• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 May 2021, 21:15:36

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12797 Posts

Шишман
4997 Posts

Panzerfaust
804 Posts

Лина
716 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21241
  • Total Topics: 1334
  • Online Today: 89
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 60
Total: 61

Българската кухня!

Started by Hatshepsut, 02 August 2018, 22:55:35

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

Quote from: Hatshepsut on 02 August 2019, 07:51:18Не мисля, че точно в тази тема има основания за прояви на национален нихилизъм. Нашата кухня си е много добра, това, че не е прекалено изтънчена или прекалено екзотична не е някакъв недостатък, примерно ние не ядем кучета, жаби или насекоми и не би трябвало да се срамуваме от това :)
Това казвам и аз: кухнята ни не е изтънчена и кой знае колко разнообразна, но това не само че не е лошо - това е даже предимство. То не е само яденето на жаби и насекоми. В т.н. изтънчени кухни примерно доматите се берат само в 5 сутринта при не знам си какви условия, чушките пъ к по обяд и други такива щуротии. Наблягат на някакви странни дребнави и незначителни неща, в които няма никакъв смисъл. Случвало ми се е да опитвам изтънчена кухня и ми се е догаждало.

Hatshepsut

Как НРБ уби разнообразието в кухнята


Преди 1944 година българската кухня е разнообразна и отворена към света. В НРБ обаче поне осем вида сирена и редица други продукти изчезват от трапезата. А на тяхно място идват "вкуснотиите" на столовете

С навлизането на европейските търговски вериги в България и покрай конкуренцията в хранителната и аграрната индустрия хранителните навици на българина се промениха. На масата му днес има италиански сирена, европейски колбаси и много други чуждестранни специалитети. Само преди 30 години нещата изглеждаха другояче: до края на 1989 в българските магазини можеха да се открият само по два-три вида сирене и кашкавал. Подобно беше и разнообразието от трайни и малотрайни колбаси - разбира се, не наведнъж.

Преди идването на съветските войски и налагането на "народната власт" обаче изобилието от местни и вносни продукти по пазарите в България е било много по-голямо. Стандартизацията на храната по съветски модел, затварянето на пазара в рамките на СИВ, индустриализацията и налагането на любимия на Ленин модел на обществено хранене са довели до изчезването на десетки традиционни за България продукти. Продукти, които в наши дни вече не съществуват, поне не и масово.

Поне осем български сирена са практически изчезнали и днес са непознати, пише в книгата си "Производство на традиционни млечни продукти при домашни условия" професор Петър Груев, публикувана през 1994 година. В рецепти от ловешката кухня от 1893, издадени от Регионалния исторически музей в Ловеч, откриваме продукти като октопод, миди, охлюви и китова мас. А това означава, че те са били нещо обичайно за пазара в първите години на Третата българска държава. От реклами на търговци в стари вестници се вижда, че в магазините и кръчмите е имало отбрани алкохолни напитки, вина и бири от цял свят.

Тънката книжка "Производство на традиционни млечни продукти при домашни условия" на проф. Груев е написана с цел да се възстановят технологиите за производство на изчезналите млечни продукти. Шанс за това Петър Груев вероятно вижда в завръщането на частното животновъдство и малките мандри в началото на 1990-те.

Кои са изчезналите български сирена?

