• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 October 2021, 12:18:38

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14265 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1023 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,149
  • Total Topics: 1,371
  • Online Today: 110
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 80
Total: 81

avatar_Hatshepsut

Пътеписи от България

Started by Hatshepsut, 12 August 2018, 20:28:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

До връх Тумба, първенец на Черна гора

Връх Тумба беше целта на поредната ни лека и приятна неделна разходка. Направихме я в слънчев ноемврийски уикенд, позлатен от щедрата на багри есен.


Над връх Тумба, първенец на Черна гора

Връх Тумба, висок 1129 метра, е първенец на планината Черна гора във физикогеографската област Краище и част от Руйско-Верилската планинска редица. Вероятно сте чували и за още един връх Тумба (1880 м.) – този в планината Беласица, при който се събират три държавни граници – на България, Гърция и Северна Македония.

В редовете по-долу става въпрос само за ,,малкия" Тумба, подходящ за кратка уикенд разходка около София. Маршрутът до върха започва от Гигинския манастир.

С какво е интересен този маршрут:

идея за лека и кратка разходка извън София;
изкачва се планински първенец;
откриват се гледки.

Как се стига до началото на пътеката

Пътеката до върха представлява черен коларски път, който започва от паркинга на Гигинския манастир. Самият манастир се намира до пернишкото село Гигинци.

Координати на паркинга: 42.638864, 22.843857.
Координати на връх Тумба: 42.625080, 22.853114.
От тук може да изтеглите трак на маршрута.

Особености на маршрута Гигински манастир – връх Тумба

От паркинга на манастира се поема по черния път покрай заведението и се продължава нагоре по хълма.


Гигински манастир – поглед от хълма в началото на маршрута

Няма маркировка до върха, но не е трудно – следва се главният път и на всички разклонения преди връх Китка, който е по път, се държи дясно. На разклонението след връх Китка се поема по лявото разклонение.


Златни багри по пътеката

Денивелацията е съвсем малка – в началото има леко изкачване и после още едно в края при ,,щурма" на върха, ако въобще разходката по този малък баир може да се определи като щурм.


Гледки назад – върховете Любаш и Стража

Като се издигне малко човек, назад започват да се откриват и панорамни гледки. Открива се чудесна видимост към двата върха Любаш и Стража, първенци на съответните трънски планини със същите имена.


Любаш и Стража

След около 40 минути от началото (много зависи от темпото, което в случая се предполага, че е доста лежерно) се стига до едно възвишение вляво от пътя – това е връх Китка. Има малко гледки покрай него, предимно на юг към долината на река Струма, но той самия си е обрасъл и лично на мен не ми беше интересен, като изключим името му. Върхът напред е нашата цел – връх Тумба. Кратко спускане от връх Китка, а после малък баир нагоре и сме на него.


Поглед назад от връх Тумба – последният щурм, хълмът долу вдясно е връх Китка.

От връх Тумба, макар и доста нисък, панорамите се откриват в почти всички посоки.


Връх Тумба, Черна гора


Панорама от връх Тумба към Перник и Витоша

За финал един кадър с дрон над Гигинския манастир.


Гигински манастир от птичи поглед

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Маршрути в Рила: Саръгьолски езера

В това дъждовно и гръмотевично лято бяхме значително зажаднели за красиви планински гледки и преходи на високо. В началото на август ни се откри възможност за интересна рилска разходка по кръгов маршрут: Боровец, хижа Ястребец, седловината между върховете Дено и Шатър с поглед към Саръгьолски езера (Жълтите езера), Ситняковски лифт, Боровец. Това беше 5-часов преход в Рила, който се оказа лек и много приятен. Част от маршрута вече го бяхме изпитали при изкачването на връх Мусала.


Саръгьолски езера

В тази статия ще ви разкажа за кръговия преход.

Накратко за маршрута

Маршрутът може да се раздели на следните 5 основни етапа:

етап 1: изкачване с лифта от Боровец до хижа Ястребец – 25 минути;
етап 2: пешеходен преход хижа Ястребец – хижа Мусала – 1 час;
етап 3: хижа Мусала – седловината между връх Дено и връх Шатър с гледка към Саръгьолски езера: 50 минути;
етап 4: седловината между връх Дено и връх Шатър – Ситняковски лифт: 2 часа;
етап 5: слизане със Ситняковски лифт в Боровец: 20 минути.
Макар и във високите части на Рила – голяма част от него е на височина над 2000 метра, този маршрут е сравнително лек, но за сметка на това непопулярен. Като изключим етапите 1, 2 и 5, няма да срещате много хора по маршрута. В редовете по-долу ще ви споделя подробности за маршрута и моите впечатления от него. Ако вече имате опит в планинските преходи, тези указания ще са ви достатъчни. Ако сте начинаещи планинари, най-добре да ползвате услугите на квалифициран планински водач.

Надълго за маршрута

Подчертавам, че става въпрос за летен преход. През зимата някои части от описаните пътеки са лавиноопасни.

Етап 1: изкачване с лифта от Боровец до хижа Ястребец – 25 минути

Тук няма много за разказване – просто се качвате на лифта и се наслаждавате на красивите панорамни гледки. За краткото време с лифта бързо и мързеливо преодолявате денивелация от над 1000 метра.

Изкачването с лифта продължава около 25 минути.

Етап 2: пешеходен преход от хижа Ястребец до хижа Мусала – 1 час

Лифтът от Боровец ви отвежда до хижа Ястребец. От там поемате по широка и сравнително равна пътека към хижа Мусала. Преди да поемете, обаче, отделете няколко минути, за да се огледате.


Край хижа Ястребец – гледки

Гледката на тази височина вече е съвсем различна – очарователна и завладяваща (стига да няма мъгла), отколкото е долу в курорта Боровец. Виждат се отсрещния рилски хребет – рид Среден чукар, класическата Мусаленска пътека долу в ниското и хижа Мусала в далечината напред.


Гледки по рилската магистрала: лифт Маркуджик 2

Малко преди хижа Мусала се минава покрай Сухото езеро. Често през лятото то почти пресъхва. Преди години, когато се изкачихме до връх Мусала, Сухото езеро беше със съвсем малко вода и приличаше по-скоро на леко заблатено място, отколкото на езеро. При този ни преход обаче, езерото беше пълно с вода и много красиво.

Една скоба – само три седмици след този преход до Саръгьолски езера изкачихме връх Иречек и отново минахме покрай Сухото езеро, което вече беше напълно сухо.


Сухото езеро в Рила с много вода

Етапът завършва край хижа Мусала и Долното Мусаленско езеро – едно от Мусаленските езера. То е постоянно, много по-голямо от Сухото езеро в Рила и много по-красиво. От него изтича река Мусаленска Бистрица, а в кристалните му води се оглеждат едни от най-високите върхове на Рила, сред които – връх Иречек, висок 2852 м, трети по височина в Рила.


Долно Мусаленско езеро

Преходът до тук не е труден – няма голяма денивелация, пътеката е широка като коларски път, даже някои я наричат Рилската магистрала. Разстоянието от хижа Ястрецеб до хижа Мусала е около 3 километра и се взема пеша със спокоен ход за около 1 час.


Долно Мусаленско езеро и хижа Мусала

Съвет: направете си кратка почивка на брега на Долното Мусаленско езеро. Така – хем ще отморите, хем ще се насладите на магнетичните рилски гледки.

