• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 January 2022, 04:55:35

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
15489 Posts

Шишман
5984 Posts

Panzerfaust
1128 Posts

Лина
829 Posts

sekirata
264 Posts

Amenhotep
24 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 171
  • Latest: Pesh
Stats
  • Total Posts: 25,834
  • Total Topics: 1,410
  • Online Today: 105
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

avatar_Hatshepsut

Тема за птици

Started by Hatshepsut, 18 September 2021, 21:00:07

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Обикновена калугерица


Обикновената калугерица (Vanellus vanellus) е вид птица от семейство Дъждосвирцови, срещаща се в Европа и Азия, включително и на територията на България. Калугерицата е прелетна птица в по-голямата част от ареала си, като през зимния период мигрира към северна Африка, Индия, Пакистан и части от Китай. В най-западните части на Европа може да бъде и постояенен обитател в земи с ниска растителност. Много рядко може да бъде забелязана и в Северна Америка, като това става най-вече след бури. Така например в Канада са видени обикновени калугерици след силни бури — през декември 1927 година и през януари 1966 година.

Този вид птици обитава земеделски земи и други територии с ниска растителност. Снася три или четири яйца в трапчинка в земята. Малките са изключително шумни и агресивни към неприятели, включително и към големи животни. В зимните си местообитания калугериците формират огромни ята върху обработваеми земи и блатисти плата.

Обикновената калугерица достига на размери между 28 и 33 cm на дължина, размах на крилата между 67 и 87 cm, а на тегло достига до 128 и 330 g. Притежава закръглени крила и характерен гребен или качулка, откъдето идва и името на птицата. Това е едно от най-късокраките представители на рода. Окраската е основно черна и бяла, по гърба е зеленикаво-черно с метален отблясък, коремът е бял. В полет прави впечатление контрастът между белите подкрилия и корем и черните махови пера. Женските и младите екземпляри имат по-малки крила.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Обикновена калугерица



Описание:
Дължина на тялото: 28 – 31 см Размах на крилата: 70 –76 см
С размерите на гълъб. Оперението по гърба е зеленикаво-черно с метален отблясък, коремът е бял, главата е с качулка. В полет прави впечатление контрастът между белите подкрилия и корем и черните махови пера. Обитава влажни ливади и обработваеми земи.


Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, паяци, земни червеи. Обитава влажни ливади, пасища, обработваеми площи, често в близост до водоеми (вкл. оризища и временно заливани терени).

Гнездене:
Гнезди на земята. Снася 3 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юни.

Разпространение в България:
Петнисто разпространение, предимно в Тракийската низина, Дунавската равнина, Софийското поле и Бургаската низина.

Миграция и зимуване:
Зимува в Средиземноморието. У нас е по-честа по време на миграция.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, включително култивиране на пасищата, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Слабо засегнат.

https://bspb.org/ptici/Обикновена калугерица



Avefría (Vanellus vanellus)


Northern Lapwing (Vanellus vanellus).

Hatshepsut

12 January 2022, 14:02:08 #145 Last Edit: 12 January 2022, 14:09:16 by Hatshepsut
Шипокрила калугерица


Дължина на тялото: 26 см, Размах на крилата: 84 см. Оперение: Има слабо изразен възрастов диморфизъм. Възрастните са черно-кафяви с бели петна и остри шипове на крилата. При полет краката се подават зад опашката. Отдолу тялото е черно; подопашката, бузите и крилата отдолу (без маховите пера) са бели. Младите са с тъмнокафяви гърди, гърбът е по-светъл. Биотоп: Среща се в близост до водоеми с различна степен на соленост.

https://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=21&vid=138&type=bird


Тази информация е от 2013г.

