• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 January 2022, 06:14:40

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
15490 Posts

Шишман
5984 Posts

Panzerfaust
1128 Posts

Лина
829 Posts

sekirata
264 Posts

Amenhotep
24 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 171
  • Latest: Pesh
Stats
  • Total Posts: 25,835
  • Total Topics: 1,410
  • Online Today: 118
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 75
Total: 75

avatar_Шишман

За САЩ и запада, такива каквито са

Started by Шишман, 13 September 2019, 10:00:45

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

30 July 2021, 12:40:36 #160 Last Edit: 30 July 2021, 12:43:07 by Шишман
В Бар Кошмар тая седмица бяха дошли трима американци. Наблюдавах ги внимателно ! Да ви кажа големи тъпанари: нагли, с високо самочувствие, тъпи, страхливи и много-много глупави. Първо щяха да ги набият понеже взеха да се мислят за велики и да досаждат на клиентите, после единият си сложи нагло краката на масата. Светнах му с фенерчето и му викам на български - мани си краката, преди да ти ги строша педал ненормален - уж не знае нашият език, ама веднага ме разбра и си ги махна. Впечатли ме наглата им тъпотия : били от Маями Флорида - е и ? На кой му дреме от къде сте бе ? А как  само си преправяха ненормално гласовете докато говорят не е истина, все едно са психично болни. За мене си знам едно - не желая да имам нищо общо с тая култура и представителите и, не желая и да ходя в Америка. То преди 5-6г. имахме тука изгодно предложение да отидем в Америка, ама отказахме, да не съм луд да ходя при тия ненормалници ?

Шишман

Явор Дачков

Жесток текст, който мой добър приятел ми препоръча. Горещо препоръчвам и аз! Бен Шапиро: "Повече от шест от всеки десет американци казват, че се страхуват да казват какво мислят, в това число мнозинството от запитаните либерали, 64% от умерените и 77% от консервативните. Единствено самоописващите се като ,,крайни либерали" се чувстват уверени да говорят за убежденията си днес. Да бъдеш крайно ляв авторитарианец означава да споделяш убеденост в анти-конвенционализма, страст към повсеместната цензура, тръпка от революционната агресия. Утрешният ден принадлежи на тях. За останалите от нас, обществото управлявано от крайнолеви авторитарианци е извънредно натоварващо. Това е усещането, че си заобиколен от институционална омраза. Ако си консервативен в Америка, или просто не си ляв, омразата може да се реже с нож.Мразят те в академичните среди. Мразят те в медиите. Мразят те на спортните игрища, във филмите, във Фейсбук и в Туитър. Мрази те шефът ти. Колегите ти те мразят, или поне им е казано, че трябва да те мразят. Мразят те, защото мислиш по неправилен начин."

Шишман

След 20 г. в Авганистан, Байдан казва че Америка е победила.
Явно е напълно изтрещял.
Нещо такова се получава. Сега тия с камилите вече ще са с модерно, американско оръжие.


Hatshepsut

Тъмната страна на Америка


Само на половин час път от лъскавия "Таймс скуеър" човек може да види една съвсем различна Америка, за която туристите често и не подозират. Тези места повече приличат на Мумбай или Калкута, пишат немскоезични издания.

Който иска да открие "тъмната страна" на САЩ - онази, която е отвъд бляскавия свят на Манхатън, трябва от "Таймс скуеър" да се качи на метрото по линия номер седем и да пътува половин час в източна посока. Тогава ще се озове в Уилет пойнтс – квартал на Ню Йорк, който по своята бедност напомня повече за Мумбай или Калкута, отколкото за самозваната столица на света, пише "Зюддойче Цайтунг".

Там улиците са разбити и приличат повече на разорана ски писта, навсякъде се виждат изтърбушени стари коли, нечистотии, захвърлени стари автомобилни гуми и скъсани жици, провиснали между дървените стълбове на електропроводите. Канализация, която да отвежда отпадните води на множеството автосервизи, намиращи се на това място, просто липсва. Това е онази Америка, която посетителите от Европа рядко виждат, но пък за много американци е ежедневие.