Етап 3: хижа Мусала – седловината между връх Дено и връх Шатър с гледка към Саръгьолски езера – 50 минути

От Долното Мусаленско езеро и хижа Мусала се продължава на изток към подножието на връх Дено – това е посока, противоположна на маршрута към връх Мусала. Има указателна стрелка за Боровец. От тук насетне вървите по пътеката хижа Мусала – Ситняково и трябва да следвате зелена маркировка, която малко се губи на места.


Към връх Дено

Първо пресичате река Мусаленска Бистрица, после още един по-малък приток и се отправяте нагоре към билото на рида Среден чукар. Това е най-трудната част от маршрута, защото представлява изкачване, но то всъщност не е никак тежко, защото разстоянието не е голямо, денивелацията – също, а пътеката е добре оформена. Изкачването трае около 40 минути в зависимост от темпото.


Поглед назад към хижата, езерото и върховете


Поглед назад – мъглата пада бързо

Съвет: не бързайте много с изкачването – спирайте да поглеждате назад, гледките към Долното Мусаленско езеро, хижата и долината на река Мусаленска Бистрица са особено красиви и шеметни (ако не са скрити в мъгла 🙂 ).


Още гледки – пътеката от Ястребец на отсрещния хребет

На билото на рида Среден чукар на север в посока Боровец се отделя немаркирана пътека по рида към връх Гроба (2520 м), а малко след това се на дясно (южно) и нагоре се отделя първата немаркирана пътека към връх Дено. Нашата главна маркирана пътека е все направо.


Гледки от високо

Не след дълго се минава покрай паметна плоча на загинал от лавина в района военен пилот. Започват да се откриват красиви гледки към рида Среден чукар, който сте подминали, и долината на потока Солената вода в ниското, наречена Соленото дере. От главната пътека се отделя втората пътека към връх Дено, също немаркирана. Ако решите, може да се изкачите до върха – от това място до върха са 20-на минути.


По пътеката в седловината между Дено и Шатър

Връх Дено е висок 2790 метра и е четвърти по височина в Рила. Нашите планински водачи споделиха с нас, че гледано от Самоков, това е първият връх, огрян сутрин от слънцето, откъдето и името му – Дено, начало на деня.


Покрай връх Дено: мъглата пада все по-ниско в седловината

Ако имате късмет да няма мъгла, може да го видите още от рано. Ние го зърнахме чак нататък, поглеждайки назад, когато мъглата се беше отдръпнала.


Саръгьолски езера – Жълтите езера в Рила

Подсичате връх Дено продължавате по седловината между върховете Дено и Шатър. Още десетина минути по пътеката и вече се оглеждайте вдясно – там са трите красиви Саръгьолски езера, познати още като Жълтите езера в Рила. Ще видите една масивна скала вдясно от пътеката. От нея Саръгьолските езера се виждат най-добре.


Саръгьолски езера – поглед от скалата

На тази прелестна рилска гледка може да направите следващата почивка. Това е и краят на етап 3, който се изминава приблизително за около 50 минути.


Саръгьолски езера – не ни се тръгва от там

Съвет: насладете се на всеки един поглед към Саръгьолските езера, защото мъглите ги превземат много бързо.

Една скоба – това беше поредно допълнение на моите впечатления от Рилските езера. Първото, разбираемо, беше от Седемте рилски езера. Второто – от Мусаленските езера при изкачването на връх Мусала. Последва посещение до Урдиния циркус в Рила и Урдини езера. После – връх Мальовица и Мальовишките езера. Сега допълних картината със Саръгьолските езера.

Етап 4: седловината между връх Дено и връх Шатър – Ситняковски лифт – 2 часа

Продължавате по пътеката леко надолу. Следващата красива рилска гледка е към връх Шатър, висок 2495 метра.


Конусовидният връх Шатър

Връх Шатър има силует на правилен конус и е целият в дребни каменни сипеи – разбирай, труден за качване, но интересен като гледка.


По сипеите край връх Шатър

В този етап от маршрута на практика се спускате плавно към Боровец (Ситняково).


Поглед назад към връх Дено – най-сетне без мъгла

В по-голямата си част, пътеката е сред висок клек. Спускането е леко и приятно, но не очаквайте много планински пейзажи от тук насетне. Все пак, на места се откриват красиви панорамни гледки.


Гледка към Самоков и язовир Искър в далечината

След около час ходене пътеката се разклонява – надясно (изток в случая) е към хижа Чакър войвода, направо (север) е към Ситняково. Ние продължихме направо към Ситняково.

Съвет: В тази част гледайте не само в гледките и зелената маркировка, но и в краката си – наоколо има много змии по това време от годината. Оглеждайте се, почуквайте с щеки по пътеката, говорете силно и те сами ще се изнесат, но все пак – внимавайте!

След още 30-40 минути ходене се стига до следващо разклонение – четирилъчка, на което има указателни табели: на ляво (югозапад) е към Мусаленската пътека, на дясно – към хижа Чакър войвода, за Боровец е направо.

В този участък може да кривнете по малката пътека, отделяща се леко в ляво и нагоре, за да минете покрай три изградени панорамни площадки за лов на красиви гледки. После пътеката от площадката се включва в главната пътека и стига до горната станция на Ситняковския лифт.

Целият етап се изминава за около 2 часа.

Етап 5: слизане със Ситняковски лифт в Боровец

Етапът трае около 20 минути и е подобен на първия с тази разлика, че красивите панорамни гледки са от по-различен ъгъл. Лифтът ви спуска недалеч от хотел Рила, от който започна нашия тур.

Още от Рила: други интересни маршрути от курорта Боровец

Курортът Боровец е отправна точка за няколко маршрута към високите части на Рила, повечето от които започват с лифта и прехода хижа Ястребец – хижа Мусала. Най-популярен от тях е до връх Мусала. Макар и най-висок връх на Балканите, той не е от най-трудните за изкачване планински върхове в България. Това беше един от първите върхове, които изкачихме преди време – ето пътеводител за Мусала, ако не сте го качвали.

Друг интересен маршрут от Боровец е до връх Иречек, висок 2852 метра и трети по височина в Рила. Отново се започва с лифта, прехода след хижа Ястребец и на Долното Мусаленско езеро се поема към върха.

Мусаленска пътека – това е класически маршрут, между курорта Боровец и хижа Мусала. Даааа, и преди лифта е имало изкачване на рилски върхове 🙂 .

Информация за повече рилски маршрути ще намерите на официалния сайт на курорта Боровец.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Изкачване на връх Братия: един от панорамните в Същинска Средна гора


Връх Братия

В предишна статия ви разказах за чудесния уикенд в Панагюрище, който изкарахме в последните дни на август. Негов финал беше изкачването на обзорния връх Братия (с ударение на и). Той беше залегнал от близо година в плановете ми заради панорамите от него, а също и като нетруден маршрут до планински връх на един ден от София. Следват подробностите.

Как се стига до началото на маршрута към връх Братия

Отправна точка е езерото в село Панагюрски колонии. Селото е курортно и е разположено на 15 километра северно от Панагюрище, а надморската му височина е значителна – над 1000 метра.


Панагюрски колонии

Маршрутът започва от самото езерото. Има табелка и удобно за паркиране място.

Координати на началото: 42.584285, 24.196028.
Координати на връх Братия: 42.594665, 24.159319.
Тръгва се по алеята през парка, както сочи табелката. Алеята свършва в улица, по която трябва да завиете наляво и после да държите дясно на следващите две отклонения.

Особености

Пешеходният маршрут от Панагюрски колонии до връх Братия е дълъг около 5 километра, които се изминават за около час и половина. Маршрутът не е дълъг, но е само нагоре и във втората си половина е доста стръмен. Като цяло се върви все направо в просеката под жиците на електропреносната мрежа, но на места пътеката напуска просеката.


