• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

19 September 2021, 14:15:19

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13845 Posts

Шишман
5796 Posts

Panzerfaust
985 Posts

Лина
776 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23646
  • Total Topics: 1361
  • Online Today: 66
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 45
Total: 45

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
avatar_Hatshepsut
Водна кокошка

Лиска


Лиската, наричана още белочела водна кокошка, черна лиска, курнида (Fulica atra) е птица от семейство Дърдавцови. Среща се и в България, популацията е стабилна, поради което е разрешена за лов от 1 октомври до 31 януари.

Дължината на тялото на лиската е 36 – 42 cm, тегло 0,6 – 1,2 kg, а размахът на крилата – 70 – 80 cm. Оперението ѝ е сивочерно, матово, със синкав оттенък по корема. На челото има бял, рогов израстък, вратът е сивочерен, а шията – черна. Няма бял цвят на подопашието. Няма полов диморфизъм, но се наблюдава възрастов. Младите индивиди са сиви или тъмнокафяви в горната част на тялото си, сивобелезникави – в долната и тъмнокафяви отстрани. При тях бялото петно липсва, вратът е тъмнокафяв, шията – черна. Клюнът при възрастните екземпляри е млечнобял, а при младите – тъмносив. Краката са зеленикавожълти, с широки листовидни кожести израстъци около пръстите, а очите – яркочервени.

Лиската е широко разпространена в Европа, Азия, Северна Африка, Австралия и островите Нова Гвинея и Тасмания. В северните части на ареала е прелетна птица, а в южните – скитащ и постоянен вид. Зимува в Западна и Южна Европа, Северна Африка и Южна Азия. В България се среща през цялата година. По време на миграционния период ята от лиски могат да се срещнат край всички водоеми в страната. Зимува главно по крайбрежието на Черно море, а през размножителния период предпочита блатистите местности край река Дунав и морето. Птиците, които зимуват край бреговете на Черно море пристигат от по-северни от нас страни през октомври и остават до февруари.

При плуване, главата на лиската се поклаща в такт с движенията на краката, което прави разпознаването ѝ лесно, даже и от далеч. От водата излита тежко, набирайки скорост с тичане по водната повърхност. Лиската излита, като бяга продължително по водната повърхност и много пъти излиза на брега. Често издава характерния звънлив звук ,,чук-чук-чук", а също и разнообразни крясъци. При миграция и зимуване образува големи самостоятелни ята.
Лиската обитава сладководни и полусолени влажни зони. Търси храната си по водната повърхност или във водата, като се гмурка до 3 – 4 метра дълбочина, с отскок от повърхността. Храни се с части на растения, семена, охлюви, водни насекоми, червеи и рядко с дребни рибки.

Лиската е моногамна птица и мъти два пъти годишно. През размножителния период тя е подчертано териториална. Защитава настървено ,,своята" част от водоема дори от по-големи от нея птици като лебедите. Този период започва от първата половина на април и продължава до началото на август. Брачните двойки се образуват по време на миграция. Женската прави гнездо на брега, непосредствено до водната повърхност или на купчина тръстики върху водата. Изгражда го от листа на водни растения. Снася между 5 и 10 жълтеникави яйца на тъмни петна и точки. Двете птици ги мътят на смени около 21 – 24 дни. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да тичат и плуват добре. През есента младите птици образуват големи ята.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Лиска


Зеленокрака водна кокошка


Въпреки името си зеленокраката водна кокошка се придвижва с еднаква лекота по суша и по вода. Често може да се види как се разхожда край реки и блата, търсейки храна. Понякога тя се отдалечава значително от бреговете и посещава ниви, градини и ливади. Случва се да построи гнездото си до съвсем малки водни басейни, например локви в парка, но то винаги се намира близо до бавнотечащи реки или застояли води. Зеленокраката водна кокошка остава незабележима, когато блатото е малко, но в езерата се показва безстрашно. На места тя се е превърнала почти в домашна птица и както лебедите позволява разхождащите се да се доближат до нея.