Да започнем с Куртмач (Куркмач) и неговата разновидност - куртмачово сирене. Интересното е, че технологията на производството на този продукт е открита в италианската специализирана литература. Приготвя се след изваряване на овче мляко и вкусът му се описва като близък до сладка, но гъста сметана. Ако продуктът се остави да узрее и ферментира, се получва куртмачово сирене. Ахчакът е друг изчезнал вид меко сирене, което узрявало при съхраняване в стомна. Поставянето му в този съд позволявало да се транспортира на далечни разстояния и да има необходимата за това трайност. Преди употреба стомната се чупела. Производството е възможно и в други съдове. Негов братовчед е катъкът - при него се добавяло бяло саламурено сирене. Сегашният катък по магазините няма много общо с оригинала. Разновидност на катъка е тулумското сирене, тоест катъкът узрява в тулум (торба от животинска кожа, наричана още мях). Смята се, че рецептата е останала от каракачаните. В Централните Родопи това сирене е известно и като "мяхово сирене" или като "ядково сирене" - заради това, че се образуват своеобразни ядки, в които са съчетани няколко консистенции и вкусове - от този на извара, през бяло сирене и кашкавал. Малки количества от него могат да се опитат и в наши дни - като атракция за туристи. Разбира се, тулумското сирене сега не се съхранява в мях, а в буркани.

Преди Първата световна война най-популярното сирене в Родопите е битата брънза. По пазарите в Пловдив е било известно и като Рупско сирене, тъй като предлаганото там се е правело в района, наричан Рупчос - около селата Хвойна, Павелско и Орехово.

Освен тулумското сирене, каракачаните приготвяли и сирене Стромботири, известно още като "кремик сирене" или "жилавец", което траело цяла година.

Освен изброените в книгата на проф. Груев сирена, преди 1944 в България са били популярни и рецепти за млечни продукти от съседните страни, чийто вкус отдавна е забравен. Каймакът например, който все още е специалитет в Сърбия, е бил част от българската трапеза до 9-ти септември.

Столовете като "кълнове на комунизма"

"В утвърдения от третата редовна сесия на Народното събрание доклад "За ускоряване на развитието на народното стопанство" ние си поставихме задачата да подобрим и разширим мрежата на общественото хранене с оглед в перспектива постепенно всички наши съграждани да получават готова, евтина и питателна храна", пише в доклад, изнесен пред Политбюро на 18 май 1959 година. В документа се прогнозира, че през близките няколко години ще се премине от "индивидуално-семейния към обществения начин на хранене". "Този начин не само осигурява икономия на материални и трудови ресурси, но изменя коренно бита на семейството, освобождавайки жената от тежестта на домакинския труд", се посочва още там. Както в почти всеки документ от соца, така и в този доклад се цитира Ленин, който наричал столовете "кълнове на комунизма" и ги смятал за важен фактор за "социалистическото преустройство на бита на народа".

Голяма част от работещите в столовете в НРБ нямат готварско образование, храната в повечето заведения за обществено хранене е с голяма надценка, а освен това съществуват и проблеми с необходимата техника.

От документа, намиращ се в дигиталната колекция на Държавна агенция "Архиви", не става ясно кой е неговият автор. За негово съжаление, но пък за наше щастие "индивидуално-семейният начин на хранене" е оцелял, а с него и част от кухнята и кулинарията. Общественото хранене в годините на социализма обаче е довело до почти пълно унифициране на рецептите и изчезване на много традиционни продукти.

https://www.dw.com/

Hatshepsut

КАТМИ по Родопски. Една автентична българска рецепта


Такива катми пробвах и ядох за пръв път в едно малко селце над Мадан по време на един поход в Родопите (като студент).
Жената ги печеше на сач на огън. Гребеше с един черпак от една огромна очукана тенджера едно такова тесто като шупнала боза ...

Мажеше сача със смес жълтък от яйце и разтопена мас с един разрязан на две картоф и набучен на двузъба вилка.
И мажеше всяка катма обилно с домашно бяло масло. Щедро сподели с нас катмите и изобщо не й струваше труд да ни каже как ги прави.

Бях толкова впечатлен, че си записах продуктите и как ги прави в едно тефтерче дето си го сурнех с мене и в което си записвах разни неща.
Не че не бях ял катми (Баба на село ни ги правеше едва ли не през ден, но по друг начин).
Преди години си открих тефтерчето, направих ги и се върнах в младите луди години.

