• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

Последни публикации

#1
България / Re: Относно закупуването на но...
Последна публикация Шишман - Вчера в 21:42:00
Цитат на: Hatshepsut - Вчера в 20:12:07Тази седмица имахме тестови успешен 50-минутни полети,
Дано да могат да летят и повече от 50 мин. например по 60-70 минути.
#2
Православие / Re: Православни мъдрости
Последна публикация Шишман - Вчера в 21:38:12
#3
Православие / Re: Православни мъдрости
Последна публикация Шишман - Вчера в 21:37:35
       Иисусовата молитва да я казвате постоянно и ще видите чудеса!
Старецът Йосиф Исихаст             






#4
История / Re: Персийската империя
Последна публикация Hatshepsut - Вчера в 21:16:12
Саманиди


Държавата на Саманидите

Саманидите са иранска управляваща династия, основала Саманидската държава, съществувала на територията на Хорасан и Мавераннахр (сега територията на Иран, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан, Казахстан и Пакистан) през 875-999 г. Саманидската държава се появява през периода на ,,иранското интермецо", когато след арабското завоевание на Иранското плато започват да възникват независими държави с владетели от ирански произход.

Саманидите произлизат от сасанидския шахиншах Бахрам Чубин. Основателят на династията - Саман-Худат е от село Саман (според различни източници се е намирало близо до Самарканд, Балх или Термез), приело исляма по времето на умаядския управител на Хорасан Асад ибн Абдуллах ал-Касри (управлявал през 723-727 г.). Саман-Худат нарича един от синовете си ,,Асад" в негова чест. По време на управлението на абасидския управител на Хорасан Гасан ибн Аббад, синовете на Асад, внуците на Саман Худат, са назначени за владетели на Самарканд (Нух ибн Асад), Фергана (Ахмад ибн Асад), Шаш (Яхя ибн Асад) и Херат (Иляс ибн Асад). Това било награда за помощта на халиф ал-Мамун в битката срещу непокорния Рафи ибн Лейс.

Саманидската държава получава официално признание през 875 г., когато халифът ал-Мутамид дава на Наср ибн Ахмад титлата владетел на целия Мавераннахр. Саманидите достигат най-голямата си мощ по време на управлението на брата на Наср ибн Ахмад Исмаил Самани (892-907). Саманидската столица Бухара в този период започва да се състезава с Багдад за титлата културен център на исляма.

Като благочестиви мюсюлмани, Саманидите подкрепят мисионерски дейности за разпространение на исляма и превод на религиозна литература от арабски на персийски. Те се придържаха към сунитския клон на исляма и ханафитската правна школа, освен по време на управлението на Наср II, който симпатизирал на исмаилитите.

История на династията

Името е дадено от името на земевладелеца Саман-Худат от Балх (регион в Северен Афганистан). Името Саман-Худат, според Наршахи, идва от село Саман, което той основава. Впоследствие представители на династията произлизат от Бахрам Чубин и една от седемте Велики домове на Партия - Мехрани. Саман-Худат приема исляма, а внуците му служат на халиф ал-Мамун в Хорасан. За помощта, оказана по време на потушаването на антиарабското въстание на Рафи ибн Лейс (806-810), синовете и внуците на Саман през 819 г. получават контрол над всички най-важни региони на Мавераннахр. Нух става владетел на Самарканд, Ахмад - владетел на Фергана, Яхя - владетел на Шаш, Иляс - владетел на Херат.

През 875 г. Наср ибн Ахмад е назначен за губернатор на Мавераннахр от халиф ал-Мутамид. Неговата резиденция бил град Самарканд. Впоследствие този регион става ядрото на Саманидската държава. При Саманидите северните покрайнини на Маверанахр и Фергана са ислямизирани.

През 888 г. Исмаил ибн Ахмад побеждава брат си Наср, но запазва властта му и след смъртта му през 892 г. става върховен владетел на Саманидите. Столицата е преместена в Бухара.

