Българите в Молдова

[Hatshepsut]

Молдовска комисия одобри герба и знамето на Тараклия


Одобреният герб на молдовския град Тараклия

Гербът и знамето на град Тараклия получиха официално признание от специалистите на Националната комисия по хералдика на Молдова, предаде БТА.

Това стана на заседанието в Кишинев, където символите на Тараклия, молдовския град с предимно българско население, бяха одобрени.

Автор на герба е тараклийският художник Петър Великсар.

Голяма роля в подготовката изигра историкът и българист д-р Иван Думиника, който консултираше проекта по създаването на символите на града, съобщава сайтът svetlina.online.

Одобреното знаме на Тараклия

Съставни части на герба са: лъв - основна структурна форма на герба е лъвът, изобразен на централния щит, който в българската хералдическа традиция е основен исторически символ; щит - главна, задължителна съставна част, изобразена във формата на френски щит; корона - представена според българската историческа традиция; щитодържатели - представени от две изправени, обърнати на лява и дясна хералдическа страна с лице към щита човешки фигури, държащи щита, представители на българския народ, живеещ в Молдова.

Девизът  ,,Българският дух е непобедим" е поместен под щита върху бяла лента, увенчана с трикольорен кант.

https://www.bnr.bg/horizont/post/101000196/moldovska-komisia-odobri-gerba-i-znameto-na-taraklia

[Hatshepsut]

Сънародниците ни в Молдова искат подкрепа и загриженост

От години, дори десетилетия, се говори за необходимостта от конкретни действия от страна на българската държава, които ясно да покажат на сънародниците ни зад граница, че прародината им проявява загриженост за тях не на думи, а с реални действия. И понеже темата почти винаги остава в периферията, явно това провокира представители на историческата ни диаспора да изпратят до отговорни институции у нас предложение, с което да предизвикат създаването на стратегическа програма за социално-икономическа подкрепа на общността на бесарабските българи в Молдова.

Според различни данни общият им брой е 60-90 хиляди души, като 31 хиляди имат българско гражданство (към 2019 г.). Живеят предимно в южната част на Молдова - аграрен регион със слабо развита промишленост. Над два века те ревностно пазят родните обичаи и традиции, но успяват да постигнат и още нещо, което смятат за изключително важно: след 1989 г. българският език се изучава в държавните училища в места с компактно българско население. Финансирането се осъществява от бюджета на Република Молдова.

Това позволява всяка година над 100 младежи от общността ни в тази част на Бесарабия да кандидатстват и да бъдат приети в български университети. След като се сдобият с диплома за висше образование, повечето не се завръщат в Молдова. Хиляди в най-активна трудоспособна възраст се установяват в прародината си, реализират се професионално и, не на последно място, стават съвестни данъкоплатци на държавата България.

Авторите на инициативата, изпратена до държавни институции у нас, посочват: "Текущата демографска картина в места с компактно присъствие на бесарабските българи и перспективите за нейното развитие в средносрочен и дългосрочен план показват, че при непроменени политики демографският фактор ще компрометира възможността на икономическата система да генерира висок и устойчив растеж и ще понижава ефективността на икономическата политика, насочена към осигуряването (предпоставки) за такъв растеж. Ето защо основна стратегическа цел на общността ни трябва да стане смекчаването на неблагоприятните демографски тенденции и обръщането им в по-дългосрочна перспектива. С лимитиран човешки капацитет и ресурси, които по горепосочените причини стават и все по-ограничени, предлагаме да се обмисли и създаде устойчива и дълготрайна програма, която ще е полезна както за общността ни, така и за България."

През последите три десетилетия подобни проекти липсват у нас. А цялата подкрепа на нашата държава за историческата ни диаспора е едва в няколко насоки. Освен Националната програма "Роден език и култура зад граница", чийто бюджет за Молдова през 2019 г. е равен на 400 хил. лв., няма друга, която да съответства на нуждите на бесарабските българи. За нея отговаря МОН, а основна част от средствата отиват за финансиране на неделните училища, отбелязват авторите на инициативата.

