• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Древно Български календаръ

Започната отъ Hatshepsut, 04 Авг 2018, 13:23:56

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Hatshepsut

Древнобългарският календар датира от 5505 пр.Хр., с 12 годишен цикъл, който се определял от местополжението на Юпитер (Юпитер прави пълната си обиколка около Слънцето за 12 години) [това означава, че българите са имали представа от Космоса, знае ли са местополжението на зведите и годините за които дадена планета обикаля около Слънцето]



Календарът прилича на китайския, но е по-древен. Негов двойник се среща при саките – древен и многоброен народ, обитаващ територии между Имеон и Каспийско море.Към сакската ера индийските астрономи дълго време са прибягвали, когато трябвало да изчислят местоположениена Юпитер сред съзвездията от еклиптиката. Този особен зодиак се състои от 12 съзвездия, по имената на които се наричали годините от 12-годишния цикъл.Саките използвали бройна система с основа 12 като прабългарите. Календарната им система се основавала на слънчевата година и 12-годишният орбитален Юпитеров цикъл, а според друга версия – на 12-те зодиакални съзвездия . Годината Сомор - Мишка, от която се отброявало началото на всеки нов цикъл настъпвала тогава, когато Юпитер навлизал в съзвездието Водолей на сегашните звездни карти – там било съзвездието Мишка. Сега на това място няма нито една от равноденствените точки или точки на слънцестоене, но вземайки предвид прецесията, излиза, че през шумерската епоха – преди 2 300 години – точката на зимното слънцестоене, е била точно там.

Годините в календара, който прабългарите са донесли по нашите земи, са били слънчеви и подредени в цикли от по 12 години и се назовавали с имена на животни, а всяка година съдържала 12 месеца, всеки със свое име. За съжаление не е известно кога е започвала годината в календара на нашите прадеди, но има признаци, че началото е било астрономически значим ден. Според някои това е 22 декември (деня на зимното слънцестояние), който прабългарите наричали идинак или енинак /единак/. Това е денят, "който останал от Бога небоядисан" или Божият ден. Наименованието му идва от "ен" – небесен, божествен. От друга страна, българите наричат Юпитер Енкул или Янкул – Бог на времето, на календара – от "ен" – небе и "кул" – годподар, което може да приеме като потвърждение, че именно орбиталният период на Юпитер е основа за 12-годишната цикличност на календара. От всичко казано до тук разбираме, че прабългарският календар е слънчев с 365 дни. Годината започва от деня на зимното слънцестоене, който се счита за нулев. Във високосните години се предвижда втори нулев ден, наречен "Ден на слънцето". Сезоните са с по 91 дни и се разделят на три месеца, всеки с по 31 дни. Както в китайския календар, така и в прабългарският има 60-годишен цикъл. Неговата цел е да коригира високосния ден. В 60-годишният цикъл се вместват пет 12-годишни цикъла-мъжки и женски, които се редуват.

Мъжки цикъл  (5 периода х 12 години):



Женски цъкъл  (5 периода х 12 години):



{забележете, те са напълно еднакви, защото при българите и мъжът, и жената са били равни и еднакво почитани.}




ЗНАКЪТ НА КАЛЕНДАРА представлява РАВНОРАМЕНЕН КРЪСТ с образите на Слънцето и Юпитер в горните междурамия на кръста.
КРЪСТЪТ е универсално изображение от най-дълбока древност, символизиращо връзката между небето и земята. То се получава по законите на календара. В дните на пролетното и есенното равноденствие (22 март и 22 септември) сенките върху земната повърхност, хвърлени от вертикална ос, са двете равни рамене на кръста (по хоризонтала). В дните на лятното и зимното слънцестоене (22 юни и 22 декември) сенките очертават късата и дългата част на кръста по вертикала.
НАЧАЛО НА ДРЕВНОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ

