Заплакала е гората...

[Hatshepsut]

Заплакала е гората...

Някога нашите земи са били покрити с гъсти и непроходими гори. Гори, в които поколения българи са  са пазели и почитали. Гората е била възприемана от нашия народ като майка закрилница, в която са намирали убежище и са раздавали справедливост бунтовните българи, бранещи народната чест. Тя е давала най-изобилния и вкусен дивеч и най-хубавите дърва, с които човек може да се стопли в студен зимен ден.

Silva Magna Bulgarica или Великата Българска гора, наричана от римляните с това име, през последните 150 години е унищожавана на няколко пъти. Първият етап на хищническото изсичане на горите в България е  след Кримската война през 1853 г. до Освобождението. По това време развиващите се държави в Европа са били ненаситен пазар за дървен материал и кожарски суровини. Резултатът е печално известен – горите са били опожарявани и изсичани без мярка. Вторият етап на унищожаването на останалото от Великата Гора започва в началото на 20 век. Третият етап от унищожаването на горите се вижда от всеки българин и той е ДНЕС и СЕГА. Методите са същите като отпреди сто години, а поради липса на законност и държавна политика, природата се унищожава необратимо.



Свидетели сме на такава масова и неконтролируема сеч и  ако това продължи, планините ни ще заприличат на анадолската пустош и ще се изравним по качество на живот с Хаити. Ще поясним - това е единствената страна, която си е позволила ,,лукса" да унищожи 90% от горите си. Резултатът е плачевен – суша, глад, прашни бури .... Но Хаити се управлява от африканци и една от най-изостаналите страни в света, а България има претенциите да е икономически силна страна, член на високоразвития Европейски съюз. Защо тогава и кой по-точно постъпва като хаитянин, къде е проблемът, че не сме в състояние да опазим красивата си природа? Виновно е нашето бездействие или престъпните действия на безскрупулни бизнесмени? Съпротивата срещу тези престъпления виждаме в лицето на НПО от еколози и "еколози"(дори и поръчкови), които няма да коментираме. Но е факт, че нормалните граждани са обхванати от апатия и неразбиране, като свързват смисъла на еколожките протести с шарените гащи, свирките  и тарамбуките на протестиращите. Каквато държавата, такива и еколозите, ще каже някой, но няма да е много прав.
Законовата база за защита на гората съществува.

Искаме първо да се спрем на законовата база по отношение на опазване на горите в България. Това е уредено със Закона за горите . Всеки би могъл да се запознае също и със Закона за защитените територии , където подробно е уреден статута и собствеността, правота на експлоатация и сеч, както и са уредени законово защитените територии. Собствеността върху горите може да бъде частна, държавна или общинска, като не се предвижда прехвърляне на изключителна държавна собственост върху горски масиви от защитените територии. Остават обаче извън обсега на законовите норми, територии които са обект на популярните напоследък ,,заменки" на гори в неатрактивни места, за горски масиви които са съмнително ,,пропуснати" в списъка със защитени територии, но пък които са в непосредствена близост до наши курорти. След това спекулантите действат само в една посока – промяна на статута на горския фонд в земеделска земя, а след това в урегулирана. Тогава почват с безумни строежи на хотели или други ,,атракциони", а гората - тя просто изчезва с ТИР-ове, в посока Гърция или Турция, под формата на трупи или паркетина. От друга страна, със Закона за реституцията се допусна огромна грешка, като се разреши да се реституират горски масиви. В тези масиви се разреши само ,,санитарната" сеч. Това означава, че се разрешава изсичането единствено на маркирани от държавните служители дървета, които пречат на нормалното развитие на по-здрави и устойчиви видове дървета. Това маркиране направи служителите на Държавните лесничейства нещо като местни феодали. На фона на малките им заплати, които получават  и липсата на контрол от страна на държавата, не е никак чудно, че нещата излязоха извън контрол. Горските безконтролно даваха за сеч цели просеки, а маркирането се извършваше не в гората, а на вече отрязаните трупи при товаренето им. Всичко това се извършваше с подходящата политическа закрила и протекция над обръчите от фирми. На това бяхме свидетели нееднократно и то точно по билото на Стара планина, където се поваляха дъбове, които помнят стъпките на Караджата. Или в Странджа, където от години се сече безконтролно. Това продължава и сега, в момента и се върши без нито грам безпокойство. Нещото, наречено ,,санитарна сеч", всъщност е един геноцид над българската гора и над природните богатства, които принадлежат по правo на българския народ. Практиката при усвояването на боровите гори е малко по-различна. Те просто се запалват по поръчка, защото борът гори бързо, но стволът остава незасегнат и става за износ. Бързо, лесно и икономически изгодно. Не на последно място, банди от цигани секат на поразия, в ,,споразумение" с горските, дърва за огрев. Икономическите проблеми на страната принудиха много хора да се върнат към отопление на дърва, допотопно, но евтино.

При всички положения е доста странно, че компетентните органи не реагират на очевидната пряка зависимост между пожарите и износа на дървесина. С увеличаването на опожарените гори се увеличава и експортът от България. През 1998 г. например износът на дървесина, дървени въглища и дървен материал през България е за близо 101 милиона долара според данни на НСИ. Горските пожари съответно през тази година са 504. През следващата година износът е за 117 милиона долара, а пожарите - само 260. През 2000 г. износът е за 114 милиона долара и въпреки лекия спад на експорта горските пожарите са вече 1436, а до 4 август тази година са 250. Причината за разминаването е в приетия Закон за горите, според който теренът на изгорена гора може да бъде изсечен едва след една година, т.е. изгорените гори през 1998 г. се разчистват през следващата, когато има увеличение на износа. Ето защо, през 1999 г. има и намаляване на пожарите. Статистиката показва още по-голям растеж на горските пожари за периода от 2001 до 2008 г. и средният брой на горските пожари варира годишно между 200 и 350, като горят предимно борови гори. В същото време се наблюдава и друга закономерност – бум на дървопреработващите предприятия за периода 2006-2007 г. и увеличение на износа на дървесина. Тенденцията, ако и в по-малък размер, се запазва и през тази година.