По линия на ЕС в рамките на "Източното партньорство" се реализира програмата "Българско сътрудничество за развитие". С усилията на МВнР в нея намират място проекти, засягащи общността ни, въпреки че тя като цел не разглежда бесарабските българи. През 2020 г. е предвидено финансирането само на един проект в Молдова за 68 хил. лв. Липсва информация за сумата за подпомагане на Тараклийския държавен университет. Това означава, че през 2019 г. България отпуска за историческата общност в Молдова общо около 500 хил. лв., а предишната (2018) - двойно по-малко.

Затова от Фонд "Български дух" - в лицето на неговия директор Олег Косих и председателя на Надзорния съвет Александър Боримечков, и Натали Петрова от Дружество "Родолюбец" предлагат да бъде формулирана стратегическа национална програма, която да обхване основни ключови сфери. И са убедени: без развитието им потокът на бесарабски младежи към България ще спре в близките години.

Според авторите на инициативата тази програма трябва да засегне три приоритета и да осигури внедряването на реални проекти в областта на икономиката, здравеопазването и социалната сфера. Така България ще се превърне в пример в рамките на ЕС като държава, която развива диаспората си в Бесарабия за обща полза. Но също така ще си осигури дълготраен източник на качествен човешки ресурс и ще запази българското малцинство в Молдова като мост в международните отношения.

Затова сънародниците ни от Бесарабия предлагат да се направи най-необходимото за подобряване на условията за осъществяване на ефективни образователно-възпитателни дейности, съдействащи за укрепването на българската духовност, за съхраняването на националното самосъзнание, бит и култура.

Директорът на Фонд "Български дух" Олег Косих:

Липсва държавна програма за бесарабските българи



- Защо решихте да изпратите до държавни институции в България вашето предложение за стратегическа програма?

- Подготвихме документ, описващ сегашното състояние - както в Молдова, така и в България - на нашата общност. Ясно фиксирахме, че няма стратегическа програма на държавно ниво, която цялостно да покрива всички сфери на взаимодействието на метрополията и диаспората. Имайки написания от нас документ, сега можем да се съсредоточим върху целевата програма - какво трябва да сторим ние в Молдова, какво може да направи България. Не искаме тази програма да е декларация. Тя трябва да съдържа конкретни неща - дати, суми, срокове. За тази цел смятаме да установим връзки с всяка парламентарна партия, без изключение. Надяваме се, че ще има полезно сътрудничество и с Министерския съвет, и с администрацията на президента. Отворени сме и за гражданското общество, и за научните кръгове. Необходими са ни знанията и опитът им. Един човек или фондация, колкото и да иска, няма как да направи или да знае всичко. А заедно можем да свършим добра работа. И за общността ни, а и за България. Накрая трябва да излезе прецизен документ, с който участниците в процеса не само ще се гордеят. Той ще е план за действия - конкретен във всяка област.

- Какво ви провокира да застанете зад тази инициатива?

- Реалността. Занимавайки се с обществени работи, разбрах, че в България липсва комплексна визия за историческата диаспора. Правят се някои неща ту от една институция, ту по линия на друга се реализира някакъв проект, но те сякаш са случайни, без обща стратегия. Това е пилеене на енергията и средствата на българската държава. По-логично е тези усилия да бъдат концентрирани. Сега България се опитва по малко да участва и тук, и там. Не е ли по-добре усилията й да се консолидират в една насока и веднъж завинаги този проблем да е решен?

- В документа цитирате, че България отпуска за историческата ни общност в Молдова общо около 500 хил. лв. през 2019 г. Каква сума би била адекватна за реална социално-икономическа подкрепа на бесарабските българи в Молдова?

- Искам да бъдем разбрани правилно. Не става дума за искане на пари. Целта е те да се използват рационално и да има резултат от финансирането. Какъв е смисълът да харчиш пари, без да знаеш какво се стремиш да постигнеш? Но ако знаеш, че искаш в България да дойдат млади хора от Бесарабия, инвестираш в училища, в оборудването им, за да идват в държавата младежи, които ще останат, ще работят, ще печелят добре, имайки знания, а и ще плащат данъци. Нещата може да се разглеждат и от тази страна: колкото по-качествено инвестира България сега, толкова повече ще спечели от бесарабските българи след години. Това е процес, който трябва да започне, за да има резултат.