Успехите в борбата срещу тюркските номади допринасят за икономическия подем на Саманидската държава. През територията на Маверанахр е имало поток от тюркски роби, доставяни на армиите на почти всички мюсюлмански владетели. При Саманидите е имало разцвет на културата и средновековната наука. В същото време се развива не само традиционната персийска литература. Столицата на Саманидите Бухара също става център на новоперсийския език и литература. И така, при Саманидите Фирдоуси започва работа по създаването на ирано-таджикския национален епос Шах-наме.

През 900 г. Исмаил I ибн Ахмад побеждава и пленява Сафарид Амр ибн Лейс. За това Исмаил получава губернаторството в Хорасан от халифа. Преди тях тук са управлявали династиите Сафариди и Тахириди. По това време владетелите на Хорезм, Сафаридите в Систан и местните династии на Афганистан са станали васали на Саманидите.

През 893 г. Исфиджаб (сега Сайрам) е включен в саманидската държава. Най-старата испиджабска мюсюлманска монета е емитирана през 919-920 г. с името на местния династ Ахмад ибн Мата. Саманидите през 995-996 г. имат монетен двор в Исфиджаб и секат свои собствени монети, а през 998-999 г. се издават два вида дирхами - първо със споменаване на местния владетел от династията Матид, след това Саманид, а по-късно са сечени дирхами Матид.

Скоро Саманидите успяват да установят пълна независимост от Багдад (875-999 г.).

От средата на 10 век се наблюдава упадък на Саманидската държава. Серия от дворцови преврати, повишената роля на земевладелците и военната аристокрация подкопават опитите за централизиране на администрацията. Въстанието в Хорасан освобождава този регион от властта на Бухара.

Саманидската династия престава да съществува при Абд ал-Малик II след превземането на Бухара от караханидските турци през 999 г. Последният саманид Исмаил ал Мунтасир е убит през 1005 г. Мавзолеят му е оцелял и до днес.

Територия на Саманидската държава

Саманидската държава включва два големи региона: Мавераннахр и Хорасан. Мавераннахр включва всички територии, разположени на север от река Амударя. Сред тях Бухара, Самарканд, Хорезм, Уструшана, Чач, Фергана, Кеш, Насаф са водещи в икономическо, културно, религиозно и политическо отношение. Регионите в басейна на горното течение и притоците на Амударя - Чаганян, Хутал, Кубадиян, Ахарун, Шуман, Вашгирд, Ращ, Кумед, Бадахшан, Курран, Шикинан, Вахан, Рушан, т.е. райони на територията на съвременен централен, южен и източен Таджикистан и североизточен Афганистан. Вилаетите били разделени на рустаки (на персийски روستاق‎‎‎ - област), а те от своя страна - на градове и села.

Култура при Саманидите

При централизираната държава на Саманидите техните земи просперират, занаятчийското производство и търговията се развиват особено силно, както се вижда от използването на саманидски сребърни монети в цяла Централна Азия. Литературните центрове в саманидската държава са Самарканд, Балх, Мерв, Нишапур и др. Но Бухара е законодателят на тенденциите в поетичния свят, бухарските владетели канят най-добрите поети в двора. Самарканд и Бухара стават признати културни центрове, където процъфтява персийската литература. При Саманидите науката, изкуството и културата на таджикския народ достигат високо ниво. Саманидската държава съществува повече от 100 години мирен живот, което допринася за процъфтяването на градовете, занаятите, развитието на селското стопанство, търговията и минното дело. Това бил истински Ренесанс, който дава на света велики хуманисти, като основателя на персийската поезия Рудаки, създателя на безсмъртната поема "Шах-наме" А. Фирдоуси, великия енциклопедичен учен и мислител, географ, астроном и математик Ал-Бируни и световноизвестният персийски учен-енциклопедист Ибн Сина (Авицена) и др. Философията и историята процъфтяват. Това е времето на основаването на иранската ислямска култура. Един от най-важните приноси на това време към ислямската култура е новата техника за обработка на керамика от Нишапур и Самарканд, която позволява да се запази картината след изпичане и да се покрие с глазура. Основните керамични продукти са вази и чинии, украсени със стилизирани сасанидски мотиви: конници, птици, лъвове и арабска калиграфия. Процъфтяват бронзолеенето и други видове металообработка. Малко сгради от този период са оцелели, но мавзолеят на Исмаил Самани (907 г.) все още стои в Бухара, показвайки оригиналността на архитектурата от този период.