Зеленокраката водна кокошка се възползува от всеки удобен случай без много труд да се снабди с храна. През зимата тя навестява бунища и кокошарници. Храни се с всичко, което намери, с дребни животни и растения, като преобладават растенията и части от тях. Това са плодове, семена и млади листа от камъш, папур, ръждавец, водна лилия, лютиче, водна леща. Към тях тя добавя водни мекотели (обикновени и плоски блатни охлюви) или сухоземни охлюви (черупчести и голи), а също така дъждовни червеи, паякообразни, насекоми и попови лъжички.

С построяването на гнездото се заема мъжкият, а женската му доставя необходимите строителни материали. Достатъчни са му 3 до 5 дни. Птицата свива гнездото си в крайбрежната растителност върху плаващи клони. То е кълбесто струпване от листа на камъш и перуника, смесени със сухи треви. Пиленцата могат да се придвижват почти веднага след излюпването си, но през първите дни остават в гнездото, тъй като родителите им ги хранят. Много скоро малките се научават сами да търсят и да намират храна, но възрастните продължават отчасти да ги подхранват до 3 или 4 седмици. Младите птици от първото годишно люпило помагат на родителите си и редовно хранят малките от второто поколение. Когато някаква опасност заплашва пиленцата, родителите им ги пренасят с човките си.

Зеленокраката водна кокошка не стои непрекъснато в гнездото си, докато не снесе всичките си яйца. Понякога от това изоставяне на яйцата се възползуват враните, за да пробият черупките и да изсмучат съдържанието. Така птицата е принудена да снася нови яйца. Има и други любители на яйцата на водната кокошка, например сивият плъх и невестулката. Невестулката пробива две дупчици в черупката и през тях ги изсмуква.

Човката продължава към челото с рогова пластинка (също както при черната лиска, ,,братовчедка" на зеленокраката водна кокошка). Въпреки водния си начин на живот водната кокошка има къси пръсти без плавателна ципа. Цветът на перата, разположени под опашката, позволява птицата да се разпознава отдалече.

Водните дърдавци, към чието семейство принадлежи зеленокраката водна кокошка, летят рядко, освен ако бъдат нападнати или когато отлитат в топлите страни. Обезпокоена, водната кокошка бяга по водата, размахвайки крила.

От април до юли зеленокраката водна кокошка снася един или два пъти годишно по 5 до 11 яйца. Под редкия пух на пиленцето прозира червеният, бледорозовият и синият цвят на главичката му. При излюпването крилцата са голи, червени и имат малък нокът, който пиленцето използува при катеренето си по растителността.

https://jivotni.eu/



Зеленонога водна кокошка
2
avatar_Hatshepsut
Обичам тихите недели...

Обичам тихите недели, във които
не мисля за нищо. Дори и за теб.
Не чакам. Не търся. Не искам. Не питам.
А просто съм в себе си. И е добре.

Изпращам няколкото закъснели птици
и тайно си представям, че летя.
Рисувам маргаритки по корицата
на някакъв тефтер във скучен цвят.

Допивам чая си. Банално ментов.
Но става даже и за стих...
Една мелодия минава в шепот
и гали клепките ми, и трепти.

И всичко е реално. И вълшебно.
Потъвам в малкия си, топъл свят.
И той пулсира целият от нежност
в една неделя, пълна с тишина...
3
avatar_Hatshepsut
Разни природни закони...

Все още има капчици от Лятото
в отделни песъчинки по брега.
Но Есента разстила тишината си
под бавните напеви на дъжда.

Все още слънцето обагря птиците
между тревожни облаци и ветрове.
Дърветата са остарели рицари
и вече не мечтаят за криле.

Това е тъжно, но съвсем естествено -
един безкраен, вечен кръговрат.
След всяко Лято, знаеш, идва Есен.
След всяка обич идва самота...
4
avatar_Hatshepsut
Дропла

Голяма дропла


Голямата дропла (Otis tarda) е птица от семейство Дроплови. Среща се и в България. Тя е най-голямото животно, което може да лети. Мъжките дропли достигат до 90 – 105 cm на височина, около 115 cm на дължина и 210 – 270 cm размах на крилете при тегло между 6 – 18 kg като най-често то е около 13 kg. Най-големият потвърден екземпляр е бил с тегло от 21 kg. Женските са по-малки и обикновено са високи 75 – 85 cm, дълги до 90 cm и с размах на крилете от 180 cm. Тежат средно около 4,5 kg. Гърдите и шията на женските са голи, за разлика от мъжките.

