• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 January 2022, 05:56:21

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
15490 Posts

Шишман
5984 Posts

Panzerfaust
1128 Posts

Лина
829 Posts

sekirata
264 Posts

Amenhotep
24 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 171
  • Latest: Pesh
Stats
  • Total Posts: 25,835
  • Total Topics: 1,410
  • Online Today: 118
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 55
Total: 56

avatar_Hatshepsut

Расовият тип на траките

Started by Hatshepsut, 29 December 2021, 08:14:00

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] антропология

Hatshepsut

Расовият тип на траките

Преди около четиридесет години чух за първи път за името траки. С моя клас имахме излет в природата и минавайки край надгробните могили, учителят ни обясни, че преди "хан Аспарух и славяните да дойдат, нашите земи са обитавани от особени хора с яркочервена коса, те се радвали когато някой умре, а новородените оплаквали понеже знаели какви мъки очакват детето". Общо взето това бе представа ми за народът на Орфей по онова време.

По-късно разбрах, че без да осъзнава, учителят ми е предал неточна информация за хората, които реално се явават наши деди. Просто той самият е бил подведен и с чиста съвест е преразказал това, в което е вярвал. Дори при специалистите се срещат увличания в погрешна посока. Това по принцип е странно защото от една страна има предостатъчно описания на външния вид на траките, от друга страна фреските в могилите предоставят още по-прецизни данни, които могат да се използват за сравнение и проверка на достоверността на историческите извори.

Въпреки че информацията е пределно ясна, никой не се е заел да я поднесе на българския читател подобаващо, обяснявайки важните подробности. В работа засягаща личните имена на траките, историкът и езиковед проф. Веселин Бешевлиев представя цитати от работите на стари автори, които наричат траките руси, рижи и т.н.

Действително Ксенофан смята траките за синеоки и червенокоси. Юлий Фирмик има същото виждане използвайки за косите на дедите ни думата rubri-червенокоси. Публий Овидий, сънародникът на Фирмик, определя гетите като flavi-руси, а в една епиграма на ,,Антология Палатина"  бистонските жени носят епитета ξανθαἱ [1] c.29.

Несъмнено, проф. Бешевлиев се е погрижил да представи богат изворов материал, но е пропуснал няколко изключително важни подробности. Първата засяга епитета ξανθαἱ, който днес се превежда като руси, светлокоси. Древното значение на ξανθοί обаче е кафяви, връзка намираме с глагола ξανθίζω-препичам силно, правя кафяв, а също и с ξανθοδερκής-имащ кафяви очи [2] с.534. Древното значение на лат. rubri също е светлокестеняви, а не червени.

Това което гърците и римляните са имали предвид под червена, руса коса, е реално светлокестенявата коса. Причината за това е лесно обяснима - бивайки хора със сравнително тъмна пигментация на кожата и черна коса, старите римляни и гърци са гледали на светлокестенявата коса е нещо необичайно и често са били  затруднени да намерят точен епитет.

Нека следваме фактите: от няколкото десетки изображения на тракийски мъже и жени, само в един случай може да се говори за индивид с червена коса – дамата от Оструша Могила.


Оструша могила, изображение на жена с червеникава коса

И отново само в един случай, по фреските от Казанлъшката гробница може да се види мъж със светлоруса коса. Останалите индивиди – било те благородници, или тяхна прислуга, са с кестенява и черна коса. Същото важи за изображенията на ловуващи мъже от Александровската гробница. Кариатидите в Свещарската гробница, навремето са били с кестенява коса. Гробницата от Силистра се води римска, но дори действително там да е намерил покой някой от потомците на Ромул, то неговите слуги са били представители на местното население и както можем да очакваме те са със светлокестенява коса.


Казанлъшка куполна гробница, изображение на тракийски благородници и техните слуги


Казанлъшка куполна гробница, изображение на мъж със светлоруса коса


Александровска гробница, стенопис от купола


Силистренска гробница, изображение на слугиня на починалия благородник

Разбира се, сред дедите ни наричани траки в древността, е имало както руси, така и рижи индивиди, но те са били малцинство. Преобладаващата група хора е тази притежаващи кестенява коса, както е било в Средновековна България. Знаем, че цар Борис II е описан като индивид с червеникава брада [3] c.81 (бел.59). Други подобни описания на благородници, бойци и т.н. няма. Днес положението е същото – срещат се рижи индивиди, но те са рядкост, около 0, 25% - [4] c.231.