- Прогнозирате, че без развитие на определени ключови сфери потокът на бесарабски младежи към България ще секне в близките години. Смятате ли, че отговорните институции наистина ще разберат последиците от тази евентуална ситуация?

- Това вече не е от компетенцията на една обществена организация, каквато е Фонд "Български дух".

- Разполага ли, по ваше мнение, българската общност в Молдова с необходимите знания и капацитет, за да допринесе по най-добрия начин да бъде формулирана стратегическата национална програма, която инициирате?

- Да, определено. Бесарабските българи имат представители в различни сфери: от образованието до икономиката. Заедно с българските институции симбиозата ще е перфектна.

- Има ли примери за подобни действащи проекти, осъществени от други страни за техни общности в чужбина?

- Даже ако няма, в което се съмнявам, то трябва да има.

- Вярвате ли, че гласът ви ще бъде чут?

- Да, аз чукам, докато не отворят. Друг вариант не приемам.

https://duma.bg/sanarodnitsite-ni-v-moldova-iskat-podkrepa-i-zagrizhenost-n217078

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иван Думиника "Българските преселници в Бесарабия в края на XVIII − първата половина на XIX в. в историографията":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3000

...също и неговата книга "Преподаване на българския език в Република Молдова: опит и перспективи":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5479

...както и книгата на Николай Червенков "Историческа българистика в Република Молдова":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=2919

[Hatshepsut]

Агафия от Молдова: Българите в Молдова мечтаят да живеят в България

,,Де е България?" е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

Днес ще ви запознаем с 21-годишната Агафия Никифорцева от Молдова. Тя е едно от децата на България, разпръснати по света, но с гордост нарича себе си българка. В момента живее в София и учи Китаистика в Софийски университет ,,Св. Климент Охридски. Какво е било чувство, когато за първи път е стъпила на българска земя, кои са най-ценните знания, които е получила от семинарите на Фондация Българска Памет и от какво се нуждае българската общност в Молдова, ще разберем от разговора ни с Агафия.

– Здравей, Агафия! Като начало, искам да те върнем малко назад във времето. Разкажи ни повече за твоето детство в Молдова и ученическите ти години.

Агафия: Израснала съм в Кишинев. Майка ми е преподавателка по български език в българското училище ,,Васил Левски". Тя пише учебници по Български език за учениците в Молдова и участва в различни проекти по български език. За съжаление, баща ми е починал.

От малка говорих български с майка ми и баба ми, четях много български приказки, пеех песнички и гледах анимационни филми на български. Вкъщи готвихме баница, чушки и други традиционни български ястия.

Като преподавател в училище, майка ми не получаваше висока заплата, затова винаги търсеше възможност да работи допълнително. Нямахме излишни пари, не можехме да си позволим, например, почивка на море, освен някои много евтини оферти, но вкъщи имахме всичко най-необходимо за живота. Като малка се стараех да не искам много, но ако мечтаех за нещо силно, майка ми правеше всичко, за да изпълни желанието ми. Винаги бях обградена с любов и не усещах липса на нещо, радвах се на всичко, което имам.

До 5 клас учих в театрално училище, след това се преместих в българското училище, защото започнах да забравям езика. В 9, 11 и 12 клас взех първо място на Републиканска олимпиада по български език, а в 10 клас – второ. Тренирах волейбол и участвах в много мероприятия и събития както в Молдова, така и в България – семинарите на Фондация ,,Българска памет".

Работих като помощник на волейболни турнири, продавах балони по празниците. В 12 клас започнах да работя като чистачка няколко пъти седмично, а със спечелените пари, които бяха около 100 лв. на месец, си плащах курсове по английски език и имах пари за лични разходи.

– В момента си студентка в България. Каква специалност изучаваш?

