Български ордени и медали

[Hatshepsut]

Значка на народен представител от ХХV ОНС

25-ото Обикновено народно събрание (XXV ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало от 24 февруари 1940 до 23 август 1944, брой депутати – 160. XXV е закрито след Деветосептемврийския преврат от 1944 г., когато Отечественият фронт начело с Кимон Георгиев съставя правителство, което в противоречие с Търновската конституция чрез декрет разпуска Народното събрание.

След Деветосептемврийския преврат 129 от 160-те депутати в XXV ОНС са съдени от т.нар. ,,Народен съд", като 67 са осъдени на смърт, а други 23 – на доживотен затвор.

[Hatshepsut]

Паметен знак "Връщане на Южна Добруджа към България"

Паметен знак "Връщане на Южна Добруджа към България" - 1 октомври1940г., Силистра

[Hatshepsut]

Значка на ВМРО

Значка на ВМРО, около 1924г.



Друг вариант:

[Hatshepsut]

Значка на Морското на Негово Величество училище

Основите на Военноморското на Негово Величество училище във Варна са положени на 9 ян. 1881 г. и към 1944 г. то е единственото у нас учебно заведение, в което се подготвят офицери за нуждите на флота на българската армия. Главна заслуга за неговото откриване има първият командващ Българския военноморски флот – руският офицер капитан-лейтенант Александър Конкеевич, по чието предложение е създадено училището. Първоначално то е разположено в Русе, а първият му началник е руският офицер на българска служба инженер-механик поручик Павел Александрович Машнин.
През годините на съществуването си учебното заведение сменя многократно своето наименование. Създадено като Морско училище, до 1944 г. то се нарича и Машинна школа, Техническа школа, Морска унтерофицерска школа, Машинно училище, Морско машинно училище, а през 1942 г. е преименувано на Военноморско на Негово Величество училище.
Морското училище е най-старото техническо учебно заведение у нас. В него първоначално се подготвят техници и огняри за корабите и майстори за ремонтната работилница на Дунавската флотилия. През 1900 г. учебното заведение се премества във Варна. С княжески указ от 30 дек. 1904 г. то получава статут на средно техническо училище и започва ДА подготвя механици не само за нуждите на военния, но и на гражданския флот, както и за железниците, въздухоплаването, а и за други клонове на българската промишленост.

В началото на Балканската война (1912–1913) някои от възпитаниците на училището са разпуснати, а останалите са зачислени в екипажите на различни български военни кораби, в състава на които участват в бойните действия по море. През 1917 г. от него излиза първият офицерски випуск, а през 1919 г. започва ДА се води и подготовката на корабоводители. За кратко – през периода 1934–1940 г., училището е преместено в Созопол, където е разположено в сградата на построеното през 1929 г. на остров Св. Кирик Рибарско училище, след което е върнато отново във Варна. От 1942 г. учебното заведение е със статут на специализирано висше морско училище. В него по това време функционират шестгодишен гимназиален и висш курс на обучение.
След 1944 г. името на училището е променяно нееднократно – Народно военноморско училище ,,Никола Йонков Вапцаров" (1949), Висше народно военноморско училище ,,Н. Й. Вапцаров", което получава и статут на висше инженерно морско учебно заведение (1956), Висше военноморско училище ,,Н. Й. Вапцаров" (1991). Днес ВВМУ ,,Н. Й. Вапцаров" е достоен наследник на Военноморското училище, което подготвя офицери за военноморските сили, а също кадри с висше образование за гражданското корабоплаване и морското стопанство.

http://daritelite.bg/voennomorsko-na-negovo-velichestvo-uchilishte/

Значка на Морското на Негово Величество училище от 1939г.

[Hatshepsut]

Лека-полека преминавам към ордените и медалите от времето на соц-а. Някои от тях вече бяха публикувани в началото на темата. Вече стана дума и за това, че с малки изключения, тези ордени и медали отстъпват на ордените и медалите от времето на Царство България - както в естетическо, така и в хералдическо отношение, а също и като качество на изработка. Някои от соц-отличията направо изглеждат като правени в час по трудово 
Освен това, доколкото забелязах от снимките, за разлика от отличителните знаци от Царство България, повечето отличия от времето на соц-а нямат реверс, обратната им страна е плоска ламарина 

И така, започвам с ордена ,,Георги Димитров"

Орден ,,Георги Димитров"

Орден Георги Димитров е най-високият орден на НРБ и като такъв е първият по старшинство в наградната система на Народна република България.