По маршрута: в просеката под жиците

Част от маршрута попада в гора. Пресича се и шосе, обслужващо Асарел-Медет.


По маршрута

Маркировката по маршрута е частична – в началото няма и трябва да следвате табелките за хижа Братия, после се появява червена маркировка за кратко, която се отделя от маршрута малко преди шосето, за което споменах. От там нагоре има зелена маркировка почти до върха.

Не е трудно за ориентация. Още в началната част на маршрута върхът се вижда право напред и нагоре над просеката.


Поглед към връх Братия в началната част от маршрута

В увода ви споделих, че връх Братия е обзорен. Така е, но имайте предвид, че панорамите се откриват във финалната част на маршрута, когато пътеката излиза от гората.


Извън гората на слизане, малко под върха

Тук би трябвало да ви споделя за невероятно омайните гледки от върха. За жалост, когато ние го изкачвахме, точно горе падна лека мъгла, та не видяхме кой знае колко много – част от пейзажа назад към Панагюрски колонии, близките околни хълмове и малко гледки на север към Стара планина.

Подобна ситуация ни се получи, когато изкачвахме връх Белмекен в Рила – налегна ни мъгла на метри преди върха. Но и в двата случая остана тръпката от прехода и удовлетворението за още един изкачен връх.

Ето и кратко видео от изкачването на връх Братия в Средна гора.



Връх Братия в Средна гора

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Маршрути в Стара планина: Етъра – Соколски манастир – връх Шипка

Ако някой ми беше казал преди време, че се е изкачил от Етъра до връх Шипка пеша, щях да му отговоря, че е напълно луд. Обаче още преди 2500 години древногръцкият философ Хераклит е твърдял ,,Панта рей" – всичко тече, всичко се променя. Парадоксът е, че тази максима се е оказала устойчива във времето, а той е вярвал, че промяната е реална, а устойчивостта – илюзия.


Етъра – Соколски манастир – връх Шипка

Като оставим настрана тези философски размисли, във втората неделя на май, в Деня на победата – ведър и слънчев, направихме точно този маршрут: Етъра – Соколски манастир – връх Шипка. Беше последен ден в редицата почивни дни покрай Великден, с претоварен трафик от завръщащи се след празниците. Ние пък решихме да отиваме, да отиваме към Шипка и то пеша по пътеките. Получи се чудесен преход, за който ще ви разкажа по-долу.

Местата, опорни точки в маршрута, са добре известни и обичани от поколения българи. Затова за тях няма много да разправям.


Етнографски музей на открито ,,Етър"

Начало на маршрута

Маршрутът започва срещу главния вход на музея на открито Етъра, вдясно от заведението. Има табелка. Следва се синя и зелена маркировка.


Начало на маршрута

Може да се тръгне и от Соколския манастир, до който има асфалтов път.

Особености

Като цяло, пътеката от Етъра през Соколския манастир до връх Шипка върви само нагоре с много малко кратки изключения. На повечето места изкачването е съвсем плавно. Има и такива с по-голям наклон – това са началният участък над Етъра и участъкът преди пътеката да излезе на шосето под връх Шипка.

Съвет: Хубаво е да сте повече хора – пътеката е добре маркирана, но не изглежда да е много посещавана. Освен това, след манастира се минава близо до стар почивен дом, покрай който лаят доста кучета.

Маршрутът е дълъг близо 9 километра в посока с 800 метра денивелация, изминава се за около 3 часа и половина (без почивките) и може да се раздели на 5 основни етапа:

етап 1: Етъра – Соколски манастир: около 50 минути;
етап 2: Соколски манастир – третокласно шосе: около 50 минути;
етап 3: третокласно шосе – къмпинг Шипка: около час и 15 минути;
етап 4: къмпинг Шипка – в подножието на стъпалата към монумента: около 15 минути;
етап 5: стъпалата към монумента: около 20 минути.

Ние се изкачихме за малко под четири часа с включени кратки почивки – на манастира и в края на етап 2. Слязохме за два часа и 45 минути почти без почивки.

Следва малко повече информация за етапите.

Етап 1: Етъра – Соколски манастир

Координати: 42.803284, 25.349204.

Минавали сме го и преди и съм го описала подробно в тази статия: ТУК


Соколски манастир

На Соколския манастир е хубаво да направите кратка почивка и да попълните запасите от вода.

Етап 2: Соколски манастир – третокласно шосе

След манастира продължавате по асфалтовия път. Има упътващи табелки. Пътят не след дълго продължава в черен път, навлиза в гора и се движи успоредно на река Мокри дол.


След манастира

Десетина минути след светата обител пътеката минава край бившата станция Хаджи Димитър. Маркировката е ваш верен гид. В един момент пътеката пресича реката, изкачва се на отсрещния бряг и се включва в широк черен път.


В гората по маршрута

След още малко ходене се стига до открито място, на което черния път, по който сте вървели, пресича третокласно шосе. Мястото е открито и също е обозначено с табели. Подходящо е за кратка почивка.


Маршрутът към Шипка и третокласното шосе

Етапът се изминава за около 50 минути.

Етап 3: третокласно шосе – къмпинг Шипка

Маршрутът към връх Шипка пресича третокласния път и продължава нагоре в гората. Минава се през нещо като подвижен електростълб. Малко след него пътеката приближава главния път Габрово – Шипка и доста време се движи що-годе успоредно на него и под него. В началото на етапа пътеката все още е черен път, но малко след трафопоста тя завива наляво и преминава в горска пътека. В края на етапа с няколко бетонови стълби пътеката излиза на шосето към Шипка. Това се пада на обратен завой, във вътрешността на който е разположен бившият къмпинг Шипка.

Етапът се изминава за около час и 15 минути.

Етап 4: къмпинг Шипка – в подножието на стъпалата към монумента

Този етап е изцяло по асфалтовия път и по тази причина не е приятен, но за щастие е кратък. В началото на етапа може да се изкушите да съкратите завоя, като пресечете направо през къмпинга. Съветвам ви, недейте. Това сега е частен имот и е подсигурен с електропастир и много кучета. Минете си по шосето, не е чак толкова много.

След къмпинга се минава покрай стара бензиностанция.

Етапът завършва в подножието на стълбите към Шипка и се изминава за около 15 минути.


По стъпалата към Паметника на свободата

Етап 5: стъпалата към монумента

Това са близо хилядата стъпала към храм-паметника на връх Шипка. Може да се изкачите и по шосето към него до паркинга преди последната серия стълби. Вие си решавате. На мен този етап ми беше доста труден след многото ходене преди него.


На връх Шипка

Но пък чувството да бъда на този паметен връх, да се докосна за пореден път до подвига на българските опълченци и руските воини и да се насладя на великолепните панорами във всички посоки ... чувството беше опияняващо!


Връх Шипка

Просто, няма как да се качиш на Шипка и да не усетиш това. В допълнение, усилията от изкачването пеша многократно усилват преживяното.

https://drumivdumi.com/etyra-sokolski-manastir-vryh-shipka/

Hatshepsut

Големи връх и връх Каменитица в Ерулската планина

Обект на тази статия са два изключително панорамни и в същото време нетрудни за изкачване върхове в Трънския край – Големи връх, висок 1481 метра и първенец на Ерулската планина, и връх Каменитица, висок 1327 метра, извисяващ се над село Ерул, дало име на планината. Двата върха са сравнително близо един до друг и имат чудесна пряка визуална връзка помежду си.