Дванадесет месеца формирали четири тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия.
Така всеки член на древнобългарското общество можел самостоятелно да води отчет за изминалото време. В древнобългарското летоброене има периоди от време равни на 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332, ... древнобългарски години, срещащи се и като множители, и като интервали от време. Най-продължителният от тях се равнява на 6328 древнобългарски години.
Отбелязан е във фрагментарния надпис на кан Омуртаг и се отнася към 823-та година от новата ера. Той представлява 14 реда текст, навярно заключителна част от договор, сключен между Дунавска България и Византия. Надписът е издълбан с хубави букви върху мрамор и по всяка вероятност произхожда от столицата Плиска*. Ето какво е записано в него:
"[...на владетеля] името е [Омуртаг кан ювиги]. Годината от появата на истинския бог бе 6328. Принесоха жертва и се заклеха за вписаните в книгите [взаимни договори]..."
Това историческо свидетелство може да се приеме за доказателство за ранните начала във времеизмерването по българския календар. Според изчисленията на големия български историк проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера. В този смисъл можем да пресметнем, че предстоящата 2001 година след рождението на Христа всъщност се явява 7 506 г. от началото на древнобългарското летоброене. Така Българите се нареждат сред народите с най-древно времеизмерване – показателен факт за тяхната изначална цивилизационна закваска.

Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Тигър (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото е възникнал 2-3000 години преди Христа, когато най-късият ден, избран за начало на новата година - 22 декември, е бил в съзвездието Водолей.

Hatshepsut

ЯНКУЛ – ГОСПОДАРЯТ НА ВРЕМЕТО

Янкул е най-голямата планета в слънчевата система, която наричаме Юпитер. В нашето народно творчество той е представен като Янкул-овчар, който води 12 стада. В други случаи Янкул-овчар държи на коляното си "две звездици, две сестрици". Ясно е,че става дума за 12 зодиакални съзвездия и за две звезди наместници, чрез които българите са наблюдавали движението на Янкул-Юпитер по небесната сфера.

В един от муртафларските надписи Петър Добрев разчита следното: "Янкул – господарят на времето".Товатвърдение на нашите предци е твърде интересно и многозначително. Поставянето на Янкул на ниво господар на времето не може да бъде обяснено с факта, че той формира 12-годишния календарен цикъл. Необходимо е едно по-дълбоко изследване на единиците за измерване на време , които са познавали древните цивилизации, за да се провери дали съществува някаква всеобща връзка с орбиталните параметри на Янкул. Известно е, че Юпитер прави една обиколка около слънцето за 4332 земни дни. Това е приблизително равно на 12 . 360 = 4320 дни. Можем да приемем с голяма точност, че Янкул прави една обиколка около слънцето за 360 дни (точната стойност е 361 дни). Този период приемаме за една Юпитерова година.Тя е сравнима със земната.

Числата 12; 360 и 4320 са характерни и могат да послужат като критерии при нашето изследване.

В българския календар важни времеви периоди са 12-годишния и 60-годишния календарни цикли. Същото се отнася за звездната година от 20160 земни години и прецесията на земната ос с период 25960 земни години. Всички тези числа са кратни на янкуловите числа 12; 360; и 4320.

Шумерите са имали периоди от 60; 360; и 3600 години. Те всички са кратни, или равни на юпитеровите числа.

В древно индийските източници са посочени много времеви периоди. Ето някои от тях:

Един ден на Брама е равен на 4,320,000,000 години.

Един голям век на Брама е равен на 311040 милиарда земни години.

Периодът Кали Юга, в който живеем сега, съдържа 6480 земни години.

Всички посочени периоди са кратни на юпитеровите числа.

Още по-интересна картина се наблюдава в календара на маите. Те формират един основен период от 360 години, който наричат ТУН. Тун за тях означава година. Интересно е да подчертаем,че в някои български диалекти тази дума има същото значение. От тук нататък всички по-големи периоди се образуват по тяхна специфична бройна система, чрез умножение на 12. Ето няколко примера:

1 катун = 20 тун
1 бактун = 400 тун
1 пиктун = 8000 тун
1 калабтун = 160000 тун
1 кинхилтун= 3200000 тун
1 алаутун = 64000000 тун и т.н.

Вижда се, че връзката с числата на Янкул е налице.

Накрая ще посоча, че броят на секундите в едно денонощие (86400сек.) също е кратен на юпитеровите числа.

Дори и до този етап на нашето изследване, се вижда една всеобща връзка между юпитеровите числа и периодите за измерване на време при много от земните цивилизации. Това ни дава основание да твърдим,че Юпитер е една физическа реалност, чийто параметри са еталон при създаването на повечето календарни системи.