Факт е, че новото управление на ГЕРБ предприе някои стъпки. Срещу бившия шеф на Държавната агенция по горите (ДАГ) Стефан Юруков е повдигнато обвинение за длъжностни престъпления, довели до щети в особено големи размери. Незаконно са вадени горски масиви от структурния Национален фонд "Българска гора" и са продавани на занижени цени. Ако и да е малко и това е крачка напред. Дано не стане "Крачка напред, две крачки назад". Сега ще проличи дали Бойковото правителство има волята да продължи. Дали ще има осъдени шефове на местни Горски стопанства, дали ще се търси отговорност за безбройните ,,заменки", дали някой ще се сети да контролира самите ,,горски"?!

Нашето мнение е, че Държавата трябва да прояви силна воля и здрава ръка! Не измислени розови псевдо-екологични партийки, не Анархосъпротиви от надрусан характер, а нормални граждани, които да сезират властта за всеки един незаконен опит да се опустошава гората ни. Опазването на природата е приоритет на всеки нормално мислещ човек, който има поне капка съвест и морал и не е приоритет на нито една политическа идеология. За това не трябва много. Закони има, има и структури, просто трябва дисциплина и здрава ръка, а също така и будна Българска съвест у всеки от нас и то най-вече в хората, които милеят за Родината си. България не е просто бетон и асфалт и ние имаме честта нашата природа да е  сред  най-красивите и дори уникална. Нека направим така, че поне нещо да се запази за идните поколения Българи! От нас зависи...

Ще приключим с един цитат на Хайтов:



    Всяка гънка на гората е живот! Той е не само в набъбналите стволи, в корените, сграбчили земята, във фукналите към небето клони, в листата, които пият с устицата си слънчевата светлина, за да я превърнат в скорбяла. Всичко е живот - накъдето се обърнете!

    Жив е лишеят по клоните обвесен. Живи са ръждивите петна от спори по иглиците, заредени със стихията на някакво си бъдеще. Кората е скривалище на живи, листата - и зелените, и окапалите вече - гъмжат от невидимите хищници, бактерии, зверчета и зверове, производители на "хумус". Земята в гората - това е лабиринт от ходове и дупки, от скривалища потайни, населени със същества, съдбовно свързани с гората на живот и смърт. Гората е тяхната люлка - все едно дали са малки като мравката или могъщи като "баба меца", дали са крилати като орлите, или са като червеите пълзящи! Все едно: гората е техният всемир!

    Помислене колко съдби в ръцете на гората! Колко драми в нейните предели! Какво съзвучие от противоречия! Разноликият живот кипи в люлката-гора на всяка стъпка - ту мирен, съзидателен, ту безмилостно ожесточен, героичен, ту кротък: понякога яростен, понякога нежно любовен, населен с мълчание, ревове и песни, с писъци на ужас, с възгласи на удоволствие.

    ... Горски свят на вълшебства и загадки, препълнен с музика и аромати, където философията е написана върху дървени скрижали със сиглите на короядите и подписана с ноктите на вятъра.

Да запазим нашата свята Българска гора! Да се сетим, че тук е България, а не Хаити!

https://bgblacklist.blogspot.com/ - Черен списък на фирмите, организациите и личностите, унищожаващи българската природа

[Hatshepsut]

