The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Завинаги една

Шепна те, но трудно споделима
е за тебе болката ми днес.
В спомени ли само да те имам -
като дата, име и адрес?

Ще долита в ъглите навярно
твоят смях, от пориви звънлив.
Някоя искрица ще ме парне,
без да се превърне в огнен взрив.

В щрих от залез ще те нарисувам.
Ще те вая с капчици води.
И дано ликът ти да изплува
в ситен прах от падащи звезди...

Трябва ли отново да прекрача
прага, за копнежи забранен?
Скитник, който проси те от здрача,
за да те сънува като ден...

В нежен стих, подобен на стихия.
В глътка радост. В шепа синева.
Шепна те... Но как да те отпия
в тръпките на моите слова?

Може би си обич неживяна.
Блян бленуван. Лунна светлина.
В нощите ми тихо прошептяна.
Болката... Завинаги една...

HatshepsutTopic starter

Останах ли?

Останах ли за теб неразгадаем,
енигма от прикрита самота?
Една любов, изпросена назаем
и куп недоизказани неща.

Останах ли в мечтите ти стихия,
която невъзможното твори?
Невинното ти утро да открия
и с дъх да те загърна призори.

Останах ли ти нежно постоянство,
от спомена - горещите следи?
На мислите ти приказното странство
в двореца от мъждукащи звезди.

Останах ли ти трепет и надежда,
огнище за несбъднатите дни?
Дъжда послушай, в капки как изцежда...
Останах... И те моля - остани!

HatshepsutTopic starter

Синьо

С виновен спомен чувството се губи.
Бледнее от копнеж неприютен.
На самотата ласките са груби.
Тя търси цвят, но никога червен.

А аз не бих могъл да я тълкувам
защо се крие в други цветове.
В какви ли багри обич да рисувам
и дъх, все още силен да зове?

Жадуват ли мечтите милостиня,
нищожен грош за просеща ръка?
Ще бъдеш ли за мене роза в синьо,
подобно къс небе, или река?

Небето не прошепва ли далечност?
Реката не завлича ли без дъх?
Любов дали е равна на сърдечност
и близостта - на недокоснат връх?

Едничък цвят готови да изгубим
в палитрата на сбъднатия блян,
не е възможно вече да се влюбим,
щом синьото у нас е океан...

HatshepsutTopic starter

Приливна вълна

Все още те сънувам от копнения.
Мечта, подобно приливна вълна.
Дори мигът - от теб неприютеният,
сега е само лъч от светлина.

Не бях брегът, покрит от нежни бисери.
По дюните не писах редове.
И ти си тръгна, някак си орисана
да търсиш в мрака други брегове.

Вещаха ти надежди вълноломите.
Привличаха те острите скали.
От чувствата ми - пясъчни отломъци
дори не предусети, че боли.

Сега съм само пристан от съмнения.
На спомени далечната мъгла.
И някога, след бури и крушения,
при мен да се завърнеш би могла.

Подобно сън в черупките на мидите
или луна, загърната в сатен,
когато нощ посипва персеидите
в зениците на поглед опростен.

HatshepsutTopic starter

Усмивка от лъч

Все още те търся в следите ни, старите.
От дъжд неизмити. В леда незамръзнали.
Изпълват се с радостна глъч тротоарите,
където възпирахме нашето бързане.

В реликви, изплетени с тихо мълчание,
чертахме листа от пресечени кръгове.
Не знаехме още съдбата каква ни е.
От огън негаснали. В болка нелъгани.

Светът ни се струваше пъстра измислица.
Букет от дъги. И мъниста рисувани.
Разказана приказка с глас на орисница
и истинен трепет с оброк за векуване.

Все още те търся в следите ни, старите,
и плахо прекрачвам изгубена граница.
А слънчево зайче трепти в календарите
с усмивка от лъч...
На любов... Или странница...

HatshepsutTopic starter

В спомените

В спомените - стари керемиди,
пазя всички твои дъждове.
Даже любовта да си отиде,
ако някой друг те призове.