От тогава си ги правя, когато имам повече време и ми е кеф за нещо по-различно. Задължително предварително си купувам и домашно масло...
Този път ги правих заради новата придобивка – чугунения сач.
Все пак моя вариант е леко адаптиран по отношение на маята (предпочитам сухата бързодействуваща мая).

Продукти:
Около 1 кг пресято брашно
2 пакетчета (по 7 гр.) суха мая
1 ч.л. сол
1 с.л. захар
1 кофичка кисело мляко
1 ч.л. сода бикарбонат
1-2 с.л. разтопено масло (или олио)
Вода – около 800 мл (но това зависи от качеството на брашното и куп неща)

Жълтъка на едно яйце и три четири с.л. разтопена мас – за намазване на сача

Масло – за намазване на катмите (количеството зависи от вкуса)

Приготвяне:
Брашното се разделя на две части – едната около 700 гр., другата около 300 грама (грубо казано 2:1).

В една голяма купа се изсипва брашното, слагат се маята, солта, захарта и водата като се разбърква – ползувам тел за разбиване на яйца.
Захлупва се с капак и се оставя да втасва на топло място – след поне 40 мин. сместта е бухнала, има пуканчета и е увеличила обема си.

В друга съдинка се прави същото с останалото брашно, което се разбърква по същия начин с киселото мляко, в което с малко оцет е загасена содата като там се слага и разтопеното масло.
И тази смес се покрива и оставя да си почива.

След около 40 мин. двете смеси се  събират заедно и разбъркват. Трябва да се получи гъста каша (по-гъста от палачинково тесто). В този момент ако е много гъсто, може да се поразреди малко с вода или да се добави малко брашно, ако е рядко.

Пак се оставя за около до час да втасва – пак се появяват пуканчетата и наново бухва (дори сякаш увеличава обема си двойно).



Следва печенето:
Сачът се загрява добре и след това се намалява силата на котлона (моят е на 9 степени, намаля се на 5-6-та).
Сачът се намазва с яйцето и мазнината и се сипва тестото с черпак – трябва да е по дебеличко налято – около 3 мм.
Кагато се появят дупчиците и леко стегне, значи е опечена, обръща се от другата страна за около минута.
Изглежда ето така:



Подреждат се в чиния и се мажат с домашното масло – малко или повече, зависи от вкуса.

Горе долу това е. Защо се процедира по този начин – да се разделят двата вида смеси, не ми е ясно, но резултатът е превъзходен.

Никакви пресни млека, никакви яйца в тестото. Тогава това не било катма, а било марудник или нещо друго.



За изяждането няма да давам съвети – кой както иска: със сирена, със сладка или с двете, или с мръФки и т.н.

Да ви е сладко!

https://opoznaybulgaria.com/

Hatshepsut

Как да си направим мътеница


Мътеницата е наричана още бутаница или мътàн. Представлява млечна напитка, подобна на айрана, традиционна за България. Но в никакъв случай не трябва да се бърка с айряна. Получава се при процеса на домашно извличано масло, получено от равни количества прясно и кисело мляко.

В най-обичайния вариант се прави от краве мляко, но не е изключено да бъде направена и от козе, овче и биволско мляко. Разликата с айряна е и още в по-гъстата му консистенция, и наличието на по-голям процент масленост. Съхранява се главно на хладни места.

Вкусът на прясната мътеница е сладък, но след ден-два ферментация добива типичният си кисело-резлив вкус. В миналото мътеницата е била широко разпространена, най-вече в летните месеци. В последните години обаче тази напитка е изместена от айряна, най-вече заради индустриализирането и увеличаването на дела на градското население, както и заради по-лесния и бърз начин на приготвяне.

Необходими продукти:

Равни количества прясно и кисело мляко (може да се приготви и само от кисело мляко), подходящ съд – бутин (цилиндричен дървен съд с бутало или такъв от алуминий, с въртяща се дръжка; може да използвате и най-обикновен буркан от 0.8 мл. ), вода.

