гайгер и Джон Нътъл извеждат едноименния физичен закон, който свързва константата на разпад на радиоактивния изотоп с енергията на отделените алфа-частици.

Гайгер става известен в научните среди и получава покана да оглави новата лаборатория по радиоактивност в Брауншвайг.

По време на Първата световна война, той е офицер в Генералния щаб на артилерията и работи за усъвършенстване на газовата маска. Покрай това често е в окопите и пипва ревматизъм, който понякога го обездвижва за седмици.

След войната Гайгер се връща към научната работа. Поема катедрата по експериментална физика в Кил и усъвършенства брояча.

През 1929 е професор в Тюбинген и се занимава с космически лъчи – основна тема до края на живота му. През 1936 е в Берлин и до смъртта си през 1945 остава шеф на физическия департамент във Висшето техническо училище.

Със сигурност през 1939 той е сред инициаторите на петиция, с която 75 известни немски учени предупреждават режима да не бърка политиката с образованието и науката. Апелът е предизвикан от натиска учени евреи да напускат, а студенти евреи да не се записват. В същото време пък Гайгер е част от тъй нареченото ,,Ураниево общество" - секретният нацистки проект за създаване на атомна бомба, еквивалент на американския проект ,,Манхатън".

Противоречиви са информациите за отношението на Гайгер към еврейските му колеги, но Ернст Щулингер, който участва в американската космическа програма, пише:

,,Много по-късно стана ясно, че професор Гайгер, чрез връзките си с Ръдърфорд и други влиятелни англичани, е помагал на някои от своите принудени да емигрират колеги, за да изградят ново съществуване в чужбина".

В края на войната руснаците влизат в Берлин и Ханс Гайгер е изгонен от къщата си. Дом намира в Потсдам, където умира по неизвестна причина през септември 1945. Личният му Гайгеров брояч е отброил едва 63 години живот.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31651177.html

Hatshepsut

Открити са първите биоинженерни хибридни животни - в древна Месопотамия


Смятало се, че животинските кости в Ум ел-Мара са от кунга, тъй като зъбите им имат следи от хамути и модели на износване, които показват, че са били хранени, а не оставени да пасат

Жителите на Древна Месопотамия са използвали хибриди от опитомени магарета и диви магарета, наречени "кунга", за да теглят бойните им колесници преди 4500 години - най-малко 500 години преди да бъдат отгледани за целта коне, разкрива ново проучване.

Анализът на древна ДНК от животински кости, открити в Северна Сирия, разрешава загадката за това какъв тип животни са били ,,кунгите", описани в древни източници, че са теглили бойни колесници.

,,От скелетите разбрахме, че са еднокопитни [животни, подобни на коне], но те не отговаряха нито на мерките на магарета, нито на сирийските диви магарета", разказва съавторът на изследването Ева-Мария Гейгъл (Eva-Maria Geigl), генетик в Института Жак Моно в Париж. "Така че те бяха някак различни, но не беше ясно каква е разликата."

Новото проучване обаче показва, че кунгите са били силни, бързи и все пак стерилни хибриди на женско домашно магаре и мъжко сирийско диво магаре, или хемиона - вид еднокопитни животни, произхождащи от региона.

Новото проучване е публикувано на 14 януари в списание Science Advances.

Древните летописи споменават кунгите като високо ценени и много скъпи животни, което може да се обясни с доста трудния процес на отглеждането им, обяснява Гейгъл.

Тъй като всяка кунга е била стерилна, като много други хибридни животни като мулетата, те е трябвало да бъдат произведени чрез чифтосване на женско опитомено магаре с мъжко диво магаре, което е трябвало да бъде уловено, разказва Гейгъл.

Това е било особено трудна задача, защото дивите магарета са можели да тичат по-бързо от магаретата и дори от кунга и е било невъзможно да бъдат опитомени.