Древните българи са знаели този факт и затова са поставили Янкул – Юпитер на пиедестала на господаря на времето.

Hatshepsut

"Древнобългарският календар е най-съвършенният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО.    Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр.    С 12 годишния си цикъл календарът прилича на китайския, но е по древен и по скоро е негов първоизточник."


Александър Долев
 

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света.
Според изследванията на астрономи, физици и математици последната корекция на нашия календар е извършена през 4768 г. пр.н.е.
За него проф. М. Лонгон казва следното във френското списание "Население и общество": "Научно е доказано, че прабългарите в далечното минало са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен. Сега, когато от няколко години насам в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов календар, валиден за цял свят, създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработване на такова календарно летоброене, което ще бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо ."
(Цит. по книгата на Борис Чолпанов "Славата на България", Военно издателство, София, 1988 г.; стр. 23.)
 
РАДИ  ПАНАЙОТОВ
 
"... факти из областта на астрономията и глотогенезата дават основание на доста изследователи да търсят корените му още във II хил. пр. Р. Х. И до ден днешен древният български календар ни изумява с универсалността и точността си."
 
Доц. Д-р Атанас Стаматов
Издателство МГУ "Св. Иван Рилски"


Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година . Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето.
...

По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи. В съответствие с древнобългарския календар годината е имала 365 денонощия. Започвала е с най-късия зимен ден, който е бил празничен . Към всяка четвърта година се е отчитал един допълнителен ден, наречен "Ден на слънцето".
Дванадесет месеца формирали четири тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия.
Така всеки член на древнобългарското общество можел самостоятелно да води отчет за изминалото време .

...

Според изчисленията на проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера. В този смисъл можем да пресметнем, че предстоящата 2001 година след рождението на Христа всъщност се явява 7 506 г. от началото на древнобългарското летоброене . Така Българите се нареждат сред народите с най-древно времеизмерване – показателен факт за тяхната изначална цивилизационна закваска."

 акад. Д. Мишев – БАН
http://tangra.bitex.com/bul/kalendar.htm

Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Тигър (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото е възникнал 2-3000 години преди Христа, когато най-късият ден, избран за начало на новата година - 22 декември, е бил в съзвездието Водолей.

Кирил Стойчев

http://www.aura-astro.hit.bg/discovery.htm


 "...древнобългарския календар... е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния. Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от древнобългарската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера."

Иво Андровски - историк

http://www.aura-astro.hit.bg/bulgaria.htm


"Тюркският циклов календар дължи доста от особеностите си на древнобългарския."

КОИ СА БЪЛГАРИТЕ И ОТ КЪДЕ ПРОИЗХОЖДАТ

Виктор Великов

http://fatherland.hit.bg/koisa.htm

Hatshepsut

Тук може да видите една съставена от мен таблица, чрез която може да определите името на годината по българския (или китайския) календар за периода от 1 до 2099 година:

Click =>

Разликата между българския и китайския календар е, че в китайския календар трябва да заместите "овен" с "коза" и "мишка" с "плъх".

Предполагам, тази таблица никак няма да ви затрудни - просто засичате колоната (века) с реда (годината от съответния век)  :)

Hatshepsut

Астрономът проф.Никола Николов за Българския Календар:

Календар са имали и прабългарите. И той е едно уникално явление в културата на древността. За този календар ни говорят няколко документа, в които исторически събития са датирани едновременно както по календара на прабългарите, така и по т. нар. византийски индиктион. Понеже индиктионът е добре известен, това позволява да се направи съответствие между него и прабългарския календар и да се види какво представлява той.

Най-важен от документите, за които споменахме, е Именникът на българските ханове. Той представлява последователен списък на предшествениците и следовниците на Аспарух с годината и месеца на възкачване на престола на всеки от тях и продължителността на царуването им. Ето как се разкрива прабългарският календар в този документ.

Годините в календара, който прабългарите са донесли по нашите земи, са били слънчеви и подредени в цикли от по 12 години и се назовавали с имена на животни по следния начин: първата в цикъла - мишка, II - крава, III - вълк, IV - заек, V - неизвестно, VI - змия, VII - кон, VIII - овца, IХ - неизвестно, Х - кокошка, ХI - куче, и ХII - свиня. Във всеки следващ цикъл и имената на годините-животни, и тяхната последователност се повтарят. Годината е съдържала 12 месеца, всеки със свое име.

