• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

България в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913г.)

Started by Hatshepsut, 13 September 2018, 06:53:04

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Юни 1913 г.



Само преди месец изтласкването на Османската империя от Европа е юридически признато с подписването на Лондонския мирен договор от 17 май.

Победата над общия враг ражда повече противоречия, отколкото спокойствие сред балканските съюзници. Проблемите са заложени още при дипломатическата подготовка на похода срещу Турция и помрачават еуфорията на българите след военните успехи от зимата на 1912 г. и пролетта на 1913 г.

Македония е ябълката на раздора. Сърбия предявява претенции към земите на запад от река Вардар и иска ревизиране на българо-сръбския договор от 1912 г., след като вече е окупирала спорната и безспорната зона в Македония.

Гърция пък иска Южна Македония и част от Западна Тракия. И двете ни съседки настояват да се приложи принципът на окупацията. Защото докато българските войски поемат основната тежест във войната с Османската империя, съюзниците окупират вече освободените земи.

Румъния също има претенции и иска като компенсация Южна Добруджа за сметка на българското разширение в Македония, където живеят около 70-80 000 куцовласи.

Много дипломатичност и ловкост са нужни на политиците ни, за да защитят позициите си в този напрегнат момент. Вместо това обаче амбицията за национално обединение прераства в безразсъден максимализъм.

От триумфа след успешната война България прекрачва към първа национална катастрофа.

,,Престъпно безумие"
С тези думи на Иван Ев. Гешов 16 юни влиза в историята ни. На този ден, без да уведоми правителството, Фердинанд заповядва на ген. Савов две армии да нападнат довчерашните съюзници. Без обявяване на война, целта е само да бъдат сплашени.

Твърде дръзко. И безразсъдно.

На следващия ден по нареждане на кабинета Втора и Четвърта армии са върнати в изходни позиции.

Но вече е късно. Сърбия и Гърция са готови за война и очакват само подходящия момент.

Още на 19 май двете държави подписват таен договор, в който уточняват претенциите си спрямо България, уговарят задължителна обща граница /което може да стане само в Македония/ и взаимна военна подкрепа, ако се наложи.

Войната започва, макар и необявена.

Сърбите и гърците минават в настъпление на широк фронт, подкрепени и от Черна гора. Не след дълго обаче настъплението на сръбската войска е спряно, а гръцката е обградена в Кресненското дефиле.

И точно когато изглежда, че военните ще спасят страната, въпреки политическото безразсъдство, България е поставена на колене.

На 28 юни 1913 г. румънските войски преминават Дунав и без да срещнат съпротива достигат на 30 км от София.

Два дни по-късно Османската империя също обявява война и нахлува в Източна Тракия.

България се оказва във война с всичките си съседи. Дързостта от 16 юни изправя страната пред национална катастрофа.

Критичното положение на обградената гръцка армия кара крал Константин да приеме българското предложение за примирие. Веднага след това започват мирните преговори в Букурещ.

В историята ,,ако" не съществува

И все пак, ако член 17 от Търновската конституция не бе променен през 1911 г. и монарха нямаше властта да контролира напълно съдбата на България, 1913 г. може би щеше да остане в историята с национален триумф, а не с катастрофа.

Дори ако управляващите се бяха примирили с иначе неоснователните претенции на Сърбия и Гърция спрямо Македония, България би имала площ от около 171 000 кв. км /172 000 е площта на страната по силата на Сан Стефанския мирен договор/.

Щеше да има широк излаз на Бяло море и да включва цяла Източна Тракия. Нейните граници щяха да се установяват в непосредствена близост до Цариград и Проливите.

Част от Македония щеше да остане извън пределите на Родината, но така или иначе едва 1/9 от нея е включена към Царство България след 1913 г.

Последиците за България са очертани в Букурещкия мирен договор и страната ни не излиза от войните като победител.

Защото ,,ако" в историята не съществува...

От www.news.bg

HatshepsutTopic starter

Букурещкият договор е сключен в Букурещ на 28 юли 1913 от представители на България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, като слага край на Междусъюзническата война.