,,Те наистина са извършили биоинженеринг на тези хибриди", отбелязва Гейгъл пред Live Science. "Доколкото знаем, това са най-ранните хибриди и те е трябвало да правят това всеки път за всяка произведена кунга - така че това обяснява защо са били толкова ценни."

Бойни магарета


Паното "Война" от "Стандарта на Ур", 4500-годишна шумерска мозайка, която сега се намира в Британския музей, показва екипажи от кунги, теглещи четириколесни колесници

Кунгите се споменават в няколко древни клинописни текста върху глинени плочки от Месопотамия и са изобразени като теглещи четириколесни бойни колесници върху известния ,,Стандарт на Ур", шумерска мозайка отпреди около 4500 години, която сега е изложена в Британския музей в Лондон.

Археолозите са подозирали, че това е някакво хибридно магаре, но не са знаели с кое еднокопитно, разказва Гейгъл.

Някои експерти смятат, че сирийските диви магарета са твърде малки - по-малки от магаретата - за да бъдат отглеждани за производство на кунги, отбелязва Гейгъл.


Костите на кунги са открити при разкопки преди около 10 години от гробна могила в Тел Ум ел-Мара в Северна Сирия от археолога Джил Вебер (Jill Weber) от Университета на Пенсилвания

Видът вече е изчезнал и последното сирийско диво магаре - не много повече от метър - умряло през 1927 г. в най-стария зоопарк в света, Tiergarten Schönbrunn във Виена, Австрия; останките му сега се съхраняват в природонаучния музей на този град.

В новото проучване изследователите сравняват генома от костите на последното сирийско диво магаре от Виена с генома от 11 000-годишни кости на диво магаре, открити в археологическия обект Гьобекли Тепе, в днешната югоизточна Турция.

Това сравнение показа, че и двете животни са от един и същи вид, но древното диво магаре е било много по-голямо, разказа Гейгъл. Това предполага, че сирийският вид диво магаре е станал много по-малък в последно време, отколкото е било в древността, вероятно поради влиянието на околната среда като лова, обяснява Гейгъл.

Древна Месопотамия


Историците смятат, че шумерите са първите, които развъждат кунга от поне 2500 г. пр. н. е. - най-малко 500 години преди първите опитомени коне да бъдат внесени от степта на север от Кавказките планини според проучване от 2020 г. в списание Science Advances.

Древните летописи показват, че държавите-наследници на шумерите - като асирийците - продължават да отглеждат и продават кунги в продължение на векове, каменен релеф от асирийската столица Ниневия, сега в Британския музей, показва двама мъже, които водят диво магаре, което са уловили.


Този издълбан каменен панел от асирийската столица Ниневия показва двама мъже, които водят неукротимо диво магаре, което са заловили, вероятно за отглеждане на кунги

Костите на кунга за последното изследване са от гробищен комплекс в Тел Ум ел-Мара в Северна Сирия, който е датиран около ранната бронзова епоха между 3000 г. пр. н. е. и 2000 г. пр. н. е. Смята се, че мястото представлява руините на древния град Туба, споменат в египетските надписи.

Съавторът на изследването Джил Уебър (Jill Weber), археолог от Университета на Пенсилвания, изкопава костите преди около 10 години. Вебер предполага, че животните от Тел Ум ел-Мара са били кунги, защото зъбите им са имали следи от хамути и модели на износване, които показват, че са били целенасочено хранени, а не оставяни да пасат като обикновени магарета, разказва Гейгъл.

Кунгите са можели да бягат по-бързо от конете и затова практиката да се използват за теглене на бойни колесници вероятно е продължила след въвеждането на опитомени коне в Месопотамия.

Но в крайна сметка последните кунги са загинали и повече не са били отглеждани от магарета и диви магарета, вероятно защото опитомените коне са по-лесни за отглеждане, отбелязва Гейгъл.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriti-sa-parvite-bioinzhenerni-hibridni-zhivotni-v-drevna-Mesopota_179551.html