Големи връх и морето от планински дипли около него

Напоследък наблягаме на кратки и леки пешеходни маршрути главно заради късия ден по това време от годината. Точно такива са маршрутите до тези два върха. Изпробвахме ги в последната събота на този ноември, която ни дари със слънце и почти тотална липса на вятър, време-подарък предвид факта, че есента е към края си. Два дни по-късно след тази ни разходка заваля първият градски сняг.

До колкото ми е известно, има още два популярни върха с името Големи връх – това са първенците на Парамунската планина (познат още като връх Стража) и Ездимирската планина. А връх Каменитица има и в Пирин. Тук разказвам за Големи връх и Каменитица в Ерулската планина.

Маршрутът Ерулски манастир – Големи връх

До Големи връх има три популярни маршрута – от село Душинци, от Ерулския манастир и от село Горочевци, последните два от които са маркирани. Ние избрахме този от Ерулския манастир като най-лек.

По-долу описвам точно него.

Начало: Ерулски манастир

Началото е от портата на Ерулския манастир. Той се намира на около 80 километра западно от София и на около 45 километра северозападно от Перник.


Начало на маршрута до Големи връх

Пред портата на манастира има обширно място за паркинг и табелка към Големи връх. Поемате по черния път над манастира.

Начална точка на маршртута: 42.721976, 22.653971.
Големи връх: 42.699319, 22.657006.

За информация – Ерулският манастир ,,Света Троица" е разположен в подножието на Големи връх. Централно място заема църквата, която според надпис на фасадата ѝ била построена на 10.06.1802 г. Според друг надпис, тя е паметник на културата. Иначе, за самия манастир се смята, че е наследник на много стар средновековен манастир.


Ерулски манастир

Красиво и много приятно е мястото край манастира. Пред църквата човек може да види две високи, дебели и явно многовековни дървета, сплели клони нависоко – ясен и бук. Смята се, че са на повече от 900 години. Според една легенда, дърветата израсли на мястото, където в първите векове на турското робство били посечени Бука и Ясен – хубава местна девойка и нейния любим.

И още – в двора на манастира може да видите спретната манастирска сграда, интересна чешма, маси и пейки за отдих и паметник на загинали герои за България.

Особености на маршрута

От Ерулския манастир до Големи връх се стига за около час и 20 минути без бързане. Голяма част от маршрута е черен коларски път. Следва се червена маркировка, която е добра и на често. Още в началните части на маршрута върхът се вижда вляво нагоре.


По пътеката – върхът се вижда

Маршрутът може да се раздели на три части:

етап 1: Ерулски манастир – ловен заслон: 50 минути по черен коларски път с плавно изкачване;
етап 2: ловен заслон – билото: 20 минути по стръмна горска пътека;
етап 3: билото – Големи връх – билна панорамна пътека: 5 – 10 минути.

В етап 2 се стига до реброто на върха и от там се върви все по него. Накрая има камениста част. Това приключва на билото. Този етап е доста сенчест и стръмен, но не е много труден.


Преди гората


Стръмната част в гората


На реброто, малко преди билото

Етап 3 е само по билото и е наситен с прелестни панорами.


Ерулска планина: на билото към Големи връх

Самият Големи връх е изключително обзорен.


Големи връх, първенец на Ерулската планина

Аз успях да различа Витоша, Рила, Стража, Любаш, Руй. Малко натам по пътеката към село Горочевци се открива и гледка към село Душинци, което е в подножието на върха.


Големи връх – поглед към Руй


Големи връх – поглед към връх Каменитица, в средата на кадъра със сградите в подножието.


Големи връх – поглед към Витоша

Слизането е доста по-леко и бързо, защото е само надолу и по-голямата част от него е по черния коларски път. Отнема около час. Единствено стръмната част, близо до върха е по-бавна за слизане, но според мен – нищо сложно.

Маркировката по целия маршрут е перфектна – червена, добре видима и начесто.

Нашето изкачване беше в разгара на ловния сезон. Имаше ловци по самата пътеката. Съобразиха се с нас, поздравиха ни и предупредиха по радиостанцията останалите да не стрелят, но по време на целия ни преход се чуваха далечни гърмежи.

Като слязохме, посетихме и манастира – тихо и спокойно място с обширен двор.

Маршрутът село Ерул – връх Каменитица

Начало

Маршрутът към връх Каменитица започва от обширен почти обратен завой при махала Мучи баба на У-образно кръстовище преди централната част на село Ерул. Там има стара автобусна спирка и широко място за паркиране. Всъщност, завоят обикаля върха – това ви го казвам за ориентация.

Начална точка на маршрута: 42.740757, 22.656677.
Връх Каменитица: 42.734578, 22.659275.

Особености

Превалили завоя, оставяте колата и тръгвате по тясната пътека вляво от табелката за двата вело маршрута. След гората излизате на открито и търсите пътека пак наляво, накъдето се намира върхът. Точно в подножието му има широко място като площадка. Още малко нагоре и сте на върха. А от там – гледките са неимоверно красиви и във всички посоки.


Връх Каменитица – поглед към Големи връх

Изкачването до връх Каменитица отнема около 20 минути, а слизането дори по-малко време – около 15 минути. Маркировка няма, но според мен трудно може да се обърка.


Връх Каменитица – връх Руй на хоризонта

Лично за мен гледките от връх Каменитица бяха ми харесаха повече от тези на първенеца Големи връх.


На връх Каменитица в Ерулската планина

В заключение, маршрутът от Ерулския манастир до Големи връх, с допълнението – връх Каменитица, е чудесна идея за еднодневна разходка. Маршрутът не е труден и е сравнително кратък, а гледките са зашеметяващи. Препоръчвам!

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Скален лабиринт Пешкето до село Лиляче, Врачанско


Скален лабиринт Пешкето до село Лиляче

Скален лабиринт Пешкето представлява огромна проходна пещера с отвори в горната си част. Подобна е на близкия Божи мост и Чудните мостове в Родопите. Вътрешната ѝ част освен на каменни образувания е богата и на растителност – предимно храсти и дървета, част от които се подават през отворите отгоре.

Къде се намира и как се стига

Пешкето се намира в източните покрайнини на врачанското село Лиляче, близо до местната река Лиляшка бара. Самото село е разположено на около 15 километра северно от Враца.

За да стигнете до скалния лабиринт, на влизане в селото следвате кафявите табелки за Божия мост, които ви отвеждат покрай църквата и малко след нея се пресича реката по мост, срещу който до табелата за Божия мост се появява и табела за Пешкето – наляво.

След моста завивате наляво и продължавате още малко. На последната пряка може да оставите колата и от там да продължите пеша по черния път по протежението на реката. Следват 5 минути ходене. В далечината ще видите беседка. Малко преди нея от другата страна на реката се намира скален лабиринт Пешкето. Външно, освен че е скала, мястото не издава за своята същност.


Къде се намира Пешкето

За да влезете в Пешкето, първо трябва да пресечете реката. Точно зад беседката има удобен брод от камъни и там е лесно да се пресече.


При Пешкето – все още нищо не се разкрива

Като сте вече до скалата, ще видите, че има малък нисък вход навътре. Ако ви се лази няколко метра – пробвайте. Ако не, минете отляво на скалата и се качете по хълмчето. След съвсем малко ходене ще стигнете до големия вход на Пешкето.


Скален лабиринт Пешкето

Озовали се вътре, ще се натъкнете на гледки, които са доста различни от тези извън него.


В Пешкето


Вътре в лабиринта

Отделете си поне половин час за разходка из него и разглеждане. Тук-там има поставени дървени пейки.