Една Америка, каквато туристите рядко виждат

В обширната публикация на "Зюддойче цайтунг" се казва, че в тази Америка токът често спира, железопътната мрежа е безнадеждно остаряла, а движещите се по нея влакове се различават от модерните мотриси в други държави, колкото конският впряг от болидите на Формула-1. В подобни региони няма дори покритие от сигнал за мобилните телефони, допълва медията.

Повече от очевидно е, че тази част от Америка се нуждае от помощ. И ето, че Конгресът реши да помогне: в края на миналата седмица и Камарата на представителите най-сетне одобри програмата на президента Байдън за саниране на инфраструктурата за над 850 милиарда евро.

Приемането на инфраструктурния пакет е личен успех за президента Джо Байдън, от който той се нуждае спешно – включително заради стремглаво спадащата си популярност напоследък, отбелязва австрийският "Винер Цайтунг".

За ремонтирането на пътища, улици, мостове и други съоръжения са предвидени 110 милиарда долара, с други 39 милиарда трябва да бъде модернизиран общественият транспорт, а 66 милиарда долара ще отидат за обновяването на железопътната мрежа. Освен това пакетът предвижда средства за електропреносната мрежа, за широколентов интернет, за подмяна на оловните водопроводни тръби, за изграждането на мрежа от зарядни станции за електромобили и т.н.

По изчисления на независимото бюджетно бюро на Американския конгрес, за финансирането на програмата през следващите 10 години ще трябва да бъдат взети нови кредити на стойност от 256 милиарда долара.

За да стане Америка по-конкурентоспособна

Не е ясно каква ще бъде съдбата на втората част от програмата с реформи на президента Байдън – програмата за социални реформи и мерките в защита на климата. Тези разходи, например за премахването на таксите за детска градина на 3- и 4-годишните деца, или пък за дългосрочното изплащане на детски помощи на семействата, могат да бъдат финансирани например чрез повишаване на данъците на фирмите и американците с високи доходи.

Шансовете за приемането на социалния пакет изглеждат нелоши в Камарата на представителите. Ако те бъдат одобрени, следващото изпитание ще бъде в Сената. За президента Джо Байдън двете програми – пакетът със социални мерки и този за модернизацията на инфраструктурата – са централни в неговата програма за реформи, които трябва да направят Америка по-конкурентоспособна в международен план и да намалят социалното неравенство вътре в страната.

https://www.dw.com/bg/

Panzerfaust

Quote from: Hatshepsut on 08 November 2021, 19:31:17За президента Джо Байдън двете програми – пакетът със социални мерки и този за модернизацията на инфраструктурата – са централни в неговата програма за реформи, които трябва да направят Америка по-конкурентоспособна в международен план и да намалят социалното неравенство вътре в страната.
Очевидно Байдънчо ще троши парите на средната бяла класа да "подобрява" гетата.

Hatshepsut

Държавният дълг на САЩ наближи $30 трилиона


Курсът на акциите на повечето американски технологични компании този вторник започна да спада, което се дължи предимно на публикуваните нови данни за инфлацията и държавния дълг на САЩ. Най-много паднаха ценните книжа на Microsoft, цената на които слезе надолу с 4,1%. Едновременно с това акциите на Alphabet поевтиняха с 2,9%, на Amazon с 1,6%, на Meta и Apple с по 1,4%.

В резултат от спада в курса на акциите пазарната капитализация на Microsoft намаля с над $100 милиарда. Въпреки това от началото на тази година цената на акциите на софтуерния гигант нарасна с около 45%. Но на фона на всичко това индексът S&P 500 намаля с 1,1%, а Nasdaq – с 1,8%. Това са тревожни признаци.

Като цяло твърде негативната търговска цесия на ценните книжа на американските компании стана на фона на публикуваните данни за инфлацията. Негативните настроения се засилват и от очакванията, че федералната резервна система на САЩ ще въведе по-агресивна парична политика.

Едновременно с това държавният дълг на САЩ доближи 150% от брутния вътрешен продукт и е на най-високо ниво в историята на страната и към днешен ден. Държавният дълг към днешен ден вече е $29 трилиона, като през последните две години се е увеличил с цели $8 трилиона.