Автор: Милко КРЪСТЕВ
вторник, 26 юни 2007

Дърварят има само едно първично отношение към гората. Той сече без да разбира, без да влага чувство за отговорност. Това му е професията, той е само работник, не е отглеждал дръвчета, нито е толкова образован, че да разумее значението на горите за живота на ближния и на хората по земята. Ако пък неговата способност и работа се използват от алчни за пари хора, настъпва истинско бедствие.
От много години нашата гора страда от това бедствие. Развихри се незапомнена сеч в планини, в селски кории и къде-що има горички, секат за огрев, за износ, секат отделни стопани и фирми. От тази пагубна дейност собствениците извличат милиони печалба.
Проверка на "Зелени Балкани - България" преди няколко показа месеца черно на бяло какво се върши в страната. В община Павел баня хиляди декари гори са унищожени. Сечта се върши с активното участие на фирмите "Лес-транс" и "Тера-лес" на известната в цялата страна  семейна група Бесоолу. Тази фамилия е добре позната и на чиновниците в Управлението на горите, и на природозащитниците. Чиновниците в много случаи  си затварят очите или открито проявяват протекциите си.
Хората в селата Манолово, Александрово, Осетеново и Тъжа са пропищели от злото,  което им нанасят от четири години така наречените едри ползватели. Подобни фирми са над 60. Чрез пряко договаряне те извършват около 80 процента от дърводобива на двойно по-ниски цели.
Не е ли това организирана престъпност? Дори по време на проверката  една гора от 250 декара черен бор край село Тъжа е била открито, безмилостно изсечена. Няма контрол, няма горска стража. В повечето случаи горските незаконно маркират дървесина за сеч. В местността Ангалъ край село Турия така са били посечени 300 кубически метра дъбчета за дървени въглища. Всички знаят за това престъпление - от зам.-директора на горския район Петров до горските стражари Петков и Лалев, но доказателствата са потулени.
Събраният материал при проверката в община Павел баня е малко част от огромното престъпление, което фирми на ДПС вършат спрямо българската гора. Готвят се безвъзмездни концесии за сеч в Кубрат, Своге, Антоново, Стара Загора, Балчик, Шабла, Пампорово и Перелик, Боровец и Разлог, Банско и Добринище...
Вървят безобразни пазарлъци за "Природа-2000". Много китни места и гори отпадат от защитените територии. Край градовете Кричим и Перущица и дълбоко навътре в Средните Родопи до върховете Модър и Персенк няма защитени места и гори. В тази райони се вършат истински "баташки кланета" на  вековни гори, тежки камиони и машини увреждат до неузнаваемост туристически пътища и пътеки. Унищожават се девствени места,  красиви кътчета се превръщат в грозни пущинаци, вместо да ги пазим за сегашните и бъдещи посетители и туристи.
Задава се нещо по-страшно. Министерството на бедствията и авариите е направило списък на реки, който уж са застрашени от наводнения. Почистването им се извършва в по-голяма степен, отколкото това е нужно. И тук това министерство и раздало щедро  разрешения на дърводобивните фирми близки  до ДПС. Няма контрол, няма разумни преценки.  На тотално "почистване" са подложени или ще бъдат подложени красивите дефилета на реките Велека, Рилска, Черни и Бели лом, Арда и Чепенска река, Места и Струма до Банско и много други потоци по родните балкани. Бързат да секат и изкореняват.
В много селища кметовете са в сговор с фирмите. Идат избори, а след тях може и потоп, мислят си подобни българи с душа на дървари. Преди години бяха без нужда изсечени най-хубавите липи по река Въча. Но в коритото на реката останаха храстите и върбите, които го затлачиха и предизвикаха голямо наводнение. Може би сега някои физически и юридически престъпници ще се възползват от кампанията за почистване на коритата, ще приберат годното, а ще оставят онова, което е наистина за премахване. Защото няма никакъв контрол и черните сделки са направени в угода на печалбата и алчността.
Връх на това безобразие е така нареченото почистване на местата, откъдето извират реките. Това сега се върши в Доспатско и Велинградско. Десетки извори доскоро са били ненагледна красота за човеците - е, вече няма да бъдат, защото край тях са унищожени дърветата, земята е оголена и опустошена, птиците са прогонени, а и лековитите билки няма да растат. И никои не се обажда, никои не протестира срещу фирмата със социалистическо-капиталистическо наименование "Хидрострой инвестмънд", която чрез подставени подизпълнители се е заела да унищожава изворите на реките ни.
Може би има нужда да се почистят някои реки, дори и изворите им, но те едва ли са толкова много. Сред властниците, чиновниците от управлението на горите и от министерствата на екологията и на природните бедствия и аварии мераклиите, готови да погубят природата за печалба са много. Проблемът е вече политически. Нужна е намесата на висшата власт, на президента и неговия Съвет за национална сигурност, на прокуратурата и съдебните органи, за да се установи пълен контрол върху това деяние над българската гора и природа. Ако нещата вървят както досега, ще ни проклинат бъдещите поколения, ще си спомнят за нас като за варвари и недорасли люде, недостойни за земята си и за небето над нея.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Незаконна сеч на цигани в резервата Ормана. Местността пред екологична катастрофа

От години роми [цигани] секат и продават дървета в Ормана – резерват с над 500 биологични вида. Никой не може да ги спре.
Заради незаконната сеч районът днес е пред екологична катастрофа, съобщи bTV.
Ормана е емблематично място за всички ямболии. От 1956 г. местността, която се простира на повече от 7500 хектара, е резерват с уникални за страната ни растителни видове. Сред тях е ямболският мразовец.

,,За целия Балкански полуостров то се среща единствено и само в Ормана и е вписано в Червената книга на България за защитени видове. Това означава, че няма как тази местност да не е защитена. Друг ендемичен вид е блатното кокиче, от което се извлича лекарството нивалин. То се среща изключително и само на територията на Ямболския Орман", обясни етнологът Горан Стефанов.
Близостта на Ормана с ромския [циганския] квартал и липсата на контрол са превърнали уникалната местност в тъжен пример за безхаберието на институциите. Най-пострадалата, южна част на резервата, е собственост на община Ямбол, а останалата се стопанисва от Държавно ловно стопанство-Тополовград.
,,Може и да не е разрешено и сигурно не е, ама нито сечем дебело, а това, което е паднало, и нямаме сили за друго", казва жена с дърва в ръце пред bTV.
Виждат се обаче каруци, в които роми [цигани] секат и товарят здрави дървета.
От РПУ-Ямбол отговарят писмено, че полицейските патрули се отзовават на всеки подаден сигнал за незаконна сеч. Такъв обаче е бил пренебрегнат.
Директорът на Държавно горско стопанство-Тунджа Христина Жечева твърди, че е запозната с проблема, но южната част, която се сече от години, е общинска собственост. ,,Бихме могли да поемем ангажимент, ако имаме договор с общината. Ако желаят, ние ще извършваме охраната", казва тя.
От Община Ямбол отказват коментар.

https://www.24chasa.bg/Article/3337122

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Парк Странджа унищожен от мафиотско-олигархични структури

Репортери на Биволъ засякоха нощна сеч на вековна гора на територията на парк Странджа. В малките часове на ноща обикалят пълни тирове с немаркирана дървесина. По информация от служители в горските структури същите камиони разтоварват на пристанище Бургас, а вековните трупи заминават с крайна точка Турция.