След като завърших училище, благодарение на това, че спечелих Олимпиада по български език, бях приета без изпити в Софийски университет ,,Св. Климент Охридски" специалност Китаистика. Семейството ми нямаше възможност да ми помага по време на обучението ми в България, но като българка от Молдова получавах стипендия. Когато преброих основните си разходи (общежитие, интернет, телефон, транспорт), разбрах, че за да ми стигне стипендията, трябва да харча не повече от 2 лв. на ден, които отиваха за храна. Тогава започнах да търся работа и първи курс работих в един молдовски магазин. Продавах молдовски продукти и поддъжах фейсбукстраницата на магазина. Втори курс намерих работа в една турска сладкарница, а трети курс започнах работа като Специалист обслужване на клиенти с руски и английски, което работя и до днес.

Сега вече съм 4 курс, много обичам специалността си, с удоволствие изучавам китайски език и се надявам да намеря работа, в която ще мога да използвам този език.

– Разкажи ни повече за българската общност в Молдова. Подкрепяте ли се, пазите ли българските традиции?

Агафия: Българската общност живее основно в южната част на Молдова. В българските училища се изучава български език, история, култура, литература. Създават се български народни песенни и танцови ансамбли и почти всички младежи от общността пеят и танцуват. Един такъв е ансамбъл ,,Родолюбие" в град Тараклия.

Българите с гордост говорят за своята народност и се стараят да пазят традициите. Семейството е най-главната ценност за българите в Молдова. Взаимно си помагат, често се събират заедно. Вкъщи се говори на диалектен български, момичетата се стараят да бъдат добри домакини и грижовни майки, а момчетата да бъдат работливи и оправни.

– Чувстват ли се българите в Молдова по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?

Агафия: Аз мисля, че българите в Молдова не се чувстват ,,по-малко българи", защото не живеят в България, но се чувстват ,,по-различни българи" от тези, които са в България, защото начинът на живот е по-различен, но корените все пак са едни и същи.

– А имало ли е повод да се чувствате обидени или забравени от държавата България?

Агафия: Аз не съм се чувствала обидена или забравена от държавата България. Благодарна съм за възможността да уча и да работя в България. Не винаги хората ни приемат като ,,свои" в България, но живеейки по-дълго време и запознавайки се все повече с българите, по-лесно се адаптираш и създаваш контакти.

– Отбелязвате ли празници или големи събития с българите в Молдова?

Агафия: Отбелязват се всички национални български празници – Освобождение, Независимостта, Съединението, Денят на народните будители, както и Великден, Баба Марта. Но най-големият празник, който отбелязват българите в Молдова, е Коледа. Тогава излизат коледари със сурвачки в ръцете и обикалят селските къщи, организират се много концерти с български народни песни и танци, всички тържества се провеждат на български език. В Кишинев коледарите ходят в административните сгради, коледуват и черпят с българска баница. Администрацията вече познава българите – коледари и ги чака с нетърпение.

Друг български празник, който тържествено се отбелязва, разбира се, е 3 март. Този ден в училището е обявен за неучебен, а вместо това учениците гледат филм за Освобождението на България, поднасят цветя на паметника на българските опълченци в Кишинев и рецитират стихотворения.

– Мечта ли е България за българите в Молдова?

Агафия: Българите в Молдова мечтаят да живеят в България. Причината е както възможност за добро образование и по-добър живот, така и възможност да видят земята на предците си и да бъдат българи, които живеят в България.

– От какво има нужда българската общност в Молдова?

Агафия: Българската общност в Молдова има нужда от ресурси, които да прилага за подобряването на изучаването на български език и култура. Както и от преподаватели от България, които да преподават и да подобряват нивото на българския език на учениците и учителите в Молдова.

– А ти какво си спомняш от твоето първо посещение в България? Какво почувства, когато стъпи за първи път на българска земя?

Агафия: Първото ми посещение в България, което добре си спомням, беше когато бях на 14 години. Бях много развълнувана, когато видях надпис ,,Република България" на митницата и с интерес четях всички надписи на рекламните табели по пътя. Бях впечатлена от прекрасната природа, а когато започнах да общувам с българите в България, се стараех да запаметя всяка една нова дума и интересен израз, за да ги използвам по същия начин.

