The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

Български ордени и медали

Started by Hatshepsut, 17 December 2021, 09:26:02

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

#64
Българска значка за пилот-наблюдател

Българската значка е приета със заповед № 439 от 6 август 1916 г. Тя бива два варианта: за ,,военен пилот – авиатор" и ,,военен наблюдател". Сюжетът и в двете е орел: при пилотите - с разперени крила; при наблюдателите – кацнал на скала, на фона на изгряващо слънце, всичко това във венец от дъбови и лаврови клонки, отгоре - царска корона, а отдолу - малката форма на държавния герб. Изработена е от бял метал, но се срещат и варианти със златисти орел и слънце, каквито са изискванията според заповедта за приемането й. Авиаторите ни, завърнали се от Германия, носят немската морска авиационна значка. Изработена е от жълт метал и е с овална форма. Представлява венец от лаврови и дъбови клонки, завършващи в горната си част с корона, в средата - летящ орел над море и слънце над него. Няма да сгрешим ако кажем, че българската значка копира детайли от немската. В авиацията ни през периода на войната е използван и още един символ, характерен за крилатото войнство в почти всички държави по света. Към 1917 г. мнозина от авиаторите ни прикрепват на пагоните си малък метален вензел – кръстосани пропелер и крилца. Възможно е това да е станало чрез специална заповед, но такава до сега не е открита. Най-вероятно и този знак е възприет по немски почин.     

https://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/mor_uniformi/bg_navy_wwi_r.html

Българска значка за пилот-наблюдател I-ва степен, 1916-1919г.



Българска значка за пилот-наблюдател, 1916-1919 г. – II степен



Българска значка за пилот-наблюдател 1935-1944г.


HatshepsutTopic starter

Отличителен знак на пилот от Въздушните на Н.В. Войски 1937-1941г.

За съжаление, не успях да намеря никаква конкретна информация за този отличителен знак  :sad:


HatshepsutTopic starter

Награден знак за Инженерно-свързочни войски

Награден знак за Инженерно-свързочни войски (ИСВ), февруари 1942 – ноември 1943г.


HatshepsutTopic starter

#67
Отличителна значка на спортист 1936г.

Отличителна значка на спортист от българската делегация на Олимпиадата в Берлин, 1936г.

България участва на летните олимпийски игри в Берлин през 1936 година с 26 спортиста – само мъже. Това е четвъртата лятна олимпиада, на която страната взима участие.
Страната се завръща на олимпийските игри след като пропуска олимпиадата през 1932 година в Лос Анджелис поради високи транспортни разходи.

Informative Informative x 1 View List

HatshepsutTopic starter

Награден знак за парашутни войски

Награден знак за парашутни войски, 1941-1944г.


HatshepsutTopic starter

#69
Юбилеен орден, връчен от щаба на Армията на Цар Борис III

Звездата на специалния юбилеен орден, връчен от щаба на Армията на Н.В. Цар Борис III през октомври 1928 г., по случай 10 години от неговото възшествие на трона



С учредения от княз Фердинанд І на 2 август 1889 г. знак ,,За 10-годишна отлична служба" се награждават офицери и подофицери от Българската армия, които имат не по-малко от 10 години непрекъсната ,,усърдна, примерна и полезна служба".
🔹Сред първите 20 наградени са военният министър полковник Сава Муткуров, командирът на 5-а пеша бригада полковник Данаил Николаев, началникът на Генералния щаб подполковник Рачо Петров, началникът на Военното училище подполковник Стефан Паприков, началници на щабове на пехотни бригади, офицери от Военно-съдебното ведомство, командири на пехотни и конни полкове.
👉По проект на художника Димо Сотиров през 1928 г. се изработва специален знак ,,За 10-годишна отлична служба" в един екземпляр, който е връчен на цар Борис ІІІ като дар от Министерството на войната.
🔹Върху малтийски кръст, увенчан с царска корона, са изписани юбилейните години ,,1918" и ,,1928" (годината на заемането на българския трон от цар Борис ІІІ и на връчването на знака).
🔹Около медальон с коронован български лъв е поставен надпис ,,НА ВЪРХОВНИЯ СИ ВОЖД [ОТ] ПРЕДАНАТА АРМИЯ", а в основата на кръста – венец от лаврови и дъбови клончета.
🔹Кръстът и венецът са положени върху осемлъчна звезда с диаметър 82 мм.
✔Знакът ,,За 10-годишна отлична служба" на цар Борис III е получен в музея през 1946 г. от Царския дворец.