Учреден е с указ от Президиума на I Народно събрание на 17 юни 1950 г. Първоначално се присъжда от Президиума на Народното събрание а след 1971 г. от Държавния съвет на НРБ на български и чужди граждани за изключителни заслуги. Също така с орден ,,Георги Димитров" се награждават всички лица удостоени с почетните звания Герой на Народна република България и Герой на социалистическия труд. Първото награждаване се състои на 17 юни 1950 г. в деня на учредяването, като с ордена е удостоен Вълко Червенков, Министър-председател на България 1950–1956 г.

Орденът се състои от голям орденски знак с лента с метален носач и минатюра. Орденът е оформен по подобие на най-високия орден на СССР – орден Ленин и има най-много прилики с него в сравнение с най-високите ордени на всички други социалистическите страни. Автор на първоначалния проект е скулпторът К. Лазаров, като частични изменения в проекта внася гравьорът Оник Одабашян. Първоначално орденът се изработва в частно ателие, а след 1952 г. производството се прехвърля в Държавния монетен двор. Към ордена има миниатюра за всекидневно носене. В средата на големия орденския знак е разположен медальон, покрит с червен емайл, върху който е изобразен златен релефен бюст на Георги Димитров в ляв профил. Медальонът е обкръжен от бял кант. В долната част на ордена е разположена лента в червен емайл с надпис ГЕОРГИ ДИМИТРОВ. От двете страни на медальона са изобразени пшенични класове, в горната част се намира малка петолъчна звезда в червен емайл, а в долната – сърп и чук в червен емайл. Орденът е с размери 45 х 42 mm. Носи се на петоъгълна колодка в червено от лявата страна на гърдите. Орденът освен големия орденски знак има и позлатена миниатюра с размер 22 мм. Миниатюрата на ордена представлява умален вариант на големия знак на ордена. От 17 юни 1950 г. до 21 март 1991 г., когато с промяната на указ 1094 от 7 Велико Народно събрание наградната система на НРБ е съществено изменена, с орден ,,Георги Димитров" са удостоени около 4000 души.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Орден ,,Георги Димитров"

[Panzerfaust]

Вестник "Работническо дело" се кичеше на заглавната си страница с два ордена "Георги Димитров" по подобие на съветската "Правда" - там пък беше Ленин.

[Hatshepsut]

Следващият почетен знак ,,Герой на НРБ" е илюстрация на казаното от мен в предишния ми постинг, че някои от соц-отличията изглеждат така, сякаш са правени в час по трудово 
Това обаче не би трябвало да е изненада. По принцип пролетарското изкуство е грубо и примитивно, причините за това са две: първо, защото то е с изцяло пропаганден характер; и второ, защото е ориентирано към най-нискоинтелектуалните слоеве в обществото - каскетаджии и рабфак-простаци 

Почетен знак ,,Герой на НРБ"

,,Герой на Народна република България" е най-високото почетно звание в наградната система на Народна република България.

Учредено е с указ от Президиума на 6 Велико Народно събрание на 15 юни 1948 г. Присъжда се от Държавния съвет на НРБ на български и чужди граждани за подвиг или заслуги, проявени при опазване на Народна република България и нейните съюзници.

На наградените лица се връчва знакът на званието ,,Златна звезда", орден ,,Георги Димитров", грамота от Държавния съвет на НРБ и еднократно възнаграждение от 1500 лева. При удостояване втори и трети път със същото звание се връчва само медал ,,Златна звезда" и орден ,,Георги Димитров". На лауреатите повече от един път се издига бронзов бюст в родното им място, а ако са чуждестранни граждани – на място, определено от Държавния съвет на НРБ.

Знакът на званието има форма на стилизирана петолъчна звезда с диаметър 34 мм. Върху реверса е изписано в 3 реда както следва ,,ГЕРОЙ / НА / НР БЪЛГАРИЯ". Медалът се носи на червена лента, захваната върху правоъгълна пластина, от лявата страна на гърдите.