Мавзолеят на Исмаил Смани в Бухара


Исмаилизъм

Исмаилизъм (на арабски: الإسماعيلية‎‎, на персийски: اسماعیلیان‎) е група религиозни движения в шиитския клон на исляма, възникнали към края на VIII век. Всяко движение има своя йерархия на имамите. Титлата ,,Ага хан", имам на низари (най-голямата и известна общност на исмаилитите), е наследствена и първият ѝ носител се счита за пряк потомък на Мохамед. В днешно време имамът в този клон на исмаилитите е Ага Хан IV. Исмаилитите от всички разновидности са повече от 20 милиона към 2019 г. Исмаилитите са втората по големина група в шиизма, като останалите две са дванадесетниците (Ithnā ʿAshariyyah) и заидите (Zaydiyyah).

История

Появата на исмаилитите се свързва с разцепление в шиитския клон на исляма, настъпило през 765 г.

През 760 г. Джафар ал-Садик, шестият шиитски имам, лишава най-големия си син Исмаил от правото да наследява имамата. Редица експерти смятат, че причината за прехвърлянето на правото на наследство на имамата върху най-малкия му син е, че Исмаил заема изключително агресивна позиция срещу сунитските халифи, което можело да наруши съществуващия баланс между двата клона на исляма, благоприятен както за шиитите, така и за сунитите. Освен това около Исмаил започнало да се формира антифеодално движение, разгърнало се поради рязко влошаване на положението на обикновените шиити. Най-бедните и средните слоеве от населението свързват с идването на власт на Исмаил надеждата си за значителни промени в обществено-политическия живот на шиитските общности.

Броят на привържениците на Исмаил се увеличава, което предизвика тревога както сред шиитските феодали, така и у самия Джафар ал Садик. Исмаил скоро умира, като има подозрения, че смъртта му е резултат от заговор на шиитските управляващи кръгове. Джафар ал Садик оповестява широко факта на смъртта на сина си и твърди, че дори е разпоредил трупът на Исмаил да бъде изложен в една от джамиите. Смъртта на Исмаил обаче не спира разгръщащото се движение на негови съмишленици. Първоначално те твърдят, че Исмаил не е убит, а се укрива от враговете и след известно време обявяват Исмаил за седмия ,,скрит имам", който в подходящ момент ще бъде обявен за месия- Махди и всъщност след него не трябва да се очаква появата на нови имами. Исмаилитите, както започват да се наричат привържениците на новото учение, твърдят, че Исмаил не е умрял и по волята на Аллах е преминал в невидимо състояние, скрито от простосмъртните, ,,гейба" (,,Гайб") – ,,отсъствие".

Някои привърженици на Исмаил вярват, че Исмаил действително е починал, затова синът му Мохамед трябва да бъде обявен за седмия имам. (Прави впечатление, че с течение на времето мнозинството от исмаилитите започват да вярват в седмия имам Мохамед, син на Исмаил.)

С течение на времето исмаилизмът така се засилва и разширява, че показва признаци на независимо религиозно движение. Исмаилитите образуват широка, добре конспирирана мрежа от проповедници на новото учение в Ливан, Сирия, Ирак, Персия, Северна Африка и Централна Азия. На този начален етап на развитие движението исмаилизъм представлява мощна средновековна организация с ясен йерархичен модел на вътрешно строителство, своя много сложна философска и богословска догма с елементи, напомнящи гностическите учения на зороастризма, юдаизма, християнството и дребните култове, разпространени в средновековния ислямско-християнски свят.