За съжаление не е известно кога е започвала годината в календара на нашите прадеди, но има признаци, че началото е било астрономически значим ден. Според някои това е бил най-късият ден през годината, когато Слънцето се издига на пладне най-ниско над хоризонта, или както астрономите казват - деня на зимното слънцестояние; други предполагат, че годината е започвала с началото на астрономическата пролет. По календара, с който си служим сега, тези дати са 22 декември и 21 март съответно.

Има и други елементи в календара на прабългарите, за които липсват писмени свидетелства. Сигурното обаче е, че календарът на прабългарите е подобен на древнокитайския календар, който подробно е описан с древнокитайски йероглифи. И в него годините се подреждат в цикли от по 12 години и всяка една носи име на животно: мишка, крава, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, кокошка, куче, свиня. Както се вижда, имената в двата календара почти съвпадат. Само тигъра прабългарите са сменили с вълк. Вероятно и имената на дракона и маймуната са били заменени с имена на по-близки животни от заобикалящата действителност на север от Кавказ,където прабългарите дълго са живели, преди да тръгнат към Балканите.

Изследванията на Жуковска в Русия показват, че календарна система с 12-годишен цикъл има и в Монголия. Това е още едно свидетелство за земите, обитавани от прабългарите, преди да се установят северно от Кавказките планини.

Има две версии за обяснение на цикъла от 12 години. Според едната броят на тези години отговаря на 12-те съзвездия, през които преминава Слънцето по своя видим път по небето. Тези съзвездия, наречени зодиакални, водят началото си още от древен Вавилон, където са си служили в сметките си с дванадесетична система на броене. Другата е, че 12-годишният цикъл е свързан с периода на обикаляне на планетата Юпитер около Слънцето, който е близък до 12 периода от обиколката на нашата планета.

Както се вижда, сигурните данни за прабългарския календар са малко. Това ни кара да се въздържим от обсъждане на авторството на цикличния календар. Макар че не липсват немалко разсъждения върху възможността приоритет да имат прабългарите. Много по-важно от приоритета, според мен, е, че в онези далечни епохи на безпросветност в по-голямата част от тогавашна Европа прабългарите са дошли на Балканския полуостров с календар, който има всички черти на най-съвършените от онова време. Защото, както изтъкнахме, съставянето на календар изисква находчивост и изобретателност. А пък използването на календар спомага за по-нататъшното интелектуално и културно развитие.

(Авторът е д-р на физическите науки, зав. катедра "Астрономия" в СУ "Климент Охридски")

http://www.online.bg/euro2001/euro8/7BR97F11.htm

Hatshepsut

Петър Добрев за Българския Календар:

В началото на проучванията върху българския календар някои учени предположиха, че той принадлежи на лунните календари, при които годината се измерва с помощта на лунни месеци и продължава 354 дни. Този сравнително несъвършен начин за измерване на времето е характерен най-вече за арабите и за повлияните от тях народи турци, азърбейджанцзи, татари и други източни етноси. Най-убеден привърженик на идеята за лунния произход на древния български календар беше проф. В. Златарски, който, придържайки се към нея, преизчисли всички календарни данни, посочени от древните български канове, от слънчеви в лунни години и промени значително числата, посочени като периоди на царуване на ранните български владетели в Именника на българските канове.

Всичко това наложи да се да се подложи на тест тази доскоро популярна в България идея на базата на конкретни календарни материали. Направената проверка показа, че древният български календар определено не е от лунен тип той се различава от лунните календари по всички свои основни особености. Работата е там, че лунните календари имат две специфични свойства, които изцяло отсъстват при българските календарни данни: първото е по-малката дължина на годината, която при лунните календари се състои от 354 дни; второто е променящото се начало на новогодишния ден, което непрекъснато се мести от един месец към друг. Поради тази особеност лунните календарни години се движат с допълнителна лунна година, поради което между лунните и слънчеви години липсва пряка кореспонденция и синхронност.