България е принудена да приеме условията на своите противници, тъй като румънските войски достигат близо до София. Според Букурещкия договор Сърбия получава Вардарска Македония, Гърция — Егейска Македония, Румъния — Южна Добруджа, а България — Пиринска Македония и Западна Тракия.
Отделен договор е подписан с Турция, която си връща обратно Одрин и областта, превзет от българите на 13 март 1913г.



Територия на България според Букурещкия и Цариградския договор от 1913 година



https://bg.wikipedia.org/

HatshepsutTopic starter

От нашата Download-секция може да свалите енциклопедичния справочник "Българската армия в Първата балканска война (1912–1913)":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=217

...както и книгата на ген.Никола Иванов "Балканската война (1912-1913)":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3184

HatshepsutTopic starter


HatshepsutTopic starter

Пленени башибозуци от Балканската война / Captive bashi-bazouk from the Balkan War


HatshepsutTopic starter

Баща с петимата си синове тръгва на война - Балканската Освободителна война 1912г.


HatshepsutTopic starter

Сръбски войници се излежават край Одрин по време на Балканската война, 1912-1913г.

Докато българската 2-ра армия воюва, сърбите лежат в окопите. 2-ра армия превзема Одрин на 13.03.1913г. след пробив в Източния сектор, където НЯМА НИТО ЕДИН СЪРБИН.
За сръбската реакция от великата българска победа пише на 18.03.1913г. пълномощния министър в Белград Андрей Тошев до министър-председателя Иван Гешов: "... в Белград това епохално събитие пробуди по-скоро чувство на завист и злоба. Никакви манифестации, никакво оживление... Вестниците, които тъй възторжено поздравиха падането на Янина, биха минали мълком превземането на Одрин, ако не бе желанието им да омаловажат славата на нашето победоносно оръжие и да припишат всичката заслуга в случая на сръбските войски. "

Сърбите се опитват да оспорят и да си присвоят българската победа при Одрин. Тяхната пропаганда започва да лъже целия свят, че ''сръбските войски са пленили Шукри паша''. Такива изявления прави военният министър в Скущината и сръбската преса. След падането на крепостта в Скупщината в Белград постъпва интерпелация от депутатите. Правителството дава отговор, който е оскърбителен за българската войска и за българското национално достойнство.
На 17.03.1913г. в писмо до Иван Гешов Михаил Маджаров разкрива възмущението си от сръбското поведение и пише ядосано по адрес на сърбите: "...бързат да се похвалят, че всичко се дължи тям за превземането на Одрин. Аз Ви изпращам някои изрезки от вестниците ,за да видите, че те са станали смешни в своите самохвалства...''
"Пленяването"на Шукри паша от сърбите всъщност представлява смяна на караула му пред форта Хадарлък от български със сръбски начело с майор Гаврилович. Този акт е осъществен подло и много хитро от сърбите. Майор Гаврилович убеждава наивните българските войници, че са уморени и по-добре е да се сменят със сръбски, които били отпочинали. Когато това става, веднага се телеграфира в Белград и Париж, че сърбите ''са превзели Одрин и са пленили пашата''. Тази вест с бързината на светкавица се разпространява по целия свят. Налага се самият Шукри паша да опровергава лъжите на сърбите. Той признава, че е бил победен и пленен от българските войски. За сърбите не-говите изявления са много неприятни, не само защото са достоверни, но и защото са направени пред сръбския приятел в София руския пълномощен министър А. Неклюдов и са публикувани в печата.