– Вече спомена, че си участвала в семинари на Фондацията българска памет. Кое е най-ценното, което научи от тях?

Агафия: Няколко пъти съм участвала в семинари на Фондация ,,Българска памет" във Варна, и в София. Тези семинари бяха изключително полезни за това, да се запозная с различни предприемачески дейности, да подобря българския си език, навиците за работа в екип, да видя на живо някои исторически забележителности в България.

Гостите, които бяха канени да четат лекциите, се стараеха да ги правят максимално интересни и интерактивни.

Спомням си пътуването до фармацевтична компания в София, където да видим и да чуем за създаването на лекарства. Също така, екскурзия до една чайна във Варна и много други места. Благодарение на това, че видях на живо хора от различни професии и области, чух техните истории и посетих тези места, придобих по-добра представа за различни професии и разбрах какво ми харесва да правя.

По време на семинарите разработвахме различни проекти по групи и ги представяхме пред останалите участници. Това много ми помогна за развитието на въображението, умението да говоря пред хора и да работя в екип. Също така, създадох много контакти и сега често срещам познати от семинара, говорим си и си спомняме за тези прекрасни моменти.

Спомням си една вдъхновяваща лекция от д-р Милен Врабевски в Банкя, основната идея на която беше, че човекът не трябва да върши нещо с цел да получи пари, а трябва да го прави с цел, да помогне на другите. Това не е просто идея, а е начин на живот, който се отразява в действията на д-р Врабевски. Сега аз самата се старая да го прилагам в живота си.

На младежите от Молдова, които идват в България за семинарите на Фондацията бих казала, да бъдат активни, да се интересуват от това, което ще чуят там, да задават въпроси. Да се стараят постоянно да подобряват нивото си на българския език, задължително да създават контакти, защото хората са най-ценното, което има в този свят. След години те със сигурност няма да съжаляват, ако използват това време максимално полезно.

– Какви са плановете ти за бъдещето, какво искаш да постигнеш?

Агафия: В момента желанието ми е да подобря познанията си в китайския език и култура, което се старая постоянно да правя, като уча допълнително и участвам в различни онлайн семинари и курсове. Също така, искам да намеря работа, в която бих могла да използвам всички езици, които говоря – български, английски, руски, румънски, китайски и да придобия повече опит.

В бъдеще бих искала да открия например школа за изучаването на езици. Искам да върша нещо, което да е полезно за обществото. Още не съм решила какво ще е точно, но във времето със сигурност ще го открия.

– ,,Де е България?" – този въпрос е метафоричен, но кажи ни, къде за теб е България?

Агафия: България е там, където един или няколко човека обичат и спазват българските традиции и език.

– Коя е твоята родина?

Агафия: Когато ме попитат, коя е моята родина, аз отговарям – Молдова, защото съм родена в тази страна.

– А когато те попитат каква е твоята националност?

Агафия: Когато ме попитат коя съм по народност, отговарям ,,българка", защото предците ми са българи и имам по-различни традиции.

– Гордост ли е да си българин в днешно време?

Агафия: Според мен всяка една народност е ценна и аз се гордея, че съм българка, защото да си българин означава да имаш богатство на култура по-различна от други, да имаш свой език и свои традиции.

https://bgmf.eu/

[Panzerfaust]

Тези хора са много важен демографски резерв за България.

[Hatshepsut]

За живота на бесарабските българи в Молдова



Бесарабските българи в Молдова

[Hatshepsut]

Татяна Чебанова, Молдова: От дете знаех, че някъде далеч съществува красива държава на име България

,,Де е България?" е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

Днес ще ви запознаем с Татяна Чебанова, на 19 години. Родителите й са българи от Молдова. В момента учи в УНСС и живее в София. В следващите редове ще разберем как е преминало детството й, кога е проговорила бълраски, мечта ли е България за историческата ни диаспора в Молдова, както и отговора на въпроса ,,Де е България?" според Татяна.