От 15 юни 1948 до 21 март 1991 г., когато с промяната на указ 1094 на 7 Велико Народно събрание наградната система на НРБ е съществено изменена, с почетното званието ,,Герой на Народна република България" са удостоени 58 души.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Почетен знак ,,Герой на НРБ"

[Hatshepsut]

Следващият почетен знак от времето на соц-а ,,Герой на социалистическия труд" има същата форма, като предишния "Герой на НРБ"

Почетен знак ,,Герой на социалистическия труд"

,,Герой на социалистическия труд" е второто по старшинство почетно звание в наградната система на Народна република България.

Учредено е с указ на Президиума на 6 Велико Народно събрание на 15 юни 1948 г. Носи името ,,Герой на труда" до 1950 г.

Присъжда се от Държавния съвет на НРБ на български и чуждестранни граждани ,,за изключителни и трайни постижения от особено голямо значение за развитието на народното стопанство, просветата, културата, изкуството, техническия прогрес и за изключителни заслуги в строителството и защитата на социализма и комунизма в НРБ и други социалистически страни".

На наградените лица се връчва знакът (медал) на званието ,,Златна звезда със сърп и чук", орден ,,Георги Димитров", грамота от Държавния съвет на НРБ и еднократно възнаграждение от 1500 лева. При удостояване със същото звание за 2-ри и 3-ти път на наградените лица се връчва само медал ,,Златна звезда със сърп и чук" и орден ,,Георги Димитров". На лауреатите повече от 1 път се издига бронзов бюст в родното им място.

Знакът на званието има форма на стилизирана петолъчна звезда с диаметър 32 мм. В централната част на аверса има релефно изображение на сърп и чук, а на реверса е изписано в 4 реда ,,ГЕРОЙ / НА / СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ / ТРУД". Медалът се носи на червена лента, захваната върху правоъгълна пластина, от лявата страна на гърдите.

От 15 юни 1948 г. до 21 март 1991 г., когато с промяната на указ 1094 от 7 Велико Народно събрание наградната система на НРБ е съществено изменена, със званието са удостоени около 1700 души.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Почетен знак ,,Герой на социалистическия труд"

[Hatshepsut]

Почетно звание ,,Народен"

Почетното звание ,,Народен" е третото по старшинство почетно звание в наградната система на Народна република България.

Учредено е с указ №960 от Президиума на 6 Велико Народно събрание на 15 юни 1948 г. Правно е регламентирано с указ на Държавния съвет №1094 за духовното стимулиране в НРБ (1974), с правилник за прилагане на указа (1975) и с отделен статут. Първоначално се присъжда от Президиума на Народното събрание, а след 1971 г. званието се присъжда от Държавния съвет на НРБ на български граждани. С почетното звание ,,Народен" се награждават удостоени вече със званието ,,Заслужил" дейци на изкуството и културата, научни работници, учители и лекари за техните ,,изключителни и от особено значение заслуги за изкуството, културата, науката, образованието и здравеопазването".

Удостоените със званието ,,Народен" получават грамота от Държавния съвет на НРБ, знака на званието и добавка към месечната заплата или пенсия от 100 лева, а удостоените с това звание преди 17 май 1966 – 140 лева. Дейците на науката, изкуството, културата и просветата се удостояват със званието ,,Народен" в чест на 24 май, а останалите категории – в чест на 1 май или в деня на професионалните им празници.

С указ №3520 на Държавния съвет на НРБ от 30 декември 1987 г. двете почетни звания ,,Заслужил" и ,,Народен" са отменени. С почетното звание ,,Народен" са удостоени 705 души.

Категории

Обособени са общо 14 вида почетни звания:

Народен артист: (277)
Народен архитект: (8)
Народен деятел на изкуството: (1)
Народен деятел на изкуството и културата: (95)
Народен деятел на културата: (40)
Народен деятел на науката: (97)
Народен деятел на науката и културата: (1)
Народен деятел на техниката: (1)
Народен деятел на художествените занаяти: (1)
Народен лекар: (38)
Народен полиграфист: (1)
Народен учител: (61)
Народен фармацевт: (2)
Народен художник: (82)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Почетно звание ,,Народен"

[Hatshepsut]

Почетно звание ,,Заслужил"

Почетно звание ,,Заслужил" е четвъртото по старшинство почетно звание в наградната система на Народна република България.