През 2011 г. Бяха приети промени с нови изисквания за регламентирана и санитарна сеч. По информация на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) сечта е напълно в рамките на закона, но от три години насам функционират шест самостоятелни дружества със стопанска дейност, за които отговаря ИАГ. Агенцията е структура към Министерството на земеделието и храните (МЗХ), за която винаги е отговарял ресорен зам.-министър на земеделието. Когато правителството на Орешарски дойде на власт през юни миналата година финансовите отчети и количеството за регламентирана сеч не се споменават никъде и министерството отказва информация. Ситуацията в момента не се е променила съществено, но новият зам.министър Георги Костов е човек, който напълно разбира проблема и обещава, че ако има мандат би ревизирал досегашната гибелна държавна политика в гората ни.

От кадрите личи тоталния погром на територията на Природен Парк Странджа... На влизане в самия парк нещата изглеждат спокойно, но към вътрешността му около землището на селата Евренозово и Близнак гледката заприличва на лунен пейзаж. За сечите в тази местност отговаря Горско стопанство Звездец. Както се вижда в ,,парка" се работи и с тежкотоварни верижни машини – целият район е изровен.

Повалените трупи са осеяли целия път от Босна до Малко Търново, страшна е картината и край Граматиково, Заберно, Визица, Бяла, Сливарово. Шумът от резачки се чува навсякъде и непрекъснато. Стволове на 200-годишни дъбове и букове, разхвърляни произволно клони са оформили зловеща стена от двете страни на шосето, в продължение на десетки километри. Това са трупите, приготвени за извозване. Навътре в гората има още стотици повалени дървета в очакване някой да ги изкупи. А половината от тях не са маркирани. Срещаме мести хора и питаме коя е фирмата, която сече в района ,,Работим за фирма ,,Дъбрава", ама при нас всичко е редовно, обясняват двама цигани, тръгнали с каруца. Сеч се извършва в момента и в уникалната природна местност ,,Качул" – в сърцето на Странджа.

Същото положение е на път за сакралното тракийското светилище Индипасха, което се свързва заради девствения лес с легендите за Орфей. Един маршрут, който би могъл да се превърне в туристическа дестинация със световен интерес в момента изглежда като филм на ужасите. Световна туристическа дестинация, но в някоя друга държава ☹

Дори не е нужно вече да се питаме се КОЙ допусна хайдушките български гори да бъдат унищожени и превърнати в печалба за олигарсите.

Орхан, Али и Гюнсер – това са тримата ортаци, които от години държат жежнята край Граматиково. Фирмата, с която легализирали бизнеса си у нас се казва ,,Орфи". Обществена тайна в района е, че е свързана с ДПС.

Така си обясняваме и думите на местните хора, че странджанската гора изчезна в Турция и в касите главно на фирми свързани с тази политическа партия, която повече от 10 г. се разпорежда със земята и горите ни.

Цялата сеч, дали е в общински или в държавни гори, се контролира от Районната дирекция по горите в Бургас. Задаваме си и още един въпрос – КОЙ е притежателят на ловните полета маркирани с табели, които забраняват дори преминаването на хора? Навсякъде из парка ги срещаме, като зловещи феодални владения, забраняващи незаконно достъпът на граждани до планината. Чудим дали ако някой дръзне да мине, няма да стане мишена на стрелба, или смаоразправа с дебеловрати гардове? Със сигурност не може човек да се разхожда из ,,парка", да си направи семеен пикник, или просто туристически преход сред природата. Отвсякъде се виждат само отвратителни сечища и се чувства напрежение от евентуална атака, ако без да искаш си прекрачил граница на мутренско ловно поле. В най-бедната и мизерна страна в Европа обаче това ежедневие се понася от обществото.



Другият голям проблем е, че фирмите които са получили концесия за изсичане на странджанските легендарни гори, ползват работници от т.нар. ,,градешки цигани". Тези бригади си устройват катуни в сърцето на ,,Парк Странджа" и докато изсичат гората й живеят на терен. През месеците на тяхното пребиваване всеки катун се превръща в огромно незаконно сметище, защото всичко се изхвърля неконтролирано наоколо – в дерета, в реките, на поляните, из храстите. Когато сечта приключи – остава пейзаж, който трудно може да бъде понесен от нормално човешко същество – опустошена и унищожена природа, а на мястото на дивната красота – смрадливо и мащабно сметище, с катурнати катуни, найлони, дюшеци, изгнили одеала, човешки и животински екскременти навсякъде и всичко което можете да си представите.

На среща в МОСВ с Министър Жекова преди около 2 седмици, стана ясно, че никой не контролира фирмите концесионери за замърсяването на околната среда. Министерските чиновници цинично отговориха, че нямат ресурси да следят за подобни престъпления – липсвали им хора, пари, коли, бензин и т.н. С една дума МОСВ не може да си изпълнява основната мисия, с която съществува изобщо. В договорите на ИАГ с фирмите концесионери по изсичането на горите също липсвала клауза да не се замърсява околната среда и затова те не търсят сметка на циганите какво изхвълят и къде. Това също стана ясно от проведената среща. Местните общини пък напълно нехаят за проблема.