Дроплата е вид с транспалеарктично разпространение (от Португалия до Североизточен Китай). В Европа гнезди в Португалия, Испания, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Югозападна Русия. През последните 100 – 150 години, с увеличаването на обработваемите земи, частично разширява ареала си.

Разпространение и численост в България. Към края на XIX век е отбелязан, че гнезди повсеместно; по-късно е установен само в района на с. Златията, Добруджа и Варненско. Сега вероятно е изчезнал като гнездещ вид. Последните две непотвърдени наблюдения на гнездящи птици са от средата на 90-те години на XX век – с. Златията и край с. Безводица, Добричко. След 1990 г. е наблюдаван само през зимата.

В миналото голямата дропла е била много по-разпространена в България и вероятно населявала повечето обширни равнинни местности в страната. По костни останки от плейстоцен и холоцен видът е установен от палеоорнитолога проф. Златозар Боев в десетки находища, както в Северна, така и в Южна България. Те доказват че голямата дропла е била сред най-ценените ловни птици и повечето от останките ѝ произлизат от т.нар. кухненски отпадъци от древните селища.

Дроплата гнезди в разнообразни степни стации – разорани полета с ръж, хълмисти безлесни коилни степи (черноземни и глинести). В началото на юни снася 1 – 10 яйца. През последните десетилетия средният брой яйца в целия ареал на вида е намалял от 4 на 2. Малките се излюпват през юли и дълго остават с женската. Изборът на гнездовия участък е свързан не толкова с характера на стацията, колкото с наличието в съседство на животинска храна, необходима за малките в ранната им възраст. Той зависи от близостта и броя на мравуняците, защото мравешките яйца са основната храна на пиленцата и на младите птици. Новоизлюпените малки нямат голяма подвижност и хранителният им участък е ограничен.

Дроплата е застрашен от изчезване вид, включен в Червената книга. Биологична експериментална база ,,Калимок" прави опити за реинтродукция на вида в природата ни.

https://bg.wikipedia.org/


Малки дропли са засечени за първи път в района на Поморийското езеро


По време на редовния мониторинг на птици, провеждан в рамките на проект ,,Живот за Поморийската лагуна", беше регистрирано наблюдение на нов за лагуната вид – малка дропла или стрепет (Tetrax tetrax). Това съобщиха от природозащитната органзация ,,Зелени Балкани". Видът е включен в Червената книга на България като изчезнал (EX) и в международния червен списък на застрашените видове на IUCN като почти застрашен (NT).

Стрепетът е едра птица от сем. Дроплови (Otididae). Дължината на тялото му достига 42 см., но при полет размахът на крилете му стига 110 см., като тежестта на птицата рядко надвишава 1 кг. Отличава се със здрава телесна конструкция, тъмно жълти стабилни крака, сравнително голяма глава и къс оранжев клюн. Очите на птицата също са украсени в тъмно оранжево. Оперението му е маскировъчно сиво с черни петна, красиво офомящи вълни и бял пръстен на шията.

Счита се, че до средата на миналия век малката дропла е гнездила в страната ни. Има данни за регистрирани гнездящи двойки от района на Монтана и Плевен в Северна България и Източна Добруджа от края на XIX и началото на XX в. Срещал се е и в района на Бургаските езера, но през 50-те години на миналия век популацията им рязко намалява и стрепетите започват само да зимуват у нас. Множество са негативните  фактори, които водят до изчезването на този вид – унищожаване и промяна на местообитанията в резултат на разораване за земеделски цели, безпокойство, бракониерски лов.

Днес стрепетът е изключително рядък посетител за страната ни, като има отделни съобщения за единични птици в Приморска Добруджа.

