The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Шишман

ХАЙДУТИ - тема посветена на българското хайдутство

Started by Шишман, 15 August 2019, 16:47:09

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ШишманTopic starter

  ВЕЛИКИЯТ ВОЕВОДА
 П. Хитов бе почетен в Сливен.
Българското родолюбие помни и почита своите народни юнаци !   



__________________







ШишманTopic starter

"ДУПНИШКИ ХАЙДУТИ"
 Нещата напредват. И град Дупница се представя добре.




ШишманTopic starter

ПОКЛОН
  Апостол Петков Терзиев - Постол войвода     
Бил е голяма работа ! Борец за българщина и враг на всичко либерално, социалистическо, модерно и чуждо.  Държал е на чистата българщина и вярата. Истински народен юнак - герой.  Такива народни юнаци ни трябват и в днешни дни ! А не някакви лигльовци гледащи и борещи се да не обидят тия - ония и да угодят на всичко ненормално и изкривено. Изкореняване на злото трябва , а не толерантност и либерализъм.  Според днешните изкривени мерки, тоя ще го определят за средновековен , изостанал и архаичен и какво ли не. 
 Как мислите дали Апостол воевода им е честитил байрамите на ислямистите ? Може и да го е правил, ама по неговият начин !           











image share



ШишманTopic starter

Димитър Калъчлията
Той е преследвал и наказвал ония турци, па дори и българи, които са изтезавали своите братя. Бил е виден защитник на българите, правил е в селата църкви, чешми, кладенци, помагал е на бедни и недъгави и затова българите го много обичали и го криели цяла зима помежду си.
                                                                                        Никола Обретенов


Димитър Калъчлията (по рождение: Димитър Стоянов Котев) е български войвода и хайдутин, роден в Торлак махле (дн. Загорци), Сливенско. Хайдутувал през 40-те и 50-те години на 19 век. Повече от 12 години четата му обикаля из Одринско, Сливенско, Търновско, Шуменско, Варненско, из Добруджа, но свърталищата му са били Сливенският и Котленският балкан и Бакаджиците. Турците давали специална награда за главата му.
Отначало бил в четата на Бойчо войвода, а след това сам става войвода на чета, в която привлича и др. видни хайдути като Пейо Буюклията, Ж. Чернев, Г. Трънкин и пр. Той често пъти ходил при своя любим приятел и сподвижник Пейо Буюклията в хайдушкото скривалище край Батова Куюджук (дн. Дебрене, Добричко), и заедно са нападали турските кервани, пътуващи към Цариград. По време на Кримската война 1853-1856 подпомага руските войски в Североизточна България. След приключване на Кримската война в Сливен за окръжен управител е назначен Зеинил паша, който изпраща 500 низами /войници/ да търсят и заловят опасния хайдутин. По свои хора Калъчлията му изпраща следното послание: "Напращай низамите да се бъхтят на хаос, защото заплатите им само за цървули няма да стигнат."
Тайно от местните турски власти добруджанското население изпраща до султана оплакване от разбойниците, поднесено в Цариград от специална делегация. Скоро в Русе пристига висшият турски чиновник Къбръзлъ Кючук Ахмед паша със специални пълномощия да се справи с разбойничеството. Пашата бързо разбира, че местната полиция е ортак на турските банди и първата му работа е да смени цялата полиция. След това за нула време се справя с разбойниците. По това време е заловен и Димитър Калъчлията. За властите в Цариград той също е разбойник. Още повече че след войната се обединява с турския хайдутин Солак Мустафа и двамата повеждат съвместна борба срещу официалната власт, която еднакво притеснява бедните българи и турци.