Начин на приготвяне:

Млеката се поставят в избрания съд, като температурата им трябва да е около 36-38 градуса, за да се отдели по-лесно маслото. Добавя се и малко количество вода, около 1:3 спрямо количеството на млякото. Започва да се ,,бие" с буталото или да се клати буркана, около половин час. Целта е на повърхността да се образува жълт слой масло.

То се обира и течността под него е мътеницата. Тя е вторичен продукт, получен при отделяне на маслото от млякото. Охлажда се и е най-добре да се остави няколко дни да ферментира. Тогава е най-добра за пиене, тъй като вкусовите и и полезни качества се засилват многократно.

Има много рецепти, включващи мътеницата. Поради трудното и откриване обаче, е най-добре да си я направите домашна. Ако не стане от първия път не се отчайвайте - на нашите баби и дядовци са им коствали години да усвоят тази технология.

https://gotvach.bg/

Hatshepsut

Тархана


Ако сте от Сливен или имате нещо общо с моя град, думата тархана /някои я наричат трахана/ не ви е непозната. Минавайки около сергиите на сливенския пазар, там където възрастни жени продават набрани от дворчетата си плодове или зеленчуци през лятото и компоти и туршии през зимата, почти е сигурно, че ще видите едни малки торбички пълни с розово-червени трохи. За това точно тези торбички и тяхното съдържание искам да ви разкажа.

Отдавна исках някой подробно да ми обясни как се приготвя както самата тархана, така и традиционното оригиналното ястие, в което тя е основен участник.Защото въпреки, че изглежда обикновено, в правенето на тарханата няма нищо обикновено. Даже си е истинска магия.
  За рецептата, подробното обяснение и споделените насоки за приготвянето на любимата ни тархана искам сърдечно да благодаря на Даниела Таргова и нейната прекрасна майка Дора Таргова. Първата, че намери време да запише подробно и да ми разкаже, а втората че сподели за мен рецептата на това сливенско вълшебство в чиния.



Заредена с информация, сядам да ви преразкажа цялата магия на тази суха супа.Защото може и да си мислите, че сухите супи са само в пакетчета и са измислени в ново време, но в действителност в сливенския край това не е нещо ново и непознато, а се прави от много, много отдавна. И за разлика от тези в пакетчетата, този продукт е наистина натурален и без консерванти.

 Две са основните съставки на тарханата,които я правят уникална и не толкова лесна за приготвяне. Първата е подправката тарханол или тарханово. Прилича много на копър, но съвсем не е така. Аромата е по-различен. Както самата тархана, може да го намерите на пазара и ако не знаете какво е, няма да обърнете внимание на тези изсушени сухи клонки подредени като букетчета.
  Другата важна съставка е истинския квас. Приготвянето му не е трудно, но си иска време и внимание, затова повечето хора в Сливен си го взимат от църквата.


ТАРХАНА :

Дозите на продуктите са приблизителни и малко на око.
1 кг домати
1 кг червени чушки
2 кг брашно
букетче тарханово/тарханол/
една кафена чашка класически квас


   Доматите и чушките се нарязват на ситно, сваряват се да омекнат и се пасират до получаването на еднородна маса.
   Така получената каша се връща на котлона и вътре се прибавя букетче тарханово. Жените на пазара, които го продават обикновено слагат точното количество в малки пакетчета.

"Тархановото се купува от пазара (майка си го купува от там или взима от съседки), много прилича на копър, но има съвсем различен аромат. Има и на други места из България подобна подправка, но мисля, че само в Сливен и региона се приготвя с нея прословутата суха супа (защото това си е супа на прах!)."

   Кашата къкри до сгъстяване. После внимателно се махат клечиците (стъбълцата) тарханово. Оставя се да изстине и след това се добавя кафената чашка квас и двата килограма брашно. Обърква се до получаването на меко тесто (може да поеме и малко повече брашно).

"Квасът се взима от църквата (майка го взима от нашата църква Св. Богородица), във всяка църква продават и обикновено е точно една кафена пластмасова чашка."