За поведението на сърбите под Одрин командващият 2-ра Българска армия ген. Никола Иванов отбелязва : "...СЪРБИТЕ КАТО СЪЮЗНИЦИ БЯХА ПОВЕЧЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ШОВИНИСТИ. Те не гледаха като нас да се добие общ успех, а гледаха да заграбят повече и да зарегистрират по-добра деятелност за себе си... МНОГО СЕ БОЯХА ОТ ОДРИН.
Но когато падна Одрин те се проявиха много в плячкосване на всичко, каквото им падне, и да го изпращат тайно в Сърбия (сърбите задигат и превозват в Сърбия част от трофеите на българската армия, като картечници)... Как може да се твърди, че сърбите са превзели Одрин, когато е документално установено, че в това време, когато ние бяхме вземали Източния сектор, и когато Шукри паша изпрати парламентьори за сдаване на крепостта, сърбите се готвеха да правят само рекогносцировка. Трябва да има човек нечувано дебелоочие да твърди такива нелепости. Но за мен това не е чудно щом и сега се твърди, че в Македония няма българи. "
Самият ген. Н. Иванов им изпраща ''ЗА КУРАЖ'', както пише в спомените си в техния сектор цял български полк - 55-ти пехотен полк.
Истината за поведението на сръбските войски под Одрин разкриват и чужденци, безпристрастни наблюдатели. Такъв е случаят с френския военен аташе в София Матарел, който е добре информиран и освен това посещава Одрин след битката, където констатира следите от великата българска победа. По този повод той отбелязва: "...Българските части от източния сектор сами, с упорита борба превзеха главната позиция. И само вследствие на това събитие в другите сектори турците вдигнаха бяло знаме, опразниха позициите си и отстъпиха крепостта на нападателите''.
Истината е, че действията на сръбските Тимошка и Дунавска дивизии съответно на Северозпадния и Западния сектор са демонстрационни и само подкрепят основната българска атака на противоположения Източен сектор, където НЯМА НИКАКВИ СЪРБИ.
При това действията на двете сръбски дивизии въобще не са убедителни. Сръбските части избягват решителния пряк сблъсък. Страхуват се да атакуват. Влизат само в дребни схватки. Ограничават се единствено с обстрел на турските окопи и позиции, но не и атаката им. Настъпението на "храбрите"сръбски войски започва едва сутринта на 13.03.1913г. и то след турското отстъпление. Паралелът между българските и сръбските загуби на свой ред доказва несъстоятелността на тезата за сръбското "завземане"на Одрин.

Сръбските лъжи обаче намират покровители сред някои от великите сили, най-вече Русия и Франция. Дело на руснака Самсон Чернов са кинокадри, използвани по-късно в поне три заглавия (все на френската компания "Гомон"): "Сръбската войска край Одрин", "Сръбската войска помага на българите край Одрин" и "Одрин след превземането му".
Тези кинокадри, разпространени в Западна Европа показват предимно военни части на Сърбия, които действат съвместно с българските войски при обсадата на крепостта. И трите филма са прожектирани в Белград. Руснакът С. Чернов работи и за сръбския продуцент Джока Богданович. Той е сред малцината кинодокументалисти, станали очевидци на легендарния български щурм на Одрин. По време на обсадата на крепостта С. Чернов най-вероятно се е намирал в редовете на сръбските войски, за което говорят заглавията на неговите репортажи, които са просръбски. Напълно възможно е С. Чернов да се е придвижвал със сръбските обози, снабдявал е частите и е използвал изглежда техните "канали" за преминаване през българска територия. И няма как да бъде другояче, защото по време на обсадата Одрин е "закрит" град и журналисти военни кореспонденти влизат в града едва след завземането му от нашите войски. "Взето е решение в Главната квартира за втората кампания на нашата война - обяснява в свое писмо помощник-главнокомандващият генерал Михаил Савов - нито кореспондентите, нито военните аташета да не бъдат допускани на театъра на войната."
Руснакът С. Чернов оказва неоценими услуги на сръбската антибългарска пропаганда. Чрез близостта си до сърбите С. Чернов преувеличава сръбския принос за завземането на Одрин и съдейства за легитимирането на сръбските претенции за ревизия на договора с България. Благодарение на С. Чернов Европа разбира за ''голямата сръбска победа'' край Одрин.