Нека започнем нашия разговор от твоето детство. Какво си спомняш, кои са били най-хубавите моменти?
Татяна: Моето детство в Молдова премина по най-добрия начин, което се дължи на моето семейство. Родителите ми правеха всичко, за да мога да уча, да се развивам и да се радвам на живота. Майка ми, Тамара Чебанова, е учителка по Български език и литература, затова аз от малка имах афинитет към литературата, историята, културата, традициите и обичаите на българския народ. Завърших гимназия в с. Кайраклия, след това лицея ,,Иван Вазов", където бях активистка, печелих първи места в олимпиадите по български език на републиканско ниво. Животът ми там беше добър и разнообразен, но съм уверена, че в България ще мога да живея още по-прекрасно.

Какво ти разказваха твоите родители за България, когато беше малка?
Татяна: Още от както съм била на 2-годинишна възраст, с проговарянето ми, съм казвала български стихчета. С мама пеехме български песнички и знаех, че някъде далече съществува голяма красива държава, където са живели нашите предци...

Разкажи ни повече за българската общност в Молдова. Подкрепяте ли се, пазите ли българските традиции?
Татяна: Бесарабските българи са големи родолюбци! Българите в Молдова съхраняват обичаите, традициите, културата и ги предават от поколение на поколение.  Благодарение на общината на българите в Гагаузия, ние се запознахме с екипа на Фондация Бълраска Памет и имаме възможност да научим повече за България, да общуваме с българи от други държави и да развиваме в себе си любовта към нашата прародина – България.

Чувстват ли се българите в Молдова по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?
Татяна: Не, българите в Молдова се чувстват истински българи, защото пазят българското в себе си. Те са принудени да напуснат България преди много години, но това не им пречи да съхранят езика, историята и вярата на своя народ. И те изпълниха своя дълг, защото техните потомци досега тачат своите традиции и знаят, че нищо не трябва да бъде забравено.

А имало ли е повод да се чувствате обидени или забравени от държавата България?
Татяна: Не, България прави всичко за своите сънародници зад граница и ние чувстваме, че нашият народ е с нас, че ние имаме подкрепа и сме важни.

Мечта ли е България за българите в Молдова?
Татяна: 100% – ДА! Учениците от малки мечтаят да заминат да учат в България и когато завършват училище, идват в България да получат висше образование. Аз съм една от тях и с увереност мога да кажа, че такива са много.

Какво си спомняш от първото си стъпване на българска земя?
Татяна: За първи път посетих България, когато участвах в ХХ Пролетен семинар на Фондация Българска Памет. Благодарение на д-р Милен Врабевски, аз се запознах с България и разбрах, че искам да продължа живота си тук. Моите емоции бяха безкрайни, с голямо вдъхновение и желание разказвах на родителите ми колко е красиво тук!

Какво научи от семинарите на Фондацията Българска Памет?
Татяна: Имах възможност да участвам няколко пъти в семинарите на Фондацията и всеки път получавах ценни знания и умения, които ми помагаха и ще ми помагат да решавам много проблеми в живота ми.  Най-добре си спомням семинара за предприемачеството, защото благодарение на него аз разбрах каква искам да стана в бъдеще.  Искам да благодаря на д-р Врабевски, за неговия принос в живота на хиляди деца, които посещават семинарите. Благодарение на него, много от тях живеят в България.

А какво искаш да посъветваш връснтиците си, на които им предстои да дойдат в България за семинарите на Фондацията?
Татяна: Учете, слушайте и ценете всичкото, което ви разказват на семинарите, защото другите хора мечтаят да получат такива знания и да прекарат дори няколко часа в чудесната атмосфера, която е създадена от екипа на Фондация Българска Памет. Всички участници на семинарите са късметлии.

Какви са плановете ти за бъдещето, какво искаш да постигнеш?
Татяна: Моята главна цел е да си реализирам мечтите. Мечтаех да уча в България, сега съм студентка в УНСС. Мечтая да имам успешна кариера –  уверена съм, че знанията, които ще получа тук, ще ми помогнат и това да осъществя. Разбира се, също да създам прекрасно семейство и просто да бъда добър човек.