Администрацията на президента Байдън харчи $3 трилиона повече, отколкото получава от данъците, което е тройно повече от дефицита от $1 трилион, заложен в бюджета от 2019 година.

Този дефицит трябваше да намалее, но в съчетание с разходите на държавно ниво, както и тези за справяне с COVID-19 пандемията той започна да се увеличава.

Това се счита за една от причините за значителното забавяне на темповете на ръст през последните години в сравнение с 80-те години и по-рано – върху свободния пазар ляга бремето за поддръжката на предимно бюрократичните държавни служби.

Случилото се преди време в Япония, Италия и други държави показа, че колкото по-голям е държавния дълг, толкова по-голяма е и стагнацията на икономиката, понеже се налага изразходването на все повече и повече производителност за изплащането на един мъртъв товар – лихвените проценти на същия дълг от предишните години.

След една година тези лихви ще нараснат, с което ще се увеличи и без това високата цена на погасяне на този дълг – Бюджетната служба към Конгреса на САЩ (CBO) още през 2019 година пресметна, че дори и при ниво на държавния дълг от $21 трилиона, около $7 трилиона трябва да бъдат дадени за изплащането на лихвите от 2020-те години. При дълг от $30 трилиона ситуацията започва да става тревожна.

Сега това число може да се удвои и дори да се увеличи още повече, особено като се вземат предвид по-високите лихви и фактът, че огромният дефицит все още не е намалял много.

Като алтернатива, правителството може да приложи реформи за стимулиране на растежа, включително премахване на забраните за инвестиции и либерализиране на натрупването на капитал, за да стимулира иновациите и по този начин да увеличи икономическия растеж и производителността.

Подходът на Байдън досега се състоеше в това, просто да увеличава данъците, но не за всички, а за хората които получават над $400 хиляди. Но обикновено увеличаването на данъците означава че и средната класа ще плаща повече.

Да напомним, че на 12 ноември тази година Илън Мъск продаде 1,2 милиона ценни книжа на обща сума около $1,2 милиарда. Към днешен ден генералният директор на Tesla е продал и продължава да продава част от своите акции на Tesla, за да покрие данъчните си задължения.

Държавата, а не хората, все повече и повече решава какво да се произвежда и консумира и по този начин имаме все повече командна икономика от типа на Съветския съюз, макар и от различен вид, където вместо правителството да притежава и управлява компании като Iron Inc, правителството все повече решава коя от големите компании на пазара ще бъде печеливша, като решава с кого да сключи договор.

Това може да обясни защо по-високият дълг означава по-голяма стагнация. Не само заради посочените дотук числа, въпреки че тези разходи също са бреме, но и защото държавата получава все по-голям контрол върху икономиката и по този начин придобива способността да премахва естествената конкуренция и в крайна сметка може напълно да убие свободния пазар.

Това е съвсем различно от привидно комунистическия Китай, чиито държавни разходи през 2010-те бяха само 20% от БВП. Дори сега нивото на държавния дълг на Китай е около 60%, каквото беше нивото на Запада през най-добрите си години.

Може да е чисто съвпадение, но 37% държавни разходи и 60% държавен дълг са абсолютно същите числа за Великобритания, непосредствено преди банковата криза, като в същото време сега в Китай има тотален срив на пазара за недвижими имоти.

Това може да са някак логически свързани причина и следствие, като в тази светлина държавен дълг в размер на 150% от брутния вътрешен продукт предизвиква голямо безпокойство сред финансистите и икономистите. Всичко това може да задуши двигателя на свободния пазар, както се случи преди време в Япония.

Свикнали сме да говорим за невидимата ръка, която движи свободния пазар, но явно тя постепенно става и ще става все по-видима.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Как САЩ участваха в незаконния анекс на Хаваите


Когато говорим за превземането на острови от морската пехота на САЩ, мнозина биха си помислили за кампанията в Тихия океан през Втората световна война. Но има и един по-малко известен случай с морски пехотинци и остров, който се случва четири десетилетия преди войната: в края на 19 век Хаваите всъщност са превзети от американски морски пехотинци при незаконен преврат.