Постепенно исмаилитите придобиват сила и влияние. През X век в Северна Африка те основават Фатимидския халифат. Именно към периода на управление на Фатимидите се отнася разпространението на влиянието им в Северна Африка, Египет, Палестина, Сирия, Йемен и светите мюсюлмански градове Мека и Медина. Кайро става център на Фатимидския халифат. Въпреки това в останалия ислямски свят, включително сред ортодоксалните шиити, исмаилитите са считани за крайни сектанти и често са жестоко преследвани.

След падането на Фатимидския халифат през 11 век, центърът на исмаилизма се премества от Египет в Сирия, а след това в Персия. Центърът на общността в Персия, Аламут, пада през XIII век в ръцете на монголските завоеватели.

След това исмаилитите се заселват в разпръснати общности в различни страни, главно в Персия и Централна Азия, например в Горен Бадахшан, афганистанските провинции Бадахшан и Баглан, както и в Сирия, Индия, Израел и други страни. През 1830 г. ага Хасан Али Шах, 46-ият имам на исмаилитите, получава почетното наследствено звание Ага хан от шаха на Персия.

В Саудитска Арабия исмаилити (сулеймани бохра) живеят в провинция Наджран, граничеща с Йемен.

Направления

В края на XI век в рамките на исмаилизма се обособяват две направления:

- низарити - най-голямата и известна общност на исмаилитите - вярват, че ,,скритият имам" е най-големият син на халиф ал Мустансир Низар и приемат безпрекословната власт (включително политическа) на имама в общината. Днес живеят в различни азиатски страни (в Афганистан, Иран, Таджикистан, Китай, Сирия и др.). Титлата ,,Ага хан", имам на низари, е наследствена и първият ѝ носител се счита за пряк потомък на Мохамед. В днешно време имамът в този клон на исмаилитите е Ага Хан IV.

- мусталити, които признават за водач ал Мустали, най-малкия син на халифа. Мусталитите емигрирали от Йемен предимно в Индия (около Бомбай)
От друга страна, също през XI век от исмаилитския клон се отделя етнорелигиозната арабска общност на друзите, днес населяващи предимно Сирия, Ливан и Израел. Те изповядват монотеистична религия и остават твърде далече от обичайния ислямски култ, като не признават нито специалните култови места, нито утвърдения богослужебен ритуал.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Саманиды

https://bg.wikipedia.org/wiki/Исмаилизъм
#5
България / Re: Относно закупуването на но...
Последна публикация Hatshepsut - Вчера в 20:12:07
,,Локхийд Мартин" тества един от нашите F-16


Американската ,,Локхийд Мартин" започна производството на българските изтребители F-16, съобщи Джонатан Лин, който отговаря за стратегическите партньорства с Централна и Източна Европа.

България очаква 8 изтребителя F-16 през 2025-та, и още 8 през 2027-ма. ,,Локхийд Мартин" в момента произвежда от същите изтребители за други 5 държави, освен България.

Тази седмица имахме тестови успешен 50-минутни полети, така че този модел вече лети и ще произведем доста от него до 2025 г., обясни Лин. Двама от пилотите ни с прякори Сирената и Професионалситът пилотираха изтребителя, те дадоха много добра оценка за състоянието им, допълни той.

По думите му в момента върви основният монтаж на самолетите. "Все още нямаме и осемте изтребителя от първата партида, засега имаме само първият. Надяваме се да го сглобим и да го видим как лети през следващата година. Направихме подобрения в радарната система с електронно сканирани, подобно на F-35. Това е поколение 4+ на изтребителите. Автоматичната система за избягване на сблъсък спасява живота на пилоти. Ако пилотът загуби съзнание или възможност да пилотира, софтуерът стабилизира машината", обясни той.

Джонатан Лин съобщи, че няколко български пилоти се обучават в САЩ. "Те добиват практика в изтребителите, в момента българи преминават обучение в Аризона. Мога да кажа, че работим върху това да ги имате около 2025 г. Втората партида може да получите през 2027 г.", разкри Лин.

https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/lokhiyd-martin-testva-edin-nashite-f-16
#6
Чужбина / Re: Конфликтътъ между Русия и ...
Последна публикация Hatshepsut - Вчера в 20:10:20
НАТО обяви за готовност за директна конфронтация с Русия


Това заяви председателят на Военния комитет на Алианса адмирал Роб Бауер. Той подчерта, че това ще се случи, ако Русия ,,прекрачи червената линия". По думите на Бауер, ако Москва спре войната днес, няма да има ескалация.