В българския календар се наблюдава обаче една постоянна и силно изразена синхронност с датите, записани с помощта на слънчевите календари. Особено ясно личи това от следния обобщаващ пример: според хрониката на Зигеберт, датирана в слънчеви християнски години, преселението на Аспарух е станало в 680 г., а възцаряването на кан Телец в 760 т., т.е. точно 80 години след основаването на България. А според Именника на българските канове Аспарух е дошъл отсам Дунава в Годината на дракона (Верени) по древния български календар, която е 680 г., а Телец се е възцарил в година с име Сомор (Плъх), съответстваща на 760 християнска година. Срокът от време между тези две събития е абсолютно еднакъв по хрониката на Зигеберт, датирана чрез слънчевия християнски календар, и по данните, записани с помощта на древния български календар. И в единия, и в другия случай той се равнява на 80 години. А това съвсем не би било така, ако българският календар беше от лунен тип. Тогава в хрониката на Зигеберт щеше да стои величината от 80 години, но в българския летопис щяха да бъдат вписани не 80, а не по-малко от 82 години, поради което в него нямаше да се появи като година на възцаряване на Умор годината с име Сомор, а съвсем друга година годината на тигъра или барса.
На този фон става очевидно, че българският календар е бил не от лунен, а от слънчев тип. Дължината на годината в него не е била 354 дни, както предполага проф. В. Златарски, а 365 дни, колкото е във всички слънчеви календари.

Остава сега да проверим от какъв точно слънчев тип е нашият стар календар. Защото от древни времена до наши дни слънчевите календари по света се делят на два вида обикновени слънчеви календари и лунно-слънчеви календари, в които на всеки две-три години се правят специални процедури (интеркалации), за да се приравни годината към средната дължина от 365 дни. Най-важната особеност на обикновените слънчеви календари е, че в тях новогодишният ден се мести около една специфична календарна ос поради периодичната добавка на допълнителен тринадесети месец, чрез която се поддържа слънчевата дължина на годината. Българските народни традиции показват, че от най-древни времена в България новата година се чества в един строго определен неизменен ден 22 декември, наричан с народните имена Еднажден, Единак и Поляз. Смисълът на всички тези народни имена е "единствен ден", "отделен ден", а също и "ден, с който започва (полазва) новата година". В ранните исторически дати, записани в древния български календар, се проследява една силно изразена корелация със слънчевия християнски календар, в който като постоянен новогодишен празник се е чествал някога 25 декември, а в последствие 1 януари. Тази особеност показва, че древният български календар е принадлежал към календарите със строго фиксиран новогодишен ден, т.е. към обикновените слънчеви календари, а не към лунно-слънчевите, характерни за китайците, тюрките и други източни народи. Според народните разбирания измерването на годината с лунни месеци е "турска особеност".
След като изяснихме този принципен въпрос заслужава да разгледаме и някои съвсем нови опити да се докаже, въпреки изложените вече съображения, че в древния български календар годината се е измервала не в слънчеви месеци, а в лунни месеци, при което периодично се е добавял тринадесети допълнителен месец така наречения емболичен месец, характерен за лунно-слънчевите календари. Подобни опити у нас предприе най-вече М. Москов, който по този повод изказа предположението, че чрез особените термини Алем и Елем в Именника на българските канове са записани имената на тринадесетия допълнителен месец.

По-горе посочихме, че срещу тази идея въстава един съвсем елементарен факт в България от стари времена началото на годината се свързва от народа с един строго определен ден 22 декември, докато в лунно-слънчевите календари началото на годината се мести в интервала от 16 януари до 15 февруари. Но към това трябва да добавим и още един интересен факт. Неотдавна в Рилския дамаскин не открита старинната българска дата ЕЛМА ВЕШ ОСМЪ ДНЕ (месец Елем, осми ден). Но с особеното име Елма (вариант Елем) в случая е наречен не предполагаемия от М. Москов тринадесети месец, а месец септември, когато се е празнувал празникът Вяра, Надежда, Любов. Ето защо предположенията, че с термините Алем и Елем се е наричал допълнителният 13-и месец, който в лунно-слънчевите календари се слага винаги след декември, не се потвърждават. С тях са се наричали у древните българи обикновени годишни месеци, а не предполагаемия тринадесети месец.