Този преврат – засенчен от други драматични събития от 20-ти век – е част от териториалната експанзия на Съединените щати през Тихия океан.

Вечерта на 16 януари 1893 г. близо 200 морски пехотинци и моряци от крайцера Бостън се спускат към Хаваите. А веднъж щом пускат котва в залива Хонолулу, те си проправят път през града, за да намерят седалището на правителството на Кралство Хавай.

Войските са там, за да помогнат за преврат.


Лилиуокалани

Превратът от 1893 г.

Морските пехотинци намират и обезопасяват правителствените сгради и са на един хвърлей разстояние от резиденцията на кралицата. По това време Лилиуокалани е управляващият монарх на Хаваите, чието управление започва през януари 1891 г. Излишно е да изтъкваме, че присъствието на САЩ прекъсва това управление.


Картечница на Гатлинг, 1876 г.

Американците идват добре подготвени с лека артилерия и картечници на Гатлинг, но от друга страна, кралицата е защитавана от 600 войници и собствена артилерия в крепост. Въпреки че нейната охрана щеше да бъде трудна цел за морските пехотинци, Лилиуокалани не иска да поставя хората си в опасност, така че абдикира от трона. Нейните охранители имат строга заповед да не провокират пехотинците, така че цялото събитие се случва без нито един изстрел.

Тя написва в писмо: ,,Сега, за да избегна всякакъв сблъсък на въоръжени сили и може би загуба на живот, аз, под този протест и подтиквана от споменатата сила, отстъпвам властта си до момента, в който правителството на Съединените щати, след фактите, които са му представени, отмени действията на неговите представители и ме възстанови на властта, за която претендирам като конституционен суверен на Хавайските острови.

Действията на войниците са абсолютно незаконни и не са одобрени от президента Бенджамин Харисън или от Конгреса; зад плана стои американският министър на Хавайските острови Джон Л. Стивънс. Неговата позиция е еквивалентна на съвременната посланическа.

В допълнение към това, Стивънс е автор, издател на вестници, журналист и основава Републиканската партия в Мейн. Той смята, че САЩ трябва да продължат своята експанзия, особено щом като британците правят същото в други части на света. Той вярва, че Хаваите са идеалната следваща стъпка за разширяване на страна, като пише до държавния секретар на САЩ: ,,Хавайската круша вече е напълно узряла и това е златният час за Съединените щати да я откъснат."

Приблизително по това време Лилиуокалани е близо до бетониране на властта на монархията и планира да стане независима от Америка. Група бизнесмени обаче, които искат независими Хаваи, решават, че анексията е най-добрият път за действие и създават Комитета по безопасност, за да я постигнат. Те съставят и план за анексиране на Хавай, но се нуждаят от Стивънс, за да им осигури военна подкрепа – в името на защитата на американците. Стивънс – без никакво одобрение от правителството на САЩ – след това се свърза с Гилбърт С. Уилтс, капитанът на Бостън, за да подкрепи анексирането.

Уилтс се съгласява, което води до преврата на 16 януари 1893 г. Комитетът за безопасност бързо създава временно правителство на име ,,Република Хавай" и признава Лилиуокалани за виновна в държавна измяна. След това комитетът иска от САЩ официално да анексира островите, но наскоро избраният президент Гроувър Кливланд нарежда разследване на преврата.

Извън закона

Скоро се установява, че всичко е незаконно и така Кливланд иска да възстанови монархията на Хавай.

Въпреки това, поради политическия климат по това време, Конгресът не направи нищо.

До 1897 г. Кливланд е заменен на поста от Уилям Маккинли, който подкрепя анексирането на Хавай. С очертаването на Испано-американската война и опасенията, че Япония се интересува от Хаваите, Конгресът се съгласява с анекса.

Хаваите официално стават територия на САЩ през юли 1898 г., а са записани като 50-ият щат през 1959 г. по време на президентството на Дуайт Д. Айзенхауер. Едва през 1993 г. Съединените щати се извиняват на Хаваите за незаконната анексия.

https://www.chr.bg/istorii/voenni-hroniki/kak-sasht-uchastvaha-v-nezakonniya-aneks-na-havaite/