   Така полученото меко тесто оставяме за два дни да втасва.Когато видим, че се е надигнало, лекичко потупваме с ръка да спадне и така поне три, четири пъти за тези два дни.
"Направо си го нашамаросваме."
   След втасването и потупването правим от тестото малки питки. "Колкото длан плоски питки."
Редим питките върху платнена кърпа или чаршаф. Оставяме ги за два, три дни да съхнат на топло и сенчесто място и периодично ги обръщаме, за да изсъхнат добре.
   Като дете съм виждала в сливенски дворове да се сушат такива питки,заедно с корите за юфка.
   След като станат леко трошливи, смиламе с машинка за месо или енергично стриваме с ръце. Така получените едри "трохи" отново връщаме на платнената кърпа да доизсъхнат за още един, два дни. "Трохите", вече изсъхнали съхраняваме в платнени торбички.

   Някога тарханата се е съхранявала в платнени торбички, днес те естествено са заместени от стъклените буркани или си остава в торбичките, в които се продава.

   "Моята баба шиеше много красиви платнени торбички за тарханата. Като бях в Сливен исках да ги снимам тези торбички (за да ги видиш), но майка каза, че вече са много избелели и... не можело да  ги снимам." Все пак се надявам някога да ги видя, защото са част от цялата тази традиция по приготвянето и съхраняването на тарханата.

   Приготвихме тарханата,но това не е всичко. Тя разбира се може да се използва като добавка към супи и яхнии,сгъстява ги,а вкуса им става невероятно богат. Докато се бавих с написването на тази статия, пробвах тарханата на различни жени от пазара. Някоя беше сложила повече чушки, друга повече домати и беше интересно как се открояваше вкуса им.Аз основно я използвах в зеленчукови супи, но разбира се я приготвях и по традиционния начин.

  Вече си имате готова тархана,дали сте си я приготвили или купили няма значение, имате си в буркана/торбичката един напълно прекрасен и вкусен продукт. Време е да го използваме по предназначение, така както се приготвя в много сливенски къщи. Традиционния начин за приготвяне на тархана е не по-малко интересен от самата тархана.



Сега и приготвянето на самата супа:
Кипваме около литър вода ( дозата е за 5 човека), леко подсоляваме.
Пет пълни лъжици (по лъжица за човек) от сухата супа разтваряме в малко топла вода и изсипваме във врящата вода.
Разбъркваме непрекъснато до сгъстяване. Получава се гъста крем супа.
Разпределяме в чинии.
Нарязваме на кубчета  или начупваме за да е още по автентично сух хляб и пускаме в супата.
Запържваме в малко масло или олио лъжица червен пипер и "църваме" тарханата.
Допълваме с настъргано саламурено сирене.
* Ако хляба е сух може да се начупи още в самата супа, но ако е по мек е добре това да стане във всяка порция при сервиране за да не се разпадне съвсем.



 Малка страна, а на всеки километър различна рецепта. Тази е една от традиционните за Сливен и района. Ако някога минавате покрай пазара му, вземете си торбичка от тези вълшебни розово-червени трохи. Ще зарадвате възрастната жена, която ги продава и ще имате един вкусен традиционен продукт за спомен от града ни.



https://svetlalola.blogspot.com/2017/11/blog-post_17.html

Лина

28 December 2020, 21:07:00 #20 Last Edit: 23 January 2021, 20:38:29 by Лина
Моята баба, Бог да я прости много обичаше тази сиромашка трахана, сама си я правеше с мая, черен пипер....

Че как сме забравили киселото зеле, вярно че зелето преди 1000 г. е дошло в Европа и навярно в Азия го подкиселяват отдавна, но не и по нашия начин.

Има различни пропорции на зеле и сол, моята любима рецепта е на 100 литра вода (а не зеле) да се сложи 3 кг. и качествена каменна сол. Става съвсем слабо солено зелето, ако случим и зелето да е българско Кьосе си става трепач.