Национален военноисторически музей

HatshepsutTopic starter

Паметен медал на 9-та пехотна Плевенска дивизия

Медалът се е връчвал през 20-те години на живите ветерани от дивизията, сражавали се с нея по бойните полета в Поморавието, Косово и Македония, най-вече при Дойран.
На аверса има списък на бойните позиции на дивизията през Първата световна война, където тя записва своите военни победи. Това е прочутата българска пехотна дивизия, която под командването на генерал Владимир Вазов през 1917-1918г. сразява англичани и гърци в Дойранската битка.



Втори вариант:




HatshepsutTopic starter

Нагръден знак ,,За отлична езда"

Нагръден знак ''ЗА ОТЛИЧНА ЕЗДА'', учреден през 1909г.


HatshepsutTopic starter

#72
Българска значка ''За добра/отлична стрелба''

Българска значка ''За добра стрелба'', Фердинандова емисия от периода на Първата световна война, 1915-1918г.




Българска значка "За отлична стрелба". Емисия на цар Борис III


HatshepsutTopic starter

#73
Значка на Съюза на запасните офицери

Съюзът на запасните офицери, съкратено СЗО, е българска обществена организация, създадена през 1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба.

През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери, а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура. Съюзът има свой печатен орган – в-к ,,Отечество".

СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на воинските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия.

Съюзът на запасните офицери става особено мощен и влиятелен след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската войска е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между световните войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо.

През 1940 г. държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко сдружения на запасни военни в казионната организация Общ съюз на запасното войнство.

След 9 септември 1944 г. комунистическата власт забранява СЗО като фашистка ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Тогавашният председател на СЗО полк. Славейко Василев се самоубива при навлизането на Съветската армия в България.

През 1953 г. група български офицери-емигранти създава в Париж Съюз на бившето българско войнство в изгнание. По-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.

След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на Царство България се събират и през 1992 г. решават да възстановят СЗО под името Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. По своя устав и членски състав Съюзът е приемник на СЗО, както и на Обществото на кавалерите на ордена за храброст. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз на запасните офицери

Значка на Съюза на запасните офицери 1907-1944г.



Значка на съюза на запасните офицери - Дружество ГУРГУЛЯТ


HatshepsutTopic starter

#74
Значка на Съюза на запасните подофицери

В центъра на знака е изобразена картата на Велика България и надпис "ПРЕДИ ВСИЧКО БЪЛГАРИЯ".

Организацията е създадена през 1910 г. Съюзът на запасните подофицери (СЗП) е патриотична и професионална организация подобна на Съюз на запасните офицери (СЗО), но за низшите чинове. След 9.ІХ.1944 г. е забранена от комунистическата власт.

Значка на Съюза на запасните подофицери (1910-1944г.)


HatshepsutTopic starter

Значка на Българското гимнастическо дружество "Юнак"

Българското гимнастическо дружество ,,Юнак", наричано и Соколско дружество, е създадено в края на 19 век по първообраза на швейцарските гимнастически дружества.
През 1894/1895 година в България пристигат първите швейцарски гимнастически учители, сред които Луи Айер, Даниел Бланшу и други.
КОЙ Е ЛУИ АЙЕР
Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс. Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз ,,Юнак".
При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг. В деня на обявяването на мобилизацията сформира в Русе юнашки легион, с който и се включва в Българската войска като доброволец. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на 1-ва рота на 12-та лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в Български офицерски чин подпоручик и на 2 пъти е награждаван с кръст ,,За храброст".
След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата "Pro Bulgaria" (,,За България"), в която защитава Българските позиции и дарява всички приходи на Българските ветерани от войните.
При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно се включва в армията. За да спасят неговия живот, първоначално е зачислен към обоза, срещу което протестира. След това влиза като офицер в редовете на 33-ти пехотен полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33-ти пехотен свищовски полк при отбраната на град Дойран.