Сега, на брега на Поморийско езеро, експертите са наблюдавали два индивида. С това списъкът на регистрираните в района на лагуната пернати обитатели нараства с още един вид.

,,В България има общо 420 вида птици, които или гнездят тук, или мигрират, или зимуват. Гнездящите тук птици са около 280 вида", съобщи в интервю за БНР Ирина Матеева, отговорник за европейски политики в Българското дружество за защита на птиците. От началото на седмицата БДЗП започна онлайн лекции в рамките на курса ,,Близки срещи с птиците". Предстоят и практически занятия чрез теренни излети за наблюдение на птици, обясниха природозащитниците. По време на обучението любителите на природата ще наблюдават птици в естествената им среда и ще се научат да ги разпознават. Курсовете не са самоцелни, а данните, събирани за птиците сред природата, се използват за природозащитни цели, каза Ирина Матеева като уточни , че желание за участие са заявили природолюбители от 13 града на България.


Стрепет (Tetrax tetrax) - Little bustard

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101437534/malki-dropli-sa-zasecheni-za-parvi-pat-v-raiona-na-pomoriiskoto-ezero-malka-dropla-strepet-tetrax-tetrax
5
avatar_Hatshepsut
"Шпигел": Ако приеме България в еврозоната, ЕС ще си създаде още един проблем


Изглежда, че Европейският съюз е в опасност да си създаде още един проблем, сякаш нищо не е научил от кризата на еврото."

Това пише германското списание "Шпиел" в коментар под заглавие "Спорно приемане в еврозоната: Нарастват притесненията, докато България се подготвя за присъединяване към еврото".


"България има значителни проблеми с корупцията и прането на пари. Въпреки това ЕС се подготвя да приеме страната като следващ член на еврозоната. Мнозина се опасяват, че това е лоша идея", пишат авторите Ралф Нойкирх и Михаел Зауга. Статията им, публикувана в днешния брой на германския седмичник, е илюстрирана с плакат от протестите от миналото лято, на който тогавашният премиер Бойко Борисов е изобразен с маска за лице във формата на банкнота от 500 евро.

Двамата журналисти са разговаряли повече от час с доскорошния служебен финансов министър Асен Василев и коментират, че след това "човек на първо място започва да се чуди дали е толкова добра идея България да се присъедини към единната валута". В текста не се разкрива повече от този разговор.

С едно изключение - когато се разказва какво се е случило след санкционирането на Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков:

"Новото правителство на България приветства хода на Вашингтон. Но реформаторите не очакват ЕС да използва същия подход. Когато поискал от американците помощ в битката с корупцията, тя пристигнала след 2 дни, разказва Василев. Европа в същото време пише кухи доклади и бездейства, допълва министърът. Той казва също, че не е получил никаква помощ от Германия."

Не е ясно и кога журналистите са разговаряли с Асен Василев, но цитират думите на Борисов "Ако не можете, потърсете ме, ще ви свърша работата", които той произнесе на 29 август, както и че през ноември България отива за трети път на парламентарни избори през тази година.


Напълно е възможно ГЕРБ (...) да се завърне на власт. И това ще е катастрофа за Европа.
сп. "Шпигел"

"Дългогодишният премиер лично подкопа демокрацията в собствената си страна. Той отслаби независимостта на правораздаването и раздаваше обществени поръчки на местни олигарси. Понеже бе по-дискретен от правителствата в Унгария и Полша, Борисов общо взето избегна остри критики от Брюксел и Берлин. Наследството му ще се усеща в България дълго."

Нойкирх и Зауга илюстрират това си заключение още в началото, като описват, че министър Василев ги е приел в просторна зала за пресконференции с "доста интересна история". "Смята се, че тук предшественикът му е получавал торбички с пари вероятно за замяна на политически услуги" [не се уточнява дали става дума за Владислав Горанов или Кирил Ананиев - бел.ред.].

"Василев описва брутално откровено кризата в политическата класа на страната си. Договори за обществени поръчки, раздавани години наред без конкурси и търгове. Значителен проблем са отсъствието на ефективен контрол и прането на пари."