Янко Гочев


HatshepsutTopic starter

Бивак на българската войска в близост до превзетия Одрин, март 1913г.
Художник: Ярослав Вешин



HatshepsutTopic starter

Трагедия и Слава - 100 г. от Междусъюзническата война

Sad Sad x 1 View List

HatshepsutTopic starter

Пример за истинско правосъдие

Български войници екзекутират заловени турски башибозуци по време на Балканските войни (1912-1913г.). Заради извършените от тях насилия турците са осъдени на смърт чрез обесване. Вдясно на снимката един от офицерите чете присъдата.


HatshepsutTopic starter

Атанас Буров и националната катастрофа от 1913 година

Към 1913 година Атанас Буров е вече оформен и изявен политик от Народната партия. След школовката на Третото ВНС (9 юни – 9 юли 1911 година, приело промяната на чл. 17 от Конституцията), в което е секретар на Бюрото, в 15 ОНС (15 октомври 1911 – 23 юли 1913 година) е отново секретар на Бюрото, а от 1 февруари 1912 година и подпредседател на Народното събрание.


Атанас Буров

В Балканската война той взема участие като офицер, а след демобилизацията си в началото на декември 1912 година веднага се връща в политиката. Като зам.-шеф на парламента изживява своя звезден миг на 14 март 1913 година, когато председателства заседанието, посветено на превземането на Одрин от българските войски, осъществено предния ден. С развълнуван глас той приветства населението и армията с голямата победа, посочвайки, че войската ,,изпълни още една свята служба към България, за която българският народ вечно, докато българското име се произнася, ще й бъде признателен."

След подписването на Лондонския мир на 17 май 1913 година еуфорията от победите над турците отстъпва на суровите реалности, свързани с дрязгите на бившите балкански съюзници.

Зле подготвената дипломатически война изправя страната срещу някогашните й помощници Сърбия и Гърция, към които се присъединява Румъния, а малко по-късно и Османската империя.

Осъзнавайки безизходицата, премиерът Иван Гешов, под предлог, че ще обърне внимание на разклатеното си здраве във Виена, подава оставка още на 17 май.

На 1 юни за министър-председател е назначен шефът на парламента и на прогресивните либерали д-р Стоян Данев, в чийто кабинет като търговски министър е привлечен доскорошният му заместник в законодателната власт Атанас Буров.

Правителството поема държавните юзди на 2 юни, а Буров, който е в чужбина, се завръща в родината си 5 дни по-късно.

Обстановката в София през юни съществено се различава от радостно-оптимистичните чувства от март.

В Петербург се свиква конференция на премиерите от балканските страни, на която българският министър-председател се кани да се присъедини в средата на юни. Четат се бюлетини и секретни донесения за сръбски и гръцки провокации на фронта, а в добавка трябва да се преодоляват и щетите от катастрофалното земетресение от 1 юни, съсипало Търново и Горна Оряховица.

Кабинетът е разкъсан в желанието си да послуша разума и да направи допълнителни отстъпки на Гърция (и евентуално Сърбия) или да не отстъпва от справедливите си искания – особено по македонския въпрос.

Настъпва фаталната дата 16 юни. Фердинанд зад гърба на правителството кара помощник-главнокомандващия на армията Михаил Савов да издаде заповед за атака с две армии по сръбските и гръцки части, вече обединени, в оспорваните райони в Македония.


Цар Фердинанд

Крал Петър надхитря българския цар, поради което свещената ни кауза е интерпретирана по света като агресия.

В този момент Данев решава да действа енергично и още на 17 юни принуждава Савов да спре бойните действия. Това обърква допълнително сражаващите се родни части. На 18 юни Савов е сменен от Радко Димитриев, но България стремглаво се свлича в тресавището на своята първа национална катастрофа. България е атакувана от сърби, гърци, румънци (27 юни) и турци (30 юни).

На коронния съвет на 20 юни Буров защитава народняшката теза за арбитраж, като посочва категорично, че ,,ние не можем да отговаряме за извършеното против нас и против България."