Резултатът от тази абсолютна абдикация на държавата от опазването на природното ни богатство е опустошена природа за поколения напред, а оттам трайно лишение на стапящото се население за какъвто и да бил алтернативен поминък. Бъдещето на подобна престъпна държавна политика е стопанско, икономическо и демографско запустение, катаклизми предизвикани от поголовното изсичане. Апокалиптичните потопи напоследък са само едно от наказанията, които природата ни дава, след като човешкият съд за престъпленията не действа.

https://bivol.bg/strandzha-mafia.html

[Hatshepsut]

Изсичането на България

Тръгваме на разходка в покрайнините на София. Пресичаме Околовръстния път и след малко се озоваваме на голо място, което изглежда доскоро е било покрито с дървета.

"Ето едно дърво, което е било на над 90 години", казва Александър Дунчев, експерт по управление на гори. Всъщност дървото го няма. От него е останал само един пън.

Според кадастъра това място е земеделска земя, върху която има гори и храсти. В момента имотът е изсечен до голо. Няма нито гори, нито храсти. Сравнение на сателитните изображения в GoogleEarth показва, че изсичането се е случило след 2019 г.



"Изсичането на голо на една такава гора е забранено, както в горски, така и в земеделски територии, тъй като това е тотална промяна на ландшафта", каза Александър Дунчев.

Според него, дори това място някога да е било ливада, ако вече е станала 50-60-годишна или 100-годишна гора, това вече си е истинска гора.

"Абсолютно престъплeние е да унищожаваме гора при положение, че цял свят в момента се е хвърлил да възстановява горите".

Престъпление обаче няма, а това изобщо не е изолиран случай. Оказва се, че законът в България отваря широка врата, през която на практика никой не иска да контролира колко изсечени дървета минават. Става дума за т.нар. почистване на земеделски земи, което става с разрешение от кмета. "Почистването" обаче заличава цели гори, както показа нашето разследване. Под заплаха са близо една десета от горите на България и изсичането върви с пълен ход.

Проверихме над 700 имота в Родопите и Рила и проблемът се оказа системен.

Една десета от гората е в опасност

Няма никаква пречка описаното да се случи с 10 на сто от горите в България, защото те се намират в земеделски земи и не се водят "гори". Това показва анализ на неправителствената организация "Зелени закони". Става дума за близо 4 млн. дка, които фигурират в кадастъра като ниви, ливади или пасища. Причината е, че не е сменено предназначението им. Тази промяна става със заповеди на министъра на земеделието, но заповедите се бавят заради тромави процедури. От неуредения статут печелят собствениците на земите и дърводобивните фирми.



Фактът, че горите се намират върху земеделски земи, позволява те да се управляват не според по-строгия Закон за горите (ЗГ), а според Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). Това означава, че отсичането на отделни дървета може да става само с бележка от кмета. Но законът не казва колко често кметът може да дава такава бележка.

"Кметовете разрешават да се отсичат до пет дървета, които както един колега каза: ами пет дървета сутринта, пет дървета на обяд, пет дървета вечер, пет дървета и на другия ден и така може да отиде една цяла гора. Такива случаи в България има много", каза Илия Ангелов, главен експерт в Изпълнителната агенция по горите.

Разследване на Свободна Европа разкри, че именно с такива бележки се изсичат огромни горски масиви.

На 7 януари изпратихме заявления за достъп до информация до пет общини, на чиято територия има такива гори. Това са Самоков, Смолян, Чепеларе, Хасково и Малко Търново. Поискахме да получим копия на разрешителните за почистване на земеделски земи (с площ от над 1 дка) от дървета за период от две години, от януари 2019 до декември 2020 г. Кметовете изпратиха поисканата информация, с изключение на община Хасково, която отказа да предостави номерата на имотите.

Проверихме над 700 имота. Представените примери не са единични, а показват системен проблем за това как разрешителните от кметовете се използват за сеч на голо на цели гори, а не на отделни дървета.

Боровите гори в община Самоков

За последните две години община Самоков е предоставила близо 40 разрешения за почистване на земеделски земи с обща площ от над 200 дка.

Сателитното изображение от 2014 г. в GoogleEarth показва, че 16 земеделски имота в близост до с. Марица включват освен обработваемата площ, също така и плътна гора. Селото се намира между Боровец и Долна Баня. В кадастъра площите са записани само като "ниви". Според горскостапанските планове в тези парцели има запаси от близо 1000 кубични метра 25-годишен бял бор.

Районът започва видимо да се променя през 2017 г., когато горите-ниви с бял бор започват да изчезват изцяло. Разрешителни за сеч в района са давани и през 2019 г., показва получената от нас информация. Резултатът се вижда на снимките.



Следващият пример е с имот от 30 дка, който според кадастъра е нива, собственост на община Самоков.

Според горскостопанските планове на тази територия има гори от 15-годишен бял бор. Анализът на изображенията показва, че през 2020 г. от имота са изсечени над 30 кубични метра 15-годишен бял бор, инвентаризиран през 2014 г., но останал в кадастъра като нива.



Следващият имот също е почистен от "единично стоящи" дървета. От GoogleEarth се вижда, че изобщо не става дума за единично стоящи дървета, а за гора. Ето как е изглеждал теренът през 2017 г. и как изглежда след "почистването" през 2020 г.



Следващият пример е с 55-годишна смърчова гора в Боровец. Имотът е от 2,2 дка и според кадастъра е нива. Снимките от 2017 г. ясно показват, че това изобщо не е било нива. След разрешението за почистване на 13 броя дървета, издадено от кмета на община Самоков, цялата 55-годишна смърчова гора е изсечена до голо, както се вижда на снимката от 2019 г. Според горскостопанските планове са изнесени близо 100 кубични метра дървесина. За да си го представите по-ясно - това са десет камиона.