Шипокрила калугерица (Vanellus spinosus) е наблюдавана да се храни около язовир Мандра в Бургас. Това е петото за България наблюдение на вида. Предпоследното е било през 2010 година. Това съобщиха от Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/.
Всичките пет наблюдения са от района на Бургаските влажни зони. За първи път шипокрилата калугерица е видяна преди 53 години в Мандренското езеро.
Шипокрилата калугерица е типичен представител на Мала Азия. Оттам видът най-вероятно ни навестява от време на време, каза д-р Петър Янков от БДЗП.
Бургас притежава големи възможности за развитие и предлагане на специализиран туризъм, какъвто е орнитотуризмът. Той би могъл да бъде едно добро допълнение към традиционния летен туризъм, допълни лекарят.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/587671


...и малко информация от руската Уикипедия

Шипокрилата калугерица често се среща в Турция, източна и северна Сирия, Израел, Йордания и Ирак, а също в Източна и Западна Африка. На юг от Източноафриканската рифтова долина се среща много рядко. В регионите на север от Ливан е прелетна птица. В другите региони е предимно уседнала птица.

В Европа шипокрилата калугерица като гнездяща птица се среща рядко. Първото доказано гнездене в Европа е от 1959 г. в западна Гърция. Птицата е наблюдавана също така в Испания, Германия и други части на Източна Европа. От март до април може да бъде наблюдавана и в Кипър.

Шипокрилата калугерица определя местоположението на своята плячка визуално и я захваща и поглъща с няколко бързи движения на клюна. Храни се предимно с бръмбари, комари и личинките им, както и с мравки. В менюто ѝ присъстват също и паяци, червеи, молюски и дребни риби.

Размножението на шипокрилата калугерица е недостатъчно изследвано.

Гнездото се намира в близост до водоеми и представлява плитка ямка, постлана с растителни материали. То се приготвя от самеца, който през брачния период приготвя няколко ямки, от които самката избира една за гнездо.

Снася средно 4 яйца. Мътят и самеца, и самката от 22 до 24 дни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Шипокрила калугерица



Pavoncella armata - Spure-Winged Plover (Vanellus spinosus)


Spur-winged lapwing nesting in Cyprus (Vanellus spinosus)

Hatshepsut

Клопач


Клопач (мъжки)

Клопачът (наричан още лопатар, лопатарка) (Spatula clypeata) е птица със средни размери, тежи между 410 и 1100 g. Дължина на тялото 43 – 50 cm, размах на крилете 80 cm. Характерна особеност е голямата и широка човка, заради която е наречен така. Лети сравнително бавно и шумно. Мъжката издава приглушено квакане звучащо като: ,,кво, кво", а женската тихо крякане. Силно изразен полов диморфизъм. Не особено плашлив вид, но предпочита да се държи скрито и е мълчалив. Гмурка се рядко и лошо.


Клопач (женска)

Разпространен е повсеместно в Европа, Азия, Северна Америка и Микронезия. Среща се и в Северна Африка през зимния период. В България е сравнително често срещан вид. Предпочита открити местности и делтите на големи реки.

Храни се предимно със зоопланктон: дребни ракообразни, мекотели и др. (разбира се със зоопланктона попадат и определени количества фитопланктон), които улавя на повърхността на водата, прецеждайки я през добре развития си филтриращ апарат на човката.

Гнезди в близост до водата, под прикритието на храсти или висока трева. Снася между 7 и 13 светло жълтеникави яйца, с размери 55 х 37 mm и маса 40 g. Мъти само женската в продължение на 23 – 27 дни. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Клопач



Мъжки клопач в полет

Описание:
Дължина на тялото: 44–52 см     Размах на крилата : 73–82 см

Има широк лопатовиден клюн. Мъжките са със зелена глава, бели гърди и корем, тялото отстрани е кестеняво. Женските са наподобяват женска зеленоглава патица, но се отличават по широкия клюн.

Храна и местообитания:
Храни се с водни безгръбначнии животни и семена. Обитава блата, сладководни и солени езера, често със затревени брегове.

Гнездене:
Гнезди на земята, близо до вода. Снася 8-12 яйца, има едно поколение годишно в периода март-юни.