Но може ли ЕС да да спре или забави приемането на България в еврозоната, питат авторите.


Те припомнят, че в началото на юни София е представила подробен план от мерки за подготовка за приемане на еврото от 1 януари 2021 г. Това е направил Василев, който "е чудесна отправна точка, ако някой се интересува да разбере дали страната му е готова да се присъедини към еврозоната".

Шансовете този план да се превърне в реалност изобщо не са лоши, пише от "Шпигел". България е покрила всички формални критерии, на които отговарят бюджетният дефицит, държавните дългове и инфлацията, а обменният курс на лева вече е обвързан с еврото. "Миналата година заедно с Хърватия страната стана част от ERM II и банковия съюз, което означава, че придвижването към еврото е необратимо. Дори ЕЦБ повече няма право на вето. Единствено точният момент може да се подбере подходящо. (...) Но наистина ли има смисъл да се приема държава с продължителни проблеми с корупцията, прането на пари и финансовия надзор".


Цитирани са евродепутатите от групата на "Зелените" Свен Гайголд и Даниел Фройнд, които са посетили България, както и Христо Иванов от "Да, България". Гайголд казва, че страната е добре дошла в еврозоната, но след като си оправи проблемите с корупцията и прането на пари, за да се избегне повторение на ситуацията с Кипър и балтийските страни - член да се превръща в център на голямо пране на пари. Фройнд гледа на процеса като на възможност за България с помощта на Еврокомисията и ЕЦБ да подобри финансовия си сектор.

"България има няколко сектора с комбинация на корупция, лошо управление и пряк или косвен държавен контрол, която предизвика натрупване на загуби и фактори на нестабилност", обяснява Иванов. Както той, така и други припомнят проблемите за еврозоната, които създаде приемането на Гърция, допълва "Шпигел". Според изданието водещи политици в България вярват, че Еврогрупата трябва да преразгледа намерението си скоро да приеме България в зоната на общата валута.

Тук изниква и името на главния прокурор Иван Гешев, посочван - според изданието- от представители на гражданския сектор и инициативи за борба с корупцията като една от най-големи пречки. "Многото проблеми пред България не могат да се решат бързо, дори да има мотивация" (у политиците). Адела Качанова от Българския Хелзинкски комитет е цитирана да казва, че докато той продължава да блокира корупционни разследвания и да защитава политици и олигарси, нищо фундаментално няма да се промени.

Следва цитиране на предупреждения за несигурност в прогнозите на различни международни институции за запазването на ниска инфлация, структурни проблеми на икономиката, много регулаторни пречки и банков сектор с относително висок дял на лоши кредити. Както и че с влизане в еврозоната може бързо да се покачат цените, което ще принуди правителството да увеличи социалните помощи.


Евродепутатът от баварския Християнсоциален съюз Маркус Фебер казва: "Аз съм за това да се изчака по-дълго. Иначе България бързо ще се превърна в поредната Гърция".

Ханс-Вернер Зин, бивш ръководител на мюнхенския икономически институт Ifo, е още по-критичен: "България видя от Гърция колко е яко, когато ти позволяват да си печаташ пари, признавани и в други държави", което според него е привилегия, която "ще предизвика инфлационен бум" в България, "който в крайна сметка ще я лиши от конкурентоспособност и ще я превърне в поредния чист получател на пари в един Европейски трансферен съюз" [така в Европа наричат неприемливата за мнозина идея богати страни като Германия да поемат финансовото бреме от лошо управление в по-бедните страни от еврозоната - бел.ред.].


"Шпигел" е смятан за близко до соициалдемократите издание. Олаф Шолц, министър на финансите, изненадващо увеличава преднината на ГСДП пред консерваторите от ПДС/ХСС до 6 пункта седмица преди парламентарните избори. В предизборните дебати той и партията му са обвинявани, че на власт ще реализират една неприемлива за десницата визия за социален съюз в Европа, в който обикновените работещи в Германия ще плащат помощите за безработни в страни като България. Социалдемократите отвръщат, че това са "глупости".