В интервю за португалската обществена медия RTP председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер увери, че Алиансът е готов за директна конфронтация с Русия, ако Москва ,,прекрачи червената линия".

Отговаряйки на въпроса на водещия, Бауер увери: ,,Готови сме". В същото време той направи уговорката, че НАТО ще бъде готова да отговори, само ако Руската федерация нахлуе в някоя от страните-членки на Алианса.

Бауер подчерта, че страните членки на НАТО трябва да бъдат по-подготвени, тъй като военната инициатива вече е в ръцете на Русия.

,,Фактът, че вашият враг има по-добри оръжия, не е проблем на вашия враг. Това е ваш проблем", коментира той. В тази връзка адмиралът призна, че превъоръжаването е основен приоритет на Алианса.

Бауер припомни, че по време на срещата на върха на НАТО в Мадрид миналата година Алиансът реши да създаде четири допълнителни многонационални бойни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия в отговор на действията на Русия в Украйна.

,,Това е важен сигнал за Русия... че сме подготвени, ако реши да нападне НАТО. НАТО. Това е червената линия", подчерта председателят на Военния комитет на НАТО, цитиран от ,,Фокус".

,,Ако [руснаците] спрат войната днес, няма да има ескалация", подчерта Бауер.

https://novavest.bg/
#7
Наука и образование / Re: Съвременната роботика
Последна публикация Hatshepsut - Вчера в 18:48:18
Робот променя формата си, бяга от килия, втечнявайки се и отново се втвърдява


Миниатюрният робот, направен от галий, не може да премине през решетките на клетката си, но има тайно оръжие - магнитни микрочастици

Робот, който може да преминава между твърдо и течно състояние, е заснет да бяга от миниатюрна затворническа килия с решетки, които са твърде близо една до друга, за да му позволят да излезе в твърда форма.

Създателите твърдят, че са се вдъхновили от способността на морските краставици да променят твърдостта на тъканите си, но за нас това видео много напомня на един известен филм.

Роботите с твърдо тяло са често срещани, макар че все още не са достигнали възможностите на научнофантастичните филми. Техните аналози с меко тяло могат да влизат в тесни пространства, но това, което могат да правят там, е ограничено, а и са трудни за управление.

Екип, ръководен от д-р Чънфън Пан (Chengfeng Pan) от Китайския университет в Хонконг, е направил робот, който може да сменя състоянията си в зависимост от това, което е по-необходимо, с видео, което обобщава това. Бягството от затвора може да изглежда като от познат филм, но подобни роботи биха могли да предоставят и животоспасяващи услуги, които другите не могат.



Watch this person-shaped robot liquify and escape jail, all with the power of magnets

"Даването на възможност на роботите да превключват между течно и твърдо състояние им дава повече функционалност", посочва Пан в изявление.

Постижението се основава на материал, който може да преминава между твърдо и течно състояние под въздействието на магнитно поле, което авторите наричат "магнитоактивна машина за преход между твърда и течна фаза".

За да я направят, те се нуждаят от метал, който се превръща в течност при температура, близка до стайната. Условията за втвърдяване на живака са твърде студени, а повечето други метали изискват твърде много топлина, за да се втечнят. Галият обаче отговаря на изискванията, тъй като температурата му на топене е само 29,8 °C.

Екипът добавя към галия магнитни микрочастици от неодим, желязо и бор, които според професор Кармел Маджиди (Carmel Majidi) от Университета Карнеги Мелън изпълняват две роли.

"Те правят материала чувствителен към променливо магнитно поле, така че чрез индукция може да се нагрее материалът и да се предизвика фазов преход." Индукцията загрява галия от 25 до 35°C, "Но магнитните частици също така придават на роботите мобилност и способност да се движат в отговор на магнитното поле", допълва Маджиди.