Разпространение в България:
Има еднични гнездови находища по поречието на река Дунав, Черноморието, Тракийската низина и софийското поле.

Миграция и зимуване:
Зимува в Южна Европа и Средиземноморието. У нас е по-многоброен по време на миграция и зимуване.

Заплахи:
Пресушаване и деградация на влажните зони, замърсяване на водите, безпокойство в периода на размножаване, отстрел.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Клопач



Northern Shoveler (Spatula clypeata)

Hatshepsut

Малък брегобегач


Малкият брегобегач (Calidris minuta) е птица от семейство Бекасови (Scolopacidae). Среща се и в България.

Дължина на тялото: 13 cm. Размах на крилете: 35 cm. Оперение: Има сезонен и възрастов диморфизъм. Възрастните през есенно-зимния период отгоре са сиво-кафяви, а отдолу бели. През размножителния период горната част на тялото е ръждивочервена. Младите наподобяват възрастните в брачно оперение, но са с бели вежди. При всички възрасти краката са черни. От сивия брегобегач се отличава по сивите крайни опашни пера, цвета на краката и по крилата, които прибрани към тялото достигат края на опашката.

Издаващи звуци: ,,Пит" или ,,чит".

Среща се по морски крайбрежия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малък брегобегач



МАЛЪК БРЕГОБЕГАЧ (CALIDRIS MINUTA)

Hatshepsut

Трипръст кълвач


Трипръстият кълвач (Picoides tridactylus) е птица от семейство Кълвачови. Среща се и в България.

Тялото е с дължината 22 см, а размахът на крилата – 34 см. Има възрастов и полов диморфизъм. Крилата и гърбът на мъжкия са черно-бели. Отдолу е бял с малки кафеникави петна, има бяло гърло, главата е черна с жълто чело и теме, има две бели препаски. При женската главата е с бял цвят. Младите приличат на мъжките, жълтото е по-малко и по-изпъстрено.

Предпочитани местообитания са старите планински иглолистни гори.

Храни се с насекоми. Бели кората на мъртвите смърчове в търсене на ларвите на смърчовия корояд (Ips typographus). Плашлив вид. Обаждането му звучи по-меко (,,кик") от това при големия пъстър кълвач (Picoides major) (,,бик"). Просенето за храна при младите индивиди звучи като насекомо.

Според Българска Фондация ,,Биоразнообразие" видът практически е изчезнал като гнездящ в над 90 % от потенциалните подходящи местообитания в Западните Родопи, Пирин и Рила. Мерки за защита, за които призовават от фондацията включват:

- определяне на 10 % вековни гори във фаза на старост, които да бъдат опазвани в ,,Натура 2000" без никакви сечи;

- в останалите 90 % от ,,Натура 2000" да се преустанови изсичането на дървета с дупки на кълвачи, както и да се позволи в гората да има не по-малко от 10 % мъртва дървесина;

- да бъде обявена защитена зона ,,Рила буфер", за да се защитят просторни местообитания на трипръстия кълвач в Рила;

- да не бъде увеличаван дърводобивът под формата на санитарни сечи в националните паркове Пирин и Рила и природен парк Рилски манастир. Неповлияни от санитарни сечи, са само горите в националните паркове и резервати, както и някои стопански гори, до които още няма направени пътища за дърводобив.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Трипръст кълвач



Описание:
Дължина на тялото: 21 – 24 см. Размах на крилата: 40 см
Оперението е преобладаващо тъмно. Крилата са черни с бели петънца по маховите пера, гърбът е светъл с напречни черни ивици, предната част на темето е златистожълта с малки черни перца.

Храна и местообитания:
Храни се с яйца, ларви и възрастни на насекоми, които намира под кората на дърветата. Обитава стари иглолистни гори до горната граница на гората.

Гнездене:
Гнезди в хралупи на дървета, които издълбава сам. Снася 3 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода април – юни.