Правителството на Ангела Меркел одобри - като еднократно действие - Плана за възстановяване на ЕС, в който за пръв път Германия пое задължение солидарно да покрие задължение на другите държави членки, възникващо от емитирането на общи дългови облигации.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/09/18/4255027_shpigel_ako_prieme_bulgariia_v_evrozonata_es_shte_si/
6
avatar_Hatshepsut
Глухар


Глухарът (Tetrao urogallus) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България.
Представлява едра птица, с размерите на пуйка. Мъжкият е почти изцяло черен, с бял клюн, червени кожни издатъци над очите и бяло в основата на крилете. Женската е пъстра, с маскировъчен цвят и по-дребна. Младите птици приличат по окраска на женската. Излита рязко и силно, но лети лошо, което става понякога причина да се удари в някое стъбло или клон на дърво и да пострада.

Среща се в планините на повечето страни в Азия и Европа, включително и България, на север е по-широко разпространен и се среща и в равнинни гори. Като цяло предпочита тихи и спокойни иглолистни гори, богати на тревисти полянки, плододаващи храсти, дървета със силни и хоризонтални клони, на които спи, изобилие от вода и не на последно място – мравуняци. В България обитава иглолистни и смесени иглолистни гори от 1000 m н.в. до горната граница на гората в Рила, Стара планина, Пирин и Родопите. В последните години числеността му намалява заради унищожаването на естествения му биотоп и лова. В миналото глухарът е бил много по-широко разпространен в страната. Негови субфосилни находки са установени не само в планинските райони, но и в Дунавската равнина, Лудогорието и Тракийската низина. вероятно в миналото е населявал по-често и буковите и смесените буково-смърчови гори.

През лятото се храни с плодове, листа, насекоми и много рядко с гущерчета и дребни змии, които търси по земята, и единствено през нощта каца на някой здрав хоризонтален клон, за да спи. През зимата се държи предимно в клоните на дърветата и се храни с игличките на белия бор и смърча. Често гълта камъчета, които са много важни за храносмилането му. Активен е сутрин и привечер.


Токуващ мъжки глухар в Национален парк и защитена зона ,,Рила", България

Размножителния период започва през март и тогава мъжкият избира подходяща полянка, където токува. Пристига привечер в района и надава няколко крясъка от клона, на който ще спи, за да оповести присъствието си. Призори започва самото токуване, което прави или от клон на дърво, или кацнал върху някой пън. От време на време обикаля района на токуване, където се събират женските, и който е с диаметър между 50 и 100 метра. На моменти е толкова съсредоточен в ритуала, че престава да обръща внимание на звуците и движенията около него и става лесна жертва на хищници и ловци, заради това дълго се е мислело, че оглушава и това ,,оглушаване" е дало името на вида. Когато периодът на токуване стигне върховия си момент, мъжкият може да токува почти до вечерта. Глухарят е полигамна птица и мъжкият не полага никакви грижи за малките, по време на токуване понякога покрива до 3 женски за една сутрин. След това женските се оттеглят и приготвят гнездото си. Снася до 10 яйца с белезникавожълт цвят, много подобни на кокошите. Гнездото се намира на земята и представлява плитка ямичка, покрита с клонки и пера. Женската мъти толкова упорито, че може да стане лесно жертва на паднало дърво или хищник, като ястреба кокошкар, вълк или дива свиня. В първите дни след измътването голяма част от малките загиват по ред причини. Както и при другите птици от семейството, малките се излюпват добре развити и много скоро започват да ходят и да се хранят сами.

В много страни по света глухарят е ценен ловен обект. Може също така да се опитоми и да привикне с човешкото присъствие. Понякога ловци, намерили гнездо с яйца или пиленце, го отглеждат като дворна птица редом с кокошки и пуйки, които имат сходни навици при хранене и мътене.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Глухар



Токуване на глухар
7
avatar_Hatshepsut
Песен за обесването на бояджишкия комита Колю Попжелязков в Сливен

Какъв е спомен станало
в Кипиклии село голямо -
тоз Митьо, тоз дели Митьо,
Митьо ми кюпюклийчето.