В далечното минало, сините очи също са били нещо необичайно за мургавите и чернооки гърци и римляни. Поради тази причина те са оставали силно впечатлени от светлооките хора и както е в случая с Ксенофан, особеният белег е приписан на целия тракийски народ, а със сигурност, Ксенофан не е бил запознат с всички групи на нашите далечни предци. Този автор просто е разказал за белезите, по които мургавите гърци най-ярко се отличават от местното балканско население.

Има и другo, генът за кафяви очи е доминантен и с течение на времето, броят на синеоките индивиди намалява, а броя на хората с тъмни очи се увеличава. Ксенофан е живял преди повече от две хиляди и петстотин години, а това е огромен времеви диапазон, през който броят на синеоките постоянно е намалявал. Това е и причината през ХХ век, когато са проведени мащабни антропологични проучвания, да е установено, че хората със сини и пъстри очи у нас са респ. 8, 69% и 33, 24% [4] c.265.

Въз основа на описанията на външния вид на траките, а и въз основа на изображенията по фреските от древните гробници, може да се каже, че народът на Залмоксис и Орфей е бил представен от европеидни раси, които са били представени както от индивиди принадлежащи на средиземноморската раса, така и на индивиди от северен тип. По времето на Ксенофан, броят на хората със сини очи е бил по-голям, преобладаващият тип коса е била светлокестенявата.

Няма основания да се приеме, че светлият, северен тип хора се е появил на Балканите през Бронзовата епоха, или дори през късната Античност. Основните хаплогрупи при нас българите са I2, E-V13, R1a, R1b, а техните особеностие показват, че носителите им са обитавали земите ни още по времето на Мезолита и Неолита.

Със сигурност е имало идване на хора по време на Бронзовата епоха, а дори и ранното Средновековие, но нека не забравяме, че както на север от Дунава, така и на юг от Босфора, от най-дълбока древност са живели представители на тракийската общност.

Става дума за обитаващите Карпатите и Черноморските степи гети, мизи, карпи, тирегети, костобоки, да не забравяме и локализираните от Птолемей беси в близост до изворите на река Висла. Не можем да пренебрегнем и старите господари на Мала Азия: фриги, витини, халиби, бебрики, медовитини, малоазийски мизи.

Виждаме, че както от север, така и от юг, основните етнически групи, които могат да дойдат на наша територия и да се смесят с коренното население, са роднини на коренното население. Евентуалните преселения през Бронзовата епоха, Античността и ранното Средновековие, не само не са намаляли местният етнически елемент, а дори са го подсилвали.

Трябва да се добави още една много важна подробност. Противниците на виждането, че като цяло ние българите сме потомци на най-древното цивилизовано балканско население, често излизат с твърдението, че по време на римската окупация (I-VII век), у нас населението се е смесило с участващите в имперската администрация и военна машина германи, келти, римляни, гърци. Това не отговаря на истината изобщо.

Да, имало е смесени бракове, но те са били редки защото ако се касаеше за масово явление, то в нашия фолклор би трябвало да открием следи от германски, келтски, гръцки и т.н. божества и обреди, а такива липсват. Дори напротив – при келтите, римляните, гърците и т.н. се наблюдават култове към тракийски божества. Странно как това е убегнало на изследователите на нашето минало.

Освен това, при нас българите не са намерени генетични маркери, които да са общи за келти и германи. Немалко сънародници са носители на R1b, но нашия вариант е много древен, представителите на R1b (L23*) ca обитавали Балканите преди около дванадесет хиляди години. От друга страна, общите маркери за българи и италианци са определени като екзотични за Апенинския полуостров и биват считани за пренесени там от Балканите и Троада. На всеки разумно мислещ човек би трябвало да стане ясно кой на кого е дарявал гени.

Не по-малко странни са опититите на някои изследователи да представят траките като  хомогенна група. Едни учени като Веселин Бешевлиев обръщат внимание предимно на хората със светли очи и коси [1] c. 29, а други като Димитър Ангелов акцентуват предимно върху представителите на понтийския тип – индивидите с кестенява коса и кафяви очи  [5] c.189-190. Какво излиза – според един критерий траките са хора от северен тип, а според друг критерий народът на Орфей спада към понтийския тип на средиземноморската раса.