Разпространение в България:
У нас се среща в планините Рила, Пирин, Западни Родопи и Витоша.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, изсичане на старите планински гори, изсичане и фрагментация на горите при изграждане на ски писти и друга туристическа инфраструктура.

Природозащитен статус в България:
Застрашен.

https://bspb.org/ptici/Трипръст кълвач



Pohjantikka Picoides tridactylus Espoo Finland 23.1.2016

Hatshepsut

Белогръб кълвач


Белогръб кълвач (мъжки)

Белогърбият кълвач (Dendrocopos leucotos) е птица от семейство Кълвачови. Среща се и в България.

Сравнително широко разпространен в Европа и Азия. В някои региони малоброен.

Белогърбият кълвач е малко по-едър от големия пъстър кълвач (Picoides major), шията и човката са по-дълги, а профилът на главата е по-ъглест. Клоаката е светлочервена на цвят и не е ясно ограничена. Коремът има лек бежовато-розов нюанс. Страните са напетнени по дължина. Мъжкият е с изцяло червено теме, при женския темето е черно. Белогърбият кълвач е висок 25 – 28 см.


Белогръб кълвач (женски)

Белогърбият кълвач предпочита влажни смесени гори в близост до реки и езера, като има нужда от много мъртви и гниещи дървета, за да оцелява. Местообитанието трябва да е запазено от сечи, поради което е силно застрашен вид. В България предпочита стари букови, буково-иглолистни и дъбови гори до 1700 м. н.в., с повече мъртви и отмиращи дървета.

Храни се с насекоми. Прекарва дълго време на земята в търсене на храна. Белогърбият кълвач е подвижен, но не се плаши много.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белогръб кълвач



Описание:
Дължина на тялото: 25 – 28 см. Размах на крилата: 40 – 45 см
Оперението е характерно черно-бяло. Главата е червена със светло чело. Гърбът на срещащия се у нас подвид (Dendrocopos leucotos lilfordi) е на черно-бели напречни ивици.

Храна и местообитания:
Храни се с ларви и възрастни на насекоми по кората на дърветата, семена на дървета и плодове. Обитава обширни широколистни, смесени и иглолистни гори.

Гнездене:
Гнезди в хралупи на дървета, които сам си издълбава. Снася 3 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юни.

Разпространение в България:
У нас се среща основно в планините Рила, Пирин, Централна и Западна Стара планина, Западни Родопи, Странджа, Беласица и Витоша.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, изсичане на старите гори, премахване на мъртвата дървесина от горите, фрагментация на горите при изграждане на ски писти и туристическа инфраструктура.

Природозащитен статус в България:
Застрашен.

https://bspb.org/ptici/Белогръб кълвач



Dendrocopos leucotos (White-backed Woodpecker, Белоспинный дятел,) Moscow HD 2016


White-backed Woodpecker (Dendrocopos leucotos) feeding chicks in Slovenia

Hatshepsut

Трипръст брегобегач


Трипръстият брегобегач (Calidris alba) е птица от семейство Бекасови (Scolopacidae). Среща се и в България.

Трипръстият брегобегач е с дължина 18-20 cm и тежи около 40-100 г. Тази птица е много бледа, почти бяла, с изключение на тъмните петна на рамото. Видът на птицата, alba, преведен от латински означава ,,бял".

https://bg.wikipedia.org/wiki/Трипръст брегобегач


Трипръст брегобегач в лятно оперение

Вид дребен брегобегач, птица с кестеняво-бяло оперение през брачния период в Арктика, и бяло-сиво по време на зимната миграция към южните страни. Извънредно активна птица е, движи се по линията на отлива, където се храни с скариди и мекотели, изхвърляни от оттеглящите се вълни.

Това е една от най-северните птици, нейни гнезда са разположени в арктическата тундра само на 960 км от северния полюс. Биологията на тези птици е по-добре проучена извън размножителния сезон, когато може да бъдат срещнати почти повсеместно на морските крайбрежия на континентите и океанските острови.