Митьо по двора ходеше
и дребни сълзи ронеше.
Двете си деца носеше
Кольо и Калинка, двечките.

Митьова мама думаше:
- Митьо бе, синко Митьо бе,
що по двора ходиш и плачеш?
Дали ти, Митьо, домъчня
за твоето булче хубаво,
дето го вчера погребахме?
Или ти Митьо домиля
за твоите двата близнака,
дето сираци останаха?

Митьо си мама думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа -
аз не ми, мамо, домъчня
за моята булка хубава,
нито ми, мамо, домиля
за моите дребни дечица!

Мъчно ми е, мамо, жално ми е,
вчера като минах през Сливен,
през Сливен града голяма,
пустите сербез турчуля,
колеха, мамо, и бесеха,
видни и не видни българи.

Най-много мамо колеха
атлийци и кашлакьовци.
И сред Сливен, мамо, висяха
тринайсет черни бесилки.

На дванадесето висяха
български сербез момчета,
тринайсетата черна бесилка
на нея надпис висеше:
"Тука ще Митьо обесят,
тоз Митьо, тоз дели Митьо,
тоз Митьо кюпюклийчето!"


Атлийска песен
8
avatar_Hatshepsut
Accept - Thunder and Lightning

9
avatar_Hatshepsut
Общи дискусии / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - Yesterday at 21:19:07
Продължавам с една родствена на бухала птица, която не се среща у нас - Полярната сова

Полярна сова


Полярната сова (Bubo scandiacus) е голям вид сова от семейство Совови. За първи път е класифицирана през 1758 година от шведския естествоизпитател Карл Линей. Смятала се е за единствен член на отделен род, Nyctea scandiaca, но данни от митохондриалната ДНК секвенция (Olsen et al. 2002) показват, че полярната сова е много тясно родствена с качулатия бухал от род Бухали. Полярната сова е официалният символ на Квебек, Канада.

С жълтите си очи, черен клюн и бяло оперение полярната сова е лесно разпознаваема. Дълга е 52 – 71 cm с размах на крилете от 125 – 150 cm. Може да тежи от 1,6 до 3 kg. Полярната сова е един от най-големите видове в рода и в Северна Америка е средно най-тежкият вид сова. Възрастният мъжки е практически чисто бял, а женските и младите екземпляри имат някои по-тъмни пера в оперението си, при младите те дори могат да преобладават. С гъстото си оперение, включително и по краката, и окраска, сливаща се с околната среда през зимата, полярната сова е добре адаптирана към живота на север от Полярния кръг.

Полярната сова типично обитава северните полярни региони, където летува северно от 60-ия северен паралел. За нея обаче е особено характерен номадският начин на живот, тъй като сезонните флуктуации на популациите от видове, с които се изхранва, я карат да се придвижва по̀ на юг, където и прекарва размножителния си период. По време на последния ледников период в Централна Европа е живяла полярна сова от подвида Bubo scandiacus gallicus, но е изчезнала и няма разпознати съвременни подвидове. През плейстоцена видът е имал много по-широко разпространение на юг. В пещерата ,,Козарника" край Белоградчик видът е установен от палеоорнитолога проф. Златозар Боев в късноплейстоценски (късновюрмски) отложения отпреди 80 000 – 16 000 г. за първи път в страната.

Полярните сови гнездят в Арктическата тундра, обхващаща най-северните части на Аляска, Канада и Евразия. Зимно време мигрират на юг в Канада и Северна Евразия, като през някои години слизат доста на юг. Привличат ги откритите пространства като крайбрежни дюни и степи, които наподобяват в известна степен тундрата. Регистрирани са нашествия на полярни сови на юг до щатите Тексас, Джорджия, щатите покрай Залива, най-южните части на Русия и северен Китай.

Между 1967 и 1975 година полярни сови обитават отдалечения остров Фетлар от групата на Шетландските острови на север от Шотландия. До 1993 година женски полярни сови са летували на острова, но статутът им на територията на Британските острови вече е на редки зимни посетители на Шетландите, Западните острови и планинския масив Кеърнгормс.