Зелеви сарми

По света има различни варианти на сарми, но си има имаме и българска рецепта.
Нашите зелеви сарми са за нашия вкус най - хубавите.
Рецепта няма да слагам, то кой не знае как се правят сърми?
Рецептата търпи леки разлики, но класическата плънка съдържа основно кайма смес (свинска и телешка 60/40), много лук, подправки, полусварен ориз, а някой слагат и домат или доматено пюре, задушени в доволно количество олио. Може да се сложат ситно нарязани гъбки.
Което си спомням от моята баба, за да станат по-блажи сармите  преди да завие листото слагаше и парче сланина  :wink: .
Сварените сарми могат да се запекат (у нас обикновено на втория ден, каквото е останало) и във фурната. Зелевите сарми могат да се приготвят и във гювече.




За Бъдни вечер се правят постни сарми, където плънката е от булгур и ориз, моркови, доматче и лук най - общо казано.

Hatshepsut

Къде се прави истинският хляб?


"Вкусът беше различен"

Вече второ поколение българи расте с тази мантра, повтаряна ни от майки и бащи, баби и дядовци, с убеденост, че всичко, което те са вкусвали, е по-добро от всичко, което ние ще близнем. Но не всички вярват на това - не и Станимир Желязков и Богдан Богданов, които са върнали нещо наистина различно- отпреди времето на нашите баби и дядовци. Хляб.

"Веднага се усеща в стомаха. Това е първото усещане, стомахът, който започва да работи. Иначе е спрял, с всички тези промишлено произведени хлябове. Те така са направени, че затлачват организма. Хлябът, който ние предлагаме, той е направен по възможно най-истинския, традиционен начин", обяснява Богдан.


Богдан Богданов, майстор-пекар

Той пече хляб повече от десетилетие в Стара Загора. UNESCO го обявява за "Живо човешко съкровище" заради познанията и уменията му в занаята. Богдан е майсторът хлебар, който заедно със Станимир управлява отворилата преди три месеца хлебопекарна "Милин Камък", която може да намерите на номер 15 на едноименната софийска улица.

Както и други бизнеси, това не е въпрос на спонтанно хрумване  - подготовката започнала далеч преди първия случай на COVID-19 в Китай. Открили прекрасно място, най-вече заради построената през 1934 г. пещ с площ 12 кв. метра, на сравнително централно място в столицата.

Как се прави истински хляб

Хлябът, който пекат в "Милин камък", съдържа само три неща - брашно, вода и сол. В този факт, който е и прекрасен рекламен слоган, има малка тайна - Богдан втасва хляба не с индустриално произведена мая, а с жив квас, който сам отглежда.

Квасът също е просто вода и брашно, но изисква специално "отглеждане", за да ферментира по правилен начин и да бъде достатъчно силен - на практика е колония от живи организми, дрожди и млечно-кисели бактерии. С него тестото бухва по-бавно, нуждае се от повече майсторлък и внимание при месенето и оформянето, което се прави на ръка и отнема много повече време.

"Ето го хлябът -  само с четирите стихии. Бабите в планината и до ден днешен могат да изградят пещ за хляб. С кал, с  пръчки... Съвременният човек не може да направи това - да вземе брашно, вода и сол и да направи това. А то е било нещо, което е част от живота", обобщава майсторът.

Ползва се чиста изворна вода, а брашното е сериозно предизвикателство. Тук има отстъпки от автентичността, просто защото старите сортове пшеница почти не съществуват - те са с полегнали класове, не се жънят с комбайн, раждат малко.

"Във всичките ни хлябове има тъмни брашна. Много главоболия имаме с тъмните брашна, тези, които се предлагат в България, са много кофти качество. Ползваме много ръжено брашно, само на едно единствено място има брашно, където е цялата ръж смляна и изчистена както трябва, в което всичко си има. На други места я осили ще има вътре, я ще липсват триците...", обяснява Богдан.