Ято трипръсти брегобегачи

https://ru.wikipedia.org/wiki/Трипръст брегобегач



Correlimos tridáctilo (Calidris alba) Sanderling

Hatshepsut

Сив брегобегач


Сивият брегобегач (Calidris temminckii) е птица от семейство Бекасови (Scolopacidae).

Видът е разпространен из блатата на Северна Арктика и Азия. Размножава се в Южна Скандинавия и от време на време в Шотландия. Зимува в сладководните води на тропическа Африка, Индийския субконтинент и части от Югоизточна Азия.

Среща се и в България.


Разпространение на сивия брегобегач: (жълто) зона на гнездене, (синьо) зона на зимуване

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сив брегобегач


Сивият брегобегач е дребна птица с размерите на врабче: дължина 12-14 см, размах на крилете 28-32 см, маса 19-30 гр.


Сив брегобегач в зимно оперение


Гнездо на сив брегобегач


Lapinsirri Calidris temminckii Espoo Finland 12.5.2015

Hatshepsut

Сива чучулига


Сивата чучулига (Calandrella rufescens) е по-дребен представител на семейство Чучулигови (Alaudidae). Окраската и е сходна с тази на другите Чучулиги, маскировъчна окраска с фини шарки от жълто, кафяво и черно. Няма изразен полов диморфизъм. Придвижва се подобно на дугите видове с ходене, а не с подскоци.

Среща се южна Европа, южна Азия и северна Африка. Популациите населяващи области с по-студен климат са прелетни. Вида е рядък в северна и западна Европа. Среща се и в България. Обитава открити и още по-сухи отколкото другите Чучулиги области.

Води наземен начин на живот. Храни се предимно с насекоми.

Гнезди направо на земята. Снася 2–3 напръскани с кафяви и сиви петънца яйца. Малките се излюпват покрити с рядък пух. Родителите им ги хранят с насекоми. След около 10 дни напускат гнездото.

В България е защитен вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сива чучулига



Описание:
Дължина на тялото: 13–14 см Размах на крилата : 24–32 см
Наподобява късопръстата чучулига, но за разлика от нея е по-дребна, има напетняване на гърдите (подобно на полска чучулига) и има по-къси клюн.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и семена. Обитава степи и пасища с ниска тревна покривка.

Гнездене:
Гнезди на земята. Снася 2 – 3 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
У нас през размножителния период има единични наблюдения в Добруджа, Бесапарските ридове и южните склонове на Пирин.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през март-април, а есенната – от август до октомври.

Заплахи:
Увреждане на степите и пасищата при застрояване, разораването им и превръщането им в игрища за голф.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Сива чучулига



Terrera marismeña (Calandrella rufescens) Lesser Short-toed Lark

Hatshepsut

Късопръста чучулига


Късопръстата чучулига (Calandrella brachydactyla) е от по-дребните представители семейство Чучулигови (Alaudidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Дължина на тялото: 14 cm. Има слабо изразен възрастов диморфизъм. Оперението и подобно на другите видове Чучулиги е маскировъчно с фини шарки от жълто, кафяво и черно. Възрастните отгоре са светлокафяви с по-тъмни петна; отдолу са светлосиви с черно петно отстрани на шията. При младите оперението отгоре е по-тъмно и пъстро, а отдолу – бяло. Възрастните имат малко петно отстрани на шията и от двете страни. Пръстите на краката са относително къси, откъдето идва и името на вида. Нокътът на задния пръст е дълъг, подобно на другите видове.

С изключение на южните популации е прелетен вид. Среща се в южна, западна и северна Европа, северна Африка и в Азия, от Турция, през южна Русия, до Монголия. Среща се и в България. Зимува в Индия, северна и централна Африка. Обитава открити и сухи равнини, пасища и целини. Среща се и в култивирани области. Широко разпространен вид.

Води подобно на останалите видове Чучулиги наземен начин на живот. Храни се основно с насекоми.