От документите, които Свободна Европа получи, се вижда, че има още такива примери, при които вместо отделно стоящи дървета са изсечени много повече.

"Кметовете имат ограничение да разрешават отсичането на до пет, но не е ясно до пет на какво – пет броя дървета на имот, пет броя дървета на човек, пет броя на година, на месец", обяснява Тома Белев от "Зелени закони".

Резултатът е, че "сутрин се разрешават пет броя, на обед се разрешават пет броя, вечер пет броя и така 15 броя дървета си заминават в рамките на деня чисто законно", казва Белев.

Предоставихме всички получени документи на експерта Александър Дунчев. Според него 75 на сто от разрешените сечи в община Самоков са сеч на истински гори.

"Което е грубо нарушение на Закона за горите и обезсмисля усилията за увеличаване площта на горите чрез скъпи залесявания", казва Дунчев.

Изпратихме на община Самоков информация за примерите, които публикуваме, с въпрос дали биха коментирали нещо. Не получихме отговори. В последните няколко мандата Самоков се управлява от Владимир Георгиев от БСП.

Смърчовите гори в община Чепеларе

В Чепеларе за две години са издадени разрешения за почистване на около 300 парцела. Във всички тях са премахвани иглолистни дървета. В разрешенията, в които са посочени мотиви, основният е, че се позволява отстраняването на "сухи и пречупени дървета".

И там обаче твърде често не става дума за сухи и пречупени дървета, а за сеч на цели здрави гори.

В този имот е имало 60-годишна смърчова гора. На снимката от 2016 г. тя още е там. Според документа е позволено изсичането на 38 дървета. С разрешението за "почистване" обаче гората е изсечена. Очевидно не става дума само за 38 дървета, както личи от снимката от 2020 г.



В следващия имот, който е с големина от 38 дка, през 2019 г. е разрешено отсичането на 219 броя иглолистни дървета. Като мотив са посочени "абиотични фактори". Това означава, че се е наложила санитарна сеч на дървета, пречупени от бури или тежък сняг, каквато е допустима единствено по реда на Закона за горите. Разрешението за отсичане на дърветата обаче е издадено от кмета, по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество. Така, през 2020 г. и тази гора вече я няма.



"Няма нещо, което да не може да бъде отстранено. В такива случаи много внимателно се прецизира, мотивира такова отсичане. Говоря за единични дървета, не говоря за гора", каза за Свободна Европа заместник-директорът на Изпълнителната агенция по горите Ценко Ценов.

"Няма законов ред за изсичане на голо на гора върху земеделска територия. Нито Законът за горите го позволява, нито Законът за собствеността и ползването на земеделски земи, нито Законът за опазване на селскостопанско имущество", каза Александър Дунчев.

В следващия имот от 8 дка е разрешено отсичането на 125 броя иглолистни дървета. И тук разликата в снимките от 2016 и 2020 г. е очевидна.



В разрешителното на кмета на общината е записано, че причината е, че тeзи дървета са сухи и пречупени. На сателитната снимка се вижда, че дърветата са част от плътна и обширна гора, където санитарната сеч може да се разрешава единствено от лицензирани лесовъди.

"Съмнителното в случая е, че т.нар. сухи и пречупени дървета попадат локално единствено в границите на съответния имот, което от климатична гледна точка е малко вероятно", коментира Александър Дунчев.

В отговор от община Чепеларе казаха, че основанията за издаване на разрешителните са "заявления на собственика за почистването им (в повечето случаи) от повредена дървесина, следствие на абиотични и биотични фактори и своевременно отсичане и ползване на тази дървесина от собствениците им, както предотвратяване разпространението на вредители в съседство на тези имоти, които са земеделска територия".

От общината уточняват, че "Законът за горите се прилага в имоти с вид на територия "горска", т.е. не и в горите, които на хартия не са гори. От края на 2019 г. кмет на община Чепеларе е Боран Хаджиев от ГЕРБ, а преди това е Славка Чакърова, излъчена от Реформаторския блок.

И старите гори в община Смолян

В община Смолян за две години са издадени над 300 разрешителни за сеч в земеделски имоти. По документи тeзи два съседни имота са пасища с обща площ над 16 дка. През 2019 г. в тях е разрешена сеч и от сателитните снимки се вижда, че гората вече липсва. Изсечени са смърчови дървета на възраст между 30 и 100 години.



Следващият имот е 9 дка земеделска земя, върху който е имало гора от бял бор на възраст между 20 и 50 години. И тази гора е изсечена до голо.



От това общинско пасище по документи с обща площ от 229 дка само през 2019 г. са изсечени над 20 дка – най-старите дървета на възраст над 100 г.

"Само в този случай от гората, с близо 100 камиона, са добити и изкарани 1000 кубика елитна смърчова дървесина", коментира пред Свободна Европа лесовъд.



"90 на сто от горите, изсечени през 2019 г. в община Смолян с разрешение на кмета на общината, са минимум на 30-40-годишна възраст", каза Александър Дунчев в коментар на справката, която му предоставихме.

Изброените случаи са само няколко примера от много подобни. Свободна Европа не получи отговори на изпратените въпроси и от община Смолян. В последните три мандата кмет е Николай Мелемов от ГЕРБ.

В община Малко Търново, за две години, кметът е предоставил 26 разрешителни за сеч в земеделски земи. Анализът им не показва фрапиращи случаи на нарушения за този период от време. Кмет на Малко Търново трети мандат е Илиян Янчев от ГЕРБ.

Как е възможно всичко това?