Над Пешкето – виждат се клоните на дърветата в лабиринта

Ние след като го обходихме се качихме отгоре, за да видим как е пейзажа.


Над Пешкето – гледка към село Лиляче

Добре беше – освен гледките към селото, беше интересно да видим стърчащите от скалните дупки корони на дърветата.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Столо – интересен скален феномен в Понор планина

Тази година Великденските празници се отличаваха не само с много почивни дни, но и с щедро слънце. В един от тях решихме да се разходим до скалния феномен Столо, недалеч от село Брезе. По целия маршрут бяхме съпътствани от много цъфнали минзухари и други пролетни цветя, а гледките бяха изобилни.


Скален феномен Столо

По-долу ще ви разкажа за този маршрут, който макар и не толкова нависоко е с високопланински релеф – красиви нагънати билни поляни, планински дипли и гледки надалеч. В хода на описанието ще намерите и линк за изтегляне на GPS трак на маршрута.

Столо се издига на около 1340 метра височина и представлява интересен скален венец, набразден с напречни линии и разцепен вертикално на няколко места. Това, че скалата е разцепена и в цепките зейва дълбока пропаст придава още по-голяма чудатост на феномена.

Къде се намира и как се стига до началото на маршрута

Отправна точка за пешеходния маршрут към скалния феномен Столо е горната махала на село Добравица. То се намира на около 58 километра северно от София и на около 19 километра северозападно от град Своге. За да стигнете до началото на маршрута, влизате в село Искрец и долу-горе в централните му части трябва да завиете на север към село Брезе. В Искрец има пътни указателни табелки към Брезе.

Стигате Брезе, подминавате мегдана му – малко площадче с паметник – и малко след това трябва да завиете остро надясно към село Добравица. На завоя има указателна стрелка. След завоя продължавате нагоре по хълма още около 4 км по тесен асфалтов път (сравнително добър с изключение на последните 400 метра) и стигате до махала Горна Добравица в подножието на скалния феномен Столо. Малко преди махалата вляво от пътя ще видите стар оброчен кръст. След кръста е удобно да оставите колата и да поемете пеша.


Оброчен кръст в покрайнините на Добравица

Координати на началото: 43.025911, 23.243712.
Координати на Столо: 43.029633, 23.249020.

Особености на маршрута

Още преди да се впуснете в прехода, погледнете скалите насреща, за да се ориентирате. Платото над тях са основната ви цел. За да стигнете до него, трябва да го заобиколите от запад (отляво), да минете в задната му част и да го атакувате от север през седловината със съседния връх Преспаница. Това е накратко.


В началото на маршрута

Към момента маршрутът все още не е маркиран, но доколкото имам информация, скоро и това ще стане, благодарение на местното туристическо дружество Понория.

И така, оставяте колата и продължавате пеша. Минавате през цялата махала Горна Добравица. Тя е разположена точно под скалния феномен Столо. Тук е моментът да го огледате добре от ниското.


По черния път след Добравица към Столо

Излизате от селото и продължавате по черния път на север. Не след дълго, точно като подминете платото на Столо, стигате до подножието на нисък хълм с борова гора отгоре. Там някъде на хълма главният черен път продължава на север, а от него на изток (надясно) се отделя друг по-малък през боровата гора, по който вие трябва да хванете.

Една скоба – по главния черен път може да се стигне до село Зимевица над Искърското дефиле. В селото има интересна стара църква, а недалеч от Зимевица е разположено село Заселе, от което започва (или свършва) Вазовата екопътека към водопад Бовска Скакля. Затваряме скобата 🙂 .

На около 150 метра след боровата гора се завива надясно и се тръгва по ясно откроена пътека към седловината. Постепенно се набира височина, а гледките започват все повече да пълнят окото. В северна посока все по-ясно започва да се откроява връх Ком.


Към седловината

Като стигнете седловината, поемате в посока югозапад (надясно) и се насочвате към Столо. Преди да стигнете до него, трябва да изкачите близкия връх, който е с антена, и след това да се спуснете надолу към целта.


Приближаваме Столо

В тази част от прехода панорамите ви съпътстват в почти всички посоки.


Столо: любопитен скален феномен в Понор планина


Забележителност Столо и Добравица в ниското

Пешеходният маршрут от Добравица до Столо е дълъг около 4 километра, с 351 метра положителна денивелация и 108 – отрицателна. На нас ни отне около час и 40 минути да го изминем.


Столо и отвесните цепнатини


Гледка към Добравица и Брезе


Поглед към връх Ком

За информация, има маршрут и от другата страна на Столо, но той почти изцяло попада в частни пасища, обградени с електропастир и на места ,,подсигурени" със зли кучета и аз не ви препоръчвам да навлизате в него. Още повече, че е и по-дълъг.

И още


Към близките скали

Ако не сте изморени и имате време, преди да се върнете по обратния път към Добравица, от Столо може да продължите за кратко в посока обратна на тази, от която сте дошли. Целта са съседните скали, от които се откриват още гледки.


Теренът наблизо

Преходът до Столо може да се комбинира с разходка до близкия водопад Добравишка Скакля и с посещение на Искрецкия манастир ,,Успение Богородично".

https://drumivdumi.com/stolo/

Hatshepsut

01 October 2021, 12:39:20 #117 Last Edit: 01 October 2021, 12:45:06 by Hatshepsut
Интересно, но неизвестно: село Ослен Криводол – древно светилище, стара църква и панорамен връх

Вълнуващо е някак да си от първите, докоснал се до новооткрито древно тракийско светилище. Светилище, за което все още не се знае много и не се знае от много хора. Точно такова е светилището край с. Ослен Криводол, недалеч от Мездра. То е открито съвсем наскоро и проучванията му са още в начален етап, но може да се окаже най-старото открито светилище в България...

В един шарен есенен ден, в тясна пролука между два пороя, с малка, но широко скроена откъм открития компания посетихме голямо по площ древно скално светилище, стара средновековна църква и панорамен връх с оброк. Звучи добре, нали? Реално беше още по-интересно.


Ослен Криводол

Всички тези обекти са част от землището на село Ослен Криводол край Мездра. Селото явно се радва на деен кметски наместник, който милее за селото и иска да го покаже на света. Междувременно, човекът е създал и условия за туризъм – указателни табели, разчистени пътеки, информация за селото в интернет.

Докато подготвях статията, многократно разглеждах снимките ни от посещението и най-вече тези от светилището. Колкото повече ги гледах, толкова по-интересно ми ставаше. Съвсем нормално – новооткрит и загадъчен обект. В допълнение, колкото и да търсих информация за него в интернет, не намерих много. Съвсем нормално – новооткрит и непроучен до скоро обект. Затова, съвсем нормално, реших да се свържа с кмета на селото Роман Иванов с молба да ме насочи за повече информация. По-долу ще прочетете какво открих.

Къде се намира Ослен Криводол

Село Ослен Криводол се намира на около 110 километра североизточно от София, недалеч от Мездра. Разположено е в много живописна котловина. Главна спирка е мегданът на селото, на сред който си има стълб с табелки за всичко интересно, което може да се види, както и за улиците.


Ослен Криводол – в центъра на селото

За ориентация, ако застанете с лице към заведението в центъра (на влизане откъм Мездра), по улицата надясно трябва да поемете за древното светилище, по тази наляво – към средновековната църква, а по диагоналната надолу и леко вляво към връх Глава. От това място срещу заведението върхът е възвишението от лявата ви страна.

Може да оставите колата на центъра и да се придвижвате до обектите само пеша, а може да спестите метри ходене, като кривнете за малко с нея по съответните улички. Ние точно така процедирахме.