Наред със Съюза на Запасните Офицери, Съюза на Запасните Подофицери, Съюз ,,Сливница" и Съюз "Българска Родна Защита", Дружество "Юнак" членува в учредения на 28 март 1930 г. в София ,,Фронт против комунизма".
След Втората световна война с протокол от заседание на Политбюро на ЦК на БРП от 30 ноември 1944 г. дружеството е определено като ,,буржоазна организация с великоБългарски шовинистични тенденции и с големи материални съоръжения". Поради невъзможността тази организация да се овладее от партията, се предлага да се слее със спортната федерация.



Значка от събора на дружеството през 1935г.


HatshepsutTopic starter

Значка на Доброволческата организация Сливница

За съжаление, не можах да намеря никаква конкретна информация за тази организация  :sad:

Значка на Доброволческата организация Сливница, 1940-1944г.


HatshepsutTopic starter

Отличителни знаци в съдебната власт - Княжество и Царство България

Значка на младши съдия, около 1920-1930 г.



Отличителен знак на председател на съда в Княжество България 1879-1900г.



Отличителен знак и огърлие на председател на съда в Княжество България 1879-1900г.



Informative Informative x 1 View List

HatshepsutTopic starter

Значки на Македоно-Одринското опълчение

Македоно-одринското опълчение е специална Българска военна част, действала по време на Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913). То е създадено на 23 септември 1912, в навечерието на Балканската война. Съставено е предимно от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия (14 670 души). В опълчението се включват и Българи от Северна Добруджа и Поморавието и над 500 доброволци от други страни (руснаци, чехи, румънци и други), в това число и една цяла арменска рота съставена от 274 души.
15-те дружини на Македоно-одринското опълчение са организирани в три бригади. За командири на бригадите, ползващи се с права на командири на полкове, са назначени подполковниците Стефан Николов, Антон Пчеларов и Александър Протогеров.

1-ва дебърска дружина с командир подпоручик Дянко Караджов.
2-ра сопска дружина с командир подпоручик Иван Минков.
3-та солунска дружина с командир ротмистър Димитър Атанасов Думбалаков, от с.Сухо, Солунско.
4-та битолска дружина с командир капитан Владимир Каназирев.
5-та одринска дружина с временен командир фелдфебел Радул Канели.
6-та охридска дружина с командир поручик Константин Мановски.
7-ма кумановска дружина е под ръководството на подпоручик Георги Светогорски.
8-ма костурска дружина се ръководи от капитан Стоян Величков и подпоручик Хр. Трайков.
9-та велешка дружина се създава под командването на капитан Методи Бойчев в Русе.
10-та прилепска дружина е организирана в София от пловдивските македоно-одрински доброволци. Нейни организатори са подпоручик Лало Вутов и капитанът от руската армия Българинът Владимир Везенков от Крушево. В състава ѝ е зачислена и група македоно-одрински емигранти, пристигнали специално от САЩ, за да вземат участие във войната.
11-та серска дружина се създава под командването на поручика от руската армия Мгебров. По-късно командир на дружината става велешанинът Димитър Зографов.
12-та лозенградска дружина се организира в Бургас под ръководството на подпоручик Трифон Бояджиев. В 1-ва рота (т. нар. ,,Юнашки легион") с командир подофицерът от швейцарската армия Луи Айер са включени 205 души, членове на Юнашката гимнастическа организация. 2-ра рота с командир подпоручика от Българската армия Карекин Нъждех, е съставена само от арменци и по време на войната числеността ѝ достига 273 души.
На 3 март 1913 в Кешан е обявено формирането на трите нови опълченски дружини:
13-та кукушка дружина с командир капитан Тодор Пенев.
14-та воденска дружина с командир капитан Григор Христов.
15-та щипска дружина с командир капитан Никола Парапанов.

Успоредно с опълченските дружини под ръководството на капитан Стоян Величков се формира и инженерно-техническата част. Полагат се основите и на санитарен отряд.
След края на войните за национално обединение ветераните от МООП формират Съюза на македоно-одринските опълченски дружества, който развива културно-просветна дейност.