Гнездото си строи направо на земята. Снася 2–3 напръскани с кафяви и сиви петънца яйца. Малките, подобно на другите Чучулиги се излюпват покрити с рядък пух и напълно безпомощни, но се развиват бързо и след около 10 дни напускат гнездото. Родителите им ги хранят с насекоми.

В България е защитен вид, включен в Червената книга.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Късопръста чучулига


Късопръста чучулига

Малка чучулига, малка каландра

Calandrella brachydactyla Leisler, 1814?

Calandrella cinerea Gmelin, 1789: Maтвejeв, 1976: 69.

Разред Врабчоподобни (Passeriformes)

Семейство Чучулигови (Alaudidae)

Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A3, A4, B1biii], ЗБР-II, III; международен: ECS-spec 3, ДП-I, БеК-II.

Общо разпространение. Туркестано-медитерански вид. Гнезди в Африка, Мала Азия, Югозападна и Централна Азия на изток до Забайкалието и Централен Китай и в Европа – на Пиринейския полуостров, във Франция, Италия, Малта, Швейцария, Балканския полуостров, Унгария, Словакия, Украйна и Южна Русия.

Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен и преминаващ вид, в миналото широко разпространен в цялата страна, но само на места многоброен – край с. Огняново (Пазарджишко), с. Кошарево (Пернишко) и по южните склонове на Еминска планина [1, 2, 3]. Сега ареалът е разкъсан на отделни малочислени субпопулации, запазени само в райони с оптимални местообитания. По-многобройни популации има в Крайморска Добруджа [4], на Бесапарските ридове, при Сливен и в някои райони северозападно от София – при Драгоман и селата Безден, Богьовци и Големо Малово. В редица от старите находища не е установена през последните 10 години. Числеността намалява и се оценява на около 10 000–12 000 двойки.

Местообитания. Разнообразни открити местообитания, голи или с оскъдна тревиста растителност. Предпочита сухи каменисти степи и пасища. Среща сe и в крайморски дюни, обработваеми площи и пустеещи земи.

Биология. Пристига през април. Към началото на май женската строи наземно гнездо и снася 3–5 бели или жълтеникави, изпъстрени със светлокафяви точки яйца. Мътенето продължава 11–13 дни. Малките напускат гнездото на 10–11 дневна възраст. Възрастните хранят малките с наземни насекоми, червеи, ларви и др.

Близки видове. Сива чучулига (Calandrella rufescens).

Отрицателно действащи фактори. Разораване на степните съобщества и пасищата и превръщането им в обработваеми земи, овощни градини, лозя, застроени площи и др. Създаване на горски култури в местообитания на вида. Бракониерство при международен ловен туризъм.

Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Специални мерки за опазването не са предприети. Част от находищата попадат в защитени територии – резерватите "Калиакра" и "Ропотамо", ЗМ "Яйлата" и др.

Необходими мерки за опазване. Опазване на естествените тревни съобщества. Забрана на строителството в остепнените местообитания по Черноморието. Развитие на природосъобразно селско стопанство. Недопускане на залесяване и откриване на кариери в гнездовите находища. Създаване на нови защитени територии за опазване на вида. Строг контрол върху международния ловен туризъм по отношение на отстрела на защитени видове птици.

Основна литература за вида. 1. Боев и др., 1964; 2. Нанкинов, 1982; 3. Patzold, 1989; 4. Ivanov et al., 1998.

Автор: Петър Шурулинков

http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Cabrachy.html



Terrera común ( Calandrella brachydactyla ) Short-toed Lark

Hatshepsut

Горска чучулига


Горска чучулига (Lullula arborea) е името на дребна птица от семейство Чучулигови (Alaudidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Дължината на тялото и е около 15 cm, размаха на крилете 30 cm и тежи около 25 гр. Оперението ѝ е с характерната за семейството маскировъчна окраска от кафяво, жълтеникаво и черно. Подобно на другите чучулиги ходи по земята, я не подскача. Няма изразен полов диморфизъм. По време на разможителния период, пеейки лети на височина над 100 m над земята.