,,Де е България?" – този въпрос е метафоричен, но кажи ни, къде за теб е България?
Татяна: За мен България е навсякъде, защото човек вижда пред очите си това, което иска да види. България е желана мечта и няма значение къде ще се намирам аз, моят поглед, винаги ще бъде насочен към нея.

Какво отговаряш, когато те попитат коя е твоята родина?
Татяна: България, защото съм пълноправна гражданка на тази държава, родителите ми са българи, родният език ми е български, кръвта ми е българска и се чувствам истинска българска!

Изглежда, наистина се гордееш, че си българка?
Татяна: Според мен да се наричаш българин ще бъде гордост във всички времена, защото не знам по-родолюбив и по-силен народ от нашия. Пет века робство не счупиха нашето самосъзнание и ние си останахме родолюбци. Мама от малка ме научи на едно много красиво стихотворение, редовете от което помня до днешния ден: ,,Българин да се наричам – първа радост е за мене!"

https://bgmf.eu/

[Hatshepsut]

Георги Каиш: Молдова е моята родина, България ми е прародина


Георги Каиш в БНР

Той е само на 19, но вече има сериозен успех като водещ на ток шоу в молдовското радио ,,Албена". От 6 месеца Георги Каиш е студент в България – учи ,,Международни икономически отношения" в Университета за национално и световно стопанство.

Съвсем скоро ще излезе и пилотният му видеокаст в Радио България на руски език – нещо, което се прави за първи път на чужд език в БНР. Поредицата е със заглавие ,,Время беседы" (на български – ,,Време за разговор"). В него Георги ще ни запознава с историите на млади хора, избрали да учат, работят и живеят в България, ще ни срещне и с бесарабските българи от град Тараклия. Самият Георги е оттам. Обича родното си място, но не крие и желанието си да остане за по-дълго в България.

,,В България ми харесва много – казва той. – Мечтата ми беше да уча тук. София е много красив, удобен и приятен град. Възхитен съм от българите и от България. Много младежи избират моя път. От малки слушаме за нашата прародина, учим за нея и искаме да я видим, искаме да живеем тук. Това е Европа, това е много голяма възможност. Благодаря на българската държава, че дава възможност на бесарабските българи от Молдова и от Украйна да учат безплатно, по 103 постановление."



Питаме Георги как усеща живота в България, има ли нещо, което не му харесва?

,,Когато пристигнах в България, вече беше дошъл Covid-19 и не мога да направя сравнение с периода преди пандемията. Но намирам, че сме доста различни – бесарабските българи и българите тук. В началото ми беше малко трудно, но вече започнах да свиквам. Имам приятели, които много ми помагат. Мога да кажа, че българите са дружелюбен и хубав народ. Не ми харесва, че някои инстанции работят твърде бавно и те оставят сам да се оправяш. Когато отидох в МВР, никой не ме упъти къде и какво трябва да направя. Аз напълно сам трябваше да се ориентирам. Е, справих се. Започна и процедурата по придобиване на българско гражданство. Вярвам, че всичко ще бъде наред и аз ще получа гражданство, ще започна да работя в БНР и ще направя голяма кариера тук в България, а след това – в Европа и в света."

Относно видео поредицата, която започва за Радио България, Георги казва:

,,Още като дете исках да уча в България, в София. Но най-голямата ми мечта беше да стана т.нар. звезда, медийна звезда – казва с усмивка той. – Да работя за БНР е много ценно за мен. Много се постарах и не жалих сили. Вярвам, че хората ще споделят моите мисли и ще оценят това, което съм направил."

В Молдова семейството на Георги Каиш се занимава с частен бизнес. На въпроса ни ще се върне ли там, след като завърши обучението си в България, младежът отговаря така:

,,Молдова е моята родина, а България ми е прародина. Аз съм най-малкият син в семейството и баща ми, както е традицията, иска да се върна и да продължа рода си. Но аз му казвам, че искам да живея в България. И, може би, един ден ще му купя къща край морето, и той ще се съгласи да живеем тук, в нашата прародина."