За информация, думата Ослен означава магаре. Затова празникът на селото е Тодоровден. През селото протичат 3 малки реки, които се вливат в по-голямата Лишка река, която пък малко по на север се влива в Искъра.

Скално светилище Пещта

Посещение

То се намира в южните покрайнини на селото, местност Пещта. Това е и името му към момента.

Поемате по улицата надясно и карате още малко до последните къщи. Там ще трябва да оставите колата (ако все още сте с нея) и да продължите пеша по черния път. Координати: <43.107047, 23.791238>


Към мегалита – бариерата

След десетина минути стигате до бариера, <43.100859, 23.795725> . Малко след нея се показват първите мегалити. Малко по-натам към дерето са повечето скали със знаци.

След бариерата и преди тях се минава покрай един оброк в основата на вековно дърво, <43.097460, 23.798074> .


Оброкът край светилището

По маршрута има множество указателни табели, така че няма опасност да се объркате.


При мегалита

Самото светилище е доста обширно. На голяма площ се виждат скали с изсечени рисунки, странни (за мен поне) символи и ямки с различни форми.


Изсечени знаци в една от скалите


Интересно изображение с надпис

Стига се до каменно легло на водопад, в долната част към дерето – малка пещера, още много знаци, измежду които обърнат кръст. Видяхме и един балансиран камък.


Балансиран камък

Знаците и символите са наистина много и разнообразни.


Надпис

По пътя към светилището видяхме минзухари на доста места. А там по пътеката в дерето и местен посрещач 🙂


Местен посрещач

Видяхме и дървени лопатки от скорошни проучвания в района.

Информация

Тъй като не намерих почти никаква информация за светилището, реших да се свържа с кмета на селото Роман Иванов. От него разбрах, че са правени изследвания на обекта през март от Георги Ганецовски – археолог и директор на Регионалния исторически музей във Враца, и в края на август от Мила Салахи, изследовател на руни.

Ето какво още сподели кмета на Ослен Криводол Роман Иванов:

,,Тази местност, наречена Пещта, е позната от много години на хората от селото. В района около нея на времето са водили на паша животните. През м. януари т.г. младо семейство от селото ни заведе там (мен и съпругата ми), за да разгледаме местността. Разхождайки се в района ни направиха впечатление странно оформени кръстове в скалите, правилни изсичания и др. форми, които не са резултат от ерозия или въздействие на вятъра и водата. По образование аз съм геолог, така че имам представа от този вид дейност върху скалните масиви. Направихме снимки и през м. февруари се свързах с Георги Ганецовски, показах му снимките и той прояви голям интерес. В началото на м. март заедно със своя колежка посетиха за първи път местността и откриха изображението на жената и мъжа върху скалата. След това започнахме да разчистваме терена и да откриваме почти навсякъде изображения и руни. Тогава археолозите казаха, че това е древно светилище, което се разпростира на голяма площ.,,

Потърсих за информация г-жа Салахи и тя сподели с мен, че става въпрос за уникален по рода си скално-култов комплекс на възраст според нея най-малко 13 000 години пр. Хр., като тази датировка е въз основа на разчетени от нея знаци. Мила Салахи е успяла да направи общ план на светилището въз основа на разкритите намясто текстове. По направения план тя установила даже и наличието на кромлех, като част от комплекса, чието местоположение все още се пази в тайна.

След това разговарях и с археолога Георги Ганецовски. В отговор на въпроса ми за датировка той сподели, че все още проучването е на много ранен етап и към момента могат да се правят изводи по индиректни паралели. Съответно този тракийски светилищен комплекс може да се отнесе към новокаменната епоха 7-6 хилядолетие пр. Хр. Разгледано в контекста на намиращите се наблизо тракийски могили, които за съжаление са разкопани от иманяри, може да се посочи като активен период на съществуване – първо хилядолетие пр. Хр. ,,За момента – каза той – ние разполагаме само с изображенията върху скалите, които показват една многопластовост", т.е. изображенията са правени по различно време, като има и такива от преди 30 години.

Като едно от най-интересните изображения в комплекса той открои изображение на Богинята майка в детеродна поза.

Аз се поинтересувах още дали има и други подобни обекти на територията на България, а г-н Ганецовски отговори, че обекти в такова съотношение – мегалит и природни дадености напомнят донякъде на долмени.

Попитах го още и за кромлеха, но той каза, че не е запознат със съществуването му.

Обектът предстои да бъде официално открит на 14 ноември.

Тук за паралел ще спомена за Гьомбекли тепе – обект в Турция, считан за най-древния мегалитен археологически обект в света. Датиран е 10 хилядолетие пр. Хр.

Средновековна църква ,,Свети Николай"

Тя се намира до гробището в северните покрайнини на Ослен Криводол. Координати: <43.116029, 23.7781093>.

От центъра на селото поемате по улицата вляво до края на асфалта. От там – пеша по черен път. Още в самото начало има отбивка вляво за близък извор. Ние се отбихме да го видим и вода да пием.


На път към църквата – изворът

После се върнахме на черния път и продължихме към църквата.


На път към църквата – последните къщи

Малко след последната къща на селото черният път се разклонява. На това разклонение трябва да се поеме наляво. Още малко и сте на гробището. Още в самото начало в него се открояват видимо стари надгробни плочи.


Средновековна църква ,,Свети Николай"

Вдясно от пътя се вижда това, което е останало от църквата. За жалост, значителна част от нея е безвъзвратно погълната от голямо свлачище надолу към реката. Останали са само парче от стряхата, половината от южната стена и половината от абсидата.


Средновековна църква ,,Св. Николай" – стенописи

По време на нашето посещение, малко рисково, успяхме да видим частично запазените (не знам до кога) стенописи от вътрешната страна на южната стена. Много жалко, че тази църква няма да оцелее.

Стенописите са датирани от XIV или от XV в. Смята се, че по време на Второто българско царство самото село Ослен Криводол се е разполагало именно около тази стара църква. При падането на България под турско робство, селото е било с името Ослен, както се среща в първите османски регистри от 1430 г.

Повече информация за историята на Ослен може да се прочете в книгата ,,От Искър до Огоста" с автор Богдан Николов.

Книгата я има в нашата Download-секция:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4790

Връх Глава

Връх Глава, висок 340 метра, се издига в североизточните покрайнини на Ослен Криводол и се вижда от площада в селото. Подходът към него е в северните покрайнини. От центъра следвате табелката за Екопътека Глава и стигате до началото на път с трошенокаменна настилка в покрайнините. Пътят принципно е към ЖП гарата. В началото на пътя пак има табелка за пътеката към върха. Може да минете с кола още няколко метра по черния път до началото на пътека вдясно от него, откъдето започва директният щурм към върха. Координати: <43.113456, 23.791113>.

Върхът се изкачва леко и приятно за около 20 минути по обособена пътека, част от която минава през частен имот. Малко преди върха е направен кът за отдих, от който се открива чудесен изглед към селото. На близкото дърво е поставена и малка люлка за най-малките туристи.


Връх Глава – оброк ,,Свети Илия"

Почти до самия връх се намира оброк ,,Свети Илия" <43.114700, 23.794624>.


На слизане от връх Глава, Ослен Криводол

Това бяха трите места, които посетихме в тази късносептемврийска събота. Получи се интересен ден. Малко след като слязохме от върха започна порой.