Среща се в Европа, (включително България), Азия, и в планинските райони на северна Африка. Обитава гористи, планински и открити райони, предпочита такива с борови гори. Популациите обитаващи райони със студен климат са прелетни.

Води предимно наземен начин на живот. Храни се най-често с дребни безгръбначни и насекоми.

Гнездото е на земята и е добре приготвено, и изплетено от сухи треви. Снася 4 – 6 бели напръскани с кафеникави, сиви и черни петънца яйца. Те имат размери 21х16 mm. Мъти 13 – 15 дни. Малките се развиват бързо и след около 14 – 15 дни напускат гнездото. Родителите им ги хранят предимно с насекоми. Годишно може да отгледа до 2 люпила.

В България е защитен от закона вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Горска чучулига



Описание:
Дължина на тялото: 13 – 15 см. Размах на крилата: 27 – 30 см
Най-характерният белег е черно-бялото петно в основата на най-външните махови пера, което се вижда най-добре, когато птицата е кацнала. Надочните ивици са бели и дълги и продължават до тила, където се свързват. Крайните опашни пера са черни с бели върхове.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и семена, които намира по земята. Обитава пасища и ливади в близост до ивици от дървета и храсти или в покрайнини на гори. Среща се и в по-малки открити места сред гори.

Гнездене:
Гнезди по земята, често в близост до храсти. Снася 3 – 4 яйца, има две поколения годишно през периода април-юни.

Разпространение в България:
Среща се в голяма част от страната, с изключение на обширните земеделски райони на Дунавската равнина, Добруджа, Тракийската и Бургаската низина.

Миграция и зимуване:
Зимува в Южна Европа и Средиземноморието.

Заплахи:
Интензификация и химизация на земеделието, разораване на пасищата и ливадите.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Горска чучулига



WOODLARK | Lullula arborea | Skřivan lesní | Heidelerche | Alouette lulu | European bird song

Hatshepsut

Ушата чучулига


Ушатата чучулига (Eremophila alpestris) или рогата чучулига както и алпийска чучулига), наричана още и балканска чучулига, е средно голям представител на семейство Чучулигови (Alaudidae). Дължината на тялото е около 18 см, теглото 35–40 гр. Оперението ѝ е с маскировъчен цвят от сиво и кафяво. Преобладаващият сив цвят е типичен за вида, по който се различава от останалите представители на семейството. Главата е оцветена в жълто и черно. Друг характерен белег за вида са тъмно оцветените стърчащи перца отстрани на главата, които са отличителен белег на мъжките през лятото. Нокътят на задния пръст на краката е дълъг и прав. Човката е къса и относително слаба.

Широко разпространена в Северна и Югоизточна Европа, Азия и Северна Америка. Среща се и в България. Популациите, населяващи области с умерен климат, са прелетни. Населява открити равнинни и планински местности. В България е постоянен вид. Преэ лятото, когато е гнездовият сезон се среща изцяло в планините над около 1500 м н.в. Обича ниска трева с разхвърляни малки или големи камъни (скални групи. Преэ зимата слиза в по-ниските части.


(светло зелено) - райони, в които само гнезди; (тъмнозелено) - райони, в които обитава целогодишно; (светло синьо) - маршрути на миграция; (тъмно синьо) - райони на миграцията

Води наземен начин на живот, въпреки че лети добре. Храни се предимно с насекоми, които търси по земята.

Гнезди, подобно на другите Чучулиги, направо на земята. Снася 2–5 изпъстрени с кафяви и сиви петънца яйца. Малките, подобно на останалите видове Чучулиги, се излюпват покрити с рядък пух и напълно безпомощни, но се развиват изключително бързо и след около 10 дни напускат гнездото. Родителите ги хранят с насекоми.