В София Георги живее в студентско общежитие с двама съквартиранти от Украйна. Някак естествено разговорът ни отвежда към войната и измеренията ѝ...

,,Войната е много страшно нещо. Всеки ден говорим за това с моите приятели украинци. И не ни го побира умът как е възможно в 21 век да се води война. Съквартирантите ми разказват колко е тежко да се живее в момента в Украйна, те не могат да се свързват с родителите си по телефона. В същото време мисля и за моето семейство. Република Молдова е в съседство с Украйна и също имаме опасна територия – Приднестровието. Затова ни е страх много. Братя славяни се бият и не знаят защо. Страшно е."

Очаквайте скоро Георги Каиш в новия видео проект на Радио България – ,,Время беседы" (,,Време за разговор"), на руски език, със субтитри на български. Видеото ще може да се намери на уеб сайта на Радио България и в YouTube канала на БНР.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101619628/georgi-kaish-moldova-e-moata-rodina-balgaria-mi-e-prarodina

[Hatshepsut]

Град Тараклия - център на българите в Молдова - отбелязва 209 години от основаването си

ТАРАКЛИЯ (МОЛДОВА), 
06.05.2022 14:42
 (БТА)

Град Тараклия - център на българите в Молдова - отбелязва днес 209 години от основаването си. Толкова време е минало, откакто първите преселници от България са дошли в бесарабските земи.

В местната църква "Свети Георги" днес беше проведена празнична служба в чест на храмовия празник, а за жителите и гостите на Тараклия културните институции, съвместно с кметството, подготвиха редица тържествени церемонии, културни и спортни събития. Сутринта, в рамките на празничната програма, кметът на Тараклия Вячеслав Лупов заедно с актьорите от театъра на бесарабските българи "Смешен петък" поздрави почетните жители на града (лекари, родолюбци, столетници, и други юбиляри). Заедно с народен оркестър, облечени в народни носии, те обикаляха домовете в украсени файтони. Кметът лично поздрави почетните жители на Тараклия и им връчи паметни подаръци.

"За мен е удоволствие да Ви поздравя с един от най красивите празници - Деня на град Тараклия, и с рождениците, които носят името Георги. Приветствам ви за усилията да развивате нашия прекрасен град, да пазите паметта за миналото, да обичате своето родно място и заедно да работите за това то да бъде привлекателно за младото поколение. Сега е време да бъдем щедри и добри. Нека да продължим да развиваме заедно град Тараклия, превръщайки го в привлекателно място за живеене, с домове, пълни с мир, вяра и любов. Нека винаги да има надежда, спокойствие, мир и благоденствие във всяко семейство и във всеки дом. Бъдете здрави и благословени", се казва в поздравителния адрес на кмета на град Тараклия.

За вечерта кметството е подготвило за жителите на града подарък – музикалния изпълнител от България DJ89. Заедно с местни певци той ще участва в празничен концерт. По думите на организаторите са били поканени повече изпълнители от България, но заради неспокойната обстановка в съседна Украйна те са отказали да дойдат.

Според официалните данни Тараклия е основана през 1813 година от български имигранти, въпреки че те се заселват тук много по-рано. Това е едно от най-старите български селища от 19-и век в тогавашната Южна Бесарабия. Тараклия получава името си от някогашното ногайско село, което се е намирало малко по на юг от сегашното местоположение на града. Тази българска колония била заселена на няколко етапа. Първите емигранти от българските земи пристигат по време на Руско-турската война от 1806-1812 година.

В наши дни град Тараклия е административен център на едноименния молдовски район, населен предимно с етнически българи. На 6 май е неработен ден в Тараклия, както и в други населени места в Молдова, които отбелязват храмовия си празник.

https://www.bta.bg/bg/news/world/261700-grad-tarakliya-tsentar-na-balgarite-v-moldova-otbelyazva-209-godini-ot-osnov