Друг вариант:


HatshepsutTopic starter

Значка на Илинденската Организация

Илинденската организация е взаимоспомагателна и културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, съществувала в периода 1921-1947 година.

Създадена е от дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, които не се вливат във ВМРО на Тодор Александров след края на Първата световна война. Официално Илинденската организация е учредена на 16 декември 1920 година. Обединява дружествата ,,Илинден" в цяла България.

Първото дружество е създадено в София на 3 април 1921 година с председател Крум Зографов. На 4 декември е избран управителен съвет с председател Георги Занков, секретар Георги Попхристов, касиер Славчо Пирчев и съветници Стоян Мишев и Иван Попов. Според временния си устав то е взаимоспомагателна организация, независима от всякакви политически течения и партии. След софийското са основани и други дружества. До края на 1922 година в различни градове като Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Шумен се създават 31 дружества с общо 4340 членове.

От 19 до 21 януари 1923 година се провежда Учредителният конгрес на Илинденската организация. Тя се ръководи от управителен съвет от 7 души, от които 4 избира софийското дружество, а останалите конгресът. Членове на ръководството и са Георги Занков – председател, Славчо Абазов, Борис Стрезов и други. Пръв редактор на печатния орган на организацията – вестник ,,Илинден" (1921–1926) е Арсений Йовков. Други нейни печатни издания са вестниците ,,20 юли" и ,,Пирин" излизали в 1923–1924 година.

През 1924 година Тодор Александров няколко пъти разговаря с Петър Ацев, тогавашния председател на Илинденската организация, по повод избирането на Арсений Йовков и Георги Занков в ръководното ѝ тяло. Притеснен от засилващата се комунистическа пропаганда, Тодор Александров изисква двамата да бъдат отстранени от Илинденската организация. Случващото се съвпада с опитите на крайно левите елементи да завладеят ВМРО, вследствие на които Тодор Александров е убит. Като участници в заговора срещу Тодор Александров са заподозрени ръководителите на Илинденската организация.

След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година, Иван Михайлов поема фактически ръководството на ВМРО и взема радикални мерки срещу нелоялните членове на Илинденската организация. След 1924 година в ръководството на организацията влизат и представители на десницата, поради което част от членовете ѝ се прехвърлят в левичарското движение. Впоследствие доста дейци на организацията стават жертва на Горноджумайските събития и последвалите ги братоубийствени борби във ВМРО.

На Втория конгрес на 12–13 юли 1925 година Занков и Йовков (посмъртно) са изключени от организацията. Новото ръководство започва да издава списание ,,Илюстрация Илинден" (1927–1944), начело с Петър Мърмев и Христо Шалдев.

През следващите години Илинденската организация се занимава предимно с културно-просветна дейност. През 1932 година на седмия редовен конгрес на Илинденската организация за председател на организацията е преизбран Кирил Христов. Нейни представители са делегати на Великия македонски събор, проведен през 1933 година в Горна Джумая.

Организацията е формално разтурена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година, но реално продължава съществуването си. До март 1936 година редакцията на Илюстрация Илинден се помещава на улица ,,Лавеле" 16, а след построяването на Македонския културен дом на улица ,,Пиротска" 5. Там са пренесени тържествено и останките на Гоце Делчев. През 1940 година председателят на Илинденската организация Лазар Томов подписва декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България.

След връщането на Южна Добруджа през септември 1940 година и освобождението на по-голямата част от Вардарската Македония през април 1941 година, организацията създава и там свои дружества.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година издаването на ,,Илюстрация Илинден" е прекратено. На 21 юли 1945 година е избрано ново ръководство: Стефан Аврамов – председател, Милан Ангелов (подпредседател), секретарите Никола Паунчев и Любен Казаски, Никола Константинов (касиер), както и двамата съветници Божин Проданов и Тома Кърчов. Ръководството е лоялно към новата отечественофронтовска власт, с изключение на Божин Проданов, който е изключен година по-късно от ръководството. На 15 юни 1947 година комунистическите власти разпускат организацията.

https://bg.wikipedia.org/


Similar topics (3)