Той търси изход от безизходицата и заедно с още 101 депутати и общественици изпраща молба до цар Николай Втори и Държавната Дума на Русия на 1 юли 1913 година. В нея прозира мъката от преживяната трагедия и наивната вяра, че руският монарх може да помогне на благородния български народ:

"Ужасът обхвана цялата страна. Единственото наше упование в тази критична минута е в Бога и в Русия.

Призоваваме великодушието на Господаря Император и братския нам руски народ да избавят от безчестие жените и децата на България.

Помогнете!"

Помощ естествено не получаваме. На аналогичната молба на цар Фердинанд Николай Втори отговаря високомерно: ,,България получи туй, що заслужаваше."

Облагодетелствани са Сърбия, Гърция и Румъния. Страната ни е унизена и разгромена. На 4 юли кабинетът Данев подава оставка с горчивата му констатация: ,,Моята политика фалира."

С Букурещкия (28 юли) и Цариградски (16 септември) мирни договори родината ни изпива горчивата чаша на поражението.

Буров обаче до края на живота си е убеден, че престъпното царско безумие от 16 юни 1913 година лишава България от плодовете, които победните й войски са осигурили. За това убедително свидетелства интервюто, което той дава на вестник "Заря", бр. 61 от 17 юни 1914 година, в блока ,,Погромът на България". В него темпераментно, страстно и отривисто ще отбележи:

,,16 юни бе последната безумна експлозия на един дълго тъкмен комплот против политиката на отговорното провителство, хвърляне България на въздуха, за да се провали тази политика и да се услужи на интересите на Австрия. Престъпление непредвидуемо поради своето безумие и поради високото положение на човека, който го извърши.

Има хора и партии в България, които искат да омаловажат и потулят тая дата. Те са или съучастници във великото престъпление, или късогледи политици и дворцови угодници, които виждат, че с това си поведение способстват за едно повторение на тая дата, което тоя път може да тури край на съществуването на България."

Близкото драматично бъдеще напълно ще потвърди безупречната прозорливост на изтъкнатия ни политик и държавник.

https://bulgarianhistory.org/atanas-burov-i-nac-katastrofa/

HatshepsutTopic starter

Българско военно чудо: Люлебургаз – Бунархисар


HatshepsutTopic starter

Българско военно чудо: Битката за Кресненския пролом

Победоносната Балканска война е минала, блянът на поколения българи - Велика България е почти постигнат. Но по бойните полета все още броди духът на войната. Общественото настроение сред всички българи е настръхнало и присъствието на гърци и сърби в българска Македония притиска отговорните органи в София да предприемат бързи действия. Действия, които ще доведат до останалия в историята "ден на престъпното безумие". С военни маневри България изтласква настанилите се в македонско съседи, с което предизвиква началото на Междусъюзническата война. Българският войник се изправя в нов конфликт срещу довчерашните си съюзници. Макар и положението да е тежко, то не се оказва непоносимо до момента, в който без да обявят война Румъния и Османската империя нахлуват в български територии. Безпрецедентното и отчайващо състояние не сломява духа на българските воини, които достойно ще се изправят срещу всеки враг, дръзнал да застане на пътя за изпълнението на Националния идеал. Битката за Кресненския пролом е един от последните триумфи на българския народ преди настъпването на първата национална катастрофа.


HatshepsutTopic starter

5 октомври 1912г. – българският военен ентусиазъм

Италианският кореспондент на в. ,,Кориеле де ла сера", Луиджи Барцини, е още по-красноречив: ,,Това е една мистерия. Това бе една човешка вълна,един прилив на мъжество. Една буря от хора. Ураганът от стомана, олово и огън, който сломи турската съпротива при Лозенград - това бяха гърдите на българския войник!".



