• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

30 July 2021, 00:13:14

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13384 Posts

Шишман
5599 Posts

Panzerfaust
889 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22719
  • Total Topics: 1352
  • Online Today: 23
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 18
Total: 18

Посветено на по-малко известните и забравени народни юнаци

Started by Шишман, 09 October 2019, 18:22:28

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

   СЛАВА НА ЗАГИНАЛИТЕ В ИМЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА !
На 12 юни 1903 г. само на 20 годишна възраст е убит в сражение  Милан Делчев(брат на Гоце Делчев).
Милан е роден през 1883 година в Кукуш. Трети син на Никола Делчев и Султана Делчева и брат на Гоце, Димитър и Христо Делчеви.
Милан Делчев става четник при войводата Кръстьо Асенов(племенник на войводата Хаджи Димитър), през 1901 година. На 12 юни 1903 г. седмици преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание, турска потеря обгражда четата край с. Неманци, където в завързалото се сражението Милан Делчев пада убит.
На снимката: От ляво на дясно - Милан Делчев, Стефан Мандалов и неизвестен комита. 



Шишман

МАРКО ВОЕВОДА

След предателство на местни гъркомани в с. Пътеле на 13 юни 1902 г. е убит Марко войвода-български офицер и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Погребан в черквата в Суровичево, Леринско.
Днес ще ви разкажем за неговата дейност и събитията на 13 юни 1902 г., когато освен Марко загиват и част от четниците му.
Марко войвода или известен още като Марко Лерински е роден като Георги Иванов на 20 юни 1862 година в Котел. През 1883 година постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.
През 1895 напуска армията, влиза и взима участие в четническата акция на Македонския комитет от 1895 година в четата на Стойо Костов, която опожарява Доспат. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.
Влиза в контакти с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО през 1900 г. Изпратен е като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко. По същото време в Македония влизат и Христо Чернопеев, Атанас Бабата, Михаил Апостолов - Попето. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на неговите организационни способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. Според съвременници, Марко превръща Леринско в
,, ...един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко... "
Георги Попхристов пише в спомените си за Марко Лерински през 1900 година:
,, Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението.  "
Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско. Войводата действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков до началото на 1902 година.
През юни 1902 година Марко влиза с четата си в родното село на своя приятел и четник Дине Абдураманов, за да накаже предатели на организацията. Четата е предадена и обкръжена от турски войски. В сражението войводата Марко загива, а всички четници се изтеглят. Дине Абдураманов отказва да се оттегли с другарите си, барикадира се в собствената си къща и шест часа се сражава сам с турските войски. Турците използват за жив щит жена му, дъщеря му, сестра му и вуйчо му, но Дине отказва да се предаде и стреля срещу обсадата, като убива и роднините си. След като свършва боеприпасите си, се втурва с ятаган срещу турците и загива. С него загиват още Ване Попов от Неокази, Кръстю Торбанов от Сетина и Найдо от Добровени. Така според Христо Силянов, Дине Абдураманов
,, Изми срама на селото си чрез един от най-редките подвизи в македонската освободителна борба и изобщо в историята на борбите."
Поклон народни юнаци!


Шишман

20 June 2021, 22:24:44 #17 Last Edit: 20 June 2021, 23:18:20 by Hatshepsut Reason: Корекция на линка
ГОТОВНОСТ ЗА САМОЖЕРТВА ТРЯБВА, А НЕ ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ ОТ ТЕЛЕВИЗОРА
При някои хора нещата са толкова зле :че не искат даже да се ограмотят на тема българщина от книги или интернет или родолюбиви сайтове. Ограмотяват се от телевизията че е по-лесно и казваното там им е удобно за изкривеното им  мислене, морал и съвест.
Та нямаме нужда от такива ТВ - професори и родолюбци с яко разхлопани дъски, а от истински българи: готови ако не животите си то поне,  да жертват малко време за полза  роду.
Няма да е зле да има и такива : готови да жертват живота си ама нека я караме полека: едно по едно , по ред.
_________________
Войните за национално обединение са изтъкани от истории за лична и колективна храброст. Немалко от тях остават по бойните полета в името на Целокупна България. Днес, с малки изключения, гробовете им са извън пределите на България, а безмилостният ход на времето обрича на забрава техните героични подвизи. Но ние вярваме, че тези отдавна преминали във вечността български юнаци ще живеят вечно, ако е жив споменът за тях.

https://bulgarianhistory.org/spas-zlatkov/

Шишман

СЛАВА НА НАРОДНИЯТ ЮНАК
В центъра на Церова кория се намира паметникът на Димитър Стоянов Братоев - виден местен бунтовник, участник в четата на Х. Димитър и Ст. Караджа. Загинал в сражението под връх Бузлуджа.

Фото: Жоро Хаджиев



Шишман

ВЕЛИК НАРОДЕН ЮНАК.

Васил Петлешков
"Аз съм главният виновник. Затова ви моля да не мъчите хората. Сам съм - други няма! Аз водих, аз заповядвах, други не търсете."
-
Водач и военен ръководител на Априлското въстание в Брацигово.
 Местни чорбаджии предават Петлешков на турците след разгрома на въстанието. Въпреки това той не предал никой. Цялата "вина" прехвърлил на себе си. След това Васил Петлешков бил поставен между три огъня и така изгорял жив в страшни мъки. Когато този мъченик стоял между огньовете от силната горещина кожата му се напукала и мас течала от него. В същия миг щикове се забивали от всички страни в месата му. Така изгорял този смел българин. Човешкият разум трудно може да си представи какъв силен дух, каква воля е имал безстрашният народен юнак. Нека неговият мъченически живот да бъде пример на безкористно родолюбие за поколенията.
ПОКЛОН!