След като ясно изпъкна принадлежността на българския календар към слънчевите календари с твърдо фиксирано годишно начало, остава един последен въпрос: по какъв начин са били разпределени месеците в древната българска година. Да отговорим на този въпрос ни помагат отново българските народни традиции. Според тях в началото на годината е стоял т.нар. Голям месец, наричан Голям Сечко, а самата година се е деляла на четири равни части, извън които е оставал един-единствен ден така нареченият Единак. Има следи, че някогашните българи са поддържали това свое специфично деление на годината в течение на много векове. И за да може то по-лесно да се разбира и помни, са измислили дори специални нагледни описания и гатанки, които са разказвали на своите деца. В едно от тези описания годината се оприличава на дърво с 365 листа, от които 364 са оцветени и само един е останал неоцветен. Този отделен лист несъмнено е деня на Нова година, която българите са чествали като специален ден, невключен в никой месец и затова наричан Единак.

С помощта на фолклорни материали се установява, че обикновените месеци в българската година са имали 30 дни едно традиционно число, което се среща във всички източни слънчеви календари с постоянно начало, като се започне от древноегипетския календар, където всички месеци от най-древни времена са имали по 30 дни и се продължи с персийския, согдийския, хорезмийския, сакския, арменския, грузинския и множество други източни образци, разпространени най-вече сред народите от иранския и кавказки кръг.

В основата на древния български календар е стояла също тази, константна за посочения тип слънчеви календари, величина. Но той имал една своя особеност за разлика от посочените по-горе календари, в които извън стандартните месеци от 30 дни са оставали 5 допълнителни дни, в него, като неразпределен остатък, е оставал само един-единствен ден Новата година, и това ставало благодарение на това, че част от месеците в годината били големи, т.е. удължени и са се състояли от по 31 дни. Общо в годишния цикъл са се включвали четири удължени месеци по един на всеки годишен сезон и ако се съди по това, че първият голям месец и до днес стои в началото на зимния сезон може да се предположи, че и другите дълги месеци са стояли в началото на съответните сезони. Чрез тази своя специфична структура древният български календар се откроява като един от най-рационално подредените календари в света. И макар че по принцип е твърде трудно да се установи как и откъде се е взела тази негова изключително проста и хармонична вътрешна подредба, заслужава да се спомене един неотдавна открит от науката факт: в Близкия изток преди повече от 2000 години е съществувал един древен календар с почти същата вътрешна структура като българския. Това е известният Кумрански календар, намерен през 1947 г., в който годината се е деляла на четири равни части от по 91 дни, всяка от които е съдържала по един голям месец от 31 ден и по два обикновени слънчеви месеци. С откриването на този близък двойник на нашия стар календар става ясно, че българските календарни традиции отразяват идеи и познания, възникнали преди хиляди години в най-цивилизованите райони в древния свят. А това обяснява окончателно най-важното свойство на древния български календар неговата висока точност и прецизност, която с нищо не отстъпва на най-високите световни образци.

http://www.bulgaria-is-alive.com/kalendar-2.html

Hatshepsut

Древен слънчев календар краси парка на Разлог


Снимка: Община Разлог

На 22 септември, от 11:00 часа в централния парк на Разлог ще бъде открит възстановеният древен слънчев календар от Разлог. Календарът е един от най-точните и това е принос на българите към световната култура.

Археологическата находката от Разлог е единственото пълно и запазено изображения на Древния български календар, намерено и произхождащо от земите на днешна България.

Древният календар, символ на българското летоброене е намерен от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на XX век. Той представлява каменен диск с кръгообразна форма с диаметър 10 см. Двустранно покрит с нисък релеф, пробит в средата – вероятно ползван за амулет. Българите използват календара от дълбока древност до края на XIX век. След проучванията археолозите датират находката от VIII век сл. Хр. 


Снимка: Община Разлог

Календарът съдържа дванадесет образа на животни, символизиращи годините в дванадесетгодишния цикъл на времето с пет времеви завъртания, образуват 60-годишния период, основен за календара (време, за което Юпитер прави 1 обиколка около слънцето).