Причината горите да не се водят гори е, че за тях не са издадени заповеди да бъдат вписани като такива в кадастъра. Тези заповеди се издават от министъра на земеделието след т.нар. инвентаризация на горите от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

Инвентаризацията е процес, който се прави в земеделските и горските земи и целта е да се установи състоянието им. Това е така, защото те се променят поради различни фактори - запустяване, изсичане, изсъхване, снеголом и т.н. Когато земеделските земи не се обработват, върху тях обикновено започват да растат дървета, т.нар. самозалесяване. Това е естественият процес на образуване на гора.

И когато тази гора започне да отговаря на лесоустройствените характеристики на гора, а собственикът на имота години наред не е поддържал имота си като нива или ливада, при инвентаризацията той се вписва в горскостопанските регистри като "гора".

В началото на декември лесовъди от Северна България алармираха, че имат забрана да инвентаризират гори върху земеделски земи и това е проблем. "Излязоха указания при инвентаризацията на горите, която ще се извършва през 2021 г., да не се инвентаризират гори, които при предишната си инвентаризация, преди 10 години, са били гори върху земеделски земи. Това автоматично ги изважда от обхвата на горските територии", каза за Свободна Европа Илия Ангелов от ИАГ.

Решението на Изпълнителната агенция по горите беше отменено след силен обществен натиск и след като от Съюза на лесовъдите в България и независими горски експерти излязоха с остри позиции. "Всички гори ще бъдат инвентаризирани, независимо дали са били обект на инвентаризация в предходни години", написаха от ИАГ.

Но съмнението, че има план, тези гори да не са гори по документи, остана. Две трети от тях са собственост на общините и в повечето случаи са дадени под наем или аренда.

Опитите на депутата от ВМРО Александър Сабанов да улесни процедурата по изсичането на дървета в земеделските земи през поправки в Закона за рибарството и аквакултурите и след това през Закона за пчеларството допълнително засилиха съмненията, че може да има лобистки интереси. Тези предложения обаче бяха оттеглени след остра обществена реакция.

Защо горите "не трябва" да са гори?

Защото зад това стоят сериозни бизнес интереси. Ако горите получат статут на гори, собствениците им трябва да ги стопанисват като такива и отсичането на дървета в тях ще бъде значително по-трудно. Но пък, ако по документи тези гори си останат ниви и ливади и никой не промени това в кадастъра, това означава, че могат да бъдат лесно и незабелязано изсечени. В случая печалбата е по две направления – веднъж от дърбодобив и втори път от възможността за получаване на евросубсидии за поддържане на пасища и ливади.

Как става изсичането?

За изсичането е необходима бележка от кмета, който по закон има право да разрешава сеч на до пет отделни дървета в земеделски земи "при наличие на уважителни причини", а при повече от пет дървета разрешението се издава от началника на управление ,,Земеделие" към общината "при наличие на крайно уважителни причини".

Тази процедура е възможна именно, защото горите в земеделски земи не са гори по документи. Ако те са обявени като гора и в кадастъра, това ще е значително по-сложна процедура, изискваща горскостопанска програма, изготвена от лицензиран лесовъд и след издадено от него позволително за сеч по реда на Закона за горите (ЗГ). Целта на тези ограничения в закона е да има гаранция, че горите се управляват природосъобразно, прозрачно и при строг контрол.

Кой е отговорен?

Законът за горите определя ред и вменява задължение на държавата да прехвърля в горски територии всички залесени земеделски земи, освен при изричен отказ на собствениците им. Това означава, че когато се установи, че в един имот вече има гора, то тя трябва да бъде описана като такава и по документи.

"След 2012 г. процедурата по издаване на заповеди за прекатегоризиране на земи беше забавена", каза пред Свободна Европа Илия Ангелов от ИАГ.

Прекатегоризирането става със заповеди на министъра на земеделието. За периода от 2012 г. до 2020 г. са издадени административни актове за промяна на предназначението на поземлени имоти от земеделска в горска територия, с обща площ приблизително 300 000 дка, казаха за Свободна Европа от Министерството на земеделието. Според тях проблемът е несъгласието на собствениците, които обжалват административните актове.

Според заместник-директора на агенцията по горите Ценко Ценов една от причините за забавянето е, "че не може да се издаде заповед за част от имот", а разделянето зависи от собственика на земята.

Според Тома Белев "имаме неприлагане на законите, за да се стигне до елемента 10 процента от всички гори в Бългрия да се водят гори в земеделски територии. Това означава, че много закони не са приложени".

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31086263.html

[Hatshepsut]

Природозащитници ще протестират за вето върху текстове за сеч в Закона за горите

Впетък (27 януари) покрай важните промени в Закона за горите, които трябваше да гарантират повече прозрачност при продажбата на дърва за огрев, Народното събрание прие и редица спорни лобистки поправки, които узаконяват незаконни сечи и са в полза на частни ловни интереси, пишат в съобщение до медиите организациите и граждански групи от екокоалицията "За да остане природа в България". Затова природозащитни организации и призовават гражданите да изпращат искания за частично вето върху промените, приети миналата седмица, както и да участват във флашмоб утре (1 февруари) сутрин пред президентството (За събитието във "Фейсбук" - тук).

Ако президентът наложи вето, текстовете трябва да се прегласуват или спешно до четвъртък, или след месеци от 49-ото Народно събрание.

Промените в Закона за горите бяха приети миналата седмица, като най-спорното предложение беше отхвърлено. То повтаряше разпоредба за сеч и строителство в гори без промяна на предназначението, която преди години протестиращите природозащитници наричаха "поправката Цеко Минев". Идентични текстове бяха причина за масови протести и блокади на Орлов мост през 2012 г., които бяха съпроводени от полицейски арести и получиха отличието "Човек на годината" 2012.

