• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Среброто от косите ми

Искаш ли среброто от косите ми?
Протегни тогава нежни длани
и след миг във тях ще са изсипани
всичките ми болки изтерзани!

Ще ме видиш сам самичък в нощите
как опитвам мислите да сгрея.
Ще усетиш как отварям пощата,
без да съм намерил нищо в нея...

Ще помислиш как нареждам думите,
посветени винаги на тебе!
Ще се питаш как кръстосвам друмите,
с вярата, че още съм потребен...

Искаш ли среброто от косите ми, -
спомените тъжни – цяло ято?
Целуни ме с обич незаситена
и ми дай душата си от злато!

HatshepsutTopic starter

Листопади

Наоколо се гонят листопади.
Едни листа със други се прегръщат.
Напомня есента, че бяхме млади
и времето назад не се завръща.

Във жълтото на спомена се смеем.
Провиждаме се, някъде самички.
Красивите си младости живеем
от чувства като струпани лунички.

Отлита всичко. Тъжно пожълтява.
Листа танцуват някак си прощално.
Какво ли още с тебе ни остава?
Илюзия за нещо нереално...

Утеха, че в душите си сме млади -
напук на слепоочията в сиво.
Наоколо се гонят листопади.
И хем е тъжно, хем ни е красиво...

HatshepsutTopic starter

Листопад от стари мечти

Ще пристъпиш ли в моята есен,
в листопада от стари мечти?
Аз те чакам, наивно отнесен,
пред дома си разтворил врати...

Пия чай от събудени чувства.
Щипка блян съм поръсил за вкус.
А е пусто наоколо. Пусто...
И светът ми от есен е пуст.

Като шепи на черна вдовица
е гнездото на сивия клон.
Няма шум от прелитаща птица.
Няма звън, няма звук, няма стон.

Всичко живо следите е скрило.
Даже съчки не пукат край мен.
От шубрака мирише на гнило -
стара шума умира във тлен.

Глътка, две... Даже чаят ще свърши,
а от бляна любов ще дъхти.
Ти не идваш... Нима ми се скърши
листопадът от стари мечти?

Не пристъпваш... Дори те разбирам.
В друг сезон твоят дъх би цъфтял.
В късна есен самотно прозирам -
изтъкан от копнеж и печал.

Остарявам без теб. Листопадно.
Не прилича октомври на май.
Пак съм влюбен. И пак ми е жадно.
Може би ми е време за чай...

HatshepsutTopic starter

В друг сезон...

Скоро вятър ще духне. Ще изсъхнат листа
в некролози на жълта раздяла.
В самотата ми глуха ще пълзи есента
и ще вмъква студа си през шала.

Разклонена, душата, ще напомня за клен
или диря от речни корита.
Листопадна любов. Мимолетност от плен.
Даже птица, която отлита...

Топъл дъх. И кратунка с неизпита вода.
Глътки изворна, бистра омая.
Ако просто си тръгваш - оставѝ ми следа.
В друг сезон ще догоня безкрая...

HatshepsutTopic starter

Несбъднатост

В несбъднатост надеждите стареят.
Старици в парка, ровещи листа.
Над тях безмълвен властва суховеят -
любимият слуга на старостта.

Една на друга болките си плачат
и всяка иска в мен да се теши.
В алеята на спомените крачат
да търсят лъч от влюбени души.

Но сянката е винаги едничка -
самотникът, приведен над тефтер,
и музата, готова като птичка
да полети през синия безмер.

Какво да сторят? Или как да върнат
избягалите дни на младостта?
Защо светът отчаяно посърна
в килима на въздишки от листа?

Не са ли неизречени присъди
любовите, в които скърца лед?
Една надежда вярва, че ще бъде,
а после гасне в нечий поглед блед.

След нея друга стъпките й гони -
дано докосне пролетна мечта.
Но идва суховеят - да изрони
на мислите зелените листа.

В несбъднатост надеждите стареят.
Неспомнен остарявам. Невидян.
А в друг живот мечтите ми се реят
и някой сбъдва чистия ми блян.

HatshepsutTopic starter

Вятърна молитва

Вятърът, обръгнал от неволи,
в полъх се превръща и трепти.
С моя дъх поискал да се моли -
вече е готов да прошепти.

С капки от дъждуващата есен
обичта ми той ще сподели -
жребият, в съдбовното принесен,
като кръст от слънчеви стрели.

В мокра орисия за номади
двамата ще скитаме в степта.
Той - с копнеж по бурни листопади,
аз - по неотворена врата.

И зовът ни, станал бяла птица,
чудото ще гони, окрилен.
Все едно дали е за светица
или есен в дъх неприютен.

Вятърно все още те мечтая,
есенна у моя свят да спреш -
за да вдъхна твоята омая,
миг преди да ме попари скреж.

HatshepsutTopic starter

Есен

Есенея... Не питай защо, докога...
Аз съм вече сезонно зависим.
И в очите ми влиза листопадна дъга,
на която магията ти си.

Есенея... Дъждуван от стари следи
на отминали дни в незабрава.
И ръмящо небето своя стих ми реди
как зеленото все пожълтява.

Есенея... И в мъдрия свой кръговрат
сам светът ми от цвят се покрива.
Уморих се да бъда в мечтите си млад.
Може би старостта е щастлива.

Есенея... Сребристо ме гони цъфтеж
от лъчисто отминало лято.
Прегърни ме! Животът е верен копнеж
да превърнем среброто на злато.

Есенея... Не питай защо, докога...
Може би съм Есенин в позлата...
И се вмъква едва доловима тъга,
от която сълзят сетивата.

HatshepsutTopic starter

Вечен пътник

Вечен пътник във градския здрач,
сто мечти и тревоги понесъл,
подарявах душата си с плач
и с усмивка - когато съм весел.