В околностите на село Ослен Криводол има и останки от стари крепости. Засега нямам впечатления къде са, що са, но ще видим по-нататък и тази работа 🙂

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Вълчанов мост над река Резовска до Малко Търново

Вълчанов мост над река Резовска беше едно от последните места, които посетихме при тазгодишното ни ходене в Странджа. Беше в края на септември и в началото на Странджанската китна есен.


Вълчанов мост над река Резовска

С какво е интересен Вълчанов мост
Три основни неща правят Вълчанов мост толкова интересен:

на първо място – неговото местоположение и функция;
историята на моста;
загадъчното унищожаване на двата му свода откъм българската страна.
В допълнение, в наши дни може да се добави и едно четвърто нещо – мостът попада зад прословутата гранична ограда, построена преди 2-3 години. Това означава, че ако искате да го видите, служители на Гранична полиция трябва да дойдат и да ви отключат граничното съоръжение (оградата). Как става това, ще разкажа в следващия раздел.

Вълчанов мост свързва двата бряга на граничната река Резовска, наричана от местните Резвая, два бряга – единият на турска, а другият на българска територия.


По пътеката към моста

Първоначално, мостът бил построен с пари и под давление на легендарния български хайдутин Вълчан войвода в началото на 19-ти век, за да осигури преминаването на местните хора от единия към другия бряг на реката – от Малко Търново към Малък Самоков (сега Демиркьой), което се налагало доста често. Дотогава мост не е имало, въпреки молбите на местните към турската власт.

Построеният мост бил дървен и разположен на стотина метра източно от сегашния мост. И до ден днешен могат да се видят останки от оригиналния Вълчанов мост в реката до турския бряг.

С годините старият дървен мост бил разрушен от буйните през зимата и пролетта води на река Резовска. През 1908 г. той бил изграден отново от мрамор с три свода и малко по-нагоре по реката. Новият мост пак бил наречен Вълчанов мост.


Вълчанов мост в Странджа

За унищожаването на двата свода на моста има две версии. Според първата, той е разрушен по време на Втората световна война. Според друга версия, мостът бил частично взривен малко след 1947 г., когато попаднал зад граничния кльон, с цел да възпрепятства нелегалното преминаване на реката.

Коя от двете версии е вярна не мога да кажа, но ще споделя, че когато бяхме там на място граничарите, които ни отключиха оградата застъпиха втората версия.

Както и да е. Големият парадокс на Вълчанов мост е в това, че в миналото той е бил построен, за да свързва, а днес е над река, която разделя.

Къде се намира и как се стига до Вълчанов мост

Вълчанов мост се намира на около 8 километра югоизточно по права линия от Малко Търново. До него може да се стигне по черен път, като разстоянието по пътя е около 11 километра.

За да посетите моста е необходимо не само да се регистрирате в Гранична полиция, но и да подадете заявление за посещението и да получите разрешение от граничните власти. Заявлението се подава в работен ден, като трябва да се посочи дата и час на планираното посещение, тъй като граничарите трябва да дойдат на място, за да ви отключат граничната ограда.

Ако не ви се занимава с подобни формалности, съветвам ви да се обърнете към Туристическия информационен център в Малко Търново. Те ще организират посещението до моста и ще уредят всички формалности. Разбира се, услугата се заплаща.

Ние бяхме малка група туристи и точно така направихме. От ТИЦ-а ни уредиха транспорт до моста с високопроходим автомобил (джипът се заплаща отделно от услугите на ТИЦ-а), а там на място имахме интересна беседа. Цялото посещение – отиване, връщане и беседа – ни отне около 2 часа.


Река Резовска – поглед откъм моста

На мен лично мястото ми хареса не само поради самотния мост и ехото от неговото легендарно минало. Красиво е там. Реката е съвсем бистра, тече си към морето, тиха е и спокойна на това място. Наоколо цари тишина и всеки един шум – на птичка или камъче – се чува ясно.

Легендата за построяването на Вълчанов мост в Странджа

На местните хора се налагало доста често да преминават от единия до другия бряг на река Резовска. Това било особено трудно зиме и на пролет, когато реката била най-буйна. Молбите им за построяването на мост над реката до турските управници оставали без отговор години наред. Вълчан войвода решил да помогне на хората и да изгради мост с хайдушки пари. А той имал голямо имане – натрупал го в продължение на години с обири на турски кервани и на древни светилища. Една скоба – с последното той се явява и един от първите известни иманяри по нашите земи. Но пък го правел за хората и за освобождението на България – помагал на местните с каквото може, давал пари за обучение на немалко българи, опитал също да призове Русия към война срещу Турция срещу част от събраното богатство и така да помогне за свободата на България. И до днес иманярите търсят Вълчановото имане.

При изграждането на моста се разчуло, че хайдутинът дал парите. Нещо повече – Вълчан се предрешил на дюлгерин и сам участвал и наблюдавал строежа. Турците се надявали да го заловят при освещаването на моста. На пиршеството по повод откриването на моста имало много хора, турците били нащрек и очаквали воеводата да се появи и да го заловят.

Изведнъж един от дюлгерите скочил към другия бряг на река Резовска и обявил, че той е самият Вълчан войвода. Турците онемели от тази дързост и не успели да реагират. Хайдутинът тозчас се покрил в дебрите на Странджа, а хорицата наоколо го изпроводили с възгласи: ,,Благодарим ти, войводо!"

Финал

Ако планирате посещение в района на Малко Търново, препоръчвам ви да имате предвид Вълчанов мост. Други интересни места, които не бива да пропускате са тракийската гробница в местността Мишкова нива, предполагаемата гробница на богинята Бастет, връх Градище – най-високият в българската част на Странджа, древен некропол в местност Пропада, тракийско светилище с провиралка в местност Камъка, водопад Докузак.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Изкачване на връх Орфей: най-високият достъпен за туристи в Родопите

Връх Орфей, висок 2188 метра е втори по височина в Родопите. Това е и най-високата точка в Родопите, на която може да се качи човек, защото на първенеца Голям Перелик (2191 м. – само с 3 метра по-висок) има военен обект и достъпът е забранен.

Връх Орфей е изключително панорамен и до него се стига сравнително бързо и леко. Преходът е съпроводен с красиви гледки от високо. Ние го изкачихме в средата на този октомври, невероятно слънчев и топъл като за есен.


Връх Орфей в Родопите

Връх Орфей е известен още с имената Карлъка и Широколъшки снежник. По-долу ще опиша маршрутът до него с начална точка малко след хижа Перелик. Има и друг маршрут, тръгващ от село Гела, който обаче е по-труден, заради голямата денивелация.

Как се стига до хижа Перелик и до началото на пътеката към връх Орфей в Родопите

Отправна точка за началото на маршрута към връх Орфей е един параклис на около километър и двеста метра след хижа Перелик, до който се стига с лека кола.

За хижа Перелик от Смолян поемате в посока село Стойките. За хижата трябва да завиете наляво на около 6-7 километра след Смолян. Има табелка. Продължавате по тесен, но добър асфалтов планински път. След около 4 километра асфалтът преминава в път с трошенокаменна настилка – равен и твърд. След още един километър стигате хижа Перелик. Продължавате още около 1 километър и 200 метра и стигате параклиса. Общо от отбивката за Перелик до параклиса са около 6,5 километра. До параклиса има заравнено място, удобно за паркиране, а срещу него от другата страна на пътя – беседка с чешма.


Параклисът в началото на маршрута

За информация, параклисът се намира на 2000 метра надморска височина, а неговите приблизителни координати са: <41.603255, 24.591371>.