На 5 октомври 1912г. започва Балканската война, която трябва да се превърне в бъдещото победоносно българско обединение, или осъществяването на дълго чаканият национален идеал – всички българи в една териториална цялост под скиптъра на българския цар. За българското население войната се приема като нещо наложително, из цялата страна цари веселие, че най-после ще бъде постигнато освобождението на българските братя в Македония и Одринско. Настъпва един всенароден ентусиазъм и кипеж, който най-точно можем да открием в спомените на Иван Дочев :,,...българският народ толкова силно желаеше тази война, че дори още преди обявяването на манифеста за началото на войната, имаше случаи, когато при прибирането от лятната си почивка от Варна за София, цар Фердинанд среща по гарите и жп линията множество хора, които отправяха молби и показваха желанието си за обявяването на война срещу Османската империя..."

Войната се превръща в основен израз на новоорганизираната по европейски образец българска армия. Тя трябва да се превърне в поредния огромен национален успех на България, след постигнатото Съединение (1885г.) и победоносната Сръбско-българска война, след постигнатата Независимост и обявяването на България за Царство.

Манифестът прокламиран от цар Фердинанд, най-ясно определя целите на святото дело с което се захваща България: ,,За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, освен да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим закрила на живота и имота.

Хуманните християнски чувства, свещеният дълг да се помага на братя, когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената приготвените за отбрана на отечеството синове. Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена."



Началото на офанзивата на 5 октомври 1912г. е дадено от настъпващата по долината на р.Струма с направление гр.Солун, Седма пехотна рилска дивизия. Тя се командва от генерал-майор Г.Тодоров, и воюва заедно със Сръбската тимошка дивизия. Настъплението започнато на 5 октомври дава успешни резултати като до 23 октомври са овладени градовете Щип, Горна Джумая, Кочани, Струмица, Демир Хисар. На 27 октомври българските части достигат до Солун. След като влизат в самия град се установява съвместно управление между българските и гръцките части, като по-късно това ще стане причината за конфликти между гърци и българи в началото на Междусъюзническата война.

Първата настъпателна операция на българската армия, включваща огромен ресурс е проведена от 8 до 11 октомври 1912г. При Селиолу, Петра, Гичкенли българският войник показва на вековния поробител, че е решен да отхвърли завинаги чуждия гнет. Трета българска армия влиза в Лозенград, а Първа и Втора затварят обсадния чувал около Одрин. Турската армия се съсредоточава на втората отбранителна линия Люлебургаз – Бунархисар, но и тя не успява да ги спаси от поражение, като от 15 до 20 октомври е разбита.

Турските войски панически отстъпват към последната отбранителна линия пред Цариград – Чаталджанската.

Огромните успехи на българския войник не остават незабелявани от европейската преса и военна мисъл. За повечето от Великите сили, това което сътворява българският военен гений и боен дух, остава трайни впечатления и изумление от постигнатите успехи. Най-ясно бих могъл да ги очертая от две красноречиви мнения на руски и италиански кореспонденти. Из руския вестник ,,Известия" се описва по изключителен начин бойният дух на българина: ,,На Нож! В един трепет, който обхващаше българският войник. Не, това не беше страх, той беше влизал и друг път на нож, това беше еуфория, мощна, могъща жар изпълнила вените му, огън горящ в очите му.. И лъва стоеше страшен на челото му, всеки момент, всеки момент и щяха да полетят срещу омразния враг, всеки момент щяха да се врежат в кървава и бясна схватка с настъпващите турци".

Италианският кореспондент на в. ,,Кориеле де ла сера", Луиджи Барцини, е още по-красноречив: ,,Това е една мистерия. Това бе една човешка вълна,един прилив на мъжество. Една буря от хора. Ураганът от стомана, олово и огън, който сломи турската съпротива при Лозенград – това бяха гърдите на българския войник!".

Всичко това казано от чужди наблюдатели, определя и характеризира силата на българския боен дух, в изпълнение на майчиния си дълг, дългът към поробените синове на Майка България!

https://istoriograph.bg/istoriq/nova-istoriq/

HatshepsutTopic starter

Одринъ падна!


За смисъла от припомнянето на бележитите събития от българската история...