Търсех обич със скромна цена.
Гола обич, без златни воали.
С просияли от дъжд колена
и уста – за пожар закопняли.

Търсех... Пътят ми нямаше край
и нощта беше зла и смолиста.
А светът бе подобен на рай
за лъжеца или за артиста.

После само едно не разбрах –
как зората обагри простора,
щом лицето ти ведро видях
сред грима на стотиците хора,

щом в целувките твои открих
вечен пристан за обич гореща.
Пускам мъничка лодка от стих -
нека тя за това те подсеща.

HatshepsutTopic starter

Усмивка

Светът е тъй неузнаваем
във тези нощни часове.
Едно спокойствие витае,
една илюзия зове...

Приемам нейната молитва.
Съшивам си крила от блян.
И моята усмивка литва
в един безкраен океан.

Там - някъде в далечината -
проблясва твоят ореол
сред царството на красотата
намерил ложе и престол.

Усмивката ми коленичи
и свива своите крила.
Очаква своето момиче,
очаква твоето "ела".

...А клепките сълзят в умора.
Илюзия пред тях блести.
Очаквам в сън да се повтори
мигът - наречен "Аз и Ти".

HatshepsutTopic starter

Еликсир

Неусетно времето изтича
от мига, във който те видях
и задвижва камък воденичен,
който ражда радости и смях.

Аз подлагам шепи и събирам
този чудодеен еликсир.
С него всяка болка в мен отмира
и я сменя порив най-подир.

И когато трепетно погаля
клепките на твоите очи,
някаква невидима премала
ми нашепва: "Просто замълчи!

Думите са преходни и слаби.
Трудно изразимо е това,
за което казват, че ограбва,
а в замяна дава синева..."

Неусетно времето изтича...
Неусетно аз съм помъдрял...
Може би защото те обичам
и на тебе се обричам цял.

HatshepsutTopic starter

Светъл стих

Понякога те виждам вдъхновена
от дребен щрих, от падащо листо.
Душата ти е сякаш запленена.
Усмихваш се, а аз не знам защо.

Какъв е този поглед на мечтател,
извиращ от притворени очи?
Невидимо се любиш с красотата
на хилядите слънчеви лъчи.

Ръце протягаш и във твойте длани
рисува багри шареният свод.
Уж - дребни щрихи, някак си събрани,
а всъщност - красота за цял живот.

Понякога те виждам вдъхновена
и искам да съм свод, листо и щрих.
В душата ти, от младост упоена,
да легна тихо като светъл стих.

HatshepsutTopic starter

Любов

Минават дните, сменят се сезони
и всичко следва своя кръговрат.
Но сякаш неподвластна на закони
е моята любов във този свят.

Очите ми не спират да докосват
овала бял на твоето лице.
От него нежни тръпки омагьосват
копнеещи за милване ръце.

Това ли е пределът на мечтите
или начало само е за мен?
С очите си те гледам. И в очите
се ражда утро и залязва ден.

Оставаш връх. Превзет. Непревзимаем.
Умората ми ражда огнен плам.
Извикал бих: "Любов ми дай назаем,
та всичката докрай на теб да дам!"

HatshepsutTopic starter

Неоткрито

Неоткрити пространства ме викат
и изпращат към мен ветрове.
От възторг онемял е езикът.
Безсловесен копнеж ме зове.

Неоткрити красиви надежди.
Неоткрити мечти и цветя.
Неоткрити ефирни одежди.
Неоткрити зелени листа.

Слепи, слепи били са очите,
циментирани в сивото днес.
И стотици неща неоткрити
са пропускали моя адрес.

Но защо ли сега ги съзирам?
Кой доведе ги в сивия ден?
Може би вдъхновената лира
от любовния шепот до мен...

HatshepsutTopic starter

Обричане

Аз искам с поглед да те облека,
когато други с поглед те събличат.
Аз искам Вярност да те нарека
пред тия, що в невярност се отричат.

Аз моля се да бъдеш моят връх,
когото да изкачвам дълголетно
и там да стана цветето от мъх,
което ти обикваш неусетно.

Аз моля се да станеш мой поток,
във който жадни устни да наквася!
Бъди ми дар от Истинския Бог,
какъвто Той на влюбени поднася!

Бъди ми в мрака огнената жар,
с която всички чувства да разпаля!
Бъди ми обич - песенен олтар,
достъпен, та с ръце да го погаля!

Аз днес ти се обричам в благослов!
Подобно лист душата ми полита!
Вземи ме! Нарисувай ме с любов!
Мечтите ми са твоята палитра!

HatshepsutTopic starter

Нимфа

Като нимфа Любовта пристъпва.
Любопитна, искрена, пречиста.
И отново в топъл дъжд се къпя,
и редя куплетите-мъниста.

Зимата превръща се във есен.
Есента - във лято от жарави.
После нежна пролетна импресия
се разлистя в горските дъбрави.

Спомените - отлетели птици,
връщат се от юга на съдбата.
Чуруликат в моите зеници
и обратно се върти земята.

Като нимфа Любовта пристъпва -
всички чудеса събрала в длани.
И цъфти душата ми, напъпва
в цветове, отдавна невидяни!

HatshepsutTopic starter

Еретично

Какво намирах аз, преди да видя
усмивката на погледа ти мил,
очите ти – стрели на Артемида,
с които всяка болка бих сразил?

Какво намирах аз, преди да чуя
гласа ти – горски шепот на листа,
и ласките ти – сякаш нежна струя
от бистър водопад на пролетта?

Като отшелник, скитал еретично
към чуден свят, изпълнен от покой,
намерих и познах във тебе всичко,
с което бих възкликнал: "Боже мой!"