Учредено е с указ №960 от Президиума на 6 Велико Народно събрание на 15 юни 1948 г. Правно е регламентирано с указ на Държавния съвет №1094 за духовното стимулиране в НРБ (1974), с правилник за прилагане на указа (1975) и с отделен статут. Първоначално се присъжда от Президиума на Народното събрание, а след 1971 г. званието се присъжда от Държавния съвет на НРБ на български граждани. С почетното звание ,,Заслужил" се удостояват лица ,,от всички отрасли на народното стопанство, науката, образованието, техниката, изкуството, културата, здравеопазването и летци от военно въздушните сили за значителен принос и за тяхната дългогодишна и предана служба".

Удостоените със званието ,,Заслужил" получават грамота от Държавния съвет на НРБ, знака на званието и добавка към месечната заплата или пенсия. Дейците на науката, изкуството, културата и просветата се удостояват със званието ,,Заслужил" в чест на 24 май, а останалите категории – в чест на 1 май или в деня на професионалните им празници. С указ №3520 на Държавния съвет на НРБ от 30 декември 1987 г. двете почетни звания ,,Заслужил" и ,,Народен" са отменени. Лауреати на почетното звание ,,Заслужил" стават 4753 души.

Категории

Обособени са общо 49 разновидности на почетното звание ,,Заслужил":

Заслужил артист: 855 наградени
Заслужил учител: 768 наградени
Заслужил деятел на културата: 619 наградени
Заслужил деятел на науката: 380 наградени
Заслужил лекар: 350 наградени
Заслужил миньор: 260 наградени
Заслужил художник: 224 наградени
Заслужил деятел на техниката: 196 наградени
Заслужил деятел на селското стопанство: 117 наградени
Заслужил архитект: 98 наградени
Заслужил строител: 75 наградени
Заслужил деятел на транспорта: 54 наградени
Заслужил машиностроител: 49 наградени
Заслужил лесовъд: 48 наградени
Заслужил деятел на търговията: 44 наградени
Заслужил юрист: 44 наградени
Заслужил енергетик: 42 наградени
Заслужил летец: 40 наградени (28-ВВС, 10-Гражданска авиация, 2-Летец-космонавт)
Заслужил деятел на кооперативното движение: 35 наградени
Заслужил деятел на хранителната промишленост: 31 наградени
Заслужил деятел на леката промишленост: 31 наградени
Заслужил деятел на образованието: 30 наградени
Заслужил химик: 30 наградени
Заслужила медицинска сестра: 28 наградени
Заслужил деятел на изкуството: 28 наградени
Заслужил деятел на народното изкуство: 2 наградени
Заслужил деятел на съобщенията: 26 наградени
Заслужил металург: 26 наградени
Заслужил икономист: 25 наградени
Заслужил фармацевт: 20 наградени
Заслужил майстор на художествените занаяти: 18 наградени
Заслужила акушерка: 17 наградени
Заслужил деятел на общественото хранене: 16 наградени
Заслужил деятел за опазване на околната среда: 14 наградени
Заслужил стоматолог: 12 наградени
Заслужил деятел на материално-техническото снабдяване: 11 наградени
Заслужил деятел на дървообработването: 11 наградени
Заслужил полиграфист: 11 наградени
Заслужил летец на гражданската авиация: 10 наградени
Заслужил деятел на местната промишленост: 10 наградени
Заслужил геолог: 10 наградени
Заслужил деятел на стопанския туризъм: 9 наградени
Заслужил деятел на здравеопазването: 8 наградени
Заслужил художник-фотограф: 8 наградени
Заслужил деятел на външната търговия: 6 наградени
Заслужил деятел на машиностроенето: 3 наградени
Заслужил железничар: 2 наградени
Заслужил летец-космонавт: 2 наградени
Заслужил театрален деятел: 1 наградени
Заслужил фелдшер: 1 наградени

https://bg.wikipedia.org/wiki/Почетно звание ,,Заслужил"

[Hatshepsut]

Димитровска награда

Димитровска награда е най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. Наречена е на комунистическия лидер и министър-председател на България (1946–1949) Георги Димитров.

Наградата има първа, втора и трета степен с медал и парична премия от 3000 до 6000 лв. (до към 24 месечни тогавашни заплати) и се дава за отличителни теоретични и приложни научни трудове, за произведения на архитектурата и изкуството, издържани в духа на социалистическия реализъм. Условие е научният труд или художествената творба да са направени публично достояние (публикувани, изложени, изпълнени) най-малко 6 месеца преди номинацията за Димитровска награда.