В България е защитен вид включен в Червената книга. Стилизирано средновековно изображение на вида върху съд от сграфито керамика от края на XIV век от Царевград Търнов - средновековната столица на Втората българска държава е избрано за емблема на Българско орнитологично дружество.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ушата чучулига




Описание:
Дължина на тялото: 16 – 19 см. Размах на крилата: 30 – 35 см
Мъжкият има яркожълто ,,лице" с черни ,,мустаци", ,,огърлица" и ,,уши". При женската жълтото по ,,лицето" не е толкова ярко и ,,ушите" не са толкова големи както при мъжките.


Храна и местообитания:
Храни с насекоми и семена. Обитава предимно алпийската зона на планините, като предпочита места с ниска трева и оголени каменисти участъци. Понякога сe среща и на по-ниска надморска височина с подобни местообитания.

Гнездене:
Гнездото е на земята. Снася 4 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
У нас се среща в Централна и Западна Стара планина, Рила, Пирин, Витоша, Славянка, Западни Родопи и Конявска планина.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид. През зимата слиза в равнините.

Заплахи:
Обрастване на планинските пасища.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Алпийска чучулига



Horned Lark - Fjellerke (Eremophila alpestris)

Hatshepsut

Дебелоклюна чучулига


Дебелоклюната чучулига (Melanocorypha calandra), е сравнително едър представител на семейство Чучулигови (Alaudidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Тялото и е плътно и набито. Оперението подобно на другите видове Чучулиги е маскировъчно, с много фин рисунък от кафяво, черно и жълто. Крилете са сравнително къси и закръглени, лети бързо и добре с характерния за чучулигите накъсан полет. Краката са добре развити и се придвижва по земята ходейки, а не подскачайки, както го правят останалите видове от разреда. Има характерен и приятен глас.

Среща се в страните около Средиземно море, както в Европа, така и в Африка. Още можем да я видим и в Турция, южна Русия, Арабския полуостров, някои от южните Азиатски страни. Счита се за вид предпочитащ топлия климат, въпреки че гнезди в Европа, чак до Австрия, Германия и други по-северни страни. Среща се и в България. Предпочита открити местности, покрити нарядко с храсталаци. Не се качва много нависоко в планините.

Води подобно на другите чучулиги, наземен начин на живот. Земята е мястото, където търси и храната си, която се състои от насекоми, дребни безгръбначни и семена. Относително растителния дял в диетата и е по-висок отколкото на другите чучулиги.

Гнезди в открити местности, направо на земята, сред средновисока трева. Снася 4–5 напръскани с петънца яйца. Благодарение на маскировъчния си цвят и голямото си самообладание, не можем обикновено да забележим мътещата птица, докато почти не стъпим върху нея. Малките се излюпват покрити с рядък пух и напълно безпомощни, но се развиват изключително бързо и след седмица и нещо напускат гнездото. Родителите им ги хранят с насекоми.

В България е защитен вид включен в Червената книга.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дебелоклюна чучулига



Описание:
Дължина на тялото: 17 – 20 см. Размах на крилата: 35 – 40 см
По-едра е от полската чучулига. Най-характерните белези са черната долна страна на крилете с контрастна бяла ивица по края на маховите пера и черното петно отстрани на шията. Клюнът е масивен с жълтеникав (рогов) цвят.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и семена, които събира по земята. Живее в открити местообитания – степи, пасища, пустеещи земи, земеделски площи със зърнени култури със синори и необработени участъци.

Гнездене:
Гнезди на земята. Снася 4 – 7 яйца, има две поколения годишно през периода април-юни.

Разпространение в България:
У нас се среща предимно в Сакар, Дервентските възвишения, Западна Странджа, Приморска Добруджа, Тракийската низина, Струмската долина. Изолирани находища има и в Софийското поле, Дунавската равнина и др.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид. През зимата се събира на ята.

Заплахи:
Интензификация и химизация на земеделието, изораване и застрояване на пасищата и степите.

Природозащитен статус в България:
Застрашен.

https://bspb.org/ptici/Дебелоклюна чучулига



Calandra Lark (Melanocorypha calandra) - Dobrogea, spring 2012