Този вид сови гнездят на земята, като си построяват гнездо върху могили и големи скални блокове. Избират места с добра видимост, непосредствен достъп до ловни територии и без сняг, могат да използват наноси от чакъл и изоставени орлови гнезда. Размножителният период е през май и в зависимост от изобилието от плячка, люпилото може да съдържа от 5 до 15 яйца, снасяни поотделно, приблизително през ден. Приблизително пет седмици след снасянето, яйцата се излюпват. И двамата родители се грижат за чисто белите новоизлюпени и защитават гнездото и малките си от хищници. Някои двойки остават в територията, където са гнездили, докато други мигрират.

За храненето си през размножителния период видът разчита основно на леминги и други дребни гризачи, но в моменти, когато плячката им е оскъдна или по време на периода на мътене на белите яребици, може да премине на млади яребички. Полярните сови са опортюнисти в лова и особено зимно време се наблюдава голямо разнообразие на плячката им. Хранят се и с различни дребни бозайници като полевки и мишки, но се възползват и от по-едра плячка, често следвайки заложени от хората капани. Някои от по-едрите бозайници в менюто им са зайци, ондатри, мармоти, катерици, еноти, прерийни кучета, плъхове, къртиции други. Птиците, които стават тяхна плячка, са белите яребици, патици, гъски, фазани, белочели водни кокошки, гмурци, чайки, пойни птици и дори други хищни птици, включително и други видове сови. В голяма степен ловът на полярната сова преминава в пасивно изчакване на плячката, а когато я съзре, може да я грабне от повърхността на земята, във въздуха или от водната повърхност. Средната дажба на ден за възрастна полярна сова е 7-12 мишки на ден; годишно може да изяде повече от 1600 леминга.

Полярните сови като други птици поглъщат дребната си плячка наведнъж. Силните им стомашни сокове разграждат месото, докато неразградимите кости, зъби, козина и пера се изхвърлят чрез топчести изпражненията 18-24 часа след храненето. Когато по-голяма плячка бива изяждана на малки части, такива изпражнения не се отделят.

Въпреки че полярната сова има малко врагове, възрастните са постоянно нащрек и готови да се защитават от всевъзможна заплаха, грозяща тях или малките им. По време на гнезденето совите редовно отбраняват гнездата си от полярни лисици, гарвани и морелетници от вида скуа, както и от кучета, сиви вълци и други грабливи птици. Мъжките защитават гнездото, докато женската мъти яйцата или стои разкрилена над малките. И двата пола атакуват наближаващите нападатели, пикирайки срещу тях и отвличайки вниманието им далеч от гнездото. Обикновено са по-силни от другите грабливи птици, макар че понякога (включително и фатално) губят битката с по-големи птици от рода Bubo и скални орли или дори по-дребните, но по-бързи соколи скитници.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Полярна сова



Snowy Owl family
10
avatar_Hatshepsut
Общи дискусии / Тема за птици
Last post by Hatshepsut - Yesterday at 21:00:07
В стария форум имаше някаква подобна тема и аз реших и тук да пусна такава.
Темата няма да е само за снимки на птици, а ще съдържа и допълнителна информация, както и видеоклипове, ако има такива.

Започвам с любимата ми птица - бухала
  :smile-1:


Бухал


Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица, срещаща се в България.

Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи скалисти терени.

Дължина на тялото му достига до около 67 cm, а тази на крилете – до 1,4 – 2 m. Теглото им е около 3 kg. Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови.


Бухалът ловува през нощта. В различните области плячка за него са най-разнообразни животни – плъхове, мишки, зайци. Яде и мърша от тези видове, както и млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни, и степни порове, прилепи, които улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък. В по-голямата част от ареала си, бухалът се храни основно с бозайници (60 – 65 %) и птици (30 – 35 %). С храненето си, бухалът отдавна е доказал, че е една полезна птица от гледна точка на стопанските интереси на човека. Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви.

Брачният период на бухала започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася от 2 до 4 яйца на интервал от 2 до 4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бухал



Great Horned Owl on the Hunt | Nat Geo Wild
Pages1 2 3 ... 10