Учредена е с указ на Президиума на НС на 23 май 1949 г., връчването ѝ започва през 1950 г. Нов указ от 1960 г. влиза в сила и към Министерски съвет се сформират две отделни комисии: за литература и изкуство и за наука, изобретателство и рационализация. Според тези два указа до 1971 г. лауреати на Димитровска награда са можели да бъдат единствено български граждани. С трети указ от декември 1971 г. се разрешава награждаването и на чужди граждани. Присъждането ѝ е преустановено през 1990 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитровска награда


Димитровска награда - I степен

От 1960 г. нататък тази степен е единствената присъждана, тъй като 2-ра и 3-та степен награди престават да се издават след 1959 г.



Димитровска награда - II степен



Димитровска награда - III степен

[Hatshepsut]

Международна Ботевска награда

Присъжда се на поети за тяхната поезия и принос към мира, демокрацията и социалния прогрес. Награждават се само четирима души на всеки пет години.
Наградата е учредена на 14 юли 1972г., присъжда се до 1986г.


Международна Ботевска награда (аверс и реверс)

[Panzerfaust]

Не предполагах, че "Заслужил" и "Народен" са били и за други професии, освен актьорската.

[Hatshepsut]

Почетно звание ,,Заслужил летец"

Присъжда се на военни и цивилни пилоти за значителен принос или продължителна и лоялна служба.

Учредено на 18 януари 1979 г., присъжда се до Ноември 1987 г.

[Hatshepsut]

Медал за майчинство

Медал за майчинство е държавна награда на Народна република България стимулираща раждаемостта в страната. Медалът се връчва за първи път през 1950 година и се състои от две степени. Първа степен се връчва за раждане и възпитаване на 4 деца, а втора степен за раждане и възпитаване на 3 деца. От 1966 година медалът се награждава само за първа степен, като се връчва за раждане и възпитание на 3 деца. През 1989 година е връчен за последно.


Медал за майчинство I степен - аверс. Източник на снимката: РИМ Смолян



Медал за майчинство I степен - реверс



Медал за майчинство II степен - аверс



Медал за майчинство II степен - реверс

[Hatshepsut]

Орден ,,Народна република България"

Орден ,,Народна република България" е учреден на 18 юни 1947 година.

Още същия ден с първа степен на ордена е награден в чест на неговия 65-годишен рожден ден най-видният тогава български комунист Георги Димитров, министър-председател на младата Народна република България.

Имал е 5 степени, както и златна звезда към първата степен на ордена; стават 3 степени през 1950 година.

Орденът е присъждан за изключителни успехи и заслуги в различни сфери на дейност, явявайки се фактически универсална награда. Награждавани са с него както граждани на България, така и чужденци, както военнослужещи, така и граждански лица.

Знаците на ордена представляват многолъчева звезда с наложен на нея държавен герб на Народна република България. Центърът на звездата под герба е покрит с червен емайл и е фон за държавния герб.

За първата степен звездата е изготвяна от жълт метал, а гербът – от бял. За втората и третата степен звездата е изготвяна от бял, а гербът – от жълт метал.

Знаците на ордена за 1-ва и 2-ра степен са с еднакви размери: 44 на 42 мм. Знакът на ордена за 3-та степен се отличава от знака за 2-ра степен само по размера: 40 на 38 мм.

Обратната страна на всички ордени е гладка, огъната.

Ордените от първите серии се отличават от по-късните ордени по оформлението на държавния герб на аверса. Отначало е имал 3 ленти, свързващи класове пшеница с надпис ,,9.IX.1944" на долната лента. На герба при последните серии вече са 4 ленти, разположени симетрично по 2 на десния и левия сноп пшенични класове, като на долните са били годините: отляво – 681, отдясно – 1944.

Носи се на 5-ъгълна колодка, с обтегната на нея бяла лента с 2 ивици отстрани със зелен и червен цвят (от средата към края).

от 21 март 1991 г. награждаването е преустановено.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Орден ,,Народна република България"


Орден ,,Народна република България" I степен



Орден ,,Народна република България" II степен



Орден ,,Народна република България" III степен