... И тъй до 1850 година у нас по цяла Тракия, Македония и Дунавна България; беше такова време, че където и да искаше да иде человек по работа — по пътищата или на полето, то тъй никак не беше сигурен, че ще се върне жив. Само едно беше добро, че турското правителство не забраняваше на българите да носят оружие и да се пазят. Единственото средство за предпазване беше това. Само ако някои хора бяха по-сърцати и умееха да носят оружие и сами да се вардят — това беше спасението. Но как един пастир или земледелец ще се варди, когато той трябва да работи. Тъй също и пътникът отде ще знае, бедният, зад кой бук или камък го дебнат, че да се опази?

Ще забележа и това, че имаше тук-там и български чети, но те ходеха под турски имена, тъй щото не можеше да ги различи никой от турските чети. Такъв беше Бойчо войвода от Тревненските колиби, село Цепараните, който подир 1828 година беше заловен от русите и пратен в Сибир със двамата си братя Иван и Петър. Но сетне, щом намерили сгода, те избягали от Сибир, но само Бойчо и Петър, а Иван е бил убит от братята си, защото, като бягат, той си счупил крака и не е могъл да върви с тях. Затова го и убили. И тъй, Бойчо и Петър са намерили в Цариград, а оттам пък Бойчо захванал да ходи по горите — всяко лято, само че под турско име, а брат му — хайдут Петър се заселил в Добруджа и се укротил. По-сетне, като се разчу, че пак ще има война между Русия и Турция (не помня добре 1850 или 1852 ли се захвана тъй наречената Севастополска война), но щом захвана тя, дето имаше турски предводители на шайки, изпратиха и тях да се бият със Русия, а на тяхно място се появиха пък други, тъй наречени по турски ,,качаци" или бегълци, които не искат да се бият с неприятеля (по български се наричат ,,дезертьори"). Та те пък сега напълниха горите. И тъй, обири, убийства от такива — колкото щеш! ... Та в това време се появи отново същият Бойчо войвода с неговите чираци Пею Буюклията, Димитър Калъчлията, Злати от село Конари и Петко войвода от Копривщица.
И тъй, през времето на тъй наречената Севастополска война през 1850 до 1855 и 1856 година по нашите места навсякъде беше много лошо от турски чети. Щом стана примирието на Севастополската война, турското правителство взе мерки да се изтребят горепоменатите чети и в града Сливен беше пратен един паша по име Зейнел паша. Щом дойде в Сливен, той се разпореди да се изловят всичките шайки. Само от Айтоска околия докараха в Сливен 250 турци, участници в шайките. Колко са били изловени от другите околии не зная. Имаше едно турче по име Мустафа от Сливен, което бе ходило около града 3—4 години време и беше наплашило хората до немай-къде. И все не го залавяха, защото го защитяваха по-влиятелните турци в полицията. Но преди да пристигне Зейнел паша в града, полицията се разтърча, улови турчето Мустафа и го изпрати за Едирне, и го убиха по пътя, за да не изкаже, че по-първите турци от града Сливен са му били в помощ, за да обира и обезчести толкова невръстни момичета.

Зейнел паша беше довел със себе си и 500 низами, с които той преследваше четите. Инак той с местните турци нищо не можеше да направи, защото тия щяха да потулват разбойниците.

И тъй, след като се унищожиха турските чети, останаха само българските, а те не бяха много — само Бойчо и Димитър с по 12 другари. Най-сетне (това беше през 1856 лято или 57) Бойчо войвода не можа да се опази; с помощта на българските потери и турските убиха го близо ,,Хаинбоаз", в Лява река, на мястото, наречено ,,Бели бук", а байрактаря му Курти раниха, но се отърва жив. Още неколко момчета останаха мъртви на това място, а оставалите се пръснаха.