Материали с променящо се агрегатно състояние са били създавани и преди, но за да се трансформират, са били необходими външни източници на топлина или електрически ток. Нито едното, нито другото е идеално, ако искате да изпратите робота на труднодостъпно място, например във вътрешността на човешкото тяло.



Watch robot clearing foreign object from model stomach

В статията се съобщава, че в допълнение към постиженията във видеото, техният малък робот може да прескача 21-милиметрови ровове и да се катери по стени, когато е твърд, но се разделя, за да заобикаля обекти, преди да се съедини отново, когато е течен.

"Сега използваме тази материална система по по-практичен начин, за да решим някои много специфични медицински и инженерни проблеми", разказва Пан.

Температурата на човешкото тяло означава, че ще е необходим метал с по-висока температура на топене от галия, а фазовият преход изисква повече време в течностите, отколкото във въздуха, защото губи по-бързо топлина от околната среда. Въпреки това съществува потенциал за бързо доставяне на лекарства в стомаха или отстраняване на чужди обекти от него.

Дори в твърда фаза роботът достига скорост от само 1,5 м/сек (5,4 км/час), така че повечето хора биха могли да го изпреварят, ако стане нещо неприятно. Това, което статията описва като "висока товароносимост", е около 30 кг, което е впечатляващо.

Удивително е като се сетим, че Джеймс Камерън не е могъл да покаже течния киборг от мечтите си в първия филм, защото през 1984 г. не са били толкова добри в компютърната 3D графика.

Сега това се случва в реалния живот, макар и в съвсем малък мащаб.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Robot-promenia-formata-si-biaga-ot-kiliia-vtechniavajki-se-i-otnovo_195275.html
#8
Македония / Re: Древната македонска "истор...
Последна публикация Hatshepsut - Вчера в 18:17:56
:kuku:

#9
Движения до 1944г. / Re: Ген. Христо Луковъ - живот...
Последна публикация Hatshepsut - Вчера в 13:53:37
Реформата на ген. Луков и парада на Гергьовден 1937 г.


Безспорно, една от най-големите заслуги на ген. Христо Луков към Родината е възраждането на българската армия. В ролята си на министър на войната, за едни изключително кратки срокове (само за 2 години!) той успява да постигне нещо, граничещо с чудо. След Ньойския диктат българска войска е съсипана – авицията е напълно унищожена, артилерията е почти напълно унищожена (част от тежкото въоръжение просто е укрито от чуждестранните комисии, отговарящи за ликвидирането му), армията е съкратена десет пъти, до абсолютен минимум, необходим за опазване на границите.

Поел поста министър на войната в един критичен момент, Луков започва изключителна по мащаби реформа. Той напълно потъпква клаузите на Ньойския диктат. Войската ни е реорганизирана на съвременния принцип на дивизионно-полковата структура, превъоръжена е с ново, модерно оръжие, самата военна подготовка е осъвременена и хиляди наборници преминават специално обучение. Резултатите са зашеметяващи. Идва време и света да види възродената бойна мощ на България. И тази демонстрация е по време на парада на Гергьовден 1937 г. Едно изключително грандиозно събитие, продължило над шест часа. Очевидците ще помнят цял живот този ден.

Ето разказ за парада от страниците на списание ,,Сердика" , брой 3 от 1937 г.:

,,Всяка година на Гергьовден – денят на храбростта – българската войска гордо развява своите бойни знамена, за да отдаде почит към падналите за Родината, да възвеличи подвига на живите, да изрази верността си към своя Цар и да припомни на гражданина дълга му към България. Тази година празникът на българската храброст бе още по-тържествено отпразнуван, защото, осветени от благословията на родната църква и предадени от ръката на Царя, войската ни получи тоя ден нови бойни знамена – залог на нейната непобедима мощ в бъдеще.

В навечерието на големия празник, столицата е в трескаво напрежение. Къщите, улиците и площадите са украсени с народния трицвет и тънат в зеленина и цветни гирлянди. Кръстният знак на Ордена за храброст, поставен на видни места из града, припомня за горди подвизи на българския дух.