Може да оставите колата и пред хижа Перелик и от нея да продължите по червената маркировка, която на места скъсява разстоянието по пътя, но според мен това са излишни 20 минути ходене, при това в тази част кой знае какви красиви гледки няма. Освен това, в самата хижа не може да се влезе за отмора – тя вече е частен обект. Поне такава табелка заварихме ние, а портата към двора беше закована, което недвусмислено говореше, че посетители там не са желани.

Накратко за маршрута към връх Орфей

Описваният маршрут за изкачване на връх Орфей е дълъг малко над 6 километра, изминава се за около 2 часа и 20 минути и може да се раздели условно на следните два основни етапа:

етап 1: параклис – седловина Говедарника (1 час и 20 минути);
етап 2: седловина Говедарника – връх Орфей (1 час).

Към това време е хубаво да си предвидите 15-20 минути за почивка. Преходът е сравнително лек, без големи денивелации, пътеката е мека в по-голямата си част – пръст или трева. По маршрута се следва червената маркировка към хижа Ледницата. Подсичат няколко родопски върха, затова се редуват кратки изкачвания и спускания, като най-сериозното изкачване е преди самият връх Орфей.

Обратният път отнема около 2 часа и 10 минути без почивките. Времето за изминаване е малко по-кратко, което се дължи на факта, че в тази посока спусканията са повече като разстояние.

Ние изминахме целия преход от параклиса до връх Орфей за около 2 часа и 40 минути с една голяма и няколко по-малки почивки. Върнахме се до колата за 2 часа и половина, като на връщане кривнахме към една чешма (етап 2) и към ръба на една от поляните, за да видим още панорамни гледки.

Надълго за маршрута

Следва подробно описание на маршрута.

Етап 1: параклис – седловина Говедарника

За начална точка приемам беседката с чешма (в нашия случай чешмата не течеше) до черния път срещу параклиса.


Началото: беседка с чешма срещу параклиса

На това място маркировката – червена и колова – напуска черния път и тръгва по поляната надолу. Насреща е връх Голям Перелик – ще видите част от военните съоръжения. Ние си следваме маркировката.


Първи метри от пътеката към връх Орфей

Пресичаме един поток и започва първото изкачване по маршрута.


Поглед назад към параклиса и беседката

Следва друг поток, а ние си следваме маркировката (знам повтарям се, но по целия маршрут тя е наш ценен гид), която някъде в средата на хълма завива леко надясно през клека и влиза в горичка, за да подсече по-нататък върха от дясно (северно).

На това място право напред и нагоре продължава широка пътека към връх Перелик (в случай, че някой се интересува). Ние сме към връх Орфей.


Пътеката е добре маркирана

Върви се през гората, следва ерозирал участък, пак гора. Където гората оредява се откриват и първите панорамни гледки.


По пътеката – първи гледки надалеч

В далечината назад се откроява кулата Снежанка над Пампорово. Като се излезе от гората се вижда обширна седловина. Там долу-горе се пада средата на маршрута. Може да си направите почивка.


Седловина Говедарника

Според картата на bgmountains.org седловината се казва Говедарника, върхът пред вас е Шабалиева Каба, а зад гърба ви е връх Малък Перелик, който също сте подсекли.


По пътеката – мека в по-голямата си част

Етапът се изминава за около 1 час и 20 минути.

Етап 2: седловина Говедарника – връх Орфей

Продължаваме напред през седловината – имаме леко спускане, после равен участък, малко изкачване.


По пътеката – цветни багри на 2000 метра височина

След това пътеката влиза в още една гора, след 10-15 минути излиза от гората на поляна и не след дълго стига до отбивка вляво към чешма. Според табелката, това е Мефраб чешма (чешмата се пада стотина метра надолу, ние я посетихме на връщане). Преходът в откритие участъци е съпроводен с много красиви панорамни гледки надалеч.


Мефраб чешма с бистра ледена вода

За връх Орфей продължаваме напред. От това място следва най-сериозното изкачване по маршрута – за кратко разстояние се преодоляват около 100 метра денивелация, тук е и по-каменисто, за разлика от преобладаващата мека пътека. Излизаме на билото, откъдето вече върхът се вижда вдясно. Има и стрелка към него.


Отбивката към връх Орфей

Тук напускаме червената маркировка и тръгваме право нагоре към връх Орфей по ясно видима пътека.


Последни метри към върха и красиви гледки

Имаме още 50 метра денивелация, но наклонът не е стръмен. След по-малко от 10 минути сме на върха.


Връх Орфей

Етапът се изминава за около час.


От връх Орфей – поглед назад

Горе на върха

На връх Орфей има поставена каменна пирамидка със знаме и плоча с името на върха и височината му – 2188 метра.


От върха – гледка към село Гела

Невероятни гледки се откриват във всички посоки.


Поглед към Пампорово и кулата на връх Снежанка

Виждат се Роженската обсерватория, кулата на връх Снежанка, връх Перелик, множество заоблени родопски хълмове на юг – югозапад.


Гледки напред северозападно от връх Орфей

Още по-далече на югозапад – високите върхове на планината Боздаг в Гърция, на северозапад се вижда хижа Ледницата, а в далечината и Девин.


От върха – още гледки


Съседният на връх Орфей в Родопите – връх Шилестата чука, висок 2178 метра.

И още: как да изкачим връх Голям Перелик – първенецът на Родопите

Краткият отговор е няма как – точно на върха има военно съоръжение и достъпът е забранен. Ето как да се доближите максимално до върха.

Ако искате да го направите пеша, вижте по-горе етап 1 – до това място, където се отделя широката пътека към Перелик се върви около 15 – 20 минути. От там нагоре ограждението на военния обект вече се вижда и е на около 300 метра. Не можете да минете по-нагоре от оградата.

Другият вариант е от параклиса да продължите с кола нагоре по черния път. Той е твърд и добре поддържан от военните. На места има неравности, но бавно и внимателно може да се измине с лека кола в по-голямата си част.

След около 2 километра, считано от беседката, се стига до бариера и табела за забранен достъп. Връх Перелик се вижда в далечината сред военните постройки и съоръжения.

Ние се качихме по пътя с колата и стигнахме на 100-на метра преди бариерата. Там оставихме колата, защото пътят натам стана доста неравен. Последните метри ги взехме пеша. При бариерата останахме няколко минути, разлаяхме кучетата, поогледахме и после се върнахме при колата и от там към хотела. Беше вече залезно време и небето розовееше. Красив финал на един много приятен ден в най-високите части на Родопа планина.


Есенен залез в най-високия дял на Родопите

Други интересни места, които може да посетите в района на Смолян са:

Каньонът на водопадите;
Момчилова крепост;
крепост Калето и каньон Горло до село Кошница;
пещера Голубовица;
изворът на река Арда.

И още

С връх Орфей и старото му име Карлъка е свързана една от най-хубавите родопски народни песни, превърнала се в химн на Родопите. Песента е свързана със стара легенда. Било времето на османското робство. Случило се така, че в едно родопско село мъжете били на гурбет далеч от къщите си, а в това време башибозуци кръстосвали селата. Една възрастна жена от селото, за да спаси момите от позор и безчестие, ги повела към близкия връх Карлъка и ги скрила недалеч от него в една пещера. Накарала ги да облекат овчи кожи и да се намажат с въглен. Така девойките били спасени. Когато мъжете се завърнали от странство, тръгнали да търсят любимите си в пещерата, но не ги познали с тези черни лица в овчи дрипи. Ала една девойка видяла любимия си, позабърсала си лицето, излязла напред и запяла:

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в могла утонал.

В моглана нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с меден кавал свиреше,
кавален дума думаше:

Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е!

https://drumivdumi.com/