И тъй, след 25 години върлуване на Бойчо войвода, свърши се всичко на ,,Бели бук". А Димитър Калъчлията мина с четата си по Варненско и Шуменско, но не можа да се задържи, та се върна пак по Ямболско, но видя, че не ще може да ходи, та разпусна другарите си и остана той сам с Георги Трънкин от Сливен. Криеха се тук-там по приятели, докато хванаха най-сетне Димитра в Балчик, а Злати — в Сливен, а Пею беше уловен в Ямбол. С това се завърши изтреблението на сичките чети — и турски, и български. Само Димитър Калъчлията се отърва: като го карали от Балчик за Варна, той убил по пътя жандарина (заптието), който го е карал. Ето как е станало това убиване: Димитър, както бил окован в синджири и вървял, на едно място направил си една цигара да пуши тутюн. Тъй също и жандарина бил запалил цигара и пиел тутюн, Димитър прибрал синджира в едната си ръка и поискал от жандаря да си запали цигарата. Без да му дойде на ум, че Димитър ще го убий, жандаря се приближил до него, за да му запали цигарата, а Димитър го ударва със синджира по главата и го сваля на земята. Убива го и зима ключа от него, отключва железата, взима му оружието и ето го пак по хайдутлук. Тъй също и Злати, не зная как, но се отървал и пак се събраха двамата другари и захванаха да ходят с турски тескерета (пашапорти) като търговци на коне от град в град и като имаха по пътищата и в градищата приятели — ханджии; и те продължиха още една година и обраха доста богати турци. В Сливен, по времето на същия Зейнел паша, дошле в града като търговци Злати и Димитър. Ханджията бил техен ятак, укривател, та им помогнал да оберат Ибрахим енфеджията. Нощем влезли в дома му и нищо никой не усетил, че са те. Всеки мислеше, че това е пак турска работа. И най-после Димитър беше заловен в град Шумен. Бил и малко пиян и как се е случило това, не знам. След залавянето му закарали го в Русчук. Но по него време беше изпратен от Цариград един паша по име Кабръзлията с поръка да заобиколи всички главни затвори в България и където има големи престъпници, по негово усмотрение да им реши съдбата и да ги избеси. И тъй, при идването си в Русе Кабръзлията обесва Димитра Калъчлията. ...

Източник: www.promacedonia.org/bmark/ph/ph_nh_2.htm

ШишманTopic starter

Ние българските родолюбци не забравяме: нашите хайдути и воеводи !
     Поклон пред великият воевода !
Истински пример за подражание!
На 22 февруари 1918 г. в град Русе умира войводата Панайот Хитов.     



ШишманTopic starter

ЗА МЕНЕ ТОВА Е ВАЖНОТО
 А не резултатите от изборите .
РК" Хаджи Димитър"Сливен към НД"Традиция"отбеляза 175 години от рождението Таньо войвода. Поклон! Бог да прости Воеводата !
Поздрави за тия родолюбиви българи.



ШишманTopic starter

Хайдути - народни закрилници на род и вяра  и юнаци !



ШишманTopic starter


 ГОЛЕМИЯТ ИНДЖЕ ВОЕВОДА
На 17 юни 1821г. геройски загива в сражение с турци в битката при Скулен, Молдова на река Прут - Стоян, наречен Индже войвода. Един от най-прославените български хайдути. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на XIX век. Най-значителна негова проява е участието му през 1810г. с Бимбеловци в заговор за основаване на българска самостоятелна държава в Странджа. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821г. като хилядник, заедно с Кара Кольо.
Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (от турскиото ince, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на ХVIII век.
Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево).Според друга версия, описана в ,,Индже еничарина" (2006г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева(1939-2011), Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На 7-годишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията.
През 1806г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир.
За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".



ШишманTopic starter


ШишманTopic starter

  СЛУЖИЛИТЕ НА БЪЛГАРЩИНАТА ХАЙДУТИ- НЯМА ДА БЪДАТ ЗАБРАВЕНИ
 А и не трябва !     



_____________________

ШишманTopic starter

  ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ !
И в днешни дни има хайдути и четници на пук на ненормалните модерни хора !       