Въпросната поправка беше отхвърлена от парламентарната комисия по земеделието, храните и горите миналия четвъртък, след като граждани изпращаха масово становища - 500 на брой за по-малко от денонощие. В комисия обаче не бяха отчетени възраженията на депутата Александър Дунчев ("Продължаваме промяната") и на експерта Тома Белев ("Зелено движение") срещу част от промените за превръщане на горски стопанства в ловни с опция да бъдат отдавани под наем, както и срещу разрешението за сеч без маркиране. Затова след окончателното приемане на поправките в Закона за горите Александър Дунчев отправи призив към гражданите за искане на вето.

Призивът към гражданите масово да поискат вето върху текстовете за ловните стопанства и сеч без маркиране вчера беше подкрепен с примерен текст до президента и от природозащитната инициатива "Зелени закони". Днес в подкрепа на искането за частично вето коалицията от граждански организации и групи "За да остане природа" обяви флашмоб от 9 ч. утре пред сградата на президентството, "за да опазим горите от варварска сеч". Текстовете, приети в Закона за горите, които природозащитниците посочват като вредни за българската гора и изкуствено добавени към основната цел за регламент за дърва за огрев за нуждаещите се, според тях са свързани с улеснени процедури за сеч и "подаръци" към ловния бизнес.

От природозащитната коалиция "За да остане природа в България" изтъкват в съобщението си до медиите, че с последните промени в Закона за горите се въвеждат широки основания за сечи без издаване на позволително за сеч по утвърден образец и така се увеличават възможностите изпълнителната власт да разрешава такива сечи без реална нужда или да узаконява незаконни сечи.

"Издаването на позволително за сеч отнема само няколко минути. Aко все пак е наложително да не се спазва този ред, то в закона според природозащитниците е трябвало да останат само измененията, свързани с вече възникнали пожари и др. природни бедствия, които представляват непосредствена заплаха за живота и здравето на гражданите. Изменения, визиращи евентуална бъдеща опасност, не са необходими, защото времето за реакция надвишава многократно времето за издаване на позволително за сеч. Такава промяна в закона е предпоставка за необосновани сечи - следствие не от научни знания и опит, а от страх и популизъм. Цели гори могат да изчезнат, ако представител на дадена администрация реши, че те представляват риск - например от наводнение," разясняват природозащитните експерти в съобщението си.

"За да остане природа" обясняват и досегашната практика, според която един горскостопански план и неговите изменения задължително се съобразяват с инвентаризацията на горските територии. Инвентаризацията показва вида, състоянието и потенциала на горските територии и ресурси. Горскостопанският план и неговите изменения също така подлежат на обществено обсъждане, одобряват се от цяла комисия лесовъди, а накрая и от директора на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Това гарантира устойчивото и природосъобразното стопанисване на горите, смятат природозащитниците.

От "За да остане природа в България" изтъкват и приетите от парламента изменения, свързани с въвеждане на "план-извлечение", които според природозащитниците създават паралелен механизъм за изменение на горскостопанските планове, но без задължителното съобразяване с данните от инвентаризацията на горите и без обществени обсъждания.

Същото е приложимо и за разрешаването на санитарни и принудителни сечи - в закона е предвидено те да се разрешават с предписание от дирекциите по горите и лесозащитните станции и според природозащитниците "нищо не налага те вече да се извършват и с план-извлечение". С посочените промени в закона се въвеждат нови понятия, като "принудителни сечи", "насоки на стопанисване", като не са дадени законови дефиниции на тези понятия и това оставя широка врата за свободни интерпретации от изпълнителната власт и заинтересовани лица.

Според природозащитната коалиция последните поправки в Закона за горите премахват и изискването за маркиране на дърветата, подлежащи на сеч, по ред и условия, определени в наредбата за сечите. Маркирането на дърветата досега е било ключов момент за проследяване законността и основателността на съответната сеч. "Сега този инструмент се премахва изцяло от Закона за горите, без да се заменя с друг. Това ще направи отличаването на терен с незаконна от терен със законна сеч почти невъзможно както за контролните органи, така и за обикновените граждани", твърдят природозащитните организации.

Природозащитните експерти посочват, че с измененията на закона се въвежда опция средствата от "Фонд Инвестиции" на държавните горски предприятия да се ползват за "изграждане на складове за съхранение на дивечов фураж". Според тях практиката показва, че подобна инфраструктура вече е била променяна и развивана в хотелска база. Затова от "За да остане природа" предупреждават, че това изменение е опит за улесняване на тази схема по законов път и с държавни пари.

С промените в Закона за горите от миналата седмица също се разрешава и създаването на нови държавни ловни стопанства "Тунджа" и "Кричим", към чието придобиване според коалиция "За да остане природа в България" чрез спорни ловни концесии вече имат апетити местни бизнеси.

Природозащитниците напомнят, че незаконната сеч в България и сега е между ¼ и ⅓ от дърводобива. Всяка мащабна промяна на горското законодателство и на управлението на горите би трябвало да се прави обмислено и в широк консенсус между заинтересованите страни - учени, горски стопанства, граждани и бизнес. "Такива промени задължително трябва да се правят при съобразяване целите на закона и да ограничават максимално свободата на преценка на изпълнителната власт", подчертават от "За да остане природа".

https://www.dnevnik.bg/zelen/2023/01/31/4444550_prirodozashtitnici_shte_protestirat_za_veto_vurhu/