Свечерява се. Тих дъжд ръми. Столичани – хилядно множество – заливат улиците около площад ,,Александър I". Стройните редици на младите воини изпълват площада и будят възторг и надежда. Заря с церемонии. Пристига Негово Величество Царят, придружен от княз Кирил, Савойската принцеса Мария, княгиня Евдокия и цялата военна и цивилна свита. Тук са министрите, начело с министър-председателя г-н д-р Георги Кьосеиванов, тук е кметът г-н инж. Иван Иванов, помощник- кметовете, висшите военни и хиляден народ.

Почит към знамената – бойни светини. Върховният вожд поздравлява войските. Заупокойка. Проверка на частите. Редят се имената на загинали Софийци (бел. ред. – воини от Софийските полкове). Множеството, Царят, войската – всички на колене се прекланят пред саможертвата на тия, които истински са обичали Родината: ,,Покойници, вий в други полк минахте"... Възвишени моменти на безкрайна благодарност към героите-светци. Военният министър говори. Слова на скръб, гордост, надежда.

Но живите идват да изпълнят завета на загиналите. Стихийно ,,Ура!". ,,Шуми Марица" и ,,Химнът на Царя" проехтяват тържествено. Разноцветни ракети озаряват небето на българската столица. Мощни прожектори чертаят по небосклона символа на беззаветната любов към Родината – кръстът за храброст. Вензелите на Царя и Царицата, в обилна светлина, господстват над гледката.

Гергьовден. Слънцето обилно залива с лъчи хубавата столица.

От ранно утро градът е в пълно оживление. Тръбят тръби, бият барабани, победни маршове се извиват. Днес е велик ден за родната войска – тя чества славните победи на българския народ.

Площадът ,,Александър Невски" е изпълнен с войска. Този път той се оказа малък за стройните редици на Софийци. Повечето от войсковите части заеха изходно положение по Цариградското шосе. Очерта се дълга колона, чийто външен вид наистина е великолепен: дълга стройна колона воини в красива форма, стегнати и мощни, с весел и приятен израз на лицето, като всеки от тях чувствува, че към него са обърнати хиляди погледи – погледите на цял народ, който с вълнение очаква да види своята войска такава, каквато той наистина заслужава, след толкова усилия и толкова много жертви.

Цялата столица е на крак. От четвъртия километър до Лъвовия мост в шпалир се люшка хиляден народ.

Марширува българската войска. Стройни колони на младост и буйна мощ. Колони на народна надежда. Устремът на вихрени конници, желязната стъпка на пехотинците, тътнежът на оръдията. А в небето пеят моторите на стоманени птици.

Но най-възвишен, най-тържествен бе моментът, когато под звука на тръбите се зададе, на път за Царския дворец, колоната на старите бойни знамена, носени от калени в стотици боеве юнаци. От гънките на тия горди знамена цялото гражданство бе облъхнато от величието на бойните подвизи и един луд възторг и нестихващо ,,Ура!" се понесе из гърдите на това море от хора, повечето от които са целували диплите на тия знамена със сладката надежда да сложат кости под тях за величието на Родината.

Празникът на храбростта е празник на българския дух. Столицата на България отдаде своя възторг на храбрата ни и доблестна войска, защото тя го заслужи."

След реформата на ген. Луков от 1935-37 г., българската армия отново е мощен фактор, не само на Балканите, но и в цяла Европа. И това е постигнато в едни толкова кратки срокове! Един истински подвиг, може би, без аналог в световната военна история!

https://www.lukovmarsh.info/
#10
История / Re: За Паисий Хилендарски и не...
Последна публикация Hatshepsut - Вчера в 13:51:22
Софроний Врачански прави първия препис на "История славянобългарска"


Портрет на Софоний Врачански, създаден през 1812 г. , неизвестен автор. Съхранява се в Градска художествена галерия, Пловдив

На 29 януари 1765 г. Св. Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски.

