The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Когато съм до теб, а ти до мене...

Въздъхвай ме! Отново, и отново!
Молитва да си бъдем. И олтар.
А времето - от прозата сурово,
да пише в рими своя календар.

И бръчиците, врязани в лицата,
да станат непреплувани реки -
в онези брегове на светлината
с безвремие на влюбени стрелки.
 
Добрата участ нека ни открие.
От случване светът да полети.
Крилата му - докрай да бъдем ние.
Пределите му - само аз и ти.
 
Несбъднатите още рубикони
красиво да прескача младостта.
На щастието в слънчевите клони
да трепкаме, подобни на листа.
 
Въздъхвай ме! Светът от Дъх роден е.
Дъхът ни стопля! И Дъхът - твори!
Когато съм до теб, а ти до мене,
се сбъдва невъзможното дори...

HatshepsutTopic starter

Съдбата, която остава

В разпиляност - до капка, сълзяща на дъно.
В неизпитост - до ручей, прелял бреговете.
Аз отново от нежност докрай ще потъна,
за да бъда за тебе по малко от двете.

В прежаднялост - до суша в напукани устни.
В нацелуване - въглени в тиха жарава.
Пак те имам - събрана в тревоги и чувства -
за да бъдеш съдбата, която остава...

HatshepsutTopic starter

Не съм те имал...

Не съм те имал мимолетна.
Минутата ми с теб е ден.
Дори с усмивката ти цветна
за цял живот съм зареден.

В един букет да те открия.
В едно учудено врабче.
Съдбата пак ще е стихия,
готова да ни повлече.

И всички блеснали площади
ще бъдат облаци за нас,
където невъзможно млади
върти стрелките си компас.

Не съм те имал неживяна.
За теб се срещат в паметта
огнищна жар и морска пяна
през всички минали лета.

Жарта остана - за да пари,
а пяната - да украси
невидимите календари
по оределите коси.

До онзи миг, когато спрели,
стрелките в нас ще са крила -
за нови сбъднати предели
през бряг от сребърна мъгла.

HatshepsutTopic starter

Поставих те високо в любовта си...

Поставих те високо в любовта си.
Дори не те достигаха зениците.
Погледнах те и казах ти: ,,Мечта си!"
Съперници ми бяха само птиците.

Набрах цветя, родени сред скалите.
Дори на върховете сред тревиците.
Венец ти сплетох - радост за очите.
Съперници ми бяха само птиците.

Открих в морето остров на забвение.
Запалих огън. Лумнаха искриците.
Издигнаха се в стихопосвещения.
Съперници ми бяха само птиците.

В сърцето си родих те, като полет.
Докоснах те, погалих ти къдриците!
За лъч от свята обич те помолих!
Съперници дори не бяха птиците...

HatshepsutTopic starter

Синя безбрежност

Ще те измоля в мигове лазурни -
да те погаля, както помечтах.
А вятърът игриво ще се втурне -
в дъгата на очите ти от смях.

Ръце, като черупките на мида,
ще се доплуват - бисерни в нощта.
И късче вечност в нас ще се съзида
с красиви светлинки на паметта.

През спомените тихо да проблясват.
За мен и теб. За лято и вълни.
Една любов, окъпана от ласки,
безбрежно синя ще ни заплени.

HatshepsutTopic starter

Някъде...

Някъде... Зад топлите ти ириси,
в трепета на поглед утолен,
своя пристан чувството намира си -
стар моряк, от скитане солен.

Някъде... Зад устните ти влюбени,
с думите, разперили крила,
пак ще кажеш колко ти е хубаво -
даже сън за мен да си била.

Някъде... Зад тайнството на дланите,
в тръпката - да помниш дъх и плам,
миговете, искрено желаните,
чакаш ме отново да ти дам.

Някъде... Изгубени от сливане,
капчици, търкулнати в поток -
като две сърца се преоткриваме,
приютени в огъня на Бог.

HatshepsutTopic starter

Спасение

Ръцете ти са пролетни пашкули
сред острите виелици на зимата.
Затопляш пребледнелите ми скули
с онази нежност, винаги незримата.

Гориш снега до капчици от вяра.
Спасяваш ме в лъчи единосъщие -
с очите си прекръстила олтара,
молитвена за моето възвръщане.

В съдбата ми, небесно просияла,
напомняш вечност, вдъхната на тление.
Ти ангел си, роден от святост бяла,
а аз съм скитник, вързан от спасение.

HatshepsutTopic starter

Дълго завръщане

През дългото завръщане към себе си,
светът ни е скала за покоряване -
и тайната се крие не от ребуси,
а в огъня на нашето отдаване...

Къде и как в нищожното сме мръзнали
е вече без значение в забравата -
поне една мечта да бихме дръзнали,
с онази жар, затворена от лавата.

Веднъж със теб да бъдем лято в зимата
и птиците да пеят по площадите,
а в шепите от пламенното взимане -
една от друга да се шепнат кладите.

През дългото завръщане към себе си
да пламнем, споделени от безвластие.
Едва тогава, ти живот, вълшебен си,
а името ти винаги е Щастие.

HatshepsutTopic starter

Искри на естеството

Не спирай с умореното "кога".
Сърцето търси смисъла, когато
след бурен дъжд от блеснала дъга
светът ни се усмихва непознато.

Не казвай невъзможното "къде",
щом вятърът събира ни, където
една мечта с лъчите си преде
красивата усмивка на небето.

Не питай пак учудена "защо",
когато нямаш отговор... Защото
въпросите са нежното длето
за всичките искри на естеството.

HatshepsutTopic starter

Насън и наяве

Понякога сънят ни ще твори
това, което с теб не сме живели.
Мечтата върхове ще покори,
а погледът - невидими предели.