Възстановяването на календара върху 12 мраморни морени, всяка, от които тежи между 1 и 2 тона, започва през 2007 година. Календарът е възстановен от скулптора Асен Ботев със средства от община Разлог.


http://www.e-79.com/news-43168.html

Hatshepsut

Празничната система на Древния Български календар

I. Празници на Върховното Единство

22 ДЕКЕМВРИ: /В обикновена и високосна година - нулев ден, не включен в седмица и месец. Първият ден на годината - Нова година /Ениалем, Единак, Единажден/ - Зимно слънцестоене. Първа зима. Ден на Телесното начало.

22 МАРТ: /В обикновена година. 29 ден на Третия месец /Вечем/ - винаги петък; във високосна година - 30. Ден на Третия месец /Вечем/ - винаги събота/ - Пролетно равновенствие. Първа пролет. Ден на Душевното начало.

22 ЮНИ: /В обикновена година - 30 ден на Шестия месец /Алтем/ - винаги събота; във високосна година – нулев ден, не включен в седмица и месец - Слънчовден/ - Лятно слънцестоене. Първо лято. Ден на Духовното начало. Преградата между видимя и невидимия свят е най-тънка, а общуването между тях - най-лесно.

22 СЕПТЕМВРИ: /В обикновена и високосна година - 1 ден от Десетия месец /-/ - винаги неделя/ - Есенно равновенствие. Първа есен. Ден на Държавността. Време за Народни събори и вземане на важни държавни решения.


II. Общонародни празници

Ден Първи от Първия месец /Алем/ - винаги неделя - припасяне на зимната жертва-свиня. Завършване на подготовката за зимата. За обикновена и високосна година - 23.XII.

Ден Трети от Третия месец /Вечем/ - винаги неделя - преглед на иззимуването и най-вече на състоянието на най-важното бой-но средство конете - Кушиите. За обикновена и високосна година - 24.II.

Ден Пети от Петия месец /Бехтем/ - винаги неделя - принасяне на пролетната жертва - агне. Кратък отдих. Подсилване за полската работа. За обикновена година - 28.IV.; за високосна година - 27.IV.

Ден Седми от Седмия месец /Джитем/ - винаги събота - принасяне на лятната жертва - пиле. Кратък отдих. Подсилване за жетвата. За обикновена и високосна година - 29.VI.

Ден Девети от Деветия месец /Твирем/ - винаги събота - принасяне на първата есенна жертва - овен. Кратък отдих. Подсилване за сеитбата и оранта. За обикновена и високосна година - 31.VIII.

Ден Единадесети от Единадесетия месец /-/ - винаги събота - почит към умрелите и мъжете, отдали живота си за Отечеството - Велика Задушница. За обикновена и високосна година - 2.XI.


III. Празници, посветени на жената, дома и семейството

Ден Втори от Втория месец /-/ - винаги четвъртък - почит към жената-бабувачка - Бабинден. /За обикновена и високосна година - 24.I./

Ден Четвърти от Четвъртия месец /Тоутем/ - винаги сряда - почит към бременната, родилката и кърмачката - Благовец. За обикновена година - 27.III.; за високосна година - 26.III.

Ден Шести от Шестия месец /Алтем/ - винаги сряда - почит към майчиния дом на съпругата - Лятна Задушница. За обикновена година - 29. V.; за високосна година - 28.V.

Ден Осми от Осмия месец /Шехтем/ - винаги сряда – водосвет над хамбарите в очакване на новото зърно. За обикновена и високосна година - 31.VII.

Ден Десети от Десетия месец /-/ - винаги вторник – принасяне на втората есенна жертва - теле (даначе, юница). Запасяване на дома с месо. За обикновена и високосна година - 1.Х.

Ден Дванадесети от Дванадесетия месец /-/ - винаги вторник - подготовка на жената за зимната й работа в дома. За обикновена и високосна година - З.ХII.

http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~nikola1/1calendar2.htm

Hatshepsut

Конвертор между Григориянския и Древнобългарския календар

http://calendar.samoistina.com/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите една доста подробна статия за древния Български календар.
Автори на статията "Древнобългарският календар - митове и реалности" са Живко Войников и Иван Войников:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item74

Similar topics (5)

9

Отговори: 14
Прегледи: 3213

1978

Отговори: 1
Прегледи: 192

91

Започната отъ Nordwave


Отговори: 22
Прегледи: 5933

1706

Отговори: 133
Прегледи: 5908

Powered by EzPortal