Св. Софроний Врачански (11 март 1739 г. – 23 септември 1813 г.) е български духовник, народен будител, пръв последовател на Св. Паисий Хилендарски, канонизиран за светец от Българската православна църква през 1964 г. - паметта му се чества на 11 март.

Роден е в Котел, Османска империя, с името Стойко Владиславов. Учи в килийно училище, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник и работи като учител в родния си град.

В началото на 1765 г. среща Паисий Хилендарски в Котел, където отецът му показва своята "Историйца". Поп Стойко веднага се захваща да направи неин препис, който остава в историята като "Първи Софрониев препис", наричан и "Първи котленски препис".

През 1794 г., духовникът и книжовник Стойко Владиславов е ръкоположен за епископ на Врачанска епархия, когато приема и името Софроний.

Софроний Врачански е автор на първата печатна книга на новобългарски език ,,Кириакодромион, сиреч Неделник" - сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината.

"Неделник" е отпечатан в Римник (днес град Римнику Вълча), Румъния, през 1806 г. Произвединето има важно историческо значение, не само защото поставя началото на новобългарската печатна книга, но и защото налага говоримия език като книжовен. Книгата добива популярност и под името ,,Софроние".

Автор е и на сборника ,,Неделное евангелское толкование" (1805), на ,,Житие и страдания грешнаго Софрония" и на ,,Възвание към българския народ". Тези произведения превръщат Софроний Врачански в най-видния представител на българското духовно възраждане от началото на XIX век. По това време той е приеман за основен представител на българската общност от правителствата на Русия и Румъния.

"История славянобългарска"

Своята "Историйца" Отец Паисий (1722 – 1773) започва да пише в Хилендарския манастир през 1760 г., а завършва най-значимия си труд през 1762 г. в българския православен манастир ,,Свети Георги Зограф" (Зографски манастир) на полуостров Атон, Гърция. Оригиналното заглавие на творбата е "Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ". Ръкописът се приема за символично начало на Българското възраждане.


Българският православен манастир "Свети Георги Зограф" се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Основан е в края на IX или началото на X век. Традиционно е обитаван от български православни монаси. Зографският манастир е един от най-големите в Света гора

Днес са известни около 70 преписа на Паисиевата история.

Най-ранните са: Първи Софрониев препис (1765 г.), Самоковски препис от поп Алекси Велкович Попович, (1771 г.), Рилски препис (1772 г.), Жеравненски препис (ок. 1772 г.), Втори Софрониев препис (1781 г.), Кованлъшки препис (1783 г.), Еленски препис на Дойно Граматик (1784 г.) и др. По-късни преписи правят и Петко Славейков, Христо Драганов, Драгия Ненов и Тодор Шишков.


Зографският манастир, изобразен откъм северната и западната страна през 1744 г. Рисунка на Василий Григорович-Барски

При създаването ѝ монахът използва различни източници, сред които ,,Деяния церковная и гражданская" на Цезар Бароний и ,,Царството на славяните" (Il Regno degli Slavi) на Мавро Орбини, посветена на историята на южнославянските народи. Паисий използва и редица български документи. По време на странстванията си за събиране на дарения (таксидиот) за Хилендарския манастир, той посещава много села и градове, и отбелязва многобройни свидетелства за историята на българите. Ползва също предания и легенди.

В послеслова на "История славянобългарска" Паисий Хилендарски пише: ,,Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите."

,,История славянобългарска" от Паисий Хилендарски е издадена за първи път под редакцията на проф. Йордан Иванов през 1914 г., като издание на БАН.

Оригиналът на историческото произведение се съхранява в Зографския манастир.



The Monastery of Zographou - Mount Athos | Зографски манастир - Света Гора Атон

Как започва "История славянобългарска"


"Ползата от историята



Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях."

(Текстът е предаден на съвременен книжовен език по оригинала на "История славяновългарска" от Паисий Холендарски, Зографски ръкопис, обнародван от проф. Йордан Иванов.)

https://www.nationalgeographic.bg/a/sofronii-vracanski
Powered by EzPortal