Българският исторически календар е изпъстрен с редица събития от националната ни военна история, които заемат своето достойно място. Събития изпълнени с прекомерна проява на човешко себеотдаване, на неизмерим човешки подвиг, символизиращи гордост и чест при изпълнението на дълга към Родината. Именно те са носителите на национално самочувствие за една нация, те са нужни за изграждането, съществуването и бъдещето на един народ. Чрез тях той се прекланя пред всички онези обикновени българи дали живота си за родната земя.

На днешния ден погледът ни се насочва към едно велико и познато събитие от нашата история, събитие, за което не се говори толкова много за разлика от редица други емоционални дати от нашата история. На 13 март 1913 г. е превзета след дълга обсада Одринската крепост, действие което е изключително важно за победния финал в Балканската война. И тук е момента да спомена че погледът ни не е насочен към описване на бойния подвиг на българите, и като цяло на военните действия. В доста статии и материали може всеки заинтригуван да намери описание на събитията, но доколко ще останат трайно в него е отделен въпрос.

За редица поколения неизмеримият подвиг на българския войник край Одрин остава трайно, въпреки накърненото национално самочувствие след националните катастрофи и пагубния Ньойски мирен договор. Връщаме се назад през 1935г. и откриваме начинът по който се чества 23 годищнината от падането на Одрин от страна на българската интелигенция. Ще ви въведа към народните вълнения през този период : ,,На този ден празнуват частите от Тунджанската дивизия. А празникът на една дивизия прябва да бъде общонароден, защото нейните победи и изобщо добродетелите и, са народно и държавно морално богатство. Това особенно важи за одринските герои, които прославиха българското име и дадоха най-внушителни указания за националната и държавническа мощ на нашия народ. Днес спомените за българското геройство при Одрин могат да послужат за освежаване и затвърждаване на нашето национално чувство. Всяка народност, всяка държава би използвала денят на една подобна годишнина, за да посочи на младите поколения един велик пример на святи ценности и героичен дух...! ".(1)

Днес естествено държавата абдикира от подобни паметни моменти, моменти на слава, моменти, които ни карат да се замислим какви сме и че силата да възродим страната си е в самите нас. Пропускат се всякакви годишнини дори и те да са кръгли от някой паметен исторически пример, а на младото поколение е неудобно да се показват морални примери и ценности за разлика от тоталното разложение, което ден и нощ се излива навсякъде по информационните канали.

Ще се запитате за какво всъщност ви ги говоря всички тези неща и дали не ви отнемам от ценното време, но всъщност истината е тази, че не е нужно единствено на 3 март или на 6 септември да се чувстваме силни и горди, че сме българи. През останалото време има още значими моменти от нашата история достойни да ни накарат да се разтреперим от чувство на гордост и достойнство. И ако за днешната ,,културно-просветна интелигенция" на държавно ниво и по високите етажи, тези значими моменти и знакови събития нямат чак толкова голямо значение, то нека поне ние самите се сещаме за тях и се гордеем, че сме силни единни, като Народ.


(1) Използваният цитат е от сп. ,,Отец Пайсии", което излиза в периода 1928-1943г. и отразява възгледите на българската интелигенция за смисълът от националното възпитание на българската младеж, възпитание на морални и държавно-национални ценности.

https://istoriograph.bg/

HatshepsutTopic starter

Защо България загуби Междусъюзническата война?

Въпреки проявения кураж от страна на българския войник, изходът от Междусъюзническата война е предрешен. Срещу половин милион мобилизирани българи, нашите неприятели изправят над 1 250 000 войници. Съотношението на силите е смазващо. Същевременно, българските политици се оказват напълно неподготвени за висотата на момента. Липсата на гъвкавост и готовност за вземане на трудни и непопулярни решения, така характерни за външната ни политика, провалят всякакъв вариант за мирно разрешаване на конфликта. България остава сама срещу всички и губи. Първата национална катастрофа става факт, а основният виновник за нея, въпреки всички опити за измиване на ръцете, си остават самите българи и ръководителите, които те сами са избрали начело.


Similar topics (5)