The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

Мира Дойчинова

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 13:49:58

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Малкият Принц и аз

Той вижда залезите сякаш са комети,
планетата му има вечно ден и нощ,
не вярва във хартиените самолети,
а розата е само за разкош.

Овца си има (аз, без извинение).
Понякога не ми е никак лесно!
А той е принц, без никакво съмнение,
и просто се разбираме чудесно.

Вулканите му чистя всеки ден
(избухват щом останат без надзор),
а той е толкова зает - да вярва в мен.
С усмивка потушава всеки спор.

Понякога се вслушваме в лисиците,
(но често няма време за това).
До късно се понасяме със птиците,
а после си подреждаме света.

А той е малък - лесно се подрежда -
овца и принц, и няколко вулкана,
и розата, кометите... Изглежда...
светът е предостатъчен за двама.

Той вижда със сърцето, много ясно.
И мен ме учи вече на това,
и просто се разбираме прекрасно.
Със много обич: Принцова овца.

ps: Невидимото да съзираш е задача,
наистина не лека в тоз живот,
но повече за мене сякаш значи
да виждам през очите ти, Любов!

HatshepsutTopic starter

Вселената уши ми дреха

Вселената уши ми дреха - с много джобчета,
и каза да си прибера мечтите.
Прибрах отпървом сребърните копчета,
от които са се раждали звездите.

До тях в съседно джобче сложих
парченце от угаснала планета.
Внимателно, за да не ги тревожа,
приспах и две объркани комети.

И горски мъх, и цъфнали тревички...
Прибрах и мечките, които още спят.
И буйната река... Ще взема всичко!
Нали съм тръгнала на дълъг път...

И огън ще ми трябва - хайде в джобчето.
И пухче от топола. И ранено птиче.
От детството ми - шарените бобчета,
които да броя така обичам.

И жабчета ще хвана, да ми пеят,
и тъжно окуцяло скакалче,
и весели светулки - да ми греят
във нощите. И звънкото щурче.

И камъчета много ще си взема,
така ще ми напомнят за това,
че тук сме гости може би до време,
но пътници - за вечни времена.

И смях, и сълзи - всичко ще си скрия.
И много, страшно много светлина.
Един компас - да мога да открия
пътеката до тебе през нощта...

И книги непременно ще си взема.
За лист и молив плаче самотата...
И сгъната на четири поема
във джобчето - съвсем до тишината.

Единствено любов не си прибрах.
Вселената да ми се сърди няма.
Защо не ми е дала не разбрах
за нея джобче много по-голямо...

HatshepsutTopic starter

Има надежда

Сгушена в себе си, толкова тиха,
пак се превръщам в смаляване...
Има надежда – с всяка усмивка
ставам по-светла – на зазоряване...

Две топли думи – скъсявам дистанции,
капчица нежност – във чая.
Вятърът пак ще покани на танци
шала ми... Пак ще играе

с моите мисли, с моите стъпки –
имам посока в душата...
Всяка секунда е толкова скъпа,
щом я дариш на приятел...

Времето хитро не вярва в прогнози,
пътища – толкова много!
Този свят има една диагноза:
Хроничен недостиг на обич.

HatshepsutTopic starter

Имам дъжд във зениците....

Имам дъжд във зениците.
И въздишки по миглите.
Казах ,,сбогом" на птиците
и обикнах мъглите,

уж е есен, какво пък,
свикнах някак с тъгата,
а пък зимата тропа
тихичко на вратата...

Всичко чуждо изхвърлих,
своето си оставих.
Всяка обич си върнах.
Болката я забравих.

Имам дъжд във зениците
не защото съм плакала,
а защото тъгите ми
до една се изчакаха...

И съвсем се измиха –
да е чисто и ново.
Виж, светът се усмихва
листопадно, отново.

Всички цветни измислици
се стопяват сами.
Имам дъжд във зениците.
Не, не плача.
Вали.

HatshepsutTopic starter

Къде си, Пролет?

Къде си, Пролет? Много се забави.
А колко чаках да се преродя...
Проблемите във скрина да забравя...
И страшно имам нужда да летя...

Отново да се влюбя, в онзи, същия,
със който все сезоните посрещам...
Къде си, Пролет? Вече се завръщай!
Не може само зима. Тежко е.

Снежинките, затрупали крилата ми,
със твоя нежен дъх ще разтопиш.
Кокичета поникнаха в душата ми...
Къде си, Пролет, и защо мълчиш?

Ужасно много време се забави.
Ела си вече. Заличи умората.
Виж, слънцето пропусна да изгрява,
но скрило се е в мислите на хората...

Тук всички те очакваме с надежда,
в душите си направихме ти място.
И точно там, във светлата ти нежност,
превръщаме се във цветя.
И в щастие.

HatshepsutTopic starter

Знаеш ли?

- Знаеш ли, че те обичам?
- Зная, но го казвай още!
- Мое слънчево момиче....
- Само теб сънувам нощем!

- Аз пък те мечтая денем...
- Вярно ли? И аз мечтая!
- Да си винаги със мене....
- ...от началото до края?

- Всеки ден да ме посрещаш....
- ...като слънцето изгряло!
- Трябва да те питам нещо...
- А след края?
- Отначало!!!

- Винаги към теб ще тичам....
- Всичките ми дни и нощи!
- Знаеш ли, че те обичам?
- Зная! Но го казвай още...