Моят покрив дълго си валяла.
В утрини и вечери - за мен.
Облачно-възвишена и бяла.
С поглед, от забрава напоен.

Дим ли бях, политнал от комина,
в чувствата стократно прегорял?
Щъркелът отдавна си замина.
Може би за теб е оцелял...

Аз съм остарялата ти стряха,
гледаща към твоето небе.
В чакане косите побеляха.
Самотата гостенка ми бе.

Шепите простирам под улука.
Гръм да екне. Дъжд да завали.
С вадичка, подобна на пролука,
този зов дано те преболи...

HatshepsutTopic starter

Платно от незабрава

В сърцето си света не бих държал.
Един едничък зов от теб му стига.
А онзи сняг, косите навалял,
ще се стопи в крила на чучулига.

И дланите ни пак ще са гнезда,
в които дъх мечтите ще разстели -
онези бистри капчици вода,
дъждувана от шепнати предели.

Мигът ще бъдем само аз и ти -
за времето, в очите ни пленено.
За ден поне ще спре да се върти
така неумолимото вретено.

Да се припомним - в смисъл и следи.
И в тон от недовършена соната.
Да видим как красивото преди
се връща в близостта на сетивата.

До рамото ми докосни глава -
мигът ни вечност ще роди тогава,
щом нишките от чиста синева
отдавна са платно от незабрава...

HatshepsutTopic starter

Послепис

Понякога ще идваш в послеписа,
макар да съм прочетен епизод...
На гларуса - в заглъхналия писък.
На полета - в изгубения свод.

А нашата мечта неизживяна
по пясъка ще скита до зори,
и с бялото на плувналата пяна
красивите ни мисли ще гори.

Макар и мимолетен, като мида,
в черупките запазих глас до глас -
та в оня миг, когато си отида,
седефено да шепнат само нас.

До тъмната далечност на прибоя
една луна в пътека ще блести.
Погледнеш ли я - вярвай, че си моя,
и твоят дъх зова ми ще прости...

HatshepsutTopic starter

Танцувай!

Танцувай с вятъра, когато
дъхът от болка загорчи,
и търсиш невъзможно лято
в притворените си очи.

Навярно той ще те погали,
тъй както аз не бих успял...
Една надежда да разпали
в един копнеж осиротял.

Дори да бъде пантомима -
нощта напомня за танго.
Все още чувството го има
и ти не питай към кого...

Следите вятърът си скрива,
подобно птица в небеса.
Пристига в зов. И си отива.
Рисува в твоята коса.

А ти - тангото дорисувай.
На пръсти тиха се върти.
Танцувай с вятъра! Танцувай!
И той гласа ми ще шепти.

HatshepsutTopic starter

Оставѝ ми следа

Оставѝ ми следа. Да те има.
Незабравена в мен. В мисълта.
Светъл образ от вечност незрима.
Жарък въглен, горящ в пепелта.

В невъзможните още сезони
нарисувай желани следи.
Като птица в разлистени клони
или диря в дъждовни бразди.

Да си спомням ръцете ти бели.
Вседокосвани с лунно сребро.
Всяка ласка в среднощни предели.
Всеки порив. И всяко добро.

И гласът ти, от буря извлечен,
през догадките в зов да твори
оня смисъл - красиво далечен,
че неземната обич искри.

И се връща при мен. И остава.
Като изгрев над лумнала степ.
Оставѝ ми следа. Незабрава...
Миг, преди да възкръсна за теб...

HatshepsutTopic starter

Огърлица

Спомените - слънчеви мъниста,
кой за огърлица нареди?
Може би надеждата ми чиста,
че е живо всичко отпреди...

Че цъфтят по моите поляни
весели глухарчета в рояк.
Сякаш са мечтите разпиляни.
На съдбата трепетният знак.

Кой и как светът ми нарисува
с толкова красиви цветове?
Щастието - сън да ми се струва,
сякаш дивна фея ме зове.