__________________________


ШишманTopic starter

    ЧЕСТИТ ГЕРГЬОВДЕН НА ВСИЧКИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА БЪЛГАРСКОТО ХАЙДУТСТВО !
 На тоя ден по време на робството хайдутите ни са излизали по горите да се бият с поробителите и да пазят народността и вярата. Прибирали са се по Димитров ден. За това и св. Георги и св. Димитър са били и са закрилници на българските хайдути.
п.п.
понеже някои мислят че Вангелия Гущерова - Ванга и подобните и вещици са светици: не , не са и хайдутите никога не са вярвали на такива.       




ШишманTopic starter


ШишманTopic starter


ШишманTopic starter

ВОЕВОДО НЕ СМЕ ТЕ ЗАБРАВИЛИ - ОЩЕ ИМА БЪЛГАРИ !

Дано и за напреде има такива юначни българи.
_______________________________________
Цеко Петков е роден на 10 март 1807 г. в семейството на Петко Пешев от село Дългошевци (днес Замфир). Семейството му произхожда от рода на участника в Чипровското въстание Тодор Терзията (Комитата). Цеко Петков се жени за Руса Петкова, с която има три дъщери -Камена, Цвета и Сава, и един син – Иван.
Младият Цеко Петков е активен ятак на хайдушките войводи, действащи в Северозападна България – Саво войвода от Голинци, Точо войвода и Иван Кулин от Медковец. След като турци посягат на двете му сестри Вълкана и Гена Цеко Петков излиза хайдутин в четата на Иван Кулин. Скоро по съвет на Кулин, Цеко се отделя като войвода на самостоятелна чета от 9 души. С четата си извършва многобройни нападения над тероризиращи раята турци, като за по-големите акции Цеко Петков обединява силите си с четата на Иван Кулин.
През 1836 г. с четата си участва в Манчовата буна в Берковско. След потушаването на въстанието Цеко се връща в родното Ломско. През 1841 г. минава Дунава и взима участие в Браилските бунтове в четата на Владислав Тадич, а след това и във Втория браилски бунт под ръководството на Георги Раковски. След провалянето на бунта заедно със стария му четник Димитър Панов успява да избяга в Русия.
След завръщането си в Ломско Цеко Петков е избран за кнез в Момин брод и взима дейно участие в подготвянето на Въстанието в Северозападна България от 1850 г. – избора на въстаническия комитет, сформирането на въстаническите чети и съставянето на оперативния план. Заедно с 232 други кнезове подписва и молба за помощ до сръбския княз Александър Караджорджевич. След избухването на въстанието на 29 май 1850 г. застава начело на отряд от 150 – 200 въстаници, разположен около Момин брод и Дългошевци, който обаче е разбит от силни турски части настъпили откъм Лом. Остатъците от отряда, начело с Цеко войвода и Димитър Панов се присъединяват към отряда на Иван Кулин, който обаче отново е разбит при Белоградчик и при село Гърци (днес Градец).
След неуспеха на въстанието през 1851 г. застава начело на няколко мирни демонстрации във Видин, при една от които е арестуван. Три години престоява в окови във Видинската крепост, като е подложен на мъчения. Освободен е през 1853 г. след застъпничество на руското пратеничество начело с княз Александър Меншиков и емигрира във Влашко. Включва се като доброволец в Кримската война и участва в отбраната на Севастопол.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). При освещаване на Самарското знаме на 6/18 май 1877 г. старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите ,,Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско И зло да бяга от страх пред него, а по дире му да настане траен мир и благоденствие!". Войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Проявява се при Преминаване на Троянския отряд през Стара планина.

След освобождението е народен представител от Белоградчишка околия в Учредителното събрание. Участва в приемането на Търновската конституция. Народен представител в 1 Обикновено Народно събрание.




ШишманTopic starter


ГОЛЕМИЯТ КАПИТАН ПЕТКО ВОЕВОДА
За съжаление след освобождението се забърква в политиката.




Similar topics (5)