Народите не се правят по калъп, няма голям европейски етнос, който да се състои от един единствен елемент – само руси, или само тъмнокоси хора, само едри, или само ниски, само мургави или само светлокожи. Да се акцентува върху една група от даден народ и да се лансира виждането, че това са белезите за целия народ е крайно несериозно.

Още в дълбока древност Балканите са обитавани както от хора принадлежащи към средиземноморския антропологичен тип, така и хора от северен тип. Като цяло, траките са се славели с едрият си ръст и физическа сила, но Плиний Стари пише и за хора с нисък ръст, които някога са обитавали Тракия (земите край Девня бел.моя) и са назовавани от местното население с името катизи [6]-Plin.IV.45.

Голямо объркване при читателите предизвиква изкуственото и напълно необосновано делене на българския народ на три напълно различни по произход части, които се смесват след 681-ва година: "романизирани траки, славяни и прабългари". Дълго време много хора вярваха на тази заблуда, защото тя бе изкована изключително умело, а и бе защитавана с ориенталски фанатизъм.

Реално траките под римска власт, старите българи и дунавските славени са хора от един и същ произход, но поради римската окупация на страната ни са били разделени.
Цели хиляда и сто години различни автори отъждествяват българите с мизите, явяващи се най-големия тракийски народ, но това учените ни наричат грешка на старите автори. Да, в миналото са правени грешки от някои летописци, но не и в продължение на повече от едно хилядолетие.

Египтянинът Симоката нарича дунавските славени гети в три свои книги, но и това според специалистите е грешка. Хубаво, но как тогава погребалните обреди на дунавските славени са неразличими  от тези на гетите, защо домашната керамика на дунавските славени е неразличима от гетската? Нали като дойде нашественик, той внася нови погребални обреди и нова материална култура?

Прокопий Цезарийски нарича дунавските славени едри, изключително силни хора с червеникава (кафява) коса [7] Proc. VII.xiv.27. Не бяха ли траките описани като едри, изключително силни хора с червеникава (кафява) коса? Можем ли да говорим за идване на нов народ, ако външният вид, погребалните обреди и материалната култура на "новодошлите" не се различава от външния вид, погребалните обреди и материалната култура на древното балканско население?

Нека се замислим: може ли три напълно различни народа да се слеят смайващо бързо така, че да се получи хомогенна общност? Как за рекордно кратко време са преодолени различията в култура, религия, бит, език?

На сродните англи и сакси им трябват около петстотин години, за да се консолидират в Британия, а у нас става чудо: идва Аспарух, свирва с уста и "трите различни народа" се спояват в такава здрава смес, че "новооформеният народ"се превръща в най-голямата заплаха за Римската Империя (Византия). Възможно ли е подобно чудо?

Такова нещо няма как да стане, в историята няма мистерии и необясними феномени. Мистериите и феномените всъщност са манифестация на нежеланието на определена група учени да каже неудобна за влиятелни хора истина.

Докато проф. Бешевлиев и проф. Ангелов имат извинение поради това, че творят по време, в което цензурата разполага с голяма власт, то днес за историците ни не съществува никакъв проблем въз основа на новата информация да обявят старите теории за неверни и да положат началото на документирането на истинската ни история.

Време е да се обясни на българския народ ясно и без увъртане, че древното население на земите ни не се отличава особено от днешното, с разбираемото изключение на броя на синеоките, а и светлоруси индивиди. Ние сме потомци на най-старите цивилизовани обитатели на Балканите, наричани по време на Античността траки, а това, че езикът и културата ни показват прилики с езика и културата на сърби, хървати, словени и др., само показва, че предците на тези хора се явават роднини на траките. Има ли нещо нелогично в това обяснение?


Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965;
2.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters' U.M. Groningen, Den Haag, 1926;
3.П.Ангелов, България и Българите в представите на Византийците (VII-XIVвек), Парадигма, София, 2011;
4.М.Попов, Антропология на Българския Народ, Том 1, Физически Облик на Българите, в сътрудничество с д-р Г.Марков, ред. А.Ходжийолов, БАН, София, 1959;
5.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и изкуство, "Векове", София, 1971;
6.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
7.Procopius, History of the Wars, Books VII and VIII, transl. H.B.Dewing, Harvard University Press, William Heinemann Ltd, London, MCMLXII; 


Авторът на статията е привърженик на автохтонната теория за проихода на българите и отъждествява траки, славяни и прабългари, което смятам за ненаучно и погрешно. Въпреки това, статията съдържа полезна фактология, а самата тема е важна.