С пръчица да сбъдне чудесата.
Приказките, шепнати в зори.
Да гори от влюбеност росата...
Даже и в сълзите да гори.

Хладно ми е. Нека се посгрея.
Пари огърлицата. Трепти.
Феята си тръгва. И немея.
Искам благослов да прошепти.

Времето назад да не отлита.
Да се върнат минали лета.
Спомените в мене да разплита
тази огърлица, любовта...

HatshepsutTopic starter

Летен спомен

Събери ветровете ми в своите шепи -
тези бурни стихии от плам.
И това, за което очите са слепи,
ще е нашият приказен храм.

Платноходки - душите ни - нека пресичат
сини заливи с бели ята.
Всеки изгрев на огнен дворец да прилича.
Всеки залез - къщурка в жарта.

Всяка мида копнеж да ни бъде. И песен,
сътворена в седефен роял.
Раковина да шепне от порив, отнесъл
любовта й до нежен корал.

И когато ръцете ни в зов вълноломен
прелетят над лъчисти води -
ще ни има завинаги в летния спомен,
като птици в рояк от звезди.

HatshepsutTopic starter

Нова страница

Не превръщай душата ми в стара молитва.
Невъзможност недей ми веща.
Ако птицата има крила и полита -
няма как да я плаши нощта.

Ще превърне перата в разпалени свещи.
Греещ факел ще бъде сред мрак.
А искрите, от толкова нежност горещи,
пак ще станат в очите ни знак.

Не задържай душата ми в тясна килия
и с присъда недей ме вини.
Ако в ручея спи мимолетна стихия -
ще събори вековни стени.

И сълзите в забравата, тихо проляни,
ще са дъжд, който спомня мечти -
на онези сънувани наши поляни,
гдето изгревът още трепти.

Пожелай си душата ми - ручей и птица.
Нова страница в нас отвори.
До последния ред на съдбата-корица
всички пориви в теб ми дари...

HatshepsutTopic starter

Отново

Светът отново тих ще завърти
на сливането нежната спирала.
И сгушена до мен ще бъдеш ти,
за кратък миг дори не закъсняла.

На чувството - секундната стрелка.
На допира - усещане за двама.
А аз, потънал в теб, ще изтъка
от светлия ни спомен монограма.

Ще скитаме по нощните треви -
в следите, незабравени от вчера,
а вятърът учуден ще върви
над сенките ни - сбъдната химера.

И птица ще се шмугне край листак -
навярно да ни види съкровени -
сред трепета на падналия мрак
как светят в нас звездите уловени...

И щом отвори смисълът врати,
а две сърца се спомнят до забрава,
светът отново тих ще завърти
това, което винаги остава.

HatshepsutTopic starter

Пред зимата

Прогизнала от сбъднати циклони
една любов виновно остаря.
Сълзите си невидимо отрони.
Искрите си нестоплено горя.

Сърцето - рало, в облаци забито,
поиска синевата да прости
онези светли спомени, в които
не може вече птица да лети.

Дори да помни колко сме си дали -
тя няма над очите да кръжи,
щом топъл дъх, тревите задържали,
безмълвието в бяло заскрежи.

Самотен гръм над хребетите пусти
отекна в зов от минали лета,
а есен с дъжделивите си устни
целуна ни и всичко опустя.

HatshepsutTopic starter

Чакана есен

Усещам дъха ти и пулса в ръката, която
провежда през себе си мисли и чувства в слова.
Събирам безкрая в докосване. Тръпките - в ято,
което е стрелнало свойте криле в синева.

Отново завзела престола на климата есен
дамгосва с печата си хиляди жълти листа.
От мъдрост ли, обич ли, сякаш светът е унесен
и аз изповядвам пред него словесна мечта.

А той се усмихва: "Повярвай ѝ! В нея са скрити
гореща молитва, надежда и приказен зов..."
Здравей моя чакана есен! От теб са мечтите,
които ме хвърлиха в дебри на лес от любов!