Шишман

ЗА ЕДИН ГОЛЯМ НАРОДЕН ЮНАК
На 5 юли 1916 г. в Русе умира легендарният Христо Николов, останал в българската история като Македонски или Македончето. Един от най-великите български хайдути народни юнаци от националноосвободителното движение във втората половина на ХIX век. Той участва в революционната дейност на българската емиграция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. В Сръбско-турската война от 1876 г. е войвода на чета от 200 български доброволци.
ℹ️ Христо Македонски е роден през 1834 г. в българското село Горни Тодорак, Кукушко. Учи в гръцкото училище в родното си село и се занимава с търговия. Заедно с другаря си Манол Наков става хайдутин в четата на Стоимен войвода, действаща в Малешево. През 1862 г. влиза в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград и се сражава с турците при бомбардирането града. След разпускането на легията заминава за Румъния. През 1864 и 1865 г. е начело на малка чета, която по поръчение на Раковски обикаля българските земи. По-късно, в периода 1867-1868, взема участие и във Втората българска легия, а след като тя е разпусната през пролетта на 1868 г., преминава в Румъния. По-късно същата година се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
 В битката при Вишоград е убит Георги Чернев, знаменосец на Стефан Караджа, след което Македонски поема знамето. След разбиването им край връх Бузлуджа, Македонски с още двама четници успяват да избегнат турските потерии и преминат почти незабелязано през Габрово, Сопот, Самоков, Рилски Манастир и Мелник към Атонският полуостров, където намират убежище в Зографския манастир. През 1869 г., с помощта на игумена на манастира, тримата заминават през Цариград за Одеса. Оттам Македонски отново се прехвърля в Румъния. За да се защити от арестуване и предаване на турските власти, приема имената Христа Николич и Христаки Николау и работи при Стефан Берон.



Шишман

ДИМИТЪР ТРАЙКОВ СПАСЯВА СЕСТРА СИ ОТ ПОТУРЧВАНЕ, СТАВА ГЕРОЙ ОТ V-А ДРУЖИНА НА БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ 1877-78
Снимка: Димитър Трайков в опълченската си униформа
Димитър Трайков е роден през 1852  г. в село Куклица, Кратовско в православно българско семейство. До 1874 г. младежът не бил излизал от селото си, като помагал на семейството. По малката му сестра Гина била рядка хубавица, а за красотата й говорили  в цялата Кумановска кааза. В Куклица безчинствал арнаутинът Шакир Ахмед, който почнал да задиря българката. Кръвопиецът казал, че такава хубава мома на гяурин не приличало да се дава и заявил, че ще я открадне, ако не му я дадат доброволно. Юнашката кръв на 22-годишния Димитър кипнала, като научил за това. Той решил да предвари злото и да спаси сестра си от потурчване. Един ден повикал у тях верния си другар Ангел Стоилков от с. Судик, Щипско и му разказал всичко. Майката на Димитър,  като разбрала плана им, разплакана ги примолила да не се почернят, но юначните българи не я послушали. Надвечер, двамата въоръжени с пушки и ятагани, причакват в лозята похотливия арнаутин, който се движил с брат си Хюсеин и българина Трайко Мишайков. С един изстрел Димитър Трайков прострелва Шакир смъртоносно, а Ангел ранява Хюсеин, който успява да избяга. Двамата насичат с ятаганите си изверга, а на смаяния Трайко нареждат да съобщи  на селския кмет, че те са убийците, за да не теглят други вместо тях. Димитър след това се върнал в къщи, взел си сбогом с майка си и сестра си, и заминал за Кочани, където презимувал нелегално. През 1875 г. решил да избяга в Сърбия, но като минавал през Кратово турската полиция го залавя и вързан го конвоират към Щип. В с. Калнище, юнакът успява да се развърже и да избяга в Трън. Подпомогнат от революционери с револвер и 2 наполеона, Димитър се установавя в Румъния. С обявяване на Руско-турската война, през 1877 г. в Плоещ е зачислен в V-дружина на славното българско опълчение. Преминава с другарите си река Дунав и влиза в освободения В. Търново. След прехода през Стара планина при Хаин боаз, Димитър Трайков се сражава при с. Уфланлий, Мъглиж, Казанлък, в боевете на 17-19 юли при с. Дълбоки до Стара Загора. Младият българин от Македония със смелостта си е в предните редици и дава пример на опълченците в епичните боеве при Шипка 9-11 август. В декемврийските студове на 1877 г. преминава с другарите си за втори път Балкана, за да нанесат окончателното поражение и пленяването на 28 декември 1877 г. на Сюлейман паша при Шейново. Участва в прогонването на башибозушките орди в Тузлука, при селата Връбница, Тича и Садово. За своята неустрашимост и безпримерен героизъм, Димитър Трайков е награден с руски Георгиевски орден, с български сребърен кръст за храброст, със сребърен руски медал, със светлобронзов медал, учреден от княз Александър І Батемберг. Военната му кариера продължава през 1885 г. в Сръбско-българската война. За своя героизъм в боевете Трайков е награден със сребърен медал. Устройва се в София и работи като стражар в Столичната полиция. Продължава живота си бедно, с минималната поборническа пенсия от 45 лв. Годината на кончината му остава неизвестна. Днес сигурно за първи път чухте историята на този ВЕЛИК БЪЛГАРИН от Македония, както и ние доскоро не знаехме нищо за него. Поклон и го молим, да ни прости забравата, на която беше подложен!
ПП. Димитър Трайков е един от близо 1000-та македонски българи, участници в Българското опълчение, за които няма никаква информация. Ако има негови наследници и потомци, то те могат да са доволни  и пре-доволни със своя предшественик.