Дъждът ще бъде плискащ водопад
и вятърът - нашепване на лира.
А поривът ни - невъзможно млад,
в следите преживяно ще прозира.

И празници от дивна синева
един след друг ще пишат календара.
Животът ще е сбъднати слова,
а щастието - вдъхнато от вяра.

Но даже - без среднощни чудеса,
пак утрото ми с теб да ме намира -
готов съм вечността да понеса,
щом този сън наяве не умира...

HatshepsutTopic starter

Фенерът, който сбъдва нас

Далечната звезда блести,
а близкият фенер мъждука.
Къде ли ще откриеш ти
копнеж за своята сполука?

С един човек неприютен
или в мечта непокорена?
Какво е слънчевият ден
в така сумрачната вселена?

Дали от сбъдване боли,
щом няма кой да те споделя?
Високото до студ дели,
подобно ледена постеля,

но близкото е шепа жар
и пламъче, което сгрява...
Бъди прегръдка, шепот, дар!
Бъди мигът от незабрава!

Очи в очите. Глас до глас.
И не звезда, но светла лира -
фенерът, който сбъдва нас,
в една вселена се побира.

HatshepsutTopic starter

Диви виелици

Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...

В древни легенди танцували нимфи по хребети.
С пъстри венчета, заплетени в буйни коси.
Пръсти юнашки им служили нежно за гребени...
Нимфа бъди ми! Дори да решиш, че не си!

Чудото - някъде в твоите пръсти е вързано.
То ще лекува копнежа, от студ парцалив.
Имаш конеца, иглата... Започвай със възела -
тази милувка, която ме прави щастлив...

Тази прегръдка, от нощни тревоги изискана.
Жива легенда в изпръхнали бледи уста.
Бели парцалчета в мъжка молитва за искреност,
сякаш от лятото зов на зелени листа.

HatshepsutTopic starter

Съдба

Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.

С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама.
Ще напълним джезвето да къкри с омайни треви.
А в пътеките тесни на вечно тревожната памет
всеки спомен ще бъде орисник. И нас ще мълви.

Непрежалена пролет ще среща горещото лято.
Есента ще постели на зимата нар от листа.
Ще белеят косите ни - щастия в сребърно ято.
Ще си шепнат ръцете, тъй както се милват уста.

И светът, уж бърлога, ще бъде възможен за всичко.
Оня блеснал простор над заспалите в клена мъгли.
Ако свиеш съдбата ми - свий я, тъй както обичаш
и прегръщаш до болка... И знаеш, че сладко боли.

HatshepsutTopic starter

Залез

Потърси в догорелия залез пътека за двама ни.
Да опърлим нозете си с въглени в нощен котел.
Там се гонят мечтите ни - вечерно диви и пламенни,
нарисувани бурно от вятъра с жар-акварел.

Потърси в догорелия залез кандило за криптата
зад която са скрити най-светлите думи за нас -
тези силни копнения, сякаш луни неизсипани,
за които не стига дъхът в онемелия глас.

Потърси в догорелия залез надежда за утрото,
осребрило косите ни с пръски лазурна роса.
И след будната нощ за сърца, премалели от лутане,
да сияят зениците в сини от зов небеса.

Потърси в догорелия залез идея за смисъла -
всичко в нас си е струвало - даже до сетния миг.
За души-лунатици, родени от късчета искреност,
всеки залез е изгрев, и всяка искрица - светлик.

HatshepsutTopic starter

Презимувай в мен

Презимувай в очите ми с чиста надежда за пролетност.
Ще се върна по-истински. Хребет, обагрен от цвят.
И небето ти синьо ще бъде прошарено в полети -
тези птици, които едва ли у нас ще заспят.

Презимувай в ръцете ми с порив за дълго докосване.
Те ще бъдат прелели реки от стопения сняг.
За да търсят копнежа на твоите цъфнали острови.
Аз да бъда водата, а ти - озареният бряг.

Презимувай в сърцето ми с трели за вятърно сливане.
Дъх до дъх ще се шепнем край щъркели в млада трева.
И светът ни учуден ще гледа как с теб го откриваме -
като мисли, които възкръсват до светли слова.

Презимувай в душата ми с цветна молитва за вричане.
Кръг от двама да бъдем. Събрани - дъга до дъга.
И красивата вечност, до вчера останала ничия,
ще е нашето истинско сбъдване - днес и сега.

HatshepsutTopic starter

Остани за душата ми есен

Остани за душата ми есен. В самотно сбогуване.
Нека дъхнат от устните жълъдно стари мечти.
Като извор, закътан под шума, ти беше тъгувана,
и ослушвам се аз - да го чуя как тихо шурти.

Непредвидено сам - рея поглед в тревите посърнали.
Да усетя сълзите ти - някаква капка дори.
Всичко с теб ли си дадохме? Или пък всичко сме върнали?
Зов и шепот. Докосване. Шепа лъчисти искри.

Сухи съчки в нозете ми пукат за късно причастие.
Листопадът - и той като мен, от умора е спрял.
Може би е утопия нашето търсено щастие
или просто късметче от вятърно щур карнавал.

Полетяло далеч - като дребна калинка през пръстите.
Пожълтяло листо, с нерисувана вечност за нас.
Няма знак и послание. Само следи от отсъствие.
Сякаш ехо от ехо на скрит от дъбравата глас.

Остани за душата ми есен. По своему искрена.
Нека с теб ни върти оня мъдър и чист кръговрат.
Може би ти отново за обич ще бъдеш поискана -
като извор, закътан под шума от друг листопад.

Similar topics (1)