Хлябовете се поставят със специална, изключително дълга лопата,
директно върху пещта

В пекарната пресяват винаги брашното, ако хората правят това, ще намират осили и в най-популярните брашна от магазина

И при самото печене има специален подход - ако предишните пекари са ползвали намазнени тави, сега хлябовете се слагат на дъното на пещта.

"Тук треперим, да не залепне един хляб за друг. Използваме инфрачервен термометър, защото не можем да разберем на 12 квадрата къде как е нагрято. Мисля да сложим и термовизионна камера, за да ни даде цветово каква е температурата"

Не се ползват течни горива - Богдан и Станимир са поръчали специална горелка, която работи с пелети. Иначе от стандартните горива остават сажди и влияят на вкуса на хляба.

Дори ленът, в който втасва тестото, е по специална поръчка от Литва. Необработван, небоядисан лен от този тип се намира трудно.

"Голямо предизвикателство е, ние знаем, че така трябва да бъде и точно това нещо да правим, по възможно най-автентичния начин."

Хлябът като мисия

За Богдан хлябът не е просто продукт, а и обект на изследване. През годините е търсил всякакви сведения за рецепти, практики, техники на правенето на хляб у нас. Колекционира готварски и земеделски книги, издирва всичко на тема хляб, издавано някога в България.

"Нали хлябът е свещен? Да, ама ако отидете на едно петохлебие в който и да е храм на Великден ще видите едни найлонови торби с нарязан хляб и сложена една свещ отгоре... И това е свещеният хляб?!"

Ако днес на трапезата хлябът е нещо като добавка към основното ястие, в миналото той е бил много по-хранителен, много по-балансиран откъм вещества, така че дори човек да яде само хляб, да може да оцелява.

Хлябът в магазина сега често е не особено вкусен, "ако не си много гладен", и пълен с "всякакви неща, на които не им е мястото там", смята майсторът-хлебар.


Основните четири вида хляб, които се предлагат в "Милин камък" - ръжен, пшенично ръжен, с лимец и бял

Истинският хляб седи по цяла седмица свеж. И засища за цяла седмица.

В пекарната работят още четирима млади пекари.

"Основното нещо е продуктът, но другата наша цел е създаването на съвсем различен тип организация, базирана на различен тип отношения. Не между шеф и работник, а по-скоро изграждане на култура. Това не е свързано само с междуличностните отношения, а и с отношението към храната, към хляба", обяснява Станимир

Корпоративната среда не му е чужда - работил е на високи мениджърски позиции в големи компании. Но сега иска да смени начина си на живот, да изгради "един различен тип организация".

Въпреки пандемията, бизнесът върви. Повече впечатление им е направила разликата между София и Стара Загора по отношение на търсенето и активността. Имат вече и хора, които купуват всеки ден.

"Нали засищаше за цяла седмица?", питам.

"Явно го изяждат веднага...", усмихва се Богдан.

Той признава, че не е вярвал, че по-възрастните хора могат да харесат хляба, разчитал е на младите, които търсят нещо ново и по-вкусно. Но и пенсионери са сред клиентите на "Милин Камък".

"Не може на всеки да се хареса, има хора, които няма да го харесат. Освен хляба, другата ни концепция е предлагането на сандвичи. Правим класически принцеси - с възможно най-добрата кайма, кашкавал, масло. Предлагаме и филия с масло, филия с лютеница - има училище наблизо, макар и сега да не работи", разказва Богдан.

И сега пещта не изстива, но е възможно в бъдеще да работи и 24 часа в денонощието. Трябва и дисциплина в производството на хляб, това е процес, в който ако не спазваш тайминга на различните етапи, няма да имаш консистентен продукт, обяснява Станимир.

"Всяко грамче и всяка минутка е важна. Важно е да има дисциплина, важно е и да има желание за работа. И работата да ти харесва", обобщава той.

https://clubz.bg/110536-kade_se_pravi_istinskiyat_hlyab